Капитан далечно плаване Светлозар Собаджиев лежи вече повече от година в панамския затвор „Ла Хоя” без обвинение, съд и присъда. Причината за задържането на „морския вълк” с безупречна репутация и доказано име в морския бранш е наличието на 169 килограма кокаин в носовата част на управлявания от него кораб – „Маас Trader”. Дни след намирането на дрогата екипажът бе освободен. По необяснени до момента причини зад решетките остана само капитанът с над 30-годишен стаж по моретата. Захвърлен в панамския затвор, той бе изоставен от компанията, за която работи. През изминалата година семейството, съвипускници и приятелите му правиха десетки опити да привлекат вниманието на българските институции, които не оказаха никакво съдействие.

Репортер на „ШОУ” успя да се свърже с капитан Собаджиев, който се съгласи да даде ексклузивно интервю от своята килия в панамския затвор „Ла Хоя”. Комуникацията с “морския вълк” протича по скайп, благодарение на закупения от негов приятел телефон, който той крие в килията си. Разговорът е повече от рискован предвид това, че подобни прегрешения там се наказват жестоко, както и факта, че часове преди Собаджиев да разкрие за ужаса, в който е попаднал – в съседният павилион е бил застрелян затворник... 

- Капитан Собаджиев, имате ли вече някакви обвинения за 169-те килограма кокаин?

- Нямам повдигнати никакви обвинения през едногодишния период на моето задържане! След като на 4 април миналата година освободиха кораба и екипажа, ме държат по-скоро като заложник – без обвинения или каквито и да било доказателства срещу мен! Не знам защо толкова време гния в затвора, а и никой до момента не може да ми обясни.

- Как така? Панамските власти не са ли ви разпитвали?!

- Ами така - досега не съм викан на разпит!

- Никакви доказателства ли нямат те срещу вас за международен наркотрафик?!

- Абсолютно никакви! Те просто няма как да разполагат с каквито и да било доказателства, защото съм невинен! При никакво положение не биха могли да ме обвържат с намереното количество наркотик на борда на кораба под мое командване – „Maas Trader”, по простата причина, че нямам нищо общо с него и това се знае от всеки!

- Добре, как си обяснявате вие тези 169 килограма кокаин на борда на кораба?

- За мен това си остава мистерия. На последното пристанище, на което бяхме – Баранкила, Колумбия, проверката не установи нередности. В Криcтобал чак на втория ден ме извикаха и ми показаха наркотика, за който се твърди, че е кокаин. Казвам “твърди”, защото така ми казаха, когато ме повикаха. Количеството даже не беше скрито, а пръснато на пода в едно общо помещение, до което всеки има достъп.

- Не може да нямате подозрения кой е отговорен за дрогата в помещението?

- Имам предположения, но тъй като не разполагам с каквито и да е доказателства, не мога да отговоря...

- И все пак, кой би могъл да ви „накисне”?

- Съмненията ми са към членове на екипажа, които първоначално бяха задържани с мен, но впоследствие ги освободиха. Подозирам хора от палубна команда - филипинци и старши помощника - украинец, защото те имат връзка с работещите на пристанището. Това са хората, които заедно с пристанищната полиция извършват проверката преди отплаване на кораба в съответствия с ISPS-кода (б. а. – регламентиращ мерките за сигурност на кораба и пристанищата за борба с тероризъм и контрабанда на стоки и хора) и правилата на компанията... Пак обаче казвам – не мога да твърдя нищо без доказателства.

- Има ли някаква намеса от страна на българската държава по вашия случай?

- Не, досега няма никаква намеса, за която аз да съм уведомен. Никой не ме е потърсил или установил контакт с мен от страна на българските власти. Аз съм единственият българин в затвора „Ла Хоя”; единственият, който не е хванат индивидуално да пренася наркотици и единственият, от когото никой не се интересува!

- Получавате ли някаква подкрепа от почетния консул в Панама Клаудия Лисичкова де Мичев?

- Г-жа Мичева се отзовава само при обаждане от моя страна. Досега, през цялото време на абсурдното ми задържане, ме е посещавала общо три пъти.

- Разбрах, че сте бил измамен от панамски „адвокат”, който е обещал да ви защитава...

- Не един адвокат предаде надеждите ни! Първият адвокат, който бе нает от семейството ми, получи 1000 американски долара. Два месеца аз и семейството ми правихме опити да се свържем с него, но той така и не бе открит, за да разберем какво върши. 

В началото на юни 2011 година беше нает втори адвокат – Цезар Гуардиа, който ми бе препоръчан от съкилийници. На него му бяха преведени 30 000 американски долара, за да се заеме с моята защита. В продължение на три месеца той усукваше, даваше обещания и представяше пред мен и семейството ми фалшиви документи, свързани с освобождаването ми. Даже представи фалшива резервация за полет до България! Имаше наглостта да поиска за по-бързото уреждане на въпроса с моето напускане на затвора и 3000 американски долара за билет, които му бяха преведени от моето семейство. 

И... повече не можахме да се свържем с него. 

- Кой ви защитава сега?!

- Българската асоциация на морските капитани съдейства на семейството ми за сключване на договор за моята защита с адвокат Петер Уолф от Ню Йорк. Той бе препоръчан от Американската асоциация на капитаните. Американският адвокат действа съвместно с наета от него адвокатска кантора в Панама.

- Какви са хонорарите на този адвокат?

- Първоначалната сума, поискана от адвоката, бе 50 000 американски долара. Тя се оказа непосилна за моето семейство. Съвипускниците ми от Висшето военноморско училище „Никола Й. Вапцаров”, приятелите ми и колегите също не успяха да я съберат, и поради тази причина организираха кампания за събирането на средства, като за целта отвориха дарителска сметка... Искам да ви кажа, че никак не ми е лесно, тъй като до момента никога не се е налагало да се моля!

- На чия помощ разчитате и на какво се надявате?

- В момента ми помагат моите съвипускници от морското училище, колеги капитани и приятели, начело с к. д. п. Огнян Радев, БАМК, а искрено се надявам на помощ от всеки добър българин, който вярва в мен и моята невинност!

- Чуват се потресаващи факти за затвора, в който сте настанен. При какви условия преживявате?

- Условията в затвора са отвратителни! Тъй като килиите са с открити прозорци, с решетки на тях, отвън пропълзяват всякакви гадини. А хлебарките са постоянни „съкилийници”! На фона на цялата мизерия, най-лошото е липсата на вода. Често нямаме и капка с дни. Пускат я на ден за около 20 минути през една тръба в банята, като самата вода идва от близката река. За тези двадесетина минути трябва да успеем да си напълним кофи и бутилки. А сме 6 души в килията! В тоалетната нямаме течаща вода и всеки ползва от личната. Храната е основно съмнителен ориз и от време на време - още по-съмнително месо. Храната и водата са толкова лоши, че стомашните разстройства са ежедневие! Рядко се предлага нормална вода за пиене и когато имам пари – си купувам. През останалото време, стига да има възможност – преварявам тази от кофата и пия от нея... Да не говорим, че в продължение на 5 месеца спах на пода в помещение, пригодено за библиотека на затвора. Там бяхме 7, а понякога и 8 души. 

Без тоалетна и без вода... 

Цял ден изкарвах, седнал на една кофа, а вечер си лягах на пода върху едно тънко шалте. През нощта за тоалетна ползвахме бутилки от минерална вода... 

Не можах да издържа – бях схванат от болки по цялото тяло и семейството ми се принуди да ми прати 300 долара, за да си купя легло. Тук затворниците си купуват абсолютно всичко. Единствено оризът е безплатен...

- Стана ясно, че е имало бунт в затвора и са ви били с палки?! Разкажете за този случай?

- Имаше бунт на 3 ноември миналата година. Това беше най-ужасният ден в живота ми! Просто не ми се коментира и не искам да си спомням! Лежах на пода в тоалетната с мокра тениска на уста и мислех, че това е краят!

Но нека не се връщаме назад... Иначе не съм бил репресиран или малтретиран в затвора.

- Какво е здравословното ви състояние - физическо и психическо? Нуждаете ли се от някакви лекарства и медицинска помощ?

- Няма как здравословното ми състояние да е добро при нечовешките условия, при които едва преживявам! Изпитвам силно главоболие. Отслабнал съм с 25 килограма, а вследствие на това и на липсата на каквато и да било нормална храна, ми се обостри херпеса на краката. Госпожа Мичева ми донесе лекарства преди Нова година и благодарение на тях се оправям някак си... Тук отиването на лекар е подвиг! Записват за посещение предварително и при голям късмет, може и да те заведат след 2 месеца. Но... ако си платиш на пазачите, е възможно след няколко дни да бъдеш транспортиран до клиниката на затвора и да бъдеш прегледан от лекар. Така се случи и с мен преди Коледа. Кръвното ми беше паднало много и наистина трябваше спешно да бъда закаран при медицинско лице. Заплатих 20 долара и на другия ден бях откаран в клиниката. 

- Държите ли се психически?

- Не съм си помислял за миг в моя живот, че ще претърпя такова унижение! Да бъда затворен напълно невинен, заедно с контрабандисти, наркотрафиканти, фалшификатори, убийци и... дори един канибал! Аз, който с достойнство съм защитавал моряшката професия и винаги съм бил върл противник на всякакъв вид контрабанда, незаконни действия и съм държал на дисциплината на корабите, които са били под мое командване... Това е мисълта, която не ме напуска ден и нощ! По време на обиколките (разбира се, когато това е възможно) из коридорите на затвора, се питам постоянно – кога и как ще свърши този ад?!?

Едно интервю на Орлин ФИЛИПОВСКИ

Американски полицаи забравиха арестант 5 дни в килията. Снимка: архив, Reuters

Млад мъж бил забравен от американските наркополицаи в тясна килия пет дни без храна и вода. За да оцелее, той бил принуден да пие собствената си урина, пише Би Би Си.

Студентът от Калифорнийския университет в Сан Диего Даниел Чонг бил задържан от  службата за борба с наркотиците DEA на 21 април при акция в жилищна сграда. Там било намерено голямо количество наркотични вещества. Деветимата души, намирали се в сградата, които според доклада на DEA признали, че са възнамерявали да употребят тези препарати, са били задържани, сред тях и Чонг.

След кратък разпит на Чонг било съобщено, че ще го пуснат. Оставили го обаче в килия с размери 1,5х3 метра и просто го забравили. В момента се води разследване.

„Те така и не се върнаха. Игнорираха виковете ми. И до момента не знам какво се случи“, казва студентът.

Халюцинации

По думите на Чонг от килията той чувал служителите на DEA и на останалите арестанти, крещял, ритал с крак по вратата. Отговор обаче не последвал.

Когато накрая се сетили за него, той не бил в състояние да говори членоразделно, почти са били отказали бъбреците му, обяснява адвокатът му Джин Айърдейл. Чонг казва, че е отслабнал със 7 килограма. На третия ден от задържането му той получил халюцинации. С парченца стъкълце от очилата си той се опитал да „изреже“ на ръката си думите: „Прощавай, мамо“.

Освен това в килията младият мъж намерил и глътнал някакво прахообразно вещество, което се оказало метаамфетамин.

След като бил освободен, Чонг лежал три дни в интензивното отделение.

Шефът на DEA в Сан Диего Уилям Шерман поднесе извинения на младия мъж. „Случилото се не отразява моите високи изисквания към служителите ми“, подчерта той.

В изявлението му се подчертава, че Чонг е признал, че е бил в къщата, в която е проведена операцията, за да се напуши с приятелите си.

Там са били намерени 18 000 таблетки от препарата MDMA, по-известен като екстази, както и марихуана, лекарствени препарати, които се продават само с рецепта, халюциногенни гъби и няколко стрелкови оръжия.

Чонг обмисля възможността да внесе жалба във федералния съд срещу агентите на DEA, съобщи адвокатът Айърдейл.

Лидерката на крайната десница във Франция Марин Льо Пен, която остана на трето място на първия тур на президентските избори, заяви, че на втория тур няма да гласува нито за социалиста Франсоа Оланд, нито за настоящия президент Никола Саркози, като индиректно призова привържениците си да направят същото.

"В неделя, 6 май, ще гласувам с празна бюлетина, заяви лидерката на Националния фронт на традиционното шествие на партията й в памет на Жана Д"Арк в центъра на Париж. Всеки от вас ще направи своя избор в душата и съвестта си, според своята отговорност. Това е вашата основна гражданска свобода, която аз също упражнявам. Така че аз няма да дам доверието си, нито мандат на никой от двамата кандидати", изтъкна Льо Пен.

"Обичам ви прекалено много, за да ви карам да тръгнете по път, който зная със сигурност, че представлява фалшива надежда, ново разочарование. Двамата кандидати са представителите на политически елити, които защитават своите собствени интереси", заяви лидерката на крайната десница.

Изявлението на Марин Льо Пен не е изненадващо. Членове на нейната партия вече дадоха да се разбере, че тя няма да подкрепи нито един от кандидатите. Откакто тя зае позиция на арбитър на първия тур на изборите, двамата финалисти не спират да ухажват избирателите й.

Никола Саркози, който може да се надява на победа само с масовата подкрепа на крайно десните, започна да защитава още по-десни идеи с надеждата да си възвърне гласовете, които през 2007 г. му донесоха победата. Франсоа Оланд, на когото всички анкети отреждат победа на втория тур, опитва да привлече избирателите, присъединили се към Националния фронт, след като бяха разочаровани от левицата през 80-те години на миналия век.

"Ние наложихме темите си на тези избори..., превърнахме се в център на гравитацията във френския политически живот, дебатите днес се структурират около нашите предложения", заяви Марин Льо Пен.

 bolgari.net

Гълъбин Боевски. Снимка: архив, Булфото

Бразилският адвокат на Гълъбин Боевски Леандро Перейра не е запознат в детайли с присъдата, издадена от Федералния съд в Бразилия, съобщи bTV.

Пред телевизията Перейра потвърди, че присъдата е издадена днес, но не на заседание, а в писмен вид.

“Присъдата беше издадена днес и все още не съм запознат с цялото съдържание, така че не мога да кажа какви са детайлите и мотивите, довели до това решение”, коментира той.

Перейра посочи, че съдебното решение ще бъде обжалвано, но е категоричен, че то не е изненадващо.

“Ще се съсредоточим върху мотивите за обжалването на по-горна инстанция, така че да убедим съда в невинността на този човек”, каза адвокатът на Боевски.

Съдът не е приел аргументите на защитата, че куфарите са купени от бизнес център, както и че багажът на обвиняемия Гълъбин Боевски е унищожен и не може да е веществено доказателство.

Препатили, които лежат в бразилски затвори, твърдят ,че обжалването обикновено има обратен ефект и води до увеличаване на наказанието.

За развръзка по делото Боевски обаче още е рано да се говори, тъй като това все пак е присъда на първа инстанция.

Съпругата на Гълъбин Боевски Красимира е пристигнала в Бразилия малко преди обявяването на съдебното решение.

Веднага след като стана ясно, че Боевски е в бразилски затвор, съпругата му заяви пред медиите, че няма да спре да търси възможности той да се прибере в България.

“Ще направя всичко, което опира до моите възможности. Ще търся подкрепата на всички хора, които го обичат и уважават. И на държавата най-вече”, коментира преди месеци Красимира Боевска.

Михаела Родина  

Франс прес

През май 1942 г. румънският маршал Йон Антонеску нареди депортиране в Приднестровието на роми “номади, безработни или извършили нарушения”. Близо 70 години по-късно малкото останали живи разказват за тази забравена трагедия, оставила неизлечим белег за много от тях.

“Задържаха ни на улицата, в Букурещ. Бяхме с конска каруца. Казаха ни, че заминаваме някъде, където ще получим земя”, разказва за АФП Марин Сафта, 89-годишен, чиито майка и брат са загинали по време на двете години, прекарани в Приднестровието - район, поставен тогава под контрола на пронацисткия режим на Антонеску. “Те ни депортираха, за да ни убият, но ето, че не съм мъртъв”, добавя този мъж, който живее в малка мрачна стая и никога не е бил обезщетен за депортирането си.

От общо 208 000 роми, регистрирани при преброяване през 1942 г., около 25 000 или 12 процента са били депортирани, според доклад за Холокоста в Румъния, съставен от международна комисия от историци, ръководена от лауреата на Нобелова награда за мир Ели Визел. Над 11 000 са загинали. Между 280 000 и 380 000 румънски и украински евреи също са загинали в териториите под контрола на Букурещ.

“Депортирането на ромите е включвало много случаи на нарушения. Така семейства на наборници които трябваше да бъдат изключени от депортиране, семейства на румънци, на турци или на унгарци и хора, които са имали работа или земя, също са били депортирани”, според комисията.

Георге Стана е бил на 7 години, когато е дошло нареждането за депортиране. “Ние имахме къща, баща ми работеше на дневна надница и въпреки това бяхме депортирани, моите родители, сестра ми”, разказва за АФП този мъж, роден във Ведя Южна Румъния.

Липса на храна, болести и принудителен труд са довели до смъртта на много от депортираните. “Хиляди хора умряха там. Мъртвите бяха хвърляни в ров като животни. Тези картини са винаги пред очите ми”, казва той. “Когато войната приключи, ни оставиха да си тръгнем”, разказва Сафта, който се е върнал с влак до сегашната граница между Румъния и Молдова, а след това е стигнал пеша до Букурещ.

Двамата оцелели уверяват, че “малко са говорили” на децата си за тази драма, а по-скоро са се опитвали да не мислят за това. Фактът, че официалната заповед предвиждаше, че само някои категории роми трябва да бъдат депортирани ,”има дълбоки последици върху психиката” на тази общност, обяснява социологът Николае Фуртуна, чийто дядо се е спасил в последния момент от депортиране.

“Самите роми мислят, че тази операция, определяна като форма на “социално прочистване”, е била насочена само срещу “измета на обществото”, добавя този млад човек, основател на културната асоциация Романе Родимата (Търсете ромите). За много от жертвите е “позор да кажат, че са били депортирани, нещо като жигосване”, посочва социологът, като сравнява тяхното положение с това на изнасилена жена.
Фуртуна, който е интервюирал десетки оцелели, казва, че е “потресен” от техните свидетелски разкази.

“Разказаха ми, че някои са яли човешка плът, други са пазили в дома си тялото на мъртъв роднина, за да продължат да получават дажбата му от храна”, казва той, като изразява съжаление за липсата на писмени документи за тези събития. “По пътя обратно много старци са били изоставени от техните семейства, тъй като не са можели повече да вървят”, разказва Фуртуна.

“Това са такива подробности, които повече от цифрите те карат да почувстваш този период”, казва той, като подчертава, че става дума за “морален дълг да се предадат тези свидетелства” на младите роми или не-роми. “Ако мълчиш, ти също си виновен”, заявява Фуртуна.

БТА

• 27.04.2012 

Вече минаха почти 2 години от  управлението на  правителството на ГЕРБ, а иконмическата и социална  ситуация   в страната  отива от зле  на  по-зле . Основна роля в тази лошо съшита пиеса играе лицето Симеон Дянков тъй като заема ключов пост в  управлението на държавата –  министър на финансите. Нека видим какво сътвори досега обаче  „икономист” от топ 100 както той самия обича да се хвали и да си избива комплексите, които очевидно са му в повече:
1. Не се разплати с бизнеса на време 
2. Опита се да излъже Брюксел за бюджетния дефицит през 2009 год.
3. Увеличи данъците и осигуровките
4.  Намали правителствените разходи по време на криза 
5.  Опита се да въведе Пакт за финансова стабилност (разбирай пакт за финансов пат), който ще изтрие българската иконмика от лицето на земята
6.  Намали рязко  парите давани на доктори  и на  други сфери в социалната дейност, което доведе до масово емигриране на доктори и сестри  и продъжлаващо задълбаване на кризата в здравеопазването (България е страната даваща най-малко пари за здравеопазване като % от БВП в цяла Европа!!!)
7. Създаде пречки пред бизнеса с увеличаване на периода на амортизация  и други подобни неефективни и неадекватни решения стопиращи развитието на бизнеса в България
8. Сътвори страхотна глупост  като национализира пенсионните и здравни фондове. Някой знае ли къде ще отидат тези пари?
9. Стопи фискалния резерв с над 3 млрд. за 1.5 година – по данни на Министерство на финансите  при встъпването му в длъжност  през 2009-та фискалния резерв е бил малко над 8 млрд., сега се казва, че е около 5 млрд. (който иска да вяврва  на тези данни, нищо чудно и да са по-лоши)
10. Сега иска да опоска и сребърния фонд  - въпрос на време е преди да са  го гепили и него.
11. Захвана някаква абсурдна война с БАН  най-вероятно заради апетните имоти на академията. 

Мога да продължавам и още, но мисля, че няма смисъл защото безумията на финансовия министър нямат край. Нека видим обаче какво постигна със своите мерки за фискална дисцплина, които до безкрайност натъртва.
Отговорът е  НИЩО – дори напротив  бюджетните дефицити продължават да растат като само за началото на 2011 год. за 2 месеца – те стигнаха над 750 млн. лв ( това пак по данни на МФ, което означава, че трябва да вкараме и нотка съмнение в истиността им ).  Това разбира се не е изненада  за никой средно квалифциран икономист – когато  поставиш икономиката  и бизнеса на една държава в такова положение  икономиката отвръща  на удара- спад  в оборотите на фирмите, спад в бизнес активността, увеличение на безработицата, спад на потреблението, от там фалити на фирми, а вече накрая разбира се спад и на БВП.  Едва ли някой вярва на смехотворните данни, че България излиза от кризата и че БВП растяло – това е лицето на  българското правителство да лъже, краде и манипулира истината за съдбата на България. БВП разбира се продължава да пада  без никой изобщо да се интересува от българската икономика. Кризата в България е на път да прерастне (даже вече прерастна в  класическа депресия ) под „вещото” управление и неолибералните глупости  на  „икономист” като  Дянков . Всъщност спорно е кой точно управлява България едва ли е точно той …..

 Лицето Дянков обаче не спря до тук. Той продължава да дрънка  колосални  врели-некипели  из цял свят – първо говореше ,че излизаме от кризата  цяла 2010 година
 (някой да помни точно колко пъти България излиза от кризата???) После тръби из света, че България била успешна икономика - заради валутния борд и ниския си плосък данък. Едва ли пилешката му глава обаче разбира,че всяка силна икономика през историята и в момента има прогресивна данъчна система. Освен всичко друго Дянков се оказва и патологичен лъжец – лъже за какво ли не без въобще да му мигне окото.  Това че излъга Брюксел и българския народ е едно от многото му очевадни и нагли лъжи. Ръсейки лъжа след лъжа и бисер след бисер пред чужда публика Дянков наслагва мнението, че всичко е под контрол, защото разбира се нищо не е под контрол и той много добре го знае. Истината лъсва рано или късно, лошото е, че до тогава България може да е изпаднала в много тежко състояние от безумията и лъжите на финансовия си министър, който на всичкото отгоре  е вицепремиер. Засега спасението за него се оказват натрупаните резерви при предишното управление заради добрата иконмическа ситуация, но след  като опоска и  последния буфер какво мислите ще направи Дянков? -  или ще си хване  шапката и ще си бие шута към Америка, защото  има американски паспорт, и ще остави България и българския народ в разруха и развалини  или ще поиска заем от МВФ и СБ, а както знаем МВФ само това и чака – нови клиенти, които да им пълнят джоба с лихвени плащания. България е изправена пред нов финансов колапс и е въпрос на време преди публиката да го разбере, тъй като истината се замазва и бива прикривана. Въпрос на време е при такова управление на държавата да дойде денят на страшния съд……

 Накрая бих задал въпроса - кой точно дърпа конците на тази кукла и марионетка на конци  наречена финансов министър? Отговорът за мен поне е очебиен и ясен –американците. Тяхната политика на неолиберализъм съсипа сумати държави  и ги докара до пълна разруха, бедност и мизерия. Т.нар. Вашингтоснки консенсус изнасящ неолиберализма по цял свят като икономическа доктрина вилня първо в Латинска Америка, после се премести в Англия, където желязната лейди  Тачър  и нейните последователи  през годините  съсипаха английската икономика  бавно, но методично, обиколи и Съвтския съюз, където американските съветници от Хаврвард успяха да  разкатаят и разпродадат целия Съветски съюз, след това се премести в Балтийските държави – като Латвия е  нагледен и доста краен пример за това колко може да бъде съсипана една икономика от неолибералистите от времето на Костов. Тази иконмическа доктрина действа и в България – но в пълния си вид се прилага едва сега при неолибералното отроче и  пионка Дянков. За хората разбиращи от икономика е ясно, че Дянков не е нито икономист, нито има нещо общо с иконмическата наука – той е кукла на конци, която съвсем целенасочено слага  в торбата главата на българина  служейки на чужди интереси . Въпросът, който ме  гложди е до кога българският народ ще търпи ?

Гонзо

За правителството на ГЕРБ до сега съм написал само един текст. Причините са две. Едната е обичайната – липса на време. Втората е по-малко обичайна – издънките и скандалите на това правителство са толкова много, че човек трябва да посвети ежедневието си на тях, „Калнки”, СРС-та, показни МВР акции, словесни изцепки на министри, неудачни назначения, непрекъсната смяна на позиция с противоположната, война с учените и какво ли не. Най-големите издънки разбира се са на икономическия фронт. Първо Дянков се опита да мами Брюксел за бюджетния дефицит за 2009та. Поради някаква безумна причина (болна амбиция) той се опита да вкарва България в ЕРМ2 в крайно неподходящ момент. Правителството така и не успя да измисли каквито и да било антикризисни мерки, тъкмо обратното – прокара прокризисни мерки под формата на антикризисни – методика характерна за неолибералите,  МВФ и Световната банка. Резултата е удължаване на кризата. Другите страни отдавна видяха края й, а ние не. Да, това е най-некъдърното правителство в познатата ми история на България, но проблемът не е само в това правителство. Проблемът е в неолибералния курс на икономическата ни политика следван от практически всички правителства от Костов насам. Почти сигурно е, че икономическият неуспех на България е свързан с най-големия брой мозъчни тръстове на глава от населението в цяла Източна Европа.

Тези дни обаче изниква един нов и доста сериозен проблем за който следва да се напише. Като праволинеен неолиберал и повече служител на Световната банка отколкото на България Дянков предложи така наречения „Пакт за финансова стабилност”. Мерките които предвижда обаче не просто са взаимно противоречащи си, а са и изключително вредни за икономическия просперитет на страната и ще задълбочат отдавна стартиралата спирала на обедняване и социален и демографски упадък.
Според публикуваното в медиите Пактът за финансова стабилност съдържа три основни точки (1, 2):
- Първо, бюджетният дефицит и държавния дълг не могат да надхвърлят съответно 3 и 40% от брутния вътрешен продукт.
- Второ, промяна на основните преки данъци за физическите и юридическите лица може да се направи само с мнозинство от 2/3 от депутатите в НС.
- Трето, преразпределителната роля на държавата да не надхвърля 37% от брутния вътрешен продукт.

Първата и третата мярка ограничават участието на държавата в икономическите процеси почти напълно. Тук следва да се отбележи, че икономическите функции на държавата и без това вече са прекалено осакатени от дивата приватизация, свободния пазар (стоков и финансов) и валутния борд. Макар и числото 3% да идва от изискванията на ЕС, 5 и дори 6% дефицит не са фатални и при определени условия могат да се използват за стимулиране на икономиката. Самият ЕС е определил граница от 60% за държавния дълг и доста страни от ЕС не успяват да го спазят. Ние ще се напъваме с 40%...
Втората мярка има за цел да бетонира станишевия плосък данък. От плоския данък печелят само богатите, а губят всички останали, включително икономиката на страната. Аргументите с които се намаляват данъците на богатите се свеждат до „изсветляване” на икономиката и създаване на стимул за инвестиции. Опитът на САЩ по времето на Рейгън обаче показва, че резултатът от намаляването на данъците за богатите не води до увеличаване на инвестициите, а до нарастване на бюджетния дефицит и на пропастта между бедни и богати (3). С това втората точка от „Пакта” противоречи на първата. Самото „бетониране” на данъка ще се извърши, като в конституцията се запише, че данъка може да се променя от Народното събрание с мнозинство от 2/3. Любопитна подробност е, че в първоначалния вариант за това се е предвиждал референдум (1). Явно Дянков дори не е бил особено добър ученик на Световната банка.
Третата мярка ще доведе до още по-голямо ограничаване предимно на социалните разходи. Не си мислете, че като оставите една група хора без препитание и без доходи те просто ще изчезнат. Не, ще се влеят в престъпния свят, ще се шляят по улиците и ще направят живота на всички нас по-горчив. Не мислете, че като замразим пенсиите това ще се отрази добре на семейния ви бюджет. Не, просто вие ще плащате за възрастните си родители. Дянков защитил предложението за ограничаване на преразпределителната роля на държавата с аргумента, че сега се харчело много за „сигурност” (полицията) и отбраната, а трябвало да се харчи повече за „образование, култура, културно-исторически туризъм и активни икономически политики”. Макар и правилно, но не добре казано такова твърдение от устата на Данков е тотален цинизъм. Точно в бюджета който той сам съчини делът от разходите за отбрана и полиция е несъразмерно голям, а разходите за здравеопазване образование и наука бяха орязани, което предизвика протестите на Софийски Университет и БАН. Пълен цинизъм е неолиберал който въвежда мерки ограничаващи до нула възможностите за активна икономическа роля на държавата да препоръчва отделяне на средства за „активни икономически политики”, човека просто не се чува какво говори или му е все едно какво лъже. Оставям настрана поставянето на образованието редом с „културно-историческия туризъм”, Дянков очевидно няма никакво чувство за важността на нещата и не е способен да определя приоритети. А и пакта ограничава общата сума на разходите, а не дава правило как да се употребяват. Със сигурност отново имаме изява на болната амбиция на Дянков да „блесне”. Нещо за което в Европа се спомена ние ще си го вкарваме в конституцията.

Независимо от детайлите на „Пакта” неговият дух е напълно ясен и води в абсолютно погрешна посока. Исторически е доказано, че икономически просперитет се постига с активното участие на държавата и като инвеститор, и като регулатор и като преразпределител на националното богатство (4). На този сайт вече съм писал доста за това (4, 5). Правилната политика за една развиваща се страна са протекционизма, държавната намеса, контрола на икономиката, стратегическото инвестиране, собствената валута, политиката на увеличаване на доходите на населението и на социалните придобивки – здравеопазване и образование. Последните няколко неща обикновено дават съдържанието на онова което се разбира под просперитет. Това е начинът по който всички развити страни са станали развити (4, 6). Социалните придобивки и особено образованието и здравеопазването спомагат и формират качествена работна ръка. Именно средствата вложени в развитието на трудовата сила се възвръщат многократно и едновременно носят просперитет на цялата нация. Това е европейския начин и все още европейската практика.
България, както и болшинството постсоциалистически страни, по внушение на Световната банка, МВФ и ЕС водят точно обратната политика – на свиване на доходите на населението, прехвърляне на данъчната тежест от капитала и притежанието на собственост върху труда. Това води единствено до обедняване, влошаване на условията на живот и труд, емиграция, скъсяване на продължителността на живота, икономически и демографски упадък. Такива са резултатите във всяка страна където са наложени догмите на неолиберализма. Най-ярък пример е Латинска Америка, където още през 70те години мерки като предлаганите от Дянков претърпяват стопроцентов провал, но и една Латвия или Ирландия не отстъпват като примери (6). Отдавна съм казвал, че Латинска Америка (особено Бразилия) вече десетилетия се мъчи да излезе от дупката в която нашите неолиберални мозъчни тръстове ни набутват по проекти от Запад . Ние отиваме не в Европа, а там откъдето Латинска Америка се връща. А Латинска Америка се връща от състояние на мизерия каквато ние тук не сме и сънували (7). Нещо повече, все още сме в по-добро състояние от повечето латиноамерикански страни включая „икономическото чудо” - Чили.
Лошо е също, че Дянков иска да вкара този „Пакт” в самата ни конституция, така че той да стане трудно отменим. Мерките в пакта несъмнено ще доведат до увеличаване на мизерията и следваща криза, но тогава и да искаме няма да можем да реагираме бързо и адекватно. Законовото бетониране на направените реформи (аз бих сложил „нанесените вреди”) за времената след като напуснат властта също е запазена марка на неолибералите и крайно десните и е прилагано на много места по света, от Чили до Хондурас и ЮАР (7).
За отбелязване е, че работодателите подкрепят Пакта на Дянков (8). Очевидно те нямат представа за какво става дума, а става дума за техните собствени фалити. Пак ще направя аналогия с Чили. Именно от президента на Националната асоциация на производителите Орландо Саенц поканва неолибералите на Фридмън да съчинят икономическа програма за Пиночет. Година и половина след преврата Саенц обявява неолибералния експеримент за „един от най-големите провали в икономическата история” (7 стр. 106). Нашите индустриалци обаче май са чели само Фридмън и очевидно се хващат на въдицата на криворазбрания класов интерес и извратения егоистичен морал.

За да се превърне този Пакт в част от конституцията е необходимо веднъж 180 депутата да предадат България или 160 депутата два пъти да предадат България. Към момента в полза на Пакта категорично са се изказали Синята коалиция (те дори искат ограничаване на бюджетния дефицит до 1.5-2% и влизане в сила още догодина, но това не е чудно СК е най-антибългарската и най-обвързаната с мозъчните тръстове партия) РЗС, Атака и уклончиво ДПС (9, 10). Против засега са единствено БСП (11) и синдикатите. При тези условия прокарването на Пакта зависи от колебаещите се от ДПС и вероятно някои от независимите депутати. Въпросът се свежда до няколко души.

Заключение
България е на път да приеме още един пакет от крайни неолиберални икономически мерки, които ще засилят мизерията в страната до още по-голяма степен. Българският преход страда от прекалено свободен пазар и прекалена приватизация. Според икономическата история на света, те са причината за бедността, престъпността, корупцията и икономическия упадък. Традицията на неолибералите обаче е да не се съобразяват с фактите. Те винаги са следвали правилото, че ако лекарството трови пациента, то следва да се увеличи дозата. Като изключително промит неолиберал Дянков прави точно това и има шансове да прокара още една доза от икономическата отрова с която вече 20 години ни поят. След приватизацията на Костов Пакта на Дянков ще бъде най-силният траен удар по икономиката на България. Хора, или излизайте на улицата или стягайте куфарите! Децата ни няма да ни простят глупостите които позволяваме да се правят. Това правителство трябва да си ходи! Дянков вън от България! 

Kihano
26 февруари 2011

      След острото възражение от ЕЦБ, министър Дянков се опита да излезе от неловкото положение, в което се оказа, като предложи друго - Сребърният фонд да инвестира само и единствено в специални емисии ценни книжа, които ще бъдат нетъргуеми. Това означава, че ако Сребърният фонд купи 10-годишни нетъргуеми ценни книжа, той няма да може да ги продаде 10 години, дори и да има нужда от пари по-рано. Фондът става тотално неликвиден (което противоречи на закона, между другото), което в крайна сметка автоматично ще го извади от Фискалния резерв и в резултат този резерв ще слезе до критични нива и стойности за които правителството няма никакви идеи как ще ги избегне, още повече че новата идея е в тотално противоречие с досегашната теза , че инвестициите в местни активи са ликвидни и могат да служат за фискален резерв..С неликвидни Държавни Ценни Книжа това просто няма как да стане…

      Месец по-рано един от топ-мениджърите на банката „Goldman Sachs“ скандално я напусна,  определяйки ситуацията там като „отровна и разрушителна.“Според него рецептата за успех в компанията е изключително проста – да се продават на клиента неликвидни ценни книжа, представяйки ги като перспективни облигационни емисии.

„Тъжно ми е да слушам как хората говорят за това как одираме  своите клиенти. През последните 12 месеца съм бил свидетел как пет различни мениджъри наричат  своите клиенти „Кукли „- признава Грег Смит.

В статията си, озаглавена „Защо  си тръгвам от“Goldman Sachs“, той заключава, че „упадъкът на морала е най-голямата заплаха за съществуването на компанията в дългосрочен план.“

Смит заяви, че се надява, че неговото признание ще бъде „отрезвителен душ за борда на директорите.“ ( http://30dumi.eu/2012/03/top-menidzha-r-na-goldman-sachs-napusna-skandalno-bankata/ )

С предложените промени от министър Дянков,  ние сме свидетели на това как се прави опит да се направи същото със Сребърния фонд, т.е. средствата му да се вложат в неликвидни ценни книжа, т. е. ХАРТИЙКИ ! 

IRONIC

До съвсем скоро за външната политика на Израел се пишеше малко – от критичната и инакомислеща гледна точка. За разбиването на тази представа допринесе до голяма степен мирната съпротива на палестинските семейства в Западния бряг. Наричам го Западен бряг, защото все още това не е Палестина. Там действа само официална автономия, но нищо повече – израелската политика на заселване на фанатизирани заселници в едновремешни палестински села, прави още по-невъзможен за разрешаване този конфликт. За съжаление, аз не мога да посетя тези земи – заради двойното ми гражданство и по-точно сирийското, а знаете, че израелските власти не допускат хора с подобни паспорти, както и обратното. За щастие, има кой да разказва за ставащото в Западния бряг, а отскоро сред тези хора е българка, която е избрала за своя кауза борбата на палестинците. 

До момента, освен Intidar, на български за Палестина се пишеше в още два блога, като смея да твърдя, че са изключително добри- този на Мариян Карагьозов и също на Мая Димитрова. На гости в Intidar е Габриела Иванова, която избра да е доброволка в Палестина, за да помага на местните хора. Поддържа своя блог на български, наречен от нея “Зехтин от сълзи” - и това е четвъртият блог на български, който пише за Палестина и то запълва ниша, която съществуваше дълго време, на очевидеца. А защо блогът й се казва “Зехтин от сълзи”, тя сама ще разкаже…

Снимка: личен архив

Разкажи ни за себе си…

Казвам се Габриела Иванова, на 27 съм. Завърших арабистика в Софийския университет, след което осъзнах, че ме влече повече социалната работа. От завършването ми до сега се занимавах с различни доброволчески дейности. В началото беше ЕДС (Европейска доброволческа служба) – програма, чрез която прекарах една година в Бялисток – градче в североизточна Полша, в което има голям бежански център за всички онези бежанци, които се опитват да влязат в Европа през Полша. Бежанците там са главно от Чечня. С доброволци от други европейски държави провеждахме занятия за децата в центъра и водехме импровизирана детска градина за всякакви възрасти. След това имам и известен опит във Френския Прованс с Caritas, където бях доброволка в Центъра по интеграция, в случая на ромското население от Източна Европа живеещо в голяма мизерия извън града. Но си остана неизпълнена мечта до онзи момент това да съчетая социалните дейности с образованието ми като арабист.

И тогава се появи възможността да отидеш в Палестина?

Докато търсех доброволчески проект в арабо-говоряща държава, попаднах на такъв за Палестина. Ставаше въпрос за мирна интервенция от трета страна в конфликтни региони в окупирания Западен бряг.

И там трябваше да вършите…?

По времето от годината, по което аз заминах, това се изразяваше в придружаване с цел протекция на онези палестински селяни, чиято земя е в близост до еврейски поселения и където  заселниците извършват нападения над палестинците по време прибирането на маслинената реколта.

Част от работата ни беше и това да се включваме в мирните демонстрации на палестинците срещу израелската окупация, въобще да бъдем тяхна протекция и да сме там в солидарност с тях като използваме едничката привилегия, че сме чужденци.

Искаш да кажеш, че е привилегия да си чужденец в Западния бряг? Че палестинците нямат равни права, дори по-малко от на чужденец?

В Израел палестинците са под военен закон, докато чужденците са привилегировани и попадат в рамките на нещо като граждански кодекс, един вид сме третирани различно. Например, ако аз бъда арестувана по време на демонстрация, тъй като де факто няма основание за подобен арест, трябва да бъда освободена до максимум 24 часа.

Т.е.?

Ако един палестинец бъде арестуван по същия повод, той може да бъде задържан за неопределен период от време от армията, тъй като в Израел функционира удобното „административно задържане“, което им позволява да държат окупираното палестинско население за неопределен период от време, без обвинение или процес. Обвинението всъщност е неизменно „хвърляне на камъни“, дори да е доказано чрез снимков и видео материал, че въпросният не е правил нищо подобно и е протестирал напълно мирно. И докато подобни двойни и дори тройни стандарти (израелските граждани попадат под трета правна система) е безспорно абсолютен расизъм,  ние, чужденците използваме това несправедливо привилегировано отношение към нас, за да бъдем в солидароност с палестинците в борбата им за човешки права и отношение. В Западния бряг прекарах три месеца, след които си дадох сметка, че тези три месеца ще се превърнат част от живота ми нататък.

Снимка: личен архив

Нещо, която е доста различно от онова, което си правила преди това.

Докато винаги преди това съм била аполитически настроена и със сигурност далеч от политическия активизъм, днес единственото, което ме занимава, е да следя какво се случва в Палестина, и да говоря на всеки, които би искал да слуша за онова, което съм видяла, че преминава един народ под военна окупация. Напълно убедена съм вътрешно, че всеки, които отиде в Западния бряг или Газа, е неизбежно да стане, ако не пропалестински настроен, то поне настроен срещу политиката на израелското правителство в палестинските територии. За това говори нарастващият брой активисти от Израел, присъединяващи се към палестинските демонстрации през последните години, след като видят какво се случва в окупираните територии. За това говори и параноичният страх, изпитван от на Израел по отношение на пропалестински настроените чужденци. На последните им се бие черен печат и им се забранява отново да влизат в страната, в случай, че са уличени в подобно „прегрешение“.

Разкажи за блога си. Палестина е променила живота ти? Как виждат твоите очи Палестина и нейните проблеми – смяташ ли да продължаваш да пишеш на български за Палестина?

Преди това слабо се интересувах от онова, което се случва по света, бях обявила, че новините ме потискат и рядко ги следях, изпитвах абсолютна апатия към политиката. В Палестина отидох за първи път на протестна демонстрация от какъвто и да е било вид в живота си, започнах да участвам както в списването на блог за организацията, към която бях активист, така и на свой личен, в който можех да си позволя да бъда емоционална.

Така престоят ми там ме промени в посока, че почнах да се интересувам повече от случващото се по света и особено в Палестина, мои предишни интереси останаха на заден план. Докато бях там личният ми блог водех на английски, тъй като реших, че така ще е достъпен за по-голяма част от приятелите ми. Обещах на много приятели палестинци, че ще разкажа на колкото се може повече хора за онова, което видях, че наистина се случва в техния ежедневен живот: политика на етническа чистка, провеждана от Израел спрямо тях, рушенето на къщи, изземване на земята им, нападенията от екстремните еврейски заселници над тях, бруталното потъпкване на мирните им демонстрации, униженията на пропускателните пунктове, политиката на административно задържане, всичко онова, което повечето медии премълчават и пренебрегват. Истинската работа на активиста започва едва след като напусне Палестина и вярвам, че има определен вид знание, което носи със себе си отговорността то да бъде споделено.

Снимка: личен архив

Затова реши да продължиш с писането?

Както вече споменах, в повечето световни медии не само не се споменава нищо за несправедливостите на живота под Окупация, ами обратното – Израел се представя като жертва и “единствена демокрация в Близкия Изток”, вярвам, че воденето на блог и въобще всякакви форми на активизъм са съществено важни за показване на истинското грозно лице на политиката на окупация и апартейд. Не смятам, че активизмът е важен единствено в Щатите, където всеки един американец носи лична отговорност за израелската окупация, тъй като тя се поддържа с доларите от техните данъци. Всеки един от нас може да заеме позиция по въпроса, като например откаже да купува продукти от компании, които спонсорират окупацията над Западния бряг; такива са например Hewlett Packard и Motorolla. Това далеч не е идеализъм, бойкотът над израелски продукти жъне големи успехи през последните години и все повече хора го подкрепят. Наскоро, докато търсех в нета информация за Палестина на български, видях, че резултатите имат често и почти изцяло за свой източник двата-три блога, които се пишат на български. Така реших, че ще съм по-полезна, ако също започна да пиша на български, тъй като все пак подобна информация на английски има доста повече.

Подобни действия се предприемат и по границата с Египет, в района на Синайската пустиня.