• от Съпротива
• октомври 8, 2012

 

Исландците решиха да не последват световния пример и не спасиха банкерите си. Вместо това решиха да ги арестуват. Сега икономиката им се възстановява по-бързо от тази на ЕС и САЩ. Хмм..

Помните ли как правителството на САЩ заяви на народа си, че се изискват светкавични действия, за да се спасят банките и нацията от финансов колапс? Действия под формата на милиарди долари държавен дълг. Помните. Сега, с трилиони долари по-голям дълг, американците са на изходното положение отпреди 4 години – още по-голяма държавна задлъжнялост. Дори председателят на Федералния резерв Бен Бернанке призовава за още мерки, които ще трупат нови дългове върху планината от заеми.

В началото на световния икономически колапс през 2008, Исландия беше по-зле от повечето държави. Сега е една от най-бързо растящите икономики в света.

Представете си как би изглеждала Америка днес, ако бяха спасени жертвите на порочни банкови практики и виновните за това бяха наказани.

Как мислите – луди ли са исландците да вкарат банкерите в затвора или по-скоро САЩ трябва да направят същото?

Източник: americanlivewire.com

16:05  |  1 февруари 2013 | Общество / Редактор Gergana Misheva / обновено преди 4 часа


По време на атеизма, както вярващите наричат комунистическия режим, най-много е пострадала интелигенцията, както и духовниците - архиереи, монаси, монахини, православни християни и послушници.

Виж 1 снимка Почти няма духовник, който да не е бил репресиран по време на атеистичния режим, каза митрополит Кирил
Сн.: БГНЕС По време на атеизма, както вярващите наричат комунистическия режим, най-много е пострадала интелигенцията, както и духовниците - архиереи, монаси, монахини, православни християни и послушници. Това каза пред журналисти наместник-председателят на Светия синод Варненският и Великопреславски митрополит Кирил преди да отслужи в патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски" панихида в памет на репресираните и загиналите по време на атеистичния (комунистически) режим, предаде БТА.

"Ние никога не сме забравяли да споменаваме пострадалите от атеистичния режим в своите молитви, както и да се стараем да съберем сведения, защото е необходимо да разберем кои наистина са пострадали за вярата", заяви митрополит Кирил.
Според него това е признакът, по който трябва да се канонизират някои, които са Свети мъченици и изповедници, за които са казва, "че са пострадали до кръв, но заради вярата, не заради друго", защото имало случаи, които трябва да се разграничат.
"Това е следващото, което се надявам, че Светият синод в скоро време ще направи, но ние винаги сме се молили за тези пострадали, измъчени, убити по време на атеизма", каза още наместник-председателят.

По думите му почти няма духовник, който да не е бил репресиран по време на атеистичния режим и да не му е било забранявано да служи, да изповядва, да проповядва.
"Църквата беше ограничена в самия храм, не ни даваха да извършваме опела на гробищата, да правим помени, нощно време кръщавахме, даже деца на величия на партията", каза той.

Митрополит Кирил коментира, че "във всичките си старания атеизмът не е успял да пречупи БПЦ и духовенството, което е служило достойно, извършвало е Светите тайнства и проповеди, и духовно е обгрижвало православните християни.

Попитан възможно ли е Светият синод и БПЦ да канонизират някои от духовниците, наместник-председателят отговори, че това трябва да стане, особено когато се намерят всички основания, но добави, че има такива.
На въпрос за конкретни имена на духовници, митрополит Кирил каза, че те са много, но сред тях са бивши протосингели във Видин и София, и на други места.

От материал на: http://dnes.dir.bg


Виж още:



Валентина Иванова, Клуб „Един завет”: Обществеността не е достатъчно запозната с убийствата на 147-т

Наш сънародник, който живее и работи в Лондон, протестира срещу мълчанието на български власти по повод разразилата се през последните дни и седмици кампания на Острова срещу потенциалните емигранти от България и Румъния. Властите в Лондон обмислят кампания, с която да разубеждават българи и румънци да поемат към Великобритания догодина, когато за гражданите на двете държави ще отпаднат ограниченията за достъп до британския трудовия пазар.

В писмо до президента, премиера и външния министър на България варненецът Димитър Димитров, който живее и работи от 3 години в Лондон, призова институциите у нас да се намесят, да направят нещо за имиджа на страната ни на Острова и да спре дискриминацията спрямо българите там. „Ние сме третирани като най-долна класа хора. Защото такива сред нас наистина има. Но повечето от емигрантите сме отишли на Острова, защото тук, в България, няма място и работа за нас”, пише българинът в отвореното си писмо.

Писмото на Димитър Димитров предизвика оживена дискусия във форума ни. Ето какво каза българинът в интервю за предаването на Дарик „МеждУредие”:

Има ли инструмент държавата ни да реагира на цялата тази кампания, която тече през последните седмици на Острова, и особено на тези настроения сред обществото там?

За инструменти нямам представа. Най-вероятно българската държава има доста дипломатически инструменти за това как да реагира. Моят инструмент е този – да напиша писмо, в което да им кажа, че трябва да се направи нещо по въпроса.

Не се ли преувеличават донякъде страховете на британците от българите и от румънците? Не става ли дума за тема, с която очевидно политиците на Острова спекулират, със своя вътрешна цел донякъде?

Това е факт, моите наблюдения са, че те се опитват да оправят своята социално-осигурителна система и здравна система по начин, който да не засегне гражданите на Кралството, защото те са пред фалит. И за да намалят бенефитите, които дават на собствените си граждани, трябва да изкажат някаква причина, която да е извън техните възможности. Не мога да го обясня точно, но основният проблем е, че социалната система в Англия дава прекалено много вратички за всякакви манипулации, от които най-често се възползват не хората от Източна Европа, а техните собствени граждани.

Но ние ставаме обект на прицел на критиките и негодуванието, дори само защото едно циганско семейство, което живя пред Уестминстърското абатство успя да си вземе жилище, след като седмица спаха там или не помня колко.

Мисля, че четири-пет дни. Нещото, заради което аз написах това писмо, е, че моята работна седмица протича по следния начин: Сутрин ставам в 5.30 и тръгвам за работа. Взимам си безплатния вестник от метростанцията или от гарата и на първа страница виждам снимка на „Максуда”.

Това варненският ромски квартал ли беше?

Да, или на „Филибето” или на каквото и да е. И там пише: „Внимавайте, тези хора идват да ви вземат помощите”.

Това често срещано явление ли е в пресата?

Всяка седмица по веднъж. В понеделник има статия за българските емигранти, във вторник има статия как кралицата не споменала гей-браковете в годишното си обръщение, в сряда има статия за бъдещия внук на кралицата, в четвъртък – нещо друго и в понеделник пак се започва със статия за българските и румънските емигранти.

Какво смятате, че трябва и може да направи българската власт – президент, премиер, външен министър, освен да излязат с някакво послание?

Това са някакви дипломатически лостове, които трябва да бъдат задействани. Това отношение към нас е повече от година. Не може в същите тези английски медии да няма нито едно официално изказване от българската страна – нито потвърждение, нито опровержение, нищо.

Тоест, смятате, че трябва активно нашият глас да се чуе. Румънският посланик в Лондон преди седмица реагира.

Честно казано аз никога не съм имал нищо общо с българското посолство в Лондон, а се надявам и да нямам. Но от колеги и приятели и много хора, които живеят там, съм останал с впечатлението, че изобщо няма смисъл човек да се обръща към тях. Говорим за тривиални неща, които те трябва да свършат като посолство за българите. А вече на държавническо ниво не знам какво трябва да направят.

В писмото си споменавате и за дискриминация, как вие лично я усещате – като по-различно отношение към вас спрямо останалите емигранти там?

Най-простото нещо, което мога да кажа, е при опит човек да си вземе английски национално-осигурителен номер, което е много важно за един емигрант, за да получи достъп не до социалната им система, а в моя случай за да мога да продължа обучението си и да се квалифицирам на по-високо ниво. В момента, в който чуят, че си българин, ти слагат молбата в едно кашонче, където имаш 10 процента шанс да вземеш национално-осигурителен номер. Това е най-фрапантното нещо. От десетина българи, които наскоро са дошли в Англия, двама са успели да вземат след втория опит такъв номер.

Писмото ви предизвика дискусия, както често се случва във форумите, най-вече между тези, които ви подкрепят, много от тях настоящи или бъдещи емигранти, и другите, които казват, че е по-достойно „вместо вие, които сте в чужбина, да се оплаквате, по-добре да се борите с трудностите в собствената си страна”.

Няма нищо лошо човек да се бори, където и да било. Да, аз съм се поборил малко.

Опитал сте тук?

Аз имам сигурно 17 години трудов стаж в България. Имах не дотам успешен собствен бизнес, който се провали поради основателни причини – криза и т. н. И това ме принуди да отида там.

Въпросът е не сме ли и ние донякъде виновни за този образ, споменахме за това циганско семейство там…

Циганските семейства не са общото лице на България. Това е моето мнение по въпроса. Защото аз наистина съм квалифициран работник, наистина работя много. Ако някой англичанин работи по-добре от мен, те ще го вземат него да работи. След като са ме взели мен, значи са ме оценили. Мен не ме притеснява отношението на англичаните към моята работа или към мен, обидните квалификации на техните политици са основното в случая.

http://dariknews.bg/

Гражданите на ЕС от България и Румъния имат право на здравни услуги и социални помощи в Германия дори и да нямат валидно разрешително за работа.

Това постанови германски съд по повод жалба на 24-годишната българка Лазаринка Р. Решение на съда може да преобърне плановете на германското правителство да ограничи достъпа до социални помощи, съобщи „ИЮ Обзървър”, предаде “Фокус”.

Младата жена дошла в Германия през 2008 г. за да живее с приятеля си – грък с германско жителство. Тя обаче била изоставена от него, след като забременяла. Тя работела като келнерка на черно, но била изхвърлена от работа малко преди да роди.
Българката е кандидатствала за разрешително за работа, но й е било отказано. Заради това тя била лишена от помощта, която се предвижда за бременни.

За българите и румънците все още са в сила ограничения за достъп до пазара на труда в Германия.
Федералният социален съд в Германия обаче се произнесе в полза на Лазаринка. Съдът реши, че тя отговаря на всички условия за това да получава помощи и фактът, че е българка не я лишава от социални права.

Случаят с българката е прецедент за подобни дела, при които граждани на ЕС са получавали отказ за социални помощи, тъй като нямат легален статут в Германия. Нейният случай обаче може да повлияе върху правилата в целия ЕС.

Решението на германския съд идва и в момент, когато във Великобритания са силно разтревожени от възможния българо-румънски имигрантски поток към Острова след отпадането на ограниченията за трудовия пазар в края на текущата година. Предвижда се за имигрантите от България и Румъния, които дойдат във Великобритания без работа, да им бъде заявено, че трябва да имат частна здравна застраховка, за да се попречи британската здравна система да се превърне в „международна здравна система”.
Министърът по въпросите на имиграцията Марк Харпър заяви пред “Дейли Мейл”, че ограничаването на достъпа до безплатното здравеопазване се разглежда като ключ за предотвратяването на нов наплив от имигранти, когато в края на годината ограниченията отпаднат.

http://dnes.dir.bg

http://www.novini.bg

31.01.2013 | 15:16

Дамаск и Техеран предупредиха Тел Авив

  Етикети Сирия, Израел, Иран

Сирия и Иран ще ударят Израел, предаде Ройтерс.

Дамаск и Техеран отправиха заплахата срещу еврейската държава след като късно снощи израелските военновъздушни сили нанесоха удари по научноизследователски център край столицата на близкоизточната държава. сирийският посланик в Ливан днес посочи, че страната му е в състояние да нанесе изненадващ и светкавичен удар по враговете си.

По-късно днес Израел обяви, че е арестувал 20 терористи от ХАМАС.



Автор:
Валери Зайцев 135 Добави коментар

Автор: nbrakalova

„Една от най-трагичните дати в българската история е нощта на 1 срещу 2 февруари 1945 г. тя остава под името „Кървавият четвъртък”. Тогава са разстреляни осъдените на смърт по така наречения „Народен съд”. По „Дело № 1” са били подсъдими бившите регенти, дворцовите съветници, министри и народни представители от 25 народно събрание. Тринадесет членният Първи състав на съда осъжда на смърт Принц Кирил  Преславски Сакскобурготски, проф. Богдан Филов – министър-председател, Ген. Никола Михов – тримата регенти на България, както и 17 министри, 8 царски съветници, 22-ма министри от правителствата след 1941 г., 67 депутати от 25-тото НС, 47 генерали и висши офицери.

Присъдите са изпълнени същата нощ. Навързани на вериги, хората са откарани с камиони до една дупка от паднала бомба в района на Софийските гробища. Разстрелвани са един по един. Проф. Александър Станишев – световно известен медик е бил принуден да констатира смъртта на убитите. Последен убиват него – застрелват го с пистолет в тила, както е коленичил над последния разстрелян. Труповете са съборени в трапа и зарити със сгурия. Въпреки тайната, през следващите дни и месеци близки на загиналите носят цветя и свещи на мястото. За да предотвратят това, комунистите правят отгоре бунище.

Това е финалната фаза на разправата на дошлите на власт комунисти с техните противници, набедени за „фашисти” и виновни за въвличането на България във Втората световна война на страната на Германия.

След падането на комунизма жертвите са реабилитирани от Върховния съд на република България през 1996 г. Мотивът на съда е липса на доказателства. Несправедливите и нелегитимни присъди на „Народния съд” са изброени сред престъпленията на комунистическия режим в България в приетия през 2000 г. специален закон.”


Виж още:

lado.blog.bg/politika/2010/07/22/kak-komunistite-predadoha-naroda-si-hronologiia-ot-25-8-1944.580627

bfilov.blogspot.com




lastlovebooks.com/дневник.html





helikon.bg/books/21/18461_dnevnik-gen.nikola-mihov.html
 

samvoin.blog.bg/politika/2011/05/10/bogdan-filov-razchital-na-po-obektiven-proces-v-sssr-otkolko.744391

samvoin.blog.bg/politika/2011/05/10/quot-agresor-okupator-i-voinoliubec-quot-li-beshe-bylgariia-.744400

samvoin.blog.bg/politika/2011/05/10/osvobojdenie-ili-dalavera-niakoi-pozorni-fakti-za-slepite-ru.744389

capital.bg/light/revju/knigi/2010/05/20/904021_dnevnicite_na_bogdan_filov_na_turski/

samvoin.blog.bg/politika/2009/10/01/obedineni-gerb-i-bsp-otmeniha-imenuvaneto-na-ul-bogdan-filov.407759





България преди Богдан Филов


Карта на България по времето на  Богдан Филов



Българските войски навлизат в освободена Добруджа


Флотски подофицер Борис Вичев на патрулен катер N1 от българската флотилия на Охридското езеро


Пристанището на гр. Кавала 1942г. На мачтите се вее българското знаме



Посрещане на българската армия в Пирот


Гробът на проф. Филов и останалите разстреляни от Народния съд български държавници.



Карта на България след "освобождението от фашистко робство"



Богдан Филов разчитал на по - обективен процес в СССР, отколкото при "българските" комунисти...

Предпочитал съветски съд и затвор

Регентът и бивш премиер Богдан Филов е арестуван няколко дни след 9 септември 1944 г. в Боровец. Три месеца е разпитван в Москва. Искал руснаците да го съдят и да изтърпи наказанието си в СССР. Безпокоял се заради злобата на новите управници на България. Но бил върнат в София. Разпитите са водени по ускорена процедура от народния съд. Филов е обвинен заради подписа си за присъединяване на България към Тристранния пакт.

Майката на Богдан Филов е от богатия род на благодетелите на Софийския университет Евлоги и Христо Георгиеви. Филов вярвал, че има висша закрила чрез една от кърпичките, които тя донася от Русия. Тези кърпички били благословени от най-големия руски светец Йоан Кронщадски и ако някой преспял с тях, тревогите му изчезвали, ако заболеел, оздравявал. Но чудотворната кърпичка не помогнала на Богдан Филов, който бил екзекутиран през нощта на 1 срещу 2 февруари 1945 г. Присъдата му бе отменена с решение №172 на Върховния съд от 26 юни 1996 г. Съпругата му Кита умира през 1980 г. след мизерно съществуване по провинцията, докато в апартамента на Филови живее сестрата на комунистката Лиляна Димитрова - Победа Попова. Филови нямат деца.

Студен, разсъдлив, егоцентричен, Филов успява да направи бляскава кариера и да съвместява най-престижните научни постове. Учи от 1901 до 1906 г. в немските университети във Вюрцбург, Лайпциг и Фрайбург. Завърнал се в София, постъпва в Народния археологически музей. Специализира археология, музейно дело и нумизматика в Бон, Париж и Рим.

През Балканските и Първата световна война Филов спасява безценни български реликви от Източна Тракия, Беломорието, Вардарска Македония и Поморавието. Сред тях е прочутата митра на охридските епископи от ХVII век от злато, сребро, скъпоценни камъни, разноцветен емайл, оценена на близо $ 40 милиона. Както и ръкописи, срещу които Гърция би ни дала костите на цар Самуил.

Макар че от 1940 г. Филов се впуска в голямата политика, той не се отказва от научните си занимания. Член е на Управителния съвет на Българския археологически институт, председател на Българската академия на науките. Преподава и в университета. След смъртта на цар Борис III е определен за регент на малолетния Симеон II. След 1944 г. трудовете му са забранени. Но Людмила Живкова признава в изследването си за Лондонското четвероевангелие, че нейният предходник по темата - проф. Богдан Филов, още през 1934 г. си е свършил безупречно работата.

Днес акад. Филов е смятан за един от най-добрите български специалисти в античната археология, средновековната история и старобългарското изкуство. Трябва да има улица на негово име!

ПЕТЪР ВЕЛИЧКОВ

24chasa.bg



Обединени ГЕРБ и БСП отмениха именуването на ул. ”Богдан Филов”

Столичен общински съвет отмени под натиск решението си в София да има улица на името на Богдан Филов

Богдан Филов – виден Български археолог, историк на изкуството и политик

Решението за отмяна беше прието с гласовете на ГЕРБ и БСП, които показаха, че макар инсценираното плюене помежду им в медиите изобщо не са чак такива врагове. Особено, когато получават преки нареждания от господарите си в сянка. “Против” гласуваха общинските съветници от „Атака”, НДСВ, СДС и ДСБ. Решението за именуването на улица на Богдан Филов беше прието на 21-ви май тази година. Това обаче предизвика масово еврейско възмущение. Георги Първанов разбира се също се обяви против.  Днешното гласуване в градския парламент бе по искане на групата на БСП, която още на 15-ти юни е внесла предложение за отмяна на именуването на улицата. Преди гласуването днес Росен Малинов от БСП коментира, че не е редно да се влиза в исторически дебати. Той благодари на председателят на групата на ГЕРБ Малина Едрева, която е вносител на предложение за отмяна на решението за именуване на Богдан Филов, че вади „горещите картофи”.  Владимир Каролев от НДСВ обясни, че „монархо-фашистите спасяват десетки хиляди евреи”. Той обясни, че ако е евреин, живеещ в 40-те години, тогава би искал да му е премиер Богдан Филов.  Според общинския съветник от СДС Борислав Бориславов, който е вносител на предложението за именуването на улица на Филов, никой не отрича престъпленията, които са извършени. Той припомни, че БСП са обещали да има външен натиск за отмяна на това решение и този натиск е факт. Според него също спорни са имена на улици като „Жебокрек”, „Бодра смяна”, „Вела Пеева”, „Знаме на мира” и други такива. Според Бориславов скандално е, че България е единствената държава, която не се съобразява с мнението на Българската академия на науката (която защити именуването – бел.ред.). По думите му отмяната на решението за именуване на улица на Богдан Филов е намеса в суверенитета на Столичен общински съвет.  Според Стефан Иванов от СДС, ГЕРБ са в деликатна ситуация и ще гласуват нещо, което може би не приемат. По мнението на общинския съветник от ГЕРБ Константин Тилев, това, което се случва, е израз на непрекипели страсти. Според него трябва да има дистанция във времето, за да може да се каже дали човек е свършил добро или не.

Altermedia България

Начало / У нас / Израелското посолство "скочи" срещу ул. "Богдан Филов"

Израелското посолство "скочи" срещу ул. "Богдан Филов" 25.05.2009, 17:06 (обновена 25.05.2009, 19:33)
news.bg
Коментари (498)  

Посолството на Израел в София е шокирано от решение на софийските общински съветници от 21 май тази година. С него улица в София е именувана на Богдан Филов, съобщи БНР.

"Богдан Филов е министър-председателят на България, сложил подписа си под пакта за сътрудничество с хитлеристка Германия, подготвил за гласуване антисемитско законодателство и изпратил българска администрация в новите земи, която депортира тамошното еврейско население", се посочва в писмо от мисията.

"Посолството на Израел в София изразява огромното си изумление от този акт, който неминуемо слага неизличимо петно върху имиджа на българската столица и нейните управници", пише в съобщението.

Предложението за преименуването на ул. "202" (намираща се в район Витоша) на "Проф. д-р Богдан Филов" беше внесено от общинския съветник от СДС Борислав Бориславов. При гласуването предложението за именуване беше подкрепено от ГЕРБ, ДСБ, СДС, "Атака", НДСВ, а БСП гласуваха "против".

Потърсен за мнение, историкът и директор на НИМ проф. Божидар Димитров нарече гаф именуването на тази улица.

По думите му историята и обществото ще бъдат готови за подобно нещо едва 100 години след смъртта на „скандалния" премиер.

Божидар Димитров припомни, че „за съжаление Богдан Филов в тежките години подписва пакта за сътрудничество с хитлеристка Германия, но освен това той е и убеден привърженик на нацизма".

Размер на шрифта: a a a

Богдан Филов

Богдан Димитров Филов е виден български археолог, историк на изкуството и политик. Той е министър-председател на България в 57-то и 58-то правителство (1940-1943 г.) и регент на малолетния цар Симеон II (1943-1944 г.). Като политик Филов до голяма степен е отговорен за включването на България във Втората световна война на страната на Нацистка Германия през март 1941 г., макар че алтернативата е била България да бъде прегазена от армията на Третия райх, тогава разположена в готовност отвъд Дунав.

мнение Проф. Божидар Димитров

Преименуването на столичната улица трябваше да се отложи с още поне 40-50 години...
Някои прогермански кръгове са разбрали демократизацията на България след 10 ноември 1989 г. като възможност за реванш

Последни от У нас

• Актуализират учебните програми за гимназията
• Викат в парламента футболните босове длъжници
• "Не" на затлъстелите мозъци, обяви ректорът на СУ
• Някой чатил от скайпа на Георги и след ареста му
• Софиянци предпочитат Фандъкова, сочи проучване

Биографична справка

Роден в Стара Загора, в семейството на подполк. Димитър Филов (от Калофер, съратник на Ботев) и Елисавета Сахатчиева от Карлово, Богдан Филов учи в Карлово и Пловдив и завършва Първа софийска мъжка гимназия в София (1900 г.). Заминава за Германия с държавна стипендия на Министерство на Просвещението, където следва класическа филология във Вюрцбург (1901 г.) и Лайпциг (1902-1903 г.) и археология и римска история във Фрайбург (1904-1906 г.). Докторската му дисертация от Фрайбург е издадена веднага като книга – притурка на престижното немско списание „Klio” в Лайпциг. От 1 май 1906 г. работи в Народния археологически музей в София. Специализира археология, музейно дело и нумизматика в Бон, Париж и Рим през (1907-1909 г.).

Богдан Филов поставя началото на методични археологически разкопки в България: първите са в Хисаря през 1909-1910 г. Между 1910 и 1920 г. е първият българин – директор на Народния археологически музей. Провежда първите проучвания на античния град Кабиле край Ямбол през 1912 г.

По време на войните 1912-1913 и 1915-1918 г. Богдан Филов предприема три продължителни научни пътувания в Източна Тракия, Беломорието и Вардарска Македония и Поморавието, спасява и разкрива паметници на културата, води подробни дневници. Във Вардарска Македония, по време на Първата световна война, сътрудничи с германски археолози и изкуствоведи, които са пратени да изследват тамошните паметници на културата. Много от спасените тогава над 400 български старини са пазени дълго време в т.нар. “Секретен фонд” в Народния археологически музей, прехвърлени в НИМ през 1980-те години.

Филов прави разкопки и проучвания в софийските църкви Света София (1910-1912), Свети Георги, (1915; 1921; 1932), както и в Боянската църква, (1920). По-късно проучва и обнародва богатия тракийски могилния некропол при село Дуванлий до Пловдив (1929-1931 г.) и куполните гробници при Мезек край Свиленград (1931-1933).

Основател и пръв директор на Българския археологически институт (1920-1940 г.); член на Управителния съвет на БАИ (1940-1945).
Участва във всички международни конгреси по византология, от Букурещ (1924) до Рим (1937 г.). Организатор и главен секретар на IV-ия византоложки конгрес, проведен в София, от 9-16 септември 1934 г.

Дописен член на БАН от 1918, от 1929 г. – действителен-член, т.е., академик, а след смъртта на проф. Любомир Милетич – на 27 юни 1937 г. е избран за председател на Българската академия на науките, какъвто остава до октомври 1944 г.

Посветен в масонството още през 1923 г. в Берлинска ложа, по-късно става член на Масонска ложа “Светлина” в София, до забраната на всички ложи в България през 1941 г. – именно от неговото правителство.

След като подава молба за участие в обявения конкурс за редовен доцент в Софийския университет по Археология на стария свят още на 30 декември 1910 г., на следната година Богдан Филов е одобрен от Историко-филологическия факултет и печели конкурса. За хабилитацонен труд д-р Филов представя студията си „Археологически паралели. Студии върху историята на античното изкуство в България”, печатана в Сборника за народни умотворения. Ректорът обаче не желае да го назначи единствено като хоноруван, след като Филов отказва да напусне местото си в музея. Едва през май 1914 г. той е назначен за частен хоноруван доцент, в 1920 г. – е избран за професор по археология и история на изкуството в Софийския университет, където преподава дори като министър до 1941 г. Основател и пръв уредник на „Археологически семинар” към Историческия факултет (1921-1940). В Университета Филов e избиран за декан на Историко-филологическия факултет през 1924-1925 г. и негов ректор, 1931-1932 г.

Научно членство
За своите научни приноси Богдан Филов е избран за:

А. дописен член на:

* Пруската Академия на науките, Берлин (1938)
* Баварската Академия на науките, Мюнхен, дописен член (1929); сенатор (1939)
* Славянския институт ‘Н. Кондаков’, Прага (1929)
* Археологическото дружество на Унгария, Будапеща
* Научното дружество в Гьотинген (1932)
* Унгарското научно дружество Korosi Csoma-Gesellschaft, Будапеща (1928)
* Нумизматичното дружество, Виена
* член на Постоянния комитет за етруски проучвания, Флоренция
* почетен член на Археологическото дружество на Гърция, Атина
* Комитета за византийски проучвания, Ню Йорк

Б. действителен член на:

* Германския Археологически инситут, Берлин (1924)
* Руския Императорски археологически институт, Цариград (1910)
* Австрийския Археологически инситут, Виена
* редовен член и основател на Съюза на българските учени, писатели и художници, София (1918)
В. почетен доктор (doctor honoris causa) на университетите в:
* Атина (1937)
* Берлин (1939)
* Будапеща (1941)
* Падуа (1942).

В края на 1938 г. Филов е поканен за министър на Народното Просвещение в правителството на Георги Кьосеиванов, а от 15 февруари 1940 г. с Указ №8 на цар Борис III – оглавява Министерския съвет. Сериозен успех за правителството му е подписването на т.нар. Крайовска спогодба  на 7 септември 1940 г., с която Южна Добруджа се връща от Румъния на България.

На 1 март 1941 г. Филов като министър-председател подписва в двореца Белведере в Виена присъединяването на България към Тристранния пакт. На 13 декември 1941 г. ръководеното от него правителство, под натиска на нацистка Германия, обявява т.нар. „Символична война” на Съединените американски щати и Великобритания, която завършва с тежки въздушни удари на съюзниците над София и други градове през 1943-1944 г.

След смъртта на цар Борис III на 28 август 1943 г. Филов, в качеството си на министър-председател, временно изпълнява функциите на регент на малолетния цар Симеон II. На 9 септември същата година е избран от XXV ОбНС за регент в образувания Регентски съвет, заедно с княз Кирил Преславски и генерал-лейтенант Никола Михов. Проф. Богдан Филов е регент почти до преврата, когато на 7 септември 1944 г. подава оставка, под натиск от новия премиер Константин Муравиев. Арестуван на Чамкория няколко дни след Девето-септемврийския преврат, той е набързо изпратен в София като затворник, а скоро – на тримесечно пленничество в Съветския съюз заедно с останалите регенти и повечето министри.

В началото на януари 1945 Филов е върнат в България и осъден на смърт от т.нар. Народен съд, създаден под диктата на СССР и сталинския слуга Георги Димитров. Брутално екзекутиран е заедно с другите регенти, министри и много членове на интелигенцията от периода 1940-1944, през нощта на 1 срещу 2 февруари 1945 г., а цялото имущество на семейството му е конфискувано.

Присъдата е отменена с Решение № 172 на Върховния съд от 26 юни 1996 г.

През януари 1932 Богдан Филов се жени в тесен семеен кръг за д-р Евдокия Петева-Филова (1901-1980), генералска дъщеря, завършила в Германия и активно занимаваща се с българска етнография. Понеже не са имали деца, единствените им живи наследници са: Димитър Атанасов Атанасов, чиито баща е внук на брата на Филов – Святополк, както и племенничките на Евдокия (Кита).

(За втори път.)

Богдан Филов изтръгнал хиляди паметници на българската култура от огъня на войните за национално обединение  
Статията е видяна 4927 пъти Размер на шрифта: Сподели във Фейсбук!

Митрата на охридските архиепископи е дарение от Венецианската република.
Снимка: Диана Николова

Балканската история е пълна с недоразумения. Толкова племена, народи, езици и лъжи са минали през нея, че всичко се е сляло в огромна полуистина, с която или можем да се примирим, или подобно на хилядите балкански национални герои - да се хвърлим в кървавата въртележка на историята. От тази въртележка обаче от време на време изскача и по някой бисер, рубин или златна корона – свидетелство, че историята може да бъде не само бреме, но и огромно богатство. Такъв е случаят и с ценните исторически паметници, които български учени събират през войните за национално обединение от началото на 20-и век. Днес те са изложени в българските музеи

Между Гърция, България и Македония от години продължава негласен спор за ценните български реликви, спасени от огъня през Балканските войни и Първата световна война. Много от тези исторически паметници, събрани от храмовете или открити при разкопки по времето на войните, се намират в български музеи благодарение на работата на тогавашния директор на Народния музей, историка Богдан Филов. От време на време гръцки свещеници или фондации предявяват искания към български институции да им бъдат върнати ръкописи или църковна утвар, “откраднати” от българската армия. "Новинар" реши да проучи за какви реликви става дума и

имат ли основание чуждите претенции

През размирните години на балканските войни и Първата световна бъдещият министър-председател на България Богдан Филов предприема рискована мисия за спасяването на ценни исторически реликви от българските етнически територии. Той издейства създаването на специален разузнавателен отряд, който да открива и пренася в България исторически ценности. С помощта на назначените към всяка дивизия щатни етнографи българската историческа наука се сдобива с хиляди паметници на нашата история и култура, които иначе биха станали жертва на военните действия или собственост на други държави. От нашите църкви в Македония и Беломорска Тракия експедициите на Филов спасяват ценни реликви като короната на охридския архиепископ и запазени църковни плащаници от 13-и век. Сред спасените реликви са и ценни илирийски находки от некропола край Требенище. Днес те се намират в Националния исторически музей, в Археологическия музей и по други институции у нас, но за тяхното намиране и съхранение разказва директорът на Националния исторически музей проф. Божидар Димитров.

Разузнаването търси реликвите

От територията на Османската империя са били спасявани исторически ценности още преди Балканските войни. Българското военно разузнаване, създадено през 1893г., е имало за задача да издирва и пренася в България паметници на културата от значение за страната ни. През 1906г., предрешен като търговски агент в Солун, младият още историк Йордан Иванов събира хиляди исторически ценности от цяла Македония. По време на Балканските войни Богдан Филов повежда много по-мащабна кампания. Неговите разузнавателни отряди и военни етнографи претърсват български църкви и манастири и дори правят разкопки из освободените от армията територии. За целта са използвани дори и самолети. Богдан Филов изтегля от армията множество български учени и ги зачислява към своя отряд.

Лъжлива заповед отървала находките от плячкосване

В края на Първата световна война българската Трета армия по споразумение е трябвало да остане заложник в западна Македония. В нея по това време са повечето реликви, събрани от Богдан Филов, и ако чуждите войски се бяха добрали до тях, едва ли България, Гърция или Македония някога щяха да ги видят на своя територия. Разбира се, много по-голяма е трагедията на войниците, които току-що са победили в битка, но разбират, че войната е свършила и трябва да се предадат. Ако българската армия заповяда подобно нещо, рискува открит бунт. Още по-лошо е положението заради бушуващото

Реликвен кръст от Охрид може би съдържа частица от кръста на Голгота
Снимка: Диана Николова

в самата България войнишко въстание. Затова генералите решават да се измъкнат от ситуацията и да изпратят неутрална заповед – Трета армия да остане на място и да не допуска вражески части. Командирите са се надявали, че след като се изтощят, българските момчета ще се предадат сами. Това обаче ги обрича на военнопленничество. Положението спасява не друго, а една лъжа. Телеграфистът Георги Георгиев, който по късно описва случката в мемоарите си, разказва, че е бил натоварен със задачата да изпрати заповедта. В Трета армия обаче са негови близки роднини. След дълго колебание той решава да рискува всичко и да си направи своя заповед. Така до Трета армия отива команда “Пробивай си път с бой заедно с цялата материална част”. Изненаданите френски и английски войници се разбягват и дори не правят опит да спрат връщащите се българи. Нашите генерали обаче са бесни. Георгиев от Горна Оряховица отървава кожата само благодарение на признателността на войниците. Когато го съдят в София, пред съда излизат стотици бивши войници със сопи в ръце, които не правят нищо друго, освен да питат учтиво влизащите съдии: “Днес ще го съдите горнооряховчето, нали?”. Прикритата заплаха върши работа и вместо разстрела, който се полага по устав, Георгиев получава шест месеца затвор. Дори и затворът му се разминава, след като група офицери тайно го завеждат в Горна Оряховица и му заповядват да не се показва шест месеца. Абсурдно по балкански, спасителят на българските исторически ценности, които имат огромна материална и историческа ценност, дори и не чува за тях, а историята от своя страна чува за него само няколко думи...

Патриаршеската корона има 320 рубина

Сред най-ценните реликви, събрани от екипа на Богдан Филов, е златната корона на охридския архиепископ. Това е църковна митра от масивно злато с 320 6-каратови рубини и 70 6-каратови изумруда, която най-вероятно е била дарена на архиепископа в Охрид от Венецианската република през 17-и или 18-и век. По това време Венеция търси подкрепата на църквата в Западните Балкани, за да разшири влиянието си в Адриатическо море. Короната е била намерена в църквата "Св. Климент Охридски” в Охрид. По преценка на око само камъните имат стойност близо 40 милиона долара.

Когато Историческият музей разсекретява фондовете си, в сандъците са открити много корони и църковна утвар, като повечето са от 19-и век. По това време българската църква е била бедна и никой не е правел корони от истинско злато и с истински камъни. Вместо диаманти и рубини е използвано цветно бохемско стъкло и короните са били пиринчени. Това заблуждава историците, че тези реликви нямат голяма стойност, и никой не предприема мерки за тяхната охрана. Божидар Димитров изпраща реликвите една по една в музея “Земята и хората”, където да се установи от какъв материал са направени. Заедно с останалите находки скъпата патриаршеска корона отива към музея не с тежка въоръжена охрана, а в пазарската чанта на една асистентка, която по пътя дори се спира да напазарува. Шокът, когато се установява истинската стойност на короната, е огромен. Тогавашният директор на музея “Земята и хората” звъни притеснен в Историческия музей и моли да се прати въоръжена охрана. Полицаите не знаят за какво става въпрос и тръгват без оръжие. За щастие всичко минава благополучно и една от най-ценните находки на музея преминава в пазарска чанта и без охрана през центъра на София в “най-мутренското” време в началото на 90-те, когато непрекъснато стават обири и почти няма безопасно място в българските градове.

Кръст от Охрид може да носи частица от разпятието на Голгота

Богдан Филов донася със себе си и сребърен кръст - единствения известен с изображение на Свети Константин и Света Елена. Императрица Елена (247-327), майка на Константин Велики, е правила разкопки в Палестина и е открила Свещения кръст, на който е бил разпнат Христос. Кръстът, намерен край Охрид, съхранява парче дърво, за което много богослови смятат, че може да е част от Светия кръст. Самият Божидар Димитров

Македония си иска плащаница, дарена на охридския архиепископ от император Андроник ІІ Палеолог.
Снимка: Диана Николова

е скептичен и не желае да се рови в този въпрос. Запитан дали вярва в тази история, той цитира Марк Твен, според когото, ако се съберат на едно място всички парчета от Светия кръст, не се знае колко кръста могат да се сглобят. Въпреки това дори учени твърдят, че кръстът има целебна сила.

Плащаница издържа 700 години

Две средновековни плащаници, които са били подарени на българските духовници от Византия през 13-и век, също са част от спасените наши реликви. И те са намерени в Охрид и към тях е проявявал претенции охридският архиепископ Тимотей. Националният исторически музей обаче няма намерение да се разделя с тях. На плащаниците пише, че са дарения за българския патриарх в Охрид, а македонският архиепископ не иска да се смята за български духовник. Плащаниците са изключително ценни, защото са запазени много добре за възрастта си. Текстилът оцелява най-трудно, а тези плащаници са на повече от 700 години. Те са изработени от коприна с вплетени златни и сребърни нишки и са дарения от Андроник ІІ Палеолог и от Теодор Комнин с пожелания охридският патриарх да споменава императора в молитвите си.

Дарохранителница носи мощите на Св. Йоан Златоуст

Сред най-ценните реликви в Националния исторически музей са дарохранителниците. Една дарохранителница от манастира "Света Богородица Косиница" край Драма е пазела мощите на Св. Дионисий I патриарх Константинополски, на Св. Йоан Златоуст и на Св. Андрей Първозвани. Самите мощи на тези светци, както и от другите дарохранителници, са предадени на съхранение в Рилския манастир, а обкованият със злато и сребро череп на Дионисий І още се пази в историческия музей. Той беше и една от потенциалните "разменни монети" в преговорите за мощите на цар Самуил. Тогава обаче нито гръцкото правителство, нито патриархът се съгласиха на подобна сделка. Сред другите ценни дарохранителници е тази от манастира Дечани, създадена от Чипровската златарска школа през 1626 г. Тя е от сребро с позлата и скъпоценни камъни и впечатлява с изящно изработените библейски сцени и персонажи. За разлика от повечето творби на християнското изкуство, върху нея са изобразени няколко голи фигури, които следват стила на късната античност.

Историческите ценности вече са законна българска собственост

Самите находки сега са законно български. Въпреки негласните опити на Гърция и Македония да преговарят за някои от тях, българските институции са непреклонни, че тези свещени за историята ни реликви по право принадлежат на България. Дори Ньойският договор признава това. Според неговите клаузи в края на Първата световна война България наистина е била длъжна да върне взетите през войната реликви. Ако не го стори в двугодишен срок, Сърбо-хърватско-словенското кралство и Гърция са имали право да свикат арбитражна комисия. Тъй като те не са свикали такава, всички останали след 1925 г. находки остават по право българска собственост. Въпреки това те не са разсекретени чак до наши дни. Онези от тях, които са стигнали до Националния исторически музей, се появяват отново през 1992 г. Проф. Божидар Димитров разказва, че някои от сандъците дори не са били отваряни. По-късно Археологическият музей, Църковният музей, и Центърът за византийско-славянски изследвания “Иван Дуйчев” в София също разкриват своите секретни фондове, но общият брой на находките е трудно да се определи, защото разпределението и съхранението им е било секретно. Знае се, че църковната утвар е в НИМ, иконите са в криптата "Александър Невски", а ръкописите - най-вече в Центъра за византийско-славянски изследвания. Всъщност точно тези ръкописи са най-големият обект на спорове, защото много отговорни фактори в Гърция ги смятат за исконни паметници на гръцката култура.

Гърция си иска реликвите чрез църкви и фондации

Самият Божидар Димитров се учудва, че най-малко са изисквали реликви от него, въпреки че в НИМ се намират

Сребърна дарохранителница от манастира "Св. Наум" край Охрид, изработена през 1833 г.
Снимка: Диана Николова

най-ценните неща. Той обаче твърди, че Гърция никога не е претендирала официално за тези находки. Това става непряко чрез мощни гръцки фондации или чрез църквата. Гръцкият митрополит Панталеймон след 1997 г. е искал да бъдат върнати 44 пергамента от 11-и век от манастирите в Аргагуелиотисас и Каламус, а митрополит Теологос от манастира "Тимиу Продомос" в Серес е заявявал, че оттам са били откраднати редица пергаменти и ценни предмети. Всъщност манастирите в Серес и Кавала наистина са били сред основните цели на експедициите на Богдан Филов. Никой от войниците обаче не се е чувствал като крадец. В крайна сметка пренасянето на тези реликви ги е спасило от огъня на войната, опустошил района. Серес и Кавала са се намирали съвсем близо до фронта и манастирът “Тимиу Продомис” е изгорял при бомбардировка. Основните доводи за гръцките искания са, че взетите оттам паметници и ръкописи са намерени на исконни гръцки земи и са написани на гръцки език. Мадарският конник обаче също има надписи на гръцки, а би било много трудно да го признаем за паметник на гръцката култура. Шефът на историческия музей коментира проблема така: “Една моя статия на английски език не означава, че аз съм англичанин”.

Говори се и за размяна за костите на цар Самуил

Последният опит да се преговаря по темата бе през тази година, когато България си поиска костите на цар Самуил. Тогава срещу останките на българския цар беше предложено връщането на гръцки ръкописи от Серес и Драма.

Преговорите за връщането на костите продължават и замяна е възможна. Проф. Божидар Димитров обаче подчертава, че не трябва да се търгува с останките на един християнин. Търговията на Балканите винаги е вървяла добре, а науката някак си винаги е... оцелявала. Благодарение на смели постъпки и мъжество обаче все още пазим някои паметници, които могат да ни открехнат вратите към света на миналото и богатата ни европейска култура.

Димитър Николов, вестник Новинар

източник: www.novinar.net

Взето от: bg-history.info

БЪЛГАРИ ПОМНЕТЕ!!!!
Аулата на Софийския университет, в която се провеждат заседанията на 2-ри състав на т.нар. „Народен съд”, се превръща в сцена на безпрецедентна политическа саморазправа. На 1-ви февруари 1945 г. са издадени и незабавно изпълнени 147 смъртни присъди. В една единствена зловеща нощ, България губи голяма част от своя държавен, политически и военен елит. В рамките на следващите два месеца произнесените смъртни присъди наброяват 2730.

Последиците от това чудовищно престъпление са видими и днес, в язвите и болестите на българското общество!

Moncho Monev
 

Ася Събева Юричкай Трифон Зарезан - светецът-лозар на българите   Един от най-устойчивите, но и най-противоречиви и сложни по своята историческа същност обичаи в българския народен календар и църковно православен канон е Свети Трифон. Това е трудов обичай, свързан с първия стопански процес в годишния цикъл на обработка на лозата - пролетното й зарязване. В православния календар Свети Трифон е на 1 февруари (14 февруари по стар стил). Празникът е включен към цикъл от три последователни дни, наречени Трифунци - 1, 2, 3 февруари. Те се празнуват както следва: 1 февруари - Трифоновден; 2 февруари - Сретение господне и 3 февруари - Свети Симеон. Последните два дни са свързани с въвеждането на Иисус Христос в храма от св. Симеон, а в народната традиция те се почитат в чест на вълците, които раждат малките си през този период. Св. Трифон е мъченик, който през 248 г. сл. Хр., при царуването на император Деций Траян бил посечен с меч. Роден в гр. Апамия, Фригия, в Мала Азия, той произхожда от област, която се смята за една от прародините на лозата и виното. Празникът носи различни народни наименования. Повсеместно в българските територии той се нарича Трифон Зарезан, но се среща и в други вариантни форми. В Пиротско се нарича "Св. Тривул Зарезой" или само "Зарезоя", в Скопско "Св. Трипун", в Струга го наричат на присмех "Трипун пияницата", а в Източна Тракия (Малгарско) - "Св. Триун". На иконата в църквата Св. Георги в гр. Дупница е изобразен с косер и с надпис: "Св. Трифон лозокроец" (1895 г.). С наименованието "Св. Трифон Чипия" (Котленско) или "Св. Трифон Безносия" се свързва следната народна легенда в контекста на битовото християнство. Свети Трифон бил прост лозар, който зарязвал пръчките на една от лозите си, когато покрай него минала сестра му Света Богородица с малкия Иисус на ръце. Тя отивала на 40-тия ден от раждането да си чете молитва в църквата. Трифон й се присмял, че има незаконно дете. За да го накаже Богородица отишла в село при жена му и съобщила, че той си е отрязъл носа. Изплашена Трифоница грабнала кърпи, пепел, сажди, мас и отишла на лозето, за да превърже мъжа си, но го намерила здрав. След като му разказала защо е дошла, Трифон се засмял и показал с ръцете си как се зарязва пръчката - не отгоре надолу, а обратно - отдолу нагоре. При извършването на този жест, той наистина си отрязал носа. Централната обредна практика на зарязването в цяла България се нарича: "да зареже лозата", "да порежат лозето", "да се закрои лозето". Цялата народна етимология около името на светеца и производствената практика на лозята насочва към значението на зарязването с косер (или в по-ново време в Източна България със "завана" - лозарски нож), т.е. обработването, осъразмеряването, орязването, култувирането на лозата. Народната агиография е най-тясната връзка между каноничната иконопис и живата народна традиция. В църковната живопис във всички български етнически райони Св. Трифон е изобразен като младеж (според църковното му житие, той загива млад), който държи инструментариум за рязане - в Западна и Средна България, косер; в Източна и Югоизточна - "завана". Че иконописта повтаря напълно вярно традиционното сечиво, показва и образът на св. Трифон от село Брезово, Пловдивско. В това село не познават косер, а си служат със "завана". Строена през 1843 г. църквата съдържа иконата на св. Трифон с "косер" в ръка. Зографът Нестор Трайкович Дебрелии от гр. Дебър е пренесъл традиционното за неговия край сечиво от Македония. Материалът, събран от българските етнически територии, помага за разграничаване на времевите, пространствените и семантични параметри на обичая. Преследвайки развитието му в най-изявените лозаро-винарски области, където този поминък има първостепенно значение в традиционната култура и определяйки стабилните и постоянни елементи от второстепенните, можем да реконструираме схемата и определим атрибутите на празника. Времево и пространствено обичаят протича в три цикъла: 1. предпразник-служба в църквата; 2. същински празник - зарязване на лозе и 3. заключително обредно празнуване - празненство в селото. В църквата рано сутринта на празника се чете специална молитва - служба на св. Трифон, в която християнската общност се сравнява с господне лозе и се измолва благодатта да падне върху всяка една отделна лоза, т.е. член на общността. В Бачковския манастир се чете специална молитва против вредители. Прави се водосвет и със светената вода се пръскат лозята. В по-ново време от 1920 г. църквата прави литийни шествия с иконата на св. Трифон и обикаля лозята и селото (с. Змеево, Старозагорско). На други места (гр. Перущица) попът обикаля лозята, ръси със светена вода и пръв зарязва. Най-разгърнати и обредно най-натоварени са ритуалите, свързани със същинското обредно зарязване, което се изпълнява в работната територия на лозята. Обредната резитбена практика съвпада с технологията на зарязването, което повсеместно се изпълнява по-късно - едва през месец март, когато започне движението на лозовите сокове при затопляне на времето. Със символично зарязване на лозята на Трифоновден обаче се поставя началото на лозарската нова година (след фазата на зимната почивка на лозята от ноември до януари). Така се подчертава значението на първата процедура - резитбата. След църковната служба, а на някои места и преди това, мъжете се събират по съседски и отиват в лозята. Обредната храна се приготвя от жените - питка, украсена с фигури от тесто във формата на лозов лист или грозд, варена, пълнена с ориз кокошка, сирене, сланина; туршия, луканка, "бабяк" (напълнен стомах с месо) и др. Освен това се занася и бъклица с червено вино или ракия, украсена с чимшир, здравец, бръшлян, вързана с червен конец. Косерът с който ще се зарязва, предврително се почиства и се наточва добре. В традиционната култура рязането на лозята е изключително мъжка дейност, жени не се допускат. Така се обяснява и особеното табу за жените през този ден, да не пристъпват територията на лозята "защото не е женска работа и за да ражда лозето" (с. Рила, Дупнишко). През този ден е забранено на жените и да режат, тъй като "св. Трифон на този ден си отрязал носа" (с. Момчилово, Варненско). Обредните практики показват значително единство. Всеки мъж зарязва в своето лозе по 1-2-3-4-5 кютука ("гижи", "главини") а от всеки кютук или всички пръчки или по 2-3-5 броя. Прекръства се, полива вино около кютука, зарязва с косера и пак полива, като благославя. На места ръсят със светена вода от трифонденския водосвет. В с. Виница, Варненско, виното от бъклицата се плисва в средата на лозето "за берекет, така да тече виното". В с. Гореница, Врачанско, при поливането благославят "както тече виното, така да расте гроздето". В с. Елица, Пазарджишко, на зарязаната първа лоза окачват парче "баба" и благославят: "Да е честито, да е благословено! Пъшките (гроздовете) да станат колкото "бабите"!". В Лясковец на Морава мъжете свалят калпаците си и ги окачват на чуканите, за да е много и черно гроздето като тях. В една текстово по-разгърната благословия се казва: "Да даде Св. Тифон, да даде голям род, берекет, да напълним корабите с грозде, да напълним буриите с вино, да продадем виното на добра цена, и да не стане на оцет." Гр. Лясковец В Южна България благословията има театрални елементи, като протича под формата на разговор. Стопанинът на лозето, който зарязва, пита: -Ей, грозде, грозде, кой ще те яде? Другите мъже отговарят: -Ний ще те ядем! Зарязващият: -Ей, вино, вино, кой ще те пие ? Отговорът е: -Ний ще те пиеме! В Югозападна България зарязването се извършва винаги от двама души, а благославянето се превръща в ритуална игра с точно определени действия и думи. Мъжът, който реже, застава в единия край на лозето, а вторият мъж е скрит зад някоя лоза, в другия край на лозето. Първият реже всички пръчки и казва: - Добро утро, Трифоново лозе! Да си пълно с грозде! Болести и буболечки, ветрове и градушки, вънка от лозето! Скритият мъж се обажда: "Трифон у лозето!" Първият мъж отново казва: "Трифоне, чух те, тука ли си?" Скритият мъж отговаря: "Тука, тука!" Първият пита: "Къде си, че не те виждам?" Скритият отвръща: "Не се виждам, от черно и бело грозде." Практиките с лозовите пръчки са едни от най-съществените, наред с зарязването, поливането с вино и благословиите. Те са важен атрибут на празника. Оставят се обикновено на лозето, за да не се "дигне берекета" от него. В Северна България, в селата покрай Дунав, пръчките се хвърлят в реката, за да тече виното така, както тече Дунава. Една от пръчките винаги се свива на венец, който се поставя на калпака, около кръста или през рамо. От лозови пръчки се приготвя и "короната" на лозарския цар. След зарязването накичените с лозови пръчки мъже се събират на обща трапеза обикновено край пъдарската колиба. В средните и източни райони на Северна България се избира "цар на лозята". След като всеки стопанин е зарязал своето лозе, всички се събират там, на обща трапеза. На земята върху дълги пешкири се нареждат питите, кокошките и другата донесена храна, както и бъклиците с вино. Голяма китка от босилек, в която са втъкнати три лозови пръчки, се слага в средата. Най-старият и уважаван лозар взима китката и казва: "Който е честит, нека поеме китката и бъде цар!" Всеки има право да вземе китката, но обикновено младите отстъпват на някой възрастен и опитен лозар и особено на този, който вече е "царувал" и през неговото "царуване" е имало не градушки или суша, а плодородие. Щом той поеме китката, останалите му честитят "царството" и угощението започва. Към обед, вече полупияните мъже окичват "царя" с лозови пръчки, понякога му слагат и брада, качват го на кола или пък го носят на ръце и с песни и свирни го отвеждат в селото. Там трябва да обиколят всички къщи, като във всеки двор ги чака стопанката с пълен котел вино. Част от виното се плиска върху царя, а останалата се изпива от придружаващите го мъже. Обиколката на селото завършва в къщата на царя, където отново се прави угощение и голямо хоро. В селското празненство вземат вече участие и жените. Хорото, със своя смисъл на ритуално обиграване на територията има ключов характер при празника. Хоро играят мъжете на лозето със забучени в пояса или свити на венец лозови пръчки. Хоро се играе на общата трапеза на лозята, хора и ръченици се играят по пътя от лозята до селото. Накрая в средата на селото, на мегдана, се играе т. нар. Зарезанско или Трифонско хоро. Хороводецът, най-често "царят", държи в ръка бъклица или котле с вино и с лозови пръчки (Варненско). "Мъжкото хоро" (в което участват само мъже) се играе с бъклица с натопени лозови пръчки, а "коркорбашията" (водачът) върти по особен начин отрязаните пръчки (Първомайско). Материали от българското село Карадър, Лозенградско (днес Турция) сочат една много старинна форма на ритуално хоро в чест на св. Трифон т. нар. "босо хоро", при което участниците играят без цървули, боси, независимо от студа. Най-старинните обредни действия в празника Трифоновден са трудово-магическите, при които чрез определено действие се предизвиква и аналогичен резултат. При благословиите се разчита главно на силата на словото, като всяка произнесена дума има заклинателен характер. Особено интересни са обръщенията към покровителя на лозята: Трифончо, дядо Трифоне, старче Трифонче и др., които отрязяват както молба за помощ, така и почит. Най-разгърнат вид обичаят получава, когато към него се прибяват и такива елементи, които са наченки на народен театър и които се срещат и в други традиционни празници. В българския народен календар има и други важни трудови празници, свързани с лозарството и винарството. Така нареченият "кършовден", когато се окършват ненужните лозови пръчки, за да не отнемат силата на лозата, се свързва с денят на св. Константин и Елена (след прецъфтяване на лозата). По Костадинов ден във Видинско или по Петровден в Старозагорско започват да връзват младите лозя с лико. Новото грозде се освещава в църква на Голяма Богородица или Преображение. Гроздоберът "виноберма" се оповестява официално след Кръстовден. Всички тези гранични периоди в отглеждането на лозата и производството на вино са повече или по-малко обичайно и ритуално отбелязани в народната традиция, като са прикрепени към определен календарен светец. Единствено обредът на св. Трифон стои пряко свързан с резитбата на лозите и това е дало основание на българските учени М. Арнаудов, Хр. Вакарелски, Д. Маринов, Ц. Гинчев да му определят по-специално място в календарната система на българите. От една страна изследванията с право свързват образа на светеца с трансформация на старите богове Дионисий, Бромий, Бакхус, Ликург. Лозарският празник на св. Трифон продължава стара земеделска традиция в нов вид, с християнизирането на източноевропейските територии. Не случайно началото на месец февруари е онзи календарен период на границата между зима и пролет, в който са съсредоточени преходните карнавални игри, свързани със събуждането на вегетацията и с умиращите и отново възкръсващи богове на природата. Образът на бог Дионисий е също така противоречив и пълен с културни напластявания. Произходът му като тракийско божество се локализира в Лидия (Фригия) и се свързва с трако-фригийските племена на едоните, бистоните и киконите в Мала Азия. В старите извори Дионисий е първоначално бог на дивата природа, той живее в дърво, което става обект на обожествяване, една от формите му се свързва с растителните и житните демони. Съответен е неговият антураж - факелните шествия с фалически елементи са съпроводени от женски и мъжки персонажи-менади и сатири, които се отдават на оргиастични танци, явяват се маскирани с кожи на диви животни, дори се споменава хващане и разкъсване на горски животни. Дионисий носи жезъл-тирс окичен с бръшлян, при това се лее мед и масло. Тези антични празници функционират на границата между зима и пролет, като възвестяват новата вегетация и измолват бъдещето плодородие. Едва в Класическа Гърция Дионисий е включен в пантеона на олимпийските богове, но вече като бог на виното. Негови атрибути стават лозовите пръчки и виното, което се лее по време на шествията. Легендата говори, че първите лозови пръчки са били пренесени от Дионисий в куха лъвска кост от малоазийското крайбрежие към средиземноморските и егейски острови. В тази връзка учените преполагат преминаването на отделни черти от образа и функцията на Дионисий върху християнския светец Трифон. От друга страна обаче наличието само на един светец; който е проектиран пряко и стабилно само върху един лозарски празник - зарязването на лозята, поставя нови научни въпроси. Стара гръцка легенда разказва как човекът е достигнал до знанието да зарязва лозата. В гръцкия град Науплия, където имало много лозови градини, един лозар се изкачвал на лозето си с магаре, което карало каруца с тор. Докато торил лозето, магарето изяло младите сочни леторасли. Като видял какво е направило магарето, стопанинът го набил. Но се изненадал на другата година, когато видял колко силни са станали лозовите пръчки, а гроздето при гроздобера - изобилно. Разбрал връзката между зарязването и увеличаването на добива от грозде, той започнал да зарязва всяка пролет. Събитието било увековечено с каменен релеф , изобразяващ магарето в лозето, намиращ се на скалата над града. Откриването на различни култиваторски умения с помощта на домашни и диви животни е застъпено в народното вярване. Традиционният човек живее в природата, изследва я, наблюдава поведението на животните и се съобразява с тяхния инстинкт. Легенди за животни-култиватори има и в българския фолклор. Легендата за магарето, което показало как да се увеличи гроздовата продукция, се среща и в България. Разказ от с. Сунгурларе, Сливенско потвърждава, че в миналото лозята не били зарязвани. Веднаж магарета изгризали младите филизи на лозята напролет. На другата година те дали богат и хубав плод. Оттогова хората започнали да зарязват лозята и устроили празника на св. Трифон, когато става ритуалното зарязване. Друг вариант е познат в с. Константиново, Варненско. Преди хората да се сетят за зарязването на лозята, "зайците режели лозята". След като разбрали връзката между зарязването и плодородието, започнало пролетното зарязване. Тези легенди насочват погледа към стари исторически времена, към началото на култивирането на лозата и появата й като културно растение. Историята на лозарството и винарството ни изправя пред наличието на два вида лоза (Vitis vinifera). Едната е т. нар. "дива лоза" или "пралоза" (Vitis vinifera subsp. silvestris, Vitis caucasica Vav.), която е с характеристиката на лианоподобно, увивно растение, катерещо се по високите дървета. Тя се среща и до днес в Евроазиатската зона, а в България - в районите на Петричко, Мелнишко (Югозападна България), в Североизточна България, по черноморското крайбрежие. Тя има своите качества - дава много сладко, но дребно грозде с голяма захарност, от нея се добива вино с висок процент на алкохол, но има и недостатъци - поради това, че не е обект на обработване, има по-нисък добив на грозде и беритбата му по високите дървета е по-трудна. При "пралозата" няма обработка, дейността е събирателска, гроздето се бере наготово. Другата "култивираната ниска лоза" (Vitis vinifera subsp. sativa) е продукт на земеделско култивиране. Учените агрономи не спорят по отношение на предимствата и значително по-високия добив на грозде. Тя се бере по-лесно, понеже се поддържа ниска, а дава възможност чрез облагородителска дейност да се култивират различни сортове и да се направи подборът им. Именно т. нар. ниска, културна лоза е обект на агро-технически манипулации, при което продуктите - грозде и вино са резултат на целогодишна обработка. В тази насока разглеждането на празника на резитбата, на патрона на лозарите Св. Трифон разкрива нови възможности. Св. Трифон е познат и в другите балкански страни, той е закрепен в православния календар и е свързан със смяната на сезоните от зима към пролет. В една молитва от 1690 г. (сръбска редакция) за св. Трифон, се говори, че светецът помолил бога да изгони гъсениците и другите насекоми от лозята и градините и бог сторил това чрез своя ангел. В друг сръбски ръкопис от 16-17 век се казва, че против насекоми по ниви и лозя трябва да се запалят кандилата на св. Трифон и посевите да се поръсят със светена вода, като се чете молитва на св. Трифон. В Молдова и Буковина е позната легендата за св. Трифон и Богородица, но в тези райони светецът няма връзка с лозарството. В Румъния празникът се нарича "Трифон на червеите и гущерите", спазва се забрана за работа, за да има плодородие по посевите. Гърците в Епир правят на деня на св. Трифон колачета, които търкалят по лозята и градините, като казват: "Трифоне, плодородниче, ела в лозето ми и в нивата ми, да ядем и да пием", като обичаят се спазвал за общо плодородие. В българската народна култура празникът на св. Трифон Зарезан се явява първоначално тясно свързан с лозарството, а в по-късно време преминава и върху градинарството и овощарството. Специализиран празник на култивираната лоза, той е носител на старинни елементи и поставя нови и неизяснени въпроси, водещи към най-старата история на българския етнос. А патронът на празника - св. Трифон Зарезан, битува с подчертана функция на лозар-култиватор.

© Хемус. Всички права запазени!

СЛОВОТО

http://www.slovo.bg

Св. мъченик Трифон Апамейски St. martyr Tryphon of Syria ок. 225 - 256 година Чества се на 1 февруари (14 февруари стар стил)

 

Тропар на мъченик, глас 4

Твоят мъченик, Господи,
при своето страдание прие от Тебе, нашия Бог, нетленен венец,
Защото, имащ Твоята подкрепа, мъчителите повали
и съкруши на демоните безсилната дързост:
с неговите молитви спаси нашите души.

По-долу:

• Житие на св. мъченик Трифон
• Страдание на св. мъченик Трифон св. Димитрий Ростовски
• "Трифон Зарезан"

 

 

Житие на св. мъченик Трифон

Свети мъченик Трифон се родил около 225 г. в с. Комсада, близо до гр. Апамия, в малоазийската област Фригия, Римската империя. Родителите на св. Трифон били дълбоко вярващи християни и отрано се потрудили над своето чедо да разгорят в сърцето му любов и преданост към Бога. Трудът на родителите скоро дал своя плод. Свети Трифон бил още дете, когато по негова молитва Бог вършел чудеса.

Римският император Гордиан (238-244) не бил християнин, но не преследвал последователите на Иисус. И Бог му сторил милост за това. Той имал дъщеря Гордиана - умна и хубава. За нея идвали видни и прославени момци. Но в това време тя тежко заболяла душевно. Мъченица и терзана, тя се хвърляла в огън, хвърляла се и във вода от мъка. Идвали най-способни лечители, но накрай родителите й се убедили, че за болестта й няма лек. Тя обаче непрестанно повтаряла едно и също: "Никой не може да ме излекува, освен Трифон." Тия думи отдавали на душевното й страдание и ги отминавали без внимание. Но когато нямало вече какво да правят, императорът наредил да се провери навсякъде из империята има ли такъв човек Трифон, който лекува болни, и да го доведат.

Св. Трифон тогава бил 17-годишен. Довели го в Рим. И понеже Бог тъкмо чрез него дал изцеление на Гордиана от тая болест, истинността на обясненията му, че живият и истинският Бог, в Когото вярват християните, е излекувал девойката, била очевидна за всички. Мнозина повярвали и се кръстили. Императорският дом се изпълнил с радост. Благоволението на императора към християните станало толкова явно, че вече го смятали за таен християнин. Той обдарил богато свети Трифона и с благодарност го изпратил у дома му. Но сърцето на юношата било чуждо за богатството, затова той раздал из пътя си всичко на нуждаещите се.

 

Когато римският императорски престол бил зает от Декий Траян (249-251), за християните настъпили тежки дни. Новият император се заел да изкорени християнството. Той наредил на цялата империя християните да се заставят да се върнат към езичеството. Онези, които не се покорят, да бъдат избити.

В това време управител на източните римски земи бил някой си Аквилин. Донесли му за свети Трифон - че е християнин; че знаел разни хитрини за лекуване на болести; че не зачитал царската воля; че обикалял села и градове, лекувал болни и подмамвал тях и близките им да стават християни; че открито осмивал великите богове на римляните. Аквилин веднага наредил да заминат стражи за Фригия, да издирят виновния и да го докарат на съд в Никея, където било седалището на управлението. Светецът бил лесно намерен, понеже за ревността му по Бога, за многобройните му чудеса и усърдието му в разпоространението на вярата се говорело из цяла Фригия.

Вестта на стражата, изпратена да го арестува, стигнала до него много по-рано от самата стража. Св. Трифон имал предостатъчно време да се укрие. Той обаче не се възползувал от това. Времето до пристигането на стражата той прекарал в пост и молитва. А когато тя дошла, той я посрещнал и се предал. Когато въвели младежа в съдилището, съответният съдебен служител, на име Помпиан, се обърнал с вискок глас към Аквилин:

- Ето юношата от Анамия, представен на твое величество за съд, е застанал пред светлата ти власт.

- Застаналият насреща - обадил се Аквилин - да ни каже своето име, своята родина и своята съдба, а също и да изповяда вярата си.

- Името ми е Трифон, родното място - село Комсада, което е в околностите на град Апамия. Съдба у нас няма, защото вярваме, че всичко става по Божи промисъл, а не по съдба и движение на звездите, нито пък случайно, както вие вярвате. По живот не съм роб, а свободен. Единствено на Христа служа. Христос е моята вяра. Христос е моята слава и похвала.

- Мисля - казал управителят, - че досега не си чул за царската заповед - всеки човек, който се нарича християнин и на боговете не се покланя, да бъде предаден на смърт. Опомни се прочее и се отречи от твоята измамлива вяра, за да не бъдеш хвърлен в огън.

- О, ако бих се сподобил чрез огън и чрез всички мъки на света да умра за името на моя Бог, Господ Иисус Христос!

- Чуй, Трифоне, съветвам те да принесеш жертва на боговете. Гледам те млад тялом, а зрял по ум и не ми се иска зле да свършиш.

- Зрял по разум ще бъда, ако принеса съвършено изповедание на моя Бог, ако опазя като много ценно съкровище неизменно благочестивата в Него вяра, и ако стана жертва за принеслия в жертва Себе Си заради мене.

- Ще предам - заплашил управителят - тялото ти на огън, а душата ти най-люто ще измъча.

- Ти ме заплашваш с огън, който се гаси. Аз пък предупреждавам вас, неповярвалите, за опасността от вечен огън, който не се гаси. Отстъпи прочее от суетите и познай истинския Бог, за да не се разкайваш, когато се намериш във вечния огън!

Аквилин загубил самообладанието си, което си налагал заради своето достойнство, разгневил се и дал заповед да изтезават юношата: да снемат дрехите му, да го окачат на едно дърво и да го бият, докато се откаже от своя Бог. Подсъдимият, като чул заповедта, веднага започнал да се съблича.

Цели три часа жестоко били юношата. Тялото му се покрило с рани и кръв. Въпреки това, той не само не се отрекъл, но и стон дори не издал. Острите болки от многобройните рани потъвали в дълбоката му обич и безпределна преданост към Бога.

Управителят наредил отново да го затворят и заминал на обиколка из областта. Като се завърнал, той го извикал пак на съд.

- Наказа ли те достатъчно - запитал той - дългият ти престой в затвора, за да се подчиниш на царската заповед и да паднеш на колене пред боговете?

- Мой Бог и Господ е Иисус Христос, Комуто служа с чисто сърце. Той ме научи и утвърди, непоколебимо да пазя вярата си в Него. На Него прочее, истинският цар и Бог, се покорявам и пред Него коленича!

Управителят наредил да забият гвоздеи в ходилата му и бос да го развеждат из заснежените градски улици, като непрестанно го бият. След това мъчение, на което целият град станал свидетел, той отново бил изправен на съд:

- Докога, Трифоне, не ще обръщаш внимание на мъките? Докога не ще те докосва лютивината на болките?

- Докога ли - отвърнал свети Трифон - не ще познаваш силата на Христа, която е у мене, и докога ще изкушаваш Светия Дух?

Последвала нова заповед за изтезания. Но напразно. На Аквилин не оставало нищо друго, освен да издаде смъртна присъда: Трифон да се изведе извън града и да бъде обезглавен с меч!

Преди да отсекат главата му, св. Трифон застанал с лице към изток, благодарил на Бога, че го е удостоил с мъченически венец и възнесъл последното си моление - да се всели душата му в небесното царство. Докато още се молел, той склонил глава и починал. Не станало нужда палачите да се занимават повече с него.

Местните вярващи прибрали тялото да го погребат в своите гробища, но мъченикът им се явил насъне и поискал да го погребат в родното му село. Те постъпили според волята му.

© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

 

 

Страдание на свети мъченик Трифон

Свети Трифон се е родил във фригийската страна, близо до град Апамея. Още от ранна възраст върху него почивала Божията благодат и Господ му дарувал сила на чудотворство, за да Си стъкми похвала не само от устата на този младенец, но и от чудесните му дела. Във Великите Чети-Минеи много се разказва за изцеленията от всякакви болести, извършвани от светия отрок Трифон, и за изгонването на бесове от хората, обръщащи се към него. Ние най-напред ще разкажем за едно от многото негови чудеса, свидетелстващи за голямата Божия благодат, почиваща върху него, а след това и за страданията му за Христовата вяра.

В двеста тридесет и осма година на римския престол се възкачил император Гордиан, който, въпреки че бил идолопоклонник, не преследвал християните. Този цар имал голяма дъщеря на име Гордиана - девица, отличаваща се с ум и красота, така че много велики и славни князе желаели да я вземат за жена за своите синове. Но тази девица, а заедно с нея и цялото й семейство, я постигнало голямо нещастие: по Божие допущение в нея влязъл дяволът, който жестоко я мъчел, хвърляйки я в огън и във вода; водените при болната девица лекари, известни със своята мъдрост, не могли да й помогнат. Но ето, обитаващият в девицата нечист дух сам, по Божия заповед, проговорил:

- Никой не може да ме изгони оттук, освен юношата Трифон.

Царят веднага изпратил навсякъде да го търсят. При царя били водени много хора, носещи това име, но нито един от тях не могъл да изгони беса от царската дъщеря. Накрая довели светия юноша, когото намерили във Фригия, в село Кампсада, където пасял гъски край едно езеро - тогава той бил на седемнадесет години. Когато светецът наближил Рим, дяволът, узнавайки за идването му, започнал още по-силно да мъчи девицата и силно завикал:

- Не мога повече да живея тук, защото се приближава Трифон и на третия ден ще дойде тук, не мога повече да търпя.

Като изкрещял така, нечистият дух излязъл от девицата.

На третия ден в града пристигнал свети Трифон и веднага бил доведен в царските палати, където бил приет много любезно от царя, защото в него царят познал юношата, за когото споменавал дяволът, излизайки от девицата. Но за да се убеди по-добре в това, че именно той е изцелил дъщеря му, царят го умолявал да му покаже дявола лично, така че той да може да го види с телесните си очи. Светецът приел молбата на царя и шест дни прекарал в пост и молитва, след което получил свише още по-голяма и силна власт над нечистите духове. На седмия ден, при изгрев слънце, царят дошъл при блажения с целия си синклит, желаейки да види дявола. Тогава свети Трифон, изпълнен със Светия Дух, и гледайки с духовните си очи към невидимия дух на злобата, му казал:

- На тебе казвам, душе нечисти, н името на моя Господ Иисус Христос, яви се лично пред намиращите се тук, покажи им мерзкия си и безсрамен образ, и им яви своята немощ.

И дяволът на часа застанал пред всички в образа на черно куче, което имало огнени очи и влачело главата си по земята. Светецът се обърнал към него с въпроса:

- Кой те изпрати тук, демоне, за да влезеш в девицата, и как дръзна да влезеш в създадената но образ Божий, сам бидейки толкова безобразен и немощен и изпълнен с всякаква мерзост?

Дяволът отговорил:

- Аз съм изпратен тук от моя баща - сатаната, началник на всяко зло, пребиваващ в ада, от когото съм получил заповед да мъча тази девица.

Тогава светецът отново го попитал:

- Кой ви е дал власт да посягате на Божието създание? Демонът, макар и против желанието си, но принуждаван от невидимата Божия сила, трябвало да каже истината.

- Ние нямаме власт над тези - казал той, - които познават Бога и вярват в Неговия Единороден Син - Христос, за Когото Петър и Павел умряха тук - от тези хора ние бягаме със страх и само когато ни бъде допуснато, им причиняваме леки изкушения отвън. А които не вярват в Бога и Божия Син и бидейки послушни на своите похоти, вършат угодни на нас дела - над такива получаваме пълна власт, за да ги мъчим. Угодни на нас дела са: идолопоклонство, хула, прелюбодеяние, чародейство, завист, убийство, гордост; в такива и подобни на тях дела хората се оплитат като в мрежи, отчуждават се от Бога, своя Създател, самоволно стават наши приятели и заедно с нас получават вечни мъки.

Като чули това, царят и обкръжаващите го били поразени от голям страх и се изпълнили с ужас; и мнозина, оставяйки нечестието, повярвали в Христа; а вярващите още повече се утвърдили във вярата си и прославили Бога.

Царят щедро обдарил светеца и го отпуснал с мир, но светецът раздал всичко, което получил, по пътя на бедните; а сам, като се върнал в отечеството си, се отдал на обичайните си дела, изцелявайки недъгавите и благоугаждайки на Бога със свят и непорочен живот.

След Гордиан римския престол заел Филип, който царувал кратко, бидейки убит от своите войници; а след него се възцарил свирепият Деций, който повдигнал жестоко гонение срещу християните; по време на това гонение били убити безбройно множество християни, при което много от боязливите, страхувайки се от ужасните мъки, се отрекли от Христа и се склонили към идолопоклонство. Този цар издал заповед на своите епарси и игемони навсякъде да преследват християните и да ги убиват безпощадно. На изток по това време бил епарх някой си Акилин; на него било донесено, че Трифон изповядва Христовата вяра и обхождайки различни страни, лекува болните като много опитен лекар, и в същото време учи всички да вярват в Христа и с това прелъстява мнозина; че не слуша царските заповеди и се надсмива над всички богове. Веднага били изпратени войници да го търсят и скоро го намерили: защото не може да се укрие светилник, горящ от рей пост по Бога и светещ с вяра и добри дела. Но и сам светецът, като узнал, че го търсят, не бягал в пустинята и не се криел но планини и земни пропасти, но въоръжил се с молитвата и кръстното знамение, смело излязъл при търсещите го, сам се предал в ръцете им и с радост се отправил към епарха Акилин, който по това време се намирал в Никея. Когато Акилин, заобиколен от оръженосци, началници, слуги и множество народ, седнал в съда, Помпиан, скринарий с висок чин, му казал:

- Ето, юношата от град Апамея, изпратен при твое величество, предстои пред светлия съд на твоята власт.

Акилин казал:

- Предстоящият нека ни каже своето име, отечество и коя е богинята на съдбата му.

Светецът отговорил:

- Името ми е Трифон, отечеството ми - село Кампсада, близо до град Апамея, богиня на съдбата или фортуна, както вие казвате, не признаваме, защото вярваме, че всичко става по Божия промисъл и Неговата неизказана премъдрост, а не от фортуна, и не зависи нито от движението на звездите, нито от случая, както вярвате вие. В живота си се ръководя от своята свободна воля, служейки единствено на Христа. Христос е моята вяра, Христос е моята похвала и венец на моята слава.

На това епархът казал:

- Вероятно ти и до ден-днешен не си чул за царската заповед, според която всеки, който нарича себе си християнин и не се покланя на боговете, трябва да умре от жестока смърт; и така, вразуми се и остави своята лъжлива вяра, за да не бъдеш хвърлен в огъня.

Но светецът възкликнал:

- О, ако мога да се удостоя чрез огън и всякакви мъки да приема смърт за името на Иисуса Христа, моя Господ и Бог!

Епархът продължил:

- Трифоне, съветвам те да принесеш жертва на боговете, защото виждам, че ти, макар и да си млад по тяло, имаш съвършен разум и не желая да умреш със зла смърт!

- Ще имам съвършен разум - отговорил светецът, - когато принеса на моя Бог съвършено изповядване, и ако запазя неизменна, като многоценно съкровище, благочестивата вяра в Него, и стана жертва за Този, Който Сам принесе Себе Си в жертва заради мене.

Тогава епархът, заплашвайки, с гняв изкрещял:

- Ще предам тялото ти на огън, а душата ти ще укротя с най-жестоки наказания.

След това епархът Акилин, подготвяйки се да отиде на лов, наредил да вземат и свети Трифон, като заповядал да го завържат за коня и да го водят с него. Наложило се светецът да понесе още по-големи мъчения: пръстите на краката му се откъсвали, защото при силния студ нозете му били боси, а конят ги настъпвал и тъпчел с краката си - и стъпалата му се пропукали, но мъченикът, устремил погледа си към Бога, и пламтейки от любов към Него, не смятал тези мъчения за нищо.

Епархът заповядал да отведат снетеца в тъмница; а сам отишъл в близките предели на страната, оставайки там известно време. След завръщането си в Никся епархът се явил в съдилището, отново го извикал и му качал:

- Продължителното пребиваване вьв вериги не те ли на учи да се подчиняваш на царската заповед и да се обърнеш към боговете?

- Мой Бог и Господ е Иисус Христос - отговорил светецът, - на Когото служа с чист ум, Който ме е поучил и утвърдил, за да мога неизменно и непоколебимо да запазя вярата в Него: затова на Него, Единия истинен Цар и Бог, се подчинявам и към Него прибягвам, а твоята царска гордост презирам и от почитаните от вас богове се отвращавам.

Епархът силно се озлобил и закрещял на слугите:

- Забийте остри гвоздеи в нозете му, водете го из града и го бийте.

Слугите веднага изпълнили заповедта на мъчителя. Започнали да водят, или по-точно, да го влачат из града, подлагайки го на изтезания, и той понасял ужасни страдания както от забитите в нозете му гвоздеи, така и от силния студ, поради суровата зима. Но великият страдалец, имайки пред духовните си очи Христа и гледайки към бъдещата награда, понасял всичко с велико търпение и радост. Тогава, пламнал от още по-силна злоба, мъчителят заповядал отново да го окачат на дърво и безпощадно да го бият с желязо, а хълбоците му да обгарят със свещи. Слугите изпълнили това с голямо старание; но внезапно небесна светлина озарила светеца и над главата му се спуснал прекрасен венец от небето; поразени от това видение, мъчителите от страх паднали на земята.

След това мъчителят, като заповядал да развържат светеца и го повикал при себе си, започнал с ласкателство да го утешава, казвайки:

- Трифоне, принеси жертва на великия Зевс и се поклони па царския образ и ще те пусна.

Но светият с усмивка му отговорил:

- Ако самия цар съм презрял и съм пренебрегнал нечестивите му заповеди, нима ще се поклоня на неговия бездушен образ? Това няма да бъде. За Зевс и за другите лъжливи богове питай своите мъдреци какви басни се сьчиняват за прикриване на гнусните им дела, като прилагат имената им към други неща, наричайки небето - Зевс, въздуха - Хера, земята - Церера, морето - Посейдон, слънцето - Аполон, луната - Диана. Тези баснотворци са нарекли с имената на вашите богове и различни безнравствени обичаи и човешки страсти, като са измислили бога на гнева и войната - Марс, а блудната страст са нарекли Венера. И ето, вие, оставили Бога, Създателя на всичко, безумно сте изпълнили цялата вселена с идоли и сте предпочели творението пред Твореца: и не само сами, бидейки лишени от здрав разум и отклонили се от пътя на истината, стремглаво падате в душегубна пропаст, но и нас се стремите да увлечете в нея, за да ни направите участници във вашата погибел, но, вие, ласкатели, няма да имате никакъв успех! Защото никога няма да успеете да отклоните от истинния път и да склоните към вашите идоли нас, надяващите се на истинния и жив Бог.

Като изслушал тези думи, Акилин се удивил на дръзновението на светеца и, разгневен, заповядал да го бият най-немилостиво; войниците го изтезавали в продължение на много часове по най-жесток начин.

Накрая мъчителят, като видял, че не може да го разколебае и да го отклони от Христа, произнесъл следната окончателна присъда:

- Трифон Апамейски, противящ се на царската заповед, и след много и различни мъки не пожелал да принесе жертва на боговете, трябва да бъде наказан с отсичане на главата.

И войниците веднага извели мъченика извън града на мястото на посичането. Още преди войниците да успеят да отсекат главата му, Господ взел душата му; а честното тяло на светеца останало мъртво на земята. Намиращите се в Никея християни го обвили в чисти плащаници и го помазали с аромати, възнамерявайки да го погребат при себе си за защита на своя град. Но светецът им се явил във видение и им заповядал да пренесат мощите му в село Кампсада, неговото родно място - и тази заповед била изпълнена.

Така свети Трифон, от ранна възраст посветен на Бога, привел множество хора към Христа и изцелил мнозина от болестите им, след големи мъчения, които претърпял за истината, бил увенчан с нетленен венец от Отца и Сина и Светия Дух, Единия Бог в Троица, на Когото подобава слава во веки. Амин.

© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на св. Димитрий Ростовски.

 

 

"Трифон Зарезан"

През месец февруари започва годишният цикъл на обработка на лозите в Южна Европа. На 14 февруари лозарите от България, Гърция и Сърбия се отправят с мезета и бъклици вино към лозя и градини, за да се помолят за плодородие след дългата зима.

Тъй като църковният календар във всичко е ръководел празника и делника на православните народи, гърците измолвали плодородие с молитвата "Трифоне, плодородниче, ела в лозето ми и в нивата ми, да ядем и да пием"*, а българите се молели с думите "Дай Боже, свети Трифон да помага, да се роди много...".

Българите правели символично първата пролетна резитба на лозите на 14 февруари - денят, в който по стар стил бил възспоменаван св. мъченик Трифон. Този ден те нарекли "Трифон Зарезан".

На утринната служба в чест на светия мъченик богомолците се молели в храма за Господното лозе - Църквата, и измолвали Божията благодат да осени всеки Неин член. След богослужбата някои от тях канели свещениците да осветят молитвено бъдещата реколта и да направят първата символична резитба. В някои населени места това ставало и с литийни шествия с образа на свети Трифон, възприеман вече от лозарите като техен (и на реколтата им) небесен покровител и гонител на вредителите.

След благословиите, поливането с вино, ритуалните игри, песните и хората, всички сядали на обща трапеза върху пешкири на земята. Някои попрекалявали с виното, забравяли молитвите за плодородие и запявали песни за "пияния Трифон".

След календарната реформа Църквата чества свети мъченик Трифон 13 дена по-рано (на 1 февруари), но, по разбираеми причини, лозарите продължили да правят ритуалното "зарязване" на лозите в средата на месеца. Поради липса на църковно съзнание, някои апелират днес Българската православна църква да "разреши проблема" с честването на "Трифон зарезан".

Pravoslavieto.com
* "Трифон Зарезан - светецът-лозар на българите" Ася Събева Юричкай, списание "Хемус", брой 1 за 2001 година

 

Виж също:

• Православен календар за текущата година
• Православната читалня: През вековете: Жития на светиите по векове

---

    www.Pravoslavieto.com

---

Още в Православния Календар на този ден:

Св. мъченица Фивия Перпетуа († 203)

Днес се навършват 131 години от рождението на Владимир Димитров-Майстора.

Владимир Димитров, известен с прозвището Майстора, е изтъкнат български художник. Едно от големите имена в българската живопис.

Учил в Художественото индустриално училище (днес Художествена академия) при Жеко Спиридонов, Антон Митов, Иван Мърквичка.

В своя начален период рисува главно портрети (на Г. Бъчваров, Александър Теодоров-Балан, Николой Лилиев, Иван Мърквичка, "Майка ми") и пейзажи ("На селската чешма", "Пладнуващо стадо" и др.).
По време на Балканската и Първата световна война е художник в състава на Рилската дивизия и в редица картини отразява българското участие в тези войни и живота на фронта: "Ранени", "По Беласица", "Инвалиди", "На фронта на р. Струма", "В гр. Скопие 1916", "Завръщане от фронта".
През 1922 г. излага картини от цикъла си "Жътва".
През 1923 г. работи и в Италия, а от 1924 до 1951 г. живее постоянно в кюстендилското село Шишковци. През този период тематиката на творбите му е свързана предимно с хората и природата в Кюстендилския край.
Картините му присъстват в колекциите на известни световни личности, редом до тези на Врубел, Репин, Верешчагин, Рьорих и Алфонс Муха.

Умира през 1960 г.

Владимир Димитров – Майстора "Жътварки", 1935 г.

Автор: cefules

 Само цифри: 12% от електричеството в света се произвежда в АЕЦ.
Броят на атомните електроцентрали е 212. 
Първата стартира на 27. 06. 1954 година в СССР. град Обинск. Работи до 29.04 2002. 
В САЩ работят 65 АЕЦ-а.
В Африка една. В ЮАР. 
От 1954 до 2013 са се случили три големи аварии. В САЩ, СССР и Япония. За сравнение: всяка година на наша територия загиват над 1000 човека в автомобилни катастрофи. Т.е. за същият период от време само в малка България около 60 000 /човека/ са изгубили живота си излизайки на улицата. 
Всяка година при инциденти на въгледобив и газ загиват също хиляди. Според Световната Здравна Организация замърсяването с конвенционални горива причинява около три милиона случая годишно. Предвижда се до 2025 то да се утрои, в такъв случай заплахата за здравето ще е равна на тази, която биха причинили 600 аварии в Чернобил.

Автор: Русский обозреватель в ср, 30/01/2013 - 11:01. Версия для печатиОтправить по email Вставить в блог

Больше похожие на пытки и издевательства, чем на методы воспитания, методики – это не плод больных психически неадекватных людей. Оказывается, в США такую «терапию» рекомендуют для подавления воли приемных детей. сторонники этой изуверской «терапии» уже активно пропагандируют издевательства и на территории России.

Ужасные подробности того, что издевательства над приемными детьми это не частные случаи проявления нездорового сознания отдельных людей, а новое веяние в воспитании, вскрылись в ходе судебных заседаний над приемными родителями в США.

Одной из таких матерей, которая следовала советам «специалистов» и пытала приемного сына привезенного из России Джессике Бигли суд назначил наказание в виде лишь шести месяцев условного наказания и 2500 долларов штрафа. Главным мотивом для судебной мягкости было то, что женщина заявляла, что все делала по совету специалистов. Отметим, жительница Аляски сама послала домашнее видео на популярное ТВ-шоу, где было запечатлено, как приемная мать заставляет мальчика держать во рту соус со жгучим перцем и подолгу держит ребенка в холодном душе. Все это делается несмотря на то, что мальчик громко плачет и молит прекратить издевательства.

Еще одна пара американцев также отделалась условным сроком за издевательства над приемными дочерьми из России. Супруги Лещинские заставляли девочек бегать десятки километров, требовали от детей отжиматься на кулаках, так что у девочек деформировались руки, вынуждали подолгу стоять на голове и находится под холодным душем. Любой проступок карался отправкой ночевать в собачью конуру. Более того, одна из приемных дочерей Лещинских чуть не захлебнулась, когда ее наказали за плохую стрижку газона, направив сильную струю воды из поливочного шланга в лицо.

Все эти и другие случаи жестокости к приемным детям очень похожи. Оказалось, что, по данным американской правозащитной организации Advocates for Children in Therapy, в Америке процветают лженаучные теории, опасные для жизни и здоровья детей. Одна из таких теорий - Attachment Therapy — терапия (нарушения) привязанности. И большинство травм и смертей приемных детей из России в Америке напрямую связанны с использованием этой псевдотерапии. Сторонники Терапии привязанности убеждены в том, что родители не виноваты в том, что не удается наладить контакт с приемным ребенком, так как на том, что все приемные дети страдают от синдрома нарушения привязанности. Вину за то, что отношения не клеятся эти «специалисты» возлагают целиком и полностью на детей.

В результате адепты псевдотерапии морят детей голодом и по другому издеваются над приемными детьми с единственной целью – добиться послушания, очевидно, надеясь, что такими гестаповскими методами они взрастят любовь.

Это направление не имеет никакого научного обоснования. Методы же – за гранью гуманизма. Это не только трагедии смертей или увечий, но и жесткое переламывание детской личности.

Американские правозащитники говорят, что данная терапия на сегодняшний день является наиболее опасной формой мошенничества в США. Как внушение страха, голода, боли, унижения может привести к привязанности, любви, и сделать ребенка счастливым?

Отметим, что год назад одна из самых ярых сторонников этой "терапии" - Нэнси Томас, - выступила с лекцией в Екатеринбурге. В России она рекламировалась как "один из ведущих специалистов в области ранней привязанности и семейной терапии».

Не только Россия приняла решение запретить усыновление детей в США. Аналогичные меры уже приняты и в других странах, которые узнав о таких методах "воспитания" перестали являться главными "поставщиками" своих детей на усыновление в США. Например, в 2007 году в Гватемале почти 5 тысяч детей отправились в приемные семьи американцев, а в 2009 - уже только 750, в 2011 – лишь 11. «Экспорт» детей также запретил и Вьетнам: в 2007 году граждане США усыновили 828 вьетнамского ребенка, в 2010 году - 9, а в 2011 году уже ни одного. Китайские дети отправляются на усыновление в США за последние 5 лет все реже и реже: «экспорт» уменьшился в 2 раза.

О моратории на усыновление американцами детей еще в 2010 году писал в открытом письме к российским властям известный американский специалист в области детской психологии и психиатрии, профессор Ян Мерсер. И называл причиной для этого – огромное количество травм, и гибель приемных детей главным образом именно из-за использования новомодной терапии привязанности.

Автор: grigorsimov

Де си му е златна люлька

И аф люлька мъжку дете

Та гу бави Сланка Юда

И гу бави и гу храни

Храна му пресну млеку

Плаче ми Орфю вика

Ах ти Юду ах

Ти ма си юду лъгала

Лъгала Юду мамила

Три нидели поминали

Па си ми свирка свири

Та ми са песен чуе

Я ми свирка ни свири

Песна ти са ни чуе

Чекал си Орфю чекал

Ша ми чекаш йоще малу

Йоще малу три години

Дур да ти дете порасне

Дур да ти е дете аф къщи

Да ти са дете годи

Да са годи да са жени

И ти ми свирка свириш

И ти ми песна пееш

Сос свирка Орфю на небе

На небе Орфю ф"сарае

Де ти е Дана първе либе

Първе ти либе Юда

Първе ти либе Дафина

И ти си Орфю Юден

Юден си Орфю Дефа

Дума му Юда говори

Мъжку ми дете бави

Бави ми дете люле

Раста ми дете порасна

Юнак ми веке над юнаци

Юнак веке да са годи

Да са годи да са жени

Дребна си лова лови

Годи са веке ужени

Хаде ми Орфю на свирка

Свири ми Орфю свири

Свири ми орфю пее

Триста ми звезди ф"сарае

Триста ми звезди триста ми Юди

Плели ми люлька изплели

Златна ми люлька звезна

Та си ми люлька спуснали

Праву ми люлька ф"сарае

Ф"сарае люлька на дори

Измами са Орфю излъга

Та ми на люлька седна

Хеле са Орфю дусети

Та ми свирка ни устави

Тегли са люлька затегли

Тегли са люлька на небе

Заплака Орфю завика

Па си са люлька тегли

Златна си свирка искара

Та ми свири и ми пее

Люлька са веке ни тегли

Люлька са веке ни дига

Я ми на земе ни слева

Чека ми Орфю сртои

Я що ми е стара юда

Стара юда самувила

Та му дума и говори

Бре ти Орфю

Що ми свириш и мипееш

И ут свирка хаир немаш

Ни на небе ни на земе

Ша ти стоиш сега малу

Сега малу три години

Дур ти са веке дуделу

По боле (по добре) на небету

На небету аф сарае

Де ти е Дана Юда

Да е видиш, да та види

Дана ти млада Дефина

И ти млада Дефа

Що да прави Орфю

Що да прави що да стори

Ни ми свири ни ми пее

Хеле свирка ни оставе

Свирка му за неволе

Па са люлька потеглила

Та ми люлька на небету

Аф сарае ни ми флева

Дана Юда ни излева

Зададе са Мора Юда

Мора Юда Самувила

И ми носи люта срела (стрела)

И ми носи билька тровита

И ми носи люта сабе

Лютум са Орфю канила

Чи ми жив на небету

И ут Бога изим немал

Та искара люта сабе

Я му са глава ни сече

Лу са златум позлатила

Па искара люта срела

И със срела да гу срели

Люта срела ни му фаща

Подаде му билька тровита

Я що ми е стара юда

Та му дума и говори

Е бре Орфю ебре Игне (Огню)

Билька да ни зеваш

Чи та Юда измамила

Измамила излъгала

Ас (Със) билька та утровила

Млада йоще си загинал

Млада йоще и зелена

Писна Юда да ми плаче

Приметна си църну руху

Доста хи хатър устаналу

Та са крие аф сарае

Стара Юда на чешмата

На чешмата на бел кладенец

Та си точи студна вода

Студна ми вода Ясна

Точила вода наточила

Банила Орфю убанила

Излели ми триста звезди

Триста звезди триста юди

Та си пели ясна песна

Орфю ми Орфю

Орфю ми Игне

Яснум си Орфю Ясните

На лику ти Ясна зора

Та ти са лику узарилу

На йоку ти Ясно слънце

Банила та стара Юда

Банила та веке убанила

На Бога си млада Дефа

На Бога измет правиш

Сега малу три години

Уй уй ясну слънце

Я отори Ясни сарае

Аф сарае млада Дефа

Млада Дефа Орфю Игне

Да си види Дана Юда

Да е види, да гу види

Пели ми звезди испели

Бог да бие сура ламие

Чи на порти ми стои

Извила ми девет глави

На Орфю са лютум кани

Чи да флезе аф сарае

Истурила ясен огънь

Със огънь го унурила (угурила?)

Що да прави Орфю

Що да прави що да стори

На порти ми стои

Та ми рони дребни сълзи

Уф ръка му златна свирка

И да свири ни ми свири

И да пее ни ми пее

Дур излезе стара Юда

Та му дума и говори

Орфю ми Игне

Бре що ти е неволе

Та ти стоиш и ми плачеш

Уф ръка ти златна свирка

Свирка ти за неволе

Свирка ти нишенлие

И си веке млада Дефа

И ут Бога изим имаш

Да ми седиш аф сарае

Де ми седи Дана Юда

Ламие ти каскандисала

Туку хаир ниша види

Хеле Орфю са дусети

И със свирка ми засвири

Свири Орфю и ми пее

Дур са небе залюлелу

Излели ми триста звезди

Триста звезди триста Юди

Та ми хору играли

Дур са веке умали (омаяли)

Умала са сура ламие

Завила си девет глави

Чека Орфю що ми чека

Хаде веке ни ми чека

Та ми свири и ми пее

Та са порти расторили

И си флезе аф сарае

Ясну ми слънце спие

Дана ми Юда готви

Аф сарае златна трапеза

На трапеза киселица

Малу млогу девет пещи

Буди са слънце разбуди са

Чи ми зора излела

Та ми седна на трапеза

Та ми еде и ми пие

Дана Юда измет чини

Я ми Орфю седи

Чи ут Бога изим нема

И той измет да чини

Я си свири и си пее

Дур да грейне Ясну слънце

Свири орфю и ми пее

И ут Бога изим нема

Да ми слезе на земета

Чи ми е млада Дефа

Сал" му песна устанала

Та са пее на земета

Да са помни да са знае

Чи бил юнак над юнаци (443 стиха)