Гочиту Гергов и Румен Главътъ като най-верните следовници на руския патриарх и Николай Първи

Пред храма ги няма 20-те хиляди...
/Кликнете върху снимките, за да ги видите в пълния им "блясък".../

Миряните в Пловдив са по` християни от владиците…

                Доста съм критикувал пловдивчани, но визитата на руския патриарх Кирил при пловдивския патрика Николай, известен и като Лудото Коле, отново доказа, че в екстремни изпитания за православното братство енориашите усещат безпогрешно фалша, церемониалността и празния тенекиен звън на напомерните амбиции, лошо прикриващи се от политически, чисто комунистически и по същество Богохулни жестове.

                Владиката Николай очакваше в Пловдив да се стекат между 10 и 20 000 миряни, за да посрещнат с „радост и възхвала” патриарсите Максим и Кирил. За целта цяла седмица се лъскаха улици и храмове, по улиците „От. Паисий” и „Д-р Вълкович”, както и пред храма „Св. Марина” се провесиха гирлянди от знамена, разнасяха се хоругви, с една дума вдигаше се олелия до Альоша в очакване на  „знаменателното събитие за целия православен свят”. Пловдивският владика се превърна в медийна и градска звезда в дните на възкресенска радост. Уви, пи-ар акцията на Николай и Руската православна църква се провали в Пловдив с гръм и трясък, независимо от титаничните напъни на медии и власт. Вчера /28април/ бляскавото посещение на патриарх Кирил в града събра едва около 1 000 – 2 000 миряни като в тях включвам: 14 автобуса/толкова преброих/ с предимно пенсионери, които съчетаха Богуслужебните си ангажименти с възможност да се напазарува и се припомни младостта с изкачването до „Альоша”; цялата масонска ложа „Слънце – Ориент” на пловдивския властелин и почетен консул на Русия Гочиту Гергов; партийната организация на БСП в Първомай, доведена организирано от местния депутат Петър Мутафчиев; около двадесетина плевенски комунисти-поклонници, уредени с екскурзия до Пловдив от вечния Румен Петков, познат от следването си в местния университет като Румен Главътъ; около 100-ина охранители от двете страни/само тази на патриарх Кирил бе около 20 души/; местния военен духов оркестър; състава на родопската атракция „100 каба гайди”; около 20-ина оператори и журналисти, водени от обществения презерватив Николай Бареков, който от известно време се изживява и като говорител на Николай Пловдивски Първи; точно 17 активисти на „Атака”, водени от Волен без Капка и от Павката Шопов без устройство на извънземен; още около 30-ина местни журналисти, присъстващи повече за атракцията и, разбира се, всички свещеници от Богоспасяемата пловдивска епархия, удостоверяващи с личен подпис присъствието си в списък, раздаден от техния началник Николай. Направи си сам, уважаеми читателю, сметката колко пловдивчани уважиха с преклонение и „братско общение”, безрезервно и Богулюбиво, посещението в най-голямата епархия на двамата патриарси ??!

                Пловдивските православни енориаши чисто и просто отсвириха местния им водител, избран неканонично, но усилно изживяващ се като наместник на Русия в църковните дебри, т.е. Николай Методиев Севастиянов, или Николай Първи Пловдивски, или просто Лудото Коле. Пасомите се оказаха по-прозорливи от водителите. За пореден път.

                Всъщност в храма „Св. Марина” нямаше място за миряните. Той бе запълнен от църковниците от двете страни, безбройните им охрани, преводачи, свитата на Гергов, Румен Петков и Мутафчиев, малко атакисти, областния управител, кмета, общинския шеф, няколко местни величия, предимно от масонските и ротариански деноминации, е, разбира се и Светлана Шаренкова с нейните последователи, за които Русия е предпочитана пред България. Жалкото бе, че през цялото време представителите на Българската православна църква се държаха като подчинени на свитата на руския патриарх. А нали в православния свят всички поместни църкви са автокефални?! По време на молебена и в последвалите речи се говореше непрекъснато за някакво „източно православие”, което никога и никъде не е съществувало, защото един от постулатите на Светото Православие е да не се дели на източно, западно, южно или северно?! И кога пловдивския патрика ще отговори на простичкия въпрос имат ли право да се черкуват в православен храм Богоборци и Безбожници като масони и комунисти, каквито са приятелите му Гергов, Петков и Мутафчиев, защото така се нарушават Светите Апостолски правила?! В тази церемониална вакханалия не е особено трудно да си отговорим защо истинските поклонници на православието в Пловдив просто не почетоха „светейшествата”, имаше в пъти по-малко хора, отколкото при посещението на Вселенския патриарх, а въобще не може да става сравнение с посещението на Папа Йоан Павел Втори ?!

                А колко му пука за Пловдивската епархия и местните поклонници руския патриарх недвусмислено показа като със стъпването си в града най-напред се възкачи да положи венец пред паметника на „Альоша”. Нали се сещате в каква кампания – пак Николай/Севастиянов и Бареков/, пак Гочиту Гергов, Румен Петков-Глъвътъ, Петър Мутафчиев, пак Шеренкова и компания, разбира се около стотина местни комунисти и охрана, много охрана, която да ги пази от народната любов и преклонение. Най-напред там отиде, на комунистическото капище, не в Храма православен и зад Кирил подтичваха българските слагачи и безродници, успокоителното е, че все пак патриарх Максим не го възкачиха и него там, нямаше ги и гордите пловдивчани, независимите и дръпнати граждани на този вечен град!

                Може да видите и нещо смайващо – владиката Николай Севастиянов Пловдивски или Лудото Коле на руском языке в руска телевизия, пред руски журналист се обявява срещу членството на България в Европейския съюз и възкликва „Стоп на европейските директиви!”. Вижте го в целия му блясък на този адрес - http://aig-humanus.blogspot.com/2012/04/blog-post_29.html

                Това е положението, без извинение, драги читателю.

                Иначе – Христос Възкресе, православни християни !

ПРИКАЗНИЯТ ИКОНОСТАС НА 19-ГОДИШНИТЕ РЕЗБАРИ

Най-невероятното нещо което може да видите в църквата „Успение на Пресвета Богородица”, а може би и в цяло Габрово, е иконостасът, който е УНИКАЛЕН. Той е забележителен образец на следосвобожденската дърворезба.

      
Аврам Аврамов — резбар (РИМ-Габрово) 

Иконостасът е изработен от липово дърво от двама млади, едва 19 годишни калоферски резбари Аврам Петров Аврамов (1863/4, Калофер — 1941, София) и Никола Василев Пенков. Те го изрязват само за три години от 1882 до 1885 г. И двамата младежи започват работа като калфи при майстор Сотир Д. Сотиров (1850-1881) от Калофер.

За обикновения посетител иконостасът в църквата „Успение Богородично” в Габрово е цялостна и завършена на един дъх творба. Филигранната прозрачна резба е просто като неръкотворно творение. Все едно виждате гениална картина, сътворена от някакви приказни герои по вдъхновение свише.

В това, именно, е и една от тайните на нашите възрожденски майстори, способността им да откриват точно и вярно тона в едно художествено произведение и да го осъществят, без да изменят на творческата си природа. При внимателно вглеждане в творбата любителят може да открие един истински шедьовър на следосвобожденската дърворезба, чието голямо богатство и разнообразие на мотиви от растителния свят при умелото използване на барока го превръща в един необятен свят, към който богомолците се обръщат с вяра и надежда, че светлината ще възтържествува.

Иконостасът на църквата заедно с четирите проскинитария са работени в следосвобожденския период и според проф. Асен Василиев отразяват тогавашните вкусове и разбирания. Руското изкуство оказва много голямо влияние върху неговата архитектоника. Иконостасът отразява особеностите и изискванията на епохата и е едно от великолепните произведения на резбарското изкуство, като съчетание между резба, конструкция и икони.

Иконостасът се издига с две стъпала. Има дължина 13.20 метра и височина 8 метра. Състои се от три части, разположени в ширината на трите кораба, като централната е по-висока и широка. В хоризонтално отношение страничните части са съставени от четири пояса от икони, а средната от пет. Уникалното в този иконостас е, че всичките редове икони, са с еднаква големина – колкото тези на царския ред.

Със своята великолепна дърворезба той грабва очите на богомолците и днес. За него още в миналото се пише:

„Мъртвото дърво от длетото на тия златни ръце на чудните младежи оживява и нам ни се струва, че това дърво говори и диша. Творчеството им пълни с възторг окото и услажда с естетическо съзерцание душата. Ние стоим пред него в почуда за изключителното велико търпение, спокойствие и упоритост, които са притежавали тия млади, едва деветнадесетгодишни хора.”

Майсторите наистина го изрязват с плам и жар, а скромността не им позволява да оставят имената си върху него. За резбарството се казва, че е „Дар Божий”, то не е занаят, а изкуство, за което трябва да си посветен. И тия млади резбари не просто изрязват, а създават. За да сътвориш трябва да си подвластен на Бога и красотата, да превръщаш земното в приказка, и приказката в земен живот, да си по-щедър от природата, да изобразиш вярата и мечтите си така, че всеки да ги разбере и приеме като свои.

За изработката на този сложен иконостас двамата майстори поискват сто хиляди гроша, но Уста Генчо, който като първомайстор има задачата да „надзирава” окончателното вътрешно оформление на църквата, се противопоставя на тази цена, тъй като той я построява за петдесет хиляди гроша. Накрая се стига до споразумение за 65 хиляди гроша.

И днес, когато застанем пред него, иконостасът изпълва душите ни и сърцата ни, прави ни по-добри, по-красиви и по-благочестиви. Той ни огрява и извисява към Бога, пречиства ни в мисли и дела. Иконостасът е цялостно и завършено произведение на изкуството от следосвобожденския период, затова през 1976 г. е обявен за национален паметник на приложното изкуство.

Страничните части на иконостаса в архитектонично и декоративно отношение са напълно еднакви. Състоят се от четири хоризонтални пояса: цокълен ред на подиконните пана, ред на големите светителски и царски икони, втори ред от големите празнични икони и трети ред, завършващ страничните части.

Цокълният ред е оформен еднакво за целия иконостас. Полетата на подиконните пана са украсени с по един елипсовиден медальон с широка профилна рамка. Частите между тях са изпълнени със стилизирани растителни мотиви. Паната са разделени от ниски и широки стълбчета, които са с високи основи и по-ниски капители. Върху тях стъпват колоните от втория ред.

В пояса на светителските и царски икони встрани има по две светителски икони, от двете страни на страничните двери. Под иконите има фриз от растителни орнаменти, виещи се вълнообразно две клонки с листа, излизащи от средата. Той прилича на мотива от цокълните табла, поставени под всички икони в този пояс.

Страничните входове за олтара са разположени в крайните иконни полета. Те се състоят от едно крило с богата и пластично изработена резбена украса. В средата има по един елипсовиден медальон с широка профилна рамка и чисто поле. Над него е изработена ваза с две дълги извити дръжки, завършващи с малка волута във вътрешната страна на устието. От нея излизат три рози с листа и по две клонки, висящи надолу. Над тях са разположени по два големи скулптирани грозда с изработени над тях ажурни лозови листа.

Лозата заема важно място в дърворезбените иконостаси и като мотив е известна още в древността. Тя преминава от античното в християнското изкуство като в Стария завет символизира обетованата земя, а Новия - царството Божие.

Долната част на дверите е запълнена с виещи се акантови листа с един централен мотив - китка от същите листа, стегнати по средата с широк пръстен. Резбата е висока, почти ажурна, изпълнена с голяма вещина.

Архитравът, който разделя втория и третия пояс, е изработен като силно профилиран гладък корниз с начупена линия на местата на колоните. Третият декоративен пояс се състои от по три големи празнични икони във всяка странична част на иконостаса.

След Сръбско-българската война през 1885 г., в която Аврам Аврамов взема участие, той напуска резбарството и става чиновник. Никога повече не създава подобно уникално произведение на изкуството. Едва по-късно през 1928 г. той отново посещава църквата, за да види работата си и остава удовлетворен и удивен от нея.

„Успение на Пресвета Богородица”, за която е бил създаден този дивен иконостас, е единствената в българските земи сграда на църковен храм, предназначена специално и за училище и е в близост до площада с часовниковата кула.

Третата национална научна конференция, организирана от читалище „Николай Хайтов”,  ще се проведе в София на 30 октомври 2012 г. в Народна библиотека „Св. Св.Кирил и Методий”.
Тя е посветена на 10-годишнината от смъртта на писателя, общественика, човека Николай Хайтов.

 За участие в конференцията е необходимо до 31 май 2012 г. да изпратите заявка за участие и кратко резюме на e-mail адрес: chitalishte_n_haitov@abv.bg

 Докладите, изнесени на заседанията, ще бъдат публикувани в сборник до края на 2012 г., затова трябва да бъдат представени в готов за публикуване вид на хартиен и електронен носител по време на самата конференция. 

Такса за участие не се предвижда.