ИНТЕРВЮ НА НИКОЛА ГРИГОРОВ ЗА ВЕСТНИК „ВЯРА”, 15.10.2010 г.

1. Защо спира тв седянката „Сите българи заедно”?

Защото Нова българска телевизия реши едностранно да промени в наш ущърб икономическите условия, по които досега работихме, въпреки че не спази своите ангажименти да въведе в експлоатация новото студио в уговореното време. И това бяхме готови да приемем, даже предложихме конкретни идеи, но до 23 септември телевизията нямаше яснота и не даваше никакви конкретни срокове за изготвяне на новите декори и пускане в действие на новото студио, откъдето предаването да се излъчва на живо. Поради това решихме, че не можем да губим в бездействие повече време, че не можем да продължим сътрудничеството, и на 23 септември лично уведомих управителя г-н Любомир Караджов, че прекратяваме досега действащия договор между нас. Последната година определено може да се каже, че беше кошмарна за нас относно условията за излъчване, и прекратяването на договора беше спиране на една почти годишна агония. Още повече че освен с по-лошите икономически условия, трябваше отсега нататък да се съобразяваме и с нови политически пристрастия, препоръки и напътствия, което пък винаги е било в противоречие с нашите принципи за обективност и точност в отразяването на политическата действителност.

2. Трудно ли се отстоява историческата истина днес в България?
У нас изключително трудно се отстоява историческата истина поради следните причини:
1.    Българската историческа истина пречи на нашите врагове, защото разкрива техните коварни замисли и антибългарските им действия. А слугите на някои наши врагове много често контролират и управляват развитието на историческата наука у нас и я насочват съзнателно в съвсем погрешна, подчертано антибългарска посока.
2.    Българската история е една от най-фалшифицираните в света, особено в частта си за отношението ни със Русия, Сърбия, Гърция и Румъния и относно тяхната роля и съгласувана дейност по денационализацията и унищожаването на българския народ на Балканския полуостров.
3.    Защото българският народ е нарочен за унищожаване от съседните страни, които и днес изпълняват тази своя програма, и всяка историческа истина разваля или пречи на коварните им планове. В потвърждение на това ще споменем факта, че само българите в съседните страни нямат нормални човешки права като отделна народност и са подложени на тормоз и гонения само защото са българи.
4.    Защото в България няма нито една истинска българска партия. Доказателство – единодушното гласуване в парламента през 2008 г. срещу българския език и липсата на каквато и да е реакция от някоя партия.
5.    Защото българските историци са поставени в унизително икономическо положение и казването на историческата истина почти винаги утежнява тяхното битие.
6.    Защото много исторически документи се крият и унищожават целенасочено, за да не покажат истинския лик на някои „славянски народи”. Най-ярък пример в това отношение е унищожаването от комунисти-сърбомани след 9 септември 1944 г. на хиляди исторически и патриотични книги, включени в т.нар. „Списък на фашистката литература”.
7.    Защото казването на историческата истина ще развали ореола на някои страни като наши „братя славяни”, „покровители” и „доброжелатели”, „спасители”, „освободители” и т.н.
8.    Защото много историци се плашат да не разсърдят нашите комшии, откъдето чат-пат изкарват по някой лев по различни програми за сътрудничество или някакво участие.
9.    Защото все още в нас виреят и се налагат чрез гьобелска пропаганда тези за големите заслуги към българския род на „славянството” и на източното православие, вместо да се борим и да налагаме българското единство и българското независимо православие, както по време на Възраждането.
10.    Защото повечето български учени, казващи истината, трудно могат да си намерят подходяща работа, почти винаги ги държат в изолация, а не всеки може да понесе такива житейски изпитания.
11.    Защото нашата историческа наука все още не се е освободила от някои комунистически и чуждоугодни фалшификации, особено такива, касаещи националноосвободителните борби на българите в Тракия, Добруджа, Западните покрайнини и Македония и войните за национално обединение през 1912-1913 и 1915-1918 г.

3. Може ли вероучението да бъде ключ срещу масовия атеизъм?
Най-напред бих казал, че българинът вярва в Бог, но в повечето случаи не вярва на божиите служители, които с действията си показват, че въобще не се интересуват от божиите повели и хич не се ръководят от тях в своите дела. Особено когато се касае да се защити българската кауза от посегателствата на гръцки, сръбски и румънски, уж православни, унищожители на българския народ. (Например в нашата история най-големи поражения върху българския народ, върху неговата култура, върху неговата книжовност, върху неговото право на съществуване са нанесли гръцкото и сръбското православие, пред които турското робство изглежда като детска забавачница.)
А вероучението в училищата въобще не може да бъде ключ срещу атеизма при сегашното състояние на българската църква, която най-първо следва да покаже, че е българска, че милее за българското и да започне да се бори срещу денационализацията на българите в съседните страни в противоречие на божиите писания.
В училище следва да се изучава история на религиите, училищата следва да сплотяват децата, а не да ги делят в угода на този или онзи. Училищата не трябва да вършат работата на духовниците да възпитават в религиозност, а поповете да прибират парсата и да демонстрират охолство с часовници за по 20 000 евро, с луксозни коли за по 100-200 хил. лв. и с живот, достоен за крале и императори. Нека си спомним как са проповядвали първоапостолите и най-големите светци – с голяма мъдрост, безвъзмездна и безкористна помощ, човеколюбие, скромност, големи лишения и главно с личен пример по спазването на Христовите закони. Защото по-близо до Бога е този, който е по-близо до хората, до техните неволи, мъки и премеждия. Не може един днешен висш български духовник с часовник, обсипан със злато и диаманти, возещ се в няколко суперскъпи автомобила, да проповядва и да ни учи, че ако имаме две ризи, едната да я дадем на нуждаещите се, защото възниква веднага въпросът: Ами той защо не го прави това? Само личен пример! И религията – вън от училищата! Тук много е важно да се отбележи, че обикновено за изучаването на религия в училищата настояват най-много почти винаги най-кьопавите политици и духовници, които никога не са блестели с лични добродетели и примери и които винаги са били известни като проводници на чуждо антибългарско влияние.

4. Независима ли е българската църква и какво е нейното състояние днес?
Българската църква ще кажем, че е независима (самостоятелна), когато започне да бъде първо българска национална църква и когато започне навсякъде и със всички сили и средства да защитава най-напред и преди всичко българските национални интереси, както го правят и както винаги са го правили например гръцката и сръбската църква.
Състоянието й днес не е на необходимото ниво и от това страда целият български народ, защото тя трябва да бъде водач и учител на българите в борбата за опазването им от посегателствата на чуждите пропаганди.
Напоследък например аз лично не съм чул, нито видял нашата църква да защити интересите на поробените българи в съседните страни. Къде са сега последователите на митрополит Методи Кусев, за да се борят за душата на всеки българин, независимо от това къде се намира той. Вместо това наши църковни деятели стават проводници на гръцката пропаганда. Например в Троянския манастир, най-големия в Северна България, вече е пълно с гръцки икони с гръцки надписи. А в Неврокопската митрополия, в нашите манастири и църкви, освен че се заменят българските икони с гръцки и с гръцки надписи, вече има и случаи да се служи и на гръцки език. Това, ако се беше случило по време на Възраждането, този, който се опита да служи на гръцки език, щеше да бъде изхвърлен като мръсно коте от църквата. А да сте чули и видели в гръцки църкви и манастири да се слагат български икони с български надписи? Няма и да видите! Защото в Гърция българският език е анатемосан от гръцката църква. Тук имам един въпрос – докога в българските църкви все още ще се употребява език, който е различен от разговорния и книжовния български език? Та нали Божието слово следва по най-бързия и най-разбираем начин да стига до сърцата на хората.

5. Какво става с килията на Паисий и каква беше реакцията на българската държава?
Миналата година г-н Румен Жерев публикува във в. „Стандарт” от 11.02.2009 г. своите впечатления от посещението си в Хилендарския манастир. Там той вижда с очите си, че е блокиран достъпът до килията на Паисий, а самата килия е зазидана. За тази вандалщина, за това нечувано кощунство, за това престъпление на църковните и светските закони срещу българския род и неговата история никой у нас не реагира дори и с една дума. Нито Министерският съвет, нито външният, нито културният министър, нито българската църква, нито пък другарката Бокова, шеф на ЮНЕСКО. За политиците да не говорим – всичките мълчат като пънове, начело с псевдопатриотичната семейна фирма „Атака”. Сакън да не си развалят достлука със Сърбия и с Гърция. Мълчат като пукали и 140-те интелектуалци, дето реваха сърцераздирателно до Бога за сърбите в Косово. Ето още един факт, който подчертава ярко, че нашата църква и част от българската интелигенция тотално са се откъснали от българските си корени. И тук му е мястото да попитаме: Това зазиждане по кой закон на източното православие е направено? Къде са сега водачите на другите православни църкви, които винаги говорят за братство и за обединение, да реагират на това нечувано богохулство и варварство? На това ли православие ще учим децата в училище? Как ще обясняват духовните преподаватели това действие на сръбските, уж православни, църковни водачи, с които в името на православието трябва да живеем в братство и разбирателство? Как ще бъде обяснена на децата например денационализаторската и антибългарската дейност на гръцката и сръбската православна църква?

6. Има ли поле за вредна чужда пропаганда у нас и какви са заплахите в контекста на европейска България?
В момента България е разграден двор за чуждите пропаганди, те вилнеят свободно у нас, даже в много случаи активно подпомагани от някои държавни институции и партийни активисти.
1.    Българският ефир е залят от чужди радиостанции, някои от тях даже пропагандират директно антибългарски тези.
2.    У нас действа със свой печатан орган нерегистрираната сръбска антибългарска партия „ОМО Илинден”, която основава своята дейност на лъжливите тези за наличие на македонска нация и с ясната цел за унищожаване на българския народ във Вардарска, Егейска и Пиринска Македония.
3.    На Нова година в центъра на София пя сърбинът Горан Брегович, което си е директно национално предателство и нагла сръбска пропаганда. Да сте чули сърбите да са поканили българин на Нова година да пее в Белград, Атина или Скопие?
4.    За новия „Златен Орфей” се писа, че ще го открива Лепа Брена! Защо! Чия е тази идиотска идея? Кой измисли тази простотия и това национално предателство? Толкова ли нямаше наши изпълнители, на които всички българи ще се радват от сърце, които са прославяли и ще прославят отново България! Тук отново замисълът е пак да се прави сръбска пропаганда. Интересно е кой е дал тази идея и защо този идеолог не излезе открито и да заяви мотивите си за такова откриване.
5.    Всички политически сили през 2008 г. направиха слугински опит да премахнат българския език като задължителен в училищата, която низост бе продължение на просръбските езикови реформи, направени у нас от БЗНС през 1922 г. и от БКП веднага след 9 септември 1944 г.
А всичко, посочено по-горе, се прави със следните цели:
1.    Денационализация на българите
2.    Забрава на поробените българи в Гърция, Сърбия, Румъния и концлагера Македония
3.    Налагане на чужди култури и ограбване на българската, която в повечето области е на светлинни години по-хубава и напредничава например от сръбската. Защото ние, българите, никога не сме употребявали насилие върху другите националности – да им забраняваме езика, да им унищожаваме паметниците на културата и да изгаряме книгите им.

7. Как „разчиташ” идеята за референдум за приемането на Турция в Европейския съюз?
Като активно мероприятие и провокация под влияние на чужди сили в нов отчаян опит за насъскване на българи срещу турци, на християни срещу мюсюлмани, като услуга на враговете ни, които желаят да видят как се изтребваме ние самите. Нашите врагове беснеят, когато има мир у нас, когато виждат, че живеем задружно, независимо от народността, и дават мило и драго да изпълнят максимата „Разделяй и владей!”. И затова си търсят и намират слуги, които знаят, че най-лесно могат да изкарат пари от национално предателство и които изпълняват поръченията им за всяване на вражди в България.
Тук много важен аргумент в тази посока е фактът, че въпросът за приемането на Турция в Европейския съюз днес не е актуален. Турция има още много хляб да изяде, за да се доближи до ЕС, особено като се знае, че в Европа някои държави с решаващ глас въобще не я харесват.
Организаторите на подписката за референдум пък следва да бъдат подведени под съдебна отговорност да създаване на документи с невярно съдържание и за подвеждането с лъжи на хората да се подписват. Явно идеята им е да експлоатират надеждите на тракийските бежанци за някакво възмездие. Затова цитират Ангорския договор, като казват, че съгласно неговите клаузи Турция ни дължи 20 милиарда долара. Тази идиотска лъжа даде възможност на г-н Ердоган да се подиграе с нашите историци, журналисти, изобщо с България, като съвсем точно цитира Ангорския договор, който договор организаторите на подписката, за съжаление, явно не искат да четат. Но целта на тази гьобелска пропаганда е да се настроят българите, за да се подпишат да се проведе референдумът и който референдум пък да активизира електората на ДПС – разделяй и владей! И още нещо, да се всява омраза между турци и българи у нас. Тук е много интересно да се знае кой финансира тази операция и какво е обещано при евентуален успех на организаторите.
Иначе не може да се обясни тази тяхна настървеност, всеотдайност и отчаяна борба за успех на всяка цена. Интересно е, че същите въобще не се сетиха да организират подписка срещу зазиждането на килията на Паисий. Това пък навежда на мисълта, че сърби, гърци и техните покровители имат пръст в насъскването у нас на българи срещу турци, на християни срещу мюсюлмани.
Организаторите на подписката досега не са изпратили нито едно писмо до съответните институции за геноцида срещу българите в Гърция, Румъния, Сърбия, БЮРМ и Украйна. А за организиране на подписка за защита на тези поробени над 3 милиона българи въобще не искат и да помислят. Кое е по-важно – да се освободят поробените българи сега или евентуалното влизане на Турция в Европейски съюз след 10 години? Разбира се, за организаторите явно е много по-изгодно да се направи подписката срещу влизането на Турция в Европейския съюз. Но това в никакъв случай не е националноотговорна позиция.
Както винаги, в тази антибългарска дандания се включи активно с познатите крясъци и изцепки семейната фирма – партия „Атака”, и се опита да спечели някакви дивиденти. Партийният вестник „Атака” от 14.10.2010 г. на стр. 3 публикува отново една абсолютно идиотска лъжа: „Сидеров поясни, че очаква подкрепата от 800 000 българи, наследници на тракийските бежанци, на които Турция съгласно Ангорския договор от 1925 г. дължи 10 милиарда долара.” Специално за г-н Сидеров обявяваме награда от 1 милион долара, ако покаже къде точно в Ангорския договор е записана горепосочената сума. Наградата ще му я връчим публично в Народното събрание в присъствието на всички медии, за да подчертаем неговата „задълбочено фотографска” историческа подготовка.

8. Адекватна ли е регионалната политика на сегашното правителство относно Македония и Сърбия?
Нито едно наше правителство не е водило адекватна политика спрямо варварите, управляващи концлагера Македония, и спрямо българомразката Сърбия, която денонощно ни копае гроба. Затова сега в тези две държави се провежда с всички сили и средства денационализация само на българите, само на българите там не се зачитат елементарните човешки права. Ако имахме нормални български правителства, въпросът за правата на българите в Сърбия и БЮРМ щеше да бъде всеки ден в дневния ред на ООН и в ЕС до неговото окончателно решаване, а сръбският посланик щеше да виси на Калотина като драна лисица и да чака с надежда, белким президентът на България благоволи да го приеме да си връчи акредитивните писма.

9. Какви са изводите от кампанията „Да спасим Спаска Митровска”?
Че не умеем, че не можем да защитаваме ефективно поробените ни сънародници в съседните страни, че нямаме националноотговорна политика, че нямаме истинска българска патриотична партия, че нашата интелигенция сякаш все още не е осъзнала историческата си роля на просветител и водач на народа в борбата му за човешки права, че българската църква тотално е абдикирала от отговорността си за опазване на българския род.
Случаят със Спаска Митрова също така нагледно ни показа как една псевдопатриотична, доказано сърбоманска партия иска да използва всеки възможен случай за маскировка и за заблуда на населението. И най-главното, че при такива случаи още не сме се научили да бъдем единни и решителни до успешния завършек.

10. Защо българинът продължава да вярва в исторически митове и заблуди?
Защото такива митове продължават да му се натрапват, понякога даже и от много известни български учени. Такъв пример е митът за 200  000 загинали руски войници по време на Руско-турската война от 1977-1978 г., който мит все още не е развенчан в учебниците, където никой не ще или не смее да каже истината, че всъщност загиналите са 22 391 души. И още нещо, в учебниците не се казва нищо за голямата трагедия на българите по време на Руско-турската война, когато загиват над 30 000 мирни жители.
Такива са и митовете за славянството, за братството между сърби и българи, за православното единство и добросъседство между сърби, гърци и българи и т.н. Все още тези идеологически и чуждоугодни митове не само че не са разбити от нашите учени, ами се проповядват и изучават и днес в училищата.

11. Кой поддържа нацията в будна кома през криминалния 20-годишен преход?
Всички политически партии. Това е тяхната цел, това е най-удобният начин да се ограбва трудовият български народ. Това е тяхната същност.
Днес политическите партии у нас с действията си демонстрират, че са добре организирани групи за максимално ограбване на народа, и то без да вършат никаква народополезна и националноотговорна дейност. Разбира се, своята цел те винаги маскират с много бомбастични лъжи и омайно сладки обещания. Истинската им природа лъсва, когато трябва някъде да се дели плячката или да се докопат до някакви благинки. Особено такива, като партийни субсидии, разни пенсии, добавки и т.н.
Типичен пример в това отношение са партийните субсидии от по 15 бона на депутат извън заплатите, опитът на депутатите да си гласуват пожизнени пенсии от 1500 лв. нагоре и т.н. И за да се опази народът от тези нагли, настръхнали и ненаситни глутници, той трябва да се бори с всички сили и средства – граждански протести, стачки, блокади и т.н. Защото на властниците парите никога не им стигат и в алчността си нямат равни на себе си в цялата история на България, защото за пари и власт те са готови да продадат за жълти стотинки цялата ни държава.
Например сега в големите градове на по-мощните фирми им е далеч по-изгодно сами да си организират събирането на боклука, отколкото това да става централно от специализирани фирми. Което пък е пълен икономически абсурд. А сега се говори за ново повишаване на таксите за събиране на боклука.
Всички наши политически партии с действията си показват, че тях не ги интересува просперитетът на България, а само фактът с колко повече ще им набъбнат банковите сметки.

12. Какви са условията за развитие на бизнес климата в България? Има ли прокризисни мерки?
Условията у нас не благоприятстват развитието и стимулирането на бизнеса. А бизнесът е този, който ще изведе България от кризата. И то частният бизнес, тъй като само той мотивира хората да работят с всички сили и умения.
Единствената положителна стъпка у нас, стимулираща бизнеса, е въвеждането на плоския данък, срещу който данък сега вият като идиоти някои луди, полуграмотни и неприятно кресливи политици. Такива, които не могат в цивилния живот да си изкарат с честен труд пари даже и за кафето, които за пет пари не са свършили полезна работа за държавата и които загладиха косъма веднага щом влязоха в политиката.
Управляващите следва да разберат една проста истина. Всичко, което пречи на бизнеса, трябва да се ограничава и премахва, а всичко, което стимулира бизнеса, да се въвежда и разширява. Да се създадат такива условия за бизнес, че всеки да се натиска да инвестира у нас.
Тук политиците трябва малко да прочетат историята на годините след Руско-турската война и за стопанската политика на тогавашните правителства за насърчаване на родния бизнес.
Кризата се бори най-ефективно чрез мобилизация на усилията на целия народ, чрез засилване интереса на всеки, който създава национален продукт. Интересът клати феса. Например, сигурен съм, че ако ДДС бъде смъкнат на 10%, то в бюджета ще постъпят много повече средства, отколкото сега. Същото е и с акцизите. Нашият народ е усвоил до съвършенство пасивната съпротива – щом му качваш данъците, то той започва да ги укрива още повече и да плаща все по-малко.

Прокризисни мерки сега у нас са:
-    Все още у нас има ведомства, които харчат пари, спъват икономиката с бумащини и които ги няма нийде по света, като Агенцията за стоковите борси и тържища.
-    Повишаването на данъците, което предлагат някои пишман икономисти и компрометирани политици.
-    Здравната реформа няма да има ефект, докато парите на хората се харчат безконтролно. Тук изходът е във въвеждането на здравни спестовни книжки, парите от които се натрупват и харчат от самия работник. Тогава злоупотребите ще изчезнат, но самите управляващи няма да могат да крадат. И точно това е проблемът, който спъва провеждането на здравната реформа.

13. Новият проект за изплащане на заплатите само чрез банките и плащане кеш минимум до 5000 лв.
Поредна простотия или наглост на някой бюрократ, обслужващ банковата олигархия у нас.
Целта е съвсем ясна и проста – да се налеят нови свежи пари в банките и им се вдигнат комисионите, сякаш досегашните реализирани свръхпечалби са им малко! Сметката е проста и много доходна: например 1 милион души влизат в банковата система – това са минимум 2 милиона броя комисиони – веднъж на вноска, веднъж на теглене. И това – всеки месец. Да не говорим за огромния ресурс, който ще се налее в банките. За сметка на това най-малко един милион души ще си губят минимум по един час на ден, в зависимост от местонахождението на банката. Получава се един абсурд: на месец загубени един милион часа, или около 41 700 дни, което пък е равно на около 114 години пропиляно по банкови гишета време от обикновените и най-бедните работници.
Или тези работници, вместо да си почиват, вместо да отделят това време за себе си и за семействата си, ще бъдат заставени да киснат по банките, ще бъдат унижавани от банкови чиновници и ще бъдат доени всеки месец по малко, но редовно.
И този проект е направен само в изгода на банките, без съгласието на хората. Това ще му е ефектът. А намаляването на заплащането в кеш отново ще затормози бизнеса, който иска все по-бързо обслужване, а не висене по банките. Изобщо този закон се предлага, за да се ограби още повече народът и да се допълнят пълните джобове на банковата олигархия.

14.  Ще се роди ли гражданско общество у нас?
То започна да се ражда и ще бъде изградено тогава, когато народът ни окончателно спре да търпи простотиите на политиците, когато започне със зъби и нокти да си брани всяко свое достижение и свобода. Успехът на повечето стачки показва това. Това е единственият начин да се научат на ред и дисциплина алчните и ненаситни политици – при най-малкото посягане от тях към свободата, правата и благата на народа – удар по мутрите им със съответна стачка или друга подходяща протестна мярка. Защото практиката доказва, че нашите управници разбират само от бой, а не от благи думи и добре аргументирани предложения.
Ето сега някои мухльовци, пишман патриоти, закоравели болшевики и площадни кресльовци искат да наложат задължителното гласуване с цел да се окопаят навеки във властта. Това в никакъв случай не трябва да се допуска. Който иска задължително гласуване, освен че е пълен идиот, той е враг на народа и на България. На такъв – бой до спукване по всички направления и изритване от политическата действителност. Пътят към развито гражданско общество минава през мажоритарното гласуване чрез избиране на най-известните, най-свестните, най-работливите, най-умните, най-заслужаващите доверие българи. Точно това плаши разни некадърни маймунковци от политическия пейзаж, които си знаят простотията и искат да се задържат на власт с разни ОФ процедурни хватки и стари незабравени комунистически номера. Времето на „со кротце, со благо” вече отдавна отмина, особено в отношенията с ненаситните политици. Дошло е времето на „со малце и со повеке кьотек”. Днес народът ни трябва да се научи и да започне вече да се брани, както го правят народите в развитите демократични държави.
И накрая, някои случки напоследък ме накараха да отправя един апел към Българската академия на науките: Уважаеми учени, влезте в манастирите, опишете и ако трябва, вземете всички по-ценни ръкописи, книги и други материали и ги съхранете на сигурно място. Защото практиката показва, че в скоро време може да зачестят пожарите в манастирските библиотеки, особено там, където има много ценни ръкописи и книги. Историята казва, че пожарът е най-добрата маскировка на кражбите и злоупотребите в дадена сграда

Предполага се, че около 7 милиона от жителите на Руската федерация ще се самоопределят като българи в приключилото вече в по-голямата си част преброяване на населението там, въпреки че все още има места, където то продължава и срокът е удължен до края на седмицата. Съдбовното за нас в това събитие е, че за първи път от 1926 г. насам се допуска възможността граждани на федерацията да се самоопределят като българи.

 Всички знаем от историята как Сталин методично създава т. нар „татарска“ нация, потъпквайки българската национална идентичност и преименувайки волжките българи в „татари“ (впрочем, по подобен начин бе създадена и „македонската“ нация, б. а.). С нарочен указ болшевишката власт заличава нашата националност в границите на СССР и напълно я изключва от последвалите преброявания. Преди това според резултатите от преброяването през 1897 г. българите на руска земя са били 1 300 000, а през 1926 г. – 1 500 000 души.

Тъжно звучат думите на президента на Българския национален конгрес Гусман Халил, който на 23 януари 2003 г. в едно свое изявление казва: „Велика България се разпадна. Българите се разпиляха по белия свят. Националният нихилизъм до такава степен отрови душата на народа, че отец Паисий бе принуден да възкликне: „... защо се срамуваш да се наречеш българин?“ Срамно е да се признае, но се стигна дотам, че мнозинството българи при нас предпочитат да се наричат с безбожното име татари“.

Въпреки многовековните репресии, оставили дълбоки следи в съзнанието на жителите на Татарстан – според Казанския психологически център около 89 % от гражданите на републиката се притесняват от натрапената си идентичност и страдат от комплекси – очаква се резултатите от преброяването да са доста интересни.

За да се преодолеят травмите от десетилетните забрани и манипулации, в навечерието на тазгодишното броене на населението обществената организация „Българска община“ с централа в Казан, Република Татарстан, излезе с призив пред сънародниците ни. В него се казва:

„Драги българи,

Федералната служба за държавна статистика РОССТАТ със заповед № 74 от 27 януари 2010 г. включва нашето национално самоопределение „българи“ в преписките по преброяването на населението на Русия през 2010 г... Призоваваме ви да се възползвате от своите конституционални права. Укажете националната си принадлежност правилно „българин“ или „българка“ (код 1595), а като роден език „български“, без да се подразделяте на етнически, регионални и други подгрупи. Нека да се възползваме от възможността да станем единна българска нация, официално да утвърдим своето изконно име „българи“ и да получим възможност свободно да развиваме своята единна българска култура и традиции на всички групи българи“.

Предполага се, че днес на територията на Руската федерация – основно в Татарстан, Чувашия, Башкилия, Казахстан и Самарска област, живеят около 7 милиона българи. Някои наблюдатели определят като наивно очакването същата бройка да се установи и при преброяването, но все пак възможността тамошните жители съвсем свободно и без страх да се самоопределят като българи е една много голяма стъпка в посока идентифицирането на българската диаспора в Руската федерация.

Десант

  Сръбските власти откриват костница в Сурдулица, Западните покрайнини преди няколко месеца където според сърбите,  „българите били избили 20 000 сърби", като тази костница е положена в училище, където учат и деца от българското малцинство.

  В отговор на тази провокация той слага на собствената си къща българско знаме и портретите на няколко български революционери.

  Не се знае с какво портрети на български исторически личности предизвикват омраза в населен с българи район.

  Прочетен му е доноса на свещеник Миодраг Драшко в който освен за него, са изнесени обвинения и за ДСБ, КИЦ и редактора на списание „Бюлетин" Иван Николов за предизвикване на национална, расова и религиозна омраза и нетърпимост. Димитър Димитров е разпитан дали е сложил българско знаме на къщата си, и дали е окачил на „десетина портрети на въоръжени с пушки лица"

Демократичен съюз на българите

Главен съвет – Босилеград, ул. М Тито № 15

Тел/факс: 00381(017)877296; 00381(017)878254

Изх. № ____дата: 28. 10. 2010г.

Съобщение за медиите

На 27. 10. 2010 година в 10 часа, в Полицейското управление във Враня – отдел криминална полиция, в качеството си на гражданин е разпитан Димитър Александров Димитров, член на Главния съвет на Демократичния съюз на българите и изявен борец за правата и интересите на българското национално малцинство. От разпита е станало ясно, че по писмен донос на свещеник Миодраг Драшко прокуратурата е наложила на полицията във Враня да проведе разследване за наличието на данни за наказателно дело Предизвикване на национална, расова и религиозна омраза и нетърпимост по. чл. 317, ал. 1, от Наказателния кодекс на Република Сърбия.

На Димитър Александров Димитров е прочетен доноса на свещеник Миодраг Драшко в който освен за него, са изнесени обвинения и за ДСБ, КИЦ и редактора на списание „Бюлетин" Иван Николов за предизвикване на национална, расова и религиозна омраза и нетърпимост. Димитър Димитров е разпитан дали е сложил българско знаме на къщата си, дали е окачил на „десетина портрети на въоръжени с пушки лица" и защо е бил в черквата „св. Троица" в с. Извор на 24 май т.г. Димитър Димитров е отговорил, че има българско знаме на къщата и пет портрета на навеса пред къщата на известни имена от българската и македонската национална история Мара Бунева, Владо Черноземски, Тодор Александров, Иван Михайлов и Менча Кърничева, и че е участвал в празнуването на Деня на българската култура и на славянската писменост в черквата „Св. Троица" в с. Извор на 24 май тази година.

ДСБ счита, че зад доноса на свещеник Миодраг Драшко стои Сръбската православна църква и определени кръгове на Държавна сигурност които легалната политическа борба за спазване на човешките и малцинствени права на българите, представят като предизвикване на национална, расова и религиозна омраза и нетърпимост и по този начин искат да сплашат и компрометират най-изявените активисти на ДСБ.

Сръбската православна църква предизвика национална омраза и нетърпимост срещу българите с откриването на паметна костница „на жертвите на българските окупатори" в двора на Техническото училище „Никола Тесла" в Сурдулица в края на май т.г. Тази костница, сред учениците от сръбска националност възпитава чувство на омраза и отмъщение към българите, и чувство на вина и срам сред учениците от българска народност от т.н. престъпления на българската армия в Първата световна война без да има налични доказателства за това.

ДСБ изразява загриженост и тревога от доносническите действия на Сръбската православна църква, прокуратурата и полицията които продължават да се отнасят към легалните борци за правата и интересите на българското национално малцинство като към държавни врагове и все още използват методите на компромитацията и сплашването.

ДСБ счита, че такова поведение е не само вредно за престижа на Сърбия като демократична страна, но и за членството й в Европейския съюз и предупреждава, че за това и за всички други подобни действия на Сръбската православна църква, прокуратурата и полицията ще продължава да информира еврокомисаря по разширението при Европейската комисия в Брюксел.

Председател:

Драголюб Иванчов

http://podkrepa.net/novini/334-dimitrar-dimitrov-razpit