ЩАБ ЗА АНТИСИСТЕМНИ ДЕЙСТВИЯ-0879606456 - „Не бой се, малко стадо! Понеже вашият Отец благоволи да ви даде царството. ...

„Не бой се, малко стадо! Понеже вашият Отец благоволи да ви даде царството.“ (Лука 12: 32) "Не се страхувай от враговете- в най-лошия случай те могат да те убият. Не се страхувай от приятели- в най-лошия случай те могат да те предадат. Страхувай се от равнодушни- те не убиват и не предават, но само при тяхното мълчаливо съгласие съществуват предателството и убийството." От книгата "Заговорът на равнодушните" "Войната може да се смята за загубена едва тогава, когато собствената територия бъде окупирана от противника; победените са подложени на процес на превъзпитаване и историята представяна през погледа на победителите, се насади в мозъците на победените." Валтер Липман (Walter Lippmann), американски журналист "Подарете на евреите рая и те ще окачат там картината на ада." Анис Мансур (Аnis Mansur), Египетски журналист "Никой обаче не говореше открито‚ поради страх от евреите..." Йоан 7; 13 Щаб За Антисистемни Действия 9 януари в 22:35 ч. · Споделено с: Публично ПРИЗИВ НА ЩАБА ЗА АНТИСИСТЕМНИ ДЕЙСТВИЯ в проект за изграждане ПРЕД ПРАГА НА ПОСЛЕДНИТЕ ВРЕМЕНА при една настъпваща ВИСОКОСНА ГОДИНА, която може да е ФАТАЛНА И ПОСЛЕДНА ЗА ПОСЛЕДНИТЕ ОСТАНКИ НА НАРОДА НИ, а и за голяма част от света ако това ни вълнува, оттам насетне: 1. ИЗВАДЕТЕ НЕЗАБАВНО ДЕЦАТА СИ ОТ УЧИЛИЩА И ДЕТСКИ ГРАДИНИ! 2. НЕ ДОПУСКАЙТЕ НИКАКВИ "ИМУНИЗАЦИИ" И МАНИПУЛАЦИИ НАД ТЯХ! 3. ГРУПИРАЙТЕ СЕ СЪС СИГУРНИ И ПРОВЕРЕНИ ХОРА НА ПЪРВО ВРЕМЕ НА МАЛКИ ГРУПИ ИЛИ ВАШИ БЛИЗКИ И НАПУСКАЙТЕ ГРАДОВЕТЕ, ПРОДАВАЙТЕ ИМУЩЕСТВОТО СИ ТАМ! 4. ИЗПОЛЗВАЙТЕ АКО ИМАТЕ ПОСТОЯННИТЕ СИ РАБОТИ ДА ТЕГЛИТЕ КОЛКОТО СЕ МОЖЕ ПОВЕЧЕ КРЕДИТИ ЧРЕЗ ТЯХ, СЛЕД КОЕТО ГИ НАПУСКАЙТЕ, КОИТО ДА УПОТРЕБИТЕ ЗА ИЗБРОЕНИТЕ ПО-ДОЛУ И ГОРЕ ЦЕЛИ! 5. ТЪРСЕТЕ ПЛАНИНСКИ ИЛИ КОТЛОВИННИ СЕЛА, ПУСТЕЕЩИ ЗА ПРЕДПОЧИТАНЕ МЕСНОСТИ И КУПУВАЙТЕ ТЕРЕНИ И КЪЩИ, МОЖЕ И НЕУРЕГУЛИРАНИ... Някакво количество земя в близост до тях и терени също. 6. ОСИГУРЯВАЙТЕ СИ СВОИ ВОДОИЗТОЧНИЦИ И ЕНЕРГОИЗТОЧНИЦИ-СЛЪНЧЕВИ И ВОДНИ. Икономични локални парна и системи за нагряване на вода, слънчогледови екопелети и брикети, по възможност си ги произвеждайте сами. 7. Засявайте култури, щадящи максимално почвата и неискащи особено грижи от които няма да останете гладни. 8. Не пускайте партньорката си в родилно отделение или болница в никакъв случай и вие не постъпвайте в такава и избягвайте поликлиники! Търсете само лекари ако има такива в които имате доверие и са честни с вас, не платени слуги на фармацията или които срещу заплащане на ръка ще ви свършат коректно работа. 9. Спрете плащане на осигуровки, данъци и кредити, по възможност ток и вода! От ВОДА НЯМАТ ПРАВО ДА ВИ ЛИШАВАТ СПОРЕД ДЕЙСТВАЩИТЕ КОНВЕНЦИИ! АКО ИМАТЕ ПАРИ ДА ПЛАЩАТЕ ГИ СЪДЕТЕ НА МЕЖДУНАРОДЕН СЪД! 10. НЕ СИ ВАДЕТЕ НИКАКВИ ДОКУМЕНТИ ПОВЕЧЕ... Снабдете се с някакъв малък икономичен свой превоз като фреза или тракторче, неискащи книжки. 11. НЕ РЕГИСТРИРАЙТЕ ДЕЦАТА СИ АКО ГИ ИМАТЕ, но го правете ГРУПИРАНО И МАСОВО за да не могат лесно да ви ги вземат. Комбинирайте се и измислете врътки в случай на атака за които мога да ви "светна", как да мамите системата и без адвокат и да си ги връщате. В НИКАКЪВ СЛУЧАЙ НЕ ГИ ПРАЩАЙТЕ НА УЧИЛИЩЕ И ДЕТСКА ГРАДИНА! 12. Оказвайте съдействие с материалната база и наличности с които разполагате на всеки готов да формира общност с вас, но след щателна проверка на поведението, делата, позициите, местоработата и начина му на живот до момента и след него. Ако не може материално да участва ще е полезен с друго. 13. В случай на репресия, ЗАПОМНЕТЕ: НИЩО ОТ ПРИЗОВАНОТО ТУК НЕ Е ИЗВЪН ЗАКОНА, а може да е само "на ръба" или АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ! Затова те вероятно ще включат ГРОБ-арските АНТИКОНСТИТУЦИОННИ ПОПРАВКИ от 2012-а в "ЗАКОНА ЗА ЗДРАВЕТО" за което обаче им трябват доносници и крепостници на кмета, когото ще впримчат, живущи около вас в малкото населено място, затова избягвайте зложеталетни елементи в съседство и на улицата и се оградете с поне двама сигурни свидетеля-нероднини, когато подбирате мястото! НЕ ПРИЕМАЙТЕ НИКАКВИ АДВОКАТИ ОТ СТРАНАТА И НЕ СЕ ДАВАЙТЕ НА НИКАКВО "ЛЕЧЕНИЕ" в случай, че репресията е успяла вече и намерете начин да потърсите ГРАЖДАНСКИ НАТИСК ОТ СЪМИШЛЕНИЦИ САМО-ПРОВЕРЯВАНИ В РАЗЛИЧНИ СИТУАЦИИ, външна адвокатска помощ чрез тях от адвокат-съмишленик от чужбина или правозащитник за предпочитане руснак, немец, французин, може и от САЩ... ИЛИ НИКАКВА! Обявете в краен случай с широка огласа, БЕЗСРОЧНА ГЛАДНА СТАЧКА И НЕПОДЧИНЕНИЕ... ИСКАЙТЕ ПЕТОРНА ЕКСПЕРТИЗА ОТ ВЪНШНИ ЕКСПЕРТИ в случай, че срещу вас е пусната "бухалката"-"закон за здравето"... Към момента, няма по кой закон от НК да ви ударят за изброеното, а всички изпълним ли минимум горепосочените стъпки и станем ли маси от стотици и хиляди и се слеем на едно в един БАСТИОН и ОБЩ ПОТОК, то със СИСТЕМАТА ИМ Е СВЪРШЕНО И ЩЕ КАПНЕ САМА! 14. НЕ ПОЛЗВАЙТЕ БАНКИ И НЕ ПРАВЕТЕ ПОВЕЧЕ СМЕТКИ ТАМ! 15. ГРАДЕТЕ САМОДОСТАТЪЧНИ ОБЩНОСТИ НА ПЪРВО ВРЕМЕ МАЛКИ ГРУПИ, ИЗЛЕЗЛИ ОТ ЗАВИСИМОСТТА НА ПАРИТЕ И СВЕЛИ УПОТРЕБАТА ИМ ДО МИНИМУМ ДО ПЪЛНОТО СПИРАНЕ, КАКТО И НА КУРИЕРСКИ ФИРМИ, ТРАНСАКЦИОННИ И ПРОЧИЕ. ИНТЕРНЕТА ДА СЕ ПОЛЗВА ОГРАНИЧЕНО, КАКТО И КОМУНИКАЦИИТЕ, САМО ЗА УГОВОРКИ С НОВИ СЪМИШЛЕНИЦИ, ПЕСТЕЛИВО И ЗА ИНФОРМАЦИЯ И ПРОПАГАНДА! РЯДКО... За предпочитане БЕЗ "СМАРТФОНИ"... Разхождайте се сред Природата и там разговаряйте важни неща без телефони и комуникационни средства по вас, поне няколко часа дневно! Грижете се за страдащи четириноги същества около вас и живейте в СИНХРОН И РАЗБИРАНЕ С ЖИВАТА ПРИРОДА във всичките и себепроявления, а не във война и конфликт с нея! Спомнете си как успя МАХАТМА ГАНДИ... "ТЕ СА МНОГО, ВИЕ СТЕ МАЛКО"... Арундати Рой "СТАНЕТЕ И ТЕ ЩЕ ПАДНАТ"... Апелирам на първо място ако има духовници, смятащи се за ПРАВОСЛАВНИ... А и другите духовни наставници, но най-паче уж нашите! ИЗЛЕЗТЕ ОТ ФАЛШИВИТЕ "ПРАВОСЛАВНИ ЦЪРКВИ" и гурута, СЕГА И ГИ АНАТЕМОСАЙТЕ... ВЪРНЕТЕ ИСТИННОТО ПРАВОСЛАВИЕ И КАНОНИ, АПОСТОЛСКАТА ПРИЕМСТВЕНОСТ И ПОВЕДЕТЕ ВИЕ-БЕЛОБРАДИТЕ ХОРОТО като Владика Зосима в Русия и някои поместни отделни свещеници, вече зад решетките, пак там! Бъдете за нас тази опора, която бяха вашите предшественици ЦЕЛИ ПЕТ ВЕКА! Амин С Щаба да се свързват само хора: КОИТО НЕ СА ГЛАСУВАЛИ НА ПОСЛЕДНИТЕ МЕСТНИ И ПАРЛАМЕНТАРНИ "ИЗБОРИ", НЕ ЧЛЕНУВАТ В НИКАКВИ ДЕЙСТВАЩИ В МОМЕНТА, РЕГИСТРИРАНИ ПАРТИИ, ДВИЖЕНИЯ, "НПО"-ТА И СИЕ, НЯМАЩИ НАМЕРЕНИЕ ПОВЕЧЕ ДА ВАЛИДИРАТ С ПОДПИСА И СЪГЛАСИЕТО СИ, КАКВИТО И ДА Е ДОКУМЕНТИ НА НЕСЪЩЕСТВУВАЩАТА ДЪРЖАВА, С ЩАМП ОТГОРЕ НА "ЕС" НА ЧУЖД ЕЗИК, ЕГН, ЧИП, САТАНИНСКИ "КЮАР" КОД И ПРОЧИЕ ЗА ТЯХ И ДЕЦАТА СИ! Имащите информацията вече и за НОВОРОДЕНИТЕ СИ ОЩЕ! Поклонници на МАРКС, ФРОЙД, ДЪНОВ, ДАРВИН, ЛИБЕРАСТКИТЕ ИДЕОЛОЗИ И "МИСЛИТЕЛИ" и прочие ДА НЕ СИ ГУБЯТ ВРЕМЕТО СЪЩО! С всички извън посочените категории горе и отговарящи на тези изисквания, Щаба е готов да обсъди ситуацията и да изслуша и алтернативни мнения и предложения и приеме градивна критика и корекция. СЪ НАМИ БОГЪ! СВОБОДА ИЛИ СМЪРТЪ! АМИНЪ "Аз Васил Лъвский в Карлово роден. От Българска Майка аз роден... Нещях да съм турски и НИКАКЪВ РОБ! Същото исках за милий ми род!" Васил Иванов Кунчев-Левски, Светивеликомъченик Йеродякон Игнатий

Автор: samvoin Категория: Политика
Прочетен: 10042929 Постинги: 7901 Коментари: 3533

Постинги в блога от 09.05.2011 г.

Всички постинги | Постинги от Май, 2011 г.

09.05.2011 02:46 - Лъжата "холокост" - част от истината за ВСВ

Мъри Бърнайс е главен организатор на Нюрнбергския процес. И ще дирижира деформирането на информацията от показанията на Хитлеровата администрация така, че да изкара евреите първа и най-голяма жертва на нацизма. Тогава се ражда зародишът на голямата измама, наречена "холокост", както я определя в едноименната си книга швейцарецът Юрген Граф. Версията, че в пещите на Хитлеровите концлагери са убити с газ и изгорени 6 000 000 евреи. След войната е установено, че от Третия райх остават 3 000 тона документация. В нито един документ на стриктните германци не е намерено доказателство, че евреи са унищожавани в "газовите камери", както днес се учи в учебниците и пише в енциклопедиите.

Първи през 50-те и 60-те години французинът Пол Расиние, борец от Френската съпротива и затворник от Бухенвалд, публикува в книгата си "Лъжата на Одисей" своите аргументи против версията за милионите евреи, задушавани в газови камери. След него с темата се занимават редица изследвачи като Юрген Граф от Швейцария, Роберт Форисон, преподавател в университета в Лион, англичанинът Дейвид Ървинг, германският политолог Удо Валенси, издател на списанието "Исторически факти", юристът Вилхелм Щеглиц и американецът Артър Бътц. Всички те стигат, след щателно и непредубедено изследване, до извода, че версията за "газовите камери", в които са унищожавани евреи, е измислица, въведена в употреба доста след войната.

Изследователите на така наречения "холокост" установяват, че нито един химик или инженер не е проучвал експертно през десетилетията след Втората световна война концлагерите и техните газови камери. Единствената експертиза е на американския инженер и специалист по газови камери Фред Лойхтер, който чак през 1988 г. отива с екип в Полша и изследва експертно така наречените газови камери.

Изводите на Лойхтер са категорични: "Газовите камери не са конструирани като такива и не биха могли да действат като инструменти за масово убиване на хора. Те не са били херметизирани, липсвали разпределителни механизми за газ, липсвали подгряващи устройства (а газът Циклон Б, който според фалшифицираните показания на "свидетели" е бил използван за убиването на евреи, се нуждае от минимум 25 градуса топлина, за да действа). Лойхтер установява още, че в стените няма отлагания на цианид, което е невъзможно, ако е бил използван този газ. Също така Лойхтер сочи, че крематориумите в тогавашните концлагери не могат да изгарят толкова много трупове, колкото описва основният "свидетел" в Нюрнберг - Рудолф Хос. Самият Хос е уличен в груба лъжа, тъй като твърди, че посетил лагера в Треблинка през Юни 1941 г., а самият лагер е открит на 23 Юли 1942 г.

В потвърждение на лъжите за "газовите камери", изтребили милиони евреи, са и данните на английското разузнаване

То разшифрова кода на концлагерите на Германия още през 1942 г. и подслушва всички обменяни информации оттогава до края на войната. Професор Хинсли от Кеймбридж, работил през войната като дешифровчик, пише в книгата си "Английското разузнаване през Втората световна война" от 1981 г. следното на страница 673: "Германските радиограми не съдържаха никакви указания за умъртвяване с газ."

Че версията е съчинена късно след войната, показва и един драстичен факт. Книгата на еврейския международен деец Еди Визел "Нощта", излязла през 1958 г. и визираща концлагерите (самият Визел е бил в Освиенцим), няма нито дума за "газови камери". В изданието на немски от 1990 г. с преводач Курт Майер Класон обаче вече се появява терминът "газова камера".

По принцип войната ражда най-драстичните форми на пропагандни лъжи. През 1916 г. например, в "Дейли Телеграф" се появява "информация" как австрийци и българи убиват с газ 700 000 сърби! Тази нелепост дори не е проверявана след войната, тъй като е очевиден абсурд. Но когато се играе мръсно, всичко е позволено.

С легендата за "холокоста" евреите си извоюват огромни преимущества пред света. Никой не може вече да каже нещо лошо за тях. Наглостта им стига дотам, че чрез свои лобита в европейските парламенти те налагат закони, наказващи всеки изследовател, който се осмели дори да проучва и подлага на съмнение официалните данни за жертвите-евреи през войната и начина, по който са умъртвени. Срещу част от "ревизионистите" са предприемани съдебни преследвания и физически нападения.

През 1990 г. така нареченият закон "Гесо" във Франция предвижда една година затвор за всеки, който се усъмни в "холокоста". Законът е приет с гласовете на социалисти и комунисти по инициативата на секретаря на социалистите - евреинът Лоран Фабиюс.

Показателна за действията на еврейските организации е атаката и срещу Ернст Цюндел, канадец от немски произход, който пише и издава книгата "Наистина ли загинаха 6 милиона?", в която опровергава версиите за газовите камери и за шестте милиона избити евреи от германците. През 1985 г. Цюндел е привлечен под отговорност по подобен закон като френския "Гесо". Осъден е на 15 месеца лишаване от свобода. Той обжалва и през 1988 г. отново, след дълги перипетии, е осъден на 9 месеца затвор, но е освободен след подписване на декларация, че няма да пише и говори по темата "холокост". Чак на 28 Август 1992 г. Цюндел е оправдан след поредното обжалване, но получава закана от еврейски организации да бъде съден за "всяване на расова омраза".

Лъжата "холокост" е и много доходоносна. Според сп. "Шпигел", бр. 18 от 1992 г., от 1952 г. насам ГФР е изплатила на Израел и на еврейски ционистки организации общо 85,4 млрд. марки!!!

От годините на първите мозъчни атаки върху американското население остава важният извод за създателите на общественото мнение - елита, че най-важното е да се създаде образът на врага за публиката. Останалото е бизнес. А в бизнеса трябва да има губещи, за да има и печелещи.

Факт е, че днес държавници и политици не смеят да кажат дума против Израел - държава, създадена с терор през 1948 г., неспазила десетки редолюции на ООН, провела десетки агресивни войни и нападения срещу съседни държави, избила стотици хиляди цивилни палестинци и араби, за да си отвори "жизнено пространство".

Германия продължава да изплаща милиарди репарации на Израел, САЩ наливат по 6 милиарда долара всяка година в тази държава и поддържат всяка нейна прищявка, демонстрирайки открито двоен стандарт.

Но нито Израел, нито ненормално слагаческото поведение на европейските страни към тази еврейска държава щеше да съществува без Хитлер - човекът, който превърна евреите в мъчениците на 20 век. Който направи така, че никой сега не говори за 20-те милиона руснаци и милионите други жертви на войната, а само за спорните 6 милиона загинали евреи.

Точно както смъртта на 500 000 индонезийци през 1965 г. не накара света да трепне, но гибелта на 5 000 американци на 11 Септември 2001 г. раздвижи всички световни медии.

Но кой създаде Хитлер? Кой финансира войната му? Още една тема, която е табу за западните медии. Защо ли?

Защотот онези, които платиха за болшевишката революция през 1917 г. в Русия финансираха и Хитлер. Нима е възможно еврейски финансови магнати да плащат на най-големия враг на евреите? Не е ли това нова поредица от "антисемитския" заговор от теорията на конспирацията?

Фактите показват, че конспирация има, но тя е в здравата комбина между западноевропейските и американските медии и бизнес кръгове, както и политици, които общо крият връзката между наднационалния елит, концентрирал капиталите на света и най-радикалните терористични движения и диктаторските режими.

podvodni.blog.bg

И една статия от бореца за човешки и в частност малцинствени права в България - Илия Минев по въпроса:

Категория: Политика
Прочетен: 2240 Коментари: 0 Гласове: 8
Последна промяна: 30.05.2011 12:58

09.05.2011 02:38 - КОЙ Е ВИНОВЕН ЗА ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА – ПЕТА ЧАСТ ревизия на официалната версия

КОЙ Е ВИНОВЕН ЗА ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА – ПЕТА ЧАСТ ревизия на официалната версия „Политическата граница на Чехословакия, проведена в пълно незачитане на етническите граници, е запазила в рамките на новосформираната държава, както и е добавила към нея доста големи райони с нечехословашко и неславянско население“. Большая советская энциклопедия По пътя на реализация на своята „източна политика“ след присъединяването на Австрия

НАЦИОНАЛНОСТИТЕ В ЧЕХОСЛОВАКИЯ 1930 Германия се изправя пред Чехословакия. Тази страна всъщност представлява странно и нелогично образувание, което дължи съществуването си на интересите на победителите от Първата световна война. Те създават тази креатура през 1918 г. от трупа на Австро-унгарската империя с цел да поставят в юга на германската държава една сравнително немалка страна, която с финансовата помощ на Запада (и особено на Франция) би играла ролята на санитарен кордон, на заплаха, идваща от тила й при евентуални нейни антифренски намерения. Чехословакия обединява 21% от територията и 26% от населението на бившата империя и в нея са концентрирани 2/3 от имперската промишленост. В нейните предели попада основния въгледобивен басейн на Австро-Унгария, двата нейни най-развити индустриални района, богатата на гори Словакия, плантациите със захарно цвекло в Бохемия и Моравия и повечето от най-плодородните земеделски земи. Това автоматично я поставя в десятката на най-развитите в индустриално отношение страни в света, получавайки наготово огромна част от австрийския промишлен потенциал. Обхваща четири исторически области – Бохемия, Моравия, Словакия и Подкарпатска Рус (62% от населението на последната се състои от украинци, 17.2% унгарци, 13.4% евреи, а чехите заедно със словаците са само 3.3%). Както при всички новосъздадени държавни образувания след Първата световна война, и границите на Чехословакия са определени без оглед на етнографската карта, а единствено със съгласието и в интерес на Великите сили, спечелили Голямата война. Благословията,с която западните съюзници позволяват създаването на тази страна (както и на Полша), бе мотивирана от идеята около Германия да бъде изградена плътна стена от враждебни нея държави, с което завинаги да бъдат пресечени германските стремления за реванш и поправяне на несправедливостите. В действителност тя е изкуствено съшита от няколко етноса – чехи, поляци, германци (броя на германците в Судетската област към 1938 г. е ок. 3.3 млн. души, което е 23% от 13.4 милионното население на републиката), словаци, украинци, унгарци, силезийци (славянски народ), моравци, ханаци, ходове. Към 1930 г. в Чехословакия живеят 34% чехи, 23% – германци, 23% – словаци, 5% – унгарци, 4% – украинци, 1.5% евреи, 0.5% поляци и др. Логично бе те да не са във възторг от чешката доминация, която спрямо германското население бе извън всяка логика, тъй като именно то бе градивния елемент в културно, политическо и икономическо отношение. Неслучайно в Судетската област, населена предимно с германци (над 90%), се намираше и сърцето на чехословашката индустрия. Неслучайно тук бе създаден индустриалният гигант „ŠKODA“, основан през 1859 година от граф Валенщайн-Вартенберг като леярна машиностроителна фабрика в град Пилзен. През 1869 г. собственик на предприятието става австрийският инженер и предприемач Емил Ритер фон Шкода (Emil Ritter von Škoda – * роден 19 ноември 1839 в Пилзен, Австрия; † починал на 8 август 1900 в Амщетен,Австро-Унгария), като неговата фамилия става търговска марка.
Тук в град Пилзен (заселен преимуществено с германци – баварци) бе изобретена и пилзенската бира от баварския пивовар Йозеф Грол (Josef Groll -21 August 1813, Vilshofen – 22 October 1887, Vilshofen),която предизвиква истинска сензация Бирата Будвайзер (Budweiser) е търговска марка, основана от немците в град Будвайс (Budweis, днес Českй Budějovice), кралство Бохемия (Kцnigreich Bцhmen), част от Австро-Унгарската империя.
Също в Будвайс (Budweis) е позиционирана и световно известнатата фабрика за производство на моливи (една от най-старите в света) Koh-i-Noor Hardtmuth a.s., основана от австриеца Йозеф Хардмут (Joseph Hardtmuth). В днешните чешки земи е живял и работил Грегор Йохан Мендел (Gregor Johann Mendel; 20 юли 1822, Хайнцендорф, Силезия, Австрийска империя — 6 юни 1884, Бърно, Австро-Унгария), австрийски биолог и ботаник,изиграл огромна роля за равитието на представата за наследствеността. Откритите от него закономерности за наследяване на моногенните признаци (известни като Закони на Мендел) стават първата крачка по пътя на съвременната генетика. Изобщо тежестта на германците в чехословашката държава е особено голяма и те с право претендират за повече правомощия и дори автономия. Но немците не са единствения етнос, който се чувства онеправдан от наложената хегемония на чехите и от нехайството, с което са прекроени за нечия изгода етническите граници при скрояването на Чехословакия от различни етноелементи. Силно фрустрирани от неравнопоставеността си спрямо чешкия елемент са словаците, които представляват близо 1/4 от цялото население. Въпреки, че са твърде близко до чехите в културно и етническо отношение те недоволстват от субординацията, в която са поставени от тях. Търканията между тях начеват скоро след създаването на чехословашката държава, когато словашките политици започват да претендират за автономия, която тях им е обещана при образуването на републиката. От 1930 г. словашката Народна партия изисква широка автономия в рамките на държавата. Икономическата изостаналост на Словакия, приливът на чешки специалисти (лекари, инженери, учители и др.) в нея, ръстът на безработицата, диспропорциите в националната политика на пражкото правителство, проявяващи се във всички аспекти на живота, предизвикват недоволството на болшинството от словаците. Тази несъразмерност в някои случаи е особено фрапантна. Така например в чехословашката армия от 130 генерали само един е словак, а сред офицерския корпус представителите на този народ не достигат и 4 процента. Неудовлетвореността на словаците от това неблагоприятно за тях статукво предизвиква в средите им силно брожение и желание за национална самостоятелност. Тези тежнения се проявяват най-силно когато Чехословакия се оказва във фарватера на германската външна политика и се появява възможност за освобождаване от чешкия деспотизъм и придобиване на словашка независимост. Косвен пример за отношенията между чехи и словаци и затова, че двата народа приемат по различен начин тази епоха, е фактът, че денят на създаване на Чехословакия – 28 октомври 1918 г. – е държавен празник в днешната Чешка република, докато за словаците не се явява празник, Словаците честват 1 януари като празник на независимостта, защото на тази дата през 1993 г. престава да съществува Чехословакия и се ражда независима Словакия, освободена от господството на чехите. Друг проблем, наследен от небрежното закърпване на няколко етнически компонента от Великите сили при създаването на Чехословакия, е свързан с украинското малцинство, проживяващо в областта, наречена Подкарпатска (или Закарпатска) Рус (Podkarpatskб Rus, Země Podkarpatoruskб, от 1938 г. – Země Zakarpatskoukrajinskб; днес се намира в Украйна). През 1919 г. чешката армия завзема Закарпатска Рус, която дотогава се намира в унгарската част на Хабсбургската монархия. Чехословашкият президент Томас Масарик изпраща свои представители в тази област, които съставят доклад за нейната крайна изостаналост. Чешкият политик Пероутка пише следното: „Това беше най-бедната, най-угнетената и най-силно поразената от алкохолизма част от цялата бивша Австро-Унгария“.След дискусия и под влияние на негативните данни се решава Подкарпатска Рус да не се приема в състава на Чехословакия. Въпреки това победителите практически принуждават Чехословакия на преговорите в Сен Жермен да приеме спорната област в своя състав, опасявайки се да не стане част от Унгария. Така на 10 август 1919 г. Подкарпатска Рус влиза в състава на Чехословакия като автономия. Окончателния статус на територията е потвърден от Трианонския договор , с който се налагат условията на победената в Първата световна война Унгария. След като обещаната автономия така и не е получена местното население започва да недоволства и сред него се проявяват сепаратистки настроения. На изборите през 1935 г. 63% от гласовете получават привържениците на пълна автономия, присъединяване към Унгария или Украйна, а поддръжниците на Чехословакия – едва 25%. Особено проблематичен за чехословашко-полските отношения е въпросът за т. н. Тешинска Силезия (полск. Śląsk Cieszyński, чеш. Těšнnskй Slezsko или чеш. Těšнnsko, нем. Teschener Schlesien). Областта, около която се разгаря спорът, е богата на каменни въглища и е най-индустриализираният регион в цялата вече бивша Австро-Унгария. В нея са разположени важни индустриални предприятия, а железопътният възел при Бохумин (Bohumнn) представлява важен кръстопът за международния транспорт и комуникации. Всичко това има стратегическо значение за Чехословакия. От друга страна болшинството от жителите са поляци (през 1918 г. – 54% от населението на региона) при наличието на значително чешко и немско малцинство. На 5 ноември 1918 г. е постигнато съгласие за демаркация на бъдещата граница между Полша и Чехословакия. На 10 декември 1918 г. обаче полското правителство назначава провеждането за 26 януари 1919 г. на плебисцит за териториалната принадлежност на Тешинската област. На 17 декември започва съсредоточаване на полските войски на границата с Чехословакия. На 22 януари 1919 г. чехословашкото правителство заявява своите права върху част от Полска Силезия, отправяйки ултиматум на Полша с искане да бъдат изведени полските войски от тази област. След изтичане на ултиматума чехословашките войски с внезапен удар прогонват полските части от пограничните райони на 23 януари 1919 г. Възползвайки се от ангажираността на полската армия в конфликта със Западно-Украинската Народна Република, чехите нанасят поражение на малочислените полски сили и в Галиция.
При посредничеството на представители на Антантата пограничният конфликт в Тешинската област (23.01-5.02.1919 г.) е урегулиран. Двете страни подписват примирие, а Тешин остава под контрола на чехословашките войски. Въпреки това сблъсъци между двете армии възникват на няколко пъти след това. През 1920 г. полското население в окупираната от чехите област вдига няколко въстания, което принуждава окупантите да въведат военно положение. Чехословакия всячески се стреми да избегне провеждането на плебисцит в спорния район, опасявайки се, че полското мнозинство ще избере да се присъедини към Полша. Когато в средата на 1920 г. в Прага пристига англо-френска военна комисия, упълномощена да изглади противоречията между двете враждуващи страни, чехословашкият президент Томаш Масарик заявява, че ако конфликтът не бъде разрешен в полза на Чехословакия, армията му ще се намеси на страната на Съветска Русия, с която скоро преди това Полша е започнала война. Уплашени от перспективата за война на два фронта, поляците отстъпват.На 28 юли 1920 г. в Париж е подписан договор между Полша и Чехословакия, според който Тешинската област, става принадлежност на последната. Така, възползвайки се от трудностите, изпитвани от полската държава в съветско-полската война (1919—1921), чехите си присвояват този много добре развит и перспективен район, населяван от много поляци, създавайки предпоставки за бъдещи противоречия и вражди. Друг етнически пожар в Чехословакия тлее в областите, населени с унгарци. По мнението на чехословашкия президент Едвард Бенеш 80% от външнополитическите усилия на Министерството на външните работи на Чехословашката република между двете световни войни са били насочени за преодоляване опитите на Унгария да измени границите, наложени след 1918 г. Определящи фактори за отношението на Будапеща към своя северен съсед са неудовлетвореността й от границите, утвърдени от Трианонския договор през 1920 г. и загрижеността за унгарското население, оказало се в Чехословакия по чужда воля. След Първата световна война площта на Унгария е съкратена три пъти, а над три милиона унгарци остават да живеят в други страни, като приблизително 1/3 от тях попадат в Чехословакия. Унгарският интелектуалец Ищван Бибо, говорейки за появата на чехословашката държава, отбелязва, че “ построяването на новата страна е базирано на противоречиви предпоставки: чешките земи влизат в нея съгласно принципа на историческия и етнически континуитет, немските територии – на историческа основа ( има се предвид, че земите, населявани тогава с немци, преди столетия са били владение на чешката корона – В.К.), Словакия – изхождайки от етнически принцип, но в никакъв случай не и от исторически, а унгарските земи нямат към новата държава нито историческо, нито етническо отношение“. Сред унгарските ревизионисти Чехословакия била наричана „подигравка с правото на самоопределение на народите“. Истината е, че при демаркацията на границите от победителите основна роля са имали стратегическите доводи. Присъединяването на Пресбург (от 1919 г. Братислава), населен предимно с унгарци и немци, обезпечавало изход на Чехословакия към р. Дунав. Включването на Подкарпатието предодвратявало свързването на Унгария, в която по това време е била създадена (макар и за кратко) Съветска република, със Съветска Русия. А откъсването на унгарски земи и население е целяло да превърне Унгария в маргинална сила (също като Австрия и Германия), без възможност за реванш след Първата световна война. Разбира се, докато в Чехословакия съществувала над тримилионна немска общност, предоставянето на автономия на различните народи заплашвало републиката с разпад. Не случайно Чехословакия се съгласява да приеме федерализацията само след снемане от дневния ред на „немския въпрос“. Националната нееднороност била един от доводите за необходимостта за провеждане на авторитарни и недемократични мерки от органите на властта. Например, избирателните окръзи за изборите за чехословашки парламент били формирани така, че нанасяли чувствителен ущърб на нечешкото население. Изборите през 1935 г. са показателни за тази диспропорция: в Чехия (без Моравия и Силезия) на 1 мандат се падат 43.8 хил. граждани, в Словакия – 53.3 хил., а в Подкарпатието – 78,5 хил. Лайош Грендел отбелязва че „масариково – бенешовската република (по името на двамата президенти – Масарик и Бенеш, управлявали Чехословакия между двете световни войни – В.К.) бе своеобразна амалгама от демокрация и национализъм“. Всички народи, поставени под чешката доминация, без оглед на техните етнически, лингвистични и културни характеристики и тежнения, се чувстват угнетени и лишени от перспектива. Претенциите на Германия към Судетската област, в която немците представляват над 90% от населението, дава надежда и на тези потиснати хора за паралелно с германското решаване на техните стремления за национална независимост или приобщаване към Отечеството им. Всички те виждат в Третия райх инструмента, чрез който могат да се сбъднат въжделенията им. Успоредно с тях в страните, които представляват тези малцинства – Полша, Унгария и Словакия, се пораждат и засилват подобни настроения. Така те се превръщат в естествени съюзници на Германия, още повече, че към това ги тласкат и други основания и цели. На първо място след приобщаване на лелеяните територии и население за тях стои борбата с болшевизма, а за Унгария и особено за Полша – придобиването на определени райони от Съветския съюз. Общите интереси тласкат тия страни в орбитата на германската външна политика, като немската дипломация не закъснява да се възползва от позитивното им разположение. Така се заражда общото сътрудничество между Германския райх, Полша, Унгария и Словакия. В официалната историография истинската роля на полската държава в тези процеси е скрита, както се полага на страна от лагера на победителите. На нея е отредена функцията на многострадална жертва, освободена от всякаква отговорност за случилите се събития (досущ като останалите победители). Но в името на историческата истина нейното участие в подялбата на Чехословакия, задкулисното й сътрудничеството с германското ръководство, нескритите и амбиции за причисляване към Великите сили на континента, желанието й за придобиване на колонии и аспирациите й към съветските територии не могат и не бива да бъдат прикривани повече. Автор на статията: Виктор Кордон

kordonblogg.wordpress.com

Категория: Политика
Прочетен: 1332 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 09.05.2011 03:26

09.05.2011 02:33 - КОЙ Е ВИНОВЕН ЗА ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА-ЧЕТВЪРТА ЧАСТ ревизия на официалната версия

КОЙ Е ВИНОВЕН ЗА ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА-ЧЕТВЪРТА ЧАСТ ревизия на официалната версия „Англия няма вечни приятели и врагове, Англия има вечни интереси.“
лорд Хенри Палмерстън. Данните и фактите, приведени в предишните части на това изследване, свидетелстват, че Великобритания и Франция носят значителна отговорност за разпалването на двете световни войни. Основната им цел и в двата случая е неутрализиране на заплахата за техните глобални търговски интереси, произтичащи от огромния икономически потенциал на Германия * . Както в Първата, така и във Втората световна война, се създават предпоставки германската държава да придобие нови територии, чиито ресурси ще направят немската индустрия независима от чужди суровинни източници. Това първо, ще спести огромните разходи, които дотогава се правят за вноса на сурови вещества и материали (някои от които се импортират от Англия и Франция, а това също така и ще намали техните приходи) и второ, при евентуална война Германия няма да е зависима от импорта на стратегически ресурси от други страни, които могат да бъдат блокирани по всяко време (тази зависимост проваля страната през Първата световна война), защото вече ще притежава собствени такива. Няма основание да приемем тезата на Лондон и Париж, че намесата им в двете световни войни е продиктувана от благородни подбуди, защото фактите красноречиво говорят, че те са най-големите тирани, експлоататори и угнетители на чужди народи, подтискащи тяхната свобода, самобитност и естествено развитие. Техните колосални завоевания по цялата планета са постигнати чрез безброй кръвопролитни войни и брутална политика по отношение на други нации. На тяхната съвест лежат убийствата на милиони хора и изтребването на цели племена, етноси и дори народи. Изчезванито на някои животински видове също е тяхна заслуга. Изобщо в англо-френската политика не могат да се търсят никакви морални принципи, а само интересите на тесни политически и икономически кръгове (всъщност това е характерно за всяка политика). Спечелването на двете световни войни обаче им даде възможност чрез повсеместна тотална пропаганда да придадат на агресивните си войни и постъпки привлекателен романтичен образ, да облекат престъпленията си във високохуманна демагогска риторика, да надянат маската на защитници на цивилизационните ценности и да представят падналия противник като въплъщение на Злото. Подложена десетилетия наред на непрестанна агитация от страна на победителите (продължаваща и днес чрез средствата за масово осведомяване,образователните канали,киното, литературата), световната общественост днес приема безусловно тяхната версия за достоверна, просто защото не познава друга гледна точка. Това ни връща в мрака на средновековието, когато догмата за Земята като център на Вселената е смятана за непоклатима парадигма, именно защото е имало сила (Църквата),която е поддържала тази несъстоятелна теория и не е допускала да се разпространяват противаречащи й идеи. И така, интересите на Британската и Френската империи налагат в никакъв случай да не се позволи на Германия, независимо от нейното държавно управление, да спечели нови територии, които биха подхранвали невероятния й икономически капацитет * . Затова ясните и категорични намерения на национал – социалистическата власт да поведе война срещу Съветския съюз се приемат със смесени чувства в Париж и Лондон. От една страна за тях би било изгодно някой друг вместо тях да премахне комунистическото управление в Русия, което вреди на интересите им в тази държава, но от друга – завоюването от Германия на руски земи, богати на природни дадености, ще засили прекомерно икономическата й мощ, а това неминуемо ще се отрази негативно на световната им търговска дейност. Още повече, че национал – социализмът отрича и колониалната система, която задушава естествения прогрес на човечеството. Както имахме възможност да подчертаем по-рано, най – благоприятният за тях вариант в случая е предизвикването на конфликт между СССР и Третия райх в момент, когато последния не е достатъчно подготвен за такова начинание, което ще направи шансовете му за победа нищожни. Сблъсъкът между тези титани обаче ще ги обезкърви и изтощи, а западните съюзници ще се намесят със свежи сили в най – подходящия за тях момент и ще им наложат своите условия. Така те ще излязат победители без да полагат особени усилия и без да жертват собствените си хора и ресурси. Враговете им ще бъдат омаломощени, а намесата във вътрешните им дела ще ги отслаби завинаги и ще ги направи удобни марионетки на Англия и Франция. Цялата политика на Великобритания и Франция е била ориентирана към провокиране на конфликт между Третия райх и СССР, макар и официално прокламираните намерения да манифестират миролюбие. Всички действия на Адолф Хитлер, приближаващи страната му към война със съветите,са поощрявани от тях, макар и тихомълком, без да срещат реална съпротива от тяхна страна. На 20 окт. 1933 г. Германия излиза от Обществото на народите. 26 януари 1934 г. е подписан договор за ненападение между Германия и Полша (наричан още Пакт Пилсудски – Хитлер), който представлява един от първите успехи на новата национал – социалистическа власт на международната сцена, а полското правителство е едно от първите, които я признава. Договорът е предшестван от безуспешните опити на поляците да склонят основния си съюзник – Франция – на война потив Германия. Отказът на Франция, както и сключването на пакта на четирите (Англия, Франция, Германия и Италия) усилва опасенията в Полша, че „големите“ държави са готови да пожертват „малките“ в случай на криза. С новия полско – германски договор управляващите в Rzeczpospolita_Polska (Полската република) очакват от Германия (която също като Полша е заинтересована от подялба на Чехословакия) активна взаимна поддръжка за прекрояване на версайските граници и за антисъветска дейност. Тези очаквания се оправдават след Мюнхенското съглашение, когато Полша, Унгария и Германия си поделят чехословашката територия. Саарската област, която след Първата световна война е предадена в управление на ОН (Обществото на народите – наследено от ООН), а въгледобивните й мини – обявени за френска собственост, става отново немска през 1935 г. след плебисцит. 16 марта 1935 г. Германия отказва да изпълнява версайското ограничение за демилитаризация. На 18 юни 1935 г. Великобритания сключва с Германия Морско съглашение, с което на практика признава денонсацията на Версайските задължения от нейна страна.То предвижда германският военно-морски флот да не превишава 35% от тонажа на военно-морските сили на Обединеното кралство. У. Чърчил казва, че „правителството на негово величество извърши това, без да се консултира със своите френски съюзници и без да уведоми ОН“. В своите спомени той признава, че английското правителство се съгласява на увеличаване на немския флот, за да може той да стане „стопанин на Балтийско море“ (W. Churchill. The Second World War. Boston. 1948. Vol. I. P. 140). Нарастването му би представлявало най-голяма опасност за СССР и страните, разположени по бреговете му. Всъщност Адолф Хитлер никога не разширява военноморския си флот до предвиденото в този договор, поради простата причина, че няма намерение да води война с Англия (чието основно оръжие е именно флота). 7 март 1936 г. немски войски на велосипеди навлизат в Рейнската демилитаризирана област, която престава да съществува. Единственият, който встъпва в ОН с предложение да се наложат санкции на Германия е народният комисар по външните работи на СССР Максим Литвинов. На среща с Адолф Хитлер в Оберзалцберг на 19 ноември 1937 г. лорд Халифакс (председател на съвета) нарича Германия „бастион на Запада против болшевизма“. Английският представител повдига въпроса за изменения в европейската система от държави, т.е. за прекрояване на границите. „Към този въпрос се отнасят Данциг, Австрия и Чехословакия. – казва той – Англия е заинтересована единствено от това, тези изменения да бъдат извършени по пътя на мирната еволюция“. („Документы и материалы кануна второй мировой войны.“ Т. I.). Това е пряко указание за готовността на Великобритания да приеме всички действия на Третия райх, предприети в източна посока, стига да се извършват без излишен шум в международното пространство. На 22 февруари 1938 г. във връзка с намеренията на Германия да присъедини Австрия, английският министър-председател Невил Чембрлейн заявява в парламента, че Австрия не може да разчита на защита от ОН, с което показва на Адолф Хитлер,че не трябва да очаква спънки от западните страни по този казус.
Аншлусът (свързването) на Третия райх с Австрия, въвеждането в последната на немски войски (12 март 1938 г.) и обявяването й за имперска провинция Остмарк (Ostmark-14 март същата година) стават с мълчаливото одобрение на западните страни, които веднага преобразуват своите дипломатически представителства във Виена в генерални консулства. На 2 април 1938 г. правителството на Англия официално признава присъединяването, а Съединените щати правят това след четири дни (6 април). Този ход е стъпка към реализацията на политическите и военно-стратегически планове на Германия, насочени срещу Съветския съюз. В резултат от аншлуса територията на Райха се увеличава с 17%, а населението – с 10%, по-точно – с 6 млн. и 713 хиляди души („Ein Volk, ein Reich, ein Fьrer!“,D.Wagner). Австрийската промишленост и икономика биват подчинени на нуждите на Германия. Реконструират се стари и се строят нови стратегически шосейни и железопътни трасета с направление границите на Чехословакия, Югославия и Унгария. Както признава началникът на оперативния отдел на върховното главнокомандване генерал Йодъл (Alfred Josef Ferdinand Jodl), аншлусът укрепва стратегическото положение на Райха. Чехословакия се оказва в клещи. Така по пътя на реализацията на своята „източна политика“ Германия се изправя пред Чехословакия. Тази страна всъщност представлява странно и нелогично образувание, което дължи съществуването си на интересите на победителите от Първата световна война. Те създават тази креатура от трупа на Австро – Унгарската империя с цел да поставят в юга на германската държава една сравнително немалка страна, която с финансовата помощ на Запада (и особено на Франция) би играла ролята на санитарен кордон, на заплаха,идваща от тила й при евентуални нейни антифренски намерения. Чехословакия в действителност е изкуствено съшита от няколко нации – чехи, поляци, германци (броя на германците в Судетската област към 1938 г. е ок. 3.3 млн. души, което е 23% от 13.4 милионното население на републиката), словаци,украинци, унгарци, силезийци (славянски народ), моравци, ханаци, ходове – и всички те (без първите, естествено) желаят да се освободят от доминацията на чехите. Предвид че в Судетската област (Sudetenland) живеят преимуществено немци (над 90%), Адолф Хитлер претендира този район да бъде предаден на Третия райх. В същото време поляците искат да получат спорната Тешинска област а унгарците повдигат все по – остри изисквания за решаване на “ Унгарския въпрос“ , изявявайки претенции за Подкарпатието и Източна Словакия. Така се стига до нов етап в развитието на политическите взаимоотношения в Европа, на който, възоснова на общи (териториални и идеологически) интереси, се очертава сътрудничество между Германия, Унгария и Полша. БЕЛЕЖКИ: * и днес Германия – загубила две световни войни, изплатила огромни репарациии и компенсации, лишена от значителни територии, е една от най-големите световни икономики. Показателен за нейния изключителен потенциал е фактът, че в момента тя е втората страна в света по обем на износа, изпреварвайки дори колоса САЩ, а пред нея е само Китай (с население от 1,336,718,015 души) с незначителна разлика. При това територията на Федералната република е повече от скромна – 357,022 кв.км. и не притежава почти никакви стратегически природни ресурси.
(https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/rankorder/2078rank.html?countryName=Germany&countryCode=gm®ionCode=eu&rank=3#gm) ** След края на Първата световна война на 28 юни 1919 г. в Огледалната зала на Версайския дворец Антантата и Германия подписват договор, определящ санкциите за немската държава, загубила войната.
Германия губи една седма от територията си и една десета от населението. Елзас и Лотарингия на запад минават в ръцете на Франция. На изток Позен и Западна Прусия са дадени на Полша. Малко земи на югоизток се предават на Чехословакия, областта Мемел минава под контрола на Съюзниците. Данциг е обявен за свободен град под покровителството на Обществото на народите и към митническата система на полската държава.
В различни погранични райони на Германия се провеждат допитвания до населението за това към коя държава да се зачисли съответната област. В резултат на плебисцит от 1920 г. Ойген-Малмеди се зачислява към Белгия, Северен Шлезвиг се поделя между Германия и Дания. В южната част на Източна Прусия и Западна Прусия се гласува за оставане в немския Райх. А в областта Саар избори за държавна принадлежност се предвижда да бъдат проведени след 15 години, като дотогава територията ще е под контрола на Обществото на народите, а мините й ще се експлоатират от Франция. Освен това Германия губи всички свои колонии.
Немската войска се намалява до 100,000 професионални бойци с 15,000 моряци. Тежките оръжия са забранени както и изграждането на военновъздушни сили. На цивилното въздухоплаване също са наложени сериозни ограничения.
За да се следи обезоръжаването на страната, Съюзниците съставят Международна военна контролна комисия. За 15 години се окупира лявото поречие на Рейн и цялата Рейнска област се демилитаризира. Забранява се сливането на Германия с Австрия.
С договора цялата вина по избухването на войната се хвърля на Германия и от тази гледна точка са й наложени тежки репарации. На 28 юни 1919 г. след като прави безуспешни опити да не подпише договора кабинетът на райхсканцлера Филип Шайдеман под натиска на Съюзниците е принуден да го потвърди. Възможността за военна съпротива на Германия е преценена за невъзможна от страна на ръководителите на армията й.
На 22 юни 1919 г. с 237 гласа срещу 138 договорът е одобрен в райхстага. Шест дни по-късно той е подписан от новия външен министър Херман Мюлер и министъра на транспорта Йоханес Бел в Огледалната зала във Версай.
Договорът влиза в сила на 10 януари 1920 г. Заедно с тезата за нож в гърба (много от десните радикали, твърдят, че Германия е загубила войната заради забития й нож в гърба, имайки пред вид революцията в страната, организирана от левите сили по почина на преврата,извършен от болшевиките в Русия през 1917 г.) Версайският договор е едно от основните средства за агитация срещу Ваймарската република и другите страни. Скъсването на „веригите на Версай“ се превръща в един от главните пунктове на външаната политика на Ваймарската република през следващите години.
(http://www.boinaslava.net/thirdreich/dopylninfo/dogovorversai.htm) Прочитайки текста на „мирния“ договор френският маршал Фердинанд Фош възкликва : “ Това не е мир, това е примирие за 20 години“. А В. И. Ленин пише по повод на Версайския договор : “ На Германия беше наложен мир, но той бе лихварски, задушаващ мир , мир на касапите, защото те ограбиха и раздробиха Германия и Австрия. Те ги лишиха от средства за живот, оставиха децата да гладуват и умират от глад. Това е нечуван,грабителски мир. В такъв случай какво представлява Версайския договор? Това е нечуван грабителски мир, който поставя десетки милиони хора, в това число най – цивилизованите, в положението на роби. Това не е мир, а условия, продиктувани от разбойници с ножове в ръце на беззащитната жертва. Тези противници отнеха на Германия чрез Версайския договор всички колонии, а Турция, Персия и Китай превърнаха в роби. Получи се положение, при което седем десети от световното население е поробено. Тези роби са пръснати навякъде по света и се намират в ръцете на шепа държави: Англия, Франция и Япония. Ето защо целия този международен строй, поддържан от Версайския договор, се намира над вулкан, тъй като седем десети от населението на цялата земя, които са поробени, само чакат да се намери някой, който да почне борба, за да започнат да се колебаят тия държави (колониалните империи – В.К. - автор на анализа.)“.

следва

Категория: Политика
Прочетен: 674 Коментари: 0 Гласове: 0

09.05.2011 02:31 - КОЙ Е ВИНОВЕН ЗА ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА-ТРЕТА ЧАСТ ревизия на официалната версия

КОЙ Е ВИНОВЕН ЗА ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА-ТРЕТА ЧАСТ ревизия на официалната версия

Британската империя

„Историята учи,че никой не се учи от историята“

Историята ни показва,че немският фюрер винаги,дори по време на кампанията срещу Запада през Втората световна война,се е стремял към сближаване с Великобритания, защото конфронтацията с нея би била пагубна за реализиране на ръководната идея-борбата с болшевиките и завоюване на територии от СССР,тъй като би отворила война на два фронта и би привлякла Съединените щати в този конфликт на страната на Лондон.Фактически,сблъсък с Британската империя означава автоматично световна война,последното нещо,което желае Адолф Хитлер. Но,както вече е известно,събитията не се развиват по неговия сценарий и в пълна дисхармония с въжделенията му ескалират до нова световна война,вината за която в последствие ще бъде стоварена върху него и немския народ.Причина за това са премногото фактори,сили и интереси в света на политиката,които се конфронтират помежду си,поради което бъдещето не зависи от волята и желанията на един човек или група от хора.Обстоятелствата и условията са твърде сложни,заплетени и многопластови,далеч по-комплицирани от шахматна игра,и е напълно невъзможно да се предположи с голяма точност какво мислят другите играчи и какви,в крайна сметка,ще бъдат техните ходове.Ето защо интригите,демагогията,политическото лицемерие и изнудване,инсинуациите и скритите планове в края на краищата имат за резултат нещо,което никой не е очаквал или желал-световна война.

Независимо от крайния резултат и общоприетото схващане Адолф Хитлер не е жадувал и не се е нуждаел от стълкновение с целия свят.Обратното твърдение е абсурдно и може да задоволи само индивиди,които наивно вярват в баснята за лудия и глупав фюрер.Тази теза е произведена от победителите и обслужва техните интереси.Все едно претърпял пътно-транспортно произшествие субект да бъде обвинен,че го е предизвикал умишлено от останалите участници в него,които се самообябяват за негови обвинители,съдии и изпълнители на избраната от тях присъда,без при това да му осиурят правото на защита.Обективността тук е изключена,а законът е пренебрегнат напълно.Противоположно на официалния сценарий,който приписва на водача на немския народ несъществуващи амбиции за световно господство,той е поставил пред себе си и Германия задачата да завоюват земи в изтока на Европа,без да предизвикат раздразнание у западните държави,което би обрекло цялото начинание на провал. Липсата на природни ресурси и страхът от нова война срещу колосалното превъзходство на Запада,прави схватката с него немислима.Това обуславя и „Източната политика“ на Райха,която изисква провеждането на бърза човеко и ресурсо щадяща кампания против Съветския съюз,привличайки възможно най-много съюзници,които биха изравнили силите срещу иначе гигантските му въоръжени сили.Но най-голяма тревога у него буди реакцията на основните фактори в европейската политика-Великобритания и Франция.Негативното отношение и силните реваншистки настроения,които всички германци питаят към западната им съседка,в случая трябва да отстъпят пред трезвата преценка.Англия не би допуснала германска агресия срещу Париж,защото това ще наруши баланса на силите на континента,за който британците полагат толкова грижи.От край време лайтмотив на британската политика в Европа е да не се допусне никоя от големите континентални държави да придобие твърде голямо влияние и мощ,което ще й позволи да доминира в делата на материка.А това би накърнило нейните интереси и може да застраши и самата Британия.Завладяването на Англия от Вилхелм Завоевателя,нападенията на испанската Армада,плановете на Наполеон за нахлуване на Острова и континенталната блокада,устроена от него,са примерите,от които англичаните са се поучили,и които се стремят да предотвратяват на всяка цена.Хитлер разбира,че пътят към осъществяване на замисъла за овладяване на руски територии минава през помирение с Франция и спечелването на Лондон ако не като съюзник,то поне като неутрален наблюдател.Той се надява,че водени от неприкритата си неприязън към болшевишката власт в Русия,западните политици ще погледнат благосклонно на подготвяната от Германия експанзия срещу тази страна.Това мероприятие е обявено от национал-социалистите за кръстоносен поход срещу болшевизма,което още повече трябва да спечели благоразположението на Британската империя и Френската република. Но Великобритания и Франция също кроят свои планове.Основните им цели са отстраняване на национал-социалистическият режим в Германия и комунистическият в Съветския съюз,защото противоречат и възпрепятстват техните интереси и представляват заплаха от идеологическо естество.Най-изгодният за тях вариант е Третият райх и СССР да влязат в дълга и кръвопролитна схватка,която да изцеди техните сили и ресурси,а когато се изтощят взаимно западните съюзници да се намесят в удобен момент и да им наложат своите условия.Обезкървени и обезсилени неудобните режими ще бъдат премахнати и на тяхно място ще се поставят марионетни правителства,които ще изпълняват волята на своите господари.Тогава френският и английският капитали ще се настанят безпрепятствено в тези страни, ще експлоатират тяхното население и ресурси и ще прибират огромни приходи (ситуацията в предреволюционна царска Русия).
Обширни слоеве от английското и френското общества (политици,индустриалци, религиозни дейци,финансови магнати,банкери,инвеститори,предприемачи и т.н.-т.е. тези, които определят насоките на държавната им политика) са крайно негативно настроени спрямо комунистическата власт в Съветския съюз,защото неговата външна и вътрешна политика противоречи на техните икономически интереси, културни разбирания и етически норми.Освен това Англия и Франция претърпяват колосални загуби от национализацията,извършена от болшевиките в Русия след преврата от 1917 г., на фабрики,мини,заводи,търговски дружества,банки,магазини, концесии,в които е вложен техен многомилионен капитал.Пропуснатите ползи от тази експроприация пък въобще не могат да бъдат изчислени.Отгоре на всичко с идването на комунистите на власт се прекратява и вносът на евтини руски суровини и пласирането на западни стоки и материали на руска територия.По този начин Русия почти изцяло е изключена от световния икономически оборот,като удобното статукво е нарушено в ущърб на англо-френския капитал.Неслучайно веднага след края на Първата световна война редица европейски страни,сред които Англия, Франция,Полша,Чехословакия,както и Япония и САЩ организират въоръжена интервенция в окупираната от болшевиките страна.Несполуката на това предприятие не слага край на въжделенията на капиталистическия свят да прогони престъпните елементи,извършили преврата и узурпирали властта,и да сложи ръка върху баснословните богатства на необятната руска земя.Но тъй като техните военни,политически и дипломатически усилия не дават очаквания резултат,те приемат прагматично,че би било по-изгодно някой друг да свърши тая работа. Проблемът е,че който успее да победи Съветския съюз ще запази трофея за себе си.А ако това е Германия,особено с национал-социалистическо управление,би било крайно неприятно.Защото на целия свят е известен невероятният икономически, научен и технически потенциал на германския народ,който до Първата световна война беше изтикал със своите висококачествени изделия конкурентните стоки, включително и британските, от световните пазари (и това се извършва за периода от обединението на Германия през 1871 г. до 1914 г.).За защита на своите стоки английското правителство през 1887 г. налага със закона Merchandise Marks Act върху продукцията, произведена и внесена от Германия в Англия и нейните колонии,да бъде поставяна особена маркировка.С това се цели немските стоки да бъдат специално отличавани, за да се отблъскват купувачите от тях и да се насочват към британските.Щемпелът, поставян върху немската продукция,е познатият днес навсякъде по света надпис „MADE IN GERMANY“.Този коварен ход,обаче,има точно обратния ефект.Клиентите бързо установяват,че немските стоки не само са по-евтини от английските,но са и по- качествени от тях.Символът „MADE IN GERMANY“ скоро става гаранция за традиционно високо качество и се превръща в най-търсената марка.След това обозначението „MADE IN … “ се разпространява и става масово явление.Но днес вече е забравена неговата първоначална цел. (http://en.wikipedia.org/wiki/Made_in_Germany) Най-важните фактори за превръщането на Германия в една от най-напредналите индустриални нации са обединението на германския народ в една обща държава през 1871 г. и научно-техническият прогрес в страната в последната една трета на 19 в. и началото на 20 в.Рекордните успехи в областта на науката и техниката способстват за изместване центъра на стопанския прогрес от Англия в Германия и САЩ.За 25 години,предшестващи Първата световна война,обема на промишленото производство се утроява,а по темпове на индустриално развитие Германия излиза на първо място в Европа и на второ в света след САЩ. През периода 1890-1913 г. Германия се превръща в крупен износител на промишлена продукция,което отразява процеса на индустриализация на страната. Външнотърговската й експанзия се извършва в условията на английско господство на търговските пазари.Именно от тях германците започват да изтикват своите конкуренти.През 1880 г. делът на Германия в световната търговия е 11%,колкото на Франция и САЩ.Към 1913 г. нейният дял нараства на 13% докато този на Франция пада до 8%,а на Съединените щати остава същият (Германия изпреварва САЩ!!!).В същия период делът на Англия спада от 20% на 15%,т.е. едва с два процента повече от германския (по това време териториите на двете държави заедно с колониите им са: Англия-35 млн.кв.км.;Германия-3 млн. кв км. площ).За разглеждания период само Германия увеличава своя дял в световната търговия, докато други остават на същото равнище (САЩ) или слизат надолу (Великобритания и Франция).По същество това бил етап на напрегнато съревнования между Германия и Англия.Немският търговец измествал английския буквално от всички части на света-Южна Америка,Япония, Китай,Персия,Тунис,Мароко,Египет,Белгийско Конго.Във всички тези страни делът на германския износ се увеличавал,а английският намалявал. За периода 1870-1913 г. дължината на релсовите пътища в германската държава се е увеличила с 225%,от 19,600 км. на 60,521 км.През 1980 г. Германия заема първо място в Европа по дължина на железопътните линии.В 1911 г. страната става най-големия износител на железопътно оборудване. По добив на чугун Германия достига Англия през 1903 г.,а през 1913 г. я оставя далеч зад себе си (с 19,3 млн. тона срещу 10,4 млн. т.) и излиза на второ място след САЩ.Добивът на стомана в Германия за периода 1870-1913 г. се увеличава 108 пъти, а през 1893 г. по добив на желязо и стомана изпреварва Англия и излиза на второ място след Съединените щати.
Към началото на Първата световна война страната заема първо място на световния пазар на електротехнически изделия,а нейния дял в световния експорт на тези стоки съставлява почти 50%. В навечерието на Първата световна война германското машиностроене заема първо място в света по обем на експорта с дял от 29% от световния износ на машини.
Химическата промишленост на Германия до началото на Първата световна война играе решаваща роля на световните пазари благодарение на производството на бои.
Делът на Германия в световното производство на анилинови бои е 82% ,а световната текстилна промишленост почти изцяло е зависима от германските химически оцветители. Корабостроенето също бележи значителен ръст,за което говори нарастването тонажа на търговския флот.В 1871 г. общия тонаж на морския търговски флот съставлява 982 хил. тона,а в 1911 г. вече 2 млн. и 904 хил. т.В течение на 1901-1911 г. търговския флот се увеличава с ок. 50%.През 1911 г. Германия има 11,2% от тонажа на целия световен търговски флот и заема второ място след Великобритания.В същото време се повишава скоростта на морските й съдове,подобрява се тяхната конструкция и се увеличава товароподемността им,с което немските кораби успешно конкурират британските и дори ги изпреварват. Процесът на интензификация на селското стопанство довежда до рязко повишаване на урожайността.През 1913 г. германското селско стопанство заема първо място в света по добив на основните култури сред страните имащи важна роля в световната селскостопанска продукция.Това се дължи главно на използването на торове,по който показател с Германия не може да се сравни нито една страна. И всички тези успехи на световната арена Германия бе постигнала с изключително бедната си суровинна база,принудена да внася почти всички необходими за индустриалното производство материали и да пласира продукцията си на негостоприемните пазари в чужди колонии.Можем само да си представим какъв невиждан бум би настъпил,ако тя притежаваше колонии със свои източници на природни богатства. Но най-големият страх на колониалните държави бе именно възможността да се сдобие с богати на природни ресурси територии.Тогава Германия неминуемо щеше де се превърне в доминираща икономическа сила на планетата. Бурното развитие на промишлените отрасли става основата за завоюване на световните пазари,на които Германия играе решаваща роля,както показват приведените данни.Но този икономически прогрес,съчетан с непрекъсната и все по-засилваща се експанзия на световната търговска арена,събужда завистта и зложелателството на нейните конкуренти.Враждебното им отношение,заговорите, машинациите,кроежите нажежават обстановката до крайност и в крайна сметка разпалват световна война. Това ретроспективно отклонение имаше за цел да посочи и подчертае дълбоките корени на Втората световна война.Приведените примери констатират истинските причини за нея,както и за Първата световна война.А те са паническият страх, изпитван от останалите страни-нейни конкуренти,пред индустриалното могъщество на Германия.А опасността тази икономическа мощ да нарастне при евентуално нейно териториално разширение,сплотяваше застрашените от тази нерадостна за тях перспектива държави във враждебни на германската страна съюзи и блокове. С намерението да запази и разшири още повече колониалните си владения,и да прекрати германската конкуренция, Англия става главен организатор на антигермански империалистически военен блок,наречен Антанта. През 1904 год. тя сключва военен съюз с Франция, а през 1907 г. с Русия.Стремейки се да компенсират индустриалното си изоставане и неспособността си да се справят с германското търговско съперничество,Англия и Франция решават да се справят с проблема просто като унищожат немското икономическо надмощие и енергия,предприемайки враждебни мерки и стъпки,с които спъват всяка международна изява от германска страна.За да придадат на действията си положителна форма те обвиняват Германия в милитаризъм и империалистически амбиции,а себе си обявяват за защитници на свободата,мира,демокрацията и т.н.Всъщност това е лицемерно прикритие на истинските им намерения-да задушат германското търговско превъзходство в световен план,и да си поделят нейните,макар и незначителни колонии.За тяхната измамна демагогия ясно говорят следните факти. От 1860 до 1914 г. английските колонии са се увеличили по площ от 6.5 млн. кв.м. на 33.5 млн.кв.м., а по население от 145 млн на 393.5 млн. души. Английските империалисти владеели 45% от колониалните територии и 69% от колониалното население в света. Територията на английските колонии превишила почти 112 пъти територията на самата Англия.Но загубвайки в конкуренцията си с Германия световното си промишлено и търговско господство,Англия е принудена да се концентрира в друго направление,разширявйки търговските си връзки с Индия. През периода 1873-1883 год. обемът на търговията на Англия с Франция и Германия се увеличил само с 7%, а с Индия – с 60%.Огромните приходи, извличани от жестоката експлоатация на индийското население,обогатили само тесни кръгове в самата Англия,но не направили живота на местното население по-добър.В навечерието на Първата световна война средната продължителност на живота на индусите била сведена до 24 години, или 2 пъти по-малка, отколкото на англичаните. „Миролюбието“ на англичаните проличава от безбройните войни,битки и сражения по всички части на света,провеждани в съгласие с агресивните им експанзионистични намерения,от подавянето на въстания,избухнали против тяхното иго,и от използването на най-брутални методи в борбата им за световно господство.В Кримската война (1853 – 1856) англичаните дори застават на страната на Османската империя и воюват заедно с французите срещу Русия. През 19 в. англичаните организират срещу Китай две войни (1840—1842 и 1856—1860), наречени Опиумни.Въпреки пълната забрана за търговия и употреба на опиум в китайската страна (наложени с императорски декрети от 1729 и 1799 г.),английската Ост-индийска компания внася и продава нелегално над 1500 тона годишно от това вещество.Макар тази дейност да е изцяло незаконна, тя намира пълната поддръжка на британското правителство.Изискването на китайските власти да се спазват сответните забрани,англичаните приемат като повод да започнат военна интервенция.Целта е да се отмени запрещението за търговия с наркотика,което в крайна сметка постигат с военна бруталност. За периода от 1800 г. до 1919 г. Великобритания води войни с Франция,Афганистан (три войни),Персия,Китай,Гана (Федерация Ашанти – осем войни),Маратхската Конфедерация в Индия (три войни),Турция,Русия (две войни), Египет,Дания, Нидерландия, САЩ, Алжир (две войни),Непал,Бирма(три войни ),Испания,Бутан (Дуарската война),Занзибар,Етиопия,Ирландия (провъзгласила се за независима), княжество Сацума (Япония),княжество Тьосю (Япония),Боливия,Перу,а също и срещу населението на остров Тасмания,зулусите в Южна Африка,бурите също от Южна Африка (две войни),сикхите в Индия (две войни),Карлистите в Испания,боксерското движение в Китай и участва в още много кръвопролития. Макар Франция да е по-скромна в завоеванията си,тя също не би могла да бъде наречена миролюбива.От 1860 до 1914 г. тя завладяла голяма част от Африка, островите Океания, Индокитай и други територии. Така от 1860 до 1914 година колониите на Франция нараснали от 0.2 на 10.6 млн.кв.км., а населението им – от 3.4 на 55.5 млн. души. По размерите на колониалните си владения и ресурси Франция отстъпвала само на Англия. За периода 1800-1914 г. тя воюва с държавата Дагомея (Африка-две войни),Австрия, Португалия, Прусия,Руската империя (няколко войни),Испания,Италия,Швеция, Великобритания,Саксония,Алжир, Тунис,Китай, Виетнам (две войни),Сиам,Мексико, Хаити,Чад,княжество Тьосю (Япония), населението на остров Мадагаскар,Кот Д’Ивоар и т.н. Всички тези завоевания на Британската и Френската империи са съпроводени с проливане кръвта на милиони хора.Експлоатацията на населението в завладените колонни е съпроводена с нечувани жестокости.Очевидно е,че тия две сили няма как да защитават високохуманни принципи,които нарушават ежедневно в продължение на столетия.Нещо повече.Те продължават де се придържат към колониалната си политика дори и след Втората световна война,предизвиквайки десетки конфликти срещу желаещото да се освободи от тиранията им население.Така че нападките и обвиненията срещу Германия са спекулации и инсинуации,чрез които искат да прикрият своите престъпления и да й внушат фиктивна вина,с което да оправдаят враждебните и агресивните си намерения спрямо нея.В крайна сметка всичко се свеждаше до това да саботира и прекъсне стопанското развитие на германския народ,както и да не се допусне териториална експанзия от нейна страна. Всъщност авторът не си е поставил за цел да обвинява или оневинява когото и да било.Първо,защото историографът не може да бъде съдник и второ,защото историческите процеси и поведението на участващите в тях индивиди са обусловени и мотивирани от обективни и всеобхватни фактори – политически,икономически, културни,религиозни,етнически,географски – които не само не са подвластни на човешките желания и амбиции,ами са определящи за тях.Така както не можем да обвиняваме хищника за това,че напада жертвата си,така не можем да търсим вина и в реакцията на отделни страни или държавни съюзи,понеже действията им са предопределени от конкретните условия,от световната конюнктура в дадения момент. Техните постъпки са просто рефлексия на предизвикателствата на заобикалящата ги среда,която е елемент от природата като цяло.Част от тази среда са човекът и човешките общества и те,независимо от техните намерения,стремежи и прищявки, са принудени да следват природните закономерности.А тези закономерности включват съревнование за влияние,за доминация,която е ръководно начало в борбата за съществуване.А какво по-естествено може да има от това да се бориш за оцеляването си. следва

Категория: Политика
Прочетен: 815 Коментари: 0 Гласове: 1

09.05.2011 02:27 - КОЙ Е ВИНОВЕН ЗА ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА – ВТОРА ЧАСТ ревизия на официалната версия

КОЙ Е ВИНОВЕН ЗА ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА – ВТОРА ЧАСТ ревизия на официалната версия „«Моята борба» представя самата същност на националсоциализма и отсега нататък трябва да стане Библията на германския народ“. в. „Фьолкишер Беобахтер“, 11 декември 1933 Адолф Хитлер осъзнава,че всяка конфронтация със Запада би била фатална,защото зад колониалните държави (Великобритания,Франция,Белгия,Холандия,Португалия, Испания) стоят безграничните природни богатства на техните колонии,както и стотици милиони техни поданици,а също и Съединените щати.Това негово виждане е формулирано и обосновано в произведението му „Моята борба“ и неотклонно е следвано през целия му живот и политическа кариера. Той приема,че немското индустриално общество се нуждае от нови територии,които да обработва,от които да черпи суровини и в които да пласира промишлената си продукция.Единствената посока,в която трябва да се развиват тези териториални амбиции,без да предизвикат недоволството на Запада е на изток-срещу СССР.Ето как той аргументира тезата си в своето единствено произведение,от което по-късно са изведени основните ориентири на немската външно-политическа доктрина и геостратегическите цели,поставени пред въоръжените сили от национал- социалистическото правителство.В „Моята борба“ Адолф Хитлер очертава генералните насоки които трябва да следва немският народ,ако иска да получи „своето място под слънцето“: „В първата част на тази работа аз се спрях подробно на половинчатостта на нашата външна политика в предвоенната епоха (преди Първата световна война). От всички четири пътя, които бяха възможни за запазване и изхранване на нашия народ, правителството се спря на четвъртия, най-неблагоприятния от тях. Вместо здравата политика на придобиване на нови земи в Европа, правителството се спря на политиката на завоюване на колонии и засилване на своята международна търговия. Надявайки се по такъв начин да избегне войната, правителството извърши още по-голяма грешка. Опитвайки се да седне на всички столове наведнъж, германското правителство в действителност седна на земята. Разплатата за тази коренно неправилна външна политика беше в крайна сметка войната. …Предвид само на това подготовката на Германия към завоюване на нови земи в Европа в предвоенно време беше много слаба. Да разрешим тази задача, без да имаме необходимите съюзници, беше крайно трудно.
Но тъй като у нас не искаха и да чуват за планомерна подготовка за война, то предпочетоха напълно да се откажат от завоюването на земи в Европа и избирайки пътя на колониалната и търговска политика, се отказаха от единствено целесъобразния съюз с Англия. Ако разгледаме хладнокръвно съвременното съотношение на силите в Европа, стигаме до следните изводи.
В продължение на триста години историята на нашия континент се е определяла преди всичко от опитите на Англия винаги да създава такива групировки от държави в Европа, които да се уравновесяват взаимно и така да осигуряват на Англия, давайки й свобода на действия в областта на световната политика.
Традиционната тенденция на британската дипломация /в Германия аналогична традиция до известна степен се опитваше да създаде пруската армия/ от времената на императрица Елизабет се състоеше в това да не се позволи на нито една от европейските велики държави да се издигне над определено равнище. В борбата за тази цел Англия прибягваше до всякакви средства, без да изключва и войните. Средствата, които Англия в тези случаи пускаше в ход, биваха много различни, в зависимост от създалото се положение или поставената задача. Но решителността и настойчивостта на Англия всеки път беше една и съща. Колкото по-трудно ставаше с времето положението на Англия, с толкова по-голяма настойчивост британските държавни деятели продължаваха да се стремят към това европейските държави непременно да се уравновесяват и във взаимно съревнование неизменно да парализират своите сили. Когато Северна Америка политически се отдели от Англия, Англия започна да прави още по-настойчиви опити за запазване на европейското равновесие, което трябваше да осигури английския тил. След като Испания и Нидерландия бяха унищожени като големи морски държави, Англия концентрира всичките си усилия против надигащата се Франция, докато най-после с крушението на Наполеон I заплахата за военна хегемония на Франция можеше в очите на Англия да се смята за ликвидирана. …Ако в тази връзка се опитаме да се огледаме назад за цялата политическа история на нашия народ за хиляда години и повече; ако се постараем да си припомним безбройните войни и битки, в които е участвал нашия народ, и пресметнем какви, в края на краищата, са били резултатите от цялото това развитие — ние ще трябва да признаем, че на фона на тези морета от кръв само три събития са получили в живота на нашия народ действително важно и трайно историческо значение.
1. Колонизирането на източна Европа.
2. Завоюването и колонизирането на областите на изток от Елба.
3. Организирането на Хохенцолерните на бранденбургско-пруската държава като образец и кристализационно ядро на новата империя.
Това е урок и предупреждение за бъдещето.
Именно първите два най-големи успеха на нашата външна политика са най-трайните успехи. Ако не бяха те, нашият народ изобщо не би играл сега никаква роля. Това са били първите, но за съжаление и единствените успешни опити да се създаде по-благоприятна пропорция между количеството на растящото народонаселение и размера на нашите територии. Наистина неизчислима вреда на нашия народ нанасят онези историци, които не умеят да отдадат полагаемото се именно на тези две най-важни събития в историята на Германия, не умеят да покажат на новите поколения на нашия народ, че именно тези две събития са изиграли решаваща роля. Вместо това нашите историци съсредоточават вниманието на новите поколения върху безбройните авантюри и войни, върху различни епизоди, където, наистина, е проявен героизъм, но и много фантастика. Нашите историци не могат да разберат, че всички тези епизоди всъщност нямат никакво сериозно значение в сравнение с тези две велики събития в нашата история. …Ние, националсоциалистите, никога и при никакви условия не трябва да усвояваме ултрапатриотичните настроения на съвременния буржоазен свят. Особено опасно, смъртно опасно ще бъде за нас в каквато и да било степен да си вържем ръцете с традициите на онази политика, каквато германската империя водеше преди войната (преди Първата световна война-В.К.).
В продължение на целия исторически период на XIX столетие няма да намерим нищо такова, което би трябвало да последваме сега и което от наша гледна точка би могло да оправдаем поне с обстановката на онзи период. Противоположно на ръководителите от тогавашното време ние трябва да изберем за висш принцип на нашата външна политика: установяването на необходимата пропорция между количеството на народонаселението и размерите на нашите територии! Уроците от миналото пак и пак ни учат на едно: цел на цялата наша външна политика трябва да бъде придобиването на нови земи; и в същото време фундамент на цялата ни вътрешна политика трябва да бъде новият здрав, единен националсоциалистически мироглед. Искам още да се спра тук накратко на въпроса, доколко е оправдано нашето искане за нови земи от морално-нравствена гледна точка. Това е необходимо, защото дори в така наречените народнически кръгове всевъзможни сладкоречиви дърдорковци се стараят да докажат на нашия народ, че цел на нашата външна политика трябва да бъде само поправянето на несправедливостта, които бяха причинени на немския народ през 1918 г. Ако това бъде поправено, то на нас, немците, повече, значи, нищо не ни трябва и ние сме готови да прегърнем братски всички и всекиго.
По този повод смятам за необходимо преди всичко да забележа следното.
Искането да се възстановят онези граници, които съществуваха до 1914 г. е политическа безсмислица и при това такава, че по своите размери и последици е равносилна на престъпление. Преди всичко нашите държавни граници от 1914 г. бяха абсолютно нелогични. Те съвсем не бяха съвършени от гледна точка на националния състав и съвсем на бяха целесъобразни от военно-географска гледна точка. Тези граници не бяха продукт на определена предварително обмислена политика, те до известна степен бяха резултат на случая. Това бяха временни граници, а съвсем не резултат от завършена политическа борба.
Със същото, а в много случаи и с още по-голямо право бихме могли да вземем не 1914 г, а някой друг жалон в немската история и да си поставим за цел да постигнем възстановяването на границите от онова време. Искането да се върнем към границите от 1914 г. напълно съответства на тесния кръгозор на нашия буржоазен свят. Но с издигането на искането за връщане на границите от 1914 г. нашата буржоазия само помага на враговете, тъй като това искане обединява в общ отпор всички бивши съюзници и пречи на техния съюз да се разпадне. Само така може да се разбере, че след 8 години, изтекли от края на световната война (книгата е писана през 1924 г.- В.К.), този пъстър съюз от държави, влезли във войната с различни желания и цели, все още не се е разпаднал и коалицията на победителите все още остава повече или по-малко единна.
На времето всички тези държави еднакво бяха облагодетелствувани от крушението на Германия. От страх пред нас те се стараеха да се помирят една с друга, оставяйки временно настрана завистта и честолюбието в собствените си редове. Всички те еднакво се стремяха да поделят помежду си нашето наследство, виждайки в това най-добрата защита против възможно възраждане на Германия. Страхът пред силата на нашия народ и съзнанието за лежащите на съвестта им грехове — ето цимента, който досега още спояваше в едно тази пъстра коалиция.
Поведението на нашата буржоазия не е в състояние да излъже бившите съюзници. Представяйки за своя политическа програма възстановяването на границите от 1914 г., нашият буржоазен свят отблъсква всички участници в коалицията. Един или друг партньор, който може би своевременно би скъсал с бившата коалиция, се страхува да го направи, опасявайки се от изолация, тъкмо когато излезе от коалицията. Лозунгът за възстановяване на границите от 1914 г. отблъсква всяка от държавите-участници в коалицията на победителите.
Този лозунг е абсолютно безсмислен в следните отношения:
1. Ние нямаме никакви средства действително да постигнем тази цел, а празните фрази на събранията на нашите почтени съюзи няма да помогнат.
2. Ако тази цел можеше да бъде постигната, то да се пролива за нея кръвта на нашия народ наистина не би си струвало. Границите от 1914 г. нямат никакво значение за бъдещето на немската нация. Тези граници не осигуряваха в достатъчна степен нито завоеванията от миналото, нито интересите на бъдещето. Тези граници не биха осигурили на нашия народ истинското вътрешно единство и не биха му гарантирали достатъчно изхранване. Тези граници са абсолютно неудовлетворителни от военна гледна точка и абсолютно нямаше да дадат онова съотношение между нас и другите световни държави /по-точно казано истинските световни държави/, което ни е необходимо. Границите от 1914 г. не намаляват разстоянието между нас и Англия и не ни осигуряват такава територия, с каквато разполага Америка. Дори Франция не би загубила в този случай що-годе значителна част от своето световно влияние. Нашата задача не е в колониалните завоевания. Разрешаването на стоящите пред нас проблеми ние виждаме само и изключително в завоюването на нови земи, които бихме могли да заселим с немци. При това са ни необходими такива земи, които непосредствено се доближават до коренните земи на нашата родина. Едва в този случай нашите преселници ще могат да запазят тясна връзка с коренното население на Германия. Само такъв прираст на земя ще ни осигури прираст на сили, който се обуславя от голямата цялостна територия.
Ние, националсоциалистите, трябва да отидем още по-далеч: правото за придобиване на нови земи става не само право, но и дълг, ако без разширяването на своите територии един велик народ е обречен на гибел. Особено ако става дума не за някакъв негърски народ, а за великия немски народ — за този народ, на когото светът дължи своята култура. Нещата стоят така, че Германия или ще бъде световна държава, или тази страна изобщо няма да я има. Но за да стане световна държава, Германия непременно трябва да придобие онези размери, които единствено могат да й осигурят необходимата роля при съвременните условия и да гарантират живота на всички жители на Германия.
Ние, националсоциалистите, напълно съзнателно слагаме кръст на цялата немска външна политика от преди войната. Ние искаме да спрем вечния германски стремеж към юга и запада на Европа и определено посочваме с пръст териториите, разположени на изток. Ние окончателно скъсваме с колониалната политика и търговска политика от предвоенно време и съзнателно преминаваме към политика на завоюване на нови земи в Европа.
Когато говорим за завоюване на нова земи в Европа, ние, разбира се, имаме предвид на първо място само Русия и онези държави в покрайнините й, които са й подчинени.
Самата съдба ни сочи с пръст. Отдавайки Русия в ръцете на болшевизма, съдбата лишава руския народ от онази интелигенция, върху която досега се е крепило държавното й съществуване и която единствено е била залог за известна здравина на държавата. …Същата позиция трябва да заемем сега и спрямо Русия. Да не говорим за истинските намерения на новите владетели на Русия. Достатъчен е фактът, че Русия, загубила своя върховен германски слой, с това вече престава да има каквото и да било значение като възможен съюзник на немската нация в освободителната борба. От чисто военна гледна точка войната на Германия-Русия против Западна Европа /а по-точно е да се каже в този случай — против целия останал свят/ би била истинска катастрофа за нас. Та цялата борба би се разиграла не на руска, а на германска територия, като Германия не би могла да разчита на що-годе сериозна подкрепа от страна на Русия. Не трябва да забравяме и факта, че управниците на съвременна Русия са опетнили се с кръв долни престъпници, човешка пяна, която, възползвайки се от благоприятното за нея трагично стечение на обстоятелствата, е хванала на тясно огромната държава и я е завладяла, извършила е дива кървава разправа над милиони прогресивни интелигентни хора, фактически е изтребила интелигенцията и сега, вече близо десет години, осъществява жестока тирания, която някога е познавала историята. Признавам открито, че вече в предвоенно време (има се предвид Първата световна война-В.К.) смятах, че Германия би постъпила много по-правилно, ако отказвайки се от безсмислената колониална политика, от създаването на военен флот и засилване на световната си търговия, тя влезеше в съюз с Англия против Русия. Ако ние навреме успеехме да се откажем от опитите да си завоюваме универсално влияние и се бяхме съсредоточили върху енергичната политика за завоюване на нови земи на европейския континент, това щеше да ни донесе само полза.
…Аз не забравям всички нагли заплахи, с които смееше системно да обсипва Германия панславистка Русия. Не забравям многократните пробни мобилизации, към които прибягваше Русия с единствената цел да накърни Германия. Не мога да забравя настроенията, които господстваха в Русия още преди войната и онези ожесточени нападки срещу нашия народ, с които се изсилваше руската преса, възторжено отнасяща се към Франция. …Ако Националсоциалистическото движение успее напълно да се освободи от всички илюзии и да избере за ръководни само доводите на разума, все още е възможен поврат, при който катастрофата, постигнала ни през 1918 г. в последна сметка да стане повратна точка към ново възраждане на нашия народ. От уроците на това тежко поражение нашият народ може да извлече нова ориентация за цялата външна политика. Като укрепи вътрешното си положение по пътя на новия мироглед Германия може да стигне и до окончателна стабилизация на новата си външна политика. Преди да завърша тази глава, искам още и още веднъж да се спра върху доказателството на мисълта, че в делото за сключване на съюзи за нас съществува само една-единствена възможност. Още в предишната глава доказах, че действително полезен и откриващ ни големи перспективи може да бъде само съюзът с Англия и Италия.Тук искам да се спра накратко на военното значение, което може да получи този съюз.
Преценявайки положението, трябва да кажа, че и в голямото, и в малкото военните последици от такъв съюз ще бъдат право противоположни на онези, до които би довел съюзът на Германия с Русия. Преди всичко тук е важно, че сближаването на Германия с Англия и Италия по никакъв начин не води до опасност от война. Единствената държава, с която трябва да се съобразяваме като с евентуален противник за такъв съюз — Франция — няма да е в състояние да ни обяви война. Тъй като най-важното в такъв съюз за нас е това, че Германия не може тогава да бъде подложена на внезапно нападение и напротив, съюзът на противниците се разпада, т.е. унищожава се Антантата, заради която претърпяхме безкрайно много нещастия. Сключването на такъв съюз означава, че смъртният враг на нашия народ — Франция — сам ще се озове в изолирано положение. Ако успехът на този съюз отначало има само морално значение, то и тогава това би била огромна крачка напред. Германия би си развързала тогава ръцете дотолкова, че сега дори е трудно да си го представим. Тъй като цялата инициатива тогава би преминала от Франция към новия англо-германско-италиански европейски съюз. Втори резултат от такъв съюз би било това, че Германия с един удар ще излезе от днешното неблагоприятно стратегическо положение. Първо, ние ще получим могъща защита на своите флангове, второ, ще бъдем напълно осигурени с продоволствие и суровини. И едното, и другото би донесло най-голяма полза на нашия нов държавен ред.
А още по-важно е обстоятелството, че в този военен съюз ще влизат тъкмо държави, които до известна степен се допълват в техническата област. За първи път Германия би имала съюзници, които да не приличат на пиявици, смучещи кръв от нашето стопанство; за пръв път бихме имали съюзници, притежаващи такава промишленост, която би могла най-богато да допълни нашата собствена техника на въоръжаване.
Да не забравяме, че и в двата случая става дума за съюзници, които изобщо не могат да се сравняват с някаква си Турция или с днешна Русия. Англия е велика световна държава, а Италия — млада, пълна със сили национална държава. Съюзът с такива държави би създал съвсем други предпоставки за борба в Европа, отколкото онзи съюз с гниещи държавни трупове, на който Германия се опираше в последната война.
Разбира се, да се постигне такъв съюз е работа, свързана с големи трудности, за което вече говорих в предишната глава. Но нима образуването на Антантата на времето си беше по-малко трудна работа? Необходима ни е западна ориентация а не източна ориентация, необходима ни е източна политика, насочена към завоюване на нови земи за немския народ.
Който преценява от този ъгъл възможностите, оставащи за Германия, той неизбежно ще трябва да стигне заедно с нас до извода, че трябва да търсим сближаване само с Англия.„ Цитираните мисли,съдържащи есенцията на мирогледа и политическите възгледи на Адолф Хитлер,категорично показват в каква посока вижда той бъдещето на Германия -съюз с Англия (Престъпна грешка номер едно на Адолф Хитлер, пред нашия пакт!) и Италия,който да осигури нейния тил и фланг и да обезпечи суровинната й база за осъществяване на основната цел-война със Съветска Русия (Престъпна грешка номер две на Хитлер - отнела победата от ръцете на пакта! Според автора на Независим националистически блог.) „за да открием за себе си възможности за прилежен труд на нови земи, които ще ни завоюва немският меч„.Историята ни показва,че немският фюрер винаги,дори по време на кампанията срещу Запада през Втората световна война,се е стремял към сближаване с Великобритания,защото конфронтацията с нея би била пагубна за реализиране на ръководната идея-борбата с болшевиките и завоюване на територии от СССР,тъй като би отворила война на два фронта и би привлякла Съединените щати в този конфликт на страната на Лондон.Фактически сблъсък с Британската империя означава автоматично световна война,последното нещо,което желае Адолф Хитлер. следва

Категория: Политика
Прочетен: 710 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 09.05.2011 02:28

09.05.2011 02:23 - КОЙ Е ВИНОВЕН ЗА ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА- ревизия на официалната версия

Темата се посвещава на "празника" за България, споед някои - 9 май.

КОЙ Е ВИНОВЕН ЗА ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА- ревизия на официалната версия

„Мисля,че историята ще бъде благосклонна към мен,защото смятам собственоръчно да я напиша.“ Sir Winston Leonard Spencer-Churchill Историографията не е статична материя (макар понякога да изпада в дълбока хибернация),а динамичен процес,като перманентно е в състояние на допълване,дообогатяване, ревизиране,самоотричане и т.н.Тъй като обект на историческите изследвания са събитията от миналото,съвсем нормално е част от сведенията за тях да са изгубени безвъзвратно,други да са потънали в праха на забравата,трети да са откъслечни и фрагментарни. Като се прибави и фактът,че твърде много сили са заинтересовани от неразкриване на постъпките и действията им във времето преди настоящето,и усърдно работят за прикриване на нелицеприятните си деяния,в крайна сметка като резултат получаваме една разпокъсана и далеч не пълна картина на нашата история. Именно запълване на белите петна и разкриване на умишлено или не скритите данни и факти е основната задача на историографската наука с цел изясняване на истинските параметри на явленията от миналото ни. Настоящият материал цели да изясни и конкретизира причините довели до Втора световна война,представяйки един нов прочит както на общопризнати,така и на слабо или напълно неизвестни факти. Господствуващата историческа доктрина обяснява основанията за този сблъсък единствено от гледна точка на силите,които спечелиха войната,което е в ущърб на историческата правда.Версията на победените е напълно изключена и изцяло отсъства от съвременната историографска литература,а мнения,противоречащи на официалната легенда се игнорират и заглушават своеременно.Това идва да покаже страхът от разкриване на реалните събития и разобличаване истинската роля на онези участници в конфликта,които в качеството си на победители, преправиха историята според своите потребности и интереси.Липсата на плурализъм в историографската наука е причина за нейната сегашна нищета,за обсебването и от външни,чужди на историческата истина фактори,и за превръщането й в обслужващ конюнктурни интереси казионен апарат.
Една от най-големите заблуди на нашето съвремие,умишлено насадена в съзнанието на световната общественост,е становището,че Германия и германският народ,водени отАдолф Хитлер,са искали и са планирали да воюват с целия свят,за да го завладеят, и че са били напълно подготвени във военно отношение за това.Макар и днес тази постановка да се смята за неподлежаща на съмнение аксиома,то тя отговаря на действителността толкова,колкото и общоприетата някога догма за геоцентризма.И по същия начин бива подхранвана,толерирана и внушавана от определени сили, извличащи изгоди от нея.На първо място това са победителите от Втората световна война, които по този начин целят да стоварят цялата отговорност за това стълкновение върху победените и особено върху немския народ.Едва ли има съмнение в баналната истина,че „победителите пишат историята“ както им е угодно, просто защото „победителите не ги съдят“.Но това не означава,че трябва да се примиряваме с тази зловредна традиция и да търпим някой да си присвоява правото да пише историята както му е угодно.Историята,която е писмено отражение на миналите събития,е фундаментът,върху който се гради бъдещето.Ако тази основа не е здрава,то и градежът не би бил стабилен.Затова е задължително да знаем какво в действителност се е случило при определено стечение на фактори и обстоятелства, за да предвидим какво ще се случи при подобна конфигурация в бъдеще.В противен случай ние вечно ще повтаряме едни и същи грешки,тъй като не познаваме реалните параметри на събитията, защото те са преднамерено изопачени,подправени, фалшифицирани и заличени.Това е все едно от личната памет на човек да бъде изтрита информацията,получена при изгаряне.Така този злощастен индивид ще бъде лишен от важен елемент от инстинкта си за самосъхранение,понеже няма да помни,че е опасно за здравето му да се приближава и да докосва повърхности,които излъчват топлина и светлина.Паметта (в случая „историята“,която е колективната памет на човечеството) служи именно за това-да ни предпазва от вече извършени грешки.И ако някъде в нея връзките са прекъснати и няма правилен обмен на информация,то и способността ни за преценка дори и на елементарни ситуации би била значително занижена.
Ето защо е задължително да сме на ясно с реалните измерения на явленията и условията,допринесли за екалиране на напрежението в края на 30-те години на ХХ в. , довело в крайна сметка до избухването на Втората световна война.
Тезата,която си поставям за цел да защитя тук се състои от няколко основни точки:
1). Германия не желае конфликт със Запада;
2). Германия няма никакво намерение и планове да води широкомащабна война,още по-малко на два фронта и още по-малко – световна;
3). Основна насока на външно-политическата и военна доктрина на Третия райх е завоюването възможно най-бързо и с възможно най-малко усилия и разходване на ресурси на територии, намиращи се в западните и южни райони на СССР;
4). Вина за превръщането на войната в световен конфликт имат Великобритания, Франция и Съветският съюз;
5). Великобритания и Франция умишлено провокират враждебност и накрая стълкновение между Полша и Германия;
6).Полша не е невинна жертва,а хищник,който участва заедно с Германия и Унгария в подялбата на Чехословакия,и крои планове за заграбване на територии от СССР;
7). Великобритания и Франция се опитват да провокират конфликт между Третия райх и болшевишка Русия,очаквайки да спечелят от взаимното им унищожение;
8). Сталин от своя страна се опитва да предизвика сблъсък между Германия и западните сили;
9). Великите сили,и на първо място Франция и Англия,са категорично против придобиването от Германия на богати на природни богатства земи,тъй като това ще я превърне в световен икономически хегемон;
10). Причина за започване воената кампания на Третия райх срещу западните съюзници са намеренията на последните да пресекат доставките на желязна руда, никел и др. жизненоважни суровини за немската икономика (добивани в Швеция и транспортирани през Норвегия),чрез блокада на морските и сухоземни пътища в Норвегия,Швеция и Атлантическия океан. Германия претърпява поражение в Първата световна война без нейните войски да са категорично победени от противника на бойното поле.Всъщност основна причина за капитулацията на Втория райх е колапса на немската икономика,причинен от липсата на суровини за индустрията и от глада сред населението.А тази криза е предизвикана от тоталното ембарго, наложено от Антантата върху вноса на храни,стратегически стоки и материали в Германия.Германия жектоко страда от съкращаването на импорта.Недостигът на продоволствия в тила оказват негативен ефект върху моралното и физическо състояние на гражданското населениие,предизвиквайки увеличение на смъртността,ръст на заболяванията, падане производителността на труда.По време на самата война от глад умират около 750 000 германци,а след нея загиват още повече,понеже Тройното съглашение премахва блокадата едва към лятото на 1919 г.Огромните загуби стават причина през есента на 1918 г. Германия да изпитва проблеми с окомплектуването на армията, което предизвиква намаление на числеността й,докато в същото време числеността на противниковите войски се увеличава.С включването на САЩ във войната блокадата става почти абсолютна.
По този начин почти напълно бива преустановено снабдяването с всякакви суровини,както и на изключително важната за промишлеността желязна руда.голяма част от която се внася от Швеция през норвежките портове.След изчерпване на наличните запаси,лишена от собствени природни богатства и в невъзможност да ги импортира отвън,Германската империя сваля оръжията.Това е урок,който германците никога не забравят.Те научават по трудния начин,че усилването на Германия не е желано от Великите сили,които са готови с всякакви средства да не го допуснат. Другата поука е,че не съществува никакъв шанс да се справят с колосалната мощ на империи като Британската ( през 30-те години на ХХ в. територията й се простира на 37 млн. кв. км.,около една четвърт от земната суша,а общата численост на населението и е около половин милиард души,една четвърт ат световното население) и Френската ( към 1914 г. Франция обхваща колонии с площ от 13 млн. квадратни километра, населени с над 110 милионно население ),разчитащи на неизчерпаемите ресурси на своите колонии,и още повече- подкрепени от индустриалното могъщество на Съединените щати.Именно на това разбиране се основава философията на Адолф Хитлер,който търси решение на проблемите на немското общество,състоящи се в изключително висока безработица,безумно галопираща инфлация, сринато селско стопанство,едва кретаща икономика,липса на суровини и пазари за произведенията на промишлеността,огромни репарации,сепаратистки настроения,леви движения и партии с огромна членска маса,подклаждащи вътрешни вражди и разпространяващи комунистическа пропаганда,болшевишки въстания,довели до създаването на съветски републики в страната и установяването политика на терор в тях,окупация от чужди войски на важни германски индустриални райони,носеща колосални загуби, политически раздори и немощ (за 14 години се сменят 20 правителствени кабинета),откъснати след Първата световна война територии и прогонени от тях милиони немци,които увеличават безработицата допълнително,безкрайна поредица от стачки,едва 12 милиона души с постоянна работа,милиони,живеещи на екзистенц-минимума.И за да бъде хаосът пълен през 1929 г. избухва световната финансова криза,чието начало е дадено отново на Уолстрийт.Хитлер осъзнава,че всяка конфронтация със Запада би била фатална,защото зад колониалните държави (Великобритания, Франция,Белгия Холандия,Португалия,Испания) стоят безграничните природни богатства на техните колонии,както и стотици милиони техни поданици.Това негово виждане е формулирано и обяснено в произведението му „Моята борба“ и неотклонно е следвано през целия му живот и политическа кариера.Той приема,че немското индустриално общество се нуждае от нови територии,които да обработва,от които да черпи суровини и в които да пласира промишлената си продукция.Единствената посока,в която трябва да се развиват тези териториални амбиции,без да предизвикат недоволството на Запада е на изток-срещу СССР.
следва

Категория: Политика
Прочетен: 726 Коментари: 0 Гласове: 1

09.05.2011 01:59 - Ще пратя в Страсбург България, която е държавата на банките

A+ | A- Ще пратя в Страсбург България, която е държавата на банките

Публикувана: Четвъртък, 5-ти Май 2011, автор(и): Николай Грудев; прочитания: 8562; коментари: 31

Виж галерия 1 2 »

Тодор Бойчев

“Казусът ми по нашето законодателство процесуално е приключил. Оттук нататък той става политически. Консултирам се с юристи за завеждането на дело срещу държавата в Страсбург.”

Това заяви вчера бившият авиатор от Хасково Тодор Бойчев.

Както “24 часа” вече писа, той въстана срещу масово наложилата се практика кредитните институти у нас да са край държавните гишета и да събират комисиони за всяко задължително плащане към институциите.

От края на миналата есен Бойчев пледира, че издължаването може да става с държавни таксови марки, чрез които комисионерите законно могат да бъдат заобиколени.

“Последното нещо, което чакам, е отговор от Комисията за защита от дискриминацията”, уточни Бойчев. Новата му шофьорска книжка, за която той подаде заявление, облепено с гербови марки, бе готова на 21 януари. Той обаче и до днес не може да я получи с платената с марка от 1 лв. молба. Искат му превод през банка, което утежнява таксата с 50 ст. за банката.

“Законът не е променен. Ако това стане, гражданинът ще може да си я получи по този начин”, коментира вчера пресаташето на ОД на МВР в Хасково Нина Николова. Тя се позовава на изрично разяснение на казуса в официалната страница на МВР. Там е записано, че при издаването на документи за самоличност хипотезата за плащане с ценна книга не може да бъде приложена.

Бойчев вече има десетки жалби, на които е отговорено отрицателно. Една от тях е до министъра на финансите Симеон Дянков. Той му отговорил, че при такова плащане парите влизат в общия кюп на бюджета, докато в случая те трябвало да пристигнат по МВР сметките.

Хасковлията обаче опонира, че не е работа на гражданите да преразпределят постъпленията в хазната и законът бил категоричен за това.

“Получили сте отговор от министъра на финансите, смятам случая за приключил.” Такъв по съдържание е и отговорът на омбудсмана Константин Пенчев.

Преди повече от месец административният съд в Хасково отказа да образува дело между Бойчев и МВР поради невъзможност да конституира страните по спора. Остана му да публикува вече втора петиция в специализиран интернет сайт и да поддържа фенстраница във фейсбук. Тя вече има над 2000 привърженици.

“Идеята ми е обаче за гражданско сдружение с реални хора”, призовава бунтарят. Първата цел след регистрирането му щяла да бъде търсене и осъществяване на контати с политически елит и съответен дебат.

“Законът не се спазва от 1996 г. Това е вратичка, която обогатява този елит. Средно на година от комисиони по груби изчисления се акумулират печалби за 500 млн. лв. Част от тях вероятно отиват към политическата върхушка”, изчислява Бойчев.

“24 часа” провери, че според Закона за държавните такси те се плащат но 2 начина - с таксови марки или в брой.

www.24chasa.bg/Article.asp

Категория: Политика
Прочетен: 748 Коментари: 0 Гласове: 0

09.05.2011 01:54 - Искат до живот за убиеца в Симеоновград

A+ | A- Искат до живот за убиеца в Симеоновград Публикувана: Неделя, 8-ми Май 2011, автор(и): 24 Часа; прочитания: 4013; коментари: 3

Даниел Георгиев

Доживотен затвор за Даниел Георгиев, който навръх Великден помете с кола шестима младежи в Симеоновград, поискаха вчера родителите на загиналите.

"Даниел да лежи до живот, а другият, който му е дал ключовете за колата, да получи 30 г. затвор”, каза майката на една от жертвите в предаването "Директно" по Нова тв.

В нощта на Великден пияният Георгиев убина място две момичета и четири момчета и рани още двама младежи. 23-годишният шофьор, който също пострада при инцидента, вече се възстановява.

Според почернените родители в разследването на трагедията са допуснати пропуски, защото билонаправено през нощта. “На другия ден много старателно неизвестни са измили кръвта. Искат да прикрият нещо. Имало е и гонка между двете коли”, твърди бащата на една от жертвите - Трифон Йорданов. (24часа)

Виж още:

» Шофьорът убиец от Симеоновград аха да бие майка си

» “Журналисти” събират пари за трагедията в Симеоновград

» Живко от Симеоновград: Всяка нощ сънувам телата им

» Убиецът на шестимата от Симеоновград излезе от кома

» Пускат на свобода момчето, дало ключовете за колата убиец

Още от Хасково

» Без условни присъди за пияни, убили на пътя

» Искат до живот за убиеца в Симеоновград

» Маскирани взеха 10 000 лв. и 700 г злато от пенсионери

» Шофьорът убиец от Симеоновград аха да бие майка си

» Ще пратя в Страсбург България, която е държавата на банките

Категория: Политика
Прочетен: 693 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 09.05.2011 01:54

09.05.2011 01:24 - "Атака", "ВМРО" и РЗС, искат война между християни и мюсюлмани в полза на Цион...

Хвърлих яйца по колата на “Атака” (видео)

Публикувана: Неделя, 1-ви Май 2011, автор(и): 24 Часа; прочитания: 8559; коментари: 364 Виж галерия 1 2 3 »

27-годишната юристка Румяна Кирова - завършила в Москва международно право, е жената, която в петък на обяд метна няколко яйца по колата на "Атака" (виж видеоклиповете в галерията). Тогава трима служители на партията бяха отишли с автомобил, оборудван с високоговорители до джамията "Баня Башъ" в София.

Те се опитваха да заглушат традиционната петъчна молитва със запис на "Многая лета" и камбанен звън.

Кирова е защитила дисертация в Московския университет по международни отношения на тема "Ролята на Европейския съюз в процеса на мирното регулиране на процеса в Близкия Изток".

Когато чух музиката около джамията в центъра на София, спрях да послушам от чиста носталгия - живяла съм доста време в Близкия изток.

Първо си помислих, че някакъв християнски празник съвпада с мюсюлмански, но до джамията няма черква.

Хората се молеха кротко, никой не реагираше. Започнах да се досещам, че е провокация, макар отдавна да не съм била в България и да не познавам действията на "Атака".

Негодуванието ми нарасна. Живяла съм година в Либия, която не се слави с особена толерантност към другите религии, в Египет, в Сирия и никъде не са ми пречили да изповядвам християнската вяра. Не съм усещала неприязън или агресия.

Стана ми крайно неприятно. Не можех да се разкрещя, щяха да ме вземат за луда. А и петъчната молитва, която е свещена, не е чак толкова дълга, че да пречи на някого.

Спонтанно влязох в близките хали, купих опаковка яйца и започнах да ги мятам по колата на “Атака”. За мое удовлетворение улучих с всичките. В това време виках: "Не" на провокацията на война между исляма и християнството."

Видях, че се приближават полицаи. Щом дойдоха до мен, веднага им обясних, че съм християнка, а не мюсюлманска фанатичка. Показах им златното си кръстче. Те първо ми взеха останалите 2 яйца, но после ми ги върнаха.

И аз веднага се възползвах да метна и тях. Полицаят възкликна "Затова ли ти ги върнах", а аз отговорих: "А за какво съм ги купила."

Когато си тръгнах, няколко човека се приближиха до мен и ми благодариха. Разказаха, че сред почти хилядата молещи се в джамията е имало нахъсани млади хора, които били готови да отвърнат на провокацията.

По-възрастните и мъдрите са ги спрели с аргумента, че ония само това чакат. Не скриха, че е имало и други провокации.

РУМЯНА КИРОВА

www.24chasa.bg/Article.asp - с видео.

Категория: Политика
Прочетен: 750 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 14.07.2012 04:24

09.05.2011 00:04 - Драстичен скок на цените на храните

България

Драстичен скок на цените на храните 08.05.2011 19:44 511 Повишение с 80% за година при някои от продуктите

Снимка: Архив Булфото

Драстично поскъпване на храните отчитат от Държавната комисия по стоковите борси и тържищата. За година стойността на част от продуктите е скочила с 80 %.

Повечето стоки, които са увеличили цените си, са основни за трапезата ни, съобщи bTV.

Данните показват, че за година най-много са поскъпнали картофите, захарта, брашното, олиото, зелето и ябълките.

Между 20% и 30% пък са поскъпнали млечните и месните продукти, скумрията и лещата. Регистрираният ръст в цените напълно съвпада с усещането на потребителите.

Експертите обясняват поскъпването със скока на цените на храните на световните борси. Сред другите причина за осезателното поскъпване на храните у нас е занемаряването на земеделието.

Когато отрасъл като селското стопанство го оставиш на произвола на съдбата, идва един период, в който той не може да дава плодове. Сега трябва да се работи много в продължение на дълъг период, за да добием едно нормално ценообразуване, производителност, чак тогава може да очакваме едно стабилно равнище на цените, смята Владимир Иванов от Държавна комисия по стоковите борси и тържищата.

Затова и скокът при храните ще има негативен ефект върху икономиката.

"Когато всичко, което потребяваме, става по-скъпо, ние очевидно свиваме своето потребление, което няма как да се превърне в генератор на възстановяване на икономиката и на по-голям икономически растеж", обясни икономистът Петър Ганев.

www.dnes.bg

Категория: Политика
Прочетен: 950 Коментари: 0 Гласове: 1

Търсене

За този блог

Автор: samvoin
Категория: Политика
Прочетен: 10042929
Постинги: 7901
Коментари: 3533

Гласове: 6344

Блог вълни

Блогрол

1. Георги Раковски
2. Тефтерчето на Васил Левски
3. Инициатива за референдум за излизане на България от ЕС и безпартийно ВНС без хора били досега във властта
4. Български исторически календар
5. "Граждани на Райха"-"Reichsburger"
6. Дегенерацията и дегенератите от първоизточника - Григорий Климов
7. Сайт, посветен на големия Български политик - професор Богдан Филов
8. "Лихвата е кражба!" от покойния Владимир Свинтила
9. Сайт за националистическите движения преди 1944 - а година и техни документи
10. Забравеният д-р Янко Янев
11. Планът "Еврия"
12. Сайт с български бойни знамена
13. Исторически видеоблог
14. "Изгубената България" - исторически сайт
15. Владо Черноземски
16. Европейския съюз - новият Съветски съюз? /БГ субтитри/
17. "Шест милиона – изгубени и намерени" oт Ернст Цундел
18. Реалността днес и която идва...
19. Военное обозрение
20. КРИЗАТА В НАШЕТО УЧИЛИЩЕ от архимандрит Борис
21. Отворено писмо-МАНФРЕД РЬОДЕ
22. РПЦ Царская Империя
23. Григор Симов: Нека не си затваряме очите
24. Исторически ревизионизъм
25. Вечния Църковен Календар на Светите Отци