2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. wonder
6. planinitenabulgaria
7. varg1
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. deathmetalverses
13. stela50
14. samvoin
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
2. radostinalassa
3. vesonai
4. lamb
5. hadjito
6. manoelia
7. samvoin
8. bateico
9. mimogarcia
10. getmans1
Автор: blagodar
Ѣ(„ят“)–БУКВАТА-ЗНАМЕНОСЕЦ НА БЪЛГАРСКИЯ ДУХ И МОЩ, ПРЕМАХНАТА ОТ АЗБУКАТА ПРЕЗ 1945 г.
( Поради липсата на истинска образователна дейност върху българите, налага се,това да свърши всеки един от нас, без да чакаме държавниците да направят нещо по въпроса, който ще разгледаме по-долу. Защото човеците, носещи българския ген, повече нямаме право да живеем СЪС лъжата, оплела в мрежите си Земята повече от 2000 г.)
Здравей, носителю на българския ген и българската душа! Аз съм буквата „ЯТ“. Ако си млад, не ме познаваш, защото през 1945 г.(след Втората Световна война),еврейските ционисти, които вече бяха окупирали цялата власт в тогавашния Съветски Съюз, ме изхвърлиха най-безцеремонно от българската азбука. Направиха го под предлог - Правописна реформа в България. Преди това - през 1918 г. (след Октомврийската революция), ме изхвърлиха от руската азбука. Защо ли толкова пречех в азбуката на тези два народа? Днес ще разбереш това. Ще разбереш и Защо е наложително отново да вляза в упо- треба в българската писмена реч, както и да се престане да се пишат и говорят англо-езични паразитиз- ми. За да се изяснят истините, обаче, е необходимо да се възстанови цялостното знание. Тук ще прочетеш само насоки за това. Някога, на Земята то бе разделено на наука и религия,за да е в ползва на силите на разрушението. Разрушавайки съзнанието, се разрушава човекът, който е творецът на Земята.
Целият триизмерен свят представлява сбор от различни образи (обвивки, холограми), в които се съхранява космическата информация (енергия). Такива са човешките тела, животинските тела, скалите, растителния свят и т.н. Звукът от човешката реч също е космическа информация. Той носи определена вибрация и енергия.облечена в образи – букви. Те не са човешко творение,а кодирана информация за всеки народ според предназначението му и ръководят етапите на неговото духовно развитие. Чрез буквите и подредбата им в думи става предаване на тази информация и разпространението й в триизмер- ния свят на планетата. Еволюцията на един народ се вижда чрез еволюцията на неговата знакова система на речта – азбуката.. Всяко вмешателство в подредбата на азбуката, променя както кода за развитие на народа, така и космическата информация, която той трябва да спуска на Земята чрез речта си. Това с особена сила важи за българите. Премахването ми от българската азбука, изкриви пътя на развитие на този народ. „Българин“ не е определение за народност, а наименование на Светлинна йерархия, която се праща на Земята във въплъщение на онези народи, които са готови да посеят семето на Божествената Любов. Това е кодираната информация в българската азбука. След което те започват да носят това име. То е като техен печат. Мястото на тази йерархия е в съзвездието Еднорог. В него се подвизават небесните войни на Светлината и на космическия ред. С началото на Черноморската цивилизация (преди около 8 хилядолетия), тази Светлинна йерархия се въплъти в древните „българи“, които организираха племенно живеещите човеци в държави и народи. КАГАНАТ-ът е първата, дадена на хората, идея за парламент. Доказателство за космическите корени на българския ген е българският приказен фолклор, чрез неговите герои. И тъй като той бе премахнат от света на децата, се прекъсна знанието за следно-то: „Юнакът със звезда на челото“ е знанието за функцията на шестата чакра; „Хвъркатият кон“ е знанието за Еднорог-а, за Космическия корен на носителите на българската душа; „горната и долната земя“ е знанието за преходите на живота в различните измере- ния. Романът „Ян БИ БИ Ян“ е с изключително мощно вселенско познание, което никой учител не тълкува на децата. За Мартеницата се изказват различни легенди, само не и истината – връзката между плътния и финия свят и знанието за момента, от който става двуполовото определение на човека. В по-късните периоди това знание бе изместено от „китайската“ монада за ИН-ЯН енергиите.Днес безброй чуждици в българската реч и англо-езични паразитизми са носители на вибрации,чужди на вибрациите на българския ген. Т.е, вкарва се (целенасочено) вирус в системата,в информацията ЛЮБОВ. Буквата ЯТ- Ѣ, е противоотровата. Какъв е моят път на поява в българската азбука ?
За триизмерното пространство, най-древната холограма, носител на Божествената идея за творене в него, е Y (заедно с IYI и IYI , символизиращи еволюция на съзнанието). Тя е закон при древните българи. Вижда се и днес,във всеки един момент, стига да погледнете някое широколистно дърво. Но поробващата система направи хората да „гледат“ без да виждат. Пътят на по-дълбокото навлизане на Божествения творец в сгъстената материя се изобразява чрез знака и означава речта. Библията започва с: „В началото бе словото....“, но словото, всъщност е вторият важен момент от Божествената дейност и с него се дава правото и задължението, отговорността на човека да бъде господар на Земята, НО по законите на Вселената. Тъй като древните българи, тясно свързани със знанието за ЕДИНЕНИЕ с Вселената, със Светлината, бяха доказали своята преданост в живота си по нейните закони, затова пътя за по-нататъшното развитие на човечеството по законите на Любовта и Светлината бе отреден на техния род - чрез словото, организирано в азбука, Глаголицата. Лъжливото представяне за времето на възникването й, както и лъжата за покръстването, са най-жестоките манипула- ции в българската история. Те костваха разрушаване на знанието за единството между Дух и материя.
Моят образ – Ѣ, е последната холограма на действащия закон за единството между Небето и Земята ( - о ), т.е., между Бога и Човека!!! С твърдостта за отстояването му бе натоварен вече не само един народ(българския), но и руския. Затова Ѣ бе предадена и на руския народ. Това е смисълът на определението „братски“ народи. Дълго време, до преди Октомврийската революция, аз стоях извезана в единия ъгъл на бойните руски знамена. Аз съм сила, мощ, печат на тези два народа, но най-вече на българския, защото с него започна „сеитбата“и разпространението на принципа на Любовта.
Народите, на които бе дадена българската азбука, са народите, които трябва чрез този код да разпространяват Божията Любов и Светлина на планетата. Говорейки тази азбука, те слАвят Бога. Вместо това, се изфабрикува понятие за някакви племена – славянски (с ударение на „я“), за да се прикрие източника за прогреса на човешкия Дух и съзнание – българските потомци на древните българи. А в Паисиевата „Славна българска история“ (това е смисловото значение в заглавието) ясно е казано, че между всички славещи народи, първите царе са от българи, първи българите са се кръстили и първи българите са имали Патриарх (т.е., духовен водач, като наследство от древната управленска система: Колобър - Кан –Каганат). Скоро ще се разкрие и официално истината, че българите са били християни още от самото начало след спускането на Христовата Любов, както и нейни носители. За съжаление, Русия, например, нито преди векове, нито сега все още няма доблестта да признае, че нейните дворянски родове са с български корени( около 400 от най-известните руски родове водят корена си от волжки българи) Чрез Октомврийската революция тези корени почти бяха унищожени. Онази част от еврейската общност, която някога не прие Христовата Любов, вкара кръвни родове в сценарии на революции и войни. Постепенно, във времето, тези бедни духовно души, сформираха еврейското политическо движение–Ционизъм. Днес те и техните нееврейски поддръжници, са превзели всички слоеве на управлението в почти всички държави. /"...Болшевишката революция в Русия беше работа на еврейския ум, ...Това, което се извърши така превъзходно в Русия благодарение на еврейството, трябва чрез същата умствена и физическа сила да стане действителност в целия свят...." - 10.09.1920 г, " Тhe american hebrew " (еврейско издание) / Втората световна война им беше необходима, за да си осигурят финансиране на проектите за бавно биологическо унищожение на онази част от човечеството, която има пряка връзка с Всемирното Бяло братство, а останалата да бъде превърната в роби на нов робовладелски порядък. През декември 2006 г. в Иран се проведе международ- на научна конференция, относно лъжите за Холокост-а http://novred.narod.ru/Konferencia_Holokost.html Създадените концлагери бяха перфектните опитни лаборатории. Резултатите виждате днес – наблъсканите с хормони храни, модерните ваксини за какво ли не, ГМО храните, вечните „нови“вирусни и грипни щамове, супер „изчистените“ лекарства, агресивната музика, която разрушава естественото биополе на клетките и т.н., всичко в името на сриване на биологичната имунната система на човека. Превръщането му в робот: работа – ТВ – болест – работа - ТВ – болест .....и в никой случай да няма възможност да мисли за духовност, истинска свобода, СЪ-творец с Бога и т.н. Как постигнаха това господство ли? Ами, със знания за въздействието на холограмите, за висшата природа на човека, за творческата възможност на силата на мисълта и словото. Но знания, запазени за тях, а „изтрити“ за другите през вековете, изгорени или обърнати в полза на господството на дивия материализъм. Човекът е приемник и излъчвател на информация. Следователно, каквото му бъде подадено, това ще приеме и после ще излъчи. Така се завърта творящия процес. Важно е каква е информацията, която той приема.
ѢБългари, всеки ден говорейки и пишейки българската реч, всъщност вие несъзнателно изливате в пространството потоците Светлина, Любов, Мир, Добродетел, защото те са кодирани в буквите ви. Българската реч е необходимият баланс, който стопира разрушителните енергии, за да подпомага планетата в пътя на нейната еволюция. Не допускайте изместването й с чужда реч. Днес вие сте подложени на речево поробване. Този процес изкривява вибрациите, които са духовната храна за правилния път на развитие на българския ген. Необходимо е осъзнаването ви като единен народ, едно цяло, носител на пламъка на една забравена Светлина!!! Употребявайте ме, носете ме, защото някога обединявах източните и западните говорни наречия в България. Бях символ на национална прина- длежност. Аз съм сила и фактор за вашето обединение. Не чакайте Министерството на образованието да ме върне в азбуката. То е слуга на чужди интереси. Днес е време на разпад на старите управленски системи. Днес е време на действие на обикновения човек. Светлината пътува към Земята, за да я подкрепи в нейното ново раждане. Тя ще смени своята „обвивка“. Логично е това да стане и с живота върху нея. Със знание, Вяра и Духовна устойчивост този процес може да мине леко, без да се налага да се изпита най-дълбоката тъмнина. „Излезте“от телевизионните си приемници и Холивудските сценарии, в които е вкарано цялото човечество. Вижте, че тази „действителност“ е измамна. Сценаристите и режисьорите й ви правят нейни артисти, за да се забавляват, докато чакат заветния момент, в който вие ще направите своя избор. А той е преди всичко, призвание и отговорност. Не случайно Петър Дънов пояснява,: "Ако трябва ще останат 300 000 българи, но ще изпълнят туй, що Бог иска от тях". / Правила за употреба: съшествителни и прилагателни с променливо „я“/„е“ – вяра-верен, съответно : вѢра – вѢрен; РумѢна - РумѢн; мѢрка - мѢрило и т.н; множествено число – лъчитѢ /
Тъжни размисли в Пловдив... 24 май 2012 г.
Мъдрецът Пенчо Славейков писа преди сто години, че смисълът на един национален празник е в размислите след него. И е много прав окуцелият поет по ледовете на Марица.
Днес в Града „със седми хълм” имаше „честване”, така както може би е било през 1851 г. И много разлики. Неприятни за днешен Пловдив.
Денят на Буквите или ако искате Деня на Светите Братя, покровители на Европа. За лошо или добро оцеляваме между „За буквите” на Черноризец Храбър и „Априлски сърца” на плеядата Левчев – края на словото като истина. И ме налегнаха разни мисли.
Най-многолюдният народ по земното кълбо – китайския – по средата на 50-те години на миналия век е впрегнат да „реализира” мечтата на „вожда и учителя” Мао за световна културна революция. Над един милиард човешки същества са впрегнати да „изравнят умствения и физическия труд”, а милиони млади хора /студенти/ с песни и стихове са вкарани в безбрежни оризови полета. Повечето от тях намират смъртта си, но някои оцеляват. Не със словото и йероглифите, разбира се.
И това е също политика за словото, за буквите.
Един от най-малките народи – българският – прави държава с меч и огън, но най-напред пише по дворцовите колони: „Човек и добре да живее, умира и друг се ражда. Нека роденият по-късно, като гледа този надпис, да си спомня за оногова, който го е направил.” Началото на поезията ни, на политическото слово. На смисъла в думите.
И що ми се струва, че края на съвършенството в българското слово е някъде при българските символисти, когато Николай Лилиев го обезплътява, за да остане само мълчанието след „Тихият пролетен дъжд...”
А смисълът на думите приключва около „поезията” на Любомир Левчев , когато комунистическата идея се превръща в създател и собственик на душите, в заличител дори на родовия белег, където „вождът” е баща и майка на всинца ни. Чуйте демонстрацията на смисъла в „Разговор с Димитров” от Левчев:
„Създателю на днешните създатели,
Учителю на днешните учители...
Татко...
Не мислиш ли, че е нужно да стана
Революционер.”
Да, уважаеми читатели , това също е писано от български поет, според който мумията замества бащата, създателя и учителя, който от мавзолей ръси съвети за бъдещата революция. Абе, направо мумията е оплодила майката на всички от „поколението през април”. Същият този априлски тълмач Любомир Левчев написа още: „Другарю Живков, дори вие не може да ми забраните да ви обичам!!!”
Това също е политика на Словото.
Нашето Възраждане /българският Ренесанс/ тръгва от „Поради что се срамиш” на Паисий и „Житие и страдание...” на попа Софроний , та достига до „виси на него със страшна сила” , а според мен, до румънската воденица, където Левски пред Христо Ботев за първи път е сложил четири удивителни след думичката „Народе...” Тези четири „????” и досега ни тежат като воденичен камък от същата мелница... И това е политика на словото.
Някои казват, че българското слово приключило със замяната на Ч с 4 и „човекъ” се пишел като „4оveka”; а за други края на словото е някъде в „цепнатите дънки на Радка-пиратка”. И защо? Трябва да има обяснение.
Преди да стане столица на чалга-културата, гр. Димитровград е бил столица на младежкия комунистически труд, но в българското слово. Чуйте и прочетете:
„Заводът – диша, боботи – работи всеки ден,
Всеки час младият завод на живота,
В служба на нас”.
Твърдя, че в историята на словото само в българското може да намерите словосъчетание като „завод за живота” или незабравимото „върти, сучи, оха-ха”. Това също е политика на езика, но родена в Димитровград или Троянско – левчевското битие. То си е направо „пайнер – естетика”.
В прозата за щастие имаме географски маркери, а според Иван Хаджийски този е смисълът на словото. И защо ли Пловдив го няма в литературно-пространствения справочник. Защо ли... Нали „чете”?
Добруджа задължително ще свържем с разказите на Йовков, за „шоплука” се погрижи да не забравим великия Елин/Един според Игов/ Пелин, Македония винаги в читателя е с романите на Талев... Централна Северна България по неповторим начин описа Георги Мишев в романа „Патриархат”, а Западна Северна България не минава през нас без верблюдите на Радичков. Хайтовите типажи са само в Родопите, Рила не е така красива без поетичната проза на Асен Христофоров, а нима Вазов не очертава Стара планина, дори само със Силистра-йолу?! А защо Пловдив, защо Тракия липсва ... Това също е политика на словото. Дали защото само тук има „мероприятие” „Пловдив чете” – сякаш досега не е чел града. То, като гледаш „спонсорите”, май наистина не чете Пловдив... Представяте ли си отговора на въпроса: „Г-н Гергов, коя е последната книга, която сте прочели?...” Или същия към Чомаков? Или към областния управител със звучния прякор Зико?
Треморилали социалсти ръкопляскаха без да запитат защо украинката от Херсон Дина Мухина е от авторите на така наречения „македонски език”?! Това също е слово, нали?
Иначе края на смисъла в думите приключи, когато министърът на културата Стефан Данаилов написа „ЗБОГОМ”, вместо „СБОГОМ”, а паметливи си припомниха, че играл ролята на Цар Борис Покръстител. И това също е политка за Словото. Или края на смисъла Му. Очакваме „Пловдив – „да” - чете”...
Това е поводът всъщност за тъжните размисли. Защото се оказа, че пловдивските първенци предпочитат патриката Лудото Коле пред един от малкото интелектуалци и творци на словото, с който би се гордял всеки друг български град. За проф. Асен Христофоров става дума – оксфордският възпитаник, икономист със световна слава, професор на 35 год., преводач на Джойс, Джером, Лондон, неповторим майстор на писаното слово, достатъчни са само „Вуцидей”, „Трима с магаре по Рила”, „Откровения”, оставил най-красивите слова за родния кът, беленски затворник, но горд и извисен българин. След титанични усилия пловдивските съветници го направиха след 40 г. от смъртта му „почетен гражданин”, но ако знаех какво ще последва не бих се захванал, поне от уважение към името му. Общината нито постави един скромен паметен знак на мястото на родната му къща, нито обърна внимание на предложението ми да издаде художественото слово на професора – някаква „просветена” дама от „помашкия родопски пояс” кратко и ясно ми отговори: „Община Пловдив няма средства за проф. Христофоров”. А ставаше дума за някакви си 10 000 лв., който същата тази община ги дава за един коктейл, например. Или да посрещне поредната прищявка на местния владика-олигарх. А „почетната” титла дори не се връчи на наследниците на писателя… Какво по-удачно време за това от Празника на Словото?...
И това също е политика на Словото! Или май става дума за достойнство и интелектуална достатъчност…
Прав излезе единствения жив български гуру проф. Игов, който като разбра за усилията ми със закъснение Пловдив да почете този велик съгражданин, ме посъветва: „Ицо, недей да правиш това. Тези хора не знаят кой е Христофоров и ще направят маскарлък, той не го заслужава!”. Както винаги – прав излезе Светльо…
Все не можем да се отървем от тези зловещи „????”, особено в дни като днешния. Политика на словото? В Пловдив? Извинявайте. Светъл празник…
2. Тефтерчето на Васил Левски
3. Инициатива за референдум за излизане на България от ЕС и безпартийно ВНС без хора били досега във властта
4. Български исторически календар
5. "Граждани на Райха"-"Reichsburger"
6. Дегенерацията и дегенератите от първоизточника - Григорий Климов
7. Сайт, посветен на големия Български политик - професор Богдан Филов
8. "Лихвата е кражба!" от покойния Владимир Свинтила
9. Сайт за националистическите движения преди 1944 - а година и техни документи
10. Забравеният д-р Янко Янев
11. Планът "Еврия"
12. Сайт с български бойни знамена
13. Исторически видеоблог
14. "Изгубената България" - исторически сайт
15. Владо Черноземски
16. Европейския съюз - новият Съветски съюз? /БГ субтитри/
17. "Шест милиона – изгубени и намерени" oт Ернст Цундел
18. Реалността днес и която идва...
19. Военное обозрение
20. КРИЗАТА В НАШЕТО УЧИЛИЩЕ от архимандрит Борис
21. Отворено писмо-МАНФРЕД РЬОДЕ
22. РПЦ Царская Империя
23. Григор Симов: Нека не си затваряме очите
24. Исторически ревизионизъм
25. Вечния Църковен Календар на Светите Отци