О, неразумни юроде! Поради что се срамиш да се наречиш Болгарин?…Или не са имали Болгаре царство и господарство?  Толкова години са царували и са били славни и прочути по цялата земя и много пъти са взимали данък от силни римляни и от мъдри гърци. Ти, Болгарино, не прелщайся, знай свой род и язик…”
Паисий (1762)

Сто и двайсет годин… Тъмнини дълбоки!

Тамо вдън горите атонски високи,

убежища скрити от лъжовний мир,

место за молитва, за отдих и мир,

де се чува само ревът беломорски

или вечний шепот на шумите горски,

ил на звона тежкий набожнийят звън,

във скромна килийка, потънала в сън,

един монах тъмен, непознат и бледен

пред лампа жумеща пишеше наведен.

Що драскаше той там умислен, един?

Житие ли ново, нов ли дамаскин,

зафанат от дълго, прекъсван, оставян

и пред кандилото сред нощ пак залавян?

Поличби ли божи записваше там?

Слова ли духовни измисляше сам

за във чест на някой славен чудотворец,

египтянин, елин или светогорец?

Що се той мореше с тоя дълъг труд?

Ил бе философ? Или беше луд?

Или туй канон бе тежък и безумен,

наложен на него от строгий игумен?

Най-после отдъхна и рече: “Конец!

На житие ново аз турих венец.”

И той фърли поглед любовен, приветен

към тоз труд довършен, подвиг многолетен,

на волята рожба, на бденьето плод,

погълнал безшумно полвина живот -

житие велико! Заради което

той забрави всичко, дори и небето!

Нивга майка нежна първенеца свой

тъй не е гледала, ни младий герой

първите си лаври, ни поетът мрачен

своят идеал нов, чуден светлозрачен!

и кат някой древен библейски пророк

ил на Патмос дивний пестинника строг,

кога разкривал е въз гладката кожа

тайните на мрака и волята божа,

той фърли очи си разтреперан, бляд

към хаоса тъмний, към звездния свят,

към Бялото море, заспало дълбоко,

и вдигна тез листи, и викна високо:

“От днеска нататък българският род

история има и става народ!”

Нека той познае от мойто писанье,

че голям е той бил и пак ще да стане,

че от славний Будин до светий Атон

бил е припознаван нашият закон.

Нека всякой брат наш да чете, да помни,

че гърците са люде хитри, вероломни,

че сме ги блъскали, и не един път -

и затуй не можат нази търпят -

и че сме имали царства и столици,

и от нашта рода светци и патрици;

че и ний сме дали нещо на светът

и на вси Словене книга да четът;

и кога му викат:”Българину!” бесно,

той да се гордее с това име честно.

Нека наш брат знае, че бог е велик

и че той разбира българский язик,

че е срам за всякой, който се отрича

от своя си рода и при гърци тича

и своето име и божия дар

зафърля безумно като един твар.

Горко вам, безумни, овци заблудени,

със гръцка отрова, що сте напоени,

дето се срамите от вашия брат

и търсите пища в гръцкия разврат,

и ругайте грешно бакини си кости,

и нашите нрави, че те били прости!

Та не вашто племе срам нанася вам,

о, безумни люде, а вий сте му срам!

Четете да знайте, що в стари години

по тез земи славни вършили деди ни,

как със много кралства имали са бран

и била велика българската държава;

как свети Борис се покръстил в Преслава,

как е цар Асен тук храмове градил

и дарове пращал; кой бе Самуил,

дето си изгуби душата във ада,

покори Дурацо и влезе в Елада;

четете и знайте кой бе цар Шишман

и как нашто царство сториха го плян;

кой би Иван Рилски, чийто свети мощи

чудеса се славят до тоя ден йоще;

как се Крум преславний с Никифора би

и из черепа му руйно вино пи

и как Симеон цар угрите прогони

и от Византия приема поклони.

А тоя беше учен, философ велик

и не се срамеше от своя език

и кога нямаше кого да надвива,

той пишеше книги, за да си почива.

Четете и знайте, що съм аз писал,

от много сказанья и книги събрал,

четете, о, братя, да ви се не смеят

и вам чужденците да не се гордеят…

На ви мойта книга, тя е вам завет,

нека де преписва и множи безчет

и пръска по всички поля и долини,

де българин страда, въздиша и гине.

Тя е откровенье, божа благодат -

младий прави мъдър, а стария – млад,

който я прочита няма да се кае,

който знае нея, много ще да знае.”

Тъй мълвеше тоз мъж, в килията скрит,

със поглед умислен, в бъдещето впит,

който много бденья, утринни пропусна,

но пачето перо нивга не изпусна

и против канонът и черковний звън -

работи без отдих, почивка и сън.

Тъй мълвеше преди сто и двайсет годин

тоз див Светогорец – за рая негоден,

и фърляше тайно през мрака тогаз

най-първата искра в народната свяст.

Иван Вазов

“Епопея на забравените”

http://www.slovo.bg

БЪЛГАРИЯ ОТБЛИЗО, ТОП СКАНДАЛНО.

Циганите изгаврили се с Апостола на свободата

Циганите (?!) изгаврили се с портретите на Левски и Цар Симеон Велики били турски рапъри

Тримата цигани, които потресоха българското население заради гаврата си с портретите на Апостола на свободата и български царе, били членове на турска рап група. Това съобщи началникът на ПП „Атака” Волен Сидеров и допълни, че вече е изпратил сигнал до прокуратурата. Искането до главния прокурор е на ромите от снимката да бъдат наложени присъди заради подтикване към религиозна омраза и хулигански прояви.

Волен Сидеров

Вече стана ясно, че циганите учат в гимназията по автотранспорт „Георги Бенковски” в град Добрич. Това пък бе оповестено от Костадин Костадинов, зам. председател на ВМРО. Имената на тримата вече са ясни, въпреки че директорът на школото се е покрил вдън земя и не може да бъде установена връзка с него.

Костадинов каза още, че в понеделник ще бъде организирано посещение на училището, за да се изяснят причините за гаврата на самото място. От ВМРО също ще искат поругателите да бъдат наказани. Изпратено е и протестно писмо до образователния министър Сергей Игнатов, както и до МВР министъра Цветанов с искане за незабавна проверка.

„Подобни отвратителни прояви са пряко следствие от бездействието на държавния апарат, което позволява циганите да се чувстват безнаказани. Крайно време е да внесем ред, защото подобни прояви са груба обида за всички граждани” – казват от родолюбивата организация.

Като първи протестни действия, ВМРО тази вечер организират протестен Марш срещу безнаказаността на циганската престъпност. Шествието е насрочено за 18: 30 часа и ще стартира от кръстовището между бул. „Ломско шосе” и ул. „Бели Дунав” в район „Надежда”, София.

14-25 февруари 1956
XX конгрес на КПСС в Москва. На 25 февруари на закрито заседание Никита Хрушчов прочита секретен доклад, в който осъжда култа към Сталин и съобщава много от престъпленията на комунизма в периода 1930-1953, като възлага вината на Сталин. В доклада си Хрушчов говори за започналата реабилитация на репресирани партийни кадри. Докладът е разпространен като поверителна вътрешнопартийна информация, но става известен в СССР и в чужбина, въпреки че е официално публикуван едва през 1989. Българската делегация на конгреса е водена от Вълко Червенков.

7-11 март 1956
Среща на ръководителите на специалните служби на страните от Варшавския договор, на която става разпределянето на задълженията и координацията между тях.

март 1956
В борба за запазване на партийната си позиция Вълко Червенков подготвя за предстоящия партиен пленум доклад за поуките от XX конгрес на КПСС. Но изборът на неговия наследник вече е направен в Москва и основният доклад е написан от Тодор Живков съвместно със съветския посланик Юрий Приходов. Политбюро е повикано в Москва за преглед на документите на пленума и съветското партийно ръководство одобрява критиката в доклада на Живков на култа към личността и "неговия носител др. Червенков". Червенков опитва да се защити, но е критикуван от Хрушчов, Булганин, Ворошилов и Суслов.

2-6 април 1956
Пленум на ЦК на БКП, т.нар. Априлски пленум, който по изискване на Москва трябва да проведе десталинизация на БКП като отстрани партийните функционери, свързани със сталинските репресии, да реабилитира репресираните комунисти и да осъди култа към личността. Пленумът се провежда в секретност, обществеността научава за него от слухове. В доклада "ХХ конгрес на КПСС и поуките от него за нашата партия" Тодор Живков осъжда култа към личността, търсенето на врага с партиен билет и репресиите срещу партийни кадри като възлага цялата отговорност единствено върху Вълко Червенков. Пленумът не минава безпроблемно, тъй като Йонко Панов настоява персоналните смени да бъдат много по-радикални и конкретно посочва като отговорни за култа към личността Георги Чанков, Антон Югов и Тодор Живков. По време на пленума Тодор Живков три пъти обсъжда с Москва съдбата на Червенков, при третия разговор Хрушчов отстъпва Червенков да не бъде отстранен от всички позиции. Вълко Червенков е заменен на министър-председателския пост от Антон Югов, но остава член на Политбюро и заместник-председател на Министерския съвет. Комисия начело с Димитър Ганев трябва да преразгледа процесите на "осъдени членове на компартията и други граждани и станалите извращения в следствието" и да направи предложения за реабилитация.

април-май 1956
Критики в БКП на управлението на Вълко Червенков и искания за десталинизация. На 25 май Тодор Живков дава указания на окръжните и околийски комитети на БКП какви са допустимите рамки на критиката.

18-25 май 1956
На сесия на СИВ в Берлин е решено България да се специализира в производството на цветни метали, електрокари и електротелфери.

28-30 юни 1956
Познанско въстание; Познански юни. Първото масово въстание на полския народ срещу комунистическата власт. На 28 юни спонтанна стачка на работници в металургичния завод "Сегилски" в Познан прераства в демонстрация на 100 000 работници и студенти. Демонстрантите скандират срещу компартията, срещу комунистическата диктатура и настояват за свободни избори. Демонстрантите нападат затвора, където предполагат, че е задържана делегацията, изпратена за преговори, въоръжават се с намереното оръжие, превземат редица държавни учреждения и атакуват сградата на Държавна сигурност. Изпратените войскови подразделения минават на страната на демонстрантите или са разоръжени. Министърът на държавната сигурност - съветският генерал Рокосовски, изпраща група съветски офицери със задача да смажат въстанието. На 29 юни четири дивизии и корпус на Вътрешна сигурност навлизат в Познан. В престрелки са убити между 70 и 100 души, около 600 са ранени. Над 700 души са арестувани. Пряк резултат на въстанието е либерализирането на режима - Полския октомври.

6-7 септември 1956
Пленум на ЦК на БКП за последствията от информирането на членовете на БКП за решенията на Априлския пленум. Тодор Живков осъжда критиките към ръководството и на практика слага край на критичната дискусия в партията. ЦК решава да бъдат снети от осъдените в делото на Трайчо Костов и свързаните с него процеси обвиненията в шпионаж, заговор и вредителство и да бъде възстановено партийното им членство и препоръчва съдебна реабилитация. Бивши следователи и ръководители на МВР и ДС получават партийни наказания. От Трайчо Костов не са снети обвиненията за "груби политически грешки от националистически характер", с които е виновен пред Съветския съюз.

19-22 октомври 1956
Полският октомври. Пленум на ЦК на полската компартия избира за първи секретар реформатора Владислав Гомулка. Москва заплашва с военна интервенция, съветска делегация в състав: Хрушчов, Микоян, Булганин, Молотов, Каганович, Конев, пристига във Варшава, за да предотврати избора. Полските и съветските войски са в бойна готовност. Гомулка остава на поста като успява да убеди съветското ръководство, че не възнамерява да отстъпи от комунизма и да скъса отношенията със Съветския съюз, но защитава позицията си за по-голяма автономия на полския комунизъм, за "полски път" и за либерализиране на режима. Гомулка постига и опрощаване на полския дълг, преференциални условия в търговските отношения, прекратяване на колективизацията в селското стопанство, либерализиране на политиката към католическата църква, изтеглянето от Полша на маршал Рокосовски и съветските съветници. Много жертви на репресии са реабилитирани, политически затворници са освободени, в това число - на 26 октомври - главата на католическата църква в Полша кардинал Стефан Вишински.

23 октомври 1956
В Будапещта избухва Унгарската революция срещу комунистическото ръководство на страната и съветското господство. Революцията започва от студентска демонстрация в подкрепа на полските реформатори и с искания Унгария да извоюва същата национална автономия от СССР. Революционерите се въоръжават, организират се в отряди и водят тежки сражения със съветските войски и силите на Държавна сигурност до 28 октомври, когато новият министър-председател Имре Наги прекратява атаките срещу революционерите и обявява, че започва преговори за изтегляне на съветските войски от Унгария.

края на октомври 1956
Пленум на ЦК на БКП по повод събитията в Полша и Унгария. Унгарската революция е заклеймена като "контрареволюционен бунт, насочен против демокрацията и социализма". Пленумът решава настъпление срещу всичко, което противоречи на политиката на БКП и КПСС.

1 ноември 1956
Имре Наги е известен, че съветски войски навлизат в Унгария, въпреки уверенията на съветския посланик Юрий Андропов, че не предстои съветска инвазия. Унгарското правителство обявява неутралитет и излизане от Варшавския договор и иска помощта на дипломатическия корпус и на генералния секретар на ООН за защита на унгарския неутралитет. Андропов е помолен да предаде на съветското правителство искането на Унгария за незабавни преговори за изтегляне на съветските войски.

4 ноември 1956
Съветските войски нахлуват в Будапеща. Имре Наги прави последно обръщение по радиото към нацията и света и съобщава, че съветските войски атакуват столицата, но правителството остава на поста си. До 10 ноември унгарците оказват яростна съпротива на съветските войски, които използват тежка артилерия и авиационни удари, за да я смажат.

5-8 ноември 1956
Във връзка с Унгарската революция МВР извършва арести на "неблагонадеждни". Задържани са 372-ма души: бивши членове на БЗНС "Никола Петков", легионери, царски офицери. В София арестуваните са 62-ма, от които в началото на 1957 21 са освободени, 32 са изпратени в лагера в Белене, 9 са изправени пред съда.

9 ноември 1956
Пловдивският поет Йордан Русков написва стихотворението "Зов за свобода" - призив към българите да последват унгарците, и го разпространява като позив в София. Държавна сигурност започва мащабно издирване на автора, при което са заподозрени 87 писатели, а 26 агенти работят по случая. Тайните служби искат мнението на ръководни кадри в Съюза на писателите и на писатели комунисти за авторството на стихотворението. Издирването продължава две години. Йордан Русков е арестуван на 20 януари 1959 и е осъден на 7 години затвор. Излиза от затвора през 1962 г.

17 ноември 1956
Като реакция на Унгарската революция Политбюро на ЦК на БКП решава отново да бъде открит лагерът в Белене за "най-опасните за реда и сигурността на страната вражески и престъпни елементи" и да бъдат изселени от София "капиталистическите и кулашки елементи и разни криминални рецидивисти, които работят против народната власт". Комисия в състав Георги Цанков (отговорник), Димитър Попов, Юрдан Чобанов и Демир Борачев ще решава конкретно кои лица да бъдат изселени от София. Съставът на Вътрешни войски трябва да бъде увеличен с още 1500 срочнослужащи и необходимия брой офицери танкисти и свързочници, а Вътрешни войски да получат танкове Т-34, 76 мм САУ, миномети, бронеавтомобили, ранцеви огнемети, ръчни противотанкови гранати (РПГ). Разпоредено е създаването от "изпитани в борбата, безпределно верни и предани на народната власт партийци и безпартийни, доказали на дело, че са готови на всякаква жертва, когато се наложи, за интересите на Партията, НРБ и трудещия се български народ" на въоръжени доброволни бойни групи и отряди в по-големите заводи, мини, строителни обекти, които да помагат на МВР за "смазване на всякакъв опит за остри, открити контрареволюционни и вражески действия".

1-30 декември 1956
Преброяване на населението. Населението в Пиринска Македония е принудено от властта да се обявява за македонско, за българи се определят 33,33%.

19 декември 1956
Пленум на ЦК на БКП преоценява максимализма на индустриализацията и решава, че тя трябва да бъде съчетана с "непрестанно подобряване материалното и културно положение на трудещите се". Индустриализацията вече ще зависи от наличието на местни суровини, ще бъде развивано селското стопанство и добивът на медни и оловно-цинкови руди.

22 декември 1956
Официална заповед на министъра на вътрешните работи Георги Цанков за откриването на лагера в Белене, в който от края на ноември 1956 са въдворени 580 души, част от тях са освободени и до края на годината остават 394. До 1962 през Белене преминават над 1200 души, от които 150 умират поради тежките условия или са убити.

Начало на революцията /1956/ и Ден на провъзгласяване на Унгарската република /1989/. 55 години от началото /1956/ на антиправителствени вълнения в Унгария. Демонстрация срещу комунистическата диктатура на студентите в Будапеща прераства във въоръжено въстание. На 24 октомври 1956 г. е въведено извънредно положение и в страната влизат съветски войски. Имре Наги е избран за министър-председател. На 1 ноември 1956 г. Имре Наги обявява неутралитет на Унгария и излизането й от Варшавския договор. На 4 ноември 1956 г. започва офанзива на съветските войски. Имре Наги получава убежище в югославското посолство. Янош Кадар, първи секретар на Унгарската социалистическа работническа партия, обявява създаването на "революционно работническо-селско" правителство (4 ноември 1956-1958). Въстанието е потушено на 14 ноември 1956 г. и са извършени масови арести. На 16 юни 1956 г. Имре Наги, Миклош Гимеш и Пал Молебер са обесени.

http://calendar.dir.bg

Преди около два месеца пусната в ефира на националното унгарско радио реч на премиера Ференц Дюрчани пред негови съпартийци изкара в Будапеща гражданите на улицата (Статията е от 2006-а година!). Последвалите признания за грешната или по-скоро престъпната икономическа политика на социалистите от влизането на централноевропейската страна в ЕС и за начина, по който унгарското общество е било лъгано, породи вълна от демонстрации. Лозунгът бе ясен – Дюрчани и неговата партия трябва да си ходят. Правителството обаче не си отиде. Нещо повече. Голямата част от европейските медии заклеймиха унгарските събития като дестабилизиращи демокрацията. Безпристрастният външен наблюдател сигурно си е задал въпроса, дали в такъв случай лъжата я укрепва. Като се има предвид какви ценности биват пропагандирани от либерални позиции в ЕС и  характерът на „европейския” парламентаризъм, явно – да. Преди 50 години един друг съюз обвини унгарците в реакционност и контрареволюционерство. Тъй като лъжата може по всяка вероятност да е присъща на държавния социализъм и либералната демокрация, но е пагубна за националното достойнство, не би било лишено от смисъл ретроспективно да бъдат разгледани събитията от 1956 г. в една колкото близка, толкова и далечна нам държава.
На XX конгрес на КПСС в началото на 1956 г. Никита Хрушчов държи своята прочута реч срещу великия вожд. Сигналите, които Москва започва да изпраща скоро след смъртта на Сталин през март 1953 г. до своите сателити, достигат своята кулминация. Яростните критики към култа към личността и процесът на предпазлива и половинчата десталинизация намират почва в различна степен в социалистическия блок. Ако в България след Априлския пленум сталинистът Вълко Червенков постепенно бива изолиран и Тодор Живков в пълно послушание към Съветския съюз започва да завзема властта, то унгарският народ намира  канали, по които с нарастваща сила изразява негодуванието си от ограничения национален суверенитет, досегашната линия на партията и тежкото социално положение. Една от основните отлики от българския случай е наличието на личности в нейните редици, оказали се повече унгарци, отколкото комунисти.
През юни бунт на работниците в полския град Познан намира израз на солидарност в Будапеща и води до задълбочаване на кризата. Генералният секретар на Унгарската комунистическа партия Матяш Ракоши е принуден да напусне поста си. Действителна пренасочване на политическия курс обаче не настъпва. Наследникът на Ракоши Ерньо Герьо просто се споразумява с лидера на „умерените сталинисти” Янош Кадар. Нагласите в обществото обаче не са за мудни трансформации, а за радикална промяна. Ключова е подкрепата на бившия министър-председател Имре Наги, олицетворяващ надеждите на мнозинството унгарци. На 22 октомври в Полша Владислав Гомулка (съидейник на Наги) надделява над идолопоклонниците на „бащата на народите”, което е изтълкувано от Хрушчов като прекалено свободно тълкуване на предпазливата десталинизация. Оттук насетне събитията в Унгария се развиват мълниеносно.
На 23 октомври партията не успява да предотврати шествие в Будапеща в подкрепа на поляците, прераснало в масова акция против комунистическата върхушка. 200 000 души очакват пред парламента речта на Наги. Паметникът на Сталин е съборен и положението става неудържимо. Военните поделения на Държавна сигурност откриват огън срещу демонстрантите. Ударил е първият час на Унгарската революция. На сутринта на следващия ден въстаниците влизат в истинска битка с навлизащите в града танкови колони, докато Наги, надявайки се да достигне до приемлив за народа компромис и по този начин проливането на кръв да бъде предотвратено, приема предложението на противниците си в партията да поеме отново поста на министър-председател. В крайните квартали вече се сформират групи от въоръжени младежи. На армията през следващите дни е даден ожесточен отпор, а някои войници и офицери се присъединяват към въстаниците.
Първоначално Москва вини за случващото се ръководството на Унгарската комунистическа партия и на 27 октомври принуждава генералния секретар Герьо да сдаде властта и предаде поста си на Янош Кадар. Изглежда, че Наги е постигнал целта си. На 28 октомври огънят е прекратен. Когато на 30 с. м. правителството, в което влизат и некомунистически лидери, разпуска Държавна сигурност и показва недвусмислено, че цели коренна промяна, Хрушчов разбира, че твърде е подценил унгарския бунт. Противопоставянето е непримиримо. На 1 ноември Наги взима съдбоносното си решение да не отстъпи пред съветския натиск и от националните въжделения на унгарците, заплатени вече с достатъчно кръв. По същото време Кадар отлита за Москва, където директно му е възложено да състави ново правителство. След три дни настъпва началото на края. Съветските танкове са посрещнати с коктейли „Молотов”, а в някои квартали на Будапеща се водят схватки за всяка сграда. В отчаяната съпротива участват масово и деца под 16 години. До 8 – 9 ноември въстанието е смазано безпощадно. Някои части на столицата изглеждат така, както преди 11 години в края на Втората световна война. Унгарците дават повече от 2600 жертви, докато тези от съветска страна възлизат на 2200. 200 000 души емигрират, за да се спасят от преследване, а осъдените на смърт са над 300, сред които е и Имре Наги.
На 23 октомври 2006 г. отново медиите, които заклеймиха демонстрациите от края на септември, коментираха, че подновените вълнения в Будапеща очернят честването на годишнината от Унгарската революция. Същите тези анализатори пропуснаха да отбележат, че едва ли унгарските патриоти от преди 50 години са жертвали живота си, за да могат днес политически креатури като Дюрчани да управляват страната им. Обвиненията бяха, че протестиращите са националисти, които а priori са разрушителни елементи. Твърдения, които явно имат своята приемственост от 1956 до 2006 г. Разбира се, знак за равенство между събития, отдалечени от такъв голям период няма. Известни симптоматични прилики обаче са налице. Унгарските събития са важни поради това, че са от естество да накарат нас, българите, да се вгледаме внимателно в себе си. Да помислим за пореден път, защо нашият народ няма  своята 1956 или 1968 г. Да се запитаме, защо нашите дядовци са търпяли Кадаровците, а ние правим това с Дюрчановците. Да си дадем ясно сметка, докога ще е възможно да живеем безропотно и често дори безкритично със социализъм, съюзи и лъжи.  

Изчистената от емоции историческа ретроспекция може да хвърли светлина и върху корените за сегашните страсти около правителството на Ференц Дюрчани

Танкът, който демонстранти подкараха, а после зарязаха насред Будапеща покрай отбелязването на 50-годишнината от унгарската революция през 1956-а, е досущ като онези, с които руснаците са дошли да въвеждат ред навремето

В края на седмицата, която започна с влязло във всички телевизионни хроники зрелищно припомняне в Будапеща на 50-годишнината от унгарските събития през 1956 г., изчистената от емоции историческа ретроспекция подканва към въпроса: може ли да се твърди, че Унгарската революция ‘56 е пръв опит за превръщането на една диктаторска система в социализъм с човешко лице?
Отговора намираме в “Проект за компромисно решение на унгарския въпрос”, огласен на 6 ноември 1956 г. Негов идеен вдъхновител и автор е Ищван Бибо (1911-1979) - юрист и политолог. От 1934 г. преподава в Сегедския университет; през 1950-1956 г. поради несъгласие с режима е в състояние на вътрешна емиграция; през 1956 г. става министър в правителството на Имре Наги. След разгрома на революцията Ищван Бибо е осъден на доживотен затвор. Амнистиран е през 1963 г.
Проектът е приет с незначителни промени от Унгарското демократично движение за независимост, подписан е от представители на Социалдемократическата партия, Работническия съвет на Голяма Будапеща, Партия “Петьофи”, Революционния съвет на интелигенцията, Независимата партия на дребните стопани и месец по-късно е връчен на Кришна Менон - личен пратеник на индийския премиер Дж. Неру.

Какво
конституционноправно
решение
предвижда проектът?

Ето точките му:

1. Формата на управление на Унгария е парламентарна република. 
2. Общественият строй е социалистически, като основната част от средствата за производство са обществена собственост при забрана на експлоатацията. И по-конкретно:
 запазване на поземлената реформа от 1945 г.; частната собственост върху обработваемата земя се ограничава до 40 холда (200 дка);
 мините, банките и тежката промишленост са държавна собственост;
 заводите са колективна собственост, основана върху принципа на работническото самоуправление: работниците притежават акции и получават дял от печалбата;
 свобода на частната инициатива и предприемачеството в рамките на плановото стопанство при забрана на експлоатацията;
 защита на труда и свобода на работническите сдружения;
 всеобщо обществено осигуряване.
3. Овъзмездяване на нанесените имуществени и морални вреди до размера на отнетите жилища, унищожения инвентар и отнетите резултати на личния труд и в никакъв случай до размера на отнетите имуществени или икономически позиции във властта; собствениците на предприятия и акции, както и едрите земевладелци и техните наследници не се обезщетяват за одържавените им имоти след 1945 г.
4. Реорганизацията на държавната администрация се извършва съвместно с комитетите на местното самоуправление.
5. Пълна религиозна свобода при отделяне на църквата от държавата.
6. Тези принципи и правила имат силата на конституционна разпоредба, неотменяеми са за срок от 10 години, а след този срок могат да се изменят само с референдум при участие на не по-малко от две трети от имащите право на глас (втори вариант:  могат да се изменят с две трети парламентарно мнозинство).
7. Всяка партия, която не признава горните правила, се прогласява за противоконституционна от Конституционния съд. Забранява се и всяка дейност, провеждана публично посредством печата, събрания или по друг начин, целяща промяната на установения от конституцията обществено-икономически строй.
Проектът предвижда стратегическите интереси на Съветския съюз в Централна Европа да се гарантират с двустранен договор, който да утвърди излизането на Унгария от Варшавския договор.
Вижда се, че исканията на унгарците от 1956 г. са дълбоко

демократични по същност и
социалистически по характер

Проектът е издържан в демократичен дух, отхвърля всякакви опити за реставрация на капитализма, гарантира реформите, извършени след 1945 г., социалистическата ориентация на страната, както и стратегическите интереси на Съветския съюз. Впрочем самият Ищван Бибо подчертава: “Младежта, работничеството и войнишките маси, които извършиха революцията, в най-голямата си част са привърженици на социализма.”

Освен танка протестиращите срещу сегашното унгарско правителство “съживиха” и архивна военна кола – пак от музейните експонати пред столичното кметство

- от ръководството на комунистическата партия. На 4 юли Имре Наги е избран за министър-председател. Новата правителствена програма предвижда радикални реформи като намаляване на цените на основните хранителни продукти; увеличаване на дела от БВП за потребление; намаляване тежестите на селските стопани; селяните са свободни да напуснат кооперативите; частична амнистия; закриване на лагерите; толерантност на държавата спрямо религиозните дела и т.н.
Месец по-рано на среща в Москва със съветските ръководители Имре Наги остро критикува политиката на Матияш Ракоши, обвинявайки унгарското правителство, че е “правителство в сянка” на една “полицейска държава”.  На партиен конгрес през май 1954 г. Наги настоява за нарастване на политическата роля на Народния фронт, както и за ограничена многопартийна система.

същност началото на унгарските реформи е

далеч преди старта
на съветската перестройка

При това нито един от реформаторите не е преследван от режима на Янош Кадар. В началото на 80-те години, след като е приета за член на Международния валутен фонд и на Световната банка, Унгария започва да поддържа открито икономически връзки със Запада.  В рамките на Варшавския договор є се удава възможност и за относителна външнополитическа самостоятелност. От 1986 г. всеки унгарец може свободно да пътува по целия свят.
Освен на икономическо унгарците се радват и на културно размразяване. Унгарската белетристика, драматургия и изящно слово бележат възход. В Европа се говори за възход и на унгарското кино. По театралните сцени и телевизионните канали открито се осмиват недъзите на режима, дори на най-високопоставените ръководители на партията и държавата. От всепризнати майстори на оперетното кабаре унгарците се превръщат в майстори и на политическото кабаре. Властите не виждат нищо осъдително и в стриптийз клубовете. Порнозвездата Илона Сталер, изгряла в Будапеща, атакува успешно Италианския парламент под името Чичолина. Унгария си спечелва славата на най-веселата барака в (соц)лагера...
През 1988-1989 г. при правителството на Миклош Немет се създава благоприятна обстановка за промени в законодателството, за кардинално преустройство на икономиката и политическия живот. Приети са закони за многопартийната система, за частните фирми и т.н. През лятото на 1989 г. Унгария отваря границата за над сто хиляди източногерманци, желаещи да емигрират на Запад. Решението на унгарското партийно ръководство е същинският пробив в “желязната завеса”. Рухването на Берлинската стена по-късно остава само един символичен акт.