Янко Янев

web

Нашата история след Освобождението е повече политическа, отколкото културна. Духовното ни развитие не е имало никаква програма, никакви перспективи, които то би трябвало да има, за да може да се осъществява освободеният дух по определен път. Ние се впуснахме напред, готови да догоним загубеното, но нямахме определени средства и определена цел. Нашите бащи бяха велики с волята си да творят. Но те бяха по-скоро строители, отколкото въплътители, по-скоро външни, административни и политически работници, отколкото носители на проблемите на културата. Не можеше да бъде иначе: откъснати от света, останахме чужди на историческото развитие. Чуждите влияния не бяха достатъчни. Колкото и мощно да беше апостолското дело на революционерите, то не беше в състояние да определи програмата на българския дух. Липсваше въобще историческо мислене, историческо съзнание.

И затова ония, които се смятаха за по-образовани, така наречените интелигентни, нямаха изпърво никакво отношение към въпросите на българската национална култура, на българското самосъзнание въобще. Те попаднаха изведнъж под хипнозата на чужди учения. Чуждото беше за тях идеал. Ако България се беше освободила в друг исторически момент, друг щеше да бъде и актът на нейното първо духовно развиделяване. Тя щеше да има една романтична или една материалистична интелигенция, индивидуалистична или мистично-идеалистическа. Над България съмна, когато европейският живот се намираше под влиянието на социалистическите идеи. Особено в Русия тия идеи бяха на мода; естествено най-напред те проникнаха у нас. Нашата интелигенция ги прие като религиозно верую. Това беше първата й фатална заблуда. Социализмът я откъсна от проблемите на националното съзнание, направи я теоретична и рефлексивна. Още тогава тя загуби патоса на делото и се оказа недостойна за заветите на борците преди Освобождението. Първата стъпка на културата ни беше погрешна, защото беше направена не в името на живота, а в името на теорията. Първият ни исторически порив беше съдбоносен. Безплодна и куха, нашата интелигенция още тогава повярва в утопии, още тогава тя се настрои анархистично, още тогава загуби чувството за жертвата и подвига, които единствено дават исторически блясък на един народ.

Уви! Нашите първи интелигенти ни завещаха едно твърде книжно наследство. Живият дух на нацията остана непокътнат от тях. Те обичаха повече да четат и разсъждават, да построяват теории, отколкото да решават и да действат. В нашите училища проникна книжовното за сметка на активното. Социалистично-международното взе превес над националното. Въпросите на българската индивидуалност бяха изоставени. Интересуваха ни повече еротични проблеми, отколкото собствената ни съдба. Ние живеехме без земя; създадохме една култура без ландшафт. Влиянията от запад още повече объркаха интелигенцията., която вече беше безсилна да се справи със задачите на времето. Бъдещата историческа наука ще посочи по какви фиктивни пътища се е развивала нашата интелигенция.

* * *

Трябва да се сепнем най-сетне и да забравим миражите. Необходимо е да свържем съществуването си с цялата трагична проблематика на родния дух. Трябва най-сетне да се спрем пред синора на тоя дух: да видим, че той не е още осъществен, че живее в сумрака и наивността на традициите, да разкрием същността му, да го разграничим, да определим царството му, за да му дадем живот в историята на нашето време. Живеем в епоха на национални революции, когато народите не искат да останат повече само неми зрители, а да взимат участие в историята, определяйки се като национални организми, със свое небе и земя, със свой духовен и политически стил. Към тази епоха трябва да се присъединим и ние. Нашата интелигенция, ако иска да има въобще значение, трябва да се върне при своя народ не за да бъде народническа, а за да мисли и действа национално. Трябва да разрешим преди всичко собствените си въпроси, да запазим и просветим духа на нацията, който е божественото начало и божествената сила на народа. Едва по-късно ще почнем да разрешаваме и проблемите за всенародната правда и всенародното братство.

Не само от политически национализъм имаме нужда. Духът на нацията най-малко се проявява в политиката, особено когато тя има формата само на партийна акробатика и журналистически цинизъм. Имаме нужда главно от културен национализъм, дето геният на нацията се проявява с всичката си стихийност и с всичката си воля да се утвърди исторически. Вулгарните гримаси на политическия ни и духовен живот трябва да презрем и да смъкнем маската на всички, които още продължават да блудстват с душата и тялото на нашия народ. Ако можем да вземем някакво решение, то е - да се върнем назад: назад към идеалите преди Освобождението, назад към Възраждането. Трябва да се приобщим към заветите на ония, които в планинските присои са давали клетва, че ще умрат за истината и свободата. Довоенната ни интелигенция, жертва на социалистически пози, на безплодно доктринерство, на книжни спекулации, трябва да се преобрази на интелигенция на подвига, особено днес, когато предстоят съдбоносни решения.

Нека се знае, че всяка идея, която не изхожда от националното ни огнище, е противобългарска и реакционна. Противобългарски е болшевизмът, както и хленчът за международно разбирателство, както и наивната престъпност на интегралните софисти или утопията за всеславянската република. Преди всичко необходимо е да проясним себе си и да се развием до самосъзнание. Нашата култура и общественост трябва да изхождат оттук. Ние имаме нужда от национални личности, от национален мироглед. Не можем да бленуваме за далечни неща, когато в собствения ни дом върлува бурята на опустошението и нищетата. Националният дух трябва да бъде отключен от кладенците на нашите села и да залее земята ни. Може би това е романтика. Но всяко възраждане, всеки подвиг е романтичен. Предстои ни да създадем новия тип българин, обусловен от структурата на времето, в което живеем. Затова тоя българин не може да бъде интернационализиран, нито комунизиран, нито интегрализиран. Той е рожба на вечните стремежи на племето ни, горд и вдъхновен, какъвто беше духът на Паисий Хилендарски. С тоя героичен българин трябва да започне и ще започне нашата национална романтика.

Не е дума за патриотични добродетели. Тия добродетели са елементарни за всеки гражданин и член на държавата. Важното е да се погледне на нещата от по-високо, от културно-философско и културно-историческо гледище. Освен чисто политическите и стопански задачи има и други, много по-съществени и съдбоносни: Критиката на нашето национално съзнание трябва да предшества всички други въпроси. Новото поколение може да бъде спасено само чрез една нова вяра, чрез една нова философия, която да избистри умовете и да впрегне творческите сили за работа. Насилието не е вече никакво средство. Трябва да се въздейства върху българската душа и българската съвест, която се продава за счупени сребърници. Успехът в тая посока може да бъде исторически. Това ще бъде начало на нашата революция, Която тепърва ще има за цел да освободи българския народ и да затвърди съществуването му.

© Янко Янев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 04.01.2004, № 1 (50)

Други публикации:
Отец Паисий, г. 6, 1933, № 1, 8-10.

Янко Янев е български философ, поет, и есеист с националсоциалистически възгледи.^[1]

Янко Янев е роден в гр. Пещера на 20 ноември 1900 г. През 1919 г. заминава за Германия, за да следва драматургия, но се ориентира към изучаване на философия и история. Учи в Лайпциг, Фрайбург и Хайделберг. Завършва като доктор по философия с дисертация на тема “Живот и свръхчовек”.

След завръщането си в България работи в библиотеката на Софийски университет от 1923 г. За известно време е завеждащ културния отдел към Министерството на народното просвещение.

След 1934 г. се установява за постоянно в Германия, където чете лекции в Берлинския университет по културна история на България.

Загива по време на англо-американските бомбардировки на Дрезден през Втората световна война на 13/14 февруари 1945 г.

Неговите философски възгледи се формират под въздействието на Хегел. Привърженик е на индивидуализма в българска литература (пише и издава статии и монографии за Димо Кьорчев, публикува статии за д-р Кръстьо Кръстев и Пейо Яворов); проповядва философията на Ницше, а част от творбите му са настолни четива за нацистки младежки организации в Германия и след войната са забранени.

Янев е интерпретатор на немския класицизъм и романтизъм – автор е на публикации за Г. Е. Лесинг, Р. М. Рилке, Х. фон Клайст в списанията “Българска мисъл” и “Златорог”). Автор е, също така, на книги с поезия, есеистика, философия.

• Димитър Цацов. Българският Дионисиев комплекс.С., 2008, Велико Търново, Фабер , ISNB 978-954-775-857-5

• "Антихрист" (1926)
• "Върху ирационалното в историята. Опит върху проблемата за историята с оглед към логиката на Хегел" (1927; 1996)
• "Хегел. Личност, съдба, философия" (1928; 1996)
• "Хераклит Тъмния. Пророкът от Ефес" (1928)
• "Димо Кьорчев. Художествена биография" (1932)
• "Петър Чаадаев. Личност и философия" (1932)
• "Героичният човек" (1934)
• "Образът на младото поколение" (1935)

• "Der Mythos auf dem Balkan" (1936)
• "Sudosteuropa und der deutsche Geist" (1938)
• "Demonie des Jahrhunderts" (1939)

• Агенция Фокус от 12 февруари 2006 г.
• ЛитерНет за Янко Янев; Он-лайн достъпни произведения
• 1. ↑ Troebst, Troebst. Das makedonische Jahrhundert: von den Anfдngen der nationalrevolutionдren Bewegung zum Abkommen von Ohrid 1893-2001. ausgewдhlte Aufsдtze, Sьdosteuropдische Arbeiten 130. Oldenbourg Wissenschaftsverlag, 2007. ISBN 3486580507. с. 170.

• Таня Гергова - Янко Янев. Библиография

• Български поети
• Български философи
• • Българи в Берлин
  • Българи в Дрезден

Снимка: Impact Press Group - архив

90-95 % от плодовете и зеленчуците на пазара у нас са внос от Турция, Гърция, Испания, Македония и други страни от ЕС.  Затова родните производители алармират, че секторът е напът да влезе в Червената книга на България.

За последните 10 години спадът в производството на плодове и зеленчуци е около 60 процента, според проучване на Института за пазарна икономика.

Ако през следващите пет години този тренд продължи, българското зеленчукопроизводство, както и това на плодове, тотално ще изчезне, заяви Цветан Цеков, председател на експертния съвет по плодове и зеленчуци към Асоциацията на земеделските производители в България /АЗПБ/, цитиран от БТА.

Съседството ни с държави като Турция и Гърция, където топлото време продължава много по-дълго, дава
възможност за внос на определени култури на ниски цени през по-голямата част от годината. Това от своя страна поставя българското производство под натиск или да се окрупни, или да се специализира в области, в които има конкурентно предимство.

Освен това вносните плодове и зеленчуци не се облагат с мита и ДДС, изтъква Цеков. Той твърди, че 80 на сто от
този сектор е "сив".

Сред най-перспективните от бранша определят орехите, малините, черешите и ягодите. Кайсиите, прасковите, десертното грозде и кивито са плодовете с потенциал. Почти напълно лишени от такъв обаче са българските ябълки и сливите. При зеленчуците най-перспективни са гъбите, краставиците и грахът, с най-голям потенциал - моркови, зеле и лук, а със затихващо производство - доматите, пиперът и картофите.

Цветан Цеков уточнява, че понятието "без потенциал" не означава непременно, че тези култури нямат никакво
бъдеще и производството им трябва да бъде спряно. При тях обаче е необходимо драстично подобряване на ефективността, в противен случай те ще отпаднат от само себе си.

Най-безперспективни от плодовете в България са ябълките, твърди Цеков. При тях има огромно търсене от една
страна, но от друга са супер неконкурентни. Причината е, че за да има възвращаемост, на овощната градина са необходими поне шест години.

Седмица преди изтичане на крайния срок за подаване на заявления по схемата за подпомагане на производителите на качествени плодове и зеленчуци в областните дирекции на Фонд "Земеделие", където трябва да стане това, още нямат указания за прием на съответните документи, твърдят членове на асоциацията. Служителите по места не били наясно и как ще се осъществява подпомагането, при положение че има схема за
специфична подкрепа, разработена от Министерството на земеделието и храните.

Частните затвори и затворническата промишленост в САЩ


Валентин Катасонов
Фондация за стратегическа култура

Препратки:
(1) Global Research, 10.03.2008

ДОМАТЕНА КОНТРАРЕВОЛЮЦИЯ

НА

БОС КРАК

Мнозина осъзнават, малцина го изричат, а още по-малцина, особено сред журналистическия слугинаж, се опитват да анализират какво точно се случи, когато на 20 ноември 2012 г. Николай Колев - Босия замери българския парламент с развален домат.

А всъщност е повече от ясно какво се случи: беше подписана окончателната присъда на българската т. нар. "демокрация". Ако го беше направил някой друг, такива оценки можеше и да се разминат или да бъдат сметнати за пресилени. Но когато го прави човек като Босия, то е не просто домат, разплеснат по стена. То е нещо много повече от това.

То е символ.

Но най-напред две-три думи към по-младите, повечето от които, както може и да се очаква, побързаха в интернет-пространството да демонстрират както морално-нравственото, така и историческото си невежество: кой е Николай Колев - Босия?

Известно време преди 10 ноември 1989 г., и известно време след това Босия сам беше един от символите на събудените тогава романтично-наивни надежди, че именно демокрацията е онзи вълшебен обществен механизъм, който ще срути комунистическата диктатура и върху нейните развалини ще се построи "прекрасния нов свят". Да, половината от тези надежди се сбъднаха: комунизмът беше разрушен. И в това разрушаване хора като Босия дадоха съществен принос с личния си пример на опити за независимо мислене и подбуждане на останалите към опити за такова мислене - а всяка диктатура се страхува най-много от независимото мислене и от неговите резултати. (Отделен въпрос е, че т. нар. "демократично мислене" няма как да е независимо, понеже е инспирирано от съответна идеология). Той и прякора си получи тогава, обявявайки, че няма да обуе чорапи, докато Тодор Живков е на власт. Симпатично, весело, оригинално, поставящо тогавашната диктатура в неизбежен мат: какво, щяха да изпратят милиционери да му обуват насила чорапи ли?

И естествено, веднага (веднага днес, а тогава това ставаше постепенно в течение на годините след падането на комунизма) се появява следващия въпрос: всъщност, защо не беше построен този прекрасен нов демократичен свят?

С други думи: защо в България демокрацията не показа дори някакво далечно подобие на онова, за което си мечтаеха милионите, задръстили тогава площадите ("милиони" в буквалния смисъл, на Орлов мост и "Цариградско шосе" през юни 1990 г. имаше повече от 1 милион души)?

Дали демокрацията в България даде някакво отклонение, разви се не както трябва, изби някъде встрани, кривна в глухи коловози?

Или пък напротив: именно това е демокрацията и, независимо от различни възможни варианти за нейното развитие, общата й линия на движение щеше да си е все тази, независимо кой щеше да се намърда на върха на властовата й пирамида?

На пръв поглед - отклонение е. Просто върху бойното поле България демократите претърпяха поражение, бяха смазани от по-добре организираните и по-далновидните сили на бившата комунистическа диктатура, която просто трансформира тогавашната си политическа власт в икономическа такава и сетне в голяма степен успя да осъществи обратната трансформация: на новата си икономическа власт в политическа. Затова и сега червените са основна опозиционна сила, и само дебнат управляващите малко да се хързулнат, за да грабнат отново властта. Това вече го видяхме реализирано както през 1994 г. при Жан Виденов, така и през 2005-та при Сергей Станишев.

Ето защо има някакви основания да се твърди: това днес в България не е никаква демокрация, а поражение на демокрацията. Просто, защото българските демократи изгубиха битката, или сражението, или дори цялата война за установяване на истинската, цъфтяща и просперираща демокрация - такава, каквато в по-голяма или по-малка степен успяха да установят другите бивши комунистически страни в Източна и Централна Европа.

Това е едната хипотеза.

Но против твърдението, че днес в България било нямало демокрация, стои сериозен аргумент: а какво всъщност е демокрация?

Отговорът е известен: система, при която властта се държи от онази политическа сила, за която е гласувало мнозинството от избирателите. Кратко, точно и ясно. Е, нали днес в България управлява именно тази политическа сила, за която са гласували мнозинството от избирателите? Какво повече? Може би трябва да управлява онази политическа сила, за която са гласували малцинството от избирателите?

Не, всичко е точно. Това е тя, демокрацията.

И когато демократите циврят, че това всъщност не било истинска демокрация, а пребоядисан и замаскиран вълчи комунизъм в демократична овча кожа, сами не осъзнават, че изпадат в абсолютно еднаква роля с комунистите преди 1989 г. Ако някой не помни, тогава комунистите в продължение на 45 години опяваха, че онова не било истински комунизъм, че остатъците и влиянието от "черното фашистко и капиталистическо минало" пречели на построяването на истинския комунизъм. (Както се подмяташе в кухничките и на няколко ракии в кръчмите: "Черното минало с белите самуни"). Дори измисляха разни имена за своята диктатура, за да запазят илюзията, че въобще някога, в далечното "светло бъдеще" е възможно построяването на комунистическия рай: "диктатура на пролетариата", "социализъм", "развито социалистическо общество" и прочее глупотевини...

Но мнението, че именно онова беше истински комунизъм, просто в една от разновидностите му (също както една от разновидностите му днес е в Северна Корея, друга пък в Китай) има пълно право на съществуване просто, защото е мнение. И най-вече защото никой все още не е дал точна, ясна и конкретна дефиниция на "комунизъм". За комунистите този идеологически небесен рай, свален на земята, представляваше просто разновидност на свръх-консумативното общество: "от всекиго според възможностите, всекиму според потребностите", без да уточняват дребната подробност, че потребностите на всеки един човек са безгранични по простата причина, че могат да растат до безкрайност...

Сега по същия начин демократите хленчат, че това днешното не било истинска демокрация. За тяхно нещастие, независимо от опитите за ревизия и модифициране на дефиницията (опити, предизвикани от все по-нарастващата очевидност на диктаторската основа на т. нар. "съвременна демокрация"), определението за демокрация е съвсем конкретно: властово господство на политическата сила, събрала най-много гласове при гласуване. Такава е и античната демокрация, такава е и съвременната. Как, по какъв начин, чрез какви политически технологии се набират тези гласове - това са технологични подробности. В Древна Гърция са крещели обещанията си на агората, днес ги крещят по телевизията. Голямата разлика... Но същността е еднаква: властта се дава на онези, за които са гласували мнозинството от избирателите. Народът. Демосът. Ето ви е демокрацията.

Ето защо, когато днес демократите отново ронят дребни сълзи, че в България било нямало истинска демокрация, те всъщност ги ронят, понеже тяхната предпочитана политическа сила не е на власт, или пък защото не им харесва политиката на управляващите. Е, уважаеми, нали това искахте: демокрация? А демокрацията е именно това: борба между политическите сили за гласовете на народа. Или, понеже вие мразите думата "народ" - на избирателите. Ама вашата политическа сила не успяла да се пребори за тези гласове? И сега СДС се колебае между 1 и 2 процента? Ами да е успяла! Имаше толкова години, когато беше и във властта, и на власт...

Така, че когато днес се твърди, че в България било нямало демокрация, това е просто гузно шикалкавене и глупави опити за измъкване от отговорност за насаждането й.

Защото един друг дисидент, истински и много по-пострадал в килиите на затворите и на Държавна сигурност, Илия Минев, го е казал много точно (поне такава негова реплика се появи, цитирана в интернет): "Между комунизма и демокрацията няма разлика". Човек може само да помълчи и да се опита да разгадае според силите си какво може да е накарало един от най-големите и най-изстрадали борци срещу комунизма в България да изрече такова прозрение.

Но да се върнем на Босия и неговия развален домат...

За да сме коректни, нека цитираме самия него, в постинга му от 14 ноември. Той започва с констатации:

"В страната цари корупция, престъпност, безотговорност, информационна мъгла, слугинаж, деморализация. Празните приказки и театрални пози и монолози ежедневно замъгляват съзнанието и надеждите на обществото като цяло, както и на всеки един български гражданин отделно".

Сетне продължава с констатации, сами по себе си точни и верни, за състоянието на обществото в различни сфери...

И ето, че в един момент се натъкваме на негово странно твърдение:

"В основата на това състояние е отказът на политическата класа да зареже стария комунистически модел на управление и да създаде нов модел със съответните стратегии и програми, с подготовката и повишаването на професионалната квалификация на работещите. Управлението е свръхцентрализирано и поради това недемократично и неефективно."

Колкото до свръхцентрализираното управление - да, и става все по-такова. Само, че точно това е съвременният демократичен модел на управление - свръхцентрализацията и свръхбюрокрацията. Един друг дисидент - професор Александър Зиновиев, уточнява, че бюрокрацията в Европейския съюз е 16 пъти по-голяма от тази в някогашния Съветски съюз (интервю с проф. Александър Зиновиев може да прочетете тук .

Впрочем, твърдейки, че този модел се следва въобще от "цялата политическа класа", излиза, че Босия критикува всички наред, без разлика. Е, към кого тогава, накъде по-точно е отправена критиката му? Изводът е само един: изобщо към цялата система, защото щом "цялата политическа класа" е виновна, значи всъщност никоя конкретна политическа сила не е виновна, а те само следват, в качеството си на "политическа класа", онова, което им налага системата?

Но какво значи "системата"? Системата е демократична, наложена ни е от Европейския съюз, всеки 3 месеца или колко беше там, ни гледат под лупа чрез т. нар. "мониторинг" - и щом досега не са се чули генерални забележки, значи спазваме системата, тоест изискванията на демокрацията. Ако не ги спазвахме, щеше да се чуе, и още как... Те за един цигански катун ореваха орталъка, та какво остава да сме нарушили фундаменталните изисквания на самия "модел" на системата?

Друго: какво означава искането на Босия (вероятно пак към цялата "политическа класа" накуп) да се създаде нов модел със съответните стратегии и програми, с подготовката и повишаването на професионалната квалификация на работещите? Що за абстрактни искания, автоматично прерастващи в категорията на благопожеланията? Какво, той очаква от Ахмед Доган да създава този "нов модел със съответните стратегии и програми"? Политическата, а и обикновената човешка наивност все пак трябва да имат някаква граници.

Ето, това е знаменателното и забележителното в личния, самотен, изолиран бунт на Босия с разваления домат в стената на парламента. Не в стената на сграда запрати той домата - а по цялата система. По, както сам се изразява, "цялата политическа класа".

Тук, разбира, настава моментът за изводите.

Извод първи: 40 полицаи. Без значение на кой глупак му е хрумнало да ги изпрати срещу един възрастен човек, това също е символ. И, специално за блогерите - много важен символ.

Защото Босия пише тези и подобни неща вече доста време. Някой да му е изпратил 40 полицаи в къщата? Само един му изпратиха - и то чак (много ВАЖНО!), когато стана ясно, че той ще излезе НА УЛИЦАТА.

За мен лично този момент е много по-важен от всичките му романтични и наивно-идеалистични пориви да накара властта да се осъзнае едва ли не...

Излизането на улицата.

Властта не се страхуваше от неговите постинги. Постингите си остават нещо виртуално в пълния смисъл на тази дума.

Властта се страхува не от виртуала - а от реала.

Именно връзката на виртуала и реала дава онази енергия, която е способна да разклати устоите на която и да било власт по света. Примерите са безброй. "Капиталът" и "Манифест на комунистическата партия", превърнати от текстове, от виртуални идеи, в зловеща практика, докараха комунистическа диктатура в половината свят. "Обществен договор" и "Декларацията за правата на човека" докараха демократична диктатура в другата половина.

Постингите на Босия си оставаха забелязани от сравнително малък кръг четящи. Но в момента, в който излезе на улицата и запокити разваления домат - тоест, когато превърна идеите от постингите си в реална практика, тогава беше забелязан от всички. Дори от медиите, които доста неохотно го забелязаха - вчера няколко часа след арестуването му все още имаше "новинарски" сайтове, които не бяха споменали това.

Ето защо, когато някой иска да промени нещо в този свят - трябва, след като хвърли идеите си във виртуалната среда, да се погрижи тези идеи да получат практическа реализация в реалната среда. Иначе така ще си остане само автор на постинги или текстове върху хартия, може би сами по себе си много интересни, но висящи в интернет-пространството, респективно, в пространството на изписаните върху хартия идеи.

Самотната доматена "контрареволюция" на Босия (в противовес на "нежната" или демократичната, или както и да я наречем, революция от началото на 90-те години) показа и още нещо: обществената енергия за идеен протест е тотално изчерпана. Ако все още са възможни някакви вяли публични протести, те може да бъдат само по конкретни въпроси в тесни сфери на общественото битие: за заплати, пенсии, послучай инциденти като онзи в Катуница и т. н. Но някой да се вдигне в името на някаква идея, както го направи Босия, ако може така да обобщим: за истинска или "повече" демокрация (разбирана все като романтично-утопична идея) - това няма да стане. Вече няма кой.

Можем само да възхищаваме на личната гражданска доблест на Босия. И да му пожелаем повече проникновения в механизмите на функционирането и крайните цели на диктатурата, наречена "демокрация".

Както и се очакваше, повечето коментари в интернет-средата подкрепиха акцията му. Но, естествено, типичната еснафска дразнимост от раздвижването на тинята в общественото блато и този път намери своя израз в коментари от рода на: "Тоя пък какво иска?", "Защо цапа стените?" и пр.

Интересното е, че крайно гнусни коментари дойдоха от страна на персони, които явно смятат себе си за демократи. Най-гнусния, който аз прочетох, призоваваше да ръкопляскаме и да викаме "Браво!" на полицаите, арестували Босия.

Ето, това е крайното, животинско, скотско падение на демократите: да ръкопляскат на полицията, на полицейското насилие, на репресивните органи на властта. Логично е да бъдат запитани: тогава защо се възмущават, че комунистите на свой ред са ръкопляскали, а и до ден-днешен ръкопляскат на репресивните органи на властта: на милицията, на Държавна сигурност, на концлагерите "Слънчев бряг", в Скравена, Бобов дол, Белене и т. н.? Каква е разликата? Всеки ръкопляска на репресиите на собствената си власт.

Уви, кръгът се затвори. Както дисидентите бяха самотни в края на 80-те години - така са самотни и сега. Всъщност не точно така. Сега са по-самотни. Защото тогава, независимо по какви причини, зад тях стоеше Западът. Можеха да разчитат на него, на радиостанциите му, дипломатическия и политически натиск.

Днес може да разчитат само на развалени домати.

Както пише Босия: "Не мога да бъда повече пленник на надеждата и възпитанието."

Затова пък си остава пленник на илюзията, че демокрацията (Глобализма и парламентаризма, са най - голямата ПОДМЯНА НА НАРОДНАТА ВОЛЯ, сиреч форма на АНТИ-демокрация и особено неосъветския ЕС!... Що за демокрация, в която 22 години - няма нито един референдум и ти казват, че за депутати - хрантутници и чиновници имало пари, а за пряко народно допитване - "нямало пари"?! Що за цинизъм...) е нещо различно от комунизма.

За разлика от Илия Минев, който прозря това.

ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ

НА РАПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

ДО ПРЕЗИДЕНТА

НА РАПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

ДО МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ

НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

ДО ВИСШИЯ СЪДЕБЕН СЪВЕТ

НА РАПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

ДО ГЕНЕРАЛНИЯ ДИРЕКТОР

НА БЪЛГАРСКА НАЦИОНАЛНА ТЕЛЕВИЗИЯ

ДО ГЕНЕРАЛНИЯ ДИРЕКТОР

НА БЪЛГАРСКО НАЦИОНАЛНО РАДИО

ДАМИ И ГОСПОДА УПРАВЛЯВАЩИ,

Всички вие ръководите институции, които са пряко свързани със състоянието на страната ни за последните години. Затова и смятам, че вие сте основни виновници за ужасното състояние на страната и обществото.В страната цари корупция, престъпност, безотговорност, информационна мъгла, слугинаж, деморализация. Празните приказки и театрални пози и монолози ежедневно замъгляват съзнанието и надеждите на обществото като цяло, както и на всеки един български гражданин отделно.

Преди време някой хвърли по Съдебната палата доматено пюре. Не одобрявам това по две причини. Първата е, че го направи през нощта и си закри лицето, за да не го познаят. Втората причина е, че не обяви причината за хвърлянето на пюрето.

Аз ще направя това  през светлата част на деня след като оповестя с това писмо всички вас, както и българските граждани относно причините за моите действия.

А те са следните:

За 23 години след вътрешнопартийния преврат не е направено нищо, за да могат българските граждани да живеят по-спокойно, по-заможно, по-сигурно и по-щастливо.

Напротив!

Българите напускат страната и отиват да живеят в други държави, където животът им е по-лек, по-сигурен, по-добре е заплатен труда им и здравето и образованието им са по-качествени. Напоследък започнаха да се закриват болници, цели екипи напускат клиники и отделения поради ниско заплащане, лоши условия на труд и административен произвол. България остава без най-добрите си кадри в здравеопазването. Предвид високата заболеваемост и върхови проценти на тежки заболявания липсата на достъп до качествени лекарства и лекарска помощ ситуацията стана твърде опасна за останалите живи българи.

Бизнес климатът у нас също е на невероятно ниско ниво. Законодателството  и изпълнителната власт изпълняват поръчки на монополите и картелите. Банките унищожават малкия и средния бизнес, а администрацията задушава производството на стоки и услуги. Всъщност, ако трябва да бъда още по-конкретен, у нас администрацията управлява, а не обслужва.Тя не работи за гражданите, а ги прехвърля на различни институции като топка за тенис.

За образованието и културата не мога да кажа нищо добро. От година на година се експериментират все по-нискокачествени програми и учебници, които съвместно с настъплението на субкултурата доубиват бъдещето на младите хора. Високата безработица, включително и на висшисти е пряко изгонване на младите и енергични хора от страната.

Полицията е корумпирана, бездействена и непрофесионална. Ръководството е затънало в корупция, слугинаж и прикриване на престъпления. Многократно съм писал за престъпления вътре в полицията, но не съм получил нито един отговор. Например, за директора на РУП-г. Раковски. Пълна тишина и безхаберие. Ние сме на първо място по брои на служители в МВР в Европа и на последно по ефективност. Предлагал съм на ръководството на МВР в някои софийски управления да дойдат с мен да им покажа къде се прави контрабанда, проституира и краде. Никакво внимание!

Същата е ситуацията във МО, МИЕТ МВнР и останалите държавни институции. Същото е и в президентството, където бяха назначени партийни комунистически функционери и лица с ниски професионални качества.

Същото е и в общините.

В Съдебната система е още по-зле. Там справедливостта е изгонена от съдебните зали, а прокуратурата и следствието се занимават изключително с измъкване на пари  срещу прикриване на  престъпления. Тук не искам да давам примери, защото ще трябва да спомена цялата им дейност.

В основата на това състояние е отказът на политическата класа да зареже стария комунистически модел на управление и да създаде нов модел със съответните стратегии и програми, с подготовката и повишаването на професионалната квалификация на работещите. Управлението е свръхцентрализирано и поради това недемократично и неефективно.

Всичко това ме отвращава и ме принуждава да протестирам. За последните 30 и повече години се занимавам изключително с това, но търпението постепенно изчезва. Не съм спирал да пиша статии, фейлетони, сигнали и декларации. В тях поотделно и заедно съм описвал слабостите, липсата на професионализъм и морал, абсурдността на нашето съществуване в България. От цялата тази работа си заработих отказ от публикации по медиите, както и страх на журналисти да ме канят в техните предавания.

ДАМИ И ГОСПОДА УПРАВЛЯВАЩИ,

Предвид това, че атмосферата у нас става все по-смрадлива от корупция, престъпност, беззаконие, деморализация, безотговорност, грабежи и липса на информация, реших да протестирам пред вашите институции по следния начин:

На  20 ноември /вторник/ ще закупя от пазара 6 /шест/ развалени домата и ще ги  разпределя по един за шестте институции, към които съм се обърнал. В 10 ч ще бъда пред Народното събрание, където ще хвърля един домат по фасадата, с което ще изразя протеста си срещу липсата на ориентация, професионализъм и патриотизъм при изготвяне на законите. Ще запратя домата протестирайки срещу лошите текстове на законите, носещи само нещастия на обществото и отделния български гражданин. Законът трябва да бъде обществено полезен, а не изработен срещу човека.

След това ще отида пред президентството и ще запратя по фасадата му следващия домат. Той ще бъде срещу нищоправенето от страна на президентската институция, наведената поза при среща с представители на великите сили и назначението на отрепки за дипломати. Срещу безкритичното отношение при подписването на укази за влизането на законите в сила.

Третият домат ще бъде хвърлен срещу сградата на МС заради цялостната му политика и действията му срещу обществото и националните интереси.

Четвъртият домат ще бъде хвърлен от мен срещу съдебната палата. За моите съотечественици не е необходимо да обяснявам защо.

Петият и шестият домат ще хвърля по БНТ и БНР поради това, че с нашите пари те обслужват една малка шайка от политически престъпници и мафиоти.

Знам, че ще се опитате да ме спрете и подведете под  отговорност за хулиганство. Това, обаче, е политическо действие от моя страна и ако имате наглостта да го определите като хулиганство, ще трябва да отговаряте пред обществото, ЕС и пред Бога.

Знаете, че както поотделно, така и заедно за мен не сте достатъчно авторитетни, за да ме спрете. Ако употребите сила, ще ви съдя и ще ви осъдя.

Няма да ви оставя на мира, докато не покажете програма за действие в близките 10 години ден по ден и не ми покажете програма за смяна на модела, както и административна, съдебна и политическа реформа на България. Понеже вие нямате такива програми, няма да преговарям с вас и няма да се съглася на компромис. Такъв компромис просто ще заздрави статуквото и ще обрече българските граждани на безбъдеще и оскотяване.

Не мога да бъда повече пленник на надеждата и възпитанието.

Вървете по дяволите!

14 ноември 

Роднините на задържаните в Испания български граждани

Един месец след ареста разбрах къде точно е брат ми, каза Лилия Станева, сестра на един от арестуваните български моряци по Би Ти Ви.

Жената посочи: Обърнах се само към Външно министерство, но единственото, което разбрах къде е точно е брат ми и това го научих месец след ареста му. Според жената адвокатът на нейния роднина е бил добър. 

Българските моряци в Испания нямат достъп до местните адвокати, заяви един от българските защитници на арестуваните за пренасяне на наркотици български граждани. Не може да се задържа екипаж на цял кораб. Те трябва да бъдат съдени в България, защото престъплението е извършено на български кораб в международни води.


Съпругата на втория механик Виолета Якова заяви в ефира заяви, че тя предава информация на испанския адвокат, на когото няма координати. Ние сме сериозно объркани от случващото се, каза жената.
 

Забраната става част от общинска наредба за обществения ред

Комисията „Обществен ред и сигурност“ одобри нова драстична мярка за намаляването на безстопанствените кучета и котки, като въведе глоба от 50 до 500 лв. за тези, които им оставят храна или хранителни отпадъци на обществени места, пише petel.bg.

Забраната уличните животни от двата вида да се хранят ще стане част от общинската наредба за обществения ред, заедно с още няколко разпоредби, свързани с кампанията всички домашни любимци и бездомни четириноги да бъдат обхванати от въведения преди месеци електронен регистър. В този смисъл се въвеждат глоби в различен размер за собствениците, които не декларират до 30 дни купените животни и до 3 месеца новородените котета и кутрета, както и ако не представят всяка година документ, че питомците им са ваксинирани срещу бяс.

Забраната за храненето на бездомни кучета и котки се отнася за обществените места, хората могат да си ги приберат вкъщи или в собствените дворове, но тогава ще трябва да ги регистрират като свои, коментираха общинари. Шефът на дирекцията по обществения ред Стойчо Бакалов и управителят на общинския кучкарник Иван Радев коментираха, че не виждат нищо лошо в това да се глобяват тези, които редовно хранят безпризорните четириноги, макар в повечето случаи да става въпрос за пенсионери. Те огласиха и статистика, че от началото на годината ухапаните от кучета варненци са официално 154, а прибраните за агресия животни – 101. Общо заведените в приюта четириноги са 1462, като 1130 от тях не са били кастрирани до този момент.

Този факт накара съветникът от „Нашият град“ Андрей Василев да попита как е възможно да има толкова много нови бездомни кучета. Отговорът беше, че те явно са пуснати на свобода бивши домашни любимци, чиито собственици са се отказали от тях. Освен промените в наредбата за обществения ред, комисията одобри и наредба за ограничаване на броя на безстопанствените кучета и котки до 2015-а, на основа съществуващата програма за целта. Тя предвижда продължаване на метода „кастрирай и върни“, прилаган и до този момент.

Заедно с това се предвиждат и нови начини за справяне с проблема, между които е и организирането на „депа“ (по думите на общинарите), където да се прибират кучетата от центъра на Варна и курортите, особено в активния туристически сезон.

Лидерът на БСП говори в НС

Бойко Борисов третира Симеон Дянков като своето слънчице, каза Сергей Станишев пред НС.

Лидерът на БСП говори по време на парламентарния контрол. Той посочи: Намираме с се в края на мандата на правителството на ГЕРБ и е време за равносметка. Той припомни: По време на предизборната кампания говорихте за увеличаване на доходите. Обаче вие занемарихте обещанията си, това не трябваше ли да го кажете преди вота. Всички правителства от 1997 г. имат принос към финансовата стабилност. Ние увеличихме двойно фискалния резерв, допълни Станишев.

В политиката победите се редуват и със загуби, които трябва да да се понасят с достойнство. Сега ще видим дали вие, господа управляващи, ще можете да понесете загубата достойно, завърши той речта си пред депутатите.

Собственици на заведения поискаха връщане на старото положение

В 15.30 ч. днес над 500 души с цигара в ръка излязоха на протест пред парламента срещу тоталната забрана за тютюнопушене, предаде репортер на Novini.bg. Всеки от тях е окачил на себе си табела с надпис "пушач".

Сред протестиращите има собственици на заведения, както и популярни личности като Любен Дилов-син, Андрей Слабаков и съпругата му Ернестина Шинова. Собствениците на заведения  заявиха, че законът не решава проблема с тютюнопушенето в България, а убива бизнеса им. До паметника на Цар Освободител е направен импровизиран ресторант на открито, а организаторите на протеста са се затворили в клетка, като според тях така се чувстват пушачите след въвеждането на забраната. Издигнати са плакати с надписи "Бунтът на масите за равни права на пушачи и непушачи", "Забраната не отказва, увеличава пушачите", "Европа не ни задължава, Европа препоръчва. Европа ни дава право на избор", "Тоталната забрана вреди на нас, на вас, но не и на тютюнопушенето", "Спасете малкия и средния бизнес" и "Този закон убива любимото ви заведение". Собственици на кафенета и ресторанти поискаха да се върне старото положение, при което заведенията да бъдат разделени на зали за пушачи и непушачи. Собственици на нощни заведения пък настояват всеки от тях да може да решава дали барът ще е за пушачи или за непушачи. Като аргумент те посочиха, че при тях не се допускат непълнолетни.

Протестът затрудни движението по жълтите павета. На мястото на протеста има сериозно полицейско присъствие.

 

• Свързана новина

Поставянето на знамето идва, след като управляващата албанска партия ДСИ поставя гигантски знамена в места, населявани от албанци (Егати "логиката" - македонистко - еничарска! Е..т ли ни албанците, ще ударим "бугарите"...)

Огромно македонско знаме ще бъде поставено на граничен пункт „Деве баир” ” на границата с България. Компания от Скопие вече е се заела с леенето на пилона, твърдят медии от Македония.

Тази информация е потвърдена и от правителствената служба за общи действия. От там са уточнили, че става дума за 60-метров пилон, сочат изданията. Македонското знаме в момента се вее на 30-метров пилон, а българското на 40-метров. От правителството заявили, че нямали намерение македонското знаме да бъде по-голямо от българското, а пилона е подарък от компанията, която е спечелила търга за пилоните из цялата страна.

Поставянето на знамето идва, след като управляващата албанска партия ДСИ поставя гигантски знамена в места, населявани от албанци.

Илир Кумбаро убил атентатор срещу бившия македонски президент (Изрода - българофоб и албаноненавистник, подтисника и нетотитовец - еничар с български корени!) Киро Глигоров

Албански съд осъди задочно бившия шеф на разузнаването Илир Кумбаро за убийството през 1995 г. на заподозрян, незаконно задържан във връзка с предполагаем заговор за убийството на македонския президент, предаде АП.

Присъдата на Кумбаро, който се укрива от правосъдието, е 15 години лишаване от свобода. Жертвата - бизнесменът Ремзи Ходжа, етнически албанец от Македония, е бил отвлечен от тайната полиция преди 17 години заедно с други двама заподозрени в предполагаем план за убийството на тогавашния президент на Македония Киро Глигоров. Според съда тримата заподозрени са били държани нелегално и измъчвани по време на разпитите. Кумбаро е успял да избяга през 1996 г. с фалшиви документи във Великобритания, твърдейки, че е бежанец от Косово. Той е в неизвестност от една година, откакто не се явил на изслушване за екстрадиция в Лондон. Ходжа не е бил намерен и се предполага, че е починал по време на задържането. Другите двама са били освободени, след като били държани в продължение на цяла седмица. Срещу тримата не са повдигани обвинения за предполагаемия заговор срещу Глигоров в съседна Македония.

Синът на жертвата заяви, че ще обжалва присъдата и обвини Албания, че не е направила достатъчно, за да изправи пред правосъдието бившия шеф на разузнаването.