2. planinitenabulgaria
3. wonder
4. varg1
5. mt46
6. iw69
7. kvg55
8. zahariada
9. reporter
10. zaw12929
11. getmans1
12. kunchev
13. bogolubie
14. kordon
2. shtaparov
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. ka4ak
6. mt46
7. donkatoneva
8. dobrota
9. milena6
10. vidima
2. radostinalassa
3. sarang
4. hadjito
5. mimogarcia
6. iw69
7. djani
8. savaarhimandrit
9. predi
10. rosiela
Информирано съгласие означава, че след като пациентът получи достатъчна и необходима информация относно същността на медицинската интервенция и принципните рискове, свързани с нея, той взема решение дали тя да бъде извършена или не. Медицинските интервенции за профилактика на здравето не правят изключение. Такава интервенция е имунизацията.
Принципът на информираното съгласие в медицината е световно признат. Той е прогласен в чл. 3, т. 2, б. а.) от Хартата на основните права на Европейския Съюз (2007/C 303/01), който гласи:
„В областта на медицината и на биологията трябва да бъдат зачитани по-специално:
а) свободното и информирано съгласие на заинтересованото лице при определени със закон условия и ред”.
Този принцип е основен и в Конвенцията за правата на човека и биомедицината, която е влязла в сила за Република България (Обн., ДВ, бр. 32 от 12.04.2005 г.). Ето какво гласи чл. 5 от тази Конвенция:
„Всяка интервенция, свързана със здравето, се извършва само със свободно и съзнателно изразеното съгласие на заинтересованото лице. Това лице получава предварително необходимата информация за целта и естеството на интервенцията, както и за произтичащите от нея последствия и рискове.”
Законът за здравето, макар и не съвсем последователно, също беше приведен в съответствие с принципа на информираното съгласие и изостави патерналистичния подход. Информираното съгласие е уредено в чл. 87 и следващите. Нуждата от осъвременяване на института на информираното съгласие беше отчетена от българския законодател и през 2008 г. тази материя беше допълнена в съответствие с Конвенцията за правата на човека и биомедицината, Декларацията за подкрепа на правата на пациента (Амстердам, 1995), Европейската харта за правата на пациентите (Рим, 2002), както и Препоръка 2000/5 на Съвета на Европа, която разглежда като основополагаща и неделима част от всяко демократично общество правото на гражданите и пациентите да участват при взимането на решения, касаещи здравеопазването. Тези промени са в съзвучие и с универсалното право на гражданите на възможно най-добро състояние на физическото и душевно здраве, гарантирано с чл. 12, ал. 1 от Международния пакт за икономически, социални и културни права и правото на най-доброто здраве, което може да се постигне – според Преамбюла на Конституцията на Световната здравна организация.
Според чл. 92, ал.1, т. 3 от Закона за здравето лекуващият лекар е длъжен да информира пациента относно планираните профилактични дейности и рисковете, свързани с тях. Несъмнено това информиране се осъществява с цел вземане на информирано съгласие относно тези профилактични дейности, тъй като чл. 92 доразвива и детайлизира чл. 88 относно фактите, за които лекуващият лекар е длъжен да информира пациента, съответно неговия родител, настойник или попечител за получавате на информирано съгласие.
Разпоредбата на чл. 58 от Закона за здравето относно задължителните имунизации и съответните разпоредби на издадената въз основа на него Наредба № 15 от 12.05.2005 за имунизациите в Република България противоречат на принципа на информираното съгласие и съответно на тези разпоредби от Закона за здравето и от международните актове, които го закрепват. Даже нещо повече. Имунизирането е "медицинска дейност" по смисъла на чл. 87, ал. 1 и ал. 2 и "инвазивен метод" по смисъла на чл. 89, ал.1. според определението в § 1 т.3 от Допълнителните разпоредби. Поради това преди поставянето на ваксина пациентът, респективно негов родител или настойник, трябва да предостави своето съгласие в писмена форма.
Като акт от по-висок ранг Конвенцията за правата на човека и биомедицината има преимущество пред тези норми на вътрешното ни право, които й противоречат (чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България). Отмяната на съответните разпоредби от Наредбата като противоречащи на нормативен акт от по-висок ранг (Конвенцията) би била доказателство за зачитане на човешките права и наличието на действаща правова държава.
Това би било в съзвучие и с тенденцията в редица развити европейски държави. Законодателствата на Германия, Великобритания, Швеция, Австрия и др. изоставят задължителното ваксиниране и възприемат по-демократичния подход на препоръчителни имунизации с възможност за задължителни такива само при доказана конкретна нужда от това, например извънредна епидемична обстановка.
От гледна точка на правната наука извършването на медицинска интервенция без съгласието на пациента би следвало да се счита за телесна повреда. Това е възприето в правната доктрина на някои държави („Медицинско право”, доц. Дарина Зиновиева, изд. Сиела, София, 2004, стр. 149). Имунизацията не прави изключение.
Принципът на информираното съгласие е в съзвучие и с два основни принципа на медицинската етика и деонтология:
1. да не се вреди на пациента;
2. да се зачита правото на пациента да знае истината.
(вж цит. съч. стр. 152).
Според чл. 94, т. 1 от Закона за здравето пациентът е длъжен да се грижи за собственото си здраве. Това означава, че отговорността за опазване на здравето е на пациента, а не на държавата. Щом носи отговорност, пациентът очевидно трябва да има избор относно профилактиката на здравето си. Ако допуснем, че той няма избор и трябва, без да се взима съгласието му, да изтърпи извършването на медицински интервенции, тогава би следвало отговорността за здравето на пациента да е на този, който му налага медицинските интервенци, а не на пациента. Още повече, че имунизацията е медицинска интервенция, която по правило крие рискове за здравето, свързани с възможни нежелани реакции. Това е безспорно. В редица законодателства (САЩ, Русия и др.) е предвиден специален ред за обезщетяване на пострадалите от ваксини и техните близки.
По-рано задължителното ваксиниране се обосноваваше с предпазване на здравето на другите. Това схващане е остаряло и е в противоречие с чл. 1 и чл. 2 от Конвенцията за правата на човека и биомедицината.
Чл. 1 гласи:
„Страните по тази конвенция защитават човешкия индивид, неговото достойнство и идентичност и гарантират на всяко лице без дискриминация зачитането на неговата неприкосновеност и на другите му права и основни свободи по отношение на прилагането на постиженията на биологията и медицината.”
А чл. 2 гласи:
„Интересът и благото на човека имат предимство над интереса на обществото или този на науката.” Опитът да се тълкува Конвенцията за защита на правата на човека и на човешкото достойнство във връзка с прилагането на постиженията на биологията и медицината като приложима само към научни изследвания и "някои много специфични интервенции" не е обоснован и противоречи на изричната ясна и недвусмислена норма на чл. 5. Той гласи, че "ВСЯКА интервенция, свързана със здравето, се извършва само със свободното и съзнателно изразено съгласие на заинтересованото лице." Според чл. 26, т. 1 "упражняването на правата и разпоредбите за защита, съдържащи се в тази конвенция, не подлежат на никакви ограничения, освен на тези, установени от закона и необходими в едно демократично общество в интерес на обществената сигурност за предотвратяване на престъпления за защита на здравето или правата и свободите на другите." Задължителните ваксини не биха могли да се разглеждат като нито едно от тези изключения. Накърняване на правото на информирано съгласие като изключение е оправдано само в два случая:
1. когато подлежащото на ваксина лице е клинично доказано носител на зараза и това създава опасност за живота и здравето на другите;
2. когато съществува извънредна епидемична ситуация с много висок процент на разболелите се.
И в двата случая не става въпрос за рутинна имунизация, а за съобразяване с конкретната необходимост.
Правото на неприкосновеност и на информирано съгласие на индивида е застъпено също и в чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз, която е неизменна част от Европейската Конституция. Ограниченията в прилагането на тези два международни акта е в ущърб на добрите медицински практики, които насърчават повишаването на здравната култура на населението, взимането на пряко участие в избора на методите за превенция и лечение, както и поемането на персонална отговорност за направения избор. В държавите от ЕС, където тези практики се прилагат от години, няма данни за нарастване на заболеваемостта от същите инфекциозни болести, за които у нас ваксините са задължителни. Статистиката от имунизационния доклад за 2007 на Уницеф показва, че държавите с незадължителни ваксини като Австрия, Германия, Обединеното кралство, Швеция и др. имат най-ниските нива на детска смъртност. Докато държави със задължително имунизиране и имунизационно покритие от 98-99 % показват значително по-високи нива на детска смъртност, например държавите от Източна Европа и др. Следователно „повишаване на нивото на здраве на нацията” не може да се изтъква като аргумент за ограничаване на правото на информирано съгласие - фактите показват точно обратното. В заключение нормите в Закона за здравето и Наредба 15, уреждащи задължителност на ваксините, влизат в противоречие с чл. 5 от Конвенцията за защита на правата на човека и на човешкото достойнство във връзка с прилагането на постиженията на биологията и медицината и с чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Тези норми не следва да се прилагат, тъй като според чл. 5, ал. 4 от Конституцията международните актове, влезли в сила за Република България, имат предимство пред тези норми на вътрешното право, които им противоречат.
Свѣтлина и Истина да бѫде! Моля разпространете тази информация!
Петиция против задължителните ваксини и още информация по тази тема
Ето и отворено писмо по повод на това,че родителите нямат право да ползват детски добавки,ако не покажат документ,че детето е ваксинирано.
http://bgzemia.blog.bg
На теория не би трябвало да има общи думи между български и египетски, но те съществуват. За тези необичайни съответствия не се говори, за да не се подронват приетите до този момент тези за произхода на нашия народ.
Представям кратък списък със староегипетски и български думи. Дадени са и английските им съответсвия, за да може връзката между различните езици да стане по-ясна.
староегипетски - български - английски
АТЕФ -ОТЕЦЪ (баща) – FATHER
АН - -ОНЪ, ОНА (той, тя) - HE, SHE
БХА -БЕЖАТИ (бягам) - TO RUN
БЕС -ВЕСТИ - TRANPOSRT, BRING, CARRY
ВСТ -ВЬСЪ (селище) - SETTLEMENT, VILLAGE
ДР -ДВОР - ENCLOSURE, YARD
ИИ - -ИТИ (идвам) - TO COME
КЕС -КОСТ - BONE
МСТИ - МЪСТ -REVANGE, WRATH
ПТ - ПИТА( хляб) -BREAD
ПРИ - ПРАВО - FORTH
РУТ -РЪТЪ ( уста, отвор) – MOUTH, OPEING
РУХ -РЪСТ - GROW, HEIGHT
РК -РОКЪ ( време) - TIME
САЧ -СЕКА - CUT
СЕПТ -ШИП - THORN
САМТ -СЪМВАНЕ - MORNING
СУ -СЪ ( този, това) - THIS
СВИ СВЕТЛИНА -LIGHT
СБТ -СОБА (стая) - ROOM, CHAMBRE
ТА - ТА ( тази, това) -THIS, THAT
ТУ -ТЪ ( това) -THIS, THAT
ХР -ГОРЕ -ABOVE, ON
Понеже коптският е наследник на египетския напълно логично е да намерим и там думи близки до нашите. Ето ги и тях:
КОПТСКИ – БЪЛГАРСКИ – АНГЛИЙСКИ
ЖЕРО -ЖАРЯ -TO BURN
КАС -КОСТ -BONE
КАС -КОСТИЛКА - PIT, STONE
КОЛКА -КОЛЕЛО - WHEEL
КОУКЛЕ -КУКУЛЪ ( качулка) - HOOD
КОЕИС - КОШ -BASKET
КРО -КРАЙ -END
КУРЖ -КЪРША - TO BREAK
ЛАС -ГЛАС -VOICE
ЛАПСИ -ЛАПАМ - TO EAT, BITE
МАТЕ -ИМАТИ (имам) - TO HAVE, TO OBTAIN
МЕРРЕ – МОРАВ, ЧЕРВЕН - RED
ПОЛК -БОЛКА -PAIN
ПУКЕ -ПУКАМ - TO BURST
РО - РЪТЪ ( уста) - MOUTH
СИКЕ -СЕКА - TO CUT
СОГРЕ -СЕКИРА -AXE
ТАЙ -ТАЯ, ТАЗИ -THIS
ЦОНКЕ -ЦОКАМ, ПИЯ - TO DRINK
ХАЛАК -ХАЛКА -RING
За непредубедените е повече от ясно, че има само едно логично обяснение за смайващите прилики между египетския, неговия по-късен вариант коптския и българския. Приемайки, че българите са тракийски наследници феномените изчезват защото тракийското присъствие в Египет е лесно доказуемо.
Нашите учени знаят много добре, че изкуствената черепна деформация на старите българи е известна на траките от времето на Неолита. Известно е също, че този обичай е практикуван от египетската благородническа класа, но когато това бе отклито безсъвестни изследователи обявиха общият български и египетски обичай за рядка болест...за да може да се скрие връзката с Тракия.
Фиг.1- Египетска принцеса с изкуствена черепна деформация
В Египет бе открита керамика, чийто прототип се появява в Тракия цели 2000 години по-рано. На фигура 2 може да се види шнурова керамика от страната на фараоните.
Фиг.2 - Шнурова керамика от Египет
Изследвайки най-старата египетска култура учените се натъкват на странни знаци, които така и си остават без ясно тълкуване. Може би причината се крие в това, че повечето от тях се срещат в Тракия, около 2000 години по-рано.
Фиг. 3 - "Странни" знаци от Египет
Почти няма хора, които да не са виждали древно египетско погребение, но колко от тях са успели да видят приликата между позата на фараоните и тази на царят от Варненският некропол. И в двата случая ръцете държат символи на властта и почиват на гърдите. Само където този ритуал съществва в Тракия 2000 години по-рано.
Фиг.4 - Тракийско погребение, което е протоип на царските египетски погребения
Антропологичното изследване на Д.Дери показа, че хората основали египетското царство не принадлежат на местното население, а са чужденци. Високият им ръст, светла кожа и рижа, кестенява коса доказват това. Несъмнено вече е направен ДНК анализ на костните останки, но по една, или друга причина резултатите не се оповестяват. Захи Хауас смутено заяви, че не било толкова важно каква е етническата принадлежност на хората създали древната египетска култура.
Нека сме наясно, случайности не съществуват, поне не от типа на трако-египетската връзка. Не е възможно прилики в език, обичаи, керамика, погребални ритуали и антропологичен тип да са просто редица смайващи съвпадения. Рано, или късно истината ще излезе и ние ще получим уважението, което заслужаваме.
Нека до тогава да се държим като нашите благородни деди, които бяха почтени, добри и културни хора, защото наследството е не само в кръвта, но и в поведението. Нека Българин да е символ на културен, толерантен, почтен и чистосърдечен човек!
Случаите, в които човек си спомня за събития, които са се случили с някой друг или за места, които никога през живота си не е посещавал, се тълкуват като свръхестествени.
Науката обаче има свой поглед върху този тип преживявания.
Случва се малко момиченце да си мисли, че има големи деца, да мисли по цял ден за тях и да описва пред психиатрите обстановката на къщата, където ги отглежда...
В такива случаи по съвет на психиатъра момиченцето отива заедно с родителите си в града, за който разказва, и те без усилия намират къщата, която то описва, както и роднините му.
Според някои учени психиката на детето има възможността да се включва към огромния резерв от информация, които се крие в колективното безсъзнателно поле.
Все едно персонален компютър да се включи в Интернет. Психиката на човек оперира само с няколко процента от съхранената в паметта информация. Заради психическото здраве мозъкът се учи не само да помни, но и да забравя.
Всъщност той не забравя, а премества ненужната според него информация в по-отдалечени файлове. Американски учени предлагат доста смела хипотеза. Според тях в процеса на общуване хората постоянно си разменят клектки.
Това става при целувки, ръкостискания, при гостуване в чужда къща, във въздуха на която летят клетки от кожата на обитателите й. Затова всеки от нас носи много от генетичния материал на други хора.
Този генетичен материал дреме, но в определени условия може да бъде събуден. Според учените смъртта не е нито спирането на дишането, нито спирането на ритъма на сърцето, нито мозъчната смърт.
Докато се запазва генетичният материал, човекът може да бъде възкресен от мъртвите от една единствена клетка по метода на клонирането. При това няма да се получи биоробот, а пълноценната личност на мъртвия, тъй като специални гени в клетките пазят цялата информация, събрана от него приживе.
Такива клетки могат да се запазят много дълго време живи. Неотдавна американски учени успяха да върнат към живот микроб, който е живял преди тридесет милиона години.
Съхраняването на генетичния материал на всички жители на Земята може да стане начало на възкресението на всички. Достатъчно е да се вземе от всеки по един косъм заедно с луковицата и да се запази в подходящи условия до по-добри времена, когато клонирането ще стане нещо съвсем обичайно.
Археологически екип, работещ на разкопки на некропол край село Топола, близо до Каварна откри уникална ранно-византийска монета от времето на хан Тервел. Монетата от е от времето на император Лъв III, управлявал през периода 717-741 година.
Археолозите смятат, че находката е от времето на обсадата в(на Константинопол, в която участва и хан Тервел. Досега има открити само две подобни монети в района на Шумен.
До сега е проучена територия от 300 кв. метра. Открити са 500 гроба, в които са намерени интересни съдове, защото селището е било керамичен производствен център. Установено е и наличие на пещи за печене на керамика.
Уникално по своята същност явление наблюдаваха биолози. Вид дънна риба показа на научния свят, че може да се придвижва като четириного благодарение на своите перки. Става въпрос за обитател на водите в Северния Атлантически Океан, който се нарича риба рибар. За първи път в рибния свят се наблюдава подобно явление – дънна риба използва перките си за да се разхожда по морското дъно.
Нетипичното поведение на дънната риба рибар бе запечатано на видео благодарение на уникален кооперативен проект между една петролна компания и морски биолози. Платформите които добиват суров петрол В Северно Море и Мексиканския Залив има платформи, които добиват суров петрол. Те се наблюдават със скъпи и модерни дълбоководни камери които се оправляват от дистанция.
По своята същност модерните камери на петролната индустрия наподобяват тези, които морски биолози използват, но тази скъпа техника не е достъпна за всеки океанографски институт. Проектът на сътрудничество носи името „Serpent” и благодарение на него и на високото качество на изображението от платформените камери биолозите могат да хвърлят повече светлина върху поведението на морските обитатели.
В уникалния случай с рибата рибар високотехнологичните камери са записали как тя одлепя тялото си от дъното без помощта на мощната си опашка. Функцията на четирите й перки не е само да поддържат масата на тялото й, но те й позволяват да се придвижва по дъното в продължение на няколко метра.
Все още учените нямат обяснение за това „нерибно” поведение на морския обитател. Някой от тях обаче са сигурни, че ходенето й по дъното е с цел да дебне плячка.
По своята характеристика рибата рибар е хищник с плоско тяло, с мощна опашка и обширна уста. Обикновенно рибата се прикрива в пясъчно дъно, и използва израстък на главата си за да примамва други риби към устата си.
Магията била основа на живота в Шумер. Шумерите се прекланяли пред четирите посоки на света и четирите стихии. Основен атрибут на всеки магически ритуал бил кръстът с божественя идол върху него.
Всеки шумерски магически ритуал предполагал участието само на едно божество. Единствено в шумерската Нова Година участвали 12 демони. Това бил празникът на могъщите тъмни сили, на които се принасял в жертва черен бик. Шумерската тъмна магия не бива да се сместа с черната магия.
Култът към бика или свещената крава е свързан с покровителството и на шумерската богиня Анилура. По тази причина след жерствоприношението и отдаването на почит на тъмните сили, жреците поднасяли дарове в храмовете на богинята, за да измолят от нея опрощение и благосклонност.
Атрибутите на шумерската тъмна магия били направени от вече от части от бик - ритуалният рог бил от левия рог на животното, а ритуалния барабан - от кожата му.
Магическите ритуали на шумерите се делели на служебни, погребални, пречистващи и освещаващи. Всички изисквали пълната концентрация и използването на силата на мисълта от провеждащия ретуала. В обредите се използвали благовония, жертвено червено вино, което предварително се освещавало в продължение на три денонощия, ритуални кукли.
Шумерската магическа обредна система била сложна. Първо жрецът подреждал атрибутите по местата, после се покланял пред четирите посоки на света. После изпълвал рога с вино. Жрецът поставял кръста с идола на божеството в дадена посока и извършвал жертвено порязване на показалеца на лявата си ръка до изтичане н четири капки кръв. Жрецът ги поглъщал, после отпивал четири глътки вино и след това поръсвал с него кръста.
След тази подготовка идвал моментът на принасянето на жертвеното животно, пише сп. "НЛО". Шумерите му нанасяли четири удара с гол, а идола намазвали с изтичащата кръв. След края на ритуала, жрецът извършвал ритуално измиване, прекарвал остатъка от нощта под открито небе, за да може тялото му да погълне енергията, изпратена от божеството.
