The 2005 Trilateral Commission Membership List

May 2005
*Executive Committee David Rockefeller Founder and Honorary Chairman
Thomas S. Foley North American Chairman
Allan E. Gotlieb North American Deputy Chairman
Lorenzo H. Zambrano North American Deputy Chairman
Paul A. Volcker North American Honorary Chairman
Michael J. O"Neil North American Director
Peter Sutherland European Chairman
Hervй De Carmoy European Deputy Chairman
Andrzej Olechowski European Deputy Chairman
Georges Berthoin European Honorary Chairman
Otto Graf Lambsdorff European Honorary Chairman
Paul Rйvay European Director
Yotaro Kobayashi Pacific Asia Chairman
Kim Kyung-Won Pacific Asia Deputy Chairman
Shijuro Ogata Pacific Asia Deputy Chairman
Tadashi Yamamoto Pacific Asia Director

European Group
Paul Adams, Chief Executive, British American Tobacco, London
Urban Ahlin, Member of the Swedish Parliament and Chairman of the Committee on Foreign Affairs, Stockholm
Krister Ahlstrцm, Vice Chairman, Stora Enso and Fortum; former Chairman, Finnish Employers Confederation; former Chairman, Ahlstrцm Corp., Helsinki
Edmond Alphandйry, Chairman, Caisse Nationale de Prйvoyance, Paris; former Chairman, Electricitй de France (EDF); former Minister of the Economy and Finance
Bodil Nyboe Andersen, Chairperson of the Board of Governors, Danmarks Nationalbank, Copenhagen
Jacques Andrйani, Ambassadeur de France; former Ambassador to the United States
*Stelios Argyros, Chairman and Managing Director, Preveza Mills, Athens; former Member of the European Parliament; Chairman of the Board, STET Hellas; former Vice President of UNICE, Brussels; former President and Chairman of the Board of the Federation of Greek Industries, Athens
Jerzy Baczynski, Editor-in-Chief, Polityka, Warsaw
Estela Barbot, Vice President, AGA, Porto; Vice President of the Board, AEP -- Portuguese Business Association; Consul of Guatemala, Lisbon
Franзois Bayrou, Member of the French National Assembly; President of the UDF Party; former Minister, Paris
*Erik Belfrage, Senior Vice President, Skandinaviska Enskilda Banken; Director, Investor AB, Stockholm
*Georges Berthoin, International Honorary Chairman, European Movement; Honorary Chairman, The Jean Monnet Association; Honorary European Chairman, The Trilateral Commission, Paris
Nicolas Beytout, Editor, Le Figaro, Paris ; former Editor, Les Echos, Paris
Carl Bildt, Chairman, Nordic Venture Network and Senior Adviser, IT Provider, Stockholm; former Member of the Swedish Parliament, Chairman of the Moderate Party and Prime Minister of Sweden; former European Union High Representative in Bosnia-Herzegovina & UN Special Envoy to the Balkans
Lord Black of Crossharbour, Member of the House of Lords, London
Ana Patricia Botin, Chairman, Banesto, Madrid; Member of the Board & of the Executive Committee, Banco Santander Central Hispano
Jean-Louis Bourlanges, Member of the European Parliament (ALDE Group/UDF) and Chairman, Committee on Civil Liberties, Justice and Home Affairs, Brussels; former President of the European Movement in France, Paris
*Jorge Braga de Macedo, President, Tropical Research Institute, Lisbon; Special Advisor to the Secretary General, Organisation for Economic Co-operation and Development (OECD), Paris; Professor of Economics, Nova University at Lisbon; Chairman, Forum Portugal Global; former Minister of Finance
Rolf-E. Breuer, Chairman of the Supervisory Board, Deutsche Bank, Frankfurt-am-Main; President, Association of German Banks (BDB), Berlin
Lord Brittan of Spennithorne, Vice Chairman, UBS Investment Bank, London; former Vice President, European Commission
Robin Buchanan, Senior Partner, Bain & Company, London
*Franзois Bujon de l"Estang, Ambassadeur de France; Chairman, Citigroup France, Paris; former Ambassador to the United States
Sven Burmester, Writer and Explorer, Denmark; former Representative, United Nations Population Fund (UNFPA), Beijing; former World Bank Deputy Secretary and Representative in Cairo
Richard Burrows, Joint Managing Director, Pernod Ricard, Paris; Chairman and Chief Executive, Irish Distillers, Dublin; Deputy Governor of the Bank of Ireland; former President, IBEC (The Irish Business and Employers Confederation)
*Hervй de Carmoy, Chairman, Almatis, Frankfurt-am-Main; former Partner, Rhфne Group, New York & Paris; Honorary Chairman, Banque Industrielle et Mobiliиre Privйe, Paris; former Chief Executive, Sociйtй Gйnйrale de Belgique
Antonio Carrapatoso, Chairman of the Board of Directors, Vodafone Portugal, Lisbon; Member of the Board of Directors, Vodafone Spain & Vodacom
Salvatore Carrubba, Culture Alderman, Municipality of Milan; former Managing Editor, Il Sole 24 Ore, Milan
Henri de Castries, Chairman of the Management Board and Chief Executive Officer, AXA, Paris
Luc Coene, Minister of State; Deputy Governor, National Bank of Belgium, Brussels
Sir Ronald Cohen, Chairman, Apax Partners, London
Vittorio Colao, Chief Executive Officer, RCS MediaGroup, Milan; former Managing Director, Vodafone Omnitel
Bertrand Collomb, Chairman, Lafarge, Paris; Chairman, World Business Council for Sustainable Development
*Richard Conroy, Chairman, Conroy Diamonds & Gold, Dublin; Member of Senate, Republic of Ireland
Eckhard Cordes, Member of the Board, DaimlerChrysler, Stuttgart
Alfonso Cortina, Chairman, Repsol-YPF Foundation & former Chairman and Chief Executive Officer, Repsol-YPF, Madrid
Michel David-Weill, Chairman, Lazard LLC, worldwide; Managing Director and Prйsident du Collиge d"Associйs-Gйrants, Lazard Frиres S.A.S., Paris; Deputy Chairman, Lazard Brothers & Co., Limited, London
Baron Paul De Keersmaeker, Chairman of the Board of Domo, Corgo, Foundation Europalia International and the Canada Europe Round Table, Brussels; Honorary Chairman Interbrew, KBC, Nestlй Belgilux; former Member of the Belgian and European Parliaments and of the Belgian Government
*Vladimir Dlouhy, Senior Advisor, ABB; International Advisor, Goldman Sachs; former Czechoslovak Minister of Economy; former Czech Minister of Industry & Trade, Prague
Prince Edward, Duke of Kent, President of the All England Lawn Tennis and Croquet Club, Grand Master of the United Grand Lodge Freemasons, England and has served Grand Master of the Order of St Michael and St George
*Bill Emmott, Editor, The Economist, London
Thomas Enders, Executive Vice President, Member of the Board of Management & Head of the Defence and Security Systems Division, EADS, Munich
Pedro Miguel Echenique, Professor of Physics, University of the Basque Country; former Basque Minister of Education, San Sebastian
Laurent Fabius, Member of the French National Assembly and of the Foreign Affairs Committee; former Prime Minister & Minister of the Economy & Finance, Paris
Oscar Fanjul, Honorary Chairman, Repsol YPF; Vice Chairman, Omega Capital, Madrid
Grete Faremo, Former Executive Vice President, Storebrand; former Norwegian Minister of Development Cooperation, Minister of Justice and Minister of Oil and Energy, Oslo
*Nemesio Fernandez-Cuesta, Executive Director of Upstream, Repsol-YPF; former Chairman, Prensa Espaсola, Madrid
*Nemesio Fernandez-Cuesta, Corporate Director of Shared Services, Repsol-YPF; former Chairman, Prensa Espaсola, Madrid
Jьrgen Fitschen, Member of the Group Executive Committee, Deutsche Bank, Frankfurt-am-Main
Klaus-Dieter Frankenberger, Foreign Editor, Frankfurter Allgemeine Zeitung, Frankfurt am Main
Hugh Friel, Chief Executive, Kerry Group, Dublin
Lykke Friis, Head of European Department, Federation of Danish Industries, Copenhagen
*Michael Fuchs, Member of the German Bundestag, Berlin; former President, National Federation of German Wholesale & Export Traders
Lord Garel-Jones, Managing Director, UBS Investment Bank, London; Member of the House of Lords; former Minister of State at the Foreign Office (European Affairs)
Antonio Garrigues Walker, Chairman, Garrigues Abogados y Asesores Tributarios, Madrid
Lord Gilbert, Member of the House of Lords; former Minister for Defence, London
Prince Phillip of Greece, member, House of Lords, London
Mario Greco, Managing Director, RAS, Milan
General The Lord Guthrie, Director, N M Rothschild & Sons, London; Member of the House of Lords; former Chief of the Defence Staff, London
Grand Duke William John Hagan II, Former Chairman, New Obelisk Press; Grand Master of the Order of Ormus, London
Sirkka Hдmдlдinen, Former Member of the Executive Board, European Central Bank, Frankfurt-am-Main; former Governor, Bank of Finland
Grand Duke Karl Habsburg, Member of European Parliament
*Toomas Hendrik Ilves, Member of the European Parliament; former Estonian Foreign Minister and Member of the Parliament; former Ambassador to the United States, Canada and Mexico
Alfonso Iozzo, Managing Director, San Paolo IMI Group, Turin
*Mugur Isarescu, Governor, National Bank of Romania, Bucharest; former Prime Minister
*Max Jakobson, Independent Consultant and Senior Columnist, Helsinki; former Finnish Ambassador to the United Nations; former Chairman of the Finnish Council of Economic Organizations
*Baron Daniel Janssen, Chairman of the Board, Solvay, Brussels
Zsigmond Jarai, President, National Bank of Hungary, Budapest
Trinidad Jimйnez, International Relations Secretary of the Socialist Party (PSOE) & Member of the Federal Executive Committee, Madrid
*Bйla Kadar, Member of the Hungarian Academy, Budapest; Member of the Monetary Council of the National Bank; President of the Hungarian Economic Association; Former Ambassador of Hungary to the O.E.C.D., Paris; former Hungarian Minister of International Economic Relations and Member of Parliament
Karl Kaiser, Visiting Scholar, Weatherhead Center for International Studies, Harvard University, USA; Senior Scholar and former Otto-Wolff Director, Research Institute of the German Council on Foreign Relations (DGAP), Berlin; Professor Emeritus of Political Sciences, University of Bonn
Robert Kassai, General Vice President, The National Association of Craftmen’ s Corporations, Budapest
*Lord Kerr, Member of the House of Lords; Director of Rio Tinto, Shell, and the Scottish American Investment Trust, London; former Secretary General, European Convention, Brussels; former Permanent Under-Secretary of State and Head of the Diplomatic Service, Foreign & Commonwealth Office, London; former British Ambassador to the United States
Denis Kessler, Chairman and Chief Executive Officer, Scor, Paris; former Chairman, French Insurance Association (FFSA); Former Executive Vice-Chairman, MEDEF-Mouvement des Entreprises de France (French Employers’ Confederation)
Jiri Kunert, Chairman and Chief Executive Officer, Zivnostenska banka; President of the Czech Association of Banks, Prague
*Count Otto Lambsdorff, Partner, Wessing Lawyers, Dьsseldorf; Chairman, Friedrich Naumann Foundation, Berlin; former Member of German Bundestag; Honorary Chairman, Free Democratic Party; former Federal Minister of Economy; former President of the Liberal International; Honorary European Chairman, The Trilateral Commission, Paris
Emilio Lamo de Espinosa, Director, Elcano Royal Institute of International and Strategic Studies; Professor of Sociology at the Universidad Complutense, Madrid
Kurt Lauk, Member of the European Parliament (EPP Group-CDU); Chairman, Globe Capital Partners, Stuttgart; President, Economic Council of the CDU Party, Berlin; Former Member of the Board, DaimlerChrysler, Stuttgart
Anne Lauvergeon, Chairperson of the Executive Board, Areva; Chairperson and Chief Executive Officer, Cogema, Paris
Pierre Lellouche, Member of the French National Assembly and of the Foreign Affairs Committee, Paris; Chairman of the French Delegation to NATO’s Parliamentary Assembly
Enrico Letta, Member of the European Parliament (ALDE Group), Brussels; Secretary General, AREL; Vice President, Aspen Institute; former Minister of European Affairs, Industry, and of Industry and International Trade, Rome
Andrй Leysen, Honorary Chairman, Gevaert, Antwerp; Honorary Chairman, Agfa-Gevaert Group
Marianne Lie, Director General, Norwegian Shipowner’s Association, Oslo
Count Maurice Lippens, Chairman, Fortis, Brussels
Helge Lund, Chief Executive Officer of the Norwegian Oil Company, Statoil, Oslo
*Cees Maas, Vice Chairman and Chief Financial Officer of the ING Group, Amsterdam; former Treasurer of the Dutch Government
Peter Mandelson, Member of the European Commission (Trade), Brussels; former Member of the British Parliament; former Secretary of State to Northern Ireland and for Trade and Industry
Abel Matutes, Chairman, Empresas Matutes, Ibiza; former Member of the European Commission, Brussels; former Minister of Foreign Affairs, Madrid
Francis Maude, Member of the British Parliament; Director, Benfield Group; former Shadow Foreign Secretary, London
Edgar Meister, Member of the Board, Deutsche Bundesbank, Frankfurt-am-Main; Chairman, the Banking Supervisory Subcommittee of the European Monetary Institute (EMI); Chairman, the Banking Supervision Committee of the European System of the Central Banks (ESCB)
Vasco de Mello, Vice Chairman, Josй de Mello SGPS, Lisbon
Joao de Menezes Ferreira, Chairman and Chief Executive Officer, ECO-SOROS, Lisbon; former Member of the Portuguese Parliament
Peter Mitterbauer, Honorary President, The Federation of Austrian Industry, Vienna; President and Chief Executive Officer, MIBA, Laakirchen
Mario Monti, President and Professor Emeritus, Bocconi University, Milan; Chairman of BRUEGEL and of ECAS, Brussels; former Member of the European Commission (Competition Policy)
Dominique Moпsi, Special Advisor to the Director General of the French Institute for International Relations (IFRI), Paris
Sir Mark Moody-Stuart, Chairman, Anglo American; former Chairman, Royal Dutch/Shell Group, London
Klaus Murmann, Honorary Chairman, Confederation of German Employers’ Associations (BDA), Berlin; Chairman, Sauer Holding, Neumьnster
Heinrich Neisser, President, Politische Akademie, Vienna; Professor of Political Studies at Innsbruck University; former Member of Austrian Parliament and Second President of the National Assembly
Harald Norvik, Chairman and Partner, ECON Management; former President and Chief Executive, Statoil, Oslo
Arend Oetker, Chairman, German Council on Foreign Relations (DGAP); Vice Chairman, Federation of German Industries; Chairman, Atlantik-Brьcke (Atlantic Bridge); Managing Director, Dr. Arend Oetker Holding, Berlin
*Andrzej Olechowski, Leader, Civic Platform; Former Chairman, Bank Handlowy; former Minister of Foreign Affairs and of Finance, Warsaw
Richard Olver, Chairman, BAE Systems, London
Janusz Palikot, Chairman of the Supervisory Board, Polmos Lublin; Vice President, Polish Confederation of Private Employers; Co-owner, Publishing House slowo/obraz terytoria; Member of the Board of Directors, Polish Business Council, Warsaw
Dimitry Panitza, Founding Chairman, The Free and Democratic Bulgaria Foundation; Founder and Chairman, The Bulgarian School of Politics, Sofia
Lucas Papademos, Vice President, European Central Bank, Frankfurt-am-Main; former Governor of the Bank of Greece 
Schelto Patijn, Member of the Supervisory Board of the Schiphol Group and Amsterdam RAI; former Mayor of the City of Amsterdam, The Netherlands
Lord Patten of Barnes, Chancellor of the University of Oxford; Co-Chairman, International Crisis Group, Brussels; former Member of the European Commission (External Relations), Brussels; former Governor of Hong Kong; former Member of the British Cabinet, London
Heinrich von Pierer, Chairman of the Board, Siemens, Munich
Josep Piquй, Chairman of the Popular Party of Catalunya, Barcelona; Member of the Parliament of Catalunya; Member of the Spanish Senate; former Minister of Foreign Affairs
Benoоt Potier, Chairman of the Management Board, L’Air Liquide, Paris
Alessandro Profumo, Chief Executive Officer, UniCredito Italiano, Milan
Henri Proglio, Chairman, Veolia Environnement, Paris
Luigi Ramponi, Member of Parliament; Chairman of the Defence Committee of the Chamber of Deputies, Rome; former Deputy Chief of the Defence Staff (Italian Army)
Wanda Rapaczynska, President of the Management Board, Agora, Warsaw
Heinz Riesenhuber, Member of the German Bundestag; former Federal Minister of Research and Technology, Berlin
Gianfelice Rocca, Chairman, Techint Group of Companies, Milan; Vice President, Confindustria
H. Onno Ruding, Chairman, Centre for European Policy Studies (CEPS), Brussels; Retired Vice Chairman, Citibank; former Dutch Minister of Finance
Renato Ruggiero, Vice Chairman, Citigroup European Investment Bank, Zurich; former Italian Foreign Minister and Director General of WTO
Anthony Ruys, Chairman of the Executive Board, Heineken, Amsterdam
Jacques Santer, Former Member of the European Parliament; former President of the European Commission; former Prime Minister of Luxembourg
Prince Rafael of Savoy, Business Person, Lisbon
*Silvio Scaglia, Chairman and Founcer, e.Biscom, Milan; former Managing Director, Omnitel
Paolo Scaroni, Chief Executive Officer, ENEL, Rome
*Guido Schmidt-Chiari, Chairman, Constantia Group; former Chairman, Creditanstalt Bankverein, Vienna
Henning Schulte-Noelle, Chairman of the Supervisory Board, Allianz, Munich
Prince Charles of Schwarzenberg, Founder and Director, Nadace Bohemiae, Prague; former Chancellor to President Havel; former President of the International Helsinki Federation for Human Rights
Miguel Sebastian, Chairman of the Economic Bureau of the Prime Minister of Spain; Professor of Economics at the Universidad Complutense, Madrid
*Carlo Secchi, Professor of European Economic Policy, Bocconi University, Milan; former Member of the Italian Senate and of the European Parliament
*Tшger Seidenfaden, Editor-in-Chief, Politiken, Copenhagen
Maurizio Sella, Chairman, Banca Sella, Biella; Chairman, Association of Italian Banks (A.B.I.), Rome; Chairman, Finanziaria Bansel
Stefano Silvestri, President, Institute for International Affairs (IAI), Rome; Commentator, Il Sole 24 Ore; former Under Secretary of State for Defence, Italy
Lord Simon of Highbury, Member of the House of Lords; Advisory Director of Unilever, Morgan Stanley Europe and LEK; former Minister for Trade & Competitiveness in Europe; former Chairman of BP, London
Nicholas Soames, Member of the British Parliament, London
Hermann Otto Solms, Vice President of the German Bundestag, Berlin
Sir Martin Sorrell, Chief Executive Officer, WPP Group, London
Myles Staunton, Former Member of the Irish Senate & of the Dail; Consultant, Westport, Co. Mayo
*Thorvald Stoltenberg, President, Norwegian Red Cross, Oslo; former Co-Chairman (UN) of the Steering Committee of the International Conference on Former Yugoslavia; former Foreign Minister of Norway; former UN High Commissioner for Refugees
*Petar Stoyanov, President, Centre for Political Dialogue, Sofia; former President of Bulgaria
Peter Straarup, Chairman of the Executive Board, Danske Bank, Copenhagen; Chairman, the Danish Bankers Association
*Peter Sutherland, Chairman, BP p.l.c. ; Chairman, Goldman Sachs International; former Director General, GATT/WTO; former Member of the European Commission; former Attorney General of Ireland
Bjцrn Svedberg, Former Chairman and Chief Executive Officer, Ericsson, Stockholm; former President and Group Chief Executive, Skandinaviska Enskilda Banken
Pйter Szйkely, Chairman and Chief Executive Officer, Transelektro, Budapest; President, Confederation of Hungarian Employers" Organisations for International Co-operation (CEHIC); Vice President, Confederation of Hungarian Employers and Industrialists
Pavel Telicka, Partner, BXL-Consulting, Prague
Jean-Philippe Thierry, Chairman and Chief Executive Officer, AGF (Assurances Gйnйrales de France), Paris
Marco Tronchetti Provera, Chairman, Telecom Italia; Chairman and Chief Executive Officer, Pirelli & C., Milan
Elsbeth Tronstad, Director of Information, ABB, Oslo
Loukas Tsoukalis, Jean Monnet Professor of European Integration, University of Athens; President of the Hellenic Foundation for European and Foreign Policy (ELIAMEP); Visiting Professor at the College of Europe
Mario Vargas Llosa, Writer and Member of the Royal Spanish Academy, Madrid
*George Vassiliou, Head of the Negotiating Team for the Accession of Cyprus to the European Union; former President of the Republic of Cyprus; Former Member of Parliament and Leader of United Democrats, Nicosia
Franco Venturini, Foreign Correspondent, Corriere della Sera, Rome
Friedrich Verzetnitsch, Member of Austrian Parliament; President, Austrian Federation of Trade Unions, Vienna; President, European Trade Union Confederation (ETUC)
*Marko Voljc, General Manager of Central Europe Directorate, KBC Bank Insurance Holding, Brussels; former Chief Executive Officer, Nova Ljubljanska Banka, Ljubljana
Alexandr Vondra, Managing Director of the Prague Office, Dutko Group Companies; former Czech Deputy Minister of Foreign Affairs
Joris Voorhoeve, Member of the Council of State; former Member of the Dutch Parliament; former Minister of Defence, The Hague
Panagis Vourloumis, Chairman and Chief Executive Officer, Hellenic Telecommunications Organization (O.T.E.), Athens
Marcus Wallenberg, President and Chief Executive Officer, Investor AB, Stockholm
Prince Charles of Wales, Duke of Cornwall of the House of Windsor, London
*Serge Weinberg, Chairman and Chief Executive Officer, Weinberg Investissements; former Chairman of the Management Board, Pinault-Printemps-Redoute; former President, Institute of International and Strategic Studies (IRIS), Paris
Heinrich Weiss, Chairman, SMS, Dьsseldorf
Nout Wellink, President, Dutch Central Bank, Amsterdam
Arne Wessberg, Director General, YLE (Finnish Broadcasting Company) and Director General, YLE Group (YLE and Digits Oy), Helsinki; President, European Broadcasting Union (EBU)
*Norbert Wieczorek, former Member of the German Bundestag & Deputy Chairman of the SPD Parliamentary Group, Berlin
Hans Wijers, Chairman and Chief Executive Officer, Akzo Nobel, Arnhem
Otto Wolff von Amerongen, Honorary Chairman, East Committee of the German Industry; Chairman and Chief Executive Officer, Otto Wolff Industrieberatung und Beteiligung, Cologne
*Emilio Ybarra, former Chairman, Banco Bilbao-Vizcaya, Madrid
Former Members in Public Service
Marek Belka, Prime Minister, Warsaw; former Ambassador-at-Large and Chairman, Council for International Coordination, Coalition Provisional Authority, Baghdad
John Bruton, European Union Ambassador & Head, Delegation of the European Commission to the United States
Patrick Devedjian, Minister for Industry, France
Lene Espersen, Minister of Justice, Denmark
Pedro Solbes, Deputy Prime Minister and Minister of the Economy and Finances, Spain
Harri Tiido, Ambassador of Estonia and Head of the Estonian Mission to NATO, Brussels
Karsten Voigt, Coordinator for German-American Cooperation, Federal Foreign Ministry, Germany
North American Group
Madeleine K. Albright, Principal, The Albright Group LLC, Washington, DC; former U.S. Secretary of State
Graham Allison, Director, Belfer Center for Science and International Affairs, Harvard University, Cambridge, MA
Rona Ambrose, Member of Parliament, Ottawa, ON
G. Allen Andreas, Chairman and Chief Executive, Archer Daniels Midland Company, Decatur, IL
Michael H. Armacost, Shorenstein Distinguished Fellow, Asia/Pacific Research Center, Stanford University, Hillsborough, CA; former President, The Brookings Institution; former U.S. Ambassador to Japan; former U.S. Under Secretary of State for Political Affairs
C. Michael Armstrong, Chairman, Comcast Corporation, Philadelphia, PA
*Charlene Barshefsky, Senior International Partner, Wilmer, Cutler & Pickering, Washington, DC; former U.S. Trade Representative
Alan R. Batkin, Vice Chairman, Kissinger Associates, New York, NY
Maurizio Bevilacqua, Member of Parliament, Ottawa, ON
Doug Bereuter, President, The Asia Foundation, San Francisco, CA; former Member, U.S. House of Representatives
*C. Fred Bergsten, Director, Institute for International Economics, Washington, DC; former U.S. Assistant Secretary of the Treasury for International Affairs
Catherine Bertini, Under-Secretary-General for Management, United Nations, New York, NY
Dennis C. Blair, USN (Ret.), President, Institute for Defense Analyses, Alexandria, VA; former Commander in Chief, U.S. Pacific Command
Herminio Blanco Mendoza, Private Office of Herminio Blanco, Mexico City, NL; former Mexican Secretary of Commerce and Industrial Development
Geoffrey T. Boisi, former Vice Chairman, JPMorgan Chase, New York, NY
Stephen W. Bosworth, Dean, Fletcher School of Law and Diplomacy, Tufts University, Medford, MA; former U.S. Ambassador to the Republic of Korea
David G. Bradley, Chairman, Atlantic Media Company, Washington, DC
Harold Brown, Counselor, Center for Strategic and International Studies, Washington, DC; General Partner, Warburg Pincus & Company, New York, NY; former U.S. Secretary of Defense
*Zbigniew Brzezinski, Counselor, Center for Strategic and International Studies, Washington, DC; Robert Osgood Professor of American Foreign Affairs, Paul Nitze School of Advanced International Studies, Johns Hopkins University; former U.S. Assistant to the President for National Security Affairs
George H.W. Bush, Former President, The United States of America, Texas
Louis C. Camilleri, Chairman and Chief Executive Officer, Altria Group, Inc., New York, NY
Gerhard Casper, President Emeritus, Stanford University, Stanford
Lynne V. Cheney, Former Chairman, the National Endowment for the Humanities, Washington D.C.
William Jefferson Clinton, Former President of the United States
William T. Coleman III, Founder, Chairman, and Chief Executive Officer, Cassatt Corporation;
Founder, former Chairman and CEO and Member, Board of Directors, BEA Systems, Inc., San Jose, CA
William T. Coleman, Jr., Senior Partner and the Senior Counselor, O’Melveny & Myers, Washington, DC; former U.S. Secretary of Transportation
Timothy C. Collins, Senior Managing Director and Chief Executive Officer, Ripplewood Holdings, New York, NY
E. Gerald Corrigan, Managing Director, Goldman, Sachs & Co., New York, NY; former President, Federal Reserve Bank of New York
Michael J. Critelli, Chairman and Chief Executive Officer, Pitney Bowes Inc., Stamford, CT
Gerald L. Curtis, Burgess Professor of Politcial Science and Visiting Professor, Graduate Research Institute for Policy Studies, Tokyo
Douglas Daft, former Chairman and Chief Executive Officer, The Coca Cola Company, Atlanta, GA
Dennis D. Dammerman, Vice Chairman and Executive Officer, General Electric Company, Fairfield, CT
Lynn Davis, Senior Political Scientist, The RAND Corporation, Arlington, VA; former U.S. Under Secretary of State for Arms Control and International Security
Lodewijk J. R. de Vink, Chairman, Global Health Care Partners, Peapack, NJ; former Chairman, President, and Chief Executive Officer, Warner-Lambert Company
Arthur A. DeFehr, President and Chief Executive Officer, Palliser Furniture, Winnipeg, MB
Andrй Desmarais, President and Co-Chief Executive Officer, Power Corporation of Canada, Montrйal, QC; Deputy Chairman, Power Financial Corporation
Jamie Dimon, President and Chief Operating Officer, JPMorgan Chase, New York, NY
Peter C. Dobell, Founding Director, Parliamentary Centre, Ottawa, ON

Wendy K. Dobson, Professor and Director, Institute for International Business, Rotman School of Management, University of Toronto, Toronto, ON; former Canadian Associate Deputy Minister of Finance
Kenneth M. Duberstein, Chairman and Chief Executive Officer, The Duberstein Group, Washington, DC
Robert Eckert, Chairman and Chief Executive Officer, Mattel, Inc., El Segundo, CA
Jessica P. Einhorn, Dean, Paul Nitze School of Advanced International Studies, The Johns Hopkins University, Washington, DC; former Managing Director for Finance and Resource Mobilization, World Bank
Jeffrey Epstein, President, J. Epstein & Company, Inc., New York, NY; President, N.A. Property, Inc.
Dianne Feinstein, Member (D-CA), U.S. Senate
Sandra Feldman, President Emeritus, American Federation of Teachers, Washington, DC
Martin S. Feldstein, George F. Baker Professor of Economics, Harvard University, Cambridge, MA; President and Chief Executive Officer, National Bureau of Economic Research; former U.S.Chairman, President’s Council of Economic Advisors
Stanley Fischer, President, Citigroup International and Vice Chairman, Citgroup, New York, NY; former First Deputy Managing Director, International Monetary Fund, Washington, DC
Richard W. Fisher, President and Chief Executive Officer, Federal Reserve Bank of Dallas, Dallas, TX; former U.S. Deputy Trade Representative
*Thomas S. Foley, Partner, Akin Gump Strauss Hauer & Feld, Washington, DC; former U.S. Ambassador to Japan; former Speaker of the U.S. House of Representatives; North American Chairman, Trilateral Commission
Francis Fukuyama, Bernard L. Schwartz Professor International Political Economy, Paul H. Nitze School of Advanced International Studies, The Johns Hopkins University, Washington, DC
Dionisio Garza Medina, Chairman of the Board and Chief Executive Officer, ALFA, Garza Garcia, NL
Richard A. Gephardt, former Member (D-MO), U.S. House of Representatives
David Gergen, Professor of Public Service, John F. Kennedy School of Government, Harvard University, Cambridge, MA; Editor-at-Large, U.S. News and World Report
Peter C. Godsoe, Chairman of Fairmont Hotels & Resorts; Retired Chairman and Chief Executive Officer of Scotiabank, Toronto, ON
*Allan E. Gotlieb, Senior Advisor, Stikeman Elliott, Toronto, ON; Chairman, Sotheby’s, Canada; former Canadian Ambassador to the United States; North American Deputy Chairman, Trilateral Commission
Donald E. Graham, Chairman and Chief Executive Officer, The Washington Post Company, Washington, DC
Jeffrey W. Greenberg, Private Investor, New York, NY; former Chairman and Chief Executive Officer, Marsh & McLennan Companies
Maurice R. Greenberg, Chairman, American International Group, Inc., New York, NY
Richard N. Haass, President, Council on Foreign Relations, New York, NY; former Director, Policy Planning, U. S. Department of State; former Director of Foreign Policy Studies, The Brookings Institution
William A. Haseltine, Chairman and Chief Executive Officer, Haseltine Associates, Washington, DC;
President, William A. Haseltine Foundation for Medical Sciences and the Arts; former Chairman and Chief Executive Officer, Human Genome Sciences, Inc., Rockville, MD
Charles B. Heck, Senior Adviser and former North American Director, Trilateral Commission, New Canaan, CT
*Carla A. Hills, Chairman and Chief Executive Officer, Hills & Company, International Consultants, Washington, DC; former U.S. Trade Representative; former U.S. Secretary of Housing and Urban Development
Richard Holbrooke, Vice Chairman, Perseus LLC, New York, NY; Counselor, Council on Foreign Relations; former U.S. Ambassador to the United Nations; former Vice Chairman of Credit Suisse First Boston Corporation; former U.S. Assistant Secretary of State for European and Canadian Affairs; former U.S. Assistant Secretary of State for East Asian and Pacific Affairs; and former U.S. Ambassador to Germany
Karen Elliott House, Senior Vice President, Dow Jones & Company, and Publisher, The Wall Street Journal, New York, NY
James A. Johnson, Vice Chairman, Perseus LLC, Washington, DC; former Chairman and Chief Executive Officer, Federal National Mortgage Association (Fannie Mae)
Alejandro Junco de la Vega, President and Director, Grupo Reforma, Monterrery, NL
Robert Kagan, Senior Associate, Carnegie Endowment for International Peace, Washington, DC
Charles R. Kaye, Co-President, Warburg Pincus LLC, New York, NY
Henry A. Kissinger, Chairman, Kissinger Associates, Inc., New York, NY; former U.S. Secretary of State; former U.S. Assistant to the President for National Security Affairs
Michael Klein, Chief Executive Officer, Global Banking, Citigroup Inc.; Vice Chairman, Citibank International PLC; New York, NY
Enrique Krauze, General Director, Editorial Clio Libros y Videos, S.A. de C.V., Mexico City, DF
Jim Leach, Member (R-IA), U.S. House of Representatives
Gerald M. Levin, Chief Executive Officer Emeritus, AOL Time Warner, Inc., New York, NY
Winston Lord, Co-Chairman of Overseeers and former Co-Chairman of the Board, International Rescue Committee, New York, NY; former U.S. Assistant Secretary of State for East Asian and Pacific Affairs; former U.S. Ambassador to China
E. Peter Lougheed, Senior Partner, Bennett Jones, Barristers & Solicitors, Calgary, AB; former Premier of Alberta
Roy MacLaren, former Canadian High Commissioner to the United Kingdom; former Canadian Minister of International Trade; Toronto, ON
John A. MacNaughton, former President and Chief Executive Officer, Canada Pension Plan Investment Board, Toronto, ON
Antonio Madero, Chairman of the Board and Chief Executive Officer, San Luis Corporacion, S.A. de C.V., Mexico City, DF
*Sir Deryck C. Maughan, former Vice Chairman, Citigroup, New York, NY
Jay Mazur, President Emeritus, UNITE (Union of Needletrades, Industrial and Textile Employees); Vice Chairman, Amalgamated Bank of New York; and President, ILGWU"s 21st Century Heritage Foundation, New York, NY
Hugh L. McColl, Jr., Chairman, McColl Brothers Lockwood, Charlotte, NC; former Chairman and Chief Executive Officer, Bank of America Corporation
Henry A. McKinnell, President and Chief Executive Officer, Pfizer, Inc., New York, NY
Marc H. Morial, President and Chief Executive Officer, National Urban League, New York, NY; former Mayor, New Orleans, LA
Anne M. Mulcahy, Chairman and CEO, Xerox Corporation, Stamford, CT
Brian Mulroney, Senior Partner, Ogilvy Renault, Barristers and Solicitors, Montrйal, QC; former Prime Minister of Canada
*Joseph S. Nye, Jr., Distinguished Service Professor at Harvard University, John F. Kennedy School of Government, Harvard University, Cambridge, MA; former Dean, John F. Kennedy School of Government; former U.S. Assistant Secretary of Defense for International Security Affairs
David J. O"Reilly, Chairman and Chief Executive Officer, ChevronTexaco Corp., San Ramon, CA
Richard N. Perle, Resident Fellow, American Enterprise Institute, Washington, DC; member and former Chairman, Defense Policy Board, U.S. Department of Defense; former U.S. Assistant Secretary of Defense for International Security Policy
Thomas R. Pickering, Senior Vice President, International Relations, The Boeing Company, Vienna, VA; former U.S. Under Secretary of State for Political Affairs; former U.S. Ambassador to the Russian Federation, India, Israel, El Salvador, Nigeria, the Hashemite Kingdom of Jordan, and the United Nations
Franklin D. Raines, former Chairman and Chief Executive Officer, Fannie Mae (Federal National Mortgage Association), Washington, DC; former Director, U.S. Office of Management and Budget, Office of the President
Joseph W. Ralston, USAF (Ret)., Vice Chairman, The Cohen Group, Washington, DC; former Commander, U.S. European Command, and Supreme Allied Commander NATO; former Vice Chairman, Joint Chiefs of Staff, U.S. Department of Defense
Charles B. Rangel, Member (D-NY), U.S. House of Representatives
Hartley Richardson, President and Chief Executive Officer, James Richardson & Sons, Ltd., Winnipeg, MB
Joseph E. Robert, Jr., Chairman and Chief Executive Office, J.E. Robert Companies, McLean, VA
John D. Rockefeller IV, Member (D-WV), U.S. Senate
Kenneth Rogoff, Professor of Economics and Director, Center for International Development, Harvard University, Cambridge, MA; former Chief Economist and Director, Research Department, International Monetary Fund, Washington, DC
David M. Rubenstein, Co-founder and Managing Director, The Carlyle Group, Washington, DC
Luis Rubio, President, Center of Research for Development (CIDAC), Mexico City, DF
Arthur F. Ryan, Chairman and Chief Executive Officer, Prudential Financial, Inc., Newark, NJ
Jaime Serra, Chairman, SAI Consulting, Mexico City, DF; former Mexican Minister of Trade and Industry
Anne-Marie Slaughter, Dean, Woodrow Wilson School of Public and International Affairs, Princeton University, Princeton, NJ
Gordon Smith, Director, Centre for Global Studies, University of Victoria, Victoria, BC; Chairman, Board of Governors, International Development Research Centre; former Canadian Deputy Minister of Foreign Affairs and Personal Representative of the Prime Minister to the Economic Summit
Donald R. Sobey, Chairman Emeritus, Empire Company Ltd., Stellarton, NS
George Soros, Chairman, Soros Fund Management LLC, New York, NY; Chairman, The Open Society Institute
Ronald D. Southern, Chairman, ATCO Group, Calgary, AB
James B. Steinberg, Vice President and Director of the Foreign Policy Studies Program, The Brookings Institution, Washington, DC; former U.S. Deputy National Security Advisor
Barbara Stymiest, Chief Operating Officer, RBC Financial Group, Toronto, ON
Lawrence H. Summers, President, Harvard University, Cambridge, MA; former U.S. Secretary of the Treasury
John J. Sweeney, President, AFL-CIO, Washington, DC
Strobe Talbott, President, The Brookings Institution, Washington, DC; former U.S. Deputy Secretary of State
Luis Tellez, Managing Director, The Carlyle Group, Mexico City, DF; former Executive Vice President, Sociedad de Fomento Industrial (DESC); former Mexican Minister of Energy
John Thain, Chief Executive Officer, New York Stock Exchange, Inc.; former President and Co-Chief Operating Officer, Goldman Sachs & Co., New York, NY
G. Richard Thoman, Managing Partner, Corporate Perspectives and Adjunct Professor, Columbia University, New York, NY; formerly President and CEO, Xerox Corporation; formerly CFO and Nє 2 officer, IBM Corporation
*Paul A. Volcker, former Chairman, Wolfensohn & Co., Inc., New York; Frederick H. Schultz Professor Emeritus, International Economic Policy, Princeton University; former Chairman, Board of Governors, U.S. Federal Reserve System; Honorary North American Chairman and former North American Chairman, Trilateral Commission
William H. Webster, Senior Partner, Milbank, Tweed, Hadley & McCloy LLP, Washington, DC; former U.S. Director of Central Intelligence; former Director, U.S. Federal Bureau of Investigation; former Judge of the U.S. Court of Appeals for the Eighth Circuit
Fareed Zakaria, Editor, Newsweek International, New York, NY
*Lorenzo H. Zambrano, Chairman of the Board and Chief Executive Officer, CEMEX, Monterrey, NL; North American Deputy Chairman, Trilateral Commission
Ernesto Zedillo, Director, Yale Center for the Study of Globalization, Yale University, New Haven, CT; former President of Mexico
Mortimer B. Zuckerman, Chairman and Editor-in-Chief, U.S. News & World Report, New York, NY
Robert S. McNamara, Lifetime Trustee, Trilateral Commission, Washington, DC; former President, World Bank; former U.S. Secretary of Defense; former President, Ford Motor Company
David Rockefeller, Founder, Honorary Chairman, and Lifetime Trustee, Trilateral Commission, New York, NY
Former Members In Public Service
Richard B. Cheney, Vice President of the United States
Paula J. Dobriansky, U.S. Under Secretary of State for Global Affairs
Bill Graham, Canadian Minister of National Defence
William J. McDonough, Chairman, Public Company Accounting Oversight Board
Paul Wolfowitz, U.S. Deputy Secretary of Defense
Robert B. Zoellick, U.S. Deputy Secretary of State
Pacific Asian Group
Ali Alatas, Advisor and Special Envoy of the President of the Republic of Indonesia; former Indonesian Minister for Foreign Affairs; Jakarta
Narongchai Akrasanee, Chairman, Seranee Holdings Co., Ltd., Bangkok
Philip Burdon, former Chairman, Asia 2000 Foundation; New Zealand Chairman, APEC; former New Zealand Minister of Trade Negotiations; Wellington
Fujio Cho, President, Toyota Motor Corporation
Cho Suck-Rai, Chairman, Hyosung Corporation, Seoul
Chung Mong-Joon, Member, Korean National Assembly; Vice President, Federation Internationale de Football Association (FIFA); Seoul
Barry Desker, Director, Institute of Defence and Strategic Studies, Singapore
Takashi Ejiri, Attorney at Law, Asahi Koma Law Office
Jesus P. Estanislao, President and CEO, Institute of Corporate Directors/Institute of Solidarity in Asia; former Philippine Minister of Finance; Manila
Hugh Fletcher, Director, Fletcher Building, Ltd.; former Chief Executive Officer, Fletcher Challenge; Auckland
Hiroaki Fujii, Advisor and former President, The Japan Foundation; former Japanese Ambassador to the United Kingdom
Shinji Fukukawa, Executive Advisor, Dentsu Inc.
Yoichi Funabashi, Chief Diplomatic Correspondent and Columnist, The Asahi Shimbun
Carrillo Gantner, Vice President, Myer Foundation; Melbourne
Ross Garnaut, Head, Department of Economics, Research School of Pacific and Asian Studies, Australian National University, Canberra
*Toyoo Gyohten, President, Institute for International Monetary Affairs; Senior Advisor, Bank of Tokyo-Mitsubishi, Ltd.
Han Sung-Joo, President, Seoul Forum for International Affairs; former Korean Minister of Foreign Affairs; former Korean Ambassador to the United States; Seoul
*Stuart Harris, Professor of International Relations, Research School of Pacific and Asian Studies, Australian National University; former Australian Vice Minister of Foreign Affairs, Canberra
Tan Sri Dato’ Azman Hashim, Chairman, AmBank Group, Kuala Lumpur
John R. Hewson, Member, Advisory Council, ABN AMRO Australia
Earnest M. Higa, President and CEO, Higa Industries
Shintaro Hori, Managing Partner, Bain & Company Japan, Inc.
Murray Horn, Managing Director, Institutional Banking, ANZ Banking Group, Ltd.; former Parliament Secretary, New Zealand Treasury; Auckland
Hyun Hong-Choo, Senior Partner, Kim & Chang, Seoul; former Korean Ambassador to the United Nations and to the United States; Seoul
Hyun Jae-Hyun, Chairman, Tong Yang Group, Seoul
Shin’ichi Ichimura, Counselor, International Centre for the Study of East Asian Development, Kitakyushu
Nobuyuki Idei, Chairman and Group CEO, Sony Corporation
Takeo Inokuchi, Chairman and Chief Executive Officer, Mitsui Sumitomo Insurance Company, Ltd.
Noriyuki Inoue, Chairman and CEO, Daikin Industries, Ltd.
Rokuro Ishikawa, Chairman, Kajima Corporation

България » Конспирации и митове   Дата на публикуване: 11 Май 2009 Публикацията е прочетена: 10893 пъти съдържание: МАСОНИ И ЛОЖИ В БЪЛГАРИЯ ЛОЖА БНАЙ БРИТ МАЛТИЙСКИ ОРДЕН БИЛДЕРБЕРГИ РОТАРИ КЛУБ и ЗОНТА КЛУБ ТРИЛАТЕРАЛНА КОМИСИЯ ОРДЕН НА ТАМПЛИЕРИТЕ АТЛАНТИЧЕСКИ РИМСКИ КЛУБ ИЛЮМИНАТИ Списък на ... Стр. 6 от 11   Съвета за чуждестранни връзки и Трилатералната комисия също играят огромна роля в световното управление. Те се управляват от едни и същи хора и имат една и съща цел: "Единно световно управление". В периода на т.н. преход се създадоха СДС и ДПС, на които огромна част от народа възложиха своите надежди като алтернатива на господстващата тогава комунистическа партия. Никой от нас обаче дори не подозираше, че трите партии са под едно общо ръководство- масонството. Участвахме в многохилядни митинги в подкрепа на демокрацията с вдигнати два пръста, без да знаем, че това е най-силния знак на Сатаната. Знака всъщност се появява като символ на сатанинската благословия по време на ритуалите. Този знак е използван от Ясер Арафат, Ричард Никсън, Уинстън Чърчил и Стюърт Мичъм, съпредседател на червения "Нов мобилизационен комитет". Чърчил заяви, че това е знак на мира, но да си спомним, че той беше един от елита на масоните. Той най-добре знаеше сатанинския смисъл на знака, но се опита да му придаде ново лице.   Всъщност знака "V" е римската цифра 5, използвана от Адам Вайшоп за обозначаване в илюминати на "Закона на петимата". Нещо повече- в Кабала: значението на еврейската буква V (Van) е нокът. Сега "нокът" е едно от тайните имена на Сатаната в братството на сатанизма.   Докато Съвета за чуждестранни връзки е идеологическата организация, то Трилатералната комисия е изпълнителя на задачите. Те отдавна са пуснали корени в България и управляват нашия живот и икономика. Симеон Сакс Кобурготски, Филип Димитров и Надежда Михайлова служат вярно на Съвета, а бившия президент и сегашен председател на СДС Петър Стоянов е в изпълнителния комитет на Трилатералната комисия.       Именно Петър Стоянов беше човека, който настояваше за преждевременно затваряне на блоковете на атомната централа въпреки многобройните експертизи на световни учени за безопасната експлоатация на 3-ти и 4-ти блок до 2014 година. Истинската причина беше стремежа на големите петролни компании като ЕКСОЛ, МОБИЛ, АРКО, ТЕКСИКО, ШЕЛ и СТАНДАРТ ОЙЛ да запазят своята хегемония в енергийния сектор, а те са собственост на ръководителите на Трилатералната комисия. Именно този алчен за власт антибългарин беше и човека, който изпрати извън България светинята на всички българи- Паисиевата история. В името на някакъв панславизъм глобалистите не се посвениха и да прекръстят Паисиевата "История българска" на "История славянобългарска".   По правило всички корпорации на елита са регистрирани в офшорни зони, като филиалите им в отделните страни с елементарни счетоводни операции трансформират печалбите си в "заеми по кредити" от офшорната корпорация, с франчезни договори за предоставени от корпорацията- майка ноу-хау или търговска марка. По този начин те унищожават и родните фирми, които са длъжни да си плащат данъците и не успяват да се конкурират с тях по този нечестен начин. Дори трудовите договори с работниците и служителите в тези филиали се подписват от името на офшорната фирма с цел избягване на данък общ доход. А това са почти всички приватизирани предприятия в България. Сред тях са големите банки и застрахователни дружества, бензиностанциите ШЕЛ, ВР, McDonalds, KFC, Pizza Hut, Nestle, Jacobs Suchard, Coca Cola, Burger Kind, вносителите на автомобили, големите търговски вериги, хотелските вериги по черноморието, телекомуникационните компании и др.   Същото е и в останалите страни. В САЩ Чейз Манхатън Банк на Рокфелер плаща 0% данък печалба при 70% данък за обикновения американец. А с влизането ни в ЕС ще нахлуят още корпорации на елита, които ще унищожат напълно малкото останали родни фирми,голяма част от които и днес работят в черната икономика поради нелоялната конкуренция. Членството ни в НАТО също беше пагубно за страната. Иван Костов и Соломон Паси обещаваха едва ли не реки от мед и масло след това членство. За подкрепата ни за бомбардировките в бивша Югославия те казваха, че наши фирми ще участват във възстановяването й след войната и от това България ще спечели милиони. Какъв цинизъм ! Само с разрушаването на мостовете над река Дунав се ликвидира международният ни автомобилен транспорт, който беше един от най-големите в Европа. Проповедницитена глобализма са не само безкрупулни и жестоки хора, а и безгранично цинични. В политическото си есе "Дипломацията на Клинтън и новата ера" един от създателите на Билдерберги и инициатор на войната в Косово Хенри Кисинджър пише: "Седмици наред по време и след Косовската криза Лондон и Вашингтон тръбяха, че тяхната хуманитарна външна политика е прогресивна алтернатива на традиционната, основана на равновесието дипломация. Животът обаче се оказа много по-сложен. Балканското смешение на народи е много по-объркано от "прогресивните" заклинания. Сръбското етническо прочистване бе заменено с албанско. Вместо джамии се палят църкви пред очите на силите на НАТО. Намесата в Косово не разреши и политическия проблем, който я предизвика. Натовската окупация на Косово се основава на резолюция на ООН, в която Косово ясно е назовано автономна част от Югославия (раздел 5), като се препотвърждават териториалната цялост и суверенитетът на цяла Югославия (раздел 8). Споменат е и точният брой служители на сръбската администрация. За да се подчертае ангажиментът на ООН към запазването на многоетничността, Армията за освобождение на Косово трябваше да бъде разоръжена от НАТО.   Нито едно от тези изисквания не е изпълнено, няма и вероятност да се изпълни. АОК не е истински разоръжена; въдворява се точно обратното на многоетническа общност; югославският суверенитет може да бъде упражнен единствено с цената на евентуална кървава намеса от сръбска страна. В името на прокламираната хуманитарна външна политика НАТО се въвлече в положение,когато го клеймят както заради дълготрайното окупиране на Косово, така и заради опитите чрез ООН да се разреши появата на независимо Косово което Русия вероятно няма да допусне. Но нали тъкмо независимостта на Косово страните членки на НАТО се стремяха да избягнат. Те отстъпиха в случая от принципа на самоуправлението, защото добре знаят, че независимостта на Косово би породила искания за подобен статут и у албанците в съседната на Косово Македония. Разпадането на Македония пък може да разпали нова балканска война и да доведе до създаването на нов протекторат на НАТО, като продължаването на процеса или ще превърне НАТО в наследник на някогашните империи, Турската и Австро-Унгарската, или Балканите ще продължат да са в състояние на перманентна криза. Поддръжниците на глобализма знаят безпогрешно, че за да бъде подчинен един народ не е достатъчно само икономическия разгром. Необходима е и духовна разруха. Те могат да завоюват територията и богатствата му, само ако народът е лишен от съпротивителни сили. Не трябва да забравяме, че възпитаваните в раболепие към Москва партийци в Източна и Централна Европа и техните превърнали се в компрадорски либерали наследници са си намерили вече нови господари в лицето на Вашингтон и Брюксел, а те няма да се откажат от мръсните услуги на толкова верни слуги. За приобщаването на последните към "ценностите" на глобализма важна роля играе фондацията "Отворено общество" на американския милиардер от еврейски произход Джордж Сорос. Твърди се, че несметните количества пари, с които този Троянски кон на Вашингтон разполага произлизат от официални американски източници с които е подкрепял дори и Армията за освобождение на Косово. За САЩ е далеч по-изгодно и по-евтино да се възползват от мрежата на Сорос при улова на източноевропейски шарани, отколкото ако това го правеше открито Държавния Департамент или не дай бог - Пентагона. Така, че стремежите на тъй наречените "Отворено общество" и на глобализаторите съвпадат в много отношения. Финансовата му подкрепа за политически партии и сдружения на етническа основа, на чужди учебни заведения в България и религиозни институции съвсем не са безкористни. Защото целите на тази фондация са политически. Само чрез сайта си MoveOn.org за последните президентски избори Сорос събра над 300 милиона долара чрез създадената от него през 2003г. "Партия в сянка" за да подкрепя кандидатите на Демократическата партия. Стигна се до там, че фондацията "обучава" служителите на българските Министерства на правосъдието и МВР как да работят за приобщаването ни към ЕС. Ежегодно фондацията осъществява в страната ни дейности за десетки милиона лева, а не внася и стотинка в бюджета ни, защото е освободена от данъци !?!   След края на войната едно 17-годишно момче, беглец от Унгария, върви из улиците на Лондон и се опитва да си намери мястото в световния град. Веднъж при произшествие си счупил крака и бил излекуван безплатно от Националната здравна служба, което за него било от голямо значение, тъй като бил много беден. След много години, на 16-ти септември 1992, известна като черната сряда, някогашното момче спекулирайки на борсата принуждава Английската банка да изтегли валутата си от Европейската монетарна система, обезценявайки британската лира и спечелвайки над 1.1 милиарда долара. По този начин Джордж Сорос се отблагодари на Великобритания за гостоприемството в младостта си. С тази спекулация "благотворителя" разори хиляди дребни производители и унищожи спестяванията на милиони англичанини. По време на азиатската финансова криза, при сходни обстоятелства, Махатхир бин Мохамад, тогавашен първи министър обвинява Сорос в спекулация с малайзийската валутна единица – рингджит. С тази валутна спекулация развитието на Малайзия е забавено с две години.   Съществуват сериозни подозрения за негово участие и в изкупуване на валутния ни резерв през г. и в последвалата я хиперинфлация. Схемата беше проста: Първо- Регистрация на частни банки на поставени лица с уставен капитал равен на стойността на панелна гарсониера. Второ- Отпускане от тези банки на кредити в лева( най-често необезпечени ) също на определени хора, но забележете: за стотици милиони левове, чрез щедрото рефинансиране от Централната банка. И трето- Обратно изкупуване чрез тези кредити на валутата от банките. Така със съдействието на шефа на БНБ- масона Тодор Вълчев и с помощта на бившите финансови министри Стоян Александров и Иван Костов, доларовият ни резерв бе изкупен по 70 лева за долар през 1995г и продаден по 3000 в началото на 1997г, натрупвайки колосални печалби и унищожавайки вложенията на милиони българи. Правителството на Жан Виденов имаше неблагоразумието да се противопостави на световните господари в лицето на МВФ, в резултат на което управлението му бе очернено за десетилетия напред, а истинските виновници за кризата станаха нашите "спасители". На 2 октомври 1996г. беше застрелян бившият министър-председател Андрей Луканов. Една от версиите за убийството бе, че Луканов се готвел да публикува списъците на кредитните милионери.   През 2002г. френски съд осъди Джордж Сорос на глоба от 2 милиона долара за непочтени действия на борсата. Днес фондация "Отворено общество" регулирва изцяло обществения живот в България, като нейни протежета има и в изпълнителната власт.   В същото време в България бяха хвърлени милиони левове в унищожението на ракетите ни и другата военна техника и в момента въпреки редуцирането на армията ни до санитарния минимум, тя не разполага със средства дори за най-обикновено учение. А инвестициите, които очаквахме след това членство се ограничиха до закупуването на националния ни авиопревозвач от Зееви груп, един долар- даден за Кремиковци, продажбата на магистрала Тракия с подчертано криминален характер и водоснабдяването на София, благодарение на което водата вече не става за пиене, а нашето здраве, както и живота на софиянци попадна в ръцете на чужда фирма.   Населението на Европа и САЩ е обречено от световните господари. Тези народи са високоинтелигентни и затова- трудно управляеми. Опитите за тяхното прочистване бяха както двете световни войни, така и изкуствено създаваните епидемии от болести. Птичия грип беше овладян в Азия, но в Европа- едва ли. Защото въпреки, че европейските народи успешно се преборват с всяко огнище на заразата, фирмата GlaxoSmithKline Plc. е получила лиценз за продажба на ваксината Prepandrix във всичките 27 страни, членки на ЕС. Нищо чудно щамът H5N1 да мутира в човешкищам и "загриженоста" от развитието на този вариант само показва какво ни очакваза в бъдеще. Пандемията от "испански грип" през 1918 г. отне живота на 40-50 милиона души, на "азиатския грип" през 1957г- на 2 милиона,а на "хонгконгския грип" през 1968г- на 1милион. Световната здравна организация, провеждаща от години на практика малтусовата теория дори посочва броя на жертвите при предстоящата пандемия- от 2 до 7.4 милиона души със срок на действие- 3-4 месеца. Според СЗО избухването на такава пандемия е почти "неизбежно."   Дори официалните медии започнаха да разпространяват мнението на австралийски "учени" , че при предстоящата пандемия броят на човешките жертви ще стигне 142.2 милиона души. И не случайно д-р Матиас Рат заведе съдебен иск в Хага срещу най-големите фармацевтични компании, обвинявайки ги в геноцид срещу човечеството.   Войните в бивша Югославия също бяха груба провокация срещу европейските народи. Вследствие хвърлените милиони тонове бомби с обеднен уран, броя на онкоболните в района, включително и в България нарастна над 3 пъти, като в нас техния брой официално е над 200 000 и постоянно расте. Това действително е епидемия, като "лечението" на един онкоболен струва десетки хиляди левове. "Лекарствата",които се използват при химиотерапията военните специалисти наричат съкратено БОВ(бойни отровни вещества).   Всички знаят, че Рокфелер е една от най-богатите фамилии в света. Едно от направленията, с които се занимава тази фамилия е здравеопазването. Цялата съвременна медицина е в техни ръце. Фамилията инвестира милиони в "развитието" на медицинската наука. Написването на учебниците, по които се обучават лекарите по света е финансирано от тях, като методите и средствата на лечение целят единствено обогатяване на фамилията. Фармацевтичните гиганти Хофман ла Рош и Пфайзер, бълващи "лекарства" според тази медицинска наука са също тяхна собственост. Защо при всяко по-сериозно заболяване ни ликуват с антибиотици, а не с пробиотици. Самото име анти-биотик (против живота) достатъчно красноречиво показва с какво ни лекуват. Цинизма на авторите на тази псевдонаука е стигнал до там, че са кръстили тези "лекарства" с истинските им имена. Пет български медицински сестри вече осем години лежат невинни в затвора Джудейда. И те, и либийските деца са жертва на световния заговор. Веднага след избухване на епидемията, Либия забранява вноса на ваксини и започва задължителни проверки на всички вносни медикаменти. И ако прочетете раздела за спин в настоящия сайт и как се разпространява той в Африка, ще разберете истината. И тя се знае от всички, но никой не смее да я оповести, защото тя ще срине доверието в здравеопазването, което е най-доходния бизнес, а и икономическите интереси не позволяват тя да излезе наяве.   Със същата цинична показност тези хора поставиха и всевиждащото око на Илюминати на еднодоларовата банкнота. Съвременната медицинска наука е пълна смесица от истини, полуистини и абсолютни лъжи и за обикновения човек е много трудно да отсее зърното от плявата. Тази псевдонаука отдавна е загърбила принципите на Хипократ и се е превърнала в най-доходоносния бизнес.А цирка, който се разиграва с недостига на "лекарства" за онкоболни у нас също не е случаен. Той се разиграва с единствената цел да демонстрира грубата сила на Рокфелер и да покаже нашата беззащитност. През годините редица учени и лекари са откривали начини за лечение на това заболяване. Всички техни открития обаче са унищожавани,защото печалбите ще престанат. Само в САЩ онкоболните са няколко милиона души, като "лечението" на всеки от тях струва 300 000 долара годишно. Отделно правителството отделя ежегодно над 2 милиарда долара за откриването на лекарство срещу рака. Всички тези пари отиват директно в ръцете на Рокфелер. При това положение кога мислите, че той ще оповестено откритието на такова лекарство? Отговора е- никога ! Същото е положението и с енергетиката. Търсенето на алтернативни източници на енергия е в ръцете на петролните магнати от Трилатералната комисия. И ако някой извън тях открие такъв източник на енергия, то изобретението се изкупува моментално от тях за да не види никога бял свят. Ние се къпем в океан от безплатна и достъпна енергия и вместо да използваме постиженията в тази област ние хищнически експлоатираме природата и унищожаваме Земята. Съставът на кабинетите и на тримата последни американски президенти показва тежката ръка на Рокфелер и тези, които управляват света- Билдерберги, Съвет за чуждестранни връзки и Трилатерална комисия. Общата цел на трите организации на елита е да образуват едно управление под знака на ООН, а самите те да действат като скрити управители на световното население.   Теорията на Хегел, която е източник както на философските идеи на Карл Маркс, така и на Хитлер е идеология и на господстващата върхушка. ТЕЗА + АНТИТЕЗА = СИНТЕЗА Съгласно тази теория, съществуващата сила, означена като "теза", поражда противосила "антитеза"; конфликтът, който произтича от характера на двете сили, създава "синтеза". Процесът е непрекъснат: теза- антитеза, в резултат- синтеза. Търсената от господстващата върхушка синтеза е така нареченият Нов ред на света.   Източникът на тази синтеза са контролираните конфликти- чрез тях Новият ред може да се установи. Оттук произтича задачата да се създават конфликтите. А това означава да се подхранват два противоположни компонента. На наличието на такива изкуствено създавани противоположни компонента бяха както войните в бивша Югославия, така и съсипването на България от разделянето на обществото на сини и червени, на българи и турци, на комунисти и антикомунисти. България загуби своята индентичност и самостоятелност.   Всички последни правителства изпълняват програми, писани в чужди кабинети, имащи една единствена цел- икономическо и политическо заробване. След избухването на демокрацията правителството на Андрей Луканов кани екип от 22-ма специалисти от Фондацията на националната камара на САЩ, начело с Ричард Ран и Роналд Ът, за да разработят "Проект за прехода към пазарна икономика и демократичен капитализъм". Към тях се присъединява и екип от 29 български специалисти. Програмата е известна като "Планът Ран-Ът". Това е практическата програма, по която се измени обществения строй в България. Още през март-август 1990 г. с този документ са предопределени всички бъдещи процеси в икономическия и обществения живот у нас. В него се залага стопанското, културното и духовното съсипване на страната. От самото начало новите управници са знаели всичко, което ще последва в България. В него има и специална - поверителна част, за която малцина знаят. Това е разделът за "цената на прехода". Ето какво представлява тя: B."Труд" от 9 декември 2000 г. публикува коментара на Георги Тамбуев за програмата Ран-Ът, в съгласие с която започва българският мирен преход към гробищата: "Чета я и косите ми настръхват. Все едно чета Откровението на Йоан или предсказанията на Ностарадамус за Апокалипсиса... Очаква се невиждан глад. Българинът все по-трудно ще се изхранва. На пазара ще се появят всякакви ментета. Най-уязвимата част от населението - децата и възрастните ще получават тежки хипотрофични увреждания от системното недояждане. Непрекъснато ще се увеличава дистанцията между цените на стоките и заплатите… покупателната способност на населението неспирно ще спада и ще стигнем нивото, нужно само за биологично оцеляване. Ще се появи безработица. Предвижда се нивото й да достигне около един милион. Най-квалифицираните млади българи ще напуснат страната. Ще възкръснат отдавна погребани болести… Всички тези "благини" могат да породят силни обществени сътресения. Затова трябва да се въвеждат постепенно, като се държи непрекъснато сметка за прага на издръжливостта на народа. Мизерия, глад, болести, нищета - това прокобва поверителната част от плана Ран - Ът. Да работиш за осъществяването на този план, значи да станеш палач на собствения си народ. Признавам, че ако ме блъснеше кола, нямаше да ме разтърси така, както ужасяващата картина на Прехода. Американските специалисти и българските експерти ни казват в очите какво ни чака." Най-ужасната част от тази секретна част на програмата, е че населението на България през годините на прехода е предвидено да намалее на 5 милиона души!?!     На 13-ти май 1981-ва година на площад Свети Петър в Рим бе извършен атентат срещу главата на римокатолическата църква папа Йоан Павел II. През август 1982 г. в списанието "Риидърс Дайджест", където шеф на европейското бюро е "българина" Димитър- Джон Паница, излизат дезинформациите на платения човек на ЦРУ Клеър Стърлинг, за "българската следа" в атентата. Стърлинг споделя пред журналисти по-късно, че Паница и предложил щедро финансово рамо, за да публикува своите статии срещу България, както и две книги.   " Разполагайте с колкото искате време, харчете колкото е необходимо, ходете където искате."    казал и Паница тогава. Девет месеца обикаля Клеър Стърлинг целия свят, щедро спонсорирана от Паница за да търси "доказателства" за "българската следа". Продължилото три години следствие не доказа българско участие в атентата. Месеци след публикациите на Стърлинг в "Рийдърс Дайджест турският журналист Угур Мумджу, експерт по международен тероризъм публикува факти, които доказват, че Стърлинг лъже за българската връзка и че лъжите й са осигурени от ЦРУ. За тези разкрития Мумджу заплаща със живота си. През 2000г. човека, лепнал най-срамното петно на родината си, което повече от 20 години не можем да измием Джон Паница бе награден с най-високия български орден "Стара планина" I-ва степен. Името на човека, опозорил България фигурира и в списъка на членовете на Трилатералната Комисия. В България глобалистите с особено настървение се опитаха да унищожат православната църква. Атаките срещу нея през последните 15 години бяха много по-масирани и ожесточени, отколкото през цялото тоталитарно атеистично комунистическо управление. Единствената институция, съумяла да съхрани българския дух, вяра и национална идентификация през вековете беше разцепена и разединена, а православната вяра атакувана с масирано нахлуване на многобройни секти и религии. Наложи се папата да посети България за да се спре нейното унищожение. Целта на глобализма е откъсването ни от род, народ и родина и превръщането ни в аморфна маса, унищожение на националните ни ценности и идеали и замяната на българската ни определеност с гръмкото название гражданин на света. Глобализма е съвременното наименование на пролетарския интернационализъм, създадено от масона Карл Маркс. За глобализма привързаноста на децата към своите родители и близки е недопустимо и единствено подчинението им на ръководителите на всеобщото благо е от значение. Няма по-унищожителна теория за човешкия род от глобализма. Глобалистите се опитаха дори да заменят кирилицата с латиница в страната, която я създаде и разпространи чак до далечна Монголия.   В Софийския университет дисциплината "Научен комунизъм" към Философския факултет беше заменена с "Глобалистика". На студентите ни се втълпява формулировката, че за глобализация се приема определението на Jim O"Neill and Roopa Purushothaman от Голдман Сакс: "глобализациятасе дефинира като отваряне на границите за идеи, инвестиции и капиталови потоци и движение на хора и производствени процеси по целия свят." (Jim O"Neill and Roopa Purushothaman, TheChallenge of the Century: Getting Globalization Right, Goldman Sachs GlobalReport 89, 24th January 2003). И нито дума, че тази прекрасна идея е обсебена от шепа хора и се използва единствено за осъществяване на техните болни лични амбиции да управляват света. С бурното развитие на телекомуникациите и премахване на противопоставянето между Изтока и Запада светът се глобализира с всеки изминал ден и се превръща в глобално село. И всички ние желаем да живеем в такъв свят- свят без граници в която и де е сфера. Но процесите, които текът в момента под името глобализация са от съвсем друго естество. Когато през 1992г. някои честваха 500-годишнината от откритието на Новия свят от Христофор Колумб, в цяла Америка, Мексико, Чикаго, Ню Йорк, Денвър и в много други градове неговите паметници бяха заляти с яйца и бои в знак на протест от унищожението на 17 милиона индианци и масовите изнасилвания, в които той е взел дейно участие. В Колумбус,щата Охайо демонстранти построили съоръжение на парахода Санта Мария, от което непрекъснато пеели "Колумб беше един убиец". А папата не пожела да вземе участие в тези тържества. Алчния за пари и слава генуазки евреин Христофор Колумбус не само се отказа от името си и своята родина, но дори участва на страната на Португалия при войната, която тя води срещу Генуа. С особена дързост и нахалство той се договаря с испанския крал и кралица за титли и богатства, които да получи при присъединяването на новите земи към испанския двор. Този човек ние наричаме откривател. Откривател на какво- на земи, населявани хилядолетия от древните цивилизации на маите и инките, които той унищожи.   Всекидневно прогресивното човечество води отчаяна борба за своето съществуване с тази клика. Опасността идва от тайнствените мистични учения и символи, които използва и до днес за да наложи своето господство. Ако разгледате дори и флага на ООН ще Ви направи странното разположение на континентите, изобразени на нея. Света е разделен на 33 секции, а центъра на света е пресечната точка на 33-тия паралел с 33-тия меридиан,което съответства на 33-тата степен на масоните. А те се пресичат в Средиземно море, недалеч от Израел. Бога, на който се кланят е Прометей, пампозна статуя на когото е поставена пред Рокфелер център в Манхатън, а самата дума илюминати означава просвещение. С особено упорство тези хора поставиха тайнствените знаци на масоните в логото на всички отдели на ООН- ЮНЕСКО, УНИЦЕФ, СЗО, Световната банка, МВФ, както и в логото на McDonalds, AOL, Nokia, Alfa Romeo, Chevron, Exxon, Vodafone, Chrysler, BT,Texaco, та дори и в логото на windows-а на Вашия компютър. За илюминати числата 3,7,9,11,13,33 и 39 са много важни. Всяко свое действие те го свързват по някакъв начин с тях. Дори и датата 11.9.2001.   Докато в Организацията на обединените нации са загрижени от разходите, които правят за превода на своите документи на официалните четири езика и настояват да остане само английския, всяка Коледа папа Йоан-Павел Втори въпреки влошеното си здраве в продължение на часове сам поздравяваше християните на над 100 езика. Защо? Защото желаеше да подчертае, че всеки човек има право на национално определяне,на свой език и култура. Въпреки каноните той не се отрече от гражданското си име Карол Войтила и едно от първите му посещения след избора му за папа беше в родната Полша. Той най-добре осъзнаваше, че разрушаването на националните традиции на всеки един от нас и откъсването му от родната среда го превръща в дърво без корен. А дървото без корен винаги загива. По времето на комунистическото управление един наш бивш десидент многократно е преследван, вкарван в затвори и лагери и пребиван в милицията. Когато накрая е принуден да емигрира в Австрия, без никакви документи той попада в ръцете на австрийската полиция. Разбирайки обаче кой е той, австрийските власти му предлагат политическо убежище и гражданство. "Аз съм българин- отговаря той- и не желая чуждо гражданство". "Но в България Вие сте преследван от властите и пребиван многократно в затворите". "Имате погрешна информация- казва десидента- в България не бият". Кого се опита да защити той тогава? Своите мъчители и тирани ли? Или комунистическия строй? Не, той защити името на своята родина.   В момента при наличието на демокрация, на многопартийност и пълна свобода на словото и печата, съществуват глобалистични правозащитни организации, които пренебрегвайки независимия български съд използват различни международни организации само за да хулят и злепоставят българските институции и своята държава.   Глобализацията доведе много беди на България-почти 2 милиона емигранти, унищожение на националните ни активи, на здравеопазването и образованието. Ежедневно националните медии подлагат народа ни на зомбиране и го превръщат в послушно стадо. Нацията ни се стопява с всеки изминал ден, а земята ни преминава в чужди ръце.   Опит за обезличаването ни бе и желанието на някои глобалисти да омаловажат ролята на Ботев, Левски и другите национални герои в нашата история, като дори беше направен опит и Вазовото "Аз съм българче" да се премахне от букварите. И след като не успяха пробваха по-отдалеч- "Епопея назабравените" да стане забравена, а забравените герои от нея наистина да бъдат забравени. Книгоиздаването (включително учебниците) беше обложено с ДДС в размер на 20% при 0% в много други държави. А за хазарта ДДС няма.   Глобализацията не представлява свободно движение на хора и капитали, не е интернет и телекомуникации. Няма нормален човек, който да е против тези завоевания на човечеството.Истинската й същност е всеобщото поробване на народите от шепа хора!   България ще влезе в ЕС не защото ние желаем това, а защото на световния елит това енеобходимо. И докато ние си правим някакви дребни сметки какви суми ще получим от това членство, то от няколко години елита работи усилено по създаването на световно правителство и конституция. Светът става все по-малък и по-несигурен с всеки настъпващ ден. Германският марксист Карл Кауцки най-добре показва картината на бъдещето: "Световният капитализъм ще превъзмогне своите националистически съревнования и ще създаде един нов ред- на ултраимпериализъм." Всеки човек ще получи номер, който ще отразява националността, района и самоличността му. Номерът ще бъде невидимо татуиран на ръката или челото. Със специални устройства може да се контролира физическото движение на всеки човек в света, по същия начин, както се следят движенията на затворниците. И тази усъвършенствана технология в ръцете на евентуален диктатор превръща целия свят в затвор. Световен затвор. В момента тя усилено се внедрява спрямо хора, обявени за терористи. И е само въпрос на време да бъде приета от ООН като необходима мярка за борба срещу тероризма и средство "гарантиращо нашата сигурност". Според ДейвидАйк съществуват два вида диктатура- открита (фашизъм и комунизъм) и скрита, маскирана като свобода и демокрация. И понеже хората не въстават срещу това, че са свободни, когато мислят, че са свободни, тази форма е много по-опасна, защото тя манипулира съзнанието на милиони хора по света и ги превръща в послушни роби.   В България глобалистите от години са завзели всички лостове за управление на държавата. С глобалната програма на ООН ПРООН са подчинени управленията на 166 държави. Главните проводници на програмата в България са Български форум на бизнес лидерите,Българска международна стопанска асоциация(БИБА) и Националното сдружение на общините.Ако разгледате обаче кои са членовете примерно на Българския форум на бизнеслидерите няма да откриете нито една българска фирма (на първите две дори сайтовете им нямат български превод) . Но се набива на очи странното съвпадение на едни и същи фирми, които участват във всички тези сдружения и които чрез своите представителства в отделните страни контролират света ( GlaxoSmithKline,ШЕЛ, Бритиш петролиум, МакДоналдс, Ксерокс, Roche, Моторола, ПроКредит банк и др. Почетни членове- Петър Стоянов и Симеон Сакс-Кобургонски).Същото е положението и с разните форуми- Световен икономически форум , Финансовия форум, Български икономически форум , Югоизточен европейски икономически форум, Международен бизнес форум на лидерите,Център за икономическо развитие, Кръглата маса и др.   Ако разгледате обаче кои са членовете примерно на Българския форум на бизнеслидерите няма да откриете нито една българска фирма (на първите две дори сайтовете им нямат български превод) . Но се набива на очи странното съвпадение на едни и същи фирми, които участват във всички тези сдружения и които чрез своите представителства в отделните страни контролират света ( ,ШЕЛ, Бритиш петролиум, МакДоналдс, Ксерокс, Roche, Моторола, ПроКредит банк и др. Почетни членове- Петър Стоянов и Симеон Сакс-Кобургонски).Същото е положението и с разните форуми- ,,, , и др.А ако разгледате кои са носителите на наградата мисис/мистър икономика през периода на прехода картинката ще стане ясна.За 2006г. приза взе министър Румен Овчаров от името на Министерския съвет. Други организации, включени в световното господство са различните масонски ложи. От 10 години масонствотосе лигитимира в България и в момента има 18 масонски ложи. Пълен списък на масоните в България може да видите на този форум, както и във форума на СУ "Кл.Охридски". А на снимката вляво наред с останалите масони се вижда и бившия управител на БНБ проф.Тодор Вълчев. Човекът, който изнесе нелегално над 1 млрд. долара и предизвика източването на валутния ни резерв. Интервюто дадено през 1994г. от члена на Римския клуб Тодор Вълчев може да прочетете тук. Source: http://vhod.awardspace.com/     Кои са Джон Паница и родата му ...                         и защо толкова години след атентата срещу папата осебено сега когато САЩ ни покровителстват - не е потърсено извинение от тех? Кой яде от мръсната паница на Джон. Вместо да потърси съдебна отговорност от човека, който преди 18 години наклепа България, днешната власт го толерира. Дими Паница развращава българската журналистика с подкупите си, наречени "награди". Тези дни вестници и националните електронни медии съобщиха за поредното раздаване на журналистическите награди "Паница". Сумата от 2000 долара бе раздадена на няколко репортери и коментатори от проправителствени издания за поръчкови материали. С телешки възторг изданията на наградените послушковци поясниха на публиката в снимки и текстове, как "меценатът на българската журналистика" Димитър- Джон ( Дими) Паница връчва грамоти и долари. Измикярската същност на част от българската журналистика отново изби като леке на гащи. Разбираемо е, че за зле платения журналистически труд в България аборигенската награда от 2000 долара е примамлива сума. Но все пак журналистът има обществена отговорност. Понякога това, зад което той застава, не може да се купи нито с две хиляди, нито с два милиона долара. Защото е морален принцип. Защото милиони хора се доверяват на журналиста и той много често е единствената им надежда. Журналистът и медията често са и институция и църква за мачкания от властта гражданин. И когато журналист приеме награда от компрометиран човек или фондация, цялата надежда се срива. Изчезва моралната опора на хората, отдавна загубили вяра в държавници и политици. Никой не пита кой дава наградите? Кой е този "филантроп", загрижил се за българската журналистика? Някой, който се е лутал в нейните коридори, който носи безбройните белези от всекидневните сблъсъци с мерзкото, човешките слабости и пороци, клеветите и интригите? Дълго ровил се в коша с мръсното бельо? Не, случаят не е такъв. Известно е, че за тази неблагодарна професия обикновено ордени не се получават. Получават се инфаркти и инсулти. Знае се, че след летците сърдечните удари сполетяват най-често журналистите. Защото работят най-много със сърцето си. Ето че изведнъж се появява благият меценат, който решава да раздава парички, да разделя колегията на правилни и неправилни коментатори и репортери. Димитър- Джон Паница, известен сред приближените си като "Дими". Кой е този? Това е човекът, оплюл и опозорил родната си страна преди 18 години. През август 1982 г. в списанието "Риидърс Дайджест", където той е шеф на европейското бюро, излизат дезинформациите на платения човек на ЦРУ Клеър Стърлинг, за "българската следа" в атентата срещу папата пред катедралата "Свети Петър" в Рим. Стърлинг споделя пред журналисти по-късно, че Паница и предложил щедро финансово рамо, за да публикува своите статии срещу България, както и две книги. " Разполагайте с колкото искате време, харчете колкото е необходимо, ходете където искате." казал и Паница тогава. Продължилото три години следствие не доказа българско участие в атентата. Месеци след публикациите на Стърлинг в "Рийдърс Дайджест турският журналист Угур Мумджу, експерт по международен тероризъм публикува факти, които доказват, че Стърлинг лъже за българската връзка и че лъжите й са осигурени от ЦРУ. За тези разкрития Мумджу заплаща със живота си. Пред очите на семейството му бомба, поставена в колата му, го разкъсва. Името на България обаче и до днес не е изчистено обаче, въпреки по-късните признания на ЦРУ, че "българската следа" е скалъпена от щатските и италианските служби. Защо не се търси съдебна вина от Паница? В резултат на платените от Паница лъжи на Стърлинг един невинен българин бива съсипан в италианските затвори. Сергей Антонов днес е пенсионер по болест, с тежки психотравми от процеса, а България е очернена пред целия свят след личната намеса на Джон Паница и публикациите в "Риидърс Дайджест". Вместо обаче българската прокуратура да се занимае с косвения причинител на смъртта на турския журналист и разсипването на живота на Антонов - Джон Паница, той бива възхваляван като меценат и оставен да корумпира журналистиката ни с подкупи, наричани награди. Изглежда Агов е бил прав, когато говори за рушвети, давани на български журналисти в амплитудата от 500 до 5000 марки. Горната граница се покрива с наградите "Паница". В днешните текстове на Наказателния кодекс има достатъчно параграфи, по които може да се търси отговороност, макар и след 18 години на Джон Паница за дейност против страната ни, както и гражданска отговорност за нанесени морални и материални щети на Сергей Антонов, чиновник на Република България. Фактът, че това не се прави, говори колко държавата ни се грижи за служителите си. Тя просто косвено ги подтиква към корупция и предателство, толерирайки един съмнителен тип като Паница. Предателската фамилия работи срещу България не от вчера Фамилията Паница е стара и много разклонена. Самият Джон Паница емигрира с чуждестранна помощ през 1948 г. Той е син на Евстати Паница и Мария Ябланска - издънка на богаташка софийска фамилия. Бившето китайско посолство на бул. "Цар Освободител" се помещаваше във фамилната къща на Яблански, където се е родил днешният раздавач на награди Димитър, наречен по-късно Джон. Това е къщата, заради чиято реституция Джон с настърпвение и хъс работи против родината си. Той натрупва актив пред службите на САЩ през 1952 г. когато заработва за многотиражното списание "Риидърс Дайджест", създадено, за да се разпространява на 16 езика в 100 милиона тираж по летищата и гарите на света като джобното четиво за средния гражданин, което внушава американските ценности, днес - евроатлантически. През 1956 г. младият Джон прави удар по време на унгарските събития. За тази и други услуги на службите, Паница е назначен за шеф на европейското бюро на списанието, а през 1985 г става заместник- главен редактор. Последното му издигане е награда за очернянето на родината му по случая "Агджа". Джон е потомък на Георги, когото наричат "паничката", защото си носел собствена купичка, когато се пиело вино от общата бъчва. Гнусял се от съселяни и близки. Това явно се е предало по наследство на Джон. Синовете на Георги натрупват пари във Виена по време на Руско-турската освободителна война. Докато българските опълченци загиват на Шипка, братя Паница пълнят касите си от военни поръчки. Един от внуците на Георги "Паничката" - Евстати, е прадядо по бащина линия на Джон. А братът на Евстати - Атанас е баща и дядо на двама от най-големите национални предатели в българската история - Коста и Тодор Паница. Коста Паница е осъден на смърт и разстрелян за антидържавен заговор и шпионаж в полза на чужда държава (Русия) през 1890 г. Дотогава той е майор, председател на Софийския военен съд. Обсъжда с руски шпиони възможността за убийството на Стамболов и княз Фердинанд. Стои зад арестуването на министър-председателя на България Петко Каравелов и лично участва в зверски побой над него в Черната джамия. Точно след този побой Каравелов произнася историческите си думи пред чужди журналисти:"В българските затвори не бият", макар, че едва ходи от ударите на Паница. Коста Паница е известен и с кощунството с мощите на Раковски. Решил да се прави на революционер, всъщност обикновен бандит, Коста не подбира средствата. През 1885 г. той инспирира обира на богатия българин от Крайова Христо Калъпов. За транспортиране на ценностите Паница използва ковчега с мощите на Раковски, който по това време бива пренесен в България. Тодор Паница е чичо на Коста. Той също е безскрупулен и подкупен. Включва се в македонските борби и веднага застава в редиците на предателите, платени от Москва и Белград. Живее във Виена охолно с парите на Коминтерна. ВМРО му издава присъда още през 1908 г. за убийството на македонските водачи Борис Сарафов и Иван Гарванов. Към обвиненията на ВМРО се прибавят много антибългарски дейности на Тодор Паница, включително и шпионаж срещу родината. На 8 май 1925 г. присъдата му е изпълнена от годеницата на Иван Михайлов Менче Кърничева във виенския Бургтеатър. Джон Паница е достойна издънка на продажници Днешното ВМРО би трябвало да подгони Джон Паница, така както и внука на брата на прадядо му Тодор. Вместо това обаче бившият главен прокурор, македонстващият Иван Татарчев се лекува в САЩ на разноски на Паница. Може би това е отговор на въпроса защо няма преследване срещу националния предател Димитър-Джон Паница от страна на прокуратурата. Предателят днес е в управата на Американския университет в Благоевград, управлява фондацията "Свободна и демократична България", учредена през 1991 г., раздаваща журналистическите награди. Той е и човекът, цанил Сегела да води политическата пропаганда на СДС през 1990 г., останала в спомените с отблъскващата карта с черепите и метеорологичния девиз "Времето е наше!" - днес просто материал за пародии. Намесата на Паница във формирането на общественото мнение у нас и корупцията под форма на журналистически награди не са случайни. Те са продължение от една последователна линия на намеса в българската политика и обществен живот, за да бъдат държани те в постоянна криза и разцепление. За да бъде прокарана разделителна черта между пропагандаторите на чужди за България идеи, на антинационалното мислене и тези, които поддържат позицията за необходимост от трайна национална идентичност в обединената Европа. Това разделяне става ясно, когато видим състава на журито, което класира лауреатите на наградата "Паница": Богдан Богданов от "Отворено общество", Георги Фотев, също на служба там, световно неизвестни журналисти от правилните медии "Свободна Европа" и "Демокрация" и друг подобен пълнеж. Превръщането на частните награди в институция е вредно. Въпреки тенденциозния и чисто субективен характер на наградите, те биват разттръбявани всяка година от послушните на властта национални медии като нещо определящо за българската журналистика. Това е доста опасна тенденция, защото създава една прослойка от втренчени в доларите, готови на всякакви поръчки журналисти. Толерирането от страна на държавните институции на подкупите на Паница във вид на награди пък, ражда трайна почва за корупция в колегията. Размиват се разграничителните линии между обективната, имаща за отправна позиция българските национални интереси журналистика и платените доноси срещу България, които минават за "разследвания". Моралният разврат сред новите випуски на Факултета по журналистика става естествен начин на мислене, стил. Наградите на Съюза на българските журналисти, например, които също се раздават всяка година, биват редовно бойкотирани от БТА, БНТ и БНР, за тях не се говори, или са умишлено принизявани. Така на младите се сочи категорично: "Ето там е истината, при Паница". И някои от тях наистина ще се подлъжат. Ще клекнат пред мръсната паница на човека, който предаде родината им. The 2005 Trilateral Commissio

Полицай преби 13-годишно момче в Пазарджик

13.02.2011 15.47

Полицай е пребил 13-годишно момче от Пазарджик, научи Дарик радио. Детето, което е с охлузни рани по гърба, комоцио и високо кръвно налягане, е освидетелствано в Спешна помощ. Инцидентът е станал в последния работен ден, когато детето е било пребито в дома на своя съученичка от баща й.

Според разказа на директора на училището Добринка Политова, 13-годишната Михаела не се е чувствала добре. Класната й ръководителка веднага е била уведомена за състоянието на момичето, като според нейните ученици, същата е употребила алкохол, преди да дойде на училище.

По молба на учителката, Михаела е била придружена до вкъщи от нейния съученик Николай. Бащата на момичето също е бил незабавно уведомен за състоянието на дъщеря си и се прибира в апартамента. Когато чува входната врата да се отваря, Михаела помолила Николай да се скрие от баща й, защото бил полицай. Въпреки това, полицейският служител вижда якето на момчето и се нахвърля, по неустановени до момента причини, върху него.

След инцидента и двамата родители на децата са се срещнали в двора на училището. Те бяха много афектирани, каза за Дарик директорът на СОУ"Георги Брегов" Добринка Политова. По думите й, и двете деца са проблемни. Според разказа на директора, полицаят е бил категоричен, че е ударил само един-два шамара на Николай.

Потърпевшото семейство е категорично, че ще съди извършителя на деянието. До момента няма постъпила жалба за подобен инцидент в Дирекцията „Полиция" в Пазарджик. Директорът комисар Стоян Стоянов е разпоредил извършване на проверка по случая. В ход е изясняване на фактите и обстоятелствата относно изнесената информация в медиите. /DarikNews.bg

Днес+

Поп плюе по Апостола - Левски е убил дете, не става за светец коментари/14 5 юли 2010, 11:23 Новини   изпрати на приятел В едно скверно издание свещеникът в църквата “Св. Петка Самарджийска” отец Георги в София възроди гнусната атака срещу светилото на българщината, като обяви публично, че Левски е убил дете и не може да бъде канонизиран. А каква е истината за убийството: Да, пронизал е с камата си "едно момче" (Захари Стоянов). В онези времена "момче" са наричали всеки неженен мъж, дори и тридесетгодишен. Но преднамерено се оставя впечатление, че това е 5-6-годишно дете. Гнусно! Едно дете да се нахвърли да защитава господаря си?! Според изследвания ратаят е бил на ненавършени 18 години. На тази възраст 12 години по-късно "деца" обръщат в бягство сръбската армия при Сливница!

Дякон Игнатий е мъченик за свободата на България. И едва ли е искал някога да го обявяват за светец. Но обръщайки се към делото на Васил Левски, според неподправените документи на епохата, ние срещаме ясно изразени идеи и дела, различни от идеите и делата на християнските светии. Още повече че той се отказва демонстративно от монашеството, появявайки се на Втория ден на Великден в цивилно облекло пред вярващите в карловската черква и по такъв начин публично се отказва от обета си.

  www.blitz.bg

"Патриота" Саръев: Аз мисля, че той не трябва да бъде канонизиран. Той трябва да си остане една историческа личност от плът и от кръв.

Колкото повече молитвени ходатаи имаме, толкова Бог ще гледа по-благосклонно на нас, смята известният кърджалийски свещеник

 

Роден е през 1956 г. в село Жълтичел. През 1985 г. завършва Школата на МВР в Симеоново. След това приема свещенство и започва служението си в Пловдивската митрополия. Избира да живее в Кърджали, където служи в храм "Успение Богородично". През 1990 г. основава  Движение за християнство и прогрес "Св. Йоан Предтеча". Кръстил много помаци и български турци в Родопите, в последните години о. Саръев стана известен на българската общественост с проповедите и апостолската си дейност в Родопите. Женен. Дъщеря му завършва генно инженерство, а синът му следва в Духовната семинария.

 

- Говориш с много болка, отче, за гибелта на невръстните тракийчета, избити при масовото бягство на българите през септември 1913 г. към река Арда. Болката ли те провокира да поискаш тези жертви да бъдат канонизирани за светци?

- Когато мисля за тези над 200 невинни жертви от района на Илиева нива, когато се сетя за този геноцид, аз си припомням един евангелски разказ. В него иде реч за избиването на 14 000 младенци във Витлеем и околностите му. Ражда се Иисус, идват влъхвите, минали през Йерусалим и питат къде е точно родилият се цар йудейски. Тогава царува цар Ирод, който от влъхвите чува за рождението на новия цар. Черна омраза го заглождила - мислел си, че мястото му на административен лидер е застрашено. Не е очаквал раждането на духовен водач на йудеите. Изплашен за трона си и понеже не е можел да установи кой именно е Христос младенеца и къде да го търси,

Ирод наредил да бъдат избити децата от 2-годишна възраст до новородено. Тези 14 000 младенци са всъщност първите мъченици на Христа. Злодеянието, то е общото между евангелския разказ и тази трагична част от историята на тракийските българи. С чистата и невинна кръв на малките тракийчета е напоена земята от Беломорска Тракия до границата с България.

- Има ли потребност от нови светци, кой всъщност се нуждае от допълване на православния календар?

- Българската православна църква има нужда от това. Защото ще се повдигне духът на миряните, и не само на тях. Имаме нужда от нови светила, за да може да се обновява и самата църква. Всички знаем, че са хиляди знайните и незнайни мъченици на вярата и отечеството. Но самото канонизиране на тези деца ще бъде като една компенсация за всички останали.

- Вярваш ли, че практически може да се осъществи идеята ти? Какво всъщност трябва да се направи, за да влезе в православния календар и ден за тези деца?

- За да се тръгне към канонизирането на една личност или група мъченици, трябва първо да се напише житие. После се изработва икона, а след това се определя денят за честването.

- Житието на тракийчетата обаче така и не е написано. Единствен Любомир Милетич е работил по този случай, а в Държавния архив в Кърджали няма и ред за него въпреки богатите фондове.

- Така е, защото живите очевидци и пострадавши от геноцида вече не са живи. Опитвам се да възкреся тази част от историята и сигурно ще се намерят документи, които да сглобят мозайката. На последните чествания край паметника на Илиева нива на 31 май т.г. аз само съобщих идеята за канонизирането на децата. А идеята е всъщност на цялото Движение за християнство и прогрес "Св. Йоан Предтеча". За отварянето на процедурата разговарях с лидера на Съюза на тракийските дружества Костадин Карамитрев. И ако ще започваме акцията, тя ще е солидарна - между Движението и Съюза.

- А Пловдивският митрополит дядо Арсений знае ли вече?

- Анонсирал съм, знае, да. И приема много добре идеята. Каза ми, че тепърва ще трябва да разговаряме. Разбрахме се той да внесе официално предложението за откриването на процедурата в Синода.

Въпросът трябва да тръгне от Пловдивската митрополия, а Светият Синод да се произнесе. След неговата дума ще се изпише иконата. И, дай Боже, в православния ни календар ще има ден, отреден на тези над 200 мъченици.

- Мъченик ли е Васил Левски? Защо той не влезе в календара на християните у нас?

- Левски е кадър на православната църква. Времето, в което архидякон Игнатий е живял, е било по-особено. Той не се е отказал от монашеския си сан, а само от този начин на живот. Може би защото е преценил, че ще бъде по-полезен и необходим на онова време като революционер. И е направил безпогрешно не само преценката си, но и избора, като се е посветил на борбата. Но пък успоредно с него работи и един Матей Преображенски, който не се отказва от монашеското служение, не сваля расото. И той, и Апостола, са светли умове, които вярно и точно са намерили своята историческа мисия във времето, когато са живяли.

Идеята за канонизирането на Левски съществува отдавна. Аз обаче мисля, че той не трябва да бъде канонизиран. Той трябва да си остане една историческа личност от плът и от кръв. Той не бива да се обезкървява и иконизира. Не бива да му се отнема ореолът, който му дава историята. Левски не бива да се превръща в икона. Защото това би му отнело голяма част от обаянието на революционер.

Той не трябва да бъде църковна икона. Защото Левски вече е най-голямата национална икона. А българите се нуждаят не само от църковни, а и от национални символи и идеали, какъвто безспорно е Левски.

- И все пак имаше опити националната икона Васил Левски да влезе и в църковен образ. Но той така и не успя да влезе в православния календар...

- Това беше опит на разколниците в Българската православна църква. Но резултатът беше печален. Получи се единствено опошляване на паметта на този велик българин. И това не донесе никакви дивиденти на онези, които направиха въпросната пародия.

- Казваш, че българинът има нужда от нови светци. Защо е, според теб, тази потребност?

- По принцип светците са истински хора, живели някога на земята. Те са носители на особен вид заслуги, на чистота и нравственост, на поведение и духовни стремежи. Смъртта им за вярата е мъченическа. Те добиват особена заслуга пред Бога и особено благоговение от страна на хората. Те си завоюват място, по-близко до лицето на Бога и стават молители, ходатаи за отделния човек, за група хора или цял народ. Както, например, Свети Иван Рилски е покровител на целия български народ, братята Кирил и Методий пък са духовни покровители на цяла Европа. Затова и българският народ има нужда от нови светии, които с цялата си нравственост и живот, с делото и мъченичеството си са се сдобили с по-специален статут пред Бога. Колкото повече молитвени ходатаи има българският народ, толкова Бог ще гледа по-благосклонно на нас. Живеем в трудни времена и явно без молитвеното застъпничество на новите светии няма да оцелеем.

За в. Сега интервюто взе Вилдан Байрямова, 6 юни 2003.

 От www.pravoslavieto.com

Един от соченият за убиец на скандално известният благоевградски бизнесмен Ангел Димитров – Чората, майор Миро Писов ще бъде преназначен в ръководната структура на ГДБОП. Това се носи като слух из върха на МВР предаден ни от наши колеги разследващи журналисти. Според информацията преди седмица Писов бил поканен на среща разговор с министърът на вътрешните работи Цветан Цветанов който го помолил лично да събере сили и отново да се влее в редиците на силовата институция. Въпреки случилото се с него, Цветанов обяснил че дълбоко уважава качествата му и професионалните му успехи и държал да го вземе м екипът си. Постът който му бил предложен е завиден и мечта за всеки офицер, споделят още информаторите ни. Самият Писов приел нещата по подобен начин и според информацията приел на мига сетне напуснал кабинета на шефът си доволен. “ПАПАРАК” напомня че той беше ръководителят на групата ченгета сочени за убийци на Чората и на две инстанции беше осъден да лежи 18 години затвор. След идването на ГЕРБ на власт обаче в делото се получи обрат и полицаите по всяка вероятност ще бъдат хабилитирани и оправдани. Така поне зоват слуховете и анализите…


dnesiutre.com


Предистория:

Виновни наполовина Съдът намали наполовина присъдите по „Чората" петък, 12 ное 2010 г.

•  
•  
   

BNews.bg

Петимата полицаи, които са подсъдими за убийството на Ангел Димитров-Чората получиха поредните си присъди, но вече намалени наполовина - 9 години затвор за Мирослав Писов и по 8 за останалите полицаи.

Поредните присъди по  казуса „Чората" се оказаха наполовина по-леки за петимата подсъдими полицаи.

Военно-апелативният съд се смили над Мирослав Писов, Иво Иванов, Борис Механджийски, Георги Калинков и Янко Граховски, които през август м.г. бяха осъдени на общо 82 г. затвор от същия съд.

Друг състав на съда днес съкрати присъдите наполовина. Вместо 18 г. затвор, новата присъда за Мирослав Писов е 9 г., а четиримата подсъдими с него са осъдени на по 8 г., вместо 16, каквито бяха първите им присъди.

Полицаите ще трябва да изплатят 150 000 лева обезщетение на близките на Чората. Всеки един от тях ще трябва да плати и по 120 лева разноски по делото.

Петимата са подсъдими за смъртта на Ангел Димитров-Чората, който загина при полицейска акция по задържането му в Благоевград през ноември 2005 г., в рамките на разпоредената от тогавашния вътрешен министър Румен Петков операция "Респект".

Присъдата не е окончателна и делото със сигурност отново ще стигне до Върховния касационен съд (ВКС), който отмени веднъж старите присъди.

Тогава ВКС намери за основателно оплакването на подсъдимите, че Военно-апелативният съд е взел решението с "опорочено вътрешно убеждение при установяване на фактите".

 

Бележка:

Автора на блога, НЕ оневинява въпросното лице Ангел Димитров - Чората, нито го героизира, но смята, че в България присъдите според закона, би трябвало да се гледат и налагат от БЪЛГАРСКИЯТ СЪД, както и да се изпълняват в БЪЛГАРСКИТЕ ЗАТВОРИ (У нас смъртно наказание, НЕ СЪЩЕСТВУВА!), а не от "чрезвичайки", по домовете на хората, пък били те и престъпници и то с РИТНИЦИ - за да не издадат навярно своите съучастници, в МВР и властта!...

 

Христо Ботев
 

ДЯКОН ВАСИЛ ЛЕВСКИ

[Първи вариант на стихотворението "Обесването на Васил Левски"]

О, Майко моя, родино света!
Защо тъй горко, тъй скробно плачеш?
Гарване и ти, птицо проклета,
над чий там гроб тъй грозно грачеш?

О, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня;
затуй, че твоят свещен глас, майко,
е глас без помощ, глас вов пустиня!

Плачи! Там близо до град София
вида аз стърчи черно бесило.
И твоят един син, Българио,
виси на него... Със страшна сила.

Зимата пее свойта зла песен.
Вихрове гонят тръни в полето
и студ, и мраз - плач безнадежден!
Навяват на теб, теб на сърцето!

Гарванът грачи грозно, зловещо,
псета и вълци вият в мъглата;
старци са богу молат горещо,
жените плачат, пищат децата!

Умря той вече! Юнашка сила
твойте тиране скриха в земята!
О, майко моя, родино мила,
плачи за него, кълни съдбата!
 
 

Това е първият вариант на стихотворението "Обесването на Васил Левски". Публикуван е във в. "България", г. I, бр. 22 от 12 август 1876 г. Окончателният вариант на стихотворението е излязъл в "Календар за 1876 година" под образа на Васил Левски, а след това е публикуван е в "Съчинения на Христо Ботйов" под ред. на Захари Стоянов, С., 1888, с. 43.
  Литературен клуб | Христо Ботев | "Обесването на Васил Левски"



Иван Вазов за Левски Лично за мен дядо Вазов е най-великият наш поет и писател и като най-велик, той дава най-доброто от себе си за да напише следущите редове

Левски

Манастирът тесен за мойта душа е.
Кога човек дойде тук да се покае,
трябва да забрави греховния мир,
да бяга съблазни и да търси мир.
Мойта съвест инак днеска ми говори.
Това расо черно, що нося отгоре,
не ме помирява с тия небеса
и когато в храма дигна си гласа
химн да пея богу, да получа раят,
мисля, че той слуша тия, що ридаят
в тоя дол плачевни, живот нестърпим.
И мойта молитва се губи кат дим,
и господ сърдит си затуля ухото
на светата песен и херувикото.


Мисля, че вратата на небесний рай
на къде изглеждат никой ги не знай,
че не таз килия извожда нататък,
че из света шумен пътят е по-кратък,
че сълзите чисти, че вдовишкий плач,
че потът почтенний на простий орач,
че благата дума, че правото дело,
че светата правда, изказана смело,
че ръката братска, без гордост, без вик
подадена скришно на някой клетник,
са много по-мили на господа вишни
от всичките химни и тропари лишни.


Мисля, че човекът, тук на тоя свят
има един ближен, има един брат,
от кои се с клетва монахът отказа,
че цел по-висока Бог ни тук показа,
че не с това расо и не с таз брада
мога да отмахна някоя беда
от оня, що страда; мисля, че канонът
мъчно ще направи да замлъкне стонът;
че ближний ми има нужда не в молитва,
а в съвет и помощ, когато залитва;
мисля ази още, че овчарят същ
с овцете живее, на пек и на дъжд,
и че мойте братя търпят иго страшно,
а аз нямям нищо, и че туй е гряшно,
и че ще е харно да оставя веч
таз ограда тиха, от света далеч,
и да кажа тайно две-три думи нови
на онез, що влачат тежките окови.
Рече и излезе.


Девет годин той


скита се бездомен, без сън, без покой,
под вънкашност чужда и под име ново
и с сърце порасло и за кръст готово,
и носи съзнанье, крепост, светлина
на робите слепи в робската страна.
Думите му бяха и прости и кратки,
пълни с упованье и надежди сладки.
Говореше често за бунт, за борба,
кат за една ближна обща веселба,
часът на която беше неизвестен;
изпитваше кой е сърцат, сиреч честен,
участник да стане във подвига свят;
всяк един слушател беше му и брат.
В бъдещето тъмно той гледаше ясно.
Той любеше свойто отечество красно.
Той беше скиталец и кат дете прост
и като отшелник живееше в пост.
Горите, полята познати му бяха;
всичките пътеки кракът му видяха,
пустинята знайше неговия глас,
хижата го знайше и на всеки час
вратата й за него отворена беше.
Той се не боеше, под небето спеше,
ходеше замислен, сам-си без другар.
Тая заран млад е, довечера стар,
одеве търговец, сега просяк дрипав,
кога беше нужно - хром, и сляп, и клипав;
днес в селото глухо, утре в някой град
говореше тайно за ближний преврат,
за бунт, за свобода, за смъртта, за гробът,
и че време веч е да въстане робът;
че щастлив е оня, който дигне пръв
народното знаме и пролее кръв,
и че трябва твърдост, кураж, постоянство,
че страхът е подлост, гордостта - пиянство,
че равни сме всички в големия час -
той внасяше бодрост в народната свяст.


И всякоя възраст, класа, пол, занятье
зимаше участье в това предприятье;
богатий с парите, сюрмахът с трудът,
момите с иглата, учений с умът,
а той беден, гол, бос, лишен от имотът,
за да е полезен дал си бе животът!


Той беше безстрашлив. Той беше готов
сто пъти да умре на кръста Христов,
да гори, кат Хуса или кат Симона
за правдата свята да мре под триона.
Смъртта бе за него и приятел и брат,
зашил беше тайно в ръкава си яд,
на кръста му вярно оръжье висеше,
за да бъде страшен, кoга нужда беше.
Той не знайше отдих, ни мир, нито сън,
обърнал се беше не дух, на огън.
Думата си цяла лейше в едно слово,
понявга чело си мръщеше сурово,
и там се четеше и укор и гняв,
и душа упорна, и железен нрав.


Той беше невидим, фантом, или сянка.
Озове се в черква, мерне се в седянка.
Покаже се, скрий се без знак и без след,
навсякъде гонен, всякъде приет.
Веднъж във събранье едно многобройно
той влезна внезапно, поздрави спокойно,
и лепна плесница на един подлец,
и излезе тихо из малкий градец.
Името му беше знак зарад тревога,
властта беше вредом невидима, строга,
обсаждаше двайсет града изведнъж,
да улови тоя демон вездесъщ.
От лице му мрачно всички се бояха,
селяните прости светец го зовяха
и сбрани, сдушени във тайни места
слушаха със трепет, с зяпнали уста
неговото слово сладко и опасно,
И тям на душата ставаше по-ясно.

.................................

.................................

И семето чудно падаше в сърцата
и бързо растеше за жътва богата.


Той биде предаден, и от един поп!
Тоя мръсен червяк, тоя низък роб,
тоз позор за Бога, туй пятно на храма
Дякона погуби чрез черна измама!
Тоз човек безстиден със ниско чело,
пратен на земята не се знай защо,
тоз издайник грозен и божий служител,
който тая титла без срам бе похитил,
на кого устата, пълни с яд и злост,
изрекоха подло: "Фанете тогоз!"
На кого ръката не благословия,
а издайство сърши, и гръм не строши я,
и чието име не ще спомена
от страх мойта песен да не оскверна,
и кого родила една майка луда,
който равен в адът има само Юда
фърли в плач и жалост цял народ тогаз!
И тоз човек йоще живей между нас!


Окован и кървав, във тъмница ръгнат,
Апостолът беше на мъки подвъргнат
ужасни. Напразно! Те нямаха власт
над таз душа яка. Ни вопъл, ни глас,
ни молба, ни клетва, ни болно стенанье
не издаде в мрака туй гордо страданье!
Смъртта беше близко, но страхът далеч.
И той не пошушна предателска реч.
И на вси въпроси - грозно изпитанье -
един ответ даде и едно мълчанье
и казваше: "Аз съм Левски! Ей ме на!"
И никое име той не спомена.


Но тиранът люти да убий духът
една заран Левски осъди на смърт!
Царете, тълпата, мръсните тирани
да могат задуши гордото съзнанье,
гласът, който вика, мисълта, що грей,
истината вечна, що вечно живей,
измислиха всякой по една секира
да уморят всичко, дето не умира:
зарад Прометея стръмната скала,
ядът за Сократа с клеветата зла,
синджир за Коломба, кладата за Хуса,
кръста на Голгота за кроткий Исуса -
и по тоя начин най-грозний конец
в бъдещето става най-сяен венец.


Той биде обесен.
О, бесило славно!


По срам и по блясък ти си с кръста равно!
Под теб ний видяхме, уви, да висят
много скъпи жъртви и да се тресят
и вятърът южни с тях да си играе,
и тиранът весел с тях да се ругае.
О, бесило славно! Теб те освети
смъртта на геройте. Свещено си ти.
Ти белег си страшен и знак за свобода,
за коя под тебе гинеше народа,
и лъвът, и храбрий: и смъртта до днес
под тебе, бесило, правеше ни чест.
Защото подлецът, шпионът, мръсникът
в ония дни мрачни, що "робство" се викат,
умираха мирни на свойто легло
с продадена съвест, с позор на чело,
и смъртта на тебе, о, бесилко свята,
бе не срам, а слава нова на земята
и връх, от където виждаше духът
към безсмъртието по-прекия път!

  vasil-levski.blogspot.com


Над тефтерчето на Левски

„НАРОДЕ????“

…А страничката, види се, е мокра…

Какво? Сълза? Кал? Кръв?… Листът мълчи.

Нима е плакал тъкмо той? Жестоко!

Нима е носил кал – тъй чист дълбоко?

Той – чистият, с безсълзните очи?

Чия ли кал – ако е кал? – сребриста

светлее в жълтеникаво клише?

Чия ли кръв е капнала на листа?

Чия ли мръсна болка свети чиста

по пътя му към святото въже?

Какво е питал с този вик, раздърпан

в шест букви с питанки накрая? И плачът

пелин ли жъне с четирите си сърпа,

които карат всеки да изтръпне?

Подир „Народе????“ И мълчат! Мълчат!

Какъв „народ“? И кой „народ“? проклето

въже от Къкрина до София виси!

Какъв народ бе племето, което

тъй не успя от двайсет заптиета

единствения – него – да спаси?

Къде се беше изпокрил? Къде бе

се поприбрал на топло и добре,

та не можа на оня вълчи хребет

една потеря малка да издебне?

А тръгнал бе за него той да мре!…

За същия… Един от двайсет воден.

Един измежду цял народ „свещен“…

От четри страшни питанки прободен,

и днес кърви духът ми цял – „Народе????“

Ни глас, ни образ… Питанките – в мен!

И, грях – не грях, ги вадя и се кръстя -

под тях, прости ми, Боже, лик личи:

ни турчин див, ни оня чер поп Кръстьо…

А ти, народе мой, и чист, и мръсен,

на онова въже го окачи!

Дамян Дамянов

istinatazaalexei.com
 

- Заветите на Дякона не остаряват, стоят извезани на духовното небе на България. Това ми каза кметът на София Йорданка Фандъкова   на възпоменателната церемония тази вечер пред  паметника на Васил Левски.
- Права си, Фандъкова, да знаеш колко си права! - и викам. Защото нищо не се е променило в манталитета на народа ни от момента на написването на тези завети и актуалността им не помръква.
И какви са те? Ето един тях:
" Не се полъгвайте, че тези които държат парите държат и бъдещето ви, защото тези пари те са ги взели от вас, а вие им се кланяте и ги въздигате, като слънце пред очите си. Те няма да се поколебаят да посегнат към властта, а вие ще трябва да ги възпрете и да им поискате сметка"
Ето как го спазваме -
Да почетат  138-годишнината от гибелта на  Апостола дойдоха президентът Георги Първанов,  премиерът Бойко  Борисов, председателят на парламента Цецка Цачева, членове на кабинета, депутати и  много  граждани.
Та да ги питам тези  "много граждани" - що дирят там, пък не търсят сметка, а най-паче искат да се кланят и въздишат по снагата на Боко, осанката на Гоце и сексапилната като тухла четворка Цедка ли беше, тетка ли, Цачева?
Какво ли щеше да се случи, ако именно тези "много граждани " дойдат да почетат Апостола не когато има камери и "големци"? Не знам, не са пробвали...Както и панихидата в  "Света София" беше само за избраници по съображения за сигурност - щото Цв.Цв. така се къпе в хорската любов, че има опасност да се удави, ако се остави на течението ...

И други глупости ми приказва кметицата : " Да почитаме Левски е дълг на всички нас, дълг към святата личност и нейния героизъм. "
Фандъкова , ма, нали ако тръгнем да изпълняваме дълга си към Апостола, ще хвърчат тикви? 

"....отсечете алчните им ръце желаещи властта само за да ви грабят. За такива злоупотребяващи с народни пари, наказанието е само едно Смърт , смърт и пак смърт.

За тези, които петнят името на отечеството ни наказанието е Смърт, смърт и пак смърт.

За тези, които се възползват от непросветеността на народа ни и го грабят, уж били по-умни и учени, а всъщност лукави и хитри наказанието е Смърт, смърт и пак смърт.

За тези, които насаждат омраза между хората живеещи в нашето мило Отечество, било на етническа или верска основа, с цел докато се избивате по-между си, те да трупат богатства, наказанието е Смърт, смърт и пак смърт.

За тези, които обещават много, само и само да ги изберете да ви управляват, а после се отметнат от думите си, като кажат, че времената били трудни и те видите ли не предполагали че такова е положението, наказанието е конфискуване на имуществото и изгнание извън пределите на Отечеството ни.

За тези, които под булото на родолюбието, градят закони, а самите те не ги спазват или пък ги използват с цел своето облагодетелстване, наказанието е Смърт, смърт и пак смърт.

 С тържествена заря-проверка и митинг-поклонение в  Карлово завършват проявите по повод на 138-та година от гибелта  на Васил Левски.
И толкоз...и ще забравим, че Левски ни пише : "...времето нас обръща и ние него обръщаме." До следващото поклоние догодина.

 lado.blog.bg

Автора на блога, си позволява да постави един много важен и пропуснат Завет, който е "крайъгълният камък" на българският национализъм и всички истински български националисти трябва да се водят от тази кратка, ясна и недвусмислена идея (Поставен е в началото и описанието на блога ми и очертава ясно разбиранията на "моят" национализъм, относно другите етноси, но това важи с пълна сила и за българският!):

 

„Всичките народи ще живеем в България под едни чисти и свети закони, както е дадено от Бога да живее человекът. И за турчина, и за еврейна и пр. За всички еднакво ще е само ако припознаят законите равно с българина.”

Васил Левски - цитат от Заветите на Апостола на Свободата




   

www.vbox7.com/play:bbd62185