Автор: ikonomikazamasite  

От 2006 г. насам переодично сме свидетели на специализирани акции и агресивни действия на службите срещу мюсюлманите в България. Това каза бившият Софийски мюфтия Али Хайраддин на пресконференция днес.

Той посочи няколко показни акции на службите срещу мюсюлмански активисти, след които има образувани досъдебни производства.

Те впоследствие са прекратени от прокуратурата поради липса на достатъчно доказателства за изготвяне на абвинителен акт.

Задържаните са обвиняеми в престъпления, които са им повдигнати и предявени, а в крайна сметка „в публичното пространство се появиха термини като традиционен ислям, радикален ислям, уеххабитска идеология, селефитски ислям. Навлиза се в непонятна за коментиращите и публиката терминология, която всява страх и ужас в незапознатите“, заяви Хайраддин.

„Господин премиер, проверете тези акции!“, призова той, като припомни, че след като е спечелил изборите, Борисов заявил в НДК, че мюсюлманите трябва да се чувстват защитени.

„След всичко това бихте ли се чувствали защитен, ако сте мюсюлманин?“, попита премиера той.
 

По думите на бившия столичен мюфтия тези акции и при тези обстоятелства застрашават единствено българския народ и националната сигурност, като насаждат омраза и създават психоза сред мюсюлманите и страх сред християните.

„След като няма извършено престъпление от нарочените за престъпници, няма обвинителни актове и осъдени, какъв е смисълът от всичко това?

Срам, морални щети... Могат да обвиняват, а не могат да се извиняват. Какво е моралното обезщетение за потърпевшите?

Кой всъщност насажда омразата? Какво цели с това? Кой печели от всичко това?“, попита Хайраддин.

Според него „някой изгаря от нетърпение да създаде условия за радикализиране“.

По думите на Хараддин, ако службите продължават да целят мюсюлманите, за да си правят имиджа на техен гръб, то напрежението сред тях се нагнетява.

„Ще водим дела срещу институциите, които издадоха заповеди за тези акции и срещу тези хора, които ни осъдиха предварително. Ако не можем да получим правата си в България, ще ги търсим чрез ЕС“, категоричен е Али Хайраддин.

Същевременно в писмо до медиите Главното мюфтийство на мюсюлманите в България предупреждава българската общественост, че се подготвя нов възродителен процес.

Публикуваме част от текста на Главното мюфтийство:

„Българската държава се готви да проведе поредния възродителен процес, който ще бъде насочен към ограничаването на религиозните права и свобода на вероизповеданието на гражданите, изповядващи исляма.

Знаем и ясно заявяваме, че българският възродителен антимюсюлмански процес, насочен срещу общността ни, навлиза в нов етап от прилагането и развитието му.

Всички експерименти от този род са започвали с мюсюлманите от първите редици и се цели не само сплашване и натиск на останалото население, а също и ограничаване на възможността да се влияе на гражданите чрез проповеди и учебна дейност.

Нашите добронамерени действия да обучаваме и възпитаваме гражданите в морала и традициите на исляма срещат силна съпротива от политици, общественици, а често и от държавни служители.

Това става причина за създаване на враждебни обществени нагласи срещу всички мюсюлмани и предпоставка за дискриминация, неприемливо отношение и прояви срещу лица и храмове.

Доказателство за това са и последните проверки на имами и мюфтии от три области и недоказаните слухове за разпространение на радикален ислям.

Първоначалните мерки за тормоз на духовници ще бъдат последвани и от други стъпки. Процесът ще трае години, но е по-страшен от всякога, защото се извършва подмолно и перфидно с незабележими на пръв поглед методи и средства.

Уважаеми колеги, скъпи приятели, братя по участ, предупреждаваме, че най-лошото предстои – ще бъдем гонени, унижавани, заплашвани и несправедливо обвинявани, затова трябва да бъдем духовно силни и извисени.

Молим се горещо на Всевишния Аллах да ни укрепи в усилията да запазим вярата и религията си, да ни вдъхнови за мъдри и правилни решения и да дочакаме истинската неподправена демокрация и свобода за всички граждани в нашата родина България!

Аллах да ни е на помощ!“, завършват от Главното мюфтийство


http://www.dnes.bg//obshtestvo/2010/10/22/psihoza-sred-miusiulmanite-i-strah-sred-hristiianite.101910

Вижте и публикацията от Даниела Горчева - "ДАНСуващи по поръчка"!

 Зависимост Алкохолът по-вреден от хероина понеделник, 1 ное 2010 г.

   

BNews.bg

Учени смятат, че вредата на алкохола за индивида и обществото като цяло е по-голяма от тази от хероина. След тях се нареждат крекът, метамфетамините и кокаинът.

Алкохолът е по-вреден от хероина, сочи ново британско проучване. Според него тютюнът и кокаинът са еднакво вредни за здравето, а екстазито и LSD-наркотиците са най-безопасни.

Скалата е със стойности от 0 до 100, като 0 означава най-малко опасен, а 100 - най-опасен, предава ВВС.

Алкохолът има резултат 72, хероинът – 55, крекът – 54, метамфетамините – 33, кокаинът – 27. Следва тютюнът с резултат 26, амфетамините с 23, канабисът – 20. Екстазито е с резултат едва 9, а на предпоследно и последно място са LSD и халюциногенни гъби с индекси съответно 7 и 5.

Учените са класирали вредата на наркотиците по отношение на вредите за психическото и физическо състояние, степен на пристрастяване, в каква степен са свързани с извършване на престъпление и какво струва на икономиката и обществото.

Така те заключили, че хероинът, крекът и метиламфетамините са най-опасни за отделния индивид, но алкохолът, хероинът и кокаинът са най-опасни за обществото като цяло.

Обединявайки резултатите от двата типа вреда, учените установили, че определено алкохолът стои на първо място като най-опасното "порочно" вещество.

"Важно е да се отбележи, че легалните наркотични вещества – алкохолът и тютюневите изделия, се намират нагоре в класацията, което означава., че причиняват поне толкова вреди, колкото и нелегалните наркотици", твърди проф. Дейвид Нът, който оглавява Независима научна комисия по наркотиците.

 

 Публикувана: Събота, 30-ти Октомври 2010, автор(и): 24 Часа; прочитания: 864; коментари: 1 Виж галерия 1 2 3 »

Водачът на ВМРО Тодор Александров е държал строго за морала на четниците. СНИМКИ: АРХИВ НА ВМРО

Покрай гейскандала, който тези дни разбуни държавата, в общественото пространство се промъкнаха внушения, засягащи морала на основателите на нашата организация. Затова като неин лидер се чувствам задължен да направя някои исторически разяснения.

Ако действително е имало поне един случай на хомосексуализъм в 117-годишната история на ВМРО, щеше със сигурност да се разчуе. Все пак организацията има доста врагове и те нямаше да пропуснат да ни ударят. Приказките за някаква кармична връзка между войводата и младите четници са долна клевета и кощунство спрямо паметта на революционерите. Такова нещо може да измисли само болен мозък, който освен всичко друго не познава и историята на движението.

Номерът няма как да мине, защото членовете на ВМРО винаги са били мъже на честта. Та в четите дори е било забранено да се пие алкохол! Лидерът Тодор Александров е бил пословичен в строгостта си към нарушителите на тази заповед. Единствено след дълги и тежки преходи в студено време войводите са разрешавали по 50 г ракия за сгряване. Забраната идва след няколко случая в планината, когато турците изненадват заспали след разпивка четници и ги избиват като пилци.

Моралът в организацията е бил на много високо ниво. И няма как, ако искаш населението да те следва. Кой би тръгнал с оръжие в планината, ако знае, че в четите мърсуват?! За тази цел бил изготвен изключително суров Наказателен правилник на организацията.

Костурският войвода Васил Чекаларов например, който е бил известен с чувството си за справедливост, изпълнил публично смъртната присъда на омъжена българка, мърсувала с турчин. Страшният Васил, както го наричали тогава, я предупредил веднъж, втори път. Тя обаче продължила с изневерите.

При разложкия войвода Стоян Чачкаров дошъл беден човек от Банско и се оплакал, че дъщеря му от 1 г. ходела с чорбаджийски син, който обаче не щял да се жени. Викнал тогава войводата чорбаджията и му дал 1 месец срок да вдигне сватба. Онзи се опитал да го уговори - давам 5 хиляди лева на ВМРО, но забрави тая работа. Войводата тогава се разярил и отсякъл: щом имаш пари да даваш, ще дариш 20 хиляди лева и в срок от 3 дни ще ги ожениш! Такива са били нравите тогава. Така излиза и приказката: "Ке ме ебеш ме, ке ме вземаш!"

И всички решения били вземани не еднолично, а от съдилища. Във всяко село местният воевода е главният съдия. А неговите помощници - съдии. Това е една от най-важните цели на ВМРО - по този начин да накара хората да не ходят в турските съдилища, а да знаят, че могат помежду си да решават проблемите.

Наказанията са сурови: 10 тояги на голо, 25 тояги наголо и смърт. Смърт давали за предателство, за убийство, за изнасилване и за кражба на добитък. Последното днес може да се стори пресилено. Но за онова време да оставиш едно семейство без крави и овце, било равносилно да го обречеш на гладна смърт.

И ако при съгрешилите селяни първо пращали едно-две предупреждения, а после биели тояги на голо, то за нисък четнически морал наказанието било едно - смърт.

Показателен е случаят с войводата Панчо Михайлов. Той е бил известен със сексуалните си подвизи, които обаче е проявявал не в македонските села, а в София. Легенди се носели тогава за неговите любовни похождения по певици и актриси от Народния театър. Предупредили го веднъж, той не си взел бележка, втори път - също, и на третия го осъдили на смърт. Та той позорил с делата си цялата организация. Човекът, превзел Кюстендил през 1922 г., бил наказан заради морални прегрешения! И забележете - затова, че е ходел по жени, а не по мъже! И още нещо - след изпълнението на присъдата организацията поела цялата грижа за неговото семейство. Съпругата му получавала издръжка до живот, а синът му - стипендия до навършване на пълнолетие.

Не може да има извращения в организация, ръководена от такива високоморални мъже като Даме Груев, Гоце Делчев, Тодор Александров и Иван Михайлов. С това не искам да кажа, че водачите на ВМРО са били женомразци или скопци. Напротив, те са били известни ценители на женската красота, но са го правели по достатъчно приемлив начин дори в личната си кореспонденция.

Запазени са доста писма между Пею Яворов и Тодор Александров, в които освен комитетски дела, двамата войводи са обсъждали и хубави жени. Писмата са христоматиен пример за мъжкарско поведение, съчетано с невероятно джентълменско отношение към жената. Такива са били нашите войводи - истински мъже и в боя, и в покоряването на дамски сърца.

КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ

 Джей Ди Енгълхарт: "Съюзниците" от Източна Европа не са нищо повече от марионетни правителства под контрола на американската хегемония... Пентагона вижда стратегическо преимущество в използването на България като преден пост за изпращането на военни сили и техника не само в Ирак, но евентуално и в Иран или Сирия в близко бъдеще. В такава ситуация България ще има да се страхува от много по-големи проблеми в сравнение с тероризма. Тогава България ще бъде стратегически прицел за конвенционални и ядрени удари от врагове в близко съседство.

Още по темата: В периферията на Империя от бази и тайни затвори | Български плейнспотъри? | Тайният Гулаг на Буш в Източна Европа | Протест срещу US базите | Американско военно и сексуално господство

 

Идеята за това интервю беше последствие от поредицата статии под надслов "В периферията на Империя от бази и тайни затвори". Американският ветеран от войната в Ирак Джей Ди Енгълхарт беше така любезен да отговори на въпросите ми относно настаняването на американски военни бази в България и възможните последици от това. Участник във военните действия във Фалуджа, а след това антивоенен активист от "Ветерани от Ирак срещу войната", той нееднократно е интервюиран от американската преса, а и от Еми Гудман за сателитното ТВ и радио предаване Democracy Now! Неговият блог "Борба за оцеляване" (Fight To Survive) е добре известен сред активистите от световното антивоенно движение.

Джей Ди познава не само живота на американския войник в Ирак, но също на базите в Германия и Косово. Той е идвал дори в България по време на мисията в Косово, така че Балканите с манталитета си и специфичното си значение за Пентагона не са непозната територия за него. Макар че контекстът на въпросите, а и предишните ми материали да отразяват критичното ми отношение към милитаризма на САЩ като цяло и идеята за американски военни бази в България в частност, държа да подчертая, че изпитвам най-дълбоко уважение към Джей Ди Енгълхарт и съратниците му от "Ветерани от Ирак срещу войната". Хора като него са винаги добре дошли в нашата гостоприемна страна. За разлика от военните аванпостове на Империята.

Би ли се представил накратко?

Казвам се Джей Ди Енгълхарт и съм (бивш) специалист от Трета бригада към Първа пехотинска дивизия. Записах се в американската армия малко преди 11 септември, 2001. След базово обучение като моторизиран разузнавателен патрул във Форт Нокс, Кентъки, бях изпратен в базата Вилсек край тренировъчните полигони в Графенвьор, Германия. По време на службата ми от 2001 до 2005 бях с подразделение "Сокол IV" на миротворческа мисия в Косово през 2003 и в операция "Иракска свобода II" от февруари 2004 до февруари 2005. След освобождаването ми от активна служба през май 2005, аз се включих отново в цивилния сектор на Съединените щати. В момента работя като активист в организации като "Ветерани от Ирак срещу войната", "Ветерани за мир", "Акция Септември" и други афинитетни групи срещу войната и подтисничеството в света.

Чалмърс Джонсън писа: "Пентагонът винаги налага на страните, където има американско военно присъствие т. нар. Споразумения за статуса на въоръжените сили, които обикновено освобождават САЩ от отговорността да чистят или плащат за нанесените от тях щети на околната среда." Как би го коментирал?

Трябва да се съглася със заключението на Чалмърс Джонсън, че американските въоръжени сили пренебрегват отговорностите си към околната среда в страната домакин. Аз видях и двете страни на американското военно поведение по отношение на околната среда. Когато бях настанен в огромната база с тренировъчни полигони в Графенвьор, Германия, ние се придържахме към много стриктни разпоредби за защита на околната среда. Законовите ограничения, на които се подчинявахме бяха предимно налагани от местните германски агенции за околната среда. Тези агенции бяха много ефективни в изискванията си американската армия да поддържа ред и чистота в тяхната страна. Например въпреки че военните ни машини не покриваха стандартите за емисиите на изгорели газове, имаше германски закон, който ни принуждаваше да ги изключваме в случай, че стоят на едно място.

Освен това разпоредбите изискват под всяко военно превозно средство, докато е паркирано, да се поставя "съд за теч" там, където може да капе масло. В случай че бъде разляно масло на земята, германският закон изисква от американския персонал да изкопаят изцапаната почва, да изчистят замърсяването и да я подменят с чиста почва. Много често по време на полеви упражнения германските власти правят инспекции дали американската армия се придържа към разпоредбите за чистота на околната среда - от коректно почистване на военната техника до безопасно отстраняване на отпадъци и всякакъв боклук.

Обаче тези стриктни разпоредби за опазване на околната среда биват спазвани само защото държава като Германия е уважаваната страна домакин. Когато американски военни операции биват провеждани другаде - в страни като Чехия, Косово и Ирак - аз лично бях свидетел на щетите на околната среда, които военната машина може да нанесе. В Източна Европа, където провеждахме тренировъчни и миротворчески мисии, беше обща практика танковете ни и тежкотоварни превозни средства да разкопаят и разорат земята, превръщайки засадена плодородна почва в тресавища от гъста кал. Асфалтирани улици също бяха тежко повредени от гъсениците на танковете, оставяйки дупки и ями зад себе се. Пътни знаци, огради и даже цивилни превозни средства биваха понякога потрошени, когато кавалкада от тежки военни машини прекосяваше тесните улици.

Тези страни нямат ясни разпоредби за опазване на околната среда и поради това петролни разливания, натрупване на отпадъци, наднормена емисия на изгорели газове и обща амортизация на средата обикновено биват пренебрегвани. В Ирак и до ден днешен е обикновена практика за американските въоръжени сили да прегазват селскостопанска земя с танкове и бронетранспортьори, да обезлесяват палмови горички с тактически цели и да изгарят огромни купища от отпадъци в базовите лагери, вдигайки черни валма от токсичен пушек от употребени петролни продукти и пластмаса.

В интерес на истината обаче въоръжените сили на САЩ полагат усилия да пазят обкръжаващата ги среда чиста от замърсяване. Армията например налага собствени стриктни разпоредби спрямо войниците да поддържат чисти базите си и да не злоупотребяват с околната среда на страната домакин. Макар че тези разпоредби се отстояват вътрешно, на практика не е възможно да се поддържа такава военно-индустриална мощ като американската без да се стига до щети на околната среда. Повечето от тези мисии се провеждат в развиващи се страни или в Третия свят, където такива практики като защита на околната среда просто не съществуват.

Именно за това аз съм убеден, че Пентагона няма да пропусне възможността да изгради военни бази в Източна Европа. Това е просто твърде изгодно. При непрестанно разширяващия се американски империализъм в света и безплодната война срещу тероризма, финансирането на тази глобална агресия поставя американския данъкоплатец в доста неприятно затруднение. Както виждаме в Германия, много американски бази биват затворени и ще бъдат преместени на Изток, за да избягнат високите разходи, които германското правителство налага върху американското присъствие на тяхна територия. Създавайки бази на Балканите например, Пентагона може лесно да се възползва от хлабавите закони за околната среда, без да трябва да заплащат на така или иначе раболепните правителства в страните домакини високи цени за обезвреждането и обработка на отпадъци и за екологичното замърсяване. В тези случаи финансовата гледна точка е приоритет.

Изводът е, че чрез създаването на военни бази в Източна Европа, САЩ могат да оказват натиск върху слабите местни правителства, експлоатирайки манталитета на всепозволеност и евтината земя в дълбоката провинция, за да превърнат разни красиви кътчета в сметища и тренировъчни полигони.

Джонсън също така писа: "Едно време разпространението на империализма е можело да се проследи по броя на колониите. Днешната американска версия на колония е военната база." Съгласен ли си с това?

Аз безспорно съм съгласен, че човек може да оцени американската Империя по огромния брой военни бази на чужда територия. Правителството на САЩ е твърде склонно да разпространява западен стил капитализъм по целия свят. Военните бази са необходими на американската Империя да налага икономическа хегемония в световен мащаб, а също да предоставят стратегическа близост до страни, които биха посмели да се опълчат на интересите й.

Според мен американските военни бази в чужбина са безспорно доказателство за глобална Империя. Има над 700 американски бази в целия свят както и 13 военноморски флотски подразделения, които контролират извън териториалните води. И с новата злокачественост на администрацията на Буш, тази визия за глобално господство се провежда все по-настоятелно. Чрез войните в Ирак и Афганистан, финансовата подкрепа на брутални диктатури, прилагането на мъчения и задържането в затвори без съд и присъда, несанкционираното подслушване и следене на граждани, насаждането на страх и дезинформация и пълната незаинтересованост за околната среда, проектът на Буш прилича на Оруелова дистопия. Това е не само алчност и Империя - това са амбиции за тоталитарен Нов световен ред.

Знаеш ли нещо относно наличието и употребата на обеднен уран на американските бази?

От моя собствен опит в армията стигам до заключението, че където има американско военно присъствие, боеприпасите с обеднен уран са в наличност. Обедненият уран е масово разпространен в американския военен арсенал. Използва се за бронебойни снаряди, които могат да бъдат изстрелвани от танкове, военни хеликоптери, реактивни самолети и ракети "Круз".

Обикновено обеднен уран не се използва на полигони или стрелбища. Обаче поради широката разпространеност на такива боеприпаси, злоупотреби се случват. Неотдавна няколко групи за защита на околната среда обвиниха американската армия в стрелба с муниции с обеднен уран на базата Шофийлд в Хавай по време на учения. В доклада се казва, че "петнадесет парчета от трасиращи снаряди, направени от сплав с уран Д-38, също известен като обеднен уран, бяха събрани през август от Запата Енжиниринг - фирма, наета от армията да изчисти полигона на базата Шофийлд след ученията от неексплодирали муниции и други метални отпадъци" според комюнике на 25-а пехотинска дивизия.

Заключението до което се стигна накрая беше, че обеднен уран е бил наистина употребен на тази база на американска територия. Ако такива муниции могат да бъдат ползвани толкова небрежно на територията на САЩ, въпросът е къде другаде тези практики са разпространени и при какви обстоятелства?

Очевидно в зоните на война - като Ирак например - честотата на употреба на обеднен уран е много висока. Докато аз бях в Ирак, всеки беше наясно, че се стреля с муниции с обеднен уран по всичко - от бункери на бунтовниците, до сгради от глинени тухли, до коли и камиони. От началото на военните действия през март 2003 хиляди тонове боеприпаси с обеднен уран бяха употребени в Ирак и това продължава и днес.

Също така боеприпаси с обеднен уран бяха ползвани по време на американската интервенция в Босна и Косово през 90те. Поради трайните ефекти на радиоактивното замърсяване, здравните увреждания, предизвикани от обеднен уран, остават огромен проблем и сега. Дори след приключването на тези конфликти американските въоръжени сили, ангажирани в миротворчески мисии, продължиха да строят полигони за военни учения. Макар че преки доказателства за стрелба с муниции с обеднен уран на тези полигони в момента липсват, вероятността за това е доста голяма.

Това, което трябва да разберете е, че навсякъде където е построена американска военна база, боеприпасите с обеднен уран са директно следствие. Не само запасите от такива боеприпаси трябва да са в наличност, но те могат да се ползват при всеки повод, когато американската армия смята това за необходимо.

Какво мислиш за тайните американски затвори в Източна Европа и практиката на отвличания и мъчения?

Прилагането на мъчения трябва да бъде забранено безусловно. Тази ужасна практика е не само напълно безчовечна, но информацията, извлечена по този начин от заподозрените, се оказва най-често безполезна. Съединените щати, които би трябвало да се придържат към най-високите стандарти за законност и човешки права, никога не биваше да изпадат до нивото на Садам Хюсеин в тази "война срещу тероризма". От каквато и да е гледна точка мъченията са напълно непродуктивни.

Злополучният скандал в Абу Граиб не само превърна американската практика на мъчения в централна новинарска тема по целия свят, но беше направо пагубен в битката за "сърцата и умовете" на иракчаните. Практиките на мъчения и политически отвличания могат само да доведат до пълен провал в претенциозната "война срещу тероризъм" - война, която много по-сполучливо би могла да се води с дипломатически и хуманитарни средства. Нещо повече, всяка страна, която желае да предлага територията си на американския политически Гулаг, ще стане самата вероятен прицел на терористични атаки. Това е естественият процес на тероризма. Както доктор Ноам Чомски казва: "Най-добрият начин да спреш тероризма е да престанеш да го прилагаш."

Какво е мнението ти за войната в Ирак и ролята на т.нар. "съюзници" от Източна Европа?

Аз смятам, че войната в Ирак е грешка. Смятам, че причините, които бяха първоначално провъзгласени от администрацията на Буш за инвазията в Ирак, бяха основани на лъжи. Садам Хюсеин притежавал оръжия за масово поразяване? Лъжа. На Садам Хюсеин му трябвали само няколко дни да нанесе първи ядрен удар? Лъжа. Ал Кайда били подпомагани от Садам в планирането на 11-и септември? Лъжа.

Чак след като тези лъжливи обвинения бяха опровергани, неоконсерваторите във Вашингтон решиха да аргументират войната в Ирак с "демократизация" на Близкия изток. Тази концепция за "разпространяването на свобода и демокрация" беше систематично набивана в главите на американския народ, за бъде подсигурена широка поддръжка за безсрочната окупация на Ирак. Макар че в момента 58% от американците не одобряват войната в Ирак, тя продължава да вилнее всеки ден.

Но аз съм против войната в Ирак и поради друга по-елементарна причина - това, че е едно неоправдано и безсмислено ежедневно кръвопролитие. Освен убитите войници на окупационната коалиция, истинските жертви на тази война са от иракското цивилно население, които наброяват между 50 и 100 хиляди. Бих искал да вярвам, че тази война създава едно демократично общество в Ирак, но фактите доказват просто обратното. Вече са налице систематична корупция и неустойчивост в тяхната нова "демокрация" без каквито и да е било признаци на подобряване. Освен това въстаниците срещу нелегалната окупация на страната, са най-вече иракчани, а не чужденци.

Докато бях в Ирак, трябваше да воюваме срещу местни селяни и дребни търговци, вдигнали се на оръжие срещу окупаторите. Иракските въстаници се борят вече три години. Броят на акциите им нарасна значително и атаките им стават все по-добре координирани и ефективни. Американската армия продължава да използва конвенционални методи за водене на война срещу една разгърната партизанска съпротива и по всичко изглежда, че в момента губи. В крайна сметка смятам, че САЩ няма да имат друга възможност освен да изтеглят военните си сили от Ирак. Така че по-добре е тази стъпка да бъде предприета незабавно, за да предотвратим още повече безсмислено насилие и още повече загуби на живот. Истинските причини за окупацията на Ирак могат да бъдат дълго дискутирани, но аз мисля, че те са доста ясни. Войната е пари, петролът става недостатъчен и Империята има нужда от демонстрация на сила, за да напомни на света кои са новите господари. Налагане на един тираничен Нов световен ред.

"Съюзниците" от Източна Европа не са нищо повече от марионетни правителства под контрола на американската хегемония. Изглежда тези държави са въвлечени във войната въпреки значителната опозиция от страна на собствените им народи. Независимо от това правителствата им се хвърлят с готовност да угаждат на САЩ с надеждата за странични облаги под формата на търговски споразумения и парични помощи. Такава изглежда е и ситуацията в България, където американските бази ще бъдат настанени без внимателна преценка на последиците от такова действие.

Настаняването на военни бази на българска територия превръща страната ни в преден фронт в американската "война срещу тероризма". Няма ли това да увеличи риска за терористични атаки в България?

Бих казал, че американското военно присъствие във формата на военни бази или тайни затвори превръща България в твърде възможен прицел за терористични атаки. Българското военно участие в Ирак и Афганистан вече създава потенциално опасна обстановка за българските граждани дори на тяхна собствена територия. С настаняването на американски военни бази в България и поради близостта на страната до арабския свят, българите изведнъж се оказват на предния фронт във "войната срещу тероризма".

Тук можем да добавим аргумента, че Пентагона вижда стратегическо преимущество в използването на България като преден пост за изпращането на военни сили и техника не само в Ирак, но евентуално и в Иран или Сирия в близко бъдеще. В такава ситуация България ще има да се страхува от много по-големи проблеми в сравнение с тероризма. Тогава България ще бъде стратегически прицел за конвенционални и ядрени удари от врагове в близко съседство.

Какво би казал за културата на всепозволеност и сексуална агресия на американските бази? Само в Окинава, Япония, между 1972 и 1995, американски военнослужещи от авиобазата "Футенма" са извършили 4 716 престъпления - включително 12 убийства - според Nihon Keizai Shimbun, консервативен японски вестник.

Мисля, че главният проблем със сексуалната агресия в армията е, че армията в същността си е дълбоко агресивна по принцип. Военнослужещите - особено тези тренирани за участие в сражения - са умишлено насъсквани да са държат изключително враждебно. Всеки войник е обучаван в определена умствена нагласа - да следва заповеди и да унищожава врага. Понятия като въздържаност и самоконтрол се засягат само в многословни и неясни разпоредби, а нарушителите им обикновено получават само символични наказания.

По време на моята служба в американската армия аз бях в чисто мъжко поделение, така че сексуалната агресия срещу жени не беше проблем. Обаче изразената агресивност можеше да се види в съперничество и физическо насилие срещу войници от други поделения и дори срещу цивилното население извън базата. Отношението на офицерите към такъв тип поведение се свеждаше до "гледай само да не те хванат". Спомням си някои случаи, когато отделни войници бяха неочаквано обвинени в малтретиране на съпругите си или подведени под отговорност за изнасилване на жени - както униформени, така и цивилни.

Не съм следил как повечето от тези случаи завършиха, но знам, че когато виновният беше сержант или офицер, историята обикновено се потулваше. Не искам да кажа, че военното правосъдие си затваря очите за всички тези случаи, особено когато престъплението е придобило широка публичност. Обаче съдейки от публикувани статистики и поведението на войниците като цяло, изводът е, че сексуалната агресия не е рядкост.

Трябва да си представите парадигмата, в която американските войници са отглеждани и адаптирани, средата, в която живеят и се социализират. Най-важното е, че войниците живеят между себеподобните си повечето време. Тъй като голямото мнозинство са мъже така или иначе, обща и единодушна практика е войниците да се държат агресивно и мръснишки помежду си. Това е част от манталитета "момчетата са си момчета", имайки предвид че войнишкото общество е твърде различно от света на цивилните. Този манталитет е най-вече сравним с поведението в спортните съблекални или колежанските купони. Концепцията за "женското достойнство" не е особено почитана, а и много войници са твърдо против самото присъствие на жени в армията. Когато такива войници са пуснати навън в цивилния сектор да пият и купонясват цяла нощ, прояви на военен елитизъм, шовинизъм, мизогиния и обща арогантност са чести и лесно обясними. Ситуацията се влошава още повече, когато даден войник смята, че е над местните цивилни закони. Тези съображения не са опит за оправдание или приемане на насилническото поведение, но истината е, че пълната отговорност трябва да се носи от главнокомандващите за това, че го толерират.

Как ще коментираш изнасилването на 22-годишната жена на бившата американска военноморска база в залива Субик край Манила, Филипините?

Няма да коментирам дали аз лично смятам, че шестимата американски военнослужещи са виновни. Твърдо вярвам, че всеки заслужава безпристрастен юридически процес и е невинен докато се докаже вината му. Обаче както обясних в предишния въпрос, имайки предвид манталитета, обучението и социалната среда, в която живеят войниците, нищо чудно сексуалната агресия да е била сериозен проблем, довел до инцидента на базата в Субик. Разбира се с огромното количеството доказателствен материал по този случай, шестимата обвинени трябва да бъдат съдени безпристрастно както според американските военни, така и според филипински закони. При никакви обстоятелства не трябва да се дава имунитет на обвинените, като ги подвеждаме под отговорност само по американската юрисдикция.

От всичко казано дотук се вижда, че сексуалната агресия се явява огромен проблем във американската армия днес. От 70те насам има хиляди регистрирани оплаквания в тази сфера. Това са факти, за които е трудно да си затваряме очите. За всеки такъв случай трябва да се провеждат сериозни разследвания, а главнокомандващите трябва да се държат отговорни за справедливото и равнопоставено третиране не само на американските военнослужещи, но и на цивилното население в страната домакин.

Какви могат да бъдат екстерналиите от американските бази за страната домакин?

Става дума за икономически "екстерналии", нали? Някои ще кажат, че американските военни бази на българска територия ще подпомогнат местната икономика. Макар че е вярно, че другаде по света базите играят важна икономическа роля по места, това не значи, че присъствието им ще има положителен ефект за икономиката на цялата страна. В Германия например градчета, чиито бизнеси имаха полза от американското присъствие, не пострадаха непременно след американското изтегляне. Обаче когато започнахме да изпразваме базите в Косово, стотици косовари - преди това наети от Халибъртън - останаха безработни и без особени перспективи. Разбира се икономическата ситуация зависи най-вече от общата стабилност на страна, но от собствен опит мога за кажа, че единствените бизнеси, които просперират от американското присъствие са тези, които обслужват специално военнослужещите.

Аз не съм икономист. Но когато става дума за нуждите на американските войници, имам доста добра представа какво искат те. Например ако имате база в малко крайбрежно градче, развлекателният сектор там ще просперира значително. Американските войници ще хвърлят парите си по ресторанти и хранителни заведения, дискотеки и барове, на черния пазар - за различни продукти, включително опиати и наркотици - и дори за проституция. Харченето на долари в България ще бъде добре дошло за американските войници след Германия, тъй като валутният курс и цените са в тяхна полза. Това сигурно ще насърчи войниците да харчат повече от обикновено.

Разбира се американските бази със сигурност ще наемат български граждани на работа. Това ще включва технологични услуги, дърводелство, магазинерство, поддръжка на базата и чистене. Хората обаче ще бъдат наети посредством фирми контрактори. Така че заплатите им ще бъдат определени от местната икономика, а не от съответното заплащане в долари за американци. Значи има плюсове и минуси, които трябва да бъдат дискутирани. Да, пари ще влязат в икономика, но в чий джоб? Аз мисля, че организираната престъпност със сигурност ще спечели повече от средния човек. Но може и да греша. Най-вероятно всеки, който е готов да забавлява чужди войници, ще има известна печалба. Но аз не виждам как дадена американска база - настанена в провинциално градче, както най-често става - може да подсили икономиката на цяла страна. Така че не всеки българин ще види повече пари или по-добра работа. Идеята, че американските военни бази могат да стимулират икономиката може да се окаже една заблуда, ако се преценят внимателно всички факти.

Какво мислиш за световното антивоенно движение?

Мисля, че световното движение за мир - макар понякога постигащо отделни успехи - е все още изправено пред колосални проблеми. Най-големите ни врагове са: непрестанната война - очевидно! - глобалният неофашизъм и може би най-опасният - пълната апатия!

Когато аз се върнах от Ирак и се заех с активизъм, апатията сякаш беше най-хроничната болест на Америка. Хората не могат просто да излязат от черупките си, от "зоните си на комфорт", за да се събудят и осъзнаят проблемите, пред които е изправено човечеството днес. Повечето хора са прекалено заети със себе си, приятелите, семейството или кариерата си, за да погледнат към хоризонта на едно тъмно и зловещо бъдеще. Но тази апатия е характерна не само за Америка. Докато пътувах из Европа, я забелязах също така и там. Така че апатията е не само проблем в моята страна, но се просмуква в социалната тъкан по целия свят.

Виждам, че масовото разпространение на ултра-капитализма заразява човешките същества като вирус. Това поражда ненаситно консуматорство, материализъм и изкривено усещане какво е същностно важно в живота ни. В следствие на това околната ни среда бива разрушена, а социалната ни съвест е подложена на лоботомия. Бъдещите поколения изчезват в мрачна неизвестност, докато човешка кръв продължава да пълни празнотата.

Апатията е най-опасният злодей, срещу когото сме изправени. Някои от нас изпадат в нея след като осъзнаят, че целият свят е преебан, и им се струва, че нищо не може да се направи да се предотврати грозящата ни катастрофа. Когато глобалните антивоенни демонстрации през февруари 2003 преди инвазията в Ирак се вдигнаха в единен мощен глас на протест, този световен глас беше напълно пренебрегнат от садистичните властници, които оркестрираха войната. Това беше голям удар за всички, които наистина ги е грижа. Обаче днес - само шест години в новото хилядолетие - е изключително важно да не се предаваме.

Точно сега махалото май тръгва в обратната посока. Администрацията на Буш бива официално разобличавана като група лъжци и престъпници. Въпросът за съдебното отстраняване на Джордж Буш вече открито се обсъжда в Америка. Това може да изглежда съвсем недостатъчно в сравнение с ужасните престъпления, извършени срещу човечеството и истинската свобода, но всъщност е огромна крачка в правилната посока. Това значи, че хората по света започват да се събуждат от съня и ясно да идентифицират виновниците.

В тези решаващи времена антивоенното движение е по-важно от всякога. Нашата солидарност трябва да прекрачи държавните граници. Трябва твърдо да стоим срещу войната и глобалната тирания. Чрез мир и гражданско неподчинение можем да настояваме за едно по-разумно общество. Вече въпросът не е да се борим за утопични идеи, а по-скоро нещата опират до борба за оцеляването ни като човешки същества.

Знаеш ли кой е Кен Никълс О"Кийфи и какво мислиш за борбата му?

Кен О"Кийфи е наистина изумителен човек и икона в борбата за човешко равенство. Историята му е също така необикновена: бивш морски пехотинец и ветеран от първата Война в залива през 1991, О"Кийфи се отрича от американското си гражданство и става законен гражданин на света без държавни граници. Той не само служи като революционен пример с идеите си, но също така и с мирните си преки акции. Освен всички други акции за екологични и социални каузи, той също организира демонстрациите на човешките щитове в Ирак малко преди инвазията, а след това върши възстановителна работа в Палестина.

На О"Кийфи беше лепнат етикета "анти-американец" и беше обвинен в национално предателство. Беше тормозен и в САЩ, и в чужбина за дребни нарушения и отричането от гражданство. Той се бори срещу всякакви форми на подтисничество, разрушаването на околната среда и войнствения расизъм. Накратко, Кен О"Кийфи е пълна антитеза на всичко, в което го обвиняват, и трябва да се счита за лидер в борбата за социална промяна през 21-и век.

Благодаря ти много и знай, че си винаги добре дошъл в България!

препратка: http://ftssoldier.blogspot.com

 В началото на септември - преди изборите - Дилма изпрати чрез “Труд” “голяма прегръдка” за всички българи и обеща страната ни да е сред приоритетите й за посещение.   www.trud.bg   Дилма Русеф - първата жена-президент на Бразилия 1 Ноември 2010 Дилма Русеф посочи, че първият й приоритет ще бъде да измъкне 20 милиона бразилци от бедността

С 56 на сто от гласовете Дилма Русеф стана първата жена-президент на Бразилия. Ще бъда президент на всички бразилци като уважавам различните мнения, вярвания и политически предпочитания, съобщава БНР. Страната ни се нуждае от подобряване на политическото ръководство и качеството на политиката, коментира Русеф. Поемам ангажимент за политическа реформа, която ще подобри републиканските ценности и ще доведе до напредък на нашата млада демокрация, каза Русеф и благодари на досегашния държавен глава Лула да Силва, на когото дължи огромната си популяност сред бразилците.

Дилма Русеф посочи, че първият й приоритет ще бъде да измъкне 20 милиона бразилци от бедността. Тя обеща да направи публичните разходи по-ефективни и да запази икономическата стабилност.

Очаква се новият президент да продължи успешната политика на предшественика си чрез засилване ролята на държавата в някои сектори на икономиката като минната промишленост и подобряване на инфраструктурата.

Сегашният президент Лула де Силва трябва да се оттегли на 1 януари догодина, но вече се появиха спекулации, че той може да бъде неформален съветник на наследничката си.

Дилма Вана Русев е бразилски икономист, политик, 36-ят поред президент и първата жена-президент на Бразилия. Тя е от български произход. Нейният баща Петър Русев от Габрово е бил близък приятел на Елисавета Багряна. Като активен член на БКП през 1920-те год. е принуден да емигрира от България през 1929 г. във Франция, където започва да изписва фамилията си с Rousseff. Вече овдовял (със син Любен), пристига в Бразилия през 1930-те год. Преселва се в Буенос Айрес, Аржентина за няколко години. Завръща се и се установява в Бразилия, където постига успехи като юрист и строителен предприемач. В Бразилия се жени за Дилма Жане Силва, от която има 3 деца: Дилма Русев, Игор (юрист) и Жана (1951 - 1977). В България Дилма Русев има заварен брат - инженер Любен Русев (починал в София през 2007 г.), с когото никога не се е срещала.

Присъединява се към младежката организация на Социалистическата партия през 1967 г. Участва в нелегалната съпротива срещу военната диктатура. Арестувана е през 1970 г., измъчвана е 22 дни и е осъдена от военен съд. Освободена е от затвора в края на 1972 г.

По-късно се отказва от радикалните методи на политическа борба. Записва (1973) и завършва (1977) „Икономика“ във Федералния университет на Рио Гранде до Сул.

В края на 1980-те работи в кметството на гр. Порту Алегри, а през 1990-те оглавява недържавния Фонд по икономика и статистика и работи в Министерството на енергетиката на щата Рио Гранде до Сул. Занимава се с легална политическа дейност. Дълго време е член на Демократическата работническата партия, а в края на 1990-те тод. преминава в Работническата партия.

В периода 2003 - 2005 г. Дилма Русев е министър на мините и енергетиката на Бразилия. От 21 юни 2005 г. е началник на канцеларията на бразилския президент Луиш Инасио Лула да Силва.

През 2010 г. е кандидат за президент на Бразилия от Работническата партия. Въпреки очакванията, не успява още на първия тур на 3 октомври да спечели изборите, събирайки 46,9 % от гласовете срещу основния си опонент социал-демократа Жозе Сера (32,6 %). Вторият тур на изборите се проведе на 31 октомври 2010 г. и е спечелен от Дилма.

www.bgfactor.org