Автор: bosia

ДО МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

 

КОПИЕ:

ДО НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

 

 

 

 

                                   О   Т   В   О   Р   Е   Н   О       П   И   С   М   О

 

 

 

Господин министър-председател. Знам, че няма да получа отговор на това писмо, както и на всички досегашни, но въпреки това го правя, защото това за пореден път показва ниската степен на интелигентност и отговорност на това правителство. Не, че предишните се отличаваха с интелигентност и отговорност, а защото сега управлява точно това правителство. На предишните също пишех отворени писма, но те бяха достатъчно затворени като сегашното, защото схемата, по която се назначават управниците у нас е една и съща и се управлява от едно и също място.

От мои източници научих, че от няколко месеца се водят преговори с турска фирма, която да идва да гаси пожари у нас.

Обръщам се към вас, за да ми отговорите или премълчите на следните въпроси:

1. Вярна ли е тази информация?
2. Защо се водят тайни преговори по този така важен въпрос?
3. Защо не е обявен конкурс по ЗОП?
4. Защо МО е решило да продаде 6 хеликоптера МИ-17 без да се съобрази с възможностите да бъдат преоборудване на машините, което ще засили противопожарните възможности на страната?
5. Цената на един нов хеликоптер МИІ-17 е около 9 млн долара. Цената на МИ-171 е още по-голяма. Цената на един западен хеликоптер с подобни възможности е между 18 и 30 млн евро! Цената на един пълен ремонт и преоборудване с височинен двигател на МИ-17 е 3,5 млн долара, ако е само един хеликоптер. Ако са повече-цената пада. Цената на създаване на бази за нов тип хеликоптери е 3 пъти!!! повече от цената на хеликоптерите. Това означава, че ако се преоборудват  шестте хеликоптера от МО, това ще струва между 18 и 20 млн долара. Ако се закупят нови МИ-17-повече от 100 млн долара. Ако се закупят западни, цената ще бъде минимум 500 млн евро заедно с базите за тях. Цената на обучението на един екипаж е около 1 млн долара.. Али Баба /Цветанов/, Швейк /Аню Ангелов/ и момченцето с тънкото гласче /Дянков/ да се срещнат и направят сметка кой вариант е най-добър за страната ни, а не кой договор ще донесе най-голям комисион.
6. На какво основание министър Али Баба /Цветанов/ издава заповед за харизване на хеликоптер МИ-17 от МВР на „Отряд 28”, а той от своя страна го е трампил с руската страна за по-евтиния МИ-8?

Знам, че в момента сте на инструктаж в САЩ, но това не променя нещата. Съществува ЗДОИ и аз с това писмо искам правата си по него. Ако не получа разумен отговор, ще потърся правата си по същия закон в Административния съд. Там осъдих и бившия Главен прокурор, който сега пратихте да довърши изнасилената конституция. Съдът се справи с него като свиня с тиква.

Като ви изпращам това писъмце оставам в тръпка за евентуалния отговор, както е по закон.

Бог да пази България!

 

03-12-12.

София                                                                Николай Колев-Босия

Автор: pravoslavna

Покаяние без пост е невъзможно

 

Възможно ли е покаяние без пост? Според мнозина, покаянието не само е възможно без пост, но е необходимо да присъства в сърцето на човека, независимо от храната, която приема, тъй като между покаянието и поста няма нищо общо: постът влияе на плътта, а покаянието е действие на съвестта. Чувственият човек не въстава против нищо така, както против светия пост, намирайки, че той противоречи на общите концепции за човешката природа, здравето и потребностите на нашия земен живот.

В действителност покаянието без пост е немислимо.

Макар на външен вид постът да изглежда като закон „за корема”, но в самата си същност той е закон за ума и сърцето. С какво се доказва това? Не само с научните изследвания, но и с житейския опит на човека, на който се основава и притчата на Спасителя за блудния син. Докато блудният син не започнал да се лишава от изобилната храна и поради липса на средства - да се храни с това, което ядат животните, сърцето му било непреклонно, умът – мечтателен, а самият той – нецеломъдрен, ленив, унил, тщеславен и горд. Единствено постът го вразумил.

Неволно се явява желанието да попитаме противниците на поста: признават ли се те самите за грешни, за болни духом и телом и имащи нужда от изцеление и изкореняване на страстите. Ако никоя телесна болест не се лекува с пресищане, то защо да не допуснат, че такова едно лечение е необходимо и за душата? Не е ли странно това противоречие? Та нали лечението на всяка болест започва с лечебна диета без опасението, че такова изтощаване на плътта ще влоши недъга, а ето при църковния пост, при отсъствие на недъг, когато човек е съвършено здрав, се появява боязънта, че той може да повлияе отрицателно на телесните сили. В началото на поста, какъвто и да е той - медицински или църковен, тялото винаги отслабва и в това се изразява лечебната сила на поста. От това не следва да се плашим и от първото си впечатление да се разочароваме в ползата на поста. Необходимо е да бъдем търпеливи и да продължим лечението след като преминат първите дни, когато се чувства неудовлетворение и известно раздразнение поради лишаване от обичайната храна, но постепенно тялото ще започне да се успокоява и да оживява. Не е чудно, че при църковния пост духовното лечение започва да действа, както се изразяват светите отци, с отслабване на скотското у човека (на плътския ни човек) и с раздразнение на организма, но скоро това смущение се заменя със сърдечно покаяние, удовлетворение и бодрост.

Светият пост не отслабва телесните сили, а въздейства за тяхното възстановяване и това не е трудно да се докаже. Та нали нашето тяло е най-изкусната машина, която се привежда в движение посредством два начина: чрез дишането и храненето. Въпреки че дишането е непрекъснато действие, то се нуждае от известна равномерност и също от умереност. Храненето при целия му разнообразен състав е необходимо за човешкия организъм в значително по-малко количество, отколкото е прието да се употребява въобще, по навик. Непрекъснатото хранене би причинило смърт и това трябва да се счита като указание за самата природа на поста - като на средство за поддържане на здравето. От многото ядене се разстройват органите на хранене и се предизвикват множество заболявания, нарушаващи кръвообращението. В резултат на това, медицинската наука се стреми преди всичко да възстанови тяхната работа. Но как да я възстанови? Естествено, за това е необходимо да се прекрати непосилната работа на тези органи и да се спре употребата на храна. При липса на нов материал за работа храносмилателните органи изчерпват собствените си запаси, а също и излишъци и кръвта получава нужната свобода в кръвоносните съдове. Жизнената сила се пробужда и започва да коригира възникналите повреди. По такъв начин, от научна гледна точка, постът възстановява здравето, а не го разрушава.

От духовна гледна точка, истинският пост се състои не толкова във въздържане от насищане, защото за да се примирим с Бога, не е достатъчно едното само въздържание. Тъй като оправданието и опрощението ни се даряват чрез заслугите и кръстната смърт на Божия Син, то да удовлетворим Божията правда за своите грехове, можем само чрез вяра в заслугите и смъртта на Спасителя, с упование на Божията помощ и най-дълбоко смирение. Всичко това се придобива чрез молитва, самоизпитване, съкрушение за греховете, сълзи, измъчване на съвестта, ненавист към греха, най-строг пост, размисъл и четене на Божието Слово. Както казва св. Василий Велики: „Истинският пост е отстраняване от злите дела. Колкото отнемате от плътта, толкова давате на душата, за да сияе тя с духовно здраве, защото не с телесни сили, а с душевно постоянство и търпение в скърбите се печели победа. Пазете се да измервате поста с просто въздържание от храна. Тези, които се въздържат от храната, но постъпват лошо, се уподобяват на дявола, който, макар и нищо да не яде, не спира да греши”.

Адам в рая бил по-съвършен, отколкото сме ние, но си въобразил, че може да се справи без пост и погинал. „Както телесната храна усилва тялото, – учи св. Иоан Златоуст, - така постът укрепява душата, прави я да полети леко, способна да се издигне високо, да мисли за горното и да поставя небесното над удоволствията и приятностите на живота. Пости, защото си съгрешил, пости, за да не съгрешаваш, пости, за да получиш всичкото добро, пости, за да не загубиш това, което имаш!”

„Основата на страстите е в плътта, - казва св. Теофан Затворник, - и да се преодолеят страстите без пост, би било чудо, приличащо на това, да си в огън и да не се изгориш”.

„И какво е постът, - учи св. Варсануфий, - ако не наказание на тялото, за да обуздае здравото тяло и да го направи немощно за страстите по думите на апостола: «Затова добре ми е в немощи, в обиди, в нужди, в гонения, в притеснения заради Христа, понеже, кога съм немощен, тогава съм силен» (2 Кор. 12:10)”.

Ако осъждащите поста и без него са добродетелни, то нека да покажат сила и твърдост в обуздаване на чувствените пожелания! Ако те и без пост са истински християни, то нека докажат това, като се покорят на разпоредбите на Христовата Църква! Ако вие, възлюбени, желаете да изпълнявате Уставите на Църквата, но не искате да постите поради немощ, то постарайте се да вникнете в намеренията на Светата Църква, защото с поста тя не налага никому нова тежест, но за всички прекратява предишния непоносим гнет. Не можете да постите, колкото бихте желали, тогава постете, колко можете и така сами ще се уверите, че вие можете много повече, отколкото си мислите.

Ако някой е изпитал достойнството на поста, нека последва примера на блудния син, който „като дойде в себе си, рече: Ще стана и ще отида при баща си и ще му река: татко, съгреших против небето и пред тебе, и не съм вече достоен да се нарека твой син; направи ме като един от наемниците си” (Лука 15:17–19).

Православный крест

Превод: Светла Георгиева

Дали показваните ни от разни леви републиканци - комунисти, либерали, анархисти и така наречени земеделци "Съвети към сина" (slou.alle.bg/%D1%81%D1%8A%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B8-%D0%BA%D1%8A%D0%BC-%D1%81%D0%B8%D0%BD%D0%B0/), са всъщност автентични или те бяха изфабрикувано дело на онези истински наставници на внук му, под чието влияние той попадна далеч след смъртта на Фердинанд и които навярно отровиха баща му?

Нека видим тази кореспонденция и си отговорим (Не за да венцеславим Фердинанд и да забравяме грешките и греховете му, но в интерес на историческата българска правда!):

Кореспонденция между Царь Фердинандъ и Адолфъ Хитлеръ

Благодарности на Валентинъ Костадиновъ






Приложение 1

Писмо на Царь Фердинандъ До Хитлеръ
Кобургъ, 07 юлий 1940 г.


    Ваше Превъзходителство, ще разберетѣ съ какво въодушевлѣние азъ като бившъ глава на една страна, която съ непоколебима вѣрностъ се е сражавала прѣзъ Свѣтовната война на страната на съюзната германска армия, и най-вече въ качеството си на пруски генерал-фелдмаршалъ съмъ следилъ полета на германския въорѫженъ народъ подъ гениалното водачество на Ваше Превъзходителство. Съ неописуемо задоволство преживѣхъ поражението и наказанието на държавитѣ отъ бившата Антанта, които сѫ били винаги мои смъртни политически врагове и които сѫ донесли толкова нещастия и бедствия на света, особено на малката България. Изказвамъ на Ваше Превъзходителство моитѣ искрени и най-горещи сърдечни пожелания за невижданитѣ и небивалитѣ въ историята дѣла и успѣхи на Нашето политическо и военно водачество!

     Постигнатитѣ победи, които откриватъ пѫтя за мирни договори, ми даватъ поводъ да поднеса на Ваше Превъзходителство следнитѣ мои мисли за благожелателно проучване. Придобиването на Добруджа бе една отъ най-важнитѣ военни цѣли на България още прѣзъ времето на Свѣтовната война. Въпрѣки нейното чисто българско население Добруджа бѣше откъсната пакъ отъ България по непонятни съображения. Ще бѫде напълно въ интереса на традиционнитѣ приятелски отношения между България и Германия и въ съгласие съ национално-политическитѣ идеи на Ваше Превъзходителство, ако тая загубена часть отъ българското тѣло бѫде върната на България именно отъ германска рѫка, а не отъ рѫката на друга страна, която се стреми да впрегне България въ своята кола чрѣзъ такова предложение. Не е нуждно да посочвамъ тукъ какви последствия за по-нататъшното развитие на Балканитѣ може да има разрешението на този въпросъ по единъ или другъ начинъ. Едно справедливо уреждане на добруджанския въпросъ въ тоя моментъ би могло да бѫде въ сѫщото времето едно лично и морално удовлетворение и едно потвърждение и оправдание на моята тогавашна политика. Отъ гледище на тогавашното положение на България като центъръ на Балканитѣ въ интересъ най-вече на сигурностьта на германския пѫтъ къмъ изтокъ ще бѫде, ако бѫдатъ засилени позициитѣ на България, като й се върнатъ загубенитѣ български области и излазътъ на Бѣло море. Отъ името на храбритѣ български войници подъ моето командуване, паднали въ Свѣтовната война, и отъ името на тъй тежко пострадалия тогава български народъ, който ме счита за единственъ виновникъ за тогавашната катастрофа и за последствията отъ нея, моля да бѫде премахната неправдата, причинена тогава на България отъ Съглашението!


Съ искрена вѣрностъ – Фердинандъ




              Приложение 2  

Фюреръ и Райхсканцлеръ,
Главна квартира на Фюрера – 02. 08. 1940 г.


До Негово Величество
Царъ Фердинандъ Български, Кобургъ,
Августовъ палатъ

 Ваше Величество,

   Много приятелски думи, съ които Ваше Величество сте споменали германскитѣ успѣхи, ме радватъ искрено. Моля Ви поради това приеметѣ моитѣ горещи благодарности.

   За другото съдържание на дветѣ писма на Ваше Величество отъ 7 юлий т. г. длъженъ съмъ да кажа, че азъ винаги съмъ гледалъ съ особени симпатии на българскитѣ ревизионистични претенции. Може би не е далечъ времето, когато тѣ ще намѣрятъ своето осѫществяване.

На Ваше Величество твърде преданъ
Адолфъ Хитлеръ



  Откъсъ отъ книгата - "Василъ Бойдевъ - Отъ поручикъ до генералъ. Спомени"

Автор: kabuli

Хубавото на Брадъра е в това, че се докосваме на живо до висшата простотия, която е заляла съзнанието ни чрез телевизия, радио и вестник.
Няма вестник, който да не е разпънал или разкрачил женска плът, която ни осведомява какво ще е времето. И подсъзнателно придаваме на различните анатомични органи образ на планини, равнини, езера и извори на пълноводни реки. Направо казано - съзнателно "имплантиране" на простотия в главите на все по-импотентната мъжка част от българското народонаселение.
Сега някой от махленските плейбой, който се оприличава на Фънки, Пънки, Кънки или Мънки веднага ще изреве гърлено:
- Ей, педал, мош ли ма хвана, а?
Е, то да го хване човек, ама няма за къде, защото тези дето имат къде да бъдат хванати са семейни и си гледат жената и децата, без да се оприличават на Фънки, Пънки, Кънки или Мънки.
Тези, дето са мъже стават бащи на свои деца, отглеждат ги и ги възпитават така, че когато му дойде времето, ползата да е обща - и за застаряващите и боледуващи родители, и за разумните им деца, защото то и фънковците, пънковците или мънковците си гледат (по изключение) децата, ама ей тъй, без да се усетят, ги превръщат в свои копия.

Та Брадъра ни натресе едни нови, чисто български  представи за VIP* персони. По критериите, които ни се натрапват, всяка мостова труженичка спокойно може да се конкурира с всяка една от VIP женичките на Брадъра, които оприличавам на една голяма пералня за мръсно съзнание.

Простаци много, ама баш простаците ни са кът. И за това взеха че ги реанимираха от един минал Брадър, та ги върнаха към живот в сегашния.

А красотата, съчетана с разум, достоен за нея, е онова невидимо сияние, което излъчват хората , надарени с тези две качества и които са съумели да създадат хармония между тях.

Другото е глупостта на пирита, втълпил си, че е злато, защото блестял като него.

*Very Important Person или VIP - в превод от английски - много важна (в действителност) персона. Терминът се е появил през 1940 г. и е въведен в авиолиниите на Великобритания, отнасящ се до пасажерите, към които са отнасяли с особено внимание и са получавали специално обслужване.

Автор: bulgarinut57

!?!?!?
!!!!!!!!?
?????! 
Образование и професия 

Избора на професия е решение за насочване или пренасочване към определена сфера трудова дейност или започване на съответно образование. 

Обект на чести критики, завист, понякога дори и възхищение и преклонение, са така наречените кариеристи, амбициозни или пробивни хора - хора, които не чрез талант, а чрез интриги, хитрини, доносничество и подмолни действия, се добират до ръководни длъжности. Често успеха на някого в кариерата, невежите обясняват с „връзки”. По правило критикуващите не знаят истинските причини за успешната кариера на другите: 

- На 12 август 2009 вестник „New York Times” публикува статия, относно планиране на концентрационни лагери в Мароко, в Румъния и още една съседна на Румъния държава от бившия източен блок. Планът се координира от базата на ЦРУ във Франкфурт на Майн. За построяването и оборудването на тайните затвори, тогавашният ръководител на ЦРУ във Франкфурт - Kyle D. Foggo, ползва услугите на свой приятел Brent R. Wilkes, на когото се отблагодарява с ръководно място, в една от своите фирми. 

При избора на професия, както при избора на брачен партньор, играят роля три фактора: 
1. Индивидуален вкус.
2. Лични качества.
3. Търсене на пазара. 
       Колкото човек е по-богат, толкова по-малко му се налага да се съобразява в избора си с търсенето на пазара. Най-богатите даже не се съобразяват с личните си качества и способности при избора на професия. Класически пример за това е основателят на „Modern Talking"- Dieter Bohlen. Отпърво става известно, че Дитер Болен е пял само на плей-бек, тоест мърдал си е устата пред публиката, а е наемал да записват песните му бекграунд певците Rolf Kцhler, Michael Scholz, Detlef Wiedeke и Birger Corleis. По-късно Corleis твърди, че в звукозаписното студио Dieter Bohlen винаги е стоял от вътрешната страна на стъклото и никога не го е виждал с ноти в ръка, т.е. не е и композирал песните си. За да си гениален певец не трябва нито да можеш да четеш ноти, нито да имаш приятен глас.

Изхождайки от факта, че Дитер Болен в миналото си е бил член на комунистическата партия, може да се предположи кой е финансирал неговия „гений”. 

За най-бедните свободния избор на професия е почти немислим, на тях пазара им избира професия - обикновено това, което никой не иска да работи. Все пак по изключение е възможно беден човек с особен талант, да упражнява успешно творческа професия. Често обаче бедни писатели и композитори стават жертва на плагиати. За тази цел в местните вестници или в интернет се обявяват конкурси, продуценти търсят талантливи музиканти. В действителност тези „продуценти” са бездарни композитори, които имат нужния background да издават свои творби, но им липсват идеи, които си ги набавят посредством обявите за конкурси. 

Избора на професия в зависимост от социалния статус.

Докато за комунизма, идеала за общество, в което хората работят според способностите си, а консумират според потребностите си, остава утопия, то за демократичното общество този идеал е реалност. Естествено не за всички негови членове, а само за определен елит - богатите. 

При капитализма гражданите са свободни да работят или нищо да не правят. На богатите не им се налага да работят, за да се прехранват. Избора на професия при богатите се определя единствено от личните им качества, способности и вкусове. 

Грозните стават политици (след успешно преминаване на кастинг пред Билдербергската група), ученолюбивите - професори. 

Красивите стават звезди в киното, поп-музиката или моделския бизнес, понякога и във всички изброени области едновременно. Някои от най-нашумелите стават пратеници на добра воля на Агенцията за бежанците на ООН. За спечелване на доверие сред масите, някои от тях имат трогателна биография - имали трудно и бедно детство, били купували дрехите си от Second Hand, били малтретирани или изнасилвани от бащите си. 

Повечето холивудски звезди започват кариерата си още като бебета, а някои от тях даже нямат завършено средно образование. Естествено не защото не са имали време, от ходене по кастинги. За някои от тях „официално се знае”, че били произхождали от бедни семейства и били имали тежко детство, но не се знае официално точната им рожденна дата:

- Mickey Rourke според някои източници е роден 1950, според други 1952. 

- Чарлс Бронсън според някои източници е роден на 03.11.1921 в Ehrenfeld, Pennsylvania, USA, според други източници е роден 1920 или 1922 година. Според енциклопедиите от 1960-те, Charles Bronson се смята за американец от мексикански произход, който започнал кариерата си на 16 годишна възраст, като миньор във въгледобивна мина. След смъртта му става известно че е руснак, който си сменил името и бил с полско-литовско-татарски произход и говорел перфектно руски, литовски и гръцки език. След смъртта му не е погребан, а е кремиран и пепелта е разпръсната. 

На богатите не им се налага да се съобразяват с нуждите на пазара, при избора на професия. За елита на капиталистическото общество не съществува пазарна икономика, за тях съществува комунизъм. 

По-голямата част от хората посещават учебно заведение, без ясната представа какво точно ще работят след завършването му. Работят някаква работа, често с мисълта че е временно, както  проститутките работят „временно” в публичния дом, с надеждата че ще намерят състоятелен господин, който ще се ожени за тях и те повече няма да работят. 

По-голямата част от хората не знаят какво ще работят след 5, 10 или 20 години. Защото при пазарната икономика търсенето на пазара може много бързо да се промени. 

И ако днес има нужда от очни хирурзи, а след една година има нужда от улични метачи, то на тези които си изкарват прехраната с работа, ще им се наложи да се преквалифицират и очните хирурзи ще трябва да си продадат скалпела на битака и с  парите да си купят метла. И това не е проблем за държава, в която гражданите заплащат за образованието си. 

В средствата за масова информация гъмжи от „психологични проучвания”, които говорели за положителните страни на честата смяна на професия. На запад хората средно на 2-3 години били сменяли местоработата си, та даже и професията си.

В своя труд „Understanding Mobility in America”, икономиста от American University - Tom Hertz, проучва социалната мобилност в САЩ, която е значително по-малка, от тази в повечето европейски страни. Който е беден, остава при всички случаи беден. Който се е родил на дъното на обществото, според изследванията на Tom Hertz, няма никакъв шанс да се издигне.

В действителност на запад определена прослойка от обществото сменят често местоработата си, сменят квартирата си. И ако са имали неблагоразумието да си купят жилище с дългосрочен кредит, малко преди да погасят кредита, ги уволняват от работа. След 40 годишна възраст вече става трудно да си намерят работа, при което банката кредитор продава жилището им чрез принудителен търг, като за начална, естествено и крайна цена, съдия-изпълнителя определя сумата, която длъжниците дължат на банката. 

При плановата икономика държавата определя от какви специалисти ще има нужда и съответно колко студенти и по кои специалности да приема и да финансира обучението им. 

При пазарната икономика образованието не се планира от Държава и финансирането му от държавата е ограничено. Съществуват частни учебни заведения, като например Нов Български Университет, спонсориран от прословутите „неправителствени” и „благотворителни” организации на Джордж Сорос - спонсора и на Цветните Революции. (Централноевропейският университет в Будапеща също е рожба на Сорос и е първообраза на НБУ.) Нов Български Университет се издържа от приетите, а не от устроените на работа след завършване студенти, по специалности които не са съобразени с нуждите на пазара, а са съобразени едиствено с мечтите на кандидат-студентите и техните родители. 

И при спазване на единственото условие - заплащане на определени такси, студентите получават документ за завършено образование. Независимо дали са посещавали лекции и дали са се явявали на изпити.  И дори да посещават лекции, дали биха могли да научат нещо от преподаватели-дилетанти. А доколко на пазара има търсене на такива специалисти, е проблем на студентите, не на учебното заведение. 

„Не е виновен този който яде баницата, виновен е този който му я дава.” 

Често „специалисти”, завършили Нов Български Университет, за куриозно кратък период реализират главозамайваща професионална кариера, заемат ръководни длъжности, устройват се на престижна и високоплатена работа,  конкурират  успешно завършилите държавни университети. Това създава илюзия у наивните, че образованието в Нов Български Университет е добро. 

Този който може да си позволи за детето си да плаща хиляди за университет с преподаватели от улицата, не би се замислил дали да плати и за професионалната кариера на детето си. При капитализма има всичко, всичко струва пари и ако нямаш пари да си го купиш, сам си си виновен. 

За богатите и техните деца, образованието и търсенето на пазара не играе роля. За богатите, още в момента когато се раждат, се знае че когато порастнат ще учат в елитни университети, но даже и да не учат, ще превърнат хобито си в професия, ще станат известни и велики. Т.е. за богатите не съществува пазарна, а планова икономика. 

Богатите не четат обявите за работа, не ходят по кастинги и не се явяват на интервюта. 

Богатите не си сменят нито местоработата, нито професията. Защото богатите най-често наследяват професията и местоработата от родителите и дедите си. 

С анексирането на България от Евросъюза, се откриват възможности за получаване на образование в Западна Европа и САЩ. Безспорно нивото на образование в Западна Европа и САЩ, не може да се сравнява с това в България. Но само при условие, че българските студенти в чужбина наистина учат, а не преминават обучение по организиране на Цветни революции. 

Освен това завършване на образование на Запад не е така безпроблемно, както в България. Университетите на Запад държат на имиджа си и преподавателите не „дават” изпитите срещу дамаджана сливова или срещу преспиване с млада студентка, както в България. 

Не на последно място стои проблемът с финансирането на образование зад граница. Много българи все още живеят с илюзиите, че някой ще им отпусне стипендии, защото са талантливи. Стипендии Запада отпуска на местни кадри, при особени обстоятелства: изключителни постижения, пълно отличие и т.п. На чужденци също се отпускат стипендии, но при други обстоятелства. Например на българската „историчка” Мартина Балева, фондация "Alfred Toepfer Stiftung" отпуска стипендия, за да отрича Баташкото клане. 

И естествено най-важният въпрос свързан с образованието - трудоустройство след завършването му. Успешно завършено образование в елитен университет, не означава автоматично и успешно трудоустройство, особено в дистопична държава като България. Нужда от специалисти България в момента няма.  

В условията на евроинтеграция, в България перспективни професии са сервитьорка, масажистка, фризьорка, танцьорка, продавачка. За мъжете - шофьор, готвач, охрана, войник, товаро-разтоварач, строителен работник. 

В предвид естеството на тези професии и масовата  безработица в провинцията, в България в последните години се наложи цикличност на местоработата. В периода октомври - май, тези които си изкарват прехраната с труд се преместват в София, а от юни до септември се пренасят по черноморието.

http://www.konzertfilmer.de/alice/Alice-career_choice-bg.html

Автор: lyubomircholakov

За "глобалните олигарси" съдбата на отделните народи е безразлична

 

 

СВЕТОВНАТА ОЛИГАРХИЯ - ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО ПРЕД ЧОВЕЧЕСТВОТО

 

 

 

  

Владимир Якунин

  

В съвременния бързо променящ се свят отново става актуален въпросът за отношенията между държава и общество, за качеството и ограниченията в държавното управление.

Привържениците на неолибералния подход са на мнение, че съвременната развита държава отдавна е ограничена в своите функции, които са присъщи на исторически формираната национална държава. Причината била, че понеже "гражданското общество" имало многобройни обществени обединения и организации за саморегулиране, развита "демокрация" и свобода на личноста, то не се нуждае от архаичната държавна опека.

В същото време привържениците на "силната държава", изхождайки от емпиричния си опит, особено в страните с развиваща се икономика, справедливо посочват, че рязкото стесняване на държавното управление при липса на реални демократични формирования води до нарушаване на социалното и икономическо равновесие, до напрежение и крайни прояви на нестабилност.

Но както фетишизирането на държавата, която трябвало да управлява всички и всичко да й бъде подчинено, така и неолибералният постулат за недопустимостта на държавна намеса в икономическото и социално планиране и развитие, са еднакво опасни.

Освен това в тази дискусия обикновено "не забелязват" нещо много важно: да се управляват пряко всички и всичко не е равно на отговорност за всичко и всички.

Държавата не може да управлява всичко и всички - но отговаря за всичко, което се случва със всички.

Отговорността на държавата се изразява в установяване на правила - закони и нравствени изисквания в общуването.

Неолибералите съзнателно внушават на обществото постулати с ограничено приложение, защото обслужват интересите на една нова класа, която не е съществувала досега. В случая не върши работа използването на традиционни категории за описване на класовата структура на обществото, като например "терминът буржоазия" в марксисткия речник. Глобалният свят изисква нова представа за класите.

Трудно е да се измисли название за тази нова класа, която излиза на сцената. Но вече може да се обрисува портретът й.

1. Преди всичко, отличителна нейна черта е интернационалният й, глобален характер. Сега някои се опитват да стоварят върху правителството на САЩ цялата отговорност за развихрената през 2008 г. системна криза на световния ред (тази криза започна като финансова, прерасна във финансово-икономическа, а сега вече е признавана за криза на цялата система) - но всъщност те преувеличават отговорността на американската държава.

Самите САЩ са заложник на новата световна класа. Ако на тази класа й бъде изгодно, то в един момент САЩ може и да бъдат "пожертвани". Исторически погледнато, световният финансов център вече се е премествал в различни точки по света: от Венеция - в Холандия, от Холандия - в Англия, от Англия - в САЩ. Фернан Бродел много добре описва това движение, и то без да прибягва до "конспиративни теории".

Няма никаква гаранция, че в близко бъдеще не ще се извърши ново геофинансово пре-конфигуриране.

За интернационалния характер на новата световна класа може да се получи представа, като се използва списъка на доларовите милиардери на сп. "Форбс" за 2011 г. Представените в него най-богати хора на планетата са разпределени в 56 страни. Половината от тези страни са извън традиционните граници на западната цивилизация.

Разбира се, американците доминират - повече от 1/3. Но в различни пропорции са представени всички геополитически и цивилизационни зони. Това показва ясно, че тази класа е над-цивилизационна и над-държавна, като само временно се концентрира в някои държави, използвайки ги за свои "временни щабове".

2. Новата класа е съсредоточила в ръцете си критично голяма маса от цялото световно богатство, преди всичко финансов капитал. Общият обем капитали в ръцете на милиардерите, показани във "Форбс", е 4468 милиарда долара. Това е доста повече от резервния валутен запас на която и да било държава по света.

И нито една държава не може да устои, ако тези капитали, съсредоточени в новата класа, бъдат целенасочено използвани против нея.

3. Новата класа изцяло е подчинила информационно-управляващите системи в света (глобалните космически системи за телекомуникация, интернет, спецалните и обществените мрежи).

4. Новата класа практически контролира каналите за виртуалните потоци на финансовия капитал, също както някога Британия контролирала световните търговски пътища. Тук принципно значение има преходът в емитирането на парични знаци (печатането на пари) от държавата в ръцете на частни компании. Решаващият момент е през 1913 г., когато е учреден Федералния резерв на САЩ.

Легитимирането на новия модел на геофинансовите потоци се извършва през 1978 г. с утвърждаването на Кингстонската валутна система. Преди нея парите съответстваха на златото, което ги обезпечаваше. След Кингстон вече можеха да се печатат неограничен брой банкноти. Американската печатница за пари заработи с пълна сила.

Формира се икономика на "сапунения мехур", която неизбежно рано или късно трябва да се спука.

Откъсването на валутата от нейния златен еквивалент (отказът от предишната Бретон-УУдска система) доведе до неконтролиран ръст на фиктивен капитал, който в крайна сметка напълно може да срути реалните икономически сектори ("физическата икономика"). Учестените световни финансови кризи са породени именно от тази система. Бъдещият изход от нея е глобално, световно финансово рухване.

5. Новата класа се стреми към демонтаж на исторически оформените силови центрове. Това винаги става чрез конфликти. И натрупването на безпрецедентни военни разходи от нейна страна (военните разходи на САЩ се повече от тези на целия останал свят, взети заедно; б. пр.) е само доказателство за това.

6. Новата класа разпадането на СССР премина в настъпление. Премахването на геоикономическата системна алтернатива й предостави възможност да налага волята си.

Основни участници в световните икономически процеси станаха транснационалните корпорации, които разпределиха помежду си зони на влияние. Доказателство за натиска от тяхна страна е не само играта с цените на нефта и златото, но и увеличаването на цените на по-значимите стоки в света, включително храните. Този ценови натиск през 2000 г. вече засягаше по-голямата част от населението на планетата. 

7. Анализът на събитията в света позволява с голяма степен на достоверност да се разкрият ключовите цели на тази класа. Преди всичко, тя се стреми към пълна и окончателна победа на "потребителския свят".

Този свят вече е създаден.

В него под лозунга "Търсенето е двигател на икономическото развитие" се извършва глобална занипулация на общественото съзнание и се премахват дори най-малките намеци за духовност, исторически традиции, национална култура и самобитност.

На пръв поглед: какво лошо има в увеличаването на материалното потребление на съвременния човек? Потребителският ръст е индикатор на развитието.

Обаче ръстът на потреблението не може да бъде постоянен фактор за развитие. В историята има доста случаи на провали и дори катастрофи в условията на линеен модел на ръста на потреблението. Много пъти все по една и съща схема се повтарят развитието и гибелта на цивилизационни системи, и то именно в периоди на доминиране на потребителски ценности.

В етапа на появата на империите духовната компонента в мотивацията за дейността и развитието на обществото и държавата винаги преобладава над материалната. Издига се нова ценностно-мирогледна парадигма.

Духовното развитие тегли подире си материалното. Никога не е наблюдавано обратното съотношение.

Но в един момент материалните цели започват да доминират над духовните. Достига се до критичен праг на разрив между материалното и духовно развитие - системата започва да деградира и да се разпада. Достатъчно е малко задържане в динамиката на потребителския ръст, и цялата система на държавност рухва.

Материалният стимул за прогреса е ограничен, а във футурологично отношение води в задънена улица.

Това е предизвикателство спрямо цялата човешка история. Съпоставката между духовното състояние на света и материалния ръст позволява да се твърди, че в основата на сегашната криза са ценностите и мирогледът. Достигнат е исторически максимум в разрива между материалния и духовния потенциал на човечеството. Ясно е, че перспективата е само една: смяна на мирогледната парадигма.

Но обект на консумативно агресивно въздействие днес станаха всички категории граждани - от ученици до старци. Последните "постижения" в тази област въздействат вече върху децата в предучилищна възраст. Неслучайно се появи известната реклама: "Моята козметика е по-добра от козметиката на мама".

Днес на Запад в съзнанието на човека базовите, включително заложените в самата му природа, ценности се заместват с удобни за манипулиране ерзаци. Светостта на човешкия живот, важността на традициите, ценността на семейството и връзката между поколенията, значението на майчинството, признаването на човека като свободно същество, свободата на личността - всичко това се подменя от пропагандата не само на сурогати, но дори на анти-природни отклонения, които чрез масираната им реклама се разрастват до социални пороци, но не биват признавани за такива.

Към такива явления спада пропагандата на безкраен индивидуализъм и пренбрегване на интересите на другите, без значение дали става дума за интересите на човека, живеещ в съседния вход, или за интересите на хората, живеещи в Северна Африка, Близкия Изток, Африка и Латинска Америка, Русия, Индия или Китай. Нападението на НАТО срещу Ирак под лъжливия предлог за наличието на оръжия за масово поразяване дори след признаването от администарцията на Буш и правителството на Блеър, че "информацията" е била лъжа, не предизвика някакви сериозни протести сред американците и европейците. Нямаше искания да бъдат съдени държавните лъжци, виновни за смъртта на десетки хиляди хора. Атомизираното чрез пропагандата на краен индивидуализъм западно общество преглътна и тази фалшификация под предлога за "защита на общочовешките ценности" (тоест, ценностите само на англосаксонската цивилизация).

По същия хипнотизиран начин реагира Западът на войната на НАТО срещу Либия.

Характерна черта на съвременното общество на потреблението е практически пълната бездуховност и аморалност.

Опитите на Запада всички интереси на човека и основата на живота му да бъдат сведени само към трупане и индивидуалистко доминиране по същество са програма за реформиране на човешкото общество в послушно стадо, което покорно изпълнява социални маневри по поръчка на господарите си. Независимо от всички обширни разсъждения за свобода на личността, конкуренция и общочовешки ценности, глобалното общество е длъжно да изповядва само онези ценности, които помагат на управляващите.

С разобличаването на консумативизма като една от главните опасноти пред човечеството са се ангажирали различни мислители от различни цивилизации и религии. Предишният папа Йоан Павел ІІ го определи като опасна форма на радикален капитализъм.

Съпредседателят на Световния обществен форум "Диалог на цивилизациите", футурологът Джагдиш Капур, твърдо противопоставя идеалите на хуманизма срещу глобалното потребителство. В секуларизирания (отделен от Църквата - б. пр.) западен свят такива ценности като вярата в Бога, добродетелта, нравствеността, любовта към ближния, майчинството, запазването на семейството, които са в основата на съхранението и развитието на човечеството, отдавна са сведени до безлични навици, например да се отскача до църквата в неделя. Или пък въобще се профанизират, като например Рождество Христово - празникът на раждането на Иисус Христос; победата на духовното начало у човека се свежда до период на масово потребление на различни стоки - от рекламираната от Санта Клаус тоалетна хартия до скъпи предмети на разкоша.

В руслото на подобни мутации на ценностите е и такова явление в социалния живот като агресивната пропаганда на т. нар. "сексуални малцинства".

Разпасана пропаганда на хомосексуализма е заляла информационните канали. Сякаш глобалното общество няма по-важен проблем от защитата на интересите именно на тези "малцинства".

По оценка на медицински експерти генетичните отклонения, водещи до появата на необичайна сексуална ориентация на човека, в природата са около 4%. Но ако се степенува активността на представители на тази група в медиите, шумът около акциите им и т. н., се създава илюзията, че всъщност нормалните хора скоро ще се превърнат в "малцинство", което, разбира се, е невъзможно.

Когато на 17 май 1990 г. хомосексуалността беше изключена от Международния класификатор на болестите, едва ли някой е предвиждал, че скоро ще се стигне до пропагандата на хомосексуалните отношения като "нормално" явление. Към тази сфера вече биват тласкани млади хора, които съвсем не са девиантно настроени и спрямо които, особено в средите на шоу-бизнеса, се извършва неприкрита социална принуда.

Същото е и с разпространението на педофилията. През последните 10 години броаят на всевъзможните организации на хомосексуалисти в света нарасна от 40 на 400. Тези отношения открито се пропагандират чрез реклама на различни представители на тази група в шоу-бизнеса, а сега и в политиката. Появиха се нови термини «LBG» и «GBG», тоест "лесбийка, съответно гей, до края на университета".

На малцина им е известен произходът на думата "GAY". Всички са свикнали, че така на английски се наричат хомосексуалистите. Но в САЩ още през 1986 г. един познат американски професор ми обясни, че това е абревиатура на трите английски думи  «good as you» - "добър съм колкото теб", но целта на движението за права на "малцинството" е «BETY» - «better than you», т. е. "по-добър съм от теб".

Западното общество се отнася снизходително към разпространението на това явление, един вид: "Като пораснат - ще им мине". Това е много опасно заблуждение, понеже се насаждат определени социални модели на консумативизма, което води до деградация и преформатиране на личността, стесняване на природната човешка среда на обитаване, в това число до намаляване раждаемостта и демографска криза.

Разбира се, аморално е да се преследва човек само, защото е "друг". Но не е ли още по-аморално да се издигат като норма грешките на природата и да се позволява развитието на социален хомосексуализъм, при който в ненормални от природна гледна точка сексуални отношения биват въвличани нормални млади хора, дори деца? При това се използват методите на социалния и психологически натиск.

И това отново се прави напълно съзнателно. Първоначалната основа на този процес е малтусианската теория за пренаселването и опитът да бъде намерен начин за съкращаване на раждаемостта, преди всичко в държавите от т. нар. "златен милиард" хора, тоест САЩ и високоразвитите страни в Европа. Известно е, че в края на ХVІІІ в. Томас Малтус препоръчва, с цел да се намали броя на населението, да не се полагат грижи за чистотата сред бедняците, а напротив - техните улици да се строят тесни, за да разпространяват по-лесно зарази и да се върне чумата. Явно чрез такива организации като Римския клуб идеолозите на въпросната класа са отишли още по-нататък и са мобилизирали съвременни, усъвършенствани малтуси и ницшета. Може да се предположи, че те наистина са изработили "перспективен модел" на "глобалното общество" с модернизирано "световно правителство" и съответна програма. В този случай действително никаква човешка и цивилизационна индивидуалност не може да бъде приемлива. Приемлива е само глобализацията.

Но, за разлика от многообразния свят на равноправни цивилизации, които си взаимодействат във формата на диалог и взаимно признаване, пълната унификация може да създаде само свят на тотално управление. Човечеството е заплашено от тоталитаризъм в планетарен мащаб.

Писатели-фантасти като братя Стругацки, А. Беляев, С. Лем, А. Хейли, А. Кларк, А. Азимов, описващи различни видове бъдещи общества - от комунистическо до постядрено, сега ни приличат на пророци, още преди десетилетия предсказали характерните черти на днешния свят.

Един от ефективните начини за глобално потискане на инакомислието са управляемите икономически кризи, които смениха стихийните кризи от епохата на ранния капитализъм.

Безпристрастният анализ дори само на последната финансово-икономическа криза показва, че на практика отказът от златния еквивалент в световните финансови операции е довел до създаване на неконтролиран и дори де факто недържавен център за емитиране на резервна валута, който център дава на тази класа огромни предимства при форматирането на глобалния свят. Чрез чудовищната разлика между цените и производството (съотношението на световните финанси към световния брутен продукт е 10:1), чрез собственосттта върху емисионния център на световната резервна валута (долара), използването на "виртуални пари" като различни деривати и финансови производни инструменти, тази класа създаде мощен механизъм за финансово управление на глобалната икономика и за задълбочаване на неравенството между развиващите се страни и държавите от "златния милиард". Икономическите отношения между тях може да се сравнят само с периода на ранната колонизация, когато ценните стоки от развиващите се страни били разменяни за стъклени топчета.

Днес "топчетата" са хартиени и със зелен цвят.

8 Признак на тази класа е и узурпирането на политиката за "защита на околната среда" в глобален мащаб. Темата за екологичните заплахи активно се използва в трудовете на "Римския клуб". В първите изявления на представители на тази организация от началото на 1970-те години навлизането във фаза на глобална катастрофа се прогнозираше за 20-те години на ХХІ-ви век. Патосът на серията аналитични доклади на Римския клуб се определяше преди всичко от несъответствието между ресурсите на Земята и увеличаващото се население. Препоръките за "ограничен растеж", за преход към система на различни функции за различните световни региони предполагаха глобални политически промени. От тези доклади следваше, че равенството в глобален мащаб е невъзможно, защото ресурсите на планетата са недостатъчни.

Теорията за "ограничения растеж" фактически утвърждаваше неравенството между държавите. За едни - свръхпотребление, за други - ограничения, за трети - минимум. Издигна се идеята за "многоетажното човечество". Съответно се налагаше да бъдат контролирани "долните етажи".

Във връзка с това безпокойството за екологията често се оказваше само предлог за защита на икономическите и политически интереси на новата световна класа.

Действително, не е нужно човек да е учен-климатолог, за да забележи гибелните резултати от хищното отношение към природата. Озоновите дупки, запустяването на плодородни земи, болестите поради замърсяването на обитаемата среда, недостигът на вода, природните катаклизми и техногенните катастрофи - всичко това наистина създава опасност за оцеляването на човечеството.

Какво се предлага за справяне с тези проблеми? Намаляване на изхвърлянето на вредни вещества в атмосферата, използване на енергоспестяващи технологии и възобновяеми източници на енергия. Разгръща се мощна кампания против атомните електростанции и т. н. На пръв поглед е налице доказателство, че западните страни са осъзнали опасността от грубото насилие върху природата.

Но в такъв случай защо САЩ отказаха да се присъединят към Киотския протокол за ограничаване на емисиите от вредни газове в атмосферата? Или пък услужливо поднесеният отговор на въпрос как развиващите е страни ще преодолеят недостига на енергия: ами много лесно, като купуват най-модерни технологии от западни фирми... И понеже това са много скъпи технологии, Западът е готов да предоставя кредити, които ще поддържат неговото развитие, а развиващите се страни ще изпаднат в още по-голяма зависимост. Ето още един мощен лост за глобално управление.

Преди няколко години на конференцията «Global Business Policy Council» беше приведен интересен пример. В борбата си за запазване на екологията Швейцария отказа да купува произвежданите от перуански селяни плодове и зеленчуци. Резултатът беше, че 15 хиляди селски семейства се разориха и хората останаха без средства за съществуване.

Подобен ще е и резултатът от създаване на "нов глобален свят на потребление", където, от една страна, собствените граждани са "програмирани" да вярват именно в тази анти-парадигма на развитието - а развиващие се икономики да бъдат стиснати в клещите на ресурсните, икономически и политически интереси на "висшите представители" на западната цивилизация.

Уместно е да се подчертае, че за тази класа, която може условно да бъде наречена "глобална олигархия", са абсолютно безразлични както съдбите на повечето граждани в развитите страни, така и още по-малко съдбите на цивилизациите и народите от Латинска Америка, Африка, Азия и Изтока.

Именно затова сега "глобалните олигарси" толкова спешно и агресивно се опитват да потъпчат всяка духовна и социално-икономическа съпротива, независимо дали тя се оказва от Ирак или Иран, Либия или Сирия, Русия или Куба и т. н. Точно по същия начин, прагматично, те се отнасят и към формирането на нова глобална система на отношения с Китай, Бразилия, Индия, Русия и други развиващи се икономики. Те нямат намерение да чакат спокойно Китай да стане първа икономика в света, а Индия и Русия да надминат страните от "златния милиард". Затова и самата идея за диалог между цивилизациите и за многополюсен свят е опасна за тази класа. Те могат да й противопоставят само конфронтации, военни конфликти и един свят, разделен от предразсъдъци и страх.

Ето защо е толкова важно да се организира борба за признаване на равенство между цивилизациите, между техните културни и духовни наследства, за правото им на избор на самостоятелен път.

 

Превод: Л. Чолаков
   

www.ruskline.ru

Автор: zahariada

Реалното съществуване на злато не е важно, важни са само счетоводни записвания

Източник

Когато в новини тази седмица доклади съобщават, че Германия между 2000 г. и 2001 г. на хиляда тона злато репатрирани техните резерви на Централната банка на Англия, и в следващите три години се ще да репатрират на Фед на Ню Йорк 150 тон злато, възстановяващи участниците реализира че музиката спря за дълго време, и са започнали да вземат своите столове физическо злато.

В момента тя е неизбежна, че лавината от централни банки, хедж фондове и заможни инвеститори по целия свят ще последват примера на Венецуела и Германия, както и да изисква физическа доставка на тяхното разпределение (заложил отново) злато.

На изненадващо слаби и безплодни опити да се спре на неизбежна атака на искания, искания и заявки за доставка и репатриране, CNBC редактор Джон Карни е освободен на редакционната, който твърди, че това, което има значение не е дали на Фед на Ню Йорк злато свод или, че Банката на Англия вместо злато, пълни с волфрам, или е дал заем или заменя с нещо друго, или дори дали тя изобщо съществува - единственото нещо, което има значение, е на Фед счетоводна документация, в която се заявява, че има злато:

В действителност, няма никаква стойност за грам, продължава на ФЕД на Ню Йорк злато германската централна банка, или какво го почистите. Ако Фед казва, че е там, това е добре за всички практически цели, за които може да се наложи. Тя може да бъде продаден, като се има предвид, дълг, използвани като обезпечение, които се използват за покриване на задължения и за банковия капитал, независимо от това дали съществува или не.

Карни след това се предприемат, за да се уверя, че златото не обслужва реалните проблеми, освен ако Бундесбанк няма да отидат в бизнес за производство на златен часовник:

Действителната наличност на злато няма да има йота разлика, освен ако Централната банка на Германия е решила да използва злато в някои практически, някои не целите на паричната, например, реши да направи часовника.

CNBC искал да се предполага, че инвеститорите са важни, не са действителни физически златни резерви в централната банка, и пише за тях в книгите си:
вни цели реалното съществуване на злато във Форт Нокс или Федералния резерв в магазина няма значение. Значение тук е воденето на отчетност. Така че, докато Фед казва, че Бундесбанк има злато ценности X, Бундесбанк може

За почти всички възможни операции да действа, както ако той е собственик на златото, дори ако по някакво чудо да попадне в усвояването на злато галактическа черна дупка.

Най-малкото, Карни рационално достатъчно, за да признае това, което се случва, когато тя е по шевовете:

Сигурен съм, че Бундесбанк го разбирам достатъчно добре, дори и ако той не разбира немски съд. Няма нищо, което биха могли да се възползват от проверката на златото. Ако той е там, и чисти, няма разлика при условие да не знае за това. И ако златото не е, че същият резултат може да бъде хаос, тъй като доверието в централните банки за златото депозитари се изпари мигновено.

Дим без огън. Въпреки това, вместо да проучи, от дим, CNBC преструва глупав, и отрича самото отсъствие на дим.

За съжаление на Федералния резерв и Централната банка на Англия, Уго Чавес, и сега германски съд, наречен предстоящото лавина от искания за връщане на физическо злато и репатриране.

Автор: bgzemia

Изтребват ни ежедневно, методично и злоумишлено с отровни храни! – с видео Коментар на БГземя:След 1989 година България е вкарана в криминален период на развитие като над българина се провежда духовен геноцид, хранителен геноцид и икономически геноцид, в резултат на което сме на първо място по:
-ракови заболявания,
-най-ниска раждаемост,
-най-голяма миграция,
-най-нисък стандарт на живот
-и най-голяма корупция в рамките на ЕС.
  Безконтролно ни се пробутват гмо-храни (генно изродени храни),а на искането ни да бъдат забранени тези храни  от правителството ни заплашиха,че ЕС щял да ни накаже с голяма глоба защото сме искали да ограничим движението на "стоката". Тази стока е много по-опасна от  наркотиците и е най-голямото биологично и психотронно оръжие за масово и незабележимо поразяване на всеки човек, който консумира такава храна. Преди няколко години ето коментар на Президента на Русия 2000-2008 г В.В.Путин относно предложение на неправителствени организации по повод генетично модифицираните организми и хранителни продукти ,които съдържат ГМО:
    „Един от проблемите, с които сега се сблъскваме в хода на преговорите за присъединяването ни към СТО(световна търговска организация) се състои в това,че ни задължават да се откажем от нашето право да информираме нашето собствено население за продуктите,които са получени с помощта на генното инженерство. Едно от главните условия, които изискват от нас някой страни ,с които  сега водим (завършваме) преговорите е да се откажем да информираме населението за ГМ-продуктите. И вие се досещате кои са тези държави…Но ние все така ще настояваме за промяната на тези норми,които предлагат неправителствените организации”
В същия стил са и декларациите,които комисията ,отговаряща за безопасността на храните съдържащи геноцида ГМО в България е длъжна да подписва.Забележете - "длъжна"- за още  подробности тук  И между другото изобщо не ни беше трудно да се досетим,че тези условия ги е поставил световния терорист- сащ

(Първото видео, вече липсва?!)

Автор: podvodni

Автор: podvodni

Онзи ден, на 29.11, бе запален МОЛ "София". За втори път. Първосигнално погледнато в тази новина няма нищо интересно. Същият този МОЛ, горя един път в началото на тази година. Сега, както и тогава горя фасадата. Изглежда, че най-старият МОЛ започва да дава фира. Също така е много странно съвпадението, че тези дни има планирани откривания на нови два МОЛ-а в София. Отчитайки всички тези фактори можем да предположим, че става въпрос за лошо изпълнение с некачествени материали с оглед на ниски разходи и големи печалби, нехайство при експлоатация отново за спестяване на разходи и конкурентна борба за клиенти. Най-хващащата окото версия е за преднамерени действия на конкуренцията, като, разбира се, не бива да изключваме и останалите. А бе, в общи линии чисто балгарска работа - Балкански тарикатлък.
Дали? 
Ако погледнем от друга переспектива на случилото се, ще установим една потресаваща картина. 
На първо място впечатление прави датата на възпламеняването на МОЛ-а - 29.11, което номерологично пресъздава комбинацията от цифрите 11.11. Също така отново по номеролиген начин се прави аналогия с 9.11 което ни насочва към култовата дата от 2001 година когато ГОРЯХА кулите близнаци. Самите кули, обяснено не на едно място, пресъздават идеята за междупространствен портал, което от своя страна ни връща в деня (по-точно - ноща) на възпламеняванета на МОЛ-а. Комбинацията от цифрите -11.11, също е носител на идеята за портал към по-висше сазнание, знак за възнесение и т.н., което си е чиста алабалистика с оглед на целите на ритуала. Навярно вече ви стана ясно, че мнението ми за пожара в МОЛ-а. Това си е чиста проба ритуал, с конкретна цел. Едва ли е случайност, че същият този МОЛ горя на 01.01 тази година. И отново на повърхността изкача цифрата 11. Понеже зная, че не съществуват никакви случайности и още повече случайни съвпадения, всичко това, ми дава яснота на погледа, че тези палежи са съзнантелно планирани. Самият МОЛ не е от най-силните и атрактивните та да представлява конкурентна пречка на останалите му събратя. Но той е специфичен по една много проста причина - носи името СОФИЯ. На пръв прочит това е името на нашата столица, което е лицето на нашата държава и нейната икономика. Също така СОФИЯ (МЪДРОСТ) е майката на ВЯРА, НАДЕЖДА И ЛЮБОВ.
Май забравих да спомена че времето между двата пожара е точна 333 дни. 

Именно около пожара на МОЛ-а се случиха някои интересни синхроничности с мен.

На 28.11 получих едно писмо. Принтвам го в оригиналният му вид:

_______________________________________________________________________
" Забелязах, че отдавате значение на цифри и дати и ги тълкувате по интересен начин. Как бихте изтълкували това събитие от 2011( ако имате време)? На мен ми направиха впечатление цифрите- 88, 77, 11, 55. За съжаление аз не умея да виждам зад цифрите, ако им

Friday, 15 July 2011 ARTICLE: The Sinking of the "Bulgaria" (2011)   Death toll reaches 88 in Bulgaria Russian riverboat disaster   Vessel: Passenger Ship "Bulgaria" Year: 2011 (July) Place: Tatarstan, Volga River, Russian Federation. Incident: Sinking. Casualties: 77 Adult fatalities, 11 children.  Cause: Age & Maintenance of Vessel / Overcrowding / Heavy Weather.    On 11 July the vessel "Bulgaria" was sailing, heavily overcrowded, when it rolled, allowing water to rush into the internal spaces, causing the vessel to sink. It took just three minutes to sink leaving almost 200 people overboard and trapped inside, two miles from land.   One of the most tragic reports from the incident was that two nearby vessels sailed past and refused to offer assistance to the survivors. It noew appears that legal proceedings will be issued against those two ships by the Russian government.   The ship was 55 years old and its construction meant that any water ingress to internal areas was fatal (there were no seperation comprtments in the hull). The extrememe overcrowding would not allow it to stay upright in the weather it experienced. Investigations into this tragic accident are ongoing.."
________________________________________________________________________

Та според тази информация, на 8.07.2011 година, в река Волга е потънал круизният параход "България". Този параход се е връщал от посещение в град Булгар. В град Булгар, всяка неделя е посещаван от множество хора поради причината, че е голямо религиозна средище.
В крайна сметка останалите оцелели в трагедията е 78 души от общо 189. 111 души загинали. 
Тук няма да тълкуваме цифри и тяхното значение. Ще обърна внимание на други неща. 
Кой и защо се гъбарка с нас?
Първо ще започна с нещо странично.
Вчера,30.11, присъствах на едно събиране където получих малко допълваща информация. Та, там научих, че Бейнса Дуно ( Петър Дънов) е казал следното:
"България е мястото, където душите се прераждат след доста чакане на опашка" , което ясно показва, че на територията на нашата страна се учат уроци от по-висок клас и тези които са се справили успешно получават висока степен в училището на живота. Ако можем да сревним тази степен с материална класификация, то тя би следвало да отговаря на Бакалавър. На нашата планетка има още 2 държави с подобен статут - Украйна и Сомалия.
На Земята не се получава магистърска степен, тя се получава на друго място в друга система.
Наистина, физическият живот в нашата страна никак не е лек, но това е съобразено с уроците които всеки един от нас е пожелал да научи. Чували сте да се казва, че нашата страна е благословенна, под трона на БОГ, сакрална и какво ли още не. Но погледнато от възприятието на материализма всичките тези определения изглеждат като една голяма тъпня.
Само че, идеята не е за материалният свят.
Именно поради тази причина, на нашата страна и народ се отделя особенно внимание.
Преди много-много години, една жена бе поела път за разкриване истинската същност на народа и територията ни. Но тя бе убита. Людмила Живкова бе наистина заплаха за "ЕЛита" и неговите лъжи. Поставила началото на ракриването на истината, че реално, Българи = Траки, тя би предизвикала тотална ревизия на Европейската и Азиатската история. Лъжите и манипулациите биха се сринали като картонена кула. Въпреки, че това бе доста нежелетално, то не бе голямата опасност. Немислимо бе да се остави да рови. Ами ако в процеса на търсене бе отишла много по-дълбоко? 
Живкова трябваше да умре, за да се предотврати всякаква опасност в зародиш. 
От този момент на татък започва и похода на "ЕЛита" срещу нас. 
Ритулното убийство на Татяна Титянова, "свалянето" от власт на Т.Живков, унищожението на икономиката, ритуалното убийство на Росица и Христина Белнейски, разрешението на продажба на земя на чужденци,потъването на кораба "БЪЛГАРИЯ" в река БОЛГА (Волга), връщащ се от град БУЛГАР в Татарстан ( с намерение да си върне старото име  БЪЛГАРИЯ), ритуалният атентат в Бургас, България (Б.Б) по време когато премиер е Б.Б., детето инвалид което придружаваше нашите спортисти на мега ритуалът в Лондон, запалването на същият огън на връх Шипка 2 дни след закриването на ОИ в Лондон и концертът на монарх - певицата Лейди Гага същият този ден в зала Арена Армеец (АА), мистериите около смъртта на патриарх Максим, представлението на УолтДисни на лед в деня на неговото погребение под култовото заглавие "НЕКА ПРАЗНУВАМЕ" отново в зала АА , горенето на МОЛ "СОФИЯ", толелирането на престъпността във всичките и измерения, поощряването на циганският етнос и неговата раждаемост, независимо от неговите издевателства над Българите и за сметка на Българите. 

Всички нези ритуали, осъществявани на определин дати с преобладаващи 9-ки и 11-ки, имат една единстевна цел - да ни приковат в тази дуалност. Във времената на новата епоха, новият бактун, ерата на Водолей, те искат ние да останем във старата парадигма. В ниските вибрации. В противопоставянето между нас. В гоненето на вятъра.
Хора, срещу нас се води ВОЙНА !
И в тази война предатели са тези на които сме гласували доверие да защитават нашите интереси. Привидно ни се предлагат два изхода - или да останем в ниските вибрации и старата парадигма или да бъдем унищожени, което е едно и също. Един и същи път.
Тук, на тази земя е университета на живота и наш свещен дълг е да не позволим да му блъде отнет лиценза, така както бе отнет лиценза от Израел и евреите, преди 2000 години.
Това е правилният път, но те не желаят да вървим по него.
Много заблудени наши сънародници се отвръщават от народа от който са произлезли, наричайки ни Андрешковци. Но винаги ще се намери някой Андрешко, който да остави тунеядеца насред блатото точно когато е на една ръка ръзтояние от гърлото на "жертвата", нарочена за наказание за назидание, и ще се исмее ехидно в тъмнината.
Прочетете отново и отново разказа на Елин Пелин !
И докато го четете и препрочитате си спомнете за Татяна Титянова, сестри Белнейски, кораба "България", опожареният МОЛ "София" и нашият предателски политически и бизнес "ЕЛит".

Не се препоръчва на лица под 18 и хора със слаби сърца, болни нерви или други - по - сериозни здравословни проблеми!

ЦЯЛ ЖИВОТ БЛЪСКАТЕ КАТО ХАМАЛИ В ТАЯ ДЪРЖАВА

Автор: varg1

ЕДНИ МОИ ПОЗНАТИ ОТ ВЕЛИКОБРИТАНИЯ ИМАЛИ НЯКАКВА СИ СИНЯ КАРТА,КОЯТО ДАВА ПРАВО ДА РАБОТИШ В КОЯТО СИ ДЪРЖАВА ПОИСКАШ.
А В БЪЛГАРИЯ НЕ МОЖЕ В СОСТВЕННАТА СИ ДЪРЖАВА ДА РАБОТИШ.

(Ето и кой вече, съвсем официално и безцеремонно, се е самопровъзгласил са "господар на Планетата", а не само отдавна - толерирано от нас, на бивша "България"...)

Автор: borsi

Голямата железопътна спекулация в Лондон

След големия балон с компанията на Южните морета от 1720 г. Лондон е разтърсван предимно от кризи с държавни облигации. 1748 (война за австрийското наследство), 1753, 1762, 1781, 1784 (криза от разходите за войната в Америка), 1798, 1812, 1815 (100-те дни на Наполеон), 1820, 1825 и 1841 г. Това са години предимно свързани с държавни проблеми, но към тях особено в по-късния период се примесват и проблеми с борсово търгувани дружества.



Докато на бойното поле при Ватерло се води битка, на борсата в Лондон се води друга

В края 18 ти и в началото на 19 век компании за строеж на пътища и канали привличат вниманието на инвеститорите. Поради популярността на водния транспорт, компаниите за строеж на канали бележат по-голямо повишение от тези за строеж на пътища, макар последните да са по-евтини за строителство. В 1825 г. борсата се срива и помита както компании за строежи на пътища и канали, така и банки. Това е и международна криза, защото ставащото в Лондон събаря пазара в Ню Йорк, Париж, както и в новообразуваните държави в Латинска Америка. Вследствие на кризата до 1834 г. фалират 13 държави предимно в Южна Америка и  дежурните - Испания, Португалия и Гърция. Икономическата криза достига своя апогей зимата на 1831-1832 г. когато Англия е изправена на нож и освен икономическа е под пресата и на политическа криза, която се разминава благополучно. Следващите години са сравнително спокойни, а спадането на лихвените проценти от страна на Банк ъф Ингланд спомагат борсовия пазар да се съвземе и да се надуе нов балон на пазара. Най-вече този с акциите на железопътните компании.   Индустриалната революция е в ход, но е нужен транспорт. Конската сила вече не достига, а каналите макар и евтини за превоз, са скъпи начинания и зимата се случва да замръзнат. Решение на проблема дават железниците. Релсите се използват отдавна, първо дървени, а в 1767 е пусната първата линия с железни релси и вагони теглени от конска тяга. През 1804 парният локомотив на Ричард Тревитик тегли влак по трамвайна линия на металургичния завод Пенъдарен, в близост до Мърдър Тидфил в Уелс. През 1808 Ричард Тревитик прави модел на локомотив, наречен „Catch Me Who Can” който развива невероятната за времето скорост от 30 км/ч. и е представен на специална церемония в Лондон.



Първият комерсиален успех на парен локомотив е зъбчатия локомотив построен за теснолинейната железница Мидълтънпрез 1812 година, а в 1814 г. Джордж Стивънсън създава първия си рудничен локомотив - „Блюхер“. Още в 1810 г. в Англия има вече 300 мили железопътни релси.  Стивънсън изиграва основна роля в развитието и широкото разпространение на парни локомотиви, както и поставя стандарта за ширина на релсите ползвам и днес в почти целия свят без Русия, САЩ и Япония. Парата постепенно се налага и въпреки, че по първите железни релси се движат както коне така и парни локомотиви последните доказват силата и бързината си. По време на първия бум между 1824 и 1825 г., възникнали 20 дружества с общ капитал от 13.5 милиона лири. Кризата от 1825 г. помита част от тях, а октомври същата година фалират и 5 провинциални банки, които с фалита си предизвикват срутване на доминото и още 70 банкрута, а до края на годината общо фалиралите компании в кралството са 1 231.  Първата пътническа междуградска линия, Ливърпул - Манчестър (L & MR) е открита през 1830 г. и ползва изцяло пара както за пътническите така и за товарните превози.  На церемонията се събира хилядна тълпа, присъства победителят при Ватерло, водач на консерваторите, херцог Уелингтън, всички викат “Ура” и дори смъртта на член на парламента блъснат от локомотива не може да помрачи еуфорията. Стартът е даден, а новата технология предизвиква смайване сред обществото подобно на това от възможностите на компютрите и Интернет в 90-те години.



Откриването на L & MR

Между 1830 и 1840 г. все още има икономически проблеми, както и анти-железопътни протести, но последните все повече намаляват, а в края на периода Банк ъф Ингланд намаля още лихвените проценти и в 1840 г. страната е на гребена на икономическата вълна. Още в 1825 г. е отменен закон за борсата които е въведен след борсовия крах от 1720 г. и се развихря търговия с акции невиждана от повече от 100 г. Индустриалната революция довежда до рязко увеличение броя на средната класа и богати домакинства, много от които стават членове на процъфтяващата класа инвеститори във Великобритания. Нови бизнес начинания, включително железопътните линии, вече може да набират капитал от сравнително добре образовани класи инвеститори, вместо единствено да се разчита на капитал предоставен от банки, богати аристократи и индустриалци. Железопътните компании стават един от най-агресивните в набиране на капитал и масите с готовност се отзовават на повика на новото, модерното и новите технологии. За разлика от много други страни в британското правителство следва политика на не-намеса в железниците и оставя строежа, експлоатацията им в частни ръце и не иска да се занимава с регулации за да не спира процеса. Няма ограничения за броя на железопътните компании и въпреки, че според закон, проспектите им следва да минат през парламента, то и много от парламентаристите гледат през пръсти на това тъй като самите те са с двата крака в спекулациите с ценни книжа на железниците. Либерализмът дава криле на новото и компании, ЖП линии и дружества никнат като гъби. Инвеститорите могат да закупят акции само срещу 10% депозит и не закъсяват да се възползват. В спекулации се впускат и личности като Сестрите Бронте, Чарлз Бабидж, Джон Стюарт Мил, бъдещият премиер Бенджамин Дизраели, Чарлз Дарвин, Уилям Гладстон и много други. Това което е интересно да се отбележи е, че в този бум отсъстват големите банки и най-едрите на борсата.



Индекс на цените на британските железопътни акции

В тези спекулации не участват банки като Беринг Брадърс и Рикардо, а иначе ловкия Натан Ротшилд много бавно свикнал с мисълта за железниците. Напротив средната класа и новата буржоазия с удоволствие влагали пари, а ловки предприемачи като Джорж Хъдзън придобиват по-малки компании и се стремят да окрупнят печалбите си и да създават регионални монополи. В един единствен ден, 16 юли 1845 г. са дадени разрешителни за 64 нови компании с капитал от Ј 13 милиона. Банк ъф Ингланд качва лихвените проценти, но инерцията продължава още известно време. Всички са ангажирани в бума, а в много фабрики се внасят работници дори от съседни страни за да се смогне с поръчките. В 1846 г. са приети 272 акта на парламента за целите и включването на нови железопътни компании, които обещават общо 9,500 мили (15 300 км.) нови линии. Някой инвеститори обаче вече са разколебани. Печалбите на много от компаниите не са очакваните, а по-умните спекуланти, малко на брой продават на гребена на вълната акциите си, а още по-малка част от тях откриват къси позиции с отложена доставка на акциите си. 1845 е лоша година за селското стопанство и една не малка част от спекулантите се насочили към търговия със зърно, което снижило обемите на фондовата борса и допълнително подкопало повишението на акциите. Хърбърт Спенсър тогава млад инженер успява да убеди баща си и семейството му продава акциите си на върха на балона, но не такава щастливка е Шарлот Бронте с нейните акции от York & North Midland Railway които от Ј 120 падат до Ј 20. С изостряне на борсовия спад много от дружествата изискват останалите 90 % от парите си по акциите от инвеститорите. Някой плащат и потъват със спада на акциите, други не, тъй като са заложили почти всичко за тези свой 10 % маржин. Много от железопътните компании фалират, други са окрупнени и глътнати от конкуренти, а една не малка част въобще не стигат до пускане на локомотив на релси и не излизат от идейна фаза или първоначални инвестиции. Англия е осеяна със започнати и недовършени линии, мнозина губят работата си което повлича и други сектори в криза. Кризата помита и останалия свят, като само в Хамбург има 128 фалита.



От борсовия балон има полза. Само между 1840 и 1846 г. са построени около 10 014 км., което дава силен и по-нататъшен импулс за индустриализацията на страната, развитие на търговията и прогреса. Във Великобритания, практически целия капитал - като изключим вложението на правителството в размер на Ј 100 000 в първата линия Ливърпул - Манчестър - за железопътното строителство е дошъл от частни източници, предимно физически лица. Това е за разлика от навсякъде другаде в света, включително и САЩ, където правителствата са силно ангажирани във финансиране на изграждането на тази инфраструктура. Спекулациите със железниците не са само в Англия. Интерес има към тях и по борсите в Париж, Виена, Берлин и към 1850 г. в света са построени над 50 000 км. железопътни линии много от които работят и до днес почти без изменение. Без парите на спекулантите, без алчността и надеждата за печалба, това щеше да е невъзможно.  




FOREX (ФОРЕКС), АКЦИИ, ФЮЧЪРСИ

The End of Jewish Power Friday, November 30, 2012 at 11:44AM Gilad Atzmon

By Gilad Atzmon

Israel suffered a humiliating defeat at The UN yesterday. The nations of the world stood up and said NO to the Jewish state - NO to Israeli occupation, NO to Israeli human rights abuse, NO to Jewish racism. In effect, they stood up and confessed to serious Zio-fatigue.

Despite Jewish success in constantly reminding Europeans of their tormented past, Europe yesterday delivered itself of its guilt and Israel’s European allies such as Germany, France, Britain and Italy also delivered a clear messages to Israel – they are right out of patience. This is a very good news indeed.

But interestingly, this united opposition to Israel is not in response the Israeli strength. On the contrary, it is actually a reaction to Israeli weakness. In the last few months we have seen the complete and final eradication of the famed Israeli power of deterrence. For months, Israel gave the impression that it was ready and willing to attack Iran nuclear facilities, only to have to admit, even to itself, that it lacked both the means and guts to do so. Israel then launched a lethal attack on the people of Gaza. It called up 75.000 IDF reservists, only to find out that it didn’t have the stomach to face Palestinian resistance.

So, just as Israel is learning to admit to its own cowardice, the rest of the world is at last finding the courage to realise that it can well do without a Jewish state that is nothing but trouble and a grave threat to world peace.

In spite of the powerful Jewish lobby, the Zionist-controlled media and Wall Street, the Jewish state and its Zionist backers have proved to be impotent. It may have the desire, the hope and even the pathos, but it just ain’t stiff enough to deliver.

The Wandering Who? A Study Of Jewish Identity Politics, power  and collective impotence...
 Amazon.com  or Amazon.co.uk

http://www.gilad.co.uk


Ориентировъчен превод:


Краят на еврейската власт
Петък, 30 ноември 2012 в 11:44 AM Гилад Atzmon

С Гилад Atzmon

Израел претърпя унизително поражение на ООН вчера. Народите на света се изправи и каза "не" на еврейската държава - НЕ на израелската окупация, НЕ на израелската нарушение на човешките права, не на еврейски расизъм. В действителност, те се изправи и призна за сериозен ZIO умора.

Въпреки еврейски успех в постоянно напомня европейци на измъчената си минало, Европа вчера се предаде на неговата вина и европейските съюзници на Израел като Германия, Франция, Великобритания и Италия също отправи ясни послания към Израел - те са от търпение. Това е наистина много добра новина.

Но интересното е, че тази обединена опозиция в Израел не е в отговор на израелската сила. Напротив, той всъщност е реакция на израелския слабост. През последните няколко месеца сме свидетели на пълно и окончателно ликвидиране на известния израелски силата на възпирането. В продължение на месеци, Израел създаваше впечатление, че е и готов да атакува иранските ядрени съоръжения, само трябва да признаят, дори самата, че липсват средства и смелостта да го направят. Израел започна смъртоносна атака срещу хората от Газа. Той призова 75,000 IDF резервисти, само за да разберете, че не имат куража да се изправят палестинската съпротива.

Така че, точно както Израел се учи да признае собствената си страхливост, а останалата част на света е най-накрая намери смелост да осъзнаем, че може да се направи без еврейска държава, която е нищо друго освен неприятности и сериозна заплаха за световния мир.

Независимо от мощния еврейското лоби, ционистки контролираната от медиите и Wall Street, еврейската държава и нейните ционистки поддръжници се оказаха импотентен. Тя може да имат желание, надежда и дори патос, но тя просто не е достатъчно твърди, за да достави.

Неуспокоеният Кой? Проучване на еврейски Политика Идентичност, електроцентрали и колективното импотентност .