Как България, начело на един достоен управник - син на велик българин и наш национален герой, съумя да запази неутралитета си и суверенитета си в онези усилни времена?
Как и от кого бе въвлечена във войната?

01 ноември 2009, неделя Записки на Богдан Филов от март 1941 г. Записки от дневника на проф. Филов относно сключването на договора за присъединяването на България към Тристранния пакт.

Неколкократно Филов споменава, че е говорил за изричното си желание нашата войска да не се намесва активно във войната, както и да бъде съобщено на германските войски да преминават през София, за да бъде избегната английската бомбардировка (която по-късно става факт и за жалост буквално променя облика на столицата ни).
  bfilov.blogspot.com/2009/11/1941.html

bfilov.blogspot.com


И още:

Откъс от 02. 04. 1941 година Сряда

Дойде Севов, който ми собщи да се срещнем с генерала и Попов, за да установим поведението си в случай на война с Югославия, та да мога да докладвам утре на Царя преди срещата му с Браухич. Събрахме се веднага в Министерския съвет, дето установихме: струпване почти на всичката ни армия на турската граница, отдето иде главната заплаха за нас; намесването ни във войната против Югославия трябва да се отклони, понеже с това бихме предизвикали Турция, която има съюзни задължения с Югославия и Гърция против нас.
Към 9 1/2 часа съобщиха, че тази вечер, в 8 1/2 часа, сръбски войски без никакъв повод от наша страна нападнали нашия пост номер 9 при Калотина и след кратка престрелка го заели. Нашите войници се оттеглили на близката височина без да дадат жертви. Направихме веднага телеграма до Стратиев в Белград да настои за оттеглянето на сърбите."


Из 09.02.1941 Неделя. Сутринта отидох на филма "Ленин през 1918 година", който се дава само за поканени гости от Руската легация в кино "Балкан". Исках с присъствието си да подчертая добрите отношения с Русия. Филмът много интересен, но прекалено дълъг, свърши почти в 2 1/2 часа.

22 юни 1941 Неделя. Тази сутрин много рано се съобщи за започването на войната между Германия и Русия.......Според получените от София и провинцията сведения, войната между Германия и Русия се посреща от населението с изненада и униние......


Откъс от 23. 02. 1941 година Неделя:

Извикаха Габровски в София по някаква много важна работа, което доста ни разтревожи. Върнахме се после с Царя в София, в двореца, дето ни чакаше Габровски. Оказа се, че полицията заловила при резервоара на Боянския водопад в една барака чувалче с доста взривове, фитили и някакви съмнителни ампули (предполага да не би да са микроби; сега се изследват). Откриването станало случайно от един ловец, чието куче влязло в бараката. Сигурно е английска работа, дело на Ross,  който утре си заминава от София. Царят вярва, че и египетските министри са били отровени от англичаните.  (Както и самия Борис Трети, малко по - късно. Бележка от автора на блога.)


Откъс от 05. 07. 1941 година  Събота:

След вечеря дойде у дома генерал Даскалов . Съобщих му за разговорите с Magistrati. нашето военно аташе от Москва съобщило, че съветските вестници постоянно пишели, че Варна и Бургас били бази на Германия. Той тълкува това като указание за едно евентуално нападение и разпоредил да се вземат необходимите мерки.


Из 14. 07. 1941 година Понеделник:

По обед поиска да ме види Лаврищев, когото приех в 1 часа. Неговото правителство искало да провери вярно ли е, че сме щели да купим 8 разрушителя от Италия, които да пуснем в Черно море. Опровергах най - категорически този слух, като казах, че се касае очевидно за интрига (за това имаше някаква телеграма). Възползувах се от случая да изтъкна, че и тяхната агенция ТАСС разпространява подобни неверни слухове, като например, че имало струпване на войски на турско - българската граница, което също опровергах най - категорически. Лаврищев ми се видя доста покрусен и нервен, макар да казваше, че новините били благоприятни за тях (впрочем снощи имахме съобщение от букурещката легация, че при последната бомбардировка в Плоещ била подпалена най - голямата рафинерия).
Стана дума за отговорностите по войната. Той твърдеше, че съветите винаги са искали мир. Казах му, че се касае за спорове между велики държави, за които ние не сме ориентирани подробно и че можем да съдим за тях само по официалните изявления.
Генералът ми съобщи, че нощес в Добруджа слезли трима руски парашутисти, от които единият бил веднага заловен. Наредих на Шишманов да повика Лаврищев и да му обърне внимание върху неприятностите, които могат да произлязат, ако се не вземат веднага мерки подобни неща да се не повтарят.


Из 20. 07. 1941 година Неделя:

Сутринта стигнахме в Загреб. Посрещна ни Мечкаров (Посланник в Хърватската държава на усташите.) и отидохме да закусим в хотел "Есшланада", дето ни чакаше министърът на външните работи Лоркович - млад човек, винаги засмян - министърът на вътрешните работи и директорът на политическия отдел във Външното министерство.
Имало съботажи от страна на комунистите. По - сериозни движения в Черна гора; твърдяха даже, че италианците били изгонени оттам и че те искали помощ от хърватите. Лошо настроение против италианците.; за идването на италианския княз като крал не става дума.
Хърватите се държали много жестоко спрямо сърбите, като ги изгонвали безогледно. В Баня - Лука убит архимадрит Платон и неговият протосингел; намушкани с ножове и захвърлени в реката, като им окачили камъни. Сърбите в Белград единодушно признали, че само българите се отнасят нормално с тях.


Из 15. 09. 1941 година Понеделник:

Две неприятни известия: параходът "Шипка" потънал близо до Балчик, вероятно се натъкнал на мина; двама души от екипажа липсват; парашутисти от Русия, обградени в една гора при Добрич и снабдени с картечници, при преследването им убиват един поручик, полицейски командир и още двама души. Разпоредихме да се изпрати помощ от Шумен.



И още: по така наречения от някои "спорен въпрос" - дали е имало в България преди 1944 - а година (периода 1941 - 1944) фашистки, нацистки, тоталитарен или агресивен и шовинистичен патриотарски режим?


Из 05. 02. 1941 година Сряда:

...Следобед в 5 часа дойде Севов, който изказа желание да присъствува на срещата, когато обсъждаме протокола на военните делегати от Предял. Между другите посетители беше и Гр. Василев, който ми препоръча за министър на земеделието професор Странски.
Направи ми големи комплименти за пасажа от речта ми, че в България не може да се мисли нито за комунизъм, нито за национален социализъм, нито за фашизъм; в днешния момент за тези думи се изисквало голяма смелост. В този дух му говорил и Тарновски (Полски посланник в София.).


Из разговор с Рибентроп на 01.03.1941 година Събота:

..."Изобщо задоволително военно производство в голям мащаб е невъзможно при демократическия режим и парламент, защото е необходима централизация в едни ръце."


Из 03.09.1941 година Сряда :

...Обед в двореца с Редер. Присъствуваха още Бекерле, адмирал Шустер, военният министър, началник - щаба генерал Лукаш и др. (Някои имена са изписвани на латиница в оригинала.). В Одеса по искане на Антонеско действували само румънците, които понесли доста големи загуби. Обаче те почнали да се убеждават, че сами не ще могат да се справят с русите. (Какво се случи след ВСВ с агресивна и фашистка Румъния - сателит на Мусолини, и какво - с неутрална спрямо войната в СССР България? Спомнете си, българи?!...)



Кобурго - масонските (дъновистки) дворцови интриги и машинации, вързващи ръцете на националноотговорната демократична линия на кабинета.


Из 01.09.1941 година  Понеделник:

...Вечерта имахме съвет, след който разговаряхме с Габровски. Казах му, че случаят със Земледелската банка е най - доброто доказателство за безасилието на нашия режим. Той ми каза, че влиянието на Лулчев било много силно. Царят искал по - скоро на мястото на Кожухаров да назначим за областен управител на Беломорието генерал Н. Недев, също дъновист. Отговорих, че по този начин сме тръгнали по пътя на Разпутиновщината и че аз по никой начин няма да се съглася да се назначи Желязков в Земледелската банка. Предпочитам да си взема шапката и да си отида. Според Габровски, за назначението на М. Михайлов настоявал Генчев, който много ме мразел и по този начин искал да ме изложи. Всички тези дворцови интриги започнаха много да ме нервират. Ще трябва да взема по - здраво работите в ръцете си; инак предпочитам да си отида.



БЪЛГАРИ, ВЪРВЕТЕ С ГОРДО ВДИГНАТА ГЛАВА!
НИЕ ВИНА НЯМАМЕ - НИТО ЗА ПСВ, НИТО ЗА ВСВ! НЯМАМЕ И ЗА ВЪВЛИЧАНЕТО НИ В ТЯХ!
ВИНА ИМАТ "ВЕЛИКИТЕ СИЛИ" И ТЕХНИТЕ НЕПРАВДИ И ГНЕТ СРЕЩУ НАС!
ПОМНЕТЕ ИСТИНСКИТЕ ДЪРЖАВНИЦИ, КОИТО В ТАКИВА УСИЛНИ ВРЕМЕНА, ЗАЩИТИХА МАКСИМАЛНО ЧЕСТА, СУВЕРЕНИТЕТА И ЖИЗНЕНИТЕ ИНТЕРЕСИ И ПРАВА НА БЪЛГАРИЯ В ЕДНИ УСИЛНИ ВРЕМЕНА - ПОД ВЪНШЕН И ВЪТРЕШЕН ЖЕСТОК НАТИСК, ЗА КОЕТО ЗАПЛАТИХА С ЖИВОТА СИ ОТ РЪКАТА НА БЪЛГАРСКИ "ЮДИ ИСКАРИОТСКИ"!
ЗА ТОВА БЕЗСПОРЕН ПРИМЕР СА БАЩАТА И СИНА - ФИЛОВИ.
НЯКОЙ ДЕН НАШАТА ИСТОРИЯ ЩЕ БЪДЕ ПРЕНАПИСАНА, БЪЛГАРИЯ ЩЕ СИ СПОМНИ И ЩЕ ИЗДИГНЕ ГОРДО КАТО ЗНАМЕ СВОИТЕ ДОСТОЙНИ ДЪРЖАВНИЦИ, КАТО ЩЕ ИМА НОВИ, ДА СЕ НАДЯВАМЕ, КОИТО ПРЕДИ ДА ГИ КРИТИКУВАТ И АНАЛИЗИРАТ - ЩЕ ПОСТИГНАТ ПОНЕ ЕДНА СТОТНА ОТ ТЯХНОТО, ПРИ ТОВА В ДАЛЕЧ ПО - ЛЕКИ И ОРИЕНТИРАНИ ВРЕМЕНА...

Автора на блога

Предпочитал съветски съд и затвор

Регентът и бивш премиер Богдан Филов е арестуван няколко дни след 9 септември 1944 г. в Боровец. Три месеца е разпитван в Москва. Искал руснаците да го съдят и да изтърпи наказанието си в СССР. Безпокоял се заради злобата на новите управници на България. Но бил върнат в София. Разпитите са водени по ускорена процедура от народния съд. Филов е обвинен заради подписа си за присъединяване на България към Тристранния пакт.

Майката на Богдан Филов е от богатия род на благодетелите на Софийския университет Евлоги и Христо Георгиеви. Филов вярвал, че има висша закрила чрез една от кърпичките, които тя донася от Русия. Тези кърпички били благословени от най-големия руски светец Йоан Кронщадски и ако някой преспял с тях, тревогите му изчезвали, ако заболеел, оздравявал. Но чудотворната кърпичка не помогнала на Богдан Филов, който бил екзекутиран през нощта на 1 срещу 2 февруари 1945 г. Присъдата му бе отменена с решение №172 на Върховния съд от 26 юни 1996 г. Съпругата му Кита умира през 1980 г. след мизерно съществуване по провинцията, докато в апартамента на Филови живее сестрата на комунистката Лиляна Димитрова - Победа Попова. Филови нямат деца.

Студен, разсъдлив, егоцентричен, Филов успява да направи бляскава кариера и да съвместява най-престижните научни постове. Учи от 1901 до 1906 г. в немските университети във Вюрцбург, Лайпциг и Фрайбург. Завърнал се в София, постъпва в Народния археологически музей. Специализира археология, музейно дело и нумизматика в Бон, Париж и Рим.

През Балканските и Първата световна война Филов спасява безценни български реликви от Източна Тракия, Беломорието, Вардарска Македония и Поморавието. Сред тях е прочутата митра на охридските епископи от ХVII век от злато, сребро, скъпоценни камъни, разноцветен емайл, оценена на близо $ 40 милиона. Както и ръкописи, срещу които Гърция би ни дала костите на цар Самуил.

Макар че от 1940 г. Филов се впуска в голямата политика, той не се отказва от научните си занимания. Член е на Управителния съвет на Българския археологически институт, председател на Българската академия на науките. Преподава и в университета. След смъртта на цар Борис III е определен за регент на малолетния Симеон II. След 1944 г. трудовете му са забранени. Но Людмила Живкова признава в изследването си за Лондонското четвероевангелие, че нейният предходник по темата - проф. Богдан Филов, още през 1934 г. си е свършил безупречно работата.

Днес акад. Филов е смятан за един от най-добрите български специалисти в античната археология, средновековната история и старобългарското изкуство. Трябва да има улица на негово име!

ПЕТЪР ВЕЛИЧКОВ

24chasa.bg

Редом с моя поклон пред Паметта на редовия руски войник( И с осъждането на непремислената агресия на Хитлер срещу СССР - сринала прочие победата на нашия пакт!), загинал достойно за своята страна, няма как в интерес на историческата истина да се пропуснат някои - меко казано "некрасиви" епизоди и да се спре с вменяването на колективна вина на нашия народ, че сме били "от страната на агресорите" ние!

ВИЖТЕ САМИ ГОРЧИВАТА ИСТИНА .....

  Исторически  факти:

В брой № 2 на Държавен вестник от 10. 01. 1884 г. е публикуван следният Указ № 1144. “ Ний Александър І С Божията милост и народна воля княз на българите Провъзгласяваме: Народното събрание прие, Ний утвърдяваме следующата КОНВЕНЦИЯ за изплащане от България на Русия разноските по окупацията на Княжеството от Руските Импер. Войски, съгласно с определението на Берлинский договор”. В пълния тескт се описват размера и сроковете за заплащането, където “безкористната” помощ е определена на 10680250 книжни рубли и 43 копейки, което по онова време се равнява на 32,5 тона злато. Като справка ще допълня, че една рубла е струвала една крава в подмосковието.
Въпреки това и днес, се изповядва двуколенно преклонение пред Руската империя. Независимо от строя.


Българското правителство срещнало някои трудности - пише Георги Димитров в своя Дневник - само по приложението на точка 15 от примирието.

Какви са били тези някои трудности и каква е тази точка 15?

Докато нашите войници воюваха извън пределите на България, вътре в територията и се бяха разположили съветски войници, числеността им заедно с преминаващите за фронта от 8.ІХ до края на 1944 и началото на 1945 г. достига 600 000 души.

Според въпросната точка 15: България (трябва да) изплаща парични суми и предоставя гориво, храна и др., нужни на Съюзното (Съветското) Главно командване.

Българското правителство е силно озадачено от факта, че само за четири месеца (до края на 1944 година)по същия параграф са взети стоки и пари за повече от седемнадесет милиарда лева за съветската войска.

До края на 1945 година, пак според сведение на БНБ, озадачаването се увеличава до 30 милиарда и 470 милиона лева, а в шифрована телеграма, изпратена на 20.ІХ.1947 г. до българската легация в Москва, не друг, а Трайчо Костов пише черно на бяло: …по изпълнението на съглашението за примирие държавата е изразходвала приблизително 150 милиона долара.

За сравнение:жестоките репарации, които трябваше да платим след войната на Гърция и Югославия в продължение на 8 години, бяха общо 70 милиона долара - сиреч: издръжката на съветската армия за три години ни струва двойно повече: 150 милиона долара!

Пресметнато по тогавашния официален курс на БНБ (298-302 лева за долар), тези 150 милиона долара се равняват на 45 милиарда лева, а по пазарния курс, който достига 350-450 лева за долар, сумата е около и над 60 милиарда лева.

Но тази цифра не е реална, скъпи читателю, тъй като само около една трета от тази сума се изплащаше с парични знаци, а двете трети - в стоки и хранителни продукти, калкулирани по силно занижени цени: брашното - 23 лева вместо реалните 100; олиото - 25 лева вместо реалните 300-400; захарта - 93 лева вместо 500-600, тютюнът - 320 вместо над 1000 лева за килограм и т. н.

Това изсмукване на България е узаконено от Спогодбата за взаимни доставки, сключена на 10 март 1945 г. от нашия министър на търговията и промишлеността Нейков със съветския министър на външната търговия Микоян.

Според тази спогодба и по нареждане на Министерския съвет Българската земеделска и кооперативна банка продава на СССР 5000 килограма розово масло от неприкосновения държавен резерв по 110 000 лева килограма при призната стойност на банката 250 000 лева за килограм, като Министерският съвет разпорежда “разликата да се покрие от Изравнителния фонд на цените”, т. е. от държавата - казано по-просто: продавайки 5000 килограма розово масло, държавата не печели, а губи (плаща на банката) 700 милиона лева.

(Между другото СССР тутакси продал розовото масло на Франция по 1400 долара, т. е. по 410 000 лева (четири пъти по-скъпо), печелейки от всеки килограм по 300 000 лева, или общо милиард и половина!)

Това е още нищо. Според същата спогодба трябва да продадем на СССР 25 000 тона тютюн по 320 лева за килограм, а той струва на международния пазар 2,60 долара (775 лева по официалния курс на долара, над 1000 по пазарния курс), сиреч губим от всеки килограм 455 до 680 лева, умножено по 25 000 000 килограма - загубата се изразява с колосалната сума от 10 до 17 милиарда лева!

За утеха СССР ни продава свои стоки по-скъпо, отколкото струват - например, тон бензин на международния пазар струва 24 долара, ние го купуваме от СССР по 42 долара. И т. н.

“Братската помощ” е отбелязана и в скимтенето на Георги Димитров до Сталин и Молотов, че: известни са редица случаи на насилие по отношение на местното население, така например: произволно се отнемат работен добитък, каруци, хранителни продукти; произволно се изземват държавните и гражданските частни моторни превозни средства и смазочни масла; някои военнослужащи в пияно състояние нахлуват през нощта в частни домове на градовете и селата, грабят, а в някои случаи изнасилват жени и убиват мъже.

allvin.blog.bg

Строго секретна справка на германската служба за сигурност за състава на правителството на Иван Багрянов и евентуалната му вътрешна и външна политика

Берлин, 04 август 1944 г.

1. Новото правителство на Иван Багрянов бе избрано от княгиня Евдокия. Всички предхождащи съвещания и сондажи (например в случая с Христо Калфов) бяха само комедия и имаха за цел да не представят Багрянов като предварително определен и като човек на княгинята.
2. Княгиня Евдокия днес свири първа цигулка, но зад кулисите. На всички, които я познават, е известно, че тя страстно мрази германците. Навремето поддържаше интимни връзки със сегашния министър-председател. Тя може да бъде смятана и за “злия дух” на покойния си брат Цар Борис.
3. Евдокия и Багрянов принадлежат към известната тук секта на Петър Дънов. Най-настоятелно препоръчваме внимателното проучване на тази секта, което ще позволи на всички непосветени да разберат много от събитията, които тук се развиват от години насам.
4. В правителството на Багрянов влизат следните лица:

а) Иван Багрянов- министър-председател, привърженик на Дънов;

б) Димитър Савов- министър на финансите, масон и член на кръга “Звено”;

в) Борис Колчев- министър на железниците, пощите и телеграфа, член на кръга “Звено”;

г) Христо Василев- министър на търговията, промишлеността и труда, член на Земеделската партия, фракция “Пладне”;

д) Руси Русев- министър на земеделието и държавните имоти, масон, член на “Пладне”;

е) Александър Станишев- министър на вътрешните работи и народното здраве, масон;

ж) професор Михаил Арнаудов- министър на народната просвета, масон;

з) Славейко Василев- министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството, масон;

и) Първан Драганов- известен като меркантилен и неблагонадежден човек;

к) генерал-лейтенант Руси Русев- министър на войната, малоценен войник;

л) Александър Сталийски-  министър на правосъдието, фантазьор и повърхностен човек.

При тези обстоятелства става ясно, че повечето от министрите, по-конкретно масоните, ще водят собствена политика, т.е. тази на световното масонство. Независимо от изявленията, които сега се правят за населението и главно за германска консумация, тази тайна политика в никакъв случай няма да се променя.

1. Този избор на правителство превръща Багрянов в по-опасен от всеки друг министър-председател, дори някой с леви убеждения, защото от една страна, той е непочтен в политическо отношение,а от друга, спекулирайки с привързаността на селските стопани и с желанието им да не участват във войната, той неизбежно ще наложи промяна на курса на българската външна политика. Впрочем желанието да не се воюва се популяризираше сред народа и от покойния цар (в тази насока да се има предвид княгиня Евдокия).

 Всичко това се чувствува във въздуха и става все по-осезаемо, без обаче да е възможно да се докаже. Когато обаче се превърне във факт, вече ще е твърде късно. Ще ни връхлети, без да сме в състояние да го спрем с каквото и да е.

1. Като едно, макар и малко доказателство за посоченото в точка 5 може да послужи отношението на правителството на Багрянов към дисциплинарните трудови дружини. Голяма част от комунистите в тях се пускат на свобода под “гаранцията” на отделни министри.
2. Недоверието сред българското офицерство се задълбочава. То не може да разбере защо народът се разлага по такъв планомерен начин. По слабите характери- за съжаление сред действащите офицери често се срещат такива- постепенно започват да се нагаждат към лявонастроените министри от редовете на бившия Земеделски съюз, както и към масоните. Това е опасно, твърде опасно явление!
3. Целта, която сегашното правителство преследва е следната:

а) Да се закрепи вътрешното положение в България, като се създаде надмощие на земеделците и работниците с леви убеждения,т.е. провеждането на чисто класова политика. ;

б) “Укрепеното” по този начин положение ще осигури всички предпоставки и условия, за да бъде разложен здравият български народ и да бъде унищожен без остатък пламтящият у него боен дух;

в) Тогава ще настъпи моментът да се заяви на германците, че правителството би искало да остане вярно на Райха и да изпълни докрай дадените му обещания, но българският народ не искал и не можел повече да одобрява това, тъй като не е подготвен за активна война! За съжаление такава бе и потайната политика на покойния цар. Тя беше и си остава политика и на неговата сестра Евдокия, а нейният изпълнител днес е Багрянов!

г) Възникналата по този начин ситуация само ще облекчи изпълнението на изложеното в точка 5, а именно- промяна на курса на външната политика и откъсване от Райха.

1. Трябва да се подчертае, че е в ход опасно прегрупиране на действащите офицери, които търсят сигурност, като се привързват към “освободителния” кабинет на Иван Багрянов. Приятелите на Германия в редовете на българската войска започват да губят почва под краката си и също насочват своето внимание към лявото правителство на сегашния министър-председател.

Заключение

Отново обръщаме най-сериозно внимание: сегашното правителство на Багрянов носи знамето на германофобството и на световното масонство, като при това е непочтено и се стреми да измами Германия.

 

NAUS, T-175, R.19, Fr. 523415-523418.

Източник: “България- своенравният съюзник на Третия Райх”, Военноиздателски комплекс ”Св.Георги Победоносец”, София, 1992, стр. 285-7.