Израелски хеликоптер разстреля 13-годишно палестинче


Публикувано: 8 ноем. 2012, 22:51 | Обновено: 8 ноем. 2012, 22:51 прочитания: 642 | коментари: 1     Газа, Палестинска автономия Снимка агенция Ройтерс Палестински тийнейджър загина, след като бе ударен от куршуми, изстреляни от израелски хеликоптер в близост до град Хан Юнис в южната част на Ивицата Газа. Жертвата на разстрела е само на 13 г., съобщава АФП.Говорителят на здравното министерство в Ивицата Газа Ашраф ал Кудра уточни, че жертвата е 13-годишният Хмеид Абу Дака. Той е застрелян в близост до границата.

Очевидци потвърдиха, че израелски хеликоптери са открили огън, а в същото време танкове на Израел са нахлули в териториите източно от града. /БЛИЦ

Автор: blagovestie


             

На 9 Ноември 1880 г. е роден Йордан Йовков - български писател, определян като майстор на късия разказ. Сред неговите шедьоври са сборниците с разкази "Вечери в Антимовския хан", "Старопланински легенди", "Ако можеха да говорят", повестта "Последна радост". Голяма част от творбите му са преведени на над 25 езика. Йовков е участник в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война.

Източник: https://www.facebook.com/photo.php?fbid=144477282266899&set=a.437546019626689.92584.128413147206646&type=1&theater

Уникално перо!

Момиче се хвърли от Аспарухов мост пред погледите на десетки шофьори   06.11.2012 18:40; Искра Сотирова; 5451; 0;

Младо момиче се е хвърлило от Аспарухов мост пред погледите на десетки шофьори, които са минавали оттам в пиковия час. То се е качило на перилата на най-високата точка, останало е така минута-две и е полетяло. Скочило е от 52-метра височина. Очевици, които са видели самоубийцата около 17.30, са подали сигнал на тел. 112.

Момичето е успяло в намеренията си и е мъртво, съобщи Ирена Петричева, говорител на Областната дирекция на полицията. Според нея всичко се е случило за секунди. По случая е образувано разследване. Няма данни за извършено престъпление, девойката е скочила сама.

Екипи на полиция и спасителни отряди от пожарната са на мястото на трагедията. Те се опитват да извадят тялото на самоубийцата. След това ще изясняват самоличността й и ще се търсят причини за решението й.

Още: Родители издирват дъщеря си, тя скочила от Аспаруховия мостМомичето скочило от Аспарухов мост след скандал с родителите7-годишно падна от 2-метрова стенаНедостроен мост уби 4-ма души
Мъж се самоуби със скок от шестия етаж пред жена си и децата   07.11.2012 12:53; 24 часа онлайн; 5498; 1; Снимки grada.bg

37-годишен мъж е скочил тази сутрин от терасата на апартамента си на шестия етаж на жилищен блок в Шумен и е загинал на място, съобщи grada.bg. Трагедията се е разиграла в квартал "Боян Българанов".

Сигналът за инцидента е бил получен в полицията около 7.00 часа. Според съседи мъжът, който е бил по пижама, се е самоубил в присъствието на съпругата и децата му, които били в жилището.

Инцидентът бе потвърден от пресцентъра на полицията в Шумен. Прави се оглед на мястото, като там е отишъл и директорът на ОД на МВР в Шумен комисар Любомир Христов.

Работата по случая продължава.

Още: Родители издирват дъщеря си, тя скочила от Аспаруховия мостМомичето скочило от Аспарухов мост след скандал с родителите20-годишен посегна на живота си, обеси сеСамоубийца се хвърли от петия етаж на дома си в Шумен
Крият самоубийства в армията   23.10.2012 14:30; 168 часа; 2290; 0; Снимка: Румяна Тонева

Министерството на отбраната крие истинския брой на самоубийствата в армията. Според тях за последните две години има само един такъв случай.

По информация на „168 часа" от началото на 2012 г. петима военнослужещи са се самоубили, а през минала година опитите за посягане на живота са били повече. Може би затова Министерството издава инструкция за ограничаване и преодоляване на самоубийствата. За целта към поделенията са насочени психолози и свещеници, които да идентифицират рисковите офицери и войници.

Целия текст четете в новия брой на "168 часа". 

 

Още: Нараства броят на самоубийствата в САЩБългаринът се самоубива млад, всеки трети успяваДвама нови генерали в армиятаВсе повече българи склонни към самоубийство, възрастта пада
http://www.24chasa.bg



Виж още:

Живот и Здраве ТРАГИЧНО! В България се самоубиват предимно младите! Успешните самоубийства у нас непрекъснато се увеличават – един на всеки трима успява Българите между 18 и 39 години са хората, които най-често посягат на живота си. Паралелно с този ужасяващ факт, самоубийствата в България зачестяват, сочи анализът на Националния център за обществено здраве.


Ден за самоубийства в Шуменско Ямбол първенец по самоубийства - Vsekiden.com

Николай Цонев абсолютно оправдан   29.10.2012 20:42; Светлана Йорданова, Ана Михова; 1407; 1;

Бившият военен министър Николай Цонев, главният екссекретар на финансовото министерство Тенчо Попов и съдията Петър Сантиров бяха оправдани вчера по дело за 20 000 евро подкуп. Софийският градски съд реши, че тримата нямат вина за рушвета.
Подсъдимите не скриха радостта си и още в съдебната зала бурно се запрегръщаха с адвокатите си. Решението на съда не е окончателно. Предстои делото да се гледа на още две инстанции. Миналата сряда прокуратурата поиска 7 г. затвор за Цонев и Попов и 6 г. - за Сантиров като техен помагач.

Според обвинението на 1 април 2010 г. те са дали рушвета на следователя от Националната следствена служба Петьо Петров, който е основен свидетел по делото. Банкнотите от по 200 евро, сложени в бял плик, били предадени от Тенчо Попов в кантората на жена му на бул. "Патриарх Евтимий", твърди прокуратурата. Целта била да се провали разследване срещу Цонев за проект за разширяването на комуникационната система на армията на стойност 119 млн. лв., известен като "Странджа 2". Връзката между Тенчо Попов и следователя била направена от съдията Петър Сантиров, който бил приятел с Петьо Петров. Двамата се срещали няколко пъти в кафенета в кв. "Гоце Делчев" и в Съдебната палата. По време на срещите било договорено Тенчо Попов да се свърже със следователя и от името на Цонев да му предаде 50 000 евро, твърди прокуратурата. Предаването на първата част от сумата станало на 1 април 2010 г. в кантората на жената на Попов.

Арестът на тримата през 2010 г. предизвика скандал заради думите на тогавашния наблюдаващ прокурор по делото Роман Василев при задържането на Цонев във Военна болница: "Обвинен сте в престъпление корупционно. Тъй като сте абсолютен престъпник, като към всеки престъпник – долу на земята". Вчера прокурорът Роман Василев не бе открит за коментар.

"Присъдата още не е влязла в сила. Истината ще излезе наяве", лаконичен бе оправданият съдия Петър Сантиров.

Далеч по-слововоохотлив бе Николай Цонев. "Процесът беше политически. Имаше за цел да обслужи конюнктурни интереси и мечтите на сегашните управляващи", каза той. Според Цонев поръчката дошла от изпълнителната власт и била осъществена от прокуратурата.

"Сегашната изпълнителна власт имаше желание да осъди министър от бившата, за да покаже, че се бори с престъпността", добави Цонев и се закани: "Когато делото приключи и на последна инстанция, ще заведа иск срещу прокуратурата."
"Аз съм просто свидетел, не мога да коментирам", каза пък следователят Петьо Петров. Той не се притеснява, че срещу него може да бъде заведен иск за лъжесвидетелстване.
"Истината се знае от всички, но има една поговорка: Не е важно какво знаеш, а какво можеш за докажеш", коментира той.

Миналата седмица пред съда финансистът Тенчо Попов обяви, че всъщност е дал на Петров плик със стари, неденоминирани левове от колекцията си Петров пък час и половина обикалял с парите из София.

"Радвам се за неговата колекция. Всеки би искал да притежава такава колекция, каквато ми беше предадена. Пожелавам на всеки българин да я има", добави следователят.

Съдебният състав с председател Иван Коев отмени забраната на Цонев, Попов и Сантиров да напускат страната. Мярката за неотклонение паричната гаранция от 15 000 лв. на Цонев бе променена в подписка. Отменени са и гаранциите от по 10 000 лв. на Сантиров и Попов. Те също остават с подписка.

При произнасянето на присъдата Коев не посочи мотиви за оправдателната присъда. Напоследък колегите му често го правят, макар и накратко. По закон мотивите трябва да са готови в едномесечен срок.

Според наблюдатели на процеса обаче вероятно една от причините за решението е съдът да не е приел специалните разузнавателни средства като годно доказателство. 

Прокурорът: Изненадан съм, ще внеса протест  

"Изключително съм изненадан от подобно решение по делото. В съда ние заявихме позицията си с колегата, че сме абсолютно убедени, че подсъдимите трябва да бъдат признати за виновни. Така че при всички положения ще протестираме това решение.
Проблемът е, че в момента трудно може да коментираме каквото и да било, без да има мотиви към присъдата", каза вчера Божидар Джамбазов, наблюдаващ прокурор по делото. Той реагира въздържано на предположенията, че съдът не е приел приложените специални разузнавателни средства като доказателство, тъй като използването на подслушвателните устройства е одобрено от съд в провинцията, а не в София. "Мисля, че няма проблеми с тези доказателства, но да не бързаме - нека да видим какви са мотивите на съда", каза прокурорът. 

Още: Фотограф осъди БНБ за монета с Дечко УзуновОправдаха жената, нарязала знамето на ЕССемейство осъди паяците, вдигнали съпругата с колатаНаркобосът Ицо Байков забегна в чужбина
http://www.24chasa.bg




05.11.2012 Окръжен съд – Добрич, оправда бивш директор на дивечовъдна станция по повдигнатите му две обвинения

Автор: kapralova

Окръжен съд – Добрич, призна за невиновен 50-годишния Тодор Г. Г. от гр. Шумен по повдигнатите му две обвинения. Той бе обвинен в това, че на 21.03.2006 г. в гр. Тервел като длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение – директор на Държавна дивечовъдна станция – гр. Тервел, е сключил договор за наем на земя – 1 390 дка, стопанисвани от ДДС – гр. Тервел, който договор е следвало да бъде сключен от началника на Националното управление по горите, с което е превишил правата си съгласно чл. 19 от Правилника за приложение на Закона за горите, с цел да набави за другиго - фирма от гр. Нови пазар облага, и от това са настъпили значителни вредни последици в размер на общо 11 120 лв., представляващи неразплатена стойност по две фактури, всяка на стойност 5 560 лв., с издател ДДС – Тервел и получател новопазарската фирма. Второто обвинение е за това, че на 01.02.2007 г. в гр. Тервел, като длъжностно лице – директор на ДДС – гр. Тервел, чрез подписване на двустранен протокол за взаимно прихващане на насрещни задължения между ДДС-гр. Тервел и новозагорската фирма, е присвоил пари – 27 200 лв., като стойност за доставка на царевица на кочан с доставчик новозагорската фирма и получател ДДС – гр. Тервел, представляваща големи размери и поверени му да ги управлява. Присъдата подлежи на обжалване и протест пред Апелативен съд – Варна, в 15-дневен срок. Днес Окръжен съд – Добрич, изслуша двама свидетели и повторно разпита още двама свидетели и вещото лице, изготвило икономическата експертизи.  В последната си дума Тодор Г. обясни, че ръководството на Националното управление на горите му е наложило договора с фирмата, а в сътрудничеството с нея той е изпълнил целта да осигури в стопанството дивеч с ценни трофеи.   Той има висше образование, не е семеен, работи, не е осъждан.             05.11.2012 г.                                                 Пресслужба Добрички окръжен съд    

Автор: zahariada

Анализираните анализатори или как да се подходи  към тема запазена за актьорите от Средата на thInk tanks

1. антропологът в трудно положение

 Всъщност задачата става все по-трудна с приближаването на политиките и на визиите за света, който изучаваме не само до познатата ни среда, но и до центровете на реално упражняване на властта. Счита се, че антропологическият подход трябва да разкрива интимните практики, които се крият зад реторични твърдения като „винаги така сме правили“, когато те произлизат от някое село или от някое племенно общество, изучавани от антрополозите в миналото, но също и когато те принадлежат на модерния политически елит, позоваващ се постоянно на логиката и на науката. Следователно не трябва да ни учудва фактът, че хората, чийто авторитет би могъл да бъде компрометиран от подобни разкрития,не са особено очаровани да станат предмет на антропологическо из-следване. Осланяйки се на модерността, те претендират най-вече за рационалност, способна да премине отвъд културните граници.
M. Herzfeld,
 Anthropology, eoretical practice in culture and society
 , BlackwellPublishers, 2001, р. 3.

Избирането на think tanks в България като антропологически терен, разбира се, не е най-благоразумното решение за един изследовател по антропология. Спомням си предупреждението на изследователя Бернар Лори, посветил голяма част от изслед-ванията си на съвременната история на Балканите: „Вашата тема е много интересна, но е много сложна, бих казал, че е невъзможно тя да бъде разработена от млад антрополог, който едва започва изследванията си в този сложен регион“.Вярно е, че в началото не бях оценила основната трудност на това изследване: двусмислената и сложна връзка, която то създава между антрополога и обекта на изследване. Тъкмо това отношение между антрополога (субектът, който изучава) и изучавания обект непрекъснато бива обръщано, избягвано, подозирано и вземано на присмех от експертите на think tanks, които си приписват изключителност на виждането си на реалността, в която работят, още пове- че, когато те самите са изследователи по социални науки.Но как да постигнеш дистанциран поглед към реалност и спрямо залози, от които самият ти си част? Как да бъдеш в неутрална позиция, когато трябва да изучаваш практики и понятия, които сами си приписват всеобща и научна неутралност, в името на която предлагат политически решения? Как да постигнеш неутрална неутралност, а не да служиш на неутралността на доминиращия дискурс или на оспорващите дискурси? Успявах да се доближа до етнография, която съзнава залозите,в които участва, по-скоро избягвайки претенцията за неутралност на критиката. Това ме накара да анализирам в дълбочина собствената си мотивация на изследовател, за да мога да разбера по-добре гледната точка на интервюираните от мен, били те експерти на think tanks или изследователи по социални науки – но и да получа нужната критическа дистанция.

СолидарноСт с „излезлите от мода“ изСледователи

Как да се запази оптимизмът за потенциалана антропологията да допринася по конструктивенначин за политическата и социалната критика.
Mайкъл Херцфелд като изследовател по социални науки, идващ от Балканите, в същото време дъщеря на преподавател по политически науки в Софийския университет, аз чувствах, че символните битки, които противопоставят „спечелилите“ и „загубилите“ от прехода интелектуалци засяга и мен. Разбира се, не става дума за противопоставяне на два напълно херметични лагера, тъй като битката за интелекту-алните и финансовите ресурси на прехода е процес, който продължава да прави така, че някои да печелят, а други да губят. Важно е да се разбере, че става дума не само за постепенна маргинализация на една група лица, но също и на един тип интелектуални и университетски занимания. Определени области на познанието „излизат от мода“

.По време на проучването открих, че не става дума само за локален залог на прехода в България, а за проблем, който засяга и полето на социалните науки във Франция, в Европа и в целиясвят, описан от Улрих Бек под наименованието „транснационално пространство на глобализацията“, в което се формират нови от-ношения на власт и конкуренция между националните и държавни организми, от една страна, и актьорите, идентичностите, социалните пространства, транснационалните ситуации и процеси, от друга
Пак там, p. xii.
Интервю с A. PleŠu, New Europe College, Bucarest. По-подробно това е раз-гледано във втората част на книгата.
У. Бек,
Що е глобализация?
 , Критика и хуманизъм, С., 2002, стр. 46

Изследователите по социални науки в България участват в процеси и в залози, които надвишават време-пространството на националната държава и са сравними (без да бъдат идентични) с тези на колегите им във Франция и в цяла Европа. Светът на проектите, неговата реторика и неговите практики формират едно транснационално пространство: сложно взаимодействие между общите практики и залози (с които се идентифицират примерно всички изследователи по социални науки в Европа, а дори и в целия свят), и специфичните локални (регионални, национални) такива.В Европа и в Съединените щати антрополозите и специалистите по Балканите, а също и тези по Централна Азия или по други зони едни след други излизат от мода според промяната на геополитическите и интелектуалните интереси на донорите. Често те са търсени от международни организации, от правителствени агенции или от неправителствени организации, за да изработват становища по една или друга тема.В България проблемът е още по-остър. За да живеят, изследо-вателите и университетските преподаватели, чиито заплати са по-ниски от 300 евро на месец, трябва да се насочат към проекти,които смесват академичните теми с такива като демокрацията, доброто управление, гражданското общество и т.н. Бях шокирана да прочета на страниците на един от най-интелектуалните български вестници, „Култура“, че в България става все по-малко политически коректно да се наричаш ученик на Бурдийо,особено ако искаш да получаваш европейски пари. Срещах се много пъти с автора на статията, социологът Лиляна Деянова, от която научих, че дебатът за комунистическото минало, за демократичния преход, за идентичностните и културните избори на Съвременна България са подложени на цензуриране и на самоцензуриране.Това премахва всякаква възможност за съществуване на модерна и критическа публичност, анализирана в трудовете на Хабермас

Вж. J. Habermas,
 L’espace public: archйologie de la publicitй comme dimensionconstitutive de la sociйtй bourgeoise
 , Paris, 1997, Payot

Като преподавател по политически науки, майка ми също беше участвала в някои експертни проекти, но така и не беше успяла (или пък не беше поискала) да достигне до символическите и финансовите ресурси на колегите си от българските think tanks. Критичната ѝ позиция спрямо практиките на „компрадорската буржоазия“,но също и дългите ми разговори с изследователи като Лиляна Деянова, Петя Кабакчиева, Александър Кьосев и други интелектуалци, които поставят под съмнение словесния монопол на think tanks в дебата за прехода, ме направиха солидарна с тази група „нови дисиденти“ от посткомунистическата епоха. Това ново „дисидентство“не може обаче да бъде анализирано само като чисто морална пози-ция. То не е пълен отказ да се участва в полето на проектите и интелектуалното творчество, а съдържа също стратегия за оцеляване,която трябва да бъде анализирана.В главата, в която се изучава отношението между think tanks и университетския и академичния свят, ще се опитам да покажа противоречивите отношения на конфликт/сътрудничество между тези две среди, опитвайки се да направя по-прозрачни сложните отношения между мен и обекта на моето изследване.

Да оСтанеш„ЧиСт изСледовател“?

На изследователския терен аз се появих като докторантка по социални науки, която говори пет езика, от които два балкански(български и гръцки), два западни (френски и английски) и руски(език, който винаги има геополитическо значение), с опит на мениджър по европейски проекти в Европейския съюз и Съвета на Европа, френска журналистка, запозната с мрежите на НПО и на think tanks в Европа и на Балканите. Давах си сметка, че имам подходящ профил, за да интегрирам редиците на младите експерти на българските и дори на европейските think tanks. Всъщност многоот тях се бяха свързали с мен с тази цел. Бързото разпространение на think tanks (английският термин, използван от експертите на Световната банка, е mushrooming, израстване като гъби), паралелно с намаляването на бюджета за обществените изследвания във Франция, в действителност можеше един ден да ми отвори вратите на неправителствения сектор на експертите. Всичко изглеждаше възможно в един постмодерен свят, в който индивидът, изхвърлен извън мрежите на колективната сигурност, трябва да се възползва от всяка възможност за мобилност, за да не се нареди окончателно сред „губещите“.Обективността на чистия изследовател, чийто успех е само духовно и интелектуално постижение, ми изглеждаше все повече и повече като отминал и непопулярен идеал. Сравнявайки мотивациите и потенциалните печалби на антрополозите на развитието (development anthropologists) с тези на антрополозите, които критикуват доминиращия дискурс на развитието (anthropologistsof development), М. Херцфелд казва, че „за първите мотивациите варират от удовлетворението да получават големи хонорари на елитни консултанти до желанието да допринесат за по-добър свят, докато за антрополозите, които защитават критическа позиция,печалбата се състои в академични позиции, престиж, както и в политическата цел да допринесат за промяната на света, понякога в съюз с местни социални движения“

Т.е. занапред академичната позиция, доходите от консултантска дейност и оспорването на доминиращия дискурс не са несъвместими. Примерът на антрополози като Стивън Сампсън, който прави много прозорлив и критичен анализ на отношението между света на проектите и света на мафията на Балканите, и едновременно с това продължава дейността си на консултант и професор в Университета в Лунд, Швеция, доказва възможността да се критикува, като едновременно с това се участва в практиките, които са критикувани. Сампсън съвсем не е единичен случай.Така съвременната антропология ми се стори „рискова“ (особено по отношение на ценностите) и сложна, защото не може да претендира за неутралност, за чистота и за обективност на методите си, което до голяма степен е резултат на почти напълното из-чезване на дистанцията между антрополога и предмета на неговатадейност.
 Разочарованието от антропологическата теренна работа, чи-ито първи знаци се появиха през шестдесетте – особено що сеотнася до нейните теоретични претенции за обективна стро-гост – доведе до засилването на отхвърлянето на радикалното разделяне на наблюдаващия от наблюдавания; в резултат се съз-дадоха повече (а не по-малко) емпирически обосновани форми напознание.
Ето защо трябваше непрекъснато да анализирам съзнателноблизостта ми с обекта на изследването, опитвайки се да постигнаобективен анализ, не идеално замислен, но съзнаващ комплекснитезалози на тези отношения. Това беше от първа необходимост, за дасе преборя с усещането за безсилие, с отчаянието и изкушениетода се откажа от продължаването на изследването, които ме спохо-диха неведнъж.
M. Herzfeld,
 Anthropology
..., р. 163.
S. Sampson, „Exporting Democracy, Preventing Maa: the Rebirth of „EasternEurope“ in the Era of Post-Post-Communism“. – In: K.-G. Karlsson, B. Peterson, B.Tццrnquist-Plewa (ed.),
Collective Identities in an Era of Transformations. Analysing  Developments in East and Central Europe and the former Soviet Union
 , Lund, 1998,Lund University Press, p. 151–86.

  Да продължиш въпреки вСиЧко

Контактът с някои представители на think tanks понякога беше много мъчителен, изпълнен с фрустрации, натрупани по време на срещите, някои от които пропуснати, с напрежения, породени при интервютата, често заради сблъсъци, които се опитваш да игнорираш, от афекти, които се стараеш да потиснеш и да контролираш, за да продължиш проучването.Всъщност след запознанствата и пробните интервюта, които протичаха под занака на любопитството, отношенията с експертите на think tanks ставаха по-сложни. На този етап по-често ми се случваше да отивам три или четири пъти на среща с някого, да го чакам в кабинета му и все пак да не успея да се срещна с него.Достъпът до срещите и разговорите се затрудняваше, а понякога ставаше и невъзможен. Едно от основните оправдания на представителите на think tanks беше липсата на време: непрекъснати пътувания, конференции, статии или доклади за довършване, и т.н. Понякога ме обхващаха гняв и чувство на унижение, когато дадена среща беше прекъсвана поради мотиви, които според мен имат за цел да ме обезкуражат, като ми подскажат до каква степен работата ми е маловажна в очите на интервюираните. Един кратък пример, откъс от интервю с господин Т.Б. от Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД):

Д.Л.: Мислите ли, че Центърът в настоящата си форма е постигнал този американски идеал? [Току-що бяхме говорили за създаването на Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД) и за американския модел, който този think tank си е определил като идеал.]Т.Б.: Другите трябва да кажат.Д.Л.: Все пак е интересно каква е гледната точка на хората, които работят в него.Т.Б.: Имам лично виждане, но то е тайна. [Тонът става присмехулен и дори саркастичен.]Д.Л.: Ако е тайна, няма да настоявам. [Тонът ми остава непроменен, с интонация, която вписва въпрос в твърдението.]Т.Б.: Не, просто това интервю започва да ме отегчава. Вече ви казах: ще има мач по телевизията и ще го изпусна. [Тонът става откровено обезкуражаващ.]
Въпросите ми, отиващи „по-далеч от предвиденото“, притесняваха някои експерти. И макар че непрекъснато искаха от мен да споделям своите впечатления и заключения, рискувах да не се харесам, ако правя твърде критични и несъобразени с очакванията им (доколкото можех да ги отгатна) анализи. Искреността на двете страни беше обречена. Ето защо беше много трудно да се постигнат близост и доверие, позволяващи да се излезе от утъпканите пътеки на представите и на дискурсите, които намирах в статиите и публикациите им. Да ги накараш да говорят за живота си, за семействата си и за личните си гледни точки често беше или невъзможно,или изискваше да се жертват много време и емоционална енергия.Решителността ми да продължа проучването, въпреки трудностите, често ме принуждаваше да се адаптирам с цената на някои компромиси или измисляйки различни прийоми: изключването на записващото устройство, воденето на бележки под масата, намирането на възможности за срещи в неформален контекст, включително и късно вечер, извън офисите, непрекъснатото внимание как да задавам въпросите си, на адаптирането и кръстосването на различните въпроси, приемането да скрия идентичността на някои лица, когато използвам интервютата, и т.н. Редувах състояния на ентусиазъм, които ми даваха усещането че напредвам бързо, и периоди на обезкуражаване, по време на които съжалявах, че съм била така наивна, за да повярвам, че бих могла да се справя с толкова сложна тема. В действителност темата ми ме сблъскваше с едно съотношение на сили, в което се чувствах изначално губеща: поставена срещу наложили се изследователи, сигурни в себе си, срещу експерти, които показват слабо уважение към „излязлата от мода“ академична работа, но също и развълнувана от една политическа и социална реалност, която често ме плашеше и пред която се чувствах безпомощна.С времето обаче успях да сдържам съмненията и емоциите си, особено разсъждавайки относно причините за трудността на проучването. Анализирах факта, че от наблюдател се превръщах в наблюдавана: експертите на think tanks се опитваха да разберат точните цели на моята работа и понякога, както казва Лоран Базен по повод на теренното си изследване в едно предприятия в Котд’Ивоар, се опитваха да контролират проучването, в това число и заемайки не позицията на интервюирани, а на изследователи, които също са работили по темата. Трудността да запазиш емоционална дистанцираност идваше и от факта, че се срещах с лица, според които аз съм част – или поне бих могла да стана – от тяхната сре-да. Намирах се в положение близко до това, което описва Базен,сблъскващ се с известна враждебност от страна на местните кадри,които го подозират, че заплашва легитимността им по отношениена компетентността.
Следва да се отбележи, че част от интервютата в тази книга са въз основа на писмени записки, а не на записани интервюта. Става въпрос, с някои малки изключения, за интервюта, преведени първо на френски от автора на книгата,а след това на български – от преводача. Няма как част от информацията, най-вече идиоматични и емоционални детайли, да не се губи след това двойно превеждане.
L. Bazin,
 Entreprise, politique, parentй. Une perspective anthropologique sur la Cфte-d’Ivoire dans le monde actuel
 , Paris-Montrйal, 1998, L’Harmaan, р. 37.

ИзСледователят и предметът на изСледването: ролите понякога Са разменени

Една от основните трудности на това проучване се състоеше във факта, че експертите на think tanks претендираха или имаха позицията на изследователи и дори на антрополози. Моето присъствие беше разбирано не само като символична тавтология, но и като заплаха от конкуренция, още повече, че моето схващане затова какво представлява изследователската дейност не съвпадаше непременно с начина, по който я практикуват. Например някои think tanks формираха интердисциплинарни екипи, за да извършват теренни проучвания, наречени антропологически, които имаха за цел да изследват например „дали българското общество има потенциала, ресурсите и волята да стане „западно“, отворено и пазарно общество“, постановявайки, че „тези въпроси не са плод на изследователско любопитство, тъй като от отговорите им зависи как ние ще приложим цялостния национален дневен ред“

Отношението на някои експерти от think tanks с „предмодерния български народ“ всъщност беше сравнимо с това на антрополозите на развитието от осемдесетте години спрямо населението на развиващите се страни. Тези етнолози изследваха, често като консултанти на Световната банка, приложимостта на мерките за развитие към културните и политическите структури на народите от Третия свят. Тяхната роля на „междукултурни борсови посредници“ предполагаше събиране на данни и етнография на средата чрез задълбочено описание, което да гарантира развитие „with larger gains and fewer pains“ (с повече ползи, отколкото вреди)
Е. Дайнов,
 България 21 век: накъде отиваме?
 , София, 2002, ЦСП, стр. 4.

Антропологическите методи и умения на експертите на българските think tanks, които се самоопределят ту като политолози,ту като социолози или историци, не са сравними с научния път на антрополози като Черня или Хоровиц Все пак експертите на think tanks се позиционират като експерти-изследователи на една локална реалност на базата на умения и методи (сред които е и антропологическият), които представят като универсални и научни.Така моето проучване се сблъска със ситуация, в която поради това, че те самите претендираха за ролята на изследователи, моите събеседници не искаха да се превръщат в обект на изследване.За да заема необходимата критическа дистанция спрямо техните дискурси и практики, занапред трябваше да посветя част от проучването на изследването на „специфичната логика на създаването и движението на културните блага“, с която самата аз бях свикнала в качеството ми на изследовател и мениджър на проекти. Упражнението изглеждаше почти невъзможно, още повече че изискваше да се заема с археология на понятията и със задълбочено изчитане на библиографските извори, използвани от тези, които анализирах: ерудитско начинание, което би могло да бъде обект на цял един живот. Тъкмо ерудираността беше един от инструментите за интелектуален монопол на think tanks
„Първо трябва да разберат за какво говорим, а после да ни критикуват!“ Да анализираш анализаторите беше като да приемеш предизвикателството за надиграване според балканската традиция. Поради тази причина се отказах от първоначалната си идея да се отдам на подробното изучаване на движението на понятията и на тяхната трансформация.В замяна на това си задавах въпросите, които според Херцфелдби трябвало да бъдат поставени при всяко сериозно упражняване на съвременната антропология, надмогнала мита за съществуването на девствен терен извън залозите, в които участва и самият антрополог:
 Както вече обясних, целта ни е да смутим комфорта на господстващите модели на здравия разум, което не означава нито че ще успеем да се освободим изцяло от тях, нито че трябва да се опитваме да го направим. По-скоро трябва, в епистемологически дух, уважаващ актьорите и практиките, да зададем въпроса: „Кой се възползва от даден избор и искаме ли да бъдем отъждествявани с него?“... А ако не искаме, ще имаме право да говорим на висок глас за начина, по който академичното и политическото са станали неразделни, защото вече няма да можем да твърдим,че изследването на знанието няма реални последствия върху живота на тези, за които това знание се отнася
Припокриването на академичното и на политическото, за което говори Херцфелд, е точно това, което констатирах, анализирайки библиографичните извори относно think tanks. По света, както и в България, тези, които пишеха за think tanks, бяха предимно експертите на самите think tanks.
C. Geertz,
Savoir local et savoir global. Les lieux du savoir
 , Paris 1986, PUF.

M. Cernes (Cernea), „Social organization and development anthropology“. – In:
 Malinowski Award Lecture, Society for Applied Anthropology,
Washington, 1995,e World Bank.

Антрополози, известни с ангажираността им като експерти по развитието.Вж.
 Anthropology
..., р. 152–170.

P. Bourdieu, „Les intellectuals sont-ils hors jeu?“. – In:
Questions de Sociologie
 , р.62.

продължение:

Автор: koshmar

Мир на праха на патриарх Максим!

За мъртвите или добро, или нищо,ясно.
Но може ли да се забрави ето това:

" Политбюро на Централния комитет на Българската комунистическа партия на свое заседание взема решение за глава на Българската православна църква да се предложи и поддържа Ловешкият митрополит Максим (Решение №145/8.03.1971 г. на Политбюро на ЦК на БКП). Задачата се възлага за изпълнение на тогавашния шеф на Комисията по църковните въпроси към правителството Михаил Кючуков. Подкрепя го и младият министър на отбраната Добри Джуров. Тодор Живков също е в добри отношения с патриарх Максим"

Аз мисля,че не може. И че заедно с чисто човешкото ни почитание е редно да се има предвид и това,че този "патриарх" и този " Синод" бяха срам за Църквата, Държавата и за Бог най-вече.
Вечна му Памет!

Автор: spirdon

Изявления в медиите карат Национална асоциация „Сигурност” да търси съдействието на Комисията за защита от дискриминация.

Бойко Борисов, Цветан Цветанов и Аню Ангелов се споразумяха с Национална асоциация „Сигурност”. Комисията за защита от дискриминация все още не се е произнесла по изявленията на Николай Младенов.
Подаденият сигнал от сдружение „Национална асоциация „Сигурност” е по повод разпространени в медиите изявления на премиера Бойко Борисов за уволняване и отзоваване на служители в министерствата на вътрешните и външните работи във връзка с принадлежността им към структурите на бившата Държавна сигурност (ДС).

Сдружението сочи, че в средствата за масово осведомяване (вестници, телевизия, радио) се третират обстоятелства и се извеждат твърдения, които водят до уронване на авторитета и доброто име в обществото на членовете на асоциацията, с което се вреди на тяхното обществено положение и се принизява оценката, която обществото има към тях и техните усилия и постижения.

Според асоциацията в поредица изявления пред българските медии министър-председателят на Република България Бойко Борисов заявява, че служителите, които заемат ръководни държавни длъжности и са принадлежали към структурите на Държавна сигурност „петнят името и репутацията на Република България пред европейските й партньори и работят срещу демокрацията в България”. Цитатът е от изказване в предаването „По света и у нас” – централна емисия на БНТ, излъчено на 8 февруари 2011 г.

Счита се, че от многократните изказвания в медиите обществеността остава с впечатление, че самият факт на принадлежност към структурите на Държавна сигурност е синоним на „престъпна дейност”, а премахването на служителите от длъжностите, които заемат, е единственото правилно решение.
Това обстоятелство, според Национална асоциация „Сигурност”, е дискриминация по смисъла на чл. 5 от Закона за защита от дискриминация, във връзка с параграф 1,т.1 от допълнителните разпоредби на закона под формата на тормоз спрямо членовете на сдружението. (“Тормоз” е всяко нежелано поведение, изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване Достойнството на лицето и създаване на враждебна, обидна или застрашителна среда.)
В подкрепа на твърденията се сочи също изказване на премиера в предаването „Седем въпроса” по ТV7, излъчено на 8 февруари 2011 г. и централната емисия на същата телевизия от 8 февруари 2011 г.
Четвърти специализиран постоянен заседателен състав на Комисията за защита от дискриминация намира сигнала за допустим.
На 29 юни 2012г. по време на откритото заседание по преписката е представено писмено споразумение сключено между сингалоподателя „Националана социация „Сигурност”, представлявана от председателя на нейния управителен съвет Асен Георгиев и ответната страна – министър-председателя на България Бойко Борисов, представляван от Велико Демирев – държавен експерт в дирекция „Правна” в администрацията на Министерския съвет.

Двете страни са изяснили спорните въпроси и възникналите причини, довели до образуването на производството пред Комисията за защита от дискриминация и са обединили своите позиции в дух на доброжелателност, толерантност и взаимно уважение. Те са приели в бъдеще да решават възникналите спорове добронамерено, на основата на сътрудничество и равно третиране.

От същата дата – 17 юли 2012г. има аналогично решение на Четвърти специализиран постоянен заседателен състав на Комисията за защита от дискриминация. То се отнася до изявления на вицепремиера и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов. Тук също има споразумение, съгласно което двете страни приемат в бъдеще възникнали спорове да се решават добронамерено, вместо да хабят средства и ресурс и да се създават условия за напрежение сред определен кръг лица, равноправни граждани на българското и европейското общество.

На 13 септември 2012г. е подписано Споразумение за помирение между Национална асоциация „Сигурност” и министъра на отбраната Аню Ангелов. В него е записано: „Министърът на отбраната изразява готовност да се въздържа в бъдеще от публични изявления, които могат да доведат до неравно третиране на служителите, които са принадлежали към структурите на „Държавна сигурност”. И още „Всички спорове между страните, възникнали във връзка с влизането в сила, действието и изпълнението на настоящото споразумение ще се решават в дух на добра воля чрез прегорови между страните.”

Подобно споразумение засега няма с министъра на външните работи Николай Младенов. В писмото до председателя на Четвърти специализиран заседателен съд на Комисията за защита от дискриминация председателят на Национална асоциация „Сигурност” Асен Георгиев посочва: „Ние призоваваме комисията да обърне внимание на г-н Младенов в качеството му на министър на външните работи да прекрати цитираните в сигнала изказвания и да се откаже от използваните от него изрази, че принадлежалите към структурите на Държавна сигурност, петнят името и репутацията на България пред европейските ни партньори и работят срещу демокрацията в България.” Министър Младенов, се отбелязва още в писмото, твърди, че цитираните в сигнала публикации не съдържат информация, на основата на която да се направи заключение за дискриминация, защото били коментарни статии или не съдържат негови изказвания. Тези твърдения са оборени от събраните по преписката доказателства, подчертават от асоциацията.

***
Национална асоциация „Сигурност” e неправителствена организация на юридически лица и на граждани, работили и работещи в службите за сигурност на България, както и на други лица, които приемат нейния устав. Основните й цели и задачи са защитата на социалните права на своите членове и съдействие на държавните органи по въпроси на националната сигурност и опазването на обществения ред. От 1997 г. е колективен член на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва (СОСЗР), с който работи в тясно сътрудничество и взаимодействие, а чрез него и със CIOR (организация на офицерите резервисти от НАТО).

От Дневник Всички статии на автора Последна промяна в 20:54 на 08 ное 2012, 1213 прочитания, 8 коментара  

След най-скъпата и една от най-продължителните (17 месеца) предизборни кампании от последните години в САЩ настъпи времето за обзори, анализи и разследвания. Част от първите публикации са свързани със статистиката около финансирането и активността на кандидатите. Данните този път се събират доста трудно, защото бе разрешена появата на специални сдружения (т.нар. super PAC) за набиране и изразходване на средства за политически цели извън тези на предизборните щабове. Милиарди бяха похарчени за реклама и агитация от тези сдружения, както и от неправителствени организации, които ако защитават конкретни каузи, а не кандидат, могат да не се отчитат кой им дава пари. "Хъфингтън пост" обобщи част от данните за Избори-2012:

$853 млн. - средства, изразходвани от щаба на Обама и Priorities USA - мощен super PAC в помощ на демократите :
$752.3 млн. - средства, изразходвани от щаба на Ромни и Restore Our Future - мощен super PAC в помощ на републиканците
1780 мили (2864 км) - разстоянието, изминато със самолет от Обама за агитация в последния ден преди изборите
1734 мили (2790 км) - разстоянието, изминато със самолет от Ромни за агитация в последния ден преди изборите
227 - брой на спирките в кампанията на Обама
294 - брой на спирките в кампанията на Ромни (46 от тях са в съдбоносния за победата щат Охайо, който той все пак изгуби)
1063 - броят на регистрираните super PAC за изборите от 2012г.
$661 млн. - средствата, събрани от тези super PAC
$54 млн. - средствата, дарени на консервативни super PAC от собственика на казина Шелдън Аделсън
209 - поне толкова са дарителите на super PAC, изпратили поне половин милион долара
$295 млн. - толкова са похарчени за негативна реклама срещу Ромни
$351 млн. - това е сумата, вложена в негативни реклами срещу Обама
1 015 615 - толкова са рекламите за и против кандидатите за президент, излъчени от 1 юни тази година насам (увеличение с 39% спрямо кампанията от 2008г.)
$4.3 млн. - толкова дългове останаха за Нют Грингич, когато той се отказа от състезанието за номинация на Републиканската партия за президент
20 - кандидатите републиканци да се изправят на финала срещу Барак Обама
4 - щатите, в които гласуваха за узаконяване на браковете между хомосексуални (Мейн, Мериленд, Минесота и Вашингтон)
12 - поне толкова са кандидатите републиканци за Сената, които се противопоставят на абортите в случай на изнасилване.
7 - толкова часа чакаха на опашка а гласуват някои избиратели във Флорида (републиканците в щата намалиха срока за ранно гласуване от 14 на 8 дни).
35 - от водещите 100 вестника в СДАЩ подкрепиха Мит Ромни (срещу 41 за Барак Обама)
7.9% - безработица в САЩ в деня на изборите
973 759 - души все още бяха без ток в деня на изборите заради урагана "Санди".

От Дневник Всички статии на автора Последна промяна в 23:29 на 08 ное 2012, 1266 прочитания, 72 коментара  

Безпилотен самолет MQ-1 Predator.

Ирански бойни самолети са открили стрелба по безпилотен и невъоръжен американски самолет в международно въздушно пространство над Персийския залив, съобщи Пентагонът. Това е станало през седмицата и американската машина се е прибрала без проблеми в базата си, допълни Джордж Литъл, говорител на министерството на отбраната.

Безпрецедентният инцидент е станал около обяд на 1 ноември и за него веднага са били уведомени президентът Барак Обама и министърът на отбраната Лиън Панета.

След това по дипломатически канали Иран е бил предупреден, че САЩ ще продължат разузнавателните си полети в международните води на Арабско море и ще защитават военните си обекти и техника. "Това е във връзка с дългогодишната ни практика и ангажиментите ни към сигурността в района", каза още Литъл. "Разполагаме с широк спектър възможности - от дипломатически до военни - за защита на военната си техника и нашите части... и ще го направим, когато това е необходимо."

Инцидентът е станал заради самолет MQ-1 Predator, летящ на 16 морски мили от Иран по време нарутинен разузнавателен полет. На тази дистанция той е бил атакуван с оръдията на ирански Су-25. Друг американски военен източник посочва, че е участвал и втори ирански Су-25.

Су 25

Запитан дали иранците са отправили предупредителни изстрели, Литъл отговори, че американската оценка е, че е стреляно, за да бъде свален самолетът.

"Нашият самолет никога не е навлизал в иранското въздушно пространство. През цялото време е бил в международно въздушно пространство. Международно признатата териториална граница е 12 морски мили от сушата и ние никога не сме навлизали отвъд тази 12-милна зона."

Находката от близо 1,5 кг злато датира от края на 4-и и началото на 3-и век преди Христа

Уникално тракийско златно съкровище откриха археолози в разградското село Свещари.
Екипът на проф. Диана Гергова от Националния археологически институт с музей при БАН се натъкна на находката при разкопаването на т.нар. Омуртагова могила.

Намерени са части от дървено сандъче, в което има обгорели кости и пепел заедно с множество изключително запазени златни предмети. Те датират от края на 4 и началото на 3 век пр. Хр., информира БГНЕС.

Сред тях има диадема, 4-5 златни гривни, апликации към конска сбруя, множество апликациии с женска глава на богиня, мъниста. Особено впечатляващ е начелникът с конска глава, чиято основа е направена като глава на лъв. Първоначално откритите златни експонати са около 1,5 кг, но проучванията продължават.

"Очаква се в могилата да има и голямо гробно съоръжение, до което ние още не сме стигнали. Предполага се, че това е могилата, свързана с погребението на гетския владетел Котела, който е известен в историята на траките и на гетската държава с това, че става един от тъстовете на Филип II Македонски, след като му дава за жена своята дъщеря.

Находката ни е уникална и заслужена за този невероятен център на гетите, известни с това, че именно те са племето, което със своите идеи и вяра в обезсмъртяването на душата са влияели на много от западноевропейските племена като келти, германи", обяснява проф.Гергова.

По думите й т.нар. Омуртагова могила е най-голямата могила на гетското средище и на това място е била религиозната и политическа столица на гетите.

Подобна находка не е откривана досега на територията на България , а и на територията на гетското средище изобщо, подчерта проф. Гергова. Тя обясни, че гетите са насипвали могилите си на три етапа, като на всеки етап са извършвали определени обреди и са поставяли някакви дарове.

"Досега обаче не сме имали доказателство и тук за пръв път имаме такъв пример, в който в един от етапите от насипването на могилите е било положено това ковчеже като дар, вероятно свързан с владетеля, който трябва да е погребан. Надявам се, че следващата година ще можем да открием и неговото погребение", изрази надежда археоложката.

Тя очаква находката да провокира Министерството на културата да отпусне най-после средства за пълното проучване на този знаков тракийски паметник, още повече, че е част от археологическия резерват "Сборяново", където се намира последният български паметник от ЮНЕСКО – тракийската гробница в Свещари.

www.bulgariautre.bg/2012/11/08/141558-sveshtari_razkri_za_sveta_unikalno_zlatno_sukrovishte_snimki  - СНИМКИ

Разпалени коментари предизвика сутрешното ни предаване "Акценти". В него продължихме да разнищваме темата, която първи започнахме - за разграбването на античното наследство на Пловдив. Припомняме най-скандалните факти: незаменими археологически паметници са заменени срещу почивки на Златни пясъци и стар микробус. Богатството на града ни е изнасяно с тирове и влакове. Императорската ложа на Античния театър е заминала за Варна, а сегашните управляващи се канят да я възстановяват по скици. И още, и още, и още... Предаването ще повторим днес от 16:45 и още веднъж от 21:50. 


Разговор   с бившия директор на Археологическия музей 
Атанас Пейков




Авторът на скандалните разкрития инж. Димитър Костов




На живо с "Акценти"

Автор: petranov

Преди около две години и половина гордо беше представен обновеният сайт на община Оряхово. Естествено за реализацията му бяха похарчени немалко европейски средства чрез Оперативна програма "Административен капацитет". В последните месеци обаче форумът на сайта се е превърнал в пътеводител на руското по*но и какво ли още не. Включително в мястото за обяви вече повече от шест месеца стои обява за продажба на ситно нарязан тютюн :).  Направих няколко скрийншотове, които преди малко изпратих на адреса на Европейската комисия за да могат нейните членове да се насладят на изтънчените удоволствия, които рекламира форумът на община Оряхово и за да разберат, че парите по Оперативните програми не са похарчени напразно. Публикувам ги и тук, но все пак за да не превръщам блога си в бледо подобие на форума към официалния сайт на община Оряхово съм си напривл труда да поприкрия някои от най-пикантните подробности. Разбира се, който желае да се запознае по-подробно с пубикуваните материали може да го направи на следния линк: http://oriahovo.bg/forums/index.php
   Най-отдолу на страницата с "Новини" се мъдри следният надпис:

Този сайт е реализиран по проект "Разбираема администрация в диалог с гражданите и бизнеса за прозрачно управление" чрез Оперативна програма "Административен капацитет" .

  Интересно виждане за диалога с гражданите има сегашната администрация!


 

Автор: komunisticheski




Високопоставен бос на скандалната застрахователна компания ВИС-2 се е настанил в ръководството на лъжелявата и мафиотска БСП, показва проверка на вeстник "България Днес".

На проведения през пролетта на 2012 година конгрес на бешопарите Асен Димитров – Дебелия е избран за член на Националния съвет на партията. Дългогодишният шеф на рекламата в силовата групировка  влиза и в националния предизборен щаб  на социалистите. Там задачата му е да громи управлението на ГЕРБ, акцентирайки върху  "тъмното минало" на част от управляващите.

Според шеговити коментари по форумите новината не е поднесена вярно. Истинският прочит бил, че въпросният "Дебел" е бил пратен в ръководството на ВИС за да надзирава "момчетата" и сега се е върнал при тези,  които са го пратили.

Шегата настрана, но това е поредното нагло доказателство, че смръдливото трибуквие няма нищо общо с лявата идея, хуманизма и борбата за социална справедливост. Единственото общо с борбата за социална справедливост е, че тя включва борба и изобличаване на мръсното лице и тлъстия врат на този тумор в политическия ни живот – "Българската" "социалистическа" партия.

08.11.2012 18:37; Искра Сотирова; 3443; 0; Снимка от личния фейсбук на Борислав Енев.

Полицията все още не може да каже дали откритият мъртъв мъж в Аксаково с отрязано лице е жертва на нещастен случай или е бил убит. "Прави се оглед, работата е на много ранен етап", каза Ирена Петричева говорител на ОД на МВР във Варна. Тя потвърди само, че в полицията е подаден сигнал за мъртъв човек малко след 16 ч.

Оперативна група водена от началника на управлението в Аксаково Деан Димитров разследва случая.

Спешните медици са открили мъртвия мъж в триетажния дом в Аксаково. Той е лежал в локва кръв и купчина стъкла. В дома е имало голям висящ витраж, който се е стоварил върху човека.

По непотвърдена информация това е 48-годишният Борислав Енев, който е в бизнеса с недвижими имоти.

Той е бивш собственик на агенцията "МАБС инвест" ЕООД срещу която има висящо дело за данъчни престъпления. Името на Енев нашумя през май тази година. Той е разследван за нанесена щета на своя бивш съдружник в размер на 600 000 евро. Бившият му партньор обвинява Енев, че му е откраднал фирмата. Още: Партньор на мъртвия Енев го обвинявал в кражба (снимки)Бизнесмен открит мъртъв с отрязана част от лицето в Аксаково
http://www.24chasa.bg

Автор: kabuli

"Единственото от което има нужда злото,
за да тържествува, е добрите хора да не
правят тищо"

Едмънд Бърк политик, философ и естет.
(1729 - Дъблин - 1797 - Биконсфилд)


И така, догодина ще гласуваме за ново Народно събрание на седмия ден, през седмия месец. От сега е ясно, че изборите ще бъдат много тежка игра за ГЕРБ и БСП. Първата партия - да запази властта си, а втората - да се върне на бял кон в нея. Но имали значение коя партия ще спечели изборите догодина? Не, няма никакво значение коя партия ще ни управлява не само догодина, но и всичките години занапред. Няма, защото която и партия да стои начело на държавата ни, тя ще бъде партията на тотално мачкащия ни капитализъм. На този див и варварски в отношенията си капитализъм, който има само една единствена идея - повече печалби.
Фактът, че ние живеем в два свята е онази "херкулесова" борба на Бойко Борисов с барбекюто на Ахмед Доган и с незаконно построените палати на богаташите ни. Е, едно е да си Херкулес от приказката, друго е да си Херкулес в политиката на България. Доказано е, че в полето на българската политика не са шетали никога херкулесовци. Е, и да са, за не повече от един мижав успех. И са си тръгвали. Или по "здравословни причини", или облечени в дървен костюм, защото никой не е спечелил борбата срещу капитализма. А днешният български капитализъм, който е роден из недрата на комунизма, е в най-арогантната си форма и проявление.
Днешният ни министър-председател ще остане в историята като магистралостроител. А твърденията, че той строи магистрали, изхождайки от идеята за някакво благо, са напълно лъжовни. Лъжовни са, защото на дивия и варварски капитализъм не са му нужни никакви магистрали, никакви болници, никави училища, никави...  Не са му нужни, защото капиталистът не изпраща детето си в скапаното общинско училище, нито се лекува във все повече пропадащата българска болница. Днешният представител на капитализма си живее в собствено изградена инфраструктура, предлагаща всички удобства и разкош.
Свикнали сме да ни "опяват на главите" не само предизборно, но и въобще. Но като че ли не отдаваме някакво значение, че лицата в хора на "опевачите" са все едни и същи.  Защо се получава така, че не са малко тези, които са несменяеми? Ами те са несменяеми, защото са пратеници не на обществото, а на арогантния и тоталетн капитализъм и няма никакво значение как ще се наричат - БСП, СДС, ДПС, АТАКА или ГЕРБ. Основните български партии са изградени по силата и волята на капитализма и съществуват по неговата сила и воля. Другите - това са мижави опити за игра на демокрация. Нали не сме забравили за прословутия разговор между Борисов и Президента за Бирата! Това е доказателство, че капитализъм - българска арогантна форма - и власт са се прегърнали толкова силно и страшно, че хората направо си нямат представа за какво става на въпрос.
Няма осъдени за финансови нарушения за милиони. Няма и не може да има! Това е истината! Та нима капитализмът ще се откаже от тези, които са неговите добри служители и ще ги остави на произвола на съдбата! А и същият този български капитализъм си е намерил много добър сътрудник в лицето на Българската правораздавателна система.
На бойното поле на политиката винаги е имало "ястреби" и "гълъби". На полето на българската политическа система винаги са кацали само "гарги". "Гарги", но с властта и стадната сила на хищните хиени, помитащи всичко пред себе си. Още по-страшно е,
че България става неразбираема за самите българи, а тяхното обществено мнение се контролира тотално от тотално настъпилия перверзен и див капитализъм.
Падането  на България към дънто на мизерията и потъването й в блатото на неизвестността е от ясно по-ясно. Спасетието й от това падане обаче е неясно.
България отдавна е набутана в ъгъла на живота.

Ще завърша с цитат на Е. Бърк:

Вашите политици не познават своят занаят; затова и разпродават своите инструменти".

Кой ги купува тези инструменти, е ясно.