• от Съпротива
• август 20, 2012

Вместо биография на Ангел Кънчев, решихме да използваме цитат от книгата на Захарий Стоянов „Записки по българските въстания“:

По това време именно в Русчук се самоуби Ангел Кънчев, един от най-редовните посетители на читалището, с когото моите приятели от читалището имаха тясна дружба. Аз бях очевидец на това убийство, което заслужава да бъде разказано по-наподробно, понеже е съпрежено с комитетските работи. Това се случи на 5 март 1872 г. Тоя ден се очакваше да пристигне от Видин новоизбраният български екзарх Антим, по тая причина на скелята бяха излезли всичките граждани: българи, арменци, много любопитни кадъни, от които беше побелял брегът, и всичките почти евреи, защото тоя ден беше събота. В това време малкото турско параходче Сейре, което работеше между Русчук и Гюргево, готвеше се да тръгне за последния град. Часът бе около 10Ѕ по турски. Натрупаната навалица около скелята отваряше път на няколко румънски офицери и дами, които идеха откъм града и отидоха на парахода; с тях заедно вървеше и Ангел Кънчев, може би нарочно, като е искал да се възползува от лъскавата им униформа, за да премине по-свободно. Той изглеждаше така, като че малко искаше да знае кого чакат русчукските жители и кой ще да дойде.

Той премина през стражата, състояща от няколко души арнаути, като подаде своето червено билетче на Али ефенди, и наближаваше вече да влезе в парахода, когато тоя последният го спря да му иска паспорта. Ангел Кънчев започна да търси из джебовете си, но като не намери никакъв паспорт, каза на Али ефенди, че може би да го е забравил у тях или на кавенето, и тръгна да отиде да го търси.

- Хайде да отидем по-напред в писалището на паспортите, да видим дали действително ти си взел паспорт – отговори Али ефанди и подкара напреде си Ангел Кънчев. Той се покори на грубата заповед и тръгна към писалището на паспортите, пожълтял и разтреперан.

Писалището на паспортате се намираше така също на скелята на 100-150 крачки разстояние. Присъствующите там приятели и познайници на Ангел Къичев не обърнаха сериозно внимание на тая случка, която се считаше като нещо обикновено с пътниците, които отиваха в турско време за Румъния. Само пашите – на флотите и военният, – които надуваха своите наргилета пред хотел Гюлшен, попитаха Али ефенди каква е вината на тоя българин.

- Иска да премине без паспорт, ефендим – отговори низко­поклонният чиновник, като направи раболепно темане чак от земята.

- Ако му гледаш кайфета, ще кажеш кой знае какъв банкерин е, а той, чапкънинът, паспорт даже не си взел – отговори един от пашите.

Десят минути обаче не се изминаха, когато очите на цялата публика бяха обърнати към зданието на паспортите от грубия глас на няколко арнаути-заптии, които се деряха да викат, доколкото им стига силата: „Тутун!“ (Хванете го!) До каква голяма степен беше удивлението на публиката, като видя, че лицето, подир което викаха заптиите: „Хванете го!“, не беше други никой освен Ангел Кънчев. Той бягаше, колкото му държат краката, от писалището на паспортите към скелята, а Али ефенди заедно с двама заптии с голи сабли в ръцете тичаха подиря му да го гонят. Публиката, която се намираше напредя му по пътя, повечето жени, уплашени от това ненадейно произшествие, разделяха се на две колони, наляво и надясно, и отваряха свободен път на хероя, който приличаше в това време на разярен лев. Не се уплашиха обаче и турските паши, които бяха насядали пред хотел Гюлшен и покрай които трябваше да премине Ангел Кънчев. Щом видяха тия каква е работата, скочиха на крака, кой със сабля, кой със стол в ръцете, и се приготвиха да заградят пьтя на приближающата се жертва. Примерът на пашите се последва от мнозина матроси, слуги и пр. Викове: „Хванете го, дръжте!“, „Ще избяга!“, „Не е добър човек“ – се слушаха навсякъде. Страшно смущение последва в средата на грамадната публика, която се притискаше в отстъпванието си между високия бряг и Дунава.

Когато Ангел Кънчев се видя, че е заграден от всяка страна, а именно – от дясна страна – брега на Дунава, от лява – водата, отзадя му – Али ефенди и заптиите с голи сабли, а отпреде му тоже същото, той се спря за минута и с голяма бързина извади изпод връхната си дреха един револвер, с който се обърна срещу заптиите. Тия последните, които наближаваха вече да хванат своята жертва, щом видяха, че лъсна револвера, замръзнаха на местата си, още повече че тия едва ли са очаквали да им попадне човек из русчукските улици, снабден с револвер. Един изпомежду тях падна по гърба си, изпусна саблята и с издигнати нагоре ръце молеше за пощада разярения юнак; други хукна да бяга към немската скеля така бърже, щото дългият му ямурлук взе положение да четеш отгоре му пари; а третият, Али ефенди, нагази в Дунава до колене. Но не само тримата заптии се разбягаха; всички присъствующи там наоколо, в това число и двамата горепоменати паши, очистиха пътя. Всеки бягаше от страшното лице на героя или, по-добре, от неговото хладно оръжие. Разбира се само по себе си, че турците не побягнаха окончателно; множество заптии заеха позиции с пушките си зад ближните дувари.

Три до четири пъти цъкна с револвера си А. Кънчев подир тримата души заптии, но нито едия път не можа да гръмне. Тогава той пристъпи още няколко крачки напред, тялото му затрепери като есенен лист, големите му огнени очи се задръстиха от сълзи, изгледа жално наоколо си и след като извика с треперящ глас: „Да живей България!“ – хвана с две ръце дръжката на револвера си, студеното желязо на който напъха в пресъхналото си гърло… Глухо изгърмявание, като изпод земята, се раздаде наоколо, револверът, който не хвана против заптиите, отскочи настрана, двете ръце, които преди малко го стискаха, яко се заловиха за космите на разбития череп, като да искаха да прекратят болезнените действия на куршума, който беше се загнездил вече в мозъка – и грациозното тяло, безчувствено и окървавено, претъркули се на земята като клас, прерязан с жетварския сърп!…

Тая дързостна постъпка на А. Кънчева, която на минутата още се разпространи из целия град, като молний порази мало и голямо. Ония, които се занимаваха само с алъш-вериша и мислеха изключително за своите собствени черва, наричаха тая постъпка глупава и неразумна; други изказваха своето съжаление към младия патриот; трети не можеха ди си обяснят защо и за какво той се убива и пр. Не погледнаха обаче така косвено на въпроса турските правителствени мъже от Дунавската област и техните раболепни аркадаши – чорбаджиите. Те поклатиха злобно глава и неволно бяха принудени да се замислят малко по-сериозно.

Това бе начало на новото българско движение.
…
Ангел Кънчев е сиромашки син. Той се е родил в градеца Трявна, Търновска околия, отгдето заедно с баща си преселили се в Русчук около 1860 година. Ангел бил още младо момче и скоро постъпил в русчукското народно училище, гдето бил учител и Драган Цанков. Със своето прилежание той обърнал вниманието на някои русчукски граждани, които му помогнали да постъпи в Болградската гимназия. Тук А. Кънчев свършил за малко време. Идеята за свобода, която тлеела в неговите гърди още докато той бил в Турско, взела по-големи размери вече особено като видял той как щастливо живеят другите народи, гдето турският ятаган не може да се досегне. Нему хрумнало на ума да се посвети в борбата за освобождението на своя поробен народ. С тая цел той заминал за Белград, гдето влязъл в тамошното военно училище, като мислел, че не ще бъде зле, ако той се запознае с военната наука.

Както в Болград, така и в Белград А. Кънчев свършил в късо време с чин артилерийски офицер. От Сърбия той отишъл в Букурещ, гдето тамошните емигранти мислели да преминат в България, за да дигат въстание. Това тяхно намерение било отложено и А. Кънчев се завърнал в Русчук, гдето така също се уверил, че нищо не е още готово за бъдещето народно движение. За да не губи напразно време, той сполучил да си изхода­тайствува при турското правителство да го изпрати да учи земеделие в Европа, а именно в гр. Табор. След като свършил и земледел­ческото училище, на връщанието си в България А. Кънчев посетил изново Букурещ, гдето нарочно бил поканен от Л. Каравелов. Тук той се запознал с Васил Левски, който го посветил в тайните на революционния комитет, и решили да тръгнат заедно по България, за да проповядват словото на свободата.

Васил Левски, който бил вече уморен от толкова годишно скитание из България, мислел да се оттегли на няколко месеца на почивка, като запознае по-напред младия си другар с патриотите по разни градища. Ангел Кънчев преминал в Русчук да се яви пред турското правителство, че е свършил вече науките си; но за да не бъде задържан на някоя служба от това правителство, той предложил нарочно някакви си условия, само и само да остане на свобода.

След дълги изпитвания в Русчук той открил на няколко млади патриоти своята тежка мисия, които и поканил да се запишат членове на революционния комитет. Тия младежи били: Никола Обретенов, Ради Иванов, Т. Кърджиев, Иванаки Икономов и пр. Тия съставили частен комитет и първо заседание станало в къщата на баба Тонка Обретенова. Това се случило през 1870 година. Изработванието на устава на Българския революционен централен комитет, който ще намерят читателите ни по-нататък, е бил съставен във вид на проект от горепоменатите господа, а отпосле се одобрил в едно от главните събрания на комитета в Букурещ, след като се прегледал от другите комитети из България.

От Русчук Ангел заминал за Търново, с апостолска мисия, гдето така също сс явил на тамошните патриоти: Хр. Иванов, Хр. Караминков, Ив. х. Димитров, Гарибалди, Христо Симита и пр., които съставлявали вече комитет, учреден от Левски. В Ловеч той се срещнал с В. Левски, както се били сговорили още от Букурещ, и тръгнали от село на село и от град в град, под вид на търговци, работници и пр3. Ангел Кънчев имал фалшив контракт от една виенска къща, че събира уж кожи из България. Когато се уби, той беше се върнал преди два деня от Тракия и бързаше да замине за Букурещ, гдето трябвало да се срещнат с Левски и Каравелова за някои важни работи.

5 Март, 2013

автор: frognews.bg

21 Коментари

2402

Снимка: архив, БулФото

18-годишна майка на близнаци сложила край на живота си в нощта срещу 5 март, съобщиха от варненската полиция. Още двама души са се самоубили по същото време на територията на региона, като и тримата са прекратили земния си път, увисвайки на въже.

Младата жена била открита мъртва от съпруга си в семейната им къща в село Игнатиево. Семейството, което е от ромски произход, живеело там с двете си 3-месечни бебета.

Мъжът се натъкнал на ужасяващата гледка около 20 часа, когато се прибрал в дома си. Изпаднал в шок и започнал да хвърля и троши наоколо. Той бил откаран в болницата с наранявания, където лекарите му оказали помощ.

Няколко часа по-късно на тел.112 бил получен сигнал за обесен мъж на ул. „Антон Неделчев“. 60-годишният човек бил открит от свои близки в жилището си. Те предполагат,че е посегнал на живота си от отчаяние, тъй като страдал от тежко заболяване.

Третият случай е от днес. Отново обесен е бил открит в гаража си в Аксаково 29-годишен мъж. Предполага се, че финансови трудности са предизвикали фаталната му стъпка. И трите случая се разследват.

4 Март, 2013

автор: frognews.bg

8 Коментари

3348

Самозапалването в знак на протест не е ново явление в историята на протестите.

У нас този акт се случи вече два пъти- във Велико Търново и във Варна. Днес стана ясно, че 36-годишният Пламен Горанов, който на 20 февруари се подпали в знак на протест пред сградата на Община Варна, е починал около 20.30 часа снощи. Приятелите на Горанов казват, че той се самозапалил в знак на протест срещу управлението на града от кмета Кирил Йорданов и групировката ТИМ.

Поглед назад в историята ни напомня и за други подобни случаи. Едно от най–известните събития в новата история на социалистическа Чехословакия и на цяла Европа се случва след погрома на Пражката пролет. Тогава един студент се самозапалва в знак на протест срещу руските танкове. 

След края на Втората световна война Чехословакия е вкарана в съветската сфера на влияние, в така наречения Източен блок. Преди войната страната е сред 10–те най-силно развитите индустриални страни в Европа, но социализмът предизвиква сериозна икономическа криза. От средата на 60-те в страната започва все по-често да се долавя недоволството на народа от съществуващия режим. Започват реформи вътре в самата Комунистическа партия на Чехословакия, които довеждат до избирането на Александър Дубчек за лидер на партията. 

Реформите на Дубчек са политически процес, които той определя като социализъм с човешко лице. Те не отхвърлят напълно стария режим както в Унгария през 1956 г., а имат широката поддръжка на обществото, включително и на работническата класа. Кремъл обаче вижда заплаха в реформите в Чехословакия, защото ги смята за отхвърляне на своята хегемония, както в самата Чехословакия, така и в целия Източен блок. Съветските ръководители първо се опитва да притиснат Чехословакия да остави или ограничи провежданите реформи чрез преговори. Когато опитите им се провалят, започват да предприемат военна намеса.

Така периодът на политическа либерализация в Чехословакия започва на 5 януари 1968 г. и продължава до 20 август същата година, когато страните-членки на Варшавския договор (с изключение на Румъния) окупират страната. 

Интелигенцията, а и цялата общественост в Чехословакия трудно приемат намесата. Най–силна съпротива оказват студентите. Най–известното име сред тях става това на Ян Палах, чийто акт на протест чрез самозапалване е емблематичен за трагизма на Пражката пролет.



Той е роден през 1948 г. в семейството на фабричен работник и продавачка в магазин. Родителите му са много религиозни евангелисти. През 1966 г. става студент в Стопанското училище в Прага, а от есента на 1968 г. Палах се прехвърля в историко-политикономическия факултет на Карловия университет и взема дейно участие в ноемврийските стачки срещу чуждата окупация. На 16 януари Ян написва прощалното си писмо, като изпраща единия от четирите му екземпляра до Съюза на писателите. Около четири часа следобед на същия ден застава пред Националния музей на Вацлавския площад в центъра на Прага, залива се с бензин и се самозапалва. Това е неговият протест срещу окупацията на Чехословакия. Трамваен ватман успява да хвърли върху него палтото си и да загаси огъня, но е вече твърде късно.
Откаран в болница, студентът агонизира в продължение на три дни. Изгарянията са засегнали 85 процента от тялото му, в преобладаващата си част са от трета степен. Ян Палах умира на 19 януари и е погребан в Прага на 25-ти същия месец. 
Почти неизвестен обаче остава фактът, че през последните три дни, докато младежът е в болница, над него бди българската лекарка Мария Христова Войтова. 


На това място на Вацлавския площад в центъра на Прага Палах се самозапалва

Тя е родена на 22 март 1935 година в Бургас. Следва в София, работи в Института по микробиология на БАН. Със съпруга си Милош Войта, известен чешки драматург се запознава в Поморие, където той се лекува от детски паралич. Омъжва се за него и пристига през 1965 година в Прага. Тук специализира обща медицина и психиатрия. Д-р Мария Войтова работи в отделението по изгаряния на Пражката клиника за пластична хирургия, точно на същото място, където е приет и Ян Палах. Всеки ден се вижда и разговаря с майка му, тогава отношението към нея било като към лекар, който се грижи за пациент. Тъкмо на Войтова Палах се доверява и малко преди да умре, й поръчва да предаде информация за него в „Литерарни вести”. В книгата си („Защо не продумах“ /Proč jsem nemluvila/ от 1996 г.), която пише по–късно, Мария разказва, че самата тя тогава изобщо не продумала на младежа, защото се страхувала да не го отблъсне чуждият й акцент, да го накара да замълчи, разбирайки, че е българка. Мълчи, въпреки желанието си да му помогне, да разбере къде да отиде, на кого да предаде за него. 


На паметната плоча на Ян Палах на Вацлавския площад всеки ден поставят свежи цветя

И впоследствие тя дълго време не разказала никому за Ян Палах. За да не напакости на хората, на семействата и на приятелите им, които десетки години по–късно описва. Опасява се и за самата себе си, защото в клиниката работела отскоро и трябвало да наблюдава психичните реакции на пациенти, пострадали от тежки изгаряния. Науката тогава застъпвала тезата, че болезненото физическо състояние на организма води до нарушаване на неговите психични функции. При Палах обаче не било така – психическото му здраве се оказало непокътнато, бил приветлив, учтив, благодарял за най-малката услуга. Нямало и следа от каквато и да била депресия, напротив, той бил уравновесен, обзет от вътрешно спокойствие след самозапалването си, защото бил сигурен, че си е струвало да го направи. Дори казал: "В историята има моменти, когато трябва да се направи нещо. Този момент дойде." 

Мария Войтова се възмущавала, че по–късно, вкл. и до наши дни, имало хора, които се опитвали да омаловажат саможертвата на Ян Палах, да го обявят дори за луд, за героичен позьор, който направил нещо излишно. Отношението на неговото поколение от 1968 година обаче не било такова. Мнозина негови връстници от 1969 г. били готови да последват примера му. А той го разбрал и се опитвал да отправи послание, за да го предотврати.

След смъртта му Мария преживяла нелеки дни. Подозирали я, че е била в болницата по това време неслучайно, че са я пратили специално комунистическите служби, българските войски. И до днес чехите не са й отредили подобаващо място в историята около Палах, името й не се споменава сред лекарите, които са били окло студента през последните дни от живота му. Това й тежи години наред, докато сяда да напише книгата и да даде гласност на преживяното. Вече е покойница, но за нея българите, живеещи в Чехия знаят и говорят. По–възрастните също са изпитали негативното отношение на местните по време и след Пражката пролет. Десет години по–късно на тях продължават да гледат като на предатели, да ги гонят с реплики и да им се заканват. Някои нашенци дори престават да разговарят помежду си на български, за да не всяват подозрения и ярост. 



Днес поколенията са се сменили, а чехите твърдят, че не се вторачват в миналото си, освен за поуки. 

Нацията ни скърби за жива факла, протестираща срещу едно корумпирано управление. Не знам какво е подтикнало един млад човек да се самозапали и дали това е оправдано от морален и хуманен смисъл. Но този акт е нещо крайно, което говори за непоправими обществени деформации.

Обявен е национален траур за един човек, който се е самозапалил, нещо безпрецедентно за България. Защото Пламен Горанов не загина в бой, национална катастрофа или защита на Отечеството. Той се самозапали в протест срещу корупцията и срещу един кмет на Варна, когото хората в града отдавна не припознават като свой. А той е един от тези, които преминаха като в слалом между партии и корпоративни интереси. От хората, които опорочиха изобщо идеята за партии и които днес протестиращите искат да отхвърлят. Не партиите обаче са виновни, а хората, които те приемаха за свои членове. Хора, които се интересуваха не от идеи, а от своето осребрено бъдеще. Проблемът не е дали има нови или стари партии. И Сакскобургготски, и Борисов събираха членовете си по кръстопътища и сборове – това бяха "нови лица". Но въпросът с новите лица е, че те все още не са се "нагушили", за разлика от старите политици, които все пак са изградили някакъв имунитет и професионализъм.

Във Варна на плочките поставят строфи от стиховете на големия български поет Валери Петров за Ян Палах, самозапалил се след съветското нашествие в Чехословакия през 1968 година. "Самоизгаряне" се казваше това стихотворение от Валери Петров. То беше за това, че мълчахме тогава и гласеше на финала: "Ян Палах го няма и така ни се пада - сега всеки си има своя вътрешна клада, на която страхлив, разтреперан и ням, се самоизгаря от мъка и срам!". Чух това стихотворение от устата на Валери Петров в бурните години в началото на промените в края на 1989 година, когато крещяхме премълчаните истини. Тогава той го произнесе за първи път в голямото четене на поетите в 65 аудитория на Софийския университет. Но никога не съм могъл да си помисля, че 23 години след началото на демократичните промени може да се стигне до такъв краен акт.

Оказва се, че хората са отчаяни и това не е само заради сметките за ток, а заради липсата на всякаква перспектива в едно общество, загърбило духовността си и занимаващо се само с магистралите. Трагедията на Борисов е трагедията на всеки диктатор – на човек, който вярва в себе си и на това, което прави, но енергията на хората избликва най-неочаквано. И то на младите, които търсят своя бунт и своята реализация. И дори протестът да не е канализиран и осмислен, той е техният бунт, който дава възможност за нови хоризонти и ново бъдеще. Дано живите факли да престанат, също и самоубийствата, защото хората посягат на живота си от недоимък, но и от липса на бъдеще.

В деня на национален траур да спрем живите факли и да се замислим за своето бъдеще. Но не само емоционално, а мъдро и достойно. И може би решенията ще дойдат. Дано не ги пропуснем в мъката и еуфорията на днешния ден. И това, че въпросният кмет ще обяви своята оставка (или няма да я обяви) точно в този ден, което трябваше отдавна да направи, е най - голямото кощунство към паметта на Пламен Горанов. И то точно половин час след началото на поклонението към младежа. Има моменти, в които хората просто трябва да замълчат и да се оттеглят. Но очевидно, не всички са такива. И може би, наистина трябва да бъдат изметени! /БГНЕС

---------------------------------

Стефан Джамбазов е журналист и режисьор – документалист. В момента е редактор на отдел вътрешна информация в БГНЕС.



игнат раденков

Откраднаха 1 млрд от морската столица, искаме да ни го върнат

Борисов наследи обран бостан, но вдигна нивото на корупцията до 300%, казва известният строител, който от години се бори с корупцията

Интервю на Мая Стоянова

- Г-н Раденков, защо Варна се превърна в столица на гражданското недоволство през последните седмици?

- Преди година и половина, през 2011 година, по време на общинските избори изпратихме отворено писмо до всички кандидат-кметове на Варна. Тогава бяхме наясно, че корупцията в България е обхванала целия държавен организъм. Но, повярвайте ми, в община Варна тя е в пъти повече от другаде, тук тя е достигнала до нивото на цинизъм. Във Варна тя мина всякакви граници. 

- Кметът Кирил Йорданов ли е основният виновник, той ли наложи този циничен модел?

- Днес предстои среща на варненци с главния прокурор. От него ще поискаме да бъде наложена възбрана лицето Кирил Йорданов да напуска страната, а ако службите преценят - тя да бъде наложена и на групата престъпници около него. Защото през последните 10 години от общината са заграбени около 1 млрд. лева. Има информация, че тези хора ще се изнесат от България към една топла страна. Там вече са изнесли милиардите и досега никой не поиска от тях да ги върнат. Така че това, което се случи във Варна, не е само дело на Кирил Йорданов, а на една престъпна група от хора. Те са свързани с него, а през последните години чрез поставени фирми  и техните сателити - съд, прокуратура, полиция, успяха да окупират целия град. Те живяха дълги години под един чадър,  и нагло демонстрираха пълна нечуваемост към недоволството на обществото. Наглото им поведение доведе и до тази патова ситуация във Варна.

 - Провалът на Кирил Йорданов не  е ли катастрофа и на политиката на ГЕРБ, те го подкрепиха, той беше лицето им във Варна?

- Кирил Йорданов е човек, за който няма идеи, няма проекти, няма партии. Той е олицетворението на прехода,  прегръща всеки следващ, който дойде на власт. И ето – налице са и резултатите. Така че ГЕРБ продължи това, което се случи и при предишните правителства. И понеже на Кирил Йорданов му бяха предоставени четири мандата да управлява морската столица, той започна да се изживява като недосегаем и ненаказуем, затова корупцията във Варна достигна до 300%. 

- Но жителите на Варна са настръхнали и от до скоро забранената за споменаване групировка ТИМ. Вие сте от малкото общественици, които водят от години битка с нея, на какви нива се е разпростряла тази мафия?

-Най-точното е, че ТИМ се е просмукала във всички сфери на икономическия и обществен живот във Варна, а и в държавата. Тя просто задушава всяка друга инициатива, убива усилията на предприемчивите, които искат да правят бизнес. Хората в ТИМ убиха бизнеса на варненци. Обществото трябва да си даде сметка за какво става дума – засегнати бяха интересите и на СИК, и на ВИС, и на Мултигруп, и на Кюлевци, само ТИМ никой не засегна. Защо? Защото кукловодите на тази групировка са най-високо ниво, това е единственият отговор. Хората в ТИМ направиха хитра стъпка като се очистиха от престъпната дейност, какъвто е бизнесът с наркотици, например. Но това е само привидно, защото в същото време всяват страх сред варненци, феодализираха града, сега вече заемат цели ресори в общината, назначавайки свои хора, които работят само с и за тях и за техните подставени фирми – тези, които правят ПУП-овете, изготвят проекти и кадастъра, обсебели са всички други междинни дейности, включително и строителството. Нямате си и представа колко Варна е изостанала на фона на общата криза в страната и спрямо останалите областни градове. Варна днес е неприветлива, порухнала, няма никаква свежест. 80% от офисите в града са неизползваеми. Всичко в морската столица се присвоява точно от ТИМ и техните подопечни фирми и дружества. Аз съм си направил труда да подготвя материал, в който на 16 страници съм направил подробен анализ на корупцията във Варна. В него съм посочил конкретно различни престъпни схеми, чрез които са източвани огромни пари, които са потъвали в джобовете на частни лица. Най-голямата далавера е, че те присвоиха общинските и държавни активи. Ето, например в София няма място вече за изграждане на нови детски градини. Там СИК и ВИС, после и Антоан Николов, и Софиянски направиха големи поразии. Това нещо се повтаря сега и във Варна. ТИМ е обсебил 1000 дка – можете ли да си го представите, тази земя сега струва милиони. 

- От думите ви разбирам, че ТИМ е била покровителствана от всички партийни централи?

- Да, така е, но както се казва – алчността ще им изиграе лоша шега, както и на Кирил Йорданов. Животът на Кирил Йорданов и хората около него ще приключи в затвора, това трябва да се знае в България. Не можеш да доведеш Варна до това падение, да се подиграеш със съдбата на един половин милионен град и всичко това да остане ненаказано и виновниците, за този провал отново да се измъкват. 

- От къде Кирил Йорданов черпи самочувствие и упорства да си подаде оставката?

- Той и обкръжението му не вярваха, че варненци могат наистина да им се опълчат за безобразията, които направиха. Похвала заслужават младите хора, че излязоха на протести. Варна никога до сега, по никакви поводи не е събирала толкова много хора на протест  - нито по време на празниците през социалистическия период, нито по време на еуфорията, която изживяхме след 10 ноември и така желаната промяна.  И сега вече те се чудят кой да изолират – на принципа на “гори, гори кърпичка”. Кой подписвал, кой нареждал далаверите, варненци не ги интересува толкова. Хората не искат друго, освен да се върнат ограбените пари.

- Как ще постигнете тази цел?

- Вече 15-16 години една група общественици работим по проблемите на корупцията. Организирахме 32 граждански сдружения още през 2008 година. Сега правим и палатков лагер пред общината, с една единствена цел – това да бъде една постоянна трибуна, от която ще информираме обществото за порочните сделки, сключвани по време на кметското управление на Кирил Йорданов. Например, има пътна отсечка, която реално струва 1.3 млн. лева, а са откраднати 3.450 000 лева. За построяването й Тази информация ще бъде предоставена на прокуратурата във Варна, като ще държим сметка на всеки прокурор и неговото решение по всеки един казус. И този магистрат, който нарушава законите и обществения интерес, ще настояваме да бъде санкциониран. По този начин ще бъде упражняван чисто гражданския контрол върху институциите. Така ще бъде с всяка корупционна схема. Искаме по бързата процедура откраднатите пари на варненци да се върнат. Това е единственият шанс да бъде съживена икономиката в района. Този модел на граждански контрол ще се опитаме да предадем и на останалите градове. Така от едната страна ще бъдат виновниците, а от другата – ограбеният народ. Няма да има диалози, няма да има групички, ние не искаме да правим политика. Искаме политиците да се вземат в ръце, да свършат работата, да заработят институциите и да станем една нормална държава.

 - Вярвате ли, че гражданските протести наистина ще постигнат конкретни резултатност,  или енергията на улицат отново ще бъде употребена от политиците?

- Нека да разделим нещата на две. От една страна, сме свидетели на исторически момент, защото младите хора се организираха и излязоха на национален протест, те разбиха мита за нихилизма и примиренчеството на българина. Това е нещо голямо, което заслужава адмирации, не можем да не сме доволни от това. От друга страна, обаче, къде са онези граждански сдружения, онези хора, които платиха с лекарските си професии, адвокатската си кариера, чийто бизнес беше разбит, които аз добре познавам. Тези, които се обединихме още преди години, водени единствено от гражданската позиция да променим нещо към добро. Но същите тези хора днес ги няма в гражданските организации, които излъчиха свои представители по време на протестите, които искат да оправят България.  Виждате ли как се подменят нещата, как се започва всичко от начало, като се забравят хората, които от години се борят за това, което искат сега протестиращите, които досега не са направили нищо. Второ, тези капитали, които бяха заграбени, те диктуват по всякакъв начин и се месят в протестите. Сред недоволните има провокатори и това са тези момчета с камъните, те едва ли си мирно протестиращи граждани. Те са внедрени от различните икономически и политически групировки, мафиотски и други съмнителни кръгове. В софийските протести определено има подставени лица, които се лансират като представители на обществото, а целта е нещата ще бъдат накланяни единствено към определени интереси. Освен това, има и медии, и телевизии, които работят в тази посока. Според мен няма добре организирано гражданско общество, то няма и ресурса, и опита, а водачите не са знаещи и можещи хора, с ясна визия, с ясни цели. Това е един обществен процес, на който трудно може да се влияе. Какво ще се случи, не се наемам да предвидя, трябва да се изчака.

- Като представител на обществена организация, която воюва с корупцията от много години, бяхте ли поканен за участие в консултациите, организирани от президента Росен Плевнелиев миналата седмица?

- Не, нито бях потърсен, нито бях поканен. Организациите, които вече 15 години се борят с корупцията в страната, които сме решили много неща, много сме платили заради тези недъзи в обществото. Но искам дебело да подчертая нещо, за което съм предупредил с открито писмо политиците и институциите още преди година и половина: Заблуда е, че търпението на българите ще бъде безконечно. Народът е доведен до ръба на отчаянието, икономиката продължава да се обезкръвява, заграбените парични средства се изнасят извън страната, хората обедняват, драстично намалява потреблението. И съвсем нормално е след всичко това народът да излезе на улицата. Но не толкова заради недоволството, а подтикнат от безизходицата, в която се намира и реалният глад. Ако държавници и политици, олигарси и мафиоти, съд, прокуратура продължават да си  играят на недосегаеми, несменяеми, ненаказуеми, следващата ескалация ще бъде непредсказуема и тя ще бъде насочена срещу институциите. Истината е, че у нас безработицата е над 30%, хората са гладни и най-страшното – че те не виждат перспектива. И ако този път се окуражат, че нещо може да се промени за по-добро, следващият път ще викат, ще трошат и ще грабят, и с право. 

- Оставката на Бойко Борисов и правителството на ГЕРБ бягство от отговорност ли е, или спасяване на потъващия кораб?

- Бойко Борисов си направи сметката, че ако не подаде оставка, последствията ще бъдат непредвидими и много тежки. Протестите можеха да станат неконтролируеми, трудно щяха да бъдат овладени. Затова според мен той нямаше друг полезен ход.

- Трябва ли да приемем управлението на ГЕРБ за провал, въпреки, че обещаваха да се справят с мафията, корупцията и икономическата криза? 

- Когато ГЕРБ дойде на власт, нищо не промениха – запазиха престъпните схеми, запазиха изпълнителите, само промениха касиерите. Те са във всички институции, по цялата йерархия на властта– като тръгнем от кмет, съд, прокуратура, та стигнем до поредната ни “мила” партия. Я ми кажете един престъпник да е вкаран в затвора. Единственото, което направи правителството на ГЕРБ е, че се справи с „Килърите” и това, че тръгна делото “Октопод”. Но коя корупционна сделка беше преразгледана, беше ли министър Масларова осъдена за злоупотреби, беше ли вкаран в затвора Ахмед Доган за „Цанков камък”. Нищичко не беше пипнато. Смачкаха окончателно малкия и средния бизнес. Най-ужасното, според мен е, че беше унищожено и едва прохождащото гражданско общество. Пълна нечуваемост за проблемите на хората. Абсурдно е 32 граждански сдружения да пишат до министър-председателя и от там  - ни вест, ни кост. Управляваше се държавата "над нас е Господ, а след нас  – потоп". Правителството на Бойко Борисов е най-изразената форма на този порочен модел. Само, че не трябва да забравим да отчетем и това, че бостанът постоянно се обираше. Всички крадяха, крадяха и го обраха. Бойко Борисов наследи един обран бостан, но в същото време той вдигна нивото на корупцията до 300%. Това няма нищо общо с мистър 10% процента на Божков. Сега имаме мистър 300% Кирил Йорданов. 

• Ремзи Осман: Недоверието към мюсюлманите е наследство от комунизма
• Георги Котев: Резултатът от реферндума е шамар за политическата класа
• Д-р Тренчев: Сметката с екзотичните идеи на Дянков се трупа на гърба на премиера
• Евгени Кирилов: ГЕРБ мамят, ние сме двойкаджиите на ЕС по усвоени средства
• Стефан Софиянски: Станем ли част от еврозоната, валутният борд е ненужен

Мястото на похищението. Снимка: Булфото

Дъщерята на кокаиновия крал Евелин Банев-Брендо е била отвлечена точно когато е била предавана от охранителя на къщата на другия гард, който е трябвало да закара детето на училище.

10-годишното дете беше похитено тази сутрин към 7.30 часа на столичния бул. „Александър Пушкин“ пред дома на Брендо. Трима маскирани препречили пътя им, стреляли по охранителя и отвлекли момичето с джип BMW Х5. Неофициално се твърди, че джипът е бил с подменени номера.

Униформен охранител на къщата, който е служител  на частна охранителна фирма „СОТ 161“, извежда малката Лара за ръка от портата, за да отиде на училище, предаде БНТ.

Той го предава на другия охранител и похищението е станало между портата на къщата и колата, разстоянието е било около 2 метра. 

Днес това изглежда като благородна работа, благотворителност. Проблемът е, че ваксинната индустрия многократно е била улавяна за укриването на опасни последствия (липсата на сигурност поради неизпитани или явно вредни) ваксини за нищо неподозиращите хора от Третия свят, където те не могат да се отърват от Западните ваксини."3" Някои организации смятат, че истинската цел на ваксинацията е да отслабват хората и ги направи по-податливи на заболявания и преждевременна смърт"4"^{през април}.

През юли 1999 г., щатският Национален информационен център по ваксините се казва в съобщение за пресата, че "кумулативният ефект на живака може да причини увреждане на мозъка." През същия месец на Американската академия по педиатрия и Центъра за контрол на заболяванията и превенция предупреди обществеността за потенциалните въздействия върху здравето, свързани с thimerosal, съдържащи се въваксината. Те настойчиво препоръчват да се отстранят thimerosal от ваксини възможно най-бързо, по-скоро. В съответствие с Директивата за модернизация на 1997 FDA на храните и лекарствата на също така са установили, че децата, които многократно са приели thimerosal, съдържащи живак, ваксини могат да получат повече от препоръчителната доза от федерални стандарти"7".

В резултат на този проект е широката употреба на човека като морски свинчета в началото на 90-те години. СЗО ръководеше кампанията за масова ваксинация срещу тетанус в Никарагуа, Мексико и Филипините. В Comitй Pro Вида де Мексико, една  римо-католическа организация, възниква подозрение за мотивите на програмата на СЗО и тя решава да провери множество флакони от ваксината и е установено съдържанието им в човешки хорионгонадотропин или ЧХГ. Това е много загадъчен компонент на ваксината, предназначени за предпазване на хората от заболявания, в резултат на инфекция рани с ръждясали пирони или други контакти с някои бактерии в почвата. Самият тетанус, наистина са среща доста рядко. Освен това е интересно, че ЧХГ е естествен хормон, необходим за поддържане на бременността. Въпреки това, съставът на агента тетанус с ЧХГ стимулира образуването на антитела срещу последния, като една жена не може да напуснат предписаното време на бременността, с други думи, това е прикрита форма на аборт. Подобни доклади за ваксини с добавен хормон ЧХГ дойдоха от Филипините и Никарагуа."9"^{през септември}.

Фондацията"Бил и Мелинда Гейтс, съвместно със създателя на биотехнологията ГМО на фондация Рокфелер,  Дейвид Рокфелер е също така финансира проект, наречен" Алианс за зелена революция в Африка "(АГРА), председателствана от бившия Генералният секретар на ООН Кофи Анан. Поемане на отговорност юздите като ръководител на АГРА през юни 2007 г., Анан изрази "благодарност на Рокфелер Фондация" Бил и Мелинда Гейтс фондация "и всички други, които подкрепят нашата кампания." АГРА Съветът на директорите е доминиран от хора и от двете споменати от Анан фондации"10"¹⁰.

Monsanto, DuPont, Dow, Syngenta и други ГМО гиганти в агробизнеса, според слуховете, също се намира в сърцето на АГРА, да го използвате като погребан канал за разпространение на техните патентовани семена ГМО във Африка в рамките на измамен етикет "Биотехнологии", евфемизъм за генно инженерство с патентовани семена. Човек на фондация "Гейтс", отговаря за работата с АГРА - това е д-р Робърт Horsch (Robert Horsch), ветеран от "Монсанто", който е работил  25 години за ГМО, по-рано част от екипа , който разработи в Монсанто "Round up Ready  GM. Работата му  е да се използват парите на Гейтс pd пробутване на ГМО в Африка"11"^{през 1911}.

Днес Южна Африка е единствената африканска страна, която на законодателно равнище, разрешава засаждането на култури с генетично модифицираните организми. През 2003 г. Буркина Фасо даде разрешение за провеждане на ГМО тестване. През 2005 г. в родината на Кофи Анан в Гана бе изготвено законодателство в областта на биологичната безопасност, както и ключови фигури изразили намерението си да продължи изследванията на култури с генетично модифицираните организми. АГРА вече е използван за създаване на мрежи от "Агро-дилъри" в цяла Африка (и в първия етап не съдържа разпоредби относно ГМО семена и хербициди), за да може по-късно да разполага с необходимата инфраструктура за широкомащабно въвеждане на генетично модифицирани организми"12"^{през 1912 година}.

Потреблението на генетично модифицирани култури, никога не са били окончателно считани за безопасни за хората и животните. Освен това, те по своята същност са генетично "нестабилни", защото е неестествено наложен, внедрен генматериал - бактерии като Bacillus Thuringiensis (BT) или други материали, в ДНК-то на даден семена за промяна на свойствата му. Може би не по-малко опасни са "страничните" химически хербициди, които се продават като задължителна част от договора ГМО, като например "Round up"- "Монсанто" - най-широко използваният хербицид в света. Той съдържа силно токсични съединения glifosatnye. последните са били тествани от независими изследователи, които  показват наличието на токсични концентрации на ГМО приложения, повече от безопасното ниво за хора или животни. Проучванията показват, че дори малък брой съединения глифозат ще доведе до увреждане на пъпната връв, плацентата и фетуса на човешки клетки в бременна жена, която използва като питейна вода  подземните води в близост до  полета, засадени с GMО."13"^{през 1913}.

Един дългогодишен проект на правителството на САЩ се състоеше в подобряване на сорта ГМ царевица - отглеждана в Мексико и много други страни от Латинска Америка. Тази царевица е била тествана в проучвания, финансирани от щатските Министерството на земеделието и неголяма биотехнологична компания от Калифорния, наречена Еpicyte. Обявявайки техния успех по време на пресконференция през 2001 г., президентът на Еpicyte, Мич Хейн сочещи към областта му на царевица генетично модифицирани организми, заяви: "Ние имаме оранжерии с царевица, която произвежда антитела срещу спермата.""14"¹⁹¹⁴.

Хейн обяснява, че те взимат антитела от жени с рядко състояние, известно като имунно безплодие, както и отделни гени, които регулират производството на тези антитела набезплодие,  и с помощта на методите на генетичното инженерство, те се включват в генома на конвенционалните царевични семена за производство на царевични растения. Така, в действителност, те подготвят скрита контрацепция, вградени в царевица, предназначена за консумация от човека. "В действителност, антителата са привлечени в повърхностни рецептори на спермата," - казва Хейн. - "Те са пригодени  да направят всеки сперматозоид толкова тежък, че той да не може да се движи напред"15". Тя просто разтърсва, сякаш танцува lambada¹⁵.

Изключителните покани бяха подписани от Гейтс, Рокфелер и Бъфет. Те взеха решение да нарекат себе си "Добър клуб"(Good Club). Също така присъстваше и медииният цар Тед Търнър, милиардерът основател на CNN, който през 1996 г. заяви в интервю за списание за естеството на Audubon, че 95-процентното намаляване на световното население до 225-300млн. ще бъде "съвършен вариант." През 2008 г. в интервю за Университета "Темпъл" във Филаделфия, Търнър направи корекция и каза, намаляване до 2 млрд. човека, повече от 70% от населението днес. Друго, казано по-малко елегантно от Гейтс, Търнър заяви, че "ние имаме прекалено много хора. Ето защо ние имаме глобалното затопляне. Ние трябва по-малко хора използват по-малко имоти (неща) (SIC)"16"^{през 1916}.

В допълнение, Юлиан Робъртсън младши, който прави своя милиарди от хедж фондове, който е работил със "Сорос", атакува  валутите на Тайланд, Индонезия, Южна Корея и на азиатските икономически тигри, каута ускори азиатската криза 1997-98. Също така до момента на първата сесия на "Добрият клуб" Пати Стоунсайфър, бивш изпълнителен директор на фондация "Гейтс", и Джон Моргридж от Cisco Systems. Тази група представлява себе си като комбинирана стойност повече от $ 125 000 000 000."17"^{през 1917}.

Но основната тема и цел на тайната среща "Good  Plutocrats Club" как да се превърне в приоритетен въпрос, който излага Бил Гейтс, а именно, как по-ефективно да бъде насърчавана програмата им за контрол над раждаемостта и намаляване на населението в световен мащаб. По време на разговорите, както се съобщава, се е очертал  консенсус, че те ще се върнат "на стратегията, в която нарастването на населението ще бъдат разглеждани като потенциално катастрофални екологични, социални и индустриални заплахи^{през 1918 година}.

Гейтс и Уорън Бъфет са основните източници на финансиране за глобални програми за намаляване на населението, и Търнър, чиято  Фондация бе създадена с цел насочване на 1.0 милиарда щатски долара  освободени от данъци с опция в AOL-Тайм-Уорнър в различни програми за намаляване на плодородието в развиващите се страни"19"¹⁹.