• -
• A
• +

Конституцията на САЩ забранява на САЩ да атакуват първи друга чужда държава. Това е голям проблем за агресивната политика, водена от САЩ с цел планетарна доминация. В хода на историята, правителствените подпалвачи на войни на Съединените щати, са решили проблема си чрез създаване на изкуствени фалшиви атаки срещу американските сили като по този начин, прокарват всяка операция за започване на война като задължителна отбранителна контраатака. След това фалшивият казус, с помощта на съвместими с правилата писъци на про-правителствената пресслужба, е бил използван за да убеди цялата общественост в подкрепа на интервенцията.

Практиката на създаване на фалшиви атаки на врага с цел да се заобиколи конституцията и свободно да се обяви война на фантомния нападател има точно наименование в езика на янките: то се нарича фалшив флаг: http://en.wikipedia.org/wiki/False_flag

 И всички най-неотдавнашни войни, включващи САЩ имат по един. Всички съвременни войни на Америка са родени от една лъжа.

Сензационният стил, с който американските медии разглеждат тези казуси, нарочно създадени за да убедят всеки един американец, че Америка е била нападната първа, приема обаче името “жълта журналистика” или "жълта преса". Първото голямо убеждение на медиите на хипотетична атака срещу Съединените щати бе планирано от Уилям Рандолф Хеартс, голям американски вестникарски магнат, нещо като предшественик на Берлускони, който в своя "New York Journal" убеди нацията да тръгне на война срещу испанците. Това е било през 1898 година.

1898. Испанско-американски конфликт.

Потъването на Мейн.

С тази война САЩ отнемат контрола на Испания над Куба и Пуерто Рико в Атлантическия океан и на Гуам и Филипините в Тихия океан. Потъването на крайцера от американския флот USS Maine е била причината за конфликта. Години по-късно се открива, че не испанците са потопили Мейн, както е било обявено във вестника на Hearts. Потъването е станало след възникнал пожар в помещението на въглищните котли, при което загиват 266 морски пехотинци.

Въпреки че Испания отрича всякаква намеса от самото начало, и даже иска създаване на международна комисия за разследване на истинските причини за потъването, САЩ най- безцеремонно обявява война на Испания. Това не би било възможно, ако жълтата преса на Хеартс не си бе свършила добре работата. Общественият гняв заради инцидента, насърчаван отвъд всякаква мярка от "жълтите доклади", в бил необходим за да се получи одобрение от Конгреса за бързо дадена зелена светлина за война. На 20 април 1898, президента Маккинли одобрява резолюция, която изисква незабавното изтегляне на испанската армия от Куба. След 4 дни, след очевидния отказ на Мадрид за подписване на безусловна капитулация, цялата испанска флота потъва под ударите на по-силният и многоброен екип от американски морски пехотинци.

Испания трябва да се предаде и да подпише Договора от Париж, който потвърждава, пълната загуба на суверенитет над кубинска територия. След това чрез пропаганда на същия този печат е изобразен като военен герой Теодор Рузвелт, министър на американската флота, конспираторът, отговорен за тази голяма лъжа на USS Maine и му благоприятства в следващите президентски избори. Само през 1987 г., почти сто години по-късно, всичко е поставено на мястото си чрез вярна и безпристрастна разследваща комисия (след неубедителният комитет през 1911 г. и последвалият го през 2000 г., който потвърждава валидността), която установява, че испанците не са били отговорни за атаката. Комисарите обявяват, че експлозията е възникнала "защото експлозиви са били поставени твърде близо до котлите от капитана на кораба" и че "всички дупки в корпуса са ориентирани навътре, съвместими само с вътрешна експлозия."

Само 17 години след бедствието Мейн, едно друго потъване довежда до започването на нова война на Америка. И в случая на Първата световна война, “фалшив флаг“, довежда до война Америка. Това е потъването на кораб, в този случай британски пътнически кораб, превозващ хиляди американски цивилни.

1915. Първа световна война. Потъването на Лузитания.

Часът е 14:10, 7 май 1915 г. Най-големият пътнически лайнер Лузитания, превозващ хиляди американски граждани, отплавал от Ню Йорк на 1 май, се е намирал на около 30 мили от бреговете на Ирландия. Командирът Търнър решил да намали скоростта до 18 възела, поради тежка мъгла. След 18 минути кораба вече е бил на морското дъно заради торпедо от немската подводница U-20. Цяла Америка е била ядосана. Всеки един американец неподозиращ че е обработван, е викал за отмъщение срещу Германия. Още едно корабокрушение, още една постановка, още една война.

Потъналият пътнически кораб, обявен от американската преса като круизен кораб, пълен само с цивилни лица, всъщност е превозвал 1248 кутии от шрапнелни гранати, 3-инчови, 4927 каси с патрони с общото тегло от 173 тона. Още 2000 каси с боеприпаси са били прехвърлени от кораб “Кралица Маргарет“ на Лузитания в последния момент, точно преди заминаването.

Също така корабът е бил оборудван и на всяка палуба с по 2 въртящи се оръдия от 6-инчa за бърза стрелба оборудвани с високо експлозивни снаряди. (La Cunard, транспортната компания собственик на Лузитания, в действителност се е била договорила с адмирал Уинстън Чърчил да предостави своите кораби на разположение на британския флот).

Германия никога не би искалa Америка да влезе във войната. Обаче е знаела, че някои американски пътнически кораби носят суровини на Англия. За да предотврати това, е наложила забрана за плаване край бреговете на Обединеното кралство, и чрез посолството си в Америка, шефът на германското разузнаване Franz Von Papen, публикува във всички големи вестници следното предупреждение:

„До пътниците, които мислят да прекосяват Атлантическия океан! Моля, имайте предвид, че Германия и Великобритания са в състояние на война. Моля, имайте предвид, че зоната на войната включва води, в непосредствена близост до Великобритания и че, в съответствие с официалното предупреждение от германското правителство, кораби, плаващи под флага на Великобритания или някои от нейните съюзници са нарочени за унищожаване веднъж влезли в същите тези води.“

Това е 22 април, 1915. След малко повече от седмица, хиляди американци игнорират предупреждението и отплават за Англия на Лузитания.

La Cunard е уведомила също така и командир Уилям Т. Търнър, че лайнера, след като се приближи на 40 мили от брега на Ирландия, ще бъде ескортиран от някои елементи от екипа крайцера "E" (това е всъщност само един крайцер, Juno). На обед обаче Juno получава заповед от Чърчил, която гласи Juno да се върне обратно в пристанището като оставя Лузитания на неумолимата си съдба.

Командирът Kenworthy, член на Политическата секция на информационното обслужване на британската армия, по-късно пише, че лайнера е: "преднамерено насочен към този район, където е известно, че има скритa дебнeща немскa подводницa."

На 24 април, Уинстън Чърчил пише до председателя на Търговската камара: "Много е важно да се привлекат неутралните доставки до нашите брегове, за да се наложи на САЩ да започне война срещу Германия."

В американските вестници се говори за една необяснима атака от враг психопат, който се радва да напада невъоръжени американски граждани. Общественото мнение e отново измаменo и убеденo да приемe още една друга нова война. От друга страна, без интернет и независими новини и блогове, които биха могли да опровергаят това, което казват вестниците, как е възможно да се научи истината? И на 7 декември 1941 в Америка безспорно печели дезинформационната пропаганда.

1941. Втората световна война.

"Атака" на Pearl Harbour.

Нова война, нов “фалшив флаг”. Американците чудесно са знаели, че бомбардировачите- камикадзе ще се сблъскат в американския флот на Хавайското пристанище на този ден. Местният вестник “Honolulu Advertiser” обявява няколко дни по-рано планираната атака, в продължение на месеци всички японски тайни кодове са били дешифрирани, Рузвелт е бил информиран за предстоящата атака на 4 декември на Хаваите, но не предприема нищо, за да я избегне.

Военният секретар Хенри Стимсън, пише в дневника си на 1 декември 1941 г.: "Открихме (с Рузвелт) начин да се маневрира така, че японците да стрелят пръви, ограничавайки загубите (само на флота акостирала при Пърл Харбър ). "

През 2000 г. Историкът Робърт Стинет, след обстойно проучване на текстовете на прихванатите разговори от нипонските военноморски сили и след даденото му разрешение от президента Картър през 1979 г., заключава, че:

• На 7 октомври 1940 г. лейтенант командир Артур Макалъм, ръководител на ONI (Office of Naval Intelligence) за Далечния изток, представя на Рузвелт осем точков план за провокиране на японската атака срещу Съединените щати, която ще бъде вярно приложена от председателя през следващите месеци;

• Американското разузнаване е дешифрирало още през есента на 1940 код Purple (дипломатически), а също така и четири версии на кода на японския флот (Kaigun Ango), които биха гарантирали без всякакво съмнение, установяването на движението на военните кораби и дешифрирането на всички провеждани японски радио- сигнали;

• На 27 януари 1941 г. посланик Grew информира Вашингтон, че един от неговите служители e научил от перуански дипломат в Япония, че японците подготвят нападение срещу Хавай;

• Адмирал Kimmel не е бил информиран за успехите на дешифровчиците в САЩ и е изключен от комуникациите, базирани на тайното декриптиране;

• На 2 и 6 декември 1941 г. военноморско аташе в холандското посолството, Йохан Ранефт свидетелства, че е видял в офиса на ONI във Вашингтон, карти, идентифициращи точно позицията на японските самолетоносачи, тоест атаката на Пърл Харбър е била известна на САЩ още преди да започне;

• Корабите на адмирал Nagumo не са поддържали радио мълчание, а са издали поредица от съобщения, които са били засичани от съюзническите подслушвателни станции през цялото време на подготовката на нападението.

Стинет веднага бе критикуван от много съвременни историци. "Официалната" версия, която ние четем днес в учебниците по история, все още говори за нападението над Пърл Харбър като напълно неочаквано нападение за американската армия. В светлината на всички тези улики, чрез които американската преса е подбудила цялото население да протестира срещу омразните японци и особено наясно с машинациите от миналото, изглежда много малко вероятно, че Рузвелт е бил в неизвестност. Той е знаел, но не е можел да пренебрегне такова перфектно извинение да тръгне на война, война с много високи залози- Статута на най-великата сила в света.

В деня след атаката, целият конгрес, само с един глас против, обявява влизането на САЩ във войната. Точно президентът Рузвелт започва голямата пропаганда на войната в пресата, обръщайки се към цялата нация с думите: "Вчера, 7 декември , 1941 г., еднa датa, която ще влезе в историята като ден на позор, Съединените щати бяха внезапно и умишлено атакувани от военноморските и военновъздушните сили на Японската империя. "

Естествено и войната във Виетнам има своя „фалшив флаг”, един измислен предлог създаден специално, за да убеди американците да подкрепят конфликта. Намираме се в 1964 година.

1964. Виетнамската война.

Инцидента в залива Тонкин.

Конгресът приема резолюция за официалното обявяване на война на 7 август 1964 г. Причината за влизането във войната е атаката на четири лодки от Северен Виетнам на разрушителя на торпеда USS Мадокс. 2 август е. В действителност, P4 на Северен Виетнам изстрелва само едно празен залп с цел сплашване. Американците отговорят на нападението: лодката, която е изстреляла празния залп е потопена, другите три са били сериозно повредени, след като са се завтекли в противоположна посока, търсещи убежище в международни води.

Освен това, дори и ако Северен Виетнам е атакувал в този случай наистина първи, пак не са били първи: Американската армия в действителност противоконституционно е била открила огън по Viet Cong. Това, което бива съобщено на обществеността като злобна непровокирана атака е отговорът на Северен Виетнам, във връзка с различни военни операции, преоведени от USS Madoxx във Виетнам. Американският разрушител в действителност вече е бил използван в две военни операции, предоставящи подкрепа на атаките на Южен Виетнам към Hon Me и Hon Ngu.

Лъжата се разраства на 4 август в 22:36 часа, когато бива изсценирана втората атака на Мадокс. Американският разрушител стартира алармата веднага като твърди, че е получил ясни сигнали на радара, че се планува нова атака от страна Северен Виетнам от други 4 торпедни катери от Viet Cong намиращи се на 36 мили от Мадокс. Командирът на крилото бомбардировачи-изтребители веднага излита, това е капитан JB Stockdale, по-късно в официално изявление казва, че не е бил в състояние да получи координатите на атакувалите Мадокс и че дори и двата бомбардировача Douglas A- 4 Skyhawk пуснати от самолетоносача U.S.S. Constellation, останали в зоната на операциите до след полунощ, не са успели да намерят цел за атакуване. Че втората атака е много красиво изобретена остава много повече от едно подозрение: През 2005 г. официален доклад на НАСА потвърждава това.

Президентът Джонсън, когато трябваше да говори пред нацията, за да убеди всички, че резолюцията на конгреса е била правилното нещо, говори за две непровокирани атаки на врага и безскруполно отрича противоконституционната военна подкрепа на Мадокс в Hon Me и Hon Ngu. Една година по-късно, в частен разговор, прихванат в кабинета му, Джонсън заявява: "Доколкото ми е известно, нашата флота стреляше по китовете там."

Каква ти "дребна комунистическа атака", както я обявяват основните вестници в Америка. И този път целия народ на САЩ е измамен от още един “фалшив флаг”. Това е наистина един излишен елемент в кратката американска история.

Гледайте видеото:

http://www.youtube.com/watch?feature=player_embedded&v=AXmxfCvO7lA

Американските машинации за създаване на нови войни, с появата на модерността и новите медии, не могат вече да се отнасят до очевидна военноморска атака. Би било твърде лесно да се опровергаят и много трудно да се разработят в новата ера, където информацията е твърде бърза и ефективна. Има нужда от нови извинения, по- сложни „фалшиви флагове”. Заслужаваща да се отбележи е анти- иракската пропаганда през 1991 година.

1991 година. Преди войната в Залива.

Сълзите на Naiyrah.

Разтърсващото свидетелство на Naiyrah, младо кувейтско момиче, станало свидетел на иракските зверства в Кувейт разтърси не само Америка, но и целия свят. Тя каза тя през сълзи, с насочени към лицето й камери от цял свят: "Видях как иракските войници идват въоръжени в болницата, взеха бебетата на инкубатори и ги оставиха да умрат на пода." Атаката, веднага се категоризира като престъпление срещу човечеството, а в действителност никога не се е случила. По-късно се разкрива, че това е измама, подготвена от известна американска фирма за връзки с обществеността Hill and Knowitown, а Naiyrah, всъщност е дъщеря на посланика на Кувейт

Вижте видеото:

http://www.youtube.com/watch?feature=player_embedded&v=LmfVs3WaE9Y

Саддам Хюсеин, след тази голяма медийна атака, стана дявола в очите на всеки западен гражданин. Не обаче заради жестокостите, които извършваше всекидневно срещу кувейтци и срещу собствения си народ, със същите тези оръжия, които САЩ са му предоставили, а заради един щастливо изобретен разказ: Всички в Америка го искаха мъртъв през този ден. Операция Пустинна буря можеше да започне.

2003 г. Вторa война в Персийския залив. Оръжия за масово унищожение.

12 години по-късно, през 2003 г., Белият дом реши, че Саддам Хюсеин, който се спаси от американски бомби през 91, най-накрая трябва да бъде детрониран. Буш убеди целия свят, че Ирак има оръжия за масово унищожение и че тайно помага на ислямския тероризъм. След няколко месеца Саддам бе победен, но няма и следа от предполагаемите химически оръжия.

Докладът на Джудит Милър публикуван на страниците на "Ню Йорк Таймс"е предвестник на интервенционистка американска пропаганда в Ирак. Америка се оставя отново да бъде убедена от съмнителните източници с голямо въображение на това разследване, че Саддам наистина има оръжия, и отново подкрепя една несправедлива война.

Гледайте видео- материалите:

http://www.youtube.com/watch?feature=player_embedded&v=5mifgdBxkrA

http://www.youtube.com/watch?feature=player_embedded&v=74aStyP-dL

В името на "политическа коректност", ще се въздържа от препратки към 11 септември или войната в Либия, защото до момента няма доказателства за възможна конспирация и последваща покриваща я медийна пропаганда. Може би през последните години американците са се научили да са по- прикрити ... Макар че, в случая на сирийското недоволство от последните дни, нов “фалшив флаг” e разобличен: Прочетете тук.

В заключение на този исторически анализ ви предоставям “черешката на тортата”. През 2005 г. е бил разкрит много важен механизъм, който е използван от правителството на САЩ за медийна пропаганда и машинации. Белият дом признава, че са произвеждани фалшиви домашни видеоклипове или фалшиви документи, които са били представяни като труд на независими журналисти, които след това са били изпращани до всички основни медийни органи в страната и публикувани като истински. Пентагонът по този начин е можел да създава изкуствено и до съвършенство в която и да е област на планетата мними военни зони, което им позволява това да се припише на този или онзи враг- държава. L’Accuntabily Office обявява за напълно незаконна тази практика. Реакцията в отговор на правителството на САЩ е да публикува официално одобрен президентски документ, направен по това време и с незабавен ефект, в който обявява за напълно законна практиката на "фалшиви новини".

Друга измамна практика на Пентагона, започната през 2002 г. и все още в ход, е да изпраща свои служители на ЦРУ, често пенсионирани и под прикритие, в основните вечерни новини и американски talk- show- та , като ги представя за видни анализатори или авторитетни учени. Те бяха тези, които потвърдиха, че Саддам имал оръжия, че трябва да се нападне Афганистан, и че Кадафи е тиранин. През декември 2011 г. D.o.D. Обяви за напълно законна дори и тази практика защитавайки я с думите, че е "в съответствие с политиката и правилата уредени в Съединените щати."

Това, което остава единствено свободно е интернет. Блоговете и социалните мрежи са неконтролирани и са носители на демокрацията и показват, че Америка обича да задушава всичко. Повече блоговете, отколкото социалните мрежи. В действителност, през февруари миналата година, правителството на САЩ е сключило договор с HbGary Federal да разработи софтуер, чрез който ще е възможно да се създадат няколко фалшиви акаунта, управлявани от правителството, за да се наблюдават , да се следи и управлява поведението на свободно мислещите млади хора в интернет пространството на социалните мрежи. В Mac Dill, военна база във Флорида, се намира централата, където се координира програмата.

Гледайте видеоклипа (от десетата минута нагоре):

http://www.youtube.com/watch?feature=player_embedded&v=ikFlSh7tkm0

Накратко, историята е пълна с машинации и манипулации на правителството на САЩ над медиите и по този начин косвено и върху свободното формиране на обществената мисъл. Винаги успяват да ни накарат да повярваме в това, което те искат. Да ни убедят в правотата на войни, престъпления и кланета. Днес обаче с появата на независима информация от интернет, най-накрая имаме оръжие за борба с дезинформацията и пропагандата.

Само хора, които са активни да разследват това, което им бива казвано, са наистина свободни хора.

ИЗТОЧНИЦИ:

Видео- доклад на informarexresistere.fr "Как медиите бутат света към започването на войни", можете да намерите тук:

http://www.youtube.com/watch?v=ikFlSh7tkm0&feature=youtube_gdata_player

http://www.economypoint.org/u/uss-maine-acr.html

http://es.wikipedia.org/wiki/USS_Maine_ (ACR-1)

http://it.wikipedia.org/wiki/Guerra_ispano-americana

http://it.wikipedia.org/wiki/RMS_Lusitania

http://it.wikipedia.org/wiki/Attacco_di_Pearl_Harbor

Една новина от 28.02.2012





Виж 3 снимки Любен Кастрев живее в селото откакто се е родил
Сн.: БТА

Млад мъж с кон спасявал в студените зимни дни старци без хляб и лекарства в планински села в община Кочериново, блокирани от преспите. Двадесет и две годишният Любен Кастрев рискувал на няколко пъти живота си, но неотлъчно изпълнявал мисията си да снабди с най-необходимото блокираните в отдалечените махали на Осоговската планина хора.

„Това беше единственият начин. Ако не беше Любен и кончето му, тези хора можеше и да не изкарат зимата“, каза пред БТА кметският наместник на кочериновските села Цървище и Фролош, Красимира Мутафчийска.

Спасителният отряд се сформирал внезапно в студена и снежна зимна вечер. „Обадиха ми се от махала Горно Шумевци за човек, който паднал в преспите. Спал в снега, три дни бил много зле. Подадох сигнал до телефон 112, но от спасителната служба ми казаха, че не разполагат с техника, с която да стигнат до него. Тъкмо тръгвах да си прибирам децата от училище, но трябваше да стигна до човека – на 7 км разстояние от селото и толкова обратно“, разказа Красимира Мутафчийска. Тя си спомни, че преспите били огромни – повече от метър и нямало начин да се стигне до бедстващия мъж по друг начин, освен пеша.

„Не можех да оставя човека да умира. Събрахме се в селото, за да решим какво да направим. Любен беше също тук, помолих го да отидем заедно“, разказа кметицата на двете села. Момчето заявило, че ще отиде само, с коня си.

За няколко часа Любен успял да стигне до бедстващия възрастен мъж, занесъл му храна, трици, брашно, мая, лекарства.

„Така стана първия път“, разказва Мутафчийска. След това паднал големият сняг и нямало ден, в който на телефона й да не се обадят плачещи хора от над 50-те махали в двете села. Не можели да слязат и оставали без хляб с дни.
„Всичките хора са възрастни, не мога да ги оставя.

Преспите бяха големи – дори и с кон не можеше да се върви. Но Любен пак помогна“, посочи кметицата. Така почти всеки ден младежът изминавал средно по 20 км в планината, заедно с коня си, натоварен с провизии. При последната си доставка успял да премине за 12 часа над 30 км и да обиколи няколко от най-отдалечените махали в района, с 80 хляба на гърба на коня си Дорчо.

„Когато се върнах не можех да стъпя. Краката ми бяха измръзнали. Когато отидох да оставя хляба в една от къщите, стопанинът ми даде обувки, преоблече ме. Затопли ме и понеже е билкар – ми намаза краката с мехлем. Така оцелях“, разказа пред БТА Любен.

Досега не е получил стотинка за труда си. Дори не всички можели да му платят за хляба, който им носел през блокираните черни пътища.

„Помолиха ме, нямаше как да се свърши работа, затова я вършехме с кончето. Горд съм и съм удовлетворен, а хората са доволни„, каза младият мъж.

Любен живее в селото откакто се е родил. Само е учил в Дупница, но е категоричен, че макар и трудно да се живее – мястото е много хубаво, а хората – много добри.
„В града никой на никого не помага„, твърди Любен.

Притеснителен е и не желае да говори за плановете си, но каза, че мечтае за по-добър живот. Сега работи като общ работник при кмета на Цървище и Фролош. Получава за 14 дни при четиричасов работен ден по 42,90 лв. месечно. Живее при родителите си, които имат още четири деца. Всеки ден идва от дома си, на 3 км от Цървище с кончето, за да занесе хляб и на семейството си.

„Борим се да оцеляваме по някакъв начин„, каза кметицата Мутафчийска. Заради помощта от сътрудника си се надява от общината в Кочериново да му отпуснат заплата за труда, който е положил, за да спаси хората в района.

http://dnes.dir.bg