Райна Попгеоргиева Футекова - Райна Княгиня Райна Попгеоргиева Футекова, по-известна като Райна Княгиня, е българска учителка и революционерка, ушила въстаническото знаме за Априлското въстание.
В деня на обявяването на въстанието, тя го развява редом с Бенковски.
Райна Футекова е родена през 1856 г. в Панагюрище. Хора | Бележити българи | Райна Попгеоргиева Футекова - Райна Княгиня

N 3351 Къща музей на Райна Княгиня Фотограф: Иван Маслев *Авторските права на изображението са защитени под условията на Закон за авторското право и сродните му права

Райна Попгеоргиева Футекова, по-известна като Райна Княгиня, е българска учителка и революционерка, ушила въстаническото знаме за Априлското въстание. В деня на обявяването на въстанието, тя го развява редом с Бенковски.

Райна Футекова е родена през 1856 г. в Панагюрище.

След Априлското въстание е заловена от турците и подложена на тежки страдания: бита и оставена на хляб и вода повече от месец в Пловдивския затвор.

След това Райна успява да стигне в Москва с подправен паспорт. Там учи три години медицина и става акушерка. Написва своята „Автобиография“, излязла най-напред на руски език. Едва през 1934 г. е преведена на български, като това е първата книга върху Априлското въстание. В Москва Райна успява да уреди чрез жените от Дамския благотворителен комитет възпитанието на 32 панагюрски сирачета, сред които е и по-малкият й брат.

Райна Футекова е поканена от митрополит Климент за учителка в Търново. Три години по-късно тя се връща в Панагюрище, за да се омъжи за Васил Дипчев, който е кмет на града. Преместват се в Пловдив, но по времето на Стефан Стамболов Дипчев (като краен русофил) не може да си намери работа.

Имат пет сина: Иван, Георги Владимир, Петър и Асен. Райна осиновява и едно момиченце — Гина. През 1898 Васил Дипчев е избран за народен представител и семейството се премества в София. Умира скоро вследствие на побоите в Черната джамия и Райна остава с шест деца, най-голямото от които е на 13 години. Работи предимно в кварталите „Орландовци“ и „Малашевци“. Поддържа тесни връзки със семейството на Христо Ботев.

Умира 61-годишна на 29 юли 1917 г.   Изказваме специална благодарност на Иван Маслев за предоставените материали.
Свързани обекти и категории

Хора:	Бележити българи
Култура:	Къща музей на Райна Княгиня
1300 години:	Панагюрище

Георги Бенковски

Големия революционер е роден в Копривщица през ноември 1843 година в семейството на копривщенския занаятчия и търговец Груйо Хлътев. Кръстен Гаврил, родителите му най-вероятно са се надявали той да поеме семейната търговия, но ранната смърт на баща му променя целия живот на семейството. Гаврил е едва 5 годишен когато Груйо почива и майка му с много труд и лишения се опитва да изхранва семейството си. Затова и не е чудно, че още като юноша Гаврил напуска училище и започва да чиракува и изучава занаят – абаджийство и терзийство. На 23 годишна възраст е вече известен абаджия, търгуващ с всички краища на османската империя, сигнал до Египет, опознал Цариград – факт доказващ будния му дух и енергия. През цялото време обаче, една мисъл се е загнездила в душата му и не му дава покой – мисълта за поробения му народ и освобождението на Отечеството. Така през 1875 година той заминава за Букурещ – центъра на българската революционна емиграция в Румъния. В същата година в Босна и Херцеговина избухва въстание и БРЦК решава да започне и българска въоръжена борба. Малка група начело със Стоян Заимов е натоварена да мине по море до Цариград и да убие султан Абдул Азис, както и да подпали цял Цариград, за да привлече вниманието на великите сили върху проблема на поробените народи от Балканския полуостров. Гаврил заминава заедно с групата от 30-40 души, но потушаването по същото време на старозагорското въстание прави безпредметно опожаряването на Цариград. За да се завърне в Букурещ той получава паспорта на полския революционер Антон Бенковски. Гаврил променя първото име на Георги и така остава завинаги безсмъртен в българската история. В началото на 1876 година Бенковски е вече помощник на главния апостол на четвърти революционен окръг – самия Панайот Волов. През януари те преминават Дунава и се заемат с организацията на революционните дела в поверения им окръг. Волов правилно оценява качествата на младия воевода и предава ръководството в ръцете му. Трескавата дейност на Бенковски в региона на Перущица, Клисура, Поибрене, Мечка, дори и до Пещера, Брацигово и Самоков води до събирането на все повече и повече въстаници под знамената. Бенковски е човек на действията, решителен, враг на приказките и обсъжданията, кредото му е “никой не ще ни помогне, ако не си помогнем сами” и твърдо отстоява тези си виждания. След получаването на кървавото писмо на Каблешков от въстанала Копривщица, той обявява немедленно въстанието. Хвърковатата му чета носи радост и надежда на въстаниците в различните окръзи, бързото му придвижване помага на пламъка на въстанието. В село Петрич Хвърковатата чета влиза в бой, а на Еледжик подпомага активно отрядите на въстанието. Бенковски безстрашно се впуска в бой, сякаш разбрал историческата важност на епохата, сякаш предвидил своята роля в нея, сякаш усещайки безсмъртието си. Сам той казва, малко преди погрома на въстанието и своята смърт “Моята цел е постигната вече! В сърцето на тирана аз отворих такава люта рана, която никога няма да заздравее!” След погрома на въстанието, Бенковски заедно с група другари е предаден от дядо Въльо на турците. При преминаването на мостче над река Костина в Тетевенския балкан, Георги Бенковски пада покосен от турските куршуми. В душите на съвременниците, в душите на наследниците Георги Бенковски остава идеалистични образ на свободата, за която е копнял, на свободата, за която е умрял...

www.koprivshtitza.com

Георги Бенковски

 

Георги Бенковски (около 1843-1876г.) Георги Бенковски – един от организаторите и най-отявлените участници в Априлското въстание е роден в Копривщица между 1841 и 1844 година. Истинското му име е Гаврил Груев Хлътев. Баща му Грую Хлътев – почтен занаятчия и дребен търговец умира твърде рано (през 1848 година). Това принуждава Георги да напусне местното училище още в 3-ти клас. За да изхранва семейството той започва да учи занаят – терзийство и абаджийство. Още твърде млад заминава на гурбет в Мала Азия , където се занимава с търговия; пътува из различни райони на Османската империя. Горещ родолюбец, със свободолюбив и непокорен характер, Бенковски се сближава с дейците на българското националноосвободително движение. Към средата на 70-те години на XIX век се озовава в Букурещ, където става пламенен привърженик на революционно демократичните и освободителни идеи на българската национална революция. През лятото на 1875г. е включен в групата на Стоян Заимов , натоварена да запали Цариград във връзка с подготвяното въстание в България. По това време той приема името Бенковски , като използва паспорта на полски емигрант в Турция. След завръщането си в Румъния участва в заседанията на Гюргевския революционен комитет. Определен за помощник на Панайот Волов, апостол на IV революционен окръг, в първите дни на 1876 заедно с него преминава Дунав край Оряхово и се отправя към селищата в Панагюрския революционен окръг. По време на подготовката за въстание изпъкват забележителните агитаторски способности на Бенковски. Със своята активна дейност , неизтощима енергия , решителност, силна воля и делови качества той се налага като ръководител на революционната организация , като смел вожд на народа във въоръжената борба за освобождение. Подготвя и ръководи Събранието в Оборище на представителите на революционните комитети, изисква да се дадат пълномощия на апостолите да ръководят въстанието , възглавява комисията , която изработва конкретен план за хода на въстанието с указния за тактика , за отношение към мирното турско население и пр. На 20 април 1876г. след получаване на "кървавото писмо" на Тодор Каблешков , Бенковски провъзгласява въстанието в Панагюрище. Организира голям конен отряд, наречен "Хвърковатата чета на Бенковски" начело на който обикаля селищата в окръга, провъзгласява бунта, води сражения с потери и турски войски, напътства и организира въстаническите сили. След разгрома на въстаниците при връх Еледжик и Панагюрище Бенковски се отправя с малка чета за Стара планина. Става жертва на предателство и пада убит на 12.май.1876г. когато преминава река Костина в Тетевенския балкан.

Свързани материали:   Паметник на Георги Бенковски resortbg.com

Цъкни на изображението.

www.epopeq1876.hit.bg

проф. Столешников

Знаете ги, но не знаете как да ги ползвате.
Червени люти чушки: Лютивостта на чушките се измерва с условни единици за парене. Обикновените чушки имат лютивост "единица". Най-лютите чушки - Хабанеро - имат 300 хиляди "единици". Схващате ли разликата?

Но обикновено се употребяват кайенските чушки, които имат лютивост 40 хиляди единици.

 

Били ли сте някога в Тайланд, където е +35 на сянка? Опитвали ли сте, какво яде местното население?

Имам предвид храната на коренните жители, а не това, което е адаптирано за чужденците.

Чайят от червени чушки "за загряване" е много по-ефективен и по-полезен, от алкохола.

Силният чай от червени чушки е лекарство номер 1, при всички остри състояния, и би трябвало да е първото средство в аптечката, вместо изхвърлените от там лекарства.

 

Кои употребяват червения пипер?

От край време - Мексико и цяла Латинска Америка.

От него може да се прави отлична спиртна (ракиена) настойка за пиене, например, може да се носи в джоба, в шишенце с капкомер, за сърдечно болни, и да се употребява вместо нитроглицерин, който е най-силна отрова.

Парадокс ли е да се употребява този вид пипер, и при най-силен шок, при припадъчни и колапсоидни състояния, при всички видове кървотечения, особено при кървотечение в стомаха? – Не е парадокс.

 

Червеният лют пипер притежава удивителни свойства, каквито няма нито едно лекарство. Разширява съдовете, когато са свити, и ги свива, когато са разширени. Т.е. прави точно това, което е нужно на организма.

 

Недостатъчно кръвообръщение в краката

Тазът - в гореща вода, с много лют пипер! Седете и гледайте телевизия.

С люти вани са се лекували още преди 6000 години.

 

Няма да повярвате как употребяват пипера индианците в Америка.

Те го пият в горещините, за да се разхладят, и в студа, за да се стоплят.

 

Стомашно-чревно кървотечение (когато човек е бледен, а изпражненията му са черни и течни) или даже повръщане на "алена" кръв, също се лекува така, с чаена или супена лъжица червен лют пипер, в чаша гореща вода, разбърква се и се изпива наведнъж.

 

Всякаква разкъсна, размазна, огнестрелна или от ухапване, рана, също се лекува много просто – взема се лют, сух пипер и се насипва обилно върху раната, и се превързва. И това е всичко.

Не бих повярвал, ако не бях го видял – и даже не пари!

 

Вече писах, че сок от пресни люти чушки сваля всякакво високо кръвно и спира пристъпите на стенокардия.

 

Лечебните свойства на лютия червен пипер са неизчерпаеми.

 

Това не ви е медицината. Природата няма да ви излъже.

Мога да ви уверя, че билките не са като лекарствата. От предозирането им, няма да умрете, ако специално нямате самоубийствени намерения

Най-много да предизвикат повръщане или разстройство

 

Още един парадокс: Не много лютив пипер се използва в американската народна медицина за възстановяване на кръвообръщението в очите.

Аз самият промивах очите си с пиперена настойка, понеже когато стоиш дълго пред компютъра, очите започват да болят.

Пиперът, сам по себе си е безвреден – разликате е само в концентрацията!

Червеният пипер усилва кръвообръщението в очите. Опитайте сами да си направите настойка от дестилирана вода и пипер (чушки), само че, много слаба, колкото само да припари и да престане.

Само, пиперът трябва да е чист, без примеси.

Имате ли проблем с очите, тичайте за пипер и търпете пощипването.

Няма лекарство, което да върне младите очи, но червеният пипер е такова лекарство...

Казано кратко, лекарите не могат да спечелят от това, и затова този пряк път към излекуването ви, тях не ги интересува.

Запомнете главното правило за лешението: На това, което искате да излекувате, трябва по всякакъв начин да му осигурите усилване на кръвообръщението – механично, терапевтично или по какъвто и да е начин.

С други думи, лекувайте кръвта и само кръвта.

Всички лечебни фактори са в кръвта.

Когато в организма има каквато и да е повреда, там трябва да навлезе кръвта. Затова когато няма кръвообръщение, възникват инфаркти, инсулти и други некрози, а раните не заздравяват.

Но ето че червеният пипер, прилаган, както външно, така и вътрешно, е най-мощното средство за усилване на кръвообръщението

А пресните червени чушки, въобще, са като атомна бомба за целите на лечението.

Затова съветвам да се започва със сухия червен пипер.

Всеки болен трябва да се учи да намира и използва методите за доставяне на растителни вещества към болното място.

Това всеки го разбира, според своята интелегентност, и тук аз немога да направя нищо повече.

"Спасението на давещите се е в ръцете на самите давещи се". И това не е шега.

Говоря ви с думите на вражеския лагер - професионалните лекари: вашето здраве никому, освен на вас, не е нужно. Сами разсъдете, ако вие сами не се погрижите за здравето си, кого го е грижа за вашето здраве, даже и да плащате?!

 

Червените пиперки е по-добре да се кипват сушени.

 

Ако пиете лют чай в сауната, това помага да издържате на по-висока температура. За сауната аз си приготвям чай от чушки, и никой не издържа там повече време от мен.

Лютите чушки са най-мощното съдоразширяващо средство.

Някога пробвах да изстисквам сок от свежи чушлета, и да го пия, след като преди 10 години - аз, стария хипертоник, се опомних на пода в банята, припаднал от високо кръвно, което до тогава не можах да сваля с никакви средства против хипертония.

Ясно ли ви е, хипертоници?

 

Сокът от свежи люти чушки сваля всякакво кръвно.

И го прави толкова ефикасно, че трябва да се започва с неколко капки.

Сокът от пресни, люти чушки, преодолява всяка хипертонична криза.

Но в термично обработен вид, лютият пипер няма такива свойства, понеже всички ферменти са се изгубили.

Същото е и със спиртен извлек от лют пипер – той вече е изгубил природните си свойства. Но въпреки това, даже и кулинарно преработен, лютият червен пипер е сравнително силно съдово средство, което, освен всичко друго, като четка чисти отвътре кървоносните съдове.

В медицината, хипортонията се брои за "идиопатическа" болест, т.е болест с неизвестен причинител. А щом причинителят е неизвестен, значи няма и лечение, макар че таблетки продават. А с какво да свалите кръвното, вече ви докладвах.

 

Всичко това е за хипертоничната криза.

А хроничната болест се лекува само с промяна начина на живот, затова вие лично, първо трябва да се измъкнете от този начин на живот, при който сте придобили болестта хипертония.

Например, ако работите таксиметров шофьор, забравете таксито!

Хипертонията се лекува с периодични водни гладуваня (само на вода), с грамотно хранене и обилно ползване на червени люти чушки, чесън и джинджифил.

Причините за хипертонията са в излизането на сърдечно-съдовата система от състоянието на резонанс, в което тя нормално се намира.

 

Сърдечно-съдовата система излиза от на резонанс, поради надпределното поведение на човека и от факторите на околната среда.

Разказах ви за хипертоничната болест, накратко, което не значи, че своевременно не съм прочел дебелите монографии, в резултат на което ги изхвърлих на боклука и "тръгнах по друг път", благодарение на което, сега имам възможност да ви разкажа всичко това.

 

Живовлякът

 

Обичайният начин на ползване на живовляка е да се наложи цял лист върху раната, но многократно по-добре е да се засипе раната с лют пипер.

Живовлякът се използва главно при ухапваня от змии, пчели, при остри гнойни септически възпаления, флегмони и абсцеси.

Значи, при отровно ухапване или гноен флегмон, които водят до опасност от заразяване на кръвта – живовляк.

За да окаже живовлякът своето въздействие, листата му трябва да минат през миксера или да се счукат, за да пуснат зеления си сок.

И с тази зелена кашица се налага нараненият или възпален участък на тялото. Освен това живовлякът трябва и да се яде суров.

 

Кои как употребяват живовляка?

 

От край време – северноамериканските индианци.

При смъртоносно ухапване от гюрза, когато отокът вече достига до гърлото – минава за половин час.

Гноен флегмон, когато официалната медицина предлага ампутация на ръката, минава за една нощ.

Ухапване от пчела, минава моментално.

Единственият немаловажен проблем е, че пресен живовляк се намира само през лятото. Затова този потресаващ по ефективност антибиотик и противоотрова, трябва, или да се суши или да се прави спиртен извлек.

И винаги да го имате, за всеки случай.

Спиртният извлек може да се съхранява вечно.

Прави се много просто: трилитров буркан се натъпква до горе с пресни, изплакнати листа живовляк. И до горе се пълни с добра ракия. И това е всичко.

Използва се при нужда.

 

От друга страна, зиме змиите не хапят, но ако някой примерно се удари по крака с брадвата, и раната гноясва и се възпалява, накисва се салфетка със спиртния извлек от живовляка и се слага на раната.

А ако някой си клъцне пръста, да се засипе с лют пипер, да се прилепи пръста на място, и да се обложи със счукан живовляк. И всичко зараства като на куче.

Ако крак попадне под колелото на кола?

Да се промие с течаща вода, да се засипе с лют пипер, да се обложи с каша от живовляк, и всичко ще е както е било преди това.

 

Чесън

 

Униварсален пророден антибиотик, какъвто, като него, до сега няма произведен.

Действа, както на бактерии, така и на вируси, и на гъбички.

При гъбички на краката? Натрийте мястото с чесън.

Всяка кожна инфекция се натрива с чесън.

Грип, простуда? Чесън

Възпаление на дробовете - чесън.

Гноен флегмон - обложете със счукан живовляк и яжте чесън.

 

При женски възпалителни болести се препоръчва смачкана скилидка чесън за една нощ - вагинално (а вероятно и да се яде? Г.С.)

Възпаление на правото черво - счуква се чесън, и в правото черво.

 

Всякаква инфектирана рана - се покрива с каша от чесън.

Нито една простуда или възпаление на дробовете, бъбреците, и даже - менингит, няма да устоят пред чесъна.

 

Целият въпрос е в дозировката.

 

При остри инфекциозни, вирусни заболяваня, и още повече - възпаление на дробовете, се яде чесън, в дози, по една глава (луковица) чесън, на 10 кг. тегло, за денонощие. Или, на деца, да речем, 3 - 4 глави на ден, а за възрастни 6 - 10 глави чесън на ден.

 

По-добре е да се яде суров, но ако е много трудно, може да се вари и да се яде, и да се пие водата в която е варен чесъна.

Сварете във вода 10 луковици чесън - яжте и пийте цял ден.

Чесънът го има през цялата година и с него няма проблеми.

 

Тук възниква извечният, закономерен въпрос: защо тогава официалната медицина не лекува по този начин, ако всичко се лекува толкова просто?

 

Драги мои, но как тогава да се вземат парите на хората, след като всички тези, действащи по изумително, средства, се продават на килограми на всеки пазар, а и мнозина все още сами си ги добиват в градината?! Разликата е в цената (и в резултата!): една кутийка аптечни лекарства струва колкото кофа люти чушки или чесън.

А живовляка газим под краката си навсякъде по планетата - от южния, до северния полюс.

Какво ще вземе докторът от вас, тогава? Как да спечели от вас?

Медицината игнорира тези растения, понеже са практически безплатни (и понеже лекуват, за разлика от мнозинството лекарства. Г.С.)

Ако хората вземат на въоръжение лютия пипер, живовляка и чесъна, ще се спасят безброй хора, и главно - децата.

Аз следя народната медицина, и... ни на едно дете, което е преминало курс на лечение е чесън, никога в живота не се е наложило да му се вадят сливиците.

А според статистиката, на всеки 100 операции за вадене на сливици, 1 завършва със смърт за детето, от смъртоносно кървотечение (поради анатомичната особеност на преминаването на сънната артерия).

А колко хора могат да бъдат спасени от ухапване на змии и от заразяване на кръвта, с най-добрата и ненадмината противоотрова – живовляка?

А колко могат да бъдат спасени от сърдечно-съдови болести, с лют пипер?

А колко хора могат да бъдат спасени от пневмонии и други инфекции, с най-добрия и ненадминат антибиотик - чесъна?

 

Джинджифилът и лютият пипер прекрасно вървят като чай.

Даже чесънът може да се свари като чай. И по така да станат част от дневния порцион.

В този случай смисълът от ваксинациите, уж, за повдигане имунитета, напълно отпада.

Хроничният гастрит възниква от това, че вие цял живот неправилно се храните, и вместо напълно да разрушавате физиологията на храносмилането си с "лекарства", трябва бързо да промените начина си на хранене, иначе гастритът ще премине в язва, а тя в рак! Това е сигурният, утъпкан път.

Предлаганото от официалната медицина, лечение, още не е помогнало на нокого, и всички болни са отправени по маршрута: "лечение" от официалната медицина - онкологичен център - гробищата.

А хроническият гастрит е "Мементо Мори", т.е. напомняне за гробищата, и че трябва да гладувате, и незабавно да преминете на суровоядство! А не, продължавайки стария начин на хранене, да започвате да употребявате големи количества чесън и джинджифил.

Винаги, първо трябва да дадете почивка на стомаха и храносмилателната система, а не да я натоварвате с раздразнители.

Винаги трябва да се започва с водно гладуване, прясно-сокова диета, да дадете на храносмилателната система време за успокоение, а чесънът и джинджифилът няма да ви избягат. Те са след това.

 

 

от: http://xpress.sumy.ua/article/health/2509

 

източник: http://alef-shin-mem.livejournal.com/

Взето от: grigorsimov.blog.bg

в-к „Посредник“ ***** По повод спекулациите на тема “ Кой организира протестите?“, държим да дадем отговор на поръчковите ( национални, не и нашите – местни, които винаги са били коректни и обективни) медии. За съжаление, господа, оказа се, че няма политическа сила, която да ОРГАНИЗИРА обществото. И обществото се САМООРГАНИЗИРА,  това е една добра новина. Обществото усеща на гърба си ежедневно последствията от „доброто“ управление на държавата и започна да се учи на ДЕМОКРАЦИЯ… И не е важна бройката на участниците в протестите, по-важен е фактът, че някой има смелостта да покаже, ЧЕ НЕЩО СЕ СЛУЧВА В ТАЗИ ДЪРЖАВА, че НЕЩО НЕ Е НАРЕД, ЧЕ ИМА ПРОБЛЕМИ ЗА РЕШАВАНЕ! Трудно се преодолява СТРАХА, трудно се поема по пътя на СВОБОДАТА и ДЕМОКРАЦИЯТА, но ние сме упорити и постоянни, а това означава, че задължително ще доживеем ИСТИНСКАТА ПРОМЯНА! „Капката дълбае камъка не със сила, а с постоянството си.“

ГИ “ Истината за Алексей Петров“

istinatazaalexei.com

Иисусовата молитва    Една от най-важните молитви в православната традиция е "Иисусовата молитва". Тя не е дълга или сложна, само тези думи: "Господи, Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй мене, грешния". Някои я скъсяват още повече: "Господи, Иисусе Христе, помилуй ме."   Иисусовата молитва става известна в манастирите чрез движението, познато като "исихазъм" или начина да се молиш в тишина. Идеята на исихазма е, че само когато сме усмирили сърцата и телата си, можем да бъдем напълно отворени за животворното Божие присъствие. Тялото трябва да бъде утихнало от своите мании, принуди, зависимости, а сърцето – освободено от странствания насам-натам, в търсене на това да се занимава с нещо - забавление или удоволствие.   Иисусовата молитва се използва като рефрен на молитвеното съзерцание. Чрез продължителното й използване практикуващите я откриват, че я казват спонтанно, почти по същия начин, по който понякога откриваме, че без нашето съзнателно усилие в главата ни звучи някаква мелодия. На най-високото ниво практикуването на Иисусовата молитва води до интимна среща с Бога, чрез видение на това, което се нарича "нетварна светлина".    Евангелията ни разказват, че малко преди Разпятието Си, Иисус взел апостолите Петър, Яков и Йоан на върха на планината Тавор. Там те видели Иисус в чисто бели дрехи, сияещ с блестяща светлина, толкова ослепителна, че не можела да се гледа (вж. Мат. 17:1-9, Марк. 9:2-13, Лук. 9:28-36). Тази светлина била проява на Иисусовата Божественост. Това е светлината, която много напредналите в практикуването на Иисусовата молитва срещат, когато казват молитвата.    Звучи впечатляващо и може би привлекателно. Това обаче не е най-важното, което преживяваме – или не преживяваме – докато казваме Иисусовата или която и да било друга молитва. Това, което наистина има значение е да се молим със съзнанието за истинското значение на думите, които изговаряме и да се опитваме да задържим възможно най-дълго вниманието си в тях, докато се молим.    Най-важната част в Иисусовата молитва е Името на нашия Спасител. Светиите ни учат, че самото споменаване на Иисусовото Име кара демоните да побягнат. Иисус Христос е Бог, Който ни разкрива Себе Си. Бог не е далеч и отделен от нас. Той ни обича толкова много, че дойде да стане един от нас, чрез Своя Единороден Син и ни позволява да се обръщаме към Сина Му с първото Му Име, наричайки Го "Иисус".    Повтарянето на името на Иисус Христос, Божия Син, е много мощен инструмент в духовния ни живот. То ни позволява да достигнем до Бога по много пряк начин. Ние не казваме просто: "Ей, някой, който си там, чуй молитвата ми". А казваме конкретно: "Господи, Иисусе Христе, Сине Божий", чуй молитвата ми. Всъщност, името "Иисус" означава "Господ е спасение".   Призовавайки Иисусовото Име, ние Го наричаме "Господ" – "Господи Иисусе Христе...". "Господ" (господар) е почетна титла. В миналото този, който е бил господар, е имал власт над хората. Да наречем Иисус наш Господар означава да се поставим под Неговата власт. Иисус е Господарят на живота ни и с молитвата ние се съгласяваме да следваме учението Му, да правим това, което Той иска от нас, да живем по начина, който Той ни показа. Накратко, ако Иисус е нашият Господ, Той ни ръководи.    Другото важно нещо в Иисусовата молитва е призивът за Божията милост. Признавайки че сме съкрушени и грешни, ние се молим с думи, които се срещат твърде често в Евангелието – "помилуй ме". Никой не е "достоен" за Божията благодат, няма никакви "необходими изисквания", които ни "дават право" на Божиите благословения. Получаваме Божиите благословения единствено поради Неговата велика и изобилна милост. Божествената милост е отправната точка на целия ни живот. Ако Бог не беше милостив, дори нямаше да съществуваме.    Иисусовата молитва е станала толкова важна, толкова обичана, че в крайна сметка е намерила място във всяко богослужение под различна форма. Най-добре познатата от тях е отговорът "Господи, помилуй" в нашите ектении. "Господи, помилуй" е кратката форма на Иисусовата молитва.    Независимо дали я пеем или я изричаме тихичко насаме, Иисусовата молитва е украшение на нашата духовна традиция. По-горе споменах, че молитвите не трябва непременно да са дълги, за да бъдат ефективни. Казвайте думите на Иисусовата молитва с ясно разбиране, внимание и искрено сърце; казвайте ги често – и ще откриете как Бог действа в живота ви, както никога досега.    Молитвата като мълчание   Бог винаги се опитва да привлече вниманието ни. Иска да се обърнем към Него, да Го послушаме, да започнем да общуваме с Него. Той не ни се натрапва, но винаги ни насърчава, в очакване да Му отговорим с любящо внимание. Ако обърнем внимание, ако слушаме, ще чуем как Бог ни говори в живота. Молитвата е колкото слушане на Бога, толкова и разговор с Него. В действителност, слушането е дори по-важно от говоренето.    Един от начините да слушаме Бога в молитвите си е чрез четене на Свещеното Писание и друга духовна литература. В частната си молитва можем да изберем един пасаж, да го прочетем и да помислим известно време над прочетеното. Докато размишляваме над пасажа, се опитваме да разберем конкретни изречения, фрази или думи, които привличат вниманието ни. Някои хора могат и да записват впечатленията си в тетрадка за бъдещи разговори с духовния си отец.    Второто средство за слушане на Бога в молитва е чрез мълчание. Мълчанието е нещо, което кара мнозина от нас да се чувстват некомфортно. Изпълваме дните си с шумове от айподи, телевизия, радио. За някои хора най-страшните моменти са нощем, преди да заспят, когато всичко, което имат, е тишината и мислите им. И все пак, Бог често говори с нас не в гръмотевични бури и ослепителни светкавици, а с тих и нежен глас шепне на сърцата ни (вж. например в 1 Цар. 19:11-13).   Светиите ни учат, че докато казваме молитвите си трябва да отделяме време да спрем и тихо да поседнем, просто да бъдем в Божието присъствие. Преподобните отци и майки на нашата Църква казват, че молитвата е като летяща птица. Когато птицата е в небето, тя пляска с криле, докато достигне определена височина и спира да пляска, когато започне да се плъзга напред. Думите на нашата молитва са духовните ни криле. Ще дойде момент в нашата молитва, когато думите вече няма да са необходими и можем да спрем да говорим и да летим в мълчание, като позволим на Божието присъствие да ни държи по време на полета.    Молитвата е разговор. Тя е двустранно динамична. Както всички знаем, трудно е да се каже, че сме имали "разговор" с някого, ако едната страна е монополизирала времето, без да даде на другата страна шанс за включване. За да може молитвата да бъде наистина от полза за нас, освен да говорим на Бога, трябва и да слушаме това, което Той ни казва.    Призив за молитва   Понякога си мислим, че ако духовният ни живот не "се чувства добре", то поради някаква причина молитвите ни не действат. Независимо от това как се чувстваме, всяко време е подходящо за молитва. Започваме оттам, където се намираме емоционално и духовно. Отиваме при Бога такива, каквито сме, доверяваме се, че Той е готов, желае и може да прости грешките, съмненията и раните ни и да ни издигне над тях.    В същото време, трябва да внимаваме да не си помислим някога, че вършим "достатъчно добро" в живота си и че можем да бъдем освободени от това да се молим. Христос не ни е призовал да бъдем "достатъчно добри", а ни е призовал да бъдем съвършени. Борбата за това съвършенство е усилие за цял живот; усилие, което не можем да извършим сами, а само със или чрез Бога – Този Бог, Който познаваме лично чрез молитва.    В божествената литургия чуваме поканите: "Да издигнем сърцата си нагоре" и: " Да благодарим на Господа". Тези два призива обобщават средоточието на човешкото съществуване. Когато издигаме сърцата си към Бога, ние Го прославяме за всичко, което е направил за нас – за това, което знаем и за онова, което не знаем. Когато вършим това, лицето на Бога, Твореца, Спасителя и Осветителя на живота ни, блести в нас, а чрез нас - и в света. 
автор отец Андрю Ярмус

sevt9.blog.bg