Снимка: Булфото

Британците са сред най-големите пияници на света, предупреждава в. "Дейли телеграф", като цитира нови данни на Световната здравна организация.

Средно британците изпиват над 13 литра чист алкохол на година, което е най-високото средно количество в ЕС, сочат данните.

Жителите на Великобритания предпочитат в 43 процента от случаите да препиват с бира. След това идва ред на виното (30%) и на останалите алкохолни напитки (21%).

Данните на СЗО показват, че смъртните случаи от чернодробна цироза са се повишили през последните години в страната и че един на всеки 15 мъже във Великобритания е алкохолик.

Все пак жителите на Острова могат да се утешат с факта, че според СЗО молдовците консумират средно 18,2 литра алкохол годишно.

Дни преди да отбележим 138-та годишнина от гибелта на Васил Левски, аферата с гроба на Апостола влезе в съда.

Фондация „Помощ за борба с престъпността Св. архангел Михаил" е предявила установителен иск пред Софийски районен съд да се произнесе, че Васил Левски е погребан в София в църквата „Света Петка Самарджийска", съобщи председателят на фондацията Богдан Кръстев.

Ако българският съд откаже да се произнесе по този иск, това би било отказ от правосъдие и ще бъдат сезирани Европейския съд по правата на човека и Европейската комисия, съобщи адвокатът на фондацията Николов.

Както обясниха от фондацията, повече от три години срещат отказ постъпките им пред министерството на културата да бъде извършена ДНК експертиза на бетонираните кости и да се установи по категоричен начин, че именно те принадлежат на Васил Левски, както и настояването им да се обяви официално, че е погребан в църквата „Света Петка Самарджийска" и да се възстанови гроба му.

В исковата молба фондацията настоява да бъде назначена съдебно-биологическа експертиза, която да сравни ДНК профили на къдриците на Левски, които се пазят във Военноисторическия музей и бетонираните в бетонния пласмент в църквата „Света Петка Самарджийска" кости от подколенниците на Левски и да се установи дали те са на едно и също лице.

Богдан Кръстев разказа, че дълго време фондацията заедно с вече починалия Николай Хайтов издирва различни доказателства и обстоятелства от живота на Левски и заяви, че са достигнали до безспорни доказателства, че Левски е погребан в църквата „Света Петка Самарджийска".

Тезата, че гробът на Васил Левски се намира в църквата „Света Петка Самарджийска" беше изнесена в публичното пространство още през 1985 година от писателя Николай Хайтов с книгата му „Последните мигове и гробът на Васил Левски".

Тогавашният Комитет за култура и председателството на БАН възлагат на Археологическия институт при БАН да обсъди книгата и да изрази научно становище по въпроса. След обсъждане през 1986 година председателството на БАН отхвърля тезата, защитавана от именития ни писател.

Хайтов се базира на разказа на баба Мария поп Павлова, публикуван пред 1937 година във вестник „Мир", че тялото на Васил Левски е било изровено в нощта след погребването на гробището за престъпници от тогавашния клисар на църквата „Света Параскева (днес Света Петка Самарджийска)" и препогребано в олтара на същата църква. Подобно нещо разказват и други възрастни софиянци от онова време.

През 1956 година по разпореждане на Министерския съвет църквата трябва да се събори с оглед преустройство на центъра на София, което налага провеждането на спасителни разкопки на терена на църквата и около нея.

Според твърдение на Хайтов археолозите са предупредени, че в олтара е погребан Васил Левски. Ръководителите на разкопките Ст. Михайлов и арх. С. Бобчев отхвърлят твърдението, което тогава изказва професорът от Духовната академия Христо Гяуров, че това е гробът на Левски. Според тях въпросният гроб е от античността.

Учените се разделят на два лагера и в различни издания излизат научни публикации, които защитават противоположни тези, до 1985 година, когато въпросът е повдигнат от Николай Хайтов.

ОБЕСВАНЕТО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ

web

О, майко моя, родино мила,
защо тъй жално, тъй милно плачеш?
Гарване, и ти, птицо проклета,
на чий гроб там тъй грозно грачеш?

Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня,
затуй, че твоят свещен глас, майко,
е глас без помощ, глас във пустиня.

Плачи! Там близо край град София
стърчи, аз видях, черно бесило,
и твой един син, Българийо,
виси на него със страшна сила.

Гарванът грачи грозно, зловещо,
псета и вълци вият в полята,
старци се молят богу горещо,
жените плачат, пищят децата.

Зимата пее свойта зла песен,
вихрове гонят тръни в полето,
и студ, и мраз, и плач без надежда
навяват на теб скръб на сърцето.

© Христо Ботев
© Издателство LiterNet, 13. 03. 2003
=============================
Публикация В: Христо Ботев "Съчинения в два тома", т. 1, С., 1986.

138 години от обесването на Васил Левски На 19 февруари (6 февруари стар стил) 1873 г. е изпълнена смъртната присъда, днес мястото на обесването на Васил Левски се намира в центъра на София, където е издигнат негов паметник. Тогава бесилото е издигнато на място, което е било извън града. Съществуват много изследвания за залавянето на Васил Левски, но нито едно не се основава на запазени документи или потвърдени факти, тъй че въпросът - защото е заловен остава без точен отговор. Дълго време в българската история се налага версията за предателството на поп Кръстю, но в последните 15 години тя не се приема за вярна от повечето сериозни изследователи. Според повечето съвременни български историци, залавянето на Левски е станало съвсем случайно и само нелепото стечение на обстоятелствата е довело до гибелта на Апостола. Васил Левски (Васил Иванов Кунчев) е роден на 18 юли (6 юли стар стил) 1837 г. в Карлово в семейството на Иван Кунчев Иванов и Гина Василева Караиванова. Има двама братя - Христо и Петър - и две сестри - Ана и Марийка. Васил Левски е известен още с прозвищата си "Дякона", "Апостоля" и счита се за идеолог и организатор на българската национална революция, основател на Вътрешната революционна организация (ВРО) и на Българския революционен централен комитет (БРЦК). Левски учи във взаимно училище в Карлово. От 1855 г. е послушник при вуйчо си архимандрит Хаджи Василий, таксидиот на Хилендарския манастир в Карлово и Стара Загора, учи две години в класно училище в Стара Загора и изкарва едногодишен курс за подготовка на свещеници. На 24 ноември 1858 г. приема монашеството под името Игнатий, а през 1859 г. става дякон. По-късно (1861 г.) обаче под влияние на Георги Раковски, Левски захвърля расото и се посвещава на революционното дело. През 1862 г. заминава за Сърбия и взема участие в Първата българска легия на Раковски в Белград. Там заради ловкост си получава прозвището Левски (според легендата е направил лъвски скок по време на военни упражнения). След разтурянето на легията се присъединява към четата на дядо Ильо войвода. През 1863 г. заминава за Румъния и след кратък престой се завръща в България. Отказва се от монашеския сан през 1864 г и до 1866 г. е учител в с. Войнягово, Карловско, а след това (до 1867) в Еникьой, Северна Добруджа. През 1867 г. е знаменосец в четата на Панайот Хитов. В Белград участва във Втората българска легия на Раковски (1867 - 1868). След разтурянето й прави опит да премине в България с чета, но е арестуван в Зайчар от сръбските власти и хвърлен в затвора. След освобождението си се установява в Румъния. В края на 1869 г. участва в създаването на БРЦК в Букурещ и заедно с Любен Каравелов застава начело на революционно-демократичното му крило. Напуска Румъния и продължава изграждането на мрежата от революционни комитети в България. В края на 1870 г. определя Ловеч за център на ВРО - "Привременно правителство в България". На 22 септември 1872 г. Димитър Общи организира обир на турската поща в Арабаконак, Левски е против, но не успява да наложи идеята си. Левски получава нареждане от БРЦК и Каравелов за вдигане на въстание, но отказва да го изпълни и решава да прибере архивите на ВРО от Ловеч и да се прехвърли в Румъния. На 26 декември 1872 г. обаче е заловен от турската полиция до Къкринското ханче (източно от Ловеч).

Председателят на ДАНС Цветлин Йовчев е подал оставка, съобщиха от Министерски съвет. Йовчев е депозирал днес в Министерски съвет молбата си до министър-председателя Бойко Борисов за предсрочно прекратяване на пълномощията му.

"Мотивите ми за подаване на настоящата молба за предсрочно прекратяване пълномощията ми на председател на Държавна агенция „Национална сигурност” при Министерски съвет на Република България са:

- оценката ви като министър-председател на Република България за цялостната дейност на ръководената от мен Държавна агенция „Национална сигурност”;
- неколкократно изразеното недоверие към мен като председател на ДАНС;
- неоправдаване на очакванията ви по отношение на това кои следва да бъдат приоритетите и какво конкретно следва да върши агенцията, съгласно действащия в момента Закон за ДАНС”, се посочва в молбата на Цветлин Йовчев, предаде Фокус.

"Изведнъж за всичко се оказва виновна ДАНС и нейният председател поема отговорността и подава оставка. Това е много тежък удар въобще върху сектора на сигурността, без това недотам стабилен през последните месеци и последствията от този удар ще се чувстват години". Така депутатът от Коалиция за България Румен Петков коментира оставката на председателя на ДАНС. Според Петков - Йовчев е много честен и почтен човек, с много силно развито чувство за държава и държавност и един от най-подготвените професионалисти в сектора.

"За мен е необяснимо защо така агресивно министър-председателят защити тази сутрин незащитимото. Без всякакво основание, без всякакви аргументи, той обвини за изтичането на информацията ДАНС, което е неприемливо. Такава употреба на служба не е имало в последните десет години. На всички е ясно, че министър Цветанов е разпоредил абсолютно неаргументирано прилагането на Специални разузнавателни средства по Ваньо Танов. На всички е ясно, че министър Цветанов е филтрирал тези СРС-та и набраната в тях информация и не я е предоставил на заявителя – Прокуратурата и днес изведнъж за всичко се оказва виновна ДАНС и нейният председател поема отговорността и подава оставка. Това е много тежък удар въобще върху сектора на сигурността, без това недотам стабилен през последните месеци и последствията от този удар ще се чувстват години. Аз съм уверен, че с това нещо на служителите се казва: няма за какво да работите честно и почтено за държавата, правете като онези – изнасяйте информация и крийте информация", каза още Петков.

Кой е Цветлин Йовчев?

Цветлин Йовчев е роден на 7 май 1964 г. в Плевен. Завършил е ВВМУ "Никола Вапцаров" - Варна. Магистър по икономика от СУ "Св. Климент Охридски" и докторант на свободна практика. От януари 1993 г. работи в НСС, където последователно е началник на сектор, началник на направление и заместник-директор. От създаването на ДАНС работи в агенцията като главен директор на главна дирекция "Контраразузнаване". През октомври 2008 г. напуска ДАНС по собствено желание.

На 5 август 2009 година правителството на Бойко Борисов предложи на президента Георги Първанов да издаде указ за назначаване на Цветлин Йовчев за председател на Държавната агенция "Национална сигурност". Цветлин Йовчев пое поста от Петко Сертов, който депозира оставката си пред министър-председателя на 1 август. Промяната в ръководството на агенцията бе съгласувана с президента Георги Първанов.