Публикувано от bulgarianhistory на 04/02/2013 в Събитие на деня · 1 Коментари · 324 преглеждания

 На 4 февруари 1872г. е роден един от големите български революционери, борец за свободата на онези изстрадали българи, които въпреки резултата от Руско-турската война са останали под чужда власт. Името му е Георги Николов Делчев, но на нас е по-известен просто като Гоце Делчев. Роден е в град Кукуш, намиращ се в днешна Егейска Македония, в семейството на Никола и Султана Делчеви. Има трима братя – Христо, Димитър и Милан. Образованието си започва от малък, в родния си град, а по-късно продължава в Солунската българска мъжка гимназия. Там той до голяма степен усъвършенства възгледите си за бъдещето на българите, останали в пределите на чужди държави. Сближава се с други бъдещи видни дейци, сред които Даме Груев и Гьорче Петров и основава таен революционен кръжок. В края на века, през 1891г., Делчев заминава за София. Подава документи и е приет във вече прочутото Военно училище в столицата. Само месец преди завършването му обаче, Гоце Делчев е изключен от него, заради участието си в социалистически кръжок. Тази рязка промяна в живота му обаче не го спира, напротив, след като обучението му приключва, той решава да се отдаде изцяло на борбата за свободата на македонските българи. За целта решава да ползва изградената и добре уредена образователна мрежа на Българската екзархия.

През 1894г. е изпратен в град Щип, където действа като учител. Там се среща именно със своя съмишленик от Солунското училище – Дамян Груев, основател на БМОРК(Български македоно-одрински революционни комитети). Гоце Делчев е впечатлен от организацията и по покана на Даме се присъединява към редиците и. Превръща се в изключително активен деец на революционерите – организира редица погранични пунктове, както и нелегални канали към вътрешността на Македония. Предложен е и участва в Солунския конгрес на комитета, в който се изработват програмата и устава.  От 1896г. учителствува в Банско, където успешно създава мрежа от комитети в пограничните райони. Става задграничен представител на БМОРК в София и като такъв участва на заседанията на Върховния македоно-одрински комитет. С помощта на български офицери създава четнически институт на организацията, който започва да праща подготвени войводи и чети във вътрешността на Македония. През цялото това време, Гоце Делчев работи върху популяризирането на организацията, тя продължава да събира нови и нови привърженици, а самият той прави всичко по силите си да снабдява комитета с оръжие, провизии и пари.

Предприема няколко обиколки из териториите на Македония, Одринска Тракия и Родопите. Разделя районите на революционни окръзи, подобно на БРЦК преди Априлското въстание. Обикаля района около Мелник и посвещава редица българи в идеите си, основава и Мелнишки комитет, начело на който застава Илия Даскалов. През 1900 година заживява за кратко в Бургас, където открива фабрика за бомби, които са използвани в много от атентатите на организацията. Отправя се на обиколка из Одринска Тракия, а от 1902г. заедно с Гьорче Петров изработват нов устав и програма на комитета. Тя си поставя за цел привличането и сплотяването „на всички недоволни елементи в Македония и Одринско, без разлика на народност“. В годините той се превръща във фактически лидер на организацията. Благодарение на упоритата и всеотдайна работа, комитета набира сила и се приближава все повече до осъществяването на идеала си. Самият Гоце Делчев обаче все още не е на мнение, че положените усилия са достатъчни, той смята, че е твърде рано да се прибягва към революция. Именно заради това се противопоставя на взетото през 1903г. решение през пролетта на същата година да се вдигне въстание. Успява с помощта на Даме Груев и други верни последователи да отложи началото на бунта до лятото на същата година, като променя и тактическия план за действие. Решено е борбата да започне като партизанска война, като на оръжие се вдигнат само планинските и полупланинските райони, в които действат добре въоръжените чети.

През март 1903г. Гоце Делчев оглавява чета и продължава да подготвя бъдещите събития. Взривява моста над река Ангиста, на железопътната линия между Солун и Одрин. Два месеца по-късно, на път за среща с други комити, нощува в с.Баница, Серско. Турската потеря обаче е известена за преминаващите през селото революционери. Под командването на майор Хюсеин Тефиков, който е и съвипускник на Гоце Делчев, местността е блокирана. Делчев се опитва да изведе четата и да спаси хората си, но това се оказва невъзможно. След еднодневно сражение с по-многобройния враг, на 4 май 1903г., Гоце Делчев пада убит. Неочакваната му смърт се оказва един от най-тежките удари, отправени по комитета. Тялото му първоначално е погребано в общ гроб в селото, а по-късно останките му са преместени и се пазят в урна в “Илинденската организация” в София, до 1946г., когато по желание на СССР и Югославия, БКП предава костите му в град Скопие. По време на Междусъюзническата война родния град на Делчев – Кукуш, както и лобното му място – с. Баница са опожарени от гърците, а населението им е изгонено. С действията си гърците, сърбите, а по-късно СССР се стараят всячески да изградят т.нар. “македонски народ”, само и само той да бъде отделен от България. Именно затова името на Гоце Делчев навсякъде из тези държави продължава да бъде споменавано като “македонски герой”. Това е и една от причините за съществуването на настоящия конфликт в Македония, изграден върху едни не дотолкова добре скроени лъжи.

Уважаеми читатели, “Българска история” разчита на вас. Този проект не е финансиран от фондации, организации или партии. Разчитаме единствено на собствените си средства,усилия и време. Може да дарите малка сума за поддържането и развитието на този сайт ТУК. Дори да не го сторите, ние няма да спрем да се развиваме и да продължаваме напред, но все пак ще сме ви благодарни от сърце, ако ни подкрепите.

Ключови думи: Гоце Делчев, македония, революционер

Паметникът в Тел Авив, в чест на българския народ, който спаси своите евреи от нацистките лагери на смъртта, е бил осквернен от неизвестни лица. За хулиганската постъпка съобщи екипът на българския сериал „Недадените", посветен на събитията у нас от преди 70 години.

От филма са изпратили и специално писмо до израелския посланик Н.Пр. Шаул Камиса Раз, в което настояват кметството в Тел Авив да предприеме необходимите мерки паметната плоча да бъде почистена и в бъдеще да не се допуска нейното оскверняване. Според кинотворците очернянето на българския паметник поругава и паметта на всички, които имат принос за спасяването на българските евреи в страшните години на Холокоста. Те са възмутени, че това става в навечерието на 70-та годишнина от онези събития.

„Като българи не можем да допуснем, че в Държавата Израел би могло да има личности, които поставят под съмнение този факт или омаловажават героичната постъпка на целия български народ", се казва в писмото, изпратено от продуцента на филма „Недадените" Мирослав Боршош.

Родните творци вярват, че хората, които са дръзнали да посегнат на паметта на героите, ще се разкаят за постъпката си. Паметната плоча бе поставена преди 12 години в Тел Авив и на нея има следния надпис на български и иврит "Признателност и благодарност на българския народ".

От болницата поискали 1000 евро от 23-годишната българка

Северната италианска област Емилия Романя поиска 1000 евро от 23-годишна българка, родила в обществена болница между Коледа и Нова година, съобщава 24 часа.

Според местните медии родилата в Инферми, до курорта Римини, българка била безработна от известно време и именно поради тази причина здравната каса поискала да й бъде платена сметката по раждането и престоят в болницата.

В същото време не се предвижда заплащане в случай на аборт от страна на безработни българки и румънки. Абсурдът засяга само гражданките без работа и без здравна осигуровка на последните две приети в ЕС страни.

Причината за това според местните власти е, че България и Румъния не предвиждат на териториите си безплатно здравно обслужване на собствените си граждани, ако те не са осигурени, а и не покриват сметките по лечението им, ако то се е наложило в друга страна от ЕС.

Според изданието "Романя ной" 23-годишната българка разбрала, че трябвало да плати 981 евро за раждането само дни преди него. С тази цел тя се обърнала за помощ към фондацията "Папа Йоан XXIII".

"Това е парадоксална ситуация. Нелегалните имигранти се оказват по-защитени, тъй като те разполагат с карта STP (която им гарантира безплатна здравна помощ - б.а.)", казва Енрико Мазини от службата по майчинство във фондацията. Според него проблемът с българката е заради това, че няколко дни преди да роди й изтекъл периодът, в който имала право на социални помощи.

Българката живее на Апенините от 7 г. и дошла тук, за да учи. През летните периоди обаче работела в барове и ресторанти. За последен път работила през лятото на 2011, след което забременяла, така че през лятото на 2012 г. не е работила. Затова и не могла да натрупа необходимия стаж, за да може да се възползва от безплатна здравна осигуровка по-късно. А България не й плащала разноските по нея.

Според Мазини много българки и румънки днес не са запознати с този абсурд. Дори самата болница, в която родила българката, не знаела дали сметката й ще набъбне, ако тя останела повече дни в нея.

Семейството на болно от рак българче е получило отказ от френската каса за семейни надбавки. Снимка: архив, Reuters

В Световния ден за борба с рака френски правозащитници готвят протест заради българче, страдащо от това заболяване, пише френският в. "Депеш".

Мариела е на 9 години и е от ромски произход. Тя пристига във Франция през декември 2011 г. с родителите си, за да се лекува, защото в родината си не е имала достъп до здравни грижи заради произхода си, твърди изданието. Момичето е било прието в болницата Пурпан в Тулуза, а после и в Алби. Детето обаче не получава помощи за образование, предназначени за деца в неравностойно положение във Франция.

Семейството на Мариела е получило отказ от френската каса за семейни надбавки и майка й Стефанка е завела дело. Днес съд в Алби би трябвало да се произнесе по случая.

От френската организация "Образование без граници" също са се заели със случая и днес организират протест в подкрепа на Мариела. Той ще бъде пред сградата на съда в Алби. Ако съдът не постанови отпускането на помощите, организацията е замислила серия от демонстрации и петиции, с които привлече вниманието, пише БТА.

http://www.dnes.bg
 

Новото е, че това вече се е превърнало в проблем за министър-председателя. Всъщност то е проблем за всеки политик във всеки един момент, но на едни е дадено да го разберат по-рано, на други - по-късно.

Бойко Борисов все още се къпе в купената любов на повечето медии. Един свещеник го посрещна в Разград с думите "Днес е един хубав християнски празник Сретение Господне, което значи среща с Господ, а ние имаме среща с Ваша милост" и това се превърна в първа новина.

Няколко часа по-рано премиерът заяви в "Панорама", че ДПС контролира голяма част от медиите "чрез своя депутат г-н Пеевски" и това не се превърна в новина. Омерта! Медийният монопол може да направи управлението ти безгрижно, може да ти спести неудобните въпроси, но може и да те цензурира. Дойде ред и на Борисов да го разбере.

Някъде по времето, когато свещеникът сравняваше премиера с Господ, някой реши, че единдокумент трябва да "изтече". Пак за Бог става дума, но малко по-източен. В платформата за анонимно публикуване на документи BalkanLeaks се появи копие от досие за вербуване на Бойко Борисов като агент Буда от средите на организираната престъпност.

В такива случаи медиите трябва да проверят автентичността на документа, да потърсят реакции, да обяснят контекста. Те обаче решиха да не забелязват. Мълчанието е най-безопасно, когато усещаш, че пластовете се разместват, но още не знаеш ти от коя страна си се озовал.

Премиерът отрече да му е било предлагано вербуване и призова наред с този документ да бъде публикуван и документът, с който той отказва сътрудничество. Превеждам - Борисов твърди, че е отказал нещо, което не му е било предлагано. Логика няма, има голямо объркване.

В тази ситуация Бойко Борисов може да получи и упрек, и съчувствие. Упрек, защото той изхранваше медийния монопол и той му позволи да се разрасне до тези размери. Упрек, защото той позволи на старите ченгета да продължат да си разигравят коня и да парцелират службите и МВР в техен интерес. И съчувствие, защото от тук до изборите Бойко Борисов не може да очаква нищо човешко от своя Франкейнщайн.

"Бъдещето е ясно", се казва в рекламата на цифровизацията, която отново е в ръцете на изхранвания от Борисов монопол. След първото социологическо проучване, което допусне възможността ГЕРБ да загуби изборите, тези медии ще обърнат палачинката по същия рязък и безпардонен начин, по който го направиха на предишните избори.

Проблемът беше формулиран от Ахмед Доган по време на злополучната конференция на ДПС: "За първи път политиците започват да разбират как колаборацията на МВР и част от медиите на страната може да се превърне в месианска основа на Властовата система и да подмени Демокрацията с авторитарна диктатура".

Днес политиците, които изхраниха в най-голяма степен медийния монопол -- Доган и Борисов, вече се оплакват от него. Изводите: огромно и неподлежащо на граждански контрол МВР е Франкенщайн, огромна и захранвана с държавни пари медийна империя е Франкенщайн, огромна и засмукваща всичко икономическа група, отново с помощта на властта, е Франкенщайн.

Попитайте всяка осмокласничка и тя ще ви обясни, че когато началото на една връзка не е по любов, тогава не можеш да очакваш каквото и да е уважение след края й. На политически език това означава, че когато се опитваш да прекроиш пазара и да бламираш демократичните институции, създаваш нещо, което накрая те изяжда.

Сателитна карта на комплекс Санта Марина близо до Созопол

Тази част от защитената зона  се  ползва  предимно  като  миграционен  коридор  от прелетните  птици. Височината на проектираните сгради е 10 м, не представлява препятствие и няма да окаже значително отрицателно въздействие върху миграцията на птиците. Районът между къмпинг Златна рибка, ваканционния комплекс Санта Марина и гр. Созопол е антропогенно натоварен и ползването му като място за хранене е по-скоро случайно. В случая може да се приеме, че става въпрос за скитничество и този фактор да се игнорира."

Из доклад  постъпил в РИОСВ Бургас октомври 2010 г.* 

След заменките на Тройната коалиция и директните продажби на апетитни държавни парцели по морето, реализирани от ГЕРБ по системата "Цецо Кумецо", лъсва нова схема: близки до властта фирми получават право на ползване на държавни гори на морето за жълти стотинки.

Комплексът "Санта Марина" на входа на Созопол e построен в защитена зона по Директива 92/43 на ЕЕС за опазване на дивите птици, която съдържа защитена зона по Директивата за местообитанията. "Санта Марина" има договор за право на ползване на 14 декара гора от държавния горски фонд, която е на самия бряг, показват данни от имотния регистър.

Договорите за "право на ползване" са сключени миналата година с МЗХ. По принцип такива договори се сключват за срок от 30 г. и са регламентирани в чл. 69 от новия Закон за горите. От документите в Агенцията по вписванията е видно, че "Санта Марина" е заплатила за това право по 6,3 лева на квадрат или при срок от 30 години: 21 стотинки на година.

В самия край на предишното управление, през юни 2009 г. ваканционният комплекс "Санта Марина", се сдобива с право да ползва 11 декара без да заплаща нито лев. Това става по стария закон за горите, който предвижда и възможност за "извършване на дейности, свързани с дълготраен и краткотраен отдих", но без застрояване.

През 2011 г. вече по новия закон е сключен нов договор с МЗХ и към тези 11 декара е добавен още един терен от 3,5 декара, като правото на ползване вече е платено по 6,3 лв/кв.

Това е изключително странно, тъй като по новия Закон за горите, който е действал при сключването на договорите през 2011 г., платено право на ползване се учредява единствено в случай на търсене на подземни богатства (Чл.69 ал. 1. т.1). или за разполагане на пчелини.

Останалите възможности са за научна дейност и археологически проучвания, но за тях учредяването е безплатно.

Не е ясно какви природни богатства добива "Санта Марина" в тази прибрежна гора. Факт е обаче, че председателят на Контролната комисия на ГЕРБ Десислава Танева е била в управителния съвет на акционерното дружество "Фоукал Пойнт Инвестмънт". 95,68% от "Фоукал Пойнт" са собственост на "Феърплей Интернешънал". "Феърплей" от своя страна е собственик на комплекса "Санта Марина".

Танева напуска "Фоукал Пойнт" след като е избрана за депутат от Сливен през 2009 г. 

В право на отговор до Биволъ Десислава Танева уточни, че е била в управата на дружеството "Евро Гарант" до 30 октомври 2007 г. "Евро Гарант" се трансформира във "Фоукал Пойнт" след като основният пакет акции е придобит от "Феърплей". Към този момент Танева вече е напуснала. Редакцията се извинява за неточната информация и публикува пълния текст на правото на отговор изпратено от депутата Десислава Танева тук. 

Фекал Пойнт

Единственото "природно богатство" на това крайбрежие е пясъкът, който обаче е особено ценен за наторяване в биоземеделието, защото в него са напластени екскременти от фекалните води на Созопол, Черноморец, къмпинг Градина и къмпинг Златна Рибка. Фекалиите се изливат в залива на Златна Рибка и се изхвърлят от морето точно там - коментираха за Биволъ еколози, запознати с района. Но едва ли това е била мотивацията на бизнесмените, поискали правото на ползване. По-интересна е възможността да се огради гората и да се ограничи преминаването през нея. Така достъпът до брега се затапва и фактически се създава частен плаж за почиващите в комплекса.

Две седмици след като гръмна "Дюнигейт" министърът на земеделието Мирослав Найденов обеща да предостави списък на всички процедури за изваждане на гори от държавния фонд и тяхната продажба на частни лица на Комисията по корупция в Народното събрание. За да е пълна картината обаче, трябва да бъдат предоставени и договорите за право на ползване на държавни гори, от които ще се види къде се намират те, на кого са дадени, колко е платено и за какво ще се ползва този обществен ресурс.

Цитирани членове от Закона за горите в сила от 09.04.2011 г.

Чл. 69. (1) Право на ползване върху поземлени имоти в горски територии може да се учреди:

1. за извършване на дейности, свързани с търсене и проучване на подземни богатства по реда на Закона за подземните богатства - за срока на разрешението, издадено по реда на Закона за подземните богатства;

2. на училища, научни институти и юридически лица, които провеждат обучение или извършват научна дейност, свързани с управлението, стопанисването, устройството и опазването на горите - безсрочно;

3. за извършване на теренни проучвания на археологически ценности - за срок не по-дълъг от три години.

(3) Извън случаите по ал. 1 и 2 право на ползване върху поземлени имоти в горски територии може да се учреди за устройване на постоянни пчелини по смисъла на Закона за пчеларството от

Чл. 71. (1) За учредяване право на ползване върху поземлени имоти в горски територии - държавна и общинска собственост, за извършване на дейности, свързани с търсене и проучване на подземни богатства по реда на Закона за подземните богатства, се заплаща цена, определена с наредбата по чл. 86, ал. 2.

(2) Учредяването на право на ползване върху поземлени имоти в горски територии - държавна и общинска собственост, в полза на училища, научни институти и юридически лица, които провеждат обучение или извършват научна дейност, свързани с управлението, стопанисването, устройството и опазването на горите, както и за извършване на теренни проучвания на археологически ценности, се извършва безвъзмездно.

         От Теофан знаем, че точно там се бил заселил един от петте сина на Кубрат с хората му.

          Според историците, това е Алцек, за който пише през VІІІ в. Павел Дякон в своята „Лангобардска история”. Българите на Алцек се заселили в Италия. Дякон пише само, че по неизвестни причини се отделили от своите и дошли. Той твърди, че лангобардския крал Гримоалд (662-671) ги поселил в Кампания, около дн. гр. Неапол. До Беневент.

            Гръцките историци от ІХ в. Теофан и Никифор не споменават името на владетеля на българите Алцек, но твърдят, че кубратов син отишъл в Равенския Пентаполис.

          Всъщност, особено противоречие между данните на Павел Дякон и Теофан/Никифор, няма. Напротив, от интегрирането им даже научаваме маршрута на заселване. Българите явно са били и във византийският екзархат в Италия, но те не стават „римски поданици”, както пишат Теофан и Никифор, а лангобардски. Обръщат се към лангобардският крал Гримоалд (662-671), който – според Павел Дякон – ги изпратил при своя син Ромуалд и той им дал пусти територии около дн. гр. Неапол. И до днес топонимите в тази италианска област са свързани с българите от VІІ в. на Алцек. Според Павел Дякон, те през VІІІ в. говорили все още на своя език, въпреки, че употребявали и латински.

   Страбон счита, че омировите кимерийци са обитавали днешна Кампания (в Южна Италия) близо до ез. Авернус (Lago D’Averno), където се е смятало, че е входът към Хадес. Тъй като тези места са разположени близо до залива на Неапол, разположен точно там, където е описано от Кратет (атински философ от I в. пр. Хр., създател на глобуса), е възможно Омир да е имал предвид точно този залив. Това мнение на Страбон, е онаследено от елинистичната традиция преди н.е., която разполага кимерийско поселение на същото това място, където се заселват по-късно българите на Алцек...




             Дали това е случайно или не?

          Защо Алцековите българи се заселват на същото място, където според традицията има кимерийско поселище и където е вратата към отвъдния свят, вратата към Хадес?
           Българите на Алцек сами ли пожелават да отидат по тези места?
            Това ли е "областта България", която упоменава в началото на своята "Лангобардска история" Павел Дякон и можем ли да допуснем, че тази област е носила това име не след, а преди алцековите българи?

     Според учените, напр. В. Паркер, Омир в прословутите си стихове за кимерийците в "Одисея", има предвид не север, а запад...

             
        „Слънцето скоро се скри, над стъгдите припаднаха сенки.

Мы уже отмечали, что малоазийские греки считали набег киммерийцев значительным событием. В этом контексте приобретает смысл одно любопытное замечание Страбона, а именно, что Гомер перенес места обитания киммерийцев с севера на крайний запад, поместив их рядом со входом в Аид, "согласно общему мнению ионийцев, ненавидящих это племя"...

             Загадката остава: били ли са кимерийците в областта около Неапол или не? Откога там съществуват топоними, насочващи към българите, чиито предци са кимерийците, както открива в ръкопис от Атон през ХІХ в. Г.С.Раковски?

„В древността огромен брой хуни, които тогава наричали кимерийци, живеели по тези местности, за които стана дума, и един цар стоял начело на тях. После над тях властвал цар, който имал двама сина, от които единият се казвал Утигур, а другият – Кутригур. Когато баща им починал, двамата си поделили властта и нарекли поданиците си по свое име. И по мое време едните се наричаха още утигури, а другите – кутригури...(пак там, кн.ІV.5)”.

       Обещавам, че както тук, така и във ФБ, ще помагам доколкото мога на капацитетите като Серафимов, Пасков и Динков за да може въпроса за това какво е било преди 8 в. пр.н.е. да намери адекватен отговор. Както знаете, г-н Пасков пледира, че българите са скити, а г-н Динков, че скитите са тюрки. Сложно е да се съгласим с постера-албум на г-н Пасков, че „скит Симеон” значи „тюрк Симеон”, ето защо това дали скитите са тюрки или тюрките са скити и дали скитите са траки или траките са скити, го оставям отново на капацитетите…

      НАПРЕДЪКА, КОЙТО БЕ ПОСТИГНАТ В ДЕБАТИТЕ ЗА ИСТИНСКАТА РАННАТА БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ СЛЕД 8 В.ПР.Н.Е., е впечатляващ……

       КИМЕРИЙЦИ-ХУНИ-БЪЛГАРИ….

     В ЕДИНИЯ КРАЙ НА КАБЕЛА СА КИМЕРИЙЦИТЕ, В ДРУГИЯ БЪЛГАРИТЕ.

      ТОВА Е….
















Забележка от г-н Стоян Динков: 

УНИЩОЖАВАНЕТО НА БЪЛГАРСКИТЕ КНИГИ

"...проклетия Сатана, който произхожда от Константинопол."

из Воденски надпис на цар Самуил

През 18 в. султана закрива независимата българска църква - Охридската архиепископия - и гръцките фанариоти овладяват България. През 18 и 19 в. гърците масово унищожават българските книги. Участват и австроунгарски и руски агенти - от българските манастири и черкви се изнасят и се изгарят или открадват хиляди томове на кирилица и глаголица - старата българска литература е унищожена.

ИМАЛИ ЛИ СА "ТРАКИТЕ" ПИСМЕНОСТ И КНИГИ?

Беседите на Константин Велики на родния му език В своята книга, озаглавена “De Magistratibus”, Йоан Лидийски (Ioannes Lydus) съобщава, че Константин Велики бил писал на своя роден език няколко “Беседи”, които оставил на потомството. Той внимателно избягва да определи, какъв точно е бил родният език на Константин. Очевидно Константиновият “домашен” език не може да е бил гръцкият. Нито пък латинският е можел да бъде роден език на Константин. Съществуват обилни косвени доказателства, че Константин Велики е бил трак; съществуват и достатъчно преки данни за това. ЕЗИКЪТ НА КОНСТАНТИН ВЕЛИКИ - Георги Сотиров, професор по сравнителна лингвистика, Канада

Житието на св. цар Юстиниан Управда Венцислав Каравълчев През 1883 г. англичанина Д. Брайс открива в Рим един латински ръкопис, озаглавен „Justiniani Vita”. Това житие е описание на ранните години от живота на Юстиниан. В него се казва, че е съкратен препис на латински на пространно житие, написано на илирийски/тракийски, което се съхранява в манастирската библиотека на Basilian monastery на Атон. Става въпрос за манастирска библиотека на ордена „Св. Василий". Написано било от учителя на Юстиниан в юношеските години – Богомил. По-късно Богомил става епископ на Сердика (София) под името Domnio.   император Юстиниян Велики с родно име Управда, според житието - 6 век

През 1908 г. на остров Крит край древния град ФЕСТОС е открит глинен диск с тайнствени писмени знаци. Той датира от около 1 700 години пр.н.е. През 1975 г. българският езиковед акад. Владимир Георгиев съобщава, че е разчел един от най-старите писмени паметници на човечеството - диска от Фестос. Новината става сензация, успехът е изключителен - разчитането е важен принос в проучването на люлката на европейската цивилизация - КРИТСКО-МИКЕНСКАТА КУЛТУРА. Божидар Динков

акад. Вл. Георгиев

Декодираха тракийски надписи като най-старата писменост в света

В сакрални плочици от петото и четвъртото хилядолетие преди Христа, намерени в България, е декодирано древното тракийско писмо. Те са наречени Карановско писмо - по мястото, където са открити. Предшестват писмеността на Шумер и Египет с около две хилядолетия, твърди д-р Стефан Гайд.

...

Печатът от Караново (Новозагорско)

"Надписът датира според българските археолози В.Миков и Г.Георгиев от края на IV-то или началото на III-то хилядолетие пр.н.е. - уникален паметник на човешката култура от оная отдалечена епоха. Той представлява първите фази на писмеността изобщо. При посочената датиривка, знаците върху печата от Караново се явяват най-старата писменост в Европа. Тази писменост е по-стара дори и от първата критска писменост, която датира от средата и втората половина на III-то хилядолетие пр.н.е." Сп. Археология 1969/1

Разчитане и превод

...

Плочката от Градешница (Врачанско)

"Плочката с писмени знаци е намерена през 1969 г. в халколитен културен пласт, който според Б.Николов и Г.Георгиев принадлежи на средата и втората половина на IV-то хилядолетие пр.н.е. В такъв случай писмеността от Градешница е по-стара от писмото върху печата от Караново, както и от най-старата писменост на о.Крит.
Писмеността от Градешница, Караново и Търтъриа (Румъния) говори за високоразвита за времето си (IV-то - III-то хилиядолетие) култура сред народите, населяващи Балканския полуостров. По началния стадий на развитието на писмеността тази култура не отстъпва на цивилизациите от Мала Азия, Близкия изток и Египет. Балканският полуостров следователно е бил едно от средищата на най-високо развитите древни цивилизации." Сп. Археология 1970/3

Разчитане и превод

...

Писмото използувано върху Амулета от Тартария, намерен в Древна Тракия е идентично както с писмото върху плочките от Градешница и Караново и с йероглифното писмо използувано върху подобни плочици и в пирамидните текстове на Древен Египет. Намерените Тракийски Плочки в Градешница, Караново и Тартария предхождат по давност подобни намерени в Египет с около две хилядолетия. От това следва, че скриптът на писмото им е възникнал първо в Тракия и е пренесен и разпространен по-късно в Египет.

...

Откриха древната Тракийска библия Бесика в Египет

Това е каноничната Библия на тракийски език, а азбуката, на която е написана, е предшестваща кирилицата, а не гръцката азбука. Тя е ранен препис от 1 век на Библията на езика на тракийския народ беси. Най-древните ръкописи се намират в манастира "Света Екатерина" в подножието на Синайската планина в Египет.

Преписът, показан от учения, е цялостен компилиран препис от много източници и се намира в Британската библиотека в Лондон. Книгата не е скрита и много изследователи са работили по нея, без да знаят, че това е Библия Бесика, твърди ученият.

Д-р Стефан Гайд и екип от научни сътрудници от отдела по тракология към Международния институт по Т-наука - София представиха своето откритие - древната Тракийска библия Бесика, на пресконференция в БТА - Видео

Изводите на д-р Гайдарски:

- Библия Бесика е написана на азбука, която не е гръцка, а почти съвпада с кирилицата и е нейна основа.

- В езика на "траките" множеството основни думи съвпадат с думите в днешния говорим български език.

- Езика на "траките" и съвременния наш български език са един и същ език.

...

Гайд по различен път стига до еднакви изводи с д-р Ганчо Ценов за историята на България преди Исперих.

И той счита, че "траки" и българи сме един и същ народ.

И подобно на д-р Ганчо Ценов е подложен на лично преследване с най-невероятни клевети от представители на официалната ни "наука" - пореден пример, че бетонните глави от Златарската школа за 100 години нищо старо не са забравили и нищо ново не са научили.

Връзки:

http://www.institutet-science.com/

http://www.academiaorphica.org/

Из: Убийството на Юстиниановата самоличност

проф. Г. Сотиров, Канада, 1974 г.

Наскорошните археологически открития доказват, че тракийската писменост е поне от осми век пр. Хр. Няколко фригийски надписи са намерени при разкопки в Gordium, Мала Азия. От Страбон знаем, че фригите са бриги, тракийски народ.

Атинския оратор Андротион - съвременник на Демостен - ни е оставил още една следа. Траките, които живеят в Мала Азия, казва той, са грамотни.

При Херодот откриваме следния пасаж:
“Бесите доставят пророчества; но техният оракул, също като в Делфи, е една жена; а нейните отговори не са по-трудни за разчитане.”

Траките очевидно са знаели как да четат и пишат през пети век преди нашата ера. Тракийското светилище е продължавало да съществува много поколения. Там е търсил съвети Александър Велики, който лично е ходил до мястото. По-късно до светилището се е допитвал и Октавий, баща на бъдещия император Октавиан Август.

Дворецът-светилище в Перперек сякаш е излязъл от приказките. Той буквално се покрива с описанието на античните автори за храма на Дионис. Огромна и изсечена в скалите овална зала. За разлика от останалите помещения - без покрив. В центъра - величествен кръгъл олтар. Той се извисява на близо 3 м. над пода.

Поредно доказателство, че траките са писмени са писмата на римския поет Овидий. Той е пратен в изгнание в град Томи (днес Кюстенджа) на черноморския бряг през 8 година. Прекарал там последните десет години от своя живот, бленувайки за Рим. Поетът написал писмо до тракийския принц Котис, който му е бил нещо като съсед. Ето една част от него: “Никой цар не е бил по-добре обучен на философските науки или посвещавал повече време на хуманитарните науки. Твоят стих ми е свидетел, че ако махнеш името си, ще отрека, че го е съставил младеж от Тракия. Бистонската земя (Тракия) може да се гордее с твоя талант, защото Орфей не е единственият поет от нея.” Друго негово писмо, изпратено до приятел в Рим на име Кар: “Не бива да се маеш, ако стиховете ми излизат грешни, защото съм почти поет на гетски. Написал съм дори поема на езика гетски, ползвайки варварски думи на брой като нашите: Даже спечелих си слава – поздрави ме! – и започна име на поет да ми излиза сред нецивилизованите гети.” Овидий нарича своите домакини нецивилизовани, защото се е надявал, че приятелите му ще убедят императора да отмени изгнанието му. Затова описва мястото на изгнанието си като неприветливо и диво. Други на неговото място вероятно биха направили същото. Овидий би трябвало да е научил азбуката на гетите, за да напише поема на техния език.

Овидий

Йордан - гетския/готския историк от 6 в. в своята “Гетика” говори за книгите на готите.

Велей Патеркул е забелязал, че пеонците “притежават богата книжовна култура и знания за духовното.” Той е починал през 31 г.

Важно е и свидетелството на Юлиан Апостат. В една от беседите си той говори за град Аквилея (Венеция) така:

“Това е търговският център на мизите, пеонците и италианците, които живеят във вътрешността. В миналото те са наричани, струва ми се, Хенети (Heneti); в наши дни, въпреки че римляните владеят техните градове, те са запазили първото си име с маловажна добавка на една буква в началото на думата; тя се представя от уникален символ, който те наричат “ou” и който те често ползват вместо beta, произлизащ, както си мисля, от специфичното придихание на техния език.”

В такъв случай венетите са имали своя азбука преди 361 г.н.е., когато умира Юлиан.

/РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК И ПИСМЕНОСТ/

На аудиенцията при папа Климент VII (1523-1534) на Димитри, пратеник на Василий III Московски, една темите е била разпространението на руския език и литература. Ето какво пише Павел Йовий:

"Московитите ползват илирийски език и илирийски букви, същите като на славяните, далматинците, бохемите, поляците и литовците. Вярва се, че този език е най-разпространеният. Добре известен е и в отоманския палат в Константинопол, и наскоро се чу радостно в Египет, в двора на султана на Мемфис и при мамелюкските рицари. Огромно количество свещени книги бе преведено на този език, което се дължи основно на усърдието на светите Йероним и Кирил. Те са написали с такива (илирийски) букви хрониките на своята държава, както и тези за Александър Велики, за римските цезари и тези за Марк Антоний и Клеопатра."

През шестнайсти век терминът “илирийска” е използван за обозначаване на славянската реч. Славянската писменост е била вече факт още през 420 г. Така е, защото това е годината, през която умира Свети Йероним, а той не е могъл да преведе никакви свещени книги на славянски език, ако не е имал подходяща азбука за целта. Всъщност на Свети Йероним се приписва авторството на глаголицата, по-старата от двете славянски азбуки. Свети Йероним е бил далматинец.

Разпространение на кирилицата в Европа:

Основни азбуки използвани в Европа (около 1900)

Българската група езици в Европа:

Славянски езици

Да се твърди, че най-разпространеният писмен език в Средна и Източна Европа - българският - няма своя литература и писана история е един абсурд.

Днес това литературно наследство го няма и ето ги причините:

УНИЩОЖАВАНЕТО НА БЪЛГАРСКИ КНИГИ И НАДПИСИ

Братя Шкорпил - чешки евреи

Според едни - основатели на българската археология, според други - основатели на организираното криминално иманярство в България и австро-унгарски агенти.

Масовите надписи, с които са задръстени музеите ни (и са взидани в дуварите на много селски къщи, черкви и манастири) продължават да се изкопават и унищожават от археолозите ни - защото не пасват на еврейските теории от 18-19 век.

Изчезналите старобългарски книги (IX-XII В.)

Надежда Драгова

Архиепископ Теофилакт Охридски е написал житията си за Климент и за Тивериуполските мъченици върху български текстове - те са били унищожени.

След 1020 г. в Българската Охридска архиепископия: имало е селекционер, знаещ кое да се унищожи! И той е известен от памтивека - изчезва онова, което е материална ценност. Без съмнение скъпият материал за писане - ПЕРГАМЕНТЪТ е още по-скъп като качество в царската и патриаршеската библиотека. Щом църквата в Преслав по онова време е наречена “Златна” - колко ли златни са били споменатите тук кодекси, включително и богослужебните книги на старобългарски: от най-избрани кожи, преработени от най-опитни майстори, със златни, а не с пиринчени закопчалки.

Кой и защо е унищожавал българските текстове през XI и XII в.? Изследователят ст.н.с. Трендафил Кръстанов се вгледа в гръцките палимпсести във Ватиканската библиотека в Рим (Ватикански гръцки кодекс) и разчете първоначално старобългарско изборно евангелие от X в. на кирилица - засега най-старото българско евангелие! (Палимпсест - книга върху пергамент, написана след измиването на първоначалния текст.)

МЕХАНИЗМЪТ на унищожаване е документиран безспорно: на новите гръцки свещенослужители в новоучредената от Василий II, при завладяването на България, Българска Охридска архиепископия им е трябвал материал за писане. Те вземат завареното българско евангелие - измиват го, почистват “несресания български език” (изразът е взет от Теoфилакт) и написват същата книга вече на гръцки, за да не извършват повече богослужение на български в българските църкви.
Сведението на Тр. Кръстанов е за десетки неидентифицирани славянски палимпсести във Ватиканската библиотека.
Кръстанов, Трендафил. Славянските палимпсести. // Descriptio et catalogage des manuscrits medialevaux. София: CIBAL, 1984, c. 6-10