В последно време коментарите и напрежението около числото 666 нарастват. Самото число, като съчетание от цифри, е безобидно, защото на никого не прави впечатление, например, 666 страница на книга или номер на дълга улица. Но когато става върпос за това число, като символ, указан в Библията, нещата се променят.

Следва да разбираме, че срещу човечеството водят война тези евреи, които не вярват в нашия Господ Иисус Христос и поради това считат, че пророчествата от Стария Завет не са изпълнени. Те ще се прлъстят, като направят свой месия антихриста, с чиято помощ се надяват да покорят целия свят. За тях числото 666 не е случайно, а е свещено... Затова те с такова упорство не искат да се откажат от него и се стараят да го внедрат навсякъде; с това те преследват своя национален интерес, налагайки древното данъчно число 666, като знак на поробване на подчинените народи.

Иисус Христос е дошел в първото Си пришествие. Него са Го видели, чували и са се докосвали до Него. Хората са го видели разпнат, възкръснал и възнасящ се на небето. За всичко това е написано в Новия Завет и четейки там, се убеждаваме, че Той е истинският Бог.

"При първото Христово пришествие дяволът предполагал, че като разпнал Господа, той ще Го унищожи. Но напротив, той не го унищожил. Дяволът се зарадвал за момент, когато Го приковал на кръста, но точно тогава на дявола било нанесено най-голямото поражение. Защото Христос "смертию смерть попра". Чрез смъртта си Той потъпкал смъртта, бобедил смъртта, слязъл в ада, проповядвал на мъртвите от века, възкърснал от мъртвите и така Той ни дарява вечен живот и възкресение.

И така дяволът претърпял поражение. И по този начин доказал, че последната дума в света, не е на дявола, а на Христос. Дяволът създава безредици, и на някои се струва, че той господства, но в края на краищата, не той господства. Господства Христос.

Всички видяхме, какво стана с комунизма. 70 години тирания и страшни гонения. И какво виждаме, те не можаха да разрушат православната вяра. Тя победи тези гонения и съществува. Но кой е победителят? – Христос. Той победи, Той побеждава и ще побеждава винаги.

Ето какво казва по този въпрос архимандрит Георгий, игумен на монастира на преподобни Григорий, в своя беседа (в двора на манастира, Нова Мармара Халкидис,9.09.1997 г.). " Но когато някои антихристи използват числото 666 нарочно, за да осквернят християните, ние не трябва да приемаме това. Ние знаем, че те го използват, само за това, че то е символ на дявола. Когато това число се използва не злоумишлено, това нас не ни безпокои. Но когато то се използва с нарочна цел, това ни безпокои изключително много.

Възложих на някои отци от нашия манастир, специализирали се по-рано в областта на информатиката, послушание, да изследват научно въпроса за штриховия код (бар кода), който се поставя навсякъде, даже по продуктите, за да се убедим, дали го има в штриховата система числото 666. Отците се занимаваха с това в продължение на месеци, прочетоха много чуждестранни книги и се убедиха, че действително в два типа штрихова система, го има числото 666. Отците казаха също, че средните две линии може и да ги няма, но компютърът може да разчете числото и без тях, само по двете първи и двете крайни линии. И както изглежда, средните са поставени умишлено, тъй като, щом не са нужни, за какво друго да ги поставят? Поставят ги само и само да се получи числото 666. Следователно е налице лукава цел – да бъдат осквернени християните, да ни принудят, искаме или не искаме, да приемем числото 666.

Това число са го поставили навсякъде, а също и на продуктите. Какво да се прави? Нищо ли да не ядем? В края на краищата постъпваме по икономия, търпим. Разбира се, лошо е. Най-лошото е това, че сега искат да поставят това число и на документите за самоличност. За какво ни е да поставяме на нашите документи за самоличност, това число на антихриста? Ако у нас наистина има демокрация, то са длъжни да се отнасят с уважение към хилядите християни, не желаещи да имат в своите документи 666. Който иска, нека го има. Ние, като православни християни не желаем това.

Това удостоверение ще бъде опасно, не само с това, че на него ще стои 666, но и с това, че с негова помощ ще се съставя, т.н. електронно досие. Това електронно досие също е изобретение на антихриста, защото с негова помощ ще бъдат поставени под контрол милиони хора, с много данни за техния живот. Те ще бъдат зарегистрирани в един огромен компютър, който ще се намира в Страсбург (който отдавна се намира там, и съзнателно е наречен "Звярът" - The Beast!). От там ще могат да налагат на християните всичко, каквото поискат.

Но къде водят тези помощи? Ще ви приведа един пример. Европейският Съюз иска да намали селското население на Гърция до 6 %. За тази цел на селяните се изплащат преждевременни пенсии. За да изоставят земята и маслиновите градини. Всичко да бъде разорено. Защо? За да престане Гърция да живее от своите селскостопански продукти, да започне да проси от европейците, и европейците да започнат да правят с нас всичко, каквото поискат, да ни направят слуги. Те искат да сме слуги, а не независим народ, който, както всички гърци до настоящото време, живее, ползвайки се от плодовете на земята си и от благата, които ни дава Бог. (Целта е - лишаване на хората от собствено производство на храни, и тотален монопол над производството, съхраняването и търговията с храните, с карйна цел – Гладомор!! Защото, както и пише в тайните им протоколи: "Гладът е най-силното оръжие"! Г.С.)

Постепенно, след въвеждането на личните карти, т.е. - персоналните досиета, световните управници по лукав начин ще пристъпят към нанасянето на печатите. С помощта на разнообразни изхитряня ще започнат да принуждават хората да приемат печат на челото или на ръката си. Те ще създадат затруднения за хората и ще кажат: "Използвайте само кредитните карти, парите ще се премахнат". Този който няма карта, не ще може, нито да продава, нито да купува. А от друга страна, ще започнат да рекламират "съвършената система": невидимото за окото изписване на числото 666 на челото или ръката. Същевременно по телевизията ще започнат да показват, как някой взел чужда карта и изтеглил парите му от банката. И непрекъснато ще говорят: "Печатът с лазерен лъч, на челото или на ръката, е по-надежден, понеже номера на печата го знае само неговият притежател. Печатът е съвършената система, защото крадецът не може да ви открадне, нито главата, нито ръката, нито може да ви види номера". Затова сега допускат бандитите и злодеите да действат свободно (като източват чужди сметки, чрез банкоматите!).

– Да. Ето и тук, както виждаш, на човек с добро душевно разположение, но подхвърлен на обиди, често се явяват светците, Пресвета Богородица и Христос, за да го спасят. А колко повече Господ ще помогне, когато нещастните хора ще се намират в такова затруднително положение. Сега ще се разрази бурия и ще настъпи непродължителна диктатура на антихриста-сатана. А после ще се намеси Христос и добре ще се разправи с цялата тази антихристова система, злото ще бъде потъпкано от Него и Той в края на краищата ще го обърне в добро.

• София, България, 31.01.2013 16:42
• Автор: btvnews.bg
• Видяна: 350 пъти
• Коментари: 8

"Предоставянето на улиците на София за изява на неонацисти е отрицание на демократичните традиции", пише в писмото

„В София за 16 февруари е предвидено да се проведе поредният Луковмарш”, се казва в писмо на Соломон Бали от еврейската организация „Б’ней Б’рит „ до президента, премиера, председателя на НС, главния прокурор, вътрешния и външния министър.

Събитието е посветено на паметта на ген. Христо Луков, известен антисемит и привърженик на германските нацисти.
„Предоставянето на улиците на центъра на София за изява на неонацисти е отрицание на демократичните традиции на българското общество, чиято толерантност му дава силата да спре правителството на Богдан Филов да осъществи плановете си за депортацията българските евреи в лагерите на смъртта”, пише Бали.

„Очакваме от Вас, да приложите вменените Ви от законите на страната правомощия и да осигурите недопускането на откритото проповядване на идеите на неонацизма, крайния национализъм и антисемитизъм”, заключава писмото си Соломон Бали.

В средата на месеца той написа писмо по темата и до кмета на София Йорданка Фандъкова. Луковмарш обаче се провежда всяка година в столицата от 2004 г. насам. Тазгодишното шествие е предвидено за 16 февруари от пилоните на НДК.

Снимка: БТА

Организират протест срещу делегатите, които пребиха до неузнаваемост Октай Енимехмедов – нападателят на Ахмед Доган. Протестът "Съд за "делегатите", пребили Октай Енимехмедов" е планиран за градовете София, Варна, Бургас и Пловдив, съобщиха организаторите.

В столицата акцията е насрочена за 12 часа пред сградата на Народното събрание, а в останалите три града всеки от протестите ще бъде пред сградата на Съдебната палата по същото време.

В страницата си във Фейсбук, организаторите на демонстрацията припомнят, че на 19 януари в НДК по време на конференция на ДПС „бяха извършени две престъпления, а не едно”.

„За едното - лицето Октай Енимехмедов е задържан и очаква съд. За другото обаче виновни няма.“, се казва още в съобщение в социалната мрежа.

Хората изтъкват, че не желаят да оправдават действията на нападателя на Ахмед Доган, а осъждат тези на делегатите, които го пребиха.

Исканията на протестиращите са записите от побоя да бъдат прегледани, лицата, нанесли побой над вече не представляващия заплаха Енимехмедов, да бъдат разпознати. Също така анализиране на виковете на делегатите, сред които "убийте го" и "не го оставяйте жив", които могат да бъдат окачествени като подбудителство към убийство.

Протестиращите искат да има справедлив процес, която за тях значи повдигнато обвинение срещу делегатите за побой и хулиганска проява на обществено място.

Организаторите вече разполагат в завършен вид със "сигнал" до главния прокурор Сотир Цацаров, написан от юристи, който ще внесат до деловодството, след като бъде подписан демонстрантите.

Припомняме, че Октай Енимехмедов остава окончателно в ареста. Повдигнати са му две обвинения – за хулиганство и закана за убийство.

http://www.dnes.bg

http://komunisticheski.blog.bg/politika/2013/01/23/lenin-za-lozunga-evropeiski-syedineni-shtati.1045451

"... лозунгът за републикански Европейски съединени щати, поставен във връзка с революционното събаряне на трите най-реакционни монархии в Европа начело с руската, е съвсем неуязвим като политически лозунг..."

"Световни съединени щати (а не европейски) са онази държавна форма на обединение и свобода на нациите, която ние свързваме със социализма – докато пълната победа на комунизма доведе до окончателно изчезване на всяка, в това число и на демократичната държава."

Оказва се, че Жан Моне и Робер Шуман само реанимират в подходящия исторически момент една много по-стара идея: идеята за Съединените Европейски Щати.

Впрочем, само ще вметна, че същата цел - изчезването на монархиите като първа стъпка към изчезването на самостоятелните държави - преследват и Френската революция от 1789 г., и Октомврийската революция в Русия. В Англия и САЩ нещата се развиват по друг, но сходен сценарий. След това идва ред на ОН (ООН), а сега на ЕС или Съединените Европейски Щати, както вчера очерта бъдещето на ЕС, еврокомисарката Вивиан Рединг. (http://dnes.dir.bg/news/vivian-reding-evropeyski-sauz-saedineni-evropeyski-shtati-12896703)

Вижте само една нищожна част от истината по този въпрос:  http://www.youtube.com/watch?v=gkF4Lm8P1_s

Паметникът на Васил Левски в София е вдигнат с участие, че и с дарение от човека, който лично праща Апостола на бесилото. Иванчо Хаджипенчович е ярък пример за онзи вид български политици, които са на линия при всички режими. Ако беше жив днес, той би бил бивш комунист, минал през СДС и НДСВ, който в момента се засилва за скок от ГЕРБ към Кунева.

Иванчо е член на Държавния съвет и на Върховния съд на Османската империя. Той е единият от тримата сановници, назначени от султана да съдят заловените след обира при Арабаконак комити. Подписът му стои под смъртната присъда на Левски.

След Освобождението той произнася с нечуван цинизъм следните думи пред строящия се паметник на Апостола: “Ба, по тогавашному ние осъдихме един нехранимайко, който насъскваше покорната рая против вътрешния ред на държавата. А по сегашному излазя, че ние сме прикачили на въжето най-добрия син на България.”

От друга страна, Иванчо Хаджипенчович е отървал много българи от кауша, а на други е облекчил съдбата. Той е виден борец за църковна свобода и има огромни заслуги за българската просвета. Но като повечето богаташи от онова време той е еволюционист - отрича бунта и настоява българският народ да постига целите си бавно, полека и с благоволението на султана.

Роден е в Русе през 1822 г. в семейство на чорбаджия. Завършва право в Париж и после помага на баща си в търговията. Постъпва на служба в местния меджлис, става и капуджи башия (помощник на валията) - титла, която му позволява да носи униформа. Затова Ботев в своя фейлетон “Кои сме ние” го нарича “обершпион, накачен с всякакви ордени и храчки”.

Какво прави в меджлиса, се разбира от едно писмо до валията от юли 1862 г. Предлагат го за орден, понеже “писмено Ви съобщил добити от него сведения за предполагаеми намерения на някои бунтовници”. Този сервилен и предателски акт  може би е за легията на Раковски и за участници в нея. Като всички български нотабили по онова време Иванчо смятал, че Сърбия подкокоросва българите към бунт срещу султана. Това личи и от друг негов донос - от 1872 г. до Високата порта.

Звездата на Иванчо изгрява през 1865 г., когато Мидхат паша идва в Русе като валия на новия Дунавски вилает. Двамата се сближават не само защото могат да си “хортуват по французки”. В спомените си Стоян Заимов описва Иванчо като “тънък, висок, строен, хубавец – нос орлов клюн, очи игриви, бузи бели-червени, по темперамент сангвиник; стриже се, бръсне се и се носи по пашовски; до известна степен надменен, недостъпен за българите от средна ръка, а пред силните на деня извънмерно приказлив и подлизурлив... владее френски, гръцки и турски, а български говори с някакъв френско-турски акцент”.

С тази своя обществена поза българинът влиза в Общия вилаетски съвет и става съветник на пашата за създаването на общи турско-български училища. Двамата стават и приятели, след като Мидхат паша “изпитва” Иванчо дали е рушветчия и той се оказва на висота.

Иванчо разказва случката на Пантеле й Кисимов и той я включва в своите “Исторически работи”: “Дойде при мене някой кандидат за служба и ме моли да ходатайствам пред валията да го назначи мюдюрин за едно вакантно място и с молбата наедно сложи ми един фишек – 50 лири. Изобличих го и место да взема рушвета му, но и пак подействах, та му се даде някоя служба. Подир някоя година сам Мидхат паша ми каза, че тия 50 лири той ги дал на просителя нарочно, за да ме изпита дали съм рушветчия.”

Когато Мидхат паша се издига до председател на Държавния съвет в Цариград през 1868 г., за член на съвета е издигнат и Иванчо Хаджипенчович. Като висш имперски сановник той се хвърля във вихъра на църковната борба и после се среща с... Васил Левски. Свидетелството за тая среща е от Христо Стамболски, чиито спомени са отпечатани чак през 1927 г. Въпреки резервите (докторът е приятел на Иванчо) и някои анахронизми те са единствените от първа ръка.

 “Господа! Надявам се да сте посвятени в сичките подробности на предприетото от нас свято дело; научих ся че от години вий съчувствате на сички, които съдействат за освобождението на България... (Натоварен съм) да сдуша известни българи за да образуват местни комитети в разни центрове из България. Дошел съм да поканя и вас да съставите и вий тука един комитет, на който съдействието ще бъде много ценно за сполуката на делото ни, и да ся съвещая с вас за средствата, по кой начин да ся получи. Ний мислим, че след като ся организира и подготви сичко за общото въстание, в упределенния ден на въстанието, да ся отклони и отвлече вниманието и действието на централното турско правителство към някое важно събитие станало тука в Цариград. Като такова предлагаме да ся предприеме запалванието на града от много страни, или да ся убие Султанът, когато отива на джамия.”

После Левски изслушал възраженията на слушателите и им оставил няколко броя от в. “Свобода” и уставопроекта на организацията.

Стамболски датира тази среща на 13 май 1869 г., но Левски е бил в Цариград през декември 1868 г. и през 1871 г. Вероятно се има предвид второто посещение, когато в Букурещ вече е имало комитет, той е имал уставопроект и вече е излизал в. “Свобода” - все неща, които преди това не са факт. Колкото до идеята да се пали Цариград и да се убива султанът, тя е на по-късни дейци като Бенковски. Но дали Левски я е родил или споделял, хич не е ясно.

Стамболски единствен разказва и за второто отиване на Левски в Цариград. На 28 август 1871 г. той се появил в кантората на Илич в Галата и поискал да го приеме за 3-4 дни. Но понеже Илич имал гости, се договорили да настанят Левски у Иванчо Хаджипенчович на остров Халки. Те поискали съгласието му и отначало сановникът “ся сепна и трепна, даже ся подвоуми”, но се съгласил. “Бива, бива, доведете го довечера на моста, гдето ще бъда и аз, за да тръгнем с първия параход в 9 часа по турски, когато няма навалица”, казал бъдещият съдия на Левски.

“Наистина по-сигурно място не може и да бъде”, признал и Левски с усмивка. И “облечен като турски писар (кятибски), с фес на глава и бастон в ръка”, Левски хваща парахода заедно с Иванчо и доктора. На вечерята тримата обсъждат народните дела, а Левски потегля за Бургас със 146 турски лири, дадени от Иванчо.

Месеци след това обаче Иванчо изпраща до великия везир Махмуд Недим паша мемоар (донос). В него подробно разказва за съществуването на тайна революционна организация сред българите, която е със сръбска подкрепа. Макар да не му е обърнато внимание, това е първото от предателствата, които в крайна сметка водят до обесването на Левски.

Иванчо е силно уплашен от назначаването му в тричленката за съдене на комитите в София и вика д-р Стамболски на съвещание. “Х. Иванчо, разказва докторът, знаял някои подробности за събитията, за които го канят да стане съдия в такава съдбоносна комисия, затова се опасявал да не си навлече някоя умраза и отговорност пред българите или пред правителството, като се произнесе в благоприятна за обвиняемите или противна смисъл. След като се предположиха всичките възможни случайности във време на съденето, че Левски не беше хванат и понеже и двамата мислеха, че той като една ловка лисица не ще се улови в капана, а ще да е избягал до сега зад граница, д-р Стамболски настоя, че х. Иванчо трябва да приеме и да отиде в комисията в София.”

Докторът изтъква, че при отказ Иванчо ще изглежда като съучастник, че присъствието му ще направи другите съдии по-снизходителни и че в него подсъдимите ще видят надежда за спасение. След съвещание и с Гаврил Кръстевич Иванчо поема за София. Там обаче му се налага да застане очи в очи с Левски, да го съди и да го осъди на смърт.

По-късно в Цариград Хаджипенчович казал пред доктора: “Язък за този храбър, доблестен и смел българин! Язък за неговите трудове, за неговите тичания! Язък за българския народ, който изгуби един от най-преданите си синове този месец! Язък за България, която днес се разпъва на кръст и в духовно-екзархийските ни работи, и в политически отношения по въстанията ни. Язък, язък, язък!”

Извън тази декларация, която контрастира с цинизма на по-късната му реплика пред паметника и май е съчинена от д-р Стамболски, Хаджипенчович разказва за поведението на Левски пред съда. Едва стоял на краката си, но отговарял смело и дори не поглеждал Общи. Общи изповядвал всичко, но Левски запазил самообладание. Съдът очаквал да отрича твърденията на Общи и другите издайници.

 “Само по въпроси, отнасящи се до народното ни честолюбие и до личното му достолепие, той отговарял категорично, доблестно и ясно, без двусмислие и колебание. Тъй например, като го запитвали за съучастниците му, натъртено казвал: “Те са милиони, целият български народ!”

Според Иванчо при толкова писмени и устни доказателства било невъзможно за спаси Левски. Затова не се намесил при определянето на присъдата. Било немислимо да ходатайства за бунтовник, който си признава. (Тук Иванчо доказано лъже. Пред съда Левски не си признава нищо - бел. авт.) После казва, че сам участвал в комитет и бил последовател на Левски. Но Апостола се правел, че не го познава.
“Силни морални мъки и поражения изпитвах в съда, когато му задаваха въпроси, и ме беше страх сам аз да не се издам!”, казал Иванчо накрая, възвръщайки цинизма си.
След години той пак е включен в комисия и разследва турските зверства в Перущица и Батак. Докладът му е разтърсващ, дори се твърди, че занесъл в Цариград за доказателство отрязана детска глава. Този доклад е обявен за най-срамния в цялата османска история. Иванчо изготвя и нов, въз основа на който главният виновник за клането в Батак Ахмед ага Барутанлията е даден на съд.

След Освобождението Иванчо слага своя подпис под още един съдбовен документ - конституцията на България. Той е депутат от Русе в Учредителното събрание и заседава в същата зала на конака в Търново, в която е разпитван Левски. Още по-късно се мести в София, за да стане след преврата на княз Батенберг член пак на Държавен съвет и на Върховен съд, също както по турско време. И се случва така, че постоянно се навърта около мястото на бесилката на Апостола.

Участва в комитета за построяване на паметника му на нейното място и даже си строи къща само на 150 м от него. Сигурно е готвел и реч за откриването на паметника, но умира около година преди това, през 1894 г.

Привеждаме пасажи от доклада на Вълчо Златилов, впечатлил участниците на провелата се в Кърджали международна конференция, посветена на вековния юбилей на Балканската война:

Във войната вземат активно участие българо-мохамеданите от Смолянско. От този регион в Македоно-Одринското опълчение като доброволци се записват 210 човека... Асимилираните българи продължават традицията на активно участие в общата борба срещу султанската власт. Примерът на Асанджик воевода - легендарния българо-мохамеданин от с. Угурли, Гюмюрджинско, сражавал се рамо до рамо с Капитан Петко войвода десетилетия по-рано, сега се повтаря масово.

Новооткрити документи в Държавен архив - Кърджали разкриват множество случаи на активно съдействие на българската войска от страна на местни български патриоти от асимилираното население.

Така например, бащата на Хасан Сюлеймен от с. Стояново, Бял-изворска община – Сюлейман, “чувствувайки се българин, макар и на времето възприел мохамеданската религия, през 1912 г. по време на Балканската война се явил изцяло в услуга на българската армия и за тая му вина през 1913 г. по време на реокупацията е обесен в с. Бял извор”.

Поради оказана съпротива на представителите на султанската власт в опитите й да се противопостави на настъплението на българските войски с живота си заплатили през 1912 г. още ходжата в с. Чеганци /Хаджикьой/, Чернооченско/ и кмета на с. Текенелер.

Голяма част от войниците на опълченските полкове на турската армия, съсредоточени на този фронт и попълнени с войници от Родопите напускат още в началото на войната частите и се прибират по домовете си.  Тези българи, макар и вече в една или друга степен асимилирани от турската феодална държава не желаят да воюват за султана и не приемат войната като война за вярата си.

Два дни преди освобождението на Кърджали българският абаджийски еснаф, състоящ се от няколко българи от Смолянско и част от техните семейства, изпада в голямо затруднение. Напускайки панически града, една част от изселващите се в посока на турската граница военни и цивилни местни жители се отдават на грабежи и обири – най-вече на стоки и материални ценности на оставащите в града техни съграждани. Особено привлекателна за тези грабежи и обири става  съхраняваната в няколкото склада в центъра на града стока на българите абаджии.

За да се възпрепятства подобен грабеж на проведено на 6 Октомври заседание на представители на   българския абаджийски еснаф в дюкяна на Иван Папучаров, абаджия от с.Полковник Серафимово, се взема решение за пазачи на стоката в складовете да бъдат оставени Райчо Момчилов и Иван Папучаров – и двамата от гореспоменатото село, а децата на абаджиите да бъдат изпратени по родните им места в Смолянско. Въпреки поставената охрана обаче, складовете са нападнати на два пъти, с цел да бъдат ограбени.

При нападенията единият от пазачите – Иван Папучаров е заловен от нападателите, но благодарение на застъпничеството и защитата, оказана му от Халибрям Хаджиреджебов – униформен войник от турската армия от с. Орешене / Хасъмлар / и  цивилния гражданин Исмаил – местен рибар от Кърджали, успява да се спаси и запазва  живота си. Запазват живота си и другите останали в Кърджали българи абаджии.

Аналогичен на този е и другият случай на проявена взаимопомощ и разбирателство между българи и турци, станал по същото това време в с.Сярци /Мачиклар/, Момчилградско. Освобождаването на Кърджали на 8 октомври 1912 г. изненадва установилата се в това село българска общност от няколко зидари, абаджии и калайджии от Смолянско.

В спомените си за вълненията,обхванали ги в тези, ставащи пред очите им исторически за Родопите събития Георги Пеев Стоянов, 11 годишен младеж от с.Чокманово, Смолянско разказва:”…заедно с баща ми Пею Стоянов и калеко ми Манол Безергянов работехме като зидари за тогавашния  първенец и мухтарин на селото Молла Мустафа Халилов, който по-късно беше дълги години кмет на с.Гледка /сега квартал на Кърджали – б.а./

На 8 октомври Кърджали бе превзет от българските войски. Военните действия спряха и разузнавателни кавалерийски части почнаха да идват в близките до нас села... Помня като днес – бе неделя, селяните бяха разтревожени че наближавала българска кавалерия, извикаха ни и трябваше веднага да отидем да ги посрещнем /кавалеристите- б.а./ с цел да не сторят нещо лошо из селото... Ние отидохме при тях. Но, о чудо! Кавалерията се оказа, че е турска, идваща от Момчилград. Офицерът разбра, че сме българи и ни обвини, че сме били шпиони и че ще ни заколят... Потеглихме заедно с кавалерията и дойдохме в селото до мехтепа /селското училище/, където се бяха събрали всички селяни, начело с Молла Мустафа.”

Там, в разговор с турския офицер, Молла Мустафа и неговите съселяни се застъпват категорично в защита на българите зидари и ги спасяват от явна смърт. Три дни по-късно случаят се повтаря – но вече с разменени роли. При влизането на българска кавалерийска част в селото в крайно затруднено положение се оказват на свой ред Молла Мустафа и неговите съселяни – турци. Благодарение застъпничеството на българите, този път спасени от смъртта са местните турци.

Проявите на разбирателство и взаимопомощ между цивилното българско и турско население по време на военните действия от 1912г., /а и след това/, явно  не са били изолирано явление, характерно само за района на Кърджали. Сведения за такива прояви откриваме и за районите на Крумовград и Ивайловград, отбелязва Вълчо Златилов.

По в. "Нов живот" - Кърджали

Сряда, 30 Януари 2013 09:57 Европа иска България на колене според православен свещеник

Свободна държава ли е РБългария? По документи - ДА (вж. Конституция на Р.България). Член сме на Европейския съюз, НАТО и т.н.

• Страната ни ще реагира остро в Брюксел, ако властите във Великобритания се опитат да ограничат правата на сънародниците ни
• България слезе с 10 позиции в индекса на "Репортери без граница"
• Между България и Франция има изключително разбирателство и приятелство
• Мали е новото предизвикателство пред Европа
• Две дела срещу България в Европейския съд
•  

Формата ни на управление е ,,демократична". Явно наистина сме свободни, но с една мааааалка подробност - свободата ни е теоретична...ако можем така да я определим. Реалността обаче е съвсем друга. Българският народ е на колене и то там някъде в ъгъла.

Такъв извод в социалната мрежа прави сливенският свещеник Йоан Петров, председател на Младeжкия православен културно-просветен център ИХТИС. Така иска Европа. Защо? Не знам. Факт е, че под такова робство не сме били никога в своята история. Дори и под турско. Нашите велики управници в продължение на малко над 20 години успяха да продадат всичко, що имаше в нашата страна, включително и душите си. Доведоха ни чужди феодали, които безмилостно дерат кожите на всички нас -обикновените хора. Плащаме (често надписани) огромни сметки за ток, телефон и др.

Имаме си и банки убийци, на които държавата няма какво да каже. Има ли цивилизована страна, в която банката може да ти отнеме единственият покрив над главата. По най-мутренския начин ти се обаждат по телефона за да си платиш месечната вноска. Често и със заплахи. Може би, бързо ще забравим семействата, които си отидоха от този свят, заради същите тези банки-убийци.

Комедийният атентат над Доган е по-важен за държавата. Може би, историята винаги ще го помни, макар и атентаторът за миг да се бе превърнав в най-голямата жертва от цялата работа. Борците за демократични права и свободи, за малко щяха да убият човек пред погледите на цяла България. Колкото и да е криминално проявен Енимехмедов, не е по-криминално проявен от Доган. Но това е друга тема. Ще има, може би наказания в НСО и какво ли още не. Реакция обаче заради семействата, които си отидоха с помоща на банките-няма.

Връща ли се кръвният данък в България? Какво трябва да се случи на един обикновен човек, за да може проблемът да влезе в полезрението на нашите ,,управници"...или ще оставят така нещата, докато се изтребим един по един. Важно е да угодим на Европа, това е ,,светлото" бъдеще на България.

Знае се, че в България селските кръчми и кафенета са място, където без да си специалист по социология можеш да схванеш народните настоения. Не е случаен факта, че от там най-много са черпили информация и бившите червени доноснически служби. Днес при едни разгорещени дебати в едно квартално кафене изникна една спонтанна идея, която би срутила монопола  на днешното политическо статукво. Чрез реализацията на тази идея ще се преодолее стария проблем, който ни докарват политическите манипулатори. Представете си, че при гласуване вота се упражнява по наказателен принцип. И има възможност да изразим вота си, като гласуваме против със знак НЕ на този,  който според нас не заслужава да управлява. Така вота ще е съвсем истински и класацията ще се определя чрез класиране по най-малък брой отрицателен вот. Така най-вероятно ще изметем със сигурност старите политически кратуни. Нали за сега поне мечтите ни са безплатни та и ние решихме да си помечтаем върху спонтанната идея на един български избирател. Да гласуваме със знак НЕ!

На протеклия днес 27 01 2013г  референдум се проявиха няколко политически извода. Основните политически сили изказаха мнение и призоваха избирателите си да заемат позиции. Така настоящите привърженици на партиите последваха лидерите си и референдумът се превърна в политически.

Резултатите за момента показват че 20,5% от българите с право на глас са гласували в референдума “Да се развива ли ядрената енергетика в България чрез изграждането на нова ядрена централа”

Резултатите за момнета не са точни и са около:

• 80% негласували
• 12% гласували с ДА
•   8% гласували с НЕ

Въз основа на тези резултати можем да предположим, че при предвидените около 55% избирателна активност, ако следващите парламентарни избори са демократични  ще имаме близки до тези резултати:

 ГЕРБ, ДСБ, Зелените и други по-малки десни партии.
След призива на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов привържениците на партията да гласуват на референдума с НЕ, както и подобното изказване на останалите десни лидери се показаха следните резултати: около 40% от гласувалите гласуваха с НЕ.
Изводът е, че ако следващите парламентарни избори са демократични то би трябвало за тези партии общо да гласуват около 8% до 12% от българите с право на глас.

 БСП, Български Социалдемократи, Атака и другите националистически партии.
След като референдума беше организиран от БСП и подкрепен от националистическите партии те дружно мобилизираха привържениците си. Това показа, че хората вярващи на тези партии са около 60% от гласувалите на този референдум и на следващите избори можем да очакваме за тях да глсауват между 12% и 16% от българите с право на глас

 Движение България на гражданите:
Меглена Кунева, която е всички разпознаваме като основател на политическата формация призова българите да не участват в референдума и на “БойкоТ на фалшивата демокрация”
С тази позиция на лидерката на новата организация можем да кажем, че движението ще вземе първата част от останалите около 22-30%

 Радикалната левица
Събралата сили в последно време радикална левица в повечето европейски държави се проявява и в България. Позицията на СКБ по въпроса беше, че технологичният прогрес сам ще изисква развитието на енергетиката и че ако е нужно ще има нова АЕЦ. За радикално левите най-важно е енергетиката да е в полза на обществото, а не за реализиране на частна печалба. Те не получават гаранция, че централата ще е държавна и не могат да заемат позиция в референдума.
С тази позиция радикалната левица на изборите ще вземе втората част от останалите 22-30%

 ДПС
След много голямо раздвижване на Движението за Права и Свободи покрай националната конференция на партията тази формация не успя да заеме сериозна позиция. Показаният опит за покушение над Ахмет Доган, оттеглянето му и показването на новия лидер Лютви Местан оглавиха приоритетите на тази политическа формация, доказателство за липсата на позиция е и това, че най-слабата избирателна активност за референдума е била в районите, които са преобладавани от избиратели на ДПС.
Липсата на позиция не оказва влияние на гласоподавателите им и те взимат третата част от останалите 22-30%

Други по-малки партии
Поради политизирането от по-големите политически организации много от по-малките партии и политически формации не успяха да заемато конкретна позиция, техните гласоподаватели не счетоха за нужно да се включват във войната на други партии, които вече политизираха референдума и така решиха да запазят неутралитет за референдума.
Така по-малките политически формации се очаква да вземат четвъртата част от останалите 22-30%

Пасивни граждани без позиция
В България има хора, които са изгубили мотивация да заемат каквато и да било позиция. Тези хора не се интересуват от обществото и от тях нищо не зависи. Тези хора са нихилисти и са се превърнали в апатични към средата, в която живеят. Основните им приоритети са свързани със задоволяване на естествените им нужди и консумация на психоактивни вещества.
Животът им се е превърнал в такъв, защото в живота си не са видяли надежда от всяка партия печелила изборите в България. Това са хората изгубили борбата за демокрация и обществен напредък. За момента се очаква в следващите парламентарни избори да не гласуват около 45%

Ако желаете да се включите в демократичното изследване на резултатите от референдума можете да гласувата страницата референдуми във фейсбуук в анкетата: http://www.facebook.com/questions/345872218853489/

• 6428 лв. заплата във ВСС

  Членовете на новият Висшия съдебен съвет ...

svejo.net

facebook.com

Снимка: Булфото

От 1985година олющената сграда с паянтови врати и стъкла е дом за тричленното семейство. Над стаите, които обитава фамилията, е надвиснала 60-тонна цистерна за вода, с която навремето са се зареждали парните локомотиви.

До тук се стига след като старата къща на 54-годишния Делчев рухва.

"Едната стена беше поддала. Бях се хванал с един хаймана да сея бостан в моята градинка. С парите трябваше да стегнем къщата. За куцуз същата година изкупната цена на динята бе 3 ст. килото. Карпузите ги ядоха прасета, магарета и всякакъв добитък. На следващата година сяхме картофи и резултатът беше пак същият. Не можахме да изкараме някой лев за къщата и тя съвсем се скапа", разказа Георги, който сега работи по поддръжката на линии и мостове към пловдивското депо на БДЖ.

Мъжът обясни, че старата му къща е била в другия край на селото. "Понякога се налага да тръгвам за работа в 4 часа и да се връщам в 22. Вместо да се мъчим в старата ни съборетина и да газя сняг през зимата до гарата, реших направо да се заселим тук в кулата. Разбрах се с жп-то да плащам символичен наем. Мисля, че и те имат полза тук да живее някой, защото сградата иначе ще бъде разбита от крадци и ще рухне", казва главата на семейството, което преживява с около 500 лв. на месец. Парите са от заплатата на Георги и инвалидната пенсия на съпругата му.

Снимка: Булфото

Със заповед на министъра на културата се закрива Сцена “Николай Хайтов” в бившия родопски драматичен театър в града, пише smolyanpress.net.

Финалът на смолянския театър е факт, защото преди години той бе преструктуриран от отделна структура в сцена под шапката на Драматичен театър – Пловдив. В резултат на тогавашното решение на културното ни министерство, сградата и всички движими и недвижими активи на бившия родопски драматичен театър бяха прехвърлени от държавата на община Смолян, заради искане на местната управа. Издръжката на театъра била в размер на 240 000 лв на година, а продадените билети – едва 60 000 лв. От наем на сградата общината получавала едва 12 000 лв.

Припомняме, че сградата на бившия родопски драматичен театър е втората по големина сцена в страната и се нарежда след тази в НДК.

Трупата и персонала, който до момента е работил в театъра е получавал по 140 000 лв. работни заплати на година.

Официално Смолян остава без театрална трупа от днес.

Ръководството на Драматичен театър Пловдив организира вчера среща с 18-членната група и обслужващ персонал на заличената сцена, за да им предложи работа в драматичния театър в Пловдив. Всички, които откажат поканата, ще бъдат съкратени, подчерта директорът на пловдивския театър Кръстю Кръстев.

“Светът днес” припомня, че с предписание № 11682 от 05.04.1951 г. на Комитета за наука, изкуство и култура към Околийския народен съвет — Смолян е формиран полупрофесионален среднородопски театър. На първото заседание на художествения съвет, състояло се на 13 април 1951 г., театърът е наречен Родопски Народен Театър. Негов първи директор е Райчо Гаврилов.

Сградата на Родопски драматичен театър е построена през 1984 година и е уникална като мащаб и архитектура на територията на страната. Според класация на САБ тя е в двадесетте най-добри сгради на столетието. Проекта на проф.арх. Стефан Попов (Професор на Международната академия по архитектура) печели Награда на Американския институт по архитектура — „Специален приз“ на Третото световно биенале за архитектура в САЩ — 1985 г.

В своята 55 годишна история значими имена в българския театър са раздавали таланта си на сцената на театъра в Смолян, сред които актьорите (по азбучен ред) Бончо Урумов, Венелин Пехливанов, Елена Начева-Лафазанова, Елена Баева, Елка Михайлова, Златина Тодева, Иван Балсамаджиев, Илка Зафирова, Кирил Варийски, Кръстю Лафазанов, Маргарита Дупаринова, Майя Остоич, Мая Новоселска, Никола Тодев, Продан Нончев, Стоян Пепеланов, Цветана Манева и много други. Сред режисьорите (по азбучен ред) Александър Морфов, Андрей Чапразов, Асен Шопов, Бина Харалампиева, Богдан Сърчаджиев, Борис Панкин, Борислав Чакринов, Вили Цанков, Енчо Халачев, Йордан Саръиванов, Крикор Азарян, Леон Даниел, Любен Гройс, Теди Москов, Юлия Огнянова и много други.

През 2002 г. театърът провежда турне в САЩ в Ню Йорк и Лос Анжелис на представлението „Последният евреин“ от Джаред Стаин, режисьор Петър Карапетков, с два уъркшопа на Емилия Ованесян в Театралния факултет на Колумбийския университет.

2008 – „Аз, Душата” –– Родопски драматичен театър ”Николай Хайтов”Смолян; реж. П. Тодоров

Родопски драматичен театър е носител на много национални награди:
·    18 персонални и колективни награди от национални прегледи на българската драма и театър
·    7 награди и номинации от Съюза на артистите в България
·    7 награди и номинации на театралната академия “Аскеер”
·    6 награди и номинации на “Дионисий” – театрални награди учредени от РДТ през сезони 1993/94 и 1994/95 год.
·    3 национални награди от прегледи и фестивали, учредени след 1995 год.

2008 – „Аз, Душата” –– Родопски драматичен театър ”Николай Хайтов”Смолян; реж. П. Тодоров

Театърът е организатор на международен фестивал на спектакли за деца и юноши “Бурборак”
От 1994 година до този момент трупата е реализирала следните международни турнета:
·  в Република Македония – 5 турнета, 3 от които участия във фестивални прояви
·  в Република Румъния – 1 фестивално участие
·  в Австрия – 1 турне по покана на дом “Витгенщайн”
·  в Монголия – 2 фестивални участия на свободни формации с актьори от РДТ

До днес театърът разполагаше с три зрителни зали, дигитално звукозаписно студио, дърводелско, железарско и шивашко ателиета, ателие за изработване на рекламни материали.

АЕЦ “КОЗЛОДУЙ”- АТОМНАТА ЦЕНТРАЛА ГОРДОСТТА НА БЪЛГАРИЯ Е ПОГРЕБАНА !
През 1990 г. световноизвестният френски океанолог Жак Ив Кусто, прелитайки над  АЕЦ “Козлодуй” казва вероятно на шега:
“Тя е опасна!”.
Тази шега обаче се оказва много удобна и започва активно да се използва в една целенасочена и шумна пропагандна кампания срещу българската атомна централа. Умишлено се пише и говори, че реакторите са “чернобилските” РБКМ, а това е лъжа, защото те са тип ВВЕР 440, които не са имали някакви сериозни инциденти.
Дори и самата Меглена Кунева казва, че “в България се организират подписки и референдуми за запазване на кой знае защо превърнатите в национален символ два реактора от чернобилски тип”. И това нейно изказване не е случайно!
След време се разбира, че голямата френска банка БНП „Париба” стои зад тази пропагандна кампания. Причината е, че тя кредитира с милиарди изграждането на румънската атомна централа “Черна вода”, която е на няколко километра от сеизмичната Вранча планина.
Ефтиният ток, който произвежда АЕЦ”Козлодуй” е сериозна грижа за банката, защото в изграждането на румънската централа тя е вложила огромни капитали, а румънският ток ще е много по-скъп от българският.
Какъв е залогът и колко сериозна е загрижеността на банката може да се съди по факта, че във френското лобиране участва и кметът на Париж, а после и като президент на Франция – влиятелният Жак Ширак.
За постигане на своите цели – затваряне на АЕЦ”Козлодуй”, или поне закриване  на реактори, банка „Париба” се нуждае от сътрудничеството на високопоставени български държавници и политици, както и чуждестранни чиновници в ЕС, с преки възможности да действат в нейн интерес. И тя намира хората които й трябват.
Така започва „Заговорът” срещу първата българска атомна централа. А за да разкрием игрите и играчите в „заговора”, ще се върнем по-назад във времето.
Проблемите на АЕЦ ”Козлодуй” започват от 1991 г. с разпадането на световната социалистическа система и се задълбочават през 1992 г., когато в България започва времето на хаоса и беззаконието. Марионетното правителство на Любен Беров е формално и властта – явна или прикрита е в ръцете на Луканов, Доган, мафиотски групировки като “Мултигруп” и новопоявили се олигарси.
Според чуждестранни специалисти, спешно са необходими пари за модернизиране на 1-ви и 2-ри блок на централата, но хазната е опразнена и се търси заем от чужбина.
На 16 юни 1993 г. кабинетът “Беров” сключва споразумение с Европейската банка за възстановяване и развитие, за заем по т.нар.” Сметка за ядрена безопасност”. Сумата е 24 млн. екю, срещу които страната е принудена да обещае затварянето на 1-ви и 2-ри блок на атомната централа през 1999 г.
Меглена Кунева, като юридически съветник на премиера Беров, участва активно в изготвянето на споразумението и знае много добре, че то няма задължителен характер за България.
По-късно, Симеон Сакскобургготски и Кунева, за да прикрият вината си ще тръбят навсякъде, че съгласието на България да затвори блокове на АЕЦ”Козлодуй” започва още от Берово време.
На 25 ноември 1999 г. комисарят по разширяването на Европейския съюз, бившият ръководител на немските социалисти Гюнтер Ферхойген посещава България.
Става ясно, че основната му цел е да окаже силен натиск върху правителството на Иван Костов, за закриване на четири български реактора от АЕЦ”Козлодуй”. Подписва се и т. нар.”Меморандум между Европейската комисия и България”. Правителството обещава на Ферхойген вместо до 2010 г., каквото е нашето предварително становище, България да затвори четири реактора”в най-ранни срокове”.
Меглена Кунева като ценен юрист работи и при правителството на Иван Костов. Дори е директор на “Международна  дирекция” и е в течение на подготвяните и подписани международни документи. Меморандумът в английския оригинал е озаглавен:
„Understanding Between the European Commission and the Bulgarian Government” от 29 ноември 1999 г.
Както е използвано с пропагандна цел подписаното от Беров през 1993 г. “Споразумение”, така и сега премиерът Симеон Сакскобургготски и Меглена Кунева използват също”Меморандума”.
В пресата, радията, телевизията, в различни документи или официални изказвания, премиерът или Кунева съзнателно придават на Меморандума такива тълкувания и значения, които завишават неговата роля и му придават много по-обвързваща сила. Меморандумът, подписан на 29 ноември 1999 г от външния министър Надежда Михайлова и Ферхойген, не договаря нищо конкретно и обвързващо АЕЦ”Козлодуй”. Той няма силата на международен договор, което Кунева знае много добре, но вече под нечие внушение тя го е забравила.
На 7 февруари 2002 г. президентът Георги Първанов се среща с еврокомисаря Гюнтер Ферхойген в Брюксел. На срещата е разискван и въпросът със закриването на ядрените реактори на АЕЦ Козлодуй. Според Ферхойген, Европейският съюз не е променил позицията си. „Очакваме България да изпълни ангажиментите си от споразумението, подписано през 1999 година”. Меморандомът не е споразумение, но Първанов е пропуснал да отбележи това.
Не се разбира каква е била позицията на Първанов, но в никакъв случай тя не е защитавала набедените от Ферхойген за закриване реактори.
Това, че Меморандумът ни задължава да затворим реакторите е другата голяма лъжа, след тази с Беровото споразумение.
Лъжат както комисарят Фейхорген, така и премиерът Симеон Сакскобургготски и Меглена Кунева. Тези лъжи съзнателно и режисирано се подемат от Парламента и другите министри от кабинета.
На 28 март 2002 година в Парламента най-неочаквано е предложен за приемане Законопроект за ратифициране на Рамково споразумение между  Република България и Европеската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), относно дейностите на международния фонд “Козлозуй” за подпомагане извеждането от експлоатация в България на блокове от АЕЦ”Козлодуй”. Фондът се администрира от ЕБВР.
Вносителят Веселин Близнаков е председател на комисията по енергетика в Парламента според когото, Законопроектът е доказателство, че България е стабилен партньор на Европейския съюз и спазва договореностите. А договореностите са тези на Костов и Беров и всъщност договорености няма!
Преди гласуването на Законопроекта, депутатът от Коалиция за България Любен Корнезов прави процедурно предложение:
„На основание на чл. 42.ал. 2. т. 3 от Правилника, правя предложение за прекратяване на разискванията по тази точка от дневния ред”. Изтъквайки мотивите, депутатът  Корнезов казва в заключение:
„Ако вие днес ратифицирате това Рамково споразумение, това означава, че ликвидирате атомната енергетика на България. Помислете си добре преди да натисните бутона”! А Близнаков отговаря, че не предават интересите на страната а доказват, че България е стабилен партньор на Европейския съюз, който стриктно спазва договореностите.
Министърът на енергетиката Милко Ковачев, на свой ред и той казва на депутатите:
„Искам да припомня, че на 16 юни 1993 г. между правителството на Любен Беров и Европейската банка за възстановяване и развитие е подписано споразумение в което има ангажименти за спиране блокове на АЕЦ”Козлодуй”.
„На 11-ти септември 1999 г.(тук Ковачев греши – датата е 29 ноември) външният министър на България Михайлова и комисарят по разширяването на ЕС Ферхойген са подписали също Споразумение. Действително, то има характер на „джентълменско споразумение”, но ние може би трябва да се замислим как ще градим доверие като партньори, а не да създаваме политическо недоверие”.
Вижда се явното примиренчество и внушена нагласа както на царските депутати, така и на министрите, за безропотно съгласие АЕЦ”Козлодуй” да бъде пожертвана!
На 22 януари 2002 г. премиерът Симеон Сакскобургготски на среща в Атина с гръцкия премиер Костас Симитис еднолично му обещава заявявайки, че България ще затвори 3-ти и 4-ти блок през 2006 г.!
На 1-ви септември 2002 г. външният министър Соломон Паси тайно праща “нонпейпър”(неофициалeн дипломатически документ) до Европейската комисия в който пише,че България ще затвори предсрочно реакторите ВВЕР 440 – това са първите четири реактора на АЕЦ”Козлодуй”.
На 26-ти септември 2002 г. Кабинетът на Сакскобургготски приема решение 1-ви и 2-ри блок да се затворят през 2003 г., а 3-ти и 4-ти – през 2006 г.
На 1-ви октомври 2002 г. Соломон Паси, вероятно изпълнявайки нареждането на премиера Сакскобургготски, заминава за Брюксел и подписва закриването на 3-и и 4-и блок до края на 2006 г. Той изпреварва Народното събрание, което ще гласува ден по-късно решение, съгласно което затварянето на блоковете не може да стане преди членството на България в ЕС.
Решението на парламента се оказа без последици, след вече положения от Паси подпис.
В неудобна ситуация изпада не само Парламента, но и президента Първанов, на когото председателят на Европейската комисия Романо Проди още на 2-ри октомври благодари за решението България да затвори блоковете. За това свое решение правителството не е уведомило президента и той го научава четейки в самолета българската преса.
През м. февруари 2004 г. Меглена Кунева казва: “Нека мислим за нова АЕЦ, а не за тази от миналото” имайки предвид “Козлодуй”. Тя явно вече я прежалила “старата Централа”.
През декември 2005 г. пред депутатите в Народното събрание с особено задоволство Кунева също казва: „Аз принадлежа към тези хора, които са гласували “за” и са подкрепили развитието на ядрената енергетика по отношение на централата “Белене”. Кунева демонстрирайки самочувствие се разкрива, че играе играта на премиера Сакскобургготски за “Белене”.
Затварянето на четири реактора на АЕЦ”Козлодуй” и строителството на АЕЦ”Белене” са “голямата игра”, където участват големи играчи, залагат се големи пари и се раздават големи комисионни.
Българската атомна енергетика е ” трън в очите” на банка“Париба”, която явно или задкулистно се бори да ликвидира поне четири, от шесте реактора на АЕЦ”Козлодуй” и с активното съдействие на френското лоби в Европейския съюз и България успя.
Ясно е кои българи предадоха и продадоха българските национални интереси на френската банка. И тя разбира се не закъсня да покаже щедрата се благодарност към тях.
Меглена Кунева, веднага след като приключи в Брюксел комисарството, беше избрана на висок ръководен пост – член на Надзорния съвет на банка БНП „Париба”, с огромна заплата.
Няма нужда да питаме кой препоръча Симеон да получи заем от банката на стойност 250 милиона евро, за започване на първа фаза от строителството на АЕЦ”Белене”. Освен посредника Кунева, сигурно и Симеон се е облажил от тази крупна сума, която беше само началото на голямото “плюскане”. Условията на заемите са държавна тайна.
Към апетита на Симеон Сакскобургготски за комисионни трябва да прибавим и този на сестра му, бившата княгиня Мария Луиза. И тя е специализиран посредник в тъмния бизнес на комисионните.
Банка “Париба” е посочена от бившия министър на енергетиката Милко Ковачев като гарант, при приватизацията на апетитните български електроразпределителни дружества, уреждайки я за една голяма сделка.
Милко Ковачев, заедно с бившия председател на енергийната комисия в Парламента и енергиен „експерт” Веселин Близнаков ходиха командировка в големите канадски ядрени фирми „Канду и AECL, които изграждаха с френски капитали румънската атомната централа “Черна вода”.
Предполага се, че пътуването им до Канада е свързано със строителството на АЕЦ”Белене” и уговаряне на евентуални комисионни. Този въпрос нашумя и се превърна в скандал с който се занимава дори и канадския парламент.
Никой в България не е проявил интерес какво са правили в Канада двамата царедворци и то във фирми конкуренти и твърде заинтересовани от затварянето на българската АЕЦ”Козлодуй”, както и от строителството на АЕЦ”Белене”.
В писмото на канадския депутат Джо Комартин до “Дарик” радио фигурират имена на десетина български, европейски и канадски политици, на които канадската фирма AECL обещавала да плати големи комисионни, ако спечели конкурса за строежа на АЕЦ “Белене”.  За канадците лобирали приближени до министъра на енергетиката Милко Ковачев, до княгиня Мария Луиза, шефът на парламентарната енергийна комисия Веселин Близнаков и президентът на “Риск инженеринг” Богомил Манчев.
Никоя българска власт не реагира на сигналите за корупция защото очевидно имаше “чадър” над играчите с комисионни.
След като приключи мандата му на министър, Милко Ковачев работи известно време на висок пост в софийския офис на „Париба”, а по-късно беше преместен с по-голямо възнаграждение в Лондонския й офис! Явно и той получава от банката заслужена благодарност, като Меглена Кунева.
“Трансперънси интернешънъл” – международна неправителствена организация за борба с корупцията включително и политическата, разкритикува назначението на Меглена Кунева, на Гюнтер Ферхойген и на други двама бивши еврокомисари на “доходни позиции” в частния, предимно банков бизнес. Съобщението е свързано с новина от Ройтерс, че акционерите на френската банка „Париба” са гласували назначението на Меглена Кунева като член на управителния борд на банката. Докато Ферхойген е назначен на отговорна работа в британската банка “Роял банк ъв Скотланд”.

Приватизацията на голямата френска банка „Париба” през 1987 се свързва с името на Жак Ширак докато е кмет на Париж. През 2007 година, Ширак макар и президент на Франция е обвинен в злоупотреба със средства от времето, когато е бил кмет. Ширак е първият и единствен президент на Франция осъден за злоупотреба с власт, пари и корупция.
По време на предприсъединителните преговори за приемане на България в ЕС водени от Кунева, Ширак като президент на Франция лобира за интересите на банка „Париба” при строителството на румънската атомна централа.
Щедри са  възнагражденията и бонусите, раздадени от банката на висшите български държавници, за успешното затваряне на четири реактора от АЕЦ „Козлодуй”. Резултатът от продажните им действия е катастрофален.
Симеон Сакскобургготски, Меглена Кунева, Милко Ковачев, Солом Паси, Веселин Близнаков и комисарят по разширяването на Евросъюза – социалистът Гюнтер Ферхойген, са основните заговорници и виновници за преждевременното затваряне на 4-ри реактора от АЕЦ”Козлодуй” – всъщност за нейното ПОГРЕБВАНЕ!
В условия на тежка икономическа и финансова криза, поради предаване на националните ни интереси от подкупните държавници и политици, България губи ежегодно най-малко по 1 млрд. евро само от неизнесен ток, както и загуба на няколко хиляди работни места, авторитет и престиж и то не само на Балканите.
След затварянето на реакторите на АЕЦ”Козлодуй” България изпадна в дълбока  икономическа криза и вече години наред е сочена като най-бедната страна в Европейския съюз.
ЕТО ГЛАВНИТЕ ВИНОВНИЦИ, ТЕ СЕ ПОЗДРАВЯВАТ ЗА УСПЕХА !