"Всяко начало си има и край" - твърди човечеството.В причинно-следствена връзка ще се опитам да открехна вратата на тази фраза относно състоянието на капиталистическата система и нейното обозримо бъдеще.
КАЗАНО ПО ДРУГ НАЧИН
Монопол - Думата е съставена от двата корена Моно и Полис. Моно в български превод е единично. Полисът (на старогръцки: πόλις) е античен град-държава в Древна Гърция. Възниква като общност на свободните жители (гражданите) от градските и селските територии през 8–6 век пр.н.е. В полиса са влизали земите, рудниците, каменоломните и др. Икономическа основа е трудът на робите. Развити са били два вида собственост: частна - на робовладелците, и общополисна / публична/ за всички граждани. Полисът е независим град държава, разположен на ограничена територия. Управлението на полиса се нарича политика..
Капиталът е паричният израз на стойността на вложените активи. Най-общо може да се определи като притежаваните, създадените и използваните от човека ресурси, които правят възможно и в бъдеще да се произвеждат стоки и услуги. Капиталът се дели на две основни групи. Те са Собствен и Привлечен. А от гледна точка на производството те се делят на Оборотен и Основен.
Като полит-икономическо понятие капиталът е фактор за производството във вид на стойност, която носи принадена стойност. Това е най-важното му свойство: капиталът е пари, които могат да се самоувеличават ("пари" тук е в най-широкия, а не в тесния финансов смисъл). Трябва да се разграничава капиталът от средството на труда, което може да се разглежда като физически капитал. Определено средство на труда може да стане капитал само тогава, когато собствениците му влязат в икономически отношения с други собственици на други фактори за производство. Един стан или струг сам по себе си не е капитал. Но ако неговият собственик го използва за производство на продукт за пазара, то даденото средство на труда започва да намалява своята стойност, като пренася част от стойността си върху себестойността на готовия продукт (отчитано под формата на амортизации). Затова капиталът не е свързан единствено с притежаването на самата машина, сграда и т.н., но и с определено икономическо отношение по повод вещта. Земята, природните и човешките ресурси могат да станат капитал, едва когато бъдат използвани с някаква производствена цел.В управленски смисъл капиталът е съвкупност от ресурси - парични, материали, природни и интелектуални, необходими за производството на стоки и услуги. В счетоводен аспект капитал е разликата между активите на една фирма и нейните краткосрочни и дългосрочни пасиви. Капиталът, като перо от баланса, се намира в пасива и от тази гледна точка може да се разглежда като задължение на дружеството към собствениците му. Собственият капитал се дели на основен капитал, резерви и финансов резултат. В основния капитал влиза капиталът, с който е регистрирано дружеството -парите, които собствениците му са вложили. Финансовият резултат включва неразпределената и текущата печалба или загуба на дружството.
Капиталът може да се раздели на:
- основен - тази част, която се изразходва за сгради, машини и други съоръжения и пренася на части стойността си върху готовата продукция чрез амортизациите;
- оборотен - изразходва се за наемане на работна сила, купуване на суровини и спомагателни материали и стойността му влиза постепенно в стойността на готовата продукция в продължение на един производствен процес.
Според формата му може да е:
- ресурси в материална форма - резултат от дейност, включително непосредствено предшестващ процес на производство: сгради, машини, инструменти, включени в употреба природни ресурси и земя.
- човешки ресурси, където влизат знанията и уменията на хората и техните отношения.
ИЗЪМ -Наставка за образуване на думи със значение “състояние”, “употреба”,
При капитализма капитала и земята, несвързаните с труда фактори на производство (също известни като средства за производство) са частно притежание; трудът, благата и ресурсите са търгувани на пазарите, и печалба е разпределяна между притежателите/собствениците на инвестиции в технологии и индустрии. Друга важна особеност на капитализма е разпространението на работата на надница или заплащане. Финансовият капитализъм контролира всички други форми на капитализъм.
1)Монополистичен капитализъм - с българско звучене /МК/ Мъка. Заченат в средата на 19 век, той е процес на концентрация на капитала, който води до появата на монополите - пример Стандарт Ойл на Рокфелер и други!
Финанси (на латински: financia — наличност, доход) е съвкупност от икономически отношения в процесите на формиране, разпределение и използване на централизираните и децентрализираните фондове за парични средства. В ежедневието думата финанси се използва като синоним на пари. Ключова дума в сферата на финансите се явява бюджета. Глаголът финансирам означава снабдявам с пари. С други думи, финансите служат за разпределение и преразпределение на съвкупния обществен продукт и националния доход, и за формиране и използване на бюджети с цел задоволяване на определени човешки потребности. Финансите е наука и изкуство за употреба на финансите. Финансите са паричните отношения свързани с управлението на приходите и разходите на различните институции.
Видове финанси : Държавни финанси (публични финанси) - Управлява паричните потоци на държавата. Унищожаването на държавата цели преливане на публичните финанси в корпоративните.
Корпоративни финанси (фирмени финанси) - Управлява входящите и изходящите парични потоци на фирмите.Корпоративните интереси непризнават национална идентичност и отговорност, патриотизъм, родолюбие и т.н.
2)Финасови монополи - банките са необходими за обществото паразити /пиявици/, които живеят на базата "лихва". При ранния капитализъм банките разполагат с малък ресурс и са много на брой. Те обслужват индустриалния и търговския капитал! В етапа на монополистичния капитализъм концентрацията на капитала в по-малък брой банки, води до появата на големи банки с монополно положение на пазара. И тъй като банките контролират парите те придобиват влияние над индустриалния и търговски капитал! Големите банки на практика котролират и фондовите борси, а от търговията с акции се трупат огромни печалби! Започва сливане на финасовия и индустриалния капитал - банките и свързаните с тях финасови институции (инвестиционни, пенсионни,застрахователни и т.н.) придобиват контрол над индустриалните корпорации като придобиват техни акции или изграждат лично обвързване чрез свързани лица или с установяване на трайни финансово кредитни връзки - раждат се финансовите монополи, които съчетавайки финансовия и индустриален капитал, създават финансовата олигархия. Това е крайния продукт на еволюирането на човека, който днес управлява света.
Самата финасова олигархия се изгражда на фамилна основа - Рокфелер, Ротшилд, Морган, Дюпон, Бил Гейтс и т.н.
3)Финансовата олигархия! Структурата на съвременния капитализъм е следната - има множество малки и средни предприятия, но техния дял в икономиката е сравнително малък - например в САЩ техния дял в БВП е едва 10%, а останалите 90% са на големите корпорации! Дребните и средни предприятия обикновено са зависими от корпорациите и са в икономически връзки с тях. Основния дял от тези корпорации се управляват от финасовите групи. Големите финасови групи в отделните страни са: Япония - 6; Германия - 6; Италия - 4; Франция - 9; САЩ - 20, но от тези 20 само 8 имат водеща роля и притежават най-голям дял. Водещи в осморката са Морган,Рокфелер и Бил Гейтс.Финансовите групи управляват на практика икономиката на страните и техните правителства също, защото управляват финансовите потоци. В капиталистическия свят те са реалната власт. Тяхното оръжие за налагане на волята си над обществото е Партокрацията /политическите партии/. Партиите изпълняват волята на финансовите магнати!
Притежаването и контролът над природните богатства и ресурси носители на енергия са основната цел на световната финансова олигархия. Тази цел поражда транснационалния монополизъм, наречен още империализъм.
Стремежът към разрастване на монополите, корпорациите и финансовите групировки в чужди страни поражда войните /продължение на политиката с други нечовешки средства/. Изнасят капитали които се удвоявати утрояват след ескплоатация над другите народи и богатствата на техните богатства. Финансовите групи получават власт в тези страни и ги завладяват с капитал, защото получават значителен дял от местната икономика! Те ги правят зависими с обвързват икономиката им с тази на страната майка, защото винаги дъщерните предприятия остават свързани и зависими от предприятието майка! Другият начин са отпускане на непосилни, заробващи кредити /заеми/ на правителствата!
Неоколониализмът, в частност, е предоставянето на кредити и субсидии (чрез международни финансови организации) с цел подчиняване икономиката на страните, вмешателство във вътрешните им работи, организация на преврати и "революции", подклаждане на национални разногласия, спекулации с понятието демокрация, права на човека, свобода на словото и военен натиск и интервенция.
Сблъсъкът между финансовите групировки, тяхното настървение на всяка една от тях към поглъщането на останалите, прави капитализма нестабилна ситема на съществуване на човешката цивилизация.
Въпреки опитите да бъде спасен чрез Глобализация, чрез налагане на Нов ред, КАПИТАЛИЗМЪТ СИ ОТИВА.

vesvas4.blog.bg

Разработиха Ноев ковчег за  New Orleans (Нови Орлеан, САЩ)  

Трагедията през 2005 г. в Ню Орлиънс, който почти беше разрушен от урагана "Катрина" и все още не е "дошъл на себе си", вдъхнови група  дизайнери от Бостън за развитието на идеята за плаващ град, наречен "Ной" - NOAH, или Ню Орлиънс Arcology Habitat, а именно Новоорлеански аркологически жилища.

Това е истински град, само че е плаващ. Има всички условия за живот, от училища и перални услуги до хотели, паркинги и казина. Новият Ноев ковчег може да побере до 40 000 жители,  оборудван с асансьори, ескалатори и подвижни тротоари за пешеходци. Основан е на принципите на т.нар arcology, той е с формата на пирамида с надморска височина от 360 метра и площ на основата от 3,000,000 м2. Подводната част на плаващата платформа, не превишава 75 метра. И най-важното е, че ще може да издържа на урагани с всякаква разрушителна сила.

  За Нови Орлеан е разработен аркологически плаващ град

 
Според Кевин Шопфер, ръководител на проекта NOAH, при проектиране на супер ковчега проектантите са се опитали, възможно най-добре, да вземат предвид три основни функции: в рамките на възможното за намаляване на физически и психологически удари, причинени от урагани, да се адаптира конструкцията защото  Ню Орлиънс е разположен сред твърде много вода , че се намира под морското равнище и следователно е предмет на многобройни наводнения, както и плаващия град  ще бъде изграден отчитайки вида на почвите характерни за Ню Орлиънс, който е доминиран от мека почва, тиня и глина.

За да се предотвратят бъдещи трагедии, предлагат платформата да се пусне на река Мисисипи в близост до центъра на града.

За стойността на проекта, засега не се споменава. Тя, разбира се, ще бъде астрономическа, но най-вероятно ще бъде възможна. И най-важното, плаващият град скоро може да е необходим не само за Ню Орлиънс. Ако прогнозите на учените са верни, след няколко десетилетия, в океана, вследствие на топенето на полярните ледени шапки, наистина ще доведе до опасни нива на водата и да предизвика наводнения в крайбрежните градове (особено в Северна Америка), така че, подобни ковчези ще бъдат необходими на човечеството, колкото и да струват!?!

Arcology (думата е хибрид от две думи: архитектура и екология) - архитектурна концепция, която взема предвид факторите на околната среда при проектиране на средата, обитавана от хора. Основните принципи на аркологията са развити от италиано-американския архитект Паоло Солери. В по-тесен смисъл, arcology разбирам идеята, че пътят на издигането на големи, самостоятелни, добре планирани, многопластов структури (hyperstructures), вместявайки в себе си населението на един град, може да се намали отрицателното въздействие на населените места върху околната среда. cnews.

П.П. от zahariada: Кой и как ще избира тези 40 000 души от, примерно, застрашени 4 млн? Такива спасителни съоръжения вече започнаха да се проектират, дори се появяват по света. Дали това не е новия световен бизнес от тежка категория? Кой знае! 

  zahariada.blog.bg

КОНСПИРАЦИИ: US оръжие сринало Хаити

Хенриета КОСТОВА, 21 Януари 2010; 13:35

Мощното земетресение в Хаити, отнело живота на над 75 000 души, е резултат на изпитания на американския флот. Става въпрос за учебен трус, обяви президентът на Венецуела Уго Чавес. Скандалният политик обвини САЩ, че са сринали Хаити със земята. Изпитанията, довели до катастрофата, са част от репетицията на пъклен сценарий, смята президентът. Крайната цел на схемата била разрушаването на Иран със серия земетресения, които да свалят ислямския режим, цитира Чавес испанският вестник ABC. Изводите на президента били направени въз основа на доклад, подготвен от руския Северен флот, който следи изкъсо дейността на американския флот в Карибския басейн от 2008 г.

Във въпросния доклад, твърдят източници от Каракас, последното изпитание се сравнява с друго, проведено преди седмица в Тихия океан и предизвикало в Калифорния земетресение със сила 6,5 бала по Рихтер. Твърде вероятно е САЩ да са били наясно с гигантските разрушения, които ще последват, тъй като са изпратили предварително в Хаити командващия Южното командване генерал Пол Кин за наблюдение и оказване на помощ в случай на необходимост, са част от аргументите за готвения сценарий.

Данни за съществуването на подобно тектонично оръжие не е потвърдила нито една държава в света. Обвинения в разработката и използването му обаче се появяват периодично в различни точки по света. Мексико, Перу, Чили, Куба, Иран и други държави многократно са обвинявали САЩ, СССР и Китай в предизвикване на земетресения на тяхна територия. Никога обаче не са представяни убедителни доказателства за подобни обвинения.

Преди дни Чавес обвини САЩ в пълзяща окупация на Хаити - Вашингтон отправи в зоната на бедствието няколко хиляди военни за поддържане на реда. Въоръжени са до зъби, като че ли отиват на война.

Господи, хората нямат покрив и умират от глад, не им трябва оръжие, коментира президентът на Венецуела. През април 2002 г. след 6-баловото земетресение в Тбилиси лидерът на грузинската Партия на зелените Георгий Гачечеладзе заяви, че трусовете са предизвикани от руските военни изкуствено. Според еколога били използвани възможностите на Ешерската станция за сеизмични наблюдения в Абхазия. Както е известно в Ешерската сеизмична лаборатория още през съветско време са работили над създаването на тектонично оръжие. Позовавайки се на руски източници Гачечиладзе заяви, че Ешерската сеизмична лаборатория продължава да е един от най-строго засекретените обекти и се намира на пряко подчинение на Генщаба на въоръжените сили на Русия.

Лидерът на зелените цитира изказване на видния руски учен в областта на сеизмологията Алексей Николаев, според когото още през 1970-те години в Средна Азия в района на Памир военните са използвали тектонично оръжие, предизвикало земетресение със сила 7 по Рихтер.

За използването на подобно оръжие е необходимо създаването от самата природа на съответни условия в земната кора и конкретно предпоставки за земетресение. Такива предпоставки са били създадени в Кавказкия регион през април 2002 г.

Всъщност през 2005 г. Томският отдел на руската Федерална служба по интелектуална собственост, патенти и стокови знаци издаде на учени от Иркутск патент за изобретението Способ за управление на режима на намеса в преместването на фрагменти на сеизмично активните тектонични разломи. В медиите патентът веднага бе наречен "патент за тектонично оръжие". Проектът обаче е разработен за осигуряване на сеизмичната безопасност в мегаполиси и екологично опасни обекти, на строителни площадки и при проектиране на особено важни строежи.

Учените обаче смятат, че като се използва вътрешната ритмика на Земята може да се проектира време и място за изкуствено предизвикано земетресение, да се увеличи значително силата му и съпътстващите ефекти.

Според посветената на тектоничното оръжие книга на инженер изследовател на ракетно-космически комплекси Юлия Кобринович, непосредствената разработка на тектонично оръжие в САЩ и СССР започва практически едновременно  -  в средата на 70-те години на миналия век. Сведения за тези проекти в медиите обаче липсват.

Известно е само за осъществената в СССР в рамките на програма Меркурий-18 (НИРN2М 08614ПК)  методика за дистанционно въздействие върху зоните на земетресения с използването на слаби сеизмични полета и пренасяне на взривна енергия. Съществуват и разработки по друга подобна програма под кодово име Вулкан. По данни на Стокхолмския институт по световни проблеми (СИПРИ) темата тектонично оръжие е изключително засекретена, но по нея се работи активно в САЩ, Китай, Япония, Израел, Бразилия. Нито една от тези държави обаче не признава, че владее подобно оръжие.

Като тектонично оръжие могат да се използват всякакви средства, предизвикващи вибрации в земната кора: взривове, специално монтирани на определени места вибратори, както и разклащане на голямо количество течност в места на тектонично напрежение.

Най-мощният в света сеизмовибратор ЦВО-100 е построен през 1999 г. на научния полигон край град Бабушкин, Южен Байкал. С разработката му се занимават учени от Сибирския отдел на Руската академия на науките.

Сеизмовибраторът представлява стотоново метално съоръжение, чието движение създава стабилен сеизмичен сигнал. Съвременните сеизмовибратори обаче са твърде слаби, за да бъдат използвани като тектонично оръжие.

Задвижването на течности във водохранилища и шахти на неустойчиви терени може да предизвика сериозни земетресения. Така запълването с вода на язовир Кариба в Африка направи района сеизмично активен. В Швейцария на брега на езерото Цуг през нощта на 5 юли 1887 г. 150 000 кубически метра пръст се раздвижиха и разрушиха десетки къщи, убиха много хора. Причина за трагедията най-вероятно са работите по укрепване на неустойчиви почви в района.

Да предизвика мощно земетресение може и подземен взрив. Работата над такива взривове започва в средата на 1970-те по нареждане на Пентагона. Първият образец на проникваща бойна глава е разработен в началото на 80-те години за ракетите със среден обсег Пършинг-2. След подписването на Договора за ракетите със среден и малък обсег усилията на американските специалисти са пренасочени към създаването на такива боеприпаси за междуконтиненталните балистични ракети.

На 28 май 1993 г. в Западна Австралия е регистриран силен трус, придружен от серия мощни взривове и странно сияние. Епицентърът му бил недалеч от парцел, в който сектата Аум Шинрикьо построила секретна лаборатория. Австралийският геолог Гери Мейсън твърди, че земетресението е било тест на електромагнитно супероръжие. Непосредствено преди смъртоносния трус в Кобе, Япония през 1995 г., когато загиват над 5000 души, очевидци видели в небето загадъчни червени мълнии. Според непотвърдени данни бедствието е дело на Аум Шинрикьо, която употребила устройство, извличащо енергия от земните недра.

 Скандалният политик Владимир Жириновски неотдавна предупреди, че Русия разполага с оръжие, по-мощно от ядреното. До началото на 90-те години на ХХ век руските учени работели успоредно по проект за класическо тектонично оръжие, поразяващо врага със серия от подземни ядрени взривове в зони на сеизмичен риск (проектът Вулкан) и проекта Тесла - технология за изкуствено предизвикване на трусове. По данни на Ню Йорк Таймс  в средата на 70-те в московски институт започват тестове на 40-тонно устройство, способно да генерира магнитно поле, 250 000 пъти по-мощно от това на Земята. Целта на експеримента била посредством контролирано бомбардиране с определени честоти на земната кора да се изучи механизмът на възникване на трусове и да се предотвратят бъдещи катастрофални земетресения. Западни експерти изразяват съмнение, че проектираният впоследствие Магнитохидродинамичен, MHD генератор не е нищо друго, а работещо тектонично оръжие на Съветите. Експертът Джейсън Джефри не изключва версията прототип на MHD да е причинил мощното земетресение в Тянгша, Китай на 28 юли 1976 г., което отнема живота на повече от 650 000 души.

Съществуват спекулации и около американската програма HAARP,Активна високочестотна програма за изследване на полярното сияние. Водещи специалисти в  САЩ разработват високочестотни генератори, снабдени с лъчево оръдие, способни да трансформират в плазма атмосферните йони при свръхвисоки температури. В този експеримент участва и най-големият в света йоносферен нагревател - устройство, бомбардиращо горните слоеве на атмосферата с гигавати високочестотни радиовълни. Въздействайки върху интензитета на генерираното от земното ядро геомагнитно поле, създателите на геофизичното оръжие практически са в състояние да програмират наводнения, тайфуни, смерчове и дори земетресения във всеки регион на планетата. Счита се, че изградените по програмата HAARP високочестотни излъчватели са разположени в норвежкия град Тромсьо и във военната база на САЩ Гакхон на 450 километра западно от Анкъридж, Аляска. След въвеждане в експлоатация на третия, най-мощен излъчвател в Гренландия, геофизичното оръжие ще бъде в състояние да промени пейзажа на цяла Евразия от Атлантическия до Тихия океан.

ЗАПЛАХА

Земята може да бъде разрушена, ако се генерират вибрации в резонанс със геомагнитното й поле, предупреждават учени. Земетресенията са заплахата на бъдещето, алармира директно сеизмологът Кери Сий от Калифорнийския технологичен институт. Населението на Земята наближава 7 милиарда, а повече от 40 града с население от над един милион души се намират на разстояние до сто километра от сеизмично активни зони. Рискът от мощен трус с колосален брой жертви е по-голям от всякога. Дори и най-големият злодей не може да си представи какво би станало, ако стихията бъде превърната в оръжие за масово поразяване.

www.maritsa.com/show.php


Още по темата:

samvoin.blog.bg/politika/2011/03/12/atomna-trevoga-v-iaponiia-zemetresenieto-izmesti-osta-na-zem.704571

И още за това как се предизвикват "природни бедствия":

samvoin.blog.bg/politika/2010/09/04/voenen-sinoptik-sreshtu-rusiia-e-izpolzvano-klimatichno-oryj.600482

ПЪРВА БАЛКАНСКА ВОЙНА (1912–1913 г.)Българската войска вписа в своите страници още една светла дата, тя прибави още един неуведаем венец, тя изпълни още една свята служба към България, за която българският народ вечно, докато българското име се произнася, ще й бъде признателен.
    Атанас Буров, 14 март 1913  
Дълбоките причини за участието на България в Първата балканска война са заложени още в несправедливия Берлински договор от 1878 г., който оставя извън пределите на свободното отечество големи територии, населени с българи. Оттук произтича и политическата цел на войната – обединението на българските земи.

В същото време в борбата за разпределяне на "османското наследството" в Югоизточна Европа се включват всички граничещи с империята балкански държави. Военнополитическите реалности налагат сключването на съюз между България, Сърбия, Гърция и Черна гора. Нито една от тези държави не може сама да води успешна война срещу все още силната във военно отношение Османска империя.

Инициираният от България съюз става реалност през първата половина на 1912 г. На 29 февруари се подписва Договор за приятелство и съюз между Царство България и кралство Сърбия, придружен от таен анекс, а по-късно и от военна конвенция. Те най-общо регламентират взаимоотношенията между двете държави и техните армии по време на войната и след нейното завършване. Такива в общи линии са функциите и на подписания на 16 май Отбранителен договор между България и Гърция. Той също е съпроводен от военна конвенция. По-късно България и Черна гора постигат устно съглашение за всестранна помощ в случай на война. Въпреки че има претенции за запазване на "балканското равновесие", Румъния запазва неутралитет.

Създаването на Балканския съюз позволява да се постигне общо взето благоприятно за него съотношение на очакваните да действат от двете страни сили и средства.

Мобилизацията на съюзните армии е предвидена за 17 септември 1912 г. Указът на Фердинанд за обща мобилизация на въоръжените сили на Царството е подписан към обяд на същия ден. Телеграфът разнася бързо известието в цялата страна, а кореспондентите отбелязват: "Зовът за мобилизация се посреща не с радост, не с неодобрение, а с буен, неудържим луд ентусиазъм". Запасните се стичат масово към войсковите части, окичени с цветя и изпратени с доброжелателни възгласи. Мобилизационните пунктове се препълват освен с редовно призованите и с много доброволци. За малко повече от седмица Българската армия достига около 600 000 души.

Едновременно с това Министерството на войната е обсипано с молби и заявления на българи от Тракия и Македония. Невиждан феномен е, когато над 14 600 доброволци, като следовници на Българското опълчение от 1877–1878 г. назовават себе си Македоно-одринско опълчение и тръгват под разветите бойни знамена за обединение на родината. От доброволци се формират и специални чети за действие в тила на противниковата армия. Само до края на месеца на територията на страната се създават 50 чети, които в хода на войната нарастват до над 90.

На 29 септември в района на Стара Загора се установява Главното командване на армията. По конституция ролята на главнокомандващ се полага на царя. Поради недостатъчната си военна подготовка Фердинанд извиква от запаса и назначава за свой помощник генерал-лейтенант Михаил Савов. За началник на Щаба на Действащата армия е определен генерал-майор Иван Фичев.

Едновременно с мобилизацията се осъществява съсредоточаването на войските към районите на военните действия. Максималното натоварване на железопътните линии и ускорените пеши маршове позволяват към края на септември частите и съединенията да заемат своите места. На Източнотракийския театър на военните действия са развърнати три обединения. Втора армия под командването на генерал Никола Иванов се разполага в района на Хасково, Марица, Любимец и има задача да блокира Одринската крепост. Първа армия начело с генерал Васил Кутинчев се групира в района на Тополовград от двете страни на р. Тунджа, а Трета армия на генерал Радко Димитриев е зад нея, в района южно от Ямбол и Стралджа. На двете армии предстои да нанесат главния удар по противника.

Срещу българските войски в Тракия е развърната Източната турска армия на Абдулах паша. Тя също получава задача за активни действия. Предвижда се армията, като се опре на крепостите Одрин и Лозенград, да настъпи на север и разгроми българските войски.

Седма пехотна дивизия е поставена в състава на Втора съюзна армия и предстои да настъпва по долината на р. Струма. За действия в Родопите са определени Родопският и Хасковският отряд.

Българската армия изпреварва с няколко дни противника в стратегическото развръщане и това я поставя в по-благоприятна оперативно-стратегическа обстановка.

 

 

На 5 октомври телеграфните агенции оповестяват манифеста на българския цар. "Нашето миролюбие се изчерпа... Нашето дело е право, велико и свято. Със смирено упование в закрилата и помощта на всевишния възвестявам на българския народ, че войната за човешки права на християните в Турция е обявена. Повелявам на храбрата българска войска да навлезе в турските предели!". С тържествен звън на църковните камбани добрата вест обхожда градове и села. Жребият е хвърлен. Войната започва. Едно дълбоко чувство вълнува народ и армия и то е да се сложи край на страданията на братята и да се обедини Майка България.

t;p>Стремителните действия на българските войски в Източна Тракия изненадват противника. Втора армия се насочва в обхват за блокиране на Одринската крепост. Към Лозенград и Хаскьой нанасят мощен удар основните сили на Първа и Трета армия. Бързината при развръщането, действията във фланг и тил на противника решават изхода на срещните боеве при Селиолу, Ескиполос, Петра, Гечкенли и Ериклер. Източната турска армия отстъпва и войските на Трета армия превземат Лозенград. Тази крепост, за която пруският стратегически съветник на султана генерал Фон дер Голц казва, че може да бъде овладяна само след продължителна обсада, пада в български ръце на седмия ден от началото на войната. С основание военният кореспондент на в. "Дейли Телеграф" Луи Бързина определя превземането на Лозенград като "един от най-големите триумфи, каквито въобще военната история познава".

 

Не е минало много време откакто военният министър на империята Назим паша се е обърнал към подготвящите се за фронта войски с думите: "Не забравяйте да вземете със себе си своите парадни униформи, тъй като ще имате нужда от тях, за да дефилирате из улиците на София". Парад на победата се провежда, но не от турските, а от българските войски в Лозенград.

Опасението от бързите успехи и загубеното време за тяхното отпразнуване позволяват на противника да се съвземе. Като подвежда нови сили и оттегля оцелелите при Лозенград части, той заема подготвения рубеж Люлебургаз–Бунархисар. И тази отбранителна линия не може да спре българските войски. Само за пет денонощия тя е пробита и противникът е принуден да се оттегли към цариградския полуостров. За тази победа в. "Таймс" отбелязва: "Истински герой на деня е българският пехотински войник... Търпелив, издръжлив, весел и засмян... в решителния момент на боя той се явява в един нов, удивителен лик. На него преди всичко се дължи сполуката и победата".

В другата крайност е оценката, дадена от турските генерали за част от собствените войници. Командирът на 3-ти корпус Махмуд Мухтар паша е принуден да признае: "У анадолските войници почна да се забелязва особено душевно състояние: те почнаха да си говорят, че напразно проливат кръвта си за Румелия". Същият този паша сигурно дълго време е преследван от кошмара на бягството от Лозенград, когато в бързината забравя собствените си обсипани с брилянти сабя и табакера.

С победата при Люлебургаз и Бунархисар българската армия фактически постига целите на войната в Източна Тракия. Въпреки това Фердинанд отхвърля предложението за водене на преговори и сключване на примирие и заповядва продължаване на военните действия. Погрешно решение на българския владетел, което води до по-продължителна война. Общата обстановка на цариградското направление вече не е в полза на съединените Първа и Трета армия. Сред изтощените войски избухва невиждана холерна епидемия. Разтегнатите комуникации затрудняват снабдяването, а това се отразява неблагоприятно върху боеспособността и бойния дух на воините. В същото време противникът подвежда свежи сили от дълбочина и постига общо превъзходство в сили и средства.

Двудневните ожесточени боеве в началото на ноември не водят до пробив на Чаталджанската позиция и българските войски преминават към отбрана. Предложението за преговори се приема и те започват в Лондон.

Есента на 1912 г. е белязана с активни и успешни действия на българските флот и авиация. Въпреки абсолютното превъзходство на противника на море нашите моряци дръзват да атакуват турските конвои. През нощта на 7 срещу 8 ноември под командването на капитан ІІ ранг Димитър Добрев на бой отиват миноносците "Летящи", "Смели", "Строги" и "Дръзки". Те атакуват последователно противниковия крайцер "Хамидие". С умела маневра мичман Георги Купов подвежда "Дръзки" на 50 м от целта. Изстреляното торпедо пробива носа на кораба, който едва стига до Цариград. Противниковият флот свежда до минимум активността си в Черно море.

Наскоро зародилата се българска авиация записва славни страници в своята бойна история. На 16 октомври поручик Радул Милков и подпоручик Продан Таракчиев за първи път бомбардират Одрин и предизвикват истинска паника сред противника. Самолетите се използват също за наблюдение и разузнаване чрез фотографиране на противниковите укрепления, за насочване на стрелбата на артилерията, разпръскват позиви. Авиацията дава и първата жертва – при изпълнение на отговорна задача загива поручик Христо Топракчиев.

Успешно се развиват бойните действия на българските войски и по другите оперативни театри. Настъпващите в Родопите два отряда разгромяват противостоящия противник и навлизат в Беломорска Тракия. Новосформираният Кърджалийски отряд във взаимодействие с част от Македоно-одринското опълчение обкръжава и пленява в долното течение на р. Марица и Мерхамлъ корпуса на Явер паша. По този начин отрядите осигуряват десния фланг на главната ударна групировка. Поставената в състава на Втора съюзна армия 7-а пехотна дивизия настъпва по долината на р. Струма и стига до Солун. Впоследствие действащите в Родопите и в района на Солун войски формират Четвърта армия под командването на генерал Стилиян Ковачев.

На Македонския театър на военните действия съюзническите войски от Сърбия, Гърция и Черна гора не срещат сериозна съпротива. Голямото превъзходство в сили и средства им позволява за малко повече от месец да разгромят противника, който продължава да оказва съпротива само в крепостите Янина и Шкодра. Неоценимо съдействие на настъпващите войски оказват действащите в тила на противника многобройни български чети. Победителите обаче не преследват оттеглящите се в Албания турски войски, а се заемат с утвърждаване на своята власт в овладените територии.

През зимата на 1913 г. бойните действия на Източнотракийския театър продължават с пълно напрежение. Дошлите на власт младотурци прекъсват преговорите и подновяват войната. За подобряване на общата обстановка с изпреварващи действия новосъздадената Четвърта армия овладява част от Галиполския полуостров и излиза на широк фронт по брега на Мраморно море. В същото време противникът търси да постигне прелом във войната. Той предвижда с удари при Чаталджа и Галиполи да бъдат разгромени българските войски и деблокиран обкръжения Одрин.

Първа преминава в настъпление Чаталджанската армия. Цяла седмица не секват ожесточените сражения в полосите на 10-а и 4-та пехотна дивизия. Не заглъхват артилерийският огън и бойните викове. В същото време 7-а пехотна дивизия удържа натиска на Булаирския корпус. Със силни контраатаки позициите на Галиполския полуостров са възстановени. Геройски се държи и Македоно-одринското опълчение при Шаркьой. Само за две денонощия то отхвърля обратно в морето десантиралите части на 10-и корпус. Така до края на януари е провален замисълът на турското командване за поврат във войната.

Венец на Първата балканска война поставят бойните действия за овладяването на Одринската крепост. Нейният 65-хиляден гарнизон с 542 оръдия е блокиран още в началото на войната. Самата крепост е изграждана в продължение на много години и се състои от две-три позиции. Реките Арда, Марица и Тунджа я разделят на четири сектора – западен, северозападен, източен и южен. Идеята за овладяването на крепостта възниква през декември 1912 г. Създава се специална комисия начело с командващия Втора армия генерал Никола Иванов, която разработва плана за действие на войските. Главният удар се нанася в източния сектор.

В 13,30 часа на 11 март 1913 г. мощните залпове на артилерията поставят началото на Одринската операция. От двете страни едновременно водят огън близо 1000 оръдия. Атаката на пехотата започва през нощта. Безшумно и скрито войските от източния сектор се приближават до противника. Изненадани от мощта на силния удар турците отстъпват предните позиции. Активните действия по останалите сектори приковават противника и не му позволяват маньовър.

Решителна за овладяване на крепостта се оказва атаката през нощта на 12 срещу 13 март. В неудържим щурм се понасят бойците от 23-ти шипченски, 10-и родопски, 32-ри загорски и 29-и ямболски полк. Един след друг падат фортовете Айвазбаба, Айджийолу, Кестенлик и Йълдъз. Пробивът е извършен и до обяд Одрин е овладян. Над "Султан Селим" джамия се развява знамето на победата, побито от редник Михо Георгиев от 29-и ямболски полк. Плененият Шукри паша предава сабята си на генерал Никола Иванов с думите: "Уверих се, че за българите няма непревзимаема крепост. Щастлив съм, че се предавам на герои".

Истински щастлив обаче е командирът на войските от източния сектор генерал Георги Вазов. В заповедта си от 13 март той се обръща към бойците: "Светът има да се чуди на вас доблестни синове на България, че можахте в 30 часа да превземете една от най-силните крепости... Вие вписахте вчера и днес нова славна страница в нашата история. Благодаря Ви. Гордея се, че съм Ваш началник. Гордея се, че съм българин...".

Когато българските пехотинци, артилеристи и сапьори сплитат лавровия венец на победата при Одрин, военните специалисти оценяват по достойнство това. Комендантът на Тулонската крепост полковник Пиер де Мондезир отбелязва в своя труд, посветен на българския успех: "Превземането на Одрин стои наред с най-славните военни подвизи във военната история на всички народи".

Юридически край на войната поставя подписаният на 17 май 1913 г. в Лондон мирен договор. Турция отстъпва на съюзниците "всички територии на империята върху европейския континент на запад от линията Енос върху Егейско море до Мидия върху Черно море, с изключение на Албания". Победа, която струва скъпо на съюзниците. Общите загуби на българската армия надхвърлят 84 000 души, на сръбската – 31 000, на черногорската – 16 000 и на гръцката – 5000. Остава да се реши съдбата на освободените земи. За съжаление това няма да стане на основата на приноса на отделните държави за постигнатата победа.

Първата балканска война възниква и се води в особено важен етап от развитието на военното дело и на световната история. В резултат на развитието на средствата за поразяване въоръжената борба навлиза в своя машинен период. В същото време почти са оформени двете коалиции (Централните сили и Антантата). Затова интересът към конфликта на Балканите е огромен. Не само поради необходимостта за привличане на нови съюзници, но и от гледна точка на военното изкуство. Новости във военното дело наистина се появяват в използването на скорострелната артилерия, бездимния барут, тежките картечници, самолета, в подготовката и провеждането на боя, сражението и операцията. Те са плод не само на новите технически средства, а най-вече на бойното майсторство на българската армия в тази справедлива война. Нейното изкуство става обект на изучаване във военните академии на всички европейски държави.

Източник:

Балкански войни

 

Предишна - Следваща



Взето от: dolsineq.blog.bg
    

Японският премиер Наото Кан обяви атомна тревога в страната след опустошителното земетресение с магнитуд от 8.9 по скалата на Рихтер, съобщава БиБиСи.  

По-рано в азиатската страна затвориха успешно четири ядрени централи, които се намират в най-голяма близост до епицентъра на труса. Сред тях бе и ядрената електроцентрала "Фукушима", където бе засечен проблем в охладителната система на реактора.

БиБиСи посочва, че според японското законодателство извънредно положение се обявява при подобна ситуация със системата за охлаждане. Междувременно пожар обхвана АЕЦ Онагава в японската префектура Мияги.

Въпреки обявената тревога японският премиер увери, че няма опасност от радиация.

Oт Световната ядрена асоциация изрично подчертаха, че подобно извънредно положение се обявява винаги при такива ситуации и не е признак, че в страната има изтичане на радиация.

Същевременно американският държавен секретар Хилари Клинтън обяви, че американски военни самолети са транспортирали до една от атомните електроцентрали в Япония крайно необходимата охладителна течност. По всяка вероятност тя е имала предвид пострадалата при земетресението АЕЦ "Фукушима 1", отбелязват световните агенции.

annews.blog.bg

Мощното земетресение в Япония на 11 март  е изместило оста на въртене на Земята с почти 10 сантиметра.

„Въздействието на този феномен върху оста на въртене е по-голямо, отколкото дори случилото се   през 2004 г. по време на земетресението в Суматра (тогава земетресение измества оста на Земята с 6 см)“, – съобщава  Националният институт по геофизика и вулканология, Италия.

Ето и още едно мнение: „По моите изчисления, продължителността на деня се съкрати с 1,6 микросекунди (милионни части от секундата -.Б.ред) Земетресението в Чили намали денонощието с около 1,2 микросекунди“ – казва   експерта от  Лабораторията за реактивни двигатели на НАСА Ричард Грос.

И ОЩЕ>

eklisiast.blog.bg

След близкоизточните протести, в които се включиха редица държави с диктаторско управление, революционна вълна спонтанно се надига във Видин. За някои това, може би, е изненада, но явно ситуацията дотолкова се е влошила в забравения и беден Северозапад, че е накарало достатъчно хора, достигнали критична маса, да заговорят за протести и гражданско неподчинение. Което е видно от профила на протестното движение направено, разбира се, във фейсбук: …
Прочети целия материал

eklisiast.blog.bg