Автор: fascindoo 

 

 

 

Григорий Климов "Божий народ", 1 лекция отyaruss11 6 210 показвания

Григорий Климов "Божий народ", 2 лекция отGregoryKlimov 21 807 показвания

 

 

 

1:45:00

Григорий Климов "Божий народ", 3 лекция отGregoryKlimov 17 683 показвания

 

 

 

1:38:26

Григорий Климов "Божий народ", 5 лекция отGregoryKlimov 11 173 показвания

 

 

 

1:42:30

Григорий Климов "Божий народ", 6 лекция отGregoryKlimov 10 955 показвания

 

 

 

1:34:34

Григорий Климов "Божий народ", 11 лекция отGregoryKlimov 8 619 показвания

 

1:41:48

 

Григорий Петрович Климов (по псевдоним), с истински имена на руски: Игорь Борисович Калмыков, известен и като Ралф Вернер, е руски писател, роден на 26 септември 1918 г. в град Новочеркаск, Ростовска област, Русия в семейство на лекар, починал на 10 декември 2007 г. в Ню Йорк, САЩ.Животът му е олицетворение на това, което казва в интервю относно пътя към успеха: "Към успеха, постигнат по честен път, това е упоритата работа, доброто образование и доброто семейство".

Баща му е бил арестуван през 1938 г. Причините за ареста са типични за тогавашната епоха - служил е като лекар в казашки полк по времето на Руската империя, а братята му са били следователи[1].

Въпреки това Григорий Климов успява да завърши с отличие Новочеркаския индустриален институт със специалност „Електротехника“ през 1941 г. Завършва Военно-дипломатическата академия в Москва (1945) и е изпратен на работа в Берлин като главен инженер на съветската военна администрация в Германия. През 1947 г. получава заповед да се върне в Москва (поради това, че е син на "враг на народа"), но след дълги размишления избягва в Щутгарт, тогавашна Западна Германия.

Там писателят започва първата си книга, публикувана по-късно под заглавието „Песента на победителя” под псевдонима Григорий Климов. Тази книга на Климов е преведена на няколко езика и се разпродава в 17 милионен тираж, а Холивуд я екранизира. Авторът Григорий Климов става популярен, макар и никой да не знае кой точно се крие зад псевдонима.

За спецслужбите обаче това не е тайна. През 1949–1950 г. той работи в ЦРУ по строго засекретената тема „Подриване на комунистическата система с помощта на хора от специален тип - хора с комплекс за власт (комплекса на латентна хомосексуалност на Ленин)“ с кодово название Харвардски проект. Григорий Климов по-късно остро осъжда участието си в Харвардския проект, съжалява за този период от живота си, но пък именно той е послужил като основа за написването на някои от най-знаменитите му романи.

През периода 1951–1955 г. е председател на Централното обединение на следвоенните емигранти от СССР (ЦОПЭ) и главен редактор на списанията „Свобода“ и „Антикомунист“ (последното на немски език).

Работи като консултант в Корнелския проект в Ню Йорк (1958–1959), където се занимава и с психологически изследвания, свързани с Унгарското въстание от 1956 г.

Постъпва на работа по специалността си в проектантско бюро (1958) и се оженва. Отттам е изпратен във Виетнам като член на приемна комисия по електрически инсталации на помещения в строящо се военно летище. В останалото време през 1960-те год. живее като типичен среден американец, без особени събития.

През 1970 г., на 52 години, напуска работа и живее от доходите от притежаваните от него акции и от публикации. Продължава да пише: през същата година публикува книгата „Князът на този свят”, след 5 год. излиза нейното продължение „Името ми е Легион”, последвано от „Протоколи на Съветските мъдреци”. От 1988 до 1990 г. Григорий Климов записва, а после издава във вид на аудиокниги „Червена Кабала”, „Божи народ” - 35 видеокасети, всяка по 2 часа.

Допълнителна информация

Григорий Климов е единственият писател, който е работил и в Съветската армия, и в американските спецслужби - в отделите им, разработвали най-страшните методи за водене на психологическа война. Той е сред малцината писатели в световен мащаб, които са били в постоянен досег с тайните на нашето съвремие – тайните кухни на военните конфликти и на революциите, политическите убийства и на плановете за тотално унищожение на цели народи.

Климов разказва, че в рамките на Харвардския проект са се разработвали разнообразни методи за психологически агресии, като се използвали в ролята на вирус психически ненормални хора, които писателят нарича „легионери на сатаната”, чиято роля е да заразяват обществото като ракова клетка, да парализират здравите му сили, да внасят хаос в съзнанието, да поддържат социална неустойчивост на обществото. Както възкликва руски литературен критик: ”Свръхреализмът на Климов се потвърди на практика в годините на перестройката!”

В едно от малкото си интервюта за българска медия Григорий Климов заявява: „Хилядолетната борба на нормалните и дегенериралите хора ще продължи вечно, а Бог винаги ще помага на нормалните хора, за да осуети победата на дегенератите.”

Григорий Климов е член на Съюза на писателите на Русия. Книгата му „Машината на терора“ става бестселър – публикувана е на 12 езика в „Рийдърс Дайджест“ с тираж повече от 17 млн. екземпляра. По тази книга е заснет филмът „Weg Ohne Umkehr“ в Германия през 1953–1954 г., удостоен със званието „Най-добър немски филм на годината“ на международния кинофестивал в Берлин през 1954 г. Английското заглавие е „No Way Back“. Общият тираж на книгите на Григорий Климов е надхвърлил 1 милион бр.
fascindoo.blog.bg/politika/2015/01/20/grigorii-klimov-quot-bojii-narod-quot-lekcii.1331744

 Автор: ravramov 

Светите отци за демокрацията

Свещенномъченик Андроник: „Нека никой да не вярва на клеветите на съблазнителите, които казват, че за християнина са съвършено безразлични една или друга порядки на гражданския живот, защото единият или другият строй, едните или другите порядки на живота могат да съдействат или да препятстват на делото на спасението. Нужна е такава работа, че да се организира целият руски народ в единно семейство, твърдо и съзнателно защитаващо своето свято, народно, историческо достояние – Християнската вяра и самодържеца Цар.

Нужно е упорито и старателно да се отдалечаваме от всякакви партии и народът да се съхранява именно като народ, чужд на партийността. Там е разделението, там е несъгласието, там е борбата, там не може да се очаква ред и цялото се разпада. А има ли партии сред народа, тогава има и народно разложение. Трябва да се отхвърли всякакво конституционно и партийно бълнуване, което само ни обезсилва като държава и ни води към разделение, а чрез това - и под властта на враговете. Трябва да бъде възстановено нашето родно, исконно Царско Самодържавие, здраво почиващо върху най-тясна духовна връзка между Царя и народа. Не става въпрос за борба на два режима на управление, а за борба между вяра и неверие, между християнство и антихристиянство.”

Петроградски митрополит Питирим:
„Народовластието винаги е гибелно. Пастирят е отговорен пред Бога, народовластието винаги е безотговорно и е грях, бунт против установленията на Бога.”

Киевският светител Владимир: „Монархът получава власт от Бога, президентът получава власт от гордостта народна; монархът е силен с изпълнението на Божиите заповеди, президентът се държи на власт чрез угаждане на тълпата, монархът води верноподаниците към Бога, президентът отклонява избралите го от Бога.”

Светият праведен Иоан Кронщадски: „Всепагубно е управлението на мнозинството. „Един да бъде Цар” - казва древният мъдрец. Привържениците на демокрацията хранят въжделения за конституционно или републиканско управление в Русия, но те не разбират историята и характера на руския народ. Млъкнете вие, мечтателни конституционалисти и парламентаристи! Махни се от мен, сатана! Може би, не е излишно да се изпита тази нова мъдрост? Чиста ли е тя? Не. Тя съвсем не говори за благоговение към Бога. Мирна ли е тя? Не. Тя живее и диша с разпри не само между нейните последователи и нейните непоследователи, но и между самите последователи. Кротка ли е? Не. Надменна е и дръзновена. Покорява ли се с благо? Не. Метежна е. Изпълнена ли е с милост и благи плодове? Не. Тя е жестока  и кръвожадна. Несъмнена ли е? Напротив, тя не е родила нищо освен съмнения, подозрения, упреци и недостоверност. Нелицемерна  ли е? Не. Тя сменя маска след маска, според това с каква може по-добре да прелъсти. Следователно, каква е тази мъдрост? Очевидно не е онази, която е свише. Каква е тогава? Не се заемам да ѝ дам име. На вашата проницателност и безпристрастие предоставям избор от имена, предложени от Апостола: земна, душевна, бесовска, (Иак.3:15). Не им харесва старият градеж на държавата върху основата на благословението и Божия закон; те мислят, че е далеч по-добре да се въздигне зданието на човешкото общество по нов вкус, върху пясъка от народни мнения и да го поддържат с бурята на безкрайни разпри. Приписват царската и самодържавна власт на народа, т. е. на ръцете или нозете предоставят ролята на главата; народът им царства чрез метежи, крамоли, разбойничество, грабежи, подпалвачество. Демокрацията е в ада, а на небето е Царството”.

Московският светител Филарет: „Да се съдейства на демокрацията, значи да не се съдейства на Русия, която е главното препятствие за демокрацията.”

 

Целительница

Превод: Боряна Борисова

Може би е необходимо да добавим, че у нас в България отсъства реално познание за същността на Православната монархия и в следствие на това – отрицателно отношение към нея. Като причина за това някои определят горчивия исторически опит след Освобождението и най-вече пагубните за страната действия на Кобургготската династия. В това има доза истина, но ако трябва да бъдем искрени, причините ще трябва да потърсим малко по-назад във времето. Тези бъдещи падения биват заложени още от нашите революционни дейци, които прихващат идеите на френската революция и почти никъде у тях не се среща в чистота идеята за свободна България като Православна монархия. Напротив, тогава популярна става идеята за „чиста и свята република”, което от православна гледна точка е нещо като девствена блудница. Противоречието между монархическите и републиканските идеи дава отражение и в Търновската конституция, която пък представлява някакъв хибрид, своего рода конституционно муле и съвсем естествено плодовете няма как да са добри. После започват да се нарушават дори минималните изисквания на тази конституция по отношение на православната принадлежност на българския владетел и така по пътя на компромиса до пълното обругаване на образа на Православната монархия. И все пак, ако излезем извън тесните граници на този наш исторически опит, няма как да не отдадем предпочитанието си на дълбоко залегналата в Православната държавност идея за Самодържавна Православна Монархия.

 Автор: nomer1edno 
...три десетилетия по-рано през 70-те години на VII в.,, 
когато започват походите му
 начело на оногундурите на юг,
отвъд Дунава,
където вече имало значителни български поселения. 

През лятото на 681 година, 
когато българските конници започват да палят вилите 
на ромейските патриции в предградията на Константинопол,
императорът е принуден да си купи позорен мир с българите.

Занапред ще плаща не само данък, но и ще признае, 
че териториите на ИРИ отвъд Хемус са завладени
от една друга държава - БЪЛГАРИЯ, 
чиято територия вече се простира - на север
от планината Хем и отвъд Дунав до Карпатите, 
а на изток върху старите територии на „Древната
и Велика България”("TH PALAIA I MEГAЛI BOUЛГAPIA" - 
 чак до реката Днепър, която държава става новия
северен съсед на Византия -
и това е именно държавата на българите! 



Това е държавата, ръководена от канас/княз Аспарух,
 в която жреците измерват най-добре времето в цяла Европа, 
защото познават движенията на небесните тела, държава, 
в която за разлика от позлатения Версай 1000 години по-късно 
хората се къпят в нарочни обществени бани, държава,
в която умеят да строят крепости и градове, държава горда, 
сурова и държелива,


устояла на времето вече 13 века,
тя била наречена още Дунавска България, 
в отличие отВолжка България, или І-ва българска държава
на Балканите - нашата България. 

Около 80-те години на VII век остатъкът от панонските
българи, начело с Кубер, въстават срещу аварите.
На страната на българите застават и част от пленниците, 
взети от аварите във войните с Византия. Вероятно затова Кубер
и подвластните му племена се насочват на юг, към земите 
на Македония, в близост до днешния град Битоля.
Канас/княз Кубер установява мирни отношения с Византия
и се премества в околностите на Солун.

 Така заселването
на куберовите българи в Македония води до създаването на
военно-племенен съюз със склавините - "местните славянски 
племена" на територията на империята,
насочен срещу византийците. 

/Във връзка с израза "местните славянски племена" -
нека си припомним, че през V-VI век, всъщност в т.н.
 българска група на "южните славяни", влизали
 племената на склавините -  наследниците на северните траки -
даки и гети, които заедно с част от антите заселват ОТНОВО Мизия,
Тракия и Македония, а също Панония, Далмация и Илирик, 
както и голяма част от Македония и Тесалия, където се смесват
с потомците на автохонното население траките – венети, мизи, беси,
илири, но също и скити, сармати, саки...../

Теофилакт Симоката,  
ранновизантийски историк от началото на 7 век, пише категорично:
" Гети, наречени още склавини прекосяват границите на Тракия...Склавини,
или гети защото така бяха наричани в древността"!!

Още една податка за тази теза е написаното в:
СХОЛИИ към Аристофан
”Птици", 31 (за същия):
Наричаха го и Сака поради това, че е чужденец,
а саките са тракийско племе.
Теомп в "Тисамен" наричаше баща му Сака,
а самият той го наричаше мизиец...."


 

В резултат на съюза с местните мизийски племена,
 Куберова България била е основана в 680г.
в областта на дн. Македония.

 Във Войната срещу Византия участват двамата братя - Аспарух 
и Кубер. 
Така България откъсва от Византийските територии

 Автор: nomer1edno
СЕДЕМТЕ БЪЛГАРИИ, 

СЪЗДАДЕНИ НА 

ЕВРОПЕЙСКИЯ КОНТИНЕНТ   СЕДЕМТЕ БЪЛГАРИИ, СЪЗДАДЕНИ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ КОНТИНЕНТ


През 1981 година по време на първия международен конгрес по
българистика руския акад. Димитрий Лихачов нарича
 
България  ДЪРЖАВА НА ДУХА

 и казва:

"Скъпи български приятели, не забравяйте – вие сте една
от най-древните сред съществуващите днес културни нации
в Европа и в света!

Много неща са отминали, древният Рим и древна Гърция,
Византия, но България е тук – късче от най-древната култура
между всички европейски страни. Затова – пазете я! 
За да бъде българската култура не само късче от старината, 
но и първата частица на бъдещето. 

Духовното богатство на България, създавано с векове,
трябва да пребъде. Такова е историческото предназначение 
на България и аз вярвам в него!“

Макар и да сме народът, който единствен в Европа е запазил 
етническото си име и названието на страната си
непроменени от времето на заселването си в Европа
и на Балканите, ние продължаваме да бъдем срамно невежи
по отношение на най-древната си история... 

Посвещавам тази статия на българския народ - народът,
който единствен в Европа е успял да запази етническото
си име и названието на страната си непроменени от времето
на основаването на първата от своите държави на 
Европейския континент и после на Балканите,
 вече цели 18 века.
  

 
Корените на нашия народ трябва да се търсят
 няколко хиляди години назад преди 681г., която е
определена като начало на българската държава.

 Българите са били една от главните движещи сили на историческите 
събития в света, разиграли се поне от ІІІ -то хилядолетие
преди Христа, а и след това. 

В световен мащаб, те са изиграли ролята на мъжкия принцип,
който е "оплождал" древните народи с култура, религия
и духовност.

Нещо подобно се случва и по време на събитията, разиграли се на
Балканският полуостров през ІV-VIII в., когато

 българите пренасят хилядолетните си културни
и държавнически традиции и при пристигането в древната
си прародина ги вливат обратно в корените
на местната тракийска култура. 

Дълги години в нашата историческа наука шества тезата,
че българите са малко номадско племе от тюркски произход,
появило се на историческата сцена след смъртта на Атила (453г.).
В края на шести век то попада под тюркска зависимост
(ако сме тюрки – как попадаме под тюркска зависимост,
канасубиги – Кубрат го освобождава, обаче, от аварите !?!
и създава държава, която била просъществувала едва 30 години.)

 От друга страна, незнайно защо, недотам обичащите
ни византийци нарекли този съюз 
Старата Велика България! 

 

Упоеният от подобни “исторически прозрения” днешен българин,
изпада в недоумение, когато чуе твърдения, като това

 на покойния френски президент Франсоа Митеран,
че “българският народ е един от създателите
на цивилизацията на нашата планета”. 

Ако обаче надникнем в историческите извори от древността
и средновековието, както и осланяйки се на последните
археологични открития, ще видим, че 
българите са един от най-древните народи на земята.
Притежавали са богати познания в областта на астрономията,
строителството, земеделието, имали са своя писменост. 

Едно от най-големите им достойнства е, че навсякъде, където
са спирали, са създавали държави с еднакво име 
(повече от 12 на брой),
със свое специфично устройство, с добре подредена
административна и военна структура,
и със съответните титли. 

В иранските учебници по история пише,
че древните българи имат индо-арийски произход
и са част от древната персийска цивилизация.

Пише също, че древните българи достигат р. Дунав след като
са изтласкани от древно-персийските земи. 

В предишните части на тази история говорихме за 5-те държави
на българите в Азия, за преселението им в Кавказ
от далечните планини Памир и Хиндукуш
 и за края на древното им и прочуто царство, 
което индийците и арабите са наричали Балх и Балхара,
арменците - Булх, 
а персите и таджиките - Булгар. 

 

(Част втора) 

СЕДЕМТЕ БЪЛГАРИИ, 

СЪЗДАДЕНИ

НА ЕВРОПЕЙСКИЯ КОНТИНЕНТ (Кубратова, Кавказка (Черна), Волжка, Панонска, Дунавска,
Алцекова и Куберова) 

• Едно и също ли са Велика България на хан Кубрат, 
създадена от него след въстанието през 632г.
 срещу Западнотюркския хаганат и аварите на територията,
простираща се между Кавказ, Волга и Карпатите 
(наречена от Теофан Изповедник просто
„отвъдпонтийска България”( „отвъдчерноморска България”)
и Старата Велика България, държавата, 
която той изписва като „Древната и Велика България”
("TH PALAIA I MEГAЛI BOUЛГAPIA" ), която очевидно

 е съществувала много преди написването на хрониката му
през VІІ в.,
и е възникнала според
„Именника на на българските владетели” 
още през 165 г.сл.н.е. в района на
Кавказко-Черноморския басейн? 

• Знаете ли, че по-малкият брат на канасубиги
Кубрат - Шам-Бат/Самбат (593-653г.), наречен още Кий - 

създава още една България, наречена Черна България 
(или държавата Дулоба - страната на Дуло) между 677г. и 690г.
със едноименна столица, селище, на което е съдено 
по-късно да прерасне в Киев, 
столицата на древноруската държава 

• 500-годишната история на Булхар -държавата
на Ванандските българи в Северна Армения 

В подножията на Кавказ Източник: http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/P_Golijski_BG_Migracii.pdf, 
Част втора.  

Най-старото сведение за българи в Кавказ е оставил 
около 482г. бащата на арменската историография
Мовсес Хоренаци.
 Той споменава, че “в дните на Аршак” в
 Страната на българите в Кавказ започват големи размирици
и една част от тях, наречена с името Влъндур булкар, 
водена от Вунд, се заселва в Северна Армения, 
където се заселват в област с името Вананд. 

Преселението на Вундовите българи в Армения става в 186
или 187г. сл. Хр по време на царуването на Валаршак
и сина му Аршак (в действителност и двамата са партяни 
от Аршакидската династия), което ще рече през IІ век пр.Хр. 

Датировката напълно кореспондира с данните от
"Именника на българските владетели", който посочва, 
че българите, управлявани от династията Дуло, в 165г. 

вече са в Европа. 

Но някои косвени данни подсказват, че
 в Приазовието и Централен Кавказ 
българи е имало още в I-ви век сл. Хр.
 и дори столетия по-рано.

Как и кога точно са се появили остава открит въпрос. 

 
Карта на Армения. Територията на север от ез. Ван
 (защрихована в червено на територията на Арменското плато 
в днешна Турция) до извора на р. Кура (Cyrus), където е 
местността Коха (Кола), е някогашната арменска област Вананд. 

Описвайки героичните подвизи на Вахаршак, арменският историк
Хоренаци дава сведение, че той привършил разпоредбите си, 
като покорил Вананд. Съобщавайки това, Хоренаци вметва,
че преди местността се казвала „Баоенан”,

но заради колонизатора Вунд, който бил българин, 
тя започнала да се нарича на името на неговият народ
„вхндур” (vh`ndur), т.е. Вананд,"като и досега селища
там носят названия, получени от имената 
на неговите братя и потомци.” 

Освен това той пише още,
че през II в. пр.Хр. в Кавказ вече съществува
българска държава. 

Кн.ІІ, гл.9: ”В дните на Аршак (това е син на Вахаршак,
т.е. значи Аршак ІІ – б.ред.) възникнаха големи смутове 

в пояса на великата планина Кавказ,
 в Страната на българите.

Много от тях се отделиха, дойдоха в нашата страна
и се заселиха за дълго време под Кола/Kogh/,
на плодородна земя, обилна на хляб.” 

Една част от ванандските българи малко по-късно се разселва
към днешния Лазистански хребет 
южно от турския град Трапезунд.
 Чак до началото на миналия век тази планинска верига 
носи името Балхар или Болхар. 

 
Армения, 2-1 в. пр.Хр. 

Малко след Вундовото преселение българите отново стават обект
на внимание от страна на арменските автори.

В 198 г. българи, хазари и барсили нападат Армения, 
но при река Кура са разгромени.
През лятото на 227 г. българи и барсили отново нахлуват южно
от Кавказ и пак търпят поражение.
Този път обаче са принудени не само да дадат заложници, 
но и да осигурят спомагателен контингент на арменския цар
Трдат II, който го изпраща в Северна Месопотамия
да воюва против персите. 

Съдбата на кавказките българи се променя рязко, 
след като в 370г. хуните преминават река Волга
и нападат аланите, а после и готите.

В тези кампании българите воюват на страната на хуните,
чиeто върховенство са принудени да приемат
и благодарение на което

 още в 378-380 г. установяват първите си поселища 
в римската провинция Мизия, 
днешна Северна България. 

 

За това свидетелства съвсем ясно картата на св. Евсевий Йероним,съставена около 380г., върху която при обозначаване
на римската провинцияМизия, днешна Северна България стои
надписа "Mesia hec & Vulgaria"
("Мизия, тук и България " ). 

През 451-453 и 481-484г. българите от Вананд и
легендарната ванандска желязна конница взимат дейно
участие в арменските националноосвободителни въстания
срещу персите.

На 26 май 451г. в Аварайрската битка едно от крилата на арменската
армия е командвано от българина Татул Ванандаци
(Татул Ванандеца), а в 482г. в Нерсехапатската битка начело на арменския стратегически резерв е друг българин – Врен Ванандаци.

Родът Ванандаци запазва силните си позиции сред арменската
аристокрация чак до 887 г., когато вследствие на бунт
срещу арменския цар е разорен. 

След 467г. инициативата за засилена военно-политическа 
активност
 преминава от централнокавказките и приазовските
българи
към българите
от източните подножия на Кавказ
 (земите на днешен Дагестан). 

През VII век Ананиа Ширакаци в "Арменска георграфия" споменава, че там обитават две български групи – Чдар-болкар (Кидаритските българи) и Дучи-булкар (в днешна Чечня). На запад от тях са Олхонтор-блкар (Аспаруховите уногундури). 

Те образували общо държавно обединение, държавата Бул(г)хар, начело на която е стояло първото племе под общото название българи. Към това обединение се числели и котрагите (котрагирите), които не били българско племе, а само сродни и подчинени на българите. Най-вероятно това подразделяне на ранните българи на групи не е на етническа основа, а по географски или смесен признак, доказателство за което е добавката БОЛГАР към всяко едно от тези названия. 

Смятам че прабългарите се формират от няколко вълни
мигриращи към Кавказ племена от Средна и Централна Азия,
като най-ранното според арменските източници
(Мовсес Хоренаци) е още във 2 в.пр.н.е.

(българите на Вунд, влъндурите, пагеритите на римските автори,
които идват съвместно със сираките),
 а най-късната – групата на оногурите, савирите, сарагурите
и угрите прогонени от Согдиана, 
на запад към Предкавказието,
от ефталитите в 463г.

 Там (пра)българската етногенеза протича съвместно и паралелно
с тази на скитските и алано-сарматските племена.

 След тази дата издаването на "зелени карти" на българи 
за Кавказ е прекратено. :)
 Който не се е преселил от Средна Азия, 
остава завинаги там. 

 

По-нататъшните събития показват, че една част от аланите,
чиито наследници са съвр.осетинци, 
също свързала съдбата си с българските племена.

Аланите, оказвайки се в полето на привличане на етносферата на българите, 
възприели техните обичаи и език,
а сетне и етнонима.

Асимилацията на аланите от българите протичала, 
от ІV в. до Х в. , особено интензивно в началото на образуването
на съюза на българските племена в Северен Кавказ и 
през 2-та половина на VІІІ в., 
когато хазарите преселили част от аланите в северо-западните
граници на своя каганат, в района на Горни Дон,
където по това време вече живеели българи. 

Очевидно е, че
 връзка между Българи и Алани
(потомци на аланите са днешните осетинци), има.

Но те далеч не са единственият народ в Кавказ, 
в чийто вени тече
сродна или направо българска кръв. 

Част от т.н. "черни българи" се оттеглят във високите части
на Кавказ и формират оцелелият и до днес Балкарски народ
 обитаващ подножието на най-високия връх в Европа - Елбрус. 

 

В централен Кавказ и до днес съществува цяла голяма
област с име Балкария, напомнящо също
за древната Балхара. 

Балкарците са кавказки българи,
преки наследници на българите на Бат Баян.
Населяват най-високите части на Кавказ.

В етногенезисът им взимат участие и кумани и алани. 
По вероизповедание са сунити.
Говорят на карачево-балкарски език, който днес е клон на тюркския
език.

Балкарски лингвисти, обаче, днес са намерили 
хиляди думи в Балкарския, с нетюркски,
а с ирански или шумерски произход. 

Между 488 и 552г. в рамките на Суварската конфедерация
заедно със сувари, хазари и берсили източнокавказките българи 
участват в серия от военни походи южно от тази планина 
било като съюзници на Византия, било по-често като коалирани
с персите врагове на ромеите. 

По време на похода от 515г. като съюзници на персите
българите воюват чак в Сирия. 

В 552/553 г. обаче отношенията между Персия и Суварската 
конфедерация се влошават необратимо и се стига до война,
вследствие на която много суварски, барсилски и български
пленници са заселени от персите в южноарменската област
Сюник

(където българите основават провинцията Балк с 2 селища
на име Вананд) 
и в Муганската равнина в днешен Южен Азърбайджан,
където доскоро или и сега съществуват хидронимът
Болгару-чай (Българска река)
и селищата Болхар, Болгар, Болгаркент, Болгар-кок-тепе. 

 

На прага на Европа 

В 558г. Суварската конфедерация е разгромена от аварите.
 Българите в Кавказ и Приазовието са покорени от аварите, 
като остават под техния ярем до 632г. 

В същата тази година -
 632г. - 
владетелят на всички българи  канасубиги Кубрат вдига
успешно въстание срещу аварите 
и възстановява независимостта на българската държава,

ползвайки се и от подкрепата на византийския император Ираклий,
от когото получава сан патриций.

 Българите отново могат да изпитат сладостта
да имат собствена независима империя! 

Армиите им настъпват откъм Приазовието и Централен Кавказ 
навсякъде – на изток към Каспийско море, на север към Средното
Поволжие и Северски Донец, отвъд който живеели 
славяните и русите, на запад към река Днепър, 
на Юг - към Черно и Азовско море. 

 

Старата Велика България 

В “Именник на българските владетели” пише, 
че българите са имали своя държава в Европа 515 години 
преди Аспаруховите българи да преминат Дунава (680 г.).
 Текстът гласи “Тези пет князе управляваха оттатък Дунава 
петстотин и петнадесет години с остригани глави. 
И след това премина отсам Дунав княз Исперих, също и досега.
” Тази българска държава възникнала през 165 г.
в района на Кавказко-Черноморския басейн. 

Арменският историк Мовсес Хоренаци (V век) пише,
че още II в. пр. Хр. в Кавказ е имало българска държава. 

Подобни сведения откриваме в картата 
на Евсевий Хиероним (268 г.), а също и в летописите на
Егише Вартапет (V век), Захарий Ритор (VI век),
Михаил Сирийски (VII век). 

Арменският историк Вардапет Гевонд(VIII век)
 приравнява скитите и сарматите с българите,
установили се трайно в Кавказ най-късно до І век пр. Хр.
по времето на двама поредни арменски владетели: Вахаршак
и синът му Аршак ( т.е. Артавазд II и Арташес II). От цялостният
контекст на творбата му, се вижда ясно, че говори за
 същите територии, владени от Стара Велика България,
в които остава най стария от синовете на Кубрат - Бат Баян.

В същият дух е и съобщението на Арабския летописец Абу-л-Фарадж
Григориус Бар Гебрей (1226-1286): 

"Народът, който били скити,
ромеите, наричали българи" . 

В Кавказ и северното Черноморие са открити
 останки от множество български градове: Булкар – Балк, Анзи, 
Химар, Кумух, Салтов, Маяки и деснобрежното Цимлянско градище,
както и съвременните селища Балхар и Кубачи в Дагестан. 

 

Така за създател на Стара Велика България според
„Именника на на българските владетели” се смята Авитохол,
а неин последен владетел е  кана субиги Кубрат. 

Защо тогава в науката се твърди,
че Велика България е 
държава създадена от Кубрат? 

Просто защото е наложена догмата,
че първото държавно обединение,
създадено от българите в Предкавказието и Приазовието,
е държавата на Кубрат.
При това тази държава,
"благодарение" на съветската историография,
е обявена за номадска, при условие, 
че много преди нейното създаване има
 извор от средата на VІ в.
на сироезичният автор
Псевдо-Захарий Ритор,
който твърди, че в този регион,
на север от аланите,

 българите имат градове. 

 
Велика България на Хан Кубрат 

Търсенето на началната година на създаването на 
„древна Велика България”
 може да бъде съотнесено, 
на основание на „Именикa на българските владетели”,
единствено към предходникът на Орган и Кубрат,
т.е. към

 „Ирник от рода Дуло”. 

Проучването на сведенията за Ирник, чиято дейност в същият
приазовски регион датира след 465г. (Приск, Прокопий) 
е изумително, понеже същият предкавказки народ,
който сироезичните автори Мар Абас Катина и Псевдо-Захарий Ритор
в периода ІV – VІ векове, наричат „българи”, са известни при
гръкоезичните автори от VІ в. и VІІ в. Прокопий, Агатий,
Менандър, Теофилакт...чрез термина „утигури”. 

Тоест, гръкоезичните сведения за ранното
 минало на утигурите преди 375г.,
дадени от Прокопий Кесарийски и тяхната история през времето
след 465г., е всъщност единственият гръкоезичен летописен
първоизвор, който трябва да бъде интегриран със сироезичните
летописни сведения за българите, 
за да бъде формирана вярна 
на първоизворите история
за произхода на ранните кавказки българи. 

Изумително е, 
но учените и до днес наричат държавата на Кубрат, 
която е била създадена през 629г. – Велика България.

 Теофан Изповедник, обаче, говори за две държави.

Държавата, която превземат хазарите към 669г.
е наречена от Теофан „отвъдпонтийска България”
(отвъдчерноморска България”),
докато държавата,
която той изписва

„Древна Велика България”
очевидно е съществувала много преди VІІ в.,

защото автора на хрониката е от края на VІІ в. и едва ли може
да нарече „древна” („стара”) една държава, 
която е създадена през същият този VІІ в.,
каквато е държавата на Орган и Кубрат. 

 
Древната Велика България 

„Древна Велика България” 

е държавата създадена от 165г.
и просъществувала до 565г. в Боспор (Прокопий)
и Предкавказието,
в която има множество български градове (Псевдо-Захарий Ритор) 

                      и за срам на българската историческа наука 

за тази държава не се знае нищо,
а за нейният владетел Ирник
(упоменат в „Именникът на българските владетели”)
дори мастити професори говорят нелепици,
че бил „митична личност”,
при положение, че в западната историческа наука 
(Бийор, Макуарт, Рънсиман, Вернадски, Мюсе)
отдавна е изказана правилната хипотеза,
че Ирник от „Именникът на българските владетели”
е всъщност Ернак, третият син на Атила.

Товафактически е източната част на империята на хуните на 
"бича Божий" Атила (443-453 г.),
която се простирала от горното течение на р.Рейн до Индия,
в която българите воювали заедно с хуните. 

След смъртта на Атила през 453 г. и разпада на хунската империя,
се оформят две ядра на прабългарския етнос –
едното в Панония,
а другото – в Приазовието и Прикаспието. 

 

Още латинският писател Енодий Тицийски (473-524г.) говори,
че преди Теодорик Велики да ги разбие (към 490г.),
българите били непобедими и владеели всичко, 
включително Среден и Долен Дунав
и Черноморските пространства. 

В заключение, можем да кажем, че Ста̀ра Велѝка Бълга̀рия 
(на гръцки: Η παλαιά μεγάλη Βουλγαρία),
както е наричана от византийските автори,
е ранносредновековна българска държава,
 възникнала според „Именника на на българските
владетели” и други древни текстове на римски, арменски, 
византийски, арабски и сирийски летописи,
 още през ІІ век,
след 165 г.сл.н.е. в района на 
Кавказко-Черноморския басейн,
простираща се в земите между Кавказ, Волга и Карпатите.

Тя представлявала военно-племенен съюз на прабългарите 
и сродните им племена,
част от големия масагетски масив
(крайдунавските скити – масагети – хуни -гети - мизи, мирмидони,
кимерии).

Тук припомням и думите на летописеца Йордан от 6 век,
който пише: 

"От земите на българите излезе хунската ярост". 

 

Основните източници за историята на Велика България 
са хрониките на Теофан от VІІІ век и на патриарх Никифор 
от началото на IX век, като се предполага,
че и двете са използвали общ по-ранен първоизточник. 

През 632 година канасубиги Кубрат сключва 
мирен договор с византийския император Ираклий,
с който Византия признава независимостта на българите
от Аварския хаганат. 

Някои подробности за Кубрат и отношенията му с Империята
се съдържат в етиопски превод на хрониката
на Йоан Никиуски, а българските племена през VII век
са изброени в
арменската географска книга „Ашхарацуйц“. 

 
Около 636 г. тази българска империя била в своя апогей – 
простира се отДербент на Каспийско море до Днепър 
и от Централен Кавказ до средното течение на Волга.
Уви, величието е само временно. 

Според Теофан Изповедник,
преди смъртта си Кубрат съветва петимата си синове
Бат-Баян, Котраг, Аспарух, Алцек и Кубер да не се разделят,
за да се защитават по-успешно от другите народи,
но те не успяват да спазят заръката на баща си.

 Канасубиги Кубрат умира около 668г. 
Най-големият му син, Батбаян, оглавява Велика България.
През 671г. от изток нахлуват армиите на Хазарския хаганат
и за по-малко от година разгромяват българската държава,
като завладяват основната част от територията ѝ. 

Защо това се случва ли ? 

В средата на VII век Велика България,
която не е единна държава, започва постепенно да се разпада.
Хазарите успяват да си върнат част от земите около устието
на река Волга.
В района на Дагестан се обособява едно полунезависимо българско
княжество, само формално подчинено на Кубрат.
По-страшни се оказват раздорите между неговите наследници. 

В 668/669 г., още приживе,
канасубиги Кубрат разделя държавата си между големия
си син Баян, 
по-малкия Аспарух 
и брат си Шам-Бат (593 - 653г.). 

Последният владее Запада, Баян – Центъра,
а Аспарух – Изтока. 

 
Сребърният орел - 
най-ценната находка от гроба на канас/княз Аспарух/
Еспор във Вознесенка.

Ето какво пише в хрониката си Теофан Изповедник: 

"И тъй първият син на име Батбаян, като запазил завещанието
на баща си, останал до днес в праотеческата си земя...
Когато по тоя начин държавата на Кубрат се разделила
на пет части и синовете му се разпръснали,
големият хазарски народ потеглил от Верзилия, 
най-вътрешната страна на първа Сарматия,
 завладял цялата отвъдна страна до Понтийското море 
и като направил първия брат Батбаян, княза на първата България,
свой поданик,
принуждава го досега да му плаща данък." 

" Същия, като запазил завещанието на баща си, останал
в праотеческата си земя и до днес" 
/Никифор/ 

Днес, може би един от синовете на Кубрат,
за който се говори най малко е Бат Баян.
Сякаш той е по-малко важен от който и да е друг владетел
на българските групи.

Бат Баян е уникален в Историята,
с това че като щит, успява да осигури сигурен излаз на братята си,
към новите земи, 
а сам себе си се изтегля към 
върховете на Кавказ при крепостта Хумар.

По този начин, българите придобиват контрол
над търговските пътища, от Константинопол в посока запад,
и от Уралските проходи в посока отново запад. 
Тази задача е била успешно изпълнена от Аспарух, Котраг и Кубер,
като българите заемат ключовите места по пътищата между 
Ориент и Европа,
между Изтока и Запада. 

В "Именника на българските владетели", Бат Баян
е споменат под името Безмер: 

Безмер 3 години, а родът му Дуло,
а пък годината му шегор вечем. 

 

В централен Кавказ днес съществува цяла голяма област
с име Балкария, напомнящо също за древната Балхара.

Българите винаги спазвали традицията по именуване
на своите градове, защото и град Балх етимологично означава
"бял, блестящ" град. 

Балкарците, които също са наш сроден по кръв народ, се наричат
сами себе си Малкарци ,
по стария обичай,
"Б" да се обезвучава и да преминава в друг звук, 
както Бактрия-Пактрия,
или 
Плискова града,
което по логично звучи Бляскава града.

Последната хипотеза е подкрепена от факта, че Плиска
е била наричана "слънчевград" в средновековната книга 
"Пророческо сказание" от Пандех,
а византииците са наричали Плиска - Плискова и Плискува. 

 

Всъщност, многобройните названия "Бял град" на ранните
български градове идват от семантиката на българския
етноним (българ = бял) и означават "Български град",
 те били разположени все по границата на новото българско
землище . В своята книгата си професор Дейвис твърди,
че още с основаването си, Аспарухова България е включвала
и цяла Румъния. 

От изток през 671г. нахлули армиите на Хазарският каганат.
Първият удар понесли племената на оногури, обитаващи източните
части на Велика България и утигури, обитаващи югоизточната част 
на страната, или племената на Аспарух и Котраг. 

Тяхната съпротива била прекършена бързо -
 Аспарух отстъпил
с оногурите и част от кутригурите на запад и се спрял 
отвъд Днепър,
Котраг пък, с част от утигурите и кутригурите се изтеглил
на север, в междуречието на Волга и Кама.

 През 672г. Бат Баян бил победен и се признал за васал на хазарите.
Той управлявал самостоятелно едва три години 
в периода 668 - 671г. 

Настъплението на хазарите обаче, се оказва фатално
и разсича на две Българската империя. 

Надигат глава и доскоро кротуващите алани. 
Като васал Баян запазва властта си между Средното Поволжие
и река Днепър. 

Част от тези т.н. "черни българи" се оттеглят във високите
части на Кавказ и формират оцелелият и до днес Балкарски
народ обитаващ подножието на най-високия връх 
в Европа - Елбрус. 

 
Връх Балкар (Уллу Малкар) в Централен Кавказ,
където са се заселили българите 
на най-стария Кубратов син - Бат Баян - в днешна Балкария. 

Интересна е съдбата на онези българи, от западната част
на империята, които след разпада на Велика България останали
в Северен Кавказ, Приазовието, долното течение на Дон
и Северното Причерноморие. 

Водени от по-малкият брат на  канасубиги Кубрат -
Шам-Бат (593-653г.), наричан още Кий,
 те създават още една България,
наречена Черна България 
(или държавата Дулоба - страната на Дуло) 
между 677г. и 690г. със едноименна столица, селище, 
на което е съдено по-късно да прерасне в Киев, 
столицата на древноруската държава. 

Потвърждение на това е, че посоченото от
 Константин VII Багренородни в труда му За управлението на империята 
тогавашно име на Киев е "Самбатас" (гр. Σαμβατας), 
което отговаря на българското Шамбат - 
споменатия младши брат на канасубиги Кубрат. 

Летописецът Нестор в "Начална руска летопис" още пише, 
че Кий след като ходил до Цариград и бил удостоен с почести
от императора, живял за кратко на Дунав, завърнал се и управлявал
в своя град Киев, където и завършил живота си в 672 г.

Кий е легендарния основател на Киев (укр. Київ) посочен в
 Начална руска летопис, в Джагфар тарихъ и косвено от
 Константин VII Багренородни в труда му
 За управлението на империята. 
Според преданията е живял през 7 в.

Редица учени като проф. М. И. Артамонов, отбелязват, че имената 
на Кий и митичните му братя не носят никави признаци за славянска принадлежност, като В. Н. Топоров обосновава иранските им корени,
което становище получава развитие и в съветската историография.

Начална руска летопис не посочва категорично народността му,
само пише че е живял на река Днестър и впоследствие
неговите хора се нарекли "поляни", докато Гази Барадж тарихи
изрично го сочи като Шамбат (Шам-бат) брат на Хан Кубрат,
племеник на Бат Органа и чичо на  Аспарух, 
по поръка на брат си основал на мястото на 
селището Аксал в 620 г. града наречен първоначално Бащу,
а след това Киоба и Киев ( Анатолий Железни,
Забытая история Киева).

"По заповед на Курбат по-младият му брат Шамбат през 620 година
издигнал на мястото на аула Аскал при възвишенията Куян-тау
града Башту и потеглил от него начело на отряд от българи, 
анчийци и саклани-руси срещу врага. Удало му се бързо
да разгроми аварите и да завземе страната им... след това Шамбат 
се провъзгласил за независим владетел, а държавата си нарекъл
Дулоба, (тюр. Дуло род "Дуло-оба", Дулеба). Като узнал това,
Курбат заповядал на брат си да се върне на негова служба,
но този отказал и получил от Башту прозвището “Кий” 
(“Отрязаният”, “Отделилият се”)." Иман, Бахши. Джагфар тарихы,
Оренбург, 1993,Т.1, с.17.

В 1908г. Викентий Вячеславович Хвойка (Čeněk Chvojka) открива 
каманен алтар от суха зидария от неоформени камъни 
с овална форма и размери 4,2х3,5м и височина 0,4м
с ризалити по четрити посоки на света, до южната страна 
на който е горял жертвен огън, разположен в средната на 
предвладимировия град, в самата среда на княжеския двор,
които историкът счита за олтар на Кий.



Крепостната стена на Андреевский спуск Киев,
крепостта Каменец Подолск.

През ІХ - Х век византийският император Константин Багренородени
в своето съчинение и древноруският летопис ги наричат
 “черни българи”, а арабо-персийските автори -
“вътрешни българи”. 

От договора от 945г., сключен между киевския княз Игор
и византийския император, може да се съди, че

 Черна България е граничела непосредствено
с Киевска Рус откъм Черно море,
заемайки и земите по Северски Донец. 

Н. Я. Мерперт, позовавайки се на ръкописа на анонимната персийска
география от края на Х в. “Худуд ал-Алам”
(“За пределите на света”), дава следното описание на границите
на Черна (Вътрешна) България:

“...източната граница
на народа на вътрешните българи се оказва долното течение
на Дон, западната - Днепър, течащ през страната
на славяните (сакалибите), северната - Северски Донец,
отвъд който живеели славяните и русите, 
а Южната - Черно и Азовско море. 

Само едно такова разположение оправдава самия термин.

Народът “вътрешни българи” се намирал между външните
(дунавските) и волжските българи ,
към които, както показват сведенията на “Худуд ал-Алам”,
този термин не би могъл да се отнася”.

“Този народ е смел, -
пише персийският автор, - 
войнствен и внушаващ ужас.
Характерът им е подобен на този на тюрките,
живеещи до страната на хазарите. 
Вътрешните българи воюват с всички руси,
но търгуват с всички, които живеят около тях ”. 

 
Волжка България 

Вторият син на Кубрат - Котраг,
 потегля на североизток и се заселва по средното течение 
на р. Волга.
Тук след 660г. поставя. началото на т.нар.
Волжко-Камска България. 

От тези земи през VІІ век ще се обособи още една наистина Велика
българска империя – наречена Волжка България. 

Тя ще просъществува цели 10 века - като през 30-те години
на XIII в. е разгромена от татаро-монголското нашествие, 
възстановена е през 15 век под името Казанско ханство или
 Велики Болгар, а по-късно, през 16-ти век е завладяна
от Иван IV Грозни, (Велик княз Московски),
след което той започва да се титулува Цар Болгарский,
титул запазен от руските царе до 1917 г. ! 

И така, за няколко години възстановената с оръжие от кана Кубрат
Велика България отново е разбита на късчета. 

Всичко на изток остава за хазарите.


 Аспарух пресича реките Днепър и Днестър и през 70-те
години на VII в. се заселва в т.нар. Онгъл (Оглос, Онглос) - 

земите около делтата на Дунава в днешна Румъния 
и/или днешна Южна Бесарабия.
 През 675г., той е принуден да изсели повечето уногундури
и немалка част от дагестанските българи около дунавската делта,
където огромният им брой ги изправя пред гладна смърт.

Така за Аспарух остава единствен изход –
 да си пробие път на юг, отвъд Дунава, към териториите,
владени от ромеите,
където го 


чакат сънародници,
вече заселили се тук 
в предходните 3 столетия. 

 

Още през IV век българи се заселват в Панония и създават
Панонска България около V-VI в.,
по времето на Атила.

По-късно, част от тях заедно с хуните на Атила достигат
до Апенините и територията на днешна Франция.

След смъртта на Атила в 453г., българите започват системни 
нападения на земите на юг от Дунав.
 През 493–499–502г. български отряди нахлуват в Тракия,
а от началото на ІV век датират и първите им трайни поселения
на Балканския полуостров. . 

Вече видяхме, че на картата на св. Евсевий Йероним,
 по това времето около 380г., когато е била съставена, 
при обозначаване на римската провинция Мизия,
 днешна Северна България 
ВЕЧЕ стои надписа "Mesia hec & Vulgaria"

("Мизия, тук и България " ). 

През 480–486г. византийският император Зенон сключва 
съюз с панонските българи срещу остготите. 

Известна част от прабългарските племена - утигурите
и кутригурите остават в Панония
и след разгрома на хуните. 

Не само летописците  Павел Дякон и Орозий Павел
свързват дедите ни с древната Панония. 

Това прави също Йоан Зонара.
В един свой речник той нарича българите
с името панонци - Πανόνιοι οἱ Βούλγαροι. 

А самата България означава като Панония -
Πανονία ἡ Βουλγαρία.

 

500-520г. българите проникват на Апенините.

Планината Булгерия на юг от Неапол,
е най-западното планинско гнездо на древните българи
 още от 568–569г., когато група панонски българи,
включени във войската на лангобардския крал Албоин,
се заселват в Северна Италия.

Именно затова в тази държава,
има и много селищни имена и фамилии като Болгаре,
Болгери, Боргери. 

В средата на VI век част от панонските прабългари, водени 
от кан Алцек се заселва в земите на баварците, подвластни
по това време на франкския крал Дагоберт I, който по-късно 
нарежда те да бъдат избити.Оцелелите бягат в Северна Италия,
в околностите на Венеция. Дружината се заселва в Беневент 
и Кампобасо в градовете Сепиниум, Бовианум и Изерния.
На Алцек е присвоена титлата "дукс".

 За двуезичието на тези българи чак до края на VIII в. 
свидетелствува Павел Дякон. Нещо повече — в съчинението
си "Български преселници в Италия през VI в."(1933)
Винченцо Д"Амико съобщава, че дори до началото на XV в.
в Италия е имало българи съхранили народностното си
самосъзнание. На 23.V.1417г. - пише авторът —
българските благородници от гр. Верчели полагат клетва пред дука
на Милано. Дни по-късно същото задължение поемат
и българите жители на Милано. 

Към 1933г. Д"Амико брои потомците
на древните българи,
живеещи в Италия,
на около 3 милиона души!!!


 
Карта на наименованията
с основа Булгар в Италия. 

Позорният за Ромейската империя мирен договор,
подписан в 681г. с българите,
бележи края на една война, 
а не някакво начало. 

Канас/княз Еспор/Испер рих (Аспарух)

 се е качил на трона на Дунавска България

 

 Моят ДЪЛБОК ПОКЛОН пред Паметта на графиня Юлия Вревска и саможертвата и за НАРОДА НИ!
ВЕЧНА И ПАМЕТ!
Но защо забравяме, че и след нея имаме такъв ПОДВИГ И НЕ ПО-МАЛКА САМОЖЕРТВА?!...
Съответно, "изследователите" във филма или част от тях, не са пропуснали да "светят" на Н.В. Цар Фердинанд, че последния "нямал за нищо", своята втора съпруга, "унижавал" я и незнам си какво още...
Както и колко "надменен" и "презрителен" към народа и армията бил и прочие стари и недоказани съвсем клишета...
Но все пак, струва си да се запознаем с ФАКТИТЕ ОКОЛО БИОГРАФИЯТА на забравената Българска Царица!
Дали останалото е истина, може да се провери от други автентични източници, спомени и прочие...

Елена Елистраткина Абониране2 207   Добавяне към  Споделяне  Повече 3 885     24 0 Публикуван на 10.01.2013 г.

12 септември 1917 година:
Първата Световна война отива към края си, Русия е пред прага на невиждана досега революция, а в България на 57 години умира царица Еленора - втората жена на цар Фердинанд. Умира в двореца Евксиноград, край Варна, след като е царувала едва 9 години.

Тялото й е докарано в София, после погребано до Боянската църква. Дотук всичко щеше да излежда като едно обикновено погребение на член на царското семейство. Ако не беше на Еленора - с кръст за храброст, милосърдна сестра, спасителка на Боянската църква. На Елеонора - германката, която жертвайки се отива на бойното поле, за да помага на тифузно и холерно болни български войници. И после губи заради това живота си. Вестта за смъртта й потопила България в скръб и според поета Кирил Христов "не е имало софиянка, която да не е отишла на опелото на царицата".

Сега Елеонора е забравена. А този филм трябва да извади живота и личността й от забвението.

Гледайте филма "Елеонора - забравената царица", на Елиана Димитрова и режисьора Олег Ковачев, оператор - Анна Андреева, монтаж - Цветослав Юруков, редактор - Весела Смилец.

• Категория
  • Пътувания и събития
• Лиценз
  • Стандартен лиценз за YouTube

 Елена Елистраткина Абониране2 207   Добавяне към  Споделяне  Повече 5 837     22 2 Публикуван на 5.04.2013 г.

Вече 62 години ковчегът с тленните останки на българския цар Фердинад стои непогребан в криптата на църквата "Св. Августин" в германсикя град Кобург. Той никога не е бил полаган в земята, защото не е изпълнена последната му воля -д а почива до първата си съпруга княгиня Мария-Луиза в пловдивската католическа катедрала "св. Лудвиг ".

С този филм Българската национална телевизия започва дискусия - да бъде ли погребан цар Фердинанд в България или не. Засега историците са разделени на две. Част от тях смятат, че заради двете национални катастрофи след Втората Балканска и след Първата световна война, царят не трябва да почива в България. С поред други трябва да погребем един мъж до жена му - без пристрастия, без политика. Така както през 2006 г. тленните останки на руската императрица-майка Мария Фьодоровна са пренесени в Петербург и погребани до тези на съпруга й Александър ІІІ.

Надяваме се този филм да даде началото на обществена дискусия и очакваме вашите мнения.

Автор - Елиана Димитрова
Оператор - Георги Танчев
Редактор - Весела Смилец
Монтаж - инж. Владимир Анастасов
Режисьор - Елвира Илиева

 Далеч съм от това да идеализирам или "въздигам до небесата" Цар Фердинанд, да твърдя, че е "безгрешен", "светец", "Ангел" или нещо подобно...
Той ИМА своите непоправими грешки и грехове пред България! Макар и не точно тези, в които е популярно да бъде упрекван.
Но все пак, нека сме СПРАВЕДЛИВИ и напомним, че тази кореспонденция - НЕ Е ОПРОВЕРГАНА КАТО АВТЕНТИЧНА ОТ НИКОГО, а пасквила - "Съвети към сина", все още няма своя ОРИГИНАЛ, но пред някои хора МИНАВАТ ЗА "ИСТИНА", все още?!...
Извинявайте, но ако те бяха истина, както и "сляпата и непоправима - патологична омраза" на Цар Фердинанд към българите, заради която е постоянно сатанизиран, защо му е да пише това на Хитлер?
Може би, че да се кандидатира за дупетат или прецедент в бъдеща парламентарно-дупедавска република и да ги използва за "пиар"?...
Логика?!...

автор: monarchism 
Благодарности на Валентинъ Костадиновъ






Приложение 1

Писмо на Царь Фердинандъ До Хитлеръ
Кобургъ, 07 юлий 1940 г.


    Ваше Превъзходителство, ще разберетѣ съ какво въодушевлѣние азъ като бившъ глава на една страна, която съ непоколебима вѣрностъ се е сражавала прѣзъ Свѣтовната война на страната на съюзната германска армия, и най-вече въ качеството си на пруски генерал-фелдмаршалъ съмъ следилъ полета на германския въорѫженъ народъ подъ гениалното водачество на Ваше Превъзходителство. Съ неописуемо задоволство преживѣхъ поражението и наказанието на държавитѣ отъ бившата Антанта, които сѫ били винаги мои смъртни политически врагове и които сѫ донесли толкова нещастия и бедствия на света, особено на малката България. Изказвамъ на Ваше Превъзходителство моитѣ искрени и най-горещи сърдечни пожелания за невижданитѣ и небивалитѣ въ историята дѣла и успѣхи на Нашето политическо и военно водачество!

     Постигнатитѣ победи, които откриватъ пѫтя за мирни договори, ми даватъ поводъ да поднеса на Ваше Превъзходителство следнитѣ мои мисли за благожелателно проучване. Придобиването на Добруджа бе една отъ най-важнитѣ военни цѣли на България още прѣзъ времето на Свѣтовната война. Въпрѣки нейното чисто българско население Добруджа бѣше откъсната пакъ отъ България по непонятни съображения. Ще бѫде напълно въ интереса на традиционнитѣ приятелски отношения между България и Германия и въ съгласие съ национално-политическитѣ идеи на Ваше Превъзходителство, ако тая загубена часть отъ българското тѣло бѫде върната на България именно отъ германска рѫка, а не отъ рѫката на друга страна, която се стреми да впрегне България въ своята кола чрѣзъ такова предложение. Не е нуждно да посочвамъ тукъ какви последствия за по-нататъшното развитие на Балканитѣ може да има разрешението на този въпросъ по единъ или другъ начинъ. Едно справедливо уреждане на добруджанския въпросъ въ тоя моментъ би могло да бѫде въ сѫщото времето едно лично и морално удовлетворение и едно потвърждение и оправдание на моята тогавашна политика. Отъ гледище на тогавашното положение на България като центъръ на Балканитѣ въ интересъ най-вече на сигурностьта на германския пѫтъ къмъ изтокъ ще бѫде, ако бѫдатъ засилени позициитѣ на България, като й се върнатъ загубенитѣ български области и излазътъ на Бѣло море. Отъ името на храбритѣ български войници подъ моето командуване, паднали въ Свѣтовната война, и отъ името на тъй тежко пострадалия тогава български народъ, който ме счита за единственъ виновникъ за тогавашната катастрофа и за последствията отъ нея, моля да бѫде премахната неправдата, причинена тогава на България отъ Съглашението!


Съ искрена вѣрностъ – Фердинандъ




              Приложение 2  

Фюреръ и Райхсканцлеръ,
Главна квартира на Фюрера – 02. 08. 1940 г.


До Негово Величество
Царъ Фердинандъ Български, Кобургъ,
Августовъ палатъ

 Ваше Величество,

   Много приятелски думи, съ които Ваше Величество сте споменали германскитѣ успѣхи, ме радватъ искрено. Моля Ви поради това приеметѣ моитѣ горещи благодарности.

   За другото съдържание на дветѣ писма на Ваше Величество отъ 7 юлий т. г. длъженъ съмъ да кажа, че азъ винаги съмъ гледалъ съ особени симпатии на българскитѣ ревизионистични претенции. Може би не е далечъ времето, когато тѣ ще намѣрятъ своето осѫществяване.

На Ваше Величество твърде преданъ
Адолфъ Хитлеръ



  Откъсъ отъ книгата - "Василъ Бойдевъ - Отъ поручикъ до генералъ. Спомени"

 Признания "с половин уста" от страна на "архитекти" и участници в престъпния "преход" към гробищата, позволяващи почти да "сглобим пъзела" на истината за неговата порочност!
Няма да чуете разбира се, коя беше ИСТИНСКАТА ОПОЗИЦИЯ И СЪПРОТИВА СРЕЩУ КОМУНИЗМА и имената на ИСТИНСКАТА МУ АЛТЕРНАТИВА...

Филмът разкрива, че германски крайно - десен, консервативен и антикомунистически политик, спасява комунистическа България от фалит и по-раншен крак, в последните и няколко години и такива на диктатора Живков.
За съжаление, а може би пък в перспектива за щастие... Сега няма и толкова "Германия" или "полу" такава, колкото има и тогава.

 Автор: zahariada 
Meдицината в древни времена, в различни държави http://www.zahariada.com/

Публикувано на 21 юли 2015 г. |

Модерни идеи на древната медицина се основава главно на вкаменелости от праисторически хора и техните инструменти, както и практики на примитивните народи, които са оцелели до наши дни. В вкаменелостите има следи от костни деформации, счупвания, остеит, остеомиелит, артрит, рахит, туберкулоза. За други заболявания не съществува надеждна информация, но е възможно, че повечето от съвременните болести са съществували още в древността.

Примитивна медицина заболяването The базирани на предположения за последиците от свръхестествени вещици или зли духове. Поради това, лечението е подходящо: магически заклинания, заклинания, песнопения и различни ритуали. Те изплаши злите духове, маски и шум. Досега вълшебно лекарство се практикува в някои части на Австралия, и Централна Африка, както и на островите на Полинезия.

Магия медицина служи като основа за появата на първата човешка професията - шарлатанство. Хората, които се занимават с лечение, формирани към определена социална група, е обвит в мистерия. Следва да се отбележи, че с такъв голям вярата в свръхестествените, много суеверия на древни зърна се съдържа палец. По-специално, инките са били добре запознати с терапевтични свойства на Йерба Мате чай, стимулиращият ефект от какао, както и за ефектите на гуарана, както и билкови лекарства.

Северна Америка индианците, въпреки използването на магии и магьосничество за лечение, като в същото време са били въоръжени с доста ефективни методи за лечение.Така, например, най-висока температура те използват диуретик, почистване, потогонно, течна диета и кръвопускане. Стомашно - използва растения с слабително, повръщане, имоти, и направи клизма. Индианци използвани общо 144 лекарствено вещество, повечето от които се прилагат в модерна фармакология. Особено квалифицирани индианците в хирургията Отнася гуми за фрактури, намаляване на дислокация, зашити, да се поддържат чисти раните, използвайте лапа и обгарянето с билки.

Ацтеките също хвърли гуми, и се използва хирургически инструменти от камък. Като цяло, трябва да се отбележи, че ранните хора, които се използват като инструмент заточени камъни, показаха невероятна хирургическа умение. Има доказателства, че в миналото са извършили ампутацията. Това е съвсем нормално и да имат нормални операции като обрязване, кастриране и налагането на скоби, както и ... краниотомия.

Череп със следи от трепанация са били открити в Австралия, Япония, Малайския полуостров, Китай. Досега трепанация се използва от някои примитивни народи от Алжир, Кавказ, както и тези, които живеят на островите на Тихия океан. С трепанация се лекуват главоболие, епилепсия, лудост.

Начало на древните цивилизации в света е Месопотамия. Въпреки факта, че някои учени твърдят, че сред вавилонците не са лекари, това е в противоречие с археологически данни, които показват, че шумерската-акадската цивилизация имаше относително високо ниво на развитие на медицината. Много е вероятно, че шумерската предшества египетското лекарството, защото печатът на шумерския лекаря, открити по време на разкопките, т.е. датирана хилядолетие пр.Хр.

Медицина остава магическо, лекарите наричат "Асо" (този, който е собственик на водата).В шумерски медицина тя е натрупала много емпирични експертиза. Лекарите на тази цивилизация се използват повече от 300 лекарства: дърво, филизи на растения, корени, билки, семена, минерали, растителни сокове. Някои от тях са имали конкретна цел.

Терапевтичният ефект на много средства не е под съмнение. Така, например, които не се препоръчват масаж за болки в стомаха, клизма - за възпаление. В някои заболявания препоръчва диета, почивка и сън, както и топли и студени компреси, лапи.

Астрология изигра важна роля, която е тясно свързана с по прогноза на заболяването.Така че, в повечето случаи върху плочите пред обозначението на наркотици, изброени симптоми.

За доказателство, че са оцелели до наши дни, е очевидно, че цивилизацията на Месопотамия са пострадали очни заболявания, стомашно-чревния тракт, сърцето, жлъчния мехур, както и психични разстройства и заболявания на костите. Лекарите бяха определена социална прослойка, и тяхната дейност се уреждат със закон. Така например, през покрива на Хамураби определя строги наказания за неправилно лечение и вписана в обезщетение, ако лекува пациенти.

Що се отнася до египетския лекарството, неговото началото на тайни Кута. Той се разглежда като бог на мъдростта автор на шест книги по медицина. За съжаление, нито един от тях не оцелее. Първият лекар в Египет стана Sekhetenanah който излекуван "ноздрите на царя." Повече известния беше Имхотеп, везирът на фараона Джосер, известен архитект, великият лекар. The полубог и покровител на медицината.

В Египет лекари бяха двете свещеници. Тя бе специален каста, и медицински училища съществуват независимо от храмове. За египетски медицина известен най-вече от които дойдоха да ни папирус Еберс и Smith,. В тях, в допълнение към медицински теми, съдържа повече от 900 предписания и рецепти. Те също така включва описание на лечение на контузии и рани, текстовете на педиатрията и гинекология.

До тогава, докато лекарят придържа към правилата, съхранявани в херметични книги той не може да се докосне, без заплащане, дори ако пациентът умира. При най-малкото отклонение от нормите на лекаря се наказва със смърт.

Въпреки доста широка практика на аутопсия и балсамиране на мъртвите, знанията египтяни в областта на физиологията и анатомията са доста оскъдни. Това противоречие се обяснява с наличието на много табута по отношение на мъртвите, и че отнема специални експерти балсамиране, а не лекари. В същото време, разбиране на болестта също бяха на по-ниско ниво и се основава обикновено на идеята за нашествие на зли духове. Съществена част от изцелението са магически заклинания, заклинания и песнопения. В допълнение към демоните, за да причините за заболявания са също да попадне в организма от вредни вещества и време.

Въпреки това, диагнозата се извършва на много високо ниво, пулса е на няколко места (което означава, че египтяните са понятия от обращение). Heart те смята за жизненоважен орган и дишането - най-важната функция. Помогнете зависи от тежестта на заболяването.По-специално, наранявания на главата и фрактури считат фатални и не се лекува.

За всяка болест са предписани техните лекарства и тяхната точна дозировка. Някои от тези средства се използват в нашето време (шафран, опиум, рициново и маслиново масло). Хирургия се прави рядко, защото е било необходимо, за да се запази тялото за задгробния живот. Ето защо, за да се намали на дислокация наложени гуми за фрактури, но нищо не бе ампутиран.

Чистота и диета са част от религиозни предписания. Въпреки това, в древен Египет често се срещна заболявания на окото, червеи, ревматоиден артрит, туберкулоза на гръбначния стълб. В същото време, доказателство за разпределението на рахит, кариес или сифилис там.

Египет е била призната като родно място на първите лекари - специалисти тесен профил.В държавата има много лекари, всяко лечение само тяхното заболяване: главата, очите, червата, зъбите.

В иврит лекарството, в привеждането в съответствие с медицинската практика на Вавилон и Египет, нови методи на лечение и нови концепции, като например пълно отхвърляне на магически подход. И здравето и болестта, изпратен от Бога. Ролите на свещеника и лекарят бяха смесени, но това не попречи на развитието на медицинската професионализъм. Библията рядко се споменава за медицина, те се отнасят основно до налагането на мехлеми и превръзки на рани или гуми за фрактури.

В същото време, на изискванията за хигиена и превенция на заболяванията достигнат много високи нива. Религиозните практики включени измиване на ръцете преди хранене, дневни измиване. Законите са разработени в случай на кожни заболявания: изпере дрехите на пациента или горят изолат на пациента. A споменаване на чума плъхове, както и описание на buboes може да показва, че древните евреи отбелязват някаква връзка между чумата и плъховете.

В древна Персия, нямаше познания за анатомията, и съотношението на болестта въз основа на магията и религията. Така наречените медицина се занимава изключително свещеници на Бога Mazda и лечение се състои от молитви, ритуали и церемонии за пречистване. За лекарските грешки са установени наказания за успешно лечение - награда.

За медицината в древна Индия не съществува точна информация, тъй като тя се споменава само в легенди. Ние знаем, че демоните на болестта izspolzovali специално заклинание. Една от OBS-известен лекарите на древна Индия беше Sushruta, който напусна описание на повече от сто хирургически инструменти, както и списък на 760 лечебни растения. Той също пише за туберкулоза, чума, едра шарка и малария. Смята се, че именно той е открил връзката между маларията и комарите, и между чума и плъхове.

За индийската медицинска мисълта за този период се характеризира с желанието за по-подробна класификация. Така, например, в хирургията стриктно предписаната посока, вида и дълбочината на рязане за всеки орган. Причините за болести, приписвани произшествия, климат, карма и преяждане.

Диагнозата на всяка болест е бил повдигнат много внимателно, като се използва палпация, инспекция, слушане. Опасни симптоми бяха преброени. Лечението се провежда с използването на кръвопускане, пиявици лечебни растения, консерви, както и лаксативи и повръщане, както и клизми. Особено внимание бе обърнато на спазването на режима и диетата.

Познаването на анатомията бяха много слаби. Така например, се предполагаше, че кръвоносните съдове и нервите започват от пъпа. В същото време, хирургия разработи много добре, направи операция херния, сливици, тумори, ампутация, литотомия, цезарово сечение. Доста често извършва пластична операция на носа (премахването на носа беше наказание за прелюбодейство или отмъщение).

Хигиена също играе голяма роля. Законите на Ману бе предписани перална диета.Операцията използва различни инструменти и ставите, кръвоносните съдове лигиране.

Китайска медицина също е обвит в легенди. Той се счита за основател на император Шенонг, че току-що е описано повече от 100 билки и изобретил техниката на акупунктура.

Първоначално, китайска медицина е магическа, но в хода на развитие е натрупала много емпирични знания за билкови лекарства. В основата на медицинската теория е учението за петте елемента и силите на ин и ян (мъжки и женски).

Китайски лекари практикуват аутопсии, но в същото време наясно кръвообращението.

При диагностицирането на сърдечния ритъм играе важна роля, тя се измерва при 11 места с три различни компресии. Той е бил известен 200 вида варива, 26 от които бяха разгледани фатално.

Терапията се основава на противодействието на Ин и Ян, тя се радва на огромна популярност доктрина на знаци (използван за лечение на жълтеница жълти цветя, боб - използва се при лечение на бъбречни заболявания). В същото време, с повече от 2 милиона рецепти са някои много ценни и употребявани до сега. Например, кожни заболявания, използвайки арсен за анемия - железни соли, за лечение на сифилис - Mercury ...

Това е само кратък преглед на развитието на медицинската мисъл и практика в древния свят. Необходимо е да говорим за древна Гърция и Рим, но в няколко думи за развитието на медицината в тези страни не може да се каже.

Но във всичко това е важно, че всички тези цивилизации, при липса на необходимото оборудване и знанията на хората искаха да знаят повече. Много е тъжно, че в днешния свят е желанието да се постепенно атрофира ...

 

 Автор: zahariada 
www.zahariada.com/%D0%BD%D0%B0%D0%B9-%D0%BC%D0%BE%D0%B3%D1%8A%D1%89%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B4%D0%B0%D0%BC%D0%B0-%D1%85%D0%B2%D1%8A%D1%80%D0%BB%D0%B8-%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D1%88%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D0%BE%D0%BC%D0%B1/