След деня в памет на св. апостол Филип започва четиридесетдневният пост, наричан често "четиридесетница на ап. Филип". Установен е сравнително късно, в чест на Раждането на Спасителя, за да се очистят християните чрез покаяние, молитва и пост и с чисто сърце, душа и тяло благоговейно да посрещнат явилия се в света Син Божий. През дните на поста преди Рождество Христово са празниците на много старозаветни пророци, предсказали раждането на Спасителя.

По своята строгост Рождественският пост отстъпва на Великия и Богородичния пост и не се различава от Петровия. В много устави дните от 20 до 24 декември са свързани с по-големи ограничения подобно на дните преди Великден.

        " На 5 януари - строг пост (растителна храна без олио), а ако е събота или неделя  - с олио и вино.

Виж също

• Рождественският пост в Църковения календар за текущата година
• История на Рождественския пост
• Как трябва да се посреща Рождество Христово Св. Амвросий Медиолански
• На други езици: Рождественский (Филиппов) пост

Благоукрасява се вселената, Етиопия ликува, защото с венец украсена от тебе, като се просветила светло тържествува твоята памет, богоречиви Филипе, защото всички се научил да вярват в Христа и достойно си завършил прославата на Евангелието, затова Етиопия дръзновено протяга ръка към Бога, Когото моли да ни дарува велика милост.

Твоят ученик, другар и подражател на Твоите страдания, богоречивият Филип, Те проповядва, Бог на вселената. С неговите молитви от пребеззаконните врагове Твоята Църква и всеки твой град с Богородица запази, Много милостиви.

Св. апостол Филип. Детайл от византийска икона от XI-XII век, днес в Московския Ермитаж

След деня в памет на св. апостол Филип започва четиридесетдневният Рождественски пост, наричан също Филипов пост или "Четиридесетница на ап. Филип".

По-долу:

• Кратко животоописание
• Житие на свети апостол Филип
• Житие и страдания на свети апостол Филип

Св. апостол Филип - от дванадесетте апостоли. Проповядвал в Галилея, Гърция, Аравия, Етиопия. Вършел чудеса - възкресил мъртвец от Иерапол. Придружавали го сестра му Мариамна и апостол Вартоломей. Завършил в Иерапол, разпнат на кръст с глава надолу, повесен високо, хвърляли камъни по него.

Апостол Варнава разпнали на стените на разрушен от тях храм на една ехидна. Станало страшно земетресение. народът изплашен, се спуснал да проси молитвите на апостолите. Снели апостол Варнава още жив и той погребал тялото на апостол Филип.

Вартоломей отишъл в Армения, приел кръстна смърт, а Мариамна заминала за Ликаония, обърнала мнозина във вярата.

† Траянополский епископ Иларион, Пространен православен месецослов, изд. Тавор.

 

Св. апостол Филип със св. Теодор Тирон и св. Димитрий Солунски. Икона от 11-12 в. Днес в Московския Ермитаж

Св. ап. Филип бил родом от Витсаида, откъдето били и апостолите Петър и Андрей. Спасителят, като го видял, заповядал му да върви след Него. Филип съобщил на приятеля си Натанаил, че намерил Месия: "Намерихме Иисуса, сина Йосифов, от Назарет, за Когото писал Мойсей в Закона и говориха пророците" (Йоан 1:45). Назарет бил презиран от юдеите, понеже в него живеели много езичници и Натанаил отговорил на Филипа: "От Назарет може ли да излезе нещо добро?" - "Дойди и виж" - възразил му Филип. Натанаил, като видял Спасителя и бидейки поразен от божественото Му всезнание, извикал: "Рави (учителю)! Ти си Син Божи, ти си Царят Израилев" (Йоан 1:46-51).

Филип тръгнал подир Христа и бил свидетел на много Негови чудеса. Името на той апостол се споменава в евангелския разказ за насищане на пет хиляди души с пет хляба и две риби. След Тайната вечеря, когато Иисус в беседата с учениците Си ги съветвал и укрепявал във вярата, Филип казал: "Господи покажи ни Отца, и стига ни" (Йоан 14:8).

- Толкова време съм с вас, и не си ли Ме познал, Филипе? - отговорил Спасителят - Който е видял Мене, видял е Отца. И как ти казваш: "Покажи ни Отца!" (Йоан 14:8-9) С тия думи св. отци опровергали лъжеучението на Арий, който не признавал божественото естество в Иисуса Христа и единосъщието Му с Бога Отца.

След слизане на Св. Дух върху апостолите Филип проповядвал Евангелието отначало в Самария, където чрез името Божие извършил много чудеса (Деян. 8:5-7) и в Юдея, където кръстил велможата на Етиопската царица Кандакия (Деян. 8:26-40), а след това в Гърция. Неговите чудеса и учението му привличали множество хора, които, оставяйки своите идоли, се обръщали към Бога.

Като видели това юдеите, които се намирали в Гърция, писали в Йерусалим до първосвещениците: "Някакъв си човек, дошъл от вас, проповядва тук разпнатия Христа, изцерява болни, възкресява мъртви, и вече мнозина повярваха по неговите думи". От Йерусалим изпратили един началник да разследва случая. Той повикал Филипа на съд и с гняв му казал: "Не беше ли достатъчно това, че ти прелъсти прости и неучени люде в Галилея и Самария? А още си дошъл при мъдрите елини да проповядваш своето лъжливо учение. Нали и самият твой учител Иисус пострада за Своите лъжливи думи? Той бе разпънат на кръста и умря, а вие, като откраднахте от гроба тялото Му, проповядвате, че уж бил възкръснал ".

Като чул това, стоящият тук народ взел да иска смъртно наказание за Филип. Апостолът смело казал на началника:

"Защо сърцето ти се е ожесточило и не иска да познае истината? Нали вие сами запечатахте гроба и поставихте на него стража? И когато Господ възкръсна, нали вие подкупихте стражата да каже, че уж учениците нощем откраднали тялото Му? Печатът на гроба свидетества за истината на Христовото възкресение и ще ви изобличи в деня на отмъщението".

Началникът яростно се спуснал срещу Филип, но веднага ослепял. Също такова наказание постигнало и другите, които искали смъртта на Филип, като на вълшебник. Тогава само те познали истината Христова. Филип, като се помолил за тях, повърнал зрението на ослепените, и всички приели Кръщение, освен юдейският началник, който бил наказан със смърт за своето жестокосърдие.

Филип, след като поживял известно време с повярвалите и им поставил епископ, напуснал Гърция и отишъл да проповядва в други страни. Господ му оказвал Своята помощ и го подкрепял чрез чудесни прояви на Своята близост. Филип проповядвал в Арабия, в Етиопия и навсякъде обърнал много езичници към Христа. Отправяйки се на кораб в град Азот, веднъж нощем той бил застигнат от страшна буря, но по негова молитва веднага на небето се явил сияещ кръст, който озарил нощната тъмнина и бурята внезапно утихнала. В Азот Филип чрез Божия сила изцерил една девица и успешно проповядвал Евангелието. В град Йерапол, като чул, че Филип проповядва ново учение, искали да го убият с камъни, но един старец на име Ир удържал съгражданите си, като им казал: "Изслушайте го първом и, ако се окаже, че учението му е лъжливо, ще го убием!" След това Ир взел Филип у дома си и скоро, като се убедил, че учението му е истинско, повярвал в Господа с цялото си семейство. Останалите жители и началниците на града още дълго упорствали в неверието. Те повикали Филип в съда и искали да го погубят. Но чудесата, извършени от св. апостол, който пред целия народ възкресил един мъртвец, най-после убедили езичниците и мнозина от тях приели св. кръщение.

Филип обиколил много области в Мала Азия, смело проповядвал словото Божие, като понасял търпеливо гонения и страдания. Придружавала го сестра му - девойката Мариамна. Тук, по Божия повеля, се присъединил към тях и св. апостол Вартоломей. Те срещнали Йоан Богослов, който също проповядвал в Мала Азия и с него заедно дошли в другия Йеропол - Фригийски. Там Йоан ги оставил и отишъл по-нататък.

Град Йеропол бил пълен с идоли и идолски капища. Том между другите имало едно капище, до което се покланяли на змия ехидна. Тая гадина местните жители смятали за някакво божество, многобройни жреци й служители, суеверните жители й принасяли дарове и жертви. Апостолите изобличили лъжата и суетата на това поклонение и погубили ехидната, а храмът й опустял, понеже множество езичници повярвали в Господа. Между последните се намирал един известен в града човек, на име Стахий, който вече 40 години бил сляп. Св. апостоли му възвърнали зрението и благодарният Стахий, като повярвал и приел св. Кръщение, помолил и склонил апостолите да живеят в неговата къща. Тук се събирали всички, които желаели да чуят спасителното учение, което проповядвали чужденците, които живеят у Стахий. Началникът, в припадък от гняв, заповядал веднага да хванат проповедниците Христови. Уловил Филип, Вартоломей и Мариамна, били ги, влачили ги по улиците и най-после ги затворили в тъмница.

След няколко време ги извели на съд. Събрал се много народ, дошли и идолските жреци, които силно негодували против апостолите и се стараели все повече и повече да възбудят против тях гнева на началника.

"Отмъсти за нашите богове, казвали му те. Откакто тия люде влязоха в града ни, нашите храмове, опустяха и народът престана да принася на боговете подобаващите им се жертви. Смъртно накажи тия магесници!"

Тогава началникът осъдил апостолите на кръстна смърт. Филип бил разпнат с главата надолу, като окачили кръста на високо дърво срещу капището на ехидната и хвърляли върху него камъни. Вартоломей бил разпнат при стената на същия храм. Но внезапно се явило страшно земетресение. Развълнуваният народ започнал да проси молитвите на св. апостоли и се спуснал да ги снема от кръстовете. Снели Вартоломей, който бил още жив. Пристъпили и към Филип, но той вече бил предал Богу дух. Последните негови думи били молитва за мъчителите му. Вартоломей с чест погребал тялото му.

Много жители от Йерапол приели Кръщение. Вартоломей и Мариамна ги укрепявали във вярата и учели на словото Божие. След това св. Вартоломей им поставил за епископ благочестивия старец Стахий.

Впоследствие Вартоломей отишъл в Армения, където приел кръстна смърт, а Мариамна, чиято помет се празнува на 17 февруари, отишла в Ликаония. Там тя обърнала мнозина към Христа и умряла в дълбока старост.

© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

Край Галилейското езеро, близо до Хоразин и Капернаум, се намирал град Витсаида. В него се родили трима Христови апостоли от лика на 12-те: Петър, Андрей и Филип. Петър и Андрей били рибари и се занимавали с този поминък, докато ги призовал Христос. А Филип от юношеските си години бил даден да се обучава в книжната мъдрост. Той усърдно четял и изучавал Свещеното Писание и пророчествата за въжделения Месия и в сърцето му пламнала гореща любов към Него и силно желание да види Господа лице в лице, макар още да не знаел, че Този, Когото очакват и желаят да видят толкова много хора, вече е дошъл на земята.

Но ето, че Христос дошъл в Галилейските предели и намерил там Филип, който горял с такава любов към Месията.

- Върви след Мене - му казал Иисус.

Като чул Господния призив, Филип с цялото си сърце повярвал, че Той е истинският Месия, Когото Бог обещал чрез пророците, и Го последвал. Наблюдавайки пресветия живот на Господа, той се стараел да Му подражава и да се поучава от Него на Божествената премъдрост, със силата на която впоследствие победил езическото безумие. Радвайки се на намирането на такова Съкровище, с Което щял да бъде изкупен целият свят, той искал не само себе си да обогатява с Него, а и други да се сподобят със същия дар. Когато срещнал своя приятел Натанаил, той с радост му възвестил:

- Намерихме Този, за Когото са писали Мойсей в Закона и пророците - Иисуса, сина на Йосиф, от Назарет.

Натанаил не повярвал, че от малък град и прост род може да се роди Месия, Царят Израилски, и казал:

- От Назарет може ли да излезе нещо добро?

Тогава, без да му каже нищо повече, Филип го посъветвал само да иде и да Го види:

- Дойди и виж - казал той.

Той знаел, че още щом Натанаил види Иисус и чуе спасителните Му слова, веднага ще повярва, че Той е Месия. И наистина станало така. Когато двамата отишли при Иисус, Господ, Който изпитва сърца и утроби и чете съкровените мисли на човеците, видял Натанаил да идва към Него и казал:

- Ето истински израилтянин, у когото няма лукавство.

Натанаил много се учудил и попитал:

- Отде ме познаваш?

Господ отвърнал:

- Преди Филип да те повика, когато ти беше под смоковницата, видях те.

А докато бил под смоковницата, Натанаил размишлявал за Божествения Месия, в надеждата на Когото била цялата радост и веселие на верните Божии раби. И Бог му дарувал сърдечно съкрушение и топли сълзи, които той присъединявал към усърдната си молитва Господ да изпълни обещаното на отците му от векове и да прати на земята Спасителя на света. Всевиждащото Божие око съзряло тогава пребиваващия в умиление Натанаил и затова Господ му казал, че докато бил под смоковницата, го е видял.

От тези думи Натанаил се изумил още повече. Той си спомнил за какво размишлявал и с какво умиление молел Бога да прати Месията. Той знаел, че с него нямало нито един човек, който да го види, и че мислите му не може да прозре никой, освен Бога. Затова веднага повярвал, че Иисус е Месията, когото Бог обещал да изпрати заради спасението на човешкия род, и признал в Христа, Който съзрял тайните на сърцето му. Божественото естество. Затова възкликнал:

- Рави! Ти си Син Божий, Ти си Царят Израилев!

Каква благодарност изпитвал впоследствие Натанаил към Филип за това, че му е нъзвестил за дошлия на земята Спасител и го е привлякъл към обещания Месия. И свети филии ликувал в сърцето си, че хората са придобили Божественото Съкровище, скрито в дълбините на човешкото естество, и се изпълвал с още по-голяма любов към своя Господ. Обаче той виждал в Божествения Учител само високите човешки нравствени съвършенства и не познавал още Божеството Му. И ето, че Христос поискал да го изправи. Веднъж, когато отишъл отвъд Тивериадското море с пет хиляди души народ и пожелал да нахрани по чуден начин голямото множество от Свои слушатели, Господ казал на Филип:

- "Отде да купим хляб, за да ядат тия?"

Господ казал това, за да го изпита, защото знаел, че няма откъде да вземат хляб. Той знаел отнапред и това, което ще му отвърне Филип. И му задал този въпрос, за да познае той по-добре сам себе си и като се засрами от маловерието си, да се поправи. И наистина, Филип не си спомнил за Божието всемогъщество и не казал:

- Ти, Господи, всичко можеш и не подобава да питаш за това когото и да било. Само пожелай и всички тозчас ще се наситят: "отваряш ръката Си - насищат се с благо".

Но Филип не казал това и като мислел за своя Господ като за човек, а не като за Бог, рекъл:

- "Тям не ще стигне хляб за двеста динария, за да вземе всеки от тях по малко." После заедно с другите ученици добавил:

- "Разпусни ги, за да отидат в околните колиби и села и си купят хляб, понеже няма какво да ядат."

А когато Господ преломил пет хляба и две риби за пет хиляди души народ, Филип видял, че от ръката на Господа като от неизчерпаема житница всички получили достатъчно храна, докато не се наситили. Тогава апостолът се засрамил от своето маловерие и като се утвърдил във вярата, прославил заедно с другите Божията сила в Иисуса Христа.

Впоследствие свети Филип бил причислен от Господа към лика на дванадесетте избрани апостоли, получил от Него благодат и бил удостоен с близко общение с Него. Веднъж на празника в Йерусалим дошли елини и не могли да се приближат до Иисус, понеже били невярващи езичници. Затова те пристъпили към апостол Филип и го молели:

- "Господине, искаме да видим Иисуса." А той преди всичко казал за това на Андрей и вече заедно с него се осмелил да извести Иисус за желанието на елините, радостен, че и езичници търсят да видят и чуят техния Господ и Учител. Тогава той чул от Иисуса дивно учение и пророчество за езичниците, които ще повярват в Него, но не сега, а след смъртта Му.

- "Ако житното зърно, паднало в земята, не умре, остава си само; ако ли умре, принася много плод." С това Христос сякаш казвал: "Докато Аз живея на земята, имам само част от дома Израилев, вярващ в Мене. Ако пък умра, не само домът Израилев, но и много езичници ще повярват."

На другия ден след тайната вечеря, свети Филип дръзнал да попита Господа за великата тайна на Божеството и Го молел да им покаже Отца:

- "Господи, покажи ни Отца, и стига ни" - казал той. С този въпрос той принесъл голяма полза на Христовата Църква, защото оттук ние сме се научили да познаваме единосъщието на Сина с Отца и да заграждаме устата на еретиците, които отричат тази Божествена истина. Господ отвърнал на това с кротък упрек:

- "Толкози време съм с вас, и не си ли Ме познал, Филипе? Който е видял Мене, видял е Отца; и как ти казваш: покажи ни Отца? Не вярваш ли, че Аз съм в Отца, и Отец e в Мене? Думите, които Аз ви говоря, от Себе Си не ги говоря; а Отец, Който пребъдва в Мене, Той върши делата. Вярвайте Ми, че Аз съм в Отца, и Отец е в Мене; ако ли не, то за самите дела вярвайте в Мене."

Този отговор на Господа научил свети Филип и заедно с него цялата съборна апостолска Църква достойно да вярва и равенството на Божеството на Сина с Отца и изобличава богохулството на Арий, който казва, че Синът Божий е творение, а не Творец.

След доброволните страдания и възкресението на Сина Божий свети Филип видял заедно с другите апостоли своя Господ вече в безсмъртно и прославено тяло, приел от Него мир и благословение, а също видял и възнесението Му. После той се сподобил с благодатта на Светия Дух и станал проповедник Христов сред езичниците, защото му се паднал жребият да отиде в Мала Азия и Сирия.

Той преминал Сирия и планинската част от Азия и пристигнал в Лидия и Мизия, като по пътя си обръщал към Истинския Бог неверните езичници. Там към него се присъединил свети апостол Вартоломей, който по това време проповядвал в съседните градове и бил пратен от Бога в помощ на свети Филип. Следвала го и сестрата на филии - девицата Мариамна, и всички заедно започнали да служат на делото на спасението на човешкия род.

Преминавайки Лидия и Мизия и благовестейки словото Божие, те претърпели от неверните много беди и скърби, били хвърлени в тъмница и бити с камъни, но въпреки гоненията с Божията благодат останали живи за предстоящите трудове за разпространението на Христовата вяра. В едно лидийско село те срещнали възлюбения ученик на Христа - свети Йоан Богослов, и заедно се отправили към фригийската страна. Те стигнали град Иерапол и проповядвали там Христа. Този град бил пълен с идоли, на които се покланяли всичките му жители. Сред лъжливите божества имало и една ехидна, за която бил построен специален храм - там й носели храна и извършвали много различни жертвоприношения. Безумците почитали и други гадини и ехидни. Свети Филип със сестра си преди всичко се въоръжил с молитва против ехидната, а свети Йоан Богослов им помагал в това. С молитвата като с копие те победили змията и със силата Христова я умъртвили. След това Йоан Богослов ги оставил и тръгнал в други градове, разпространявайки навред светото благовестие. А свети Филип, Вартоломей и Мариамна останали в Иерапол и усърдно се стараели да разпръснат мрака на идолопоклонството, за да възсияе над заблудените светлината на познанието на истината. Те се трудели за това ден и нощ, като учели неверните на словото Божие, вразумявали неразумните и наставля-вали заблудените в истинския път.

В града живеел един човек на име Стахий, който бил сляп вече четиридесет години. Със силата на молитвата светите апостоли просветили телесните му очи, а с Христовата проповед озарили душевната му слепота. Светиите изцелили Стахий и останали в дома му. Тогава при него започнали да идват тълпи народ. Светите апостоли поучавали всички, които се притичали при тях, във вярата в Иисуса Христа. Донасяли и много болни и те ги изцелявали с молитва и прогонвали бесовете, така че много хора повярвали в Христа и се кръстили.

Жената на градоначалника, на име Никанора, била ухапана от змия и лежала на смъртен одър. Като чула, че живеещите в дома на Стахий свети апостоли с една дума изцеляват всички болести, тя в отсъствието на мъжа си заповядала да я отнесат при тях и получила двойно изцеление: телесно - от ухапването на змията, и душевно - от бесовското прелъстяване. Поучена от светите апостоли, тя повярвала в Христа. Когато градоначалникът се завърнал вкъщи, робите му разказали, че жена му се е научила да вярва в Христа от някакви чуждоземци, които живеят в дома на Стахий. Никанор страшно се разгневил и заповядал светите апостоли веднага да бъдат хванати, а Стахиевият дом - изгорен, и това било изпълнено. Събрали се много хора и повлекли с побоища през града светите апостоли Филип и Вартоломей и светата девица Мариамна, и накрая ги хвърлили в тъмница. После началникът на града седнал на съдийското място, при него се събрали всички идолски жреци и жреците на умрялата ехидна, които се оплаквали от светите апостоли и казвали:

- Началнико! Отмъсти им за безчестието на нашите богове, защото, откакто се появиха тези странници, запустяха олтарите на великите богове в града ни и народът забравя да им принася обичайните жертви. Знаменитата ни богиня ехидна погина и целият град се изпълни с беззаконие. Затова, умъртви тези влъхви.

Тогава началникът заповядал да свалят дрехите на свети Филип, като си мислел, че в тях е скрита силата на вълшебството му, но като сторили това, не намерили нищо. Същото направили и със свети Вартоломей. Когато със същото намерение се приближили към Мариамна, за да свалят дрехите й и да открият девическото й тяло, внезапно пред очите им тя се превърнала в огнен пламък и нечестивците в страх побягнали от нея. Управителят осъдил светите апостоли на разпятие. Пръв пострадал свети Филип. Пробили дупки в стъпалата му, промушили през тях въжета и го разпнали на кръста надолу с главата пред вратите на капището на ехидната, като в същото време го замеряли и с камъни.

После разпнали до стените на храма и свети Вартоломей. И внезапно станало голямо земетресение, земята се разтворила и погълнала градоначалника заедно с всички жреци и множество неверници. Всички, които останали живи, с ридания започнали да молят светите апостоли да се смилят над тях и да измолят от Единия Истински Бог земята да не ги погълне. Те се хвърлили да свалят от кръста разпнатите апостоли. Свети Вартоломей бил повесен не много високо и скоро го свалили. Но свети Филип не могли да свалят, защото бил повесен нависоко, пък и особеното Божие произволение било чрез тези страдания и кръстна смърт неговият апостол да премине от земята на небето, към което цял живот били насочени стъпките му. Повесен, той се молел за враговете си, за да прости Бог греховете им и да просветли разума им за познаване на истината.

Господ чул молитвите му и веднага заповядал на земята да изхвърли погълнатите живи жертви с изключение на градоначалника и ехиднините жреци. Тогава всички високо изповядали и прославили силата на Христа, като пожелали да се кръстят. Когато поискали да свалят свети Филип, видели, че той вече е предал святата си душа на Бога, и го свалили вече мъртъв. Родната му сестра Мариамна, която през цялото време присъствала на страданията и смъртта на брата си, с любов прегърнала и целунала тялото му и се радвала, че се е сподобил да пострада заради Христа. Свети Вартоломей кръстил всички, повярвали в Господа, и поставил Стахий за епископ. Новообърнатите с почести погребали тялото на свети апостол Филип. На мястото, където изтекла кръвта на светия апостол, след три дни израснала лоза като знамение за това, че заради пролятата в името на Христа кръв светият се наслаждава на вечно блаженство със своя Господ в Неговото Царство.

След погребението на свети Филип свети Вартоломей останал няколко дни в Иерапол с блажената Мариамна. Тук той утвърдил в Христовата вяра новооснованата църква, а после се отправил в град Албан в голяма Армения, където бил разпнат. Света Мариамна тръгнала в Ликаония и като обърнала там мнозина в светата вяра, се преставила в мир. За това на нашия Бог слава сега и завинаги и во веки веков. Амин.

© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на св. Димитрий Ростовски.

Виж също:

• Православен календар за текущата година
• Православната читалня: През вековете: Жития на светиите по векове
• Православната читалня: През вековете: Светоотеческо наследство
• Православната читалня: През вековете: Църковна история
• Духовни бисери от Св. Писание и Св. отци
• Православен речник

    www.Pravoslavieto.com

14   * Св. апостол Филип. Св. свещеномъченик Ипатий Чудотворец (IV век). Св. благоверни цар Управда-Юстиниан († ок. 565). Св. Григорий Палама, архиепископ Солунски (1296-1359) (Празник)

15   (Начало на Рождественския (Филипов) пост)
Св. мъченици Гурий, Самон и Авив (III-IV). Св. Паисий Величовски (1722-1794)

Снимка: архив, Булфото

Мъртва жена е била открита в хотелска стая в Хисаря. Тя е починала от удавяне във вана късно снощи. От полицията обаче не са включили информацията в официалния си бюлетин.

Предполага се, че става въпрос за нещастен случай, тъй като по тялото на 35-годишната жена няма следи от насилие, отбелязва bTV.

Прокуратурата обаче образува досъдебно производство срещу неизвестен извършител за умишлено склоняване към самоубийство.

По непотвърдена информация жената, която е от Сопот, е била в хотелската стая с известен бизнесмен от Карлово.

Официално становище на полицията се очаква в четвъртък.

Знакът IYI вече е добил голяма популярност и надали е нужно тук да се разпростирам в обяснения защо е толкова важен за нас, българите и защо го наричам ‘най-българският знак’. Броят на интерпретациите и теориите, които се предлагат за смисъла и значението му, все още е по-малък от този на намерените знаци IYI, но това може и да се промени с оглед на ентусиазма, с който редица изследователи генерират нови и все по-екстравагантни хипотези. 

           Тази публикация цели да ‘изтръгне’ IYI от средновековния кафез, в който пребивава и до ден-днешен според официалната българска историческа наука, да разрови надълбоко българската земя и да разкрие корените му, без да спекулира с хипотези за значението му, което може би все още не сме дорасли да узнаем. 

           И тъй, редовните читатели на този и други сайтове, посветени на истинската българска история, едва ли ще бъдат стъписани от фотографиите, които ще видят по-долу. А те са твърде красноречиви: най-ранните изображения на IYI, в комбинация с други знаци, са намерени на Балканите – Прародината на българите – и датират още от Неолита. Знакът се среща по скални надписи на ‘тракийски’ светилища, по керамика от о-в Кипър, по етруски артефакти, хилядолетия преди българите да го ‘донесат’ на Балканите, както ни учеше официалната българска историография...

           Снимките са подредени в хронологичен порядък, от дълбоката праистория към наши дни и разкриват силната привързаност на един народ към един символ. Знакът на българите, събрал само в пет линии мъдростта и познанието на най-древния народ на планетата, величието на миналото му и пътят към Бъдещето му.

 

“Ако човек прочете изцяло докладите ни (изтекли в Wikileaks б.ред.), ще установи, че те са много интелигентни, професионални и балансирани. Те съдържат информация необходима на много хора във Вашингтон, които активно следят събитията тук и си изграждат балансирана представа. Ще стане ясно, че американското посолство в България работи професионално.”

Те са забогатели по престъпен начин и са извесни на голяма част от българското общество, но или са недосегаеми за правосъдието, или към тях не се прилага цялата строгост на закона. Това е привилегия, отличаваща от “простолюдието” както историческите, така и сегашните “местни” феодали. 

 От списъка са изключени много лица, които фигурират в докладите, но вече не са между живите.

Само две от цитираните в този списък незаконно забогатели лица са получили ефективна присъда “лишаване от свобода” за незаконната си дейност – братя Галеви, които обаче изчезнаха и са издирвани.




Бойко Борисов - премиер на България. “Обвинения в миналото свързват Борисов със скандали с източване на гориво, с нелегални сделки в комбинация с Лукойл и със сериозна контрабанда на метаамфетамини. Информацията от SIMO е в потвърждение на тези обвинения. Смята се, че Борисов е използвал поста си, като глава на българските правоохранителни органи, за да прикрие криминалните си деяния, а жената, с която съжителства, Цветелина Бориславова, управлява голяма банка, която е била обвинявана в пране на пари за престъпни организации, както и в участие в незаконните транзакции на самия Борисов.”  http://wikileaks.org/cable/2006/05/06SOFIA647.html

Валентин Златев - шеф на Лукойл, “Българските операции на Лукойл, чрез Златев, са заподозрени в тесни връзки с руското разузнаване и организирана престъпност.” http://wikileaks.org/cable/2005/07/05SOFIA1207.html#parL

Тримата главни босове на ТИМ - отляво надясно: Иво Каменов, Марин Митев и Тихомир Митев
Тихомир Митев, Иво Каменов, Марин Митев, Мирослав Несторов, Йордан Йорданов, Николай Николов - шефове на варненската групировка ТИМ - “Като групировка на организираната престъпност, ТИМ се занимава с широк спектър от криминални дейности – изнудване и рекет, заплахи, проституция, залагания, трафик на наркотици, кражби на коли и трафик на крадени автомобили.”  http://wikileaks.org/cable/2005/07/05SOFIA1207.html#parA

Васил Божков – Черепа - шеф на Нове Холдинг. Свързан с Интергруп чрез обща фирма с Младен Михалев – Маджо. “Незаконните дейности на Божков включват пране на пари, приватизационни измами, заплахи, изнудване и рекет” (2005). http://wikileaks.org/cable/2005/07/05SOFIA1207.html#parF“Най-известният български гангстер… Все още е активен и в прането на пари, в приватизационните измами, в заплахите, в изнудването, в рекета, и в незаконната търговия с антики. Поддържа близки отношения с много официални лица от бивши правителства.” (2009).  http://wikileaks.org/cable/2009/09/09SOFIA508.html#par3

Красимир Маринов – Големия Маргин, Николай Маринов – Малкия Маргин,


Младен Михалев – Маджо,
Румен Николов – Пашата, 

Венцислав Стефанов, 
Кирил Киров – Японеца, 

Георги Лиалев,

Румен Гайтански – Вълка,

 Евгения Калканджиева - групировката СИК, по-късно Интергруп. Незаконните действия на Интергруп “включват наркотици, финансови измами, кражби на коли, трафик на крадени автомобили, контрабанда, изнудване, рекет и проституция”. http://wikileaks.org/cable/2005/07/05SOFIA1207.html#parC

Николай Цветин – Близнака, 

Пламен Тимев – Ганди, 

Антон Боянов, 

Димитър Джамов - ВИС-2, по-късно ВАИ Холдинг “Като най-големият играч на пазара на наркотици ВАИ контролира пътищата на трафика им, производствените обекти и разпространителките мрежи. Групировката се занимава и с трафик на крадени автомобили от западна Европа към бившия Съветски съюз. Други криминални дейности включват изнудване и рекет, незаконна търговия с оръжие, залагания, проституция и контрабанда.“ http://wikileaks.org/cable/2005/07/05SOFIA1207.html#parB

Алексей Петров – Трактора,

Златомир Иванов – Баретата - Съюз на бившите командоси Спартак, Лев Инс, преди Аполо & Болкан – контрабанда, изнудване, рекет, проституция и трафик на жени. И двамата са обвинени за тежки престъпления, но са на свобода. Алексей Петров беше кандидат за президент на изборите през 2011. http://wikileaks.org/cable/2005/07/05SOFIA1207.html#parE

Тодор Батков – Борат, представител на “бандитски капитали” http://wikileaks.org/cable/2006/11/06BUCHAREST1694.html#par7 на прочутия Майкъл Чорни, изгонен от България като заплаха за националната сигурност. Близък на застреляния Емил Кюлев, български банкер и бивш съветник на президента. Криминалните дейности на Кюлев са включвали“измами и пране на пари”. http://wikileaks.org/cable/2009/09/09SOFIA508.html#par7 Батков е носител на ордена Стара Планина, който му е връчен от президента Георги Първанов. 

Пламен Галев и Ангел Христов – Братя Галеви - Обвинени в “измъчване, изнудване, насилствено присвояване и търговия с наркотици”. Оправдани на първа инстанция, Осъдени на втора инстанция единствено за изнудване и рекет. Присъдата е потвърдена от ВКС. В началото на май 2012 изчезват и са обявени за международно издирване. http://wikileaks.org/cable/2009/09/09SOFIA508.html#par5

Гриша Ганчев - Литекс.“Незаконните дейности на Литекс са свързани с контрабанда на петрол, финансови измами, пране на пари, изнудване и рекет.”  http://wikileaks.org/cable/2005/07/05SOFIA1207.html#parH

Слави Бинев – евродепутат, Георги Стоянов, Михаил Стефанов - групировката МИГ. “Криминалните дейности на групировката включват проституция, наркотици и трафик на крадени автомобили.” http://wikileaks.org/cable/2005/07/05SOFIA1207.html#parI

Добромир Гущеров - депутат от БСП. “Застрахователната компания на Гущеров беше една от фирмите, занимаващи се с изнудване и рекет в годините непосредствено след падането на комунизма”  http://wikileaks.org/cable/2005/07/05SOFIA1207.html#par10

Петър Манджуков и

Борислав Дионисиев - компанията им Машинекспорт фигурира в доклада Duelfer заради незаконни сделки с режима на Саддам Хюсеин в Ирак. http://wikileaks.org/cable/2005/07/05SOFIA1207.html#parK

Николай Банев - компания АКБ - “Нейните основни незаконни дейности включват приватизационни измами и корупция.”  http://wikileaks.org/cable/2005/07/05SOFIA1207.html#parM

“Енергийната мафия”

Терминът “енергийна мафия” е използван както в американските доклади, така и от бившият вече от министър на Икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков.

Богомил Манчев - Риск Инженеринг. “Кръстникът” на българския ядрен сектор. http://wikileaks.org/cable/2009/02/09SOFIA69.html#par4 Държи входа и изхода на АЕЦ “Козлодуй”. Прокуратурата разследва трима министри на енергетиката и фирмата на Манчев – EFT за неизгоден договор за износ на ток, от които държавата е загубила 47 милиона щатски долара печалба годишно. http://wikileaks.org/cable/2006/12/06SOFIA1691.html#par7

Красимир Георгиев - консултант и лобист на най-големите енергийни проекти, вкл. скандалния “Цанков Камък”. Партньор на майката на Вальо Топлото във фирма за недвижими имоти. Близък до Румен Овчаров и го придружава в официални пътувания в чужбина, за потрес на местни и чуждестранни чиновници и бизнесмени. Георгиев е замесен в решение на енергийното министерство да възложи (без конкурс) 14-годишна поръчка на руската фирма ТВЭЛ, която да снабдява Козлодуй с ядрено гориво. Сделката е очевидно неизгодна, тъй като горивото струва с 40% повече, отколкото в Русия. Горницата е разделена между български (25%) и руски (40%) посредници. http://wikileaks.org/cable/2006/12/06SOFIA1691.html#par16

Христо Ковачки - близък на убития контрабандист Константин Димитров-Самоковеца. Незаконните дейности на Димитров са в основата на началния капитал на Христо Ковачки, които той е използвал, за да изкупува енергийния сектор. Анализатори, които са по-запознати с Димитров и българските контрабандни канали, виждат Русия и руската организирана престъпност зад богатството на Ковачки.  http://wikileaks.org/cable/2006/12/06SOFIA1691.html#par21 Ковачки е разследван за укриване на данъци в особено големи размери, но е на свобода. Осъден е на три години условно за укриване на данъци за над 16.7 млн. лева. 

“Гнили ябълки” и сред българските банки

http://wikileaks.org/cable/2006/12/06SOFIA1652.html

САЩ посочват 7 банки, в чиито капитали присъстват средства от “пране на пари от български и чужди престъпници и свързаното с него отпускане на заеми”.

1. Първа Инвестиционна Банка, стъпила “в най-тъмните сфери на престъпния свят”. Собственици са ( от ляво на дясно ) Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев 
2. Корпоративна търговска банка на Цветан Василев, известна като “банката на Риск Инженеринг”, практикуваща “тъмни сделки за продажба на електроенергия” чрез посредници като Богомил Манчев и Христо Ковачки.  
    
3. Инвестбанк на Петя Славова, със задкулисни собственици Денис Ершов и Митко Събев - Ершов има общо минало с Майкъл Чорни и също е изгонен от България като заплаха за националната сигурност.    
4.  Петя Славова 
5.         Майкъл Чорни 
6. Интернешънал Асет Банк - наречена “банката на СИК”, виж по-горе СИК/Интергруп.
7. СИБАНК - виж по-горе Бойко Борисов и Цветелина Бориславова.
8. ДЗИ - банката на убития бивш милиционер Емил Кюлев 
9. Централна Кооперативна Банка - виж по-горе ТИМ.
10. Софийска общинска банка - виж по-горе Христо Ковачки.

Аплодисменти от Вашингтон – мълчание и бездействие в София

Докладите на американските дипломати за българската организирана престъпност получават аплодисменти от Вашингтон. Лично Хилари Клинтън поздравява посолството на САЩ в София, за това, че изпраща доклади “точно от този вид и от това качество, на които анализаторите се надяват”.  http://wikileaks.org/cable/2009/12/09STATE131728.html

Тя препоръчва на посолството да разшири информацията с конкретни данни в три ключови сфери:

- подробна информация за видовете производства и имената на компании, в които български (или чужди) престъпници са инвестирали, придобили или смятат да придобият;

- подробна информация за притежаваните банки и информация за техниките, използвани от престъпниците при прането на пари;

- подробна информация за връзки между престъпници и официални представители на правителството.

В София докладите на американското посолство, изпращани включително в ЦРУ, бяха омаловажени от главния прокурор Борис Велчев, който каза, че в тях “няма достатъчно данни, за да се направи обосновано предположение, че е извършено престъпление”.

“Аз достатъчно данни не виждам никакви, виждам твърдения. Ако допуснем някой да бъде разследван по твърдения, представяте ли си в каква държава ще живеем”, подчерта обвинител №1., цитиран от  Труд.

Н.П. Джеймс Уорлик, посланик на САЩ в България пред БНТ

“Ако човек прочете изцяло докладите ни (изтекли в Wikileaks б.ред.), ще установи, че те са много интелигентни, професионални и балансирани. Те съдържат информация необходима на много хора във Вашингтон, които активно следят събитията тук и си изграждат балансирана представа. Ще стане ясно, че американското посолство в България работи професионално.”

2. НАЧАЛО.



3. НАЧАЛОТО.



4. КЪМ НЕГО.

6. ХАРМОНИЧНА.

7. РЪКА В КАФЯВО. 



8. ВИТРАЖНОСТ.



9. НЯКОГА.



10. ЗЕЛЕН АЛГОРИТЪМ.



11. СТО.



12. ЧОВЕЦИТЕ.



13. ПЪТЯТ.



14. ВСЕЛЕНА В БЯЛО.



15. ВПЛЕТЕНО.



16. ГАЛАКТИКИ.



17. НЕРЕАЛНО.



18. АХРОМАТИЧНО.



19. БАВНИ БАГРИ.



20. КОМПОЗИЦИЯ.

21. ИНЖЕНЕРНО.



22. ЕГИПЕТСКИ ВЪПРОС.



23. СЛОНОВА.



24. ВОДАТА.



25. ДВУПОСОЧНО.



26. ЗНАКЪТ.

27. †АМИН†

ФРАГМЕНТ  ОТ 62  страница  от „Манасиевата летопис” 

http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/f/fb/19-manasses-chronicle.jpg

МАРШЪТ НА КОНФЕДЕРАТИТЕ

или

РАЗЕДИНЕНИТЕ АМЕРИКАНСКИ ЩАТИ

В Америка дойде "арабската пролет". Американските щати, най-вече южните, са готови да станат отделни държави. Тази тема е най-горещата в световните медии. В сайта на "електронното правителство" на САЩ под петицията за излизане на Тексас от Щатите вече са се подписали 60 хиляди души (за официално разглеждане от Белия дом се искат 25 хиляди). Под петицията на Луизиана - 26 хиляди. Засега. В някои други петиции - по 15, 16 и 17 хиляди. На Барак Обама ще му се наложи да реши какво да прави с американския народ: дали да му позволи да живее според Конституцията и Декларацията за независимост - или да започне ускорена коцлагерна демократизация на страната?

Политическият кипеж в щата Тексас започна още преди президентските избори. Горещите тексасци - любители на стрелбата, смъртните присъди и прочее веселби, и без това не обичат Барак Обама; а есента, когато чернокожият "агент на Кремъл" започна да надминава по рейтинг Мит Ромни, започнаха да подмятат ту за атака на Белия дом, ту за революция, ту просто за мирно отделяне от останалите 49 щати и 1 федерален окръг.

В Тексас се намериха и такива радикали, които заявиха, че гражданската война за отделянето на родния им привилегирован щат е неизбежна. Само Обама да окупира Овалния кабинет за още 4 години - и край, нещата са ясни, трябва да започваме...

Например, съдията Том Хед, съдия и главен администратор на Лобък Каунти, публично, чрез медиите, в края на август предупреди Обама за възможна гражданска война, ако бъде преизбран за президент. Съдията убеди и местните депутати, и комисаря, и шерифа, и жителите да повишат местните данъци, за да наемат в полицията и да въоръжат повечко здрави и точно стрелящи юнаци - а такива в Тексас винаги се намират. И ставаше дума не за центове - увеличението на данъците даде на местния бюджет 832 433 долара.

Мистър Хед каза, че е необходимо да се подготвят за "най-лошото", тоест за "граждански безредици и неподчинение" и дори, може би, "за война".

Съдията Том Хед и комисарят Марк Хенри смятаха, че бунтът на недоволните тексасци ще бъде потушаван от миротворци на ООН. Но Хед не мисли да пуска военни в своя щат:

"Ще застана пред техните бронетранспортьори и ще кажа: "Момче, нямаш работа тук!"

Разбира се, Тексас е специален щат. В него републиканците традиционно имат добри позиции, а демократите не са на почит. Впрочем, двамата Бушовци - и старият, и младшият, са от Тексас. Младшият Буш винаги се е отличавал с войнственост, а на изборите подкрепяше и гласуваше за Ромни. Буш-баща правеше същото, независимо от възрастта и разклатеното си здраве.

Трябва да се има и предвид, че Тексас открай време се слави със своите робовладелци, които не искали да се разделят с робството на негрите, и през 1836 г. дори го вписали в конституцията. На името на робовладелеца генерал Хюстън е наречен най-големият тексаски град, където се издава и влиятелният вестник "Хюстън кроникъл" - именно в него съдията Хед публикува предупрежденията си към Обама.

Тексас е вторият по големина щат в Америка (след Аляска), освен това има много нефт. Именно затова тамошните съдии, комисари и шерифи могат да си позволят свобода на израза, а също и на действието. По брой на населението (над 23 милиона души) Тексас отстъпва само на Калифорния.

И, освен всичко друго, този щат е единственият в Щатите, които има законно право да проведе референдум по неприятния за Вашингтон въпрос за отделяне от Съединените щати. Тексаското знаме се издига на едно ниво с националното знаме - никой друг щат няма тази привилегия.

Затова и не бива да се учудваме, че сегашният ноемврийски "марш на конфедератите" (название на южняците в Гражданската война - б. пр.) започна от Тексас и Луизиана.

Щом стана ясно, че Обама е преизбран, по цялата територия на САЩ започна клокочене. До сутринта на 13 ноември десетки хиляди американци от 20 щати подписаха петиции за излизане на техните щати от състава на държавата: Тексас, Ню Йорк, Ню Джърси, Северна Каролина, Южна Каролина, Алабама, Джорджия, Флорида, Индиана, Мичиган, Тенеси, Луизиана, Кентъки, Арканзас, Колорадо, Северна Дакота, Орегон, Мисисипи, Мисури, Монтана.

Петициите на инициативните граждани са поместени в сайта на Белия дом в специален раздел: "Ние, народът". Тук се събират и подписите. За отделянето на Тексас в един момент бяха набрали 60 хиляди подписа (на час се събират приблизително около 2 хиляди), а за официалното разглеждане на "заявката" от Белия дом са нужни само 25 хиляди. Обама няма накъде да мърда.

Първият щат, подал заявление, беше Луизиана. Петицията оттам в сайта на американското "електронно правителство" беше подадена веднага след изборите, на 7 ноември, от мистър Майкъл И. от град Слайдъл.

Тексас се оказа втори - заявлението дойде от Мика Х.

В тексаската петиция пише:

"Както и преди, Съединените щати страдат от икономически трудности, предизвикани от невниманието на федералното правителство относно реформирането на вътрешните и външни разходи. Гражданите на САЩ страдат от въпиющи нарушения на правата им поради прилагането на NDAA, TSA и други актове. Като се има предвид, че Текса разполага с балансиран бюджет и представлява 15-та по размер икономика в света, практически може без проблеми да се отдели от федерацията, като по този начин защити правото на гражданите си на живот и отново да утвърди своите права и свободи в съответствие с истинските идеи и убеждения на нашите бащи-основатели, които от известно време не намират отклик във федералното правителство".

Петициите от граждани на другите щати също са доста кратки. В някои няма дори обяснения. Искаме да се отделим, да излезем, да получим независимост, да създадем собствено правителство - и точка по въпроса.

Майкъл И. от Луизиана, молейки за мирно напускане на САЩ, цитира Декларацията за независимост от 1776 г.:

"Когато нещата стигнат дотам, че един народ е принуден да скъса политическите връзки, свързващи го с друг народ, и да заеме самостоятелно и равно място сред държавите в света, на което има право по законите на природата и Твореца, уважителното отношение към мнението на човечеството изисква от него да разясни причините, тласнали го към такова отделяне...

... За осигуряване на тези права хората учредяват правителства, които черпят своите законни пълномощия от съгласието на управляваните. Ако някоя форма на управление стане губителна за тези цели, народът има право да я промени или премахне и да учреди ново управление".

За отделянето на Луизиана са подадени повече от 26 хиляди подписа. Тоест, въпросът и за този щат ще трябва скоро да влезе в дневния ред на Белия дом.

Алабама събра 16 хиляди подписа. Почти толкова - Джорджия. Само с няколко десетки гласа изостава Тенеси. Флорида всеки момент ще надхвърли 17 хиляди. Но числата се променят бързо...

Както се вижда от списъка на щатите, повечето "заявки" са подадени от електората на републиканеца Мит Ромни. Впрочем, северняците също се присъединяват - щатът Ню Йорк вече събра над 10 хиляди подписа.

За последен път американският "съюз" се е тресял толкова силно през 1861 г. - след избирането на Линкълн, който заради несъгласието на няколко щата, които не гласували за него (отмяната на робството била само формален повод), разпалил гражданска война в Америка. Тогава тези щати били Луизиана, Флорида, Мисисипи, Южна Каролина, Алабама, Джорджия. Те и сега са лидери в списъка на заявките за отделяне.

Според правилата на американското "електронно правителство", щом една заявка от гражданин получи 25 хиляди подписа в разстояние до 30 дни, администрацията на президента е длъжна да я разгледа, а после да я изпрати за отговор на изпълнителната власт. След това народът ще узнае официалния отговор, който задължително се публикува.

Между другото, рубриката "Ние, народът" е създадена в сайта на американското "електронно правителство" съвсем наскоро - през септември 2012 г. И американските наблюдатели с горчива ирония отбелязват, че да, ето, народът е "готов за действие".

В САЩ е широко разпространено мнението, че администрацията на Обама игнорира значителна част от населението и следва изключително собственото си виждане за насоките на държавната политика. Затова и сегашните искания за отделяне от САЩ са разбираема реакция на преизбирането на Барак Обама. И се стигна дотам в медиите да се появи изразът "Разединените американски щати".

Крис Джоузеф пише:

"По същество тези смелчаци молят Обама и федералното правителство да им вземат осигуровките за безработица, да отнемат на хиляди възрастни хора медицинските им застраховки, да ги лишат от защита чрез въоръжените сили на държавата, да прекратят финансирането за отстраняване последиците от тропическите урагани, да им вземат парите за ремонт на пътища и мостове и за всичко друго, което тези свободни мъже и жени използват всеки ден и не могат без него - но те са готови да пренебрегнат всичко това само, защото сегашният президент е черен".

Също така е популярна и петицията за повторно преброяване - много американци смятат, че по време на изборите е имало мошеничества. Тази петиция има вече 33 хиляди гласа.

"Стана съвсем очевидно - пише авторката на петицията Джейн У., - че на президентските избори през 2012 г. имаше измами. В един от избирателните окръзи само на щата Охайо президентът Обама получи 106 258 гласа при... 98 213 регистрирани избиратели. Дали е в човешките възможности да се получат 108% от гласовете?"

Правото на всеки щат да напусне САЩ се допуска от Конституцията. В ал. VІ се казва: "Нито едно положение на настоящата конституция не може да се тълкува в ущърб на претенции на съединените щати или на някой отделен щат". В поправка №10 е казано: "Пълномощия, които не са делегирани на съединените щати чрез настоящата конституция и не са забранени за отделните щати, остават съответно за щатите или народа". Но Върховния съд през 1869 г. неправомерно решава, че отношенията между американските щати ще се смятат за "неразторгваеми"и "окончателни". Доста по-късно, през 1940 г., Върховния съд по внушение на Рузвелт, решава, че е незаконно тълкуването на поправка №10, според което щатите имат право на самоотделяне, ако федералната власт нарушава Конституцията.

Сега думата има Обама. Два щата вече имат повече от 25 хиляди необходими подписа.

Но Обама не е от глупавите и предварително е взел някои мерки. Очевидно, американските алармисти имат право да вдигат тревога, защото тези мерки включват:

- Департаментът за вътрешна сигурност (DHS) закупи на едро около 1,6 милиона патрона, в това число за снайперски карабини, патрони "дум-дум" и боеприпаси за пробиване на стени; различно бойно снаряжение, специални средства, огнеупорни и бронирани будки за контролно-пропускателни пунктове;
- рязко нарасна броят на т. нар. "карантинни лагери" на територията на САЩ, които в момента са около 800. На територията на новите лагери са подготвени и акуратно подредени 500 хиляди пластмасови ковчези.

През 2011-2012 гг. Барак Обама прокара редица закони и програми:

- упълномощителен акт за националната отбрана (NDAA), който предава на военните делата и разпитите по вътрешните разследвания за тероризъм. Този акт позволява да се заобиколи надлежната юридическа процедура и всеки човек може да бъде задържан под стража за неопределено време. Необходимо е само голословно твърдение от страна на американското правителство, че въпросният човек е "терорист";

- програмата "Сдружения против тероризма" (кампания на ФБР и Министерството на правосъдието по привличане на служители от 25 отрасъла за шпиониране и доносничество относно техни колегии съграждани). Според тази програма доносниците биват вербувани в хотели, мотели, сред персонала на транспортните фирми, шофьорите, агентите по недвижими имоти, персонала в ателиета за татуиране, в интернет-кафета и т. н.;

- разпореждане за продоволствените ресурси. Този указ, приет на 16 март 2012 г., разшири властовите пълномощия на президента. Той получи възможност в който момент реши за необходимо, да вземе под свой контрол всички държавни източници на енергия, в това число нефта и природния газ, всички граждански превози и дори отново да въвежда всеобща военна служба както за военни, така и за граждански цели;

- в навечерието на изборите, на 31 окомври и 1 ноември, в Сан Диего (Калифорния) бяха проведени военни "контра-терористични" учения. В района Парадайз Пойнт Ресорт се втурнаха изкусно гримирани зомбита. Пълчища живи мъртъвци се опитваха да изядат всичко живо по пътя си, но храбрите "тюлени" заедно с други военнослужащи и полицаи, общо около 1 000 души, под ръководството на правителствени и местни чиновници отблъснаха двудневната атака. За да направят ученията максимално реалистични, беше имитиран "федерален инцидент". Върху 42 акра в Paradise Point Resort разгърнаха холивудски декори - включително цяло градче, типично за тези места, и дори "пиратски залив". Впрочем, сценарият на ученията е бил моделиран доста продължително време от военните, от корпорацията за сигурност HALO и ЦРУ в съавторство с американския Център по контрол и профилактика на заболяванията (CDC), който още миналата година съобщи, че гражданите на САЩ трябва да бъдат готови за масово нахлуване на опасни вредители. Президентът на охранителната корпорация HALO Баркър смята, че когато започне "зомби-апокалипсисът", той "ще има мащабите на федерален инцидент".

Интересно, за какъв ли "федерален инцидент" се е готвел през 2011-2012 гг. Барак Обама? Дали този "федерален инцидент" не настъпва сега с лавината от петиции за напускане на Щатите?

Впрочем, Калифорния също е в списъка с петициите за отделяне от САЩ. Засега подписите са малко - около 4 хиляди, но има още почти цял месец.

Вероятно администраторът и съдия Хед от Лабък Каунти не се е заблуждавал твърде много, говорейки за войски на ООН и бронетранспортьори, които може да се озоват до границите на Тексас.

След около месец ще стане известно решението на Белия дом относно петициите на Луизиана и Тексас. Вероятно в близките дни още десетина щата ще преодолеят 25-хилядната бариера в сайта на "електронното правителство".

През 1998 г. някои политолози правят прогноза, според която САЩ би трябвало през 2012 г. да се разпаднат на 6 части:

- Атлантическа зона (Вашингтон и Ню Йорк), която ще се присъедини към Европейския съюз;

- Тексас и съседните му щати ще образуват Тексаската република;

- Тихоокеанското крайбрежие (Калифорния) ще се окаже под протектората на Китай;

- Аляска вероятно ще се върне към Русия;

- северните и централните щати ще станат канадски;

- Хавайските острови ще останат "спорни територии", заради които, естествено, Китай и Япония ще започнат да си изясняват отношенията.

Изглежда политолозите са сбъркали годината, но не и прогнозата.

Патрик Бюканън дава на САЩ повече време - приблизително до 2025 г. Той предсказва и края на цялата Западна цивилизация - до края на ХХІ век.

Към възможното отделяне на щати трябва да се добавят и 2 други факта, трагични за Обама и Америка:

- държавният дълг на САЩ надхвърли 16 трилиона долара;

- Германия, Швейцария и Холандия, по примера на Венецуела, може да поискат от Америка да си им върне златото, което се пази (поне така се твърди) в подземията на Федералния резерв.

Като цяло, САЩ могат да повлекат в пропастта на икономическата и политическа криза половината свят, който е обвързан да купува и продава минерални суровини срещу петродолари. Разумните правителства на разумните страни вече правят крачки за предотвратяване на катастрофата: страните от БРИКС (Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка) смятат да използват в плащанията помежду си валутата на някоя от тях, Китай се договаря с Германия за пряка търговия в юани. А и по принцип: според международната система за плащания SWIFT, от 1 юли до 31 август 2012. световните платежи в юани са нараснали с 15,6%, а тези в долари са спаднали с 0,9%.

В същото време Китай и Русия стремително трупат златни запаси. Бързат да успеят преди краха на нефто-доларовата система...

Колкото до срока 21 декември 2012 г., когато бил изтичал 99-годишният срок за аренда на "печатната машина за банкноти" на Федералния резерв, което би могло да стане още една причина за "апокалипсиса" на САЩ и на целия свят, нека да се вслушаме в мнението на експертите...

Така например, професорът от катедрата по международни финанси на Московския държавен институт за международни отношения, докторът на икономическите науки Валентин Катасонов напомня, че в закона, който е бил приет в САЩ през 1913 г., пълномощията относно Федералния резерв се предоставят за срок от 20 години - до края на 1933 г. В документа не се говори за никакви 99 години. При това много официални източници съобщават, че Федералния резерв отдавна е получил безсрочни пълномощия за печатане на долари. Проблемът е само в това, че не винаги се определя точно моментът на прехода на системата към безсрочно арендуване на "печатницата". По този въпрос в Америка са приети около 200 законови акта, които са внасяли промени в закона за Федералния резерв от 1913 г.

Другият проблем е в това, че много страни държат своите валутни доларови резерви в държавни дългови ценни книжа на САЩ. Същият този Китай е вложил повече от 1,15 трилиона долара в облигации на Федералния резерв. И ако САЩ рухнат, загубите са неизбежни.

А що се отнася до световната търговия, на първо място суровинната, в случай на рухване на долара тя ще премине към друга валута. Въпросът е само към каква. Ако американците се сгромолясат, то някой друг непременно ще заеме тяхното място. Не става дума за "хегемон", а за нова ключова валута, срещу която ще продават нефт и саудитците, и катарците, и Русия, и Венецуела. И Иран, който все по-малко ще се вълнува от американските санкции.

Впрочем, няма нужда да се изпреварват събитията. И Барак Обама, и Бен Бернанке, пред които стои историческият пример на Лйнкълн, не ще се предадат без бой. Така или иначе, са купили мно-о-ого патрони и ковчези...

По материали от интернет

 

„Днес изпратихме ясно послание на „Хамас” и на другите терористични организации", заяви Бенамин Нетаняху

Израел е изпратил ясен сигнал на „Хамас” и е готов да разшири операцията си в Ивицата Газа в случай на необходимост.

Това заяви в сряда израелският премиер Бенямин Нетаняху по време на пресконференция, предаде АФП.

„Днес изпратихме ясно послание на „Хамас” и на другите терористични организации. Ако е необходимо, сме готови да разширим операцията”, заяви Нетаняху няколко часа след смъртта на военния лидер на палестинската групировка, която управлява Ивицата Газа.

По-рано през деня при израелски въздушен удар загина лидерът на военното крило на „Хамас”, Ахмед ал Джабари.

Кайро призова за незабавно спиране на огъня

Египетското външно министерство осъди днес поредицата от израелски удари в Ивицата Газа.

Припомняме ви, че при един от тях беше убит ръководителят на въоръженото крило на палестинското движение ХАМАС Ахмед ал Джабари. Кайро призова Израел незабавно да спре атаките, предаде Ройтерс. "Външният министър Мохамед Камел Амр осъди поредицата от въздушни удари, които Израел нанася в момента в ивицата Газа и които доведоха до убийството на Ахмед ал Джабари", заяви ведомството.

"Той призова Израел незабавно да спре своите удари в ивицата Газа", добави министерството.

Израелските атаки срещу Ивицата Газа предизвикаха множество реакции в арабския свят

"Палестинският посланик в Кайро Баракат ал Фара, който е и представител в Арабската лига, обяви, че по инструкции от президента Махмуд Абас палестинската държава е поискала извънредна среща на Арабската лига, за да се обсъди израелската офанзива срещу Ивицата Газа", уточнява египетската агенция.

Всички варианти са на масата, смята израелската армия

Армията на Израел е готова за сухопътни операции в Ивицата Газа.

„Всички варианти са на масата. Ако е необходимо, армията е готова да предприеме сухопътни операции”, се съобщава на официална страница на израелската армия в социалната мрежа, съобщава АФП

Това се посочва в изявление на групировката Бригадите на Езедин ал-Касам

Израел отвори вратата на ада. Ние ще продължим по пътя на съпротивата. Това се посочва в изявление на групировката Бригадите на Езедин ал-Касам – въоръженото крило на „Хамас”.

Изявлението, цитирано от АФП, дойде в отговор на днешните въздушни удари на Израел над Ивицата Газа, при които бе убит един от лидерите на „Хамас” – Ахмед ал Джабари.