Срещу американската армада се вдигат 56 български изтребителя -  36 от добре въоръжените, но бавни френски „Девоатин” D-520 и 20 от по-новите „Месершмит” Me-109G2. В кабината на една от немските машини е 27-годишният поручик Димитър Списаревски. Роден в Добрич, той в съвсем ранна възраст се налага да напусне родния си край заедно с родителите си. Една от тежките клаузи на Ньойския договор потвърждава румънското владение над Южна Добруджа, а бащата на Списаревски е човек, който не може да се примири с окупатора и да крие идентичността си.

Димитър Списаревски завършва Втора мъжка гимназия в София, след което се записва във Военното училище. Според свидетелства на хора, които са общували с него, Спаича (както са му казвали приятелите му) бил голям родолюбец, но и човек с буен нрав и силно изразено чувство за справедливост. Затова и в биографията на Списаревски има не един и два случая, когато високомерни германци и самозабравили се в любовта си към СССР или Райха нашенци са си получавали заслуженото от пилота заради обидни думи към България. Впрочем, сред „изпатилите си” е и бъдещият член на ЦК Стоян Гюров. Годините минават и т.нар „Символична война”, обявена от Царство България в края на 1941г. се превръща в съвсем истинска… поне във въздуха. Англо-американски бомбардировачи разрушават както инфраструктурни обекти, така и жилищни квартали в по-големите родни градове. Понякога даже от небето се сипят играчки, запалки, цигари и пр., в които има експлозив. Осакатените деца са в най-добрия случай десетки.

Връщаме се обратно на 20 декември 1943г. Българските летци нападат въздушната армада в покрайнините на София. Най-активен в атаките е поручик Списаревски. Въпреки усилията, вражеските машини упорито не искат да падат. Той набелязва един изостанал бомбардировач и открива огън с картечниците и оръдието си по него. „Освободителят” се запалва и пада.

Списаревски се оказва насред американското бомбардировъчно съединение и се насочва към командирската машина. Няма достатъчно муниции, за да я свали, но това не го спира. „Ще се блъснеш и ще свалиш на земята поне един бомбардировач, но няма да му дадеш да мине над тази свещена земя и да я поръси с бомби”, е казал той на един от другите пилоти дни по-рано. Малкият „Месершмит” се врязва в гигантския бомбардировач и двете машини се превръщат в огнено кълбо над Пасарел. Оцелява само един от картечарите на „Освободителя”, които бил изхвърлен от експлозията, а парашутът му се задействал автоматично.

Уви, тази история все още е непозната за мнозина даже в този си съвсем съкратен и непълен вариант. Гореспоменатият шамар срещу бъдещия член на ЦК вероятно си е казал думата, защото дълги години името на Списаревски тъна в забрава, а в последствие се появиха и хора, твърдящи, че летецът е бил „легионер”, „бранник”, участвал е в операции срещу партизаните и какво ли още не. В случая бих се доверил на автора на първото цялостно изследване по темата „Списаревски” Делян Иванов, който не е открил доказателства за подобни „смъртни грехове”.

Идеологията няма чак такова значение, всъщност даже самата война е на заден план. Списаревски е пример за истински патриот, които без грам колебание поставя интересите на мнозинството над своите собствени. Било е война, пилотирал е самолет изтребител – дал е живота си за това 4 600 кг. взривно вещество да не паднат от 6 километра височина върху един български град.

Никой не очаква всички български граждани да изпитват непреодолимо желание да умират за родината си (и дано скоро да не се налага). За сметка на това, надали са нужни свърхчовешки усилия на духа, за да преодолеем своя вечен егоизъм и нихилизъм. Сигурно ми е малко житейският опит, но все пак вярвам, че страната ни е толкова лошо място за живеене, защото с неохота правим всичко, ползите от което излизат извън рамките на панелния ни дом.

Затова служителите се правят, че работят, а шефовете им се правят, че им плащат; затова корупцията е норма, а не престъпление; затова все пускаме бюлетини, без да сме чели дребния шрифт и затова цъкаме тихо с език, когато губим гражданските си права в името на някаква „виртуална” сигурност.

Ако стане чудо и се превърнем от „най-тъжното място на света” (според The Economist) в страна, населена с родолюбиви хора с гражданско съзнание, това неминуемо ще промени и т.нар политическа класа. Така един ден ще видим и български държавници да заемат национално отговорна позиция по някой въпрос (като например Западните покрайнини) без да търсят някакви краткотрайни политически дивиденти.

Впрочем, поздравявам хората, които се сетиха за Списаревски през последните няколко дни. Само за едно не бих се съгласил с тях – нека има паметник на загиналите американски летци в двора на посолството в София. „Мъртвият не ни е враг” е казал Дебелянов и е имал нещо предвид. (Мнението е на автора на статията, а не на нашата редакция)

Нека, обаче, се появи поне паметна плоча на Спаича (и другите 24 паднали летци) в същия този двор и нека неговият скромен паметник (скрит в периферията на пл. „Народно събрание”) бъде обърнат да гледа към Парламента. За да се подсещат някои хора вътре какво е дал един обикновен войник на страната, която управляват.

Автор: Явор Николов

В берлинските училища стартирал проект „90 минути за сексуалното многообразие”. Неговата цел е да запознае подрастващите с нетрадиционните форми на любовта. При това особено внимание се отделя на класовете, в които преобладават ученици с миграционни корени.  Методиката на „90 минути за сексуалното многообразие” е разработена от Съюза на сексуалните малцинства в Берлин и Бранденбург и е поддържана от берлинския сенат. Последният разбира се дори е оказал финансова помощ при подготовката на учебни пособия за провеждане на такива занятия по етика в училищата. В Берлин кметът Клаус Воверайт обявил на цялата страна: „Аз съм гей и всичко е о`кей!” Берлин е толерантен, защото от неговите три милиона жители 450 хиляди са пришълци от 189 страни в света. Друг пример за толерантността на немската столица е фактът, че в района на Шьонеберг по двете страни на улица „Мартин Лютер” са разположени гей-квартали със своя инфраструктура – кафенета, магазини, хотели, обществени организации на гейовете и лесбийките. На тази улица живее и Кристине Теске, майка на три деца, дълбоко религиозна, учителка по етика в гимназия „Роберт Блюм”. На уроците си тя обяснява на учениците си, че ако момиче обича момиче и момчето – момче, това е също така нормално, както ако момче обича момиче или момичето момче. В рамките на уроците по етика учениците обсъждат различни теми: какво е щастие, смисълът на живота, толерантността, справедливостта, дискриминацията. Целта на учителката е да помогне на учениците да си формират собствено мнение по различните аспекти на живота в обществото.

„Проблемът за хомосексуализма аз за първи път го тематизирах в своите уроци по молба на Съюза на сексуалните малцинства разказва учителката. – И бях удивена от реакциите на своите ученици – тя беше по-друга, отколкото очаквах.”

В 8-и клас, в който изнасяла уроци „90 минути за сексуалното многообразие”, от 30 ученика с чуждестранни корени били 21. Основно това били от турски, арабски и рускоезични семейства. Според Теске в турските и арабските общини темата за хомосексуализма е табу. В клас учениците за първи път можели да говорят на тази тема не на равнище обидни и унищожителни анекдоти, а по същество.

Разговорът за хомосексуализма станал възможен благодарение на съдържателната брошура, счита Теске. В нея например можело да се намери диалог между подрастващите Кай и Мурат, по време на който става ясно, че двамата имат общ познат гей, дори Мурат му симпатизира и сам се опитва да признае своята нетрадиционна ориентация.

„Текстът във форма на диалог, прочетен на глас, дава възможност на учениците да влязат в ролята на други свои връстници. В диалога има не малко фрази и мисли, които извеждат на конструктивен разговор” – споделя своите наблюдения педагогът. След прочитане на текста в класа започва обсъждане: учениците без шум и с приглушени емоции си казват мнението и с интерес изслушват разсъжденията на съучениците си.

На урока учителката демонстрира илюстрации на три плаката, на които са изобразени целуващи се подрастващи: девойка с младеж, момче с момче и девойка с девойка. „У някого целуващите се младежи и девойки може да предизвикват недоумение, но като цяло реакцията е адекватна” – отбелязва Теске.

По материали на Deutsche Welle

В мрежа от хитрини

Високите печалби на големите супермаркети се дължат на добре премислени стратегии. Клиентите попадат в мрежа от трикове и хитрини още с влизането си в магазина. Съблазнителни капани са заложени на всяка крачка и подмамват потребителите да пазаруват смело и необмислено. Кои са най-разпространените клопки? И как да ги избегнем?

Таен експеримент

Американски специалисти по шопинг-проучвания провеждат тест, при който скриват чипове в количките за пазаруване и така проследяват в кой сектор клиентът прекарва най-много време, покрай кои щандове минава най-често и съответно кои избягва. Вижте как изглежда перфектният супермаркет на базата на тези проучвания.

Още с влизането

Посоката на движение в магазините обикновено е обратна на часовниковата стрелка. След като минат през входа, клиентите тръгват надясно. Редица проучвания показват, че при обиколка в големите магазини посетителите не обичат да следват посоката на часовниковата стрелка.

Първа спирка

Щандовете с плодове и зеленчуци преграждат пътя и забавят забързаните клиенти. А колкото повече време прекарате в магазина, с толкова по-пълна количка ще излезете накрая. Готови опаковани салати и ястия са новата форма на изкушение и създават възможност за спонтанни покупки още при влизане в магазина.

Вкусотии на тепсия

Следващата спирка са щандовете с нови продукти, където клиентът има възможността да ги опита. След това обикновено той се чувства задължен да закупи нещо. Промоционалните подаръци са рядкост, защото будят недоверие и съмнение у купувача.

Идеална температура

Температурата в магазина е средно около 19 градуса по Целзий. За да се създаде на потребителя уют и настроение за пазаруване, не трябва да е нито много топло, нито много студено. Целта е клиентът да се задържи възможно най-дълго време.

На разходка

Дълги редици със стелажи и рафтове препречват пътя към касата. Дори да сте влезли само за един продукт, ще трябва да се разходите през целия магазин, за да стигнете до изхода. А по пътя може да ви хрумнат идеи за още покупки...

Магнит за окото

Най-новите артикули са наредени на стратегическо място, така че веднага да приковат погледа, а именно на стелаж на нивото на очите (1,4 - 1,8 м). Към тях клиентът посяга 3 пъти по-често, отколкото към подредените най-долу.

Капан в центъра

Натрупаните по средата на магазина стоки създават впечатление за по-ниска цена, което не винаги е вярно. Много често потребителят не сравнява цената на продукта и направо предприема покупката на „намалената" стока.

По-голямо=по-евтино?

Когато клиентът попадне на продукт, опакован в по-голямо количество от обикновено, първата му мисъл е, че ще спести пари. Дали това е така, можем да разберем само при сравнение на цените за килограм.

Пълна количка

Прекалено големите колички за пазаруване също не са случайност - умишлено подтикват към повече покупки. Две млека и един хляб заемат твърде малко място и така принуждават клиента да запълни количката си с още продукти.

В комбинация

Специалната подредба на стоките също цели да надхитри клиента. На рафта до спагетите, например, откриваме и специален сос към тях. Автоматично и двата продукта отиват в количката. Незабележим остава фактът, че на задния рафт има и други, по-евтини сосове.

Игра на криеница

Всекидневните продукти като мляко и хляб са скрити в някой ъгъл на супермаркета. Ясно е, че клиентът ще ги открие, но преди това ще премине през целия магазин. Разглеждайки рафтовете, най-вероятно ще направи и непредвидени покупки.

Много често на етикета виждаме две цени. Задрасканата стара цена и много по-ниската нова заблуждават потребителя и го карат да вярва, че спестява пари като купува силно намалени стоки.

Осветлението

Цветовете, които виждаме в магазина, не винаги отговарят на истинските цветове на продукта. Ефектът се постига с помощта на подходящо осветление. Специални лъчи правят така, че зеленчуците да изглеждат по-хрупкави, а месото - по-прясно. Затова и цветната светлина в супермаркетите е забранена.

Аромати

Друга хитрост е използването на аромати за манипулиране. Например в магазините за хляб се носи миризмата на току що изпечени хлебчета, а в сектора за перилни препарати прави впечатление новият омекотител с аромат на рози. Но дали рекламираната стока наистина ухае така хубаво?

Рекламата

За да "докоснат" клиента, стратезите поставят върху плакати и рекламни материали преди всичко лица на хора. Така се активизира емоционалната част на мозъка, докато най-обикновени фирмени емблеми се обработват само визуално.

По-по-най

Нормално е артикул от един и същ вид да се предлага на различни цени - на една по-ниска и на една по-висока. Виждаме обаче и трети продукт, който е много по-скъп. Така на клиента му се струва, че средно скъпият е най-изгоден и автоматично купува него.

Заблуда

Цени като 2,99 все още заблуждават клиентите. Като погледнат цената, съзнанието им я доближава повече към 2, отколкото към 3. Така се създава илюзия за по-евтина стока.

Манипулация

Решението за покупки се контролира от областта на мозъка, която отговаря за удоволствието и в малка степен се контролира от съзнанието. Надписи като "Намаление", „Разпродажба", „Последен ден" стимулират производството на хормона на щастието допамин.

Музиката

Озвучаването в магазина също играе стратегическа роля. Песни с 72 басови удара в минута въздействат най-силно на посетителя, защото това съответства на пулса на отпуснатия човек. Незабележимата музика пък забавя крачката и кара потребителя да се застоява пред щандовете. Музиката трябва да създаде и добро настроение за пазаруване. Сутрин вървят шлагери, вечер - поп музика.

Последно изкушение

Сладки изделия, цигари и алкохол приковават вниманието ни, докато чакаме на касата. Изнервен от дългата опашка, клиентът почти винаги се изкушава да се възнагради с още нещо и посяга към шоколадите, например.

Източник: Deutsche Welle
http://www.profit.bg/news.php?id=69200

http://icebarbi.blog.bg