Откъс от книгата на д-р Джеймз Добсън ,,Брак и Сексуалност".
Казахте, че сексуалната революция може да ни унищожи като нация. На какво се основава това ваше мнение?

Най-малко от 50 века човечеството интуитивно знае, че неконтролираният сексуален живот е опасен за оцеляването, както на отделния индивид, така и на цялото общество. Историята доказва същото. Антропологът Дж.Д.Ънуин е провел изследвания върху 88-те цивилизации, съществували в човешката история. Всяка култура, заявява той, притежава сходен жизнен цикъл, който започва със стриктна система от правила за сексуално поведение и завършва със стремеж към пълна "свобода" на желанията и страстите. Ънуин твърди, че всяко общество, което разширява границите на сексуалната етика, скоро загива. Изключения не е имало.

Защо смятате, че сексуалното поведение на един народ е свързано с неговата сила и стабилност? Не мога да разбера каква е връзката.

Оцеляването е свързано със секса, тъй като енергията, която поддържа съществуването на един народ, е сексуална! Физическото привличане между мъжете и жените ги подтиква да създават семейства и да се посвещават на тяхното развиване. Това привличане ги насърчава да се трудят, да спестяват и да се бъхтят, за да осигурят оцеляването на семействата си. Тяхната сексуална енергия им дава стимул за отглеждане на здрави деца и за предаване на ценности от поколение на поколение. Половият нагон подтиква мъжа да работи, когато му се забавлява, а жената -- да спестява, когато й се харчи. Накратко, сексуалната страна на нашата природа - но само когато се изявява вътре в семейството - дава стабилност и отговорност, които иначе не биха съществували. Когато една нация притежава милиони посветени и съзнателни семейства, цялото общество е устойчиво, отговорно и репродуктивно.

И обратно, необузданото освобождаване на сексуална енергия извън семейството води до катастрофа. Същата сила, която свързва един народ, може да се превърне в причинител на собственото му унищожение. Това може да се илюстрира, като сравним сексуалната енергия в семейството и физичната енергия в ядрото на атома. Електроните, неутроните и протоните се поддържат в динамично равновесие от електрически сили в атома. Когато атомът и неговите съседи се разцепят (както в атомната бомба), енергията, която е осигурявала вътрешната стабилност, се освобождава с невероятна разрушителна сила. Имам достатъчно причини да вярвам, че аналогията между атома и семейството е нещо повече от случайно съвпадение.

Кой може да оспори факта, че обществото отслабва сериозно, когато силното сексуално привличане между мъжете и жените придобива формата на подозрения и интриги в милиони семейства. Когато жената не знае какво прави мъжът й извън дома; когато мъжът не се доверява на жена си в свое отсъствие; когато половината от булките застават бременни пред брачния олтар; когато двамата младоженци предварително са преспали с множество партньори, изгубвайки по този начин изключителното тайнство на брачното легло; когато всеки върши каквото си иска, т.е. каквото му носи незабавно чувствено удовлетворение.

За нещастие най-беззащитната жертва на неморалното общество е малкото дете, което чува как родителите му крещят и се карат. Неразбирателството и огорчението им се изливат върху неговия свят и нестабилността на дома оставя грозните си белези върху младото съзнание. После то вижда родителите си да се разделят и казва сбогом на баща си, когото обича и от когото така се нуждае. Да не споменавам хилядите деца, които се раждат всяка година от самотни млади майки, повечето от които никога не узнават какво е топъл и уютен дом. Или да се замислим над неконтролируемия бич на венерическите болести, достигащи размерите на епидемия сред съвременната младеж. Това е истинското лице на сексуалната революция и ми е омръзнало да слушам да я превъзнасят и величаят. Бог съвсем ясно забранява безотговорното сексуално поведение - не за да ни лиши от удоволствия, а за да ни предпази от катастрофалните последствия от този гнил начин на живот. Отделни хора или цели нации, избрали да се отрекат от Неговите заповеди в това отношение, рано или късно ще платят скъпо за глупостта си.

allvin.blog.bg


Взето от: grigorsimov.blog.bg

Уганда е готова да даде убежище на Кадафи 30.03.2011 16:55 27 САЩ, Великобритания и Катар за идеята да отиде в изгнание

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Уганда ще приеме либийския лидер Муамар Кадафи, ако той поиска убежище, съобщиха Асошиейтед прес и Ройтерс.

Тамале Мирунди, говорител на угандийския президент Йовери Мусевени, заяви за АП, че Кадафи е добре дошъл в Уганда.

По думите му политиката на Уганда е да дава убежище на тези, които се обърнат с такава молба към нея. Според него тази политика е продиктувана донякъде от това, че много угандийци са избягали от страната по време на диктатурата на Иди Амин, пише БТА.

САЩ, Великобритания и Катар, които участваха вчера в Лондон в среща за Либия, изказаха идеята, че на Кадафи и неговото семейство може да бъде позволено да заминат в изгнание, ако те бързо приемат подобно предложение с цел да се сложи край на кръвопролитията, отбеляза Ройтерс.
 

www.dnes.bg

Михаил Михов (Мишо Бирата) е открит мъртъв в хотел в Правец (обновена в 17.25 ч.)
От Дневник Всички статии на автора Последна промяна в 17:28 на 30 мар 2011, 17975 прочитания, 224 коментара версия за печат уголемяване на текст смаляване на текст

• 1
• 2
• 3

Сигналът в полицията е подаден в 12.30 часа днес
Фотограф: Георги Кожухаров

• 1
• 2
• 3

Михаил Михов
Фотограф: Красимир Юскеселиев

• 1
• 2
• 3

Полицаи и криминалисти продължават следствените действия, охраната на хотела им оказва съдействие
Фотограф: Георги Кожухаров

РЗС: Само Борисов знае истината за смъртта на Мишо Бирата - 30 мар

Последните случаи около Михаил Михов - Бирата - 30 мар

Френска експертиза определи за автентичен разговора между Борисов и Танов за "Леденика" - 28 яну

Като съм му обещал, няма да го закачам - 16 яну

Михаил Михов: Никога не съм молил премиера за съдействие - 14 яну

Борисов: Убеден съм, че това са манипулирани разговори - 14 яну

Разпространената от "Галерия" стенограма от разговора между Бойко Борисов и Ваньо Танов - 14 яну

Михаил Михов, известен като Мишо Бирата, е открит мъртъв в хотелска стая в Правец. Новината беше потвърдена първо от федерацията по баскетбол, на която той е президент, а след това и от МВР.

Сигналът за инцидента е подаден в полицията около 12.30 часа днес. В официално съобщение на федерацията по баскетбол се казва, че причина за смъртта на 47-годишния Михов е тежък инфаркт. "Няма видими следи на насилие по тялото на починалия 47-годишен мъж. Това са първоначалните констатации при извършения на мястото на инцидента оглед", съобщиха от МВР около 16 ч. На този етап констатацията на съдебния лекар е, че смъртта е настъпила в следствие на масивен инфаркт, съобщиха още от полицията.

Михов е председател на федерацията по баскетбол от 2008 година, но името на нашумя покрай скандал, нямащ нищо общо със спорта. През януари беше разпространен запис на разговор между премиера и шефа на митниците, в който Борисов настоява да се спре митническа проверка срещу пивоварната "Леденика", свързвана с Михаил Михов.

Снощи Михаил Михов е пътувал към София и останал в хотел "РИУ Правец Ризорт и СПА" да пренощува. Хотелът е собственост на "Тера тур сервиз", управлявана от бащата на Валентин Златев - Васил.

Михов освободил шофьора си и му казал да дойде да го вземе в 11.30 часа. Когато в уречения час го нямало пред хотела, шофьорът не се притеснил, защото Михов често закъснявал. Когато камериерката влязла да почиства стаята, го намерила мъртъв, научи "Дневник".

Колата на Михов, който е и почетен консул на Бразилия у нас, все още е паркирана пред хотела
Фотограф: Георги Кожухаров

Лъчезар Тодоров, управител на фирмата, стопанисваща хотел "РИУ Правец Ризорт и СПА" съобщи пред "Дневник", че Михов е отседнал в хотела вчера, вечерял е там и е бил сам. Той потвърди, че тялото на госта е намерено от камериерката, която вляза да чисти стаята.

"Не съм компетентен да коментирам, но чисто човешки не мога да кажа, че е имало някакви следи за насилствена смърт, коментира Тодоров. Пред "Дарик радио" той съобщи, че 47-годишният бизнесмен не е имал здравословни оплаквания нито снощи, нито днес.

Михов не е молил работещите в хотела да търсят медицинска или друга помощ. Тодоров уточни, че в момента се извършват следствени действия и по-късно ще даде още информация. Допълни, че Михов и семейството му са сред редовните посетители на хотела.

Фотограф: Георги Кожухаров

Пред хотела и в момента има две полицейски коли.

Следобед в хотела се появи правешкият бизнесмен Румен Гунински, видя репортер на "Дневник". Той се поздрави с един от полицаите и разговаря за кратко с управителя на хотела. В края на 2009 г. синът на Гунински беше отвлечен и освободен срещу откуп след 40 дни в плен. Гунински участва в седем фирми, а до септември 2008 г. е бил прокурист на смесеното дружество между община Правец и "Тера тур сервиз" "Университетски недвижими имоти - Правец". "Тера тур сервиз" е съсобственост на "Агрохолд", която пък се притежава поравно от Васил Златев - баща на Валентин Златев, и кипърската офшорка "Агриуей холдингс лимитед".

"Михов имаше високо кръвно и е починал от инфарк – така стават нещата, когато се чувстваме здрави". Това каза в Правец изпълнителният директор на баскетболната федерация Георги Глушков.

"Отиде си един страшен президент, който живееше за баскетбола, сънуваше баскетбол. Вчера си говорихме, правихме планове за европейското първенство – много широко скроен човек. С големи амбиции в баскетбола – да го направи в България на такова ниво, че хората да му обръщат внимание."

Попитан дали изтеклият запис между премиера Борисов и шефа на митниците Ваньо Танов за пивоварна "Леденика" се е отразил на Михов, Глушков отговори: "На всеки би се отразил не добре. Но с него тези въпроси не сме разисквали".

"Михов не показваше слабости от този характер, които на някой му се иска да чуе. Вчера в девет часа последно се чухме, говорихме за ентусизирани неща", каза още зам.-шефът на федерацията. Видимо развълнуван, той обяви пред журналисти, че "днес е трагичен ден за баскетбола". Напомни, че предиобяд друга служителка на федерацията също е получила инфаркт".

Подробности очаквайте по-късно на www.dnevnik.bg и утре във в. "Дневник"

ЦРУ прави атентат срещу Ангела Меркел при отказа й да

войната срещу Либия - Антиглобалист 2011.03.22 @ 11:20 AM

В шокиращ доклад подготвени за министър-председателя Путин от руското външно разузнаване ( SVR ) се посочва, че американското Централно разузнавателно управление ( ЦРУ ) се е опитало да убие германския канцлер Ангела Меркел през миналата седмица, след нейния отказ да позволи на Германия да участва във всички военни действия срещу Либия.

Според този доклад, на път за град Рикенбах, разположен в провинция Баден-Вюртемберг с многоцелевия хеликоптер AS 332 Super Puma, пилотиран от екипаж на Bundespolizei ( BPOL ) Ангела Меркел била принудена да направи "непланирано" кацане във Валдшут-Тинген и да продължи пътуването си по суша, вместо във въздуха.

При полета си към Рикенбах "изведнъж" и двата двигателя на хеликоптера изгубват мощност и той е падал свободно почти 600м. преди екипажа да успее да се справи със ситуацията.

Неназован официален източник от полицията заяви за лондонския вестник Daily Mail News за този инцидент: "Това е съмнително положение, когато и двата двигателя излизат от строя по едно и също време. Екипажът е действал така, както е трябвало да действа при пускане в ход на спрели двигатели". Животът на тричленния екипаж е бил спасен благодарение на авторотацията, позволила на екипажа да забави скоростта на падане на хеликоптера. Това е дало достатъчно време на екипажа да овладеят сигуацията и да осъществят нов пуск на двигателите.Експертите, а също така и немския Bild am Sonntag News казват, че "саботажа е преодолян".

Според SVR обаче, "саботажа" според тези германски експерти е причинен "без съмнение" от въздействието на електромагнитното устройство за импулси (EMP), разработен по договор в края на 1990 от американското министерство на правосъдието под заглавието “Evaluation of Vehicle Stopping Electromagnetic Prototype Devices.”

Въпреки че EMP изделията са разработени в САЩ за използване срещу превозни средства, които се преследват от полицията, в настоящия доклад се посочва, че ЦРУ използват устройството и за организирване на самолетни катастрофи , като например убийството на американския сенатор Пол Дейвид Уелстоун (1944-2002), което позволи на американския Сенат да се поеме от Републиканската партия и този начин даде възможност на президента Буш да започне войната срещу Ирак.

Меркел предизвика гнева на ЦРУ, когато в деня преди атентата й тя блокира американския план за установяването на забрана за полети над Либия.

На следващия ден обаче, Меркел отмени блокирането на забраната за полетите над Либия, а министъра й на външните работи Гуидо Вестервеле обяви: "Германия има силно приятелство с нашите европейски партньори. Но няма да вземем участие в никаква военна операция и няма да изпратим германски войски в Либия. "

С всеки ден войната в Либия набира скорост и жертвите се увеличават. Няма нормален човек, който да подкрепя диктатора Кадафи в избиването на собствения си народ, но трябва да се знае и кой е подстрекателя и организатора на тази война.
Нека прочетем и статията : "Какво ще загубят хората в Либия ако падне Кадафи или високата цена на демокрацията":

Започна операцията по налагане на демокрация в Либия. Въпросът е дали мнозинството от либийците наистина желаят да живеят в демократична държава? Друг въпрос е с какво ще бъде заменен кървавия режим на диктатора Кадафи. Все още хората писали сценария не са ни информирали за това. За сега знаем само как е било, а не знаем как ще бъде. А било е ето така в Либия:

БВП на глава от населението - 14,192 USD.
За всеки член от семейството държавата плаща годишно 1,000 USD субсидии.
Помощи за безработица - 730 USD.
Заплата на мед.сестра - 1000 USD.
За всяко новородено се плаща 7,000 USD.
Младоженците получават помощ от 64 000 USD за покупка на жилище.
При откриването на частен бизнес еднократна финансова помощ - 20 000 USD.
Високи данъци и налози са забранени със закон.
Образованието и медицината са безплатни.
Образованието и стажовете в чужбина - на правителствени разноски.
Верига магазини за големи семейства със символични цени на основните хранителни продукти.
За продажба на продукти с изтекъл срок на годност - големи глоби и затвор за спекулантите.
Част от аптеките - с безплатни лекарства.
Фалшифицирането на лекарства - на смъртното наказание.
Наеми – забранено е събирането на наеми.
Такси за електричество на населението – няма.
Продажбата и употребата на алкохол е забранена .
Безлихвени кредити за купуване на жилище и кола.
Брокерските услуги са забранени.
При закупуването на автомобил 50% се изплащат от държавата, а на бойците от народното опълчение - 65%.
Петролът е по-евтин от водата. 1 литър бензин - 0,14 USD.
От една страна, време е Кадафи да плати сметката за престъпленията си включително и към България, но от друга за либийците едва ли животът ще стане по-добър след падането му.
По-скоро точно обратното.
nikstan.blog.bg

САЩ Патентното ведомство.

Никола Тесла, на Ню Йорк, Н. Й.

АПАРАТУРА ЗА ПРЕДАВАНЕ ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЯТА

1119732. Уточняване на писма патент. Патентована 1-ви декември, 1914 година.

Заявка, подадена на 18 януари. 1902 г., сериен № 90245. Обновена 4-ти май 1907 г. Сериен номер 371817.

За всички, които могат да се отнасят:
Да е известно, че аз, Никола Тесла, гражданин на Съединените американски щати, с местожителство в квартал на Манхатън, в град, окръг, и щата Ню Йорк, са измислили някои нови и полезни подобрения в Апаратура за предаване на електрическа енергия, на които следните е спецификация, за позоваване се използва за изготвянето съпътстващи и които са част от една и съща.

В стремежа си да се адаптират ток или изпускане на много високо напрежение на различни полезни приложения, като разпределението на енергия чрез проводници от централата на отдалечени места на потребление, или предаването на мощни сътресения на големи разстояния, чрез физическо или без изкуствени медии . I са срещнали трудности ограничават значително количество електроенергия на проводници и предотвратява изтичане на техните стойки, или бягството му в атмосферния въздух, който винаги е налице, когато електрическата плътност повърхност достигне определена стойност.

Интензитетът на ефекта от предаване на електрическа верига с безплатни или повишени терминал е пропорционална на количеството електроенергия, разселени който се определя от капацитета на капацитета на веригата, под налягане, както и честотата на заетите течения. За производството на електрическа движение на необходимата величина, че е желателно да се зарежда на терминала, колкото е възможно най-високо, за а голямо количество електроенергия може да бъде изместен от голям капацитет за сметка на ниско налягане, има недостатъци се срещна с в много случаи, когато Бившата е твърде голям. Това са дължи на факта, че увеличение на капацитета е свързано с намаляване на честотата на импулсите или изхвърлянето и намаляване на енергията от вибрации. Това ще се разбира, когато се има предвид, че една верига с голям капацитет ни държи едно slackspring, а една с малки възможности актове твърда пролетта, вибриращи по-енергично. Ето защо, за да се постигне възможно най-високата честота, която за определени цели, не е изгодно, а отделно от това, да разработи най-голяма енергия в такова предаване на веригата, аз се използва терминал на сравнително малък капацитет, който отговаря на най-високото му натиск, тъй като е възможно. За да постигнем този резултат, аз не съм намерил е наложително да се изгради така повишени диригент, че неговата външна повърхност, на която основно се натрупва електрически заряд, се разполага с голям радиус на кривина, или е съставена от отделни елементи, които, независимо от тяхната собствена радиус на кривата, са разположени в непосредствена близост един до друг, така и така, че извън идеалната повърхност ги обгръща е на голям радиус. Ясно е, че по-малки радиуси на кривина по-голямо, за даден електрически отклонение, ще бъде на повърхността плътност, и следователно по-ниско е ограничаване на налягането, на което на терминала може да заръча да избяга без електричество във въздуха. Такива терминал осигуряват на изолиращи подкрепа влизат повече или по-малко в своя интериор, и аз също се свържете веригата да я вътре или най-общо, на места, където електрическата плътност е малък. Този план за изграждане и поддържане на високо таксуват диригент Аз открих, че са от голямо практическо значение, и може да се прилага успешно в много отношения.

Позовавайки се на съпътстващи рисунка, цифрата е цел в раздел височина и част от по-добро безплатно терминал и кръг на голяма площ с носеща конструкция и апарати.

Терминалът D се състои от оформен метален рамка, в този случай пръстен от почти кръгло напречно сечение, която е покрита с полусферични метални пластини PP, като по този начин се явява много големи проводящата повърхност, гладка по всички места, където основно се натрупва електричен заряд . Рамката се извършва със силна платформа, изрично предвидени за безопасност уреди, инструменти за наблюдение и т.н., което от своя страна се основава на изолиращи подкрепя Е Е. Те трябва да проникнат навътре в кухи пространство, оформено от терминала, ако електрически плътност при точките, в които те се затварят в рамка все още е значителен, те могат специален режим на защита чрез провеждане на качулки като H.

Една част от подобренията, които представляват предмет на настоящата спецификация, предаващият схема, на неговите общи характеристики, е идентична с тази, описана и заяви в първоначалното ми патенти номера 645576 и 649621. Схемата се състои от сонда А, който се намира в непосредствена индуктивни връзка с първично C, и единия край на който е свързан с основание плоча Е, докато в другия край се води в отделна намотка самоиндукция Б и метален цилиндър Б "към терминала Г. връзка с последните трябва винаги да се правят по време на или в близост до центъра, за да се осигури симетрично разпределение на ток, като в противен случай, когато честотата е много висока и потока на голям обем, изпълнение на апарата може да бъде нарушена. Основната C могат да бъдат развълнувани при всички желания начин, от подходящ източник на течен G, който може да бъде алтернатор или кондензатор, важното изискване е, че резонансни състояние се установява, че е да се каже, че терминалът D е за сметка на максималното налягане, разработени във веригата, както вече е посочено в първоначалното ми патенти преди посочени. Корекциите трябва да се направи с особено внимание при предавателя е един от велика сила, не само за сметка на икономиката, но и за да се избегне опасност. Имам доказано, че е възможно да се произвеждат в резонанс верига, D огромни електрически дейности EABB ", измерено от десетки и дори стотици хиляди конски сили, и в такъв случай, ако точките на максималното налягане трябва да се премести под терминал D, както и сонда Б, топка на пожар може да избухне и да унищожи подкрепа F или нещо друго по пътя. За добро разбиране на същността на тази опасност трябва да е посочено, че разрушителните действия може да стане при немислимо насилие. Това ще престане да бъде изненада, когато се има предвид, че цялата енергия, натрупани в развълнуван схема, вместо да изискват, като при нормални условия на труд, една четвърт от периода, или още за превръщането му от статична към кинетична форма, може да прекарват само по себе си едно несравнимо по-малки периоди от време, в размер на милиони конски сили. Инцидентът е склонен да се появяват, когато, за предаване на веригата е силно развълнувана, за впечатлен трептения на него се дължат, по никакъв начин, повече или по-малко внезапно, по-бързо, отколкото на свободните трептения. Поради това е препоръчително да започне извършване на корекции по слаб и малко по-бавен впечатлен трептения. укрепване и ги ускорява постепенно, докато апаратура е предявен по перфектен контрол. За повишаване на безопасността, да предоставя на подходящо място, за предпочитане на терминал D, един или повече елементи или планки, или на малко по-малък радиус на кривина или изпъкнали повече или по-малко след друг (в който случай те може би на по-големи радиус на кривина) така че ако нарастването на налягането до стойност, след която не се иска да отида, мощни течение може да стрела там и да се губят безопасно във въздуха. Такава плоча, да изпълнява функция, подобна на тази на предпазен клапан на високо налягането в резервоара, се посочва в V.

Все още продължаването на процеса на принципите, залегнали в моето изобретение, Специално внимание е отделено на бобина Б и диригент Б ". Последният е под формата на цилиндър с гладка или полирана повърхност с радиус, много по-голяма от тази на полусферични елементи PP, и разширява се на дъното в качулка H, които трябва да се отвори за да се избегне загубата от вихрови токове и , чиято цел ще е ясно от гореизложеното. Бобината Б е в ликвидация, на рамки или барабана D1 от изолационен материал, със своите превръща близо един до друг. Аз открих, че когато това се прекратява действието на малък радиус на кривината на тел от своя страна е преодоляна и сонда се държи като диригент на голям радиус на кривина, което съответства на тази на барабана. Тази функция е от голямо практическо значение и е приложима не само в този специален случай, но като цяло. Например, тези табели на ПП на терминал D, но за предпочитане с голям радиус на кривина, не трябва да бъде непременно така, при положение, че само на отделните плочи или елементи на висок потенциал проводник или терминал са разположени в близост една до друга и с техните външните граници, заедно идеално симетрични повърхност обгръща на голям радиус на кривина, предимствата на изобретението ще бъде повече или по-малко се реализира. В долния край на бобината B-, което, ако желаете, може да бъде удължен до терминал D трябва да бъде малко под най-горния ред на сонда А. Това, намирам, намалява склонността на таксата да се измъкне от тел свързване както и да се премине по подкрепа F ".

Като описаното си изобретение, смея да твърдя:
1. Като средство за производство на големи електрически дейността на резонансна верига, чието провеждане на външната граница, които са за сметка на висок потенциал, подредени в повърхности на големи радиуси на кривина, така че да се предотврати изтичане на колебания такса, което значително, както е предвидено.

2. В апарата за пренос на електрическа енергия схема свързан с практиката и с повишени терминал и с външните си граници провеждане, които са предмет на високо напрежение, подредени в повърхности на големи радиуси на кривина съществено, и за целите, описани.

3. В завод за пренос на електрическа енергия, без кабели, в комбинация с основно и по вълнуващ кръг вторичен свързан с практиката и с повишени терминал и с външните си граници провеждане, които са за сметка на висок потенциал, подредени в повърхности на големи радиусите на кривина, с цел предотвратяване на течове и загуба на енергия, което значително, както е предвидено.

4. Като средство за предаване на електрическа енергия на разстояние чрез физически носители заземен резонансна верига, състояща се, част от която трептения са впечатлени и друг за повишаване на напрежението, след като външните си граници провеждането на която се натрупва напрежение, високо заплащане подредени в повърхности на големи радиуси на кривина, по същество, както е описано.

5. Средствата за производство на прекомерна електрически потенциал се състои от първична вълнуващо схема и от резонансни помощна като нейните външни провеждане на елементите, които подлежат на високо напрежение, разположени в близост един до друг и по повърхността на големите на кривина, така че да се предотврати изтичане на таксата и придружител намаляване на потенциала, значително както е описано.

6. А схема, състояща се част, върху която са впечатлени трептения, а друга част за повишаване на напрежението, като резонанс, последната част се поддържа от места с ниска плътност на електричните и като нейни най-отдалечени провеждане на границите подредени в повърхности на големи радиуси на кривата, както е заложена.

7. В апарата за пренос на електрическа енергия без кабели заземен схема на провеждане на външните елементи, от които имат голяма обща площ и са подредени в повърхности на големи радиуси на кривината така, че да позволява съхраняването на високо заплащане на по-малка плътност на електричните и предотвратяване на загубата чрез изтичане значително, както е описано.

8. А безжичен предавател включва в комбинация източник на трептения като кондензатор, основно вълнуващо съединение и заземен средно и повишени проводник на външни граници на провеждане, които са в близост един до друг и разположени по повърхността на големи радиуси на кривина, по същество, както е описано .

9. В апарата за пренос на електрическа енергия без кабели с повишени проводник или антена като нейните външни висок потенциал за провеждане или елементи капацитет разположени в близост един до друг и по-големи повърхности на радиусите на кривина, така че да се преодолее ефекта на малкия радиус на кривината на отделните елементи и изтичане на таксата, както е заложена.

10. Заземен резонансни предаване схема, чието провеждане на външните граници подредени в повърхности на големи радиуси на кривина в комбинация с повишена терминал на голяма площ подкрепени в пунктовете за ниска плътност на електричните, значително както е описано.

Никола Тесла.

Свидетели:
       Джон Кер,
       М. Лоусън Дайър.



1pixclear.gif (44 байта) Нагоре | Предишна патент | Следваща Патентното | Патенти Tesla TOC

nikstan.blog.bg

Великата изкуствена река в Либия - Антиглобалист 2011.03.21 @ 5:20 PM

Понеже в предишна новина споменах за "Великата изкуствена река" в Либия, ще дам малко повече информация за този най-грандиозен проект на века, наричан от някои "осмото чудо на света". Тази огромна изкуствена река ще има огромно значение не само за страната, а и за цяла Северна Африка. Затова и според редица анализатори, войната в Либия за слагане ръка върху това огромно богатство ще бъде ожесточена и придружена с хиляди жертви.
В Либия нямаше опозиция, нямаше вътрешни политически сили или други органицации, които да предизвикат бунтовете. Всичко беше планирано много по-рано в кабинетите на МИ6 и ЦРУ, като дадоха право на своя "конкурент"- френските тайни служби да планират първия удар срещу Либия, знаейки съвсем ясно, че френския президент Никола Саркози беше щедро финансиран в президентските избори от своя либийски колега Муамар Кадафи.

Но нека се върнем на темата.

Великата изкуствена река
GMR (Great Man-made River)

На 1-ви септември ще се отбележи 10-годишнината от откриването на основния етап на проекта "Великата изкуствена река" или GMR (Great Man-made River). Този проект е почти непознат на Запад, но той съперничи и дори надминава всички най-големи проекти за развитие. Западът отказва да признае, че една малка страна с население не повече от четири милиона души може да изгради нещо толкова голямо без да заеме дори един долар от Световната банка или някоя друга международна банкова институция.

Доскоро Либия получаваше сладководна вода чрез обезсоляването на морска вода или от отделни кладенци. Но обезсолената морска вода или такава от подпочвени кладенци в близост до Средиземно море не ставаше за пиене. Вода за напояване също липсваше.

През 1960г. по време на търсене на петрол дълбоко в южната част на либийската пустиня са били открити обширни резервоари с високо качество на водата. Най-важните от тези водоносни резервоари са създадени по време на геоложкото време, когато Средиземно море се е намирало на юг до подножието на планината Тибести, която се намира на границата на Либия с Чад. През този период нивото на Средиземно море често се е променяло, в резултат на които са се образували различни седиментни отлагания.

Геоложки дейности, причинени от издигането на планински образувания (Джабал Нефусса и Джабал Ал Акдар) и свързаните с тях пропадане на пластове са причинили създаването на естествени подземни басейни. Между преди 38000 и 10000 години климатът на Северна Африка е бил умерен, през което време са били налице значителни валежи в Либия. Излишъкът от валежите проникнал в порест пясъчник и е запълнил подземните резервоари с прясна вода.

В Либия има четири големи подземни басейни, като това са басейна Куфра, разположен в югоизточната част , близо до египетската граница с площ от 350 хиляди кв.км., които са водоносен пласт на 2000 метра дълбочина и с приблизителен капацитет от 20,000 куб.км в либийската сектор; басейна Сирт на дълбочина 600м. с над 10,000 куб.км. вода; басейна Морзук с площ 450,000 кв.км. (четири Българии), южно от Джабал Фезан с капацитет 4800 куб.км. вода. Освен това вода има и в басейните Хамада и Жуфрах, които се простират от Каргаф Арх и Джабал Сауда до брега.

Един от резервоарите

През октомври 1983 г. е създадена организацията "Великата изкуствена река" за вземане на вода от водоносните резервоари в южната част на страната и за пренасянето й за употреба до икономическите райони, както и за напояване в пограничните райони.

До 1996 г. "Великата изкуствена река" достига до един от последните си етапи за доставка на сладка вода до домовете и градините на Триполи.

Проекта "Великата изкуствена река", като най-големия проект за пренос на вода провеждан някога, е описан като "осмото чудо на света". Той пренася повече от пет милиона кубични метра вода на ден през пустинята до крайбрежните райони, като значително увеличава размера на обработваемата земя. Общата стойност на мащабния проект е над 25 милиарда щатски долара.

Тръби по пътя за разширяване на системата

Състои се от огромна мрежа от тръби с диаметър 4 метра, закопани под земята с цел избягване на изпаренията, като проектът се разширява до 4 хиляди километра навътре в пустинята. Всички материали са проектирани и произведени в Либия. Подземните води се изпомпват от 270 кладенци, а цената на кубичен метър вода е 35 цента. Учените изчисляват, че количеството на подземната вода е равна на дебита на река Нил, изтекъл в продължение на 200 години.

Всяка тръба е заровена на дълбочина 7 метра, като всеки работен ден се изкопават по 100 хиляди кубични метра материал. Изкопите се извършват с големи хидравлични багери, оборудвани с 7,6 кубически метра кофи. След като изкопа е изготвен, в него се поставят цилиндрични тръби с диаметър 4 м. и дължина 7.5 м. изработени от предварително напрегнат бетон и с тегло от 80 тона.

Тръбата се доставя

Заводът, оборудването и логистичната подкрепа за този проект са също в голям мащаб. Над 10,000 души и 4,500 единици оборудване са включени в проекта. Две хиляди и петстотин тона цимент на ден се доставят от либийския компания "Цимент" с 127 циментовоза.

През октомври 2001 г., "Великата изкуствена река" предостави 82,0 милиона щатски долара по договор за изграждането на нови големи помпени съоръжения на консорциум, воден от Frankenthal KSB Fluid Systems. През януари следващата година, консорциума Nippon Koei / Halcrow беше избран за предоставяне на предварително инженерно проучване и работи по проекта за фаза III на проекта на стойност 15,5 милиона щатски долара.

След 2005-та година фаза III от проекта осигури изграждането на допълнителни 1200 км. от мрежата, като към общия дневен капацитет за доставка на вода по съществуващата система за 3,680,000 куб. м. бяха осигурени допълнително 138 000 куб.м. / ден вода до Тобрук и крайбрежието.
 
nikstan.blog.bg

Приятели мои, писах постинг, относно жалба към Хенди ЕООД и М-тел.

http://mikino.blog.bg/novini/2011/02/21/izmami-pazete-se.690674

Оказа се, че прекратяването на тарифен план с прикрепен лизинг, не е лъжица за устата на операторите и конкретно М-тел.

След като пуснах жалба, в която описах целия случай с пробутания нов номер от Хенди и пожелах същият тарифен план да мине към старият ми номер, заедно с лизинга ме мотаха един месец. Накрая получих отговор, че им трябва още технологично време. След още 10тина дни реших да проверя какво се случва с този казус. Отговорът на служителката бе следния:

М-тел: „Можем да ви прекратим договора, но трябва да си платите лизинга.”

До тук добре, нямам нищо против! Не обичам да получавам нещата даром...

М-тел: „Трябва да платите сумата на куп... За да прекратим и двата договора едновременно.”

Ей това ме изкара из нерви! Гадини такива, аз няма да взема телефон на лизинг ако имам парите кеш! Опитах се, по спокоен начин да питам:

Аз: „Има ли възможност, тези лизингови вноски, да бъдат прехвърлени към старият ми номер? Все пак документите са два – един договор за тарифния план и един договор за лизинга."

М-тел: „Ами нямаме техническа възможност за това...”

Аз: „Как можете да прехвърлите тарифния план към старият номер, а вноските не?”

М-тел: Мълчание

Служителката отново се опита да ме направи на маймуна и да ми каже, че не съм си чела договора.

Аз: „Смятате ли, че ако в договора беше упоменато, че ще получа нов номер, щях да го подпиша, при положение, че отивам за ПРЕподписване на стар?”

М-тел: „Получили сте договор за лизинг, и протокол за сим-карта.”

Аз: Тук на протокола има само сериен номер на сим-а, но никъде не пише, че с нея получавам още един номер. А договора за лизинг е нещо съвсем отделно и там също няма такъв текст. При въпрос към служителката в магазина, защо ми е тази карта, тя ми отговори, че при смяна на тарифния план, получавам нова карта заради включения интернет. Никой не ме информира, че ще плащам още една такса.”

М-тел: „Ние не можем да носим отговорност за действията на нашите дилъри...”

Аз: „А ще ми търсите парите за две месечни такси плюс лизинг нали?”

Продължението на разговора няма да го описвам, защото минахме в словесни полемики и прехвърляне на топката от М-тел в Хенди и обратно.

Да не говорим, че разговорите към отдел жалби, се плащат. Очевидно поради факта, че е логично разговорите с тях да са дълги и на М-тел не му се дават пари и предпочитат опарения потребител да ги плати!

За да бъда сигурна, че не зависи от банкова институция, се обадих в банката, където отиват парите от лизинга – открита сметка от М-тел, упомената в договора за лизинг. От там ми казаха, че те нямат нищо общо, просто това е сметка, открита от М-тел и техническото изпълнение не зависи от тях.

Питам аз, как така оператора дава възможност, човек да поднови или смени тарифния си план, чрез преподписва не на договор, а технически не е възможно, ако има лизинг, към стария план, той  да се прехвърли?

Що за мобилен оператор е този, който предлага услуги, които след това не може да извърши?

Пожелах тарифния план да мине към старият ми номер, заедно с лизинга, нежеланият нов номер да бъде спрян....

Може ли някой от Вас драги приятели, който е по-наясно да ми обясни, защо отказват да прехвърлят лизинга и ме карат да го платя на куп?

Че аз ако ги имах тези пари кеш, никога нямаше да тръгна да търся лизинг!

Ако бяха писали в договора, че сим-а, не само е нов ами и номера е нов, никога нямаше да подпиша този договор!

ХОРА ПРАВЯТ НИ НА МАЙМУНИ!

ВНИМАВАЙТЕ, АКО ОТИДЕТЕ В МАГАЗИН И ПОИСКАТЕ КИЛО КРАВЕ СИРЕНЕ ДА НЕ ВИ ПРОБУТАТ ДРУГО, НЕЗАВИСИМО ОТ ДОКУМЕНТА, КОЙТО ПОЛУЧАВАТЕ ЗА ТОВА! ТАМ МОЖЕ ДА ПИШЕ ВСИЧКО ДРУГО, НО НЕ И КАКВО СТЕ ПОЛУЧИЛИ ДЕ ФАКТО!

mikino.blog.bg

Старецът Паисий казва, че сатаната толкова е объркал нещата, че сега и сам не може да ги разплете.


Когато бях в Турция - нашият приятел, съсед, съюзник,  отидох в Истанбул. В  неделя, когато беше Байрамът, нямаше таксита в града. Как ще отида на църква сега? Отивам в хотела,  служителката ми каза на турски: „Такси – Йок!”. Такси – йок, ама как ще отида на църква? Хайде, пеша. От мястото, където бях отседнал,  до Патриаршията беше около един час и нещо път. Облякох си расото и хайде на път. Мина ми през ума, минавайки покрай „Света София”, да разгледам една огромна джамия – Синята джамия, която побира 30-40 000 души. Точно тогава имаше молитва. Народ, народ, викам, ще отида и аз да видя какво има вътре.  От една страна, викам си, чакай стой си мирно,  ще те види някой и ще те усети, че си свещеник, ще те претрепят тия, но от друга страна, исках да отида да видя. Е, отидох, качих се на един балкон и, какво да ви кажа! Направо се ужасих! Такова множество хора долу, като мравки, отвисоко ги виждах. Близо 10-15 000  души на редици. Ходжата излезе и започна да казва молитвата, а всички долу по очи. Викам си „Пресвета Богородице, Христе! Това е ислямът. Абсолютно подчинение. Не можеш глава да повдигнеш. Не трябва да си вдигаш главата. Ха си повдигнеш главата, ха са ти я отрязали. Не можеш да си вдигнеш главата. Самата дума „ислям” означава подчинение. Къде е Христовата Църква, която казва, че прави принасяме нашите молитви.  Прав ще стоиш пред Бога.

Ще ми кажеш, нима ние не коленичим? Да. Всички ние, в къщи, в стаята си,  у дома - това е друго нещо. Когато обаче в Църква принасяме Евхаристията (благодарението) – нашето, превъзходното служение на Бога, отците са казали, че не коленичим. Стоим прави, прави стоим пред Бога.  Защото именно така се показа лицето, личността на човека, свободата на човека, която го кара действително да стои на това място, в което Бог го е създал. Не  е възможно в една здрава православна духовност да се появи заболяването, наречено фанатизъм.

Сега ще ми възразиш: добре, ако бъдем такива, каквито казваш, значи ще сме небрежни? Искаш да казваме, че всички са прави? Не.  Мъчениците също били непреклонни, както и светците. Обаче не в собствените си съждения, а във вярата в евангелските слова. Те обаче не са налагали това на другите. Те са казвали: „Аз не се отричам от Христос!”, но не са ти налагали да Му се покланяш. Никога. Дори в един канон се казва, че ако някой християнин има роб или робиня, които са езичници и поискат да станат християни, те трябва да бъдат попитани, да не би да са били принудени от господаря си да станат християни. Тоест дали свободно и доброволно искат и търсят Кръщението. Те трябвало да бъдат разпитани.

С други думи, за себе си имам право да вярвам, каквото искам и да не отстъпя от него и дори да умра. Евангелието изисква това. Христос казва, че не можем да се отречем от Него пред човеците, но никога не е казал да налагаме нашата вяра на другия човек. В това се състои разликата между вярващия човек, вярващия в Христа човек, и фанатика - последовател на някоя религия, който се опитва да наложи вярата си по един или друг начин – с пари, с ласкателства, с насилие, докато Евангелието не приема това.  Ти можеш да вярваш в каквото искаш, но не и да убиеш човека за това, което вярваш...

митр.Атанасий Лимасолски

sevt9.blog.bg

Свети Константин Агарянин*

        Свети Константин се родил в мюсюлманско семейство в самия край на ХVІІІ век. Списателят на житието му, по всяка вероятност съзнателно, не е запазил за нас мюсюлманското му име, навярно желаейки чрез това да подчертае, че мъченикът изцяло и докрай станал християнин… Види се, че в това решение на житиеписеца е присъствувала и волята на самия светец.
        Горчиво било детството на бъдещия мъченик. Тежка болест в отроческите му лета, развод на родителите му, втори брак на майка му, жесток доведен баща, втори развод, нищета, многократни преселвания… Вероятно понесените лични страдания да са подготвили почвата на сърцето му за възприемане на словото за Кръста. Помня, че един бивш гамбийски мюсюлманин, жив и досега, писа в спомените си, че до християнството са го довели именно размислите за смисъла на страданията, с каквито и до ден-днешен е преизпълнен животът на простите африканци, и с каквито бил преизпълнен и неговият собствен живот. Нямайки сред познайниците си християни, тоя човек стигнал до Христа единствено чрез размислите над това, което се говори с отрицание за учението Христово в Корана — че Иисус, назоваван от християните Син Божий уж бил разпънат. Такива размисли привели мюсюлманина до това, че „нуждата от кръстни страдания ми се струваше убедителна и истинна в светлината на нашия действителен живот“ (12)…
        Когато след многократни преселвания свети Константин се озовал в Смирна, той работел на пазара като разносвач на плодове и зеленчуци, и при тая си работа той често трябвало да посещава дома на митрополита. Там именно се запознал с християните и християнството. Той завързал дружба с някои християни. Общувайки с тях, изучил гръцкия език.
        Веднъж, когато за пореден път бил в митрополията, Константин помолил един познат нему свещеник да му прочете нещо от християнските книги. Свещеникът изпълнил молбата му. Думите на Писанието произвели необикновено въздействие върху него и това бил най-вероятно не първият, а последният тласък към решението да стане християнин…
        За нас, които въпреки цели десетилетия атеизъм сме израснали всред християнска култура и от детството си сме възприели християнски понятия и категории чрез самия роден език, архитектурата, литературата, живописта и историята, често пъти е трудно в съответната мяра да усетим цялата колосална сила и мощ на евангелското слово. Да чуем благата вест тъй, както са я чули първите нейни слушатели, както я е чул и свети Константин.
        Първият пълен превод на Новия Завет на арабски език бил издаден едва в 1830 година (13). Но и до ден-днешен, както свидетелствува съвременният християнски арабин-мисионер Бессам Медани „мюсюлманите рядко могат да чуят словото Божие на родния си език, а повечето от тях никога не са виждали Библията“ (14). Толкоз по-силно и по-непосредствено въздействува чутото за първи път Божие слово. Тук си припомням разказа за обръщането на един съвременен египетски изповедник Христов — Малик, който бил син на почитан учен-шейх, попечител и инспектор по ислямознание на учебните заведения от техния окръг и ревностен член на „братята мюсюлмани“. И то станало след като Малик чул от християните историята за опростената блудница. Христовото милосърдие и преизпълнените с любов Негови думи потресли до дълбините душата на младия мюсюлманин и всичко заобикалящо го приело друга стойност в светлината на тези думи (15). Нещо подобно станало и с Константин.
        Когато говорим за преминаването на мюсюлманин в християнство, трябва да имаме предвид, че такъв човек се сблъсква не само с обществени, но най-вече с огромни психологически трудности. „Ако мюсюлманинът изостави своята предишна вяра, то това е не само огромен позор за всички от неговия род, но преди всичко за самия него това означава откъсване от обичайното „ние“ на семейството, единството с което той чувствува с всички фибри на душата си. Този процес е по-дълбок и продължителен, отколкото можем да си представим, и подклажда у мнозина новообърнали се мюсюлмани изкушението на пълната самота“ (16). Да се преодолее всичко това може да помогне само искрената любов на повярвалия към Христа и всеукрепяващата благодат Господня.
        В житието не се казва направо, но се подразбира разривът на Константин със семейството му след вземане на решението да промени вярата си, а обстоятелствата, при които станало неговото затваряне вече сочат, че този разрив станал не по негов почин.
        От примера на св. Константин се вижда колко сложно било да се покръсти един мюсюлманин в Османската империя. Това означавало не само смъртна присъда за покръстения, но и немалки злини за кръщаващите (17). Ето защо смирненските християни, независимо от познанството си с него, не се решили да кръстят Константин и го пратили на Атон.
        Щом стигнал на Атон, бъдещият мъченик отишъл в обителта „Св. Павел“ и помолил да го покръстят. След като се посъветвали, старците не се решили на това и го изпратили в Кавсокаливския скит. На свой ред скитските старци го изпратили в лаврата „Св. Атанасий“. Но и в лаврата поради страх от турците не се решили да покръстят мюсюлманина и го напътили към Иверския манастир, гдето по това време живеел в безмълвие бившия патриарх на Константинопол Григорий V (сам той приел мъченически венец). Когато се явил при светителя, юношата паднал в нозете му и със сълзи го молел да го удостои с тайнството на Кръщението. Но и патриархът не се склонил отведнаж. За Константин — трябва добре да разберем — тези откази били потресаващи! Той трябвало да понесе, така да се каже, най-невероятното: да бъде изхвърлен от ислямския свят и да не бъде приет от християнския. Само искрените ридания на отчаялия се вече юноша трогнали в последния миг светителското сърце и патриархът му заповядал да се върне в Кавсокаливския скит и да се готви за св. Кръщение, което не след дълго той извършил над него собственоръчно (!), като по тоя начин сам поел отговорността за всички възможни последствия върху себе си.
        Какво изпитал подир кръщението си свети Константин? Какво изпитва всеки, възпитан в мюсюлманска среда и култура и намерил истината на Православието? За хора, израснали в преобладаваща християнска култура това е трудно обяснимо. Споменатият от мен Ламин Санех пише следното за своите чувства при окончателното му обръщане от исляма в християнството: „Трудно може да се изрази с думи чувството за пълна свобода от парализиращата невъзможност да умилостивиш Бога“ (18). Навярно и бъдещият мъченик е изпитал подобно чувство на свята и духовна свобода в открилото се безбрежно море на Божията любов.
        Това море било тъй безбрежно и велико, че докато светият изпълнявал разни послушания в Кавсокаливския скит, не един път му минавала мисълта да запечата със собствената си кръв любовта си към Христа. Ала неговият духовен наставник старец Гавриил не му давал благословение за такова нещо, учейки го, че ако това бъде угодно на Бога, Той Сам, по Своите неизследими пътища, ще изпълни Константиновото желание.
        След някое друго време, по собствено желание и след като изпросил благословението на атонските старци и патриарха, свети Константин се отправил към Магнисия с цел да обърне към християнството родната си сестра. Причината за подобен духовен порив у Константина можем да разберем, ако се обърнем към примера от живота на съвременния изповедник, упоменатия вече Малик. Подир тайнството Кръщение той, обзет от любов към целия свят, с възторжени и трогателни изрази писал на своите близки и жена си за щастието да бъде християнин, за духовното си повторно раждане и за любовта към Бога, стигаща до желанието да умре за Него, и за любовта си към тях: „Аз винаги съм ви обичал всички и всекиго поотделно. Но сега любовта ми към вас — при това, че аз изцяло, без остатък се отдадох на любовта към Иисуса Христа — стана още по-дълбока, още по-чиста и по-нежна. Не мога да изкажа колко ви обичам. Не мога да изразя своето щастие. Споделете радостта ми от любов към мене!“ (19)
        Би трябвало и свети Константин да е бил тласкан от подобни чувства… Но въпреки това все още не било съдено да види сестра си. По пътя на едно пристанище го разпознал някакъв чиновник. По-нататъшното поведение на Константин ни показва здравото, образцово-християнското отношение към мъченичеството. Той не предизвиква своето мъченичество и не подтиква към него мюсюлманите, нежелаейки по такъв начин сам да изкушава Господа. Щом го запитали не е ли турчин, Константин отвърнал:
        — Не, този човек е сбъркал, като вероятно ме е взел за другиго, а аз съм — чист християнин.
        Веднага след това светият купил билет за най-близкия кораб. И ето, скочил в лодката, лодката се откъснала от брега, отплавала и вече почти се допряла до кораба…, но в този миг от брега заповядали да върнат лодката и да им предадат Константин. Матросите безпрекословно се подчинили. Отвели Константина при агата (кадията, т.е. съдията). Между тях се състоял следният разговор:
        — Кой си ти, откъде си дошъл при нас и как се казваш?
        — Отдалеч съм, отивам в Анадола, изповядвам християнската вяра, а името ми е Константин.
        — А ако се намери човек, който те изобличи и докаже, че си турчин?
        — Едва ли е възможно, понеже съм християнин.
        Тогава чиновникът на агата, познаващ Константиновия брат, се изправил и „изобличил“ светията.
        И чак тогава Божият избраник разбрал, че откриващият се велик път на мъченичеството за Христа действително му е приготвен от Бога и, като събрал мъжество, смело отвърнал:
        — Да, аз наистина бях турчин, но кратко време останах в беззаконната мюсюлманска вяра, понеже моят Господ Иисус Христос по Своята велика милост ме изведе от тъмнината и ме доведе до истинската светлина; а сега аз плюя на вашата вяра с всички нейни обреди, понеже тя довежда всички нейни последователи до вечна погибел.
        Тези прости наглед за нас думи, казани в тогавашните обстоятелства, били явна присъда над самия себе си. Окончателното преминаване на мюсюлманин в друга вяра се наказвало със смърт. В случай на такова преминаване той тутакси ставал мюбох-иддем, т.е. лице, което всеки имал право да убие (20). В сборниците ал-Бухари и Муслима се посочва хадис, водещ произхода си от Ибн Масуда, който предава следните думи на самия Мохамед: „Според закона, кръвта на мюсюлманин може да бъде пролята само в три случая: прелюбодеяние, живот за живот, отричане от вярата и напускане на общината“.
        Пребили Константина и го затворили в тъмницата, а през това време кадията повикал Махсонисийския паша за разглеждане на това дело. Щом дошъл, пашата предложил на мъченика да се върне в исляма, като му обещал — в случай че го стори — да го обдари с богатства и почести. Подобно предложение в никакъв случай не било личен почин на пашата, нито свидетелство за особена щедрост от негова страна, за възвръщането на „отпадналия“ към бащината вяра. Такова нещо било предвидено от шериата. За подобен род действие съобщават и мюсюлманските извори. Всичко описано в житието ставало при строго спазване на съдопроизводствения ред, зародил още в началото на Арабския халифат. Така например известният мюсюлмански историк ал-Кинди (умрял в 950 г.) упоменава един случай, отнасящ се до епохата на ранните Фатимиди: „един стар християнин на осемдесет годишна възраст, който преди време прие исляма, пак промени вярата си, а когато му бе предложено да се обърне отново към исляма, той отхвърли това предложение. Кадията доведе това до знанието на халифа, който предаде въпросния човек в ръцете на началника на стражата, а последният го прати при кадията, за да избере оня четирима заседатели, необходими за обръщането му в ислям. Ако той се покае, кадията е длъжен да му обещае 100 динара, ако пък упорствува, следва да бъде наказан със смърт. Старият християнин се отказа, биде убит и тялото му хвърлиха в Нил“ (21)
        Отказал се и Константин и отново изповядал християнската вяра. След това отначало го подложили на обичайните мъчения, на тъй наречената фаланга (бой по петите с тояги), а после, когато и това не оправдало очакванията им, предали го на явил се доброволец-палач.
        Установяването на изтезанията също не било следствие на лични склонности или пристрастия на пашата — то също било предписано от закона. Дори Абу Юсуф († 798), автор на първата книга по мюсюлманско право, станала христоматия за всички следващи поколения ислямски законоучители, макар като цяло да отричал в съдопроизводството възможността за каквото и да било давление върху подозирания (в това число и изтезания), в случая на преминаване на мюсюлманин в друга вяра ги считал за необходими, ако върху обвиняемия не са подействували нито обещанията, нито заплахите (22).
        Но това, че пашата не се задоволил с обичайните телесни наказания, но предал Констинтина в ръцете на „специалист“ по изтезанията на християните, той сторил поради личната си изродена воля. Като пример за различно отношение на кадия в границите на същото това законодателство може да послужи делото (мъченичеството) на свети Георги Мелитински (2/15 януари). В този случай кадията също бил принуден да осъди върналия се в християнството старец на смъртно наказание, но все пак с явно нежелание и съжаление, и без употребата на мъчения. Често пъти кадиите, нежелаейки да вземат върху си кръвта на християните, обявявали ония мюсюлмани, които идвали при тях и им съобщавали за обръщането си към Христа, за умопобъркани и въз основа на това ги прокуждали (така, например, постъпили първия път с преподобномъченик Киприан Нови, 5/18 юли). Бивало дори кадия, несъгласен с присъдата от пашата, тайно да освободи осъдени на смърт християни.
        А такива „ревнители“ като пашата, паднал се на Константина, понякога още в този живот ги застигало Божието възмездие. Тъй Михаил Сириец повествува как подобен „ревнител“ от ІХ век, който бил прекалено усърден в измъчванията на християни, отвърнали се от исляма, най-накрая бил хвърлен за това в затвора и убит по повеля на кадията (23). „От пашите-мъчители в еднаква степен страдаха и християните, и мюсюлманите“ (24), тъй че не са редки случаите, когато по настояване на мюсюлманите един или други паша рано-късно бил снеман от длъжност.
        И тъй, предали Константина на палача-изверг. Не е възможно и да се чете, без да потръпне човек, описанието на мъченията, на които бил подложен младия християнин. Но и сред тях той останал твърд във вярата. И когато — измъчен, изнурен, обезобразен и окован във вериги — го изправили пак пред пашата и го попитали: „Ще ни кажеш ли сега какъв си ти (т.е. от коя вяра си ти?)“, мъченикът проронил: „Развържете ръцете ми и ще видите какъв съм“. И когато го развързали, светият се прекръстил и възкликнал: „Ето, такъв съм аз!“
        В тази ярка, изразителна постъпка се вижда цялата сила на непреломимата воля на мъченика, цялата жар на огъня на неговата саможертвена любов към Христа.
        След този му подвиг подложили св. Константина на бичуване, заковали го във вериги и го хвърлили в тъмницата. Тогава, както разказва житието, по всички църкви Божии възнасяли за него молитви.
        Съдебното дело на Константина било тъй отговорно, че Кидонийският началник не се решил сам да изрече присъда и го проводил в Стамбул.
        Там светият прекарал някое-друго време в каторга, после — отново бой по петите, мъчения, хвърляне в зандана. Там го навестил свещеник, който, виждайки тъй млад изповедник и „като се боеше за неизвестния край“ на подвига му, както се казва в житието, му рекъл: „Добро нещо е, Константине, да изповядваш името на Иисуса Христа, ала ужасни са мъченията на турците. Помисли си, ако те плашат мъченията на турците, тогава с Божия помощ ще те измъкнем оттук!“ „Какво думаш, духовни отче? — учудено му отвърнал светият. „Разгледай тялото ми“. При тия думи мъченикът открил раните си, от чиято гледка духовникът неволно потръпнал и се удивил на подвига на младия страдалец. „Внимавай, отче! — строго му рекъл мъченикът — недейте ме откупува със злато или дарове на свобода. Бог да ви удържи от такова дело. Подир някой-друг ден ще завърша своя подвиг, както ми каза Пречистата Богородица“.
        Тъй и станало. На другия ден отново извикали на съд Константина и заради упорството му в неговото „отстъпничество“ го осъдили на смърт чрез обесване. Присъдата била изпълнена на 2 юни 1819 година, четиридесет дни след първото му задържане.
        Обесването било наказание от вида „кетъл“, което обичайно прилагали за престъпници, осъдени за мъжеложство, кръвосмешение и вероотстъпничество. За прелюбодеянието било отредено наказание от вида „реджъм“ — убиване с камъни. Преднамереното убийство имало за последствие „кесос“ — право на кръвна мъст. Това, че за християнските мъченици било избрано като наказание именно „кетъл“, трябвало навярно да послужи в очите им за тяхно по-голямо унижение и позор (25).
        „За да няма ревнители на подвига на светия мъченик и за да не подействува на други примерът на Константиновото обръщане към християнската вяра, а също и да не вземат християните да се хвалят, че имат свети мощи на мъченик, дошъл от мохамеданите, турците не позволили никому да вземе тялото му, като считали срамно за себе си, дето техен бивш едноверец ще бъде почитан от християнската Църква — погребали го тайно на мюсюлманските гробища“.
        Монах, изпратен от Кавсокаливийския скит, събрал сведения за подвига на светията в Кидония и пристигнал в Стамбул, не могъл да намери мястото, дето бил погребан, но все пак му се удало да изкупи част от дрехите, в които бил умъртвен пресветлият мъченик. С тази дреха се върнал той на Атон, гдето по-сетне от докосването до нея станали няколко чудни изцеления…
        Свети мъчениче Константине, моли Бога за нас!

sevt9.blog.bg

  Археологическите покрития.
Заговор за контрол над историята   Автор Alien 23 February 2008   „Мозъчната Полиция” и „Голямата Лъжа”



Всеки път, когато твърдите че има конспирация в действие в полето на науката, вие стъпвате върху тънък лед. Има тенденция да бъдем много скептични за конспирациите – освен ако зад предполагаемия заговор не стои мафията или някакви ислямски радикали. Но доказателствата са поразителни и иронията е че голяма част от тях са ясно показани и достъпни. Добрата новина е че играчите са ясни. Техният игрови план и дори тяхната тактика ход по ход, са прозрачни, след като се научите да ги разпознавате. Въпреки това не е толкова лесно да проникнете през димната завеса от пропаганда и дезинформация, за да разберете техните подмолни мотиви и цели. Ще бъде много удобно ако можем да посочим с пръст някой водопроводчик и дързък лъжец като Ричард Никсън, но това е по-изтънчена операция. Лошата новина: конспирацията е глобална и има много оплетени групи от интереси. Едно бегло разследване дава обичайните заподозрени: учени теоретици преследващи лични користни цели, да развият кариерите си и статуквото да бъде запазено. Техният начин на действие (modus operandi) е „ГОЛЯМАТА ЛЪЖА”. И колкото по-голяма и по-широко разпространена медийно – толкова по-добре. Те се позовават на своите академични дипломи и трудове, за да подкрепят аргументите си и презумпцията е че никой няма право да оспорва техните авторитарни декларации че: Няма никаква мистерия около това кой е построил Голямата Пирамида или какви са били методите за построяването й, и че Сфинкса не показва никакви следи от водни разрушения. Нямало е никакви в хора на американските континенти преди 20 000 г. пр. н. е. Първата цивилизация се датира назад във времето не по-далеч от 6 000 г. пр. н. е. Няма никакви документирани аномални, необяснени или енигматични данни, които си заслужава да се разглеждат. Няма изгубени или необяснени цивилизации. Нека всички доказателства противни на горните точки да бъдат заклеймени. Персонални Атаки: Диспутът за Епохата на Сфинкса и Голямата Пирамида През 1993 г. NBC излъчи в САЩ „Мистериите на Сфинкса”, който представя геологични доказателства че Сфинкса е поне 2 пъти по-стар (9 000 години), отколкото египтолозите твърдят. Това е добре познато като „спорът за водната ерозия”. Самоукият египтолог Джон Антъни Уест поставил проблема с водната ерозия на вниманието на геолога д-р Робърт Шох. Те отишли в Египет и започнали интензивно изследване на място. След като щателно изучил Сфинкса от първа ръка, геологът споделил първоначалното заключение на Уест и те обявили техните открития. Д-р Захи Хауас, шефът на паметниците в Гиза, не губил време да изсипе огън от публични критики към двойката. Именитият египтолог д-р Марк Ленър, който е зачитан като най-добрият експерт по Сфинкса, се присъединява към атаката. Той обвинява Уест и Шох, че са „невежи и безотговорни”. Това било странно обвинение, което довело до това, цялата работа да бъде свалена от професионалното ниво и да се доведат нещата на лична плоскост. По никакъв начин не били засегнати фактите и поставените въпроси и обвиненията били крайно ненаучни. Но ние трябва да отбележим стандартната тактика да се дискредитира някой, който се осмелява да постави под въпрос приетите теории. Измествайки фокуса настрани от проблемите и „персонализиране” на дебата, е крайно ефективна стратегия, която често се използва от политици, които се чувстват несигурни в своите позиции. Хауас и Ленър призовали техният недостижим статус и предполагаем авторитет. (А някой би си помислил че една оценка на геолог би имала повече тежест точно по този въпрос.) Кратко след това Шош, Хауас и Ленър били поканени да дебатират за проблема в Американската Асоциация по Научно Развитие. На Уест не му било дадено да участва, защото нямал необходимите дипломи. Това сочи към една спорна презумпция, която е част от арсенала на съставния щат: само учени с дипломи могат да участват в науката. Два филтъра пазят недипломираните независими изследователи извън групата. (1) дипломи и (2) предварителни прегледи (процес който се използва от издателите и редакторите на академични журнали да осигурят на учени да изследват и критикуват статия или монография, преди да бъде публикувана и да помогнат с уверение че тя е цялостна и правдива.) Не можеш да стигнеш до номер 2, ако нямаш номер 1. Науката е метод, който всеки може да изучи и приложи. Тя не изисква диплома за да се изследват и записват факти и да се мисли критично за тях, особено в нетехничните социални науки. В свободно и отворено общество, науката трябва да бъде демократичен процес. Така или иначе, Уест бил блокиран. Елементите на дебата са в битка оттогава, която остава без решение. Подобно е на спора за това кой е построил пирамидите в Гиза и как. Това издига въпроса за Голямата Лъжа и как тя се промотира с поколения пред Бог и всеки останал. Спорът за това как е построена Голямата пирамида, е само един пример.  Може лесно да се реши ако египтолозите искаха да решат този диспут. Прост тест може да бъде направен от независими инженери, който или да докаже или отхвърли тази стара теория – че е построена с примитивни средства и методи около 2 500 г. пр. н. е. Защо това не е направено? Отговорът е много очевиден – изглежда невъзможно: и те знаят че теорията е фалшива. Могат ли обучени и високообразовани учени наистина да мислят че 2.3 милиона тона камъни, някои от блоковете тежащи по 70 тона, могат да бъдат транспортирани и повдигнати с примитивни методи? Това изглежда невероятно, въпреки че нямат никакви угризения да лъжат публиката, да пишат книги и да защитават тази теория срещу всички алтернативни. Но трябва да отбележим че те не биха се подложили на този тест. P. S. – Всъщност подобен тест е правен, но много не се шуми около него. (През 1978 г. на японци им хрумва идеята да направят научен експеримент, с който да проверят как се прави пирамида с предполагаемите методи и техника на древните строители. Честта за това оригинално начинание се пада на компанията „Нипон корпорейшън”, която замисля и финансира целия експеримент. Египетското правителство разрешава на компанията да построи пирамида с височина 20 м. недалеч от пирамидата на Микерин в Гиза, при условие че новата конструкция ще остане там само няколко дни, след което мястото на строежа ще бъде възстановено в предишния му вид. Японците започнали с подготовката на каменните блокове в кариерата, която някога доставяла облицовъчните блокове за Голямата пирамида. Тя се намира на около 15 км., на източния бряг на Нил. Там японските специалисти и наетите от тях работници дори не се опитали да извадят блокове направо от скалата. И дума не можело да става за използването на медни триони и сечива. Наложило се да използват по-съвременни инструменти. Блоковете от по 2,5 т се видели непосилни за експериментаторите, които решили да правят по-малки – само по един тон. Затрудненията продължили с прекарването им по реката. Лодките не можели да ги издържат, както не могат да издържат 15 души с общо тегло 1 тон. Наложило се да ги прекарат с параход. Стоварили ги на другия бряг и бригади от по стотина работници се опитвали да ги повлекат по пясъка. Блоковете не мръднали и на сантиметър. Тогава докарали съвременни строителни машини и с тях ги откарали до определеното място за строеж. Там бригадите успели да повдигнат блокове на сензационната височина от 30 см. За завършване на конструкцията, т. е., за нареждането на блоковете един върху друг, на помощ били повикани кран и хеликоптер. Не може да се каже, че японците са претърпели поражение при експеримента си. Всеки познава тяхната упоритост, честност и изобретателност. Аз не се съмнявам, че са направили всичко възможно, за да успеят. Но с експеримента си те демонстрират единствено че древните египтяни не са могли да построят пирамидите така, както някои уверяват, че са ги строили.) Ние смятаме че е задължение на учения да носи бремето на доказателството в неговите/нейните тези, но въпреки това социалните учени които правят тези твърдения никога не се изправят пред подробни разглеждания на тяхната теза. Затова трябва да подозираме конспирация. Нито една друга научна дисциплина няма да се измъкне като наруши правилата на науката. Това което правят египтолозите е да смазват алтернативните теории, използвайки подмолни тактики. Време е да се изиска да докажат своите собствени предположения. Защо учените ще се опитват да скрият истината и да избегнат тестовете на тяхната хипотеза? Техните мотиви са също толкова прозрачни. Ако може да се докаже че египтяните не са построили Голямата пирамида през 2 500г. пр. н. е използвайки примитивни методи или пък че Сфинкса може да се датира към 9 000 г. пр. н. е., цялата къщичка от карти ще се свлече. Ортодоксалните виждания за културната еволюция са базирани на хронология, която датира започването на първата цивилизация в Шумер не по-рано от 4 000 г. пр. н. е. Теорията не позволява напреднали общества да са съществували преди това време. Край на дискусията. Археологията и историята губят своето значение без фиксирана времева линия като точка за справка. И докато теорията за „културната революция” е свързана с общата теория на Дарвин за еволюцията, има много повече неща заложени на карта. Дали това не обяснява защо факти, аномалии и загадки са отричани потискани и/или пренебрегвани? Да обяснява го.
  Биологичните науки днес са базирани на Дарвинизма. Тактики за натиск: Камъните Ике от Перу
Сега се обръщаме към друг много различен случай. През 1966 г. д-р Хавиер Кабрера получил камък като подарък, от беден местен фермер в своя роден град Ике, Перу. Това била риба, вдълбана в камък, която не би значила нищо за обикновен селянин, но значила много за д-р Кабрера. Той я разпознал като отдавна изчезнал вид. И това повишило неговото любопитство. Той поръчал още камъни от фермера, който казал че ги събирал близо до реката след прилив. Д-р Кабрера събрал още и още камъни и сведения за тяхното съществуване и потенциален внос достигнали до археологическата общност. Скоро докторът натрупал хиляди „камъни Ике”. Сложните резби били както загадъчни, така и впечатляващи. Някой бил вдълбал мъже биещи се с динозаври, мъже с телескопи и хора опериращи с хирургически инструменти. Камъните също съдържали рисунки на изгубени континенти. Няколко от камъните били изпратени в Германия и офортите (Офорт от френски eau-forte – буквално „силна вода”, разбира се като сярна киселина, е графична техника, при която рисунката се очертава с острие върху лак, покриващ метална пластинка, обикновено цинкова или медна. Следва заливане с киселина, която разяжда метала под нарисуваните линии. После лакът се отделя, а разядените линии се изпълват с мастило, от така получената матрица се получават отпечатъци върху влажна хартия с помощта на преса на принципа на дълбокия печат. При отпечатването може да бъде добавен цвят. Възможно е съчетаването с други графични техники, например акватинта.) били датирани в далечната древност. Но ние всички знаем, че хората не са могли да живеят по времето на динозаврите. Хомо сапиенс е съществувал само около 100 000 години. BBC надушва това откритие и се впуска да произведе документален филм за камъните Ике. Медията възпламенява буря от спорове. Археолозите разкритикуват перуанското правителство, че не е било стриктно в налагането на закони за старините (но това не било тяхното истинско притеснение). Бил приложен натиск към правителствени служители. Фермерът, който продавал камъните на Кабрера бил арестуван; той твърдял че ги намерил в пещера, но отказал да каже нейното точно местоположение на властите, или поне по техни думи било така. Този случай бил оборен с такава хитрост, че би направил всеки корумпиран политик горд. Перуанското правителство заплашило да съди и затвори фермера. Била му предложена сделка, която той приел. След това се отрекъл от историята си и „признал”, че е издълбал камъните сам. Това звучи доста неправдоподобно. Той бил необразован и без умения, а камъните били 11 хиляди общо. Някой били прилично големи и сложно гравирани с животни и сцени, за които фермера не би имал познание, освен ако не е палеонтолог. Той е трябвало да работи всеки ден за няколко десетилетия, за да произведе това количество камъни. Въпреки всичко на камъните от Ике, бил сложен етикета „измама” и те били забравени.Случаят не изисквал конфронтация лице в лице или публично дискредитиране на не-учени от учени, а бил решен с невидимата тактика на натиска. И тъй като бил регистриран като „измама”, с енигматичните доказателства не трябвало повече да се занимава, както става в следващия пример.
Цензурата на „Забраненото Мислене”: Свидетелства за Дълбоката Древност на Човешкият Вид
През 1996 г. NBC излъчи специално издание наречено Мистериозният Произход на Човека, в който има очерк от книгата на Кремо. Реакцията от научната общественост премина скалата на Рихтер. NBC бе наводнена с писма от сърдити учени, които наричаха продуцента „мошеник” и цялата програма – „измама”. Но учените отидоха още по-далеч от това – много по-далеч. В неразумно прекалена последователност от странни ходове, те се опитват да накарат NBC да не излъчва отново популярната програма, но този опит се проваля. След това те взимат най-радикалната от всички мерки: представят техният случай на федералното правителство и изискват Федералната Комисия по Комуникации (FCC) да се намеси и да попречи на NBC да излъчи програмата отново. Това не било само очевидно посегателство върху свободата на словото, но и досаден опит да се осуети общуването. Това били усилия без прецедент, да се цензурира интелектуалната беседа.
  Писмото до FCC написано от д-р Алисън Палмър, Президент на Института по Камбрийски Науки, е показателно: (Палеозойската ера се разделя на няколко периода: камбрий, ордовик, силур, девон, карбон и перм.) Най-малкото от NBC трябва да бъде изискано да направи значително извинение в прайм тайма към своята публика за значителен период от време, за да може аудиторията ясно да възприеме съобщението, че са били измамени. В допълнение, NBC трябва да бъде глобена значително, за да може да се установи голям фонд за публично научно образование. Мисля че имаме няколко добри следи за това кой се явява „Мозъчната Полиция”. И не мисля че „конспирация” е твърде силна дума, защото за всеки подобен случай който е показан на яве, има 10 други, при които операцията по заглушаване е протекла напълно успешно. Ние нямаме представа колко много загадъчни артефакти или дати са били обозначени като „грешка” и прибрани в складове и циркулярни файлове, които никога няма да видят бяла светлина. Отхвърляне на Дати: Неудобно Датиране в Мексико 
Следва високо профилният случай на д-р Вирджиния Стийн-МакИнтайър – геолог работещ за Американските Геологични Проучвания (USGS), която била изпратена на археологически разкопки в Мексико за датира група артефакти през 70-те години на XX в. Тази пародия също илюстрира колко далеч установените учини биха отишли, за да защитят ортодоксалните догми. МакИнтайър използвала най-доброто оборудване за времето си, за да подкрепи своите резултати като използвала 4 различни метода, но нейните резултати отивали извън таблицата на „допустимото”. Водещият археолог очаквал дата около 25 000 години или по-малко, а резултатите на геоложката били 250 000 години или повече. Тези 25 000 години или по-малко, били критични за доказване на теорията за „пресичането” на Беринговия Проток и това била главната мотивация на главния археолог да изхвърли резултатите на Стийн-МакИнтайър и да поиска нова серия от датироващи тестове. Този вид реакция никога не се появява, когато датите съвпадат с очаквания хронологичен модел, който подкрепя приетите теории. На Стийн-МакИнтайър бил даден шанс да се отрече от нейните заключения, но тя отказала. Било й трудно след това да публикува нейните статии и загубила преподавателската си работа в Американски университет. Правителствени Забрани и Етноцентризъм: Избягване на Аномални Сведения в Нова Зеландия, Китай и Мексико В Нова Зеландия правителството се намесило и прокарало закон, който забранява на хората да влизат в спорни археологични зони. Тази история излиза в книгата „Древно- Келтска Нова Зеландия” от Марк Дутр. Обаче както и ще открием (и както ви обещах в началото на статията) това е сложна конспирация. Учените които опитват да защитят техните „свещени” теории и докато развиват кариерите си, не са единствените, които искат артефакти и данни да бъдат потискани. Тук ситуацията става лепкава. Гората Вайпуа стана спорно място в Нова Зеландия, заради археологически изкоп, който явно показвал доказателства за не-полинезийска култура, която предхожда племето Маори – факт, който не се харесал много на племето. Те научили за резултатите от разкопките преди да научи масовата публика и се оплакали на правителството. Според Дутр, резултатът бил „официален архивен документ, който явно показвал намерението на държавните департаменти на Нова Зеландия да задържат археологическа информация от широката публика за широко разглеждане за 75 години.” Хората надушили това фиаско, но правителство отрекло твърденията. Въпреки това, официални документи показват, че има наложено ембарго над местността. Дутр е студент по история на Нова Зеландия и археология. Той е загрижен, защото споделя, че артефактите които доказват че е имало по ранна култура, която е предхождала племето Маори, са изчезнали от музеите. Той пита какво е станало с няколкото аномални останки: Къде са древните Индоевропейски проби от косми (къдрави червенокафяви косми), оригинално взети от каменно убежище близо до Ватакере, които са били показвани във военнопаметния музей в Оукланд много години? Къде е гигантският скелет намерен в Митимати? За нещастие това не е единственият подобен инцидент. Етноцентризмът е фактор от конспирацията, който има за цел да скрие истинската история на човешкият вид. Авторът Греъм Хенкок, е бил атакуван от различни етнически групи, когато е съобщавал за намиране на подобни загадъчни открития. Проблемът за изследователите които са загрижени да установят истинската история на човешкият вид, е че целите на националисти или етнически групи, които твърдят че са били на дадено място първи, често съвпадат с целите на културните еволюционисти. Археолозите бързо се съгласяват да потиснат подобни видове аномални открития. Една от причините египтолозите толкова ревниво да бранят датата на построяването на Голямата пирамида, е свързано с проблема за националната гордост.  Случаят с мумиите от пустинята Такламакан в западен Китай, е още един пример за такъв феномен. През 70-те и 80-те години на XXв., необяснима Кавказка култура била неочаквано изкопана в Китай. Сухата среда запазила останките на русокоси, синеоки хора, които живели в пред-династичен Китай. Те имали цветни одежди, ботуши, дълги чорапи и шапки. Китайците не били доволни от тези разкрития и миниманизирали значението на енигматичното откритие, въпреки че азиатци били намерени погребани до кавказките мумии. Съществуването на културата Олмек в древно Мексико винаги е представлявало проблем. Откъде са дошли негроидните хора изрисувани на колосалните глави? Защо има хора от кавказката раса, гравирани на стълбове в сърцето на Мексиканската цивилизация? И това което е по-лошо – защо местните туземни хора от Мексико ги няма на артефактите от Олмек? Наскоро един мексикански археолог реши проблема с фантастично твърдение – олмекските глави, които генерации от хора от различни етнически групи са съгласи че носят чертите на африканците – били всъщност представяне на местното племе.
Табу Или Не-табу?
Така че следящите „доброто мислене” не са само елита на научното общество, както можахме да се убедим в няколко случая; те са също и телевизионни продуценти и редактори на списания. Ясно е че те се водят от простия императив да подпомагат „общественото научно образование”, както уместно се изрази президента на Камбрийския Институт. Обаче има и нещо друго в техния дневен ред и то е да предпазят обществото от „ненаучни” мисли и идеи, които могат да инфектират масовото съзнание. Ние подчертахме някои от тези предмети табу в началото на статията. Сега трябва да добавим също, че е „нездравословно” и „неприемливо” да се ангажираме в някой от следните изследователски търсения: паранормални феномени, НЛО, студен синтез, свободна енергия и всички останали „псевдо науки”. Това случайно да ви изглежда познато? Не чуваме ли плахото ехо на религиозния фанатизъм? Кой изобщо е давал на науката мисията да проектира и направлява любознателните стремежи на гражданите на свободния свят? Почти е невъзможно за която и да е научна статия, която има анти- дарвинистки разклонения да бъде публикувана в голям научен журнал. Също е точно толкова невъзможно да се поставят въпросите „табу” дори за разглеждане и можете да забравите да видите името си под заглавие на статия свързана с природата, освен ако не сте дипломирани учени, дори ако сте следващия Алберт Айнщайн. За да изложим отново как започва конспирацията – с 2 филтъра: дипломи и научни титли и предварителен преглед. Модерната наука сега е един лабиринт от такива филтри, поставени да промотират определени ортодоксални теории и в същото време да филтрират данни, за които има предразсъдъци и да ги обявяват за неприемливи.  Доказателствата и достойнството не са водещите принципи; подчинението и позицията в установеното общество са заменили обективността, достъпът и отвореността. Учените не се колебаят да извършват жестоки персонални атаки срещу тези които считат за враг. Видният палеонтолог Луис Лийки съчинил тази киселинна критика за книгата „Забранената Археология”: „Вашата книга е чисто шарлатанство и не заслужава да се вземе на сериозно от никой освен от някой глупак.” Още веднъж виждаме жаждата за лични атаки, а достойнствата на доказателствата представени в книгата не се изследват или дебатират. Това е грубо авторитарно изказване. В следващите части ще изследваме и други документирани случаи и ще се разровим още по-дълбоко в неуловимите измерения на конспирацията.
От списание Nexus Magazine

Взето от: evreite.blog.bg

Стефан Цанев

в. "Труд"

Представяме откъси от четвъртия том на Български хроники от Стефан Цанев. Книгата, която се подготвя за печат от издателствата Труд и Жанет 45, обхваща периода от 1943 до 2007 г. Части от нея Труд вече публикува в броевете си от 4, 5, 7 и 8 септември т. г.

С излезлите през 2006-2008 г. първи три тома “Български хроники” трайно остава най-продаваната у нас книга от съвременен български автор.

България продължаваше да се намира в уникалното си ненормално състояние на война едновременно със САЩ, Англия, Съветския съюз и Германия.

Най-сетне на 28 октомври 1944 година в Москва бе подписано СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА ПРИМИРИЕ между правителството на България, от една страна, и правителствата на Съветския съюз, Съединеното кралство и Американските съединени щати, от друга.

Според това Споразумение България се задължава да предостави своите въоръжени сили под ръководството на Съюзното (Съветското) Главно командване за война срещу Германия; българската армия, гражданската администрация и всички български граждани се изтеглят от Вардарска Македония, Западните покрайнини и Беломорска Тракия; същевременно България се задължава да заплати репарации за нанесените вреди на Гърция и Югославия;

България осигурява за своя сметка безпрепятствено придвижване през своята територия на съюзническите (съветските) войски по суша, вода и въздух; България изплаща парични суми и предоставя гориво, храна и др., нужни на Съюзното (Съветското) Главно командване [точка 15].

За изпълнението на тези клаузи ще следи Съюзна контролна комисия (СКК), оглавявана от съветския генерал Бирюзов.

Черно на бяло: примирието поставяше България в положение на окупирана държава (в случая - от съветската армия), под диктата на Съюзната контролна комисия (в случая - под диктата на нейния председател съветския генерал Бирюзов), което ще рече, че България бе под съветска окупация.

Това твърде много противоречи на доскорошното официално твърдение, че сме били освободени от същата тази съветска армия - затова трябва да внимаваме с всяка дума.

Не може да не се отбележи, че ние сами, доброволно и предварително бяхме изпълнили почти всичките клаузи на Съглашението: нашата армия, под командването на маршал Толбухин, воюваше против немците вече двайсети ден - от 8 октомври.

Нашите полкове даваха много жертви, защото бяха командвани от неопитни офицери - бивши партизани, те бяха ентусиасти, но невежи във военното дело и последствията бяха страшни: ако в една и съща битка руснаците губеха 50 убити, сред българите падаха повече от 500 България даде в тази война 34 548 жертви (около 30 000 от тях бяха 20-30 годишни момчета) - те може би защитиха нейната чест, но, уви, не облекчиха съдбата й:

въпреки нашите победи над германските войски отношението към нас остана като към победени съюзници на Германия.

Отгоре на всичко тази война ни струваше според сведение на БНБ: 92 300 000 000 лева…

България бе изпълнила предварително и другите клаузи: не само бе осигурила безпрепятствено придвижване на съюзническите (съветските) войски през своята територия, но бе посрещнала тези войски с цветя и песни.

Българското правителство срещнало някои трудности - съобщава Георги Димитров в своя Дневник - само по приложението на точка 15 от примирието.

Какви са били тези някои трудностии каква е тази точка 15?

Докато нашите 400 000 войници воюваха извън пределите на България, вътре в пределите на България се бяха разположили съветски войници, числеността им заедно с преминаващите за фронта от 8.ІХ до края на 1944 и началото на 1945 г. достига 600 000 души.

Според въпросната точка 15: България (трябва да) изплаща парични суми и предоставя гориво, храна и др., нужни на Съюзното (Съветското) Главно командване.

Читателят сигурно ще бъде силно озадачен, както и Българското правителство е силно озадачено от факта, че само за четири месеца (до края на 1944 година)по същия параграф са взети стоки и пари за повече от седемнадесет милиарда лева за съветската войска.

До края на 1945 година, пак според сведение на БНБ, озадачаването се увеличава до 30 милиарда и 470 милиона лева,

а в шифрована телеграма, изпратена на 20.ІХ.1947 г. до българската легация в Москва, не друг, а Трайчо Костов пише черно на бяло: …по изпълнението на съглашението за примирие държавата е изразходвала приблизително 150 милиона долара.

 

Пресметнато по тогавашния официален курс на БНБ (298-302 лева за долар), тези 150 милиона долара се равняват на 45 милиарда лева, а по пазарния курс, който достига 350-450 лева за долар, сумата е около и над 60 милиарда лева.

 

Но тази цифра не е реална, скъпи читателю, тъй като само около една трета от тази сума се изплащаше с парични знаци, а двете трети - в стоки и хранителни продукти, калкулирани по силно занижени цени: брашното - 23 лева вместо реалните 100; олиото - 25 лева вместо реалните 300-400; захарта - 93 лева вместо 500-600, тютюнът - 320 вместо над 1000 лева за килограм и т. н.

Това изсмукване на България е узаконено от Спогодбата за взаимни доставки, сключена на 10 март 1945 г. от нашия министър на търговията и промишлеността Нейков със съветския министър на външната търговия Микоян.

Според тази спогодба и по нареждане на Министерския съвет Българската земеделска и кооперативна банка продава на СССР 5000 килограма розово масло от неприкосновения държавен резерв по 110 000 лева килограма при призната стойност на банката 250 000 лева за килограм, като Министерският съвет разпорежда “разликата да се покрие от Изравнителния фонд на цените”, т. е. от държавата - казано по-просто: продавайки 5000 килограма розово масло, държавата не печели, а губи (плаща на банката) 700 милиона лева.

(Между другото СССР тутакси продал розовото масло на Франция по 1400 долара, т. е. по 410 000 лева (четири пъти по-скъпо), печелейки от всеки килограм по 300 000 лева, или общо милиард и половина!)

Това е още нищо. Според същата спогодба трябва да продадем на СССР 25 000 тона тютюн по 320 лева за килограм, а той струва на международния пазар 2,60 долара (775 лева по официалния курс на долара, над 1000 по пазарния курс), сиреч губим от всеки килограм 455 до 680 лева, умножено по 25 000 000 килограма - загубата се изразява с колосалната сума от 10 до 17 милиарда лева!

За утеха СССР ни продава свои стоки по-скъпо, отколкото струват - например, тон бензин на международния пазар струва 24 долара, ние го купуваме от СССР по 42 долара. И т. н.

Ако към тази “братска помощ” прибавим и вопъла на Георги Димитров до Сталин и Молотов, че: известни са редица случаи на насилие по отношение на местното население, така например: произволно се отнемат работен добитък, каруци, хранителни продукти; произволно се изземват държавните и гражданските частни моторни превозни средства и смазочни масла; някои военнослужащи в пияно състояние нахлуват през нощта в частни домове на градовете и селата, грабят, а в някои случаи изнасилват жени и убиват мъже - с тези подробности “братската помощ” става още по-очебийна.

Според някои автори имало известна компенсация - съветското командване било дало безвъзмездно на Първа българска армия оръжия и бойни припаси на стойност 16 036 553 752 лева.

И така да е, тази цифра е незначителна в сравнение с гореспоменатите разходи за издръжка на съветската армия и загубите от неравноправната търговия...

Знам, война е, никой няма милост към другия и ако сега пиша тези горчиви думи, правя го не за да обвинявам съветската армия в безмилостен грабеж (върши го всяка армия) - правя го, за да разсея перверзните заблуди, че това не било грабеж, а напротив: безкористна братска помощ!

Но да теглим чертата: издръжката на съветската армия плюс преките разходи по войната срещу Германия и репарациите, дължими на Гърция и Югославия - общите ни материални загуби от войната възлизат на около 200 милиарда - колкото е целият ни национален доход за една година.

Така ние, дето хитрувахме и уж не воювахме, излязохме от Втората световна война съвсем, ама съвсем голи и боси.

Но това бе бял кахър. Най-болният въпрос беше друг: България беше заставена да се прибере в границите си от преди 1 януари 1941 година - от преди подписването на Тристранния пакт: всички тъй наречени “новоосвободени” или “новоприсъединени” (след януари 1941 г.) земи с градовете Пирот, Цариброд, Враня, Качаник, Скопие, Крушево, Охрид, Ресен, Битоля, Дойран, Струмица, Сяр и Драма, както и Беломорието от река Струма до река Марица с градовете Кавала и Дедеагач и островите Тасос и Самотраки - бяха загубени завинаги.

Това бе третата - и най-жестоката! - национална катастрофа на България, защото тя бе не само материална, но и духовна катастрофа: идеалът за обединение на българите бе осъден на смърт без право на обжалване.

И присъдата бе изпълнена.

Това беше възмездие на великите победителки САЩ, Англия и СССР заради сътрудничеството ни с фашистка Германия (Такава Германия, според автора на този блог няма, тъй като той знае за НАЦИОНАЛСОЦИАЛИСТИЧЕСКА, а не за измислената след 1944 - а година от пропагандата - "фашистка" Германия, но това е друга тема... Както и тази за принципните и фундаментални разлики между фашизъм, националсоциализъм, абсолютна монархия и режима в България, когато сме съюзници на Хитлер...).

И всички днешни вопли, псувни и заклинания, че този или онзи наш “идиот” или “предател” доброволно или поради глупост бил отстъпил Македония и Западните покрайнини на Югославия, а Беломорието - на Гърция, са достойни за похвала патриотични емоции, но те са плод на незнание.

Най-малко може да се съмняваме в Сталин - че не е искал да има излаз (чрез България) на Средиземно море, но захапката на сър Чърчил бе захапка на булдог: никой не можеше да го накара да отстъпи на Сталин стратегическото Беломорие - и за компенсация му подхвърли оръфаните кокали на България и Румъния.

Това е тъжната истина. Не стига, че загубихме Беломорието, но и заплатихме тази загуба със свободата си.

(Как и защо загубихме навеки и Македония - ще стане дума по-нататък.)

В следващ брой четете: Кървавата вакханалия

Стефан ЦАНЕВ


http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=291965

 За сравнение:жестоките репарации, които трябваше да платим след войната на Гърция и Югославия в продължение на 8 години, бяха общо 70 милиона долара - сиреч: издръжката на съветската армия за три години ни струва двойно повече: 150 милиона долара!

Виж галерия 1 2»

meto76.blog.bg


Взето от: grigorsimov.blog.bg