Джихад Макдиси се добрал до Бейрут, след което заминал за Лондон

Говорителят на сирийското външно министерство Джихад Макдиси е избягал в чужбина, отказвайки да сътрудничи повече на режима в Дамаск, съобщи спътниковата телевизия "Ал Арабия", цитирана от ИТАР-ТАСС.

По данни на тв канала бившият прессекретар на ведомството отначало се добрал до Бейрут, след което заминал за Лондон. Дипломатически източник от Близкия изток потвърди новината за Ройтерс. "Всичко което мога да кажа е, че Макдиси е извън Сирия", каза източникът, пожелал анонимност. Официален Дамаск засега не е коментирал информацията, а мобилният телефон на Макдиси е изключен.

Преди това ливанският тв канал "Манар" съобщи, че говорителят е бил уволнен заради направени изявления, които не отразявали позицията на правителството в Дамаск. Макдиси често говореше на пресконференции в сирийската столица, за да обяснява действията на режима срещу въстаниците. Но напоследък той рядко се появяваше пред медиите, което породи предположения, че може би е избягал, посочва Ройтерс.

Владимир Путин обсъжда Сирия в Истанбул

Разполагането на ракетите Пейтриът в Турция не допринася към стабилността в района, каза говорителят на руския президент Владимир Путин Дмитрий Песков, предаде Интрефакс.

Държавният глава на Русия пристигна днес в Истанбул, където обсъжда с премиера на Турция Реджеп Тайип Ердоган ситуацията в Сирия. По-рано Анкара поиска по границата с близкоизточната страна да бъдат разположени ракети на НАТО. Песков днес за пореден път потвърди позицията на Москва, че комплексите ще застрашат и без това крехката стабилност в региона.

Турция по-рано поиска НАТО да й предостави зенитните комплекси, за да може да прехваща прелитащи от Сирия ракети.

Снаряди паднаха на турска територия

Няколко изтребителя F-15 на турските военновъздушни сили излетяха от базата в Диарбекир, предаде Интерфакс.

Самолетите ще патрулират района по границата със Сирия заради продължаващите боеве между опозицията и частите на президента на близкоизточната страна Башар Асад. Според данни на разузнаването в Анкара сирийските ВВС са нанесли удари по въоръжените опоненти на режима в град Рас ал Айна. При боевете няколко снаряда са паднали на турска територия, което е предизвикало паника сред местното население.

Вдигането на самолетите малко преди посещението на руския президент Владимир Путин в Турция. Една от темите, обсъждани с премиера Реджеп Тайип Ердоган, ще бъде ситуацията в Сирия.

Самолет на армията падна в морето

Летец от военновъздушните сили на Саудитска Арабия изчезна, предаде АФП.

Пилотът изпълнявал тренировъчен полет с изтребител F-15. По време на полета над източната част на близкоизточната държава самолетът е паднал във водите на Персийския залив. Издирването на летеца е започнало, а на борда на летателния апарат е нямало други души.

През май саудитски боен самолет се разби в същия район на страната, а пилотът загина.

Това е първият сблъсък между ливанската армия и бойци на сирийската опозиция

Ливански войници влязоха днес в престрелка със сирийски бунтовници на границата между двете страни, предаде Ройтерс,  като се позова на ливански военен източник. Агенцията отбелязва, че това е първият сблъсък между  ливанската армия и бойци на сирийската опозиция.

Ливански граничен патрул забелязал край границата сирийски бунтовници и те открили огън по него, за да му попречат да ги  приближи. Няма пострадали.

Сирийската армия подложи днес на ожесточен обстрел  контролираните от бунтовниците райони в покрайнините на  столицата Дамаск, предаде още Ройтерс, като се позова на опозиционни активисти. Десетки бойци на съпротивата били убити и ранени при  операцията, чиято цел е да изтласка бунтовниците от района на летището на сирийската столица и да сложи край на тяхното  напредване към града. Армията използва при офанзивата  изтребители и ракети.

140 души са били убити днес в Сирия, 39 от които в района на Дамаск, според временни данни на опозиционната група Сирийски  център за наблюдение на човешките права.

При експлозията са били ранени 24 души, някои от които са в критично състояние

Най-малко 15 души са загинали при взрив на кола-бомба в сирийския град Хомс, съобщи сирийската агенция САНА.

При експлозията са били ранени 24 души, някои от които са в критично състояние. Взривната вълна е нанесла сериозни щети на околните сгради, предимно жилищни постройки.

До момента няма информация кой стои зад нападението в Хомс. Градът се превърна в един от бастионите на опозицията и сцена на ожесточени сблъсъци между бунтовниците и силите, които подкрепят режима на президента Башар Асад.

Там се намира важна база на НАТО

Талибаните атакуваха летището в афганистанския град Джелалабад, съобщи АФП.

Съобщава се за обстрел и експлозии. Там се намира важна база на НАТО.

Новината е потвърдена и от групировката, и от правителствени източници, и от ИСАФ. Все още няма информация за нанесените щети. Няма данни за жертви и ранени.

Агенцията припомня за водената дългогодишна войнамежду талибаните и властите в страната. Лидерът на талибаните Осама бин Ладен бе убит след дълго укриване и преследване.

НАТО се включи със 100 000 свои военни в помощ на правителството. Мисията приключва през 2013 година.

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

КОПИЕ:

ДО НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

                                   О   Т   В   О   Р   Е   Н   О       П   И   С   М   О

Господин министър-председател. Знам, че няма да получа отговор на това писмо, както и на всички досегашни, но въпреки това го правя, защото това за пореден път показва ниската степен на интелигентност и отговорност на това правителство. Не, че предишните се отличаваха с интелигентност и отговорност, а защото сега управлява точно това правителство. На предишните също пишех отворени писма, но те бяха достатъчно затворени като сегашното, защото схемата, по която се назначават управниците у нас е една и съща и се управлява от едно и също място.

От мои източници научих, че от няколко месеца се водят преговори с турска фирма, която да идва да гаси пожари у нас.

Обръщам се към вас, за да ми отговорите или премълчите на следните въпроси:

1. Вярна ли е тази информация?
2. Защо се водят тайни преговори по този така важен въпрос?
3. Защо не е обявен конкурс по ЗОП?
4. Защо МО е решило да продаде 6 хеликоптера МИ-17 без да се съобрази с възможностите да бъдат преоборудване на машините, което ще засили противопожарните възможности на страната?
5. Цената на един нов хеликоптер МИІ-17 е около 9 млн долара. Цената на МИ-171 е още по-голяма. Цената на един западен хеликоптер с подобни възможности е между 18 и 30 млн евро! Цената на един пълен ремонт и преоборудване с височинен двигател на МИ-17 е 3,5 млн долара, ако е само един хеликоптер. Ако са повече-цената пада. Цената на създаване на бази за нов тип хеликоптери е 3 пъти!!! повече от цената на хеликоптерите. Това означава, че ако се преоборудват  шестте хеликоптера от МО, това ще струва между 18 и 20 млн долара. Ако се закупят нови МИ-17-повече от 100 млн долара. Ако се закупят западни, цената ще бъде минимум 500 млн евро заедно с базите за тях. Цената на обучението на един екипаж е около 1 млн долара.. Али Баба /Цветанов/, Швейк /Аню Ангелов/ и момченцето с тънкото гласче /Дянков/ да се срещнат и направят сметка кой вариант е най-добър за страната ни, а не кой договор ще донесе най-голям комисион.
6. На какво основание министър Али Баба /Цветанов/ издава заповед за харизване на хеликоптер МИ-17 от МВР на „Отряд 28”, а той от своя страна го е трампил с руската страна за по-евтиния МИ-8?

Знам, че в момента сте на инструктаж в САЩ, но това не променя нещата. Съществува ЗДОИ и аз с това писмо искам правата си по него. Ако не получа разумен отговор, ще потърся правата си по същия закон в Административния съд. Там осъдих и бившия Главен прокурор, който сега пратихте да довърши изнасилената конституция. Съдът се справи с него като свиня с тиква.

Като ви изпращам това писъмце оставам в тръпка за евентуалния отговор, както е по закон.

Бог да пази България!

03-12-12.

София                                                                Николай Колев-Босия

Възможно ли е покаяние без пост? Според мнозина, покаянието не само е възможно без пост, но е необходимо да присъства в сърцето на човека, независимо от храната, която приема, тъй като между покаянието и поста няма нищо общо: постът влияе на плътта, а покаянието е действие на съвестта. Чувственият човек не въстава против нищо така, както против светия пост, намирайки, че той противоречи на общите концепции за човешката природа, здравето и потребностите на нашия земен живот.

В действителност покаянието без пост е немислимо.

Макар на външен вид постът да изглежда като закон „за корема”, но в самата си същност той е закон за ума и сърцето. С какво се доказва това? Не само с научните изследвания, но и с житейския опит на човека, на който се основава и притчата на Спасителя за блудния син. Докато блудният син не започнал да се лишава от изобилната храна и поради липса на средства - да се храни с това, което ядат животните, сърцето му било непреклонно, умът – мечтателен, а самият той – нецеломъдрен, ленив, унил, тщеславен и горд. Единствено постът го вразумил.

Неволно се явява желанието да попитаме противниците на поста: признават ли се те самите за грешни, за болни духом и телом и имащи нужда от изцеление и изкореняване на страстите. Ако никоя телесна болест не се лекува с пресищане, то защо да не допуснат, че такова едно лечение е необходимо и за душата? Не е ли странно това противоречие? Та нали лечението на всяка болест започва с лечебна диета без опасението, че такова изтощаване на плътта ще влоши недъга, а ето при църковния пост, при отсъствие на недъг, когато човек е съвършено здрав, се появява боязънта, че той може да повлияе отрицателно на телесните сили. В началото на поста, какъвто и да е той - медицински или църковен, тялото винаги отслабва и в това се изразява лечебната сила на поста. От това не следва да се плашим и от първото си впечатление да се разочароваме в ползата на поста. Необходимо е да бъдем търпеливи и да продължим лечението след като преминат първите дни, когато се чувства неудовлетворение и известно раздразнение поради лишаване от обичайната храна, но постепенно тялото ще започне да се успокоява и да оживява. Не е чудно, че при църковния пост духовното лечение започва да действа, както се изразяват светите отци, с отслабване на скотското у човека (на плътския ни човек) и с раздразнение на организма, но скоро това смущение се заменя със сърдечно покаяние, удовлетворение и бодрост.

Светият пост не отслабва телесните сили, а въздейства за тяхното възстановяване и това не е трудно да се докаже. Та нали нашето тяло е най-изкусната машина, която се привежда в движение посредством два начина: чрез дишането и храненето. Въпреки че дишането е непрекъснато действие, то се нуждае от известна равномерност и също от умереност. Храненето при целия му разнообразен състав е необходимо за човешкия организъм в значително по-малко количество, отколкото е прието да се употребява въобще, по навик. Непрекъснатото хранене би причинило смърт и това трябва да се счита като указание за самата природа на поста - като на средство за поддържане на здравето. От многото ядене се разстройват органите на хранене и се предизвикват множество заболявания, нарушаващи кръвообращението. В резултат на това, медицинската наука се стреми преди всичко да възстанови тяхната работа. Но как да я възстанови? Естествено, за това е необходимо да се прекрати непосилната работа на тези органи и да се спре употребата на храна. При липса на нов материал за работа храносмилателните органи изчерпват собствените си запаси, а също и излишъци и кръвта получава нужната свобода в кръвоносните съдове. Жизнената сила се пробужда и започва да коригира възникналите повреди. По такъв начин, от научна гледна точка, постът възстановява здравето, а не го разрушава.

От духовна гледна точка, истинският пост се състои не толкова във въздържане от насищане, защото за да се примирим с Бога, не е достатъчно едното само въздържание. Тъй като оправданието и опрощението ни се даряват чрез заслугите и кръстната смърт на Божия Син, то да удовлетворим Божията правда за своите грехове, можем само чрез вяра в заслугите и смъртта на Спасителя, с упование на Божията помощ и най-дълбоко смирение. Всичко това се придобива чрез молитва, самоизпитване, съкрушение за греховете, сълзи, измъчване на съвестта, ненавист към греха, най-строг пост, размисъл и четене на Божието Слово. Както казва св. Василий Велики: „Истинският пост е отстраняване от злите дела. Колкото отнемате от плътта, толкова давате на душата, за да сияе тя с духовно здраве, защото не с телесни сили, а с душевно постоянство и търпение в скърбите се печели победа. Пазете се да измервате поста с просто въздържание от храна. Тези, които се въздържат от храната, но постъпват лошо, се уподобяват на дявола, който, макар и нищо да не яде, не спира да греши”.

Адам в рая бил по-съвършен, отколкото сме ние, но си въобразил, че може да се справи без пост и погинал. „Както телесната храна усилва тялото, – учи св. Иоан Златоуст, - така постът укрепява душата, прави я да полети леко, способна да се издигне високо, да мисли за горното и да поставя небесното над удоволствията и приятностите на живота. Пости, защото си съгрешил, пости, за да не съгрешаваш, пости, за да получиш всичкото добро, пости, за да не загубиш това, което имаш!”

„Основата на страстите е в плътта, - казва св. Теофан Затворник, - и да се преодолеят страстите без пост, би било чудо, приличащо на това, да си в огън и да не се изгориш”.

„И какво е постът, - учи св. Варсануфий, - ако не наказание на тялото, за да обуздае здравото тяло и да го направи немощно за страстите по думите на апостола: «Затова добре ми е в немощи, в обиди, в нужди, в гонения, в притеснения заради Христа, понеже, кога съм немощен, тогава съм силен» (2 Кор. 12:10)”.

Ако осъждащите поста и без него са добродетелни, то нека да покажат сила и твърдост в обуздаване на чувствените пожелания! Ако те и без пост са истински християни, то нека докажат това, като се покорят на разпоредбите на Христовата Църква! Ако вие, възлюбени, желаете да изпълнявате Уставите на Църквата, но не искате да постите поради немощ, то постарайте се да вникнете в намеренията на Светата Църква, защото с поста тя не налага никому нова тежест, но за всички прекратява предишния непоносим гнет. Не можете да постите, колкото бихте желали, тогава постете, колко можете и така сами ще се уверите, че вие можете много повече, отколкото си мислите.

Ако някой е изпитал достойнството на поста, нека последва примера на блудния син, който „като дойде в себе си, рече: Ще стана и ще отида при баща си и ще му река: татко, съгреших против небето и пред тебе, и не съм вече достоен да се нарека твой син; направи ме като един от наемниците си” (Лука 15:17–19).

Православный крест

Превод: Светла Георгиева

Избора на професия е решение за насочване или пренасочване към определена сфера трудова дейност или започване на съответно образование. 

Обект на чести критики, завист, понякога дори и възхищение и преклонение, са така наречените кариеристи, амбициозни или пробивни хора - хора, които не чрез талант, а чрез интриги, хитрини, доносничество и подмолни действия, се добират до ръководни длъжности. Често успеха на някого в кариерата, невежите обясняват с „връзки”. По правило критикуващите не знаят истинските причини за успешната кариера на другите: 

- На 12 август 2009 вестник „New York Times” публикува статия, относно планиране на концентрационни лагери в Мароко, в Румъния и още една съседна на Румъния държава от бившия източен блок. Планът се координира от базата на ЦРУ във Франкфурт на Майн. За построяването и оборудването на тайните затвори, тогавашният ръководител на ЦРУ във Франкфурт - Kyle D. Foggo, ползва услугите на свой приятел Brent R. Wilkes, на когото се отблагодарява с ръководно място, в една от своите фирми. 

При избора на професия, както при избора на брачен партньор, играят роля три фактора: 
1. Индивидуален вкус.
2. Лични качества.
3. Търсене на пазара. 
       Колкото човек е по-богат, толкова по-малко му се налага да се съобразява в избора си с търсенето на пазара. Най-богатите даже не се съобразяват с личните си качества и способности при избора на професия. Класически пример за това е основателят на „Modern Talking"- Dieter Bohlen. Отпърво става известно, че Дитер Болен е пял само на плей-бек, тоест мърдал си е устата пред публиката, а е наемал да записват песните му бекграунд певците Rolf Kцhler, Michael Scholz, Detlef Wiedeke и Birger Corleis. По-късно Corleis твърди, че в звукозаписното студио Dieter Bohlen винаги е стоял от вътрешната страна на стъклото и никога не го е виждал с ноти в ръка, т.е. не е и композирал песните си. За да си гениален певец не трябва нито да можеш да четеш ноти, нито да имаш приятен глас.

Изхождайки от факта, че Дитер Болен в миналото си е бил член на комунистическата партия, може да се предположи кой е финансирал неговия „гений”. 

За най-бедните свободния избор на професия е почти немислим, на тях пазара им избира професия - обикновено това, което никой не иска да работи. Все пак по изключение е възможно беден човек с особен талант, да упражнява успешно творческа професия. Често обаче бедни писатели и композитори стават жертва на плагиати. За тази цел в местните вестници или в интернет се обявяват конкурси, продуценти търсят талантливи музиканти. В действителност тези „продуценти” са бездарни композитори, които имат нужния background да издават свои творби, но им липсват идеи, които си ги набавят посредством обявите за конкурси. 

Избора на професия в зависимост от социалния статус.

Докато за комунизма, идеала за общество, в което хората работят според способностите си, а консумират според потребностите си, остава утопия, то за демократичното общество този идеал е реалност. Естествено не за всички негови членове, а само за определен елит - богатите. 

При капитализма гражданите са свободни да работят или нищо да не правят. На богатите не им се налага да работят, за да се прехранват. Избора на професия при богатите се определя единствено от личните им качества, способности и вкусове. 

Грозните стават политици (след успешно преминаване на кастинг пред Билдербергската група), ученолюбивите - професори. 

Красивите стават звезди в киното, поп-музиката или моделския бизнес, понякога и във всички изброени области едновременно. Някои от най-нашумелите стават пратеници на добра воля на Агенцията за бежанците на ООН. За спечелване на доверие сред масите, някои от тях имат трогателна биография - имали трудно и бедно детство, били купували дрехите си от Second Hand, били малтретирани или изнасилвани от бащите си. 

Повечето холивудски звезди започват кариерата си още като бебета, а някои от тях даже нямат завършено средно образование. Естествено не защото не са имали време, от ходене по кастинги. За някои от тях „официално се знае”, че били произхождали от бедни семейства и били имали тежко детство, но не се знае официално точната им рожденна дата:

- Mickey Rourke според някои източници е роден 1950, според други 1952. 

- Чарлс Бронсън според някои източници е роден на 03.11.1921 в Ehrenfeld, Pennsylvania, USA, според други източници е роден 1920 или 1922 година. Според енциклопедиите от 1960-те, Charles Bronson се смята за американец от мексикански произход, който започнал кариерата си на 16 годишна възраст, като миньор във въгледобивна мина. След смъртта му става известно че е руснак, който си сменил името и бил с полско-литовско-татарски произход и говорел перфектно руски, литовски и гръцки език. След смъртта му не е погребан, а е кремиран и пепелта е разпръсната. 

На богатите не им се налага да се съобразяват с нуждите на пазара, при избора на професия. За елита на капиталистическото общество не съществува пазарна икономика, за тях съществува комунизъм. 

По-голямата част от хората посещават учебно заведение, без ясната представа какво точно ще работят след завършването му. Работят някаква работа, често с мисълта че е временно, както  проститутките работят „временно” в публичния дом, с надеждата че ще намерят състоятелен господин, който ще се ожени за тях и те повече няма да работят. 

По-голямата част от хората не знаят какво ще работят след 5, 10 или 20 години. Защото при пазарната икономика търсенето на пазара може много бързо да се промени. 

И ако днес има нужда от очни хирурзи, а след една година има нужда от улични метачи, то на тези които си изкарват прехраната с работа, ще им се наложи да се преквалифицират и очните хирурзи ще трябва да си продадат скалпела на битака и с  парите да си купят метла. И това не е проблем за държава, в която гражданите заплащат за образованието си. 

В средствата за масова информация гъмжи от „психологични проучвания”, които говорели за положителните страни на честата смяна на професия. На запад хората средно на 2-3 години били сменяли местоработата си, та даже и професията си.

В своя труд „Understanding Mobility in America”, икономиста от American University - Tom Hertz, проучва социалната мобилност в САЩ, която е значително по-малка, от тази в повечето европейски страни. Който е беден, остава при всички случаи беден. Който се е родил на дъното на обществото, според изследванията на Tom Hertz, няма никакъв шанс да се издигне.

В действителност на запад определена прослойка от обществото сменят често местоработата си, сменят квартирата си. И ако са имали неблагоразумието да си купят жилище с дългосрочен кредит, малко преди да погасят кредита, ги уволняват от работа. След 40 годишна възраст вече става трудно да си намерят работа, при което банката кредитор продава жилището им чрез принудителен търг, като за начална, естествено и крайна цена, съдия-изпълнителя определя сумата, която длъжниците дължат на банката. 

При плановата икономика държавата определя от какви специалисти ще има нужда и съответно колко студенти и по кои специалности да приема и да финансира обучението им. 

При пазарната икономика образованието не се планира от Държава и финансирането му от държавата е ограничено. Съществуват частни учебни заведения, като например Нов Български Университет, спонсориран от прословутите „неправителствени” и „благотворителни” организации на Джордж Сорос - спонсора и на Цветните Революции. (Централноевропейският университет в Будапеща също е рожба на Сорос и е първообраза на НБУ.) Нов Български Университет се издържа от приетите, а не от устроените на работа след завършване студенти, по специалности които не са съобразени с нуждите на пазара, а са съобразени едиствено с мечтите на кандидат-студентите и техните родители. 

И при спазване на единственото условие - заплащане на определени такси, студентите получават документ за завършено образование. Независимо дали са посещавали лекции и дали са се явявали на изпити.  И дори да посещават лекции, дали биха могли да научат нещо от преподаватели-дилетанти. А доколко на пазара има търсене на такива специалисти, е проблем на студентите, не на учебното заведение. 

„Не е виновен този който яде баницата, виновен е този който му я дава.” 

Често „специалисти”, завършили Нов Български Университет, за куриозно кратък период реализират главозамайваща професионална кариера, заемат ръководни длъжности, устройват се на престижна и високоплатена работа,  конкурират  успешно завършилите държавни университети. Това създава илюзия у наивните, че образованието в Нов Български Университет е добро. 

Този който може да си позволи за детето си да плаща хиляди за университет с преподаватели от улицата, не би се замислил дали да плати и за професионалната кариера на детето си. При капитализма има всичко, всичко струва пари и ако нямаш пари да си го купиш, сам си си виновен. 

За богатите и техните деца, образованието и търсенето на пазара не играе роля. За богатите, още в момента когато се раждат, се знае че когато порастнат ще учат в елитни университети, но даже и да не учат, ще превърнат хобито си в професия, ще станат известни и велики. Т.е. за богатите не съществува пазарна, а планова икономика. 

Богатите не четат обявите за работа, не ходят по кастинги и не се явяват на интервюта. 

Богатите не си сменят нито местоработата, нито професията. Защото богатите най-често наследяват професията и местоработата от родителите и дедите си. 

С анексирането на България от Евросъюза, се откриват възможности за получаване на образование в Западна Европа и САЩ. Безспорно нивото на образование в Западна Европа и САЩ, не може да се сравнява с това в България. Но само при условие, че българските студенти в чужбина наистина учат, а не преминават обучение по организиране на Цветни революции. 

Освен това завършване на образование на Запад не е така безпроблемно, както в България. Университетите на Запад държат на имиджа си и преподавателите не „дават” изпитите срещу дамаджана сливова или срещу преспиване с млада студентка, както в България. 

Не на последно място стои проблемът с финансирането на образование зад граница. Много българи все още живеят с илюзиите, че някой ще им отпусне стипендии, защото са талантливи. Стипендии Запада отпуска на местни кадри, при особени обстоятелства: изключителни постижения, пълно отличие и т.п. На чужденци също се отпускат стипендии, но при други обстоятелства. Например на българската „историчка” Мартина Балева, фондация "Alfred Toepfer Stiftung" отпуска стипендия, за да отрича Баташкото клане. 

И естествено най-важният въпрос свързан с образованието - трудоустройство след завършването му. Успешно завършено образование в елитен университет, не означава автоматично и успешно трудоустройство, особено в дистопична държава като България. Нужда от специалисти България в момента няма.  

В условията на евроинтеграция, в България перспективни професии са сервитьорка, масажистка, фризьорка, танцьорка, продавачка. За мъжете - шофьор, готвач, охрана, войник, товаро-разтоварач, строителен работник. 

В предвид естеството на тези професии и масовата  безработица в провинцията, в България в последните години се наложи цикличност на местоработата. В периода октомври - май, тези които си изкарват прехраната с труд се преместват в София, а от юни до септември се пренасят по черноморието.

За "глобалните олигарси" съдбата на отделните народи е безразлична

СВЕТОВНАТА ОЛИГАРХИЯ - ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО ПРЕД ЧОВЕЧЕСТВОТО

Владимир Якунин

В съвременния бързо променящ се свят отново става актуален въпросът за отношенията между държава и общество, за качеството и ограниченията в държавното управление.

Привържениците на неолибералния подход са на мнение, че съвременната развита държава отдавна е ограничена в своите функции, които са присъщи на исторически формираната национална държава. Причината била, че понеже "гражданското общество" имало многобройни обществени обединения и организации за саморегулиране, развита "демокрация" и свобода на личноста, то не се нуждае от архаичната държавна опека.

В същото време привържениците на "силната държава", изхождайки от емпиричния си опит, особено в страните с развиваща се икономика, справедливо посочват, че рязкото стесняване на държавното управление при липса на реални демократични формирования води до нарушаване на социалното и икономическо равновесие, до напрежение и крайни прояви на нестабилност.

Но както фетишизирането на държавата, която трябвало да управлява всички и всичко да й бъде подчинено, така и неолибералният постулат за недопустимостта на държавна намеса в икономическото и социално планиране и развитие, са еднакво опасни.

Освен това в тази дискусия обикновено "не забелязват" нещо много важно: да се управляват пряко всички и всичко не е равно на отговорност за всичко и всички.

Държавата не може да управлява всичко и всички - но отговаря за всичко, което се случва със всички.

Отговорността на държавата се изразява в установяване на правила - закони и нравствени изисквания в общуването.

Неолибералите съзнателно внушават на обществото постулати с ограничено приложение, защото обслужват интересите на една нова класа, която не е съществувала досега. В случая не върши работа използването на традиционни категории за описване на класовата структура на обществото, като например "терминът буржоазия" в марксисткия речник. Глобалният свят изисква нова представа за класите.

Трудно е да се измисли название за тази нова класа, която излиза на сцената. Но вече може да се обрисува портретът й.

1. Преди всичко, отличителна нейна черта е интернационалният й, глобален характер. Сега някои се опитват да стоварят върху правителството на САЩ цялата отговорност за развихрената през 2008 г. системна криза на световния ред (тази криза започна като финансова, прерасна във финансово-икономическа, а сега вече е признавана за криза на цялата система) - но всъщност те преувеличават отговорността на американската държава.

Самите САЩ са заложник на новата световна класа. Ако на тази класа й бъде изгодно, то в един момент САЩ може и да бъдат "пожертвани". Исторически погледнато, световният финансов център вече се е премествал в различни точки по света: от Венеция - в Холандия, от Холандия - в Англия, от Англия - в САЩ. Фернан Бродел много добре описва това движение, и то без да прибягва до "конспиративни теории".

Няма никаква гаранция, че в близко бъдеще не ще се извърши ново геофинансово пре-конфигуриране.

За интернационалния характер на новата световна класа може да се получи представа, като се използва списъка на доларовите милиардери на сп. "Форбс" за 2011 г. Представените в него най-богати хора на планетата са разпределени в 56 страни. Половината от тези страни са извън традиционните граници на западната цивилизация.

Разбира се, американците доминират - повече от 1/3. Но в различни пропорции са представени всички геополитически и цивилизационни зони. Това показва ясно, че тази класа е над-цивилизационна и над-държавна, като само временно се концентрира в някои държави, използвайки ги за свои "временни щабове".

2. Новата класа е съсредоточила в ръцете си критично голяма маса от цялото световно богатство, преди всичко финансов капитал. Общият обем капитали в ръцете на милиардерите, показани във "Форбс", е 4468 милиарда долара. Това е доста повече от резервния валутен запас на която и да било държава по света.

И нито една държава не може да устои, ако тези капитали, съсредоточени в новата класа, бъдат целенасочено използвани против нея.

3. Новата класа изцяло е подчинила информационно-управляващите системи в света (глобалните космически системи за телекомуникация, интернет, спецалните и обществените мрежи).

4. Новата класа практически контролира каналите за виртуалните потоци на финансовия капитал, също както някога Британия контролирала световните търговски пътища. Тук принципно значение има преходът в емитирането на парични знаци (печатането на пари) от държавата в ръцете на частни компании. Решаващият момент е през 1913 г., когато е учреден Федералния резерв на САЩ.

Легитимирането на новия модел на геофинансовите потоци се извършва през 1978 г. с утвърждаването на Кингстонската валутна система. Преди нея парите съответстваха на златото, което ги обезпечаваше. След Кингстон вече можеха да се печатат неограничен брой банкноти. Американската печатница за пари заработи с пълна сила.

Формира се икономика на "сапунения мехур", която неизбежно рано или късно трябва да се спука.

Откъсването на валутата от нейния златен еквивалент (отказът от предишната Бретон-УУдска система) доведе до неконтролиран ръст на фиктивен капитал, който в крайна сметка напълно може да срути реалните икономически сектори ("физическата икономика"). Учестените световни финансови кризи са породени именно от тази система. Бъдещият изход от нея е глобално, световно финансово рухване.

5. Новата класа се стреми към демонтаж на исторически оформените силови центрове. Това винаги става чрез конфликти. И натрупването на безпрецедентни военни разходи от нейна страна (военните разходи на САЩ се повече от тези на целия останал свят, взети заедно; б. пр.) е само доказателство за това.

6. Новата класа разпадането на СССР премина в настъпление. Премахването на геоикономическата системна алтернатива й предостави възможност да налага волята си.

Основни участници в световните икономически процеси станаха транснационалните корпорации, които разпределиха помежду си зони на влияние. Доказателство за натиска от тяхна страна е не само играта с цените на нефта и златото, но и увеличаването на цените на по-значимите стоки в света, включително храните. Този ценови натиск през 2000 г. вече засягаше по-голямата част от населението на планетата. 

7. Анализът на събитията в света позволява с голяма степен на достоверност да се разкрият ключовите цели на тази класа. Преди всичко, тя се стреми към пълна и окончателна победа на "потребителския свят".

Този свят вече е създаден.

В него под лозунга "Търсенето е двигател на икономическото развитие" се извършва глобална занипулация на общественото съзнание и се премахват дори най-малките намеци за духовност, исторически традиции, национална култура и самобитност.

На пръв поглед: какво лошо има в увеличаването на материалното потребление на съвременния човек? Потребителският ръст е индикатор на развитието.

Обаче ръстът на потреблението не може да бъде постоянен фактор за развитие. В историята има доста случаи на провали и дори катастрофи в условията на линеен модел на ръста на потреблението. Много пъти все по една и съща схема се повтарят развитието и гибелта на цивилизационни системи, и то именно в периоди на доминиране на потребителски ценности.

В етапа на появата на империите духовната компонента в мотивацията за дейността и развитието на обществото и държавата винаги преобладава над материалната. Издига се нова ценностно-мирогледна парадигма.

Духовното развитие тегли подире си материалното. Никога не е наблюдавано обратното съотношение.

Но в един момент материалните цели започват да доминират над духовните. Достига се до критичен праг на разрив между материалното и духовно развитие - системата започва да деградира и да се разпада. Достатъчно е малко задържане в динамиката на потребителския ръст, и цялата система на държавност рухва.

Материалният стимул за прогреса е ограничен, а във футурологично отношение води в задънена улица.

Това е предизвикателство спрямо цялата човешка история. Съпоставката между духовното състояние на света и материалния ръст позволява да се твърди, че в основата на сегашната криза са ценностите и мирогледът. Достигнат е исторически максимум в разрива между материалния и духовния потенциал на човечеството. Ясно е, че перспективата е само една: смяна на мирогледната парадигма.

Но обект на консумативно агресивно въздействие днес станаха всички категории граждани - от ученици до старци. Последните "постижения" в тази област въздействат вече върху децата в предучилищна възраст. Неслучайно се появи известната реклама: "Моята козметика е по-добра от козметиката на мама".

Днес на Запад в съзнанието на човека базовите, включително заложените в самата му природа, ценности се заместват с удобни за манипулиране ерзаци. Светостта на човешкия живот, важността на традициите, ценността на семейството и връзката между поколенията, значението на майчинството, признаването на човека като свободно същество, свободата на личността - всичко това се подменя от пропагандата не само на сурогати, но дори на анти-природни отклонения, които чрез масираната им реклама се разрастват до социални пороци, но не биват признавани за такива.

Към такива явления спада пропагандата на безкраен индивидуализъм и пренбрегване на интересите на другите, без значение дали става дума за интересите на човека, живеещ в съседния вход, или за интересите на хората, живеещи в Северна Африка, Близкия Изток, Африка и Латинска Америка, Русия, Индия или Китай. Нападението на НАТО срещу Ирак под лъжливия предлог за наличието на оръжия за масово поразяване дори след признаването от администарцията на Буш и правителството на Блеър, че "информацията" е била лъжа, не предизвика някакви сериозни протести сред американците и европейците. Нямаше искания да бъдат съдени държавните лъжци, виновни за смъртта на десетки хиляди хора. Атомизираното чрез пропагандата на краен индивидуализъм западно общество преглътна и тази фалшификация под предлога за "защита на общочовешките ценности" (тоест, ценностите само на англосаксонската цивилизация).

По същия хипнотизиран начин реагира Западът на войната на НАТО срещу Либия.

Характерна черта на съвременното общество на потреблението е практически пълната бездуховност и аморалност.

Опитите на Запада всички интереси на човека и основата на живота му да бъдат сведени само към трупане и индивидуалистко доминиране по същество са програма за реформиране на човешкото общество в послушно стадо, което покорно изпълнява социални маневри по поръчка на господарите си. Независимо от всички обширни разсъждения за свобода на личността, конкуренция и общочовешки ценности, глобалното общество е длъжно да изповядва само онези ценности, които помагат на управляващите.

С разобличаването на консумативизма като една от главните опасноти пред човечеството са се ангажирали различни мислители от различни цивилизации и религии. Предишният папа Йоан Павел ІІ го определи като опасна форма на радикален капитализъм.

Съпредседателят на Световния обществен форум "Диалог на цивилизациите", футурологът Джагдиш Капур, твърдо противопоставя идеалите на хуманизма срещу глобалното потребителство. В секуларизирания (отделен от Църквата - б. пр.) западен свят такива ценности като вярата в Бога, добродетелта, нравствеността, любовта към ближния, майчинството, запазването на семейството, които са в основата на съхранението и развитието на човечеството, отдавна са сведени до безлични навици, например да се отскача до църквата в неделя. Или пък въобще се профанизират, като например Рождество Христово - празникът на раждането на Иисус Христос; победата на духовното начало у човека се свежда до период на масово потребление на различни стоки - от рекламираната от Санта Клаус тоалетна хартия до скъпи предмети на разкоша.

В руслото на подобни мутации на ценностите е и такова явление в социалния живот като агресивната пропаганда на т. нар. "сексуални малцинства".

Разпасана пропаганда на хомосексуализма е заляла информационните канали. Сякаш глобалното общество няма по-важен проблем от защитата на интересите именно на тези "малцинства".

По оценка на медицински експерти генетичните отклонения, водещи до появата на необичайна сексуална ориентация на човека, в природата са около 4%. Но ако се степенува активността на представители на тази група в медиите, шумът около акциите им и т. н., се създава илюзията, че всъщност нормалните хора скоро ще се превърнат в "малцинство", което, разбира се, е невъзможно.

Когато на 17 май 1990 г. хомосексуалността беше изключена от Международния класификатор на болестите, едва ли някой е предвиждал, че скоро ще се стигне до пропагандата на хомосексуалните отношения като "нормално" явление. Към тази сфера вече биват тласкани млади хора, които съвсем не са девиантно настроени и спрямо които, особено в средите на шоу-бизнеса, се извършва неприкрита социална принуда.

Същото е и с разпространението на педофилията. През последните 10 години броаят на всевъзможните организации на хомосексуалисти в света нарасна от 40 на 400. Тези отношения открито се пропагандират чрез реклама на различни представители на тази група в шоу-бизнеса, а сега и в политиката. Появиха се нови термини «LBG» и «GBG», тоест "лесбийка, съответно гей, до края на университета".

На малцина им е известен произходът на думата "GAY". Всички са свикнали, че така на английски се наричат хомосексуалистите. Но в САЩ още през 1986 г. един познат американски професор ми обясни, че това е абревиатура на трите английски думи  «good as you» - "добър съм колкото теб", но целта на движението за права на "малцинството" е «BETY» - «better than you», т. е. "по-добър съм от теб".

Западното общество се отнася снизходително към разпространението на това явление, един вид: "Като пораснат - ще им мине". Това е много опасно заблуждение, понеже се насаждат определени социални модели на консумативизма, което води до деградация и преформатиране на личността, стесняване на природната човешка среда на обитаване, в това число до намаляване раждаемостта и демографска криза.

Разбира се, аморално е да се преследва човек само, защото е "друг". Но не е ли още по-аморално да се издигат като норма грешките на природата и да се позволява развитието на социален хомосексуализъм, при който в ненормални от природна гледна точка сексуални отношения биват въвличани нормални млади хора, дори деца? При това се използват методите на социалния и психологически натиск.

И това отново се прави напълно съзнателно. Първоначалната основа на този процес е малтусианската теория за пренаселването и опитът да бъде намерен начин за съкращаване на раждаемостта, преди всичко в държавите от т. нар. "златен милиард" хора, тоест САЩ и високоразвитите страни в Европа. Известно е, че в края на ХVІІІ в. Томас Малтус препоръчва, с цел да се намали броя на населението, да не се полагат грижи за чистотата сред бедняците, а напротив - техните улици да се строят тесни, за да разпространяват по-лесно зарази и да се върне чумата. Явно чрез такива организации като Римския клуб идеолозите на въпросната класа са отишли още по-нататък и са мобилизирали съвременни, усъвършенствани малтуси и ницшета. Може да се предположи, че те наистина са изработили "перспективен модел" на "глобалното общество" с модернизирано "световно правителство" и съответна програма. В този случай действително никаква човешка и цивилизационна индивидуалност не може да бъде приемлива. Приемлива е само глобализацията.

Но, за разлика от многообразния свят на равноправни цивилизации, които си взаимодействат във формата на диалог и взаимно признаване, пълната унификация може да създаде само свят на тотално управление. Човечеството е заплашено от тоталитаризъм в планетарен мащаб.

Писатели-фантасти като братя Стругацки, А. Беляев, С. Лем, А. Хейли, А. Кларк, А. Азимов, описващи различни видове бъдещи общества - от комунистическо до постядрено, сега ни приличат на пророци, още преди десетилетия предсказали характерните черти на днешния свят.

Един от ефективните начини за глобално потискане на инакомислието са управляемите икономически кризи, които смениха стихийните кризи от епохата на ранния капитализъм.

Безпристрастният анализ дори само на последната финансово-икономическа криза показва, че на практика отказът от златния еквивалент в световните финансови операции е довел до създаване на неконтролиран и дори де факто недържавен център за емитиране на резервна валута, който център дава на тази класа огромни предимства при форматирането на глобалния свят. Чрез чудовищната разлика между цените и производството (съотношението на световните финанси към световния брутен продукт е 10:1), чрез собственосттта върху емисионния център на световната резервна валута (долара), използването на "виртуални пари" като различни деривати и финансови производни инструменти, тази класа създаде мощен механизъм за финансово управление на глобалната икономика и за задълбочаване на неравенството между развиващите се страни и държавите от "златния милиард". Икономическите отношения между тях може да се сравнят само с периода на ранната колонизация, когато ценните стоки от развиващите се страни били разменяни за стъклени топчета.

Днес "топчетата" са хартиени и със зелен цвят.

8 Признак на тази класа е и узурпирането на политиката за "защита на околната среда" в глобален мащаб. Темата за екологичните заплахи активно се използва в трудовете на "Римския клуб". В първите изявления на представители на тази организация от началото на 1970-те години навлизането във фаза на глобална катастрофа се прогнозираше за 20-те години на ХХІ-ви век. Патосът на серията аналитични доклади на Римския клуб се определяше преди всичко от несъответствието между ресурсите на Земята и увеличаващото се население. Препоръките за "ограничен растеж", за преход към система на различни функции за различните световни региони предполагаха глобални политически промени. От тези доклади следваше, че равенството в глобален мащаб е невъзможно, защото ресурсите на планетата са недостатъчни.

Теорията за "ограничения растеж" фактически утвърждаваше неравенството между държавите. За едни - свръхпотребление, за други - ограничения, за трети - минимум. Издигна се идеята за "многоетажното човечество". Съответно се налагаше да бъдат контролирани "долните етажи".

Във връзка с това безпокойството за екологията често се оказваше само предлог за защита на икономическите и политически интереси на новата световна класа.

Действително, не е нужно човек да е учен-климатолог, за да забележи гибелните резултати от хищното отношение към природата. Озоновите дупки, запустяването на плодородни земи, болестите поради замърсяването на обитаемата среда, недостигът на вода, природните катаклизми и техногенните катастрофи - всичко това наистина създава опасност за оцеляването на човечеството.

Какво се предлага за справяне с тези проблеми? Намаляване на изхвърлянето на вредни вещества в атмосферата, използване на енергоспестяващи технологии и възобновяеми източници на енергия. Разгръща се мощна кампания против атомните електростанции и т. н. На пръв поглед е налице доказателство, че западните страни са осъзнали опасността от грубото насилие върху природата.

Но в такъв случай защо САЩ отказаха да се присъединят към Киотския протокол за ограничаване на емисиите от вредни газове в атмосферата? Или пък услужливо поднесеният отговор на въпрос как развиващите е страни ще преодолеят недостига на енергия: ами много лесно, като купуват най-модерни технологии от западни фирми... И понеже това са много скъпи технологии, Западът е готов да предоставя кредити, които ще поддържат неговото развитие, а развиващите се страни ще изпаднат в още по-голяма зависимост. Ето още един мощен лост за глобално управление.

Преди няколко години на конференцията «Global Business Policy Council» беше приведен интересен пример. В борбата си за запазване на екологията Швейцария отказа да купува произвежданите от перуански селяни плодове и зеленчуци. Резултатът беше, че 15 хиляди селски семейства се разориха и хората останаха без средства за съществуване.

Подобен ще е и резултатът от създаване на "нов глобален свят на потребление", където, от една страна, собствените граждани са "програмирани" да вярват именно в тази анти-парадигма на развитието - а развиващие се икономики да бъдат стиснати в клещите на ресурсните, икономически и политически интереси на "висшите представители" на западната цивилизация.

Уместно е да се подчертае, че за тази класа, която може условно да бъде наречена "глобална олигархия", са абсолютно безразлични както съдбите на повечето граждани в развитите страни, така и още по-малко съдбите на цивилизациите и народите от Латинска Америка, Африка, Азия и Изтока.

Именно затова сега "глобалните олигарси" толкова спешно и агресивно се опитват да потъпчат всяка духовна и социално-икономическа съпротива, независимо дали тя се оказва от Ирак или Иран, Либия или Сирия, Русия или Куба и т. н. Точно по същия начин, прагматично, те се отнасят и към формирането на нова глобална система на отношения с Китай, Бразилия, Индия, Русия и други развиващи се икономики. Те нямат намерение да чакат спокойно Китай да стане първа икономика в света, а Индия и Русия да надминат страните от "златния милиард". Затова и самата идея за диалог между цивилизациите и за многополюсен свят е опасна за тази класа. Те могат да й противопоставят само конфронтации, военни конфликти и един свят, разделен от предразсъдъци и страх.

Ето защо е толкова важно да се организира борба за признаване на равенство между цивилизациите, между техните културни и духовни наследства, за правото им на избор на самостоятелен път.

Превод: Л. Чолаков