ДВЕТЕ  МАНТРИ НА НОВИЯ ПРЕЗИДЕНТ НА БЪЛГАРИЯ

Обяснение за тези, които не знаят що е то „мантра”: това е хиндуистка, а по косно и будистка религиозна дума на санскрит и означава „средство на съзнанието”, най-често превеждана като „заклинание”. (Уикипедия).

В словото на г. Плевнелиев на пресконференцията, по случай изборната победа, най-често звучаха две словосъчетания: „модерна България” и „еврпопейско развитие”. Според мен, това са чиста проба „мантри”, а не понятия с конкретно съдържание.

Прилагателното „модерно” в повечето западноенропейски езици означава „ново”. Епохата след Средновековието в Европа се нарича “Temps moderne” и се превежда като „Новото нреме”. В българския език „ново” и „модерно”, макар и с близко смислово натоварване, не са синоними. Когато г. Президентът казва „модерна България”, сигурно си представя магистрали, бизнес центрове и тям подобни инфаструктурни обекти, т. е. една натруфена територия. Но, точното съдържание на това понятие е „буржоазна България”, т. е. страна, в която господстващ е капиталистическият обществен строй, - срамежливо назоваван „демокрация и пазарна икономика - който замени социализма,  колабирал и скоропостижно починал след 1989 г. Широко известно е, че откак съществува капитализмът като обществен строй, светът е разделен на развити и богати, и на слаборазвити и бедни държави. Последните е прието да се наричат „Пириферия”. След 1989 г България попадна в Периферията, доказателство за което са стандарта и качеството на живот на огромното мнозинство от българите. Като член на ЕС тя си остава бедна страна от неговата перифирия. И ще си остане такава докато властта е в ръцете на компрадорската буржоазия. Една власт, изразявяща интересите на националната буржоазия следователно и интересите на буржоазната нация, каквато не е властта на ГЕРБ, поне би се опитала да измъкне страната от положението й на периферия.

Нашата интелигенция е длъжник на народа, доколкото ограбването на националното богатство от чуждия капитал, с посредничеството на компрадорите, за нея е тема табу. Ако хората разбираха как чуждият капитал ежегодно присвоява  12-15 млрд. лева от националното ни богатство, процентът на гласувалите за ГЕРБ и г. Плевнелиев надали щеще да надхвълби 5-6, защото той и патронът му ББ са типични компрадори. Икономическият живот на една нация е може би най-трудният обект на човешкото познание. По този повод Хенри Форд отбелязва:

„Достатъчно е, че народът не разбира нашите банкова и парична система. Защото ако ги разбираше, предполагам, че още преди изгрев слънце щеше да избухне революция.”

Признаците на империалистическата политика на ограбване на страните от Периферията, с задължителното посредничество на местната компрадорска буржуазия, са твърде много. Тук ще спомена само накои от най-важните:

-          господството, именно господството, а не  просто присъствието на чуждестранная капитал над националната икономика. Това са любимите на властниците „стратегически инвенститори”.

-          Осигуряване на блогоприятна бизнессреда за чуждия капитал с финансова стабилност, поддържана чрез мизерията на трудещите се.

-          Приоритетно развитие на инфаструктурата и най-вече на пътищата и съобщенията. Това е нещо с което винаги е започвала колониалната експанзия на метрополиите.

-          Деиндустриализацията на страната, прикривана обикновено с идеологеми като „постиндестриално общество” и др. под.

-          Първоначално сриване на националното многоотраслово селско стопанство с последващата му латифундизация.

-          Варварско отношение към науката, научните изследвания и образованието. Спомнете си за “феодалните старци от БАН” на министър Дянков

-          Съзнателна замяна на изконната българска душевност с т. нар. „масова култура” на метрополиите.                                                      

Любезният читател вероятно би могъл, в коментарите си, да добави още съществени признаци.

            Другата мантра – „европейското развитие” - си остава безсмислица, ако не се уточни смисълът на прилагателното „европейско”. Хиляди неща могат да бъдат назовани като европейски, но тук става дума за социално-икономическата ориентация на Съюз от европейски държави, по-точното определение но която е „капиталистическа”. Един ден – и той не е далеч - ЕС ще се превърне в Европейски социалистически съюз  и тогава развитието логично ще се определи като социалистическо, а „европеско” ще е прилагателно за обозначаване географската принадлежност на бъдещия ЕСС.

            Резултатите от изборите за президент показват съвсем убедително, че осъзнато ориентираните и желаещи европейско капиталистическо развитие на България не са повече от една четвърт от гражданите й. Останалите три четвърти все по-ясно исъзнават ще осъзнават, че капиталистическото развитие, особенно в неговия компрадорски въриант, и независимо от тава дали ще бъде европейско, американско или азиатско, не отговаря на жизнените им интереси.

октомври 2011 г.

В него има и специална - поверителна част, за която малцина знаят. Това е разделът за "цената на прехода". Ето какво представлява тя: Труд" от 9 декември 2000 г. публикува коментара на Георги Тамбуев за програмата Ран-Ът, в съгласие с която започва българският Мирен преход към гробищата:

"Чета я и косите ми настръхват. Все едно чета Откровението на Йоан или предсказанията на Ностарадамус за Апокалипсиса... Очаква се невиждан глад. Българинът все по-трудно ще се изхранва. На пазара ще се появят всякакви ментета. Най-уязвимата част от населението - децата и възрастните ще получават тежки хипотрофични увреждания от системното недояждане. Непрекъснато ще се увеличава дистанцията между цените на стоките и заплатите… покупателната способност на населението неспирно ще спада и ще стигнем нивото, нужно само за биологично оцеляване. Ще се появи безработица. Предвижда се нивото й да достигне около един милион. Най-квалифицираните млади българи ще напуснат страната. Ще възкръснат отдавна погребани болести… Всички тези "благини" могат да породят силни обществени сътресения. Затова трябва да се въвеждат постепенно, като се държи непрекъснато сметка за прага на издръжливостта на народа. Мизерия, глад, болести, нищета - това прокобва поверителната част от плана Ран - Ът. Да работиш за осъществяването на този план, значи да станеш палач на собствения си народ. Признавам, че ако ме блъснеше кола, нямаше да ме разтърси така, както ужасяващата картина на Прехода. Американските специалисти и българските експерти ни казват в очите какво ни чака."

Резултатите

От 1990 г. та до днес, жертвите на плана “Ран-Ът” се изчисляват на малко повече от един милион души. Тези хора или са измрели, или са се изселили от държавата български граждани.
Резултатите се наричат винетки, здравни осигуровки, въвеждането на различни и нови видове данъци и такси, непрекъснатото покачване на цените на най-важните консумативи - ток, вода, и отопление. 

Излиза, че на българския управленски елит му се плаща за прилагането на една геноцидна схема за изтребление на населението на държавата по икономически път. 

Някои от 29-членния български екип, взел участие в подготвянето на плана “Ран-Ът”, вече получиха своите награди. Те се превърнаха във водещи фигури в обществения живот.

През 2003 г. Симеон Сакскобургготски, имаше среща с Ричард Ран - единия от двамата бащи на програмата. Същата година беше премахнато взаимно-спомагателното здравно осигуряване, при което работещия съпруг осигурява безработния. В резултат днес около 1 200 000 български граждани са с прекъснати здравни права. 

Какво ще се случи след оптималната реализация на програмата “Ран-Ът”?

Благата в държавата ще запазят постоянното си ниво, но ще се разпределят между по-малко хора и делът на всеки един ще е по-голям. По този начин ще дойде и прословутото повишаване на жизнения стандарт. То ще е за сметка на изключеното от “системата” консумиращо население.