2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. wonder
6. planinitenabulgaria
7. varg1
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. deathmetalverses
13. stela50
14. samvoin
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. samvoin
8. bateico
9. mimogarcia
10. getmans1
Американската делегация на Регионалната конференция за икономическо сътрудничество на Афганистан демонстративно напусна днес залата в Душанбе, по време на реч на иранския президент Махмуд Ахмадинеджад, който назова САЩ и НАТО като причина за всички беди на Афганистан, предава РИА Новости.
„Афганистанският народ постоянно бива нападан в своя дом. Такава е ситуацията в Пакистан, Палестина и редица африкански страни”, заяви Ахмадинеджад.
„Всички проблеми се коренят в НАТО и в политиката на НАТО, която, под прикритието на борба с тероризма влезе в Афганистан, и сега със същия лозунг обкръжава Русия и Китай”, добави иранският президент.Кой ще започне Третата световна: АМЕРИКА ИЛИ ИЗРАЕЛ?
Ситуацията в Близкия изток става все по-гореща. Ето докъде може да се стигне, ако здравият разум напусне политиците и те не се споразумеят по човешки.
Преди година „Комсомолска правда” публикува интервю с бившия ръководител на руското бюро на Интерпол ген. Владимир Овчински – „Америка започна първата мрежова война”. Тогава светът бе относително тих и спокоен. В Тунис и Египет току-що бяха направени преврати, а в Либия едва започваше метежът срещу Кадафи. След година ситуацията в света се изостри, също както предупреди тогава генералът. С него разговаря Евгений Черних.
ЛИБИЙСКИЯ СЦЕНАРИЙ
Ген. Овчински: - Не само се изостри. След „арабските революции” бе преформатирано световното пространство. Заплахата е това да прерасне в трета световна война, и то вече реална, с боеве. Световната мрежова война на Обама е само инструмент за мобилизация на населението за ненасилствени действия. После тръгват „цветните” революции, държавните преврати, започва интервенция както в Либия. Като юрист аз използвам резка характеристики – след приемането на резолюция 1973 от Съвета за сигурност на ООН, с която бе затворено въздушното пространство на Либия, международното право реално престана да съществува и да изпълнява основната си задача – да предотвратява войни. Тази резолюция (Русия и Китай се въздържаха от гласуване) повлече бомбардировките на суверенна държава. Според оценките на правозащитни организации в Либия са загинали не по-малко от 50 хиляди души. И то най-вече вследствие бомбардировките. Излиза, че резолюцията на СС на ООН предизвика масови убийства на мирни граждани. Само по себе си международното право стана криминално.
- И осъдиха без съд лидера на страната - Преследват го с помощта на спецчасти, предават го на маняци, предават го на дива средновековна смърт. Записват я на видео, разпръсват я по целия свят за назидание на други държавни глави, да не би да им хрумне да не се съобразяват с НАТО и САЩ. Следващата държава, където е в ход технологията за унищожаване на властта и населението, е Сирия. Голяма държава с хилядолетна история. Може да се отнасяме всякак към лидера й Хафез Асад. Сирия имаше конфликти с Израел, напрегнати отношения с Турция, Саудитска Арабия. Но със СССР и Русия – никога! Асад водеше политика на сдържане, не допускаше войни. Сега открито рушат този режим. Имаше опити да се прокара антисирийска резолюция чрез Съвета за сигурност. Но Русия, която вече има печален опит с Либия, наложи вето заедно с Китай. Американците обаче прокараха резолюцията чрез Генералната асамблея на ООН. В документа има странни точки, например да се спрат бойните действия от страна на държавните структури на Сирия! Обаче няма аналогични искания към т. нар. опозиция, която всеки ден извършва убийства и терористични акции. Три сили воюват срещу Асад – дезертьори, наемници, вербувани от ислямските радикали, и престъпни елементи. Асад се съгласи с исканията, но това вече не интересува „световната общност”. Вече става дума за неговото физическо унищожение. Така либийският сценарий се повтаря. За разлика от Кадафи обаче Асад разполага със силна армия и военно-въздушни сили. Според експерти, необходимо е осем пъти по-голямо превъзходство на бойните сили на НАТО и САЩ, за да разгромят неговите сили. Засега обаче такова нещо няма. Но ще има превъзходство, ако се включат силите на Турция и Саудитска Арабия. Между тях има сериозни противоречия, но не е изключен и такъв вариант. Наскоро в Тунис се събраха „приятелите на Сирия” от Близкия изток, Европа, САЩ. Г-жа Клинтън всъщност призова за съвместна агресия срещу Асад.
- С какво Сирия подразни САЩ? - САЩ разглеждат ликвидирането на режима на Асад като първа стъпка към унищожаването на Иран, защото те са сключили военно-политически съюз, а НАТО няма да смогне да воюва на два фронта.
- А пък янките искат да накажат Иран, за да не развива ядрената си програма? - Ами американците набеждават за това и Пакистан, и Северна Корея, че имали ядрено оръжие, обаче не ги закачат. Иран е виновен, защото доставя нефт за Китай, защото контролира до голяма степен Ормузкия пролив.
- Това е единственият морски път, по който се експортира нефт от страните в Персийския залив. Една пета от световните доставки на „черно злато” минава оттук! - Китайците построиха огромно пристанище в пакистанската част на залива, пристанище Гуадар. Вложиха над 10 млрд. долара. Като унищожат Иран, САЩ ще завладеят позициите в пролива и ще ударят косвено главния си съперник Китай. Кръв за кръв
- На Обама първоначално му е нужно да ликвидира по-младия съюзник на Иран, режима на Асад. - И все пак основният съюзник на САЩ в Близкия изток – Израел, не е заинтересован от унищожаването на Асад. Този, меко казано неприятел на Тел Авив, е разумен, цивилизован човек, нека него Русия го контролира. Русия е в добри отношения с Израел, ние имаме отворен визов режим. Ръководството на Израел вижда, че след Кадафи дойдоха бандити, „Ал Каида”, „Мюсюлмански братя”. И в Сирия ще дойдат същите, и ще бъдат заплаха за Обетованата земя. Затова Израел удържа атаките срещу Сирия. Първо иска да бъде унищожен иранския режим, защото се страхува, че Иран скоро ще направи ядрена бомба. А това е физическа заплаха за държавата Израел.
- Напрежението между тях расте не с дни, а с часове. Тел Авив обвини Техеран, че организирал нападенията срещу посолството в Индия, в Тайланд... В отговор Техеран поиска сметка за убийството на четирима свои ядрени физици. Сега Иран започва военни учения и една от задачите е да се отработи защита на атомни обекти, които Израел се готви да бомбардира едва ли не през април. - Израел има подходящ опит. Още през 1981 г., по заповед на М. Бегин, бе проведена операция „Опера”. За 80 секунди 14 самолета бомбардираха подземния реактор „Озирак” в Ирак, и се върнаха в базата. Малко преди нападението умряха загадъчно най-малко трима иракски физици. „Опера” провали плановете на Саддам Хюсейн за създаване на атомна бомба. През 2007 г. бе бомбардиран реактор в Сирия, който се изграждаше с помощта на Северна Корея. Детайлите по операцията и досега са секретни. Само че с Иран няма да е толкова лесно. Според Пентагона, не по-малко от 100 израелски самолета ще трябва да прелетят около 5000 километра над враждебни държави, да извършат няколко зареждания във въздуха, да преодолеят противовъздушната отбрана на Иран. И дали ще успеят да бомбардират многобройните реактори, разположени под земята? И колко самолета няма да се върнат? Във всички случаи операцията ще бъде доста сложна. А Иран може да нанесе превантивен удар и без да чака въздушно нападение. Зам.-началникът на Генералния щаб на въздушните сили Мохамад Хеджази заяви наскоро, че „ако усетим заплаха за националните интереси на Иран, ще вземем мерки, бе за да чакаме действията на противника”. Това е кръстословица, затворена в полудял кръг. Светът е на прага на трета световна.
- Нима? Либия я разгромиха, а светът го преглътна. Ще преглътне, уви, и разгрома на Сирия, на Иран. - Либия беше цвете! Надигащата се война в Близкия изток може да прерасне в голям регионален конфликт с участието на много страни. Но най-лошото е, че нараства опасността от употреба на ядрено оръжие.
- Но Иран още няма такова оръжие. - Обаче Израел има. Нека предположим, че Тел Авив започне атака срещу Иран с конвенционални оръжия, такива отдавна са разработени. Войната обаче невинаги е предсказуема. Иран може да отговори мощно и да причини големи загуби на агресора. И тогава Израел може да приложи ядрено оръжие. Сценарият е доста реалистичен според експерти.
- И какво? Техеран едва ли ще отвърне. - Но може Пакистан да отмъсти. И вече има такива прогнози. А ако Пакистан употреби ядрено оръжие, как ще се държи заклетият му враг Индия? Тя също е ядрена държава и е в много напрегнати отношения с Китай. Да не забравяме, че именно Китай помогна на Пакистан за ядреното оръжие, за да може да оказва натиск върху най-големия си конкурент в региона – Индия. Може да се активизира и „принципът на доминото” и целият свят да се раздвижи. Това обаче няма да е като Карибската криза. Точно затова Владимир Путин предупреждава в своята статия за пагубните последици от атаките на САЩ и Израел срещу Иран.
Единствено Русия може да спаси света
- Преди половин век светът бе изправен на прага на ядрена война. Но Хрушчов и Кенеди се договориха. Беше по-лесно - светът се разделя на два лагера – социалистическии капиталистически. - Днес светът е по-сложен. Той е непрогнозируем. И много страни имат ядрено оръжие. Днес има много повече основания за ядрена война, отколкото по времето на Карибската криза. През 1962 г. беше силен субективният фактор – разполагане на съветски ракети в Куба, под носа на САЩ. Това беше отговор на американските ракети, разположени в Турция, които можеха да достигнат Москва. А 2012-а, която съвпада с прословутия край на света според календара на маите, може наистина да е годината на началото на световна война. И много страни и народи може да изчезнат, също като маите. Налице е обективен фактор – задълбочаването на световната икономическа криза. Нобеловият лауреат Пол Кругмън твърди, че за да се излезе от кризата, е необходим икономически аналог на Втората световна война. За такова нещо се иска съвсем малко – нова световна война. Голяма съблазън! Огромни разходи на ВПК, нови работни места, и икономиката излиза от кризата. По различни причини Европа стана огнището на Втората световна. Днес най-вероятното място да започне нова световна война е Близкият изток. Твърде много възли има в този район. Според един друг голям икономист – Линдън Ларуш, също има голяма вероятност да започне нова световна война като изход от кризата. Още през 70-те години Ларуш изведе зависимостта, че в началото на „годината с нулите” ще започне глобална криза като резултат от надуването на балона на монетаризма. Ларуш съвсем не е приятел на Русия, той винаги е бил патриот на Америка. Впрочем той предложи на Ррейгън програмата „Звездни войни”. Но сега смята, че само Русия може да спре гибелната за човечеството термоядрена война. - И каква е ролята на Русия според Ларуш? - Да провежда строга политика, да не допуска регионални конфликти. Само че Русия трябва да разполага с мощно въоръжение за целта. Слабите никой не ги чува. И когато нашите либерали твърдят, че нямало нужда да се хвърлят пари във ВПК, това си е истинско предателство. Страната и света може да спаси само силна армия, модернизирина ракетна техника и най-силното ядрено оръжие, което Русия притежава.
„Комсомолска правда”, 29.02.2012
Н. Пр. г-н Рафаел БАРРЕТО КАСТИЛЬО,
посланик на Боливарска република Венецуела,
пред в. “Нова Зора”, в разговор с Мариана АНГЕЛОВА
- Ваше Превъзходителство, на 4 февруари т. г. се навършиха 20 години от Боливарската революция във Венецуела. С широката подкрепа на народа страната тръгна по нов път на развитие. Разкажете, моля Ви, за началото на този процес и за първите трудности…
- Началото бе на 04.02.1992 г. Тогава група прогресивно настроени военни, подкрепени от граждани, искащи промяна на съществуващото положение, се обявиха решително против правителството.
На тази историческа за нас дата народът се надигна за нов живот, след като чу подполковник Уго Чавес да казва: ”Сега е моментът!” И тези думи се превърнаха в „Завинаги!”.
Още от 1958 г. тогавашната венецуелска политика бе пронизана от висока корупция; едно след друго се сменяха правителства, но те нито засягаха, нито решаваха тежките проблеми, които притискаха населението. Венецуелският народ живееше в мизерия, в лъжи и заблуди. Манифестациите, изявите на народния протест за демокрация биваха смазвани и в Каракас, и в другите градове. Т. нар. представителна демокрация, регламентирана в услужливия за властта пакт „Пунто фихо”, показваше признаци на загниване, които проличаваха в задълбочаване на социалното неравенство, в разпростиране на бедността, в денационализирането на страната. Националният ни суверенитет бе предоставен в ръцете на мултинационални компании и имперски сили.
Оттогава народната мощ, Боливарската революция с нейната воля за демократични промени не са преустановявали движението си напред. Точно обратното - те вървят устремно в осъществяване исканията за справедливост и свобода, дълбоко залегнали в душата на нацията, съдействайки по този начин за разгръщането на нов политически процес, характерен с големите си промени.
- Двадесет години са и много, и малко. Знаем, че най-важните постижения на Боливарската революция са в социалната област: снижаване на бедността, подобряване положението на онеправданите до 1992 г. слоеве, установяване на равнопоставеност и справедливост. В този дух се развиха програмите-мисии „Вътре в квартала”, „Негра Иполита”. Каква е тяхната същност?
- За решаване на най-неотложните съществуващи проблеми президентът Уго Чавес предложи и участва в разработката на тези социални мисии, първата от които – „В квартала”. Тя бе насочена към справяне с тежките проблеми в здравеопазването, от които страдаха най-много безимотните и живущите в отдалечени, трудно достъпни места. Чрез тази мисия бяха разкрити консултативни центрове в близки до столицата квартали, а и в други области (щатове) в страната. Тъй като нямахме достатъчно лекари, сключихме споразумение с братска република Куба – тя ни изпрати свои медици и така населението получи достъп до здравна грижа, до лекарства, в определена степен – и до здравно обучение.
Нека спомена и мисия „Чудо”. Нейна цел бе безплатното лечение на огромно мнозинство хора с ограничени финансови средства, страдащи от очни заболявания. Освен във Венецуела, мисията прекрачи границите и на други латиноамерикански държави.
Същината на тези програми бе изцяло социална и от социалистически тип, тъй като в основата на провеждането им стояха принципите на равноправието и социалната справедливост.
По-късно организирахме и други мисии, включително и споменатата от Вас „Негра Иполита”. Тя се занимаваше с ужасяващата нищета, в която тънеха деца и възрастни, безпросветни и безправни; издирваше ги, приобщаваше ги, осигури човешки права, именно, на тях – безпризорните от улицата. Появиха се и мисии в областта на образованието на всички нива: Мисия Робинзон, Мисия Ривас, Мисия Сукре... Що се отнася до изхранването, и там действаха широкообхватни мисии като Mercal и PDVAL. Те предлагат храни от първа необходимост, субсидирани от държавата, които хората получават на достъпни цени. Можем да кажем, че всички мисии съвпадаха с въжделенията на народа, който подкрепи изцяло президента Чавес.
- Научаваме, че минималната заплата във Венецуела е 465,14 долара, средната пенсия – 238 долара, а безработицата е спаднала на 6,6%, цифра, за която някои държави в ЕС могат да мечтаят. Как постигнахте тези успехи?
- Позволете да Ви поправя: понастоящем пенсиите се съпоставят с минималната работна заплата; това стана възможно, като използвахме приходите от нашия петрол и ги обвързахме с пенсиите в съгласие и с постъпленията в бюджета; излишъкът разпределихме пак в социалната сфера. Бихме могли да се изразим образно и така: във Венецуела „засяваме” петрол, а неговите „плодове” влагаме в повишаване жизненото равнище на населението. А колкото до безработицата, президентът Чавес отбелязва следното: „Досега се оказахме способни не само да осигурим заетост през всичките тези години на новото поколение работници, а и успяхме да снижим наследената от преди безработица; а тя стигаше до 40%.” Ако изразим това в реални числа, изводът е: за 12 години боливарска политика обезпечихме трудова заетост на 3,3 милиона души.
- През 2005 г. ЮНЕСКО обяви Венецуела за зона без неграмотност. Сега научаваме за Боливарския университет с филиали във всички щатове на страната, за издаване на милиони книги, разпространявани безплатно сред населението. Какви културни ценности застъпва Боливарската революция в момент, когато духовните (нематериални) стойности остават, казано най-общо, извън вниманието на голяма част от света?
- Трябва да почертаем дебело, че нашата революция се направлява от социалистически принципи, а те са различни от капиталистическите. Боливарската революция не издига за цел единствено печалбата или луксозния живот; не призовава към свръхпотребление. Ние вярваме и се стремим към система, която да обхване всички ценности, достойни за култивиране в човешкото същество. За първа по значение ценност считаме културата. От това ни разбиране произтича и споменатото от Вас безплатно разпространение на милиони книги. Между тях са 1 милион екземпляра от романа „Дон Кихот”, фундаментална творба на кастилски език.
- Специалистите на Венецуела изведоха в орбита сателита „Симон Боливар” с цел развиване и прилагане на най-новите постижения в науката и технологиите: телемедицина, телеобучение, информатика. Вие, като лекар, как виждате ползите от телемедицината например?
- Благодарение на този спътник нашата страна се нареди сред най-напредналите в различни сфери на новите технологии. А колкото до телемедицината, като инструмент на висшите технологии, тя позволява оказване на медицинска помощ от разстояние; именно в това е предимството на информационната медицина, големите перспективи пред нея. Операционната зала ще може да „бъде пренесена” съобразно нуждите на всякакъв вид хирургична намеса; така ще се предоставя нужната консултация или решение, ако конкретният случай изисква това, и в зависимост от здравния статус на пациента. Понастоящем телемедицината намира приложение в радиологията, офталмологията, дерматологията, психиатрията и геронтологията. Практическото й въвеждане ще доведе до съкращаване престоя в болница. В обучението по медицина често навлиза и видеоконферентната връзка; последната позволява в реално време да се следи и преценява онова, което се случва в операционната зала. А това е от значение както за образованието на студентите-медици, така и за незабавен отговор при спешни случаи в отдалечени краища на страната, където не разполагат с тесни специалисти. Навлизането на съвременните технологии в медицината ражда нов важен механизъм за оказване здравни грижи и помощ в национален и международен мащаб. Очаква се още по-нататъшно развитие на този клон.
- Преди месец и половина западната преса отдели много внимание на посещението на иранския президент в Латинска Америка, включително и във Венецуела. Понастоящем Иран и Сирия са „горещите” точки в Средния изток. Бихте ли ни дали повече информация за посещението?
- Посещението има своите много важни предишни предпоставки. Такива са установените връзки между Иран и Венецуела като важни страни-членки на ОРЕР, сега и членки на „Необвързаните”; а съвсем наскоро ни свърза и нашата обща позиция за противопоставяне на империализма на САЩ. Целта на посещението бе търсене на нови възможности за коопериране и сътрудничество, по-специално в социалната област, в политико-дипломатическата дейност, в оценки на регионалното и световно положение, както и използване на нови форми и пътища за напредък в двустранните отношения. Каракас и Техеран придвижват спогодби в областта на жилищното строителство, в обмена на технологии, обмена на опит в земеделието, промишлеността, енергетиката и културата.
Посещението завърши със споразумения за разширяване на търговския стокообмен и с набелязване на социални програми, чието осъществяване е нужно за всяка от двете страни.
- Територията на Венецуела е приблизително 8 пъти по-голяма от тази на България, а населението й - около 3 пъти повече. За наша радост поддържаме добри дипломатически отношения. Ще разширяваме ли и как сътрудничеството между двете страни?
- И двете държави работим за намиране на допирни пространства в полза на развитието на двустранните връзки, което ще позволи по-тясно коопериране в търговията, спорта, културата и политиката. Разчитаме на съществувалата досега помежду ни дружба. Ние вярваме, че повече от 30 години приятелство биха съдействали за задълбочаване постигнатото досега.
- Моля да ме извините за въпроса, но ще го задам. Четейки коментарите за здравето на президента Чавес, се натъкнах на намек, че тежките заболявания на пет латиноамерикански президенти не са случайни – промъкваше се неизказана ясно мисъл за възможна конспирация от страна на десните сили и САЩ, насочена срещу „левия завой”, който наблюдаваме в Латинска Америка. Единно ли е семейството на латиноамериканските държави и какво е мястото на Венецуела в него?
- В момента смятаме съвпадението, за което говорите, за случайно струпване на събития. Но като имаме предвид познатите ни отпреди методи, с които действа ЦРУ, трябва да разучим това съвпадение и да го имаме предвид.
А на останалата част от въпроса Ви ще отговоря така: латиноамериканското семейство, към което принадлежи и Венецуела, е силно сплотено. Нашата страна обмисли и успя да създаде приемливи и полезни за всички регионални организации, които да укрепват тази солидарност. Сега ние разполагаме с UNASUR, PETROSUR, PETROCARIBE, ALBA, а напоследък и с CELAC. Последната цели по-пълна регионална интеграция и оказване съдействие при договаряне споразумения за общи действия на народите на Латинска Америка по пътя на устойчиво развитие. Очакваме силно положителен резултат в интерес на напредъка и мира, който съществува понастоящем между нашите страни.
- Накрая, моля, предайте на венецуелския народ искрените пожелания на българските му приятели за мир, успехи и благоденствие. Благодаря!
- От наша страна ние също отправяме към българския народ слова за приятелство и солидарност и благодарим на Вас и изданието, че ни дадохте възможност да се приближим към един велик народ, какъвто е вашият.
Вестник "Нова Зора" бр.10, 13 март 2012 г.
2. Тефтерчето на Васил Левски
3. Инициатива за референдум за излизане на България от ЕС и безпартийно ВНС без хора били досега във властта
4. Български исторически календар
5. "Граждани на Райха"-"Reichsburger"
6. Дегенерацията и дегенератите от първоизточника - Григорий Климов
7. Сайт, посветен на големия Български политик - професор Богдан Филов
8. "Лихвата е кражба!" от покойния Владимир Свинтила
9. Сайт за националистическите движения преди 1944 - а година и техни документи
10. Забравеният д-р Янко Янев
11. Планът "Еврия"
12. Сайт с български бойни знамена
13. Исторически видеоблог
14. "Изгубената България" - исторически сайт
15. Владо Черноземски
16. Европейския съюз - новият Съветски съюз? /БГ субтитри/
17. "Шест милиона – изгубени и намерени" oт Ернст Цундел
18. Реалността днес и която идва...
19. Военное обозрение
20. КРИЗАТА В НАШЕТО УЧИЛИЩЕ от архимандрит Борис
21. Отворено писмо-МАНФРЕД РЬОДЕ
22. РПЦ Царская Империя
23. Григор Симов: Нека не си затваряме очите
24. Исторически ревизионизъм
25. Вечния Църковен Календар на Светите Отци
