2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. mt46
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. vidima
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Вчера се навършиха 66 години от варварските бомбардировки над беззащитното цивилно население на град Дрезден в края на Втората Световна война.
Най-страшната бомбардировка на Втората световна война е въздушното нападение на британската и американска авиация над Дрезден на 13 февруари 1945 година. Според документите на ВВС на Великобритания, ударите са планирани не по промишлени предприятия и военни цели, а по мирните жители на града и хилядите бежанци стекли се там.
В четвъртък 13 февруари потокът бежанци, спасяващи се от настъплението на Червената Армия, която се намирала на 100 км от града, увеличил населението на града на повече от един милион души.
Когато първите сигнали за тревога обявили началото на 14-часовия ад, дрезденци послушно се разпръснали по своите убежища. Без всякаква паника, предполагайки, че тревогата е лъжлива. Техният град никога не е бил атакуван от въздуха. Много от тях никога не биха повярвали, че такъв "велик демократ", като Уинстън Чърчил, заедно с другия "велик демократ" Франклин Рузвелт, ще решат да екзекутират Дрезден с тотална бомбардировка.
Хората едва отишли до бомбоубежищата, когато над града в 22 часа и 9 минути на 13 февруари 1945 година била хвърлена първата бомба. Атаката продължила 24 минути. Градът бил превърнат в море от огън.
Очевидец, преживял това, разказва: “Видях млада жена с деца на ръцете – те бягаха и падаха, косите и дрехите им горяха и те викаха страшно, докато една падаща стена не ги погреба”.
След първия рейд имало три часова пауза. Затишието измамило хората. За да се спасят от смъртоносната горещина, хиляди се отправили в Грос-Гарден, чудесен парк в центъра на Дрезден. Но палачите предварително били пресметнали всичко.
В 1 часа и 22 минути започнал вторият рейд. Небето се покрило с два пъти повече бомбардировачи, те трябвало да убият тези, които все още не били убити. “Успехът” на англо-американците бил пълен. В течение на няколко минути огнената полоса пресякла тревата, обхванала дърветата на парка и запалила всичко, което имало в него.
В 10,30 часа сутринта на 14 февруари над град била хвърлена последната порция бомби. Този полет бил характерен с краен садизъм.
“Мустангите” летели много ниско и разстрелвали всичко, което се движело, включително колоната на спасителните автомобили, които прибирали живите.
Когато се скрил последният самолет, почернелите улици на Дрезден били осеяни с мъртви тела. По града се разпростирал смрад.
Ето описанието на Дрезден след две седмици. То принадлежи на някакъв швейцарец. “Видях откъснати ръце и крака, обезобразени тела и глави. На площада телата лежеха така плътно, че трябваше да се предвижваш с предпазливост”.
Размерите на дрезденския “Холокост” се оценяват на над 135 хиляди човешки живота, отнети в рамките на 14 часа. Това е два пъти повече от жертвите на Хирошима (71 879). Разрушени са повече от 35 хиляди здания, хвърлени са 3749 тона бомби.
Всъщност първото въздушно нападение над германските градове от този вид, в което участват 1000 самолета, е извършено на 13 май 1942 г. срещу Кьолн. Но очакваният "пълен ефект" е постигнат едва на 28 юли 1943 г., когато в огненото море на горящия Хамбург загиват 40 хил. души.
И едва след това идва редът на Дрезден. Изборът на саксонската столица не е случаен: градът е място, в което има десетки хиляди мирни бежанци, най-вече - жени и деца.
Целта на англо-американците садисти е постигната стопроцентово: от Дрезден не остава и помен. Според британски данни напълно унищожено е всичко на площ от 6,8 кв. км.
Никой не може да каже обаче колко са жертвите от автоколоните с бягащи от фронта цивилни, и отстъпващи военни, които вместо спасение намират в Дрезден своята гибел.
Военните заводи в периферията на града оцеляват и този факт само доказва цинизма на "демократите" управляващи САЩ и Великобритания, които преди това заявяват че целта на тези бомбардировки са само военни и промишлени цели .
Впоследствие американската агенция Асошиейтед прес признава, че този ад под небето "има за цел да сплаши" мирното немско население.
Бомбардировките са одобрени лично от Чърчил - същият този изрод, който нарежда и бомбардировките над София и други български градове, в които загиват хиляди невинни българи.
Всяка година на този ден германските националисти отбелязват тази черна дата за да припомнят на света кои всъщност извършиха едни от най-големите престъпления по време на войната. Разбира се и там възпоменанието на жертвите не минава без протести на всякакви "антифашистките активисти", които протестират срещу събирането на немските патриоти, наричайки ги неонацисти, фашисти и какво ли не още.
Сякаш възпоменанието на убийството на стотиците хиляди невинни жертви от собствения ти народ е нещо престъпно.
lubomir33.blog.bg
ГНИЛОТО СЪРЦЕ НА ЕВРОПА
Как бих искал и вие да сте тук. Колкото и фрапиращ да изглежда нашият живот, подчинен на високите самолетни скорости, аз се чувствам винаги обезкуражен и обезверен, когато заедно с моите колеги, на цената на огромни разходи, се събираме там всяка четвърта седмица, на теория, в служба на демокрацията. Докато съм там, ставам още по-обезверен, след като от мен се изисква да гласувам за наистина стотици и стотици допълнения на директивите и регулациите, които движат “Европейския проект”.
Всяка една – всяка следваща от тези директиви може да стане причина някой трудолюбив мъж или жена да загубят работата си, може да разбие семейство, дори може да коства живота на някого.
Елате . . . Помогнете ми да се справя с непосилната задача, с която трябва се справя, ако искам да изпълнявам своите задължения съвестно . . .
Помогнете на моя екип, който трябва да събере докладите за проекто-директивите, проекто-регулациите, внесените за разглеждане резолюции и всичко останало, за което от мен се очаква да дебатирам и гласувам.
Пада огромно четене, а съдържанието е печално.
Обемът на материалите е такъв, че дори при най-големия ентусиазъм на света е необходим много по-голям екип от този, с който разполагам. Ние се опитваме да бъдем експерти в обработката на материала. Това е рискована работа. Ако допуснем грешки, аз бих изпитал огромно съжаление за тези, които без да искам съм предал.
И така, аз трябва да ви се доверя, че ще приготвите обобщение на всеки даден доклад, което да е максимално акуратно. След това преминаваме към следващия етап на парламентарния процес. Вземаме участие в заседание на нашата политическа група – започнато предишната седмица – посветено на това колко време за изказване ще бъде отделено на всеки от нас.
Предвиденото време е разпределено съгласно големината на всяка политическа група. Тъй като нашата група е най-малката, ние обикновено получаваме между 7 и 10 минути на ден, които трябва да разпределим между 16 депутати. Ако аз и моят колега Найджел Фарадж имаме наистина голям късмет, на двамата ще ни се паднат по две сесии за изказване за една седмица, всяка с продължителност от 90 секунди.
Това време е абсолютно фиксирано. Просрочиш ли го с няколко секунди, гонгът удря и микрофонът ти е изключен. Дебатът секва. Аз може да говоря за съдбата на британските фермери (с най-висок процент на самоубийства в страната – бел. прев.), но ще ме видите говорещ в звуков вакуум, докато “дебатът” се прехвърля на друг “подгонен” депутат.
Никой, доколкото аз мога да преценя, не слуша въобще нашите изложения, освен назначените професионални преводачи. А ние говорим тук за фундаменталните свободи на милиони хора.
И така, преминаваме през този фарс, тази пародия на демократичен процес и сега идва времето да се гласува. Сега и само сега парламентарната зала се изпълва, често до нейния капацитет. Депутат след депутат заемат своите номерирани столове, поставяйки техните електронни карти в уреда за гласуване.
Такова съвестно отношение към задълженията заслужава адмирации, ако не се вземе предвид, че ако те не са там за гласуването, техните дневни (солидна сума) ще бъдат отрязани с 50 %. Ако те не изпълнят другите изисквания за присъственост, секретарските им средства се отрязват с 50 %.
За малко повече от един час на полукръглата сцена от нас се очаква да гласуваме повече от 200 пъти, по едно гласуване всеки 20 секунди – всяко от тези гласувания имащо директно отражение върху живота на стотици, понякога милиони хора. Всичко това, ръководено от умиращия от скука така наречен президент, който седи отпред; нали светът толкова обича изтощения брояч в голямата зала за бинго.
По-големите политически групи понякога имат своята версия на диригент, който е ангажиран в барокови театралности, разпервайки ръце, показвайки палец – долу или горе, за да показва на своите членове как да гласуват . . .
В момента, когато гласуването свърши, парламентарната зала се изпразва като киносалон, обхванат от пожар.
Запомнете: В този парламент няма внасяне на депутатски проекто-закони. Нито един закон или резолюция не произхождат от парламента. Всяка директива или регулация е написана от комисията, минава през фарса на гласуването и става Европейски Закон.
Че те ще станат закон, е нещо предопределено. Дори ако парламентът, поразен от някаква голяма аномалия, реши да гласува против, това няма да има никакво значение. Резолюцията тогава минава през допълнителен процес, наречен “помирителен", където гласуването може да бъде анулирано и декретът утвърден.
Нашите гласове не могат да контролират дори една директива. Ние сме там единствено, за да въплътяваме илюзията за демокрация, осигурявайки облицовката на това, което е фундаментално недемократичен процес. Съставът може да се смени, но представлението винаги продължава, актьорите си прибират заплатите на касата и хукват, за да не изпуснат банкета след него.
Когато аз и моите колеги бяхме избрани за депутати, ние наивно си мислехме, че заемаме централно място, близко до сърцето на целия проект, където ще получим информация за това, което Европейският съюз наистина е и се стреми да постигне, като ще можем да информираме нашите избиратели, които иначе са лишени от каквато и да е реална информация . . .
grigorsimov.blog.bg
Демонстрации бяха проведени в повече от 200 италиански населени места и дори в някои градове в чужбина. Десетки хиляди италианки изпълниха улиците на столицата Рим и стотици други градове в страната, за да изразят недоволството си от поведението на министър-председателя Силвио Берлускони и сексскандала, в който той е замесен.
Според италианките той е опозорил Италия.
В столицата площадът "Дел Пополо" бе препълнен с жени, мъже и деца. Според различни оценки присъстващите са били между 50 хил. и 100 хил. души.
В транспарантите на демонстрацията имаше лозунги като "Не ме наричайте проститутка, аз съм робиня" или "Искаме страна, която уважава всички жени", а присъстващите скандираха "Италия не е публичен дом", "Аз любя приятеля си безплатно" и "Ако не сега, то кога?" по името на движението организатор на протестните прояви.
"Това е скандално. Не споделям неговите ценности, поведение и начин, по който се отнася с жените. Италия няма бъдеще, ако тези ценности се споделят от повече хора", категоричен бе протестиращият Паоло Кампедел.
още по темата
Разследвана за проституция била в София с Берлускони
10.02.2011
Италианките казват "Стига!" на Берлускони
20.01.2011
Демонстрации бяха проведени
в повече от 200 италиански населени места и дори в някои градове в чужбина.
В Милано въпреки дъжда 1000 души заклеймиха "безнравствения облик" на Италия, който е създаден от премиера.
Протестните прояви започнаха от Палермо, където се събраха 10 хил. демонстранти. В Триест, северна Италия имаше 3000 протестиращи, а в Бари, югоизточна Италия - 10 хил. На остров Сардиния имаше няколко хиляди протестиращи, във Венеция 9000, а в Генуа 5000.
Миналата седмица италианската прокуратура внесе искане Берлускони да бъде съден по обвинения в
сексуални отношения с непълнолетна проститутка
и злоупотреба със служебно положение.
Обвиненията срещу 74-годишния премиер почиват на доказателства, включително записи от подслушвания, които сочат, че Берлускони е платил на няколко жени за сексуални услуги, в това число най-малко една непълнолетна - мароканската кабаретна танцьорка Руби, която е била на 17 години при първото си участие в прием в къща на премиера.
Това е още един удар по Берлускони, който след сексскандала бе многократно призован да подаде оставка от левоцентристката опозиция и е критикуван от влиятелната в Италия католическа църква, отбелязва ДПА.
Премиер обаче отрича обвиненията.
Демонстрантите заявиха, че искат също да привлекат вниманието върху затрудненията на италианските жени и да защитят правото им да работят, да бъдат улеснявани чрез детски ясли и градини и непълен работен ден, ако искат деца им да не бъдат дискриминирани.
http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=3612211
Взето от: grigorsimov.blog.bg
Лидерът на ДПС Ахмед Доган не е в конфликт на интереси за консултантските си договори с дъщерното на "Минстрой холдинг" дружество "Институт за строителство и минно дело", по които е получил хонорар от 1 млн. евро. Това е окончателното решение по случая на петчленен състав на Върховния административен съд (ВАС). По този начин втората инстанция потвърди решението на тричленния състав на ВАС и отказа да конфискува хонорара на Доган и да му наложи глоба. Основните аргументи на съда, с които оправдава факта, че лидерът на ДПС не е обявил отношенията си с Института за строителство и минно дело, са, че договорите му с фирмата са сключени преди влизането в сила на Закона за предотвратяване и разриване на конфликта на интереси.
Те са четири и плащанията по част от тях са извършени след 1 януари 2009 г., откогато действа законът. ВАС обаче е приел, че плащането е само елемент от договорите и няма как заради него да се даде обратна сила на закона и Доган да бъде задължен да декларира зависимост.
Според съда няма доказателства, че след като Доган няма професионалната квалификация на хидролог, договорите му с Института за строителство и минно дело са го поставили в икономическа и политическа зависимост от частни интереси и обосновават възможност да поема бъдещи задължения към частното дружество.
В решението на съда пише още: "Твърденията, че народният представител е могъл да влияе върху вземането на политически решения като мандатоносител към относимия период и лидер на политическа партия са извън правните съображения и не доказват реална възможност на проверяваното лице да повлияе, използувайки властта си, за да придобие съответна облага".
Решението е взето от съдиите Веселина Тенева, Юлия Ковачева, Таня Вачева, Иван Раденков и Даниела Мавродиева.
http://glasove.com/article-12061.php
Трифон Зарезан е български народен празник в чест на свети Трифон. Чества се от лозарите, соколарите, градинарите и кръчмарите в цяла България. По традиция рано сутринта стопанката омесва хляб — пресен или квасник. Готви и кокошка, която се пълни с ориз или булгур. Кокошката се вари цяла, а след това се припича на саджак. В нова вълнена торба се слага питата, кокошката и бъклица с вино. С торбата на рамо мъжете отиват на лозето. Там се прекръстват, вземат косерите и от три главини всеки отрязва по три пръчки. След това отново се прекръстват и поливат с донесеното вино лозите. Този ритуал се нарича „зарязване“. После следва ритуалът по избиране на „Царят на лозята“. Едва тогава започва общо угощение.
Свети Валентин е католически празник, който се празнува на 14 февруари. На тази дата влюбените изразяват любовта си един към друг, като изпращат поздравителни картички, бонбони, сърчица. Обичайно е да се подаряват цветя. Името на празника идва от един от двамата християнски мъченици, наречен Валентин, живели през 3-и век. Първоначално стар римокатолически празник, той започва да се свързва с романтичната любов през Средновековието. На този ден още през 14 век започва да става традиция да се разменят любовни послания - т. нар. валентинки. Съвременните символи на любовта сега са сърцето и образа на крилатия Купидон.
Интересен факт е, че и Свети Валентин и Свети Трифон са живели почти по едно и също време. И двамата са били лечители, и двамата имат мъченическа смърт. Живели са около 255 година. Изследователи твърдят, че има голяма вероятност двамата светци да са една и съща личност.
Ден на лозаря.
Ден на Ивайловград и на Сунгурларе.
Ден на българския археолог.
www.manager.bg
Трябва ли да се делим българите на верски признак?
Нека всеки празнува празника на своята вяра и убеждения и това дето му е приятно...
Честито на всички именници и празнуващи и на всички българи - православни и католици!
07 Февруари 2011 | 16:48
Повече от половината сърби смятат, че кирилицата произлиза от тяхната страна, сочат резултатите от анкета на Белградския център за граждански права.
В проучването са взели участие 1086 пълнолетни сърби и 58% от тях са отговорили с гордост, че родината на кирилицата е държавата им. Сред другите "бисери" на анкетираните е отговорът на 39% от тях, че сърбите са населявали Балканите, откакто свят светува. 21% посочват електро-машинния инженер и изобретател Никола Тесла за най-важната личност в световната история. 68% пък вярват, че сръбският народ има историческо превъзходство над другите балкански държави.
70% са сигурни, че Сърбия е водила само освободителни войни, а 51% са на мнение, че държавата им е била победител във всички войни през последните 200 години. Една трета от анкетираните /32%/ не са могли да отговорят на въпроса кога е основан първия сръбски университет, но са били убедени, че са изпреварили Запада за това.
Резултатите от тази анкета навеждат психолозите на мнение, че националистическата интерпретация на историята надделява над научната и това не е добре за Сърбия. Както е известно, създаването на кирилицата е следствие от налагането на православието в България по времето на Борис I. Традиционно кирилицата е приписвана на ученика на Кирил и Методий - Климент Охридски, а името ѝ - в чест на Константин-Кирил Философ. Не така смятат обаче сърбите, които си обичат и репликата: "Говори сръбски, да те цео свет резуме".
Източник: БГНЕС
Още по темата:
- Сърбите обявиха шопската салата за тяхна
- Сърбите не чакат по-добър живот
- Сърбия започва преговори с ЕС догодина
- Сърбите - без тоалетна и баня, но с пистолет
2. Тефтерчето на Васил Левски
3. Български исторически календар
4. "Граждани на Райха"-"Reichsburger"
5. Дегенерацията и дегенератите от първоизточника - Григорий Климов
6. Сайт, посветен на големия Български политик - професор Богдан Филов
7. "Лихвата е кражба!" от покойния Владимир Свинтила
8. Сайт за националистическите движения преди 1944 - а година и техни документи
9. Забравеният д-р Янко Янев
10. Планът "Еврия"
11. Сайт с български бойни знамена
12. Исторически видеоблог
13. "Изгубената България" - исторически сайт
14. Владо Черноземски
15. Европейския съюз - новият Съветски съюз? /БГ субтитри/
16. "Шест милиона – изгубени и намерени" oт Ернст Цундел
17. Реалността днес и която идва...
18. Военное обозрение
19. КРИЗАТА В НАШЕТО УЧИЛИЩЕ от архимандрит Борис
20. Отворено писмо-МАНФРЕД РЬОДЕ
21. РПЦ Царская Империя
22. Григор Симов: Нека не си затваряме очите
23. Исторически ревизионизъм
24. Вечния Църковен Календар на Светите Отци
