До

Директора на ГДБОП на Република България

Главния прокурор на Република България

Председателя на Народното събрание на Република България

Сигнал за корупция на най-високо ниво

от протестиращите граждани на град Добрич

От представителите на Национална гражданска инициатива за обществен контрол, учредена Габрово, на основание чл.1 ал.2 от Конституцията като част от суверена български народ.

Пишем това писмо с голямо възмущение и болка, че в България няма нито една институция, включително и ГДБОП , която да има силата и възможността да разследва, да доказва и спира криминалните приватизации и криминалните концесии, чрез които в продължение на 23 години бяха умишлено фалирани и откраднати всички най-важни и печеливши стратегически отрасли на България и природните й ресурси - руди,  минерални води и т.н. Поредната кражба по същия начин, която е почти на финала  е

БДЖ - товарни превози. Основен мотив да бъде открадната чрез криминална приватизация, че е натрупала 800 милиона дълг към кредитори. Този „филм”сме го гледали цели 23 години.

              Ние протестиращите, сме напълно наясно, че този дълг е натрупан тенденциозно, стъпка след стъпка чрез спекулации, машинации и умишлено неправилно управление. Имаме много данни от специалисти в БДЖ от различни градове, които подробно обясняват как умишлено се отказват превози, как се отблъскват фирми да ползват товарния транспорт чрез прекалено високи цени и много други лостове. На нас гражданите не ни е работата да ви даваме подробности, но само ви насочваме. Ако вашата институция не е в състояние да се справя с такъв род организирана престъпност от най-високо ниво, ви молим да бъде направена друга, практически действаща институция за този вид престъпност. По изчисления на специалисти България е загубила над 700 милиарда евро от направени по същата схема криминални концесии и приватизации за последните 23 години. Тези пари са преминали в ръцете на чужди държави, а на нас ни се повтаря, че България е най-бедната в Европа. Не! България не е бедна, нея я ограбват!  Къде сте вие?!

            Предлагаме:

  1.При положение,че не сте правили обстойно разследване и нямате нужните данни, предлагаме да „замразите” чрез прокуратурата за една година сделката за БДЖ. В този период да се направят пълни разследвания  и  точен анализ за последователното вкарване на БДЖ в дълг от  800 милиона.

  2.Декларираме при условие, че  обявите сделката за наложителна и необратима то ние, гражданите от Национална гражданска инициатива за обществен контрол- гр. Добрич даваме своята оферта за изплащане на дълга от 800 милиона и преминаване на собствеността в ръцете на народа  и в полза на България.

Прилагаме:

Граждански доклад 

Декларация с искания от протеста на 17 февруари 2013г.в Добрич

Национална гражданска инициатива за обществен контрол- гр.Добрич

11.март.2013г.

Добрич

Фотограф: Цветелина Белутова

Нови усложнения отлагат операциите на самозапалилия се мъж от Раднево - 04 мар

Самозапалването - акт на отчуждение или привличане на вниманието - 02 мар

Запалилият се мъж от Раднево остава в тежък токсичен шок - 27 фев

Недоволен от мюсюлмански фундаменталисти заплаши да се самозапали пред президентството - 27 фев

Социално слаб мъж се самозапали в Раднево - 26 фев

УПРАВЛЕНИЕ НА ПОДЗЕМНИТЕ БОГАТСТВА В БЪЛГАРИЯ СЛЕД ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПРОМЕНИ

Подземните богатства са изключително държавна собственост и според чл. 16 от Конституцията трябва да се управляват в интерес на обществото.

Чл. 18.  От Конституцията на Република България

(1) Подземните богатства, крайбрежната плажна ивица, републиканските пътища, както и водите, горите и парковете с национално значение, природните и археологическите резервати, определени със закон, са изключителна държавна собственост.

(6) Държавните имоти се стопанисват и управляват в интерес на гражданите и на обществото.

За съжаление, през последните 10-15 години подземните богатства на България /които следва да се управляват в обществена полза/ са заграбени от чужди и наши /икономически кръгове/ олигарси, с активното участие на цялата политическа мафия в страната. /Това им позволява да ползват приходите от продажбата на добиваните богатства за собствена полза.

Самото определение на понятието “подземни богатства” подсказва, че те могат да бъдат преработвани до крайни продукти за бита или професионалните сфери, като добавената стойност на готовите продукти надвишава многократно тази на суровините, а ползите за икономиката и местното население са неизмерими. Това означава управление в обществена полза.

Работата на сектора понастоящем може да се окачестви не само като грабеж, но и геноцид срещу народа на България. Престъпната експлоатация на подземните богатства на България се извършва посредством мощности, изградени за сметка на държавата и данъкоплатеца, но ползите от нея са за един тесен кръг от лица. Тя също е изгодна за чуждестранни преработвателни индустрии (Австрия, Белгия, Германия), оставяйки стотици хиляди безработни в България.

Много се говори днес, че българинът е докаран до ръба на мизерията. Но нито един политик, икономист или анализатор не се впуска да разнищи истинските причини за тежката мезо- и микроикономическа ситуация. Порядките в добивната индустрия, както и режимът на концесиите, са основната причина за постоянния икономически спад и липсата на реална икономика. Истината е, че добивът на суровини, продажбата им в суров вид на международния пазар, както и активното разработване на национална преработвателна промишленост, са били може би най-мощният двигател на българската икономика дълго време преди 1990 г. Борбата с престъпното ограбване на суровините на България трябва да започне може би с развенчаването на мита, че България е бедна на суровини държава.

У нас се намират най-голямото находище на мед в Европа, както и най-голямото находище на злато – отново на стария контитнент. Вместо тези природни дадености да се ползват за повишаване на икономическия потенциал на страната, те пълнят джобовете на малцина.

Историята на заграбването на тези стратегически за икономиката ресурси и тяхното престъпно изнасяне в чужбина като суровини, а не като готови продукти с акумулирана принадена стойност, е кратка и съдържателна, и може да се раздели на два основни етапа:

- Завладяване на построените и действащи добивни мощности (мини, заводи и др.) и експлоатираните (добиваните) от тях подземни богатства в страната;

- Завладяване на неразработените, но проучени и препроучени с държавни средства находища на подземни богатства.

ПЪРВИ ПРЕСТЪПЕН ЕТАП

До 1995 г. добивните мощности (мини, заводи, сонди, проучвателна апартура) са държавна собственост, построени със средства на българския данъкоплатец. За размера на инвестициите можем да съдим от трите милиарда долара, изразходвани за проучването, проектирането, строежа и въвеждане в експлоатацията на някои от най-големите комбинати за производство на концентрати за цветни и благородни метали в страната – Асарел-Медет, Елаците и Челопеч. Преработката на концентратите до метали се е извършвало в Медодобивния комбинат в гр. Пирдоп, струващ на данъкоплатеца други 2 милиарда долара.

Асарел-Медет + Елаците + Челопеч = 3 мрд. долара

Медодобивен комбинат гр. Пирдоп (преработване) = 2 мрд. долара.

/Успоредно със строежа да добивните мощности са строени и разработвани заводи, производствени мощности и комбинати, които да преработват българските суровини до машини и предмети за крайна консумация и потребление в бита и промишлеността./ България не е допуснала износа на суровини, а само на готови продукти от тях – ел. двигатели, ел кабели, трансформатори и т.н.

Четирите комбината (Асарел-Медет, Елаците, Челопеч и комбината в гр. Пирдоп), на обща стойност от 5 милиарда долара, са подарени с приватизацията през 1999 г. за 5 милиона долара или 1000 пъти по-малко от стойността на самото им строителство.

Комбинатите са подарени от синьото правителство на Иван Костов на подставени лица като Лъчезар Цоцорков, бивш комсомолски секретар и партиен секретар на Асарел-Медет, и Цоло Вутов, партиен секретар на НИПРОРУДА. Челопеч е подарена на на ирландската НАВАН, която в последствие я препродава на Дънди Прешълс металс. Връзката между двете лица, Цоцорков и Вутов, отявлено декларирани от „десния” Костов като  “червени” врагове, е явна. На този етап фактът, че правителството не се противи именно “комунисти” да управляват, еднолично и за собствена полза, две от най-рентабилните български предприятия, доказва преплитането на скрити политически и икономически зависимости между тесни икономически и политически кръгове по целия спектър на политическото пространство в България. Днес Цоцорков и Вутов са възприемани като едни от най-богатите българи. Но натрупаното богатство, в размер на милиарди, не е тяхно лично, а принадлежи на целия български народ и може да послужи, във всеки един момент, за неколкократно повишаване на пенсиите и заплатите в бюджетната сфера. С тях могат да бъдат изградени цели нови сектори в икономиката на страната.

МДК – Пирдоп /днешният Аурубис/ е подарено на „работническо-менаджерски” колектив за 55 милиона долара, като в трезорите му са били складирани преработените от концентратите на Асарел, Челопеч и Елаците благородни и цветни метали на стойност над 10 милиарда долара (според оценки в момента на привацията или днес??), които изчезват и досега не се знае къде се намират и кой оперира с тях. /От една стана – стойността на изграждане на предприятието в гр. Пирдоп надвишава 40 пъти продажната му цена, но от друга, в него се намират активи, на стойност 2000 пъти по-висока от продажната му цена. Тези кражби не бива да останат без последици./

Подобни престъпления са извършени и с другите големи добивни и преработвателни комбинати в България като: КЦМ – Пловдив, Соди – Девня, Горубсо – Кърджали, ОЦК – Кърджали, Горубсо – Мадан. Нефтохим също пък подарен на руските олигарси от „русофоба” Костов. Десетки милиарди са подарени на политическата и икономическа мафия. Всички задължения на комбинатите, във връзка със строителството, са опростени на новите собственици, както и задълженията им за старите замърсявания и прекратяването на нови залпови и текущи замърсявания. /Това е друг много сериозен проблем, който възниква успоредно с безотговорното управление и престъпната узурпация на производствените мощности./

В резултат на престъпната политика, която водят правителствата, добивните комбинати не изграждат пречиствателни станции, въпреки че декларират десетки милиони изхарчени за такива. Типичен пример е Асарел-Медет, чиято реклама е за инвестирани  /разгласява инвестиция от/ 50 милиона в екологични проекти, без фактически да е изградена и една пречиствателна станция. Замърсяването на реките Луда Яна и Тополница с тежки метали и реагенти ги прави мъртви реки, на няколко километра от изворите им в Средна Гора. Само по време /в случай на/ регистрираните от граждани залпови замърсявания, които са сигнализирани до институциите, комбинатите биват глобявани с няколко хиляди лева, въпреки че според Наказателния кодекс подобни дейстивя се водят углавни престъпления.

Процедурата по ограбването на българския народ продължава по следния начин:  след безобразната „приватизация” на комбинатите, с новите собственици са сключени престъпни концесионни договори за добив на полезните изкопаеми, които позволяват постъпване на 99 % от приходите от добива към тях. Престъплението се състои в изключително ниския процент на концесионна такса, отчисляван в полза на държавата, като активите остават в полза на новите собственици, а пасивите остават за държавата. Договорите са престъпни също, защото са сключени без търг, без конкурс, въз основа на правото на собственост върху добивната мощност.  Те са сключени отново между “синьото” правителство на Костов и червените приватизатори. Неслучайно първо се извършва приватизацията, след това се изготвят престъпните концесионни договори, без търг, а за финал биват засекретявани от обществеността, което е факт и до момента!

С концесионните договори олигарсите запазват за собствена полза 99% от приходите от продажбата на добитите метали, а за държавата – с други думи, за инвеститорите и фактическите строители на комбинатите, които са обикновените данъкоплатци и настоящи пенсионери – отива 1% от приходите! Такива са условията на сключените концесионни договори: печалбата от продажбата на добитата суровина се поделя в съотношение 1% за държавата и 99% за бившите комсомолски и партийни секретари и след това приватизатори на заводите.

Нещо повече: по време на царското правителството с премиер Симеон Сакскобургготски, концесионните такси са намалени с 50 % – тоест стават 0,5%, въпреки че на Лондонската борса цените на металите по онова време скачат няколко пъти!

В това отношение, за съжаление можем да направим сравнение със страните от Третия свят, които се водят суровинен придатък на развитите демокрации. Там държавното участие в подобен род комбинати е над 51%, но там западните фирми поемат 100% от инвестициите за проучване, проектиране, строителство, въвеждане в експлоатация и капитални разходи по добива на суровините! У нас тези разходи са били извършени изцяло от държавата, а тя в момента получава под 1% от приходите, а акционерното й участие (т.е. възможността за оказване на контрол на дейността) е 0%. Тук всякакво съмнение за упражняване на геноцид над народа на България отпада, при положение, че начинът на управление на ресурсите е проектиран, за да ощетява народа и националната икономика десетки пъти повече, отколкото в страните от Третия свят. Тук отпада и всякакво съмнение дали грабежът е умишлен и каква всъщност е логиката на подобен вид управление. То е изцяло противозаконно и противоконституционо, и не може да бъде оправдано с никакви аргументи, нито в момента на извършването на описаната трансформацията на държавното имущество, нито днес – 15 години по-късно, когато усещаме унищожителният й ефект върху националната икономика. Този ефект е бил предвидим от самото начало.

В момента Асарел, Челопеч и Елаците добиват на година над 10 тона злато, 110 000 тона мед, както и други благородни метали, редки и разсеяни елементи. Предприятията са с печалба над 2 милиарда долара на година, а постъпленията от техните концесии в държавната хазна са под 20 милиона долара. В създадените условия на пълна безконтролност на дейността на комбинатите, при изнасянето на концентратите новите фиктивни собственици декларират само златото и медта, а добивът на останалите 7 стратегически метала, на стойност от няколкостотин милиона долара на година, остават за тяхна сметка недекларирани, в тяхна полза.

В допълнение, предприятията си позволяват да извършват редица измами с цел да не плащат и престъпно ниския корпоративния данък от 10%, като извършват данъчни измами, които по същество представляват източване на комбинатите и деклариране на ниска печалба, и това при условие, че от 1999 година до момента, цената на златото и медта е скочила близо 10 пъти!

Гореизброените престъпления към България бледнеят пред провежданата политика от всички правителства след 1995 г. за износ на металите като суровина, а не като готови продукти. Припомняме, че управлението на подземните богатства на България трябва да е в обществена полза, което се постига чрез максимално разпределение на приходите и добавената стойност сред населението. Неслучайно няколко години до 1997 г., добитите метали от МДК – Пирдоп са задържани в трезорите на комбината, което  води до няколко престъпни резултата: Най-напред, Асарел, Челопеч, Елаците и самия МДК – Пирдоп практически са пред фалит поради неизвършването на продажби на готова продукция (суровини), липсата на приходи от продажби и съответно увеличаващи се задължения от производствени разходи. Като дабъчен ефект се отчита и буксуването на десетките преработващи предприятия и заводи за готови продукти, които разчитат на цветните метали от Асарел, Челопеч, Елаците и МДК – Пирдоп. Те произвеждат трансформатори, кари, електрически проводници, ел. двигатели, но без достатъчно суровини, и фалират и губят пазарите си. Стотици хиляди работници остават без работа. Тази ситуация е спекулативно обявена като немощ на държавата да ръководи предприятията, които доскоро са били най-печелившите в страната и са осигурявали значителен сигурен доход за бюджета на държавата, след като обезпечат заплатите на стотиците хиляди работници. Това съзнателно унищожение, извършено от един малък икономическо-политически кръг от престъпници на отговорни длъжности, служи единствено на тях самите.

Но това се прави съзнателно, като претекст за приватизацията, която е представена на народа чрез медиите като „последен” изход за икономиката на страната. Търсенето и намирането на „инвеститори” от съсловието на червената доскоро управляваща партия е „светлият” път към прогреса, който “синьото” правителство на Костов открива неслучайно. Унищожението на цялата преработвателна промишленост, струвала на тогавашния данъкоплатец и днешен пенсионер десетки милиарди долари, както и „осигуряването”,  въвеждането на трайна безработица за стотици хиляди души – българи, заети до тогава в промишлеността до готови продукти за крайно потребление, е извършена само, за да могат няколко олигарха да заграбят добивните комбинати и да реализират на международните пазари, за своя сметка суровините, в своя полза! Същите суровини, преработени до трансформатори, ел. кабели, ел. двигатели и други, в момента внасяме от същите западни страни, където ги изнасяме, но на 50-100 пъти по високи цени, поради добавената от преработването стойност. Това е държавната политика!

За пример:

- Един малък преносим трансформатор за 5-10 къщи, който съдържа не повече от 20 кг мед, струва 19 000 хиляди долара.

- Един тон мед олигарсите изнасят, в Австрия например, за 9000 долара.

Сметката е проста: от този тон се произвеждат 50 трансформатора и обратно, вече като трансформатори, ги купуваме за… 1 000 000 долара.

Разликата от 950 хиляди долара е облагодетелствала австрийските собственици на заводи и техните работници. Високоплатените, инженерни работни места остават за Австрия, Белгия, САЩ и другите западни “пазарни, либерални” икономики, които преработват нашите метали; принадената стойност от десетки милиарди долара остават за тях, а ние безработните българи, на ръба на оцеляването, купуваме от тях на 100 пъти по високи цени готовите продукти, с подарените от нашите олигарси наши метали.

- В добавка, плащаме завишена електроенергия, поради скъпите консумативи, материали и продукти от мед, добита у нас.

ВТОРИЯТ ГОЛЯМ ПРЕСТЪПЕН ЕТАП

в заграбването на подземните богатства на България започва със завладяване на проучените и препроучени, преди 1990 година, от държавата и за държавна сметка, находища на подземни богатства, които не са разработени до 1990 г. Престъпният метод е много прост и започва с приемането на Закона за подземните богатства през 1999 г., при правителството отново на Костов. Новият закон отваря зелен коридор за същите олигарси, заграбили преди това изградените добивни комбинати.

Проучените преди 1990 г., за държавна сметка, находища се включват в  лицензионна площ за търсене и проучване на подземни богатства, която се предоставя за фиктивно проучване на същите тези олигарси. Най-голямата уловка и измама се състои във факта, че в съгласно новоприетия закон, откривателите на подземното богатство, директно, без търг получават право да сключат концесия за добив. Използвайки нерегламентирано държавният архив – така нареченият “Национален Геофонд”, „проучвателите” с минимални разходи правят няколко фиктивни сондажа и следвайки процедурата, която самите те са фиксирали в закона, обявяват т.нар. “Търговско откритие”. Това означава, че са открили количество суровини, които представляват потенциал за добив и реализация на пазара за суровини. Подробността, която представлява откровена измама е, че тези находища са открити много преди настоящите изследователи да се заемат с изследванията си. Проучванията са правени за сметка на данъкоплатеца, което означава, че той е реалният собственик на т.нар. по новому “Търговско откритие”.

Намерили на дръвника брадва… Според законовата процедура, следва сключване на концесия, без търг, при същите престъпни условия, обяснени по горе – под 1% приход в държавната хазна срещу 99% приход в джоба на концесионера. Така наскоро канадската фирма “Дънди прешълс металс”, на която бе подарена, преди това, една от най големите работещи златни мини в Европа – тази в Челопеч, стана и концесионер на проучванотно от държавата, преди 1990 г., златно находище в Крумовград. “Дънди прешъс” са направили реално едва няколко сондажа, но с най голямата си наглост декларират над 50 милиона долара разходи за проучване, което си е данъчна измама. Целта на операцията е за да доведат накрая документално печалбата до 0 и да не платят поне дори корпоративния данък от 10%, въпреки че реалната им печалба от тази „сделка” ще е над 2,5 милиарда долара, а за българския данъкоплатеч едва 2,4% от тази сума…

По същата престъпна схема, Елаците са получили проученото с държавни средства, преди 1990 г., находище “Свещипласт” до Златица. На Асарел също е подарено, без търг, огромно, проучено от държавата, находище – западно от сегашния рудник. Разширението на Асарел, във връзка с това ново находище, е извършено в пълна конспирация от обществеността. Деяние, което е престъпление срещу правото на достъп до информация на засегнати стотици хиляди хора, да имат информация, както и срещу правото им на глас по въпроси, свързани с околната среда и опасността за тяхното здраве и живот.

Разбира се на всички е ясно, че това става с пълното съдействие на оторизираните държавни органи: Министерство на околната среда и Министерство на здравеопазването, които трябва да се грижат за интереса на обществото, а не на единиците олигарси. Те стъкмяват такава документация, по поръчка и в полза на новите фиктивни собственици, за да може престъпните операции да преминават гладко и тихомълком. Но тези престъпления, поради своя мащаб не могат да бъдат скрити. Равносметката от държавната политика може да бъде резюмирана по следният начин: няколко чиновника вземат подкуп от няколко хиляди, което довежда до ползи за няколко политици в размер на милиони, и ползи за няколко крупни мафиота в размер на милиарди, което довежда до щети за държавата в размер на десетки, дори стотици милиарди, които се пренасочват към чуждестранни икономически сектори.

Двадесет и две години срещу България се провежда политика на разграбване и унищожаване на общонационалните капитали от страна на западните демокрации и източни олигархични режими. Двадесет и две годни назначаваните от ЦРУ и КГБ правителства на страната безропотно съдействат за разграбване националните богатства посредством офшорни компании. Двадесет и две години външния дълг се увеличава все повече, макар че е заграбено и изнесено в полза на западните корпорации:

185 тона злато, 2,2 милиона тона метал мед, редки и разсеяни стратегически метали, на обща стойност от над 30 милиарда долара, по сегашни цени на лондонската борса.

От 1990 г. досега се изнасят в чужбина ограбено отначало от ръководствата, после и частните фирми приватизирали сектора за 1 лев:

-   От Асарел –  22 тона злато, 1,2 милиона тона мед. Всяка година 50-55 хиляди тона метал мед и 1000-1200 кг.

-   От Елаците –  40 тона злато, 800 000 тона метал мед, на година 40-45 хиляди тона мед, 1900 до 2100 злато.

-   От Челопеч – 70-80 тона злато, 3,5 до 4 тона на година, след 2007 г. увеличават добива на руда и злато също. 250 хиляди тона метал мед до момента – 13 до 14 хиляди тона на година.

В България от заграбените мини са изнесени от 140 до 150 тона злато, 2-2,2 хиляди тона метал мед, редки и разсеяни елементи, суровина в концентратите за милиарди долара. Златният резерв на България от 35 тона злато, добит преди 1990 г., съхраняван до 2002 г.  в БНБ, е изнесен от правителството на Сакскобургодски и не се знае съдбата му

Общо 180 тона злато за 12 милиарда долара и метал мед за 30 милиарда долара е заграбено от 1990 г. до момента от политическата мафия и западните „партньори”, изнасящи в България демокрация.

Накрая, като обобщение можем да подчертаем, че Организираната политическа престъпност, с участието на всички политици, управлявали страната, през последните пет правителства, подариха на чужди и наши олигарси не само добивните комбинати и мощности, но и 99% от самите подземни богатства, които са изключително държавна собственост по Конституция. За да заграбят подземните богатства и добивните мощности, те съзнателно съсипаха цели промишлени отрасли и оставиха на ръба на мизерията стотици хиляди работници и техните семейства. Следващите едно след друго “червено”, “синьо”, “жълто”, отново “червено” и накрая гробарско правителства преподписват престъпните договори, толерират олигарсите и ги награждават с нови държавни находища за милиарди долари; награждават ги с държавни отличия, ордени и медали, изглежда заради умението им да измислят система за ограбване на народа на България. Тези факти говорят само едно: независимо от цвета и декларираните политически убеждения, всички те са обединени в една организирана политическа престъпност с цел ограбване на страната и водене на икономически, социален и физически геноцид срещу населението.

КАКЪВ ИЗХОД ВИЖДАМЕ В ТАЗИ СИТУАЦИЯ.

1. Да бъде върната собствеността на държавата върху добивните комбинати, да бъдат осъдени всички олигарси и политици. Налага се да върнат всички заграбени, до момента десетки милиарди долари – приходи от износа на металите, които могат да послужат за няколкократно повишаване на приходите в държавата и/или за изграждане на нови производствени мощности, което отново ще доведе до повишаване на доходите. Държавата да обяви търг за концесия и управление на комбинатите с условия, гарантиращи интереса на обществото, или да запази контролен пакет от акции, които да гарантират възможността за контрол на дейността и правото на по-голямата част от приходите от дейността на комбинатите, без да дава право на преобладаваща частна собственост над самите подземни богатства, които са изключителна държавна собственост. Предвид цените на Лондонската борса и огромните печалби, реализирани в момента от комбинатите, държавата не може да се съгласи на по малко от 80% дялово участие в изградените с нейни средства комбинати и на 70% дялово участие в изградените с частни капитали мощности. Щом частникът може да бъде на печалба, значи и държавата може. Ако частникът може да си осигурява печалби в размер на милиарди, противно на всякаква здрава логика е населението на  България да бъде лишавано от ползите, които биха могли да носят тези милиарди.

2. Разконсервиране и пускане в експлоатация на държавните заводи за крайни продукти (ел. кабели, трансформатори, ел. двигатели и т.н.) С огромната печалба, осигурена така за държавата, трябва да се инвестира в нови иновативни технологии и производства, носещи стократно по-висока принадена стойност от цената на самите суровини.

Тази победа може да се извоюва само с активността на стотиците хиляди безработни, оставени на улицата, в резултат на заграбването на добивните комбинати и унищожението на редица отрасли. Независимо кой ще управлява в парламент и правителство, ние гражданите трябва да ги принудим да работят за нас – техният господар. За това е необходима голяма организация от свободни хора, които постоянно да следят за всеки ход на правителството в тази насока и активно да изискват следването на политика в интерес на нацията, а не облагодетелстваща малък на борй недобросъвестни чиновници, които са се възползвали от длъжностите си, като резултатът е налагането на мизерия за милиони души, техни съграждани.

Решението на проблемите минава през проектирането и въвеждането на нови системи за държавно управление, които елиминират партийното форматиране на управленските кадри и издигането и изтъкването на фалшиви авторитети и фалшиви принципи в държавното управление и в управлението на ресурсите. Само по този начин може да се избегне и изкуственото величаене на отделни лица и фирми като видни обществени фигури, които всъщност са най-обикновени крадци и измамници, но също и основни фигури в провеждането на геноцид на цял един народ, което ги прави и убийци. Цоцорков, Вутов, техният антураж, чуждите фирми от ранга на „Дънди прешъс“ следва да бъдат възприемани и наричани открито “крадци, измамници и убийци”, но това може да стане единствено ако Не искаме политическа партия да се прави, а съвестни граждани, готови за протести до край, надигнат своя глас, за да нарекат нещата с истинските им имена. Без саможертва няма прогрес. Друг път за оцеляване на България и българите няма.

Константин Дичев,

Гражданско движение за борба с организираната политическа престъпност

© БГНЕС

Радикалното крило на протестиращите разпространи 15 свои искания. Сред подписалите ги организации са „Народно социално движение", „Терминал 03-Орлов мост", профсъюз „Борба" и други. Ето и конкретните искания:

1. Мораториум върху всички приватизационни, концесионни и други разпоредителни сделки с държавно и общинско имущество.

2. Разваляне на договорите с ЧЕЗ, Енерго Про (ЕОН) и ЕVN.

3. Разследване на всички приватизационните сделки на криминалния преход.

4. Ревизия на всички сделки по "горещи следи" за действия на правителството в оставка.

5. Държавен надзор и граждански контрол на всички монополи.

6. Разследване на произхода на имуществото и доходите на представителите на незаконно забогателите (олигарси), тяхната свързаност с политически кръгове, както и на организираната престъпност и партиите на статуквото в имена и цифри.

7. Незабавно предварително производство по НПК на известните лица, свързани с организираната престъпност.

8. Отмяна на противоконституционните задължителни здравни осигуровки, както и възстановяване на закритите държавни ДКЦ и болнични заведения на територията на страната, които да останат изключителна държавна собственост.

9. Премахване на ДДС на електроенергия, топлоенергия, ВИК, лекарства, учебници и учебни помагала, както и на стоките от първа необходимост, произведени в България.

10. Създаване на българска държавна банка, която да обслужва преференциално малкия и среден български бизнес с цел създаване на нови работни места.

11. Премахване на данъка върху депозитите.

12. Народните представители и членове на Законодателната и Изпълнителната власт да носят наказателна отговорност за своите действия, решения. Предизборните програми на политическите партии да имат юридическа стойност.

13. Граждани на други държави да нямат право да изкупуват земя в Република България.

14. Незабавно пускане на ІІІ-ти и ІV-ти енергоблок на АЕЦ "Козлодуй". Уволнение на сегашното политическо ръководство и разследване на всички политически ръководства на централата от 2003 г. до днес.

15. Разсекретяване на договорите на всички енергопроизводители и посредници в България за износ и продажба на вътрешен пазар на електроенергия.

През 2002 г. и 2005 г. са били сключени особени залози за обезпечаване на кредитите за строителството на ТЕЦ "Марица -Изток"1 и ТЕЦ "Марица- Изток"3, съобщи на пресконференция днес министърът на икономиката, енергетиката и туризма в оставка Делян Добрев.

Според сключените договори с инвеститорите в тези централи, НЕК е задължена да изкупува енергията, произведена от централите, по дългосрочни договори и в същото време дава като обезпечение за кредитите сметките, които българските потребители плащат за електроенергия, обясни Добрев.

Според одитен доклад от 2011 г., ако НЕК спре да плаща, сумата, която ще дължи по сключените особени залози с двете централи, ще бъде 13 188 827 000 лв.

Делян Добрев по-късно днес внесе при главния прокурор Сотир Цацаров документи, за да се извърши проверка дали са били законосъобразни действията на управляващите от предишните правителства по отношение на ТЕЦ "Марица - Изток"1 и ТЕЦ "Марица - Изток"3.

Според Добрев договорите са странни от морална гледна точка.

При положение, че се прави особен залог на бъдещи вземания и рискът за получените кредити се носи от НЕК, защо тези централи не са построени от самата НЕК, запита Добрев.

Особеният залог за ТЕЦ "Марица Изток 3" е подписан на 6 февруари 2002 г. и е под формата на писмо. Подписан е от изпълнителния директор на НЕК и на енергийната компания "Марица Изток 3" АД.

Особеният залог за ТЕЦ "Марица Изток1" е сключен на 30 ноември 2005 г. и за него има и разрешение от тогавашния министър на енергетиката Румен Овчаров, посочи Добрев.

Енергийният експерт Стефан Гамизов съобщи за учредения особен залог от НЕК в неделя в предаването на Мартин Карбовски по TV7. "Договорът е подписан за залог от правителството на Станишев. Те са си разчиствали пътя за АЕЦ "Белене". Румен Овчаров, който много добре е бил замесен и в "Марица-Изток", и в "Белене", много добре си е купил политическа подкрепа. Купили са си затваряне на очите за това, което ще извършат в Белене и са предали в робство всичките български граждани", каза Гамизов.

Той твърди, че премиерът в оставка Бойко Борисов и Делян Добрев, министър на икономиката, енергетиката и туризма в оставка, не са знаели за всичко това. Според Гамизов бившият министър на икономиката и енергетиката Трайчо Трайков е скрил всичко.

Гамизов заяви, че обявява война на "робовладелците и роботърговците като Румен Овчаров" и помоли американските дипломати да не му пречат, защото "Марица- Изток" 1 и 3 нямали нищо общо с това, което на Запад се нарича морал.

Предмет на залога са бъдещите вземания на НЕК от Електроразпределение Варна и Електроразпределение Пловдив - тоест сметките на потребителите към дружествата Е.ОН (сега Енерго-Про) и ЕВН, обясни Делян Добрев.

Като особен залог по договора за ТЕЦ "Марица Изток 3" са посочени по 43% от трите електроразпределителни дружества, обясни Добрев, като добави, че не му е ясно защо се повтаря обезпечението по единия и по другия договор.

Делян Добрев подчерта, че

особените залози са споменати още през 2001 г. в сключените от правителството на Иван Костов споразумения

В тях е записано, че е задължение на НЕК да сключи особени залози в полза на двете централи, а има и писма за подкрепа на държавата относно обезпеченията на инвеститорите в тези компании. Писмата са от министрите на енергетиката Петър Жотев от май 2001 г., от Милко Ковачев и от Мирослав Севлиевски, посочи Добрев.

 Още през 2001 г. са формирани финансовият модел, нормата на възвращаемост и срокът от 15 години за изкупуване на енергията при работа на централите, като договорите са подписани с офшорни компании, които впоследствие са продали сключените добри условия с българската държава на други компании, каза министър Добрев.

На въпрос защо по-рано не е обявил информацията за особените залози по договорите с двете централи, Добрев каза, че едва сега е разбрал за тях. Досега тези залози не са били активирани, подписалите ги директори на НЕК ги няма, а министрите, които са ги одобрявали, също никога не са ги споменавали в общественото пространство, посочи Добрев.

Цинизъм и лъжа е последното изявление на министъра на икономиката в оставка Делян Добрев,

според когото са заложени сметките на потребителите при договорите с двата ТЕЦ-а "Марица-Изток" 1 и 3 - няма такова понятие. Заложени са бъдещите вземания, които централите ТЕЦ "Марица-Изток" 1 и 3 ще получават от НЕК, заяви депутатът от БСП Димчо Михалевски, цитиран от БГНЕС.

Има дългосрочен договор за изкупуването на електроенергията срещу направените инвестиции от съответния инвеститор, а особените залози са гаранция пред финансиращите институции, че ще си получат вземанията, поясни той.

Това е нормална практика и всеки инвеститор може да обясни това. Заложени са бъдещите вземания, които централите срещу произведената енергия, която ще видим колко е, защото никой не знае, ще ги получат, коментира Михалевски.

"Скандално е министър, който навършва 1 година като такъв, да казва, че днес бил научил тези факти, при положение че България се тресе от няколко седмици и месеца по темата енергетика, ти да не знаеш каква е реалната финансова схема при изграждането на рехабилитацията и реконструкцията на ТЕЦ "Марица-Изток" 1 и 3.

Каква е истината по тези факти - договорите, правилата, по които са отдадени двете централи са разписани преди около 12 години. Това е включвало отдаването им на тези инвеститори, които при определени инвестиции и гаранции за изкупуването на електроенергия от страна на НЕК, за да извършат инвестицията", обясни Михалевски.

"Но тогава са заложени и правилата, формулата, по която ще се изчислява цената, както и условията за сключване на договора. Част от тези условия включват и оформянето на особени залози на вземанията, които имат централите от НЕК за доставената и произведена енергия", допълни той.

При използването на особените залози няма драма, но ако се търси някаква отговорност, тя не е на БСП и на министрите й по време на нейното управление, защото по договора от 2005 г. формулата е била заложена през 2001 г., добила е своите конкретни параметри като числов израз и е станала базата за бъдещите вземания, продължи Михалевски.

В използването на колосалните числа от 13 млрд. лева министърът в оставка, като че ли има стремеж да се вмени на българското население като тежест, но като цена на поет ангажимент през 2001 г. е било в правомощията на правителството на Иван Костов и той трябва да бъде запитан за това, заяви депутатът от БСП.

На пресконференцията Михалевски заяви, че ще сезира компетентните органи и служебните премиер и министър на регионалното развитие за сключена от ВиК Добрич чрез Софийската стокова борса неизгодна сделка, която е ощетила държавата с над 30 млн. лв.

Според социалистите става въпрос за продажбата на активи от водоснабдителната система Силистра - Добрич - тръби за изграждане на газопроводи на цени много под реалната им стойност.

Депутатът от левицата посочи, че ощетяването е извършено с помощта на Министерството на земеделието и на Министерството на регионалното развитие и благоустройство.

Социалистите настояват да спре тази сделка и да се потърси отговорност на хората, които само преди седмици в МРРБ са позволили да се бракува актив, за който има официални документи в самото Министерство, че е в абсолютна експлоатационна годност.

Публикувано от bulgarianhistory на 03/01/2013 в Моите деди · 0 Коментари

Винаги сме казвали, че българската история е пропита с кръвта на дедите ни, които са копнеели за родината си и са давали мило и драго за нея. Някога е имало жертвоготовни родолюбци, чиито потомци днес сме ние. Убедени сме, че много от вас са наследници на тези велики българи, чиито имена не са познати на историците. Точно затова решихме да създадем рубриката “Моите деди”, в която главни действащи лица ще сте вие – нашите читатели и по-специално вашите истории. Ако знаете за подвизи, извършени от някой ваш роднина не се колебайте да ни пишете и да разкажете за тях. Вярваме че истинските герои са обикновените българите и всички ние трябва да ги познаваме, за да се поучим и повярваме в по-светлото бъдеще.

Немалко са потомците на достойния български мъж Никола Корчев. За него ни разказаха две сестри Калояна и Габриела, които имат гордостта да носят фамилията Корчеви и да бъдат свързани с името и рода на опълченеца.

Кой е Никола Корчев? Някои от вас може и да знаят какво велико дело е извършил той за българската история, за други името му може да е непознато, но е много вероятно поне веднъж в живота си да сте виждали известната картина на Ярослав Вешин, на която е изобразен именно спасителят на Самарското знаме Никола Корчев.

Картина, нарисувана от Ярослав Вешин. На нея е изобразен Никола Корчев, държащ Самарското знаме.

Опълченецът се ражда през 1836г. в с. Горна Диканя, Радомирско. Бил е много силен и способен млад мъж. Бил е висок 2,10м и със своя исполински ръст и огромна сила се смята, че е служил за прототип на Боримечката от първия български роман “Под игото”. Тези качества на българина обаче били съпроводени с много буен нрав и нетърпимост към всякаква неправда. Разказват се истории за това как убил двама турци заради това, че влезли в дома му и пожелали да злоупоребят с жена му. След този случай той се мести със семейството си в Самоков, но непримиримия му характер пак го кара да встъпи в конфликт с гръцкия владика. Семейството отново се мести, но този път отиват в Цариград. Там Никола става машинист и изучава железничарското дело. По време на работата си в железницата той се запознава с Васил Левски, който редовно е пътувал из страната във връзка с революционната си дейност. Не след дълго обаче Никола Корчев отново влиза в конфликт с турците, за да защити честта на жена си. След това семейството пак се мести и отиват да живеят в Букурещ, където Корчев се запознава с българските емигранти и се включва в опълчението.

Самарското знаме

Той се включва в Трета опълченска дружина под командването на подполковник Павел Калитин. В тази дружина той извършва най-голямото си дело за българската история, заради което е известен и до днес. По време на сражение при Стара Загора на 31 юли 1877 г. той защитава с тялото си своя командир Калитин, но за съжаление подполковникът пада, пронизан от щикове.  Тогава Корчев тръгва да спаси Самарското знаме. Той се хвърля към него и с голямата си мощ го грабва и го откъсва от дръжката му, и го предава на едно момче, което изнася знамето от боя.

След демобилизацията Корчеви се преместват в гр. Варна, където се ражда вторият им син- Атанас. Там Никола участва дейно в живота на града, като предлага нов градоустройствен план за стария център, който план целял да подреди хаотично разположените дотогава арменски, турски и гръцки къщи. Планът бива изключително добре приет от гражданите и се започва дейност по осъществяването му.

Групов портрет на опълченци, сред които е и Никола Корчев

През 1902г., когато се чества 25-годишнината от Шипченската епопея, всички опълченци се събират в униформите си на освещението на комеморативния паметник. Тогава художникът Ярослав Вешин забелязва Никола Корчев и бива дълбоко впечатлен от него. След години чехът изпраща телеграма на българския опълченец, с която го кани да му позира за картина. Знаменосецът се отзовава и с влак заминава за София, където в продължение на месеци всеки ден позира за картината, докато тя не бъде завършена. На тези срещи в ателието на Вешин често присъствал и писателят Иван Вазов, който намирал Никола за изключително приятен и сладкодумен събеседник.

Никола Корчев умира на 29 август 1921 г. Цяла Варна е в дълбок траур и го изпраща с военни почести. Години по-късно, когато е преместена варненската гробница, първородният му син Иван събира костите на баща си и ги предава в храма-костница на вр. Шипка, където те се съхраняват и до днес.

Паметник на Никола Корчев, автор: Никола Корчев, внук

През 1981г. семейството на Никола Корчев предава всички земни принадлежности и реликви, останали от опълченеца, на Националния военноисторически музей. Между тях са оригинални подписи на Филип Тотьо, на Стефан Караджа, Георгиевските кръстове, ордени, сабя, униформа, както и много оригинални снимки на опълченци.

Спомените за тази значима за българската история личност живеят и до днес. Големият скулптор Никола Корчев, който е внук на опълченеца, изготвя паметник с образа на своя дядо, който да напомня за голямата му храброст. А читалището, което се намира в радомирското с. Долна Диканя, както и една от улиците в гр. Варна носят името “Никола Корчев” в памет на храбия българин.

Уважаеми читатели, "Българска история" разчита на вас!
Този сайт не се финансира от организации, фондации или партии. Разчитаме единствено на собствените си усилия, средства и време. Както виждате, в сайта няма реклами, защото целта ни не е финансова изгода. Ако имате възможност и желание да дарите малка сума за развитието на проекта ни, може да го направите тук. Дори да не го сторите ви уверяваме, че няма да спрем да се развиваме и да правим това, което вярваме, че е правилно. Ще ви бъдем благодарни от сърце, ако ни подкрепите.

Стани Дарител

Ключови думи: вр. Шипка, Никола Корчев, опълченци, Самарско знаме, Ярослав Вешин

Бюст-паметник на Димитър Пешев ще бъде открит в София, съобщиха от отдел "Култура" на Столична община.

Паметникът ще бъде открит по случай 70-годишнината от спасяването на българските евреи на 19 март, вторник, от 11:00 часа в Парковото пространство на храм "Св. ВМЧК Георги Победоносец" (бул. „Патриарх Евтимий" и ул. „Княз Борис I").

Димитър Йосифов Пешев е български политик, известен със своята роля за спасяването на българските евреи.

Пешев е почетен гражданин на Израел, а през 1997 г. получава посмъртно най-високия български орден "Стара планина". Удостоен е със званието "почетен гражданин на Кюстендил", където е роден, през 1997 г.

Той  е роден през 1894 година.

През 1935 г. става министър на правосъдието в първия кабинет на Георги Кьосеиванов (1935-1936 г.). През 1938 г. е избран за подпредседател на XXIV Обикновено Народно събрание, първото след Деветнадесетомайския преврат. От 1940 г. заема същата длъжност в XXV Обикновено Народно събрание.

На 8 март 1943 г. Димитър Пешев научава от делегация на свои съграждани от Кюстендил, че съгласно подписаната тайна спогодба с Третия Райх, близо 50 хиляди евреи от старите предели на България ще бъдат депортирани в лагерите на смъртта в окупираната от германците Полша (Auschwitz).

Кюстендилската делегация е съставена от депутата Петър Михалев, търговеца Асен Суичмезов, учителя Владимир Куртев и адвоката Иван Момчилов.

На 17 март Пешев инициира остро протестно писмо до министър-председателя Богдан Филов против депортацията, което е подписано от общо 43 народни представители.

Заради това на 26 март той е свален от поста си, но безпрецедентният факт, че парламентът дискутира тайните планове за депортацията на българските евреи, допринася за тяхното осуетяване.

Въпреки приноса на Димитър Пешев, през 1945 г. Народният съд го осъжда на 15 години затвор „за фашистка дейност и антисемитизъм".

След застъпничеството на евреи, имащи влияние в правителството, доминирано от Българската комунистическа партия, той е освободен след 13 месеца.

Умира в нищета през 1973 г.

Днес окончателно ще стане ясно какъв ще бъде съставът на служебния кабинет, избран лично от президента Росен Плевнелиев. Според източници на медиите, за които Chudesa.net писа ТУК, бъдещите ни управници ще бъдат следните:

Марин Райков ще застане начело на служебното правителство. Досега той бе посланик във Франция. За вицепремиер и социален министър е определена Деяна Костадинова, която до момента работеше в екипа на президента.

Росен Плевнелиев

Калин Христов ще бъде ковчежникът в държавата, заемайки горещия стол на досегашния финансов министър Симеон Дянков, на който в продължение на почти 4 години, хората непрекъснато му искаха оставката. Христов е член на Управителния съвет на БНБ, както и ръководител на отдел “Емисионно”.

Екатерина Захариева поема регионалното развитие на мястото на най-успешния министър в кабинета “Борисов” Лиляна Павлова. Захариева, като Деяна Костадинова, също е от обкръжението на президента Росен Плевнелиев. Тя ще има задачата да контролира дейността на ГРАО, както и да се погрижи всички инфраструктурни проекти да бъдат завършени.

Кристиан Кръстев идва на мястото на досегашния министър на транспорта Ивайло Московски. Кръстев е ръководел авиокомпанията “Уиз Еър”, когато тя заема най-добри позиции в бранша.

Петя Първанова поема длъжността на Цветан Цветанов като министър на вътрешните работи. Тя е експерт в Брюксел, отговаряла за кореспонденцията на МВР.

Румен Порожанов ще ръководи Министерството на земеделието, където министър бе Мирослав Найденов. Порожанов е началник на Държавен фонд “Земеделие”.

На мястото на Аню Ангелов ще седне доц. Тодор Таганов, който работи в БАН.

Проф. д-р Николай Петров ще бъде поредният здравен министър, сменяйки Десислава Атанасова.

Милена Дамянова ще се заеме с Министерството на образованието.

Борислав Белазелков ще отговаря за правосъдието кабинета.

Министър на културата ще е Владимир Пенев, а спортният министър ще бъде Петър Стойчев.

Днес остава само президентът Росен Плевнелиев окончателно да потвърди имената на служебния кабинет.

www.razkritia.com

Кой е всъщност Марин Райков?

Той е роден на 17 декември 1960 г. във Вашингтон, САЩ. През 1984 г. завършва Международни отношения в Икономическия университет в София.

Професионалната му кариера в Министерството на външните работи започва през 1987 г. в отдел "Страни от Югоизточна Европа". За периода 1992-1995 изпълнява длъжността първи секретар в българското посолство в Белград.

След изтичането на мандата му работи по направление "Права на човека" и е зам.-постоянен представител на България в Съвета на Европа в Страсбург.

Влизането му в политиката става през 1998 г., когато става зам.-министър на външните работи в кабинета на Иван Костов. Негов основен ресор е балканската политика на България.

В периода 2001-2005 г. е извънреден и пълномощен посланик на Република България във Франция, като съвместява и длъжностите постоянен представител на България в ЮНЕСКО и представител в Постоянния съвет по Франкофонията.

През 2009 г. е назначен за заместник-министър на външните работи в правителството на Бойко Борисов. От 2010 г. е извънреден и пълномощен посланик на Република България във Франция.

Марин Райков е бивш преподавател по "Дипломатическа практика" в НБУ, член на Съюза на българските журналисти и на Българската асоциация по международно право.

Владее френски, английски и руски. Женен, с две деца.

Валерия Велева обяви пред бТВ името на служебния премиер като разкри и доста любопитна информация за семейството му. Освен, че родителите на Райков са с крайно леви убеждения, се оказва, че баща му – дипломатът Райко Николов дълги години е бил агент на Държавна сигурност. Нещо повече, бивш министър на вътрешните работи на Франция в продължение на 10 години е донасял информация на българските служби, след като е бил вербуван от него. Този факт е и в основата на един от най-големите политически скандали по време на Студената война, а самият Райко Николов е обявен за нежелан да пребивава на френска територия.

Марин Райков е син на агент на ДС

Миналото на баща му, както и фактът, че самият Райков се е възползвал от неговото положение, за да заема висши дипломатически длъжности веднага предизвикаха вълна от възмущение сред обикновените българи. „От трън, та на глог, от пожарникар на човек на ДС”, „Крушата не пада по далеч от дървото” и „Вие да не мислихте, че ще изберат случаен човек за поста” са само част от коментарите на недоволните българи. Прокрадва се и мнението, че изборът уж на президента Плевнелиев му е бил наложен.

"Дойде време, на духовните подвизи начало"
(Слава на Хвалите, Неделя Сиропустна)

"Който яде, да не презира оногова, който не яде;
и който не яде, да не осъжда оногова, който яде, понеже Бог го е приел" (Рим. 14:3).

Постимся постом приятным, благоугодным Господеви:
пост есть злых отчуждение, воздержание языка, ярости отложение,
похотей отлучение, оглаголания, лжи и клятвопреступления.
Сих оскудение, пост истинный есть.

Да постим с пост приятен, на Господа благоугоден.
Истинският пост е отдалечаване от злото, задържане на езика, успокояване на гнева,
отлъчване от похотта, празнодумството, лъжата и клетвопрестъплението.
Лишаването от всичко това е пост истински и благоприятен.

По-долу:

• За Прощалната неделя накратко
• Неделя на всеопрощението прот. Александър Шмеман

Виж също:

• Слова в прощалната неделя
  • За неосъждането архиепископ Серафим (Соболев)
  • "Сега е властта на мрака" архимандрит Серафим (Алексиев)
  • Простено - прости! проф. Тотю Коев
  • Неделя Сиропустна архимандрит Павел Стефанов
  • Неделя на прошката митрополит Антоний Сурожки
• Сказания за подвижните празници
  • Първите шест седмици на Великия пост
  • Страстната седмица ден по ден
  • Възкресение Христово - ПАСХА
  • От Великден до Петдесетница
• Света Четиридесетница (Великденски пост)

Сутринта в православните храмове, по време на св. Литургия, се четат думите от Евангелието: "Ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец; ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви" (Мат. 6:14-15). (След това се припомнят наставленията на св.ап. Павел към евреите в Евр. 12:1-10,бел.ред.)

Следобяд по време на вечернята свещениците се преобличат с тъмни одежди за поста. В богослужението се пеят великопостните тропари с поклони и се произнася молитвата на св. Ефрем Сирин "Господи и Владико на моя живот...".

След отпуста на вечернята се извършва специален чин на прошката. На солея се изнасят и полагат на аналоя напрестолният кръст и иконите на Спасителя и св. Богородица. Настоятелят на храма се покланя пред тях и ги целува, после се обръща към хората с молба за прошка от събратята му клирици и от събралите се вярващи. Всички свещенослужители и миряни се покланят пред кръста и иконите и взаимно искат прошка едни други.

Цветомира Антонова

Последният ден преди Великия пост е широкоизвестен като "неделя на всеопрощението". На този ден се четат Христовите думи: "Ако не простите на човеците съгрешенията им и вашият небесен Отец няма да прости съгрешенията ви." (Мат. 6:15) През тази вечер всеки човек в църквата иска прошка от другите чрез "ритуала на прошката", за да може да влезе в поста, който е време за очистване, размисъл, усъвършенстване и примирение със събратята.

Съвестта, скрита дълбоко в нашето съзнание, е тази, която поражда угризения и силно желание за очистване, поправяне и възраждане. Угризенията са гласът на съвестта. Те са първата стъпка по пътя към изчистването, към желанието да простиш и да ти бъде простено, към самата "неделя на всеопрощението."

Защо? Защо жаждата за прошка се появява у нас толкова силно в момента, в който се събуди нашата съвест? Отговорът е: защото съвестта ни разкрива същността на злото и лъжата, а тя е раздяла, вина пред другите.

Достоевски е казал чрез стареца Зосима, че "всеки е виновен за всичко пред всички". На пръв поглед тези думи изглеждат не само много преувеличени, но направо абсурдни. "С какво съм виновен пред другите?" - питат постоянно нашият накърнен разум и нашето външно аз. Що се отнася до "морала", разумът ни е склонен да се съгласи, че наистина по някакъв начин сме виновни пред някого, но после успокоително добавя, че това е част от живота. Нека позволим на разума да се съмнява, нека оставим моралът да разсъждава, но нека да се вслушаме и в съвестта: там някъде дълбоко, дълбоко в нас един тих глас казва толкова категорично и настоятелно: "Виновен си." Каква е тази вина? Не, тя не е за конкретни обиди и скарвания, които са почти неизбежни, нито пък за обикновени разправии и малки дрязги. Не. Тази вина, толкова изненадваща и оче-видна, произлиза от друго място - от моя собствен живот, изцяло пропит от егоизъм. Следователно вината е съсредоточена само върху мене, другите нямат нищо общо с нея, освен дотолкова, доколкото са станали само едно средство. Любовта им е отровена отвътре, осакатена от егоизма и сякаш дори и в любовта искаме да притежаваме любимия само за себе си.

Само и единствено съвестта е тази, която ни разкрива в голяма яснота света като битка на всеки срещу всеки. Една битка, която обхваща целия живот отначало до край. Знаейки и чувствайки това, ние започваме да усещаме вътре в себе си истинността на думите на Достоевски: " "Всеки е виновен за всичко пред всички." Тогава започваме да разбираме и думите на св. Серафим Саровски, който казва: "Спаси себе си и хиляди около теб ще се спасят."

"Спаси себе си" означава да се спасим най-напред от първоначалното робство на разделението, от този вътрешен развод с живота и хората, от това съзнателно и несъзнателно състояние на борба, в което живеем.

Да простиш и да ти бъде простено! Това е начинът, по който се завръщаме от отчуждението към сближението, от враждебността към любовта. Но да простиш не означава само да не забелязваш недостатъците или дори по-лошо - с едно махване на ръка да отпишеш другите като безнадеждни и незаслужаващи внимание. Прошката не е безраз-личие, презрение или цинизъм. Само човек, който е осъзнал с цялата си душа истинския ужас от липсата на любов в света, който е почувствал безкрайната мъка от самотата, на която сам се е обрекъл поради егоизма си, е способен да прощава и да бъде простен.

Всичко това е изразено в църковната молитва на неделята на всеопрощението: "Не обръщай лицето си от Твоя син, защото съм наранен." Ето я тази светла тъга, която единствена ни дава възможност да разберем корена, същността и силата на злото: охладнели сърца, повехнала любов, триумф на себеутвърждаването, чийто резултат е изолация и самота. Молим се за прошка, жадуваме да ни бъде простено... Както малкото дете, което е обидило майка си, копнее за изгубения рай на нейната любов, така и всеки от нас знае, че унищожаването на злото започва с обръщането на душата, със смекчаването на сърцето, с жаждата за помирение. Независимо колко далече ни изглежда всичко това от студения и жесток живот, в който силата на "колективното" по-скоро влошава, отколкото смекчава човешката самота, независимо и колко чуждо ни се струва това в наше време, истината е, че само в силата на съвестта, в жаждата за прошка и в обръщането на душата можем да открием началото на нашето духовно възраждане.

Протоиерей Александр Шмеман
Из "Църковната година". Превод от английски Весела Митева
www.list.hit.bg

Виж също:

• Сказания за подвижните празници
  • Подготвителните седмици и първите шест седмици на Великия пост
  • Страстната седмица ден по ден
  • Възкресение Христово - ПАСХА
  • От Великден до Петдесетница
• Православен календар за текущата година

    www.Pravoslavieto.com