ЯНКО ЯНЕВ

=============================

Янко Янев е роден в Пещера на 20.11.1900 г. Представител е на българското ницшеанство и неохегелианство, защитава философски докторат в Германия на тема “Живот и свръхчовек”. За известно време е завеждащ културния отдел към Министерството на народното просвещение. След 1934 г. се установява в Германия, където чете лекции в Берлинския университет по културна история на България. Публикува статии и рецензии в сп. "Българска мисъл", "Листопад", "Училищен преглед", "Златорог", "Отец Паисий", "Стрелец", "Пряпорец" и др. Автор е на книги с поезия, есеистика, философия. Сред по-известните са: "Антихрист" (1926), "Върху ирационалното в историята. Опит върху проблемата за историята с оглед към логиката на Хегел" (1927; 1996), "Хегел. Личност, съдба, философия" (1928; 1996), "Хераклит Тъмния. Пророкът от Ефес" (1928), "Димо Кьорчев. Художествена биография" (1932), "Петър Чаадаев. Личност и философия" (1932), "Героичният човек" (1934), "Образът на младото поколение" (1935), както и на ред книги, публикувани в Германия: "Der Mythos auf dem Balkan" (1936), "Sudosteuropa und der deutsche Geist" (1938), "Demonie des Jahrhunderts" (1939) и др. Загива при бомбардировка над Дрезден от съюзническата авиация на 13-ти срещу 14-ти февруари 1945 г.

ЕСЕИСТИКА

Книги
  Безумие и свобода. Критика и есеистика [съст., предг. и бележки: Таня Гергова]

Статии
  Философия на Родината
  Изток или Запад
  Духът на нацията

БИБЛИОГРАФИИ

  Янко Янев. Библиография [съст. Таня Гергова]

 

* * *
Критика за Янко Янев

 

 

 

---

© Електронно издателство
LiterNet, 2004-2005
http://liternet.bg/publish10/yanko_yanev/index.html

110 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ДОКТОР ЯНКО ЯНЕВ
     
“Нека се знае, че всяка идея,

която не изхожда от

националното ни огнище,

е противобългарска и

реакционна.”

(Д-р Янко Янев. Духът на
нацията –

сп. Отец Паисий, кн. 6, 1933,
№1, 8-10)


При осмислянето на националната българска история съществува една основна смислова фигура, която при различните автори има различно наименование – Цветан Тодоров говори за Дионисиев комплекс, Иван Хаджийски – за българска работа, Петър Мутафчиев - за духа на отрицанието, Янко Янев – за Дионисиевско начало и т.н. Независимо от различните акценти явлението е едно и също и отразява съществен идентификационен схематизъм. Най-общо тук се фиксира наличието в българското самоосмисляне на усещането за нещо вторично, отрицателно, еретично, разрушително или обобщено казано това е тенденцията на движение към историческа маргиналност, което означава, че в българската етнонационална характерология доминира в по-голяма степен не конструктивното историческо творчество, не центростремителното движение на градежа, а центробежните сили на периферността.

Емилиян Станев в “Антихрист” точно описва този идентификационен механизъм: “И се замислих над българския ум, дето кумири не признава, закона не тачи, със зло и добро хитрува и на жестока земна правда робува. Отделили сме небе от земя, истина от правда, на господа гледаме като на детище, своеволничи всеки, умува и свободията си почита повече от своята икона. От тая земна правда е отровена и моята душа, владико, както твоята от горния Ерусалим… Сами рушихме нашата скиния, а никой не виждаше, че подготвя ново робство от чужди”. По друг начин се интерпретира този феномен от Иван
Хаджийски: “Думите “Българин” и “българска работа” у нас често се употребяват като най-унизителни нарицания. Българинът, в черните очила на нашето самоподценяване, е онава двукрако без перушина, което населява сивите пространства от двете страни на Балкана и което заради парче хляб е способно на всичко. Фанариотската теория за хондрокефалщината на българина звучи като ласкателство в сравнение с оня миризлив букет от качества, които ние си приписваме с презрителния термин “Българин”. “Българска работа” (конгрес, културно тържество, състояние, обществено предприятие и пр.), това е работа необмислена или недомислена, зле започната, без ръководство или нескопосано ръководена, която сякаш по задължение свършва със скандал, за да послужи само за позорна регистрация на печалните си герои.” (Хаджийски 1974: І: 26).
Настоящото изложение не е критичен анализ, апологетика или негативна деструкция, а тематична реконструкция, прочит, разказ за онова, което Янко Янев казва за българския Дионисиев комплекс и неговата аргументационна архитектоника в произведенията си от 20-те години на ХХ век. През този период тази тема най-релефно се поставя и аргументира и заслужава да бъде представена пред по-широка публика, не само защото в досегашните изследвания на нашата философско-културна история не й е обръщано внимание, но и защото Янко Янев е един от българските мислители, който не само създава една оптимистична теория за историческата съдба за българския народ, но и изгражда цяла философско-историческа теория, върху която се основава неговото разбиране за българския Дионисиев комплекс. Може да се каже, че още през 20-те години на ХХ век той полага основите на една народопсихологическа теория за българския народ, която е фундирана философски. Образът на Дионис като концептуален персонаж (Асенова 2006: 66) е много съществен елемент от “биографията” на българския народ, която се съчинява и “разказва” в период на усилен процес на идентификация. В такова време живее Янко Янев и центрира своите социално-исторически рефлексии чрез Дионис. Това съвсем не са случайно промъкнати фрази за дионисиевското. Ето защо настоящата разработка е посветена на част от историята на българските кризи на идентичността и търсенето на нова. Дионис е съществен “герой” от този “сюжет” и поради това заема особено място в българския модернизъм (Пенчев 2003: 219).
Нужно е да се чуе автентичният глас на Янко Янев в кризисното време за българската историческа съдба, случило се през 20-те години на ХХ век. В този смисъл “разказът” е елемент от все още неосъществената история на българските идентификационни схематизми, доминирали в едно или друго време. В композицията на Янко Янев за българския Дионисиев комплекс ще прозвучат и много съвременни мотиви. В този смисъл това не е само история, но и настояще.
Различните автори имат различно отношение към този идентификационен схематизъм. Цветан Стоянов нарича този комплекс робски. Позицията на Петър Мутафчиев е, че духът на отрицанието има деструктивна роля в българската история. Иван Хаджийски обаче гради по-оптимистична визия. Янко Янев също вижда в българския Дионисиев комплекс извора на позитивна, творческа сила, способна за значително историческо творчество.

За да изпъкне по-ясно тази разлика е нужно кратко представяне на Дионисиевия комплекс в интерпретацията на Цветан Стоянов. Във въображаемия диалог между Ботев и Каравелов (“Втората част на разговора”) Цветан Стоянов ясно формулира хипотезата си за т.нар. Дионисиев комплекс на българина. За какво става дума? На въпроса на Ботев “Ти си спомняш докъде бяхме стигнали, нали ?” Каравелов отговаря: “Бяхме стигнали до комплекса”. Ботев допълва – тогава ти каза, че българската нация страда от един страшен комплекс - комплексът е еретически, защото никъде в световната история не е имало толкова много ереси, събрани на едно място (най-малко две трети от тогавашното българско население е еретическо). Този комплекс съществува много преди турското робството.

За Цветан Стоянов Дионисиевският комплекс е и робски комплекс. Еретикът и робът са едно и също нещо. Ересът не е бунт, а лъжебунт, защото борбата не е доведена до край. Тези, които не могат да бъдат истински бунтовници, са еретици. Те само рушат, те си служат само с отрицателни съждения, а това е сигурен белег за робско мислене – вечно недоволство, но и вечно безсилие, глухо ръмжене, мърморене и присмех. У нас и ерестта е “влошена”. Съдбата на на всички новопоявили се неща в България (онова, което сме възприели), ние по някакъв начин винаги сме успявали да развалим, да смъкнем на по-ниско равнище. “Каквото българските владетели били внесли от другаде, излязло карикатура; каквото нашите търговци домъкнели от Виена или Смирна, полека-лека се загрозявало – защо ставало така, никой не знаел, предметите бели уж същите, а се загрозявали. Ето, един ярък пример са шопите, за тях разправяли, че имало много латинска кръв от кръстоносците, които по време на походите заселили тези области. Е, добре, нещо от латинското остроумие било останало у шопите, но боже мой, какво разстояние от едните до другите… Сякаш тук действа някаква сила, някаква закономерност, “принципът на влошаването” я бе нарекъл Каравелов, едно непрекъснато смъкване…”(Стоянов 1999: 136).
Цветан Стоянов се връща съвсем назад, за да обясни, защо нашата страна е най еретическата. Траките са онези, които са създали бога на двойствеността – Дионис, той е чисто тракийско създание, той е винаги антитезата, преминаването от едното в другото, тъмното срещу светлото. Духът на Дионис остава и след идването на славяните и прабългарите – в курбаните, в лазарките, в оплаквачките, които заменяли старите вакханки. Той е, който подклажда един глух ропот срещу християнството и затова християнството е толкова чуждо на народа ни. За Цветан Стоянов първото голямо “влошаване” в нашата история е богомилството – вакхическото се е превърнало в богомилство. Ересите разяждат цялото общество и побеждават. Нацията се еретизира и се достига до там да няма нация и държава, тя е само фасада, царете са само призраци, няма и църква, няма и култура – като се изключат няколкото църковни писатели, скучни до смърт, всичко друго създадено в България е апокриф. Ето защо в България не се познава нормалното творчество, излязло навън, на светло. Тук творецът трябва да се зарови дълбоко в земята и оттам с гъгнещ глас да промълви своето слово. Това за Цветан Стоянов е котловинна, апокрифна култура, която е винаги скрита, нелегална, независимо от това дали се преследва или не. Без индивидуалност, индивидуалността не е важна, важна е скритостта. Котловинна скритост. Така без култура, без държава, страната е била обречена, всички възможни спойки са прекъснати. Трябвало е да дойдат турците… Еретиците, научени да казват “не” на всичко, са вече изравнили своя цар с чуждия. Там, където са най-еретичните области, там са се помохамеданчили. Боговете също са заменени. Остава само да се оцелява физически: скрий се – не прави хубава къща, не вземай хубава жена, ако заекваш, заеквай повече, ако куцаш, куцай повече. Това можеш: котловината и скритостта, липсата на индивидуалност и най-важното - не вярвай в нищо (то също ти е познато – ни цар, ни бог, ни дявол). Настъпва и второто влошаване, според Цветан Стоянов, което идва след поп Богомил, който се модифицира като Хитър Петър. Той е емблематичният образ на лъжебунта на ереста, в който духовността се битовизира, духовното е отречено. “Око да види, ръка да пипне”; залепване за котловината, защото “не всичко, което хвърчи, се яде” - скептицизъм и ирония, но влошени. Защо народът е избрал Крали Марко за символ на своята сила, пита Цветан Стоянов като се знае, че той е бил страхливец, който накрая предава братята си и се бие на турска страна. “Вижте, сякаш подсъзнателно българинът ни казва: аз вземам най-голямата кал и от нея ви правя великолепие, мръсникът, който на Косово поле ни заби ножа в гърба, той ще стъпва с единия крак на Хемус, с другия на Витоша! Няма герои, няма предатели, и те са заменими, героят е предател, щом ни вдига на безсмислена борба, предателят е герой, защото, предавайки героя, ни запазва, а проблемът е само този – да се запазим. И ние възпяваме лъжливия юнак, за да покажем, че всички юнаци са лъжливи. Така у всеки българин заживява скрит Крали Марко, един подлец, който може сам да митологизира собствената си подлост. Националният комплекс е завършен – Дионис роди ереста, ереста роди хитреца, хитрецът роди предателствата.” (Стоянов 1999: 140).

Съвсем друга е интерпретацията за Дионисиевското начало, която дава Янко Янев. Тук вече преобладават светлите и радостни тонове. Точно от това имаме нужда днес – да се създават оптимистични виждания за нас самите и по-този начин да генерираме ресурсите си за ускорено движение към историческите хоризонти.


Димитър Цацов


Припомняме една от основополагащите статии на доктор Янко Янев за читателите на КНИГИ NEWS -


ФИЛОСОФИЯ НА РОДИНАТА*


д-р Янко Янев


Родина — майка на всичко; убежище на всеки угнетен дух; люлка на историческия живот, надеждата и подвига. Има много наследен сантиментализъм в тази дума. Проповядвана е била в школски, сълзливо-романтичен и назидате¬лен смисъл. Нито във философията, нито в социалните науки, нито в етнографските и фолклорни изучвания тя не е била дълбоко тълкувана. Смесвали са я с отечеството или са я разбирали като географски факт, Като съвкупност на външни народностни форми или като самата държава. Особено през миналия век представата за родината е била свързана с елементи на политическото и икономическо мислене, определяна е била и като биологическото единство на едно племе, а по-сетне и като земята, дето живее един народ, без да се имат предвид вътрешните сили, които свързват тоя народ със земята му, за да бъде тя негова родина. По-ясна става тая представа едва с изследванията на Техет, Баре, Хилдеберд, Бьом и Адолф Грабовски — във връзка с понятията народ, нация, колективност, субстанциалност, народен дух и народна личност, историческо право и типове на народната историчност.


* * *


Родината е преди всичко едно трагично чувство. Тя не се състои в никаква географска ограниченост. Не са само етническите и фолклорни особености, които я обуславят. Родината е пространство, преживявано ка¬то съдба. Това е най-първото и най-дълбокото определение на родината. Без елемента на съдбовното никое пространство не може да се преживява като родина. Безредното и безсьдбовно пространство е голо и пусто. То е само една отвлеченост. Да имаш родина, значи да чувстваш пространството, в което родно и народно живееш като съдба. Това пространство не е всъщ¬ност никаква реалност. То е само едно преживяване, мистическо и непонятно. Само в съдбовно прочувстваното пространство народът намира своята ро¬дина. Това пространство е напоено с кръвта на предци и деди; из него са минавали вековете на родния дух; над него е проблясвал гневът на боговете; то е космически сраснато с природата; като частица на всемирното прост¬ранство то е едно съзвездие за себе си, самостойно и самовластно, със своя участ и свой вътрешен живот, със своя собствена история и героизъм. Това родно пространство е
непосегаемо и свято. В него почива душата на един народ. Там тя се ражда, цъфти и зрее. Това невидимо, ирационално съществуващо пространство може да се яви пред очите ни като стръмна камениста страна; в него може да виждаме катедрали или да слушаме морски бури; погле¬дът ни може да се губи в ширините му или да се катери по настръхнали урви. Но това, що виждаме, не е родината, а нейната одежда. Родината е невидима. Тя е иматериална и затова вечна. Ландшафтът е външният й, сетивно обагрен и действителен облик. Но всичко това е само символ. И като всеки символ то е преходно.
Родината живее във времето, но съществуваща във времето, тя е извънвременна. Тя е само едно нуминозно съзнание за абсолютната привързаност и неотклонимост към нещо, от което всичко изхожда и в което всичко се връща. Нестихващото блудство на всяка земна душа, гладът на греховното, сатанизмът на всяка рожба на пламъка намира своя край и своето сетно прибежище в родината.


* * *


Тази представа е древна. Най-старите мъдреци са учили, че всички неща се връщат един ден там, отдето са излезли, дето са се родили. всяко отпъту¬ване свършва със завръщане. всяко отпътуване рано или късно се превръща в болка по оставената далечна земя. Колкото и близо да бъде тази земя, тя се явява винаги като нещо далечно. По нея чезне сърцето. Няма отпътуване без жажда за връщане. Тая жажда е дълбоко изразена и В метафизиката на Платона, според Който всяка душа се връща след земното си усилие в своето изначално и предвечно лоно — царството на безсмъртната красота, дето са истинските първообрази на явленията. Този копнеж към прародината може да носи името ерос, може да бъде и спомен за напуснатото блаженство, в чиято светлина душата живее божествено и дивно. Далече от тази прародина душа¬та е тъжна скитница; тя се губи сред мигновеността на материалното и временно битие, пие отблясъка на истината, но само нейния отблясък. Винаги устремена към първичното си и същинско лоно, тя започва да пее, когато предчувства, че е дошъл краят на земното й съществуване. Затова в един от Платоновите диалози Сократ, който, обкръжен от учениците си, трябва да изпие чашата с отрова при залеза на слънцето, се сравнява с умиращия лебед; лебедът пее пред смъртта си от радост, че най-сетне ще се върне пак там — в долината на красотата — дето е живял по-рано, преди да слезе сред тъмната и променлива земя на живота. По-късно тая метафизична представа получи религиозен характер в християнското учение за безсмъртието на душата, която, подобно на топиката у Платона, винаги се връща в обятията на Бога, защото тя не е земна, а небесна същност. Тая мисъл се повтаря и в теософските представи на Шелинг, дето премина от източните алегории за безотрадното скитничество на падналия Адам (на „праслучая"), на „Вечния евреин", на dues implicisimus, Който най-накрая се среща и слива с dues explicitus, за да намери покой и за да престане да бъде само един миров вопъл. Цялата трагика на западния човек крие този копнеж за родината, от Одисеи до Наполеон на СВ.Елена, дето този демоничен романтик безутешно тъгува по родната Корсика. Само в епохи на рационализъм и социалистични миражи този копнеж е бил задушаван от политическото доктринерство. Така през втората половина на осемнадесети век географията и философията са се чудили на неудържимата скръб на присадените в Европа негри по родния им край; това се забелязва и в навечерието на нашия век, Когато първичният, свързан с родния пейзаж човек, е бил заместен от международния скитник или космополитичния фантаст.


* * *


Впрочем с нахлуването на човека в цивилизацията всякога настъпва упадък на чувството за родината. (Цивилизацията е универсалистична и рационалистична; тя не извира от една земя, не носи дъха на никаква природа и ритъма на никакво чувство. Тя няма родина; затова е безкръвна и безплеменна. Родина има само културата, която прокълва от една племенна съдбовност. Тя е осветена от една кръв. С изграждането на културата и превръщането й в цивилизация и мирова гражданственост родината престава да бъде преживяване и виде¬ние. Тогава се явява поетът на вселената; спиритичният патос на нихилиста, умопомрачението на здравия дух, истерията на „всечовешкото" и „всенарод¬ното" настъпва и завладява съзнанието. Капиталистичното и либералистично „световно стопанство" е в своя разцвет. Международният хуманизъм става господстващата етика на времето. Селянинът няма никакво значение. Градската интелигенция започва да ненавижда селския човек; простотата отстъпва на механизма, индустрията измества труда. В стихийността на селския инстинкт се търси нещо порочно и просташко. Тази градска интели¬генция не се страхува от смешенията на кръвта; демократична, тя загубва всякаква племенна страст и всеки първороден аристократизъм. Нейната родина става светът — широкият божи свят, който няма никакви национални особености. Затуй съвременната късна буржоазия няма никакво чувство за родина. Тъй е и с днешния американизъм, който живее само с атоми и числа, тъй е и с всички ония, които не могат да умират за родината си и които нямат расова сила. А швейцарският селянин, когато като мисионер отива В Сан Франциско, сам след няколко месеца умира от тъга по родината. Също е и със северните народи, чийто дух не е още интернационализиран.

Интернационализмът е модерно номадство в днешния интелектуален и политически живот. Номадството обаче никога не създава нищо. То живее с чужд труд и с чужда мъка. В загиваща Европа, замаяна от тая психоза, само птиците и зверовете знаят какво е родина.


* * *


Не може да имаме към родината само едно сантиментално отношение. Родината изисква безусловна привързаност, която не може да се опорочи за нищо в света. Така тя се явява като символ на абсолютна отдаденост, за който никоя жертва не е голяма. Родината стои над всичко. Тази майка ражда историята, дава живот на културата, определя смисъла на всяко лично и обществено съществуване. Без родина светът е без субстанция, човекът без органическа основа, животът — поток, който се разлива в проклятие и злоба. Тъкмо в това е личната и бих казал метафизична съдбовност, която обуславя чувството за родината.

Ако тази съдбовност има политически характер, родината става вече отечество. Родината е митологична същност, отечеството — политическа. Родината е поема, отечеството — епос. Родината е женствено начало; тя е първомайчинският Свети дух на битието. Отечеството е мъжествено и войнствено начало. Родината се корени във философията на копнежа, оте¬чеството във философията на подвига. Родината възпяваме, за отечеството се борим. Родината е завет, родината е последно изкупително лоно.


Сп. „Златорог”, г. 15, 1934, № 6, 263-266

http://knigi-news.com/?in=anket&an=anket   

 

Срещата се проведе в дома на Петър Захаров, в софийския квартал „Триъгълника“ на 24.10.  На фасадата на къщата гордо се веят знамената  на България и ВМРО. В двора родолюбивият българин е построил малък параклис „Св. св. Петър и Павел“. Има и малък паметник посветен на героите загинали за свободата на Македония. В непринудена обстановка в двора на къщата, Петър Захаров говори за своя не лек живот, за събитията през 1944 година разтърсили Българските земи. Въпреки че е на преклонна възраст, той не се е оттеглил в заслужена почивка. За него борбата за Българщината е начин на живот . Превърнал е къщата си в пансион за българите, родени извън пределите на страната. Идеята на Захаров е всички, които се чувстват българи, но не са родени в пределите на държавата, да знаят, че винаги имат подслон в София. Гостите от Македония и Западните покрайнини намират къщата му чрез ВМРО. Оттам трябва да вземат бележка, че не са били служители от УДБА (югославската държавна сигурност). „Достатъчно са ме гонили сръбски агенти, не искам и в дома ми“, обяснява Захаров.

 

Петър Захаров – роден в село Вълковия, Западните покрайнини, през 1925г.  Докато е на 21 години, първа година студент в Белград, и се подготвя за тежък изпит по немска литература, в стаята му идват агенти на УДБА и го отвеждат в затвора. Арестувани са още 20-ина студенти само защото са от известни български фамилии. Захаров е осъден на три години затвор, от които излежава две. „Изпратиха ме в Голи Оток, най-страшния затвор на Югославия. В Белене даже бяха по-човечни, убиваха хората и ги даваха на прасетата. Сърбите обаче имаха специално отношение към албанците, българите, унгарците и хърватите. Мъчеха ни до последно“. Ужасите на Голи Оток озлобяват Петър Захаров срещу всичко сръбско. И така и до днес. “Преди това не се интересувах много от политика”, разказва той. „Да, спомнях си за убийствата, но бях младеж. Гледах си живота. Но сърбите сами ме въведоха в политиката и ме накараха да мразя всичко, което е сръбско“. От този момент започва политическата кариера на Захаров, който, като учител в косовския град Гниляне, говори и пише, че в Македония живее български народ и че няма македонски език и нация. Затова отново е вкаран в затвора и този път излежава цялата присъда от две години и три месеца. Когато излиза на 40 години не му дават работа дори като чистач. Затова Захаров и един негов приятел от затвора решават да минат австрийската граница, въоръжени до зъби. Решението им е да се бият, ако трябва, но да не се предават. Успяват обаче да преминат незабелязано. Петър оставя син и жена в Югославия.

„Бях ученик в Цариброд. Това са единствените светли дни в моята биография. Живеехме в държава, стегната, справедлива. Но след 9 септември с болшевиките дойде адът.“

„Ние знаехме, че ще имаме свобода, докато германският народ може да дава кръв”.

„Когато дойдоха сръбските шумци,(партизаните на Тито) те избиха всички, които са участвали в българската власт. От моята фамилия бяха убити трима – от новата сръбска власт със сътрудничеството на новата българска.“

Завещавам този дом на всички българи, които са родени извън границите на страната – от външна България. Да идват тука, да си запалят свещ, да прочетат книгите и вестниците. Да се събират тука и да създават една атмосфера за възраждане на България.

Емигрантът Петър Захаров откри параклис в кв. „Надежда”.

Човекът, минал през затворите на Тито, изгради храм в памет на загиналите.

На Петровден по стар стил в столичния квартал „Надежда” бе открит малък семеен параклис „св.св. Петър и Павел”. Над двеста души бяха дошли на водосвета да се помолят и да запалят свещица. Вдясно на параклиса е поставена паметна плоча: „в памет на македонските и нишавските българи, убити от сръбския завоевател.” Пакарлисът е издигнат от Петър Захаров, който живее в Швейцария, но тук е купил къща, а в двора й поставя възпоменателни знаци за своите предци. „Това е в памет на жертвите, които моята фамилия даде – обяснява той, – трима млади мъже – чичо ми, вуйчо ми и братовчед ми. Сърбите ги убиха в края на 1944 г., когато българската власт напусна тези територии. След моят дългогодишен емиграндски живот исках тук, на нашата свободна територия, да съградя този паметник, защото в Цариброд не бих могъл да изправя такова нещо. Преминах два пъти през титовите затвори и емигрирах в Германия. Направих този параклис и поради това, че в този квартал няма храм. Това място е заселено след първата световна война, когато масово бягаха от Македония и Западните Покрайнини.” Петър Захаров вярва, че това малко параклисче ще запали огъня. Ще бъде средище на патриотичните българи от Македония и Западните Покрайнини. Когато идват в София да дойдат и да направят молебен в името на новото възраждане на България. „Роден съм в Сърбия, ние сме тамошни българи”. „Тамошни и тукашни българи, вие какъв сте?” – задавам поредния си въпрос. „Българин, даже двоен българин, защото моето потекло е опълченско. Дядо Апостол Кръстев от село Вълковия е мой дядо по майка. Оттам е непресъхващото българско родолюбие, което притежавам. Той е единствения опълченец от Царибродско. При нас е имало голяма суша, гладувало се е, и той е стигнал до Влашко, за да припечели някой чувал царевица. По това време се създават опълченски дружини.  И той се записва в 4-та. Участва в боевете на Шипка, Шейново, Стара и Нова Загора, в Балканските войни. През Първата Световна Война е бил обозлия – карал е продоволствие на войските на южния фронт. След войната, разочарован, е починал от мъка. Във всички войни е участвал. Шинелът му е бил като решето, но не е ударен намясто. Господ го е пазил. Когато идват сърбите, казал : „ За това ли съм се борил през 5 войни – да бъда под сръбска власт, сръбската граница ли да минава през селото?” А брат му, Нейчо Апостолов, е съден и набеден за шпионаж, лежи в Пиротския затвор, където полудява от изтезанията и умира. Когато си отива от този свят, дядо му Апостол комитата, се събира целият народ от Царибродски и половин Пиротски окръг, за да му отдадат почит. Какво е прогонило Петър Захаров от родното място? „Лошото за нашата фамилия започна след войната, трима убити, баща ми изпратен на лагер, защото не сме били за новата сръбска власт. За себе си казва : „ Мъченически беше животът ми. Знаеш ли какво е да нямаш право на глас, да те преследват, да ти лепнат етикета „български фашист?”. И това ме накара да емигрирам. Казвах, че ние македонците сме чисти българи. Това е идеята, която защитавам, бях и още съм председател на Международния форум за Македония. Бях сътрудник на „Свободна Европа” и „Дойче Веле” и съм говорил за обединена България. Правил съм сравнение между Германия и други страни със сходна съдба. Европа няма да бъде никога единна, докато не се решат тези исторически неправди”, категоричен е той. За първи път го арестуват в Белград и го съдят в Пиротския затвор, когато е студент в Белград. „Издържах робията на Голи Оток, концлагер на Адриатическо море, заедно с много сънародници от Македония и Пиротския край. Беше страшно! Искаха да изкоренят българщината. Тогава се озлобих и като гимназиален учител по немски език в Гнилане, Косово, започнах българска пропаганда. Пак ме арестуваха, но тогава поне имаше защо. След затвора ми отнеха правото да работя като учител, нямал съм морално право. Казаха ми, че в Пирот и Цариброд и за метач няма да ме вземат. И тогава с мой приятел, с който ни преследват минахме Алпите, където и диви кози не минават. Успяхме да стигнем Клагентфурт, оттам във Виена. След време заминах за Германия, където получих политическо убежище. Германия и Швеция са моята родина, от България и Сърбия нищо не съм получил, само неприятности. Не смеех да се върна. Тъй като бях председател на Българския Национален Фронт за Германия.” При него няма нищо случайно. И по бащина линия коренът му е български и все са си патили за България. Неговите прародители са от село Цапари, близо до Битоля. По време на турското робство прапрадядо му бил свещеник и гърците го обвинили, че разбунтувал раята. Но едно турско заптие го спасява: „Отче, имам заповед да те убием, хващай магарето, попадията и децата, и бягай, дето ти видят очите.” Отишъл в Пирот и казал, че е евреин, за да не го глобяват, защото евреите били привилегирован етнос в Турската империя. „ И сега нашата фамилия във Вълковия се нарича еврейска”, завършва разказа си големия патриот. Домът на Петър Захаров на улица „Дечко Узунов” 13 е отворен за всички, които идват от Македония и Западните покрайнини, които милеят за българщината. И първото нещо, което ще видят, е параклиса и плочата, поставена на стената до входа на къщата в памет на Левски с надпис: „По тези места се е укривал Апостола Васил Левски, когато посещавал българите в Пирот и в Ниш. От признателните нишавски българи.” Отец Георги, който откри параклиса, допълва: „Апостола е направил над 500 комитети и срещи с родолюбиви българи, които трябва да се знаят. Ние сме си обещали да обозначим всичките места с наши средства. Първата паметна плоча поставихме в Нови хан.” Своята къща емигранта Захаров предоставя за каузата на задграничните българи. „Тук ще бъде седалището на общобългарския комитет за Западните покрайнини, чийто председател съм аз. Център на нова организация, с нова програма, с нови стремежи, съгласувани с новото време. Спомнете си девиза на Възраждането : ”Един живот, един народ, една вяра.” Петър Захаров е сред българските емигранти, които активно събират средства за изграждане на дом за задграничните българи „Родна стряха”, които започнаха, но и така недовършиха, а парите бяха ограбени от комунистите. След промяната идва в България и със собствени средства закупува двуетажна къща, която предоставя в полза на задграничните българи. Тук е и седалището и на създадения комитет за Западните покрайнини. На видно място е портретът на дядо Апостол Кумитата с трите медала и орден за храброст. До него се виждат трите благодарствени адреса на правнука му Петър Захаров от агенцията за българите в чужбина: „ За високо хуманната му родолюбива дейност сред българите в Западните покрайнини и Македония с почетен медал „Иван Вазов” от ВМРО” За активна работа за съхраняване и възраждане на българщината във и извън пределите на република България” И „За заслуги към ВМРО и нейният водач Иван Михайлов”. Към всичко това ще добавя и оценката и на председателя на общонародното сдружение „Мати Болгария” Петър Константинов: „Присъстваме на един ритуал, който не е само пред светата наша църква, но и пред светата наша народност, пред българската съдба. Един параклис за светата българска вяра. Свободата зависи от нас – какво ще остане от нас, ако не възстановим духа български, ако не пръснем искрите български над всички поругани българи извън граници…”, и най-високо звание, с което удостои емигранта Петър Захаров ”Той е Странджата на 21век, носител на българския дух.”

в-к „ВТОРА МЛАДОСТ“  28 юли 2008г.

 

17.11.2010 07:01 164 Според статистиката в съседката ни има едва 1600 българи

Снимка: БГНЕС

 

В Македония официално, според последното преброяване на населението, живеят около 1600 души, декларирали се като българи.

Това число е най-малкото нереално, ако се има предвид фактът, че около 50 000 души имат български паспорт, пише Дойче веле.

Владимир Перев е журналист, пенсионер от Скопие, който дълги години се занимава с българския въпрос в Македония. За себе си казва, че е сред първите македонци, взели български паспорт, фронтмен за разрешаването на българския въпрос в Македония.

Въпреки факта, че вече 20 години живее с двойно гражданство, Перев е недоволен от това как е третиран в Македония като самоопределил се като македонски българин.

„Днес в Македония е най-срамното нещо да кажеш, че си българин. Българин в Македония означава човек, който е подложен на преследване, контролиран от службата за държавна сигурност, човек, който веднага предизвиква у другите съмнение, че прави нещо срещу държавата Македония и македонската нация“, казва Перев.

В Македония официално според последното преброяване живеят около 1600 души, самоопределили се като българи. Това число е най-малкото нереално, като се има предвид фактът, че около 50 000 души притежават български паспорт, а според някои информации още най-малкото толкова са в процедура и чакат официална София да им издаде този документ.

Въпреки това положение в Македония, освен едно сдружение или клуб, македонските българи нямат регистрирана политическа партия, нито пък имат телевизия, която да излъчва програма на български език.

Още по темата В Скопие: Македония е под огромното влияние на Сърбия Любчо Георгиевски: УДБА още контролира Сърбия, Македония, албанците

Основният проблем според Перев е липсата на демокрация спрямо българите в страната.

„Съществува страх у хората да членуват в български сдружения. Държавата няма никакъв интерес да разреши сформирането на български сдружения. Държавата е склонна да се сформират три албански партии, две сръбски партии, макар че сърбите според преброяването са 40 000, а 50-те хиляди македонци с български паспорт и 100 000, които чакат за такъв, не могат да сформират българска партия, защото властта не иска това. Тъй като българската партия ще се позовава на българските традиции в този народ.

Не сме ние, македонските българи, миналото, с което трябва да се скъса, ние сме традицията. Тежкото минало, с което трябва да се скъса, е комунистическото минало. Ако Македония скъса с това и престане да гледа към Белград, по-различно ще се развива ситуацията в държавата“, казва Перев.

Българите като врагове на държавата

Подобна е и позицията на Виктор Канзуров, който казва, че още откакто е бил дете, е наясно с етническата си принадлежност.

Според този журналист по професия държавата смята за врагове хората, които се чувстват българи по етническа принадлежност, освен онези, които са по произход от Република България.

„Държавата, медиите и всички видове власти в Република Македония и всички други елементи на властта ни оспорват нашето македонство, съответно смята българщината само като антипод на македонството. Все още между българската общност и държавните органи в Република Македония, и в този контекст – хората, които не са съгласни с нашите исторически позиции, се води един разговор между глухи, съответно няма елементи за нормален човешки диалог, който включва някакви демократични компоненти“, казва Канзуров.

Върхът на недоволството сред македонските българи според Канзуров представлява непрекъснатото фалшифициране на историята в Македония по великосръбски тертип, което достигна върха си при настоящото правителството, на, както казва той, така нареченото ВМРО-ДПМНЕ, но и некоректната роля на самата българска държава. 

„Тя не проявява никакви признаци на заинтересованост за решаване на проблемите с фалшифицирането на историята, прави това парадно, от повод на повод за вътрешнобългарски рекламни цели, нито пък проявява интерес към правата на населението, което се чувства българско по етническа принадлежност. Няма по-голямо доказателство за това от шарлатантското отношение на министъра на българите от диаспората Божидар Димитров“, казва Канзуров.

Като потвърждение за дискриминацията на българите в Македония двамата събеседници посочват няколкото неуспешни опита за регистриране на сдружението „Радко“, което е забранено с решение на Конституционния съд.

Пред подобен проблем са изправени и македонците в България, които нямат разрешение от властите в София за регистрация на ОМО Илинден Пирин като политическа партия, заключава Дойче веле /Официално - 5 000 купени агента на УДБА и Сорос! - Бележка на автора на блога./.

http://www.dnes.bg/balkani/2010/11/17/kakvo-e-da-si-bylgarin-v-makedoniia.103929

 Интернационалисти

Иван Вазов

И кряскахме: равенство, правда, свобода!

И махаме модно по стъгдите знаме,

надрастохме ние на цял век народа,

вселената цяла — отечество нам е.

И носиме нашето ново ученье

по всичките стъгди, пазари и друми,

по модата храним се, шумим в упоенье

със фразички гръмки, с мехурести думи.

А мъките позорни, тегла окол нази…

Не бърчат обаче те нашето чело:

мижим и крещим пак любими си фрази,

до нас не касае се живото дело.

вълнуват ни страшно неволите чужди

и плачем над чуждите гробове клети:

не видиме само тук нашите нужди,

таз област е тясна за наште полети.

Нам трябват простори далечни, широки.

Въпроси всемирни решаваме смело

и леем потоци от фрази дълбоки —

на дело, о братя, на дело…

Ний знайм ли живота и тежка му мъка?

Влезнахме ли лично във българска хижа?

Станахме ли отклик, простряхме ли ръка

на наш брат в неволя?… Ех, що ни е грижа,

че близо до нази човеци страдаят —

за цял свят са нашите модни въздишки:

нам трябва да кажеме всичко до краят,

каквото сме чели във чуждите книжки.

1884

17.11.2010 07:24 150 От тоталитарното изкуство можело да се печели

Снимка: БГНЕС

 

Министърът на културата Вежди Рашидов смята да възстанови атмосферата на мавзолея на Георги Димитров, заяви самият той при откриването на изложба в столична галерия.

Това ще стане в сградата на Министерството на културата при централата на КАТ в София, до Дървенишкия мост.

Тази сграда беше дадена преди време на телевизия "Седем дни", но сега Министерството на културата си я върнало.

Идеята е в нея през пролетта  да бъде открит музей на тоталитарното изкуство на един от етажите.

А мавзолеят  ще бъде експониран в бункер в двора, който сега се почиствал.

Рашидов е прибрал преди години части от вратата от мавзолея на Димитров и сега смята да я постави на този бункер.

„Вътре ще има и съответно осветление и восъчна мумия на Димитров”, каза Рашидов.

Според него в тоталитарното изкуство има и добри художествени образци и най-важното  от това можело да се печели.
  

http://www.dnes.bg/index/2010/11/17/rashidov-vyzstanoviava-mavzoleia-na-georgi-dimitrov.103971,6

  Даваме минимум пари за противоракетна отбрана

• -
• A
• +

  14:32  |  20 ноември 2010 | Политика Виж 3 снимки Георги Първанов: Основната тежест се поема от други страни, преди всичко от САЩ
Сн.: БТА Президентът Георги Първанов даде брифинг за българските медии в рамките на двудневната среща на върха на НАТО в Лисабон. Относно историческите решения, взети през първия ден от срещата, президентът коментира, че евентуалните ангажименти на България по финансирането на системата за противоракетна отбрана (ПРО) ще бъдат доста минимални. Първанов каза, че основната тежест ще се поема от други страни, преди всичко от САЩ, съобщи БТА. Що се отнася до разположението на отделните елементи, това категорично не е обсъждано - това е политическа дискусия и няма място за подобен дебат тук, посочи държавният глава.  Той изтъкна, че не може да се стигне до детайли и конкретика по отношение на българските ангажименти към системата за ПРО. България не е от страните, които са в челните редици при обсъждането на този въпрос, посочи президентът.

В Лисабон Георги Първанов е разговарял с генералния секретар на НАТО и с американския президент Барак Обама, с когото са обсъдили въпроса за разширяването на Алианса, предаде БНР. Аз бях доволен да чуя оценката на президента Обама, че на България се гледа като на един ключов фактор в процеса на евроатлантическата интеграция на региона, посочи Първанов.

НАТО ще продължи да играе поддържаща роля в Афганистан и след 2014 г., когато ще прехвърли изцяло грижите за сигурността на афганистанската армия. Това заяви в Лисабон генералният секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен, цитиран от Франс прес и БТА. България е заявила готовност за увеличаване на числеността на българското участие в Афганистан, каза Георги Първанов и уточни, че не става дума за преформатиране на българското участие. "Просто увеличение, с акцент на увеличение на обучаващите. Защото основният проблем и една от основните цели на започващия преход в Афганистан ще бъде именно подготовката на местните сили за сигурност, подготовката на администрацията, на дипломацията на страната, подкрепата на България е и навременна, и ефективна", каза още президентът.

След политическите решения на върха, сега трябва да бъдат уточнени и конкретните важни за България детайли - още колко наши военни ще заминат за Афганистан и къде, какви ще бъдат конкретните ангажименти на България към щита за противоракетна отбрана и колко ще ни струва всичко това, допълва bTV.    http://dnes.dir.bg/news/georgi-parvanov-nato-jadrena-nadprevara-pro-7474823?nt=10

  Папата оправда използването на презервативи

• -
• A
• +

  22:20  |  20 ноември 2010 | По света Виж 1 снимка Папата подчертава, че кондомите ”не са начинът за борба със заразата от СПИН”
Сн.: EPA/БГНЕС Употребата на презервативи за спиране на разпространението на СПИН може да е оправдана в някои ограничени случаи. Това пише папа Бенедикт Шестнайсети в публикувани предварително от вестника на Ватикана "Осерваторе романо" откъси от книгата с интервюта "Светлина на света: Папата, църквата и знаците на времето" на германския журналист Петер Зеевалд, която излиза във вторник, предаде БТА.

Папата дава за пример използването на кондоми от проститутките като "първа стъпка към по-нравствено отношение към сексуалността", но подчертава, че кондомите "не са начинът за борба със заразата от СПИН" и осъди употребата на презервативите като банализиране на половите отношения.

Макар и някои високопоставени представители на римокатолическата църква да са говорили в миналото за ограничена употреба на презервативи в специфични случаи за спиране на разпространението на ХИВ/СПИН като по-малкото зло, това е първият път, в който един папа заема такава позиция.

Досега Ватикана забраняваше всякакви противозачатъчни средства извън половото въздържание, дори като начин за превенция на болести предавани по полов път. В същата книга папата изразява недоумение от забраната на ислямското було бурка във Франция. "Твърди се, че някои жени носят бурка против волята си и това е насилие над жената. С това, разбира се, може и да не сме съгласни. Ако те обаче доброволно искат да я носят, защо трябва да им се забранява?", пита папата. През октомври във Франция влезе в сила закон, който забранява носенето на цялостно мюсюлманско було (бурка, никаб) на обществени места. Френският случай подтикна и други държави като Испания, Холандия и Швейцария да започнат обсъждане на въпроса. Засега такава забрана освен във Франция е приета само в Белгия.   http://dnes.dir.bg/news/prezervativi-papa-benedikt-hv%D0%86-7476968?nt=11



Рацингер, много "умно" сравнява носенето на бурка - което не отнема зародиш на човешки живот - даден от Бога /Ако не е принудително носена!/ и презерватива, който на практика убива както и аборта и противозачатъчното, зародиш на човешки живот!
 

  Русия каза ”да” на НАТО за противоракетния щит

• -
• A
• +

  19:33  |  20 ноември 2010 | По света Виж 7 снимки Руският президент Дмитрий Медведев и генералният секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен
Сн.: EPA/БГНЕС Генералният секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен обяви, че Русия е приела да сътрудничи с НАТО за противоракетния щит и за Афганистан и подчерта, че НАТО и Русия не са заплаха една за друга. Това предадоха световните агенции, цитирани от БТА. "Подготвихме анализ на общите проблеми за сигурността през 21-и век, които застрашават всички ни и възнамеряваме да разширим сътрудничеството при противодействието им", заяви Расмусен. Сред общите заплахи той спомена тероризма и екстремизма, пиратството и разпространението на наркотици от Афганистан. "Всички страни са подложени на риска от разпространението на балистични ракети. Затова трябва да определим как можем да взаимодействаме в противоракетната отбрана", посочи Расмусен. От името на алианса той благодари на руския президент за сътрудничеството в Афганистан и разширяването на транзита на камиони на НАТО през територията на Русия. По думите на Расмусен настоящата среща на високо равнище Русия-НАТО е „повратен момент" в отношенията между алианса и Русия. „Това е много голям успех", подчерта той.   По-рано днес НАТО предложи преговори с Русия за начините за свързване на системите им за противоракетна отбрана и за размяна на информация, но не и за създаване на обща ПРО, отбелязва ДПА. Медведев обаче заявил на срещата, че вместо това иска да се създаде "равнопоставено партньорство - не само свързани системи, а една-единствена система от Атлантика до Урал", казаха присъствали на срещата на върха дипломати. Руският президент заяви, че по-тясно сътрудничество между Русия и НАТО е възможно в бъдеще при промени с алианса, предаде КРОСС, позовавайки се на РИА „Новости".„Разбира се, бъдещето е нещо неопределено. В момента например не виждам ситуация, в която Русия би могла да се присъедини към алианса, но всичко се променя, променя се и Северноатлантическият алианс. Смятам, че тук не може да има никакви затворени теми. Можем да ги обсъждаме при наличието на добра воля и желание от нашите партньори в алианса", каза Медведев.

Русия е предложила на НАТО създаването на секторни системи за противоракетна отбрана в Европа, каза Медведев. Той не даде подробности, но посочи, че Русия "не настоява за бърз отговор". "Ако заедно ще се занимаваме с противоракетната отбрана, тя не бива да нарушава съществуващия паритет. В противен случай ще се стигне до надпревара във въоръжаването, тоест ПРО може да е и конструктивна, и опасна", заяви руският президент, цитиран от БТА.

НАТО прие днес стратегия за изтегляне от Афганистан, която предвижда многонационалните сили постепенно да прехвърлят на афганистанската армия воденето на бойните действия до 2014 г., съобщи генералният секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен. В отговор на това талибаните заявиха в комюнике, че НАТО е обречена на провал в Афганистан. "Увеличаването на войските им, техните нови стратегии, новите им генерали, новите им преговори и новата им пропаганда нямат никакъв ефект", твърдят още талибаните.

Няколко хиляди души се включиха в мирно шествие в центъра на Лисабон, за да протестират срещу срещата на върха на НАТО, която се проведе в португалската столица, предаде Франс прес.

България също участва в срещата на върха на НАТО. Българският президент Георги Първанов съобщи, че евентуалните ангажименти на България по финансирането на системата за противоракетна отбрана (ПРО) ще бъдат доста минимални. Той изтъкна, че България има готовност да изпрати още наши военни в Афганистан, в допълнение на около 560-те, които служат в Кабул и Кандахар, допълва bTV.
  http://dnes.dir.bg/news/nato-dmitriy-medvedev-anders-fog-rasmusen-jadrena-nadprevara-pro-7476406?nt=4

  Въведение Богородично: Ден на християнското семейство Въведение Богородично се празнува и като ден на християнското семейство и християнската младеж - това е един от големите вселенски празници, който в църковните песнопения се назовава "предвестник на Божието благоволение към хората".



Въведение Богородично ни напомня за влизането на Светата Дева в Йерусалимския храм. Когато Мария навършила три години, благочестивите й родители Йоаким и Ана изпълнили обещанието си, дадено пред Бога, и оставили дъщеря си в храма - да служи на Господа и да се подготвя за великото си предназначение на Божия майка.

Според преданието, Богородица била обречена от родителите си на Бога още преди рождението си. Когато навършила три години, те я завели в Йерусалимския храм. Със запалени свещи всички близки я съпроводили през града до храма. Светата Дева била поставена на първото стъпало и за почуда на всички, неподдържана от никого, тя се изкачила свободно по 15-те стъпала и се спряла на най-горното. Първосвещеник Захария - баща на св. Йоан Кръстител - я посрещнал, благославяйки я. Той я въвежда в светилището на 21 ноември.

Когато достигнала възрастта, на която младите възпитанички на храма трябвало да се върнат в света и да се омъжат, тя била "дадена" на престарелия си родственик Йосиф, който оттук нататък трябвало да бди над нея.

Според църковния ни календар Въведение Богородично попада в периода на Коледните пости. На този ден по време на вярващите приемат Свето причастие, а с него и нови сили за духовен растеж и борба със злото – в себе си и в света.

Този ден Църквата е приела и за Ден на християнското семейство. Семейното ходене на църква днес символизира влизането на тригодишната Мария в храма и напомня на родителите за духовните им задължения към децата. Защото семейството е най-доброто училище, което може да даде първите познания за Бога и Православието, за християнските добродетели, на които векове се е крепял българският род.

В миналото този ден се е чествал в много ограничен кръг - само с родителите и ония от децата им, които не са встъпили в брак. Всички те отивали заедно в храма, за да измолят за семейството си здраве и благоволение. След това в дома, събрани около огнището, на чаша вино, топла пита и вкусна гозба, чествали - освен празника Въведение Богородично - и здравата връзка помежду си. Масата оставяли неразтребена, за да дойде Богородица през нощта, да си хапне и да благослови дома.

http://zadoma.rozali.com/

  Папата призова Пакистан да освободи осъдена на смърт християнка От Дневник Всички статии на автора Последна промяна в 10:51 на 18 ное 2010, 2808 прочитания, 157 коментара версия за печат уголемяване на текст смаляване на текст  

Папа Бенедикт XVI
Фотограф: Max Rossi

Папа Бенедикт XVI призова властите в Пакистан да освободят осъдената на смърт християнка Азия Биби, съобщи РИА "Новости, като се позова на радио Ватиканат.

Биби стана първата жена в Пакистан, осъдена на смърт по закона за богохулството. Присъдата беше произнесена на 13 ноември в град Нанкана, провинция Пенджаб.

45-годишната Биби, която е майка на пет деца, беше осъдена за обида на пророка Мохамед. Обвиненията са повдигнати след спор с местни жени преди повече от година, в който тя заявила, че и немюсюлманите са хора. Пет дни по-късно тя била обвинена в богохулство.

Днес аз изразявам духовната си близост с госпожа Азия Биби и семейството й и същевременно се моля тя по-бързо да получи свободата си, заявил  папата.

Епископи във Ватикана се надяват за осъдената да се застъпят и мюсюлмански организации, които работят за мир и съгласие в страната, допълва РИА "Новости".

      19.11.2010, 11:59 (обновена 19.11.2010, 13:04) Соня Колчакова
Коментари (29)  

Водещи холандски издания разпространиха статии, обвиняващи бившия израелски премиер Ариел Шарон в убийството на палестински деца в Ливан, съобщава mignews.ru.

Първата подобна публикация се появила на страниците на вестник Volkskrant, третият по големина вестник в Холандия.

Известният холандски режисьор, евреин по националност, Георг Слейзер, дал интервю, в което казва, че той лично е бил свидетел на това как през 1982 година в Ливан Шарон е застрелял две палестински деца. По думите му инцидентът е станал в лагера на бежанците Сабра-Шатил, където Слейзер снимал документален филм за събитията в региона.

Според 78-годишния режисьор през 1982 година в Ливан се разиграла трагедия -местното християнско население „организирало" кърваво клане, при което били убити стотици бежанци. Именно това била и причината Слейзер да пристигне на мястото, за да направи документален филм за случая. По думите му това станало през месец ноември, но не помни точна дата. Помни обаче, че се е срещнал с Ариел Шарон.

Аз лично присъствах, когато Шарон, който тогава беше министър на отбраната на Израел, разстреля пред очите ми две деца от близо 10 метра разстояние с личното си оръжие, заявява Слейзер и добавя: „Той стреля по тях така, както се стреля по зайци."

По думите му децата били съвсем малки, на две или най-много три годинки.

Георг Слейзер стана световноизвестен с документалната си поредица от филми за палестинско - израелския конфликт.

Интервюто му с обвиненията срещу Ариел Шарон бе публикувано и във вестник Vrij Nederland - преди да бъде показан новия филм на Слейзер на престижния международен фестивал за документално кино в Амстердам.

http://news.bg/

 

"BG Север" - брой 39 (12 ноември - 18 ноември 2010 г.)

 

СОЦИАЛНО

---

 

Управляващите от ГЕРБ видяха сметката и на Пета механизирана бригада в Плевен

 

Гарнизонът обезлюдява с над 700 военнослужещи след съкращенията

 

Ралица ПЕТРОВА

Плевен остава без Пета шипченска механизирана бригада. Това потвърди официално в града министърът на отбраната Аню Ангелов. На среща с военнослужещи от Плевен, Долна Митрополия, Белене и Враца, представители на местната и държавната власт той представи в резюме Бялата книга - новата визия на въоръжените сили. Според заложеното в нея се слага край на съществуването на дислоцираната в Плевен Пета шипченска механизирана бригада, а т. нар. преструктурирания в Българската армия (БА) ще оставят само от гарнизона над 700 военнослужещи без препитание. Точният им брой (който може да е и по-голям) ще стане ясен в началото на декември, когато бъде предложен за утвърждаване от Министерски съвет Планът за развитие на въоръжените сили.

В рамките на град Плевен остават Център за подготовка на войници, един механизиран батальон в състав 350 - 400 души, който ще бъде подчинен на 61-ва бригада, и зенитно-ракетният дивизион "Оса".

Той ще бъде със задача противовъздушната отбрана на Плевен, а също така ако се наложи ще бъде предислоциран за непосредствена противовъздушна охрана на АЕЦ "Козлодуй", бъдещата АЕЦ "Белене", както и на новия мост край Видин, който ще свързва България и Румъния. В Белене остава инженерният полк, който ще има един батальон за осигуряване. Гарнизонът във Враца се закрива изцяло, с което и тамошното подразделение на 5-а бригада. Съкращават се 400 военнослужещи. Закриват се още гарнизоните в Мусачево и Горна Оряховица.

"Започвам нашата обиколка от Плевен, защото прекратяването на съществуването на една бригада, и то Пета шипченска, е доста серизоен въпрос. Много мнения бяха изслушани и считаме, че това е най-удачното, което можем да направим. А и ако трябва някой най-много да съжалява за Пета бригада, то това е Казанлък, защото през 2008 г. тя бе предислоцирана тук", каза министър Ангелов.

Отговорът на въпроса от военнослужещ защо е предпочетена Стара Загора пред Плевен също предизвика роптаене в залата. "Една от причините е, че в Стара Загора има дивизия и бригада в последствие от време оно, а в Плевен е относително кратък срокът на пребиваване на Пета бригада - 2 години. Както е известно, основните наши учебни центрове, в които се подготвя БА, са в Ново село и Корен. Това е втората причина. И третата е много важна - това е, че със създаването на всяка една от двете механизирани бригади маневрени батальонни групи, ще бъдат подготвени да действат на всяка една точка от територията на страната, ако това се наложи. Намирайки се в центъра на България, Стара Загора и Карлово ще могат да действат и в Северна България, и в Родопите, и там, където се наложи", обясни Аню Ангелов.

Предвижда се към 1 юли 2011 г. да бъдат преструктурирани висшите командни звена към Министерството на отбраната (МО), а през есента и зимата да започне преструктурирането на бойните поделения в БА. Механизираните военни части вероятно ще бъдат преструктурирани едновременно в началото на 2012 г., така че да могат да се влеят от една структура в друга.

Сухопътните войски (СВ) ще претърпят най-сериозната структурна реформа. Те остават най-многобройния вид въоръжени сили - 53% от общия личен състав. В резултат на преструктурирането на СВ, Военновъздушните сили (ВВС) и Военноморските сили (ВМС) ще бъдат съкратени общо 5 700 военнослужещи и 1 300 цивилни служители. 10 на сто от тях ще са в Плевен. С няколко десетки души ще бъде намален личният състав на ВВС в Плевен. Засега се запазват Военновъздушната учебна база "Г. Бенковски" и факултета към НВУ "В. Левски" - В. Търново, в Долна Митрополия. 

 

Да съобщиш на 700 човека, че остават без препитание, не е лесно. Но от позицията на министър поне можеш да го кажеш на хората така, че те дори само отчасти да повярват, че тази безумна т. нар. оптимизация на БА е наистина необходима, а не се посяга на големи гарнизони като Плевенския само заради лични интереси.

За съжаление впечатлението, което остави при посещението си в Плевен министър Аню Ангелов, бе за неинформираност, неприсъща за човек на неговия пост. Интересно, ако не беше суфлирането от страна на началника

 

  "BG Север" - брой 39 (12 - 18 ноември 2010 г.)

 

КОНФЛИКТИ

---

 

Георг Спартански отърва пияния атакист от затвора

 

Шофиралият с 1,67 промила Илиан Беров бе осъден на пробация

 

Емилия КАРАБУЛЕВА

Заловеният да шофира с 1,67 промила алкохол в кръвта активист на партия "Атака" в Плевен Илиан Беров се отърва само с пробация. Делото в Районния съд приключи със споразумение и най-лекото наказание, макар че Наказателният кодекс за подобно деяние предвижда и лишаване от свобода. За да се размине пияният атакист с решетките, основната заслуга е на адвоката му Георг Спартански, който е и председател на общинския съвет в Плевен. Съдът прие неговите аргументи за споразумение, тъй като подсъдимият признал вината си, не бил възпрепятствал органите на реда и имал чисто съдебно минало. Наказанието е шест месеца пробация - през този период Беров ще се среща два пъти седмично с пробационен служител, който трябва да го превъзпита. За същия период - 6 месеца, се отнема и свидетелството за управление на МПС, но срокът тече от 20 юли т. г., когато полицаите са го заловили да кара пиян и са му вдигнали книжката на трупчета. Това означава, че от 20 януари догодина наказаният отново ще има право да си кара мерцедеса.

Илиан Беров изрази съжаление за случая и обясни, че преди да седне зад волана пил бира, но си мислел, че е в рамките на допустимото количество. Според медици водачът трябва да е изпил бая бири, за да достигне близо 1,7 промила алкохол в кръвта.

Както "BG Север" пръв писа, общинският съветник, зам.-председател на местния парламент и зам-председател на "Атака" в Плевен Илиан Беров е бил заловен да кара автомобил с 1,67 промила алкохол в кръвта още на 20 юли т. г. Случаят бе старателно укриван няколко месеца.

Ако нарушителят бе осъден на лишаване от свобода, макар и условно, той трябваше да напусне общинския съвет по силата на Закона за местното самоуправление и местната администрация. Неговото място обаче щеше да заеме следващата в листата на партията на Волен Сидеров Мая Христова. Тя пък е съпруга на бившия лидер на "Атака" в Плевен Добрин Христов, който напусна групата и стана съветник от ГЕРБ. По този начин кметското мнозинство в местния парламент щеше да намалее с един глас. Именно това е накарало шефът на общинарите Георг Спартански да се заеме лично със спасяването на пияния атакист от затвора, коментират местни политически наблюдатели. Както е известно, Илиан Беров е един от най-верните послушници на кмета Найден Зеленогорски и винаги безрезервно подкрепя неговите предложения.

 

За последните 12 месеца българите са платили на банките само като лихви близо 2 милиарда лева, сочи изследване на Profit.bg. Същото изследване показва, че за първото полугодие на 2010 година търговските банки в България имат печалба от 352 милиона лева и ако всичко върви както трябва – а няма основания да не върви – до края на годината печалбата ще бъде над 700 милиона, а може и повече.

В същото време министърът на социалната политика Тотю Младенов съобщи, че българите дължат на Националния осигурителен институт над 1 милиард лева. Само преди месец беше актуализиран бюджетът на републиката и според актуализацията бюджетният дефицит ще бъде над 3,5 милиарда лева. Това ще рече, че държавата е на минус с толкова пари и трябва да ги намери отнякъде, та да не фалира.

Мнозина може би ще кажат, че това е профанско, обаче фактите са факти: държавата е на минус, банките са на плюс. И между тези факти има връзка, колкото и учените икономисти да ни убеждават, че това не е така.Относително просто е: когато количеството на парите е ограничено до точно определено число, а в България това е така заради валутния борд, щом на едно място няма пари, а на друго има, значи парите са взети оттам, където сега няма, и са отишли там, където сега има.Проста сметка: ако лихвите по кредитите в България са наполовина по-ниски, както е навсякъде в Европа, у хората щяха да останат 1 милиард лева. С тези пари някои от по-съзнателните граждани биха могли да си платят задълженията към НОИ и така дефицитът нямаше да е 1 милиард, а значително по-нисък.Сега обаче логиката е желязна: първо трябва да се платят високите лихви на банките, понеже иначе ще ти вземат апартамента, а после, ако има още пари, може да се даде нещо и на НОИ. И става каквото става.При това данните са за лихви, платени само от физически лица, а фирмите са платили многократно повече.Сегашното правителство е поредното, което продължава да не прави нищо срещу банковия диктат в милата ни родина. Банките са оставени на свобода да изсмукват ресурсите на хората и фирмите и те го правят.Нещо повече, правителството подготвя закон, според който всички в държавата ще трябва да си получават заплатите и пенсиите с банкови карти, което значи още няколко милиона плюс за банките всеки месец и още няколко милиона минус за раята.Не е нормално, когато има икономическа криза и всичко в държавата търпи загуби, банките гордо да плуват над нищетата и мизерията. Когато всички банки в Европа, па и в Америка и Япония записаха колосални загуби и прескочиха трапа само с държавна помощ, българските банки в три поредни години регистрират печалби от осемцифрени суми.Нещо не е наред.

Няма никакъв начин българската икономика, българите и държавата като цяло да се измъкнат от кризата при сегашната политика на търговските банки. Високите лихви по кредитите правят бизнеса неконкурентен, понеже – то е ясно – няма как да се бориш с някого, който плаща 5 процента лихва, а за тебе лихвата е 15.Ловенето на бандити и корумпета е много полезно и изключително важно в стратегически план, обаче най-важната краткосрочна задача пред българската държава е да направи лихвите поносими и да накара банките да имат дружелюбна към бизнеса кредитна политика.

Което значи, че трябва да бъдат резнати печалбите на банките.

Де тоя Господ.

източник: www.ekipnews.com

 Майка брани бебето си от гей партньора на бащата BLITZ - 11 Ноември 07:01 Майката на 6-месечно момиченце Мария Ръсовска уличи бащата на детето си Мирослав Фърков в хомосексуална връзка с приятеля му и съдружник в шивашка фирма в с. Черниче, община Симитли, Николай Ангелов. Ето какво разказа вчера пред репортер на “Струма” 28-годишната Мария Ръсовска от град Рила след приключване на дело за попечителство: Споразумяхме се с Мирослав да вижда дъщеря ни всяка първа и трета събота в месеца от 9.00 часа сутринта до 18.00 часа в неделя. Той е задължен да плаща 100 лева месечна издръжка. Помолих съдията да забрани да се вижда с детето гей партньорът на бащата Мирослав, тъй като се опасявам, че това ще има вредно влияние върху психиката му. Съдията каза, че няма как да стане това, ако няма доказателства, че има вредно влияние. Имах връзка с Мирослав, той се представяше като хетеросексуален, докато бяхме гаджета. Казваше ми, че иска да създаде семейство, деца. След като забременях, се отдръпна, започна да ми говори, че не е готов да се отдаде на семейство. 2-3 месеца се чудеше дали иска детето. Събрахме се да живеем чак в 4-ия месец от бремеността ми.

Разбрах, че неговият гей партньор, който се казва Николай Ангелов, го е накарал да се съберем и да заживеем на съпружески начала. Те са съдружници от 10 години във фирма ЕТ “Ники-М-Николай Ангелов” и имат шивашки цех в с. Черниче. Живяхме заедно 10 месеца с Мирослав, докато детето стана на 4 месеца. Беше тормоз, той си спеше отделно с гей партьора в спалнята, а аз с детето в кухнята. Николай ме тормозеше непрекъснато, изкарваше, че съм ненормална. Бях година и три месеца екскурзовод в Рилския манастир, администратор в Банско. Тръгнаха по психиатри в Благоевград, за да ме изкарат ненормална и да ми вземат детето, но удариха на камък. Едва през последните два месеца от връзката ни разбрах, че Мирослав е гей. Не съм ги виждала как правят секс, но спяха заедно на спалнята. Неговият гей партньор постоянно казваше, че той е жената. Мирослав никога не е излизал с мен като жена да ме изведе навън, навякъде водеше гей партьора си.

След като родих, върхът на всичко беше, че взеха детото и Николай се грижеше за него, казваше му: “На мама детето”. Първите месеци ми бяха забранили да извеждам с количката бебето. Гей партьорът го извеждаше сам навън. Страх ме бе, когато взимаше детето. Гейове, лесбийки се събират. Аз имам всички условия в Рила да гледам детето, аз съм високоосигурена, а родителите ми взимат големи пенсии. Искам детето да не порасне с изкривена психика. Разделихме се с Мирослав през август, когато се върнахме от море. Той ме изгони от вкъщи, като ми каза: Тръгвай си сама, без детето. На следващия ден, без документи и дрехи, само с количката, се върнах в Рила.

Мирослав дойде в съда със сестрата на неговия гей партьор Гергана, която също много ме е унижавала. Мисля, че не е нормално да вземат дете от майката и да го дадат за отглеждане на двама гейове. Надявам се да не ми напрявят нещо, защото все пак е страхлив. Социалните служби направиха доклада, казаха, че детето при мен живее в отлични условия и трябва да бъде отглеждано от майката, за да се развива нормално от нравствена и морална гледна точка.

Повод за делото за попечителство вчера в Районен съд - Благоевград бе подадената искова молба от страна на Мирослав Фърков. В нея 32-годишният баща на детето твърди, че след раждането на дъщеря им Мария изцяло е променила своето поведение и отношение към него. Станала е раздразнителна, изоставила е грижите за детето си, не се е интересувала какво е състоянието на бебето - дали се храни редовно, дали е облечено и каква хигиена спазва. В исковата си молба Мирослав твърди, че е поел изцяло грижите за дъщеря си, тъй като майката е била неадекватна на моменти, за което пътърсил помощта на прихиатър. Д-р Адриана Солакова установила след преглед, че Мария страда от следродилна депресия, за което й били изписани лекарства. Въз основа на тези твърдения Мирослав Фърков поиска съдът да присъди родителските права на него.

В отговор на твърденията на Мирослав Мария Ръсовска заяви пред съда, че по време на браменноста и е минавало през ума, че бащата е с хомосексуална ориентация. Мария твърди още, че въпреки че Мирослав не се е представял много добре като мъж, но се е надявала това да се промени. Съдружникът на Мирослав не криел, че е гей, и се хвалел, че бил любовница на много богати и известни благоевградчани. През февруари тази година Мирослав ми заяви, че не го интересувам като жена, и каза, че си има интимен приятел от 13 години. Николай ходи във Варна, когато там имаше парад на гейовете, заключи Мария

 МОЛЯ
ВИ,СКЪПИ ПРИЯТЕЛИ, ПОСТАВЕТЕ ТОВА СЪОБЩЕНИЕ ДА ГО ВИДЯТ ПОВЕЧЕ ХОРА.
СПЕШНО Е! ДА ПОМОГНЕМ НА ДЕТЕНЦЕ ТЪРСИ СЕ СПЕШНО КАНЮЛА С БАЛОН ЗА
ИНТУБИРАНЕ РАЗМЕР 3,5 ИЛИ 4,00. МОЛЯ, СПЕШНО Е, АКО МОЖЕТЕ ДА
ПОМОГНЕТЕ,ОБАДЕТЕ СЕ НА 0889 000 393 КАСАЕ СЕ ЗА СПАСЯВАНЕ НА ЖИВОТА НА
...2... ГОДИШНО ДЕТЕ   http://gaetano.blog.bg/sport/2010/11/18/sos.636605