2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. varg1
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. deathmetalverses
14. samvoin
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. mimogarcia
8. samvoin
9. bateico
10. sekirata
Публикувано: 17 дек. 2012, 10:04 | Обновено: 17 дек. 2012, 10:04
прочитания: 9325 | коментари: 39
София, България
Интернет призивът за помощ на семейството на Илияна Иванова – учителката, уволнена заради употреба на алкохол, трогна много хора. Докато жената лежи в болница, домът й се изпълни с подаръци от щедри дарители – печка, мобилни телефони, храна. Пловдивчанинът Борис Николов даде топлина на трите деца Тео Марти и Стефи и им подари печка. Служителка в телеком им подарила четири мобилни телефона. Софиянката Цветелина Сантулова пък напълнила хладилника за децата, които не знаели какво да си поискат. Те се срамували и смятали, че няма да могат да изядат всичко.
350 лв. са постъпили по сметката на майка, като с част от тях тя ще си плати сметките, съобщава “Преса”. Децата са получили и дрехи. Електротехник се наел да поправи инсталацията им.
Фейсбук групата продължава активната си дейност. В момента се търси майстор за входната врата и пералня машина.
Очаква се Иванова да се възстанови до Коледа и да се прибере при децата си. докато тя е в болница, за тях се грижи леля им. Те ходят редовно на училище и на тренировки по плуване, като и басейнът за тях сега е безплатен.
http://www.blitz.bg
Евангелието според ЙОАН
Глава 14
1 Да не се смущава сърцето ви; вие вярвате в Бога, вярвайте и в Мен.
2 В дома на Отца Ми има много жилища. Ако не беше така, Аз щях да ви кажа, защото отивам да ви приготвя място.
3 И като отида и ви приготвя място, пак ще дойда и ще ви взема при Себе Си, така че където съм Аз, да бъдете и вие.
4 А вие знаете къде отивам, и пътя знаете.
5 Тома Му каза: Господи, не знаем къде отиваш, а как можем да знаем пътя?
6 Иисус му каза: Аз съм пътят и истината, и животът; никой не идва при Отца, освен чрез Мен.
7 Когато познаете Мен, ще познаете и Моя Отец; и отсега Го познавате и сте Го видели.
8 Филип Му каза: Господи, покажи ни Отца, и ни е достатъчно.
9 Иисус му каза: Толкова време съм с вас и не си ли Ме познал, Филипе? Който е видял Мен, е видял Отца; как казваш ти: Покажи ми Отца?
10 Не вярваш ли, че Аз съм в Отца и Отец – в Мен? Думите, които Аз ви казвам, не ги говоря от Себе Си, а Отец, който обитава в Мен, върши Своите дела.
11 Вярвайте Ми, че Аз съм в Отца и Отец – в Мен; или пък вярвайте Ми поради самите дела.
12 Истина, истина ви казвам: който вярва в Мен, делата, които върша Аз, и той ще ги върши, и по-големи от тях ще върши; защото Аз отивам при Отца.
13 И каквото и да поискате в Мое Име, ще го направя, за да се прослави Отец в Сина.
14 Ако поискате нещо в Мое Име, ще го направя.
15 Ако Ме любите, ще пазите Моите заповеди.
16 И Аз ще помоля Отца и Той ще ви даде друг Застъпник, който ще бъде с вас до века –
17 Духът на истината, когото светът не може да приеме, защото нито Го вижда, нито Го познава; но вие Го познавате, защото Той пребъдва с вас и ще бъде във вас.
18 Няма да ви оставя сираци, ще дойда при вас.
19 Още малко, и светът няма вече да Ме вижда, но вие Ме виждате; понеже Аз живея, и вие ще живеете.
20 В онзи ден ще познаете, че Аз съм в Своя Отец, и вие в Мен, и Аз във вас.
21 Който има Моите заповеди и ги пази, той Ме люби; а който Ме люби, ще бъде възлюбен от Моя Отец, и Аз ще го възлюбя и ще му явя Себе Си.
22 Юда, не Искариотски, Му каза: Господи, по коя причина ще явиш Себе Си на нас, а не на света?
23 Иисус в отговор му каза: Ако Ме люби някой, ще пази словото Ми; и Моят Отец ще го възлюби, и Ние ще дойдем при него и ще направим жилище у него.
24 Който не Ме люби, не пази думите Ми; а словото, което слушате, не е Мое, а на Отца, който Ме е пратил.
25 Това ви казах, докато още съм с вас.
26 А Застъпникът, Светият Дух, когото Отец ще изпрати в Мое Име, Той ще ви научи на всичко и ще ви напомни всичко, което съм ви казал.
27 Мир ви оставям; Моя мир ви давам: Аз не ви давам, както светът дава. Да не се смущава сърцето ви, нито да се бои.
28 Чухте как Аз ви казах: Отивам си и ще дойда при вас. Ако Ме любехте, бихте се зарадвали, че казах, че отивам при Отца, защото Отец е по-голям от Мен.
29 И сега ви го казах, преди да е станало, че когато стане, да повярвате.
30 Аз няма вече много да говоря с вас, защото иде князът на (този) свят, и той няма нищо в Мен;
31 но това става, за да познае светът, че Аз любя Отца и както Ми е заповядал Отец, така правя. Станете, да си отидем оттук.
Снимка: Фейсбук
Анонимните хакнаха сайта на Министерството на финансите (МФ).
Точно в 19 часа днес той е спрял да работи и в момента все още е блокиран.
Във фейсбук страницата на Anonymous Bulgaria хакерите публикуваха следното съобщение:
"OP#ACTION Здравейте, ние сме Анонимните, ние ви наблюдаваме, ние ви слушаме. Надявам се, че сте разбрали за нашата атака над така нареченото |"Министерството на Финансите". Надяваме се да разберете това послание към всички вас, защото ние повече не можем да търпим това така наречено управление на тази държава. Ние не правим това просто за забавление, ние го правим, за да ви покажем, че все още има хора в тази страна, на които им пука, на които все още не сте промили мозъците."
С тази атака ние възнамеряваме да покажем недоволството си към всички вас, които ни ,,Управлявате""...
Но защо министерството на финансите?!? - Защото според нас и може би според целия народ, който го е страх да изкаже своето мнение мислим, че един човек със семейство и един пенсионер или студент не може да се издържа с 200 лева заплата, 189 лева пенсия, а да не говорим, ако настъпи празник, както сега идва любимия празник на всички деца - Коледа.
Не мислим, че с тези "пари" отпуснати от държавата повечето от хората ще могат да отпразнуват спокойно празниците със своите деца, роднини, и близки. Но едва ли на политиците им пука защото сигурно те вече са взели своите премии и бонуси а също така и заплати. Защо да им пука нали те ще си прекарат празниците на топло със своите семейства, които едва ли мислят че докато в този коледен момент те празнуват пият и се веселят, има хора по цялата държава, които няма къде да отидат, къде да спят...
Но как един родител да обясни на своето дете, че държавата ни е такава, че тези които ни управляват са некъдърни и как да му каже, че заплащането което получават едвам стига за изхранването на семейството камо ли, че нямат пари за да копуват подаръци... и ето така някои са принудени да теглят заем от банката, не защото го искат а защото се налага.
Ние ‘"Анонимните"", ще продължим нашите атаки, независимо от това колко лоши и недоразвити се опитвате да ни изкарате, ние правим това за целия народ за цялата нация ‘"Ние не ще се спрем пред никой от вас"".
Ние не сме изплашени, колкото и да ни заплашвате ние винаги ще протестираме дори и да сме само малцина ние ще продължим нашето дело.
‘"Ние сме Анонимните""
‘"Ние сме Легион""
‘"Ние не прощаваме""
‘"Ние не забравяме""
Очаквайте ни!
Адам Ланза Снимки: Дейли мейл
Кое е накарало 20-годишният Адам Ланза да убие майка си Нанси и след това да устрои кървава баня в началното училище в Нютаун, Кънектикът? На този въпрос разследващите в САЩ все още се мъчат да намерят отговор.
Самото градче с 27 600 жители досега бе наричано „най-сигурният град в Америка", пише „Дейли мейл".
Нанси и Адам живеели в къща за 1 600 000 долара. До 2006 г. в нея живеел и бащата Питър, изпълнителен директор в „Дженерал електрик". Тогава той напуснал дома поради „непреодолими различия".
Адам като ученик в основното училище
През 2008 г. Питър и Нанси се развели окончателно. Миналата година бащата се оженил за библиотекарката Шели Къдинър. Двамата се преместили да живеят в Стамфорд, на около 70 км разстояние.
Въпреки раздялата Питър Ланза продължавал да помага на предишното си семейство. Твърди се, че на година той получавал 1 000 000 долара. 325 000 долара давал на бившата си съпруга.
Къщата, в която живеели Адам и Нанси.
Нанси била убедена, че идват световен упадък и икономически колапс, разказват нейни познати. Цялата си любов тя дарявала на по-малкия си син. Малко преди трагедията тя споделила с познати, че вече не може да се справя с Адам.
„Адам беше нейният живот", разказва Джон Бергквист, продавач в местен супермаркет. Момчето страдало от т.нар. синдром на Аспергер, лека форма на аутизма.
Експерти отричат това заболяване да има връзка с насилието, проявено от Адам. „Няма ясна връзка между синдрома на Аспергер и поведенческото насилие", обяснява Елизабет Логесън, професор в Калифорнийския университет в Лос Анджелис.
Състоянието на Адам започнало да се влошава след раздялата на родителите му. През 2010 г. той напуснал преждевременно гимназията. Нанси опитала да довърши образованието му в къщи. Била активна, общувала със своите съседи.
Зад стените на луксозния дом, в който живеели майката и синът, обаче светът бил различен. 52-годишната жена била обсебена от страх. „Тя се подготвяше за деня, когато ще настъпи икономическият колапс", разказва Марша Ланза, леля на Адам. Нанси се запасявала с хранителни продукти постоянно.
Друга страст на Нанси били оръжията. На нейно име имало регистрирани пет огнестрелни оръжия. Познати си спомнят, че тя често водела със себе си на стрелбището синовете си Адам и Райън, който е с 4 години по-голям.
„Тя се гордееше с това, обичаше оръжията", споделя нейният познат Дан Браун.
С две от оръжията на Нанси Адам Ланза извърши последното дело в своя живот. Първо уби майка си с няколко изстрела в главата, малко по-късно разстреля 26-те си жертви в училището в Нютаун и накрая се гръмна сам.
Петър Божилов (вдясно)
Скандал е причина за инцидента, при който беше убит изпълнителният директор на спортното дружество Национална спортна база Петър Божилов, каза старши комисар Валери Йорданов, директор на СДВР, пред бТВ.
За сега знаем, че двете лица са се скарали, но не е ясно на каква тема. Двамата са извадили законно притежаваните си оръжия и са стреляли един срещу друг, уточни шефът на столичната полиция. Двамата са били на разстояние от 20 метра, но още не знаем кой е стрелял пръв.
71-годишният мъж, който също е убит, не е член на ловната дружинка. Той се появява по време на лова, влиза в спор с един от участниците в него за това, че не трябва да ловуват на въпросното място.
Спорът продължава по-късно с Божилов и така се стига до трагичния изход със смъртта на двамата, каза още Валери Йорданов.
Пряк свидетел на инцидента няма. Спорът между възрастния мъж и другия ловец е станал на друго място и по-рано.
„При нас законът е достатъчни точен и ясен кога се разрешава закупуването и носенето на оръжие," обясни старши комисар Валери Йорданов. „При подобни инциденти не бива да правим някаква трагедия. За съжаление самият спор е завършил трагично."
Предстоят експертизи, които са назначени - балистични, алкохолни проби. Взети са натривки на лицата. След аутопсията ще може да се добие повече яснота по отношение на това кой пръв е произвел изстрелите, уточни старши комисар Валери Йорданов.
Петър Божилов е членувал в ловната дружинка и е с вписан билет - разрешително за излета.
Рапърът Криско Снимка: архив, Булфото
|
Рапърът Криско си навлече гнева на фенове, след като отказа да пее на благотворителен концерт в Стара Загора. Събитието в събота, 15 декември, е било в подкрепа на 16-годишния Мирослав Петков, който страда от рак на белите дробове.
Въпреки че концертът е благотворителен, за Криско бил подготвен хонорар. Според организаторите обаче след като се появил за концерта, Криско отказал да излезе на сцената, тъй като му обяснили, че не могат да му платят сумата, за която са се разбрали предварително.
Според ПР-а на Криско Борислав Иванов обаче изпълнителят си тръгнал не заради парите, а заради „нечовешкото отношение“ към него.
ПР-ът на рапъра обяснява, че лично е договарял условията с организаторите и е направил отстъпка от хонорара, тъй като концертът е благотворителен.
„Чувахме се още няколко пъти, а последният беше час преди концерта, до този момент никой от нас не беше уведомен, че имат проблем с парите. Ние не сме животни, щяхме да влезем в положение, но никой не сметна за нужно да ни каже. Потресен съм от наглото отношение на организаторите спрямо Криско“, коментира в писмото до медиите Борислав Иванов.
„Пред свършен факт, след като Криско вече е пристигнал, заявяват, че пари няма. Защо чак тогава? Защо не ни уведомиха предварително? Криско пак влиза в положение и казва, че не иска целия хонорар, само част от него, другата част я дава на Миро! Организаторите заявяват, цитирам: "Не ни интересува - ако искаш пей, ако искаш - не. Пари няма!". Този тон ли трябва да се държи? Разговорът, разбира се, продължава да се води със същата наглост, при което който и да е изпълнител би се обидил и би си тръгнал!“, се казва още в писмото.
Иванов е категоричен, че Криско не си е тръгнал заради парите, а заради „супер наглото и високомерно поведение“ на организаторите.
„Аз, като PR на Криско и преди всичко като приятел мога да Ви кажа, че той е изключителен човек. Само тази година той е участвал в над 15 благотворителни концерта и със и без хонорар, така че твърдението, че е алчен, не е вярно. Защо никой не каза: "Браво, Криско! Подкрепяш толкова благотворителни каузи!". Веднага след като си е тръгнал от 1 концерт заради обидното отношение, всички го нападат“, завършва той.
Някои от феновете пуснаха гневни коментари в страницата на Криско във Facebook. "Звезда", много си се издънил”, “Пееш за пари, мишок, рапът няма нужда от такива смешници като теб“, са част от писанията.
Здравейте, Петьо и Фредо, много се радвам, че се обадихте, ще се опитам да кажа няколко спомена, ако това не е достатъчно, ще се опитам да го добавя.
Това, което искам да кажа, че когато дойдох тука в Америка, мене тръпки ме побиха като разбрах каква е била позицията на нашата емиграция през всичките тия години на комунистическо управление. По време на всички сбирки за обсъждане на положението в социалистическите страни, представители на Чехия, на Полша, на Унгария и т.н. са заставали и гордо са обяснявали какво техните сънародници правят и какво са постигали, докато представителите на България са заставали да хленчат по трибуните и да обясняват за особената позиция в България и за особеното положение в България, как поради това, че сме русофили и това не ни дава възможност да се борим и въобще, глупости на таркалета. Реално поради това, че нашата емиграция се занимаваше само със сбирки, където да си похапнат, да си посръбнат, да се хвалят и да се плюят едни други ; земеделци плюеха националистите, националистите плюеха земеделците и т.н. в това се изразяваха всичките тия големи борби. Когато дойдох тука се помъчих да ги убедя, че трябва да забравят различията и враждите за кратък момент, за няколко месеца ; защото пред нас има едно прозорче, и ако го изтървем, то ще се затвори и няма да можем да постигнем нищо. Те не пожелаха и като краен резултат – прозорчето се затвори
Когато се образува групата на Петър Бояджиев и на Алфред Фосколо нещата из един път се измениха на сто процента. Вярно е, че и политическата ситуация спомогна затова, но подобни политически ситуации е имало и преди, но не бяха оползотворени. С намесата на Петър Бояджиев и Фосколо ние из един път стъпихме на здрава почва и можехме да действаме, без да ни е страх от някакви особени последствия. Колкото и невероятно да звучи, аз съм може би единственият човек в България, който се би вътре в канцелариите на Държавна сигурност и излезе от там победител и недокоснат. Сега по моите представи тях ги беше страх направо, в буквалния смисъл на думата ги беше страх, че аз съм отишъл там да ги изпровокирам и т.н., така че ако те нещо ми направят да се вдигне голям международен шум. Така че не посмяха. Ако това го бях направил и ги нямаше Петър Бояджиев и Фосколо, мене досега костите ми да са изгнили някъде по чукарите.
Реално ние лежахме по затворите, мъчеха ни, биеха ни, убиваха някои от нас. И както казах, до намесата на Петър Бояджиев и Фосколо ние бяхме абсолютно беззащитни, никой не беше чувал за нас и никой не се интересуваше от нас, ние бяхме майтап на света. Така че нашата заслуга се изразяваше в това, чи ние с Декларацията, която успяхме да изпратим до Виенската конференция успяхме на покажем на света, че в България има съпротива и че тази съпротива не е от днеска, че тя е съществувала от много години, и че ние сме хората, за които света незаслужено не знае. И оттам вече се намеси Петър Бояджиев със своята Декларация, аз я помня, когато постави въпроса, че ние сме тези, които ще вършат работата, а те ще са в наша подкрепа с всичко, което имат. И така и стана. Като резултат, единственото нещо, които комунистите можаха да направят, се осмелиха да направят, е да ме изгонят от страната. И ние, когато слушахме за чешки борци, за полски борци и т. н. винаги си чудехме като как тези хора могат да правят тези неща. Тях не ги ли арестуват, тях не ги ли бият, тях не ги ли тормозят, не ги ли измъчват. А се оказа, че точно това е било с тях, те са имали хора от вънка, които са разпространявали това, което те правят достояние на правителства, на международни организации за човешки права и т.н. и тези хора, кито са били вътре са можели да работят, като са знаели, че за тях има кой да се погрижи и в случай на нужда има кой да ги спаси. Е, естествено, че риск се е носил, риск се е носил и в Полша и в Чехия, и там е имало убити, и там е имало измъчвани, но ти когато тръгнеш по този път, ти естествено приемаш този риск, не живееш без това. Обаче, сравнено с България, хората, които се опитваха да направят нещичко, да направят нещо мъничко, бяха смазвани, без всякаква надежда. Така че аз веднъж съм го казвал, че ние, ако става дума за това, ние бяхме по-смели, ние вървяхме напред без да сме се надявали на нещо. И пробихме най-накрая, слава Богу, както казах с помощта на Бояджиев и Фосколо. Например, Бояджиев ми уреди това интервю с френски вестник, той всъщност развърза моите ръце и върза ръцете на Държавна сигурност. Те вече ходеха като посрани около мене, следяха ме, правеха така, че всички да виждаме и аз да виждам и жена ми, че ме следят, обаче от това следене нищо не излизаше. Накрая, преди да ме изселят, те ми предложиха да им дам документите за Дружеството и ще ми дадат заповедта да си я скъсам. Аз отказах : - Вие ме пращате на курортно място, я си дръжте заповедта, ако обичате ! Да не съм луд да си пикая на късмета.
Както и да е, за тези документи на Дружеството, аз не зная дали вие видяхте по една българска телевизионна програма показваха как синовете ми ги вадят от апартамента, където жена ми ги беше скрила, но те не обясниха нищо за тези документи и никой не разбра за какво всъщност става дума. Аз не можах да разбера от тука за какво всъщност става дума. Това, което трябваше да се подчертае е, че ние бяхме единствената група, която се възползва от фалшивите комунистически закони, защото те създаваха закони, без да имат намерение да ги спазват и ги пишат на книга и с тях да се хвалят : - Вижте ни колко сме демократични. Имаме свобода на словото, ето ги законите, които гарантират тези неща. Реално тези закони не съществуваха. Но от тия документи ние се опитахме да се възползваме, ние ги изпратихме с препоръчани писма до Държавния съвет, не помня вече, до всичките тези министерства, на три или четири места ги изпратихме. Но те отказаха че са ги получили, въпреки че препоръчаното писмо гарантира получаването. И след като отказаха, че са ги получили се опитаха да ги унищожат, за да нямаме ние доказателство в ръцете си, че такива документи съществуват и че сме ги изпращали. Не можаха да ги намерят, те са в момента тука, при мен. Копие от тях изпратихме на Иван Гаджев, който е създал Музей на българското съпротивително движение в Гоце Делчев, така че те са там при него копията; някои от оригиналите, защото това, което аз имах в България, ние направихме копия и пратихме на някои места копия, на други - пратихме оригинали, така че аз имам един или два оригинала, освен копия и при мене.
А що се отнася до Декларацията ("Открито писмо - апел" за човешки права, и "Декларация за присъединяване", към меморандума на дисидентите от Чехия, Полша, Унгария и ГДР. бел. Г.С.), която ние изпратихме във Виена ние не бяхме първите, които пратихме такава декларация. Само че за другите не се знае нищо какво е станало с тях. Нашата мина. Може би и други са минавали, обаче никой не им е обръщал внимание, не се знае. Всеки случай хората, които са ги изпращали и имената им не се помнят. (Г.С: Нашето Открито писмо от 1986 г. постигна целта, която очаквахме, понеже беше подписано от група политически затворници, а не беше, както предишните подобни акции, дело на отделни смелчаци.)
24 октомври 2009 година
Публикувано 18th March 2011 от Peter BOYADJIEV
http://democrata92.blogspot.com/
......................................................
Добавка от Григор Симов
Към спомените на Едуард Генов добавям, за по-голяма яснота, "Откритото писмо - апел" и "Декларацията за присъединяване" от м. ноември 1986 г.
Добавката е извадка от мемоарната ми книга "Срещу течението":
До конференцията във Виена,
разглеждаща изпълнението
на договореностите от Хелзинки
О Т К Р И Т О П И С М О – А П Е Л
от български радетели за човешки права,
– дългогодишни политически затворници
Уважаеми представители на европейските страни, на САЩ и Канада. Ние се обръщаме към вас и към широката европейска общественост, с апел: конференцията във Виена да не приключва своята работа, преди да бъдат осигурени най-елементарни човешки права за всички европейски народи, – като: право на свободно движение и емиграция; право на обективна информация и право на свободна трудова дейност!
Докато не дойде ден, когато всеки гражданин в Европа, ще може свободно и без страх от преследване, да изразява своите мисли, мнения и убеждения, в писмена или устна форма, без страх от преследване – хелзинкският процес няма да оправдае оказаното му доверие!
Ние сме напълно убедени, че без елементарни права и свободи, истински мир и сигурност не може и няма да има!
Ако на конференцията във Виена не се удаде да постигне напредък по ключовия раздел от хелзинкските споразумения – раздела за човешките права – ние предлагаме, да бъде съставена постоянна европейска, междуправителствена комисия, която непрекъснато да следи и да разобличава, пред своите правителства и пред европейската общественост, онези правителства, за които подписването на раздела за човешките права от хелзинкския документ, е било само една от заблуждаващите маневри, и които и до ден днешен, единадесет години след Хелзинки, не са осигурили нито едно от основните човешки права за своите народи!
(Но ето вече 20 години след 10-ти ноември, това открито писмо, не само че не е публикувано, но не се и споменава! Само от този факт си правете извод за истинската същност на нашите демократи от СДС (и за демокрацията - въобще)!
Едновременно с "Откритото писмо – апел", на отделен лист, както се бяхме уговорили с Илия Минев, – написах (цитирам по памет):
ДЕКЛАРАЦИЯ ЗА ПРИСЪЕДИНЯВАНЕ
Долуподписаните български граждани, бивши политически затворници, декларираме, че се присъединяваме към меморандума от четирите источноевропейски страни, по случай годишнината от унгарското въстание и във връзка със събитята в Берлин, Варшава и Прага!
Така, двата документа бяха готови. Написах ги на ръка с печатни букви. Под текста на “декларацията за присъединяване” се подписвахме само с имената си, а на обратната страна на “Открито писмо – апел”, освен подписите и адресите, пишехме колко и за какво сме били в затвора.
Тези два документа бяха подписани от 6 души:
Григор Симов
Цеко Кръстев
Илия Минев
Божидар Статев
Едуард Генов
Стефан Савовски
Парламентарната здравна комисия е подготвила и внесла спешни промени в Закона за здравното осигуряване, за да излязат от патовата ситуация, в която ги постави отказът на Българския лекарски съюз (БЛС) да подпише Националния рамков договор за следващата година, пише днес вестник "Труд". В петък вечерта делегатите на събора на БЛС не дадоха мандат на ръководството на съсловната организация да подпише договора. Лекарите не одобряват предложените от здравната каса обеми и цени за медицинските дейности за следващата година. Те се опитват да предотвратят прехвърлянето на дейности, които са отговорност на държавата, от здравното министерство към Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). Плановете тези дейности да бъдат плащани от касата бяха направени, след като Конституционният съд обяви за противоконституционен трансфера от 100 млн. лева от НЗОК към здравното министерство. По закон, след като няма подписан нов рамков договор, през следващата година остават да действат разпоредбите на настоящия. Шефът на лекарския съюз Цветан Райчинов вече декларира, че няма начин да се свика нов събор на лекарския съюз, който да приеме документа до края на годината (по закон новият договор се подписва не по-късно от последния ден на старата година). В действащия документ обаче не са предвидени новите медицински дейности, чието финансиране здравната каса трябва да поеме от 1 януари догодина според бюджета й, одобрен в началото на декември. Това са ваксините за задължителни имунизации и реимунизации и амбулаторното проследяване на болни с психични и с кожно-венерически заболявания, както и интензивното лечение и фондът "Ин витро".
Законовите проектопромени са депозирани с дата 15 декември и гласят, че с решение на надзорния съвет на НЗОК към списъка от дейности, финансирани от касата до момента, могат да бъдат добавени и нови. Въпросителни около промените Според "Труд" идеята на управляващите е новите разпоредби да минат бързо през парламента и 2-3 седмици да позволят на касата да покрива и дейности извън рамковия договор. Депутатът от "Синята коалиция" и бивш шеф на здравната парламентарна комисия Ваньо Шарков обаче предупреди, че подготвяните законови промени са в разрез с решенията на Конституционния съд, защото се предвижда с пари от здравни осигуровки да се плащат и дейности, които засягат здравно неосигурени граждани. Това е пореден опит да се заобиколи цялото законодателство на страната и отново да бъде нарушена конституцията, защото Конституционният съд вече веднъж каза, че не може със здравноосигурителни пари да бъдат плащани дейности, които са за всички български граждани, независимо дали са здравно осигурени или не, заяви Шарков пред БНР. Лекарският съюз свика митинг В Пловдив участниците в извънредния събор на Българския лекарски съюз излязоха на митинг, за да изразят позицията си срещу подписването на Националния рамков договор за следващата година, предаде БНР. Председателят на съюза Цветан Райчинов заяви, че лекарите са отказали предложените повече пари за здравноосигурителната каса в името на правила и принципи. "Не може министърът на финансите да прехвърля здравни вноски като средства в сектори, които той намери за добре. Те могат да се използват единствено и само за здравето на нацията. Не може да има методика за финансиране на болниците, която да не е съгласувана със съсловието, а да е решение на самата каса - колко, какви болни къде да постъпят", заяви Райчинов, цитиран от БНР.
Проектопромените, внесени от ГЕРБ Изтегляне
10 Декември, 2012
|автор: frognews.bg
|124 Коментари
|31554
Меглена Кунева и Мария Дивизиева, 2011 президентски избори
Текстът, който четете е последната /засега/ част от разследването ми, посветено на партията на Меглена Кунева и кадрите там.
Признавам си, че колкото повече човек задълбава в информацията и персоните, толкова повече се налага да си запушва носа – вони, та се не трае, както казваше един от героите в „Баш майстора”. Важно е да се знае кой кой е, за да прекратим най-накрая тази вредна практика българските политици да лъжат като „брадати римляни”. Баста. Ще спрат да лъжат или ако продължават да го правят ще бъдат наказвани. Недопустимо е принципът „всяко чудо за три дни” да ръководи българската публична политика.
Напук на това, което се опитват да ни говорят твърдя, че за се прекрати с тази нелепа и обидна практика е нужен друг принцип - „знанието е сила”. От Бога е грехота и пред хората срамота да позволяваме „под вънкашност чужда и под име ново” едни и същи изпечени мошеници и бандюги да се появяват отново и отново в политиката, като истински символ на вечното завръщане. Близкият до сърцето ми Жозеф дьо Местр беше казал, че „фалшивите тези са като фалшивите монети – сечени от големи престъпници и употребявани от почтени люде, които затвърждават престъплението, без да го съзнават”. Коя е следващата порция майстори на фалшиви политически монети в партията на Кунева, които 4,2% от българите са готови да употребяват, за да затвърдят престъплението? Чудя се например Мария Дивизиева, която миналата година беше шеф на предизборния щаб на двойката Кунева и Христов къде да я дяна – представена ни е като ново лице, но това изглежда да е поредната и много характерна за Кунева проява на политическо дебелокожие или късопаметност.
Найден Зеленогорски и Кирил Рашков, „Цар Киро”, местни избори 1999 г., Плевен
Мария Дивизиева, както изглежда от фамилията и си пада май по щабните работи – през 2007 г. докато беше заместник-министър на държавната администрация тя стана шеф на щаба на уж синия кандидат за кмет на Варна на тогавашните местни избори Димо Гяуров. Гяуров две години по-късно стана депутат от Сините благодарение на пълното погазване устава на СДС и на тогавашните правила за избор на кандидат-депутати там. Гяуров загуби вътрешните избори в СДС 2009, за водач в 3-ти избирателен район във Варна, но с едноличното решение на тогавашния шеф на СДС – Мартин Димитров, той беше тропосан за водач на листата в Пловдов. После – що ги гонели от СДС. Трябва да Ви бият, че съсипахте всичко, хаймани с хаймани!
Но да се върнем към Дивизиева. Какво „ново лице” може да е тя, след като се върти от 2001 във висшата администрация, чат пат „обяздвайки” по купони шефа и гуруто си Николай „Инч Хай” Василев по сбирките на НДСВ? / „Властта яхна и държавата, и себе си”, 10 септември 2002 г., в. Стандарт,
А в по-нови времена е сред управляващите акционерното дружество със специална инвестиционна цел (АДСИЦ) „Експат бета”, където си правят компания с майката и съпругата на Николай Василев и бившия главен секретар на Министерството на държавната администрация (МДААР) Биляна Дякова. Интересен щрих е фактът, че Дивизиева наследи в управителния съвет на дружеството преди година Моника Йосифова – жената, с която живее бившият премиер от БСП Сергей Станишев. Как да не творят тогава свинство след свинство, след като са оплетени като свински черва?! Журналистическо разследване през 2010 г. показа, че учредителите на „Експат Бета” АДСИЦ са все близки до тройната коалиция на БСП, НДСВ и ДПС.Купените от тях имоти в района на Камчия са на цени в пъти под пазарните, плюс цял поменик достойни за вниманието на прокуратурата действия и сделки. Сред физиономиите в Националния съвет на партията на Меглена Кунева забелязваме Найден Зеленогорски. Другарката го удостои с особено благоволение, когато на 2 юли тази година в интервю за НОВА заяви: „За мен Найден Зеленогорски е моделът”?! Нека проследим какъв е моделът, който си е избрала да следва другарката Кунева.
Друми Друмев – член на Борда на „МГ енергетика и природни ресурси” – структура на Мултигруп заедно с Илия Павлов и Николай Вълканов
За такива като Зеленогорски старата лисица Ришельо е казал, че измяната е въпрос на време. Запомнил съм този човек от годините си в СДС – винаги се държеше като по-католик от папата, винаги с демонстративна и претенциозна „седесарска” праведност. Ето какво каза преди година, след като загуби местните избори: “Ще направя това, което партията сметне за целесъобразно. Аз съм екипен играч. И ако колегите от СДС преценят, че трябва да заема определена позиция, ще го направя и ще работя с всички сили за това партията да си стъпи на краката”. Днес прави точно обратното. Оказва се, че и той като други български политици си умира да прави обратното на това, което проповядва. Да си ходи, следователно, не да ни се натрапва като пример от претенциозни госпожи! Не, такива като него нямат навика сами да ни освобождават от присъствието си. Те са като своеобразни дялани камъни на българското задкулисие – полягат, където и да ги сложиш. Вижте това видео и после затрупайте с въпроси Кунева дали продължава да мисли, че Зеленогорски е моделът. Нека уточни, ако обича модел за какво е Зеленогорски - за това как се печелят избори с помощта на циганите на цар Киро ли?
Друми Друмев – член на Съвета на директорите на „Минстрой Холдинг”, също структура на Мултигруп
Найден Зеленогорски е бил директор на клона на „Български пощи” в Плевен в периода 1992-97 г., когато става депутат от ОДС. Зеленогорски е един от много малкото сини кадри, който не е уволнен от червения шеф на КПД Любомир Коларов в периода 1995-96 г., по време на правителството на Жан Виденов. Изобщо, както всички в партията на Кунева и Зеленогорски много обича да говори за десницата, за антикомунизъм, за евроатлантизъм, но както при повечето в тази партия, когато се взреш подробно в биографиите им виждаш грозното лице на криптокомунизма и задкулисието. На една от снимките с незабравими образи видях около Кунева да се върти и бившият седесарски депутат, после от ДСБ Стефан Мазнев. Добре би било да бъде попитан петцифрената сума, която получи от Мини „Марица изток” ЕАД през 2005 г., след като не се класира отново за депутат, за каква конкретно извършена работа е дадена? Искам да спра с описанието на „опитните” лица около Меглена Кунева, но тези хора не ми позволяват. Не мога, не трябва да оставям без внимание и „опитният” Петър Стоянович – бивш СДС, бивш Гергьовден, настоящ куневист.
- Иван Гарелов като офицер в I-во Управление на ДС /по късно ПГУ-ДС/
В опит да коментира срещата на Движение България за гражданите в Рейнбоу плаза през лятото той роди странно изречение във Фейсбук страницата си: „Софийска среща на Меглена. Фрашкано с читав народ!”. Види се, че той е човекът със задача да създава новия фолклор, който трябва да донесе внезапна историческа радост на българчетата поради пръкването на поредния кърпеж на политическия д-р Франкенщайн. Той, ами кой друг, кога, ако не сега - нали е историк, при това молепсан с хитрост във Виена. Класа!
Меглена Кунева и нейният ПР Иван Гарелов по време на кампанията за президентските избори 2011 г.
От известно време при другарката Кунева се е присламчил знаков политически номад. Друми Друмев се казва, за запознатите с българското задкулисие името му действа като червено на бик. Да, това е същият някогашен шеф на Агенцията за енергийна ефективност, който – а сега, внимание – беше уволнен през 2003 г. от тогавашния енергиен министър Милко Ковачев. Ковачев обясни като причина за освобождаването му, че не го е уведомил за участието си в съвета на директорите на „МГ енергетика и природни ресурси”! До назначаването си за председател на агенцията Друмев е бил и в борда на директорите на „Минстрой холдинг”, също част от криминалната корпорация Мултигруп на убития през 2003 г. Илия Павлов. Ето, всичко това се вижда на снапшотовете от сайта на агенция за фирмено разузнаване. И още – запитан тогава за участието си в „МГ енергетика и природни ресурси” Друмев даде неясни и оплетени отговори. Нещо повече – тогавашният министър Милко Ковачев директно обвини Друмев в лъжа: „Той твърди, че участието му е съгласувано с мен, което не отговаря на истината”, коментира Ковачев пред медиите. Нека кажем отново – основният енергиен експерт, „новото лице” в партията на Меглена Кунева Друми Друмев е стар, проверен кадър на криминалната структура Мултигруп. Точка. Само този факт би трябвало да е достатъчен наканилите се да гласуват за другарката Кунева в спешен порядък да бягат като от огън от това олигархично-бекапейско образувание. Има и още за Друмев – той е сред най-отявлените лобисти на ВЕИ сектора и помнете ми думата, че ако тези са във властта ще ни се разкаже играта с цената на тока. Това са „кучетата в резерв” на българското задкулисие. Особен суициден устрем на част от българите ще представлява пускането им в кошарата за нова взятка.
Преди да премина към т.н. „нови лица” не мога да пропусна един от главните съветници на другарката Кунева. Воала, появява се в пълния си блясък ОРОН /оперативен работник на обществени начала/ „Талев”. Казано иначе – Иван Гарелов. Този човек и неговата ПР агенция първо се усукваха покрай НДСВ, а после се грижеха за имиджа на Кунева по време на кампанията за президентските избори 2011. Ето, имаме снимка, на която сме запазили за историята тези мръсни връзки. Иначе, Кунева не спира да твърди, че била „дясна”, „антикомунистка”, „срещу ДС” и т.н. Макар че вече започна да бие отбой като всички политически ментета в т.н. дясно. На 20 юни 2012 Кунева и другите от ДБГ приеха устав на партията си, в който пише следното: Чл. 9. (1) Член на „Движение България на гражданите” може да бъде всеки български гражданин, който:
5. не е бил сътрудник на бившата Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, както и на техните предшественици и правоприемници”.
А сега да видим какво каза Меглена Кунева година преди това в предаването „Неделя 150” по БНР в отговор на въпрос по повод отзоваването на дипломати, които са били агенти на ДС и на военното разузнаване.: „Трябва да се прави разлика между доносниците и разузнавачите, работили за тайните служби”. Край на цитата. Ами това е същата теза като на самите служители на ДС и РУМНО, защо някой изобщо си мисли, че Кунева е различна? Ако не беше така, нали около нея нямаше да бъдат допускани такива като „Талев”. Прочел съм шестте тома от личното и работното му дела – отврат. Само така ще опиша прочетеното. Нула като разузнавач, нула като способности, нула като резултати. Четем служебния архив на Първо главно управление на ДС, Фонд 8, архивна единица 152, Том 1 от личното дело на ОРОН „Талев”. От лист 98 до лист 121 се намират контролните листове, в които е оценявана информацията, която ОРОН „Талев” - Гарелов е добивал и за която е харчил пари /често безотчетни/. Оценките на начилниците му са следните - материала е „неизпозваем”, обща оценка на материала - „неценен”, оценка на данните – „не представляват интерес”! Това е разузнавачът, близък до другарката Кунева. Освен кука Иван Гарелов е и неморален човек. Колко струва това, което ще прочетете сега - вие преценете. Преди да бъде превербуван като ОРОН, Иван Гарелов е бил кадрови офицер от I-во Управление ДС /така се е казвало ПГУ-ДС тогава/, откъдето е уволнен. Защо е уволнени ли? На 19 декември 1967 г. младши лейтенант Иван Гарелов е назначен за служител на I-во Управление ДС.
На 1 септември 1968 г. е изпратен в разузнавателната школа на КГБ. Ето какво пише в предложението за дисциплинарното му уволнение: „В школата мл. лейтенант Гарелов ... е тръгнал по хлъзгавия път на пиянството, моралната разпуснатост и недисциплинираността. Влизал е в недостойни пререкания със съветските другари, напускал е без разрешение района на школата, а при връзките си с жени проявявал такова лекомислие, че допуснал да бъде заразен от венерическа болест трипер”! Ето какво пише в рапорта си полк. Паско Маринов Тодоров, старши на спецкурс „Б”- гр. Москва до началника на I-во Управление ДС: „Др. Началник, във връзка с поведението на слушателя Иван Гарелов донасям: в началото на септември м.г., след напиване в кафе „Лира”, гр. Москва, същия си е загубил личния паспорт...Въпреки дадените обещания Гарелов и след това на няколко пъти се напива. Характерното за него е това, че много бързо се опива и в такова състояние не може да контролира действията си...В средата на април ми стана известно, че Гарелов е заболял от венерическа болест. При проверката се установи, че е болен от трипер и му се провежда лечение...Освен това, в поликлиниката на КГБ, където е бил на преглед, е съобщил на лекаря само името на жената, с която е имал полова връзка, без да даде други данни за нея”.
Другарко Кунева, стоите опасно близо от години до този човек, помислете върху това! Нека помислят и феновете Ви. В документите за Гарелов е написано и още нещо: „Вуйчо му е бивш партизанин, сега генерал в БНА (ген. Дупинов)”. Попитах Ви и в предишния текст – как така около Вас е гъмжило от куки, висша номенклатура от БКП, от ДКМС, от ЦК на БКП, от Секретариат на ЦК на БКП, кадрови офицери от ПГУ, ОРОН-и. Каква е тази гмеж, какво е това чудо невиждано?! И като за капак – измамници. Друми Друмев според Милко Ковачев е лъгал. Вижте какво пише пък за Иван Гарелов, ПР-ът на Кунева: „От 1963г.. до 1967 г. е следвал в Софийския университет журналистика. За направен опит да препише през 1965 г. му е наложено партийно наказание – удължаване на кандидатския партиен стаж..”
Нека обърнем малко внимание и на „новите” лица в тази партия. Те са точно като в онази реклама, дето старецът казва на внука си, коментирайки последното му гадже: „Това ли е новото, че то като старото!”. Та и тук така. Прошко ли е ново лице? Ако го накарате да напише на един лист що е свършил като кмет на район „Лозенец” сигурен съм, че ще върне празен лист или в най-добрият случай написното ще изглежда като източна миниатюра – два чертички и празно пространство между тях. Иначе, добре се е изучил от чичо си, „злият демон на спортния тотализатор”, както пише в. Монитор преди време за него, доказвайки, че Неделчо Прошков „Години наред източва държавното тото. Упорито, арогантно, безнаказано” / Чичото на „новото лице” в Куневата партия Прошко Прошков е „бившият общ работник на стадион "Васил Левски" и е един от първите, който се отрича от членството си в БКП. След победата на СДС Прошков демонстративно боядисва личния си автомобил в синьо..веднага след падането на СДС от власт мистър Джакпот забрави за любимия си син цвят и си купи жълто сако” После, защо племенникът прескача като лос от партия в партия! Ето какво пише в личния си блог Прошков: „Роден съм на 31 август 1974 г. в София. По образование съм инженер, магистър и докторант по „Автоматика и системотехника“ в Техническия университет. След дипломирането си заминах за Германия, където повече от 4 години работих ….
Семейната среда и бурните години на детството ме запалиха от рано по политиката.“ Ето, Прошко има такъв велик пример в лицето на чичо си Неделчо Прошков. Нека припомня докъде е стигнал с това си поведение чичото – до Надзорния съвет на „Петрол” АД. И едновременно нещатен съветник в парламента на друга фамозна фигура – Асен Агов /за Агов съвсем скоро ще има новини тук/. Дай боже всекиму, както се казва! В Надзорния съвет на Петрол Прошков е заедно с бившия министър на Костов Иван Нейков, където пък като ПР се изявява друг кадър на Ванко Черничкия – Албена Ивайлова.
Взорът от нийде надежда не види, защото дори и неопитните лица на Меглена Кунева се оказват от същата сбъркана порода. Едно девойче, с бакалавърска диплома от Бъркли, кубински приятел, нелегално пребиваващ в САЩ и стаж в ООН, каквото и да означава това, със стряскащ здравия смисъл и добрите маниери патос се изцепи при представянето по време на учредяването на партията Движение България на гражданите: „Аз съм бъдещият министър на културата”. Реших, че в България е започнала поредната операция „Шок и ужас”, толкова стресово ми дойде това. Вече знаех за това видео, с участието на Ива Йорданова, бъдещият министър на културата -
Искам да видя сцената, в която на това нещо му задават въпрос за произведенията на Панчо Владигеров. Ловя бас, че ще надмине предшественичката си, израелската фризьорка от НДСВ Нина Чилова, която на този въпрос уверено заяви: "Любимият ми е Златю Бояджиев”.
Антон Тодоров
Предложение за дисциплинарно уволнение на служителя на I-во Управление на ДС Иван Гарелов
Защо гонят Иван Гарелов от разузнавателната школа на КГБ в Москва
Рапорт на полк. полк. Паско Маринов Тодоров, старши на спецкурс „Б”- гр. Москва до началника на I-во Управление ДС
Бойко Найденов
Във Върховната касационна прокуратурата има сто обвинителя, които нямат никаква работа, но общо разполагат с 50 помощника. Това показва, че ние харчим милиони, за да нямаме работа, заяви на пресконференция Бойко Найденов, временно изпълняващ длъжността главен прокурор и директор на Националната следствена служба
Трябва да се отбележи, че България е страната с най-много прокурори от глава на населението в ЕС, каза Найденов.
Той критикува остро една от тенденциите в работата на прокуратурата в последните години. „Не можеш да задържаш хора ей така, защото, може би, ще събереш доказателства през това време, но не е много сигурно", посочи той. Найденов напомни, че в НПК ясно е посочено, че ако няма опасност лицето да се укрие или да извърши друго престъпление - не трябва да се задържа.
Прокурорите и служителите в държавното обвинение няма да получат и стотинка коледен бонус. Причината е във факта, че през тази година прокуратурата е осъдена заради свои действия пет пъти повече отколкото през миналата година.
В момента държавното обвинение дължи 5 милиона лева обезщетение на лица, които са спечелили делата си срещу прокуратурата.
Само 160 дела, свързани с корупция, има в цялата страна за 2012 година, посочи Бойко Найденов.
Девет са делата срещу висши чиновници за корупция, като в тази категория влизат министри, зам.-министри, кметове и областни управители, само две - срещу митничари и две срещу данъчни служители.
Според Найденов има дефицит на този вид дела. Той каза още, че е установил липса на разследвания по корупционни практики, както и липсата на работа по кражбите на имущество.
Найденов посочи, че има спрени 400 000 дела срещу неизвестни извършители на кражби, най-вече от домове и вили. "Засегнати от това са 400 000 български семейства, които напразно чакат ние да направим нещо, за да бъдат обезвъзмездени", каза Найденов.
Разследването за корупция срещу Венета Марковска достатъчно беше ускорено през последните две седмици, каза още временно изпълняващия длъжността главен прокурор.
За съжаление не е било достатъчно ускорено в предишните години. Не знам поради каква причина делото е водено бавно. Има факти, които са могли да бъдат установени веднага. Сега има добри насоки за разследване, възложили сме на конкретни учреждения, които могат да проверят тези факти, каза Найденов. Той посочи, че делото е срещу неизвестен извършител, защото така е образувано.
Относно скандала с другия кандидат за конституционен съдия Галя Гугушева, Найденов каза: „За мен е странно и необяснимо - превод на такива суми и вземането на кредит, за да купиш апартамент на сина си, като че ли не може той да си ги купи с тези пари. Това са неща, които предстоят да се изясняват. Не познавам г-жа Гугушева, но ако се съберат достатъчно данни за извършено престъпление, в случая за пране не пари, то ще бъде образувано и ще бъде разследвано".
Той посочи, че ще работи и по темата за полицейското насилие.
2 Август, 2012
|автор: frognews.bg
|31 Коментари
|23281
Иван Михайлов разкрива сръбската агентура у нас
Имената, образите и фигурите на родоотстъпници и явни предатели, които ще срещнете по-долу днес може да видите в музея на ВМРО и революционната борба край Вардара в Скопие.Изобщо не съм черногледец и песимист по отношение на борбите на народа ни, но за да стигнем до сърцевината на историческите събития трябва да познаваме както героичната им страна, така и позорящите народа ни продажници.
Тази убийствена с фактологическите си сведения брошура, която ще прочетете по-долу излиза през 1929 г., като резултат от разузнавателните действия на възглавяваната от Иван Михайлов ВМРО. Един от водещите наши историци преди години казваше, след като беше работил в сръбските архиви, че дори в тежките моменти по време на войните сръбската страна продължавала да изплаща големи суми на продажни български души. Зулумаджиите от септември 1923 г. и втората вълна национални предатели и убийци от пролетта на 1925 г. намираха гостоприемство в Сърбия, която ги обсипваше със средства и какви ли не благинки за предателството си срещу българския народ, докато българите от Вардарската бановина (Вардарска Македония) бяха подложени на нечовешка денационализация. Дори емигрантските лагери, от които се извършваха набези срещу българската държава често пъти бяха разположени в пограничните райони с България (Малешевията, Западните покрайнини и Нишко и Пиротско), където живееха отново поробени българи след Ньой. Огромни парични средства за българските родоотстъпници бяха осигурени и от коминтерновските фондове чрез нейната важна структура МОПР (Международна организация за подпомагане на революционерите) във Виена. На убийците, които се изпращаха на българска територия също бяха изплащани огромни суми, което разкрива в показанията си по време на процеса срещу нея и Цола Драгойчева. В тази брошура са намерили полагащото им се място, както земеделските емигранти, така и болшевишките оръдия Димитър Влахов и Тодор Паница и останалите създатели и дейци на ВМРО (обединена), създадена и ръководена от Георги Димитров по инструкции на Коминтерна.
Както в сянката на Васил Левски стоят един поп Кръстьо и Димитър Общи, така и в сянката на македонските ни революционери се спотаяват и новите Попкръстювци. Убеден съм, че това което ще прочетете ще ви отврати от родните предатели, живяли с жедри подаяния от сръбските и московските си господари, но ще ви даде и материал за размисъл. Някои от имената на предателите, които ще срещнете в текстовете по-долу, след септември 1944 г. ще управляват България, а други осъзнавайки калта, в която са затънали няма да посмеят да се върнат в родината, докато трети ще се опитат да изкупят вината си с цената на живота си, както д-р Константин Терзиев, Панко Брашнаров, Павел Шатев и др.
Цочо В. Билярски
* * *
РОДООТСТЪПНИЦИ
От 5–6 години насам във Виена се е загнездил един субект, който, след като се е продал цял на душманите на своя народ, непрекъснато го клевети, неуморим да повтаря все едни и същи клеветнически фрази, все едни и същи измислици и лъжи.
Заобиколен от 5–6 души също прогонени и пропцирени свои братя по дух, Мито Влахов издава във Виена печатни органи на своята личност и „идеи" и в тях, на разни езици, повтаря все едни и същи стереотипни лъжи и безсъдържателни фрази. Каквото измисли неговата продажна глава против българския народ, веднага го отпечатва на всички езици и, подобно на някой фалшив специалитет, го праща по всички краища на света, дано някой загубен търговец, или някой страдащ от неизлечима болест, му стане клиент. За превеждане рецептата му на разни езици и за разпространението й, той е наел по един сърбин, грък, влах, албанец, хърватин и др. Тия последните изглеждат по-честни хора, с по-малко паднал морал, с непродадени съвести, защото в превежданите от тях фалшиви рецепти на „д-р" Влахов почти нищо противно на техните народи и държави не се пише, макар там да е много по-лошо, отколкото в България.
Кой е Мито Влахов и безделническия кръжок около него, тук – в тяхното отечество – никой вече не се интересува да знае. Дамгосани с печата на своето продажничество, влаховци ще се скитат и продават всякога и всякъде, но само между своя народ не ще се върнат. Грехът на предателството към тоя народ ще ги гони до гроба.
Какво е миналото на Мито Влахов и на кръжока му?
Малко преди „Хуриета" (младотурския преврат от 1908 год.) в Солун се вести личността на Мито Влахов, като учител в Българската мъжка гимназия. Като краен материалист, Влахов намери за най-износно да служи под ведомството на „ултранационалистическото учреждение" – Екзархията, която за Влахов, впоследствие, стана още и „шовинистическо оръдие на българския империализъм". А като „идеалист", той почна да насажда комунистическите идеи между учениците. Нека се забележи, че Мито Влахов е „интелектуелец", който чудновато съчетава две противоположни крайности – идеализма и материализма. На думи е пролетарец, а в живота си е буржоа. Той може, като Ботьов, да оплаква денонощно сиромасите, но може да живее във Виена, като чорбаджия от Букурещ.
Като „борец" срещу турското потисничество в Македония, Влахов се вмъкна под кожата на националиста Сандански, подхлъзна го да напише „към народите в Турция" червен манифест (но с отоманска тенденция) и с това създаде най-пакостното разцепление между самите българи в Македония от една страна, и между турците и няколко българи от друга. Подведени от Влаховци, младотурците, вместо да се вслушат в желанията и правотата на единодушния и преобладаващ български елемент в Македония, почнаха да си служат с внушената от Влаховци политика: „разделяй и владей". Насочвани по указаниге от Влаховци посоки, младотурците стигнаха до прочутите обезоръжителни акции в Македония, вследствие на които първи побягнаха в гората и в България Чернопеев и Сандански. По същата причина младотурците дойдоха скоро и до Балканската война, в която се провалиха и те, и българите.
Като остави Сандански сам да чака ефекта от гръмогласния манифест и от образуваната вече „Федеративна партия" в Серско, Влахов, изпод кожата на Яне, се добра до младотурците и стана техен депутат от Македония и за сметка на македонските българи. Това депутатство е първото продажничество на Влахова, което до нейде задоволяваше неговия материалистичен инстинкт.
Дойде Балканската война с всичките й катастрофи за Македония и за Турция. Влахов, изплашен, избяга в България и впоследствие го виждаме консул на омразния цар Фердинанд в омразната деспотична Русия, дето дочака Общата война и се прибра в София.
И през страшната война Влахов никога не изпусна практическия път в живота: веднага се нареди в щаба на „добродушния" Протогеров, чрез когото лесно се добра до най-големите постове – окръжен управител в Щип и Прищина, а „масите" и бъдещите „фашисти" отидоха по боевите линии да проливат кръвта си.
След войната и катастрофата, Влахов намери пак удобно място сред буржоазията, като стана секретар на Търговската камара във Варна. Но там „идеите" на Влахова не бяха тъй добре „задоволени" материално, та, след известно време, той се продаде (вече четвърти път) на буржоата и бъдещ „кърволок" Цанков, който го прати във Виена за консул на България.
По онова време Тодор Александров, избягал вече от затвора, бе влязъл в сърбска Македония и бе възобновил организацията. Влахов веднага си спомни, че отдавна някога е бил член на ВМРО, бил е, следователно, и „революционер" някъде и че може да играе и друга роль, освен консулската. При туй, пред него се чертаеха вече переспективи от друга една страна в света: щедрата болшевишка фортуна затъмняваше бедната консулска каса на България и Влахов реши да играе „революционната" роль, като се „ориентира" към бляскавите и несметни източници на Москва. И не се излъга: успял или неуспял в новата и „спасителна" ориентация за Македония, за себе си той успяваше. Защото Влахов е теле, което отдалеч подушва, де е кравата с голямото виме и натам насочва своята широка уста.
И двата манифеста на Влахова не спечелиха нищо добро за Македония. Сам Влахов, обаче, нищо не изгуби. Той се залости между краката на болшевишката крава и до тоя час бозае до отмаляване и се пени срещу „белия терор" в България. Дали е наторил балканската нива за семето на болшевизма, или не, сам той си знае. И дали един ден ще се изплъзне от наказанието на болшевиките, както се изплъзна от онова на младотурците, бъдещето ще покаже. Защото заблужденията, в които някога Влахов вкара младотурците, както и тия, в които по настоящем държи болшевиките, са били и са неимоверно пакостни и за тях. И към едните, и към другите, плюс македонското дело, и във връзка с македонската борба, Влахов е бил и е безподобен фалшификатор, мошеник и изнудвач. За всяко дело, за всяка политика той е паразит.
Тодор Паница
Един от типовете, що съставляват престъпния кръжок на Влахова, бе и Тодор Паница, тъмното минало на когото тук накратко ще изнесем.
Родом от стара България, неудачник в училищата и изключен от тях, Паница се зачислява в редовете на Македонската организация и заминава за Серско.
Като четник в Драмската околия, Паница бе натоварен от обособилата се в 1905 г. сепаративна на ВМРО група на серчани да убие Христо Матов, Борис Сарафов и Иван Гарванов. Есента на 1907 г. той наистина уби последните двама, а другият се спаси случайно. Както е известно, тия убийства туриха трагичното начало на взаимните избивания между македонските дейци – начало, което и досега продължава. „Борец" срещу потисниците на Македония, със своето безнравствено поведение Паница поруга една учителка в с. Калопот – Катерина Измирлиева, за която, след няколко скандали, биде принуден да се ожени. След „венчанието", новата невеста стана още по-необуздана, отколкото бе по-преди, нещо което свидетелствуваше, че Паница е насадил добър морал даже у неговата бъдеща жена. Шокираното население пищеше от тая развратна двойка.
Дочакахме младотурския преврат. За услугите и ревността, които Паница показа за отоманизиране на българите през време на Хуриета, младотурците му подариха един чифлик в Драмско и бившият „борец" срещу беговете сега стана сам бег и за кратко време с поведението си надмина всички някогашни бегове-турци. Оргиите, които кръжокът на Паница разиграваше в чифлика на Махмуд бей, не се поддават на описание. Поменатият кръжок на Паница – жена, балдъзи, младотурски ашлаци, начело с известния юзбашия Тефик ефенди – всичко бе се обърнало в една истинска и безобразна комуна. Централната личност във вертепа на Бакхуса, естествено, беше г-жа Паница, облечена във фередже и широки шалвари. Целият кръжок вече бе дал клетва върху корана на Мохамеда, че вярно ще служи на отоманството. Харемският образ на новия живот бе външния израз на сърдечната клетва, а еротическият каяфет на новите младотуркини будеше изблик на душевни и телесни пориви у Тефиковите аскерлии ... Младотурците, както сега болшевиките, бяха щедри – даваха пари. Влахов тържествуваше, като гледаше спечелени народните македонски „маси" там – в чифлика на Махмуд бей. Червеният манифест на Яне Сандански личеше по вратите на правителствените учреждения, макар сам той да криеше вече острите си уши из дупките на Пирина ... Но не бе за дълго.
Настана Балканската война и клелият се върху корана и на младотурците Паница веднага им измени и мина на страната на цар Фердинанда: през войната турското население в Серско и Драмско адски пропищя от тоя Паница и никога няма да забрави неговите золуми...Какво е правил през Общата война, незнаем, но земледелското правителство осъди Паница, като кожодер, по чл. 4. За да избегне ударите на този проклет чл. 4, Паница реши да продаде остатъка от силите си и съвестта си на Стамболийски и през 1922 год., начело на един оранжев отряд, замина през Юндола, за да спасява народа от „автономистите" в Петричко. След като яде попарата на тоя народ в Неврокоп, Паница хукна назад към София и се задържа чак в Ниш, а оттам в Белград. Тук, на новия пазар, Паница нямаше що да работи, освен да се залови за току-що изтървания свой занаят – да продава на сърбите себе си и своето отечество. Той се зачисли в средата на родоотстъпниците „емигранти" и в шпионското бюро на Жика Лазич....
....
По-късно и няколко дена преди бомбардирането на черквата „Света Неделя" в София, почти всичко беше готово за революцията в България и Гаврил Генов, Михайлов и всички дружбашки министри, начело с Паница, събрани в Ниш, обсъждаха някои технически въпроси, като от къде и как да се действува и пр. Комунистите, обаче, изплашени да не би революцията да успее, в който случай дружбашите сами ще пипнат властта, направиха една провокация, като предварително бомбардираха черквата. Паница страшно псува по адрес на комуната. С научаването за атентата, унил, убит духом, Паница замина за Виена, от където не се върна вече.
Вън от тези две групи, имаше още две емигрантски групи, а именно: федеративната Серска група, състояща се от около шестдесет човека и анархистическата – от десетина човека. Разбира се, и тези две групи не останаха пощадени и оставени вън от двете големи. Комунистите от една страна с пари, Обовците от друга със заплашвания, почнаха да ги подканват. Но анархистическата група, като изключи няколко души и се очисти от гнилото, отказа да се присъедини към коя и да е група, замина в гр. Велики Бечкерек и до днес хората й, шпионирани и от двете групи, арестувани, малтретирани и измъчвани, работят черна работа, за да се прехранват, като постепенно, при първа възможност, напускат Сърбия, един по един, верни на идеала си. Обаче, не бе същото и с федеративната Серска група. Всяко гнило начало има катастрофален край. В тая група имаше един червей, който разяждаше. Имаше една затаена злоба, насочена срещу тъй наречената „интелигенция" начело с Димитър Арнаудов от Неврокоп, човек подъл, зъл, с лошо сърце и извънредно много страхлив и изкуфял, мразен почти от всички хора на групата. В Горни Милановац групата се състоеше от четата на Дерменджиев, все козарчета, криминални престъпници от Петричко, Мелнишко и Неврокопско, десетина момчета също новодошли, пак прости македончета от същите места, десетина по-интелигентни, които бяха повечето комунисти отколкото федератисти и най-сетне в Солунския затвор имаше десетина души, тъй наречената „интелигенция", всеки с претенции да замести Паница. След смъртта на Паница, те бяха арестувани по желанието на Обов – Тодоров, с цел да ги привлекат на своя страна, като ги освободят. Почнаха се атаки и от двете страни за присвояване на групата, обаче самозваният заместник на Паница, Димитър Арнаудов, заяви на всеуслушание следното: „който освободи другарите ни, той ще има групата ни". Кратко и ясно. Обовци, знаейки предварително това, изпратили шпионина д-р Коста Терзиев с пълномощие на сръбското Външно министерство да освободи арестуваните в Солунския затвор и да ги доведе при групата. Така и стана. Тъкмо по това време бе насрочено делото по убийството на Паница във Виена.
...
Между това, в Виена, след убийството на Паница, страстите за първенство в „федерацията", корупцията и алчността – кой да граби повече долари, динари и драхми, бяха се до толкова разбушували, щото през август 1925 год. вече имаше четири – пет лагери, които едни други се изключваха. В единия лагер Димитър Влахов, Ризо Ризов; във втория – д-р Филип Атанасов, Славе Иванов; в третия – Кочо Хаджириндов, Миладинов, д-р Коста Терзиев; в четвъртия – Васил Манолев, Яне Богатинов, Димитър Арнаудов, Бумбаров (новоизлюпеният федератист – Жика Лазичевист) и най-сетне г-жа Паница. Не липсваха у никого митарски биения в гърдите и клетви и псувни по адрес на другите. Д-р Атанасов, с документи на ръце, като бивш касиер, доказваше, че Паница взел повече от двадесет хиляди (20 000) долари, а и до днес Влахов не пожелал да оправдае сумите. Приживе, когато бивал поканван да оправдае изтеглените суми, Паница се навъсвал. А по-сетне успял да измести доктора и станал сам касиер. Освен Хаджириндовата група, останалите живееха в разкош.
....
Как се развиват събитията в Виена по-нататък: Дерменджиев, подкупен чрез д-р Терзиев от Жика Лазич, дохожда в Белград, вместо в Париж, и предава всичко. Терзиев едновременно подкупва и Хаджириндов, като редактор на в. „Македонско Съзнание". Последният дохожда също в Белград и тук продължава издаването на „Македонско Съзнание", което, със съдействието на сръбската полиция и на „Бялата Ръка", се разпространява сред българското население в Македония.
Освен горния противонароден орган на сръбската полиция, в Македония се пръскат и другите два такива органи, за които се говори в самото начало – „Балканска федерация" и „Македонско дело", издавани с болшевишки пари от Влахова във Виена. И едните и другите не чете никой, освен някои подкупени, или отчуждили се от народната маса типове.
Всичките почти, македонци и българи, изхвърлени заради предателската дейност на Влахов и Паница вън от границите на отечеството им, са пръснати и разпилени по разни места на Сърбия и Европа. Ония, що бяха около Паница, не съществуват вече като „група". Всички се пръснаха и продадоха. Жената на Паница, Катерина, с детето си и със сестра си Магдалина и досега живеят на широко във Виена с грамадните средства, които той им остави. Кръсте Делипапазов, Георги Лаков и Кочо Павлов получават по хиляда динари от сръбските фондове и живеят в Горни Милановац. Братя Бакърджиеви, паднали в немилост пред „обединената", работят сергиджилък в Загреб, готови да се продадат на първия, който ги потърси. Ония от Петричко и Мелнишко, заедно с двамата от Неврокоп – Тодор Ковачев и Никола Шопов, са контрачетници към Царево Село и Ново Село, където е и Николай Хайдуков. Последният пък заедно с Т. Ковачев върши военен шпионаж за сметка на сърбите в Горно-Джумайско и Кюстендилско, срещу което получава по три хиляди динари и дрехи. Изпращат разни контрачети в тия краища с привидния предлог пред четниците, че правят „освободителна организация" на българския народ. Ползувайки се до голяма степен от някои български вестници, които в безогледното партизанство сами представляват положението в България за лошо, сърбите с името на Н. Хайдуков, избягал полани без всяка причина от дома си, се готвеха да издават в Париж един политически бюлетин, чрез който да изтъкват пред Европа, че Петричкият окръг е под непоносимата „диктатура" и терор на „автономистите", та по този начин онзи окръг да стане обект на освобождение, разбира се, със сръбска помощ. Там, в Париж, предателите Христо Гетов, Обов, Борис Чанджиев и Иван Христов вече издават със сръбски пари един подобен парцал – „Родина".
Интересен е въпросът с амнистията. От страна на Земледелската партия в България, много често се повдига този въпрос и в Народното събрание се настоявя да се даде пълна амнистия на емигрантите в Сърбия.
Възможно е, Земледелската партия да има искрени намерения по въпроса. Сръбското правителство, обаче, не желае да се лиши от „емигрантите". Първо, защото то още разчита, че при едно засилване на земледелците в България, „емигрантите" ще могат да нахлуят и да направят преврат, за да възстановят „законното правителство на Стамболийски, узурпаторски изгонено на 9 юний". В това заблуждение сърбите са поставени до голяма степен от самите водители на „емиграцията".
Второ, защото при една широка амнистия, част от емигрантите може би да се възползува и да се върне, но се една значителна група ще остане там, ако не да поддържа илюзията за преврат в България, то за шпионажа, който продалите се български изчадия вършат тъй усърдно за сметка на сърбите.
Българската емиграция в Сърбия бе „добре дошла" за сръбската шовинистическа политика и те гледаха по всякакъв начин да я използуват за свои планове. За това и помагаха. Създадоха пунктове покрай границата на България – в цяла стара Сърбия, а изпращаха и хора в Македония срещу ВМРО. При една революция или преврат в България и заемане на властта от доверени хора на сърбите от Земледелския съюз, те ставаха господари на Балканския полуостров, а същевременно смятаха с това за винаги да се отърват от страшната за тях ВМРО. Най-големи надежди за това те имаха през 1924 г., когато на власт бе демократическият водител Люба Давидович. Един от главните фактори и ръководители на тази политика бе Воя Маринкович. Той бе силен в партията си и правителството, защото бе доверен човек на крал Александър. Коста Тодоров бе в интимни приятелски връзки с него и те двамата се разбираха във всичко и те бяха, които ръководиха тази политика. Самият крал Александър бе въодушевен от тази идея – да управлява целия Балкански полуостров и всячески се стараеше да постигне тази мечта. Веднаж, на събрала се група емигранти, Коста Тодоров каза: „Ех, ех... ние сме неразбиваеми. Нали зад гърба си имаме кралят, ще постигнем всичко". Друг път д-р Терзиев (от македонските федератисти" – б. н.) обясняваше в ресторант „Тунеа", как крал Александър най-добре и най-първо помогнал на слабата още емиграция през 1923 г., като дал заповед да се отпуснат 35 милиона динара за нуждите на „революционната борба", как Коста Тодоров и други земеделски „водители" още тогава били приети от него тайно на ауденция и как той ги насърчил да поведат борбата и как им обещал да им помага във всичко.
Най-доверения им човек сега в Белград е Милан Тодоров (емигрант – б. н.). При него се извикват определените емигранти за работа. Той им нарежда, каквото им е необходимо и той се сношава направо с онеи, които устройват „акциите". Тодор Ковачев – началник на емигрантските чети в Македония, който е един от най-верните им и доверени служители и той отива при Жика Лазич или генерал Томич – началникът на жандармерията, и в присъствието на М. Тодоров. Напоследък Т. Ковачев бе дошъл в Белград, за да събира нови хора за Македония и само М. Тодоров му устройваше срещите, на които присъствуваше и той. Един от възторжените привърженици на четнишките нападения в Македония, бившият народен представител от Горна Джумая, Николай Хайдуков – и той не можеше да присъствува на срещите и разговорите им. Въобще, стремежът напоследък, е всичко да става в пълна „тайна", като се посвещават само няолко доверени лица.
Централната личност, от която зависи и която ръководи изпращането на атентатори, е началникът на Обществената безопасност, Живоин (Жика) Лазич. Той е личността, при която отива М. Тодоров, а и той е, който по-нататък урежда с министрите или други лица подготовката, или заминаването. Той заема повече от 20 години този пост и е лицето, което се ползува и с абсолютното доверие на краля Александър, на Военната лига и на всички шовинистически сръбски кръгове. Без него не се взима нито едно решение, било за Македония или за друга част от кралството, по отношение на „безопасността" на държавата и пр. Помага му официално началникът на жандармерията, генерал Томич, а в услуга му са националните четнишки сдружения, които напоследък явно взимат участие в умиротворяването на „Южна Сърбия", и членовете на „Бялата Ръка". Той е съединителното звено, така да се каже, между по-долните ръководители и висшата власт.
* * *
По-горе описахме положението на Влаховата „федерация" във Виена през 1925 год. и как стана раждането на неговата ВМРО (обединена). По-нататък тя се подраздели и прие следния вид:
Група I: 1. „Обединената" с Централен комитет Д. Влахов, представител на „Балканската федерация";
2. Западна Македония (под Сърбия), представител Ризо Ризов;
3. Горно-Джумайско и Разложко, представител Владимир Поптомов;
4. Неврокопско, представител Димитър Арнаудов;
5. Македония под гръцко иго, представител Христо Янков-Чолака от Кукуш;
6. Македонската емиграция в България и Дружество „Илинден", представител Георги Занков. Последният бe натрапен на първите от болшевиките;
7. Задгранични представители (ЗП): в Париж – Разлогов и в Цариград – Павел Шатев. За Албания се мислеше Христо Цветков.
Тая група, както казахме, издава всеки 15 дена в Виена „Македонско дело" и „Балканска федерация" – това е многоезичната “Federation Balcanique”. Тия безплатно пръскани противобългарски вестници, както видяхме, се издават с болшевишки средства.
На всеки член от тая група се плаща месечно по 700 шилинги, плюс още известна сума, като на комунистически деятели на Балканите.
Група II: Д-р Филип Атанасов и Славе Иванов – със сръбски пари.
Група III: Борис Чанджиев и Иван Хр. Попов – пак със сръбски пари.
Група IV: Д-р Коста Терзиев и Кочо Хаджириндов – фалирала вече, понеже падна в немилост пред Жика Лазич.
- - -
След атентата върху Жика Лазич, кредитът, който Коста Тодоров и Александър Обов имаха пред сръбските власти, значително намаля. „Акциите" в България останаха да се ръководят от Недялко Атанасов и Христо Стоянов. Коста Тодоров си запази правото да действува срещу ВМРО, т. е. в Македония.
В Министерството на външните работи „Българският отдел" се завежда от Драгиша Станоевич. След атентата над Жика Лазич, по негово и това на полковник Динич нареждане, емиграцията се концентрира в няколко лагери: Ниш, Княжевац, Лесковац, Царево Село, Ново Село, Пожаревац и Горни Милановац. Първите имат за обект стара България, вторите – Петрич и Горно-Джумайско. Нови Сад, Вършец и Велики Бечкерек – Хърватско. През миналата година биде образуван върховен екзекутивен-ръководителен комитет, в чийто състав влизат полковниците Кръстич и Динич, като представители на ултрашовинистическата военна организация „Бялата Ръка". Убийствата, които се проектират в България, ще имат за главна цел да предизвикват емигриране, което, от своя страна, „да засили кадрите, на емиграцията за акции и революция".
Оръжието на бандитските терористически групи се дава от военните складове. Терористите го получават на границата от заведующия пункта, а на връщане пак му го предават, който пък, от своя страна, го предава на военния склад, отдето го е получил.
Ето списъкът на главните агенти на сърбското правителство, с обозначение на месечното им възнаграждение в сръбски динари.
Група Коста Тодоров – Александър Обов
1. Александър Обов, живее в Париж, Авеню Емил Зола, 16.
2. Коста Тодоров.
Двамата получават месечно ... 160 000
3. Александър Кантарджиев – Атина ... 4000
4. Ангел Величков – ? ... 2500
5. Борис Николов – Париж ... 1500
6. Борис Бумбаров – Виена ... 2500
7. Борис Чамурлиев – Париж ... 3000
8. Борис Чернев – Пожаревац ... 1500
9. Георги Капчев – Белград ... 4000
10. Деню Костов – Париж ... 3000
11. Дочо Узунов – Пожаревац ... 2000
12. Иван Бояджиев – Пожаревац ... 3000
13. Иван Неделчев – Пожаревац ... 3000
14. Иван Костов – Пожаревац ... 2000
15. Иван Тодоревски - Пожаревац ... 1500
16. Иван Чилев – Париж ... 3000
17. Илко Тотев – Пожаревац ... 1500
18. Йордан Арнаудов – Виена ... 3000
19. Коста Терзиев – Белград ... 4000
20. Крум Пастармаджиев – Пожаревац ... 1500
21. Кирил Попов – Прага ... 1500
22. Коце Георгиев – Пожаревац ... 1500
23. Михаил Тодоров – Белград ... 4000
24. Мирчо Топалов – Белград ... 1500
25. Методи Шопов – Виена ... 2500
26. Николай Хайдуков – Ново Село ... 4000
27. Нешо Томангелов - Ново Село ... 3000
28. Никола Димитров – Пожаревац ... 2000
29. Павел Ст. Павлов – Пожаревац ... 1500
30. Станчо Трифунов – Париж ... 2500
31. Стефан Капзималски – Пожаревац ... 2000
32. Стоян Попов – Бeлград ... 1500
33. Стефан Димитров – Париж ... 2500
34. Тодор Ковачев – Царево Село ... 3000
35. Тинко Симов – Пожаревац ... 3000
36. Тодор Сервански – Пожаревац ... 1500
37. Тодор Пунчев – Пожаревац ... 1500
38. Христо Г. Обов – Париж ... 3000
Група Недялко Атанасов – Христо Стоянов.
1. Недялко Атанасов, живее в Белград, улица Београдска, 34, стая № 17.
2. Христо Стоянов, живее в Белград, улица Београдска, 34, стая № 16. Двамата получават месечно ... 166 000
3. Асен Даскалов – Белград ... 1500
4. Ангел Гърев – Белград ... 3000
5. Ангел Тодоров – Велики Бечкерек ... 1500
6. Атанас Маренов – Лесковац ... 1500
7. Ангел Хаджийончев – Ниш ... 2500
8. Борис Спасов – Вършец ... 2000
9. Борис Христов – Ниш ... 2000
10. Васил Стойков – Белград ... 1500
11. Васил Бояджиев – Вършец ... 1500
12. Васил Дочев – Белград ... 1500
13. Васил Бакърджиев – Ниш ... 1500
14. Георги Тугалов – Княжевац ... 1500
15. Георги Михайлов – Нови Сад ... 1500
16. Иван Тулешков – Белград ... 4000
17. Иван Мострев – Белград ... 1500
18. Иван Желев – Белград ... 1500
19. Иван Филипов – Вършец ... 1500
20. Иван Аврамов – Лесковац ... 2000
21. Иван Петров – Лесковац ... 2000
22. Йоцо Николов – Княжевац ... 1500
23. Иван Шипотов – Княжевац ... 1500
24. Янко Икономов – Суботица ... 1500
25. Йордан Димитров – Ниш ... 1500
26. Кирил Ралев – Белград ... 1500
27. Кирил Палчев – Белград ... 1500
28. Кирил Митов – Белград ... 1500
29. Кирил Попниколов – Ниш ... 2000
30. Кочо Василев – Ниш ... 2500
31. Методи Ганчев – Белград ... 1500
32. Методи Харизанов – Ниш ... 2000
33. Мико Младенов – Велики Бечкерек ... 2000
34. Методи Попов – Лесковац ... 1500
35. Никола Контев – Белград ... 4000
36. Мино Маринов – Белград ... 1500
37. Нако Калчев – Ниш ... 2000
38. Нако Йотов – Цариброд ... 1500
39. Никола Иванов – Ниш ... 1500
40. Павел Каблешков – Княжевац ... 1500
41. Павел Върбанов – Белград ... 1500
42. Петър Василев – Белград ... 1500
43. Петър Инаретски – Белград ... 1500
44. Петър Константинов – Ниш ... 1500
45. Стефан Светозаров – Княжевац ... 2500
46. Спас Младенов – Вършец ... 2000
47. Станчо Донев – Белград ... 4000
48. Стоил Петров – Белград ... 1500
49. Стефан Здравков – Белград ... 1500
50. Стефан Милушев – Белград ... 1500
51. Стоян Илиев – Княжевац ... 1500
52. Тодор Драганов – Ниш ... 2500
53. Тодор Чобанов – Ниш ... 2500
54. Тодор Гълъбов – Белград ... 4000
55. Тома Миленков – Княжевац ... 1500
56. Христо Иванов – Белград ... 4000
57. Христо Иванов – Цариброд ... 2000
58. Цоко Иванов – Вършец ... 1500
59. Цвятко Станиев – Цариброд ... 3000
60. Ангел Балкански – Горни Милановац ... 2000
Група, която не получава възнаграждение и е абсолютно независима
1. Гечо Минков, студент – Белград, чиновник.
2. Боян Тодоров, студент – Белград, зарзаватчия.
3. Любен Недeлчев, студент – Белград, зарзаватчия.
4. Димитър Паков, студент – Белград, чиновник
5. Александър Стаменов – Белград, зарзаватчия.
* * *
От изложената дотук на кратко „деятелност" на Влахов – Паница и на „емигрантите", читателят достатъчно вижда мизерията на безотечественика и родоотстъпника. Страшен е падналият морал!...
(Публ. в Родоотстъпници. Б. м. 1929 г., 32 с.)
17 Декември, 2012
|автор: frognews.bg
|16 Коментари
|7507
Темата за проникването на съветските (днес руските) тайни служби и разгръщането на мрежите им в България е сред най-неразразработените от българските изследователи.
Без значение дали става дума за сериозни академични изследвания или по-малки, но също толкова важни журналистически разследвания. Реакциите на опитите за повдигане на завесата варират от твърдения, че това са „конспиративни” теории (мнение, споделяно обикновено от базисно неинформирани и с неизтребим мързел да променят това хора) до настояването, че е минало времето за подобни изследвания?! Има, разбира се и изключения, но техният брой е толкова малък, че практически не успява да неутрализира горните две особено вредни постановки. А фактите за мрежата на съветските /руските/ тайни служби в България през различни периоди на нейната история непрекъснато нарастват, настояват за публикуването им, за аналитичното им осмисляне и превръщане им във всекидневно познание, вкл. в учебниците по история.
При последните си проучвания в неизследвани до момента архиви попаднах на документи, свързани с категорични и неопровержими доказателства за това, че един високопоставен български царски офицер е бил в услуга на съветското разузнаване. Става дума за любопитна и тъжна история на предателството някогашния началник на военното ни разузнаване през 1943 – 1944 г. Стефан Недев. История, която описва една част от причините, довели няколко години по-късно до съветизацията на България и налагането на тоталитарния комунистически режим. Нека историята на предателството на началника на военното разузнаване на българската армия в този ключов за страната ни момент започне сега.
Полковник Стефан Савов Недев е роден на 27 осномври 1897 г. в село Хъневци, Великотърновско. След като завършва търговската гимназия постъпва във военното училище, което завършва през април 1918 г. Веднага е назначен за взводен командир в 20-ти пехотен търновски полк и изпратен на фронта в Добруджа, където получава тежко раняване. Явно героизмът му е оценен по достойнство, защото е повишен веднага в звание подпоручик и награден с орден. През същата 1918 г. става член на Военния съюз, а през април следващата година е назначен за съкретар на Военния съюз в търновския гарнизон. През периода 1918-1944 г. служи в различни гарнизони на страната. Жени се за офицерска дъщеря, която впоследствие играе ключова роля във военната му кариера. Съпругата на подпоручик Стефан Недев се казва Мара Железнова Колева и е братовчедка на ген. Никола Михов, който става военен министър във второто правителство на проф. Богдан Филов (1942-1943), а на 9 септември 1943 е избран в Регентския съвет.
Стефан Недев категорично е клонял към лявото крило на Военния съюз, защото е включен в щаба на Дамян Велчев и даже става секретар на същия за Южна България. В началото на 1934 г. е назначен за преподавател във Военното училище и взема активно участие в подготовката и извършването на преврата на 19 май. Година по-късно, след свалянето на правителството на Кимон Георгиев, лявото крило на Военния съюз, начело с Дамян Велчев, Кирил Станчев и др., Военният съюз минава в нелегалност и започва да подготвя нов преврат, в подготовката на който Стефан Недев е сред най-активните. Превратаджиите-левичари обаче са разкрити, но личните връзки на Недев с военния следовател му помагат да се спаси от по-сериозни последствия и след няколко дни е освободен. След като е работил няколко години във военното издателство, в началото на 1938 г. Стефан Недев заминава за Париж за изучаване на френски език, а през юни същата година е назначен за военно аташе в Румъния.
Ето тук става „заварката” със съветското разузнаване. Според справка на Държавна сигурност с рег. №1823, от 10.10 1980 г., в Букурещ той по собствена инициатива посещава съветското посолство, където установява контакт с управляващия легацията Павел Кукулев и секретаря на легацията Александър Лунин. Полковник Стефан Недев е давал на съветските представители подробни сведения и информация до отзоваването си през февруари 1941 г. Проверката през КГБ, извършена десетилетия по-късно потвърждава връзките му със съветското разузнаване / писмо № 3104 от 3 декември 1969 г. на председателя на КГБ Юрий Андропов до нашите служби и Справка № 2239, БО-2557 от 18 ноември 1980 г., изготвена от представителя на КГБ в България/. В тях между другото пише: „...Според материалите от архива като военен аташе в Букурещ през май 1939 г. Недев бил завербуван от съветското разузнаване. Постоянна връзка с него е била поддържана до неговото връщане в България през 1941 г.”.
Германското контраразузнаване влиза в следите на Недев и информира германското посолство в София, което от своя страна поставя важния казус пред българското Министерство на войната. Това, което се случва обаче е направо удивително - през април 1942 г., когато министър на войната става братовчедът на съпругата му, ген. Никола Михов, Стефан Недев не само не е разследван и изолиран, а е назначен за началник-щаб на I-ва софийска армия, а през май 1943 г. – за началник на РО при щаба на войската. Удивително лекомислие ли е назначаването на този човек за шеф на РО, след като е бил засечен, че поддържа контакти в Букурещ със съветските разузнавателни служби? Или това назначение и скок в кариерата е версия на посетнешната фраза на един български премиер, че „всички сме братовчеди”? Възможно ли е да е било обикновенно споделено предателство или е просто доказателство за тоталното инфилтриране на съветски шпиони и агенти на влияние, вкл. по най-високите места в армията, службите и двореца. През целия период на своята служба като шеф на РО, полк. Недев е в тясна връзка с резидентурната група на съветското разузнаване в София. Може би това обяснява факта, че когато англо-американското разузнавателно бюро в Турция се е опитало да го привлече да оглави евентуален военен преврат, Недев е протакал преговорите, с което попречил на плана на англо-американските разузнавателни служби.
Едва през юни 1944 г., когато идва правителството на Багрянов, полковник Стефан Недев е освободен като началник на военното разузнаване на армията и изпратен като строеви командир в Скопие, където остава до 9 септември. Предлагат му да се включи в задграничното правителство на Александър Цанков, но той отказва и се завръща в София. Тук веднага е арестуван и попада в лапите на убийците от т.н Народен съд, който го осъжда на смърт. Веднага след като е произнесена присъдата му, буквално същия ден – 15 март 1945 г. - генерал Вул /Волков/ от съветската мисия в Съюзническата контролна комисия нарежда той бъде предаден на разпореждане на съветската инспекция към Съюзната контролна комисия в България, както сочи информационна Справка № 2239 на съветското КГБ, където е описана, каква е била тогава идеята на НКВД за него:”Набелязване на оперативни мероприятия, които да се проведат с негово участие и използване”. Шефът на Държавна сигурност през 1945 г. Стефан Богданов го отвежда в седалището на НКВД в София – ул. Оборище № 19. Пред тях органите на съветското контраразузнаване той „...съобщил редица ценни сведения за дейността на немското, английското и турското разузнавания и за подривната дейност на реакционните партии и организации в България...” както сочи писмо № 3104 от 03 декември 1969 г. на КГБ.
Тук той дочаква Указ № 11 от 13 декември 1945 г., с който е бил помилван, като смъртната му присъда е заменена с петнадесет години строг тъмничен затвор. Година по-късно, с нов указ полковник Недев е помилван напълно и са възстановени политическите и гражданските му права, както сочи Справка № 8335 от 11.11.1947 г. на Министерството на правосъдието. След освобождаването му от затвора дълги години е работил като частник. Съгласно закона за лишаване от пенсия на лицата проявили фашистка дейност, Стефан Недев не е получавал пенсия. Осигурявал си е доход като е изработвал в собствена работилница пликове от хартиени отпадъци. Той и съпругата му са били вербувани за секретни сътрудници на Държавна сигурност и работата им е оценявана като положителна. През 1976 г. ръководството на МВР отпуска на Стефан Недев еднократна помощ от 3000 лв. С Докладна записка до Секретариата на ЦК на БКП от 24 септември 1981 г. написана от зав. отдел "Военно-административен" на ЦК на БКП ген.-полковник Велко Палин, се предлага да да му се отпусне персонална пенсия ( за каквато няколко месеца преди това в дълго писмо до Политбюро самият Стефан Недев моли да му отпусната). Седмица след докладната записка на Велко Палин националният предател и съветски агент Стефан Недев получава такава пенсия. Тя е отпусната с отделен указ на Държавния съвет на НРБ и след съгласие за това на Секретариата на ЦК на БКП, фиксирано в Решение „Б” № 30, от 01.10.1981 г.
Това е историята. Някои ще я нарекат драма, други предателство, трети – обичайно поведение в тежки и нееднозначни времена. За себе си аз избирам второто определение. Това е национално предателство и недопустимо поведение на български офицер, което поставя началото на десетилетна традиция шефовете на българското военно разузнаване да бъдат обикновени агенти на съветското ГРУ. И не само те, разбира се. Както ми каза наскоро един бивш кадрови офицер: „Как да ме убедят, че един български премиер не е бил секретен струдник на РУМНО като съм държал в ръцете си делото му”. Този премиер е мъртъв и това засега го опазва от осветляване на тази част от неговите зависимости. Проблемът с московските мекерета в България винаги е бил огромен – и преди 100, и преди 10 години. Обзалагам се, че ако разсекретят и позволят на български изследователи да проучват съдържащото се в определени руските архиви, България няма да е същата. Но за това в продължението следващата седмицa.
специално за Frognews
Антон Тодоров
- Решението на Секретариата на ЦК на БКП за отпускане на персонална пенсия на шефа на военното разузнаване преди 9 септември полк. Стефан Недев
- Докладна записка на ген.-полк. Велко Палин, завеждащ отдел "Военно-административен" на ЦК на БКП до Секретариата на ЦК на БКП
- Докладна записка на ген.-полк. Велко Палин, завеждащ отдел "Военно-административен" на ЦК на БКП до Секретариата на ЦК на БКП
- Докладна записка на ген.-полк. Велко Палин, завеждащ отдел "Военно-административен" на ЦК на БКП до Секретариата на ЦК на БКП
- Питане до Представителството на КГБ при МВР на НРБ за информация относно полк. Стефан Недев
- Отговор на представителя на КГБ при МВР на НРБ
16 Декември, 2012
|автор: frognews.bg
|23 Коментари
|2984
Шефът на Генералния щаб на Иранската армия генерал Хасан Фироузабади предупреди НАТО, че разполагането на зенитно-ракетни системи „Пейтриът" на турско-сирийската граница е своевременно начало на световна война, предаде Ройтерс.Той призова Алианса да преразгледа решението си. „Всяка от тези батареи „Пейтриът" е черна точка на световната карта и означава, че се предизвиква световна война", изтъкна той, според ISNA. "Te готвят план за световна война и това е много опасно за бъдещето на човечеството и за бъдещето на самата Европа", допълни той.
Въпреки предупрежденията, Фироузабади не заплаши Турция в речта си преди други военни командири в Националния университет по отбрана в Техеран. „Ние сме приятели на Турция и искаме сигурност за Турция", подчерта той.
Припомняме, в петък САЩ обявиха, че ще разположат две батареи „Пейтриът" в Турция. По-рано това обявиха Германия и Холандия.
16 Декември, 2012
|автор: frognews.bg
|2 Коментари
|3105
Оруел беше казал, че "Ако свободата на словото означава въобще нещо, то е свободата да кажеш неща, които хората не искат да чуят". В САЩ не искат да чуят за рестрикции на режима за притежание и носене на оръжие, в България - за либерализирането му.Втората поправка в американската Конституция гласи: "A well regulated Militia, being necessary to the security of a free State, the right of the people to keep and bear Arms, shall not be infringed". Имаш право да носиш оръжие.
Знаете ли защо я има? Благодарение на 39-имата Бащи основатели, подписали Конституцията на САЩ, създали Декларацията за независимост (1776). В нея пише, че когато някое управление започне да пречи на живота, свободата и щастието на хората тяхно право е да го свалят и да поставят друго на негово място.
Преди 15 години българският Конституционен съд на практика ликвидира статута на неизбежната самоотбрана, свеждайки я до проникване в жилище или взлом с насилие. Но в съда, за да те оправдаят, трябва да докажеш, че си стрелял, защото е имало реална опасност от увреждане, един вид, че нападението е било започнало - сиреч явна заплаха за своя или на другиго живот и здраве. Което означава много добър адвокат - или кофти прокурор.
Тезата за разширяването на статута е и доста популистка и поради това към нея са особено пристрастни от ВМРО и други партии. Каквито и промени да се правят в този статут обаче, те неизбежно вървят с либерализиране на режима за носене на оръжие.
Американски психар
27-те жертви на масовия убиец Адам Ланза в Кънектикът, само 5 месеца след като друг психар уби 12 и рани други 58 души в Денвър, отново разпали никога незатихващата в Съединените щати дискусия за прекалено либералния режим за носене на оръжие.
20-годишният Адам Ланза е разстрелял жертвите си, 20 от които деца, със законно притежаван "Глок" и "Зиг зауер", а в колата му е открита и полуавтоматична пушка М-4, каквато е на въоръжение в десетки армии по света. Майка му, която е била първата му жертва, е притежавала законно пет оръжия и, по ирония на съдбата, сама го е учила да стреля.
А дискусията в САЩ по темата никога не загасва напълно. Статистиката показва, че почти през година, а понякога и всяка, в САЩ някой изтрещява и извършва масов разстрел - и без да е в контакт с имама от Йемен като майор Нидал Малик Хасан, разстрелял 13 души в военната база във Форт Худ.
При държава с население от 300 милиона е едва ли не нормално да има такива случки - чуха се и такива доводи. В държава с население триста милиона, 45% от домакинствата са законно въоръжени с близо 270 милиона оръжия. Ако прибавим и незаконните, говорим за въоръжена до зъби нация.
Кметът на Ню Йорк Майкъл Блумбърг, който оглавява Асоциацията на кметовете за контрол над оръжията, призова за рестрикции в режима за притежание на оръжие, който позволява в някои щати с такова да не снабдят малолетни. В близо половината от 50-те щата оръжие може да се носи свободно на публични места, а в също толкова законът ще те оправдае, ако надупчиш нахлул в имота ти непознат - дори и да не те е гонил с нож или пистолет.
Президентът Обама, който се разчувства от трагедията, не показа склонност да засяга темата.
На опашката
В България, за разлика от Съединените щати, разрешението за оръжие се придобива предимно по професионален признак - охранител, полицай или в краен случай ловец. Не защото "нашата полиция ни пази" или защото сме си робска и потисната нация, макар че и това е вярно.
Според МВР, където се регистрират оръжията, близо 350 000 българи са собственици на законно регистриран пистолет или ловна пушка, което е около 5% от населението. В Германия, където действа един от най-строгите в Европа режими за носене на оръжие, над 3 милиона души притежават законно огнестрелно оръжие, което е под 4 на сто за страна с над 82.3 милиона население.
120 хиляди, се падат на частните охранители и хората в звената за самоохрана на фирмите. Като прибавим
След промените в Закона за оръжието и боеприпасите, влязъл в сила на 17 септември 2010 г., стана ясно, че над 44 000 българи притежават около 58 000 газови пистолети и въздушни пушки, предимно в големите градове - София, Варна, Пловдив, Стара Загора.
Кой, как и защо да носи оръжие е оставено единствено в правомощията и преценката на МВР. По тази причина, повечето случаи, в които някой е извадил оръжие и го е насочил от упор към невинни хора е или бивш (Опиц, Менашки, убил бившата си приятелка в Слънчев бряг) или настоящ полицай (Иво Маринов, разстрелял от упор 23-годишната Ивелина), или гард (Стефан Петров, който взе заложниците в Сливен).
Ако не си превъртял, е адски трудно да натиснеш спусъка, когато срещу теб стои човек. Освен ако той не е заплаха за живот - твоя или на семейството ти, но дори и тогава не е никак лесно.
Наясно ли сте, че страната ни е на 4-о място по брой частни охранители на глава от населението. И това по данни за 2010-а, когато броят им е бил около 56 500, а по данни за м.г. са 77 600. Според МВР пък общият им брой е 120 хиляди, като в него влизат и хората в звената за самоохрана на фирмите.
Като прибавите над 1300 гардове от НСО, повече от 40 000 полицаи, военни, ДАНС-аджии, които носят оръжие по закон, ще откриете, че доста хора се разхождат въоръжени в тази малка, бедна и не особено населена държава, където престъпността расте прогресивно с бедността. В последните години точно тези хора го използват, за да убият - или да се самоубият.
И ако в САЩ се чуват гласове за затягане на режима за притежание на оръжие, у нас можем да говорим за либерализирането му - предвид растящата битова престъпност и невъзможността на обикновените граждани да се защитят, както и на МВР да се справи с нея.
ГЕРБ или по-скоро лидерът Бойко Борисов изглеждат склонни да направят стъпки в посока на разширяване на статута на неизбежната самоотбрана (Странно, къде автора и в какво ги забеляза тия стъпки?), но за оръжието мълчат (Тогава, с въздух ли ще се отбраняваме?!). Няма от какво да ги е страх. У нас не действа Втората поправка.
МЫ ДОЛЖНЫ ОБЪЕДИНИТЬСЯ С МУСУЛЬМАНАМИ В БОРЬБЕ ПРОТИВ ИУДЕЕВ!
·53
2. Тефтерчето на Васил Левски
3. Инициатива за референдум за излизане на България от ЕС и безпартийно ВНС без хора били досега във властта
4. Български исторически календар
5. "Граждани на Райха"-"Reichsburger"
6. Дегенерацията и дегенератите от първоизточника - Григорий Климов
7. Сайт, посветен на големия Български политик - професор Богдан Филов
8. "Лихвата е кражба!" от покойния Владимир Свинтила
9. Сайт за националистическите движения преди 1944 - а година и техни документи
10. Забравеният д-р Янко Янев
11. Планът "Еврия"
12. Сайт с български бойни знамена
13. Исторически видеоблог
14. "Изгубената България" - исторически сайт
15. Владо Черноземски
16. Европейския съюз - новият Съветски съюз? /БГ субтитри/
17. "Шест милиона – изгубени и намерени" oт Ернст Цундел
18. Реалността днес и която идва...
19. Военное обозрение
20. КРИЗАТА В НАШЕТО УЧИЛИЩЕ от архимандрит Борис
21. Отворено писмо-МАНФРЕД РЬОДЕ
22. РПЦ Царская Империя
23. Григор Симов: Нека не си затваряме очите
24. Исторически ревизионизъм
25. Вечния Църковен Календар на Светите Отци
