Емил Моллов, председател на "Дружба Родина" във Велинград: Етносът не може да се идентифицира с религията   Събота, 6 Ноември 2010г.



















Автор: Димитър В. Аврамов

       

• 

- Господин Моллов, неотдавна във Велинград бе чествана 70- годишнината от създаването на "Дружба Родина" в Чепинското корито. Разкажете каква дейност развива тя, какви са целите й.
-Клон на дружба "Родина" в Чепинско е учреден на 1 април 1940 година в с.Корово /днешно Драгиново/, като в управителния съвет влизат Мустафа /Маню/ Шарков - председател, Мехмед Перчинков - подпредседател, Борис Кутрянски - касиер и Герасим Попов - секретар.
На 1 ноември 2009 г. в аулата на СУ "Св. Климент Охридски" "Дружба Родина" бе възстановена, а с решение № 1 от 5 януари 2010 г. на Софийски градски съд е вписана в специалния регистър на юридическите лица с нестопанска цел. Основното, което правим, е културно-просветна дейност в защита на българския произход на мюсюлманите в района и срещу измамния модел етносът да се идентифицира с религията.
Още през 2003 г. краеведите и настоящи родинци Георги Пашов и Костадин Ушев издадоха книгата "Борци и мъченици за българщината" с изследвания и спомени за основателите на дружба "Родина" в Чепинско - Мустафа Шарков и Герасим Попов. А с решение на Общинския съвет във Велинград от 28.10.2004 г. един от площадите в централната част носи името на Шарков. Във връзка с 95-годишнината от рождението му през юни 2007 година в тукашния исторически музей се проведоха четения, а докладите са публикувани през октомври 2010 г. в поредицата "Цепина" - със съдействието на общината. При възстановяването на патриотичната организация във Велинград /април 2010 г./ при голям обществен интерес бе представена и книгата "Дружба "Родина" в Чепинско" с автори Георги Пашов и Костадин Ушев.
-Вие бяхте сред организаторите на онова великолепно тържество по повод Деня на будителите в село Драгиново - родно място на големия родолюбец, някогашния районен мюфтия и родинец Мустафа Шарков.Той, както и неговият достоен сподвижник- Герасим Попов, бяха обявени от Общинския съвет за почетни граждани на Велинград - посмъртно. Не мислите ли, че това е своеобразен знак за пробуждане на помаците и връщането им към техния български родов корен?
- Да, наистина това бе прекрасно тържество, съпроводено с изпълнения на голямата българска певица Валя Балканска и на ансамбъла за народни песни и танци начело с Грета Кадьова. То бе организирано съвместно с местното читалище и гимназията, които носят името на един също голям родолюбец -Методи Драгинов. Така отбелязахме по достойнство Денят на народните будители и в частност паметта на Мустафа Шарков и Герасим Попов. Препълнената предимно с млади хора зала, уважението към националния химн и аплодисментите при изпълненията /включително и песните на Добри Чинтулов/ ни дават надежда, че това наистина е знак в посока на национално самоосъзнаване.
- След промените през 1989 година у нас в Родопите се наблюдават опасни за сигурността на държавата процеси. Враждебни наши и чужди сили хвърлят огромни усилия /и пари/, за да откъснат българомохамеданите от родовия им корен и да ги турцизират. Същото се случва и във Велинградско. Как ще коментирате всичко това и каква е ролята на "Дружба Родина" за блокирането на тези процеси?
-Всеки има правото на религиозна свобода, но е недопустимо да се поставя равенство между религиозна и национална принадлежност. След 1989 г. в Родопите настъпи икономически упадък, който засегна може би най-много българомохамеданите. А това води до създаване на една аморфна, нискообразована маса, лесно манипулируема в религиозен и в политически аспект. Това показаха и резултатите от преброяването на населението през 2001 година, защото когато държавата абдикира от тези райони, на нейно място се настаняват враждебни, антибългарски сили. Може да се каже, че почти сто процента от хората тук не знаят турски език, но при преброяването някои от тях го посочиха като "майчин" и не без натиск отвън се "самоопределиха" за турци, само защото изповядват исляма. Това обедняло и нискообразовано население може просто да бъде купено. През март следващата година има ново преброяване и се страхувам, че нещата ще се повторят, може би по-лошо. Тук е мястото на "Дружба Родина" като патриотична културно-просветна организация - да работи активно за блокиране на тези процеси. А за това е нужно да се осигури стабилно образование, културно обогатяване и икономическа стабилност на тези райони.
- Смятате ли, че учебните програми, по които се обучават вашите ученици, ги възпитават в дух на родолюбие, или осакатяват познанията им за трагичната в много отношения история на Родопите?
-В годините на прехода както българското училище, така и семейството са длъжници в това отношение. В учебните програми е застъпена подробно историята на България и смятам, че учителите добре поднасят учебния материал. Проблемът на образователната ни система е в мотивацията за учене у самите ученици и липсата на ценности. Възпитанието на децата е умението да се постигне баланс между свободата и дисциплината.
- В СОУ "Васил Левски" несъмнено има деца от християнски и мюсюлмански семейства. Какви са техните взаимоотношения, забелязвате ли някаква дистанция между тях?
-На пръв поглед нищо не различава учениците, но когато се спомене религиозната принадлежност, при някои ученици от мюсюлмански семейства видимо се наблюдава притеснение, те се затварят, а някои от тях не са убедени и в националната си принадлежност. Това явно се дължи на вкоренения измамен модел на равенство между религиозна и национална принадлежност. Иначе взаимоотношенията между учениците са съвсем нормални, живеят и се веселят заедно, помагат си и не съм забелязал някаква дистанция, предизвикана на религиозна основа.
- Икономическата и финансовата криза не подмина и образованието. Как се справяте в подобна обстановка?
-СОУ "Васил Левски" е едно от водещите училища на Пазарджишка област по отношение качеството на провеждане на учебно-възпитателния процес, организацията на работа и материалната база. В момента тук се обучават 607 ученици и при системата на делегирани бюджети се формира бюджет, който ни гарантира нормално функциониране. Работим и по проекти, финансирани от различни организации, което допринася за подобряване на образователния процес и на условията за провеждането му. В последните няколко години наши ученици представиха свои постижения, а по същество - и България, на различни форуми в Австрия, Португалия, Англия, Турция, Сърбия, Италия, като резултатите им ни дават повод да се гордеем с тях и с постигнатото при съвместните ни усилия.   Вестник "Атака"      

 Източник: News.ZaPernik.com / 06.11.2010



Днес се навършват 125 години от боя при Брезник на 6 ноември 1885 г. .

Преди 125 години Сръбско-Българската война е в разгара си. България защитава Съединението между Княжество България и Източна Румелия извършено на 6 септември 1885г. Главното сражение при Сливница е започнало предния ден на 5 ноември, но Българската армия все още събира частите си, защото е била разположена на турската граница, откъдето се е очаквало нападение. Изхода на войната е зависел от това дали българските полкове ще дойдат навреме при Сливница, затова всяко забавяне на противника е било от изключителна важност.

На 5 ноември в Радомир е формиран Радомирският (наричан още Брезнишки) отряд. Главното командване на Българската армия назначава за негов командир капитан Стефан Иванов Кисов, тогавашен началник на 2-ри пеши Струмски полк. Задачата на този отряд е да охранява шосето София-Радомир и да се грижи за укрепената предварително Батановска позиция. След като става ясно, че главното сражение ще се състои при Сливница отрядът на капитан Кисов получава заповед да атакува Моравската сръбска дивизия разположила се при Брезник и по всеки възможен начин да отклони придвижването и към Сливница. Уморени от предишните сражения българските войници и опълченци се отправят за Брезник късно след обяд при усложнена военна обстановка и тежки атмосферни условия - вали дъжд и сняг и войниците се шегуват, че "Бог трябва да е сърбин, щом трябва да газят в кал и вода до колене".

В нощта срещу 6 ноември на път за Брезник отрядът е в селата Ярджиловци и Сопица. Съотношението на силите е 4:1 в полза на неприятеля. Сутринта на 6 ноември, на бивака пристига Радомирската опълченска дружина, командвана от поручик Тодор Митов, и Доброволческата чета, командвана от отец К. Георгиев, заместник на Дядо Ильо. В този момент към тях се присъединяват още 30 конници - доброволци от Радомир, въоръжени с пушки, ятагани и револвери. Техен водач е видният радомирски гражданин народният представител Ненко Хранов.

Капитан Кисов е взел от Радомир телеграфен апарат и телеграфист и така успява да поддържа връзка с щаба в София. Първоначално заповедта на началник-щаба Рачо Петров да настъпва внимателно, но още към 9.30 часа получава заповед да настъпва енергично, а веднага след това нова заповед, чийто текст си заслужава да се цитира:
"Заемете Брезник и удържайте неприятеля, во что би не стало . Ако неприятелят е заминал за Сливница, нападайте го в тила, за да го задържите. Употребете всичките си сили и средства. От вашите удържания зависи съдбата на Сливнишката позиция и армията. Можем да загубим един отряд, но да спасим армията и Отечеството"
Войниците и офицерите разбират каква саможертва се изисква от тях. В този момент при Сливница нашите войски все още не са готови да посрещнат атаката на обединените три сръбски дивизии. В очерталата се сложна ситуация за България се разчита изключително на бойния дух на войниците от отряда на капитан Кисов.

На 6 ноември сутринта командира на Моравската сръбска дивизия получава заповед да остави един батальон в Брезник и да се отправи веднага за Сливница. Изтеглянето на сърбите започва по обяд, като челото на колоната им е на превала за Сливница, а опашката на километър от Брезник.

Точно тогава отрядът на капитан Кисов заема южната страна на хълма Бърдото край Брезник и атакува противника. Участници в този бой свидетелстват, че капитан Кисов произнася кратка реч и прочита последната телеграма пред дружинните командири и офицерите от отряда. Той предупреждава, че срещу техния малочислен и слабо въоръжен отряд врагът противопоставя цяла дивизия с кавалерия и артилерия. Кисов подчертава, че вярва в бойците, от които зависят битката и изходът на войната и най-вече съдбата на Съединението. И клетвено завършва словото си с думите:
"Тази жертва ние трябва да дадем, па макар и костите си да сложим на бойното поле".

Забелязала пристигането на Радомирския отряд на капитан Кисов, Сръбската дивизия, изтеглена вече в походно положение към Сливница, се обръща назад, построява се в боен ред и контратакува отряда, като боят се разгръща на хълма Бърдото за височините Свети Никола и Света Троица. Офицерът Л. Нишков си спомня: "Всички мислехме да изпълним буквално заповедта, дадена ни преди боя, т.е. да се хвърлим върху неприятеля "в щик", та ако ще би всички да погинем". В същия дух пише и дружинният командир капитан Стоян Филипов: "На всеки от нас - офицери и войници, беше внушено, че отиваме жертва за спасяването на Отечеството, та малко се влагаше разум в действията. Да стигнем неприятеля, затова се мислеше. И задачата беше такава. Стигнете и завържете бой, колкото и да са неравни силите".
Според капитан Кисов боят край Брезник продължава три часа. Очертава се надмощие на противника. Когато сърбите обхващат фланговете, капитан Кисов дава заповед за отстъпление. Участвалите в боя офицери от Струмския полк - поручик Димитър Бошнаков и капитан Йосиф Ангелов, свидетелстват, че въпреки силния огън на неприятеля отстъплението е извършено в пълен боен ред. Отдалечават се на няколко километра, за да излязат от обсега на противниковата стрелба. Поручик Л. Нишков пише, че отстъплението е било "образцово", а не паническо - както твърди ротмистър Бендерев. "И може би това накара сърбите да мислят, че ги мамим към някоя засада". Отчита се, че това е повлияло на Сръбската дивизия при преследването на отстъпващите българи.

Самият командир правилно оценява историческата роля на тази битка и още навремето заявява: "Отрядът отстъпи, но задържа цялата дивизия на полковник Топалович при Брезник чак до обяд на другия ден".

Така основната задача - да се отклони и задържи непри¬ятелят, е блестящо изпълнена. Настъплението на Моравска¬та дивизия е спряно и забавено с един решителен за изхода на войната ден, решителен и за блестящата военна защита на каузата на Съединението. Видният военен командир ге¬нерал Иван Фичев пише, че с действията си край Брезник през този ден отрядът дава възможност на Западния корпус да укрепи левия фланг и да осуети намеренията на врага да обходи лявото крило на позицията в Сливница.

В резултат на подвига на тази част обстановката на Сливница коренно се променя. В този ден прииждащите от турската граница български военни части успяват да се съсредоточат и да стабилизират позицията. Фатално за противника се оказва закъснението на Моравската дивизия. Впоследствие сръбските дивизии са разбити и отхвърлени далеч от бойното поле. Пътят за постигане на историческата българска победа е открит.

Цената на този успех е много висока. На 6 ноември 1885 г. на бойното поле край Брезник загиват 99 души, ранени са над 100 бойци, а изчезналите са 116. Загубите на сърбите са само 3 убити и 13 ранени, но последствията тежки - загуба на сражението при Сливница.

Само два дни след боя край Брезник, на 8 ноември 1885 г., началник-щабът на БА капитан Рачо Петров признава пред Кисов историческата съдбоносна роля на този храбър отряд за изхода на войната в буквалния смисъл.

На 10 ноември 1885 г. лично министър-председателят на България Петко Каравелов поздравява капитан Стефан Кисов и му изказва признателността на правителството за извършения подвиг от командвания от него отряд в боя край Брезник за спасяването на София и България.

Пламен Борисов




http://news.zapernik.com/204676.html