Веднага след 10.ноември дойде друг „паметен“ ден – 11. ноември. Само че този ден няма да бъде записан в историята, защото с историята шега не бива. Защото там са записани само имената на ЛИЧНОСТИ – положителни или отрицателни, но личности. Записани са и събития, които са променили живота на хиляди и милиони хора в България и света. А днешният ден е един „пазарен“  ден, в който „търговци“  от „битака“  ще ни продават изхабените си номера. Президентът ни прави Гражданска формация. Господин Президент, не Ви вярваме. Аз никога не съм вярвала на комунисти, които за една нощ станаха социалисти, че и демократи. Но имаше хора, които Ви вярваха и така си отидоха от този свят с вярата във Вас и Вашата „правда“. През далечната 2000 година Ви видях и чух отблизо на едно събрание в едно китно родопско градче. Залата беше препълнена с хора – комунисти (те не се срамуваха да се наричат така). Няма да пресъздавам цялата среща, но държа да Ви припомня Вашите думи и обещания. Цитирам по памет: „Другари, комунизмът няма да се върне. Нашето бъдеще е свързано с Европейския съюз и НАТО. Но това, което ви обещавам е, че ще работя активно в социалната сфера, в образованието и здравеопазването.“ Повечето от тези, пред които обещахте това не са сред живите, благодарение на живота, който им осигурихте Вие и Вашата партия. Но аз съм жива и помня. Следя събитията през тези 10 години и с чиста съвест мога да Ви кажа – НЕ ВИ ВЯРВАМЕ! Уважавам Ви като личност, като историк и човек, но не мислите ли, че е време да се оттеглите от политиката , тогава наистина ще сте честен пред народа. Господа генерали от „всенародното“ движение, нямате армия, забелязали ли сте този факт? Вече подчертах, че народ няма, а каво остава до армия? Тръгнахте отново с голямата кошница с лъжите, но на Хитър Петър му омръзна да го лъжат и едва ли ще го поведете отново към изборните урни с потурите и калпаците. И ние се понаучихме на европейски живот и поведение и започнахме да проглеждаме – къде сме НИЕ и къде са ТЕ! НЕ ЛЪЖЕТЕ НАРОДА СИ! А сега да преминем на новите кандидат-управленци. РЗС ще твори управленска програма. Първият ми въпрос е: с кого? Пребройте си депутатите и отговорете какво се случи с останалите и кой носи отговорност за разпада на групата? Вторият  ми въпрс е пред кого ще представите програмата си? Вярата е напривършване, не забелязвате ли? От колко време не сте се срещали с хората по места и не сте чули тяхното мнение? Или и вие се „заразихте“ от самовлюбеност и надменност и решихте, че мястото в Парламента ви е в кърпа вързано? Словата от трибуните не са достатъчни, господа. Това, от което се нуждаят хората е уважение към тях, участие  на народа в управленската програма и, най-вече, ИСКРЕНОСТ. В заключение ще ви кажа, че с всичките си действия и бездействия вие помагате на ГЕРБ и на Бойко Борисов. И знаете ли защо? Защото той не лъже – не е излъгал нито в предизборните си речи и срещи, не лъже и сега. Казва си всичко едно към едно. И това печели симпатии, въпреки че реалността ни убива бавно и мъчително. Сега някой ще попита дали не съм човек на ГЕРБ. А  аз ще отговоря, че вие – главните герои на днешния ден -  сте хора на Борисов, защото на вашия фон той изпъква като незаменим лидер, а партията му като незаменим управленски фактор. И тъй като нашето Гражданско сдружение се казва клуб „Истина“, смея да твърдя, че ще казваме истината на всеки един от вас – политиците – такава, каквато е, независимо от лични симпатии и  приятелски настроения . Вие би трябвало да знаете, че истински приятели са тези, които казват къде грешите и не хвърлят прах в очите ви за лична изгода. А вие, определено, грешите. Основният въпрос, обаче, е следният: ДАЛИ ГРЕШКАТА ВИ Е НЕВИННА И СЛУЧАЙНА или РЕЖИСИРАНА, ОТИГРАНА И ЗАДКУЛИСНА? ПРЕДСТОИ ДА РАЗБЕРЕМ.

Иванка Славчева

КГО „ИСТИНАТА“

 Истина ли е Илиадата? Възможно ли е троянската война да е една от най – големите измами в историята?
Имаше една поредица на national geografic – “is it real”? Различни легенди и феномени там биваха разпъвани на кръст. Е, в моята версия аще разпъна легендата за Троя.

Защо събарям „Троя”?

Защо наистина? Има ли логика? Та Бога ми, аз съм откърмен с това произведение. Много малък, преди училище се научих да чета и това ми беше първата книжка. Чел съм я в преразказа на Кун, в оригиналите на Омир… Дори съм се пробвал на латински…. Не че ми е омръзнала и няма никога вече да я ползвам, не…
Тогава… може би просто мразя гърците? Дали? Това би било самоомраза някаква. Аз, както и много други морски чада, имам достатъчно гръцка кръв при нужда и да се самообявя за грък. Не, не е това.
Истината е, че колкото повече чета, по – лошо става. Повече затъвам в очевидната измама и се дразня .И вече просто не мога да търпя.
И тъкмо защото съм обичал тази книга , защото отлично я познавам, гибелта й ще е толкова по – тежка. Ще я отнеса като Аякс Теламонид агресивна баба с ръжен. Ще я разкъсам като перушинесто пиле в зъбите на ДЗВЕР…
Съжалявам, аз бях до тук. Повече не мога да продължавам. Не те обичам вече.
Не, няма друга. Няма и да има.
Просто… ти не си тази ,за която те мислех!
Сбогом!

Развенчаната легенда

През 90-те години се популяризира една теория за Илиада. Литературни анализатори казаха, че творчеството е било напластявано. Как? Ами, твърдяха те, Омир е ползвал по – старо произведение. То е разказвало как войски, под предводителството на Ахил са обсаждали Троя и Ахил е загинал в битка с троянския герой – Хектор. 
Теорията бе осмяна, но ме накара да се замисля. Няма ли логика? Патрокъл е никому неизвестен герой, живеещ в палатката на Ахил. Няма никакъв свестен подвиг, сервитьор е и оправя леглото.  И изведнъж се тупва пред всички, като негов двойник, унищожава герои, като Сарпедон, зевсов син, който самият Аякс не е успял да повали… В сватбените доспехи на Ахил, божествени и правени лично за него? И умира. Лично от ръката на Хектор.
Логично е поетът да е измислил сериал, „спасил” Ахил, добавяйки 16-та песен, патроклия, после и без това разгневения Ахил,буквално решава войната… Пък и как сам да измисли всичко и да го предаде?  А по – късно други автори добавят и падането на Троя и други художествени измислици. В Илиада Троя не пада, но всички приемаме Илиада все едно че Троя е паднала….
Интересна теза. Обаче отмря. Но не се свърши тук.

Стъпалата към ада

Кога е датирана Троя? Това ли ще да е първия въпрос? Ще се учудите на дати, дори от елински автори, камо ли от днешни. Евфор определя 1135 пр.х. , Сосибий – 1172, Ератостен 1184, Тимей 1193, Парийската стела – 1208, Дикеарх 1212, Херодот – 1250, и прочие. Съвременните учени приемат 13 в.пр.хр. най – често за „дата”. 
Къде е Троя? Голям гръм ни удари и с отварянето на шлимановата забележителност. Само бърз поглед ми показа, че въпросната „Троя” не е адекватно разположена на омировия разказ, че чешмичката покрай нея изобщо няма нищо общо с „буйния Скамандър”, в който Ахил гони, настига и дави приамовите синове. Че ако ще да има планина Ида, тя се пада … от грешната страна на града? Споделих това с колеги в Интернет. Тогава го взеха на присмех.
Макар и мен колегите да не ме вземаха насерозно, явно имаше и други и правителството на Турция взе насериозно заплахата и плати на голяма агенция, която проучи „Троя” и заключи, че няма как Троя да не е била там, само реката попресъхнала.  Е ние верваме, как иначе?
Както виждате обаче, на основните два въпроса: къде е и кога е – няма свестен отговор.
Хубаво де… Вие чули ли сте някой грък да се е наричал Омир?  Не сте. Ὅμηρος (Омирос) на гръцки означава заложник. Не всеки човек иска да кръсти детето си така. Как ви звучи това име за известен поет? На мен по – скоро ми прилича на название на човек, от който са получили, преписали или заменили нещо.
Пизистрат от Атина в средата на 6 в.пр.н.е. поръчва на Ономакрит произведения. Последният написва за пръв път на гръцки Илиадата  и орфеевите химни,вторите  недостигнали до нас. За Илиада дотогава казват, че се е предавала устно.

Ясните улики на голямата кражба

Вие виждали ли сте някога гърците да използват колесници? За бой?
Не, не сте.  Гърците ползват колесници за залагания и състезания, за рисунките и за легендарните „си” герои.
Гърците нямат, и никога не са имали военни колесници .Освен в „Илиада”. Там всеки има такава. Но в освободителната битка при Маратон гърците са били сметнати за луди от врага, поради факта ,че нямали нито конници, нито даже стрелци. Близо 10 века след „Илиада”?
А известно ли ви е ,че гърците величаят Дарий като първият човек, успял да пригоди кораби за пренос на конница и колесници? Как тогава гърците са пренесли колесниците и конете?
А  известно ли ви е, че първата морска битка гърците(по Тукидид, „Пелопонеската война”) си датират някъде около 6 в.пр.н.е. и оттогава си датират и бойните кораби?
През 480 г.пр.н.е. опит на Лоетихид и Ксантип да докарат военен флот при Микале е посрещнат остро, защото е считан за откачен и опасен поход. Микале е в Мала Азия, там е и Троя. Причината, че само години преди това голям персийски флот загива от буря на гръцкото крайбрежие – корабите им не могат даже тогава да прекосяват морето без огромен риск. 
Известно ли ви е, че гръцките кораби от по – старо време са черупчести, без палуба? Ако не можете да ги видите в музей, вижте аргонавтите .Бойци и гребци едновременно. Как такъв кораб пренася армия за да обсади град, носи обсадни съоръжения и провизии  и защо троянците не са ги нападнали на няколко километра от града си, по крайбрежието? За тях това би било лека разходка. А гръцките воини най – малкото са гребали хиляди километри.
Забелязали ли сте, че в Илиада силен съюзник на Троя са Дарданците? Обаче те идват като съюзници. Къде е абсурда? Посочената Омирова Троя е на Дарданелите, значи във владенията на дарданците. Съвременните учени решават абсурда, като твърдят, че Троя била на морето, а дарданите – в планината, горяни. Обаче не се сетиха да обяснят корабите на Анхиз и колесниците на Еней с парашути ли са ги спускали от планината тогава…
Тукидид, един доста вманиачен в Илиада, но относително достоверен автор твърди  ,че тя се е случила, но оспорва броя на корабите и държавите, участвали в нея, твърди че даже в неговото време е крайно невъзможно да се събере такъв боеспособен флот.
В Илиада се описват подрбно тракийски съюзници на Троя .Например във втора песен, 837, пише за Азий: „Азий Хиртаков, докаран от едри коне златожълти чак от далечна Арисба и чак от реката Селеент.”. Но за същата река Страбон в География, 8.3.5 пише: „Между Хелонатас и Килене се влива реката Пеней. Също така и реката Селеент, която е спомената от поета(Омир) и изтича от Фолое.” Това е откровено навътре в същинска Гърция. Има и доста други съмнителни пасажи. Ако там са живели траките: Къде тогава са живели гърците?
Имате ли идея, как е възможно седем века Илиада, сама по себе си огромна – 24 песни, 300 съвременни страници дребен шрифт, без да добавяме към нея Одисея – да е предавана от уста на уста? Как? Наизуст? Това не може да го направи само Омир. Иска се поне голяма школа по изучаването й. Иначе как ще е оцеляла от Омир до написването й от Ономакрит?
И в крайна сметка, защо гърците нямат друго произведение, исторически преразказващо Троя, а имат само едно… Обаче пък изпадащо в крайни подробности, и то след хилядолетие? Не е ли странно? Или е по – странен фактът, че въпреки подробностите, им се налага да фантазират за мястото на Троя, датата на Троя и собствените си герои, и то във време, когато на мястото на Троя в описаните години  е имало големи държави и са описали чудесно всякакви събития.
А в „Исторически новели” таткото на историята – Херодот, твърди , че Елена завършила живота си в Египет, при някой си фараон Протей, който я грабнал от Александър – Парис и гърците вече не я видели!
Предстои да изясним тази загадка. 
Бутахме Илиада оттук и оттам. Клати се ужасно силно, но не пада.
Наистина ли? Да видим.
Вдигайте знамената и тръбите да свирят! Щурм през Скейската порта!

Политическо положение в района и времето на „Троя”

В годините, за които е датирана Троя, в района доминират големи империи, а не градове – държави. 
Хетите тъкмо са започнали да се възстановяват. Те са нанесли сериозно поражение на Митани и са я привлекли като съюзник, и са си върнали морският излаз на западна Мала Азия и имат сериозна система от съюзи сред тракийските племена.
Но хетският възход се крепи на несигурен стълб: търговия, победи  и военни съюзи. Които рано или късно ще доведат до нова война. До войната за Кадеш.
Кадеш е странно явление. Изглежда е полунезависим град под хетско влияние. Той вече векове е „ябълката на раздора”, особено за Египет. Кадеш е тип „полис”, с търговски съюз, който оглавява  – Амуру, но странното е, че докато Кадеш се сражава на страната на хетите, преките му съюзници са на страната на Египет и дори имат пряко участие в спасяването на египетската експедиция от гибел.
Египет е тъкмо надживял безкрайните проблеми с хиксосите и събитията от по – късния „изход”. Успява да възстанови старата си религия и система, но същността му е променена. Той се е превърнал в това ,от което най – много е бягал.
И тъй, възстановен, обновен, във възход, Египет във времето на 18-та и 19-та династия е на път да покаже на света величието си за един последен път.
Този път, като империя.  

Кадеш – зона на конфликта

Кадеш е в днешна западна Сирия. Ограден от планини, в близост до морето, , той топографски отговаря на Троя от географското й описание далеч п о-добре от Шлимановата илюзия. Река Оронт е в непосредствена близост, голяма, пълноводна и проходима.
И е ясно доказателство за това, колко хиляди километра в поход са били готови да преминат траките, дори в онези години, дори и за война, която не е била тяхна?
Кадеш постоянно се върти между хетите ,Митани и Египет. Кадеш е обект на завоюване от Тутмос III. После, при отстъпника Ехнатон градът, и други територии , се отмятат. По времето на Сети I, Бащата на Рамзес, империята прави най – голямото си и трайно завоевание на север, включващо и Кадеш. При Рамзес обаче Кадеш се отмята и става повод за война.

Битката при Кадеш

Годината е 1274 пр.н.е. Подобно на гърците, които преплували морето, египтяните изходили пустинята. Марш от над 1500 км., повечето сред пустиня ,в колона на четири дивизии(отряда) египтяните приближавали Кадеш. Първият отряд, Амун, форсирал река Оронт и направил лагер. Приближавал вторият отряд, Ра, а назад били отрядите Птах и Сет. 
Хетите съзрели възможността си. Със съгледвачи излъгали Рамзес ,че армията е далеч и когато той се разположил свободно, група от около 2500 колесничари връхлетели колоните на движещата се „Ра”. От лагера не могли да им помогнат, „ Ра” била пръсната като дивизия, но за късмет повечето египетски колесници – леки, бързоходни и стрелкови, оцелели пред тежките хето – митанийско - тракийски ударни.
После колесниците нанесли удар по лагера на „Амун” и почти нахлули вътре.
А какво говореше Илиадата? Гърците, идвайки от дълъг поход трудно и с много жертви (първият герой пада жертва)форсират брега и правят лагер… Който лагер е обсаден от троянците и последните насмалко не го превземат. 
В тежките условия според египетската традиция блести Рамзес, който пише по надписите, че се хвърлял от колесницата в челните редици на боя и сам предизвиквал враговете и водил своите в атака. Дори му ги нямало кочияша и щитоносеца. Същи Ахил. И между другото няма съмнение ,че е бил войнолюбец. Но за египетската традиция само благодарение на него египтяните успяват да се организират, да дадат отпор и да направят излази от лагера.





















Хетите губят устрем, стават и няколко тежки катастрофи, запречващи движението. Решаващ обрат става обаче ,когато в битката се включват идващите съюзници от Амуру, и се връщат считаните за изгубени пръснати египетски колесници. Ударени от няколко страни, неподкрепени от пехота и стрелци в достатъчен брой, колесниците на хетите бягат. Налага им се обаче да бягат през река Оронт и много от тях се издавят .В Илиада - Ахил и Аякс решително идват на помощ на загиващите гърци, и Ахил отблъсква нападателите от стана и ги дави в реката.
Води се една тотално различна за страните битка. С обездвижени, непълни по брой, но пък от всякакъв вид сили Рамзес опитва да се избави от хетския натиск, докато хетите почти не успяват да вкарат пехота в боя.
Ето ги и колесниците от Троя. Това е най – великата колеснична битка в историята, само пехота и колесници. Според сведенията – между 5- и 7000 колесници са се сражавали. И тракийските, и хетските ударни, и митанийските с шипове на колелата,  и египетски стрелкови.
Това е и повратната точка, след тази битка армиите на повечето държави се отказват от колесницата и започват да развиват конницата, макар че колесници се срещат и по – късно.
Обсадата продължава… Чак на 4-тата или 5-тата година Рамзес вреемнно влиза в Кадеш. После пак го освобождава.
15 години по – късно му се предлага мирен договор с хетите, скрепен с женитбата му с хетска принцеса. Вече възрастен, той приема. Кадеш остава в хетското царство. 

Троя и Хетската страна

Хетският цар бил далновиден, още преди началото на конфликта той започнал да сформира система от съюзи. Най известният съюз от тях е т.нар. договор с Алаксанду, цар на Вулуса.
Преводът на договора е мой, от английски, също и съкращенията.
„Това казва мое величество, Муватали, велик крал на хетите, обичан от буреносния бог на мълниите, син на Мурсили, велик крал, Герой…
(изрежда се стари приятелства и прочие)…
Когато баща ми стана бог, ти, Алаксанду, запази верността си към мен. После, когато…(Маса?)... започна война с мен, ти ме призова. Аз победих страната Маса…(изреждат се общи битки и случки и се призовава към вярност, кълнат се в богове, включително и Апалюна – Аполон?)…
Единият трябва да помага разполага военни сили в помощ на другия, както и обратното, и всеки трябва да пази лоялността си към другия!
И ако някой враг се мобилизира и движи военна сила към границите на земята, която аз ти дадох(васал?) , които са освен това, граници на хетската държава….”
Да не продължаваме , договорът е дълъг, завършва с клетва на боговете. На места сАлаксанду  явно се показва близост, и се изреждат цели династии назад съюзнически отношения. Договорът е много дълъг. Касае ключов съюзник.
Знаете ли кое е странното? Договорът е подписан след  1280 пр.н.е., няколко години преди Кадеш. Видимо Алакасанду е хет или тракиец. Защо – следете ми мисълта и ще видите на чия страна (е трябвало да бъдат) гърците. В договора царят омаловажава потеклото, т.е. намеква за особен начин на домогване на Алаксанду до властта ,ако и той да е вписан като син на предишния крал.
В писмото виждаме … Зевс и Аполон? Закрилниците на Троя? Оказва се че не са хич гръцки богове… Но ето ги, като пазачи на „Троя”.
Виждаме хетския цар да се нарича герой? Като тракийската традиция? А баща му – бог?
Алаксанду не е ли Александър – Парис? Захвърленият син, бащата на който се отрекъл от него, но после синът пораснал герой и се върнал само няколко години преди обсадата, за да бъде възцарен отново . И намек за това даже има в договора… Договорът е точно в последните мигове преди Кадеш, в него Алаксанду се задължава да бъде пръв във войната и да брани целите граници на империята.
И явно въпреки големият зор на гърците да изведат Александър като гръцко име, от „Владетел на мъжете”, все нямат късмет. Хетски герой се кичи с него, победоносния македонски цар го носи… А както виждаме в Илиада и самите те го дали на врага си. Явно името е далеч по  -старо, с друг корен.
Отиваме и по – далеч. Муватали, хетски цар,  е само едно от многото деца на цар Мурсили. Той има общо трима еднокръвни братя и много сестри, и  много доведени и полузаконни . Записани са 4 официални сина на Мурсили от една от двете му офциални кралици, от втората има синове, но им нямаме имената, а има и други синове, от държанки. Това е било характерно за хетите и Египет,Рамзес  е имал – по памет цитирам – 96 сина.
Повечето от братята на Муватали активно му помагат. А Троя е отбранявана – да напомним – от 50 братя. Струва ми се че ги намерихме.
Братята на Хетусили, участващи в битката ,загиват в нея. Като приамовите синове.
В битката загиват няколко царски кочияша и щитоносци със записани имена – спомнете си за Хекторовия Автомедонт. 
Обсадата продължава доста дълго време, и неговия брат, Хетусили, (Хетус – или – значи „От Хетуша, бтв. Хетският и египетският, както и българският, имат явни остатъци от генитив) бил реалният командир на отбраната на Кадеш. Хетус… Не се иска много въображение за да видим в него… Хектор? Със зле поречетени и преразказани подир 1000 години йероглифи.
А във властната хетска царица Пуду  Кхеба, участник и в дипломатически преговори, май не е трудно да видим…  Хекуба? А  нейна закрилница е покровителката на дома, богинята майка Кхеба.
Търде много съвпадения наизскачаха от хетската страна май. Хайде сега да обърнем взор към Египет. Може пък той да ни обърне представите? Може всичко да е моя фантазия?

Египетската „Илиада”

Египет е описал битката при Кадеш много подробно. От папируси, стели в Азия та до храмовете в южен Египет, както и посветеният в голяма степен на нея храм в Абу Симбел, Рамзес е направил чудеса за да се запомни битката и да се възвеличи името му.
Войната за него приключва, като хетският цар идва изненадващо на крака и му води дъщеря си за съпруга. Случката е подробно описана.  Войната приключва заради жена.
Хатусили води лично „красивата Елена” на крака на фараона. Той е толкова изненадан ,че едвам успява да събере армията си за посрещането.  Името на принцесата по бащина линия не е запазено, но Рамзес й дава Египетското МаттХорНеферуРе , което ще рече нещо като „ Маат и Хор  с красотата на Ра”. Т.е. момата е била поне красива. Припомняме: Илиада приключва, като внезапно при Ахил се явява старият Приам, незабелязано стигнал до стана и двамата сключват примирие.
Но съдбата на Елена не я отминава. Рамзес веднага кара нея и баща й да маршируват пред армията, докато него явно го носят отзад. Отгоре на това вдига на съпругата си чудесен храм до своя и посвещава двата на победата над хетите – спорен факт. Към това унижение обаче добавя и друго.   В храма нищо не пише за хетската си царица ,а го посвещава на друга, неизвестна, която кръщава просто „Най – красивата”(Нефертари). А няколко години по – късно просто се жени за друг хетска принцеса – вероятно нейна сестра… Не прилича ли историята на женения за Клименестра водач на гърците, който се домогвал до сестра й – Елена…?
В Абидос, Луксор, Карнак, Абу Симбел и Рамесеума са основните места, където Рамзес е обрисувал битката. Всичките му врагове са събрани и описани там. Ще използвам обединената им таблица по Гарднър(Gardiner, Alan, The Kadesh Inscriptions of Ramesses II (1975) pp. 57), позволявайки си малка волност: Ще пусна директен паралел с Илиадата.
Вижте: (таблицата със сравненията на имената, на държави, народи, градове, царе и воини, не излиза добре в този постинг!?  Ще се опитам да я поместя в края на публикацията)

И какво излезе?
Абсолютно всички известни тракийски съюзници на хетите съвпадат 1:1 с описаните в Илиада съюзници на Троя… Общо взето в Илиада не пише само временно отделилите се градове и блуждаещите съюзници. А и тая таблица не е цялата от един храм.
Възможно ли е гърците просто да са намерили тракийско описание „на несъществуващият тракийски език” и да са го присвоили и да са съчинили история със свое участие, наедро, за да се възвеличат?
Очевидно , да, или очевидно поне са ползвали за основа за Илиадата египетски надпис.
Виждаме Троя. Виждаме героите. Виждаме траките, хетите и египтяните, сътворили най – голямата епопея в историята. Виждаме дарданците, изтъкнати като съюзници номер едно.
Но не виждаме гърците?
Много просто, те не са съществували.

Свидетелствата на епохата

В двореца на Муватали са намерени близо 300 писма, външна кореспонденция .Много от тях са на непознатии неразчетени езици, вероятно „несъществуващият” тракийски.
Писма има и царица Кхеба, и баща му, Мурсили, и брат му, Хатусили, и много други хетски династи, съюзници, има запазени и договори, стели и прочие .Има достатъчно материал, който ако се предостави ,да се анализира. 
Има само едно сигурно нещо в анализа засега: нито едно от писмата няма нито оригинален гръцки прочит, нито, преминало през прочит на друга азбука ,да има някакво гръцко звучене. Гърците никакви ги няма в тази епоха.
Още по – ясно и категорично е това при египтяните. Те добре познават гърците, ясно ги определят – включително и географски, и ясно ги различават от морски народи(египетско понятие) и други. Гърци те никъде не са упоменали, в десетките свидетелства от различен характер. Те просто няма къде да се вместят в нашествията на епохата.
Битката е най – добре документираната в древността.  Описана е в стели в Хетската империя, та до храмовете в Нубия в Египет .Имаме писма, договори, посвещения и прочие на три континента. Твърде вероятно и траките да са занесли свидетелство за нея по родните си земи.
Дори – малко известне факт – ООН пази като „талисман” сребърно копие на договора между Египет и хетите. Като първи международен договор за мир.
А прословутата Троя няма нито едно свидетелство, извън Илиада. Даже самите гърци не могат да кажат къде, какво и как е станало, и кой го е правил. Траки – косвено свидетелства Илиада  -живеят тогава по техните земи, а родословието на много от царете си - герои така и не успяват да изведат.
А Хетския цар се героизира. И търси покровителството на Аполон и Зевс… Когато още нямало гърци.
Очевидно гърците (пак) направиха с чужда пита помен.

Timeo Danaos et dona ferentes

А история като пишат – дважди се пази.
Е добре де , скъпи елини, нямало ли е някакъв по – интелигентен начин за преписване? Или сте бързали…
Ето как те излъгаха всички да повярват в тяхната Троя и Илиада, и накараха светът да забрави истинската случка, добила световна известност. Как се вписаха в чуждата история, изхвърлиха Египет от нея. А Египет още пази писмата от онея години, в които крито – микенската цивилизация, „предводителка” на „армиите ахейски”, в лицето на царя на Крит отчита данъци на господаря си - Египет. Можем да ги представим. Гърци няма, има египетски представител в Крит. И дори се смята, че са имали влияние и върху част от Гърция. Така че изборът им на водач за експедицията никак не е лош.
Но, историята е категорична.
„Троя” е познала траките и хетите. Видяла е египетските сили и много азиатски народи. 
Но гърци не е виждала, тях още не ги е имало на сцената .Те по – късно са се явили, прибарали са архивите, преписали са и са досъчинили историята и са се вписали геройски в нея, като са дали на целия свят да разбере подвига им. А истинският им „подвиг„ е останал скрит.

Е, казвам , за мен днес беше последният ден на съществуване на Илиадата. Днес за мен Троя падна окончателно и не се очаква повече да се изправи.
Дали и за вас е така – вие кажете! 

           ©2010 Стефан Симеонов
http://grigorsimov.blog.bg

      Публикувана: Четвъртък, 11-ти Ноември 2010, автор(и): 24 Часа; прочитания: 99; коментари: 0

Св. мчци Мина, Виктор и Викентий. Св. мчца Стефанида. Преп. Теодор Студит, изповедник.

Св. Мина бил египeтски воин към римската армия, когато Диоклетиан и Максимиан подигнали гонение срещу християните. Той отказал да се отрече от вярата и бил мъчен и посечен с меч през 296 година. Към св. Мина молитви отправят военни, полицаи, охранители, шофьори, а също и които търсят загубени вещи. Чудотворна икони на св. Мина има в манастира с неговото име в столичния кв. "Бенковски".

Празнуват: Минчо, Мина, Минка, Виктор, Виктория, Викентий

www.24chasa.bg

 http://clubs.dir.bg/showflat.php?Board=christ&Number=1942572091&page=0&view=collapsed&sb=5&part=all&vc=1

Огромната част от смятащите се за християни изглежда нямат никаква представа за същността на юдаизма, а дори и за религията, която изповядват – християнството, като дори понякога в християнските среди се допуска да се говори за юдео-християнство. Предлагам на вниманието ви няколко материала по този изключително важен въпрос, защото е крайно време да се разбере огромната разлика, която съществува между юдаизма и християнството. В последните години България затъва все по-здраво в блатото на безумния и циничен материализъм, безчестието и престъпността на всички нива и затова смятам, че всеки, който иска да е наясно с християнството и с това в какво вярва, би следвало добре да се запознае с историята на своята религия и манипулациите, чрез които векове наред определени кръгове се опитват да заложат в съзнанието на християните погрешни и вредни идеи, като правят това напоследък все по-безскрупулно и нагло. Човек не може да се бори със злото, ако не го познава и ако не познава начините, чрез които то се стреми да властва над умовете и сърцата на хората.

Първият материал е откъс от книгата на проф. Израел Шахак – “Еврейска история, юдейска религия: бремето на 3000 години”.

Една завършена утопия?

НАСТОЯЩАТА КНИГА, независимо от това, че е написана на английски език и е адресирана до хората, живеещи извън Държавата Израел, в известен смисъл е продължение на моята политическа активност като израелски евреин. Тази моя дейност започна през 1965-1966 г. с един протест, който по онова време предизвика сериозен скандал. В Йерусалим лично бях свидетел как един ултрарелигиозен евреин не позволи използването на неговия телефон в събота (Третата Божия заповед в Стария завет гласи: "Пази съботния ден, за да го освещаваш според както Господ твоя Бог ти заповяда. Шест дена да работиш и да вършиш всичките си дела, а седмият ден е събота на Господа твоя Бог; в него да не вършиш никаква работа, ни ти, ни синът ти, ни дъщеря ти..", Библия, "Второзаконие", гл. 5, cm. 12, 13 и 14, б. р.), за да повикаме линейка. Понеже негов съсед неевреин бе припаднал. Освен, че в печата дадох гласност на инцидента, поисках да бъде свикана среща с главните равини на Държавата Израел. Попитах ги дали подобно поведение съвпада с тяхната интерпретация на юдейската религия? Отговориха ми, че въпросният евреин е постъпил правилно, напълно в духа на вярата и подкрепиха изявлението си с меродавен цитат от талмудските закони, писан този век (XX век, б. пр.). Съобщих случая на основния всекидневник на иврит "А"арец" ("Ha"aretz"). Публикацията му предизвика обществен скандал. Резултатът от него за мен бе no-скоро отрицателен. Нито равинатът в Израел, нито в диаспората преразгледаха правилото, че евреинът не бива да нарушава съботния ден, за да спаси живота на неюдей. Те лицемерно прибавиха религиозни брътвежи за случаите, когато трябва да се действа, защото животът на някой евреин е застрашен. Тогава неспазването на святостта на съботата е разрешено и се приема за добро. Стана ми ясно, че онова, което предписват талмудските закони, уреждащи отношенията между евреи и неевреи, нито ционизмът, включително неговият изглеждащ като нерелигиозен дял, нито израелската политика след установяването на Държавата Израел, нито особената политика на еврейските поддръжници на Израел в диаспората, биха могли да бъдат разбрани, докато не се вземат под внимание дълбокото влияние на тези закони и мирогледът, който те изграждат и изразяват. Всяка форма на расизъм, дискриминация и ксенофобия се засилват и стават политически влиятелни, щом се възприемат благоприятно от обществото. Това важи особено силно, ако тяхното обсъждане е забранено, формално или с мълчаливо съгласие. Действителната политика, възприета от Израел след Шестдневната война (от началото на юни 1967 г., б. p.), a още повече характеристиката на израелския режим в окупираните територии като расистки и сегрегационен и становището на повечето евреи към темата за човешките права на палестинците, макар абстрактно, почти затвърдиха подобно убеждение.
Като казвам това, не се опитвам да пренебрегвам онези политически или стратегически решения, които навярно също са повлияли на израелските управници. Искам да кажа, че актуалната политика е взаимодействие между реалистични съображения (не зависимо дали от моя гледна точка са обосновани или погрешни, морални или неморални) и идеологически въздействия. Има тенденция последните да са по-влиятелни, колкото по-малко са обсъждани и "изваждани на светло". Всяка форма на расизъм, дискриминация и ксенофобия става по-могъща и политически въздействаща, ако е възприета от обществото, което я допуска. Това задължително се случва, щом дискусията е забранена, независимо дали формално или с мълчаливо съгласие.
Когато расизмът, дискриминацията и ксенофобията преобладават сред евреите и са насочени срещу неевреите посредством религиозни мотиви, естествено е да се очаква и обратното - антисемитизъм с неговите религиозни мотиви. Все пак днес, докато второто е обсъждано, самото съществуване на първото е напълно игнорирано, дори повече извън Израел, отколкото вътре в страната. Без дискусия за преобладаващото отношение на евреите към неевреите няма как да бъде разбрана даже концепцията за Израел като "еврейска държава", както Израел се самоопределя формално.
Широко разпространеното погрешно схващане, че Израел, ако не бъде взет под внимание неговият режим на окупираните територии, е истинска демокрация, произлиза от отказа да се погледне в очите многозначителността на термина "еврейска държава" за неевреите. Според мен Израел като еврейска държава представлява опасност не само за себе си и за своето население, но за всички евреи, и за всички народи и страни в Близкия изток и отвъд региона. Освен това смятам, че другите близкоизточни държави или нации, които се определят като "арабски" или "мюсюлмански", както Израел се самодефинира като "еврейска", представляват заплаха по същия начин. Ала, докато тази заплаха е широко обсъждана, опасността, присъща на еврейския характер на Държавата Израел, не е.
Принципът на Израел като "еврейска държава" бе от върховна важност за израелските политици от самото начало на държавата и бе втълпен на еврейското население по всевъзможни начини. Когато в началото на осемдесетте години, се появи съвсем нищожно малцинство от израелски евреи, противопоставящи се на тази концепция, през 1985 г., с огромно мнозинство в Кнесета (парламента на Израел, б. р.) бе приет Конституционен закон (който е закон, превъзхождащ параграфите на останалите закони, и чиито разпоредби не могат да бъдат отменени, освен чрез специална процедура).
Според този закон на нито една партия, чиято програма открито опонира на принципа за "еврейската държава" или предлага неговата промяна с демократични средства, не е позволено да участва в изборите за Кнесет. Лично аз силно се противопоставям на този конституционен принцип. Правните последици за мен са, че не мога да принадлежа на страната, чиито гражданин съм, нито на партия, която изповядва принципи, с които хем да съм съгласен и на която същевременно да бъде разрешено да участва в парламентарните избори. Даже само този епизод показва, че Държавата Израел не е демокрация, което се дължи на приложението на юдейската идеология пряко срещу неевреите и срещу онези евреи, които опонират на тази идеология. Ала опасността, която тази идеология представлява, не е ограничена само във вътрешните работи. Тя влияе и върху израелската външна политика. Тази заплаха ще продължи да нараства, докато двете текущи тенденции продължават да укрепват: нарастването на еврейския характер на Израел и увеличаването на неговата мощ, по-специално - на ядрената му мощ. Друг злокобен фактор е, че израелското влияние в установения политически елит на САЩ също се увеличава. Следователно, акуратната информация за юдаизма и особено за начина, по който са третирани неевреите от Израел, днес не само са важни, но са и политически фатални. Нека започна с официалната израелска дефиниция на термина "еврейски", която илюстрира съществената разлика между Израел като "еврейска държава" и повечето от останалите държави. Чрез тази официална дефиниция Израел "принадлежи" на индивидите, които са определени от израелските власти като "еврейски", независимо от това къде живеят и само към тях. От друга страна, Израел официално не "принадлежи" на своите нееврейски граждани, чието положение дори официално се определя като нисше. На практика това означава, че ако членовете на едно перуанско племе приемат юдаизма и по този начин вече ги възприемат като евреи, те начаса имат правото да станат израелски граждани и да се облагодетелстват от близо 70 на сто от земята на Западния бряг (и от 92 на сто от същинския Израел), официално обозначена единствено за ползване от евреи. На всички неевреи (не само палестинците) е забранено да извличат полза от тази земя. (Забраната се прилага дори спрямо израелските араби, които служиха в израелската армия и достигнаха високи чинове.) Случката с перуанците, приели юдаизма, действително стана преди няколко години. Новопръкналите се евреи бяха настанени на Западния бряг, близо до Наблус, на земя, от която неевреите са официално прогонени. Всички израелски правителства поемат невероятни политически рискове, включително риска от война, та такива поселища, съставени изключително от личности, които са определени като "евреи" (а не "израелци", както невярно твърдят повечето от медиите) и могат да бъдат обект единствено на "еврейската" власт. Подозирам, че евреите в САЩ и Британия биха разглеждали като антисемитизъм факта, ако християните предложат САЩ и Обединеното кралство да станат "християнски държави", принадлежащи само на гражданите, официално определени като "християни". Последиците от такава доктрина са, че евреите, които приемат християнството, биха станали пълноправни граждани, благодарение на тяхното покръстване. Трябва да се припомни, че облагите от обръщането на вярата са добре познати на евреите от тяхната собствена история. Когато християнските и мюсюлманските държави прилагаха дискриминация срещу хората, непринадлежащи към официалната държавна религия, включително евреите, дискриминацията срещу евреите отпадаше веднага след като се покръстеха. Но един неевреин, дискримиран от Държавата Израел, ще престане да бъде третиран зле от момента, в който той или тя приемат юдаизма. Това само показва, че същият вид изключителност, разглеждана от мнозинството евреи в диаспората като антисемитска, се приема от повечето или от всички евреи като еврейска. Противопоставянето на антисемитизма на еврейския шовинизъм е широко възприемано от евреите като "само-омраза", едно схващане, което аз разглеждам като безсмислено. Така в контекста на израелската политика значението на термина "еврейски" и на неговите производни, включително "юдаизъм", става толкова важно, както значението на "ислямски", щом се използва официално в Иран или на "комунистически", както официално бе прилаган в СССР. Ала значението на термина "еврейски", както популярно го ползват, не е ясно нито на иврит, нито когато го превеждат на други езици. Затова този термин трябва да бъде официално дефиниран.
Според израелското законодателство един човек е възприеман като "евреин", ако поне неговата майка, баба, прабаба и прапрабаба са еврейки по религия; или ако човек е приел юдаизма по начин, удовлетворяващ израелските власти и в случай, че човекът не е обръщал вярата си от юдаизма в някоя друга религия. В случай като последния Израел престава да го приема като "евреин". В трите случая, първият представя талмудската дефиниция за това "кой е евреин", определение, следвано от юдеите ортодокси. Талмудският и постталмудският равински закон също признават приемането на юдаизма от неевреин (както и придобиването на нееврейски роб от страна на евреин, последвано от друг вид обръщане на вярата) като начин някой да стане евреин. За да стане някой евреин обаче е задължително приемането на вярата със сигурност да бъде извършено по подходящия начин от равин, който има правото да го стори. Този "точен метод", приложен спрямо жените, включва удостоверяване чрез преглед от трима равини, докато жените са голи в "банска чистота", един ритуал, който, макар и известен на всички читатели на еврейската преса, не е споменаван често от англоезичните медии, независимо от техния несъмнен интерес към подобни четива. Надявам се, че тази книга ще бъде началото на един процес, който ще коригира това противоречие.
Ала съществува друга неотложна необходимост от официално дефиниране на това кой е и кой не е "евреин". Държавата Израел официално дискриминира в полза на евреите и срещу неевреите в много области на живота. Сред тях откроявам като най-важни три: правата за пребиваване, правото на труд и правото на равнопоставеност пред закона. Дискриминацията по отношение пребиваването се основава на факта, че около 92 на сто от земята на Израел е държавна собственост и се управлява от Израелската поземлена власт съгласно правилата, създадени от Еврейския национален фонд (ИНФ) и от филиала на Световната ционистка организация. В своите правила ИНФ отрича правото на пребиваване, за започване на бизнес и често на труд на някой, който не е евреин, само защото той не е евреин. Същевременно на евреите не се забранява да се заселват или да развиват бизнес, където и да е в Израел. Ако това се приложи спрямо евреите в която и да е друга държава, подобна дискриминационна практика незабавно и справедливо би била определена като антисемитизъм. И без никакво съмнение щеше да възпламени масови обществени протести. Когато се прилагат от Израел, като част от "еврейската идеология", тези неща обикновено се пренебрегват или биват оправдавани в редките случаи, когато бъдат посочени.
Отказът на правото на труд означава, че на неевреите е забранено да работят върху земя, управлявана от Израелската поземлена власт, както е според правилата на ИНФ. Без съмнение тези правила не винаги, но все пак често са нарушавани, ала все пак съществуват. От време на време Израел предприема кам пании за промяна на правилата чрез държавните органи, както например, когато Министерството на земеделието взе да действа срещу "забраната да се позволява реколтата от овощни градини, принадлежащи на евреи и разположени върху Национална земя (т.е. на земя, собственост на Държавата Израел), да бъде прибирана от арабски работници", дори когато споменатите работници са израелски граждани.
Също така Израел стриктно забранява на евреи, настанени на "национална земя", да преотдават под наем даже и парче от тяхната земя на араби, дори и за кратък срок. А онези, които го сторят, биват наказвани обикновено чрез тежки глоби. Не съществуват забрани спрямо неевреите, да отдават под наем своя земя на евреи. Това в моя случай, благодарение на това че съм евреин, означава, че аз имам правото да давам под аренда на друг евреин една овощна градина, за да бъде прибрана отгледаната й реколта, но нямам правото да сторя същото с неевреин, независимо дали е гражданин на Израел или чужденец.
Неевреите граждани на Израел нямат правото на равнопоставеност пред закона. Тази дискриминация е намерила изражение в много израелски закони, в които, вероятно за да бъде избегнато неудобното положение, термините "евреин" и "неевреин" обикновено не са изрично заявени, както са записани в съдбоносния Закон за завръщането.
Съгласно този закон само личности, официално признати за "евреи", автоматично придобиват правото да влязат в Израел и да се заселят там. Също така те автоматично получават "имиграционно удостоверение", което още с пристигането им осигурява "гражданство по силата на това, че са се завърнали в еврейското си отечество" и им предоставя множество финансови облаги, които варират в зависимост от страната, от която са имигрирали. Евреите, които имигрират от републиките на бившия Съветски съюз, получават приемно дарение в размер на повече от 20 000 щатски долара на семейство. Според този закон всички евреи, които имигрират в Израел, незабавно придобиват правото да гласуват на избори и да бъдат избирани в Кнесета - дори да не могат да обелят и дума на иврит. Други израелски закони заместват по-тъпите изрази, като "всеки, който може да имигрира в съответствие със Закона за завръщането" и "всеки, който не е добил правото да имигрира според Закона за завръщането". В зависимост от въпросния закон доста облаги се предоставят на първата категория и систематично се отказват на втората. Рутинното средство за засилване на дискриминацията във всекидневния живот е личната (идентификационната) карта, която всеки е длъжен да носи през цялото време. В личната карта е записана официално националността на персоната, която може да бъде "еврейска", "арабска", "друзска" или подобна, със забележителното изключение, описано като "израелска". Опитите да бъде принуден министърът на вътрешните работи да позволи на израелците, желаещи официално да бъдат записани в техните лични карти като "израелци" или даже като "израелски евреи", пропаднаха. Онези, които се помъчиха да го постигнат, получиха писма от Министерството на вътрешните работи, в които се заявяваше, че "е решено да не се признава израелска националност". Писмото не уточнява кой и кога е взел това решение.
В Израел съществуват толкова много закони, които дискриминират в полза на хората, определени в Израел като онези, "които могат да имигрират в съответствие със Закона за завръщането", че темата изисква отделна разработка. Тук можем да разгледаме един пример, който изглежда тривиален в сравнение с ограниченията за жителство, но въпреки това е важен, тъй като разкрива истинските намерения на израелския законодател. Израелски граждани, които са напуснали страната за известно време, но са дефинирани като онези, "които могат да имигрират в съответствие със Закона за завръщането", при тяхното завръщане са удостоявани с щедри митнически облаги, имат правото да получат субсидии за обучението на децата им в средните училища и да вземат или дарение, или кредит при облекчени условия, за да се сдобият с апартамент, както и да ползват други облаги. Граждани, които не могат да бъдат дефинирани по този начин, с други думи - не-еврейските граждани на Израел, не получават нито една от тези благини. Очевидната цел на тези дискриминационни мерки е да намали броя на нееврейските граждани на Израел, за да превърне Израел в още "по-еврейска" държава.

Идеологията на възвърнатата земя

Освен това Израел разпространява сред своите еврейски граждани идеологията на изключителността при изкупуването на земя. Неговата официална цел за минимизиране броя на неевреите може да бъде доловена добре в онази идеология, която се втълпява на еврейските ученици в Израел. Тях ги учат, че тя е приложима върху цялата територия на Израел или след 1967 г. върху онова, към което се отнасят като към Земята на Израил. Според тази идеология земята, която бе "придобита", е земята, която премина от неев-рейска собственост в еврейска собственост. Собствеността може да бъде или частна, или да принадлежи на ИНФ, или на еврейската държава. Земята, която принадлежи на неевреи, обратното, е разглеждана като "непридобита". Така, ако евреин, извършил най-черното престъпление, което межете да си представите, купи земя от почтен неевреин, чрез тази сделка "непридобитата земя" става "придобита". Ако честен неевреин обаче придобие земя от най-лошия евреин, бившата чиста и "придобита" земя отново става "непридобита".
Логичното следствие от тази идеология е експулсирането на всички неевреи от района, чиято земя трябва да бъде "придобита", наречено "преместване". Ала утопията на "юдейската идеология", възприета от Държавата Израел, е постигането на една земя, която е изцяло "придобита" и нито едно парче от нея не е собственост на неевреин, и дори не се обработва от такъв. Лидерите на ционисткото лейбъристко движение (ционистите-социалдемократи, б. р.) изразиха тази крайно отблъскваща идея с най-голяма яснота. Уолтър Лакуър (Walter Laquer), предан ционист, разказва в неговата "История на ционизма"1 как един от тези духовни бащи - А. Д. Гордън (A. D. Gordon), който почина в 1919 г., "по принцип се противопоставяше на насилието и одобряваше самозащитата единствено при екстремни обстоятелства. Но той и неговите приятели искаха всяко дърво или храст в еврейското отечество да бъдат посадени от никой друг, освен от еврейските пионери." Това означава, че те желаеха всички останали просто да се пръждосат и да оставят земята да бъде "придобита" от евреи. Наследниците на Гордън добавиха повече насилие, отколкото той възнамеряваше да бьде използвано.
По същия начин кибуцизмът (изграждането на селища-комуни, в които се прилагат почти всички принципи на разделението на труда и разпределението на благата, формулирани от комунистическите идеолози, б. р.), приветстван широко като опит за създаване на страната Утопия, бе и е една утопия на ексклузивистите (евреи, убедени в изключителността, богоизбраността на тяхното племе, б. р.). Даже, ако е съставена от атеисти, тя принципно не допуска за членове араби и задължава потенциалните си членове от други националности първо да приемат юдаизма. Затова не е учудващо, че момчетата от кибуците могат да бъдат разглеждани като най-милитаристичния дял от израелското еврейско общество.
По-скоро тази идеология на изключителността , а не всички "изисквания за сигурност", прокламирани от израелската пропаганда, наложи завземането на земи от Израел през петдесетте години и отново в средата на шейсетте, и присъединяването на Окупираните територии след 1967 г. Същата идеология освен това диктува официалните израелски планове за "юдеизация на Галилея". Този куриозен термин означава да бъдат насърчавани евреите да се заселват в Галилея, като им се предоставят финансови облаги. (Чудя се каква би била реакцията на евреите в САЩ, ако в страната им бъде предложен един план за "християнизация на Ню Йорк" или дори само на Бруклин (още в началото на XX век първият милиардер в човешката история, автомобилният магнат Хенри Форд, нарече Ню Йорк "Ню - новия - Йерусалим", а Бруклин е смятан за почти напълно еврейски квартал на "голямата ябълка"1, както на жаргон наричат най-големия град в САЩ, б. р.) Но придобиването на земя съдържа в себе си повече от регионалната "юдеизация". В останалата част на Израел ИНФ, енергично подкрепян от държавните израелски агенции (особено от тайната полиция), пръска огромни суми от обществените пари, за да "придобие" всяка педя земя, която неевреите желаят да продадат и да предотврати всеки опит от страна на евреин, да продаде своята земя на неевреин, като му заплаща по-висока цена.

Израелски експанзионизъм

Главната опасност, която Израел като "еврейска държава" поставя пред собствения си народ, пред останалите евреи и пред неговите съседи, е идеологически мотивираното преследване на териториалното му разширение и неизбежната серия от войни, които са резултат от тази цел. Колкото повече Израел става еврейски или, както човек казва на иврит, колкото повече той "се завръща към юдаизма" (един процес, който се разви в Израел поне след 1967 г.), толкова повече актуалната политика се ръководи от еврейските идеологически съображения и по-малко от рационалните. Използването от мен на термина "рационален" тук не се отнася до моралните измерения на израелската политика или до предполагаемите нужди, свързани с отбраната или сигурността на Израел, а още по-малко до обмисляните необходимости на "израелското оцеляване". Аз отварям дума за израелската имперска политика, основана на нейните предполагаеми интереси. Независимо колко морално неструваща или груба е тази политика аз разглеждам възприемането на политика, базирана върху "еврейската идеология" във всичките й разновидности, като още по-лоша. Идеологическата защита на израелската политика обикновено се основава на еврейските религиозни вярвания или в случая с нерелигиозните евреи - на "историческите права" на евреите, които произлизат от тези вярвания. Те придобиват догматичния характер на вярата в религията.
Ранното ми политическо преобръщане от почитател на Бен Гу-рион (Ben-Gurion) (Давид Бен Гурион, виден ционист, роден в някогашната Руска империя, първоначално убеден социалист, първи президент на Държавата Израел, б. р.) в негов последователен опонент, започна точно с тази тема. През 1956 г. пламенно поглъщах всички политически и военни обосновки за израелското нахлуване в зоната на Суецкия канал, които Бен Гурион изтъкваше, докато той (независимо, че бе атеист, горд от това, че пренебрегва заповедите на юдейската религия), на третия ден от войната не произнесе в Кнесета, че истинската причина за нея е "възстановяването на царството на Давид и Соломон" в неговите библейски граници. В тази част на речта му почти всички членове на Кнесета ската форма на шайгетс авторът представя с оригиналната дума на иврит "шекетц" ("sheqetz") (или в нейната транслитерация - ше-кеш - sheques). И определя значението й на иврит като "позор", "петно". Това е гола лъжа, както добре знае всеки, който говори иврит. "Съвременният иврито-английски речник на Медиго" ("The Megiddo Modern Hebrew-English Dictionary"), издаден в Израел, коректно дефинира "шекетц", както следва: "нечисто животно"; "гнусно създание", "ненавист", "погнуса" (разговорно произнасяна "шайгетс"), "несретник", "жалък човек", "необуздан младеж", "младеж-неверник".
Моят последен по-общ пример е още по-шокиращ от другите, ако това е възможно. Той засяга отношението на хасидското движение към неевреите. Хасидизмът - едно продължение (и подправка) на еврейския мистицизъм, е все още живо движение, със стотици хиляди активни привърженици, които са фанатично предани на техните "свети равини", някои от които са придобили твърде съществено политическо влияние в Израел сред лидерите на повечето партии, а също така и във висшите ешелони на армията.
Тогава какви са вижданията на това движение по отношение на неевреите? Като пример, нека вземем известната "Хатания" ("Hatanya"), фундаменталната книга на хабадското движение, един от най-важните клонове на хасидизма. Според тази книга всички неевреи са сатанински създания, "в които няма нищо добро". Дори нееврейският ембрион е качествено различен от еврейския. Самото съществуване на неевреина е "необходимо", тъй като всички създания са сътворени единствено в интерес и в полза на евреите.
Тази книга се разпространява в безбройни издания, а нейните идеи се пропагандират по-нататък от многобройните "проповеди" на сегашния унаследен фюрер на "Хабад", така наречения равин на Любавичи (градче в Украйна, б. р.) - М. М. Шнеерсон (М.М. Schneurssohn) (Вж. подробности е: Эдуард Ходос - "Еврейский синдром", "Свитовыд", Харьков, 2001 г., продавана и у нас, б. р.), който води тази могъща, разпростряла се върху целия свят организация, от нейната главна квартира в Ню Йорк. В Израел тези идеи са масово разпространени сред широката публика, в училищата и в армията. (Според свидетелствата на Шуламит Алони -Shulamit Aloni, член на Кнесета, тази хабадистка пропаганда бе специално засилена преди израелското нахлуване в Ливан през март 1978 г., с цел да внуши на военните лекари и сестри да оттеглят медицинската помощ от "ранените неверници". Този, наподобяващ нацизма съвет, не се отнасяше единствено за арабите или палестинците, а просто за "неверниците", гоите - говедата.) Един бивш израелски президент - Шацар (Shazar), бе ревностен привърженик на "Хабад", а много най-висши израелски и американски политици начело с министър-председателя Бегин публично го ухажват и подкрепят. Това е положението - независимо от относително ниската популярност на равина на Любавичи, в Израел той е широко критикуван, защото отказва да дойде в Свещената земя даже на посещение и се укрива в Ню Йорк поради някакви мъгляви, месиански причини - докато в Ню Йорк неговите становища против чернокожите са прочути.
Фактът, че независимо от тези прагматични затруднения "Хабад" може да бъде публично подкрепян от толкова много високопоставени политически фигури, се дължи на внимателното, лукавото и подвеждащото отношение от страна на почти всички учени, които са писали за хасидисткото движение и за неговото разклонение "Хабад". Това важи специално за всички, които са писали или пишат за това на английски. Те сподавят очевидното доказателство в старите хасидски текстове, както и най-пресните политически недомлъвки, които произтичат от тях, дето са прицелени в обикновения читател на израелската преса на иврит, в чиито страници равинът на Любавичи и други хасидски лидери постоянно публикуват най-яростните и кръвожадните изявления и призиви срещу всички араби.
В този случай главен измамник и добър пример за силата на лъжата бе Мартин Бубер (Martin Buber). Неговите многобройни трудове, превъзнасящи цялото хасидистко движение (в това число и "Хабад"), никога дори не намекват за истинската доктрина на хасидизма по отношение на неевреите. Престъплението на заблудата е още по-значително от гледна точка на факта, че Буберовите възхвали на хасидизма бяха публикувани за първи път в Германия, през периода на надигането на германския национализъм и встъпването на нацизма на власт. Но, докато уж привидно се противопоставяше на нацизма, Бубер прославяше едно движение, притежаващо и преподаващо доктрини за неевреите, не по-различни от нацистката доктрина за евреите. Разбира се, човек може да спори, че хасидските евреи отпреди седемдесет или петдесет години бяха жертви, а "една бяла лъжа" в полза на жертвата е оправдана. Но последиците от измамата са неизчислими. Творбите на Бубер бяха преведени на иврит и бяха превърнати в мощен елемент от еврейското обучение в Израел. Те значително повишиха властта на кръвожадните хасидски водачи и по този начин бяха важен фактор в надигането и нарастването на израелския шовинизъм и на еврейската омраза към неевреите. Ако се замислим за множеството човешки същества, които умряха от своите рани, понеже израелските военни медицински сестри, подтикнати от хасидската пропаганда, отказаха да се погрижат за тях, тогава тежкото бреме на тяхната кръв лежи върху главата на Мартин Бубер.
Тук следва да спомена, че в своите хвалебствия на хасидизма Бубер далеч изпревари други еврейски учени, особено онези, които пишат на иврит (или по-рано - на идиш) или даже на европейски езици, но изключително за еврейска публика. От гледна точка на вътрешноеврейския интерес, по едно време съществуваше огромен дял от справедлива критика на хасидското движение. Хасидската омраза към жените (далеч по-крайна от обичайната за цялото юдейско православие), хасидското отдаване на алкохола, фанатичният култ на хасидите за унаследяване на "светите равини", които изтръгваха пари от тях, многобройните предразсъдъци, характерни за привържениците на движението - тези и много други отрицателни черти бяха критично обсъждани. Ала сантименталната и лъжливата романтичност на Бубер надделяха, по-специално в САЩ и Израел, защото бяха в тон с тоталитарното възхищение от всичко "истински еврейско" и, понеже определени "леви" еврейски кръгове, сред които Бубер имаше особено силно влияние, бяха приели тази позиция.
Бубер не бе единствен в това негово становище, макар че според мнението ми, той далеч не бе най-лошият по отношение на злото, което проповядваше и на влиянието, което остави зад себе си. Имаше ги твърде влиятелният социолог и библейски изследовател Йехецкиел Кауфман (Yehezkiel Kaufman), защитник на геноцида по образеца от "Книгата на Исус Навиев" (в Библията - наследникът на Мойсей, познат и като Исус Навин, чиято "книга" е изпълнена с нечовешки жестокости, изтребления на цели народи и много мъст, б. р.), идеалистичният философ Хуго Шмуел Бергман (Hugo Shmuel Bergman), който твърде отдавна, още през 1914-1915 г., адвокатстваше за прогонването на всички палестинци в Ирак, както и много други. Всички те бяха външно "като гълъби", но използваха формули, които можеха да бъдат манипулирани в най-екстремисткия антиарабски смисъл.
Всички те клоняха към този религиозен мистицизъм, който насърчаваше разпространението на лъжите. И всички те изглеждаха благонравии личности, които, дори когато защитаваха прогонванията, расизма и геноцида, сякаш не бяха способни да наранят и муха. И точно по тази причина ефектът от техните заблуди и измами бе най-значителен. Трябва да се борим против прославата на нехуманността, прокламирана не само от равините, но и от онези, които се предполага да бъдат най-великите и следователно - най-влиятелните учени по юдаизъм. И заради битката с тези съвременни наследници на фалшивите пророци и на безчестните жреци, сме длъжни да повтаряме, даже в лицето на най-единодушното мнение вътре в Израел и сред мнозинството от евреите в страни като САЩ, предупреждението на Лукреции (Lucretius) против капитулирането на мнението на един отделен човек пред патетиката на религиозните водачи: "Tantuii religio potuit suadere malorum" - "Хората са тласкани от религията към такива върхове на злото." Религията не винаги е (както казва Маркс - Marx) "опиум за народите". Но тя често може да бъде точно това. А когато е използвана в този смисъл, чрез извъртане и изопачаване на нейната истинска природа, учените и интелектуалците, които изпълняват тази задача, придобиват характера на контрабандисти на опиум.
Но от този анализ можем да извлечем друг, по-общ извод за най-ефективните и ужасните средства на принудата да се причи нява зло, да се лъже, мами и докато човек пази едната си ръка съвсем чиста от насилие, да покварява всички народи и да ги тласка към насилие и убийство.
(Защото повече не може да има никакво съмнение, че най-ужасяващите действия на подтисничество на Западния бряг са мотивирани от еврейския религиозен фанатизъм.) Повечето хора изглежда приемат, че най-лошият тоталитаризъм използва физическо насилие, и биха се позовали на художествените образи в "1984" на Оруел (Orwell), като на образци, илюстриращи такъв режим. Но на мен ми се струва, че това "широко разпространено възприятие е изцяло погрешно и, че интуицията на Айзък Азимов (Isaac Asimov), в чиято научна фантастика най-тежкият гнет винаги е превърнат в обичай (Азимов също е по произход евреин, б. р.), е по-правдива по отношение заплахите за човешката природа. За разлика от опитомените Сталинови учени, равините и даже далеч повече упрекнатите тук изследователи, а с тях цялата банда от еднакво мълчащи псевдоинтелектуалци, такива като писатели, журналисти, публични личности, които лъжат и мамят повече от тях, не са изправени пред заплахата от смърт или концентрационен лагер, а само от обществен натиск. Те лъжат от патриотизъм, понеже вярват, че това е техен дълг
- да мамят заради онова, което си представят, че е еврейският интерес. Те са патриотични лъжци и същият патриотизъм е онова, което ги кара да мълчат, когато се сблъскат с дискриминацията и подтисничеството над палестинците.
В настоящия случай се изправяме пред друга групова лоялност, онази, която идва извън групата и понякога е даже по-зловредна. Твърде много неевреи (включително християнски клерикали и религиозни и вярващи миряни, както и марксисти от всички марксистки групи) притежават любопитното мнение, че един от начините за "изкупване" на вината заради гоненията на евреите е да не се говори открито срещу злините, извършени от евреи, а де се участва в "белите лъжи" за тях.
Грубото обвинение в "антисемитизъм" (или в случаите с евреи - в "самоомраза") към всеки, който протестира срещу дискриминацията на палестинците или посочва някой факт за юдейската религия, или еврейското минало, който противоречи на "утвърдената версия", идва с голяма враждебност и сила no-скоро от нееврейските "приятели на евреите", отколкото от евреите. Тъкмо съществуването и силното влияние на тази група във всички западни страни и по-специално в САЩ (както и в другите англоговорещи страни) е, което позволи на равините и на учените юдаисти да разпространяват техните лъжи не само без да срещнат опозиция, но и със значителна помощ.
Фактически, много преструващи се на "антисталинисти", почти намериха заместник на своя идол, когото да почитат и са склонни да подкрепят еврейския расизъм и фанатизъм даже с по-голяма жар и безчестие, отколкото се срещаха сред най-преданите сталинисти в миналото. Макар че този феномен на сляпата и сталинистката поддръжка на всяко зло, още повече ако е "еврейско", е особено силен още от 1945 г., когато стана известна истината за изтреблението на европейското еврейство, грешно е да се предполага, че той започна едва тогава. Тъкмо обратното, той датира твърде отдавна, по-точно - още от социалдемократическите среди. Един от ранните приятели на Маркс -Мозес Хес (Moses Hess), широко познат и уважаван като един от първите социалисти в Германия, впоследствие се разкри като краен еврейски расист, чиито виждания за "чистата еврейска раса", публикувани през 1858 г., не бяха по-различни, сравнени с брътвежите за "чистата арийска раса". Но германските социалисти, които се бореха с немския расизъм, останаха безмълвни за техния еврейски расизъм...

Убийство и геноцид

СПОРЕД ЮДЕЙСКАТА религия убийството на евреин е най-тежко престъпление и един от трите най-ужасни гряха (другите два са идолопоклонничеството и прелюбодеянието). На еврейските религиозни съдилища и светските власти е наредено да наказват даже отвъд границите на обичайното правораздаване всеки, виновен за убийството на евреин. Евреин, който причини непряко смъртта на друг евреин, обаче е виновен в онова, което талмудският закон нарича грях срещу "небесните закони", и трябва да бъде наказан по-скоро от Господ, отколкото от човека.
Когато жертвата е неверник, положението е съвсем различно. Евреин, който убие неверник, е виновен само за прегрешение спрямо небесните закони, но не подлежи на наказание от съд. Непрякото причиняване смъртта на неверник въобще не е грях.
Така един от най-изтъкнатите коментатори на Шулхан Арух пояснява, че когато се отнася до неверник, "човек не бива да вдига ръката си", за да му причини зло, но може да му навреди непряко. Например като махне стълбата, когато неверникът е паднал в яма..., тогава няма никакво нарушение, защото нищо не е сторено пряко. Той посочва обаче, че действие, което води непряко към смъртта на неверник, е забранено, ако поради него може да се разпространи неприязън спрямо евреите. Убиец-неверник, който е под еврейска юрисдикция, трябва да бъде екзекутиран, независимо дали жертвата е евреин или не. Все пак, ако жертвата е неверник, а убиецът приеме юдаизма, той не бива наказан.
Всичко това има пряка практическа връзка с действителността в Държавата Израел. Независимо, че държавните криминални закони не правят разлика между евреин и неверник, такива различия се зачитат от ортодоксалните равини, които като водят и напътстват паството си, следват Халака. От особено значение са съветите, които те дават на религиозните войници.
След като даже минималната забрана срещу убиването на неверници се прилага категорично само спрямо "неверници, с които ние (евреите) не сме във война", в миналото разните равински коментатори вадеха логичния извод, че във военно време всички неверници, принадлежащи към вражеското население, трябваше да бъдат избивани.
След 1973 г. тази доктрина се пропагандира публично, като ръководство на религиозните израелски войници. Първият подобен призив бе включен в брошура, издадена от Централния религиозно командване на Израелската армия, на което са подчинени и в Западния бряг. В тази брошура главният свещеник на Командването пише: "Когато по време на война в разгорещено преследване или при нападение, наши части минат край цивилни, доколкото не съществува увереност, че тези цивилни не са способни да навредят на нашите сили, тогава, съгласно Халака те дори могат да бъдат избити... На арабин не бива да се вярва при никакви обстоятелства, даже ако той оставя впечатлението, че е цивилизован... При война, когато нашите сили атакуват врага, им е позволено и даже се насърчават от Халака да убиват дори добрите цивилни, което ще рече граждани, които са привидно добри.
Същата доктрина се изяснява в следната размяна на писма между млад израелски войник и неговия равин, поместени в годишника на един от най-престижните колежи в страната - "Мид-рашийят Но"ам" ("Midrashiyyat No"am"), където получиха образование мнозина от лидерите и активистите на Националната религиозна партия и Гуш Емуним.
Писмо от войника Моше до равина Шун "на Вайзер":
"С Божия помощ, до Негова чест, моя скъп равин, Първо, бих желал да попитам как сте вие и семейството ви. Надявам се, че всичко е наред. Аз, благодаря на Господ, се чувствам добре. Не съм писал отдавна. Моля ви, извинете ме. Понякога се сещам за стиха "кога ще дойда и се явя пред лицето Божие!" Надявам се, без да бъда сигурен, че ще си дойда по време на една от отпуските. Трябва да го направя. (Обърнете внимание, как войничето обожествява равина, б. пр.)
По време на една от дискусиите в нашата част се проведе спор за "чистотата на оръжията" и ние обсъждахме, доколко е позволено да се убиват невъоръжени мъже или жени и деца? Или дали тряб ваше да отмъщаваме на арабите? Тогава всеки отговаряше според своите схващания. Аз не можах да достигна до ясно заключение дали арабите следваше да бъдат третирани като амелкити, което означава, че на човек му е разрешено (така) да ги убива, докато споменът за тях под небето бъде заличен9, или може би човек би следвало да постъпва като на война, в която убива само войниците?
Втория проблем, който имам, е дали ми е разрешено да се излагам на опасност, като позволявам на жена да остане жива? Понеже имаше случаи, в които жени хвърляха ръчни гранати. Или дали ми е позволено да давам вода на арабин, който се е предал и е с вдигнати ръце? Защото съществуват доста причини да се опасявам, че той само има намерение да ме измами и да ме убие, а такива неща се случват.
Приключвам с топли привети към равина и неговото семейство. Моше"

Отговор от Шуи "на Вайзер" до Моше: "С помощта на Всевишния, драги Моше, поздрави.
Начевам това писмо тази вечер, макар да зная, че не мога да го довърша сега. Понеже съм зает и защото бих желал да напиша дълго писмо, напълно да отговоря на въпросите ти, за което ще трябва да препиша някои от сказанията на нашите мъдреци, благословена да е паметта им, и да ги разтълкувам.
Нееврейските народи имат обичаи, според които имат и своите правила, каквито са правилата на игрите, като правилата на футбола или баскетбола. Но съгласно сказанията на нашите мъдреци, благословена да е паметта им, [...] за нас войната не е игра, а жизнена необходимост. И само с това мерило трябва да решаваме как да я разпалваме. От една страна... ние изглежда сме научили, че ако евреин убие неверник, той е разглеждан като убиец, и с изключение на факта, че никой съд няма правото да го накаже, относителното тегло на деянието е същото като при всеки друг убиец. Ала ние намираме абсолютно същата правна норма на друго място [...], в това, което равинът Шим"он (Shim"on) обичаше да казва: "Най-добрия от неверниците - убий го; най-хубавата сред змиите - смачкай й главата."

Навярно може да се спори, дали изразът "убий" в сказанието на равина Шим"он е само метафоричен и не бива да се възприема буквално, а в смисъл на "потисни" или с някакво подобно значение. А по този начин избягваме и противоречие с властите, цитирани по-рано. Или човек следва да оспорва, че това наставление, макар и в буквалния му смисъл, е (просто) негово собствено лично мнение, опровергано от други мъдреци (споменати по-рано). Но ние намираме вярното тълкувание в Тосалот (Tosalot) (трактат от Талмуда, б. пр.) Оттам [...] научаваме, следния коментар на талмудската разпоредба, че на неверници, които са паднали в кладенци или ями, не бива да се помага да излязат, но също така не бива да бъдат тикани надолу в бездната, за да бъдат убити. Което означава, че те нито трябва да бъдат спасявани от смъртта, нито да бъдат направо убивани. А Тосафот (Tosafot) (също част от Талмуда, б. пр.) пише както следва: "А, ако се оспорва (защото) на друго място бе казано "най-добрия от неверниците - убий го", тогава отговорът е, че това (нареждане) се отнася за време на война."
[...]
Според коментаторите на Тосафот трябва да се прави разлика между военно време и мир, така че, макар през мирно време да е забранено да се убиват неверници, в случай, който възниква по време на война, е мицва (mitzvah) (неотменен и безусловен, религиозен дълг) да ги убивате." [...]
И това е разликата между евреин и неверник: независимо, че правилото "Който идва да те убие, убий го ти първо" се отнася до евреин, както бе казано в трактата (на Талмуда) Санхедин (Sanhedinn), страница 72а, той все още се отнася само до него, ако съществува (действително) основание за опасение, че той идва, за да те убие. Но по време на война се предполага, че неверникът винаги идва затова, като изключим случаите, когато е съвсем ясно, че той няма никакви лоши намерения. Това е правилото за "чистотата на оръжието" съгласно Халаката, а не далечната концепция, която сега е приета в Израелската армия и бе причината за множество (еврейски) загуби. Слагам в плика изрезка от вестник с речта на равина Калман Кахана (Kalman Kahana), произнесена миналата седмица в Кнесета, която показва по един твърде жив - и затова болезнен - начин, как тази "чистота на оръжията" причини смърт.
Тук завършвам, като се надявам, че не ще намериш дължината на това писмо отегчителна. Тази тема бе обсъждана и без твоето писмо. Но писмото ти ме накара да опиша цялата материя.
Бъдете в мир - ти и всички евреи, и (надявам се) да те видя скоро, както казваш.
Твой Шим"он"

Отговор на Моше до равина Шун "на Вайзер": До Негова чест, моя скъп равин, Преди всичко се надявам, че вие и вашето семейство сте здрави и добре.
Получих дългото ви писмо и съм благодарен за вашия личен надзор над мен, защото разбрах, че пишете тъй много и по-голямата част от времето ви е заета от вашите изследвания по собствената ви програма.
Тъкмо затова моята благодарност към вас е двойно по-дълбока Колкото за самото писмо, разбрах го, както следва: По време на война на мен не просто ми е позволено, а е желателно да убивам всеки арабски мъж и жена, когато имам възможност, ако има причина да се опасявам, че те пряко или непряко помагат за войната срещу нас. И доколкото се отнася до мен, трябва да ги убивам даже, ако това доведе до нарушаване на военния закон. Мисля, че този въпрос за чистотата на оръжията би следвало да се пренесе в образователните институции, най-малкото в религиозните, за да имат позиция по този проблем и да не се скитат из обширните поля на "логиката", специално по тази тема. И правилото трябва да бъде обяснявано такова, каквото следва да се прилага в практиката. Понеже, съжалявам, че трябва да го кажа, тук съм виждал различни видове "логика", даже и сред религиозните другари. Надявам се, че ще бъдете активен в тази насока, така че нашите момчета ще знаят ясно и недвусмислено линията на техните предци.
Тук приключвам, като се надявам, че когато курсът (за обучение) свърши след около месец, ще имам възможността да постъпя в йешива (yeshivah) (талмудско училище).
Поздрави - Моше"
Разбира се, тази доктрина на Халака за убийството се сблъсква по принцип, не само с израелския криминален закон, но също -както бе загатнато в току-що цитираните писма, и с официалните военни устави. Обаче, може да има малко съмнение, че практически тази доктрина оказва влияние върху правораздавател-ната администрация, особено чрез военните власти. Факт е, че във всички случаи, в които евреи във военен или паравоенен контекст бяха убили невъоръжени араби, в това число и случаите на масови убийства, като този в Кафр Касим (Kafr Qasim) през 1956 г., убийците, ако не бяха пуснати изобщо, получаваха изключително леки присъди или спечелваха важни и огромни помилвания, които намаляваха наказанията им до почти нищо.

Спасяване на живот

ТОЗИ ПРОБЛЕМ - за върховната важност на човешкия живот и задължението на всяко човешко същество да направи всичко възможно, за да спаси живота на ближния - е от очевидно значение сам по себе си. Това е също от особен интерес в еврейски контекст от гледна точка на факта, че след Втората световна война еврейското мнение в някои случаи справедливо, в други не, заклейми "целия свят" или поне цяла Европа, задето не си мръдна пръста, докато евреите бяха избивани. (Тази тема отдавна не е спорна за всички честни хора - тя е изяснена. Легендата за шестте милиона умъртвени с газ "Циклон" и кремирани евреи е разобличена, ала не и у нас, б. пр.) Нека все пак проучим какво има да каже Халаката по този въпрос.
Според Халака задължението да се спаси животът на друг евреин е първостепенно. То превъзхожда всички други религиозни задължения и забрани с изключение на запрещенията срещу трите най-ужасни гряха - прелюбодейството (включително кръвосмешението), убийството и идолопоклонничеството.
По отношение на неверниците основният талмудски принцип е, че техният живот не бива да бъде спасяван, независимо че е забранено да бъдат направо убивани. Самият Талмуд изразява това с максимата: "Неверниците не бива нито да бъдат изваждани (от кладенец, яма, пропаст, цепнатина), нито бутани надолу (в тях)." Маймонид пояснява: "Колкото до неверниците, с които не сме във война,... тяхната смърт не следва да бъде причинявана, но е забранено да бъдат спасявани, ако са на ръба на смъртта. Ако например някой от тях бъде забелязан да пада в морето, той не бива Да бъде спасен, защото е записано: "нито ще се опълчиш срещу кръвта на твоя ближен16, - но (един неверник) не ти е ближен."
Например еврейски лекар не трябва да се отнася към неверник Като с пациент. Маймонид, сам знаменит лекар, е съвсем кате горичен за това. В друг пасаж той повтаря различието между "ближния ти" и един неверник и заключава: " от това узнаващ, че забранено да лекуваш неверник, дори и срещу заплащане..."
Ала отказът от страна на евреин, особено на еврейски лекар, да спаси живота на неверник може, ако стане известно, да противо-постави властни неверници и така да изложи евреите на опасност Където такава заплаха съществува, задължението да я избегнеш заменя забраната да помогнеш на неверника. Така Маймонид про-дължава: "... но, ако се плашиш от него или неговата враждебност, излекувай го срещу заплащане, тъй като ти е забранено да го извършваш безплатно." Самият Маймонид бе личният лекар на Саладин. Неговото настояване за изискване на заплащане, навярно с цел да се увери, че действието не е свързано с човешката благотворителност, а е неизбежен дълг, все пак не е абсолютно. Защото в друг откъс той разрешава неверник, от чиято недружелюбное! се плашат, да бъде лекуван "дори гратис, ако това е неизбежно."
Цялата доктрина - забраната за спасяване живота на неверник или лекуването му и отмяната на тази забрана в случаи на страх от неприязън, е повтаряна (очевидно дословно) от други главни авторитети, включително Арба"ах Турирн (Arba"ah Turirn) от XIV век, Бейт Йосеф Каро и Шулхан Арух18. Бейт Йосеф допълва, като цитира Маймонид: "И е разрешимо, да се изпробва лекарство върху езичник, ако това служи на целта." А това е повторено също и от прочутия равин Мозес Исерлес (Moses Isserles).
Капацитетите по Халака са единодушни, че терминът "неверник" в горната доктрина се отнася до всички неевреи...

Отношение към християнството и исляма

ПО-ГОРЕ БЯХА дадени няколко мимолетни примера за равинското отношение към тези две религии. Ала ще бъде от полза, да обобщим това отношение тук.
Юдаизмът е пропит с много дълбока омраза към християнството, комбинирана с пренебрежение спрямо него. Явно това отношение бе усилено от християнските гонения на евреите, но е доста независимо от тях. То датира от времето, когато християнството бе все още слабо и преследвано (не само от евреите). То се споделяше от евреи, които никога не бяха преследвани от християни или на които християните даже бяха помагали. Така Маймо-нид бе обект на мюсюлмански гонения от режима на Алмохадите (Almohads) и избяга от тях, като първо отиде в Йерусалимското кралство на кръстоносците. Ала това ни най-малко не промени неговите схващания. Това дълбоко отрицателно отношение се основава на два главни елемента.
Първо, на омразата и злонамерените клевети по отношение на Исус. Традиционното разбиране на юдаизма за Исус, разбира се, трябва да бъде разграничена от безсмислените спорове между ан-тисемити и юдейски апологети, отнасящи се до "отговорността" за неговата (с юдейска надменност авторът се отнася неуважително спрямо Христос, като не употребява главно "Н" в думата "Неговата", б. пр.) екзекуция. Повечето съвременни изследователи на онзи период признават, че акуратното историческо познание на обстоятелствата около екзекуцията на Исус е невъзможно, поради недостига на оригинални описания от съвременници, късното съставяне на Евангелията (учените доказаха късното съставяне и на Библията от юдео-вавилонската секта на фарисеите, при това чрез кражби и преиначаване на чужди - шумерски, египетски, древнобългарски и други легенди и предания, б. пр.) и противоречията между тях. Във всеки случай представата за колективната и наследената вина е едновременно погрешна и абсурдна. (Не е ли no-добре авторът да бе оставил този проблем да бъде разискван от теолозите? А християнските изследователи отдавна са казали тежката си дума - тъкмо юдеите, с които днешните т. нар. "евреи" нямат нищо общо, освен принадлежността към религиозно-политическата доктрина на юдаизма, носят вината за кръстната смърт на Божия Син Исус Христос, б. пр.) Обаче, онова, за което става въпрос тук, не са истинските факти за Исус, а неверните и даже злонамерените съобщения в Талмуда и в постталмудската литература. А това са нещата, в които евреите вярваха до XIX век, а мнозина, особено в Израел, все още вярват. Защото тези сведения изиграха важна роля в оформянето на еврейското отношение към християнството.
Според Талмуда Исус бе екзекутиран от точно определен равински съд заради идолопоклонничество, насърчаване на други евреи към идолопоклонничество и пренебрежение към равинската власт. Всички класически юдейски източници, които споменават тази екзекуция, са твърде щастливи да поемат отговорност за нея (с което авторът се самоопровергава за горните си твърдения, още повече, че сам признава - тъкмо Талмудът е главната, ръководната книга на господстващия и днес равински юдаизъм, б. пр.). В талмудските версии римляните дори не са споменати.
Най-популярните изложения, които независимо от всичко бяха възприемани твърде сериозно, такива като Толдот Йешбу (Toldot Yesbu) са даже още по-лоши, защото като допълнение към горните престъпления го (вместо Го, б. пр.) обвиняват във вещер-ство. Самото име "Исус" за евреите бе символ на всичко, което бе отвратително и противно, и тази народна традиция все още съществува68. Евангелията са еднакво ненавиждани и даже в съвременните израелски, юдейски училища не се позволява да бъдат цитирани (даже изучавани).
Второ, по теологични причини, повечето вкоренени в пренебрежението, християнството като религия е класифицирано от равин-ското учение като идолопоклонничество. Това е основано на грубото тълкуване на християнските доктрини за Троицата и Възкресението. Всички християнски знаци и образни символи са разглеждани като "идоли", даже от онези евреи, които буквално боготворят свитъци, камъни или лични принадлежности на "Светите мъже".
Като противоположност отношението на юдаизма към исляма е относително меко. Въпреки че основният епитет, даден на Мохамед, е "луд човек" ("meshugga"), това не бе толкова обидно, колкото може да звучи днес, и във всеки случай той бледнее пред оскърбителните термини, прилагани спрямо Исус. По същия начин, Коранът, за разлика от Новия Завет, не е заклеймен чак до изгаряне. Той не е почитан по същия начин, по който ислямският закон почита свещените юдейски свитъци, но е третиран като обикновена книга. Повечето равински власти са съгласни, че ислямът не е идолопоклонничество (макар че някои лидери на Гуш Емуним сега предпочитат да игнорират това). Все пак Халаката постановява, че евреите не бива да се отнасят към мюсюлманите по-лошо, отколкото към "обикновени" неверници. Ала не и no-добре. Отново Маймонид може да послужи като илюстрация. Той заявява категорично, че ислямът не е идолопоклонничество и в своите философски трудове с голямо уважение цитира много ислямски, философски капацитети. Както споменах по-рано, той бе личен лекар на Саладин и неговото семейство. И по заповед на Саладин той бе назначен за шеф на всички египетски евреи. Въпреки това той постановява, че забраната за спасяване живота на неверник (освен в случаите, когато се налага да бъде избягната опасност за евреи) важи със същата сила и за мюсюлманите.



Следва мнението на евреина Бенжамин Фрийдмън.

Benjamin H. Freedman was one of the most intriguing and amazing individuals of the 20th century. Mr. Freedman, born in 1890, was a successful Jewish businessman of New York City who was at one time the principal owner of the Woodbury Soap Company. He broke with organized Jewry after the Judeo-Communist victory of 1945, and spent the remainder of his life and the great preponderance of his considerable fortune, at least 2.5 million dollars, exposing the Jewish tyranny which has enveloped the United States. Mr. Freedman knew what he was talking about because he had been an insider at the highest levels of Jewish organizations and Jewish machinations to gain power over our nation. Mr. Freedman was personally acquainted with Bernard Baruch, Samuel Untermyer, Woodrow Wilson, Franklin Roosevelt, Joseph Kennedy, and John F. Kennedy, and many more movers and shakers of our times. This speech was given before a patriotic audience in 1961 at the Willard Hotel in Washington, D.C., on behalf of Conde McGinley"s patriotic newspaper of that time, Common Sense.

What are the facts about the Jews? (I call them Jews to you, because they are known as Jews. I don"t call them Jews myself. I refer to them as so-called Jews, because I know what they are.) The eastern European Jews, who form 92 per cent of the world"s population of those people who call themselves Jews, were originally Khazars. They were a warlike tribe who lived deep in the heart of Asia. And they were so warlike that even the Asiatics drove them out of Asia into eastern Europe. They set up a large Khazar kingdom of 800,000 square miles. At the time, Russia did not exist, nor did many other European countries. The Khazar kingdom was the biggest country in all Europe -- so big and so powerful that when the other monarchs wanted to go to war, the Khazars would lend them 40,000 soldiers. That"s how big and powerful they were.
They were phallic worshippers, which is filthy and I do not want to go into the details of that now. But that was their religion, as it was also the religion of many other pagans and barbarians elsewhere in the world. The Khazar king became so disgusted with the degeneracy of his kingdom that he decided to adopt a so-called monotheistic faith -- either Christianity, Islam, or what is known today as Judaism, which is really Talmudism. By spinning a top, and calling out "eeny, meeny, miney, moe," he picked out so-called Judaism. And that became the state religion. He sent down to the Talmudic schools of Pumbedita and Sura and brought up thousands of rabbis, and opened up synagogues and schools, and his people became what we call Jews. There wasn"t one of them who had an ancestor who ever put a toe in the Holy Land. Not only in Old Testament history, but back to the beginning of time. Not one of them! And yet they come to the Christians and ask us to support their armed insurrections in Palestine by saying, "You want to help repatriate God"s Chosen People to their Promised Land, their ancestral home, don"t you? It"s your Christian duty. We gave you one of our boys as your Lord and Savior. You now go to church on Sunday, and you kneel and you worship a Jew, and we"re Jews." But they are pagan Khazars who were converted just the same as the Irish were converted. It is as ridiculous to call them "people of the Holy Land," as it would be to call the 54 million Chinese Moslems "Arabs." Mohammed only died in 620 A.D., and since then 54 million Chinese have accepted Islam as their religious belief. Now imagine, in China, 2,000 miles away from Arabia, from Mecca and Mohammed"s birthplace. Imagine if the 54 million Chinese decided to call themselves "Arabs." You would say they were lunatics. Anyone who believes that those 54 million Chinese are Arabs must be crazy. All they did was adopt as a religious faith a belief that had its origin in Mecca, in Arabia. The same as the Irish. When the Irish became Christians, nobody dumped them in the ocean and imported to the Holy Land a new crop of inhabitants. They hadn"t become a different people. They were the same people, but they had accepted Christianity as a religious faith.
These Khazars, these pagans, these Asiatics, these Turko-Finns, were a Mongoloid race who were forced out of Asia into eastern Europe. Because their king took the Talmudic faith, they had no choice in the matter. Just the same as in Spain: If the king was Catholic, everybody had to be a Catholic. If not, you had to get out of Spain. So the Khazars became what we call today Jews. Now imagine how silly it was for the great Christian countries of the world to say, "We"re going to use our power and prestige to repatriate God"s Chosen People to their ancestral homeland, their Promised Land." Could there be a bigger lie than that? Because they control the newspapers, the magazines, the radio, the television, the book publishing business, and because they have the ministers in the pulpit and the politicians on th

  Мехмет Али Агджа: Кардинал ми поръча атентата автор(и): Труд, прочитания: 236, коментари: 2 Виж галерия 1 2 3 »

АНКАРА - Мехмет Али Агджа, който стреля по папа Йоан-Павел II на 13 май 1981 г. на площад “Св. Петър” в Рим, обяви, че “мозък” на заговора е Ватиканът, съобщи в. “Кориере дела сера”.

Италианското издание цитира ексклузивно интервю на Агджа за турската телевизия ТРТ.

Според атентатора идеолог на неуспялото покушение е кардинал Агостино Казароли, който по това време е външен министър на Ватикана и е считан за втори човек в Римокатолическата църква. Турчинът казва още, че американските тайни служби и КГБ нямат нищо общо със стрелбата срещу покойния вече папа. Агджа заявява в интервюто, че “българската следа” била пусната, за да се дестабилизират СССР и комунистическите страни.

“Казароли работеше със свой агент с псевдоним Отец Микеле и с още един човек. Аз и Микеле се срещахме няколко пъти, за да обсъдим подробностите. Освен това сме ходили заедно на площад “Свети Петър”, за да отрепетираме атентата”, твърди в интервюто бившият член на турската десноекстремистка организация “Сивите вълци”.

Кардинал Агостино Казароли е идвал два пъти в България. Едно от тези посещения е през ноември 1976 г. Тогава кардиналът се среща с Тодор Живков. Официално визитата му у нас е, за да се запознае на място с положението на католиците в страната ни. Бил е един от най-близките хора на папа Йоан-Павел II. Казароли умира през 1998 г. на 83-годишна възраст.

Али Агджа сега е на 52 г., като 19 от тях изкара в затвор в Италия след покушението. През 2000 г. бе прехвърлен зад решетките в Турция за стари престъпления, но от януари т.г. е на свобода.

“Сивият вълк” се опитва да продаде книгата си

Твърдението на Мехмет Али Агджа, че кардинал Агостино Казароли стои зад поръчката за атентата срещу папа Йоан-Павел II, не е новина или сензация. Името на Казароли е споменавано няколко пъти от следствията, водени от италианските магистрати Розарио Приоре и Марио Алмериди. По време на разследването, което водих за книгата ми за атентата срещу Йоан-Павел II, много свидетели също споменаваха неговото име. Най-важният от тях бе Орал Челик, приятел от младежките години на Али Агджа и съучастник в организирането на атентата. Пред мен той потвърди, че се е състояла среща между представители на Ватикана и Али Агджа преди атентата и че те са истинските поръчители на покушението срещу папа Йоан-Павел II.

Имената в устата на Али Агджа, както и на Орал Челик за въпросните поръчители от Ватикана, се менят в продължение на годините в зависимост от интереса и от сензацията, които те могат да предизвикат. Дълго време бе споменавано настойчиво името на монсеньор Марсинкъс. Името на Казароли бе подхвърлено като интерпретация за това, че един от участниците в срещата между монсеньорите и Агджа преди атентата е отговарял за външната политика на Ватикана. А именно тази служба дълго време е била заемана от кардинал Агостино Казароли. Неговата личност присъства в близката история на Ватикана от папа Павел VI до папа Йоан-Павел II. Той е бил защитникът на т.нар. източна политика, целяща сближаване между западната и източната част на християнството.

Той е и пратеник на папата по време на срещите на Хелзинки 1975 г. Но Казароли е също така масон. Член на масонската организация “Пропаганда дуе” на Личо Джели още от 1957 г. с псевдоним Каза. Той наблюдава, а понякога и ръководи вътрешните борби между различните лобита във Ватикана, били те масонски на йезуитите или на Опус деи. Това го свързва директно и със скандала около ватиканската банка и изпарилите се милиарди от нея, които по всяка вероятност са част от мотивите за атентата срещу Йоан-Павел II. Нена последно място бих споменала намерените в края на 90-те години писма при обиск в къщата на мафиотите братята Лена. Там карабинерите откриват послания, написани от мафиотите до Агостино Казароли, в които те си искат обратно парите, дадени назаем на кардинала, за да може той да откупи компрометиращите документи, които банкерът Роберто Калви взема със себе си, преди да бъде открит обесен под един мост на река Темза в Лондон. Същият Роберто Калви е пряко свързан с изпарилите се милиарди от ватиканската банка.

Споменаването днес на името му от Али Агджа едва ли е доказателство за неговото участие или не. “Сивият вълк” публикува книга миналия месец в Турция с псевдонови разкрития, на които никой не обърна внимание. Сега той търси на всяка цена сензации, вероятно за да получи хонорарите си. А те са няколко милиона. Явно все още всичко се върти около парите.

Румяна УГЪРЧИНСКА, специално за “Труд” от Париж

  Иска ли Израел сблъсък с Иран?  

11 Ноември 2010

Сергей Балмасов  

Правда.ру

Израел гори от желание да влезе в бой с Иран. Засега впрочем предлага това да стане за сметка на американците. Неслучайно темата за иранската ядрена програма стана централна в хода на започналото посещение на израелския премиер Бенямин Нетаняху в САЩ.

С оглед на неуспешния опит за въздействие чрез санкции гостът се стремеше да убеди вицепрезидента на САЩ Джо Байдън да води по-твърда политика спрямо Иран. С други думи, ако Техеран продължава да отказва да спре ядрената си програма, САЩ да го заплашат с употреба на сила.

По думите му, тази тактика е постигала в миналото желания резултат. През 2003 г., например, Иран замразил ядрената си програма само защото президентът на САЩ Джордж Буш убедил иранския режим, че е готов да предприеме удар срещу Ислямската република.

Джо Байдън обаче е на друго мнение. Той казва, че санкциите срещу Техеран са дали ефект, тъй като много държави са подкрепили натиска върху иранския режим и са прекратили сътрудничеството с него. Ембаргото засегнало твърде болезнено Ислямската република.

Нетаняху обаче смята, че макар да са създали известни проблеми на Иран, санкциите не биха накарали режима на аятоласите да се откаже от ядрената програма.
Както каза Нетаняху, “единственият начин да получим гаранции, че Иран няма да разработва ядрено оръжие, е да убедим Ислямската република, че ако не спре ядрената надпревара, срещу нея ще бъде употребена военна сила”.

Междувременно Джо Байдън побърза да успокои Израел. В слово пред общата конференция на еврейските сдружения от Северна Америка в Ню Орлийнс той заяви, че Вашингтон остава сигурен съюзник на Израел и ще гарантира сигурността му и занапред.

Той посочи, че заплахите, отправени от Иран към Израел, не са останали незабелязани в САЩ. А Вашингтон при всяко положение е изпълнен с решимост да спре иранската ядрена програма. При все това отправи сигнал, че израелците трябва да изчакат малко и да не изпреварват нещата.

По-рано САЩ се опитваха да уредят проблема по дипломатически път, но след като видяха, че дипломацията фалира, Щатите прибегнаха към икономически натиск, увери той. И намекна, че преди да стане дума за силов сценарий, трябва да се мине през всички фази на диалога с Иран.

Според американски експерти шансовете за развитие на силов сценарий стават все повече. Защото Вашингтон е разтревожен от деструктивната роля, която играе в Близкия изток Техеран - подкрепя радикални ислямистки групировки като палестинското движение Хамас и ливанската Хизбула.

Шефът на американското отбранително ведомство Робърт Гейтс също побърза да успокои своя израелски съюзник, като увери, че САЩ не са се отказали от никой евентуален сценарий, предвиждащ действия срещу Ислямската република, включително от силовия.

Бенямин Нетаняху впрочем смята, че е време вече за заплахи с употреба на сила. Той е убеден, че световната общност подценява равнището на иранската заплаха, тъй като Иран успешно мами Запада и печели време, за да укрепи своята мощ.

За пример може да посочим различните оценки за иранската заплаха, които дават израелските и американските тайни служби. Докато експертите в САЩ са склонни да предполагат, че Иран едва доближава “червената линия”, мнозина в Израел не изключват, че Ислямската република може да произведе една-две ядрени бойни глави още сега.

Както и да стоят нещата, сегашната визита на израелския премиер нагледно доказва безпокойството, царящо в еврейската държава. Успяха ли горещите уверения на американците да успокоят Израел? Никак даже. Естествено, дори Нетаняху може все някак да бъде убеден. Как обаче да се внуши спокойствие на израелското обществено мнение, разтревожено от изявленията на иранското ръководство, че се канело да ликвидира Израел?

Политическият елит в еврейската държава чудесно си дава сметка, че Израел е бил и си остава единственият сигурен съюзник на САЩ в Близкия изток. Това обаче не му вдъхва спокойствие. В Ерусалим добре помнят как през 1975 г. Щатите обърнаха гръб на своя стратегически съюзник в Югоизточна Азия - Южен Виетнам. Затова, колкото повече протакат САЩ силовото решение на иранския проблем, толкова по-силно желание за това се усеща в Израел.

По БТА 

За пореден път, проционистката дезинформация и линия на Русия и нейната контролирана на 100% от правителството и олигархията /от евреи!/ преса, става абсолютно осезаема за всички, от  тази статия!

 Щрихи от емоционалното пиянство на един народ

                       автор: Владимир Гаджев  

Една от последните снимки на Тодор Живков на власт и в добро настроение през 1989 г. Снимка: архив на Владимир Гаджев

     Студеният 10.11.1989 година дойде само три дни след една друга дата, която по задължение десетилетия наред трябваше да приемаме като свой празник - 7 ноември, т. нар. Октомврийска революция. И мнозина мръзнаха в подходите към мавзолея, размахваха попарените от сланата късни цветя и мрънкаха под носовете си  бодрячески лозунги, имитирайки възторг и благодарност на болшевишкия преврат през 1917 година в Петроград. Героично наричан Октомврийска революция. Така го и изписваха – с главна буква, която бе задължителна норма за всички комунистически събития и структури, наши или съветски. Сякаш някой зъл шегаджия бе наредил в много малък интервал, една след друга, датите на някогашния октомврийски преврат в Русия и на гръмотевичния ноемврийски преврат в България. Според нумерологията цикълът от раждането до смъртта се затваря в едно и също време на годината.

Петър Младенов, който наследи на чело на партията и държавата Тодор Живков. Снимка: архив на Владимир Гаджев

     Тогава, преди две десетилетия, улици, булеварди и площади бяха заляни от пяната на огромни вълни цунами, които политическото земетресение в Централна Европа запрати към югоизточния край на континента. Народната ярост, акумулирала енергия под знака на заклинанията “гласност” и “перестройка”, най-накрая задружно се освободи от страха и изби тапата на ограниченията.    Събарянето на Берлинската стена бе само следствие, но не и повод. Емоционалният градус счупи всички термометри, макар патилите и много видяли старци да клатеха глави, напомняйки ни как по същия безметежно възторжен начин сме посрещали германците от Третия райх, а след тях и руснаците. А истината бе друга – хладна, пресметлива и прицелена в бъдещето. Истината за наследството на тоталитарните режими, които предвидливо загърбиха кухата реторика на марксистко-ленинската идеология, за да се ориентират към галещия слуха звън на парите. Пазеха я за себе си посветените, които бързо и трайно подготвяха и се преориентираха в новата обстановка. За простосмъртните граждани остана тайна т. нар. икономически випуск (1985) на школата в Симеоново (защо ли им е на милиционерите да познават счетоводството?), последван от разработения и с активното участие на Александър Томов (в по-късно време познат като Сашо Апашо) Указ 56 (1987). Подготовката вътре в страната вървеше успоредно с бързи мерки за износа и легализирането на огромни суми във валута, които последвалите в началото на 90-те години смехотворни процеси наричаха “партийни пари”.

     Тайна останаха и капиталите във външнотърговските ни дружества на Запад. Както и големия брой на новосъздадените смесени дружества с капитал, осигурен от външнотърговската банка. Шепата посветени в тайните ходове си спомнят, че няколко месеца след формирането на тези дружества се обявяваше закриването им, а капиталът им се управляваше от конкретни физически лица.

Минитг на СДС 1990 г. Много от лицата на тогавашната опозиция днес са непознати и извън политиката. Отляво надясно: Стоян Ганев, Михаил Неделчев, проф. Елка Константинова, Стефан Савов (покоен), Николай Слатински, Асен Мичковски. Снимка: архив на Владимир Гаджев
     В първия кабинет на Андрей Луканов тази процедура се свеждаше под гриф “строго секретно” само до определен брой чиновници срещу подпис. След запознаването им с документа, номерираният екземпляр се прибираше, отново срещу подпис. Имената на ощастливените сега попълват списъка на милионерите. Да не забравяме и решаващата роля на Държавна сигурност, която осигуряваше канали за износ, делови контакти и не на последно място – нисш офицерски кадър за новата роля на бизнесмени и банкери. Прословутите куфарчета с пачки пари бяха за тях.

     Старите, все още непожълтели снимки са запечатали мигове от емоционалната еуфория над цяла България. “Осем милиона мишлета” (помните ли тази песен?) лудуваха по булеварди и площади, обединени от антикомунистическите лозунги. Повечето от тях бяха напълно искрени. Но не липсваха и подставени клакьори, които с надежда очакваха да бъдат посветени в тайната и да получат своя дял от “партийните пари”. Първата категория хора излъчи и своята политическа върхушка – главно представители на интелигенцията и адвокати, – която познаваше ораторската реториката, но не и икономическите механизми. За дълго и тя, подобно на уличната стихия, бе увлечена в емоционални излияния, освобождавайки терена за задкулисните машинации на посветените и техните внезапно забогатели послушници. Ключовата дума, размахвана като знаме на всеки форум, бе “свобода”. Но… свободата не е разменна стока и не се дава, а съществува в латентно състояние във всеки индивид. И е въпрос на личен избор, воля за отстояване и готовност за рискове, за да се чувства човекът свободен. Дори в най-мрачните тоталитарни времена! Повечето от сдобилите се с официална свобода на 10.11.1989 година така и не разбраха как да я ползват и в крайна сметка – за какво им е тя.

Кръглата маса от страната на опозицията. Снимка: архив на Владимир Гаджев

     От старите снимки добре личи как свободата още през 1990 година бе употребена за допълнително и разнопосочно сгъстяване на митологията – стара и новоизкована. Все едно дали “лява” или “дясна”. Студентите си спретнаха атрактивна стачка, в която част от ръководителите се оказаха най-банални провокатори. В Русе продължиха да протестират срещу обгазяването, дори след като семейство Чаушеску се пресели в ада. На препълнения с 40 000 души национален стадион “Васил Левски” хеликоптер спусна ефектната минижупна Лепа Брена, която трябваше да осигури на плебса така необходимото зрелище. А хлябът го раздаваха чрез благотворителни акции за бързо обедняващите граждани.

     На приема във все още съществуващото съветско посолство генерал Шарапов (посланикът, благословил свалянето на Тодор Живков) си шепнеше тайни с генерал Семерджиев (унищожил голяма част от досиетата на ДС), вече вицепрезидент на България. В първа зала на НДК току-що завърналата се след бягството си Камелия Тодорова поздравяваше публиката на английски и развален български език. След нея Силви Вартан изпя “Облаче, ле, бяло” и общува с аудиторията на най-чист български.
     Все още съществуващият мавзолей на Георги Димитров един ден осъмна с надписите “Тук ще се танцува”. Екстрасенси, баячки, гледачки и домашни духчета от всякакъв род и вид завладяха масовото съзнание. А военните започнаха да копаят дупка в търсене на първичния разум - Царичина.

    Свободно се възстановиха християнските празници, но пък злосторници откраднаха сребърния кръст, с който патриарх Максим благослови множеството на площад “Св. Александър Невски” с окуражителното “Христос воскресе”.

    На същия площад стотици поппевци и музиканти се снимаха със знака на Уинстън Чърчил “V” под заклинанието “Времето е наше”. По будките и павилионите липсваше кибрит, но това не попречи на партийния дом да пламне. И в цялата тази бързотечна залисия току-що пуснатите от специалните казарми дебеловрати момчета (борци, боксьори и каратисти без състезателни активи) заразмахваха бейзболни бухалки. По партерните и дори на по-високите етажи на големите български градове започнаха да си слагат решетки като несигурна защита срещу биячите и рекетьорите.
    REMEMBER – ПОМНЕТЕ!

     По някое време през 90-те години се появи едно солидно социологично проучване на общественото мнение в току-що отхвърлилите комунистическия ярем европейски страни. То трябваше да подреди ценностната скала на хората от “новите демокрации”, както цинично ги наричаха западноевропейските политици и бюрократи. И се оказа, забележете, че на първо място е поставена сигурността и спокойствието, на второ – гарантираната работа и достойно заплатения труд, на трето, четвърто и т. н. Свободата бе класирана чак на седмо място и то навярно от хората, които добре знаеха какво представлява тя и за какво може да послужи.

    Надеждата е най-младото поколение, току-що родено или още непоявило се на бял свят преди две десетилетия, да осъзнава добре какво е съдържанието на понятието “свобода”. И да го отглежда вътре в себе си, а не в околните обществени пространства. Като в същото време търси истината за партийния преврат на 10.11.1989 година и последвалите го събития.

                REMEMBER! ПОМНЕТЕ!

    Източник: http://e-vestnik.bg/7562
http://boristodorov56.blog.bg

 С настоящата тема, в никакъв случай не се цели реабилитация или защита за режима на Николай Романов, чиито престъпления както срещу волжските българи - наши братя по кръв, така и срещу собственият му народ и липсата му на воля да се справи с крепостничеството, не сме забравили!
Не сме забравили и агресията на Руската империя срещу България, през ПСВ!
А също и отричащият по - старата от  "славянската" идентичност, наша - бългАРСКА идентичност!
Цели се, да се покаже, дали тази така наречена Октомврийска революция  - преврат срещу новоустановената демократична република, води до нещо по - добро и положително за някого и от кого всъщност и защо, е била проведена?
Една тирания, бе заменена с чужда и на практика с чуждо нашествие във властта и революцията - следствие от справедливият народен гняв, се узурпира от вековните врагове на руският народ и Православието - талмудизираните хазари, подкрепяни от "Уолстрийт"  и  "дългата ръка" на Ротшилд - поддръжника и на робовлците в Юга на Америка, а също и на Османската империя /Виж цялата книга - "Световната конспирация" на загиналият при неизяснени обстоятелства, в правителствена болница - Никола Николов, който е както с антикомунистически, така и с антинацистки  убеждения и дори вярва в "холокоста" и  "няколко милиона избити евреи през ВСВ" - нещо, което настоящият блог опровергава, в други теми!/!

 

Евреите и болшевишката революция - цялата глава от книгата на Никола Николов.

 

Състав на Съвета на народните комисариати - първото комунистическо
правителство в Русия през 1917-1921 г.:
1. Председател - Улянов (Ленин) - руснак (с четвърт еврейска кръв по майка)
2. Комисар по външните работи - Чичерин - руснак
3. Комисар по националните въпроси - Джугашвили (Сталин) - грузинец
4. Председател на Висшия икономически съвет - Лурие (Ларин) - евреин
5. Комисар по възстановяването - Шлихтер - евреин
6. Комисар по земеделието - Протиян - арменец
7. Комисар по държавния контрол - Ландер - евреин
8. Комисар на армията и флота - Бронщайн (Троцки) -евреин
9. Комисар на държавните земи - Кауфман - евреин
10. Комисар по обществените работи - Шмит - евреин
11. Комисар по общественото снабдяване - Книгисен (Е. Лилина) - еврейка
12. Комисар на народната просвета - Луначарски - руснак
13. Комисар по вероизповеданията - Шпицберг - евреин
14. Народен комисар - Апфелбаум (Зиновиев) - евреин
15. Комисар по обществената хигиена - Анвелт - евреин
16. Комисар по финансите - Гуковски - евреин
17. Комисар по печата - Коен (Володарски) - евреин
18. Комисар по изборните въпроси - Радомилски (Урицки) - евреин
19. Комисар по правото - Шайнберг - евреин
20. Комисар по евакуацията - Фенигщайн – евреин. Негови заместници - Равич и
Заславски – евреи
От всички 22-ма членове на правителството, руснаци са само двама, арменци -
1, грузинци - 1, евреи – 18
Комисариат по правото
1. Народен комисар И. Щайнберг - евреин
2. Комисар на касационния департамент - Шрьодер - евреин
3. Председател на Московския революционен трибунал -И. Берман - евреин
4. Комисар на Сената в Петроград - Бер - евреин
5. Председател на Върховната революционна комисия на републиката - Бронщайн
(Троцки) - евреин
6. Председател на Следствената комисия при Революционният трибунал - Глузман –
евреин
7. Следовател на същия трибунал - Легендорф - евреин
8. Следовател на същия трибунал - Слуцки - евреин
9. Прокурор на трибунала - Фридкин - евреин
10. Старши секретар на Кодификационния отдел - Гойнбарк - евреин
11. Главен секретар на Народната комуна - Ширвин - евреин
12. Комисия по народната защита - Луцкий - евреин
Народни защитници:
13. Г. Антоколски - евреин
14. В. Аранович - евреин
15. И. Байер - евреин
16. Р. Биск - евреин
17. А. Гундар - евреин
18. Г. Давидов - евреин
19. Р. Кастарианц – арменец
От всички 19 души: руснаци - 0, арменци - 1, евреи -18
Комисариат по вътрешните работи
1. Народен комисар - Апфелбаум (Зиновиев) - евреин
2. Негов заместник, началник на Извънредната комисия -Радомилски (Урицки) -
евреин
3. Началник на пропагандата - Голденрудин - евреин
4. Председател на икономическата комисия на Петроградската комуна - Ендер -
евреин
5. Вицепредседател на комисията по хигиената - Рудин -евреин
6. Комисар по евакуацията на бежанците - Фенигщайн -евреин
7. Негов заместник - Авраам Крахмал - евреин
8. Комисар на петроградския печат - Володарски (Коен) -евреин
9. Комисар на московския печат - Красиков - евреин
10. Комисар на петроградската полиция - Файерман - евреин
11. Началник на бюро „Печат" - Мартинсон - евреин
12. Московски комисар на обществената безопасност - Розентал – евреин
Членове на Петроградската извънредна комисия
13. Майнкман - евреин
14. Гилер - евреин
15. Козловски - поляк
16. Модел - евреин
17. Розмирович - еврейка
18. Диасперов - арменец
19. Иселевич - евреин
20. Красиков - евреин
21. Бухан - арменец
22. Мербис - латвиец
23. Пайкис - латвиец
24. Анвелт – немец
Членове на Съвета на Петроградската комуна
25. Зорке - евреин
26. Радомилски – евреин
Членове на Московската извънредна комисия
27. Председател - Дзержински – полски евреин
28. Вицепредседател - Петерс - латвиец
29. Шкловски - евреин
30. Кнейфис - евреин
31. Цейстин - евреин
32. Размирович - евреин
33. Кронберг - евреин
34. Хайкина - еврейка
35. Карлсон - латвиец
36. Шауман - латвиец
37. Лентович - евреин
38. Ривкин - евреин
39. Антонов - руснак
40. Делафабр - евреин
41. Циткин - евреин
42. Розмирович - евреин
43. Г. Свердлов - евреин
44. Бизенски - евреин
45. Блюмкин - евреин
46. Александрович - руснак
47. Райтенберг - евреин
48. финес - евреин
49. Закс - евреин
50. Яков Голдин - евреин
51. Галперщайн - евреин
52. Книгисен - еврейка
53. Лацис - латвиец
54. Дейбол - латвиец
55. Сейзан - арменец
56. Дейбкин - латвиец
57. Началник на Таганрогския затвор - Либерт - евреин
58. Фогел - немец
59. Закис - латвиец
60. Шиленкус - евреин
61. Янсон - латвиец
62. Председател на Комисията на Трубецковия бастион и Петропавловската крепост
– евреин
Всичко - 62-ма души, от които руснаци са 2, поляци - 2, арменци - 3, латвийци -10, евреи - 43.
Военен комисариат
1. Комисар на армията и флота - Бронщайн (Троцки) -евреин
2. Председател на революционния щаб на Северната армия - Фишман - евреин
3. Военносъдебен комисар на 12. армия - Ром - евреин
4. Политически комисар на 12. армия - Мейчик - евреин
5. Политически комисар на щаба на 4. армия - Ливенсон -евреин
6. Председател на Съвета на армиите на Западния фронт -Позерн - евреин
7. Политически комисар на Московския военен окръг - Губелман - евреин
8. Политически комисар на Витебския военен окръг - Дейб
- латвиец
9. Комисар на военните реквизиции на град Слуцк - Калманович - евреин
Ю. Политически комисар на Самарската дивизия - Бекман - евреин
11. Военен комисар на Самарската дивизия - Глузман -евреин
12. Комисар на реквизиционния отряд на Московския окръг
- Зузманович - евреин
13. Председател на Главния Московски военен съвет - Бронщайн (Троцки) - евреин
14. Негов заместник - Хиршфелд - евреин
15. Негов заместник - Склянски - евреин
16. Членове на същия съвет - Шородак - евреин
17. И. Печ - евреин
18. Военен комисар на Московската губерния - Щайнхард
- немец
19. Военен комисар на Московската губерния - Дулис -латвиец
20. Комисар на Школата на граничната охрана - Глайзер -латвиец
21. Политически комисар на 15. дивизия - Дзенис - латвиец
22. Политически комисар на 15. дивизия - Полонски - евреин
23. Комисар на Военния съвет на Кавказките армии - Лехтингер - евреин
24. Извънреден комисар на Източния фронт - Бруно - евреин
25. Извънреден комисар на Източния фронт - Шулман -евреин
26. Член на Казанския военен съвет - Розенхолц - евреин
27. Член на Казанския военен съвет - Мейхофи - евреин
28. Член на Казанския военен съвет - Назенхолц - евреин
29. Командващ Червената армия в Ярославл - Хекер - евреин
30. Началник на Петроградския военен комисариат - Цайгер - евреин
31. Политически комисар на Петроградския военен окръг
- Гитис - евреин
32. Командващ Западния фронт срещу Чехословакия - Вацетис - латвиец
33. Член на Съвета на военната комуна - Лазимер - евреин
34. Началник на военната комуна - Колман - евреин
35. Началник на Московския военен окръг - Бицис - латвиец
36. Военен комисар на Московския военен окръг - Метказ
- евреин
37. Началник на отбраната на Крим - Зак - евреин
38. Командващ Курския фронт - Слузин - евреин
39. Негов помощник - Зилберман - евреин
40. Политически комисар на румънския фронт - Спиро евреин
41. Пълномощник за мирните преговори с Германия - Давидович - евреин
Всичко - 41 души. От тях руснаци - 0, немци - 1, латвийци - 6, евреи - 34
Комисариат по външните работи
1. Народен комисар - Чичерин - руснак
2. Заместник на народния комисар - Карахан - евреин
3. Заместник на народния комисар - Фритче - латвиец
4. Директор на паспортната експедиция - Марголин - евреин
5. Посланик в Берлин - Йоффе - евреин
6. Сътрудник към посолството в Берлин и народен комисар на Баварската съветска
република през 1919 г. - Левин
- евреин
7. Началник на бюрото за печат и информация в Берлин -Акселрод - евреин
8. Посланик във Виена и Лондон - Розенфелд (Каменев) -евреин
9. Извънреден и пълномощен посланик в Париж и Лондон
- Бек - евреин
10. Посланик в Християния (Дания) - Бейтлер - евреин
11. Консул в Глазгоу - Малкин - евреин
12. Председател на мирната делегация в Киев - Каин Раковский - евреин
13. Юрисконсулт - Астщуб (Илсен) - евреин
14. Генерален консул в Киев - Грюнбауми (Кшевински) -евреин
15. Генерален консул в Одеса - А. Бек - евреин
16. Неофициален представител в САЩ - Мартенс - немец
От всичко 16 души: руснаци - 1, латвийци - 1, немци - 1,евреи – 13
Комисариат на финансите
1. Народен комисар - Мержвински - поляк
2. Заместник на народния комисар - Дон-Соловей - евреин
3. Комисар - Исидор Гуковски - евреин
4. Заместник-комисар - И. Акселрод - евреин
5. Директор на канцеларията - Закс (Гладньов) - евреин
6. Директор на канцеларията - Боголепов - руснак
7. Главен секретар - Хаскин - евреин
8. Заместничка на главния секретар - Берта Хиневич - еврейка
9. Председател на финансовия конгрес на Съветите - Лацис - латвиец
Ш. Негов заместник - Вайсман - евреин
Н. Комисар по ликвидация на руско-германските сметки -
Фюрстенберг (Ганецки) - евреин
12. Негов главен секретар - Коган - евреин
13. Администрация на народните банки - Михелсон – евреин
14. Администрация на народните банки - Закс - евреин
15. Администрация на народните банки - Акселрод - евреин
16. Администрация на народните банки - Садников - руснак
финансови агенти:
17. В Берлин - Ландау - евреин
18. В Копенхаген - Воровски - евреин
19. В Стокхолм - Абраам Шенкман - евреин
20. Главен ревизор на народните банки - Кан - евреин
21. Негов заместник - Горенщайн - евреин
22. Главен комисар по ликвидация на частните банки - Анрик - евреин
23. Негов заместник - Мойсей Ковш - евреин
Членове на техническата комисия по ликвидация на частните банки:
24. Елиашевич - евреин
25. Г. Глифтар - евреин
26. А. Рогов - евреин
27. Г. Лемерих - евреин
28. А. Розенщайн - евреин
29. А. Плат – латвиец
От всичко 29 души: руснаци - 2, латвийци 1,, поляци -2, евреи - 24

Из книгата на Никола Николов - "Световната конспирация" - глава: "Болшевишката революция".

Цялата глава: най - горе /линка в началото на статията/.

 Евреите и Унгарските Събития 1956   Писмо на Централната Консистория до Полит Бюро на БКП

София, 14 ДЕК 1956

ЦЕНТРАЛНА КОНСИСТОРИЯ
НА
ЕВРЕИТЕ В НР БЪЛГАРИЯ
ул. Екз. Йосиф N 61
Тел. 3-14-15

До Политбюро на Централния комитет на
Българската комунистическа партия
Тук.

Другари,
На състоялите се съвещания с партийните активи в София и Пловдив, на които се е разглеждало писмото на Централния комитет до партийните комитети за резултатите от проведените партийни съвещания и предстоящите зaдачи –
Другарят Георги Чанков в София е заявил, че една от грешките на бившето ръководство на Унгарската партия на трудещите се е, че много ръководни партийни и държавни постове в Унгария са били заети от евреи, което е дало възможност на реакцията да използва антисемитските настроения в страната и да насочи масите против партията и народната власт. Освен това, др. Чанков, подчертавайки изрично, че той няма нищо против евреите, посочи като грешка на ръководството на Унгарската партия и това, че за дванадесет години народна власт не са били издигнати на ръководни места собствени кадри.
Другарят Вълко Червенков в Пловдив, пред активите от партийните организации на І-ва и ІІ-ра пловдивски околии по-определено е казал, че заемането на много ръководни места от евреи в партийния и държавния апарат на Унгария е груба грешка допусната от бившето ръководство на Унгарската партия на трудещите се; той дори приведе и цифри, от които се вижда какво е било съотношението между евреи и унгарци в Политбюро и правителството, което, според него, е накърнявало националните чувства на унгарския народ.
Изказванията на другарите Г. Чанков и В. Червенков бързо се разнесоха в страната между партийните среди, а у евреите, те създадоха недоумение и тревога.

Да се позовеш на известни грешки, извършени от комунисти принадлежащи към дадена националност, за да бъдат обяснени събитията в Унгария, според нас, противоречи на марксизма-ленинизма.
Не само в Унгария, но и в ръководставата на много братски комунистически партии се срещат „много” евреи, но никому и през ум не е минавало, да обясни сполуките или несполуките на партиите, като ги поставя в зависимост от съотношението на ръководните кадри по национален признак.
Такова обяснение за причините на събитията в Унгария липсва и в решението на последния пленум на временния Централен комитет на Унгарската социалистическа рабтническа партия.
Антисемитизъм има в много страни, къде повече, къде по-малко. Това не е национално чувство, а грозен предрасъдък. Великият Ленин говореше: „Позор на онези, които сеят вражда към евреите, които сеят ненавист към другите народи. Не е марксист, дори не е демократ онзи, който не признава и не защищава равноправието на нациите и езиците, не се бори срещу всеки национален гнет и неравноправие”.
Нашата партия винаги е провеждала политика в защита на евреите, а след 9 септември 1944 година, тя създаде условия за действително национално равноправие. Всеизвестен е приносът на Партията през годините на Втората световна война за предпазване на свободолюбивия и демократичен български народ от антисемитската зараза. Историческият факт, че единствено българското еврейство не е било унищожено през годините на хитлеристко господство в Европа, е получавал и получава винаги най-висока оценка от световното обществено мнение, когато ние на международни еврейски срещи го изтъкваме.
Политбюро ще прецени дали изказванията на другарите Георги Чанков и Вълко Червенков не биха могли да придизвикат нездрави настроения сред някои партийни среди. Кое партийно ръководство, на пример, сред тези изказвания ще намери, че е подходящо да възложи на евреи – комунисти едноили друго по-отговорно партийно поръчение?
Изпълнителният комитет на Консисторията моли Политбюро да се занимае с поставния въпрос, и ако намери за необходимо да прецени, какви мерки следва да вземе за разсейване на тягостното впечатление, създадено от въпросните изказвания.
Ние, комунистите-евреи винаги сме се считали не чужди, а собствени на Българската комунистическа партия, кадри, и повече от всеки друг път сме сплотени около нашата родна Партия и нейния Централен комитет и заявяваме, че няма да жалим сили в изпълнение на всички задачи, които стоят за разрешение пред Партията.
С другарски поздрав:
ЦЕНТРАЛНА КОНСИСТОРИЯ – ИЗПЪЛНИТЕЛЕН КОМИТЕТ:
Исак Франсез: [подпис]
Настя Д-р Исакова: [подпис]
Израел Майер: [подпис]
Соломон Бали: [подпис]
Давид Асса: [подпис]
Витали Леви
Пловдив: [подпис]
Моис Берахов
Ст. Димитров: [подпис]
Политбюро на ЦК на БКП Фонд 1б, опис 6, 1944-1967, а. е. 3117, л. 64-66

Електронният документ: npsC3

Благодарим на anamnesis.info за архивния материал.




 

 Отворено писмо

 

 

МАНФРЕД РЬОДЕР

 

 

Haus Richberg  (Дом Рихберг)

D-34639 Schwarzenborn / Knьll  (Шварценборн / Кнюл)

DEUTSCHLAND

Тел. 0049 (0)5686 – 536

Факс: 0049 (0)5686 – 1724

 

 

До всички членове на Бундестага и федералното правителство!

 

 

В името на германския народ аз Ви обвинявам в най-голямата несправедливост:

 

 

          Вие работите целенасочено за ликвидирането на собствения си народ. Такива действия и процеси не са се случвали в цялата история на човечеството.

          Инициативата за премахване на надписа върху Райхстага (“Dem Deutschen Volke” – “На германския народ”; бел. прев.) е последното доказателство за Вашите враждебни спрямо народа възгледи. С германския народ Вие не желаете да имате нищо общо. Вие се чувствате Вашата обязаност като към някакво недефинируемо “население”.

 

          • Та от кого бяхте избрани?

          • От германския народ!

          • Кой ви плаща царски?

          • Германският данъкоплатец!

          • Кому дължите спазване на дадената клетва?

          • На германския народ!

 

          А Вие какво правите?

 

          Вие правите всичко, което вреди на германския народ и което прави окончателната му гибел неизбежна.

 

          Ето една извадка от Вашите машинации, които умът не побира:

 

          • Вие не само отстъпихте исконна немска заселническа земя на Изток, но и приветствахте нейната загуба с ръкопляскания. Вие съзнателно отричате обстоятелството, че Германия никога досега не е можела да изхрани собственото си население и винаги е била страна на изселници.

 

          • Вместо това, чрез една безпочвена политика за даване на политическо убежище, Вие докарвате милиони чужденци в тази твърде малка страна и така вършите убийство на собствения си народ, срещу Вашата собствена плът и кръв. Смесването на нашия народ с азиатци и африканци от десетилетия целенасочено се пропагандира и поощрява от Вас (виж служебен правителствен документ от месец август 1991 г.: “Нищо не може да стане без едно добро (народо-) омесване.”).

 

          • Задлъжнялостта на държавата надхвърля всяка способност да си я представим. Всеки три секунди държавният дълг се увеличава с 10 000 марки. Държавата обслужва годишно 150 милиарда марки дългове. Натрупаната сума на дълга наближава 3 билиона. За изплащане не може и да се мисли. За такива действия всяко частно лице или стопански деятел биха отишли зад решетките за години. (Херберт Кремп във “Welt am Sonntag” от края на 1997 г.)

 

          • Вие ликвидирате германската марка – най-твърдата валута на света, знаейки, че това вреди на собствения народ, както Хелмут Кол открито призна.

 

          • Вие знаете, че французите (според вестник “Фигаро”) наричат нашето подчиняване на решенията в Маастрихт “Версай без война”. Това е третата капитулация на Германия пред Франция за по-малко от столетие.

 

          • Вие знаете, че обединението на Германия не беше желано от никой германски политик и най-малко от господин Кол. Той по-скоро беше настойчиво подтикван към това от американския президент, тъй като американската икономика трябваше да бъде оздравена чрез поемането на народното имущество на Германската Демократична Република. И така 95 процента от държавните предприятия на ГДР бяха подарени на еврейско-американски фирми и дори получиха стимулиращи финансови инжекции.

 

          • Рооведдер (Rohwedder), който искаше да възпрепятства тези действия, беше убит от агенти на тайните служби и заменен с послушната ятачка Бройел (Breuel).

 

          • Вие узаконихте сталинистките експроприации в ГДР и с това обявихте несправедливостта за правда.

 

          • Вие притискате германски фирми да плащат все по-абсурдни искания на чуждестранни изнудвачи за така наречените работници, извършвали принудителен труд, без обаче изобщо да споменавате престъпленията спрямо Германия или да ги приспадате от нашите насрещни искания. Половината свят ни дължи репарации, а не ние на другите.

 

          • Вие постоянно позорите всичко немско и отдавате предпочитания на всичко чуждо. Предупрежденията за враждебност спрямо чужденците (това, както изглежда, е главната Ви грижа) не са нищо друго, освен открита враждебност спрямо германците и всичко немско.

 

          • Вие поощрявате всички мислими исторически лъжи срещу Германия. Венецът на всичко беше Вашата благословия за подлата подстрекателска изложба срещу Германския Вермахт, въпреки че всички  историци знаеха, че ставаше дума изключително за сталинистка пропаганда на ужасите. Предполагаемата вина на Германия като единствен виновник за войната беше издигната от Вас в догма и трябва да се преподава във всички училища противно на по-доброто знание за нещата. Единствено чуждестранни историци смеят да възразяват срещу тази историческа стъкмистика. Отдавна вече у нас няма никаква свобода на изследванията и науката.

 

          • Вашата основна грижа обаче, е разпространяването и насаждането на комплекс за вина, за демонизиране на собствения народ. Чрез все по-строги закони всяко политически нежелано изявление се подлага на наказание. Свободата на мисълта е останала само на хартия. На дневен ред са домашните обиски за недолюбвани писания и позиви. И почти всеки съдия е готов да участва в тези най-отвратителни държавно-полицейски действия срещу инакомислещи, без да ги подлага на каквато и да e проверка.

 

          • Вашето любимо оръжие е “сопата Освиенцим”. С незачитащия правото и човеконенавистен § 130 от Наказателния кодекс (Volksverhetzung – подстрекателство сред народа; бел. прев.) Вие не пазите собствения си народ от подстрекатели, а поощрявате омразата към Германия и подлагате всеки на наказание, който се брани срещу нея. Стотици са вече осъдените за това.

 

          • Над всичко обаче, стои привилегироването на евреите. Те са се превърнали в най-интимната грижа на тази република. Евреите се ползват с извънредни права и шутовска волност. Евреи от цял свят, и особено от бившия Съветски съюз, биват призовавани от Вас да дойдат във Федералната Република Германия и да гледат на нея като на своя “обетована земя”, където за тях текат мляко и мед, принасяни им даром от германския данъкоплатец.

 

          • Вие провеждате юдеизация на нашия народ. Вие смилате на талаш 2000 години западноевропейска култура, като в Яд Вашем си слагате еврейски шапчици и повдигате обвинения срещу собствения си народ. И отричате факта, че високата европейска култура можа да възникне само на основата на преодоляването на юдейщината, когато фарисеите и книжниците бяха разпознати като “змии и рожби ехиднини” (Евангелие от Матея 23:33).

 

          • С Вашите ритуали за изразяване на стъписване и покруса, наподобяващи тибетски молитвени мелнички, Вие докарахте много немци до самоомраза, която се излива в просташки и вулгарни изрази, като: “Проклета Германия”, “Никога повече Германия” или “Германия да пукне”. За това сте виновни единствено Вие!

 

          • Постоянното повтаряне за някаква опасност от “дясно” е съзнателно отричане на действителната опасност от “ляво”, която ежедневно вилнее по всички медии и прераства в кърваво насилие по улиците, подкрепяно и финансирано от безотечествени профсъюзи и получаващо благословията на безродни и враждебни спрямо народа теолози.

 

          • Не само господин Кол, но и всички Вие направихте от Федералната Република една Фекална Република, една продажна свинска кочина, над която като най-важно нещо стои Вашето верую: Никога повече не трябва да съществува една самоуверена, горда, действително суверенна германска държава. Ами че Вие твърде услужливо и свръхусърдно се подчинявате на френски, американски, но преди всичко на еврейски желания и заповеди.

 

          • С това Вие привеждате в изпълнение най-ужасната политика на омраза, която нашите смъртни врагове – преди всичко Рузвелт и Чърчил – съчиниха през войната: да унищожат Германия; да й откажат международно право и мирен договор.

 

          • Безусловната военна капитулация през 1945 г. трябва да бъде повтаряна политически от всяко федерално правителство. Никога отново на Земята не трябва да има и един квадратен метър, с който германците да се разпореждат сами; никога не трябва да има дори един единствен германски войник под германско командване, който би могъл да се бие за германски интереси. Така и изпълняващият длъжността канцлер и неговият външен министър още преди да положат клетва бяха призовани във Вашингтон, за да се подчинят на империалистическата американска политика. Веднага след това те се хвърлиха в престъпната нападателна война в Косово и пропагандираха обратното на това, което преди беше тяхно верую.

 

          Списъкът може да бъде продължен според желанията:

 

          • Вие вече разрушихте нашето селско стопанство.

 

          • Сега ликвидирате работни места чрез глобализация, която е от полза само за големите международни концерни, но никога за немските хора.

 

          • Вие отменихте нашите горди възпоменателни празници (като 17 юни) и на тяхно място постоянно измисляте нови за наш срам (като един така наречен Ден за възпоменание на холокоста).

 

          Издигането на паметници и устройването на места за възпоменание на холокоста за Вас се превърна направо в обсебваща мания. Изграждането на един паметник на холокоста насред правителствения квартал на столицата на Райха, върху най-скъпия парцел на Германия, не е нищо друго, освен обявяване на война на германския народ. Както признават изтъкнати евреи, това чудовище изобщо не служи за почитане на паметта на някакви невинни жертви, а това е “шапката на Геслер” (от драмата “Вилхелм Тел” на Фридрих Шилер; бел. прев.), пред която нашият народ трябва да се покланя във вечна покорност, за да не се изправи никога повече и да защитава собствени интереси. С това “особеният престъпен характер” на нашия народ трябва да бъде излят в бетон.

          Вие вярвате, че с това отговаряте на желанията на евреите, но явно не сте си изяснили, че така установявате една вечна вражда между германци и евреи. Това чудовище ни разделя завинаги на извършители и жертви. С това помирението е изключено завинаги. Но то, естествено, изобщо не е желано, както постоянно подчертават именити евреи. Желано е безусловното подчинение на еврейски интереси.

          Никой враг не би могъл да вилнее по-лошо над нас, както Вие го правите. Да, Вие сте като една вражеска окупационна сила, тъй като служите само на чужди интереси и изпълнявате чужди заповеди. С това Вие се превърнахте в най-голямата опасност за нашия народ. Вие постоянно решавате и вършите това, което подкопава ленното право на германския народ.

          За Вас има три категории хора и следователно – три вида право: Това са веднъж евреите и американците, които са добри по принцип; те стоят над закона и на тях им е позволено всичко. След това е масата на “нормалното” население, което плава по течението; за него важат “нормалните” закони. Третата и последна категория, това са онези, които плуват срещу течението и духа на времето, които се противопоставят на лъжите и двойния морал. Именно от тях Вие чувствате господство си застрашено и постоянно изобретявате нови закони и мерки за тяхното потискане. Те биват обявявани за останали във вчерашния ден и вечно теглещи към миналото; или за десни екстремисти – и биват изолирани.

 

          Къде е коренът на злото?

 

          Аз съм достатъчно възрастен, за да знам, че в Германия не винаги е било така. Правителствата и народните представители бяха съвсем други. Те се чувстваха германци и обичаха народа. Вие обаче, изглежда нямате нищо друго в съзнанието си, освен да ликвидирате Германия и германския народ колкото се може по-бързо. Вашата болестна омраза към надписа върху Райхстага е достатъчно доказателство за Вашето патологично отношение към Германия.

 

          На какво се дължи това?

 

          Какво Ви отличава от предишни политици?

 

          Аз ще Ви кажа:

 

          • На Вашите действия липсва правна основа, а на Вашите желания липсва обвързващ задължителен нравствен закон и културна традиция.

 

          • Вие живеете в една необвързваща мултитултурална илюзорна полуда и не знаете нищо за решаващите събития в нашата най-нова история. Вие не познавате (или не искате да знаете) дори правната основа на Федералната Република.

 

          В присъдата си от 31.07.1973 г. Федералният конституционен съд установи:

 

          • “Основният закон (Grundgesetz – GG), а не само една теза на международното право и на науката и теорията за държавата, изхожда от това, че Германският Райх е надживял рухването през 1945 г. и не е загинал нито с капитулацията, нито чрез упражняването на чужда държавна власт от съюзените окупационни сили, нито по-късно; това произтича от преамбюла, от чл. 16, чл. 23, чл. 116 и чл. 146 на Основния закон.

 

          • “С основаването на Федералната Република не трябва да се смята, че се образува нова западногерманска държава.”

 

          Забележете, моля!

          Тук става дума за Райха, за рухване и капитулация, не за освобождение; за чужда държавна власт и съюзени окупационни сили, не за наши съюзници или дори приятели.

 

          И съвсем недвусмислено и ясно се казва:

 

          Федералната Република Германия не е държава!

 

          В преамбюла се казва, че Основният закон трябва да важи “само за един преходен период”. А чл. 146 постановява:

 

          “Този Основен закон губи своята валидност в деня, в който влезе в сила конституция, която е била приета от германския народ чрез свободно решение.”

 

          Това означава: Основният закон не е конституция и не е бил приет от германския народ чрез свободно решение, тоест не може никога да стане конституция или дори основа на една суверенна държава.

          Ако Германският Райх не е загинал и Основният закон не е никаква конституция, защо Вие още не сте свикали конституционно събрание на Райха, което да му даде такава? Кога най-сетне ще пожелаете да приключите “преходния период”, за който говори преамбюлът? Или Германия трябва во веки веков да остане нещо временно?

          Всички водили войната държави, също и съюзниците на Германия, имат мирни договори. Ние защо нямаме никакъв? Вие знаете ли? Аз ще Ви кажа:

          Защото Рузвелт и Чърчил малко преди края на войната решиха да не дават на Германия мирен договор, да не я третират изобщо като субект на международното право, а само като обект, с който победителите могат да разполагат сами.

          Другата причина е:

          Законното, признатото от целия свят правителство беше качено на бесилката, а последният му представител – велик адмирал Дьониц, беше затворен в продължение на десет години. Той сам или неговият приемник биха били компетентни и оправомощени да сключат мирен договор, тъй като, в края на краищата, войната е водил Германският Райх, а не Федералната Република Германия.

 

          Основният закон представлява окупационно право.

 

          Всички условия и разрешения идваха от победителите, чиято цел беше унищожението на Германия.

          Защо Вие никога не напомнихте за приключването на “преходния период”, на следвоенния период? Ние нямаме дори примирие за прекратяване на военните действия, та какво остава за мир.

          Най-късно при разпадането на Германската Демократична Република – източният временен продукт на окупацията, трябваше да бъде разпуснат и временният окупационен продукт Федерална Република Германия и да бъде съживен отново Райхът. Защо не го направихте? Толкова ли Ви е легнал на сърцето този временен продукт на окупационно право?

          След войната в Персийския залив отправих запитване до генералния секретар на ООН защо цари такова голямо вълнение заради анексирането на едно малко, корумпирано шейхство, но никога никой не се е занимавал с гигантското престъпление – заграбването на източните германски области.

          Пристигнаха два много показателни отговора.

          Първият отговор дойде от генералния секретар от Ню Йорк.

 

          Германският въпрос никога не е бил поставян на дневен ред от бонските политици.

 

          (Поради това) “Няма налице правни експертизи на Обединените нации за правното положение на Германския Райх”.

 

          Вторият отговор дойде от пресговорителя на ООН от Виена. ООН не е световно правителство и никакъв международен съд, а организация на силите победителки за сломяване на Германия и затова тя никога няма да обърне резултатите от Втората световна война.

 

          Следователно, ООН е една антигерманска коалиция!

 

          Която преследва същите цели, както през войната: потискането и разрушаването на Германия. С встъпването на Федералната Република в ООН трябваше неизбежно да се постави въпросът дали сега Федералната Република се числи към вражеските сили, чиято единствена цел е била и е сломяването на Германия.

          От изложеното поведение на федералното правителство и Бундестага трябва да се заключи:

 

          • Вие сте заклетите врагове на един суверенен, могъщ Германски Райх.

 

          • Вие сте също заклетите врагове на един достоен германски народ.

 

          ГДР и ФРГ не бяха никакви законни германски държави, а окупационни образувания за един преходен период. Според Федералния конституционен съд Германският Райх никога не е загивал, а е продължавал да съществува; липсвали са му само изпълнителните органи. Следователно, задължение на федералното правителство трябваше да бъде да разпусне през 1990 г. също и временния продукт на окупацията – ФРГ, и да свика конституционно събрание с цел да даде отново на Райха конституция и дееспособни органи. Това федералното правителство не само пропусна, но и не го пожела. Вместо това то издигна Основния закон – един продукт на произвола на вражеските сили – в ранг на почти-конституция, обяви временния продукт на окупацията – ФРГ, за единствената душеспасителна държавна форма и от тогава насам преследва с неумолима омраза всеки немец, който ангажира международното право в полза и на нашата страна.

 

          Райхът трябва отново да бъде извикан на живот!

 

          ФРГ принадлежи към най-тъжния и най-бездостойния период от нашата немска история и трябва възможно най-бързо да й бъде сложен край и да се замени с Райха.

 

          Райхът трябва да пребъде!

 

 

                   Манфред Рьодер

 

 

          Адрес за контакти: Vereinigte Rechte (“Обединени десни” – имат се предвид десни политически сили; бел. прев.)

 

                                         Mario Meurer

 

                                          Wildseestr. 12

                                           70329 Stuttgart

                                           Tel. 07 11 / 3 04 00 96

 

 

Превод от немски: Ради Панайотов

гр. Шумен

20 – 21.03.2004 г.

 

 

Offener Brief

 

 

MANFRED ROEDER

 

Haus Richberg

D-34639 Schwarzenborn / Knьll

Тел. 0049 (0)5686 – 536

Факс: 0049 (0)5686 – 1724

 

 

 

 

An alle Mitglieder des Bundestages und der Bundesregierung!

 

 

Im Namen des Deutschen Volkes bezichtige ich Sie des grцЯten Unrechts:

 

 

Sie arbeiten zielstrebig an der Abschaffung des eigenen Volkes. Einen solchen Vorgang hat es in der ganzen Menschheitsgeschichte noch nicht gegeben.

 

Die Initiative zur Beseitigung der Reichstagsinschrift ist der Beweis Ihrer volksfeindlichen Gesinnung. Mit „Dem Deutschen Volke“ wollen Sie nichts mehr zu tun haben. Sie fьhlen sich einer undefinierbaren „Bevцlkerung“ verpflichtet.

 

          • Von wem wurden Sie denn gewдhlt?

 

          • Vom deutschen Volke!

 

          • Von wem werden Sie kцniglich bezahlt?

 

          • Vom deutschen Steuerzahler!

 

          • Wem haben Sie Ihren Eid geschworen?

 

          • Dem deutschen Volke!

 

Was aber tun Sie?

 

Sie tun alles, was dem deutschen Volke schadet und seinen endgьltigen Untergang unausweichlich macht.

 

Hier ist eine Auswahl Ihrer unfaЯlichen Machenschaften:

 

          • Urdeutsches Siedlungsland im Osten haben Sie nicht nur abgetreten, sondern seinen Verlust auch noch beklatscht. Sie leugnen bewuЯt die Tatsache, daЯ Deutschland noch nie seine eigene Bevцlkerung ernдhren konnte und immer Auswanderungsland war.

 

          • Statt dessen holen Sie durch eine bodenlose Asylpolitik Millionen Fremde in dieses viel zu kleine Land und betreiben so Vцlkermord gegen Ihr eigen Fleisch und Blut. Die Vermischung unseres Volkes mit Asiaten und Afrikanern wird seit Jahrzehnten von Ihnen zielstrebig propagiert und gefцrdert (siehe regierungsamtliche PZ der Bundeszentrale vom August 1991: „Nichts geht ьber eine gute (Vцlker-) Mischung“).

 

&

 Без да се запознае с този фундаментален документ, българинът няма как да разбере света около себе си и епохата в която живее.  Той е изработен по поръчка на превратаджиите от 10 ноември 1989 г. от Националната търговска камара на САЩ, в тайна от  целия български народ. Още през март-август 1990 г. с този документ са предопределени всички бъдещи процеси в икономическия и обществения живот у нас. 

 

 

Това е практическият план по който се провежда разорението на България от всички правителства от 1990 г. до днес. Без да се запознае с този фундаментален документ, българинът няма как да разбере света около себе си и епохата в която живее.  Той е изработен по поръчка на превратаджиите от 10 ноември 1989 г. от Националната търговска камара на САЩ, в тайна от  целия български народ. Още през март-август 1990 г. с този документ са предопределени всички бъдещи процеси в икономическия и обществения живот у нас. От самото начало новите управници са знаели всичко, което ще последва у нас. Това е най-стриктно спазвания документ в България от 1990 г. до днес.

След избухването на демокрацията  правителството на Андрей Луканов кани екип от 22-ма специалисти от Фондацията на националната камара на САЩ, начело с Ричард Ран и Роналд Ът, за да разработят "Проект за прехода към пазарна икономика и демократичен капитализъм". Към тях се присъединява и екип от 29 български специалисти.

 Това е практическата програма, по която се измени обществения строй в България. Още през март-август 1990 г. с този документ са предопределени всички бъдещи процеси в икономическия и обществения живот у нас. В него се залага  стопанското, културното и духовното съсипване на страната. От самото начало новите управници са знаели всичко, което ще последва в България.http://www.communist-bg.org/index.php

Интересно е да се знае, че докладът по “Проекта Ран-Ът” е приет от Народното събрание с ръкопляскания, а по един екземпляр от него е получил всеки от депутатите.

При представянето на проекта в пленарната зала, Андрей Луканов заявява: “Програмата съдържа рационални елементи и от двете платформи – на БСП и СДС, както и съгласуваните между двете основни политически сили идеи в периода преди и след изборите”. И сини, и червени са работели заедно с екипа на националната камара на САЩ в ущърб на България

В него има и специална - поверителна част, за която малцина знаят. Това е разделът за "цената на прехода". Ето какво представлява тя:

„Труд" от 9 декември 2000 г. публикува коментара на Георги Тамбуев за програмата Ран-Ът, в съгласие с която започва българският Мирен преход към гробищата:"Чета я и косите ми настръхват. Все едно чета Откровението на Йоан или предсказанията на Ностарадамус за Апокалипсиса... Очаква се невиждан глад. Българинът все по-трудно ще се изхранва. На пазара ще се появят всякакви ментета. Най-уязвимата част от населението - децата и възрастните ще получават тежки хипотрофични увреждания от системното недояждане. Непрекъснато ще се увеличава дистанцията между цените на стоките и заплатите… покупателната способност на населението неспирно ще спада и ще стигнем нивото, нужно само за биологично оцеляване. Ще се появи безработица. Предвижда се нивото й да достигне около един милион. Най-квалифицираните млади българи ще напуснат страната. Ще възкръснат отдавна погребани болести… Всички тези "благини" могат да породят силни обществени сътресения. Затова трябва да се въвеждат постепенно, като се държи непрекъснато сметка за прага на издръжливостта на народа. Мизерия, глад, болести, нищета - това прокобва поверителната част от плана Ран - Ът. Да работиш за осъществяването на този план, значи да станеш палач на собствения си народ. Признавам, че ако ме блъснеше кола, нямаше да ме разтърси така, както ужасяващата картина на Прехода. Американските специалисти и българските експерти ни казват в очите какво ни чака."

Георги Тамбуев:

"...секретна част, която засяга социалния ефект на реформите у нас. Когато я прочетох - а аз я поисках лично от Луканов тогава и той ми я даде - ми се изправиха косите!..."На шефа на фирмата “Програмни продукти и системи” – Рашко Ангелов е възложено бързо да организира превода на български език и да издаде доклада по проекта Ран и Ът. От него също се научава, че проектът има и поверителна част.

Намаляване на българите до 5 млн. На 117-а страница от поверителната част на програмата се казва, че българската икономика, в условията на пазарен принцип е предназначена да изхранва 5 милиона души.

 

Генезисът на злото или заговорът срещу България

"През този период не може да се мисли за запазване на досегашното жизнено равнище. – пише в явната част на доклада. - То неминуемо ще спада, каквито и мерки да се вземат."

Последователно бяха ликвидирани селското стопанство, промишлеността, транспорта (речен, морски и въздушен), военно-промишления комплекс, телекомуникациите и атомната ни енергетика.

Резултатите

От 1990 г. та до днес, жертвите на плана “Ран-Ът” се изчисляват на малко повече от един милион души. Тези хора или са измрели, или са се изселили от държавата български граждани.

Резултатите се наричат винетки, здравни осигуровки, въвеждането на различни и нови видове данъци и такси, непрекъснатото покачване на цените на най-важните консумативи - ток, вода, и отопление. 

Излиза, че на българския управленски елит му се плаща за прилагането на една геноцидна схема за изтребление на населението на държавата по икономически път. 

Някои от 29-членния български екип, взел участие в подготвянето на плана “Ран-Ът”, вече получиха своите награди. Те се превърнаха във водещи фигури в обществения живот.

През 2003 г. Симеон Сакскобургготски, имаше среща с Ричард Ран - единия от двамата бащи на програмата. Същата година беше премахнато взаимно-спомагателното здравно осигуряване, при което работещия съпруг осигурява безработния. В резултат днес около 1 200 000 български граждани са с прекъснати здравни права. 

Какво ще се случи след оптималната реализация на програмата “Ран-Ът”?

Благата в държавата ще запазят постоянното си ниво, но ще се разпределят между по-малко хора и делът на всеки един ще е по-голям. По този начин ще дойде и прословутото повишаване на жизнения стандарт. То ще е за сметка на изключеното от “системата” консумиращо население.

Из страниците на разрухата:

 

 

1. Определена е посоката на промените

В увода на проекта е казано: "България е избрала пътя към демократичния капитализъм и е направила редица важни стъпки в тази насока, но има да се вършат още много и много неща. Признавайки този факт, новото правителство на България се обърна за съдействие към Фондацията на националната камара"...(2-1) Следователно Лукановци, Младеновци и Лиловци още в първите месеци след промяната са поели път към "демократичния капитализъм", направили са "редица важни стъпки" по него, поискали са и външно съдействие.

В програмата "Ран и Ът" е записано: "Предизвикателството на приватизацията, пред която е изправена България, е героично по своите размери и ако тази приватизация бъде осъществена, ще представлява без съмнение най-амбициозното начинание, което някоя страна е правила.

Докато успешните приватизационни програми в други страни включваха не повече от две дузини пълни приватизации за един период от няколко години, България трябва да приватизира хиляди предприятия за кратък период от време..." (4-3) Вижда се: В 1990 г. управляващите са дали съгласие България да бъде превърната в опитна мишка, за да се провери дали може да понесе "най-амбициозното начинание, което някоя страна е правила." В страните от ЕС държавната собственост се запазва в границите от 35% (Франция) до 65% (в скандинавските страни).

 

 2. Разкрита е истината за приватизацията

"Приватизацията е преди всичко и най-вече политически процес с икономически последици и пренебрегването на този прост постулат често е било и най-важната причина за провала на една програма за приватизация." (4-3)  Тези редове зачеркват изписаните върху тонове хартия, че приватизацията е икономически акт. Тези редове дават яснота на мъглявите понятия "структурни реформи", "преструктуриране на икономиката" и пр. Истинското им съдържание е - чрез приватизация частни лица да присвоят "държавните средства и предприятия". Който успее, ще получи реалната политическа и икономическа власт.

 

3. Уточнени са инструментите за осъществяване на приватизацията

Всеобща приватизация: "България трябва бързо да приеме всеобхватна програма за приватизиране на своите повече от 2200 държавни предприятия, на земеделските стопанства и на хилядите малки обекти от сферата на търговията и на услугите..."(4-1) Такава 100-процентна приватизация не е осъществявана в нито една друга държава на планетата!

Светкавична приватизация: "Например ако целта на Агенцията е да приватизира всички ресторанти в срок от две години и броят им е 16 000, то може да се определи като норма приватизиране на 2000 ресторанта за три месеца. Ако този брой бъде достигнат или надхвърлен, служителите... би трябвало да получат някакво допълнително парично възнаграждение след края на съответното тримесечие".(4-10) Тук се чувства участието на групата българи в екипа на Ран и Ът, приложили опита си по тримесечното планиране и по наднормените възнаграждения, придобит в практиката им от "тоталитарното" време.

Използване на всички средства, включително и принудата: "Във възможно най-висока степен да се положат усилия да бъде принуден парламентът или неговата специална комисия да постигне съгласие по съдържанието на една подробна, дългосрочна приватизационна програма, която да обхваща възможно най-много предприятия. След което да бъде установен някакъв процедурен механизъм, който да направи трудно (но не невъзможно) изменението на общия план в процеса на действието му. Ако не се възприеме такъв подход, България лесно може да изпадне в положение, при което плановете за всяко отделно предприятие ще стават обект на обсъждане в парламента".(4-11)

Тази рецепта продължава със съвети как най-важният за обществото въпрос за приватизацията да се изземе от парламента и да се остави в ръцете на чиновниците от агенции, министерства, общински и управителни съвети. Така се роди самочувствието на една личност, която по-късно се провикна: "Мога да приватизирам всичко и веднага, стига да не ме питат за колко и на кого го продавам".

 Обявени са "процедурите"

"Процедурни" (4-12) са наречени най-важните приватизационни въпроси, засягащи и държавата, и всеки гражданин. Първият от тях е озаглавен: "Заблудата за стратегическия сектор".(4-13)Това са предприятията от енергетиката, телекомуникациите, транспорта и експлоатацията на природните ресурси. Много развиващи се страни "по странна логика" ограничавали приватизационните си програми само в рамките на предприятията, определени като нестратегически. "Изключение направили само Ямайка и Аржентина... България би трябвало просто да прояви същата смелост, като включи в приватизационната си програма колкото може повече предприятия и онези, които се смятат за стратегически, би трябвало да бъдат първи в списъка."(4-17) Всъщност "странна логика" е прокарана в проекта "Ран и Ът". В 1990 година България е била на 20-о място в света по производство на електроенергия и на човек от населението е имала 3 пъти по-голям енергодобив от Аржентина! Ямайка изобщо не е в класацията по този показател.

 Като "процедурен" е поднесен и въпросът за използване при приватизацията на "мръсни пари". "Подобни ограничения биха имали смразяващ ефект върху приватизацията, създавайки неправилно подозрение към всички инвеститори и принуждавайки много от тях да се въздържат от участие в приватизационната програма поради опасения, че никой няма да повярва на обясненията им. Като се има предвид потискането на частната инициатива в България в миналото, много иначе честни хора може да са въвлечени в незаконни действия просто защото това е бил единствен начин да си осигурят материално благополучие в едно общество, което се опитваше да направи всички еднакво бедни. Въпреки това този въпрос си остава деликатен и нищо от това, което бе казано по-горе, не би трябвало да се тълкува като оправдание за незаконните начини за забогатяване. По-скоро с горните думи се препоръчва разследването и съдебното преследване на незаконните действия да бъдат изцяло отделени от процеса на приватизация. Приватизационният процес е достатъчно сложен и труден, за да се обременява допълнително с цели, свързани със спазването на законите".(4-20) Този дълъг цитат от програмата "Ран и Ът" добре показва защо е безплоден дългогодишният шум за "мръсните пари". Оказва се:

"Мръсни" са парите до 1989 г. и те не са другаде, а у "иначе честни хора", въвлечени в незаконни действия, просто защото това е бил единствен начин за осигуряване на материално благополучие; Приватизацията не трябва да се обременява с цели, свързани със спазването на законите.

 

4. Паричната реформа, банковата система, данъчната политика

Това са кратки, но ясни раздели: "България би могла да реши изцяло да се откаже от контрол и емисия на собствени пари и да премине към използването на парични единици на други държави или на емисиите на частни банки".(5-1)

 "Някои малки държави винаги са го правили. Най-често я използват страните, които са били част от колониални империи като британската или френската. Щатският долар например се използва в редица страни като Либерия и Панама".(5-9) "А е възможно необходимите за него (за бърза степен на икономически растеж - б.а.) условия да се създадат почти веднага след прилагането на тъй наречената "шокова терапия", каквато наскоро изпита Полша. "Шоковата терапия" има очевидни предимства, но има и някои "жестоки" страни. Трябва да се повтори, че положението в Полша е добър пример за предимствата и недостатъците й".(5-6)

"В дългосрочен план данъчната система на България трябва да включва данък върху добавената стойност (ДДС), вероятно моделиран по подобие на данъците в Европейската общност и подоходен данък (или данъци) на частни лица и предприятия".(8-7)

За промени в Конституцията и други основни държавни документи

В действителност проектът "Ран и Ът" направо предлага "Модел за Конституция на Народна република България".(7-20)

В 1879 г. България е намерила сили да избере Учредително събрание с личности, приели една от най-демократичните конституции в Европа. 111 години по-късно правителството поискало проекта и 29 българи, научно титуловани участници в разработката му, не са почувствали неудобство да ни се предлага вносен готов проект за Конституция. Той, според предложителите е: "Моделът има за основа най-вече конституцията на САЩ и някои щати на Съюза. В много случаи американските клаузи са променени или са добавени нови, а в други - просто са сложени заглавия за по-лесно ориентиране".(8-7) "Защита единствено на негативните права... Конституцията на САЩ не признава позитивни права на жилище, образование, медицинско обслужване, чиста околна среда, достатъчно добър стандарт на живот или на периоди за почивка и отдих".(8-4) "Юридическата философия на реформите, представени в настоящата глава, изключва държавата от участие в практическата икономика на България".(9-22)

"В една свободна пазарна икономика държавата няма място в стопанската дейност".(9-19)

Да се отмени чл.19 от Конституцията на НРБ - "Този член определя кооперативната собственост като принадлежаща на колектив от трудещи се и упражнявана в интерес на обществото. Тази комунистическа догма няма място в Конституцията на една свободно избрана демокрация, чиято икономика се основава на свободно предприемачество и на пазарна икономика".(9-18)

 

5. Социалното дело

Това е разделът в проекта "Ран и Ът", който най-пълно разкрива неговата политика към острите въпроси на милионите българи. Още във въвеждащото резюме се казва: "Непосредствената задача на реформата на социалното дело в България е да позволи на страната да осъществи прехода към пазарна икономика в условията на дълбока икономическа криза. През този период не може и да се мисли за запазване на досегашното жизнено равнище. То неминуемо ще спадне, каквито и мерки да се вземат. Основната задача на българското правителство в социалната област е да осигури на всички българи достатъчно храна, покрив над главата и елементарно медицинско обслужване, но така, че това да не попречи на осъществяването на икономическите реформи".(13-1) По-нататък в проекта следват ред важни откровения: "Икономическата криза в България, подробно описана в този доклад, има мрачни последици върху системата за социално осигуряване. Предвижданията за безработицата са, че през 1991г. тя ще обхване между 200 000 души (според ЦРУ) и 470 000 (според Световната банка). Някои от българските експерти, с които разговаряхме обаче, се страхуват от много по-високо ниво на безработицата - около 1 000 000. Що се отнася до инфлацията, икономистите на българското правителство предвиждат, че нивото й ще достигне 80-90 % през 1990 г. и над 200 % през 1991 год. Тези изчисления обаче са направени, преди да влезе в сила сегашният план на индексация на заплатите и пенсиите и те трябва да се считат за остарели".(13-3)

"През последните 45 години българите, както и останалите народи в комунистически режими, живяха при твърде неблагоприятни условия: посредствено здравеопазване, спартанска храна, мизерни жилища, но всички тези неща бяха много евтини. Заплатите бяха ниски, но работните места бяха осигурени; пенсиите бяха ниски, но пенсионната възраст също беше ниска. Пазарната икономика, към която България се стреми, предлага чудесно здравеопазване, обилна храна, удобни жилища, високи заплати и пенсии, но с цената на две неща, характеризиращи пазара - несигурност и пазарни цени".(13-3)

(Никой от българските участници не си е направил труда да обясни на чужденците смехотворността. Селско стопанство

1 март 1991 г. да бъде крайният срок, до който цялата селскостопанска собственост (земя, структури, добитък, оборудване) да е в частни ръце.

Вижда се коренът на последвалата трагедия - неговото унищожаване доведе до ликвидация на 40 хиляди трактора, 10 хиляди комбайна, хиляди селскостопански сгради, съоръжения за напояване на 10 милиона декара земя, поголовна загуба на животни: 1 млн.говеда, 2,5 милиона свине, 5,5 милиона овце, рязко намаляване на селскостопанските добиви, и по същество откри пътя за проблемното изхранване на българския народ, превръщайки този проблем във важен, ако не и в главен инструмент за неговото манипулиране.

 

Забравеното от проекта "Ран-Ът"

То не е по-малко съществено отколкото самите му разработки:

1. Пропуснати са проблемите за външните ни пазари Българската икономика беше силно обвързана с външната търговия. 

Към 1988-1989 година:

o Външният ни стокообмен се изравни с националния доход; 

o Основните ни отрасли изнасяха 70-90 % от продукцията си;

o Експортът доближи 20 % от обществения продукт; 

o Основните ни отрасли изнасяха 70-90 % от продукцията си;

o Дори през 1989 г. износът ни по II направление стигна 3,13 млрд.долара.

Какво ни очакваше при загуба на традиционните пазари? Какво да се направи, да не ги загубим? Как да се задържим на стратегическия пазар Русия? Как да осигурим нови пазарни позиции след промяната? Тези и ред други въпроси очакваха отговор в проекта "За икономически растеж и преход към пазарна икономика", обаче няма и дума по тях.

2. Липсва анализ по външния ни дълг

Единственото казано е: "България страда и от огромен външен дълг. Размерът на дълга в конвертируема валута през март 1990 г. наближаваше сумата 9,2 млрд.долара"(5-3). (Тази цифра е точна. В същото време нашето правителство заблуждаващо я обяви като 10,5 млрд.щ.д., а някои вестници тогава свободно я раздуха на 12,5 млрд.щ.д.- б.а.).

И тук крупни въпроси не са получили отговор:

o Кой и защо допусна да се удвои дългът през 1986-1989?

o Какви са пътищата за бързото му погасяване?

o Защо от валутния резерв, възлизащ към 1.1.1990 г. на 1,38 млрд.щ.д. не се погасиха 600 млн.щ.д. от дълга, за да не се отиде към катастрофалния мораториум?

o Кой и за какво пропиля резерва?

o Кой и защо трансформира в държавен дълг задълженията на отрасловите ни банки пред чуждестранните частни банки? Нали в доклада "Ран и Ът" се препоръчва изключването на държавата от практическата икономика?

***

Едно от най-характерните явления около от проекта "Ран и Ът" е, че той е реализиран изцяло, а в някои случаи дори е преизпълнен.

Проектът може да се определи като Технология за взривяване на България, защото неговите препоръки имат действието на бомба, заложена в основите на икономиката ни. Ето какво бе заредено в нейните невралгични възли:

По приватизацията на държавната собственост

o 100% приватизация на държавната индустрия (всичките 2200 предприятия!);

o Да се започне от стратегическите направления: енергетика, транспорт, комуникации, експлоатация на природни ресурси;

o 100 % приватизация на търговията (всичките 13 000 обекта в 2-годишен срок, по график, включващ 2000 обекта на тримесечие!;

o Изключване на парламента от обсъждане на приватизацията на обектите, независимо от тяхната значимост;

o Превръщане на приватизацията в най-амбициозното начинание, което някоя страна е правила;

o Обръщане гръб на успешните приватизационни програми на други страни, защото включвали не повече от две дузини предприятия за период от няколко години.

Приватизационният взрив унищожи материалната база на цялата индустрия

Две трети от предприятията не работят. Голямата част от тях са обявени в ликвидация. Основната част от приватизираните обекти преминаха в стадий на вторична разпродажба. Изобретена бе приватизационна форма "продажба с опрощаване на дълговете", с което става двойно ограбване на гражданите. Замря обновителният процес. За 10 години и физически съхранената техника вече остаря морално. Повсеместно се разпродава уникално оборудване. Изчезват стратегически отрасли. България вече няма машиностроене и електроника. Днес не могат да се произведат елементарни машини, които не бяха проблем за производство още през 1950-1951 г. До 1955 г. България обзаведе със свои машини Пектиновия завод, Циментовия завод в Димитровград, Заводът за трас, бирени фабрики, ВЕЦ-овете "Студена", "Батошево" и "Бързия". Днес това е невъзможно. Можеше да се приложи много по-рационален модел за приватизация:

 Да се приватизират с чуждестранно участие още в 1990 г.15-20 големи индустриални обекти. С постъпленията да се изплати основната част от външния дълг. Това можеше да бъде реално, ако не бяха трансформирани в държавен дълг задълженията на търговските ни банки към чуждестранните частни банки. За да приберат вземанията си, те щяха да участват в тази приватизация. Приватизационният процес да се предостави на банките, имащи вземания от съответните предприятия, а не на изкуствено сътворени агенции и комисии от чиновници. Това е световна практика - собственик на предприятието-длъжник става банката-кредитор и тя може да го обяви за продажба, за да си прибере вземанията. Така нямаше да се развихри корупцията, защото скритата приватизационна сделка ще бъде за сметка на самата банка. Държавата нямаше да бъде активен участник в процеса, а контрольор на неговата акуратност и чистота. Тези и ред други подходи можеха да ускорят приватизацията и да я направят наистина ефективна за българската икономика.

Реформата, включваща приватизация на банковата система

Тази мъглява препоръка на проекта "Ран и Ът" роди пълен банков хаос:

o Унищожени бяха стабилни банки;

o Изникнаха и умряха още в пелените си стотици банки-фантоми;

o В кратковременния си живот те ограбиха милиони граждани и стотици хиляди новосъздадени частни фирми;

o От това безумие останаха само стотици банкови офиси с безсмислен лукс и милиарди дългове, обогатили неколкостотин кредитни милионери.

Банковият взрив съсипа друга част от българската икономика не само с изброените щети, но и с нарушаване на задължителната ритмика между банки, производители и потребители. Не може "съставителите" на проекта да не знаят, че:

o Фирмите - производители и потребители, частни и държавни, имат не дневна, а часова връзка със своите банки;

o Само седмица-две са достатъчни да замре стопанският живот, ако се наруши тази връзка;

o Изчезването на обслужващата банка и появата на нова автоматично предизвиква паника в чуждестранн

Паричната реформа по проекта "Ран и Ът" включва: 

o Незабавно осигуряване свободното обръщение на чужди валути на вътрешния пазар;

o Либерализиране на валутните търгове. Това беше гибелно за нашия вътрешен валутен пазар.

Вместо реформа се получи паричен взрив в икономиката ни довел до:

o Стихийна инфлация на лева над 1000 пъти;

o Ограбване на средства от населението в размер над 10 млрд.щ.долара;

o Нахлуване на чужди стоки и изгонване на нашите производители от собствените ни пазари;

o Невиждан разцвет на спекула, корупция, престъпност до разбойничество.

Цели десетилетия наши съседни страни не си позволяваха, а и никой не ги принуждаваше, да извършат подобна авантюра. Въпреки че принадлежаха към западната пазарна система и имаха много по-ефективен имунитет, те знаеха сложността на такъв процес и съпровождащите го опасности. Даже и днес те поддържат много по-строг паричен режим отколкото нашия "либерализиран подход".

 

Социалните реформи

Проектът "Ран и Ът" съветва:

o Да се приложи принципът на непризнаване на позитивни права: жилище, образование, медицинско обслужване, чиста околна среда, почивка и отдих;

o При прехода да се осигури само достатъчна храна, покрив над главата и елементарно медицинско обслужване, и то така, че да не се пречи на икономическите реформи;

o Да се премахне понятието "кооперативна собственост, принадлежаща на колектив от трудещи се";

o Да се изключи държавата от участие в икономиката на страната - следователно и в голяма степен от социалната сфера; Тези съвети бяха приети, а много от тях се изпълняват предсрочно и в излишък. Това естествено доведе до огромен социален взрив.

o Безработните надхвърлиха 700 хиляди души;

o Образователната система е в колапс;

o Медицинското обслужване рухна;

o Чистата околна среда е мираж;

o Почивките и отдихът са в забранената зона на носталгията по миналото;

o Жилищното строителство стана висша привилегия на 5% нови милионери;

o Кофите за отпадъци станаха елемент на социалната сфера;

o Върнаха се отдавна забравени болести: туберкулоза, сифилис. В добавка са новите: СПИН, наркомания.

o Случи се и непредвиденото в проекта - смаляване на нацията с 500 хиляди млади емигранти и непознат отрицателен прираст над -10 % на 1000.

Тези четири взрива, заложени от проекта "Ран и Ът" в основите на България, бяха достатъчни за нейното сриване за по-малко от 10 години.

Доколко това е бил благонамерен или добре маскиран унищожителен проект, всеки може да направи своята си преценка.

Мъртвата хватка на "победилите реалности" вече е отворила коридора към виртуозно жестоката скотобойна на утрешния ден.

 

Имената на българските икономисти, участвали в Проекта "Ран - Ът":

1. Професор Иван Ангелов - старши икономически съветник на министър-председателя Венцислав Антонов (ВИИ "Карл Маркс")

2. Румен Аврамов - Икономически институт, БАН

3. Валери Борисов - юридически съветник в Министерството на икономиката и планирането

4. Д-р Венцислав Димитров - Икономически институт, БАН

5. Д-р Генчо Димов - старши икономист в Министерство на външноикономическите връзки

6. Стою Дулев - заместник-министър на икономиката и планирането

7. Д-р Никола Гълабов - Икономически институт, БАН

8. Професор Илия Георгиев - Икономически институт, БАН

9. Д-р Румен Георгиев - генерален директор, Минералбанк

10. Димитър Костов - заместник-министър на финансите

. Д-р Иван Костов - ВМЕИ "Ленин"

Емил Хърсев - ВИИ "Карл Маркс"

13. Татяна Хубенова - Икономически институт, БАН

14. Д-р Димитър Иванов - Икономически институт, БАН

15. Професор Лилия Каракашева - главен директор, Министерство на външноикономическите връзки

16. Д-р Найден Найденов - заместник-министър на икономиката и планирането

17. Д-р Невяна Кръстева - научен сътрудник, Министерство на външноикономическите връзки

18. Георги Панков - заместник-министър на икономическата реформа

19. Професор Огнян Панов - директор, Институт по държавно и стопанско управление

20. Атанас Папаризов - генерален директор, Министерство на външноикономическите вр

21. Д-р Огнян Пишев - старши икономически съветник на президента

 http://vsyakanedelya.blitz.bg/video/46   - Русия ни била един от най - големите длъжници в  "соц. лагера" и извън него.

- Луканов го притискал под  домашен арест, да не говори и да не контактува с народа и медиите.   - 10 000 000 външен дълг, били дело на правителствата на Луканов.   - Евреите - екскомунисти, които Живков помилвал и освободил от затворите и лагерите на Червенков, се обърнали срещу него и подели ожесточена кампания срещу Живков и "Мемоарите"му след 1989 - а.   - Не считал БСП и комунистическите партии, за своята БКП, макар и да припознавал членската им и електорална маса, като "своя".  
- Уважавал честните хора от СДС и други партии.
  - Турското правителство се отрекло от турците в България и турският президент ги нарекъл "българи - мохамедани".   - Въпреки твърдението по този повод на "Тато", че всички балкански правителства се споразумели да нямат никакви претенции едни към други, засвоите етнически и национални малцинства в съседство, "Тато" отрича да е  предавал българите в Гърция, чрез споразумение с гръцката страна?! -  Отивайки на темата, че "защитил Пиринска Македония от македонизация и отцепване", без обаче да каже и дума за предателството на "иконата" на БКП - Георги Димитров?!   Разбира се,  далеч не са това въпросите и отговорите, с които би се изчерпал всеки размисъл и всеки спор днес по различни теми, за онова време...

 10 ноември 1989 -а година - ден на Свободата и демокрацията или ден на смяна на окупационния караул и начало на превръщането на България в "бананова република"?! Каква е тази демокрация, при която за 20 години не се проведе и един референдум? България не стана 16 -а СССР република, но стана 27 - а ЕС, без никой от нас да бъде питан!

Виж още:

http://samvoin.blog.bg/politika/2010/06/24/da-si-pripomnim-planyt-quot-ran-yt-quot-za-unishtojenieto-na.567008   http://samvoin.blog.bg/politika/2010/06/24/da-si-pripomnim-planyt-quot-ran-yt-quot-za-unishtojenieto-na.567011   http://samvoin.blog.bg/politika/2010/06/24/da-si-pripomnim-planyt-quot-ran-yt-quot-za-unishtojenieto-na.567023

 Според запознати Баташов е настанен в болница Токуда

Актьорът бил в лошо състояние последните две седмици. Снимка: сп. Decor

 

Още по темата

Защо млади хора получават инсулт?
Внезапното заболяване на обичания актьор Христо Мутафчиев предизвика вълна от съчувствие, ...


10-те основни пътя към инсулта
10 рискови фактора, сред които високо артериално налягане и тютюнопушене, съставляват 90 ...

 

етикети

Андрей Баташов
Инсулт

Актьорът Андрей Баташов е в кома след инсулт, съобщиха пред Стандарт негови близки.

Според запознати Баташов е настанен в болница Токуда.

На този етап от лечебното заведение отказват информация за здравословното състояние на Баташов.

Актьорът бил в лошо състояние последните две седмици и не се хранил добре. Неофициално се счита, че той е получил инсулт, след което е приет по спешност в болница.

Според източници усложненията дошли след пневмония.

По информация на Дарик преди няколко дни Баташов е помолил представление в театър 199, в което той играе, да бъде отменено, защото не се е чувствал добре. Предстои семейството на актьора да излезе с официално изявление.

Това е вторият актьор в разцвета на силите си след Христо Мутафчиев, който получава инсулт в последно време.

Андрей Баташов е роден на 10.09.1965 година във Волгоград, Русия. Актьорът е наследник на известна руска фамилия, произвеждала и доставяла стомана на царския двор от времето на Петър Първи до края на династията Романови.

Андрей Баташов има над 40 роли в театъра и киното и многобройни участия в различни български и чужди кино продукции.

Доцент е по актьорско майсторство и режисура, от 2004 година е актьор на свободна практика. Беше депутат от НДСВ.

http://culture.actualno.com/news_323126.html

 Либераст-ДемоКРАДЕЦ Новобранец


Популярност: -2
Неактивен

Публикации: 27


Чрез демокрация към тотална профанизация!

Само общо управление на Иван Костов и Георги Първанов ще спаси България « -: 09 November 2010, 11:11:44 »

Цитат

---

Само общо управление на партиите на двамата най-големи български политици и демократи Георги Първанов и Иван костов ще спаси България.

Демократичността, толерантността и разбирането на малцинствата на президента ще е от огромна полза за просперитета на България във вътрешен и международен план.
Ерудицията на бившия ни премиер Иван Костов, неговата демократичност и отвореност към света, неговата честност, неподкупност и финансов гений е единствената алтернатива за излизане от кризата и просперитет на Балканите и Европа.

Новият проект на президента АБВ, заедно с партньорите си от ДПС и ДСБ ще бъдат гарант за икономическата и политическа сигурност на Балканите!



Единствената алтернатива за България е едно обединение на демократите от ляво, от центъра и от дясно!
 

« Последна редакция: 09 November 2010, 11:11:28 от Либераст-ДемоКРАДЕЦ »	Активен

---

Иван Костов :
„Днес ние извършихме нещо много значително. Днес ние погребахме българския национализъм“
 - реч в 38-то Народно събрание, реч като премиер при ратифицирането на Рамковата конвенция за малцинствата 18,02,1999