Гагарин – вярващ или атеист? 05.04.11 | Архим. доц. д-р Павел Стефанов
 

На 12 април се навършват 50 години от първия пилотиран полет в Космоса.

За тези, които още ги помнят, 50-те години на миналия век бяха особено време. Двете взаимно отричащи се системи – капиталистическата и комунистическата, олицетворявани от двата колоса – САЩ и СССР, бяха в непримиримо съревнование за своето бъдеще и бъдещето на човечеството. Въпреки пропагандните заплахи от двете страни, ясно беше, че и двете са натрупали голям брой ядрени ракети и никоя от тях не смее да натисне първа копчето за изстрелването им, защото с това рискуваше и собственото си съществуване. Съревнованието между тях се водеше преди всичко на полето на науката и техниката. Съветската власт тръбеше и милиони хора вярваха искрено, че постигането на технически напредък ще въдвори на земята комунистическия рай, обещан от теоретиците на марксизма-ленинизма.

При управлението на Сталин всякакви буржоазни диверсии като кибернетиката и генетиката се наказваха с разстрел или сибирски концлагер. Но диктаторът беше достатъчно прозорлив да разпореди през 1946 г. създаването на нов отрасъл - ракетостроене. Той беше ръководен от екип начело със Сергей Корольов. Въпреки мита, че руснаците са примитивни диваци от тайгата, които нямат понятие от техника, те успяват да изпреварят американците. Вечерта на 4 октомври 1957 г. от космодрума Тюра-Там (сега Байконур) беше изстрелян първият изкуствен спътник на Земята с тегло 83,6 кг. Американците бяха потресени. Агенция „Юнайтед нюз” съобщи: „90% от приказките за изкуствени спътници на Земята се падат на САЩ. Както се оказва, 100% от работата се свършва от Русия!” Подобният на морз сигнал на първия спътник можеше да се хване от всеки уважаващ себе си радиолюбител. Едва след пет месеца американците успяха да изстрелят свой спътник.

Баща ми, по убеждения комунист и бивш партиен секретар на захарния завод в Русе, ликуваше. Една вечер бях с него на улицата пред русенските Хали, когато той ми посочи една светеща точка, която се движеше по небето. Според него това беше спътникът. Днес се оказва, че не е самият спътник, защото той е твърде малък, а една от неговите ракети-носители, която се движеше около Земята по същата орбита и отразяваше лъчите на слънцето. След по-малко от месец, на 3 ноември с.г., руснаците пуснаха втори спътник с първото живо същество в него – кучето Лайка. То беше избрано поради белия си цвят, който е фотогеничен. Поради погрешните конструкторски изчисления и липсата на апаратура за терморегулация кучето умря от горещина в кабината. Когато това стана известно на Запад, протестираха всички защитници на правата на животните. Вестник „Ню Йорк таймс” нарече Лайка „най-рунтавото, най-самотното, най-нещастното куче в света”. Първите същества, които се върнаха невредими от полет бяха също кучета – руските песове Белка и Стрелка, на 19 август 1960 г.

Спомням си като сега деня 12 април 1961 г. Бях останал сам в нашата квартира в Русе и си готвех уроците. Родителите ми, преселници от Лудогорието, бяха на работа, а сестричката ми – в яслите. Утрото беше слънчево и топло. Бяхме толкова бедни, че дори нямахме радио, а само високоговорител, който беше включен и беше сложен на земята. Около 10,30 часа музиката внезапно спря и се чу известният още от военните бюлетини баритон на съветския говорител Юрий Левитан, който тържествено обяви на руски език: „Говори Москва! Говори Москва! Предават всички радиостанции на Съветския съюз!” Настръхнах и се хвърлих към радиоточката. Баща ми всеки ден се тревожеше, че ще избухне световна война. Да не би това да е съобщение за нейното начало?! Но Левитан продължи: „Днес сутринта в 9 часа и 7 минути в космоса излетя първият космонавт, гражданинът на СССР Юрий Гагарин!”

По-нататъшната еуфория трудно може да се опише. Хората жадно слушаха радио (тогава нямаше още телевизия) и чакаха от зори идването на вестниците, които разграбваха. Нямаше стая без закачена картичка с портрета на космонавта. Първата страна, която Юрий Гагарин посети, беше Чехословакия, а втората – България. Той беше награден с най-висшия наш орден „Георги Димитров” и беше избран за почетен гражданин на София, Пловдив и Перник. Не съм го виждал, но си спомням как цял Русе се струпа с цветя, за да посрещне втория космонавт – Герман Титов, който обиколи 17 пъти Земята на 6-7 август 1961 г. Говореше се, че той е от чувашки произход и едва ли не наш роднина по прабългарска линия.

В началото на 60-те години Гагарин стана най-известния човек на планетата. Той посети 30 страни, срещна се с крале, президенти и милиони обикновени хора. Британската кралица Елизабет II се фотографира с него, въпреки че това е забранено от дворцовия протокол. Тя намери начин да го заобиколи, като каза, че Гагарин не е земен, а небесен човек. От безбройните банкети и тостове той надебеля с осем-девет килограма и загуби форма. Дойде фаталната дата 27 март 1968 г., когато той излетя на изтребител МИГ-15 заедно с инструктора Владимир Серьогин. Причините не са известни, но самолетът губи рязко височина и се заби в земята, при което двамата загинаха. Тъй като докладите на разследващите екипи и досега остават засекретени, витаят най-различни версии за смъртта им – от техническа повреда до отвличане от извънземни (!).

Беше ли вярващ Гагарин? В деня на полета официозът „Известия” пише в уводната си статия: „Полетът на човека в космоса е триумф на материализма и могъщ, съкрушаващ удар по идеализма, религията и мракобесието. В продължение на столетия фанатиците на най-различни вярвания набиваха в съзнанието на хората представата за непознаваемостта на света, за недостъпността на небесните пространства. Съветската наука, подвигът на съветския човек развеяха като прах тези твърдения, доказаха тяхната несъстоятелност".

След първия полет в космоса атеистичната пропаганда повтаря многократно едно изказване, приписано на Юрий Гагарин: „Бях на небето, но там Бог не видях”. Всъщност тези думи не са на Гагарин, а са измислени от съветския диктатор Никита Хрушчов и поразяват със своята наивност и примитивност. Самият Гагарин е роден през 1934 г. в семейство на обикновени руски селяни от с. Клушино, Гжатски район. Баща му е дърводелец, а майка му е доячка в кравеферма. И двамата са силно религиозни и кръщават децата си. През 1947 г. Юрий става кръстник на племенницата си Тамара, а през 1959 г. идва в Гжатск (сега гр. Гагарин), за да кръсти тайно първата си дъщеря Елена. На приема след полета на Гагарин по протокол е поканен и руският патриарх Алексий I. По едно време настъпва суматоха. Единственият, който се доближава до патриарха и моли за благословение е една стара жена – майката на Гагарин!

Не трябва да се забравя, че от 1958 до 1964 г. Хрушчов провежда най-злостната антирелигиозна кампания след 30-те години. Публичното изповядване на християнството се наказва с уволнения и репресии, а хиляди църкви и манастири се затварят или разрушават. Хрушчов заявява, че ще покаже последния поп по телевизията, след което ще го обеси със собствените му черва. Той обещава до 1980 г. да построи комунизма, в който няма място за друга идеология, освен комунистическата. Тази маниакална фикс идея струва неизчислими страдания на руския народ.

Но прави впечатление, че преди всеки полет съветските космонавти по наложила се традиция посещават Троице-Сергиевата лавра. Колегата на Гагарин полк. Валентин Петров разказва, че когато разглеждат иконния кабинет на лаврата, Гагарин се спира за дълго пред макета на катедралата „Христос Спасител” и накрая промълвява: „Каква красота са разрушили!” На връщане в колата той започва да цитира молитвата Отче наш, което предизвиква смайването на другите космонавти. По-късно на пленум на ЦК на КПСС Гагарин, който е депутат, поставя въпроса за възстановяването на същата катедрала и на триумфалната арка като паметници на победата над Наполеон. Залата аплодира, а президиумът изпада в шок. Но авторитетът на Гагарин е толкова голям, че никой не смее да го преследва. Днес нещата са коренно променени и то за добро. В Байконур има православен параклис, а ракетите се благославят преди излитане. Откакто е въведена тази практика, няма нито един взривен космически апарат.

Юрий Алексеевич Гагарин беше първият човек, който разчупи оковите на земното притегляне и тръгна по пътя към звездите – бъдещия дом на човечеството. В историята на цивилизацията неговото име остава записано със златни букви.

www.pravoslavie.bg

Взето от: sevt9.blog.bg

35-годишната ген. Атифет Яхияга е новият президент на Косово 07.04.2011 21:58 Досега Яхияга бе първи зам.-началник на косовската полиция, има чин генерал полковник

Атифет Яхияга

35-годишната Атифет Яхияга бе избрана тази вечер от парламента на Косово за президент на страната.

Досега тя бе първи зам.-началник на косовската полиция, има чин генерал полковник и е приета в косовската полиция веднага след създаването й през 2000 г. като преводач.

Атифет Яхияга е родена на 20 април 1975 г. в град Джаковица, омъжена е, няма деца.

В декларацията й, изпратена в Агенцията за борба с корупцията, е отбелязано, че няма никакво имущество освен автомобил на стойност 6 хил. евро. Има годишен доход 12 504 евро и кредит на стойност 1900 евро.

Завършила е право в Прищина, има следдипломна квалификация по мениджмънт в полицията и наказателно право в английския университет Лестър, а в момента е на следдипломна квалификация по криминология в Прищина.

още по темата Ако Северно Косово получи автономия, Белград признава Прищина 3 | 3135 15.03.2011 Отложиха първите директни разговори между Косово и Сърбия 0 | 3800 08.03.2011

Атифет Яхияга е преминала и обучение в Европейския център за изследвания по сигурността "Джордж Маршал" в Германия и в Националната академия на ФБР в САЩ.

Яхияга се конккурира за поста със Сузана Новобердалиу, а изборът й слага край на политическата криза в страната и опасността от предсрочни президентски избори.

Миналата седмица Конституционният съд на Косово обяви за неконституционна процедурата при избирането на Беджет Пацоли за президент и той подаде оставка.

Съдът мотивира решението си с факта, че Пацоли е бил единствен кандидат и е липсвал кворум при гласуването, след като опозицията бойкотира вота и напусна парламента.

Лидерите на три косовски партии - управляващите Демократическа партия на Косово и Алианс за ново Косово и опозиционният Демократичен съюз на Косово се договориха вчера да подкрепят кандидатурата на Атифета Яхияга.

Премиерът на Косово Хашим Тачи съобщи снощи, че е постигнато споразумение с посредничеството на посланика на САЩ в Прищина Кристофър Дел, което предвижда изборите за президент да се състоят през 2013 г., една година преди изтичането на мандата на сегашното правителство на Хашим Тачи.

Първите преки избори на президент на Косово трябва да се състоят не по-късно от шест месеца след като влязат в сила промените в конституцията, заяви премиерът.

www.vesti.bg

Тя носи детето на Омар бин Ладен и британската му съпруга Зейна

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Бившата британска танцьорка, която миналата година направи спонтанен аборт, докато беше бременна с близнаците на Омар бин Ладен, сега отново носи внук на най-търсения терорист в света.

Луиз Полард се подложи за пети път на ин витро процедура, за да роди дете на сина на Осама бин Ладен – Омар и британската му съпруга Зайна, пише Daily Mail.

След като детето се роди, сурогатната майка ще получи 10 000 лири. Луиз Полард изгуби близнаците миналия септември, след като беше нападната.

В десетата седмица на бременността тя беше нападната от двама непознати, когато излязла от кафене сама. 

Зейна, която се казвала Джейн Феликс-Браун преди да се ожени за Омар и да приеме Исляма, има пет брака зад гърба си и пет големи деца.

55-годишната британка срещнала 30-годишния син на Осама бин Ладен в Египет, където била на лечение.

www.dnes.bg

КЪДЕ Е ГРОБА НА МАКЕДОНИЯ?

 

 

На 3 май 1903 година четите на Михаил Чаков и Димитър Гущанов денуват в  местността “Леските” в Горнобродската гора, Серско. Към пладне се забелязва голямо количество турска войска да се движи към с. Горно Броди. Привечер пристига вестоносец с писмо с указание четите да се отправят незабавно към село Баница, където рано сутринта, на другия ден,  пристига и Гоце Делчев. Всичко лягат, капнали от умора от дългия път. Едва притворили очи, при Чаков се втурва селския пъдар Георги с думите: “Ставайте, целото село е сардисано от турски аскер!”

          Всички грабват пушките и изхвърчават на улицата. С пушка в ръка навън е и Гоце. Стигат края на селото -  зад стените и оградите стърчат пушките на аскерите. Стреля се от всички страни. Стрелят и четниците.

          В Баница намират своята смърт Гоце Делчев, войводата Димитър Гущанов и още петима четници.

          Интересна подробност  от този трагичен ден е, че  акцията на турските аскери се командва от  българомохемеданина Хюсеин Тефиков, който познава Гоце от Военното училище в София. За кървавата акция в Баница султан Абдул Хамид   възнаграждава Хюсейн с чин майор.

Ето какво пише приятелят на Гоце Делчев, голямият поет на България Пейо Яворов  за смъртта  на Гоце в биографичната си книга за него.

«На 20 април Гоце разказваше на другарите си по-раншни свои сънища, които съвпадаха с избиването на близки нему хора, и думаше:

– С нашия живот, какъвто е, станах вече и фаталист. Нощеска сънувах, че турци ме удариха в сърцето. Щипската чета е разбита в Карбинци. Милан, брат ми, е в тази чета и сигурно е убит.

Гоце не беше сънувал смъртта на втория свой по-малък брат: Милан падна много по-късно, летос, в Неманци, Кукушко.

Гоце забравяше своите неотдавнашни предчувствия. Сънят пророчествуваше неговия гроб.

Почти едновременно с Гоце биват убити още шестима, в това число и Гущанов. Останалите живи влазят в една плевня, отдето след цял ден сражение се измъкват незабелязано между пламъците на Баница, цяла изгорена.

– Петнадесет часа – спомня си г. Хаджидимов – турците не посмяха от куршумите ни да приближат нашите убити. Петнадесет часа ний гледахме мъртвия Гоце, приведен сякаш върху гробът на Македония. И петнадесет часа ни се късаха сърцата...

Защото осиротяваше цял народ.»

Обърнете внимание на това изречение:

“ Петнадесет часа ний гледахме мъртвия Гоце, приведен сякаш върху гроба на Македония.”

“ ...  приведен върху гроба на Македония.”

Защо върху гроба на Македония?

Сбъркал ли е голямият поет?

Не трябваше ли да бъде:

“ Петнадесет часа ний гледахме мъртвия Гоце, прегърнал своята Македония.”

Или: “ ... прегърнал  скъпата си македонска земя.”

Не е ли това истинският образ?

Гоце е загинал, а Македония е жива.

Но така е казал великият поет за великия си приятел!

Така да бъде.

sevt9.blog.bg

..........


Според политическия анализатор Огнян Минчев


ще се окаже,че червените бандити Станишко и Овчарчето са подписали с Русия много по-изгоден
договор за АЕЦ"Белене" - С ЕДИН МИЛИАРД ПО-ЕВТИНО И 
51% българска собственост веднага и тутакси./!/

Докато сегашните преговори на кабинета на ГЕРБ
ни отвеждат към -

- по-скъп договор
- по-скъп ток
- пълна зависимост от Русия

- 51% българска собственост...НО НЯКОГА СИ...

В необозримото светло БЪДЕ ЩЕ ?

:::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::: 

zmai.blog.bg

КОГАТО СЕ НАЛИВАХА ОСНОВИТЕ...  
Статията е видяна 2589 пъти Размер на шрифта:

КОГАТО СЕ НАЛИВАХА ОСНОВИТЕ...

Верен на своите принципи да запознава приятелите си с рядкости или да дава особена гледна точка за по-известни събития нашият сайт www. bg-history. info, отново ще ви зарадва с такова четиво. Наричам го условно: “Когато се наливаха основите”, но този път не на социализма, а на българския капитализъм с неговите особености, трудности и дори извращения. Ето един рядък разказ за трудното начало:

За начало ето няколко принципни положения от приетия на 29. 1. 1883 г. Правилник за домашните слуги в столицата:
Чл. 9: “Без съгласието на господаря слугата не може да излиза от двора. "
Чл. 12.: “Ако слугата се разболее, господарят му е длъжен да се погрижи и го изпроводи в болница, дето лекуването му става безплатно.
Ако слугата остане в болница повече от 15 дни, условието се унищожава; но слугата получава платата си и за тези 15 дни. "
Чл. 13.: “Слугата никога не може да напусне господаря си преди изтичането на условения срок, но господарят може да уволни слугата си всякога, без предварително известие, като му заплати една месечна връхнина. "
Чл. 15.: “Слугата може да остави господаря си без предварително известие само в следните случаи:
А) по причина на лоша обхода на господаря с него;
Б) ако не получава редовно надлежната си заплата според условието на службата си. "

Т. е. за слугата няма личен живот, няма работно време, здравно осигуряване, безопасни и здравословни условия на труд, а за капак дори може да остане и без работа по всяко време. Като прибавим и чл. 1, който казва, че “пълнолетните могат да се приставят като слуги сами по себе си, а непълнолетните – само чрез техните родители или настойници” можем лесно да си представим и как човек и без да го иска може да се окаже в това незавидно положение да бъде слуга.

Не по-различно е положението на тъй наречената “работническа класа”, която едва прохожда в Княжеството.
В своя статия от 4. 6. 1886 г. вестник “Росица” пише: “Съвсем не познава българският работник оня, който го упреква в ленивост. Българският работник – тука не правя различие на пол – е чудно работлив, чудно честен в работата си. Той денонощно се труди, денонощно хаби силите си, продава месата и кръвта си за една нищожна цена – колкото само да живее. И как живее? Как се храни? По-лошо от животните. Малко хляб и ястие, сготвено от зеленчук или фасул, му е всичката храна. Щастлив е оня, който може поне в месеца да се облажи. " По-нататък авторът Евтим Дабев с носталгия описва живота в Габрово преди да се появят фабриките, с които “нещастие постигна нашия градец”.

Далеч по-конкретен е Димитър Благоев (макар и биографията му да не страда от особени факти за гордост) в статите си от юли и август 1892 г. в списание “Ден”. Там авторът описва следното: “Всички други фабрики (в Габрово – бел. моя) се осветляват с газ и с първобитни лампи. При лошата вентилация, от миризмата на газта и маслото, с което мажат машините, от праха на вълната въздухът в тия фабрики, най-вече зимно време и ноще, бива убийствен за човешкия организъм, а главно за децата. Ненавикнал човек в тая убийствена атмосфера не може утрая 10 минути. Между това работниците прекарват в нея 14, 15 часа на ден, а твърде често и повече от 24 часа! ... Между това фабрикантите, щом малко поспре търговията тутакси намаляват надницата на работниците. Така например в края на 1890 г. в Калпазановите фабрики надницата е била намалена за едни с 20 %, за други с 30 %... За закъсняване 1-2 часа щрафират (наказват – бел. моя) работниците безбожно, а именно с 2/3 от надницата им...” По-нататък се обхождат и други градове: “Работното време в тревненските фабрики е от 12 до 14 часа на ден. Фабриките работят и нощно време, макар и не винаги. Нощното работене е задължително и за малолетните, както и за работничките. Осакатявания в тревненските фабрики се случвали няколко, макар и леки, като откъсване на пръстите и нараняване на ръцете. В двете фабрики осакатеният се оставял на своята съдба, да се лекува от своя джоб. Фабрикантите се оправдавали с думите: “Да са си отваряли очите”. Само в едната фабрика плащали за лекуването. " Според автора работната сила в Сливен се групира така: “1/5 от 700 (работника – бел. моя) са от мъжки пол и от 9-15-год възраст, 2/5 – от 30-50 г. и другите 2/5 – от 18-25 г. Останалите са момичета циганки от 10-20-годишна възраст и момиченца българки от 8-11 години. " Минимумът на работния ден е 12 часа, а макисмумът – според работата.

Горе-долу същото се потвърждава и от една статия от 25. 11. 1892 г. на вестник “Работник”. В нея авторът Никола Габровски пише, че в Сливен за своя труд по 12-16 часа на ден мъжете получават от 1 до 2 лева на ден, жените – от 60 ст. най-много до 1 лев, а децата – по 30 ст. Заплатите им се давали в края на седмицата, с цел да не напускат фабриката.

Към частни и недотам частни случаи ни насочва статията на същия вестник от 10. 4. 1893 г.: “Един сливенски фабрикантин, доста интелигентен наглед, се мъчил преди няколко време да обезчести едно младо,

КОГАТО СЕ НАЛИВАХА ОСНОВИТЕ...

доста красиво циганче (момиче), което му перяло вълна... Друг един фабрикантин е карал най-красивите циганки да му метат стаята, след което ги задържал по един час и повече при себе си. Управителят на тази фабрика летос обезчестил една българка, която също им перяла вълна, Друг един фабрикантин постоянно е експлоатирал тялото на много свои работнички, които заплашвал, че ако не се съгласят, ще ги изпъди от фабриката. Пък друг един фабрикантин, човек доста възрастен, с побелели коси, си е позволявал пред очите на самите работници да бърка в пазвите на циганките, от което зрелище работниците му засрамени избягвали навън. " Вестникът обяснява и че строгият Закон за печата по онова време не му позволява да съобщи и подробности по тези скандалиозни дела.

Пак вестник “Работник” в статия от 19. 6. 1893 г. пише за условията на работа във фабриката на братя Астарджиеви в Пловдив. След като се уточнява, че там наместо 1 лев плащат по 67 и Ѕ стотинки се разказва конкретен случай, в който единият от братята, виждайки, че работниците са събрани с абите си на едно място “си помислил, че се надумали да напуснат работата, да направят стачка. Тази мисъл, види се, ядосала нашия предприемач и той викнал срещу работниците с един зверски глас, пуснал се да ги гони и бие. По-силните се отървали лесно. Разлютеният господар обаче намерил жертва за своя гнев. Той се нахвърлил на едного от работниците, който слаб физически, не можал да избяга, нито да се защити. Астарджиев излял всичкия си гняв върху тоя нещастник; бил го където свари, ритал го в корема и по лицето. Този нещастник и сега е болен и вследствие на болестта седи без работа, а семейството му гладува. "

Вестник “Другар” на 10. 9. 1893 г. разказва грозна случка, разиграла се във фабриката на Д. Папазов в Казанлък. Една сутрин още преди началото на работния ден работничката Лала Тонювкина се пъха под дарака си за да го почисти. В този момент без предупреждение машинистът пуска парата в ход. Двигателят хваща Лала за косата, която е изцяло изскубната “наедно с цели парцали кожа”. След нещастието работничаката “тичала и викала из фабриката от страх и болки няколко минути”. После е отведена в болницата, а Папазов не й заплатил нито лечението, нито дори онези няколко гроша, които вече била изработила до злополуката.

Драматичен е и вестник “Работник” от 30. 10. 1894 г., който пита: “Знаете ли що е шевекер?” “Който не е чиракувал или калфувал в един от нашите занаяти от излизането на прасковите до Великден, той не може да си представи какво ще рече шевекер. Шевекер – ще рече нечувана, най-безбожна експлоатация на труда в нашите занаяти... Да станеш в 2 часа през нощта, да работиш до 8 часа вечерта непрекъснато за една заплата от сух, мухлясъл, от трици с пясък хляб и чушки или кисело зеле или за една заплата от 6, най-много от 9 гроша на ден, в мръсна влажна, студена като ледница стая, която надали някога поглежда слънце – това ще рече шевекер... Тоя е един вид експлоатация на труда, който съществува само в най-закъснелите икономически страни. "

Един вестник с екзотичното име “Работнически другар” на 19. 11. 1894 г. дава сведения за екзотични случки от живота на българската работничка: “Директорът на еснафската фабрика в Габрово – Ив. Червенаков обезчестил работничката Пена Клечкина. Когато се усетила трудна, директорът побързал да се отърве от нея – сгодява я за Г. Р. К., който я завежда в Бургас. Но когато последният се научил за сношението на директора с годеницата му, той повикал доктор да я прегледа. Констатирало се, че момичето е трудно от 6 месеца. Годеникът отказал... Същият блудник обезчестил друга работничка, която отишла в Казанлък да се жени, но била върната. Същото направил той и с трето момиче, което сега работи в Бобовата фабрика. "

Вестник “Социалист” пък си избира за наблюдение положението на работниците в Перник и по-специално на миньорите. След няколко статии за тежкото положение там на 16. 12. 1894 г. същият информира, че италианският миньор Адриан Луичи бил жестоко ударен от вагонетка. Същият е пренесен в болницата в Радомир и умира след 2 седмици от... ревматизъм. Пренасянето до болницата станало в проста селска кола, а не с предназначения за това кабриолет, защото последният бил отреден за разходка. Очевидно не за разходката на Адриан.

През юли и октомври 1894 г. вестниците “Народен глас” и “Сиромашки закрилник” информират последователно за странната болест на един слуга, който според гражданството е горен с хартии на корема, мачкан и бит до смърт, за да си признае, че е откраднал парите на господаря си, както и за изтезавана и изпъдена 15-годишна слугиня, която работила за по 4 лева на месец. Излишно е да се уточнява, че във време, когато едно средно семейство се нуждае поне от 2 лева на ден, 4 лева на месец са малко пари, както и че на набитата не е заплатена нищо. Може би обстоятелството, че случката става в Габрово донякъде обяснява “икономичността” на стопаните.

КОГАТО СЕ НАЛИВАХА ОСНОВИТЕ...

Интересен вариант на днешната правна фигура “трудов договор със срок за изпитване” пактикували в плетачницата на Тимофеев във Варна. Вестник “Работник” пише, че там момичетата работят по 5-6 месеца безплатно докато се научат и което се научи почва да получава пари за хляб, а което не – продължава да чака още.

Доста цветист език държи някой си Войнов в своята статия във вестник “Социалист” от 15. 8. 1896 г. След като обяснява възмущението на работниците от факта, че шаячните фабриканти там се разплащат с тях на годината веднъж (! ) и това, че вследствие възмущението най-сетне се случило разплащане, той пише: “Вместо да изплатят в пари, те събрали всичкия марда шаяк, който се върдалял в складовете им и го разпределили на работниците срещу заплатите им... Един аршин от този нехелит шаяк едва ли струва 3 гроша, но фабрикантите го разделили на работниците по 4-4 Ѕ гроша. " Работниците не пожелали, но фабрикантите заплашили, че друго няма да видят, гонили ги и с присмех им предлагали да заведат дела срещу тях. От далаверата с шаяка загубите на работниците, респективно печалбите на фабрикантите били 10-15 000 гроша.

Още по-авангарден начин за разплащане въвели в печатница “Напредък” в София. Може би водени от Годжиевото: “Я кажи, мило шефче, начин за разплащане? Шефът им рече: “Хайде де, пари нема – действайте”” там процедирали буквално така: “Господарите на печатница “Напредък” наместо да изплащат на работниците си, те ги понабиват. На 27 миналия месец (септември 1896 г. – бел. моя) работникът Атанас Николов (словослагател), като отишъл да си иска изработените пари, които имал да взема от 2-3 месеца време, го изпъждат навън от печатницата с шамари. Питаме притежателя (г-на Фичева), който е и чиновник в Министерството на вътрешните дела, когато си взема или иска изработените си пари, то изпъждат ли го с шамари? Срам! " За чудесната лаконична статия овациите са за вестник “Работнически глас”.

За жалост “добрата” основа обикновено дава и “добри” резултати. Такъв най-чудесен по естеството си резултат се оказва експлозията в барутната работилница на братя Иванови в гр. Русе на 25. 7. 1897 г. Тази невиждана, а и една от най-големите трагедии в промишлеността ни се разиграва по причина вероятно на работническо невнимание или просто на взрив на капсулата на един патрон. Избухва пожар, който трае 2 часа. В него изгарят 22-ма души. Следващите дни от изгарянията умират още 59 души. Цифрите са на съдебните власти, но освен тези се твърди, че има и неконстатирани случаи, а и при разследването явно някои неща са прикрити. Още в първите дни след трагедията се сочат числа от порядъка на 200 жертви! При анализите се установява обаче, че в предприятието не се спазват никакви хигиенни правила и правила за безопасност, имало е доста заключени врати в работилницата, работниците са били без подготовка за работа с взривни материали, често непълнолетни и дори малолетни. Работело се е по 12-13 часа на ден, като децата са получавали по 30-50 стотинки дневно. Тъй като се е плащало на парче работниците дори са се надпреварвали в работата. След тези възмутителни разкрития и 2 г. дела Окръжният съд в Русе дава заслужено възмездие на братя Иванови: един месец затвор и обезщетение от 500 до 1000 лева на всеки пострадал. Апелативният дори е по-справедлив: намалява наказанието. Справедливо наказани злополучните братя Иванови се съсредоточават върху дейността на разградската си барутна фабрика. В нея няма и 3 дни след русенската трагедия условията остават точно копие на русенските. Заплатите впрочем също.

Вследствие на пресата научаваме и за други новаторски и оригинални похвати на техни величества работодателите: Така например за икономии през зимата сливенските работници се отопляват с мангали, а отопляващите се сами плащат осветлението другаде. В Казанлък при вечерна изтощителна работа предачната машина откъсва ръката на 14-годишната Рада Кънева. Плащат и само изработеното, без никакво обезщетение или пари за лечение. Управителят на фабриката, явно владеел красноречието човекът, заявява на Рада, че “ако може да работи с една ръка, тя е свободна да се яви във фабриката”. Добър човек... А годината е 1898 г.

Че водата е на изчезване е разбрал още в далечната 1898 г. русенският обущар Т. Атанасов. Той удържал на работниците си по 10 ст. за право да пият вода – съобщава на 30. 10. 1898 г. “Работнически вестник”.

Работодателят трябва и да се уважава! Така благодарение на споменатия по-горе вестник научаваме, че справедливо през февруари 1899 г. на сливенския работник Спас Марков са удържани 10 гроша затуй, че... минал път на началника си П. Попович, когато последният отивал във фабриката си. Скромен дял получил и файтонджията-работник, на който била изплатена и премия от 7-8 бастуна от сърдития Попович.

Икономиите са също важен елемент: така например във Варна хамалите и килерджиите

КОГАТО СЕ НАЛИВАХА ОСНОВИТЕ...

на пристанището работят само 2 дни на заплата и 5 даром, а в тухларското АД с помпозното име “Работник” заради по-големи печалби е изпъден квалифицираният машинист и на негово място е поставен несведущият Пейчин Ангелов. Още на следващия ден каиш закача престилката на новоизпечения машинист, завлича го между валците и ножовете, където същият е смлян. Годината – 1900 г.

Нека спра дотук с хрониката. Тя може да се изпише в много части, дори в цели томове. Умишлено премълчах тук грозни сцени на псувни, побои и трудови злополуки, представени по начин, който би отвратил и най-коравия читател. Уверявам ви, че докато четох някои от тях мъката на Моканина ми изглеждаше като новогодишно увеселение.

Пропуснах и безбройните разкази за 12, 16, 24 и 36-часови работни дни, за още смърт, за туберкулозата в килимарските фабрики, за нищожните възнаграждения (или липсата им), за още изнасилвания, за стотиците злополуки при вихреното строителство на железници, за взривовете. Просто не са приятни.
Пропуснах и “безобидните” случаи на много неплащания, забрани за стачки или уволнения на работници, защото били абонирани за този или онзи вестник. Спрях и до края на XIX в. не защото с новия век се е възцарил хуманизмът (през 1904 г. троянският обущар Дамян Димитров – Муската обвинява работника си Цанко Маринов, че злоупотребил с 5 ст (! ) и вечерта “му нанесъл такъв побой, че работникът легнал болен и вече не станал”), а защото основите вече са се поналяли, а и случките горе-долу повтарят вече предначертания път.

Въпреки всичко сега като завърших статията се усмихвам. Малко доволен. Все пак някъде там са моите, твоите, неговите прадядовци, прабаби и други роднини. Нашата връзка с миналото. Онези, които са минали през всичко това за да ни има сега. Дължахме им го – аз – като написах всичко това, а вие – като го прочетохте.


С уважение: Комар

Публикувана на
2007-08-14 05:00:04
от  Комар 

Взето от: www.bg-history.info

Болезнена реалност, през пролетта във Видин.
Без думи.



http://mileidi46.blog.bg/hobi/2011/03/15/protest-vyv-vidin-nai-posle.708560

http://30dumi.pozicii.net/2011/03/vidin-protestira-sreshtu-upravlenieto/

Видин протестира срещу управлението четвъртък, март 24, 2011

Вчера Видин бе свидетел на нещо безпрецедентно в новата история на България! Над три хиляди човека скочиха срещу управлението на града и държавата и поискаха отчет от управниците. Националните независими медии срамежливо пропуснаха новината, явно заради нейния твърде регионален характер. Единствено РАДИО ВИДИН направи обширен репортаж, който си струва да бъде видян. Публикуваме го без корекции.

„Видин- градът на душата ми, Видин- градът на децата ми“ този надпис стоеше на автомобила, който водеше колоната на автомобилното шествие „Да спрем унищожаването на Видин“. Над 2 километра видима дължина бе процесията от коли, които преминаха по булевард „Панония“ и улица „Екзарх Йосиф“, посока площад „Бдинци“. Повечето водачи бяха сложили на колите националния трибагреник и лозунги от рода на „Върнете младите хора на Видин“ и „Спрете унищожаването на града ни“. Шествието финишира пред сградата на Общината, където се състоя митинг.

Местните институции, дошли на събитието, получиха копия на протестната декларация, прочетена на митинга от председателя на инициативния комитет на сдружение „Възраждане на Видин“ Любомир Йонов.

„С вашето присъствие ние доказахме, че Видин е жив град. Искаме да покажем на нашето правителство, че градът ни съществува на картата на България, че искаме тук да работим, тук да живеем и тук да се реализираме, не само ние, родителите, но и нашите деца“- се казва в документа.

„След 20 години дойде денят, който Видин трябваше да има много по-рано, защото нашият старопрестолен град го заслужава“, заяви Борис Стругарев, местен бизнесмен. Според него видинчани са длъжници на своя град и трябва да признаят, че са допускали години наред избрани от тях управници да развихрят своето безхаберие и корупционните си действия.
Присъстващите коментираха, че подкрепят протеста и откроиха като причини за това безработицата и бедността, обезлюдяването на Северозапада и лошата пътна инфраструктура. Митингът продължи повече от 2 часа

Видинска област най- безлюдна и най-застаряваща
вторник, април 5, 2011
Населението на Видинска област е от 99 016 души, а към момента Видин е с 47 138 жители, сочат експресните данни от последното официално преброяване, които днес бяха оповестени от директора на Териториалното статистическо бюро Емилия Лазарова. Тя съобщи, че окончателните резултати ще бъдат готови най-рано през месец юни, когато ще научим и точният брой на хората от всяко едно селище.

От  сега обаче се знае, че Видинска област е най-малобройната в страната, докато няколко областни центрове (Монтана, Смолян, Ловеч, Силистра, Търговище, Разград и др.) са с по-малко население от Видин. За последните 10 години Видинско се е стопило с точно 31 060 души, от останалите към момента да живеят тук в работоспособна възраст 59%, 15% са до 18 години, а хората от третата възраст над 65 години са 26%.

Преобладаваща част от хората – 62 662 души, живеят в седемте градове в областта, а 36 353 души са останали да живеят по селата, от които 23 са с население под 50 души и едва 37 села имат над 300 жители, които,според новия избирателен закон, ще могат да си избират и кметове на предстоящите местни избори.
http://30dumi.pozicii.net/2011/04/vidinska-oblast-nay-bezlyudna-i-nay-zastaryavashta/








Като намеря ника на един наш съблогър,ще сложа линка,защото снимката е от неговият блог,но забравих,ника му..ще го намеря! Извинявам се,за което ..



И на цялата мизерия--заведенията са пълни!!
Народа бие гюбеци яко!
И за да разведря малко обстановката,ви предлагам тези видеоклипове:))
Качеството е лошо,правени са в едно село във Видинско,с телефон,където г-н Георгиев(моя роден брат)свири в ,,квартална кръчма"" в селото:))
Репетиция, за да представят окръга в ,,Копривщица пее-2010"" !!звездичка.блог.бг в своя репортаж казва,че са взривили,подлудили Копривщица с музика...и аз много се възгордях:)))
 тромпетистите са учители във Видински училища
a,,г-н Георгиев е КМЕТ в нашето село и аз му говоря на,,Вие":))) Някой ден ще му се пръсне сърцето от надуване с този тромпет-
само на 61 години е!!! Всъщност ТОЙ Е онзи с побелялата коса от клипа.Дето подскача и свири.
Аз го бaзикам,че Великият Карузо е умрял на великата сцена...a той ще умре на площада ,,у село" надувайки онзи дудук..:)))

репетициите.. :
http://www.youtube.com/watch?v=E441i9J7Vag&feature=related

http://www.youtube.com/watch?v=nZygFqWxlbI&feature=related
Моля обърнете внимание колко са елегантни музикантите:))) Особено гусин Георгиев!!:)))
Представянето:
http://www.youtube.com/watch?v=xnNHrnV5UVM&feature=related

http://www.youtube.com/watch?v=X0Eb87DXHoQ&feature=related
А как друсат цици влайнкитеееее:))))

mileidi46.blog.bg

Автор на клиповете: www.youtube.com/user/prawdziwefilmy

Няма начин, ще работим по-дълго 10.04.2011 18:44 85 Увеличаването на пенсионната възраст е неизбежно заради демографските процеси

 

Снимка: Булфото

Увеличаването на възрастта за пенсиониране е неизбежно заради демографските тенденции, смята доц. Любомир Стефанов от катедра „Човешки ресурси и социална защита” в УНСС.

„Трябва да гледаме хладнокръвно на нещата, това са обективни тенденции, от които не можем да избягаме. И възрастта ще се вдигне, вероятно и осигурителният стаж”, коментира доц. Стефанов пред „Фокус”.

Неговата прогноза е, че между 2020 и 2030 година в България мъжете и жените ще се пенсионират на 65 години с 40-годишен осигурителен стаж.

Ще продължи дисбалансът между работещи и пенсионери. В момента на трудовия пазар започват да влизат родените в началото на 90-те години, а най-ниската точка на раждаемост в страната е 1995-1997 година.

В същото време се пенсионират хората, които са от сравнително многочислените генерации от края на 40-те и началото на 50-те години.

Това разминаване ще се задържи и през следващите десетилетия, прогнозира икономистът.

Извън демографските процеси тревожно е нивото на заетост на хората, които са в активна възраст. У нас работят по-малко хора в активна възраст, отколкото в повечето европейски страни.
 
www.dnes.bg
 

Какво ще ни дадеш историйо от пожълтелите си страници?  Винаги много добре рекламираната Меглена има какво да крие. Има и защо да спестява някои не особено лицеприятни моменти от биографията си.                       
Избирателите трябва да видят и истинското лице на новия кандидат за Президент. А лицето е грозно, по-грозно и от маската дори. Неин съпруг е Андрей Пръмов, син на бившия секретар на ЦК на БКП - Иван Пръмов (евреи). За "жълтата гостенка"- Меглена Кунева не е никак трудно да надене маската на “демократка”. Тя има зад, до и над себе си подходящите хора, които са в състояние да помогнат за това. Ето ви и малък пример: съпругът Андрей е брат на БНТ-шефката Уляна Пръмова, а самата Меглена пък е братовчедка на Соломон Паси. Дързост и красота ряпа да яде…  
                                                                                                                                                                   Питам се поради що Меглена не е Пръмова ? 
                                                                                                                                                                      В соц.реалността е било опасно да носи името на баща си Кунев. Бащата на еврокомисарката Меглена Кунева бил политически затворник в концлагера в Белене. Да си Пръмова днес е опасно или ще те изкарат алкохоличка или масон. Не че и двете не са истина.
Айде сега, кажете ми, това не е ли живот тип „Докато свят светува?“ Бащата-политзатворниk, щерката омъжена за сина на партийно величие. А по повод масонството ще ви припомня следният факт.
Преди време видни зидари от САЩ, посетили България,  Днес,в България е модно да бъдеш зидар, защото в тази среда се въртят политико-бизнесменски контакти, тук няма цвят и парите не миришат. Апропо, към днешна дата в РБългария 70 НА СТО ОТ ВЛАСТТА СА МАСОНИ - ЧЛЕНОВЕ НА РАЗЛИЧНИ МАСОНСКИ ЛОЖИ. Това означава, че не Правителствените Институции са факторите в живота на държавата , а по скоро решенията на „зидарското” общество!
В дългият списък може да срещнем някои от най-актуалните имена в политиката и шоубизнеса. Аз, обаче, се интересувам само от две.

ВЕЛИКА ЛОЖА НА СТАРИТЕ, СВОБОДНИ И ПРИЗНАТИ ЗИДАРИ НА БЪЛГАРИЯ
Номер 18. Андрей Пръмов – финансист, син на члена на ЦК на БКП Иван Пръмов, брат на БНТ-шефката Уляна Пръмова и съпруг на еврокомисарката Меглена Кунева
ЛОЖА „Б*НАЙ Б*РИТ“ (ЛОЖА „КАРМЕЛ”) – под номер две е записан Соломон Паси – възстановител на ложата, президент на Атлантическия клуб, ексминистър на външните работи в правителството на НДСВ, син на проф. Исак Паси
Изводи: ако разгледаме списъка, ще видим че голяма част от тях са бивши комунистически величия. И някак да е, при положение, че социализъма беше на власт почти половин век. Ако трябва да го кажем цинично – всички бивши другари-настоящи зидари! От светлия комунизъм към още по светлия капитализъм!Нали самия комунизъм е една от масонските измишльотини.
Меглена Кунева е човек като всеки друг – има си своите страхове и грехове. Тя е католичка по вероизповедание и юристка по образование. Доктор е по екологично право, била е асистент в Софийския университет, работила е и като журналист в БНР. Андрей Пръмов и Меглена Кунева имат един син – Андрей. Тя, например, никога няма да стане шофьор, защото имала страх от коли. Имаше период в който заплатата й от 18 000 евро не стигна на г-жа Кунева, за да си плати парното. Тя дължала към 600 лева на дружеството за изконсумирана топлинна енергия за месеците септември, октомври, ноември и декември 2008 г. И след като тя не може да се справи с битовизмите, как ли го прави редовият български гражданин с 400 лева месечна заплата? Светъл пример от звездната си кака взима и брат й, строителният предприемач Николай Кунев, който от близо година се опитва да заживее на широко в апартамента на покойния професор – юрист Живко Сталев.
Политическата кариера на Кунева тръгва покрай крупният бизнес на съпругът й. Андрей – единият от тримата му синове, е високо ценен финансов консултант у нас. Занимава се с частен бизнес, като преди две години богатството му се оцени за над 2 млн. лв. Притежава финансова къща, дялове от строителна фирма, участва и в туристическия бизнес. Член е на мениджмънта на „Черноморско вино“, на фондация „Атанас Буров“ и др. Андрей Пръмов има дялове в „Елана фонд Мениджмънт“, с предмет на дейност – управление на холдингови дружества.
Уважаеми народе, посети тоалетната урна и пусни своя глас: евро-политическата метреса Пръмова - новия президент на превърнатата в тоалетна  България?????

vesvas4.blog.bg


Взето от: grigorsimov.blog.bg