През 1878 г. Константин Иречек в труда си „История Болгар“ пише, че чорбаджиите имат аристократичен произход – „произходят от малых боляр“. По-късно в „Пътувания по България“ той отново поддържа тази теза. „Има и досега (т. е. 1884 г.) аристократи или чорбаджии и демократи, които не се обичат едни други.“ Стефан Бобчев категорично отхвърля тази теза, като заявява: „Погрешна мисъл! Чорбаджиите имат своя произход в условията на обществения живот по време на турското владичество.“ Според Юрдан Трифонов след падането на България под османска власт „болярите като военночиновническа класа са изчезнали. Но… названието болярин през първите векове на робството почнало да се дава на всеки богат… изобщо първенците“.

Запазените документални свидетелства обаче навеждат на по-други мисли, а именно, че през ХV в., а в някои случаи и в XVI в. при титулуването на отделни лица като боляри не се влага толкова широк смисъл и то не е само белег на богат човек или изобщо първенец, а става дума за лица, които по някакъв начин са запазили болярския си статус, макар и променен съобразно с условията.

В 1466 г. Охридският архиепископ Доротей съобщава за конфликт „между боляри нашего града“ и църковната власт. Владислав Граматик в разказа си за пренасяне мощите на св. Иван Рилски от Търново в Рилския манастир през 1469 г. пише за „велможа Богдан Жупан“ от Никопол, който посрещнал заедно с „други боляри“ шествието и ги поканил в дома си. Вл. Граматик е впечатлен от пищността на дома, определяйки го като „палати“, и гостоприемството на домакина, който ги посрещнал с трапеза, „изпълнена с всякакви и изобилни ястия“.

През 1476 г. боляринът Радослав Мавър възобновил църквата на Драгалевския манастир, а през 1493 г. софийският болярин Радивой възстановил църквата „Св. Георги“ на Кремиковския манастир. За извършеното от тези двама боляри благодеяние по стара традиция те били изографисани със семействата си във възобновените от тях църкви. На ктиторските им портрети те са показани като типични представители на българското болярство. Близки до тях са и редица ктиторски портрети от XVII в., а в отделни случаи и през XVIII в. Подчертан интерес представлява ктиторският портрет на жупан Тома, изографисан през 1646 г. в църквата „Св. Панталеймон“ във Видин. Според изследователите този портрет, на който жупан Тома е изобразен реалистично в пищно облекло, е сериозно доказателство за съществуването без прекъсване на старобългарската благородническа титла „жупан“ и старобългарското дворцово облекло от IX до XVIII в.

През 1553 г. на път за Цариград начело на посланическа мисия Ожие Бусбек, като описва впечатленията си за българите по пътя от Ниш до София, отбелязва, че сред тях имало хора, най-вече жени, с „благородна външност“, за които се говорело, че „водят произхода си от най-висшите боляри на този народ или дори че са от царски род, но сега са омъжени за воловари и овчари. Толкова е западнало благородничеството в турското царство“ – заключава Бусбек. Тази констатация показва, че в средата на XVI в. в българските земи все още се срещат потомците на средновековната българска аристокрация, представителите на която в основната си част са изравнени социално с останалата част на българското общество, но има и изключения. Конкретен пример е известният никополски първенец Тодор Балина – един от организаторите на Търновското въстание от 1598 г. За него Павел Джорджич пише, че е „пръв благородник в Никополския санджак“ и имал голямо влияние сред българите „поради благородния си произход и своето достойнство“.

Особено ярко и трайно присъствие названието „боляр“ намира в българския фолклор. И това, което прави впечатление, е, че народният творец почти винаги го използва паралелно с „чорбаджия“, „чорбаджии“, и то в позитивната формула: „Боляре, баш чорбаджие“, „Чорбаджия, баш болерин“, „Болерин, баш чорбаджия“.

Може да се предположи, че това е резултат от стремежа на народния творец да покаже мястото и значението на чорбаджийството в българското общество. И за да подчертае това, за негов аналог от миналото сочи болярството. Свързването на чорбаджийството с болярството би могло да се приеме и като прийом на създателите на песните да внушат на слушателите, че чорбаджиите са новите боляри в буквалния и в преносния смисъл. За това безспорно допринася демонстрираното от чорбаджиите материално състояние, власт и външна показност, която се изразявала в пищността на облеклото и използваната ритуалност при появата им пред представителите на турската власт и сред сънародниците си. Така например големият и влиятелен врачански чорбаджия Димитраки Хаджитошев (1780-1827) се обличал в „алени потури, препасвал свилен пояс, отгоре носел дълга зелена, понякога бяла, свилена дреха и върху нея ален джамадан“. Чорбаджията хаджи Найден Кръстев (ок. 1770-1852) при седмичните си посещения на валията в Одрин яздел богато украсен кон, а след него следвал неговият слуга, който носел чибука му. При това шествие на знатния копривщенец от двете страни на одринските улици се стичали хора, предимно българи, на които чорбаджията щедро раздавал разни монети. Към тази показност се придържали и чорбаджиите от втората половина на XIX в. Чорбаджи Патьо (1825-1893) от Видраре имал специална охрана – „въоръжен от главата до пети турчин“, обличал се със сукнен кожух и се движел с „кочия, теглена от два хранени коня“. А за чорбаджиите в Одрин през 1873 г. се отбелязва, че облечени в „дълги самурени кюркове и атлазени пояси“, те били „като истински български боляри“. Подобни примери могат да се приведат за редица още известни български чорбаджии като Чалъковци в Пловдив, Стоян Груев в Казанлък, Христодул Шишманов в Хасково и т. н.

Според Иван Селимински до края на XVIII в. в Сливен имало семейства с благороднически произход. Отличителен белег за степента на благородничеството им било облеклото. Но и тези „маловажни знаци“ според Селимински били премахнати през 1812 г., защото цариградският патриарх разпоредил християните да се обличат скромно, съобразно с положението си на рая. И макар да подчертава, че в резултат на това по-късно наследниците на тези семейства забравили благородния си произход, за себе си пише, че е от знатен род, историята на който датирала отпреди 500 години, за което имал запазени стари български хрисовули и султански фермани. За това, че в първото десетилетие на XIX в. в българското общество е имало все още потомци на старото българско болярство, безспорно свидетелство е Записката на Софроний Врачански до ген. М. И. Кутузов от 29 май 1811 г. относно стопанското, административното и културно устройство на българските преселници на север от Дунава, в която се подчертава, че „измежду заселващите се българи има семейства, които в своето отечество са имали благороднически титли при турско управление, някои от тях са потомствени древни български дворяни“. И с оглед на това С. Врачански поставя въпроса: „Няма ли да бъде благоугодно да не се лишават от тези титли, а да им се утвърдят потомствено завинаги.“

Ето защо съвсем логично е предположението на Петър Ников, че видният възрожденски род на Шишмановци от Видин е възможно да има своя произход от едноименната династия на Второто българско царство.

Приведените конкретни факти и източници показват, че след османското завладяване в българското общество се запазват представители на старото болярство. Техни потомци, макар и в ограничени случаи, стоят начело на българите през XV – XVII в., като представителите им от следващите генерации запазват не само спомена за своя произход, но и положението си на първи хора, а така също и някои от външните, представителните белези на аристократичното си потекло, като пищността на облеклото. Предвид на това изказаното от К. Иречек предположение за произхода на чорбаджийството има своето основание. Разбира се, от това не следва, че всички български първенци, титулувани като чорбаджии през Възраждането, имат благороднически произход, но е факт, че в общественото съзнание, особено през XVIII в., а и след това, те се възприемат като аналог на болярите. Друг е въпросът, че, както пише Петко Р. Славейков през 1872 г., тогавашната наша „аристокрация“, имайки предвид чорбаджийското съсловие, далеч не приличала на „аристократската онази касть у европейските народи“.

Източник: Слово.бг

„Историята се пише от победителите”,
Уинстън Чърчил

„Вече няма чудотворци: „Да би мирно седяло, не би чудо видяло!”,
Радой Ралин, „Люти чушки”

В историческото пространство с години се насажда една велика заблуда: „Уол Стрийт” и еврейските банки финансирали Третия Райх”, за да разпали Втората световна война.
Има документални свидетелства, че действително „Уол стрийт” е помагал на Хитлер, но отчасти за собствено обогатяване и за да контролират Сталин. Обаче, когато Германия се е освободила от банкерите, ТЕ й обявяват „световна финансова война”, много преди да започне поредната кървава такава. Когато се проследят всички факти, изложени в настоящата публикация, твърдения като това „евреите финансираха Хитлер”, стават неуместни.

Адвокатът от Лос Анжелос, Елен Браун, обсъжда тази тема в книгата си „Паяжината на дълговете”.
Към идването на власт в Германия на националсоциалистите, страната е безнадеждно сломена. Версайският договор е наложил на германския народ чудовищни репарации, изисквайки Германия да заплати на всяка нация загубите от войната. Общата цифра на репарациите, като резултат на „справедливия мир” от 14 точки на Удроу Уилсън, превишавала три пъти националното богатство на Германия. Честите валутни спекулации срутили германската валута, предизвиквайки една от най-тежките инфлации, която познава човешката история и повторена пак в Германия след края на Втората световна война. Тъкмо поради тези обстоятелства тайно хората говорят: ”Войните (кризите) са банкерската жетва!”.

По онова време (1923-1933г.) в Германия за пълна чанта с пачки от 100-милиардни банкноти било невъзможно да се купи самун хляб. Държавната хазна била празна. Безчетно число къщи и ферми били отнети за дългове от спекулантите в заложните къщи и частните банки. Немците живеели в колиби. Те гладували. Нищо подобно не било преживявано по-рано. Тотално унищожаване на националната валута, плюс обезценяване спестяванията на физическите лица и предприемачите. И като капак на всичко това се нахвърля върху германския народ глобалната Голяма Депресия. За Германия не оставало нищо, освен да падне жертва на дълговото робство (закабаляването) към Световните банки, обаче в 1933г. на власт идват националсоциалистите. Новото правителство на Германия подкопало могъществото на Световния Банков Картел посредством емитиране (печатане) на собствени пари. За първи път теорията на Силвио Гезел (за когото самият Кейнс казва в своята книга „Обща теория на заетостта, лихвата и парите”, стр. 291: „Аз вярвам, че бъдещето ще научи повече от духа на Гезел, отколкото този на Маркс. Предговорът към „Естествения икономически ред” ще разкрие на читателя, ако той се запознае с него, нравствените качества на Гезел. Отговор на марксизма може да се намери според мен в рамките на този предговор.”) намерила място в държавната политика на една отделна страна. Световният Банков Картел отговорил с обявяването на пълен бойкот на Германия. Правителството обаче, без да се съобразява с частните банките, започнало национална програма за кредитиране, разработвайки план за публични дейности, които включвали борбата с наводненията, ремонт на обществените здания и частните домове, прокарване на нови пътища, построяване на мостове, канали, пристанища.

Съдейки по всичко това, програмата на националсоциалистическото Правителство на Германия имала същите цели, както и програмата на Рузвелт за изход от Голямата Депресия, вдъхновена от Кейнс, само че тук тя стартирала 3 години по-рано и била на един порядък по-съвършена – хората не работели само за едната храна, а получавали и достойно заплащане.

С какви пари са били заплащали тези работи?
Те са били заплащани с пари, които не принадлежали на световните банкери!!
Проектната стойност на тези програми била зафиксирана на ниво един милиард единици национална валута. Но за да се разплати за това, немското Правителство, а не банките, пуснало в обръщение „вексели”, така наречените Трудови сертификати на държавното съкровище. По такъв начин, националсоциалистите дали на милиони хора работа и им плащали с държавни съкровищни сертификати, което фактически е реалният материален израз на упражняване делегирания му от немския народ суверенитет – да управлява и контролира процеса в кръгооборота на „посредника” за обмяна и икономическа активност – парите .
Новите немски пари не били обезпечени със злато или друга твърда чужда валута, т.к. всичко това било в ръцете на Световните банкери. В своята същност сертификатите били обезпечени с труда на самите немци и произведените посредством този труд стоки. Министър-председателят заявил: „За всяка пусната в обръщение марка ние получаваме съответна стойност във вид на извършена работа или произведени стоки”. Правителството плащало на работниците със сертификати; работниците плащали с тези сертификати другите стоки и услуги, създавайки по този начин допълнителни работни места за хората. В икономическата наука подобен ефект се нарича „мултипликатор на Кейнс”, по името на великия икономист, предложил този план за излизане от Голямата Депресия на Американския президент. НО в Германия, без да бъде обосноваван и назоваван, този мултипликатор бил вече в разгърнато действие. При строг контрол за протичането на икономическите процеси, борба с измамите и спекулацията, емитирайки (печатайки) собствена национална валута, всяка страна е способна да се измъкне и от най-жестоката криза, което Германия и немския народ два пъти показва пред очите на изумения световен политикоикономически елит. В Германия, мултипликаторът, който уж бил измислен от Кейнс, за две-три години сътворил чудеса, докато в САЩ излизането от Голямата Депресия се провлачило до началото на Втората световна война и започнал своето действие благодарение на нея. По такъв начин немците изключително бързо се измъкнали от дълговата яма, в която ги набутал Световният Интернационал на Банкерите.

Защо ние сега не чуваме нищо да се говори за този „мултипликатор на Кейнс? Нима той вече не действа?? Какво става тогава с утвърждаването на корифеите на „икономикса” (микс от икономически недомислици) за въздесъщото действие на икономическите закони? Нима, ако тогава Кейнс е уверявал американския Президент Франклин Делано Рузвелт, в случай че Държавата пусне в оборот (напечата) един долар, то съгласно „неговия” мултипликатор, се създава брутен вътрешен продукт за 3 (ТРИ) долара, днес подобно уверение би изглеждало смехотворно??? Ако е така, тогава защо привличаме чуждестранни инвестиции, нали това са също свежи пари, пускани в обръщение в страната с разрешение на Правителството, само че чужди, с надеждата на „мултиплицират” икономическата активност? Нима, в такъв случай, не следва да възприемаме валутните постъпления от трудовата ни емиграция, за които също никой „корифей” не смее да говори, съставляващи 6 милиарда евро годишно, не са свежи пари, наляти в нашата страна по сила на икономическата политика на същите тези български Правителства, обезлюдила страната откъм трудоспособно население, с тайната надежда – задействане процеса на „мултиплициране”? Нима тези 6 милиарда евро на трудовата емиграция, които потъват в потреблението – издръжка живота на близките си в България ток, парно, телефони, храна, облекло, придобиване на имущество и ремонт на съществуващите недвижимости, кредитна активност за стартиране на дребен семеен бизнес, съгласно „великия” мултипликатор, не създават Брутен Национален Продукт за 18 милиарда евро?? Какво излиза от замълчаната икономическа истина за мултипликатора: българската трудова емиграция играе съществена роля в създаването на повече от половината национален брутен продукт? Та само косвеният й данъчен принос (20% от ДДС върху потреблението) би трябвало да допълни хазната с 1,2 милиарда евро! Къде се крие хитрият замисъл на тази „политикоикономическа конструкция”, която работи за олигархията, която при огромна, за страна като нашата, трудова емиграция поддържа ниво на най-голямата безработица в Европейския съюз и най-ниско заплащане на наемния труд?

А в течение само на две години, въпросът с безработицата в Германия бил решен, и разорената страна отново стъпила на крака. Тя вече имала твърда стабилна валута, без дългове и без инфлация, докато в същото време милиони хора в САЩ и в страните на Европа (контролирани от Световния финансов Елит) седели без работа. В продължение на ПЕТ години, Германия от НАЙ-БЕДНАТА страна в цяла Европа, станала НАЙ-БОГАТАТА. Германия даже започнала да възстановява външната си търговия, въпреки бойкота на Световните банки, които не й давали кредити и забранявали да се търгува с нея. Обаче Германия преуспяла и в това за сметка на прилагането на бартерни схеми, които банкерите не могли да контролират. Подемът и процъфтяването в Германия започнали в момента, когато БАРТЕРЪТ унищожил националния дълг и дефицита в търговския баланс на страната.

Днес Венецуела прави същото: обменя нефт за стоки, медицинска помощ, технологии, образование, за което собствено Световните банкери искат да заличат Венецуела от лицето на земята. А в самата България, при големите наводнения, МВФ и Световната Банка не разрешаваха на правителството да деблокира финансовите си резерви и да помогне на пострадалите. Освен това те задължават Правителството ни да трупа гигантски излишъци, за да стабилизира финансовата политика и националната валута, а в същото време страната е отворена за финансови интервенции. Ние, освен това, поддържаме днес най-голямо отрицателно външнотърговско салдо със страната, която само преди 20-25 години беше естествен бартерен пазар за нашите лошокачествени стоки!!

Ако се анализира покупателната способност на различните валути през продължителен период от време, примерно от 1910г. до края на Втората световна война, ще се види, че своята покупателна способност запазват само златото и швейцарският франк. Райсмарката за своето кратко съществуване (1935-1945) също е постигнала завидни успехи. (http://mises.org/images/3687/Figure2.png)
Немската икономическа свобода просъществувала кратко време, но тя оставила няколко паметника на своето могъщество в световната икономическа история – светкавично ликвидиране на безработицата, възстановяване на разрушена икономика и издигане благосъстоянието на народа на невиждани до тогава висоти, а като материален израз -знаменитите бетонни аутобани, първият световен високоскоростен път.
Ялмар Шахт, агент на Ротшилд, който на времето възглавявал Централната Банка на Германия, на въпроса на американски банкер: „Доктор Шахт, вие трябва да дойдете в Америка. Тук у нас са големите пари и истинското банково дело!”, отговорил: „Вие трябва да дойдете в Берлин. У нас няма пари. Тъкмо това е истинското банково дело”. Шахт, изобщо, поддържал дейността на частните банки от Световния банков Тръст против Германия, за което и бил след време възнаграден: от него отпаднали всички обвинения по време на Нюрнбергския процес.

Икономическата свобода и независимост от Световните банкери направило Правителството на Германия и неговия лидер изключително популярни в очите на немския народ. Германия се оттеглила от чертозите на англосаксонската икономическа наука, която учи, че емитирането на всички валути трябва да се обезпечава със злато и принадлежи на Банковите Картели, такива като ФЕД (Федералния Резерв на САЩ), СБ, МВФ или Централната Европейска Банка, вместо да се .даде право на правителството да прави това за благото на народа. Втори удар по устоите на англосаксонската икономическа наука ще нанесе 15 години по-късно бащата на Второто германско икономическо чудо – Лудвиг Ерхард: опровергаването на „вечният” „и считан досега за безспорен закон за цикличността на конюктурния характер на икономическото развитие” (Лудвиг Ерхард, „Благоденствие за всички”, стр. 8). Лудвиг Ерхард ще докаже пред лицето на целия световен икономически елит за деветте години, през които е носил отговорност за германската стопанска политика, че въпреки всичко става „възможно този закостенял ритъм да бъде взривен и чрез постоянен напредък на икономиката да бъде постигнато съчетаването в едно на пълна трудова заетост и висока конюктура” (ibid.).
Канадският изследовател д-р Хенри Маков, утвърждава, че главната причина, поради която Световните Банки обявили война на Германия било това, че страната се осмелила да създава собствени пари, и по такъв начин освободила немския народ от дълговото робство. (Нека само отбележим: днес нашата страна, демократична България, може сама да си отпечата „физическите” пари, но при едно условие: „да ги купи” от себе си, като ги обезпечи пред световните банкери (МВФ) с същото количество валутни резерви. Това се нарича „ограничен суверенитет”.) Най-лошото за Световните банкери било това, че германският пример за икономическа свобода и самостоятелност заплашвал да се разпространи и другаде по света, между други нации и народи. Германският експеримент трябвало да бъде спрян!! Маков цитира нашия сънародник, българския евреин Кръстьо Раковски – Райковер, един от основателите на болшевизма, съратник и приближен на Троцки. Раковски бил репресиран през 1938г. по времето на големите Сталинови чистки в болшевишката партия. Според него, Германия била финансирана първоначално от Световния банков Тръст чрез техния агент Ялмар Шахт. Световните банки финансирали Германия с цел да държат под контрол режима на Сталин в Русия, който узурпирал властта от техния агент Троцки и започнал да установява едноличен контрол над партията и държавата след 1929г. Но Германия станала по-голяма заплаха от Съветска Русия за банкерския интернационал, когато започнала да пуска в обръщение свои пари. Хаим (Кръстьо) Раковски свидетелствал: „Хитлер взел в своите ръце създаването на парите, и не само на физическите, но и на финансовите. Той се въоръжил с тези инструменти на мошеничеството и ги заставил да работят за благото на народа. Вие можете ли да си представите, какво би станало, ако това би се разпространило и в други държави?” (Хенри Маков, „Хитлер не искаше война”, 21 март 2004г.)

Ето какво пише икономистът Хенри С.К. Лью за настъпилите тогава трансформации в Германия: „Нацистите дошли на власт в 1933г., когато икономиката на Германия била в пълен крах, смачкана от разрушителните следвоенни задължения и нулеви перспективи за кредитиране или чуждестранни инвестиции. С помощта на една независима политика на суверенно кредитиране и програма за пълна заетост в обществените сфери, Третият Райх съумял да превърне банкрутиралата страна, лишена от колонии и пазари, в най-мощната икономика на Европа в течение на четири години, още до самото начало на разходите за въоръжаване”.( Хенри С.К. Лью, „Нацизма и Германското икономическо чудо”, Asia Times, 24 май 2005г.)
В статията си „Милиардите – на банкерите, дългът – на народа” (1984г.), Шелдон Емри коментира: „Германия пуснала в обръщения пари, свободни от дълг и лихвен процент от 1935г., което ознаменувало началото на възхода на Германия от депресия към желание за световно господство в течение на пет години. Немското правителство напълно финансирало своите разходи в периода 1935-1945г. без злато и без дълг. Трябваше и капиталистическата и комунистическата управляваща клика да се напрегнат пряко сили, за да унищожат Германската революция и да набутат Европа обратно под лачения чепик на банкерите.”

Следващите факти не се срещат в учебниците. След Първата световна война, като характеристика на икономическото положение в Германия се споменава само хиперинфлацията във Ваймарската република, която управлявала Германия от 1919г. до 1933г. Днешните учебници по политическа икономия, ако изобщо тълкуват този факт на хиперинфлация, то правят това изключително в своя полза – видите ли, тя се явява пример за това, колко лошо става, когато държавата печата свои пари, заобикаляйки банкерите. А в действителност всичко е било наопъки – Ваймарската финансова криза започнала с непосилните репарации, наложени на Германия от Версайския договор. Ялмар Шахт, директорът на Централната Банка на Германия, никога не е бил член на националсоциалистическата партия и като агент на Ротшилд и валутен спекулант във Ваймарската република се е съпротивлявал на опитите на правителствата на Германия да печатат свои собствени пари и да наложат строг контрол в обръщението им. „Ваймаркото съглашение е пример за изкуствени мерки по икономическото унищожение на Германия. Германия тогава не е намерила друг способ да „остане на вода”, освен като унищожи инфлацията със своя собствена валута.” Позицията на Шахт се проследява по страниците на лъжливите учебници: видите ли Ваймарската инфлация била предизвикана от това, че правителството започнало да печата свои пари. Обаче, в книгата си от 1967г. „Магията на парите” сам Шахт повдига леко завесата пред истината – той пише, че това е била ЧАСТНА Райхсбанка, а не правителството на Германия, която е изливала нови и нови пари в икономиката, прибирала ги е обратно като дългове и поробила по този начин германския народ. По такъв начин ЧАСТНАТА банка е предизвикала Ваймарската хиперинфлация. Райхсбанката била формално под надзора на правителството, но провеждала свои операции в частен порядък с цел извличането на максимална печалба. Причината за превръщането на стандартната инфлация, характерна за военните години, в хиперинфлация, се явили спекулациите на чуждестранните инвеститори, които продавали марката, като се греели на огъня от падането на стойността й. Това ставало по пътя на манипулативни спекулативни действия, наричани „откриване на къси позиции”, когато спекулантите на валутния пазар вземат в кредит валута, продават я, а след това я купуват на по-ниска цена и връщат дълга си, чрез което трупат пари. (Подобна ситуация наблюдавахме в България през 1993-1994г, и през 1996 – 1997г., когато вместо правителството да проведе парична реформа и да установи твърд валутен курс и ценови баланс, което стана все пак през проелтта на 1997г., чрез постоянно наливане на „евтини пари” в създадените от „народното събрание” и контролирани от правителствата на Прехода търговски банки, провеждаше финансова политика на висок и постоянно растящ лихвен процент, с цел „привличане на ресурс” и плавна девалвация на лева, едновременно обезценявайки националната валута и стопявайки спестяванията на хората, разхищавайки златния резерв и твърдата валута, с което позволяваше на приближените до правителството приятели-банкери и спекуланти да заработят огромни печалби за сметка на българския лев и българския народ (3-4000 пъти се обезцениха българските пари за последните 20 години). След пика в хиперинфлацията, тръгна обратна вълна срещу долара. Естествено, такива флуктуации на валутния курс не се отразяват положително на промишлеността и благосъстоянието на народа като цяло. Спекулациите срещу германската марка в онези години станали възможни благодарение на това, че ЧАСТНАТА Райхсбанка (която по онова време не била под контрола на нацистите) изляла на кредитния пазар огромна парична маса. Валутата, като днешния долар, се увеличавали многократно по банковите сметки. След това парите се давали в кредит под сложен процент лихва. Когато Райхсбанката не могла да овладее ненаситното търсене на пари, било позволено и на другите частни банки да печатат пари от нищото и да ги дават на кредит под висок процент лихва. Резултатът от това не закъснял – пропадане на икономическата ефективност и бясно покачване на дълга и инфлацията. По такъв начин, по свидетелства на самия Шахт, Правителството на Германия самостоятелно не е предизвикало Ваймарската хиперинфлация, но от друга страна със своето бездействие или неправомерни действия е способствало в значителна степен за това.
На това сложило край друго Германско правителство, това на националсоциалистите след 1933г., което и обуздало хиперинфлацията. Какво по-различно направило Правителството на националсоциалистите? Първо и най-важно: ТО поставило Райхсбанката под твърдия контрол на правителството и предприело правилни действия за отстраняване на чуждестранните спекуланти. Една от мерките била прекратяване достъпа на чуждестранните банкери до „евтините пари”. (Нека веднага да споменем онова, което стана известно съвсем наскоро и беше оповестено от финансовия министър Симеон Дянков, за което срещу него се „надигна вой” и от „ляво” и от „дясно”: българският национален валутен резерв се предоставя на частни банки под 0,2 – 0,3% лихва, по-малко, отколкото струват самите разходи по отпечатване на парите!!) След това Правителството изправило Германия на крака чрез пускането в обръщение държавни съкровищни сертификати, по идеята на Силвио Гезел. Агентът на Световния Банков Интернационал, банкерът Шахт, не бил съгласен с такава политика, и бил уволнен от поста глава на Райхсбанката, когато отказал да пусне в обръщение държавни пари. Независимо от това, той признава в своите мемоари, че пускането в обръщение на държавни пари в строго необходими количества, не поражда инфлация, както утвърждават класическите икономисти, които говорят, че парите трябва да се „вземат в дълг” от банкови картели (Световните банкери) или, както е у нас, да се обезпечат с долари, отпечатани от Федералния резерв на САЩ. Хиперинфлацията се поражда от всяко необосновано покачване на цените и нарушаване баланса между необходимо присъщи разходи, работни заплати, цени на едро и дребно, данъчни задължения и облекчения (плосък данък 10%, който превръща страната в офшорна зона) и нормално присъща печалба и най-вече оставените без контрол спекуланти на валутния пазар. Когато спекулациите са съпроводени от нарастване на дълга към частните банкери, последствията са катастрофални. От друга страна, когато държавата пуска в обръщения пари в строго необходимите количества, съответстващи на повишената производствена и потребителска активност и демографския ръст, което предизвиква паралелен ръста на паричното търсене и предлагане (нуждата от пари), това не влияе на цените. По такъв начин, няма ни инфлация, ни дълг, ни безработица и няма необходимост от увеличаване на налозите при едни балансирани държавни разходи.

Разбира се, това в крайна степен дразни банкерите, доколкото анулира тяхното влияние върху политически и икономическия живот на страната.
И съвсем справедлива беше забележката на банкера Мартин Заимов в предаването на Асен Григоров по RE:TV по време на обсъждане действието на кризата:
„„…Това което важи и за външния свят, важи и тука, и надявам се, това е оптимистичната ми прогноза, че светът ще разбере, това което казваше Левон (Хампарцумян, директорът на Unicredit Bul BANK) преди малко, не са финансите двигателя на икономиката, а икономиката е двигателя на финансите!!! Това че през последните 20-30 години, една не малка група от хора, акумулира доста голям ресурс и голямо лично богатство, а оттам и не малка власт, защото медиите и политическата класа днеска много внимателно слушат финансовите пазари, слушат банкерите, ето поканили сте ни тука вие, това не е основателно…

Асен Григоров: Кое не е основателно?

Заимов: Ние, ние нямаме абсолютно никакво основание да се смята, че тези хора, които виждаме на кадрите на борсите, или ние банкерите, знаем повече за света, отколкото един производител на царевица…

Асен Григоров: Не, вие знаете повече за тази част от света, с която се занимавате…, финансите…

Заимов: Тъй де, властта днеска, властта през последните 20-30 години, властта беше значително доста концентрирана в ръцете на хора като нас.”

Един от водещите специалисти по банково дело у нас смята, че без никакво основание на банкерите и хората натрупали огромен финансов ресурс е предоставено правото да разполагат и да търгуват с народния суверенитет, с делегираното от народа право да се упражнява власт над него. Освен това той „свенливо” изказва своя оптимистична прогноза: „Светът да разбере, че не са финансите двигателят на икономиката, а икономиката е двигателят на финансите”!!!

Не е ли дошло време, на фона на финансовата криза, и от позициите на скъпо струващия исторически опит, вместо да чакаме „СВЕТЪТ да разбере и да ни спусне директива”, гражданите да започнат открито обсъждане по темата:
„Какви пречки среща Правителството при упражняване предоставяното право да ръководи икономическите процеси?”, онези процеси, от които зависят именно благоденствието, сигурността и бъдещето на нацията.
Не е ли дошло време да се обсъди открито, честно и смело как се гарантират от Правителството онези фундаментални човешки права, за реализирането на които се водят политически дебати, заради които народът сваля негодни управляващи и предоставя властта, след едни законно проведени демократични избори, на Ново Правителство, което да бъде истински гарант и пазител на живота, щастието, сигурността и бъдещето на народа, на гражданите?

Това е особено наложително след приемането на последния Закон за БНБ, където има потресаващи несъответствия между конституционните гаранции за демократичния политически режим в нашата страна и финансовите механизми, на който би следвало да се опре този политически режим. Когато един режим се определя за „демократичен” стремежът на всички финансови институции, когато те претендират, че уважават Конституцията на страната, е да създадат такива финансово-икономически механизми (правила), които да гарантират демокрацията, да защитят интересите на народа. А интересите на народа са „парите да бъдат в негови ръце”: широките народни маси да имат постоянна и добре платена работа; от техните спестявания и отчисления от заплатите да се формират държавните инвестиционни фондове и гаранционните пенсионни фондове; на основа спестяванията на народа да се построят предприятия от сектора на ежедневните консумативи (енергия, храна, облекло, подслон, транспорт, комуникации, образование, здравеопазване), които да не разпределят печалба, а да продават стоките на цена, близка до производствената, така наречените предприятия с „обществено полезен капитал”. Само включването в Закона за БНБ глава, озаглавена „Отношение между Българската народна банка и държавата” вече трябва да ни изпълни с безпокойство. Нима БНБ е Държава в(над) държавата?? Но проследявайки текстовете в Закона все повече се убеждаваме, че неговите създатели са целели тъкмо това: да предоставят на определени нелегитимни сили в държавата, които, след като овладеят институцията за кръговрата на парите, да определят облика на политическия режим в България и да нарушават спокойствието в страната.
Чл.44 от Закона за БНБ гласи буквално следното:
„При упражняване на правомощията и изпълнение на задълженията си по този закон Българската народна банка, управителят и членовете на управителния съвет са независими и нямат право да искат или да приемат указания на Министерския съвет и на други органи и институции. Министерският съвет и другите органи и институции нямат право да дават указания на Българската народна банка, на управителя или членовете на управителния съвет.”

Как така финансовата институция, която се води, че принадлежи на народа, „народна банка”, и то на българския – „българска народна банка”, няма да се подчинява на Правителството, което е получило право да се упражнява народния суверенитет по силата на редовни, свободни, тайни и честни избори??
Чий суверенитет упражнява Българската народна банка, чия суверенна воля разпорежда в нея, освен волята на българския народ, изразявана от неговото Правителство?
Приемането от Народното събрание на Закон за БНБ, в който са заложени противокунституционни текстове и недемократични принципи, не крие ли постоянна опасност страната ни, в „един прекрасен момент”, да се окаже пак в положението на 1996-1997г. или в това на Германия след Първата световна война??
Защо това не забелязва никой и не протестира?

Къде е Президентът, Главният прокурор, опозицията в Народното събрание, за да сезират Конституционния съд? А как ще се произнесе той???
Нима такава беше целта на „демократичното упражнение”, което изпълняваме вече двадесет години???
Да потърсим отговорите на тези въпроси ни призовават традициите, затлачени от напразните усилия на недобросъвестни финансови магьосници.

Политикономист // април/22/2010 at 6:25 | Отговор

Националната валута е финансовият израз на народния суверенитет. Печатането на националната валута от частни лица и организации е указание за загубата на суверенитет. В такъв случай Държавата трябва да си възвърне изконното право да печата само тя националната си валута, иначе я чака гибел!

НН // април/22/2010 at 6:50 | Отговор

Ключ към всички разрушителни явления в българското общество днес се явява така наречената БНБ (Българска Народна Банка). До 1989 година БНБ бе държавна организация. Всички доходи от левови емисии и паричното обръщение бяха общодържавна собственост. При това БНБ бе бюджетна организация, в която работеха държавни служители с традиционните за социалистическата действителност трудови възнаграждения. Но нека сега да разгледаме по-основните промени в статута на БНБ след 1989 година. За целта е необходимо да се проучи с необходимото внимание действащият в момента Закон за българската народна банка.
Така… В този закон фигурира цяла една глава под заглавие „Отношения между българската народна банка и държавата”. Чл.44 гласи буквално следното:
„При упражняване на правомощията и изпълнение на задълженията си по този закон Българската народна банка, управителят и членовете на управителния съвет са независими и нямат право да искат или да приемат указания на Министерския съвет и на други органи и институции. Министерският съвет и другите органи и институции нямат право да дават указания на Българската народна банка, на управителя или членовете на управителния съвет.”
Ето и други интересни текстове от този закон:
Чл. 48. (1) Разходите на Българската народна банка се извършват съобразно годишния бюджет, приет от управителния съвет и обнародван в „Държавен вестник“.
Чл. 49. (3) Консолидираният финансов отчет на Българската народна банка се заверява от международен одитор и се публикува заедно с одиторския доклад в съответствие с изискванията на международно приетите счетоводни стандарти.
(4) Международният одитор се избира от управителния съвет за срок три години въз основа на процедура, проведена по реда на Закона за обществените поръчки.
Чл. 55. (1) Българската народна банка има право на собственост върху притежаваните и придобиваните от нея вещи, която е отделна от държавната собственост.
Чл. 59. Българската народна банка се освобождава от заплащане на държавни данъци и такси, с изключение на данък върху добавената стойност, акцизи и мита.

Какво става ясно от тези текстове?

1. БНБ вече е престанала да бъде собственост на българската държава.
2. БНБ е започнала да функционира подобно на едно частво акционерно дружество с основен капитал и органи за управление.
3. С този закон БНБ получава власт, която е много по-могъща от властта на президент, правителство, съдебна власт и медии, взети заедно. Това е властта на паричните знаци.

Тук е важно да се разбере и помни, че ако в която и да е страна по света се създаде някакво централно финансово учреждение (в нашия случай БНБ), което е независимо от съответното правителство на тази страна, то тогава това учреждение минава на подчинение към корпорации от международни банкерски кланове и изпълнява в същата тази страна функцията на техен посредник. С изграждането на централна банка в една държава като независимо от нейното правителство учреждение се отваря път за загубване на икономическия й и всякакъв друг неин суверен
итет. Защото суверен в една държава е онзи, който печата (емитира) нейната национална валута.
Цялата работа е там, че печатането на книжните пари (емитиране) и сеченето на монети в България за последните 20 години постепенно премина частни ръце. Това е първата, основна и най-главна цел на така неистово пропагандирания български преход (към незнайно какво?) след 1989 година.
Втората му цел, неотлъчно съпътстваща първата, бе въобще банкирането в България да премине в частни (еврейски?) ръце. Тука иде реч за десетки милиарди долари, не за демокрация, не за човешки права, не за тям подобни глупости! Не! На хората в България не трябваше да стане известно, че ще бъдат най-брутално ограбени, окрадени, измамени. Затова и по електронните медии през годините на “прехода” разни мазни физиономии непрестанно каканижеха всякакви розови приказки за “светло и щастливо бъдеще” в НАТО И ЕС. Вече 6 години България стои в НАТО и
от 3 години се води за член в ЕС. Вие, българите, да сте видяли някакъв хаир от тези международни формации? Няма и да видите. Защото тук целта не е да видите някакъв хаир, а да бъдете грабени, крадени и мамени.

Тази песен за пръв път чух от моята леля
Фанка Ангелова Иванова –Бакърджиева, учителка по География и История в Черногорово и Етрополе . Песента беше табу в България и Македония ! Това е химнът на ВМРО!

Александър Морфов

1923г

Изгрѣй, зора на свободата,
Зора на вѣчната борба.
Изгрѣй въ душитѣ и въ сърдцата
На всички роби по свѣта!

Тирани, чудо ще направимъ,
Ний чуждо иго не търпимъ,
Съ юнашка кръвь ще ви удавимъ,
И пакъ ще се освободимъ!

Юнаци смѣли пакъ развиха
Окървавени знамена,
Комити нови забродиха
Изъ македонската земя.

Тирани, чудо ще направимъ...

Ечатъ гори, поля, балкани
Отъ бойни пѣсни и ура,
Сноватъ борцитѣ-великани:
Напредъ, готови за борба.

Тирани, чудо ще направимъ...

Насъ нищо вечъ не ще уплаши,
И тъй живѣемъ день за день...
Свещени сѫ горитѣ наши,
Изъ тѣхъ свободни ще измрѣмъ!

Тирани, чудо ще направимъ...

http://www.youtube.com/watch?v=v_a0-WNMn24&feature=related