Неделя, 2009, Октомври 4 Реч на Махмуд Ахмадинеджад пред ООН Г-жо председател, уважаеми ръководители на държави и правителствени ръководители, уважаеми ръководители на делегации, ваши превъзходителства, уважаеми госпожи и господа,възхвалявам милостивия, всезнаещ и Всемогъщият Бог за да благослови мен с още една благоприятна възможност да се обърна към това събрание от името на великия народ на Иран и да поднеса редица въпроси на вниманието на международната общност.
Също възхвалявам Всевишния за повишаване на бдителността на народите по целия свят, техните смели присъствия в различни международни сбирки и смелите изказвания на техните виждания и желания по отношение на глобалните проблеми.
Днес човечеството жадува страстно обръщането към истината, преданост към Бога, търсенето на правосъдието и зачитане на достойнството на човешки същества. Отхвърляне на господството и агресията, защита на подтиснатите и копнеж за мир,основаващ се на законно желание на народите по света, особено на младите поколения и будната младеж, които се стремят към един свят, свободен от упадък, агресия и несправедливост, и изпълнен с любов и състрадание. Младежите имат право да търсят справедливостта и истината и те имат право да изградят своето бъдеще върху основите на любов, състрадание и спокойствие. И аз възхвалявам Всевишния за тази огромна благословия.
Госпожо президент, превъзходителства
Това, което измъчва човечеството, днес със сигурност не е съвместимо с човешкото достойнство; Всемогъщият не е създал човека, така че да върши престъпления против другите и да ги угнетява.
Чрез предизвикване на война и конфликти, някои бързо разширяват господството си и натрупват по-голямо богатство и узурпират всички ресурси, докато други търпят резултатите на бедността, страданието и мизерията.
Някои се стремят да управляват света разчитайки на оръжие и заплахи, докато други живеят в постоянна несигурност и опасност.
Някои окупират родината на други хора, хиляди километри далеч от границите им намесват се в техните дела и контролират петрола им и други ресурси и стратегически пътища, а други са бомбардирани ежедневно в собствените им домове; техните деца са убивани по улиците и алеите на собствената им страна и домовете им са сринати.
Такова поведение не е достойно за човешки същества и противоречи на Истината, на справедливостта и човешкото достойнство. Основният въпрос е, при такива условия, къде подтиснатите трябва да търсят справедливостта? Кой или каква организация защитава правата на угнетените и подтиска актове на агресия и подтисничество? Къде е седалището на глобална справедливост?Кратък поглед върху няколко примера за най-належащите световни проблеми могат допълнително да илюстрират проблема.
А. Необузданото разширяване на ядрени, химически и биологични оръжия
Някои велики сили, гордо обявяват производството си на второ и трето поколение на ядрените оръжия. За какво са им нужни тези оръжия? Е разработването и складирането на тези смъртоносни оръжия, предназначено ли е за насърчаване на мира и демокрацията? Или, тези оръжия са, в действителност, инструменти за принуда и заплаха срещу други народи и правителства? Колко време трябва хората по света да живеят с кошмара от ядрени, биологични и химически оръжия? Какво би ограничило Великите сили да произвеждат и притежават тези оръжия? Как могат да бъдат държани отговорни пред международната общност? И доволни ли са жителите на тези страни с погубването на тяхното богатство и ресурси за производството на такива деструктивни оръжия? Не е ли възможно да се разчита на правосъдие, етика и мъдрост, а не на тези инструменти на смъртта? Не са ли мъдростта и справедливостта по-съвместими с мира и спокойствието отколкото ядрените, химическите и биологичните оръжия? Ако мъдростта, етиката и справедливостта имат предимство, подтисничество и агресия, ще бъдат изкоренени, заплахите, ще намалеят и няма да останат причини за конфликти. Това е солидно предложение, тъй като повечето глобални конфликти изникват от несправедливост и от мощни сили, които не са доволни от техните права, които се стремят да погълнат правата на другите. Хората по целия възприемат правосъдието и са готови да се жертват за тази цел.Не би ли било по-лесно за глобалните Велики сили да гарантират тяхното дълголетие и да спечелят сърцата и умовете чрез защита на истинско насърчаване на справедливост, състрадание и мир, отколкото чрез продължаване на разпространението на ядрени и химически оръжия и опасността от тяхното използване? Опитът от заплахата и използването на ядрени оръжия е пред нас. Постигна ли нещо за извършителите, различно от изостряне на напрежението, омраза и вражди между народите?
Б. Окупация на страни и обостряне на военните действия
Окупация на страни, включително Ирак, е продължава през последните три години. Не минава ден без стотици хора да бъдат убит в студена кръв. Окупаторите не са в състояние да установят сигурност в Ирак. Въпреки създаването на законното правителство и Народно събрание на Ирак има скрити или открити усилия за повишаване на несигурността, увеличаване и влошаване различията в рамките на иракското общество и подстрекаване на граждански размирици.
Няма индикации, че окупаторите имат необходимата политическа воля за премахването на източниците на нестабилност. Много терористи са били задържани от правителството на Ирак, само за да бъдат пуснати под различни предлози от окупаторите.
Изглежда, че засилването на военните действия и тероризма служи като претекст за продължаващото присъствие на чуждестранни сили в Ирак.
Къде може народът на Ирак да търси убежище, както и от кого правителството на Ирак може да потърси справедливост?
Кой може да гарантира сигурността на Ирак? Несигурността в Ирак се отразява на целия регион. Може ли Съвета за сигурност да играе роля във възстановяването на мира и сигурността в Ирак, докато самите окупатори са постоянни членове на Съвета? Може ли Съветът за сигурност да приеме справедливо решение по това отношение?
Помислете за ситуацията в Палестина:
Корените на палестинския проблем са назад към времето на Втората световна война. Под претекст за защита на някои от оцелелите от тази война, земята на Палестина е окупирана през войната, агресията и разселването на милиони от жителите й, тя е поставена под контрола на някои от оцелели от войната, водещи дори всякакви по-големи групи от населението от други места по света, които не са били дори засегнати от Втората световна война; и правителството е направено от друго население, събрани от всички краища на света и за сметка на милионите законни жители на земята в една диаспора и бездомници. Това е голяма трагедия и едва ли е прецедент в историята. Бежанците продължават да живеят във временни бежански лагери и много са умрели, а други все се надяват един ден да се завърнат в своите земи. Може ли някоя логика, право или юридически мотиви да оправдаят тази трагедия? Може ли някой от членовете на Организацията на обединените нации да приема такава трагедия, настъпващи в собствената му родина?
Претекст за създаването на режим окупирал Al-Qods Al-Sharif са толкова слаби, че неговите привърженици искат да заглуши всички гласове, които се опитват да говорят срещу тях, тъй като те са загрижени, че хвърлянето на светлина върху фактите, би засегнало смисълът на съществуването на този режим, такъв какъвто е. Трагедията не свършва с установяването на режим на територията на други. За съжаление, от неговото начало, този режим е постоянен източник на заплаха и несигурност в Близкия изток, води война и пролива кръв и представлява пречка за напредъка на страните в региона, а също така е била използвана от някои велики сили, като инструмент за разделяне, принуда и натиск върху хората от региона. Препратка към тези исторически реалности, могат да предизвикат безпокойство сред привържениците на този режим. Но това са факти, а не чист мит. Историята е разгърната пред очите ни.
По-лошото е незаконната и своеволна помощ, предоставяна на този режим.
Просто гледайте какво се случва в палестинските земи. Хората са бомбардирани в собствените им домове и децата им са убивани по улиците и алеите. Но няма орган, дори и на Съвета за сигурност, който да може да си позволи някаква подкрепа или закрила. Защо? В същото време се формира демократично и чрез свободен избор на избирателите правителство в една част на палестинската територия. Но вместо да получи подкрепа на така наречените шампиони на демокрацията, неговите министри и депутати са незаконно отвлечени и затворени в пред погледна на международната общност. Кои съвет или международна организация се надига да защити тази брутално обкръжено правителството? А защо не може Съвета за сигурност да предприемат всякакви мерки?
Нека тук се обърна към Ливан
Тридесет и три дълги дни, ливанците живеят под порой от огън и бомби и близо 1,5 млн. от тях са изселени; междувременно някои от членовете на Съвета за сигурност на практика избират пътя, чрез който дават възможности на агресора да постигне целите си чрез война. Свидетели сме, че Съветът за сигурност на Организацията на обединените нации е практически недееспособен от определени Велики сили, дори да направи призив за прекратяване на огъня. Съветът за сигурност седя лениво толкова много дни, наблюдавайки жестоки сцени срещу ливанците, докато трагедии като тази в Кана постоянно се повтаряха. Защо?
Във всички тези случаи отговорът е очевиден. Когато силата зад военните действия от своя страна е постоянен член на Съвета за сигурност, как тогава този съвет може да изпълни своите задължения?
C. Липса на уважение към правата на членовете на международната общност
Ваши превъзходителства,
Сега искам да се отнеса до някои от жалбите на иранския народ и да говоря за несправедливости срещу тях.
Ислямска република Иран е член на Международната агенция за Атомна Енергия (МАГАТЕ) и е поела ангажимент към Договорът за неразпространение на ядреното оръжие. Всички наши ядрени дейности са прозрачни, мирни и под зорките очи на инспекторите на МАГАТЕ. Защо тогава има възражения срещу нашите законно признати права? Които правителствата възразяват на тези права? Правителствата, които се възползват от ядрената енергия и горивния цикъл. Някои от тях са злоупотребили с ядрена технология за военни завършеци, включително производството на ядрени бомби, а някои дори имат открит запис за използването им срещу човечеството. Коя организация или съвет трябва да разгледа тези несправедливости? Съветът за сигурност е в състояние да се обърне към тях? Може ли да спре нарушаването на неотменими права на страните? Може ли да се предотврати определени правомощия от възпрепятстване на научния прогрес на други страни? Злоупотребата на Съвета за сигурност, като инструмент за заплаха и принуда, е наистина източник на сериозна загриженост.Някои от постоянните членове на Съвета за сигурност, дори когато те самите са страни по международни спорове, удобно заплашват други със Съвета за сигурност и декларират, дори и преди приемането на каквото и да е решения от Съвета, за осъждане на своите опоненти от Съвета. Въпросът е: с какво може да се оправдае такова основание за използване на Съвета за сигурност и няма ли да се подкопаят доверието и ефективността на Съвета? Може ли такова поведение да допринесе за способността на Съвета за поддържане на сигурността?
Ваши превъзходителства,
Преглед на предходните исторически реалности, би довело до заключението, че за съжаление правосъдието се превърна в жертва на сила и агресия. Много глобални мерки са станали несправедливи, дискредитиращи и безотговорно, в резултат на натиск от някоя от Великите сили; Заплахи с ядрени оръжия и други инструменти на войната от някои Велики сили са заели мястото на зачитането на правата на народите и поддържането и насърчаването на мир и спокойствие; За някои Велики сили, претенциите на насърчаването на човешките права и демокрацията може да продължи толкова дълго, докато те могат да се използват като инструменти за натиск и заплахи срещу други страни. Но когато става въпрос за интересите на ищците, понятия като демокрация, правото на самоопределение на народите, зачитане на правата и интелигентността на хората, международното право и правосъдие, няма място или стойност. Това е очевидно проявява в начина, по който се третира избраното правителство на палестинския народ, както и в подкрепа на разширяване на ционисткия режим. Без значение е, ако хората са убити в Палестина, превърнати в бежанци, заловени, хвърлени в затвора или обсадени; това не нарушава правата на човека.
- Нациите не са равни при упражняването на правата им, признати от международното право. Ползването на тези права зависи от прищевките на някои Велики сили.
- Очевидно Съвета за сигурност може да се използва само за гарантиране на сигурността и правата на някои Велики сили. Но когато подтиснатите са убивани от бомбардировки, Съветът за сигурност трябва да остане настрана и дори да не призовава за спиране на огъня. Не е ли трагедия на исторически пропорции, че Съветът за сигурност е обвинен в поддържането на сигурността на някои страни?
- Преобладаващата цел на съвременната глобална взаимодействия е такава, че някои Велики сили, се уравняват с международната общност и считат, че техните решения замества тези на над 180 страни. Те смятат, че са капитаните и владетели на целия свят и другите страни, са само втора класа в световния ред
Ваши превъзходителства,
Този въпрос трябва да бъде зададен: ако правителствата на САЩ и Обединеното кралство, които са постоянни членове на Съвета за сигурност, извършват агресия, окупация и нарушаване на международното право, кой от органите на ООН може да им търси сметка? Може ли един съвет, в който те са привилегировани потребители да се занимава с техните нарушения? Е това случвало ли се е? В действителност, ние многократно наблюдаваме обратното. Ако те имат различия с народ или държава, те го вкарват в Съвета за сигурност и като ищци, дръзко претендират, да са едновременно в ролите на прокурор, съдия и палач. Дали това е просто ред? Може ли да има по-ярък случай на дискриминация и по-ясни доказателства за несправедливост?
За съжаление, устойчивостта на някои Велики сили за налагане на хегемония и тяхната изключваща политики в областта на международните механизми за вземане на решение, включително и на Съвета за сигурност, е довело до нарастващо недоверие в световното обществено мнение, подронвайки доверието и ефективността на тази най-универсална система за колективна сигурност.
Ваши превъзходителства,
Колко дълго може такава ситуация да продължава в света? Очевидно е, че поведението на някои Велики сили, представлява най-голямото предизвикателство пред Съвета за сигурност, на цялата организация и нейните филиални агенции.
Настоящата структура и работните методи на Съвета за сигурност, които са наследство от Втората световна война, не отговарят на очакванията на сегашното поколение и съвременните нужди на човечеството. Днес, е безспорно, че Съвета за сигурност, най-критично и спешно, се нуждае от легитимност и ефективност. Трябва да се признае, че докато, Съветът не е в състояние да действа по-прозрачно, справедливо и по по-демократичен начин, от името на цялата международна общност, няма да бъде законен, нито ефективен. Освен това, пряката връзка между злоупотребата с право на вето и ерозията на легитимност и ефективност на Съвета вече е ясно и безспорно установена. Ние не може и не бива да очакваме унищожаване, или дори задържане на несправедливостите, налагането и подтисничество, без реформиране на структурата и работните методи на Съвета. Уместно ли е да се очаква това поколение да представя решения и договорености, установени преди повече от половин век? Не това поколение и бъдещите поколения имат право да вземат сами решения за света, в който те искат да живеят? Днес, сериозни реформи в структурата и методите на работа на Съвета за сигурност са повече от всякога необходими. Правосъдието и демокрацията означават, че ролята на Общото събрание, като най-висш орган на Организацията на обединените нации, трябва да се спазват. Общото събрание може след това, чрез подходящи механизми, да поема задачата за реформиране на организацията и по-конкретно спасяване на Съвета за сигурност от актуалното му състояние. Междувременно на Движението на необвързаните държави, Организацията на ислямската конференция и Африканския континент трябва да имат представител, като постоянен член на Съвета за сигурност, с право на привилегията на вето. В резултат баланса, надявам се да предотврати по-нататъшни потъпквания на правата на народите.
Госпожо Президент,
Ваши превъзходителства,
От съществено значение е, духовността и етиката да намерят своето подобаващо място в международните отношения. Без етика и духовност, постиженията в светлината на учението на Божествените пророци, правосъдието, свободата и правата на човека не може да бъдат гарантирани. Решаването на съвременните човешки кризи, се намира при спазване етика и духовност и управлението на праведните хора с висока компетентност и благочестие. Ако спазването на правата на човека се превърне в доминираща цел, тогава несправедливостите, лошия темперамент, агресията и войните ще изчезнат.
Човешките същества са Божи същества и на всички са им осигурени достойнство и уважение. Никой няма превъзходство над другите. Нито една личност или държава не може да претендира дръзко за специални привилегии, нито могат да не зачитат правата на другите и чрез влияние и натиск, да се позиционират като "международната общност".
Гражданите на Азия, Африка, Европа и Америка са равни. Над 6 милиарда жители на земята са равни и достойни за уважение. Правосъдие и защита на човешкото достойнство са двата стълба за поддържане на траен мир, сигурност и спокойствие в света.
Именно поради тази причина, ние заявяваме:Траен мир и спокойствие в света може да бъде постигната само чрез правосъдие, духовност, етика, състрадание и уважение към човешкото достойнство. Всички народи и държави, имат право на мир, напредък и сигурност. Ние всички сме членове на международната общност и всички сме в право да настояваме за създаването на климат на състрадание, любов и справедливост. Всички членове на Организацията на обединените нации, са засегнати от двете горчиви и сладки събития и развитието на съвременния свят. Можем да приемем твърди и логически решения, като по този начин да подобрим на перспективите за по-добър живот за
настоящите и бъдещите поколения.Заедно, можем да изкореним корените на горчивите болестите и скърби и вместо това, чрез насърчаване на универсални и трайни
ценности като етика, духовност и правосъдие, да позволим на нашите народи да вкусят от сладостта на едно по-добро бъдеще. Народите, движени от божествена природа, неразривно търсят доброто, добродетелта, съвършенство и красота. Позовавайки се на
нашите народи, ние можем да направим гигантски стъпки към реформа и да проправим пътя за човешкото съвършенство. Независимо дали ни харесва или не, справедливостта, мира и силата рано или късно ще надделеят в света, с волята на Всемогъщия Бог.
Наложително е и също така е желателно, ние също да допринесем за насърчаването на справедливостта и добродетелта.
Всемогъщият и милостив Бог, Който е Творец на Вселената, е също и Господ и Владетел. Справедливостта е неговата команда. Той заповядва Неговите създания да се подкрепят един друг в доброто, добродетелност и благочестие, а не в упадък и корупцията.
Той заповядва Неговите създания да наложат един на друг, правда и добродетели, а не на греховност и престъпление. Всички Божествени пророци от Адам Пророкът (мир на праха му) до Пророка Моисей (мир на праха му), на Исус Христос (мир на праха
му), на Пророка Мохамед (мир на праха му), всички водят човечеството към монотеизъм, справедливост, братство, любов и състрадание. Не е ли възможно да се изгради по-добър свят, основан на монотеизма, справедливост, любов и уважение към
правата на човека и по този начин да трансформира враждебността в приятелство?
Аз категорично заявявам, че днешния свят, повече от всякога, копнее за справедливи и праведни хора с любов към цялото човечество и преди всичко копнее за перфектния праведен човек и реален спасител, който е обещал на всички народи, и който
ще създаде правосъдие, мир и братство на планетата.
0, Всемогъщи Боже, всички мъже и жени са Твои същества и си ги посветил в ориентиране и спасение. Даряваш човечеството с жажда за справедливост, обеща на всички нас идеалният човек и ни направи негови последователи и сред тези, които се стремят към завръщането му и неговата кауза.

Публикувано от B&H в 11:27

http://nstribune.blogspot.com/