САЩ, Франция и Великобритания вече координират действията си

Още по темата

етикети

Съветът за сигурност на ООН прие с 10 гласа "за" и 5 въздържали се резолюция 1973, с която се въвежда зона, забранена за полети на либийски самолети, предаде ДПА. Въздържалите се страни са Русия, Китай, Бразилия, Индия и Германия. Като постоянни членове на Съвета за сигурност, Русия и Китай биха могли да блокират приемането на резолюцията с отрицателен вот, посочва ДПА.

Останалите три страни, постоянни членки на Съвета за сигурност - САЩ, Великобритания и Франция - подкрепиха резолюцията, заедно със седем от членовете, които се избират на ротационен принцип - Босна, Колумбия, Габон, Ливан, Нигерия, Португалия и Южна Африка.

Използваните в резолюцията формулировки позволяват на отделни страни или организации като НАТО да предприемат военни действия във връзка с налагането на забранената за полети зона. Резолюцията съдържа призив за незабавно прекратяване на всички военни действия.

Към режима в Триполи бе отправено предупреждение да прекрати незабавно нападенията и репресиите срещу цивилни и да спазва строго международното хуманитарно право, човешките права и законодателството, свързано с бежанците.

"Използването на всички необходими средства" за прилагане на резолюцията според ДПА дава възможност да се предприемат едностранни действия от отделни държави или координирани операции с международни организации. Всяка страна или организация, която планира да участва в налагането на зоната, забранена за полети на либийски самолети, трябва да уведоми генералния секретар на ООН и Арабската лига преди да пристъпи към конкретни действия.

Специално внимание се отделя на необходимостта да бъдат защитени райони с цивилно население, в това число и град Бенгази, които за застрашени от нападение на правителствени части.

Резолюцията обаче изрично изключва нахлуването на чуждестранни сухопътни части на територията на Либия, посочва Ройтерс.

Условията на оръжейното ембарго, което бе наложено на Либия с резолюция на Съвета за сигурност от 26 февруари, се доразвиват чрез клаузи на резолюция 1973.

Всяка страна или международна организация вече може да инспектира на своя територия или на територията на страните членки, в това число пристанища, летища и в открито море, всички кораби или самолети, които летят от или към Либия, ако има достатъчно основания да се смята, че пренасят оръжие или товар с военно предназначение. Наемниците, използвани като подкрепления на лоялните на Кадафи военни части, също попадат в рамките на ограниченията, наложени с оръжейното ембарго.

На самолетите, регистрирани в Либия, или собственост на либийски граждани, както и на либийски авиокомпании се забранява да излитат или да кацат, или да преминават през въздушното пространство на други страни и територии, освен в случаите, когато полетът е разрешен от специален комитет на ООН Списъкът на лицата, чиито авоари бяха замразени по силата на резолюцията от 26 февруари, бе разширен от 6 на 13 души, в това число Муамар Кадафи и членовете на неговото семейство, както и шест юридически лица, в това число Либийската национална петролна компания, либийската централна банка и либийската външнотърговска банка.

Властите в Либия отхвърлят резолюцията на Съвета за сигурност на ООН, съобщи ИТАР-ТАСС.

Според Халед Каим, официален говорител на министерството на външните работи на Либия, резолюцията "представлява заплаха за единството на страната". "Тази резолюция отразява агресивната позиция на международната общност", подчертал той.

Каим осъди "стремежа на страни като Франция, Великобритания и САЩ да разделят Либия". Въпреки това, подчертал говорителят, цитиран и от Франс прес, Либия е готова да обяви примирие в действията си срещу бунтовниците, но настоява преди това да се дискутира в подробности прилагането на това примирие.

Най-вероятно за целта ще бъде използван надежден посредник. Говорителят изтъкнал, че възможното примирие било обсъждано със специалния представител на ООН Абдул Хатиб, който вчера отпътува от Триполи. "Либия ще реагира положително на резолюцията на ООН, за да докажем, желанието си да гарантираме защита на цивилното население", подчертал Халед Каим.

Хиляди жители на Бенгази ликуват по улиците на обсадения Бенгази, след като стана известно, че Съветът за сигурност е решил да бъде въведена зона, забранена за полети над Либия, съобщи ДПА.

Приемането на резолюцията за жителите на Бенгази е лъч на надежда след заплахите, отправени срещу тях вчера от либийския лидер Муамар Кадафи. Той се закани, че в Бенгази ще се лее кръв, ако бунтовниците не предадат оръжието си, посочва ДПА.

Освен това Кадафи обяви, че офанзивата за превземане на града ще започне още тази нощ. Малко малко след като Съветът за сигурност гласува мерки срещу режима в Триполи, телевизия Си Ен Ен обяви, че Кадафи е променил тактиката заради хуманитарни съображения и се е отказал да атакува град Бенгази.

Кореспондент на Си Ен Ен в Триполи разговарял със сина на Кадафи Сейф ал Ислам, който обявил, че тактиката спрямо бунтовниците в Бенгази се променя.

Лоялните на режима либийски военни части нямало да атакуват града, превърнал се в крепост на антикадафистката опозиция, а щели да заемат позиции около него. В Бенгази щели да бъдат изпратени само полиция и части, специализирани в борба с тероризма чиято задача е да разоръжат бунтовниците.

Президентът на САЩ Барак Обама обсъди в телефонен разговор с френския президент Никола Саркози и с британския премиер Дейвид Камерън въпроси, свързани с координирането на действията на трите страни по изпълнение на резолюцията, предаде Ройтерс, като се позова на съобщение на Белия дом. Лидерите на трите страни са на мнение, че Либия трябва да се съобразява стриктно с новата резолюция.

Обама, Саркози и Камерън освен това изтъкнали, че на използването на сила срещу цивилни в Либия трябва незабавно да бъде сложен край. Трите страни ще координират следващите си действия и ще продължат да работят с Арабската лига и с други международни партньори, за да гарантират изпълнението на резолюцията.

actualno.com


И отново еврейски хомосексуалист и номенклатурно синче предупредели "нашето" (Аз го отказвам!) колониално място:

Министърът на външните работи Николай Младенов не смята, че на този етап нашата страна може да се ангажира с преки военни действия в Либия.

България изцяло ще се съобрази с резолюцията на Съвета за сигурност на ООН за спазване на санкците срещу Либия.

Основен приоритет за България е хуманитарната помощ за Либия и спирането на огъня между режима на Кадафи и силите в Бенгази, подчерта министър Младенов.

Николай Младенов - министър на външните работи: "България ще участва във всички усилия, които са с мандат не само на СС, но и които са договорени и в рамките на НАТО и ЕС. Това означава на първо място предоставянето на помощ евнтуално за хуманитарната ситуация в Либия. На второ място, подпомагане допълнителната евакуация на хората, които искат да напуснат страната. На този етап не смятам, че нашата страна може да се ангажира с преки военни действия в Либия. Може би най-важната част от резолюцията вчера е нейното не само бързо приемане, но и ясното послание към всички граждани на Либия, че териториалната цялост на Либия остава приоритетна и че няма намерение нито международната общност, нито НАТО да окупират части от територията на Либия"

ВАИСХАУПТ (Евреин, йезуитски школник и основател на злокобната ложа " Илюминати".) умира през 1830 г. на 82 години. През 1834 г. ръководството на Баварските илюминати поема ДЖУЗЕПЕ МАЗИНИ, който запазва поста до смъртта си през 1872 г.

По време на управлението си Мазини се свързва със сатаниста АЛБЕРТ ПАЙК — СУВЕРЕННИЯ ВЕЛИК МАЙСТОР НА ДРЕВНИЯ И ПРИЕТ ШОТЛАНДСКИ РИТУАЛ под южната юрисдикция на САЩ и по-късно основател на КУ КЛУКС КЛАН. Той е назначен от Мазини за водач за операциите на Баварските илюминати в САЩ. Като топ-илюминати Пайк и Мазини работят съвместно. Пайк поема теософските аспекти на техните операции, Мазини — политиката. Когато заради революционните дейности на Мазини масонските ложи на Великия Ориент се прочуват с лоша слава в Европа, Пайк изготвя гениален план.

В едно писмо до Пайк от 22 януари 1870 г. Мазини пише:

„Трябва да позволим на всички съюзи да съществуват както досега със своите системи, централни организации и различни видове кореспонденция между високите степени на съответния ритуал в техните настоящи форми. Трябва обаче да създадем един супер — ритуал, който да остане неизвестен, в който ще каним зидарите от високите степени по наш избор. От съображение за събратята ни тези мъже трябва да се подчиняват на най-строгата тайна. Чрез най-висшия ритуал ще управляваме цялото масонство; той ще се превърне в международна централа, която ще е изключително силна, защото ръководството и ще е неизвестно.“ (Occult Theocracy Ladv Queensbourgh, S. 208–209 и Die Insider. Gary Allen)

Вероятно става въпрос за елита от 33-а степен на Шотландския ритуал. Идеологията на тази степен на ще намерите в следващата глава.

В едно писмо от 15 август 1871 г. до водача на Илюминатите Мазини ПАЙК излага в общи черти плана за покоряване на света чрез три световни войни — пътя за създаването на НОВ СВЕТОВЕН РЕД.

ПЪРВАТА СВЕТОВНА ВОЙНА трябвало да се инсценира, за да може Царска Русия да падне под прекия контрол на Илюминатите. След това тя щяла да се използва като вражески образ, за да се насърчат идеите на Баварските илюминати по целия свят.

ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА трябвало да се изфабрикува с цел манипулация на различните намерения между германските националисти и политическите ционисти. Целта е увеличаване на руското влияние и създаването на една нова държава — Израел — в Палестина.

ТРЕТАТА СВЕТОВНА ВОЙНА трябвало да възникне от различията в мненията, които Илюминатите ще предизвикат между ционистите и арабите. Планира се световно разширяване на конфликта.

Момент от Третата световна война е сблъсъкът между нихилисти и атеисти, за да се провокира социален преврат, който ще се осъществи с невиждани досега бруталност и зверства.

След унищожаването на християнството и атеизма на хората щяла да се даде истинската „доктрина на Луцифер“ и така с един куршум — два заека.

Бележка към настоящата ситуация:

Чрез „вражеския лик“ на Русия западните нации бяха притиснати да се включат в над — национални съюзи, в които иначе не биха участвали (НАТО, ООН). От своя страна, СССР в качеството му на световна заплаха бе оставен да процъфтява като международен търговец на оръжие, което, на свой ред, бе добре дошло за международните банкери.

Ирак току-що преодолял безсмислената война с Иран, чиято единствена цел е да осигури огромни печалби на международните търговци на оръжие. В началото на 80-те години (както споменах) САЩ внушава на Ирак подправената от информационните агенции убеденост за бърза победа срещу Иран. Дългата война обаче изтощава иракската икономика ($ 65 дълг само за 1989 г.). Вторият по важност оръжеен доставчик след СССР е Франция.

Ето че идва времето — последната фаза според писмото на Алберт Пайк — да бъде оповестена Третата и последна война. За целта са необходими нестихващи кризи в Близкия Изток. Това наистина е хитро планирано, защото съгласно Откровението на Йоан последната битка ще започне в Близкия Изток. По тази причина уповаващите се на Библията и геополитически зле информираните вярващи ще бъдат подмамени в грешна посока. Те ще вярват, че това е божият съд. Обаче не е. Това е съдът на Илюминатите.

Планът е да се заложи капан на САДДАМ ХЮСЕИН. Той трябва да даде повод за военна интервенция на САЩ и Англия, уж да подсигурят световните доставки на нефт. През юни по покана на Багдад при Саддам Хюсеин заминава делегация, в която участват Алън Стога (Kissinger Associates Ltd.), директори от борда на американския Bankers Trust, MM, Occidental Petroleum и др. Проектът в центъра на дискусията Бадуш — Щаудам, който за 5 години трябвало да направи Ирак независим от вноса на храни, не е одобрен. Настоява се Хюсеин първо да изплати държавния дълг и впоследствие поне отчасти да приватизира петролната индустрия. Така в края на 1989 г. обещаните от Джордж Буш $ 2,3 млн. са спрени (през Banca Nationale del Lavoro/BNL) и в началото на 1990 г. Ирак се оказва тотално изолиран от западните банкови кредити. Но ето че шейхът Ал Сабах — емир на Кувейт и приятел на английското кралско семейство — влиза в играта. До този момент по нареждане на Лондон и Вашингтон той позволява в Ирак да се вливат средства, за да може осемгодишната война — която носи печалби на оръжейните търговци и дава политическо предимство на Израел — да не спира. В началото на 1990 г. на Кувейт е възложено — противно на всички ОПЕК — споразумения — да залее пазара с евтин петрол. Останалите ОПЕК — държави, между които е и Ирак, правят опит да отклонят убийствения за тях курс с най-различни дипломатически средства. Без успех. През юли 1990 г. споровете между Кувейт и Ирак ескалират.

На срещата на Билдербергерите от 6 до 9 юни 1990 г. вече е взето решение какво трябва да предаде на Саддам Хюсеин на 27 юли Ейприл Глеспи, американската посланичка в Багдад:

„САЩ няма да вземе отношение в конфликта между Ирак и Кувейт.“

(Официалният меморандум на заседанието е разпространен чак след началото на войната.)

За Саддам това естествено означава „зелена светлина“. На 2 август иракските войски навлизат в Кувейт. Владетелското семейство, разбира се, предварително е уведомено от ЦРУ и заедно със своите ролс-ройси и всичките си бижута напуска страната.

През следващите шест месеца се разиграва една добре режисирана театрална пиеса. На 11 септември Буш разгласява своя НОВ СВЕТОВЕН РЕД. Следват редица преговори за предотвратяване на отдавна планираната война. Така на 15 януари 1991 г. американските войски навлизат в Ирак. Джеймс X. Уеб, главнокомандващ военноморските сили при Рейгън, описва този сценарий с думите:

„Целта на войната в Персийския залив е да се стартира «Новият световен ред» на управлението на Буш (като марионетка на Илюминатите); това не ми харесва.“

Ако отново сравните казаното от медиите…

Една година преди началото на войната в Залива Уилям Купър съобщава точната дата за инвазията на американските войски, която открива в секретните документи по време на службата си като офицер в Naval Intelligence (Военноморската разузнавателна служба). Между другото той съобщава това на заснет на видео семинар, което доказва, че датата е била известна година преди намесата на САЩ във войната.

Тя е планирана и подготвена много преди официалната „Пустинна буря“ и затова ще бъде Третата световна война, независимо дали го вярвате, или не.

С революцията в Иран през 1979 г. бе изгонен омразният шах, дошъл на власт през 1953 г. чрез ЦРУ. Тъй като по правило повечето служители в американските посолства са и членове на ЦРУ, за да отмъстят, иранските бунтовници вземат за заложници служители от посолството. ЦРУ от своя страна, им го върна, като подметна на иракския диктатор САДДАМ ХЮСЕИН, че моментът е удобен за инвазия в Иран, тъй като Иран била слаба държава (което не е съвсем вярно).

Инвазията на Хюсеин е успешна, а иранските похитители дават на Джими Картър да разбере, че ще освободят заложниците срещу оръжие. Тъй като по време на режима на шаха по-голямата част от оръжието така и така е американско, Иран трябва да получи новата пратка отново от САЩ. Президентът КАРТЪР обаче се отказва от сделката и стартира секретната мисия на ЦРУ „Пустиня едно“ (Desert One) за освобождаване на заложниците.

Картър не е особено подходящ за интересите на ЦРУ: той налага драстични съкращения в управлението. Проведено е народно допитване кой кандидат би спечелил предстоящите избори — Картър или Рейгън. Народът гласува за Картър, но ЦРУ предпочита Рейгън и планира саботаж на спасителната акция DESERT ONE, с което Картър да загуби рейтинга си.

В същото време УИЛЯМ КЕЙСИ, бивш директор на ЦРУ и шеф на предизборния щаб на Рейгън, влиза в контакт с революционния ирански водач АЯТОЛАХ ХОМЕЙНИ. Кейси му съобщава, че Рейгън ще спечели изборите и в бъдеще Хомеини ще трябва да се договаря с него. Той вече е достатъчно популярен, защото неговата помощ се изгражда фирмата „Камаз“ за камиони на река Кама в СССР (най-големия производител на тежки автомобили в света). Тъй като Кейси е и директор на Export-Import Bank, Хомейни решава да работи за него.

През третата седмица на октомври 1980 г. ДЖОРДЖ БУШ (член на „Череп и кости“ и по-късно президент) и РИЧАРД АЛЪН в качеството си на посредник на Кейси се срещат с представители на иранските екстремисти „Хисбула“ в парижкия хотел „Рафаел“. Уговорено е САЩ да прекара оръжия през Израел за Иран, а иранците да пуснат заложниците в момента, когато Рейгън бъде обявен за президент. Първата доставка на оръжие трябвало да започне два месеца по-късно (март 1981 г.).

Планираният саботаж на спасителната операция на ЦРУ върви по мед и масло (т.е. акцията почти не вървяла) и Рейгън заменя Картър. Заложниците са пуснати и първата пратка с оръжие през Израел за Иран става факт. От 24 до 27 юли 1981 г. израелският оръжеен търговец Яков Нимроди подписва договори за $ 135 млн. с Иран за доставка на 50 ракети „земя — земя“, 50 ракети „земя — въздух“ и 68 ракети „Хоук“.

Друг случай на сделки с оръжие се разчу, когато швейцарският оръжеен търговец Андреас Йени и Стюард Алън МакКафърти отлитат за Иран заедно с 360 тона танкови части за М-48 със самолет CI-44, който наемат от аржентинската въздухоплавателна фирма Aereo Rioplatense. Всичко им струва $ 27 млн. и те извършват два успешни курса от Израел до Иран. На 18 юли 1983 г. обаче при обратния полет на третия транш самолетът им е свален от съветски МИГ-25 над Съветска Армения.

Тези оръжейни сделки едва ли щяха да са възможни без намесата на Джордж Буш и Ричард Алън.

В този случай новинарските агенции отново са доста встрани от истинските събития.

Въпреки че са изписани стотици книги за тази трагедия, малко хора знаят нещо за реалните задкулисни цели на най-скъпо струващата до момента воина.

Официалната версия за нея, представена в специализираната немска, американска, английска и японска литература няма много общо с истинските й причини и цели. На писаното вероятно е вярно, но липсва другата половина от истината.

„Имиджмейкърите в цензурираните масмедии наистина са направили много, за да хвърлят пясък в очите дори и на тези, които уж вярват на информацията и образованието им. Те са съотговорни за факта, че мисленето на обществеността е достигнало нивото на «безпомощно объркване» по отношение на Втората световна война.“ (Des Griffin, Descent Into Slavery?)

Бавно, но сигурно обаче истината излиза наяве и ни показва ясната картина на станалото. Всичко, което знаем за Втората световна война, са исторически дати. Кой, кога, къде, с кого, какво… е направил. Но онези, които наистина дърпат конците, никога не се споменават.

Според пакта „Хитлер — Сталин“ Полша трябвало да бъде разделена на две части — нещо, което на 1 септември 1939 г. Хитлер прави. Според подписаните 20 години по-рано договорни отношения (в духа на Илюминатите) Англия и Франция са задължени да се включат на страната на Полша. След мрачната война Чембърлейн, който е смятан за страхливец, е заменен от ексциониста ЧЪРЧИЛ. Той е по-добър партньор в играта и много скоро заповядва въздушно нападение над Германия. Германците не очакват атака от страна на Британия и са неподготвени. Очевидно е, че Германия иска да избегне военен конфликт с тях. Това се вижда от една реч на Хитлер от 1933 г., в която заявява, че ако се разпространи, комунизмът би могъл да засегне и Британската империя. В такъв случай, ако го призоват, казва Хитлер, щял да окаже помощ на британците. На 10 май 1940 г. германските войски позволяват на 335 000 английски войници да се евакуират на плажа в Дюнкирхен. С пътуването си до Англия Хес се опитва да обедини двете най-силни северни нации. Уинстьн Чърчил обаче е близък познат на БЪРНАРД БАРУХ, който помага на Уудроу Уилсън и Рузвелт да станат президенти.

БАРУХ е човекът, който убеждава Чърчил да подкрепи създаването на Израел. Вследствие на това на 23 май 1939 г. Чърчил издава нареждане на колониалния министър лорд Лойд да изтегли английските войски от Палестина и да даде възможност на евреите сами да се защитават и организират. (Следва продължение)

На 6 февруари МОНТАГЮ НОРМАН, председател на АНГЛИЙСКАТА БАНКА, пристига във Вашингтон, за да се „съветва“ с американския финансов министър АНДРЮ МЕЛЪН. В отговор на това „Федералният резерв“ повишава лихвения процент.

На 9 март 1929 г. Паул Варбург огласява във финансовото списание Financial Chronicles:

„След като е разрешено на оргиите на неограничената спекулация да се разпространяват и в бъдеще… тоталната катастрофа е гарантирана.“

Тези, които разбират какво иска да каже, се изтеглят от борсата и инвестират в злато и сребро. Дес Грифин пише:

„През есента на 1929 г. настъпва моментът, в който международните банкери започват да дърпат лостовете, за да задвижат машината към Втората световна война. След като сами разпродават собствените си агенти и приятели на гребена на изкуствено раздухания бум на акции, международните банкери дръпват чергата под краката на системата и хвърлят САЩ в Голямата депресия. През следващите години развитието на икономиката намалява навсякъде по света, докато в крайна сметка напълно замира.“ (Die Absteiger, S. 177)

Илюминатите ловко използват объркването, за да изкупят имоти и фирми за жълти стотинки. Те имат възможност да се намесят още по-дълбоко в дейността на правителството и съгласно плана CFR започва да привлича в редиците си ключови личности от правителството, икономически босове, шефове от печата и висш военен персонал.

Голямата част от американците не желаели да се намесват повече в каквато и да било война, но Илюминатите имали друго наум. Президентът ФРАНКЛИН ДЕЛНАНО РУЗВЕЛТ (32 президент) е Велик майстор на масоните, член на CFR, свързан е с фамилията Делано и с „Комитет на 300-те“. Негов близък съюзник е БЪРНАРД БАРУХ и най-малко осем години се радва на близки отношения с КОЛОНЕЛ ХАУС. Вижда се, че Илюминатите вече са пласирали своето момче, а то им благодари, като обнародва един противоконституционен закон, според който от края на април 1933 г. всичкото частно притежавано злато трябвало да се предаде на банките (наказанието е $ 10 000 глоба или 10 години затвор, или и двете). То е изкупувано за $ 20,67 на унция. След като по-голямата част от него е инкасирано, цената се покачва на$ 35 за унция. Инсайдерите изнасят златото си в чуждестранни банки и по-късно естествено го продават на по-високи цени.

Президентът Рузвелт предизвиква японците да влязат във войната, след като на 26 ноември 1941 г. обявява ултиматум на Япония да изтегли всичките си войски от Индокитай и Китай

Това е исторически факт, макар да се пази в тайна.

Военният ултиматум умишлено е скрит от американския Конгрес до нападението над Пърл Харбър. Всички са единодушни, че на Япония не й остава друга възможност освен войната. Самите японци правят всичко, за да предотвратят военен сблъсък със САЩ, нееднократно се опитва да се срещне с Рузвелт във Вашингтон или Хонолулу, за да намерят алтернатива, по-късно той дори е готов да изпълни исканията на САЩ, за да избегне конфликта, но Рузвелт многократно отказва разговор, защото войната с Япония е планирана — както с Германия.

В същото време Рузвелт заявява пред американския народ:

„Докато говоря на вас, бащи и майки, ви давам още едно обещание. Това вече го казах, но ще продължавам да го повтарям отново и отново, и отново: Вашите момчета няма да се бият в никоя чуждестранна война.“

При тази измама човек направо си глътва езика.

Американските военни знаят от няколко места, че Япония се кани да нападне Пърл Харбър:

1) На 27 януари 1941 г. американският посланик в Токио ДЖОУ ЗЕФ ГРЮ пише писмо до Рузвелт, в което се казва, че в случай на война между Япония и САЩ, Пърл Харбър ще е първата цел.

2) През август 1941 г. конгресменът ДАЙС предоставя на Рузвелт не само целта на атаката (Пърл Харбър), но и карта на стратегическия план за нападение. Принудили го да замълчи.

3) по-късно през 1941 г. американските тайни служби успяват да разшифроват дипломатическия, а също и военния код на Япония. Рузвелт и съветниците му предварително знаят точната дата, часа и целта на атаката.

АЛ БЛЕЙК, единият от двамата оцелели след „Експеримента Филаделфия“, ми разказа, че по онова време също е бил в Пърл Харбър, но седмица преди офанзивата е бил изтеглен оттам, защото по-късно трябвало да работи с Никола Тесла по предстоящия проект („Филаделфия“). Казали му, че го местят заради нападението. Щяло да излезе прекалено скъпо, ако загине…

Самият Пърл Харбър естествено е неподготвен, тъй като му е съобщено едва два часа, преди да е атакуван. Той е безпощадно опустошен. Рузвелт искал точно това и сега вече можел да обяви японците за „коварни свине“ и САЩ трябвало да им отмъсти.

Ако не вярвате, че да станете президент или бундесканцлер, е нужно нещо повече от това да сте добър политик, се надявам следващият пример да ви отвори очите. Става въпрос за американския президент ДУАЙТ Д. АЙЗЕНХАУЕР.

За да гарантира успеха на подлите си начинания, Илюминатите трябвало да издигнат някой предан васал на поста главнокомандващ на всички съюзнически сили в Европа. Търсеният за работата субект е подполковник Дуайт Айзенхауер. Кариерата му в американската армия е повече от интересна и направо е като урок за това, какво би постигнал един посредствен войник, който има „правилните“ хора зад себе си. Айзенхауер също е приятел на Бърнард Барух.

През март 1941 г. той е повишен в полковник. Три месеца по-късно командва Трета американска армия. След още три месеца става бригаден генерал. На 12 декември същата година във Вашингтон е посветен във военните планове на най-висше ниво. На 16 февруари 1942 г. е повишен в заместник — шеф на щаба на War Plan Division. Отново минават само три месеца, когато става негов ръководител. След следващите три месеца Айзенхауер получава командването на European Theatre of Operations. Месец по-късно е произведен в „петзвезден“ генерал. На 24 декември най-накрая става висш главнокомандващ в Европа.

След изтласкването на германската армия от Рим, американските войски на генерал МАРК КЛАРК са задържани, въпреки че безпрепятствено могат да продължат към Югославия, Виена, Будапеща и Прага. Вместо това една част от войската се спуска в Нормандия, което коства живота на 100 000 души и има драстичен ефект върху бъдещия облик на Източна Европа.

Защо?

На конференцията на Съюзниците в Квебек през 1943 г. под натиска на Генерал ДЖОРДЖ МАРШАЛ е сключена спогодба под името „Руска позиция“. В нея се казвало, че „… руската позиция след войната ще бъде доминираща…“ Мъжете, които водели САЩ извън собствените им територии — Рузвелт, Маршал, Айзенхауер — имали строга заповед от своите „повелите“ (както ще се уверите от следващия пример) да доведат войната до фаза, която да удовлетвори целите на Илюминатите, заложени в „Протоколите на Сионските мъдреци“. Затова на съветските войски е оставено достатъчно време да се разгърнат.

След болшевишката революция Standard Oil (Рокфелер) купува от руснаците 50% от огромните кавказки петролни полета, въпреки че официално те са държавни.

През 1927 г. Standard Oil построява първата рафинерия в Русия, а по-късно сключва договор с руснаците, за да продава техния нефт в Европа, и позволява в болшевиките да се влеят $ 75 млн.
 

Обединението на германските държави при Бисмарк нарушава „равновесието на властите“ което продължава над два века. До 1871 г. Англия се радва на господството си над Европейския континент. То се запазва с отслабването на Испания и Франция. Укрепването на Германия поради печалбите от колониите и разширяването на военната мощ обаче се оказва сериозна опасност за Илюминатите, както и за самата Англия и нейното европейско господство — икономическо и военно.

За да й противодействат, международните банкери — които до този момент са изключвани от икономическото развитие на Германия — търсят начини да я ограничат и контролират. Между 1894 г. и 1907 г. са сключени редица договори, с които Русия, Франция, Англия и други държави се обединяват срещу Германия в случай на война.

Оставало само КОМИТЕТ НА 300-ТЕ да подготви сцената за Първата световна война. От групата на КРЪГЛАТА МАСА изниква фронтовата организация RIIA (Royal Institute for International Affairs = Кралски институт по международни отношения). Между учредителите на RIIA, позната и като Chatham-House, са Алберт Лорд Грей, сивото височество на Ml 6 лорд Тойнби, писателят Хърбърт Дж. Уелс, водачът на „Кръглата маса“ лорд Алфред Милнър и изобретателят на т.нар. геополитика X. Дж. Макиндър.

„Комитет на 300-те“ възлага на RIIA да проучи как да подготви сценарий за световна война. Персонално със задачата се заемат лорд Нордклиф, лорд Ротмър, двама членове на „Комитет на 300-те“ и Арнолд Тойнби от Ml 6. Разследването се координира от УЕЛИНГТЪН ХАУС, където се водят изтощителни заседания за разработка на модели и техники, с които да се въздейства върху общественото мнение и то самото да поиска война.

Присъстват американски специалисти като Едуард Бърнис и Уолгьр Липмън. Лорд Ротмър използва вестника си като инструмент за социално регулиране (social conditioning). След шестмесечен тестов период се установява, че 87% от обществото има мнение без рационална и критическа оценка. Целта е постигната. Английската работническа класа е подработвана с рафинирани пропагандни техники, за да повярва, че трябва да прати хиляди свои синове на смърт.

От американска страна президентът Теодор Рузвелт (26-и по ред) съобщава в изборната си програма от 1912 г.:

„Зад видимото правителство на престола е седнало невидимото правителство, което не е предано на народа и не признава никаква отговорност. Да унищожат това правителство да разтрогнат съюза между корумпираната търговия и корумпираната политика, е работа на държавниците“ (Dieter Rugeberg: Geheimpolitik, S. 75)

Илюминатите разпалват Първата световна война, за да могат по-късно да изградят световно правителство. Ако планът им беше успял още тогава, останалите войни щяха да са излишни. След примирието на 11 ноември 1918 г. УУДРОУ УИЛСЪН и неговият съветник КОЛОНЕЛ ХАУС пристигат в Европа с надеждата да изградят световно правителство под формата на „Общество на народите“ Четиринайсетте точки на Уилсън обаче не издържат поради еднаквото разпределение на отговорностите и планът се проваля, по-късно през 1919 г. Хаус се среща с членове на британската тайна организация КРЪГЛАТА МАСА. Става ясно, че за да се постигне целта, системата трябва да се разшири. След появата на RIIA в Англия се взема решение в САЩ също да се създаде подобен тип фронтова организация. По време на „мирната“(!) конференция в Париж (1919 г.) Колонел Хаус, изпълняващ функцията на домакин на групата на КРЪГЛАТА МАСА, свиква най — големите умове от Уилсъновия Brain Trust, за да сформира екип по международните дела.

Той по-късно се завръща в Ню Йорк и през 1921 г. се превръща в COUNCIL OF FOREIGHN RELATIONS (CFR). CFR е съставен от американци и негово ядро — подобно на RIIA е КРЪГЛАТА МАСА. Днес CFR и ТРИЛИТЕРАЛНАТА (ТРОЙНАТА) КОМИСИЯ са едни от най — влиятелните неявни организации в САЩ. CFR заедно с групата на „Кръглата маса“ стоят зад J. Р Morgan Bank и не е странно, че самият Дж. Морган изиграва съществена роля в създаването й. Най — вътрешният кръг на CFR е орденът SKULL & BONES.

Външно погледнато, до началото на 20. век светът живее в мир. Но само външно, защото зад кулисите отдавна е подготвена първата кървава баня, която Европа нямало да забрави толкова скоро. Илюминатите схванали, че за да изпълнят плана си за Нов световен ред, трябва да предизвикват състояние на ужасно опустошение, което по възможност да засегне всички нации.

Повечето историци са единодушни, че поводът за войната е тривиален скандал между Австрия и Сърбия, убийството на престолонаследника ерцхерцог Франц Фердинанд и жена му Софи от сръбски атентатор на окултното тайно общество ЧЕРНАТА РЪКА в Сараево слага началото на Първата световна война. Това се използва от задкулисните сили, за да се реализира световна война, която Алберт Пайк предсказва преди повече от 40 години.

Тъй като бруталният ход на войната е всеобщо известен, бих искал да разгледам по-подробно само руската страна. Русия, въпреки че разполага с най-голямата армия на света, е окаяно екипирана за офанзива от подобен размер. Преди избухването на военните действия през 1914 г. БРИТАНСКАТА КОРОНА й обещава пълна помощ и военна подкрепа в случай на военни действия. С началото на войната тя ограничава подкрепата си до 10% от предвоенните плащания. Очевидно финансовите монополисти желаели — съгласувано перфектно с представения от Пайк план — да поставят Русия във възможно най-неизгодна ситуация.

По време, когато вече милиони руснаци са избити в сраженията, агентите на РОТШИЛД в Русия раздухват още повече и бездруго тежкото положение на руснаците. Тъй като философията на Илюминатите подхранва от мизерията и несигурността, усилията им имат успех и разчистват сцената за една революция, която трябвало да последва германския погром.

Революцията избухва през януари 1917 г. царят е свален и правителствените дела се поемат от временното правителство на княз Георгий Лвов. Все пак, тя не успява да обърне страницата на национална катастрофа.

Иска ми се да продължа от момента (Другата страна на Болшевишката революция), когато ТРОЦКИ и неговите метежници напускат Ню Йорк с кораба „С. С. Кристианияфиорд“ и $ 20 млн. в злато.

Техният параход, нает от ЯКОБ ШИФ, е задържан на 3 април 1917 г. от канадските власти в Халифакс, Нова Шотландия. Изглеждало, сякаш планът на Илюминатите е обречен на провал. Но и тук Шиф пуска в действие връзките си и влиянието на своите илюминирани приятели над американското правителство и Великобритания, вследствие на което пътуването е продължено. Когато пристигат в Европа, Троцки веднага заминава за Швейцария за среща с Ленин, Сталин, Кагонович и Литвинов, за да изяснят подробностите в стратегията.

Може би тук е мястото да се каже, че върховните представители на всички държави, взели участие във войната, се срещат официално в неутрална Швейцария. В сегашния си вид Швейцария е създадена през 1815 г. с решение на Виенския конгрес. На нея й се гарантира перманентен неутралитет.

Случайност?

Или, може би, едно толкова сигурно местенце в сърцето на Европа не е удобно за срещи на живеещите от войната лагери?

Пред конспираторите възниква въпросът как биха могли заедно с метежниците и цялото снаряжение да заминат за Русия. Решението идва от страна на агента на РОТШИЛД и шеф на немска тайна полиция МАКС ВАРБУРГ. Той „опакова“ всички в един вагон, запечатва го и подсигурява пътуването до руската граница. Когато влакът спира (за първи път) в Германия, се качват двама немски офицери за ескорт Те изпълняват заповедта на генерал ЕРИХ ЛУДЕНДОРФ.

Макс Варбург е брат на Пауд Варбург — първия председател на Federal Reserve Bank.

През юли 1917 г. планираният от международните банкери комплот търпи първия насрещен удар. ЛЕНИН и други се спасяват във Финландия. Малко по-късно, през ноември 1917 г. революцията успява.

Ако имаме предвид финансовата подкрепа, последвана от подготовките в Ню Йорк, това не е толкова странно. По време на кървавата гражданска война след болшевишката революция Ленин е безспорният водач на политическите движения, а Троцки се занимава с военните клонове на организацията, т.е. с „Червената армия“. Името на „Червената армия“ не е избрано случайно. Болшевишката армия под водачеството на Троцки е смъртоносното оръжие на международните банкери под господството на Ротшилд (червената табелка). Съвпадението е твърде голямо.

Исторически факт е, че повечето от революционерите, които Ленин оглавява, са евреи. В броя на „Таймс“ от 29 март 1919 г. се казва, че „една от най-интересните особености ни болшевишкото движение е големият процентен дял на не — руските елементи в групата на водачите. От около 30 комисари или водачи, които образуваш централния апарат на болшевишкото движение, не по-малко от 75% са евреи“. Според казаното от генерал А. Нехволодов френските тайни служби установяват, че Якоб Шиф дава нови $ 12 млн. директно на руски милионери. Нехволодов назовава също и Феликс Варбург, Ото Кан, Мортимър Шиф, Джером X. Хенауер, Макс Брайтунг в САЩ и Макс Варбург, Олаф Ашбърг и Живтовски в Европа като по-нататъшни спонсори в болшевишката революция.

Посланикът на Руската империя в САЩ Бакхматиев заявява, че след болшевишката победа между 1918 и 1922 г., е извършен трансфер от $ 600 млн. в злато от Русия за Khun Loeb Bank в Ню Йорк. Книгата „Пломбираният влак“ на Майкъл Пиърсън потвърждава, че според документи на Външно министерство до 5 февруари 1918 г. германците са предоставили общо 40 580 997 германски марки за пропаганда в Русия и за особени „случаи“ В същия документ се казва, че само ден след като Ленин поема властта, германската хазна дава доброволно 15 млн. марки на Русия.

Кървавото клане на милиони руснаци и поробването милиони други малко интересувало международните банкери в шествието им към световното владичество.

Към края на 19. век банките, контролирани от Ротшилд, стартират широка кампания, за да придобият контрол над богатото стопанство на САЩ. Ротшилдови в Европа финансират току-що изброените J. Р Morgan & Co. Bank, Khun Loch Bank & Co. John D. Rockefellers Standard Oil & Co., железницата на Хариман и стоманените заводи на Карнеги. Тази поредица със сигурност е нещо повече от подпора за американската икономика. Около 1900 г. Ротшилдови пращат нов агент в САЩ за съвместна работа с Khun Loeb Bank — ПАУЛ ВАРБУРГ. Запомнете този „агент на Ротшилд“ много добре. Той ще оплете в мрежите си още много организации! ЯКОБ ШИФ и ПАУЛ ВАРБУРГ стартират кампания за изграждане на ФЕДЕРАЛНА РЕЗЕРВНА БАНКА като стабилно позиционирана частна централна банка. В една реч от 1907 г. Шиф заявява пред на Нюйоркската търговска камара:

„Ако не получим централна банка с удовлетворителен контрол за набавянето на кредити, то тази страна ще преживее най-острата и стресираща финансова криза в историята си.“ (Die Absteiger на Грифин)

Речено — сторено: те хвърлят САЩ във валутна криза, а паниката на капиталовия пазар съсипва живота на десетки хиляди души в страната. Силната нестабилност на Нюйоркската борса донася на Ротшилдови не само много милиарди, но и лелеяния успех. Хитро замислено — паниката да се използва като аргумент и в края на краищата да се изгради централна банка, която да спести подобни бъдещи произшествия. Пред банковия и валутния комитет Варбург по-късно казва: „Първото, което ми дойде наум в паниката, бе, че нуждаем от една Clearing-bank (централна банка)…“ (Die Insider, Um Allen).

Окончателната версия на решението за ФЕДЕРАЛНА РЕЗЕРВНА СИСТЕМА (частната централна банка на Америка) възниква на частна земя, собственост на Дж. П. Морган — остров Джекил, Джорджия. Според разследването на Хърбърт Г. Дорси на срещата присъстват А. Пайът Андрю, сенатор Нелсън Елдрич, Франк Вандерлип (президент на Khun Loeb bank & Co), Хенри Дейвидсън (старши партньор на J.P Morgan & Co. Bank), Паул Варбург и Бенджамин Стронг (президент на Morgans Bankers Trust & Co.)

Въвеждането на Федералния резерв през 1913 г. Улеснява международните банкери да затвърдят финансовата си власт в САЩ. Първият председател на „Федералната резервна банка“ е ПАУ ВАРБУРГ.

Решението за „Федерален резерв“ е последвано от 16. допълнителен параграф на Американската конституция, който оттук нататък давал възможност на Конгреса да облага с данък персоналния доход на американските граждани. Като последствие американското правителство вече няма право да печата собствени пари, с които да финансира операциите си.

Това е моментът в историята на САЩ, когато народът започва да плаща данъци върху доходите си.

Най-важните акционери на ФЕДЕРАЛНИЯ РЕЗЕРВ (Фед) са:

• Банките на Ротшилд от Лондон и Париж;

• Lazard Brothers Bank от Париж;

• Israel Moses Seif Bank от Италия;

• Warburg Bank от Амстердам и Хамбург; Lehman Bank от Ню Йорк;

• Khun Loeb Bank от Ню Йорк;

• Рокфелеровата Chase Manhattan Bank от Ню Йорк;

• Goldman Sachs Bank от Ню Йорк.

Още тогава конгресменът ЧАРЛС ЛИНДБЪРГ нарича нововъзникналата Федерална резервна банка „невидимото правителство“ заради финансовата си власт.

Как всъщност функционира „Федералната резервна банка“?

„Комитетът по свободен пазар“ към Фед произвежда „федерални резервни банкноти“ (доларови банкноти). Те се заемат срещу облигации (полици) на американското правителство и служат за гаранция на Фед. Облигациите, от своя страна, се съхраняват от 12 Фед — банки, които трупат годишни лихви от тях.

Бележка към настоящата ситуация:

През 1982 г. американската финансова служба назова дълг в размер на $ 1 070 241 000 000. Следователно Федералният резерв събира около $ 115 800 000 000 лихви само за една година от американските данъкоплатци. Този лихвен капитал влиза непокътнат в касите на Федералния резерв и следователно — в джобовете на частните банкери.

През 1992 г. облигациите, съхранявани в Държавния резерв, бяха на стойност $ 5 000 000 000 000, а лихвените плащания на данъкоплатците непрекъснато се покачват. Федералният резерв трупа цялото това богатство, като отпуска пари на американското правителство, за което прибира лихви, а в същото време разходите му се ограничават само до боя и печат на банкноти. Това е една от най-големите измами в историята на САЩ и едва ли някой разбира, че с облигациите за американското правителство Фед притежава ипотечното право — държавно и частно — върху недвижимото имущество на всички съединени щати в Америка. Безбройните съдебни дела досега не са успели да анулират закона за „Федералния резерв“. Не съществува и правен начин гражданите да си получат парите обратно, защото Фед не е част на американското правителство, а частна компания. Така нареченият Федерален резерв е конституционно — правно неразрешен и следователно няма право да съществува. Вече девет щата търсят „държавни варианти“, за да го отменят.

Поради многото антиеврейски закони в Европа значителен брой евреи не притежават поземлена собственост и са принудени да пътуват къде ли не. Независимо от държавите, в които се установяват, намират затворено общество. В края на 19 век Царска Русия е единствената истинска пречка на Илюминатите за контрол на света.

През 1881 г. Теодор Херцл основава ЦИОНИСТКОТО ДВИЖЕНИЕ в Одеса, за да създаде държава за евреите в Палестина. През 1916 г. на една среща на B’NAI B’RITH в Ню Йорк Якоб Шиф, президент на Khun Loeb & Co. Bank е избран за предцедател на революционното „Ционистко движение в Русия“.

На 13 януари 1917 г. евреинът ЛЕОН ТРОЦКИ (преди Бронщайн) пристига в САЩ и получава американски паспорт. От време на време е забелязан да влиза в подобната на палат резиденция на ЯКОБ ШИФ. На срещите между Шиф и Троцки са обсъждани ционистките вълнения в Русия, както и поуките, направени от неуспешното сваляне на царя в Русия. Якоб Шиф финансира обучението на „метежниците на Троцки“, които са предимно евреи от източните предградия на Ню Йорк. Тренировките се провеждат на терена на РОКФЕЛЕРОВАТА STANDARD OIL COMPANI в Ню Джърси. След като получават нужното обучение за стратегиите на партизанската война, метежниците напускат САЩ, осигурени с $20 млн. в злато от Якоб Шиф. Те отпътуват с кораба „С.С. Кристианияфиорд“ за Русия, за да задвижат „Болшевишката революция“. (Следва продължение)

Троцки и Ленин са свързани с „Комитета на 300-те“ чрез Брус Локхард.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Европейският съд по правата на човека постанови, че разпятията в класните стаи в европейските училища са допустими, съобщи Асошиейтед прес.

Решението обвързва всичките 47 страни членки на Съвета на Европа.

През ноември 2009 г. съдът със седалище в Страсбург постанови, че разпятията могат да бъдат смущаващи за учениците нехристияни и атеисти.

Впоследствие няколко европейски държави начело с Италия обжалваха решението.

Днешното постановление на Висшата колегия на съда е окончателно. Колегията заяви, че не разполага с доказателства разпятията, поставени в класните стаи, да оказват влияние върху учениците.

"Общественото мнение в Европа победи", коментира италианският външен министър Франко Фратини.

Скандалът се разрази, когато родената във Финландия майка на ученика Соиле Лаутси внесе жалба, тъй като държавните училища в италианския град, в който тя живее, отказали да премахнат разпятията от класните стаи.

Според нея използването на римокатолическия религиозен символ нарушава светските принципи, които държавните училища би трябвало да спазват.

Случаят тогава породи конфронтация между традиционно католическите и източноправославните страни в Европа и страните в северната част на континента, които ревностно спазват принципа за разделение между църквата и държавата.