Древната история на българите на Балканите - 1

Собствената си история ли учим?

Старите историци от векове назад - и наши и чужди - считат балканските народи за стари, древни местни жители.
Версията, че днешните балкански народи са различни от античното население на Балканите е сравнително нова - от 18 в. Тя се появява сред западните историци.

Политиката на Великите сили от 18-19 в. да изкарат балканските народи пришълци на Балканите, за да предявяват права върху земите ни, намира силно отражение в тяхната историография. Създават се множество щампи и предрасъдъци в подкрепа на тази версия. Чрез пресата те добиват популярност, а чрез балканските интелектуалци - възпитаници на тези страни и учили там - навлизат и у нас. Те и до днес се поддържат като догми от нашите историци и продължават да объркват историята ни.

МИТЪТ ЗА "ТРАКИТЕ"

Науката "тракология" се появява през 20 в., създадена е от евреина Александър Фол и превърната в семейна наука от неговата фамилия.
Използвана е старогръцката дума "трак", която буквално означава "варварин, чужденец". Това не е собствено име на никой народ, а обидно прозвище на гръцките пришълци за завареното балканско население. По значение е подобно на "гяурин". Някои задават логичния въпрос, защо семейство Фол не е създало и наука "гяурология" и защо не наричаме населението на Балканите през 15-19 век "гяури".
По-ранното име, което гърците използват за балканските си домакини, днешните историци разчитат като "пеласгой" - пеласги. Но те никога не са го чували, само са го виждали написано. Изследователят Йордан Табов  дава ясни примери, че древните гърци произнасят името като "пелгарой" - пелгари и всъщност така се разчита от старогръцки. Старите гърци отбелязват и ударенията - в случая - на първата сричка като при "българи". Съвпадение? Може, ако е едно.
 

Орфей в народна носия. Тя е с три цвята - бяло, зелено и червено

Фол прикрива упорито многобройни данни за поразителното сходство между езика на "траките" и българския език - включително и съвременния говорим език, с който си служим. Всъщност ако оставим настрана всевъзможните причудливи преводи, които предлагат "траколозите" от "тракийски" - ако някой започне да ни чете древни тракийски надписи - те звучат съвсем подобно на днешните наши диалекти и са почти разбираеми за нас без превод.

...

МИТЪТ ЗА "СЛАВЯНИТЕ"

"Славяни" е политическа категория, която се използва от 17 век - сред хърватските интелектуалци - и навлиза масово през 18 век. Означава желание за обединение на християните в Османската империя с цел независимост.
Отначало "славянската идея" е използвана за пропаганда от Австро-Унгария срещу Османската империя.
През 18 век тя навлиза в Русия и там е развита от Петър І, а по-късно и от Екатерина Велика в етническо понятие. С нейна помощ тези владетели изработват единна национална идея за многобройните народи на империята си - над 120 различни народности.

До 18 век никой източноевропеец няма понятие, че е славянин. Това е изкуствена идея, която се разпространява по пътя на обществената пропаганда. Не е нещо, което някой народ носи в себе си като наследство.

Прозвищата "склавени" и "словени" в древността

Наименованието е древно. Според едни, произлиза от латинската дума за роби, според други - от българската "слово".
Когато византийските автори използват имена като "склавени" и подобни - това може да означава всичко и нищо. Византийците (а и римляните) дават на населението на различни области прозвища, които нямат връзка със собственото име на жителите. Според някои, византийското прозвище "склавени" означава също и "еретици, нечестивци".
Когато българските писатели от онези времена използват думата "словени", те явно имат пред вид връзка с езика (слово) - хора, които са писмени на определен език. Езикът явно е старобългарският, писмеността е разпространената от Кирил и Методий. В онези времена хората са знаели, какво имат предвид, днес ни се поднасят спекулации.

Славянин от 20 век. Грешката е вярна

Днес

Митът за "славянските народи" се поддържа с примера за сродните езици на сърби, българи, руснаци, чехи, поляци и пр. Всъщност за повечето от тези народи има ясни сведения, че са били под българско културно влияние, а писмеността им е разпространена от български мисионери в различни периоди. Езикът на тази писменост е старобългарският. Реално групата "славянски езици" би трябвало да се нарича българска група езици. За Източна Европа българският е това, което е латинският за романските езици (от португалски, през френски, до румънски). Но никой не говори за "романски народи".
Спекулациите започват, когато руснаците наричат този език "славянски", а по тях - и другите източноевропейски държави, които говорят на свои старобългарски диалекти - местни версии на българския език.

ПРЕУВЕЛИЧЕНИЕТО С "ВЕЛИКОТО ПРЕСЕЛЕНИЕ НА НАРОДИТЕ"

За да сме пришълци, старото население на Балканите трябва да е изчезнало, а ние трябва да сме дошли отнякъде другаде. Тук в помощ на историците на Великите сили идва една догма - "Великото преселение на народите" в периода 4-7 век. То може да има основания за Италия и други земи, където с падането на Римската империя, народите се разместват.
Във всички времена и почти навсякъде има разселвания на различни народи.
Но за Балканите няма определени данни старото население да е изчезнало през 4-6 в. Напротив - преди и след този период има пълна приемственост в традиции, фолклор, обичаи, език и пр.
Няма и данни отнякъде да е дошло на Балканите "славянско море". Археолозите в България така и не са открили нито едно славянско селище.
Антите ("славянски клон") всъщност се оказват траки. "Славянските божества" всъщност са тракийски. Преди да станат "славянски", "седемте славянски племена" са седем гетски племена. Има и други примери, че "траки" и "славяни" на Балканите са едно и също население.

още=> КРАТКА ИСТОРИЯ НА МИТА ЗА СЛАВЯНИТЕ

...

МИТЪТ ЗА "ПРАБЪЛГАРИТЕ"

И тоя народ живее само на хартия и никога не е живял на земята.
Те би трябвало да са монголоиди (тюрки), които обитават палатки (юрти) някъде на североизток от Черно море или някъде другаде в Азия. Повечето време нямат държава, но носят силни административни традиции. Обикалят полетата със стадата си и не живеят на едно място, защото са чергари, но строят монументални каменни градове. Щом идват на Балканите, изведнъж усядат и престават да обикалят. Езикът им изчезва в "славянското море", но се нарича "български", а не "славянски". Те са монголоиди, но потомците им са от бялата раса. Не помнят откъде идват - в "Именника" ясно пише, че Аспарух идва от другия (северния) бряг на р. Дунав. Да идва от по-далеч - не пише. Точно там, според Именника, управляват и владетелите преди него - от другата страна на реката. Не е ясно, как историята на една държава започва от шестия й владетел.

Почитат бог Тенгри и са езичници, но използват само думата "Бог" ("Когато някой търси истината - Бог вижда...") и в България няма никаква следа от името на азиатския бог "Тенгри" - надписът "таггра" в неразчетено полуизтрито изречение също значи всичко и нищо.
 

 
Каквото кажат историците - това рисуват художниците

Не донасят никакви стари азиатски монголски обичаи, но в детайли познават и практикуват всичките обичаи на изчезналите траки. Така до днес. Ползват тракийските могили, за да погребват своите големци и продължават да строят нови надгробни могили, същите като тракийските.
Според днешните историци, владетелите им носят тюркската титла "хан" или "кан", но самите те се наричат с тракийската титла "рих" (резос) - цар, крал. Еспере-рих - така е записано името на Исперих в единия вариант на Именника, Теле-риг - съименник на тракийския цар Телеф, Кот-раг - съименник на тракийския цар Кот (на гръцки Котис) и др. Титлата е сходна със западната "рекс", "ригес" - крал. Другата титла, която използват (в Именника на българските князе) е "княз".
Титлата "канасубиги" е използвана само за трима владетели - Крум, Омуртаг и Маламир - и явно идва от латински с побългарено произношение - в латински език означава буквално "мъдър завоевател". Колкото и да не ни се вярва, словосъчетанието "канасубиги" е латинско - canus, cana, canum - мъдър, побелял, възрастен и subigi, subigo, subigere, subegi, subactus - завоюване, завоевание, победа, победител...

Разбира се Петър Добрев намира титлата "кана" в Памир, но той е способен да намери там всичко, което се търси. Това, което не ни казва е, че ако човек се заиграе с езиците - може да намери почти всяка прилика из почти всяка точка на земното кълбо...
Същото се оказва и за всеки друг пример за "тюркски, ирански и памирски следи" при "прабългарите" - при по-внимателна проверка се оказва, че уж ги има, ама не съвсем...

"Прабългарите" са по-стари от тюрките, но произлизат от тях.
Иска се въображение, за да си ги представим.

още=> ЛЕГЕНДАТА ЗА АСПАРУХОВОТО ПРЕСЕЛЕНИЕ И ИСТИНСКИЯ Й АВТОР