Срещата се проведе в дома на Петър Захаров, в софийския квартал „Триъгълника“ на 24.10.  На фасадата на къщата гордо се веят знамената  на България и ВМРО. В двора родолюбивият българин е построил малък параклис „Св. св. Петър и Павел“. Има и малък паметник посветен на героите загинали за свободата на Македония. В непринудена обстановка в двора на къщата, Петър Захаров говори за своя не лек живот, за събитията през 1944 година разтърсили Българските земи. Въпреки че е на преклонна възраст, той не се е оттеглил в заслужена почивка. За него борбата за Българщината е начин на живот . Превърнал е къщата си в пансион за българите, родени извън пределите на страната. Идеята на Захаров е всички, които се чувстват българи, но не са родени в пределите на държавата, да знаят, че винаги имат подслон в София. Гостите от Македония и Западните покрайнини намират къщата му чрез ВМРО. Оттам трябва да вземат бележка, че не са били служители от УДБА (югославската държавна сигурност). „Достатъчно са ме гонили сръбски агенти, не искам и в дома ми“, обяснява Захаров.

Петър Захаров – роден в село Вълковия, Западните покрайнини, през 1925г.  Докато е на 21 години, първа година студент в Белград, и се подготвя за тежък изпит по немска литература, в стаята му идват агенти на УДБА и го отвеждат в затвора. Арестувани са още 20-ина студенти само защото са от известни български фамилии. Захаров е осъден на три години затвор, от които излежава две. „Изпратиха ме в Голи Оток, най-страшния затвор на Югославия. В Белене даже бяха по-човечни, убиваха хората и ги даваха на прасетата. Сърбите обаче имаха специално отношение към албанците, българите, унгарците и хърватите. Мъчеха ни до последно“. Ужасите на Голи Оток озлобяват Петър Захаров срещу всичко сръбско. И така и до днес. “Преди това не се интересувах много от политика”, разказва той. „Да, спомнях си за убийствата, но бях младеж. Гледах си живота. Но сърбите сами ме въведоха в политиката и ме накараха да мразя всичко, което е сръбско“. От този момент започва политическата кариера на Захаров, който, като учител в косовския град Гниляне, говори и пише, че в Македония живее български народ и че няма македонски език и нация. Затова отново е вкаран в затвора и този път излежава цялата присъда от две години и три месеца. Когато излиза на 40 години не му дават работа дори като чистач. Затова Захаров и един негов приятел от затвора решават да минат австрийската граница, въоръжени до зъби. Решението им е да се бият, ако трябва, но да не се предават. Успяват обаче да преминат незабелязано. Петър оставя син и жена в Югославия.

„Бях ученик в Цариброд. Това са единствените светли дни в моята биография. Живеехме в държава, стегната, справедлива. Но след 9 септември с болшевиките дойде адът.“

„Ние знаехме, че ще имаме свобода, докато германският народ може да дава кръв”.

„Когато дойдоха сръбските шумци,(партизаните на Тито) те избиха всички, които са участвали в българската власт. От моята фамилия бяха убити трима – от новата сръбска власт със сътрудничеството на новата българска.“

Завещавам този дом на всички българи, които са родени извън границите на страната – от външна България. Да идват тука, да си запалят свещ, да прочетат книгите и вестниците. Да се събират тука и да създават една атмосфера за възраждане на България.

Емигрантът Петър Захаров откри параклис в кв. „Надежда”.

Човекът, минал през затворите на Тито, изгради храм в памет на загиналите.

На Петровден по стар стил в столичния квартал „Надежда” бе открит малък семеен параклис „св.св. Петър и Павел”. Над двеста души бяха дошли на водосвета да се помолят и да запалят свещица. Вдясно на параклиса е поставена паметна плоча: „в памет на македонските и нишавските българи, убити от сръбския завоевател.” Пакарлисът е издигнат от Петър Захаров, който живее в Швейцария, но тук е купил къща, а в двора й поставя възпоменателни знаци за своите предци. „Това е в памет на жертвите, които моята фамилия даде – обяснява той, – трима млади мъже – чичо ми, вуйчо ми и братовчед ми. Сърбите ги убиха в края на 1944 г., когато българската власт напусна тези територии. След моят дългогодишен емиграндски живот исках тук, на нашата свободна територия, да съградя този паметник, защото в Цариброд не бих могъл да изправя такова нещо. Преминах два пъти през титовите затвори и емигрирах в Германия. Направих този параклис и поради това, че в този квартал няма храм. Това място е заселено след първата световна война, когато масово бягаха от Македония и Западните Покрайнини.” Петър Захаров вярва, че това малко параклисче ще запали огъня. Ще бъде средище на патриотичните българи от Македония и Западните Покрайнини. Когато идват в София да дойдат и да направят молебен в името на новото възраждане на България. „Роден съм в Сърбия, ние сме тамошни българи”. „Тамошни и тукашни българи, вие какъв сте?” – задавам поредния си въпрос. „Българин, даже двоен българин, защото моето потекло е опълченско. Дядо Апостол Кръстев от село Вълковия е мой дядо по майка. Оттам е непресъхващото българско родолюбие, което притежавам. Той е единствения опълченец от Царибродско. При нас е имало голяма суша, гладувало се е, и той е стигнал до Влашко, за да припечели някой чувал царевица. По това време се създават опълченски дружини.  И той се записва в 4-та. Участва в боевете на Шипка, Шейново, Стара и Нова Загора, в Балканските войни. През Първата Световна Война е бил обозлия – карал е продоволствие на войските на южния фронт. След войната, разочарован, е починал от мъка. Във всички войни е участвал. Шинелът му е бил като решето, но не е ударен намясто. Господ го е пазил. Когато идват сърбите, казал : „ За това ли съм се борил през 5 войни – да бъда под сръбска власт, сръбската граница ли да минава през селото?” А брат му, Нейчо Апостолов, е съден и набеден за шпионаж, лежи в Пиротския затвор, където полудява от изтезанията и умира. Когато си отива от този свят, дядо му Апостол комитата, се събира целият народ от Царибродски и половин Пиротски окръг, за да му отдадат почит. Какво е прогонило Петър Захаров от родното място? „Лошото за нашата фамилия започна след войната, трима убити, баща ми изпратен на лагер, защото не сме били за новата сръбска власт. За себе си казва : „ Мъченически беше животът ми. Знаеш ли какво е да нямаш право на глас, да те преследват, да ти лепнат етикета „български фашист?”. И това ме накара да емигрирам. Казвах, че ние македонците сме чисти българи. Това е идеята, която защитавам, бях и още съм председател на Международния форум за Македония. Бях сътрудник на „Свободна Европа” и „Дойче Веле” и съм говорил за обединена България. Правил съм сравнение между Германия и други страни със сходна съдба. Европа няма да бъде никога единна, докато не се решат тези исторически неправди”, категоричен е той. За първи път го арестуват в Белград и го съдят в Пиротския затвор, когато е студент в Белград. „Издържах робията на Голи Оток, концлагер на Адриатическо море, заедно с много сънародници от Македония и Пиротския край. Беше страшно! Искаха да изкоренят българщината. Тогава се озлобих и като гимназиален учител по немски език в Гнилане, Косово, започнах българска пропаганда. Пак ме арестуваха, но тогава поне имаше защо. След затвора ми отнеха правото да работя като учител, нямал съм морално право. Казаха ми, че в Пирот и Цариброд и за метач няма да ме вземат. И тогава с мой приятел, с който ни преследват минахме Алпите, където и диви кози не минават. Успяхме да стигнем Клагентфурт, оттам във Виена. След време заминах за Германия, където получих политическо убежище. Германия и Швеция са моята родина, от България и Сърбия нищо не съм получил, само неприятности. Не смеех да се върна. Тъй като бях председател на Българския Национален Фронт за Германия.” При него няма нищо случайно. И по бащина линия коренът му е български и все са си патили за България. Неговите прародители са от село Цапари, близо до Битоля. По време на турското робство прапрадядо му бил свещеник и гърците го обвинили, че разбунтувал раята. Но едно турско заптие го спасява: „Отче, имам заповед да те убием, хващай магарето, попадията и децата, и бягай, дето ти видят очите.” Отишъл в Пирот и казал, че е евреин, за да не го глобяват, защото евреите били привилегирован етнос в Турската империя. „ И сега нашата фамилия във Вълковия се нарича еврейска”, завършва разказа си големия патриот. Домът на Петър Захаров на улица „Дечко Узунов” 13 е отворен за всички, които идват от Македония и Западните покрайнини, които милеят за българщината. И първото нещо, което ще видят, е параклиса и плочата, поставена на стената до входа на къщата в памет на Левски с надпис: „По тези места се е укривал Апостола Васил Левски, когато посещавал българите в Пирот и в Ниш. От признателните нишавски българи.” Отец Георги, който откри параклиса, допълва: „Апостола е направил над 500 комитети и срещи с родолюбиви българи, които трябва да се знаят. Ние сме си обещали да обозначим всичките места с наши средства. Първата паметна плоча поставихме в Нови хан.” Своята къща емигранта Захаров предоставя за каузата на задграничните българи. „Тук ще бъде седалището на общобългарския комитет за Западните покрайнини, чийто председател съм аз. Център на нова организация, с нова програма, с нови стремежи, съгласувани с новото време. Спомнете си девиза на Възраждането : ”Един живот, един народ, една вяра.” Петър Захаров е сред българските емигранти, които активно събират средства за изграждане на дом за задграничните българи „Родна стряха”, които започнаха, но и така недовършиха, а парите бяха ограбени от комунистите. След промяната идва в България и със собствени средства закупува двуетажна къща, която предоставя в полза на задграничните българи. Тук е и седалището и на създадения комитет за Западните покрайнини. На видно място е портретът на дядо Апостол Кумитата с трите медала и орден за храброст. До него се виждат трите благодарствени адреса на правнука му Петър Захаров от агенцията за българите в чужбина: „ За високо хуманната му родолюбива дейност сред българите в Западните покрайнини и Македония с почетен медал „Иван Вазов” от ВМРО” За активна работа за съхраняване и възраждане на българщината във и извън пределите на република България” И „За заслуги към ВМРО и нейният водач Иван Михайлов”. Към всичко това ще добавя и оценката и на председателя на общонародното сдружение „Мати Болгария” Петър Константинов: „Присъстваме на един ритуал, който не е само пред светата наша църква, но и пред светата наша народност, пред българската съдба. Един параклис за светата българска вяра. Свободата зависи от нас – какво ще остане от нас, ако не възстановим духа български, ако не пръснем искрите български над всички поругани българи извън граници…”, и най-високо звание, с което удостои емигранта Петър Захаров ”Той е Странджата на 21век, носител на българския дух.”

в-к „ВТОРА МЛАДОСТ“  28 юли 2008г.

Снимка: БГНЕС

В Македония официално, според последното преброяване на населението, живеят около 1600 души, декларирали се като българи.

Това число е най-малкото нереално, ако се има предвид фактът, че около 50 000 души имат български паспорт, пише Дойче веле.

Владимир Перев е журналист, пенсионер от Скопие, който дълги години се занимава с българския въпрос в Македония. За себе си казва, че е сред първите македонци, взели български паспорт, фронтмен за разрешаването на българския въпрос в Македония.

Въпреки факта, че вече 20 години живее с двойно гражданство, Перев е недоволен от това как е третиран в Македония като самоопределил се като македонски българин.

„Днес в Македония е най-срамното нещо да кажеш, че си българин. Българин в Македония означава човек, който е подложен на преследване, контролиран от службата за държавна сигурност, човек, който веднага предизвиква у другите съмнение, че прави нещо срещу държавата Македония и македонската нация“, казва Перев.

В Македония официално според последното преброяване живеят около 1600 души, самоопределили се като българи. Това число е най-малкото нереално, като се има предвид фактът, че около 50 000 души притежават български паспорт, а според някои информации още най-малкото толкова са в процедура и чакат официална София да им издаде този документ.

Въпреки това положение в Македония, освен едно сдружение или клуб, македонските българи нямат регистрирана политическа партия, нито пък имат телевизия, която да излъчва програма на български език.

Основният проблем според Перев е липсата на демокрация спрямо българите в страната.

„Съществува страх у хората да членуват в български сдружения. Държавата няма никакъв интерес да разреши сформирането на български сдружения. Държавата е склонна да се сформират три албански партии, две сръбски партии, макар че сърбите според преброяването са 40 000, а 50-те хиляди македонци с български паспорт и 100 000, които чакат за такъв, не могат да сформират българска партия, защото властта не иска това. Тъй като българската партия ще се позовава на българските традиции в този народ.

Не сме ние, македонските българи, миналото, с което трябва да се скъса, ние сме традицията. Тежкото минало, с което трябва да се скъса, е комунистическото минало. Ако Македония скъса с това и престане да гледа към Белград, по-различно ще се развива ситуацията в държавата“, казва Перев.

Българите като врагове на държавата

Подобна е и позицията на Виктор Канзуров, който казва, че още откакто е бил дете, е наясно с етническата си принадлежност.

Според този журналист по професия държавата смята за врагове хората, които се чувстват българи по етническа принадлежност, освен онези, които са по произход от Република България.

„Държавата, медиите и всички видове власти в Република Македония и всички други елементи на властта ни оспорват нашето македонство, съответно смята българщината само като антипод на македонството. Все още между българската общност и държавните органи в Република Македония, и в този контекст – хората, които не са съгласни с нашите исторически позиции, се води един разговор между глухи, съответно няма елементи за нормален човешки диалог, който включва някакви демократични компоненти“, казва Канзуров.

Върхът на недоволството сред македонските българи според Канзуров представлява непрекъснатото фалшифициране на историята в Македония по великосръбски тертип, което достигна върха си при настоящото правителството, на, както казва той, така нареченото ВМРО-ДПМНЕ, но и некоректната роля на самата българска държава. 

„Тя не проявява никакви признаци на заинтересованост за решаване на проблемите с фалшифицирането на историята, прави това парадно, от повод на повод за вътрешнобългарски рекламни цели, нито пък проявява интерес към правата на населението, което се чувства българско по етническа принадлежност. Няма по-голямо доказателство за това от шарлатантското отношение на министъра на българите от диаспората Божидар Димитров“, казва Канзуров.

Като потвърждение за дискриминацията на българите в Македония двамата събеседници посочват няколкото неуспешни опита за регистриране на сдружението „Радко“, което е забранено с решение на Конституционния съд.

Пред подобен проблем са изправени и македонците в България, които нямат разрешение от властите в София за регистрация на ОМО Илинден Пирин като политическа партия, заключава Дойче веле /Официално - 5 000 купени агента на УДБА и Сорос! - Бележка на автора на блога./.

http://www.dnes.bg/balkani/2010/11/17/kakvo-e-da-si-bylgarin-v-makedoniia.103929

Иван Вазов

И кряскахме: равенство, правда, свобода!

И махаме модно по стъгдите знаме,

надрастохме ние на цял век народа,

вселената цяла — отечество нам е.

И носиме нашето ново ученье

по всичките стъгди, пазари и друми,

по модата храним се, шумим в упоенье

със фразички гръмки, с мехурести думи.

А мъките позорни, тегла окол нази…

Не бърчат обаче те нашето чело:

мижим и крещим пак любими си фрази,

до нас не касае се живото дело.

вълнуват ни страшно неволите чужди

и плачем над чуждите гробове клети:

не видиме само тук нашите нужди,

таз област е тясна за наште полети.

Нам трябват простори далечни, широки.

Въпроси всемирни решаваме смело

и леем потоци от фрази дълбоки —

на дело, о братя, на дело…

Ний знайм ли живота и тежка му мъка?

Влезнахме ли лично във българска хижа?

Станахме ли отклик, простряхме ли ръка

на наш брат в неволя?… Ех, що ни е грижа,

че близо до нази човеци страдаят —

за цял свят са нашите модни въздишки:

нам трябва да кажеме всичко до краят,

каквото сме чели във чуждите книжки.

1884

Снимка: БГНЕС

Министърът на културата Вежди Рашидов смята да възстанови атмосферата на мавзолея на Георги Димитров, заяви самият той при откриването на изложба в столична галерия.

Това ще стане в сградата на Министерството на културата при централата на КАТ в София, до Дървенишкия мост.

Тази сграда беше дадена преди време на телевизия "Седем дни", но сега Министерството на културата си я върнало.

Идеята е в нея през пролетта  да бъде открит музей на тоталитарното изкуство на един от етажите.

А мавзолеят  ще бъде експониран в бункер в двора, който сега се почиствал.

Рашидов е прибрал преди години части от вратата от мавзолея на Димитров и сега смята да я постави на този бункер.

„Вътре ще има и съответно осветление и восъчна мумия на Димитров”, каза Рашидов.

Според него в тоталитарното изкуство има и добри художествени образци и най-важното  от това можело да се печели.
  

http://www.dnes.bg/index/2010/11/17/rashidov-vyzstanoviava-mavzoleia-na-georgi-dimitrov.103971,6

• -
• A
• +

• -
• A
• +

• -
• A
• +