Разказът на пуснатата 20-ина дни преди края на присъдата и Спаска Митрова, за отношението в затвора спрямо нея, както и зачитанието на елементарните и човешки права, заложени в международните споразумения.

October 9th, 2009

На днешния ден възмездието застига тиранина Александър Караджорджевич

Годината е 1934-та. Югославският крал Александър I, известен както със зверствата си срещу Българите в Македония и Западните покрайнини, така и с репресиите си над покорения хърватски народ, е на посещение в Марсилия. През годините на своето управление крал Александър провежда политика на сърбизиране над Българското население в Македония. Остава в историята с Вазовото стихотворение “Па шта си ти? “, когато на посещение в Скопие е посрещнат от Българска девойка с хляб и сол, и на въпроса му “Па шта си ти?” момичето отговаря, че е Българка. В отговор сръбският крал удря плесница на момичето. През 1927 г. по заповед на краля са убити бащата и по-големия брат на Иван Михайлов. В отговор на всички репресии над Българите, ВМРО издава смъртна присъда на сръбския тиранин, която е изпълнена от Владо Черноземски (Величко Димитров Керин) в Марсилия. Заедно с югославския крал Александър I е застрелян и френския външен министър Луи Барту, който по онова време води про-югославска политика и е един от главните поддръжници на режима на крал Александър. Югославският крал пристига на борда на крайцера “Дубровник”, придружен от външния министър Боголюб Йевтич. По време на движението на официалния кортеж по марсилските улици Владо Черноземски успява да се промъкне до колата и открива огън с автоматичен пистолет.

Кралят и министър Барту са убити на място, а Йевтич е тежко ранен. Черноземски е съсечен тежко със саби от полицията и умира 20 часа след атентата. Погребан е на неизвестно място, като на погребението присъствали само двама детективи и гробари. Съучастниците на Черноземски, хърватите Звонимир Поспишил, Мийо Краль и Милан Таич, са заловени от френската полиция, съдени са в Екс-ан-Прованс и осъдени на доживотен затвор. Това е втори атентат срещу югославския крал. През 1929 г. усташите извършват неуспешен опит за покушение срещу него, което предизвиква вълна от репресии срещу тях. Мнозина активисти на хърватското движение, начело с Анте Павелич, са принудени да емигрират. Същата година в София Иван Михайлов и Анте Павелич подписват договор за сътрудничество и координиране на действията на двете революционни организации. Хърватските и македонските борци за свобода имат общи тренировъчни лагери в Италия и Унгария, чиито правителства са враждебно настроени спрямо Югославия. Влошаване на обстановката в Югославия след въвеждането на диктатурата на крал Александър допълнително сближава Българи и хървати. Съвместни акции на ВМРО и “Усташа” биват извършвани не само във Вардарска Македония и в Хърватия, но и по цялата територия на Югославия, а по-късно след забраната на ВМРО в България и по цяла Европа. Върхов момент в общата национално-освободителна дейност на двете организации е убийството на крал Александър. Българският народ е увековечил геройският акт и саможертва на Владо Черноземски в народната “Песен за Владо Черноземски “.

 

ПЕСЕН ЗА ВЛАДО ЧЕРНОЗЕМСКИ

Какво е чудо, чудо станало
во града Марселия
Там са навлезли автономисти
и братя усташи.

Тръгнал ми кралят со парахода
от града Дубровник,
и ми зацепил по море широко
за града Марселия.

Там го посрещнал министер
Барту со генералите.
Те се собрали союз да прават
против Македония.

Народ се сбира, тълпа голема
и вика: „Живио!" А от тълпата
глас се провиква:
„Смърт на тиранина!"

Това ми беше Владо Черноземски
от Македония.
Той се затича към автомобила
со пистолет в ръка.

Крал Александър
подло се моли
и на Владо говори:
„Аман бре, Владо,
не мой бре, Владо,
мене да ме убиваш!"

Владо на краля гордо отговаря:
„Чуй бре, тиранино,
мене ме изпрати
Ванчо Михайлов
да изпълна присъдата.
Я стани, стани,
шумадийско куче,
тебе ке те утепам."

Пистолетьт грьмна,
кралот се обърна
Да живее Македония!
Нека се знае, знае и помни
по цела Европа, че македонец
робство не търпи.
Смърт на тираните!


The Assassination of the Yugoslavian king Alexander, video 2 Added to
Quicklist 3:09 bugarash var videoBarScroller = videoBarScroller || {}; videoBarScroller["watch-video-responses-children"] = new MooFx.BasicEffect("video-bar-long-box-watch-video-responses-children", "marginLeft");

 

Туристическата фирма “Тел Авив – Яффо” съвместно с Израелската гей асоциация за първи път организират в Тел Авив международна конференция по въпросите на хомо-туризма.

Във форума, който започна снощи и ще продължи до 16 октомври, участвуват представители на 20 агенции – лидери в сферата на педерасткия туризъм в света, предаде БТА.

Израелският девети телевизионен канал съобщи, че едноседмичната екскурзия организирана в рамките на конференцията из Израел и Тел Авив, има за цел да определи дали “градът, който не почива” отговаря на стандартите на гей туризма, сиреч дали е достатъчно дружелюбен към пътешественици от сексуалните малцинства и извратени желания.

Днес в един от гей центровете на Тел Авив ще се състои главното събитие на конференцията – симпозиум, организиран от кметството на Тел Авив, рекламиращ града като перспективен обект за почивка и предлагане на сексуални услуги на хомосексуалистите.

източник – Dnes.bg

"Клуб в Асеновград приютил международна сбирка на неонацистки поклонници"



Стряскаща международна сбирка на неонацистки поклонници се проведе в общински клуб “Библиотеката” в Асеновград. Петчасов концерт заформила група “Родна защита” и участници от Канада и Швейцария. Бандата се харесала на посетителите с песните “Жидов гроб”, “Убий евреина” и “Ген. Христо Луков”, съпроводено от дълго скандиране за непрежалимия наш генерал.

Канадският музикант Рене призовава всички, независимо от коя организация, град и държава сме, да се борят против враговете като едно цяло и да осигурят 14-те думи на Дейвид Лейн. Това пише в публикация на сайт, открит от вестник “Марица”. В деня, когато се разбра, че е изтекла информация от сбирката и е стигнала до властите, всичко от сайта, включително и серия снимков материал от сборището, бе изтрито.



На сбирката са се проповядвали неонацистки внушения. Въпросните “14 думи” са: Ние трябва да осигурим съществуването на нашите хора и бъдещето на белите деца”, разкри наш репортер. Авторът им Лейн е осъден на 190 години затвор в Щатите за такава пропаганда и умира през 2007 г..

Кадрите на снимката потвърждават огласената на сайта информация, че се е заформило “здраво пого”. Дансингът е пълен с подивели голи до кръста яки момчета, периодично вдигащи дясна ръка за “НН”. Пречупен нацистки кръст пък украсява сцената, съобщи Marica.bg. Водещият е с типичните дрехи на Ку-клукс-клан. Предвидливо обаче с черни ленти на сайта са закрити очите на участниците в погото.

Сбирката далеч не е била само концерт. След изпълненията канадецът Рене дълго е говорил за “нашата борба”, пишат участниците. Заедно с това присъстващите са призовани да събират средства в помощ на “другар на всички националисти” от Бургас, който бил застрашен от затвор.

За финал организаторите благодарят през сайта на всички, дошли от цялата страна и Швейцария. Извиняват се за задухата в залата, но пък компенсирали с ледена бира. Ще продължим с такива мероприятия, обещават те в съобщението.

"Попаднахме случайно на следи, че някой консумира сериозно еленергия от библиотеката, а не плаща. Така открихме този клуб, бивша видеотека. Тепърва някой ще отговаря как и защо е отдадена публична общинска собствeност, без решение на Общинския съвет, без наем и договор", обясни кметът на града д-р Христо Грудев. Цялата документация е предадена при вицекмета инж. Адриана Миленова.

"Ключът е даден преди години на музикална група за развитие на млади таланти", заяви директорката на градската библиотека Снежана Митева.



Ето ги истинските





Нека първо отговоря на бомбата за националсоциализма.
Германският националсоциализъм си е германска идеология. Може обаче да има и Български, или корейски ако щеш националсоциализъм. По този начин можем да сметнем, че демограцията е гръцка и може да съществува само в Гърция, а Уго Чавес е узурпирал незаконно социализма от СССР.  Няма работа светът да отхвърля германски идеологии, защото само Германия има право да решава за себе си. Освен това, ние националистите се борим против днешния свят, защото в него господства глобизъм, интернационализъм, морална и физическа деградация, социална несправедливост.

Хайл Хитлер е бил адекватен поздрав, само докато Хитлер е бил жив. Днес той вече е мъртъв и да викаш: "Да живее Хитлер" говори за неадекватни действия. Иначе можеш да се поздравяваш с каквото си поискаш, но щом сме в България, трябва да се поздравяваме по Български. Например може: "Слава на Левски" Както искаш, стига да е разумно и да не изглеждаш смешно. Според мен "здравей" е просто нормален поздрав.

Всяка символика, която присъства в днешните религии води произхода си от Азия. Дори индианската свастика можем да смятаме, че води произхода си от Азия. Слънчевият символ свастиката е характерен за всички евразийски народи, в това чило и хазарите. Тази юдейска свастика всъщност е палестинска. Кабалата е нова религия, измислена от хазарите, за да покварява гойските душици - нещо като чифутство за гои, либерална пропаганда, подготовка за поюдейчване на гоите. Ананда Марга също е нова религия, тя дори води началото си след ВСВ.

Така... За поздравите. Българите винаги са се поздравявали с вдигната нагоре ръка. Що се отнася за физически контакт, Българите са се прегръщали и целували по бузите. Ръкостискането е донесено от просвещенците, които са направили немалко лоши услуги на България.

Сега не мога да намеря Българи, но на изток още се поздравяват така:

Това се нарича съща така и слънчев поздрав. Рано сутрин като излезеш от вратника обръщаш се към изгряващото слънце и вдигаш ръка, за да поздравиш новия ден. Това е смисълът.


Автор: Братмир

Взето от: http://nacionalna-ideya.com/forum/index.php

http://www.vesti.bg/

Полша най-накрая ратифицира Лисабонския договор 10.10.2009 14:08

• СТАТИЯ

размер на шрифта: Лех Качински

Президентът на Полша Лех Качински подписа Договора от Лисабон.

Така завърши процесът на ратифицирането му от страната.

Качински положи подписа си под ратификационните документи днес на церемония, на която присъстваха премиерът на Швеция (ротационният председател на ЕС) Фредрик Рейнфелд, председателят на ЕК Жозе Барозу и председателят на Европейския парламент Йежи Бузек.

Договорът бе одобрен от парламента на Полша миналата година, но подписът на президента бе необходим за ратификацията му.

Качински дълго време отлагаше подписването, оправдавайки се с отрицателната позиция на Ирландия. Той обеща да постави своя подпис под документа само след като ирландците го одобрят на референдум, което те вече направиха миналата седмица.

още по темата Лидерите на 27-те подписаха новия европейски договор - Лисабонския 2 | 13810 "Дойче веле": Ирландците не казаха "да" от любов 1 | 1743 Клаус с ново условие за Лисабонския договор 18 | 6339

За да влезе в сила, договорът трябва да бъде ратифициран от всички 27 страни членки на съюза. Чешкият президент Вацлав Клаус още не го е подписал и Чехия остана единствената членка на ЕС, която още не е ратифицирала договора за реформи на съюза.

Клаус заяви, че не иска неговата страна да се съобразява с клаузата за основните права от Лисабонския договор, за да не се допусне реституция на имотите на Судетските немци, конфискувани след Втората световна война, предаде АФП.

Убеден съм, че Чешката република трябва да преговаря тази клауза да не се отнася за нея, гласи изявление за печата на Вацлав Клаус.

По този начин ние ще получим гаранция, че Лисабонският договор няма да доведе до отменяне на декретите на Бенеш.

Въпросните декрети, подписани в периода 1945-46 г. от тогавашния президент Едвард Бенеш, послужиха като юридическо основание за конфискуването на имотите и експулсирането на 3 млн. судетски немци от Чехословакия заради обвинение в колаборационизъм с нацисткия режим.

Канят Давид Черни в галерия "Шипка 6" 09.10.2009 16:46 Изкуството не се нуждае от репресии, казва в отворено писмо председателят на СБХ по повод забраната на пловдивския кмет

• СТАТИЯ
• ВИДЕО

размер на шрифта: Давид Черни нашумя у нас с инсталацията "Ентропа", на която България беше представена като турска тоалетна

Председателят на Съюза на българските художници (СБХ) кани Давид Черни да покаже творбата, с която трябваше да гостува в Пловдив, в столичната галерия "Шипка" 6.

В отворено писмо до медиите и ръководството на "Баня старинна" Ивайло Мирчев казва, че "изкуството се нуждае понякога от скандал, но не и от репресии".

В началото на седмицата кметът на Пловдив Славчо Атанасов забрани Черни (DavidCerny.cz) да бъде допускан до територията на която и да е общинска собственост в града.

Чешкият художник беше поканен да участва в изложбата на Емил Миразчиев "Отражения от бъдещето", която се открива на 10 октомври в общинската галерия "Баня старинна".

Миразчиев обаче заяви, че ще покаже творбата на колегата си, дори ако за това бъде арестуван.

още по темата Кметът на Пловдив забрани Давид Черни 55 | 11854

"Каним организаторите на изложбата в Пловдив и г-н Давид Черни да покажат въпросната творба в залите на СБХ - ул. "Шипка" 6, София. В момента на втория етаж в галерия "Шипка" 6 се провежда международната изложба "На руло", куратор Пенка Минчева, в която Давид Черни ще бъде показан.

Тъй като това отворено писмо съставяме в петък, 9.10.2009 г., а изложбата в Пловдив се открива утре, на 10.10.2009 г., въпросната творба може да бъде експонирана по същото време в София, без присъствието на полиция и без каквито и да е други ограничителни мерки и скандали", се казва в писмото на СБХ.

Ивайло Мирчев пише, че съюзът е организация на свободни художници, които защитават правото на творчески изказ, без значение дали го харесват.

Нека дискусиите между творби и публика, а не между творчество и власт, бъдат решаващи за културните процеси, се призовава в писмото.

Давид Черни нашумя у нас в началото на годината с инсталацията "Ентропа", изложена в Брюксел по повод началото на чешкото председателство на ЕС. На нея България беше представена като турска тоалетна.

Това предизвика остри реакции у нас, страната ни поиска макетът да бъде свален.

По-късно художникът обясни, че когато бил дете и идвал на почивка в България, е виждал точно такива тоалетни. Това била неговата асоциация със страната ни. 

  Източник: VESTI.bg
Снимки: ЕПА/БГНЕС, Сподели в : Svejo.net | Facebook | принтирай

На снимката са показани българи участващи във редиците на Waffen SS

Българските Waffen-SS 
Българска бронеизтребителна легия 

(Българската бригада в състава на SS-войските)

Многонационалните войски на Waffen-SS са първата международна армия на европейските народи. Те се състоят от доброволци от различни страни - като албанската Waffen дивизия .Скендербег., френската дивизия .Карл Велики., руснаци от белогвардейската емиграция, силна испанска дивизия изпратена от Франко, унгарци, румънци, италианци и много други доброволци от почти цяла Европа. Войските на Waffen-SS са били по-боеспособни и с по-висок боен дух от немския вермахт, защото доброволците са били по-мотивирани и всеотдайни от редовно набраните немски войници. Последната организирана отбрана на Берлин през 1945 г. се е състояла не от германци, а от чуждестранните доброволци - Waffen дивизията “Карл Велики” - френските доброволци са отстояли до смърт каузата си, защитавайки берлинчани до край. Във войските на Waffen-SS се бият и български доброволци. Това е Българската бронеизтребителна легия. След комунистическият преврат в България през есента на 1944 г., райхсфюрерът Хайнрих Химлер дава ход на набирането на български гренадирски (пехотен) полк, който трябва да послужи за разгръщане на пълнокръвна българска моторизирана пехотна SS -дивизия (първа българска гренадирска SS дивизия) (Waffen-Grenadier Division der SS/bulgarische N.1/). Уточняват се строги правила за набор. Като доброволци се допускат само тези българи, преимуществено военни, които са успели след деветосептемврийския преврат да си пробият път през обхванатата от война Югославия или бегълци и дезертьори от българските съединения, биещи се заедно със съветската армия. В редовете на българската част не се допускат бившите войници и офицери от българските експедиционни войски в Македония, които преминават на страната на германците при разоръжаването си през септември 1944 г. Аргументът е, че те са се предали "от страх за живота си" и не са достатъчно надеждни за елитните части SS, в които участват само хора с твърдо идейно убеждение. Затова по правило доброволците от македонския фронт ги разпределят в други германски, унгарските и хърватски части, биещи се на Балканите и в югоизточна Европа. В началото на 1945 г., в учебния център на SS в австрийското градче Дьолерсхайм се събират 25 офицери, 56 подофицери и около 500 войници от бившата българска армия. Към тях се присъединяват и около 150 български студенти от различни университети на Германия. В това число и 12 девойки, изучаващи медицина във Виена (една от тях впоследствие е тежко ранена, а друга изчезва безследно). Повечето от студентите са членове на националистическата младежка организация"Бранник". Българската легия наброява малко над 700 души. Райхсфюрерът Химлер издава заповед за създаването на българска противотанкова SS бригада (SS Panzer-Zestoerer Brigade /bulgarische Nr 1/). Българското Waffen SS - формирование до края на войната се именува във всички немски бойни разписания като "бригада". Но самите български войници и офицери го кръщават Бронеизтребителна легия - като знак за приемственост с отрядите на българските революционери, организирани зад граница от Георги Раковски в зората на национално-освободителната борба срещу турците от 1861-68 г. 
Българските есесовци не изменят на традициите ни и сред всеобщия хаос в самия край на войната бързо преминават към поведение на партизанска чета или доброволческо опълчение. 
Организационно българската Waffen-SS част се състои от два пехотни батальона, усилени с противотанкови средства: артилерийски дивизион и бойно-осигурителни 
подразделения: свързочно-сигнална, медицинска, сапьорно-заградителна и щабна рота. Командир на полка и по съвместителство на бригадата става полковник Иван Рогозаров, бивш министър на труда и началник на Трудови войски - деветосептемврийския преврат го заварва на официално посещение в Германия. Първи батальон се командва от подполковник Георги Малков (бивш началник-щаб на Втора пехотна дивизия на 
Българската армия). Втори батальон се командва от капитан Цветан Богоров, противотанковият дивизион е под началството на капитан Лебибов, медицинската команда се оглавява от майора от запаса д-р Лука Билярски. За началник на щаба на бригадата е назначен членът на NSDAP от 1939 г. - SS-щурмбанфюрер Паул Брилинг - от български произход по майчина линия. Той е и единственият германски офицер в щата на българската бригада. Възможно е в редиците на легионерите да са се вляли и офицерите и подофицери от SS, които са ги обучавали в лагера в Дьолерсхайм. В Легията се записва и един от героите от отбраната на София - подпоручика от българските ВВС Петър Бочев, свалил на 1 август 1943 г. един от първите американски бомбардировачи. Райхсмаршалът Херман Гьоринг, който цени високо българските пилоти, снабдява българите с разузнавателен самолет "Щорх". Българската легия е съставна част от Waffen SS-войските на Третия райх, а на територията на лагера й действа своеобразна смесица от есесовския кодекс на честта и устава на българската царска армия. Вместо есесовски щандарт Българската легия има свое знаме. То е ушито от съпругата на командира на легията Стела Рогозарова и е осветено от православен свещеник в Грац. Легионерите се отнасят към него с традиционното за българите благоговение. То е бяло-зелено-червен трикольор, герб с вшит сребърен лъв и девизът на българските национални революционери: "Свобода или смърт". Знамето се носи пред строя и в присъствието на висши представители на германското началство и не предизвиква възражения от тях. По устав българските легионери трябва да носят общоесесовската униформа с отличителни знаци за националната принадлежност. На дясната петлица вместо традиционната "Зиг руна" е закачен сребърният български лъв, а на левия ръкав се носи щитообразната нашивка с националните цветове. Освен това много войници и офицери, запазили своите български знакови отличия, сами заменят есесовските пагони със собствените си, а кокардата "мъртвешка глава" - с българския лъв или розетка. Много от бойците носят българските си пилотки и фуражки и български катарами с лъв. Един представител на бригадата е с пълна българска униформа - знаменосеца подофицер Радойнов. Същото e и с военните звания: във всички "външни" документи военнослужещите от бригадата фигурират под есесовските си звания, но "вътре" в своята част те продължават да носят българските си чинове. В българската бригада SS има следното съотношение на званията: 
редник - шутцер 
ефрейтор - ротенфюрер 
младши подофицер - унтершарфюрер 
подофицер - шарфюрер 
фелдфебел - хауптшарфюрер 
офицерски кандидат - штандартюнкер 
подпоручик - унтерштурмфюрер 
поручик - оберщурмфюрер 
капитан (ротмистър) - хауптщурмфюрер 
майор - щурмбанфюрер 
подполковник - оберщурмбанфюрер 
полковник - щандартенфюрер

Българската бригада от SS получава усъвършенствани противотанкови средства, влизащи на въоръжение и във всички подразделения на войските на SS: панцерфауст, противотанкови пушки и реактивни противотанкови гранатомети. Артилерийският дивизион е с противотанкови оръдия с повишена бронепробиваемост, но броят им е едва 16, вместо полагащите се по щат 24. Противовъздушната отбрана на бригадата е от две 8,8 см зенитни оръдия, които обаче българите по-често използват като противотанкови. Пехотното въоръжение на легионерите е от стандартните за немската армия 50-мм ротни миномети, отдельонни и взводни картечници, карабини "Маузер", картечни пистолети MP-40 и пистолети "Парабеллум", "Валтер" и "удължен Браунинг". Покрай щатното въоръжение, почти всички войници и офицери по балкански маниер си набавят лични пистолети от най-различни модели. Членовете на младежката организация "Бранник" освен щатните си щикове носят и униформените си ножове, а някои от офицерите носят и саби. Транспортни средства са им камиони "Опел-Блиц" и "Фиат" (последните като артилерийски влекачи), за свръзка имат няколко бързоходни автомобила "Опел-Капитан" и мотоциклети. 
Германските инструктори в Дьолерсхайм почти не срещат трудности в бойната подготовка на личния състав на българската легия. Мнозинството от бившите войници и офицери от Българската армия, са успели да получат бойно кръщене в боевете с югославяните и собствените партизани-комунисти, а много от бранниците са преминали през някаква военна подготовка. Българите лесно овладяват непознатите им оръжия и показват респектиращи резултати. 


В началото на април формирането на Българската бронеизтребителна легия SS е прекъснато: войските на Червената армия развиват в Източна Европа мощно настъпление, и вермахтът спешно се нуждае от подкрепления. На 4 април, в навечерието на щурма на Червената армия на столицата на Австрия, българската бригада получава заповед да се подготви за заминаване на фронта. Легионерите посрещат това известие с въодушевление, още повече, че техен противник ще станат войските на 46-а армия от 3-ти Украински фронт, преди това преминали през територията на България. 
На българска бригада SS е съдено да получи бойно кръщене в самия край на войната. 
На 5 май командирът на 2-ри танков корпус на SS дава заповед Българските SS да заемат защитна позиция на отбранителната зона в покрайнините на Щокерау, югозападно от Виена. Със стремителен нощен марш към фронта Българската легия в утрото на 6 май се влива в редиците на SS дивизията, отбраняваща Щокерау, и поема участък от отбраната. Противотанковите съоръжения на подстъпите към града не са довършени и полковник Рогозаров решава да срещне съветските войски по улиците, където огневите средства на бригадата могат успешно да им се противопоставят. За да избегне жертвите сред мирното население, той се обръща към все още неуспелите да се евакуират жители на Щокерау със заповед спешно да напуснат града. За осигуряване на безпроблемната евакуацията на хората на безопасно място им е предоставен автотранспорта на бригадата, една рота от 2-ри батальон и медицинската рота. 
Бойният дух на българските легионери в очакването на боя е висок. "На всички ни беше ясно, че краят на войната не е далеч, и че Германия не може вече да победи - спомня си впоследствие ветеранът от бригадата Стоян Попянков, по това време млад бранник - но битката очаквахме с упоение. В края на краищата след толкова митарства бяхме длъжни да покажем и на руснаците, и на немците, как могат да се сражават истинските българи!" "Боже, пази България и всички нас!" - пишат легионерите по стените на къщите в Щокерау, превърнати в опорни пунктове. 



Пилотът Петър Бочев излита на разсъмване на 6 май на разузнаване със своя "Щорх" и докладва, че на подстъпите към градчето се струпват съветски войски - танкове, пехота и гаубична артилерия. Зарежда самолета и излита отново за по-детайлно разузнаване и повече не се връща, а по-нататъшната му съдба е неизвестна. 
Най-вероятно смелият пилот е бил свален и е загинал... 
Боят започва към девет часа сутринта. Противник на българите се оказват части от същата тази 46-а армия, която повече от всичко искат да срещнат на бойното поле, и затова легионерите воюват особено бойко и упорито. Съветските танкове и пехота навлизат в града и предприемат срещу позициите на българските войни мощна артилерийска и авиационна щурмова поддръжка, но не им се отдава да се придвижат навътре в Щокерау чак до вечерта. Успешно удържат позициите си и германските есесовци. Към 18:00 часа атаката е прекратена. В боя Българската Waffen бригада успява да извади от строя 14 съветски танка и 2 самоходни артилерийски установки (от общо 29, изгубени през този ден от 46-а армия в Щокерау) и унищожава най-малко сто пехотинци. Около 30 съветски войници са заловени в плен. Легионерите показват крайно оригинален подход към използването на пехотното въоръжение - успяват да свалят с противотанковия гранатомет "Офенрор" невнимателно снижил се при щурмуването Ил-2. Този случай няма аналог в историята на Втората световна война. Загубите на българската бригада са 98 души убити и ранени и 46 безследно изчезнали. Ранените легионери са евакуирани в германска болница, скоро завладяна от Червената армия. След края на войната 7 от тях са предадени от Съветския съюз на българските комунисти и след показен съд са разстреляни в Софийския затвор на 29 септември 1945г. Сред разстреляните е и мъжественият командир на 1-и батальон Георги Малков, тежко ранен в боя за Щокерау. 
През нощта от командването на корпуса се получава заповед за отстъпление и Българската бригада се придвижва на запад по пътя извън града, осветен от пожарищата. Нямат възможност да вземат със себе си руските пленници и полковник Рогозаров нарежда те да бъдат ликвидирани, но поручик Хаджилалчев по собствена инициатива не изпълнява заповедта на командира, за което е разжалван в редник, но не е отстранен от командването на своята рота. Оставащите в Щокерау подразделения на SS получават задача да го удържат още едно денонощие (което и успяват да сторят, задържайки града до края на 7 май), а през това време Българската бригада SS получава от командването на 2-ри танков корпус на SS задачата да заеме и отбранява град Хорн, ключов пункт в следващия отбранителен рубеж на корпуса. Легионерите се придвижват към определения им район за съсредоточаване на автомобили и камиони и полковник Рогозаров разчита, че 60 км разстояние ще бъде преодоляно за една нощ. Но шосето се оказва задръстено от разнообразни омешани подразделения на отстъпващите немски войски и темпът на придвижване рязко се забавя. Зората заварва бригадата пред мост близо до Цирсдорф, където става задръстване от стремяща се към отсрещния бряг техника. Положението се влошава при внезапна атака на съветски пикиращи бомбрадировачи, които сериозно повреждат моста и причиняват немалко жертви сред прехвърлящите се части. Там са убити и ранени няколко български легионери, а половината от артилерията на бригадата, която не успяват да прехвърлят на другия бряг, се налага да бъде изоставена. Но това още не е най-тежката загуба, постигнала българите на злощастния мост. В невероятната суматоха се изгубва 2-ри батальон в почти пълен състав. Неговият командир капитан Богоров, намиращ се по това време при командира на бригадата, се втурва да търси подчинените си и сам изчезва безследно. Изостават и се изгубват немалко войници и от останалите подразделения. Съдбата на 2-ри батальон, заблудил се при Цирсдорф, се оказва печална. 
Организираността си запазва само ротата на разжалвания поручик Хаджилалков. Той се присъединява към отряд австрийци от народното опълчение. Те отстъпва с бой в планинските райони на западна Австрия и там заедно продължават да се бият до 12 май. В постоянните сражения с Червената армия Хаджилалков загубва около 2/3 от личния си състав - убити, ранени и изчезнали - и взима решение да разпусне ротата си. Той самият, с фалшиви документи успява да се добере до България, в родния си град Бургас. Понеже по-големият му брат е един от местните комунистически водачи, поручикът се отървава с две години тъмничен затвор. На по голямата част от войниците му австрийците помагат да се прехвърлят в зоната, за която отговарят американските войски, а някои се скриват и остават да живеят в Австрия. 
Остатъците от Българската бригада SS пристигат в Хорн едва по пладне на 7 май. По това време в строя са не повече от 300 души, а една десета от тях са ранени. Но 
бригадата все още съхранява боеспособността си и е способна да изпълни поставената й бойна задача. Обаче съединенията и частите на 2-ри танков корпус на SS така и не пристигат в града: в боевете на 7-8 май те са изтласкани на юг. Вместо тях отбраната на рубжа поемат сборни подразделения на вермахта под командването на генерал Карл Люде и тогава започват проблемите. Веднага след пристигането на бригадата в града полковник Рогозаров и щурмбанфюрер Брилинг са приети от генерала и получават уверение, че немците ще защищават града докрай и българите ще бъдат включени в отбраната му. 
На българската легия е възложена задачата да заемат позиции около замъка Вайсгартен - замъкът на князете Батенберг, от чието семейство произхожда първият княз на България Александър I. Това повдига бойния дух на българските есесовци. Те са строени в двора на замъка при 
развято бойно знаме и полковник Рогозаров се обръща към тях с патетична реч, призовавайки ги, пред лицето на националния герой на България Александър Батенберг, самоотвержено да изпълнят дълга си и да се сражават на тези позиции докрай, рамо до рамо с немските си съюзници. За завършек на церемонията бойците в хор изпълняват любимата си песен "Откол се е зора зазорила...", а девойките-легионерки полагат на стъпалата на замъка букети цветя. 
"Ако битката за замъка бе започнала веднага след това, - спомня си Стоян Попянков, - без съмнение всички щяхме да измрем до един, покривайки се с вечна слава." 
Обаче на Българската бригада SS не било съдено да вземе участие в защитата на градчето Хорн. Генерал Люде вечерта на 7 май тайно влиза в радиопреговори с командването на съветската 46-а армия и сключва тайно съглашение за предаването на града в утрото на 8 май (реално той е зает едва на 9 май, понеже на 8 май части на 2-ри танков корпус на SS, 43-ти армейски корпус и фолксщурма задържат настъплението на съветските войски на подстъпите към града). На заелите града подразделения на генерал Люде съветското командване гарантира свободен проход до зоната, намираща се под контрола на американската армия, при условие да бъдат разоръжени и предадени на Червената армия всички есесовци. Така Българската SS бригада е изправена пред реалната опасност да бъде пленена от съюзниците си. Но един от офицерите в щаба на генерал Люде, не желаейки да поеме върху себе си измяната, извършена от началника му, около полунощ съобщава всичко на полковник Рогозаров. Той веднага вдига бригадата по тревога и с подкрепата на няколко десетки гестаповци, намиращи се в града, се опитва да завладее щаба на генерала и да изолира верните му войници. Скоро на споменатите пунктове се завързва ожесточена битка, продължила до три часа в утрото на 8 май. Българите отстъпват по численост на подразделенията на вермахта в града и не успяват да го овладеят. Загубвайки повече от двадесет души, бригадата е принудена да отстъпи по шосето на северозапад, оставяйки цялата си артилерия и голяма част от автотранспорта. Опасявайки се от преследване, легионерите на разсъмване се отклоняват от шосето и се укриват в гората, където заемат отбранителна позиция. Хората са напълно изтощени физически и морално и на полковник Рогозаров му се налага да им даде почивка за няколко часа.


Безизходността овладява войниците и офицерите. 
Щурмбанфюрер Брилинг се самоубива. Погребват го в братска могила с трима легионери, загинали от раните си, получени в нощния бой. Няколко души бягат на изток - да се предадат на Червената армия. Ротмистър Замфиров се опитва да ги застреля, но командирът на бригадата Рогозаров го спира. Но опасявайки се от това, че те могат да издадат на противника местоположението им, той нарежда да прекратят почивката. На спешния съвет от оцелели офицери се взима решение да тръгнат на запад към зоната на американците, където могат да разчитат на по-добри условия на капитулация, отколкото при Червената армия. В походен ред бригадата поема по черния път към Гмюнд. Няколко часа по-късно над колоната започва да кръжи съветски разузнавателен самолет По-2. С картечница командира на артилерийския дивизион капитан Лебибов успява да го уцели. Бипланът принудително каца на пътното платно. Легионерите залавят екипажа му - две млади жени-пилоти от нощния бомбардировъчен полк на 5-а съветска въздушна армия. Българите се отнасят към жените с чисто балканско благородство: превързват им раните и ги оставят на грижите на свещеника от малкото селце Будвасер до идването на съветските войски. В селото легионерите разменят камионите, които са изчерпали горивото си, за няколко каруци и коне. На тях качват ранените, които не могат да ходят сами и бригадата продължава марша си на запад. Нощта на 8 срещу 9 май я застига южно от населеното място Цветл, където бивакува заедно с разпокъсани подразделения от отстъпващи войски на вермахта. 
На сутринта позициите й попадат под обстрела на съветска тежка артилерия. Тръгва слух, че бронемеханизираният авангард на Червената армия през нощта ги е заобиколил и е отрязал пътя на запад. Нашите есесовци и немските войници заемат кръгова отбрана. Но за един час се появява само разузнавателна група на противника на два леки танка и без затруднение я прогонват с картечен огън. За изясняване на обстановката полковник Рогозаров праща три патрула от доброволци под командването на ротмистър Замфиров, поручик Црвенич и фелдфебел Ковачев. След като се връщат те докладват, че по шосето на Гмюнд в посока към чешката граница действително се движат съветски танкове и пехота на камиони. Българската бригада очевидно се оказва извън зоната на тяхното напредване и на нея временно просто не й обръщат внимание. Но бригадата се намира в тила на противника, а наличните сили не позволяват и дума да става за пробиване на път на запад с бой. Нищо добро не вещае и предаването в плен: при съветските "съответни органи" разговорът с националните формирования на SS е кратък... 



И тук на помощ идва традиционната балканска съобразителност. Полковник Рогозаров нарежда тридесет от легионерите с най-светъл цвят на косата да се облекат в униформите на пленниците от Щокерау и да се въоръжат с трофейните автомати пленени от руснаците. Останалите, скриват под дрехите си лично оръжие - гранати, пистолети, ножове и трябва да се представят за пленници. Строяват се в колона, обкръжена от преоблечения конвой и така бригадата се придвижва на запад, като в средата й се намират каруците с ранените и скритото на дъното им стрелково оръжие. Шествието се води от отлично говорещия руски език Рогозаров, на кон и в униформата на съветски капитан. През деня няколко механизирани колони на съветските войски подминават бригадата, но в суматохата на последния ден от войната нито една от тях не заподозрява у автоматчиците, които водят на някъде колона "пленени фрицове", преоблечения неприятел. 
Вечерта на няколко километра от Чешката граница пътя на българите е преграден от неголям отряд от съветски мотоциклетисти-разузнавачи. Сигурно посоката на колоната се е сторила подозрителна или преоблечените легионери са се издали по немските си ботуши, но мотоциклетистите насочват автоматите си срещу българите, а комадващият ги офицер се приближава до Рогозаров и изисква от него да му предаде документите за съпровождане на пленниците. Вместо отговор полковникът грабва пистолета си и го убива на място - това послужва като сигнал и легионерите нападат изненаданите мотоциклетисти. Завъзва се престрелка, в която са убити онези руснаци, които оказват съпротива, а около двадесет българите залавят в плен. От българска страна в схватката е убит един човек - комадирът на Българската противотанкова бригада SS - полковник Иван Рогозаров... 
След това нуждата от маскарад отпада от самосебе си. Нов командир на бригадата не е избран и всички решения се взимат колегиално от оцелелите офицери. Погребала своя храбър командир, бригадата продължава да се движи и в нощта на 10 май преминава австрийско-чешката граница в района на Чешке-Веленице. На разсъмване аванградният патрул на българите под командването на ротмистър Замфиров, придвижващ се на трофейните мотоциклети, разпръсва в кратък сблъсък опитващите се да го атакуват чешки партизани (при което няколко заловени чехи са натупани от българските войници с колан и пуснати по живо по здраво) и излиза в покрайнините на населения пункт Тргове-Свини. Именно там той среща разузнавателно подразделение от 3-та американска армия. Отведен в щаба на американския танков полк, ротмистър Замфиров в 10:30 часа сутринта на 10 май 1945 г. подписва капитулацията на Българската бригада SS. След това заедно с американски капитан той се връща при бригадата и обявява на другарите си условията на капитулацията. 250-те оцелели легионери се строяват за последен път, тържествено се прощават с бойното си знаме, а след това знаменосецът подофицер Радойнов го изгаря. Няколkо часа по-късно българската колона с бели знамена пристига в определения й за предаване район. Там легионерите слагат оръжие, предават на американците всички съветски пленници и са ескортирани в тила на 3-а американска армия. Така завършва краткият, но тежък боен път на Българската противотанкова бригада SS. Въведена в бой в самия край на войната, когато отбраната на германските войски вече се е разпаднала на отделни затихващи огнища на съпротива, бригадата несъмнено не успява да разкрие напълно целия си боен потенциал. Обаче войнците и офицерите й честно изпълняват дълга си пред България и съюзна Германия, дала им оръжие. Не е тяхна вината, че им се пада да преживеят агонията на Третия райх с всичките произтичащи от това печални последствия, но пък и те не са очаквали друго. 

По-нататътшната съдба на легионерите е различна. След краткотрайно пребиваване в няколко лагера за военнопленници на територията на Чехословакия американците ги прехвърлят в Австрия в лагера Бад-Ишл, където им предстои да дочакат освобождаването си. Условията в лагера са тежки, но издръжливите българи ги понасят относително леко. Офицерите и войниците са строго разделени, за общуване помежду им се налага строго наказание, но командирите съумяват да поддържат контакт с подчинените си. Легионерите с най-голям късмет са освободени от американците след 6 месеца, останалите - средно след около година. В условията на започващата Студена война американските спецслужби активно работят с българите, имащи репутацията на борци против комунизма. Няколко легионери са завербувани от американското разузнаване. Но достоверна информация има само за участието на един от тях в разузнавателни операции на територията на България. Бившият ротмистър Замфиров през 1946 г. на два пъти успешно прониква в България, скачайки с парашут и се връща, след като е изпълнил задачите си. Той загива през януари 1947 г. по време на третата си операция, разбивайки се в земята при скок с парашут... Много от легионерите, които не са пленени след войната се завръщат по домовете си. Там някои от тях отново се включват в българските и македонските анти-комунистически партизански отряди, а на някои им се удава да се върнат към мирен живот. Много от тях са арестувани от българските органи за безопасност и осъдени на различни срокове затвор. Такава е участта и на няколко десетки легионери, върнали се в родината след освобождението си от американски плен. Някои от осъдените отбиват присъдите си в съветски лагери. Седмина са разстреляни след споменатия вече "легионерски процес". Повечето легионери емигранти се завръщат в родината след обявявената в България през 1954 г. амнистия на участниците в антисъветската борба и политическите затворници. Тогава са освободени и легионерите, с по-дълги срокове в затворите. (Сега пак разправяйте за безмилостната комунистическа диктатура :). В годините на “демокрация” български националисти са преследвани от полицията, осъждани и затваряни - например Антон Рачев и др.) По-нататък животът на всички тези хора протича по реда си, макар че почти всяка година няколко от бившите легионери се събират в ресторантче, което държи в град Пещера бившият лекар на бригадата Билярски. "Съюз на ветераните от Бронеизтребителна Легия" се организира през 1992 г., след падането на комунистическия режим в България. Организационно той виза в състава на Съюза на ветераните от Втората световна война, обединяващ в България хора, сражавали се на страната на двете воюващи коалиции. Дейността на съюза е традиционна за организации от подобен род - ежегодно се провеждат срещи на бившите легионери. За пръв председател на съюза е избран д-р Лука Билярски, а след смъртта му през 1993 г. - Костадин Хаджилалков, бивш поручик от 2-ри батальон. В началото на 1995 г. в съюза се наброяват 42 ветерани от Българската бригада SS, 5 от които живеят в САЩ, по 2 в Австрия и Македония, 1 - в Германия, а всички останали - в България. Документалните източници за Българската противотанкова бригада SS са съвсем оскъдни. Дори знаменитият английски историк на чуждестранните формирования на Третия райх Дж. Литълджон признава, че документални сведения за бойните й действия отсъстват. Единствените официални материали по този въпрос са протоколите от "легионерския процес", но те не могат да бъдат признати за обективни заради клеветническия характер на съда и откровените фалшификации на събитията от обвиняемите и "свидетелите". 
Единствен източник на сведения по дадения въпрос за момента са спомените на ветераните от Легията. През 1995 г. в София излизат мемоарите на един от тях - Стоян Попянков - учил се през 1944 г. в Берлинския университет и участвал в бригадата като артилерист от оръдеен разчет в противо-танковия дивизион (С. Попянков. "Ние бранихме тебе, България!" София, 1995). В общи линии, на основата на мемоарите стъпва и главата за легионерите, в първото фундаментално издание в България за антисъветската съпротива ("От антисъветската съпротива към десидентското движение (1944 -1990)". София, 1996). Оттам идва и съвпадението на всички подробности в двата труда. 

По статията на Михаил Кожемякин “Българската противотанкова бригада в състава на SS-войските” (http://bulgaria88.narod.ru/SS-BG.htm )
Превод от руски: Gollum и Eisenherz



НЕИЗВЕСТНИЯТ БЪЛГАРСКИ ГРЕНАДИРСКИ ПОЛК
Архивите разкриват съдбите на доброволците в батальона край Дьолерсхайм
Малцина знаят истината за тези събития. И сега архивите бавно се отварят за историята от септември 1944 г. до май 1945 г.
На 8 септември 1944 г. окупираната от Червената армия България обявява война на Райха. Един ден след това, във виенския хотел „Империал”, се формира емигрантско българско правителство, ръководено от Александър Цанков с бивши либерали, военни и цанковисти. Тук е и бившият почетен водач на Легионерското движение и генералисимус от Първата световна война Никола Жеков. Малко по-късно се присъединява и тогавашният водач на ВМРО Иван (Ванче) Михайлов. 
Българското правителство в изгнание залага на пропагандата. В средата на септември 1944 г. Александър Цанков прави свое радиообръщение, в което между другото заявява: „Борбата за освобождението на България от еврейско-болшевишкия ярем се намира в сигурни ръце. Българското национално правителство ви призовава на борба срещу подтисниците на нашето отечество.”
ВАЖНА РОЛЯ В ТАЗИ БОРБА
ще изиграе Стефан Маринов, който още през лятото на 1944 г. работи за антикомунистически преврат в София и масова мобилизация за участие във войната на страната на Германия. Кой е Маринов? Тогава е на 36 години, преди войната е бил журналист в София и личен приятел на проф.Цанков. Като офицер служи в щаба на 5-а армия в Скопие. През 1944 г. заедно с водача на „Ратник” проф.Асен Кантарджиев се опитва да убеди командващия стационираната в Македония 5-а армия ген.Кочо Стоянов да предприеме марш към София и установи военно управление в страната. Това трябвало да бъде отговорът на армията срещу тогавашните опити да се скъсат връзките с оста Рим-Берлин-Токио.
Ген.Стоянов обаче се колебае и на 6 септември България официално скъсва отношенията си с Райха. Ден преди това Стефан Маринов дезертира от армията и се присъединява към немска част, движеща се на север. Междувременно водачът на „Ратник” Кантарджиев и проф.Александър Цанков вече са във Виена. 
През декември 1944 г. Стефан Маринов, вече държавен секретар при вътрешния министър на Българското национално правителство в изгнание, пристъпва и към конкретни действия. Той е НАЗНАЧЕН КАТО ЗОНДЕРФЮРЕР В УНГАРИЯ
и фактически се изправя срещу части на българската отечественофронтовска армия, разположена между Драва и езерото Балатон. С агитационна кола, оборудвана с високоговорители, той разпръсква пропагандни материали сред българските части. Основен призив в листовките е преминаването на страната на германците. 
Колкото и странно да изглежда, действията на Маринов имат известен ефект – в този участък на фронта на страната на Вермахта преминават 40-50 български войници. Разбира се, за решението на военнослужещите има и други причини – в България бързо текат процесите на т.нар. народен съд. Започват сериозни чистки в армията. По това време в българските емигрантски кръгове се говори за 50 до 100 хиляди жертви на комунизма. Емигрантското радио продължава да апелира за действия срещу терора в София, Пловдив, Варна и Бургас. Кръгът около Александър Цанков все още разчита, че може да бъдат организирани национално-български въоръжени части на страната на Германия. Хитлер, скоро след изпадането на България от Тройната ос, издава заповед, според която при пръв удобен случай трябва
ДА БЪДЕ СЪЗДАДЕНА БЪЛГАРСКА ОСВОБОДИТЕЛНА АРМИЯ
Виенското правителство на Цанков започва да търси доброволци сред намиращите се в Германия български студенти, работници и войници.
На 13 ноември 1944 г. Главната ръководна служба на SS нарежда да се мобилизират вербуваните дотогава българи. На учебния полигон в Дьолерсхайм е трябвало да се формира български Гренадирски полк, който да послужи за основа на една българска Вафен-СС-дивизия.
През втората половина на ноември частта разполага с около 500 войници, 56 подофицери и 25 офицери – численост, която отговаряла само на батальон. 
Моралът на новото подразделение не бил особено висок. Полагащите се дажби се оказали мизерни, а доброволците били принудени да садят в съседното поле картофи, за да си добавят към храната.
През пролетта на 1945 г. бил фактически под командването на полк. Иван Рогозаров – министър на труда в емигрантското правителство. Рогозаров обаче никога не е бил действащ военен. Малко преди края на войната българските доброволци от Вафен-СС
СТАВАТ СВИДЕТЕЛИ И НА ЕДНА ТРАГЕДИЯ
През април 1945 г. група от двадесетина души около майор Коста Каранечев решава да избяга от Дьолерсхайм. Тяхното бягство е забелязано и започва преследване от смесена българо-немска част под командването на българския капитан от СС Иванов. Бегълците са настигнати, стига се до престрелка и трима са убити. Останалите, след като се предават, са разстреляни на място.
Интересното е, че между преследвачите и заловените започва оживен спор – за мотивите на бягството. Особено озлобен е един от офицерите в преследващата група, лейтенант Кръстан М., който навремето влязъл след дълги размишления във Вафен-СС, тъй като считал тази крачка за несъвместима с християнските му разбирания. М. открива сред дезертьорите своя най-добър приятел, също като него лейтенант от царската армия. Изпуска си нервите и разстрелва своите другари.
Така завършва кратката история на българското Вафен-СС подразделение. Малко по-късно спира да функционира и Българското национално правителство, което междувременно се е изтеглило през февруари 1945 г. от Виена в Алтаусзее. 
Доброволците, както и министрите, имат обаче щастие в нещастието: Никой от тях не е върнат от американците в България против своята воля.
Със сигурност някъде има още живи българи – участници в това наше единствено СС-поделение, които могат да добавят нови страници в неговата история.

Автор: Михаил Кожемякин  

Превод от руски: Антон Рачев

Още по темата:

waffen-ss.hit.bg

http://enews.blog.bg/



 Против новините на турски език по БНТ

На скоро време видях в Интернет линк към петиция против новините на турски език по Българската Национална Телевизия и реших да я подпиша и да дам линк във моя блог за това.Предполагам малко хора от вас гледат БНТ но това не означава че не си плащаме данъците.А мисля че малко или много е извратено по някакъв начин с парите на българския данъкоплатец да се излъчват новини на турски.Новини които аз и поне 90% от българите не могат да разберат.И не е странно това защо не могат все пак сме България и се говори на български език,а не на турски.Такива петиции не са с цел да се покаже че българския гражданин е расист,не уважава етносите и други подобни неща мисля.Напротив даже доста български граждани гледат турските сериали по БТВ без никакви мисли за расизъм.Но не може един нормален български гражданин запознат със историята да не е против това.В никоя друга страна не биха позволили да се излъчва телевизия на друг език.Особено ако е на страна агресорка правила геноцид срещу нейния народ.Може да се даде само пример с баташкото клане и да му стане ясно на човек.Мисля че е крайно време ние българите да имаме някакво самосъзнание и да сложим точката на такива прояви.

http://bgpetition.com/zabrana_turski_novini/index.html

    
 





     Името на Борисов и на шеф от неговата охранителна фирма “Ипон” е забъркано в справка за корупцията в МВР, която медиите коментират, без да цитират какво се казва в нея .

     Медиите се занимават с Румен Петков и Валентин Петров (бивш главен секретар на МВР), но премълчават две имена – на Бойко Борисов и на винпром “Пещера”. Особено трогателен е в. “Труд”, който е пуснал интервюта с Валентин Петров, Цвятко Цветков (също бивш главен секретар на МВР), обяснява справката надълго и широко, публикува придружителното писмо към нея от Цвятко Цветков, а не казва какво съдържа тя.

     Странно е мълчанието на Борисов за винпром “Пещера”. След като е публична тайна е, че у нас най-големите производители използват фалшиви бандероли (нещо по-скандално от 2 беемвета, боядисани в розово). След като данните за внесен акциз за алкохол са чудовищни – спаднали са няколко пъти по време на предишното правителство. За подобни производители се твърди също, че спонсорират разноцветни политици.

     В скандалната справката се казва, че винпром “Пещера” е спонсорирал и ГЕРБ с 200 000 лв., връчени лично на Борисов. Би трябвало сега Борисов да отрече или да потвърди. Но така ще изпадне в положението да защитава Румен Петков, който в същата справка е злепоставен много по-подобаващо.

     И какво излиза – главният враг на Борисов е Станишев, той се изказва многократно за него, за някакви там, дето взимали не знам си ква заплата. А за генерал Валентин Петров, за който в справката пише, че е взимал месечно 25 000 лв. от винпром “Пещера” - мълчание. Премиерът, който вади постоянно кирливите ризи на предишното правителство, не трябва да премълчава точно за тези.

     Трябва да каже нещо по-съществено от това, че някой взимал голяма заплата – например, че постъпленията от акцизи за алкохол в последните години са паднали катастрофално. И при сегашното правителство не помръдват нагоре.

     А винпром “Пещера”, като най-голям рекламодател в медиите, е като покойник – за него или добро, или нищо.

                                                                              e-vestnik.bg


......................................................
In case you find your copyrighted material that
I have used incorrectly,
please let me know and I"ll have it removed.
...................................................................................................



http://boristodorov56.blog.bg/
.................

Преди визитата на Давид Черни в Пловдив October 7th, 2009 · Post your comment (7 Comments)

Скандалният  евреин трябва да гостува под тепетата в международна изложба

Давид Черни – скандалният художник от еврейски произход, който скандализира Европа с изложбата си „Ентропа”, ще гостува в Пловдив, съобщиха медиите преди време. Вчера срещу гастрола на твореца скочиха общинските съветници от псевдо-патриотичната партия „Атака”, които в типично свой стил вдигнаха шум за пред медиите. Зам.-председателят на семейната партия на Сидерови дори призовапловдивчани на протест: “Призоваваме кмета Славчо Атанасов да не позволи подобно сборище в имот общинска собственост, считаме, че е срам за всеки представител на обществеността да посрещне човек, опозорил публично България.” Безсрамният Давид Черни е поканен от Емил Миразчиев, председател на сдружение „Изкуството днес”, като фекалното дуо ще представи само черния плат, който скри пластиката – макет на тоалетно клекало. Причината беше, че цялото общество скочи  срещу творбата. Пластиката остана покрита до края на изложбата в Брюксел, макар че мнозина пишман либерали видяха в увисналия черен парцал траурно погребение на демокрацията ни. Интересно, но от реакцията им разбираме, че тези хора се борят за това страната ни да бъде демократичен кенеф! “Прочутият парцал участва в проекта в Пловдив с идеята да се покаже символично свободата на изкуството в демократичните времена, в които живеем”, обяснява Миразчиев. Но той най-цинично твърди,че е в неудоумение какво ще се случи на 10-ти октомври, когато този експонат трябва да участва в изложбата в Баня „Старинна”, защото зам.-кметът по културата Петя Гогова забранява кракът на Черни да стъпва в имота, който е общинска собственост.

Самият евреин Черни е обект на много критики и в самата Чехия, откъдето е родом. Типично за всички евреи, той обича да отрича националното чувство за гордост на останалите нации. Това, че в случая жертва на омразата му станаха българите, не е нещо специално. Преди време той скандализира Чехия със своя изключително цинична творба изобразяваща две пикаещи човечета, които уринират върху картата на Чехия.

 

Кметът на Пловдив Славчо Атанасов: Кракът му да не стъпи!

“Забранявам този човек да бъде допуснат на територията на която и да е общинска собственост в град Пловдив”, категорично заяви кметът Славчо Атанасов по повод предстоящото участие на Давид Черни в откриването на експозицията „Европейското изкуство 20 години след Желязната завеса”. “По никакъв начин не мога да приема гаврата, която този художник си направи с България, затова той не е желан в Пловдив”, заяви още Славчо Атанасов. “Нека Емил Миразчиев да го посрещне на някое кафене или частно заведение, но по никакъв начин не желая кракът му да прекрачи Баня „Старинна”. България е държава с древна култура и история и е въпрос на знание да разбереш, че подобна художествена интерпретация е най-малкото нелепа”, коментира още кметът на Пловдив.

Силни думи от страна на пловдивския градоначалник, който по принцип прослави името си в последните години с желанието да си строи джамия в циганското гето Столипиново, както и да заличи името на легендарната организация ВМРО, което е изрисувано върху едно от пловдивските тепета. Скандалното в случая беше, че самият Атанасов е представител на партията ВМРО-БНД на доносника от ДС, Красимир Каракачанов, който от години присвоява името на старата организация за освобождение на македонските българи! В случая хората изобщо не могат да бъдат сигурни, дали Славчо Атанасов не прави хитър рекламен ход, като уж забранява нещо, а в следващия момент винаги би могъл да каже, че е направил, каквото е можел. Ясен сигнал за това е и заявлението на Емил Миразчиев, че не смята да се съобразява с кметските разпореждания и Черни ще присъства на изложбата. Освен това не трябва да забравяме, че само след 10 дни Славчо Атанасов ще се опита да застане начело на задругата на доносниците и действията му срещу визитата на Черни може да са продиктувани само и единствено от желание да се хареса на делегатите на предстоящия конгрес на ВМРО-БНД.

 

ЗАМ.-КМЕТЪТ ПЕТЯ ГОГОВА: КАНЯ ГО В ГРАДСКАТА ТОАЛЕТНА

- Г-жо Гогова, не е за вярване, че модерен арткмет като вас, ще забрани на Давид Черни да гостува в Пловдив.

- Този човек не е желан в публичното пространство на Пловдив. Единственото място, където бихме го поканили, е градската тоалетна. Да я види. Това е мнението на кмета Славчо Атанасов, което аз лично подкрепям.

- Черни е творец, не e престъпник.

- Той обиди цяла България и не може да стъпва кракът му в обществена сграда на Пловдив. Не помните ли, че му беше даден срок да реагира, даде му се шанс да се коригира, да изкаже някаква теза. А той замълча. И продължава да мълчи. Това е тенденциозно отношение към всички българи.

- Изкуството е свобода, а свободата на изразяване е основен принцип на демокрацията. Вие въвеждате граници, каквито изкуството не познава, Европа също апелира за живот без граници.

- Казах на Емил Миразчиев да го води където ще, но в Баня „Старинна” да не влиза. Този човек постъпи нелоялно, непочтено, некоректно към българите. Това е нашият мълчалив протест срещу изкуството му.

Логично и правилно мнение, на което безсрамникът Миразчиев отговори по следния начин:

НАГЛЕЦЪТ ЕМИЛ МИРАЗЧИЕВ: ЖИВЕЕМ ИЛЮЗОРНО В МАСКИРАНА ДЕМОКРАЦИЯ

Тази изложба е финансирана от Европейския съюз. Само Жозе Барозу, който трябваше да е патрон на акцията, може да забрани провеждането й. Проектът е независим. Не може да се пречи от хората, които ни управляват, по този начин. Творецът има правото да се изяви. Г-жа Гогова, вместо да ми нарежда, да се захване с Баня „Старинна” като паметник на културата, който се руши. Купища писма са изпратени в общината, с които алармирам за състоянието на покрива, но реакция няма. Маскираме демокрация, а съществуваме илюзорно. Ние, творците, искаме да живеем в нормална държава, където всеки да си върши работата. А не да ни нареждат какво да рисуваме. Няма да се огъваме този път.

Ние питаме, защо тогава г-н Миразчиев не се обърне към Жозе Барозу и Давид Черни, те да оправят покрива на баня  ”Старинна”? Отделно, че точно неговата организация я ползва вече доста години без да се грижи по никакъв начин за запазването на имота! Естествено за хора като Миразчиев и десетките дървени философи, които започнаха да плюят срещу реакциите против Черни, обяснявайки ги едва ли не с някакъв див национализъм, демокрацията е поредната маска, която им дава право безнаказано да хвърлят кал срещу собствената си родина. Българите обаче вече са изчерпали търпението си по отношение на клеветите и обидите срещу нацията и родината им! Без значение какво точно ще се случи през идните дни и до каква степен гражданските протести ще успеят да спрат изявата на Давид Черни, той със сигурност ще разбере, че не е желан в България! Емил Миразчиев пък може съвсем спокойно да замине с него за САЩ с прочутия му частен самолет, за който толкова много говори пред медиите! Нека тези, които не обичат България, да я напуснат!

Altermedia България

http://nellyo.files.wordpress.com/2009/10/referendim_ireland.gif

Свят Публикувано на 03 Октомври 2009 в 19:11 BG Запази Отпечатай Изпрати Ирландия каза "ДА" на Лисабонския договор Ирландия подкрепи Лисабонския договор с 67,13% от гласовете на референдума Ирландия подкрепи Лисабонския договор, сочат официалните окончателни резултати от преброяването на гласовете на провелия се в страната референдум, предаде АФП. С „Да” за споразумението за реформа в ЕС са гласували 67,13% от участвалите във вота ирландски граждани. Ирландският премиер официално обяви победа за привържениците на Лисабонския договор Ирландският премиер Брайън Кауън официално обяви победа за привържениците на Лисабонския договор на вчерашния референдум, предаде РТЕ. Кауън заяви, че вотът е „декларация за намерението за оставане в сърцето на Европа”. Премиерът допълни, че той ще доведе до „по-силна и по-справедлива Ирландия и Европа”. "Ирландският народ се произнесе с ясен и кънтящ глас. Това е добър ден за Ирландия и добър ден за Европа", не скри радостта си Кауън, който проведе активна кампания в подкрепа на новия европейски договор. Ирландският премиер изрази увереност, че Лисабонският договор ще направи Европейския съюз по-силен, по-справедлив и по-добър. Благодаря на останалите европейски ръководители, че дадоха на Ирландия щедри гаранции, добави той. На произведения през юни миналата година референдум, ирландците отхвърлиха Лисабонския договор, замислен да подобри функционирането на Европейския съюз, и по този начин предизвикаха тежка институционна криза в ЕС. След като страната получи гаранции в определени области, тя се съгласи да свика ново допитване по въпроса. Окончателните резултати от вчерашния референдум са очаквани по-късно тази вечер, но по всичко личи, че ирландците са одобрили новия европейски договор с голямо мнозинство. Близо 66 процента от гласоподавателите са казали "да" на договора, след преброяването на подадените бюлетини в 28 от 43-те збирателните секции, посочва Франс прес. След ирландското "Да" на Лисабонския договор, вниманието е насочено към Полша и Чехия След като по всичко изглежда, че ирландците са одобрили Лисабонския договор на референдума, сега погледите са отправени към Полша и Чехия - двете страни-членки на ЕС, които още не са ратифицирали документа, предаде Ройтерс. Полският президент Лех Качински показа по-рано, че има намерение да подпише Лисабонския договор до дни, ако ирландците кажат "Да". Очаква се чешкият му колега Вацлав Клаус да направи същото до няколко седмици след вота в Ирландия. "В момента, в който господин президентът разбере крайните и официални резултати, той ще го подпише незабавно", каза Павел Випих - съветник на полския президент. "Това няма да стане тази седмица, но е въпрос на дни", добави той. Клаус, който разглежда договора като доближаване към европейска свръхдържава, в която националните държави ще загубят суверенитета си, не е разкрил своята стратегия, но вероятно в крайна сметка ще одобри документа, смятат политически наблюдатели. Двете камари на чешкия парламент гласуваха в подкрепа на Лисабонския договор, но във вторник група депутати, споделящи възгледите на президента, оспориха документа пред Конституционния съд, блокирайки процеса на ратификация за поне няколко седмици. Очаква се съдът да отхвърли жалбата. Президентът на Чехия, който не може да подпише договора, преди Конституционният съд да се е произнесъл, е под засилен натиск у дома и в чужбина, и в крайна сметка ще подпише документа, заяви бившият вицепремиер и министър по европейските въпроси Александър Вондра. "В случай че Конституционният съд не подкрепи жалбата, той ще уважи политическата и конституционната реалност и ще подпише", прогнозира Вондра пред Ройтерс. Лидерът на британските консерватори Дейвид Камерън заяви по-рано, че ако партията му спечели парламентарните избори, които се очаква да се проведат до май 2010г., ще свика референдум по Лисабонския договор, при положение че дотогава той не е ратифициран от всички страни-членки на ЕС. Някои предполагат, че Клаус може да забави подписването на договора, изчаквайки развитието на ситуацията във Великобритания, отбеляза Ройтерс Но според чешкия министър по европейските въпроси Стефан Фуле президентът едва ли ще чака толкова време. Европейски лидери приветстват ирландското "да" на Лисабонския договор Председателят на Европейския парламент Йежи Бузек заяви, че решението на ирландските гласоподаватели да подкрепят Лисабонския договор е „добра новина за Европа”. "Ирландският народ демонстрира сериозен ангажимент към европейския проект. Ирландците потвърдиха своето желание да бъдат в сърцето на Европа”, каза Бузек, цитиран от Франс прес. Председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу заяви, че резултатът от референдума за Лисабонския договор в Ирландия „демонстрира ценността на европейската солидарност”, предаде РТЕ. Премиерът на Швеция, чиято страна е ротационен председател на ЕС, Фредрик Рейнфелд заяви, че възнамерява да се срещне с чешкия премиер Ян Фишер и с председателя на Европейската комисия в сряда (7 октомври) за дискусии около Лисабонския договор, предаде РТЕ. Ирландците подкрепиха Договора от Лисабон Междинните резултати от преброяването на бюлетините от референдума в Ирландия сочат недвусмислена победа за Лисабонския договор. Гласовете в подкрепа на документа на места достигат 60-70 процента, като преднината е средно с около 20 процента пред броя на отрицателните гласове. Лидерът на евроскептичната партия "Либертас" Деклан Ганли призна, че неговата кампания е претърпяла загуба и поздрави премиера Брайн Кауън за очевидната победа. Започна преброяването на гласовете, подадени на референдума в Ирландия В експозиционния център "Роял Дъблин сосайъти" започна преброяването на бюлетините от произведения в петък втори референдум в Ирландия за Лисабонския договор, предаде БТА. Вчера над 3 милиона избиратели бяха призовани да гласуват за допълнение към ирландската конституция, което ще позволи ратифициране на договора, отхвърлен на референдума на 12 юни миналата година. Липсват официални данни за активността на електората, но изтеклата от някои избирателни райони информация сочи над 50 процента участие в референдума. Били Тимънс, който е директор на изборите на най-голямата опозиционна партия Фина Гейл, единствен се ангажира да обяви 60 процента от гласовете в полза на Лисабонския договор, като се базира на собствена анкета на партията. Пожелал анонимност ръководен представител на управляващата партия Фина Фойл заяви, че около 53 процента от участниците в референдума са гласували с "Да". Първите данни от преброяването на бюлетините се очакват в ранния следобед, а окончателните резултатите ще бъдат обявени в залата "Свети Патрик" на Дъблинския замък след 19 ч. българско време. Запази Отпечатай Изпрати

Публикувано на 06 Октомври 2009 в 16:04 BG Ирина Бокова обеща, че ще защитава демократичните ценности в качеството си на генерален директор на ЮНЕСКО Публикувано на 06 Октомври 2009 в 12:48 BG Премиерът на турция Ердоган откри годишната сесия на МВФ и Световната банка Публикувано на 06 Октомври 2009 в 12:25 BG Световната банка се ангажира да се реформира, за да подкрепи търсенето на кредити Публикувано на 06 Октомври 2009 в 11:07 BG Северна Корея е готова да се завърне към многостранните преговори за ядрената си програма Публикувано на 05 Октомври 2009 в 18:58 BG Германските християндемократи и либерали започнаха официално преговори за коалиционно управление Публикувано на 05 Октомври 2009 в 18:00 BG Международните финансови структури заделят над 160 милиарда долара в подкрепа на развиващите се държави Публикувано на 05 Октомври 2009 в 17:27 BG Банките за развитие трябва да се реформират, за да получат финансиране, заяви Тимъти Гайтнър Публикувано на 05 Октомври 2009 в 16:43 BG Експертен екип на Г-30 призова за създаването на нов управляващ орган на МВФ Публикувано на 05 Октомври 2009 в 16:39 BG Европейската комисия и музикалният канал MTV започват обща инициатива за борба климатичните промени, насочена към младите хора Публикувано на 05 Октомври 2009 в 15:41 BG Световните правителства са разединени по въпроса за предоставянето на повече средства на Световната банка

© 2009 Българско Национално Радио. Всички права запазени



вят 23:46
29.09.09 Ирландия решава съдбата на Европа автор: Дeян Йотов, прочитания: 1237, коментари: 1 Виж галерия 1 2 3 »

Повторният ирландски референдум за Лисабонския договор в петък е истинска битка тип “Давид срещу Голиат” за тамошните евроскептици. За разлика от първия вот на 12 юни м.г., когато победиха с 53,4 на сто, този път те изглеждат направо смазани на всички фронтове.

В кампанията в подкрепа на договора участват на практика всички парламентарни сили - правителствената коалиция и основните опозиционни партии. Против е само партията “Шин Фейн” със само 4 от общо 166 места в парламента.

Лагерът “Не” отстъпва и в най-атрактивната битка във войната за гласовете на ирландците - тази на финансовите титани. Един срещу друг в нея са изправени милионерите Майкъл О"Лиъри, изпълнителен директор на “Райънеър”, и лидерът на евроскептиците от “Либертас” Деклан Ганли.

Ганли се бе оттеглил от сцената, след като не можа да вкара партията си в Европарламента. Преди 10 дни обаче се върна. “Само в Зимбабве и в Ирландия повтарят вот, когато не им хареса резултатът”, обясни решението си той. Но още тогава призна, че битката е наполовина загубена. “Най-много да съберем 50 000 евро за плакати, а зад опонентите ни стоят милиардите, с които се разпорежда Еврокомисията”, каза богаташът със здрави американски връзки.

Опонентът му О"Лиъри се оказа едно от основните финансови оръжия на кампанията “за” новия договор на ЕС. Той се прости с половин милион евро, за да сложи агитационни стикери на самолетите си и да пусне над 1000 безплатни полета за проевропейски настроените ирландци.

Двамата богаташи дори си спретнаха махленски словесен мач. “Не слушайте шайката провалени политици, които искат да блокираме Европа”, обърна се О"Лиъри към ирландците. “Самият ти наричаше еврократите сталинисти, а ЕС - империя на злото, управлявана от малоумници и плювалници”, заяде се Ганли.

ЕК се намеси доста тромаво в кампанията преди референдума. Първо един от заместниците на Барозу - Антонио Таяни, се вози 8 часа безплатно над Ирландия на самолет на “Райънеър” със стикери “Гласувайте ДА!”. След това хората на Барозу разпространиха с цялата ирландска преса 1,1 млн. копия на безплатна книжка, обясняваща ползите от Лисабон.

В проевропейския лагер се включиха всякакви лобита - профсъюзи, университетски ректори, дори националният отбор по ръгби.

Според последните анкети Лисабонският договор ще бъде приет с гласовете на 55 на сто от ирландците. Против ще са 27 на сто.

Промяната в нагласите анализаторите отдават не толкова на козметичните промени в документа, колкото на финансовата криза, която накара “келтския тигър” да спре да ръмжи.

Още по темата

» Барозу: Благодаря на Ирландия, Чехия - по-бързо

» На един подпис разстояние

» Ирландия най-сетне одобри Лисабонския договор

» Ирландците гласуват отново за бъдещето на ЕС

» Една българка на края на ЕС

http://www.ve4erna.com/es3.html - Лисабонски договор

http://www.ve4erna.com/




http://www.caglecartoons.com/images/preview/%7B58fc209f-9055-44cf-b047-5532e60e0b23%7D.gif

Неделя, 2009, Октомври 4 Реч на Махмуд Ахмадинеджад пред ООН Г-жо председател, уважаеми ръководители на държави и правителствени ръководители, уважаеми ръководители на делегации, ваши превъзходителства, уважаеми госпожи и господа,възхвалявам милостивия, всезнаещ и Всемогъщият Бог за да благослови мен с още една благоприятна възможност да се обърна към това събрание от името на великия народ на Иран и да поднеса редица въпроси на вниманието на международната общност.
Също възхвалявам Всевишния за повишаване на бдителността на народите по целия свят, техните смели присъствия в различни международни сбирки и смелите изказвания на техните виждания и желания по отношение на глобалните проблеми.
Днес човечеството жадува страстно обръщането към истината, преданост към Бога, търсенето на правосъдието и зачитане на достойнството на човешки същества. Отхвърляне на господството и агресията, защита на подтиснатите и копнеж за мир,основаващ се на законно желание на народите по света, особено на младите поколения и будната младеж, които се стремят към един свят, свободен от упадък, агресия и несправедливост, и изпълнен с любов и състрадание. Младежите имат право да търсят справедливостта и истината и те имат право да изградят своето бъдеще върху основите на любов, състрадание и спокойствие. И аз възхвалявам Всевишния за тази огромна благословия.
Госпожо президент, превъзходителства
Това, което измъчва човечеството, днес със сигурност не е съвместимо с човешкото достойнство; Всемогъщият не е създал човека, така че да върши престъпления против другите и да ги угнетява.
Чрез предизвикване на война и конфликти, някои бързо разширяват господството си и натрупват по-голямо богатство и узурпират всички ресурси, докато други търпят резултатите на бедността, страданието и мизерията.
Някои се стремят да управляват света разчитайки на оръжие и заплахи, докато други живеят в постоянна несигурност и опасност.
Някои окупират родината на други хора, хиляди километри далеч от границите им намесват се в техните дела и контролират петрола им и други ресурси и стратегически пътища, а други са бомбардирани ежедневно в собствените им домове; техните деца са убивани по улиците и алеите на собствената им страна и домовете им са сринати.
Такова поведение не е достойно за човешки същества и противоречи на Истината, на справедливостта и човешкото достойнство. Основният въпрос е, при такива условия, къде подтиснатите трябва да търсят справедливостта? Кой или каква организация защитава правата на угнетените и подтиска актове на агресия и подтисничество? Къде е седалището на глобална справедливост?Кратък поглед върху няколко примера за най-належащите световни проблеми могат допълнително да илюстрират проблема.
А. Необузданото разширяване на ядрени, химически и биологични оръжия
Някои велики сили, гордо обявяват производството си на второ и трето поколение на ядрените оръжия. За какво са им нужни тези оръжия? Е разработването и складирането на тези смъртоносни оръжия, предназначено ли е за насърчаване на мира и демокрацията? Или, тези оръжия са, в действителност, инструменти за принуда и заплаха срещу други народи и правителства? Колко време трябва хората по света да живеят с кошмара от ядрени, биологични и химически оръжия? Какво би ограничило Великите сили да произвеждат и притежават тези оръжия? Как могат да бъдат държани отговорни пред международната общност? И доволни ли са жителите на тези страни с погубването на тяхното богатство и ресурси за производството на такива деструктивни оръжия? Не е ли възможно да се разчита на правосъдие, етика и мъдрост, а не на тези инструменти на смъртта? Не са ли мъдростта и справедливостта по-съвместими с мира и спокойствието отколкото ядрените, химическите и биологичните оръжия? Ако мъдростта, етиката и справедливостта имат предимство, подтисничество и агресия, ще бъдат изкоренени, заплахите, ще намалеят и няма да останат причини за конфликти. Това е солидно предложение, тъй като повечето глобални конфликти изникват от несправедливост и от мощни сили, които не са доволни от техните права, които се стремят да погълнат правата на другите. Хората по целия възприемат правосъдието и са готови да се жертват за тази цел.Не би ли било по-лесно за глобалните Велики сили да гарантират тяхното дълголетие и да спечелят сърцата и умовете чрез защита на истинско насърчаване на справедливост, състрадание и мир, отколкото чрез продължаване на разпространението на ядрени и химически оръжия и опасността от тяхното използване? Опитът от заплахата и използването на ядрени оръжия е пред нас. Постигна ли нещо за извършителите, различно от изостряне на напрежението, омраза и вражди между народите?
Б. Окупация на страни и обостряне на военните действия
Окупация на страни, включително Ирак, е продължава през последните три години. Не минава ден без стотици хора да бъдат убит в студена кръв. Окупаторите не са в състояние да установят сигурност в Ирак. Въпреки създаването на законното правителство и Народно събрание на Ирак има скрити или открити усилия за повишаване на несигурността, увеличаване и влошаване различията в рамките на иракското общество и подстрекаване на граждански размирици.
Няма индикации, че окупаторите имат необходимата политическа воля за премахването на източниците на нестабилност. Много терористи са били задържани от правителството на Ирак, само за да бъдат пуснати под различни предлози от окупаторите.
Изглежда, че засилването на военните действия и тероризма служи като претекст за продължаващото присъствие на чуждестранни сили в Ирак.
Къде може народът на Ирак да търси убежище, както и от кого правителството на Ирак може да потърси справедливост?
Кой може да гарантира сигурността на Ирак? Несигурността в Ирак се отразява на целия регион. Може ли Съвета за сигурност да играе роля във възстановяването на мира и сигурността в Ирак, докато самите окупатори са постоянни членове на Съвета? Може ли Съветът за сигурност да приеме справедливо решение по това отношение?
Помислете за ситуацията в Палестина:
Корените на палестинския проблем са назад към времето на Втората световна война. Под претекст за защита на някои от оцелелите от тази война, земята на Палестина е окупирана през войната, агресията и разселването на милиони от жителите й, тя е поставена под контрола на някои от оцелели от войната, водещи дори всякакви по-големи групи от населението от други места по света, които не са били дори засегнати от Втората световна война; и правителството е направено от друго население, събрани от всички краища на света и за сметка на милионите законни жители на земята в една диаспора и бездомници. Това е голяма трагедия и едва ли е прецедент в историята. Бежанците продължават да живеят във временни бежански лагери и много са умрели, а други все се надяват един ден да се завърнат в своите земи. Може ли някоя логика, право или юридически мотиви да оправдаят тази трагедия? Може ли някой от членовете на Организацията на обединените нации да приема такава трагедия, настъпващи в собствената му родина?
Претекст за създаването на режим окупирал Al-Qods Al-Sharif са толкова слаби, че неговите привърженици искат да заглуши всички гласове, които се опитват да говорят срещу тях, тъй като те са загрижени, че хвърлянето на светлина върху фактите, би засегнало смисълът на съществуването на този режим, такъв какъвто е. Трагедията не свършва с установяването на режим на територията на други. За съжаление, от неговото начало, този режим е постоянен източник на заплаха и несигурност в Близкия изток, води война и пролива кръв и представлява пречка за напредъка на страните в региона, а също така е била използвана от някои велики сили, като инструмент за разделяне, принуда и натиск върху хората от региона. Препратка към тези исторически реалности, могат да предизвикат безпокойство сред привържениците на този режим. Но това са факти, а не чист мит. Историята е разгърната пред очите ни.
По-лошото е незаконната и своеволна помощ, предоставяна на този режим.
Просто гледайте какво се случва в палестинските земи. Хората са бомбардирани в собствените им домове и децата им са убивани по улиците и алеите. Но няма орган, дори и на Съвета за сигурност, който да може да си позволи някаква подкрепа или закрила. Защо? В същото време се формира демократично и чрез свободен избор на избирателите правителство в една част на палестинската територия. Но вместо да получи подкрепа на така наречените шампиони на демокрацията, неговите министри и депутати са незаконно отвлечени и затворени в пред погледна на международната общност. Кои съвет или международна организация се надига да защити тази брутално обкръжено правителството? А защо не може Съвета за сигурност да предприемат всякакви мерки?
Нека тук се обърна към Ливан
Тридесет и три дълги дни, ливанците живеят под порой от огън и бомби и близо 1,5 млн. от тях са изселени; междувременно някои от членовете на Съвета за сигурност на практика избират пътя, чрез който дават възможности на агресора да постигне целите си чрез война. Свидетели сме, че Съветът за сигурност на Организацията на обединените нации е практически недееспособен от определени Велики сили, дори да направи призив за прекратяване на огъня. Съветът за сигурност седя лениво толкова много дни, наблюдавайки жестоки сцени срещу ливанците, докато трагедии като тази в Кана постоянно се повтаряха. Защо?
Във всички тези случаи отговорът е очевиден. Когато силата зад военните действия от своя страна е постоянен член на Съвета за сигурност, как тогава този съвет може да изпълни своите задължения?
C. Липса на уважение към правата на членовете на международната общност
Ваши превъзходителства,
Сега искам да се отнеса до някои от жалбите на иранския народ и да говоря за несправедливости срещу тях.
Ислямска република Иран е член на Международната агенция за Атомна Енергия (МАГАТЕ) и е поела ангажимент към Договорът за неразпространение на ядреното оръжие. Всички наши ядрени дейности са прозрачни, мирни и под зорките очи на инспекторите на МАГАТЕ. Защо тогава има възражения срещу нашите законно признати права? Които правителствата възразяват на тези права? Правителствата, които се възползват от ядрената енергия и горивния цикъл. Някои от тях са злоупотребили с ядрена технология за военни завършеци, включително производството на ядрени бомби, а някои дори имат открит запис за използването им срещу човечеството. Коя организация или съвет трябва да разгледа тези несправедливости? Съветът за сигурност е в състояние да се обърне към тях? Може ли да спре нарушаването на неотменими права на страните? Може ли да се предотврати определени правомощия от възпрепятстване на научния прогрес на други страни? Злоупотребата на Съвета за сигурност, като инструмент за заплаха и принуда, е наистина източник на сериозна загриженост.Някои от постоянните членове на Съвета за сигурност, дори когато те самите са страни по международни спорове, удобно заплашват други със Съвета за сигурност и декларират, дори и преди приемането на каквото и да е решения от Съвета, за осъждане на своите опоненти от Съвета. Въпросът е: с какво може да се оправдае такова основание за използване на Съвета за сигурност и няма ли да се подкопаят доверието и ефективността на Съвета? Може ли такова поведение да допринесе за способността на Съвета за поддържане на сигурността?
Ваши превъзходителства,
Преглед на предходните исторически реалности, би довело до заключението, че за съжаление правосъдието се превърна в жертва на сила и агресия. Много глобални мерки са станали несправедливи, дискредитиращи и безотговорно, в резултат на натиск от някоя от Великите сили; Заплахи с ядрени оръжия и други инструменти на войната от някои Велики сили са заели мястото на зачитането на правата на народите и поддържането и насърчаването на мир и спокойствие; За някои Велики сили, претенциите на насърчаването на човешките права и демокрацията може да продължи толкова дълго, докато те могат да се използват като инструменти за натиск и заплахи срещу други страни. Но когато става въпрос за интересите на ищците, понятия като демокрация, правото на самоопределение на народите, зачитане на правата и интелигентността на хората, международното право и правосъдие, няма място или стойност. Това е очевидно проявява в начина, по който се третира избраното правителство на палестинския народ, както и в подкрепа на разширяване на ционисткия режим. Без значение е, ако хората са убити в Палестина, превърнати в бежанци, заловени, хвърлени в затвора или обсадени; това не нарушава правата на човека.
- Нациите не са равни при упражняването на правата им, признати от международното право. Ползването на тези права зависи от прищевките на някои Велики сили.
- Очевидно Съвета за сигурност може да се използва само за гарантиране на сигурността и правата на някои Велики сили. Но когато подтиснатите са убивани от бомбардировки, Съветът за сигурност трябва да остане настрана и дори да не призовава за спиране на огъня. Не е ли трагедия на исторически пропорции, че Съветът за сигурност е обвинен в поддържането на сигурността на някои страни?
- Преобладаващата цел на съвременната глобална взаимодействия е такава, че някои Велики сили, се уравняват с международната общност и считат, че техните решения замества тези на над 180 страни. Те смятат, че са капитаните и владетели на целия свят и другите страни, са само втора класа в световния ред
Ваши превъзходителства,
Този въпрос трябва да бъде зададен: ако правителствата на САЩ и Обединеното кралство, които са постоянни членове на Съвета за сигурност, извършват агресия, окупация и нарушаване на международното право, кой от органите на ООН може да им търси сметка? Може ли един съвет, в който те са привилегировани потребители да се занимава с техните нарушения? Е това случвало ли се е? В действителност, ние многократно наблюдаваме обратното. Ако те имат различия с народ или държава, те го вкарват в Съвета за сигурност и като ищци, дръзко претендират, да са едновременно в ролите на прокурор, съдия и палач. Дали това е просто ред? Може ли да има по-ярък случай на дискриминация и по-ясни доказателства за несправедливост?
За съжаление, устойчивостта на някои Велики сили за налагане на хегемония и тяхната изключваща политики в областта на международните механизми за вземане на решение, включително и на Съвета за сигурност, е довело до нарастващо недоверие в световното обществено мнение, подронвайки доверието и ефективността на тази най-универсална система за колективна сигурност.
Ваши превъзходителства,
Колко дълго може такава ситуация да продължава в света? Очевидно е, че поведението на някои Велики сили, представлява най-голямото предизвикателство пред Съвета за сигурност, на цялата организация и нейните филиални агенции.
Настоящата структура и работните методи на Съвета за сигурност, които са наследство от Втората световна война, не отговарят на очакванията на сегашното поколение и съвременните нужди на човечеството. Днес, е безспорно, че Съвета за сигурност, най-критично и спешно, се нуждае от легитимност и ефективност. Трябва да се признае, че докато, Съветът не е в състояние да действа по-прозрачно, справедливо и по по-демократичен начин, от името на цялата международна общност, няма да бъде законен, нито ефективен. Освен това, пряката връзка между злоупотребата с право на вето и ерозията на легитимност и ефективност на Съвета вече е ясно и безспорно установена. Ние не може и не бива да очакваме унищожаване, или дори задържане на несправедливостите, налагането и подтисничество, без реформиране на структурата и работните методи на Съвета. Уместно ли е да се очаква това поколение да представя решения и договорености, установени преди повече от половин век? Не това поколение и бъдещите поколения имат право да вземат сами решения за света, в който те искат да живеят? Днес, сериозни реформи в структурата и методите на работа на Съвета за сигурност са повече от всякога необходими. Правосъдието и демокрацията означават, че ролята на Общото събрание, като най-висш орган на Организацията на обединените нации, трябва да се спазват. Общото събрание може след това, чрез подходящи механизми, да поема задачата за реформиране на организацията и по-конкретно спасяване на Съвета за сигурност от актуалното му състояние. Междувременно на Движението на необвързаните държави, Организацията на ислямската конференция и Африканския континент трябва да имат представител, като постоянен член на Съвета за сигурност, с право на привилегията на вето. В резултат баланса, надявам се да предотврати по-нататъшни потъпквания на правата на народите.
Госпожо Президент,
Ваши превъзходителства,
От съществено значение е, духовността и етиката да намерят своето подобаващо място в международните отношения. Без етика и духовност, постиженията в светлината на учението на Божествените пророци, правосъдието, свободата и правата на човека не може да бъдат гарантирани. Решаването на съвременните човешки кризи, се намира при спазване етика и духовност и управлението на праведните хора с висока компетентност и благочестие. Ако спазването на правата на човека се превърне в доминираща цел, тогава несправедливостите, лошия темперамент, агресията и войните ще изчезнат.
Човешките същества са Божи същества и на всички са им осигурени достойнство и уважение. Никой няма превъзходство над другите. Нито една личност или държава не може да претендира дръзко за специални привилегии, нито могат да не зачитат правата на другите и чрез влияние и натиск, да се позиционират като "международната общност".
Гражданите на Азия, Африка, Европа и Америка са равни. Над 6 милиарда жители на земята са равни и достойни за уважение. Правосъдие и защита на човешкото достойнство са двата стълба за поддържане на траен мир, сигурност и спокойствие в света.
Именно поради тази причина, ние заявяваме:Траен мир и спокойствие в света може да бъде постигната само чрез правосъдие, духовност, етика, състрадание и уважение към човешкото достойнство. Всички народи и държави, имат право на мир, напредък и сигурност. Ние всички сме членове на международната общност и всички сме в право да настояваме за създаването на климат на състрадание, любов и справедливост. Всички членове на Организацията на обединените нации, са засегнати от двете горчиви и сладки събития и развитието на съвременния свят. Можем да приемем твърди и логически решения, като по този начин да подобрим на перспективите за по-добър живот за
настоящите и бъдещите поколения.Заедно, можем да изкореним корените на горчивите болестите и скърби и вместо това, чрез насърчаване на универсални и трайни
ценности като етика, духовност и правосъдие, да позволим на нашите народи да вкусят от сладостта на едно по-добро бъдеще. Народите, движени от божествена природа, неразривно търсят доброто, добродетелта, съвършенство и красота. Позовавайки се на
нашите народи, ние можем да направим гигантски стъпки към реформа и да проправим пътя за човешкото съвършенство. Независимо дали ни харесва или не, справедливостта, мира и силата рано или късно ще надделеят в света, с волята на Всемогъщия Бог.
Наложително е и също така е желателно, ние също да допринесем за насърчаването на справедливостта и добродетелта.
Всемогъщият и милостив Бог, Който е Творец на Вселената, е също и Господ и Владетел. Справедливостта е неговата команда. Той заповядва Неговите създания да се подкрепят един друг в доброто, добродетелност и благочестие, а не в упадък и корупцията.
Той заповядва Неговите създания да наложат един на друг, правда и добродетели, а не на греховност и престъпление. Всички Божествени пророци от Адам Пророкът (мир на праха му) до Пророка Моисей (мир на праха му), на Исус Христос (мир на праха
му), на Пророка Мохамед (мир на праха му), всички водят човечеството към монотеизъм, справедливост, братство, любов и състрадание. Не е ли възможно да се изгради по-добър свят, основан на монотеизма, справедливост, любов и уважение към
правата на човека и по този начин да трансформира враждебността в приятелство?
Аз категорично заявявам, че днешния свят, повече от всякога, копнее за справедливи и праведни хора с любов към цялото човечество и преди всичко копнее за перфектния праведен човек и реален спасител, който е обещал на всички народи, и който
ще създаде правосъдие, мир и братство на планетата.
0, Всемогъщи Боже, всички мъже и жени са Твои същества и си ги посветил в ориентиране и спасение. Даряваш човечеството с жажда за справедливост, обеща на всички нас идеалният човек и ни направи негови последователи и сред тези, които се стремят към завръщането му и неговата кауза.

Публикувано от B&H в 11:27

http://nstribune.blogspot.com/

И така, Бойко Борисов спечели изборите. Ние всички - които гласувахме и които не гласувахме - чакаме сеири. Тези, дето гласувахме, дали ще приберат "бушоните" за ремонт и дали те ще са главните бушони от шалтера на триумвирата, или ще са едни мижави бушончета. Тези, дето не гласуваха - като БСП-ари, ДПС-ари, НДСВ-ари и друга купена и продадена масовка, пък ще се хващат на "бас" дали Бат" Бойко ще може да се пребори със системата.
И докато сеирджиите пулим очи към все още празните зали на Прокуратура и Съд, то съплеменниците на Сергей, Ахмед и Симеон взеха, че си спретнаха едно законче, дет ги оневинява за има-няма най-престъпното време - времето на идиотски кражби. Нещо като онази проститутка, която се шиела след всеки сеанс, за да изглежда ангелски невинна.
След измирането на динозаврите и след Ледниковия период третото най-голямо зло е комунизма, роден в германо-еврейската глава на брадатия бог на комунистите. Ама те май все брадати се извъдиха. Последният брадат жив бог е Кастро. За 50 години той така окастри нещастните кубинци, че ги изсели всите в САЩ.
Та думата ми е, че комунистите са били винаги най-видиотената част от населението на тази нещастна земя.
Ама не си мислете, че пък Кейнсианството е донесло нещо хубаво. Сегашната криза е криза на най-дивата алчност на тези, що ни разиграват като марионетки. От тъпия и полуграмотен Рапон, който пере парите на някой изпаружил се от кражби генерал, до който и да е друг банкер, дето ни взима главите от кръста, че по-неболяло.
Но в основата са налудничавите идеи на комунистите за "овластяването" и на тези, дето хабер си нямат от нищо.

http://kabuli.blog.bg/



Макар и с леки несъгласия относно някои детайли дадени като примери в статията...

Столичен общински съвет отмени под натиск решението си в София да има улица на името на Богдан Филов

Богдан Филов – виден Български археолог, историк на изкуството и политик

Решението за отмяна беше прието с гласовете на ГЕРБ и БСП, които показаха, че макар инсценираното плюене помежду им в медиите изобщо не са чак такива врагове. Особено, когато получават преки нареждания от господарите си в сянка. “Против” гласуваха общинските съветници от „Атака”, НДСВ, СДС и ДСБ. Решението за именуването на улица на Богдан Филов беше прието на 21-ви май тази година. Това обаче предизвика масово еврейско възмущение. Георги Първанов разбира се също се обяви против.  Днешното гласуване в градския парламент бе по искане на групата на БСП, която още на 15-ти юни е внесла предложение за отмяна на именуването на улицата. Преди гласуването днес Росен Малинов от БСП коментира, че не е редно да се влиза в исторически дебати. Той благодари на председателят на групата на ГЕРБ Малина Едрева, която е вносител на предложение за отмяна на решението за именуване на Богдан Филов, че вади „горещите картофи”.  Владимир Каролев от НДСВ обясни, че „монархо-фашистите спасяват десетки хиляди евреи”. Той обясни, че ако е евреин, живеещ в 40-те години, тогава би искал да му е премиер Богдан Филов.  Според общинския съветник от СДС Борислав Бориславов, който е вносител на предложението за именуването на улица на Филов, никой не отрича престъпленията, които са извършени. Той припомни, че БСП са обещали да има външен натиск за отмяна на това решение и този натиск е факт. Според него също спорни са имена на улици като „Жебокрек”, „Бодра смяна”, „Вела Пеева”, „Знаме на мира” и други такива. Според Бориславов скандално е, че България е единствената държава, която не се съобразява с мнението на Българската академия на науката (която защити именуването – бел.ред.). По думите му отмяната на решението за именуване на улица на Богдан Филов е намеса в суверенитета на Столичен общински съвет.  Според Стефан Иванов от СДС, ГЕРБ са в деликатна ситуация и ще гласуват нещо, което може би не приемат. По мнението на общинския съветник от ГЕРБ Константин Тилев, това, което се случва, е израз на непрекипели страсти. Според него трябва да има дистанция във времето, за да може да се каже дали човек е свършил добро или не.

Altermedia България

Начало / У нас / Израелското посолство "скочи" срещу ул. "Богдан Филов"

Израелското посолство "скочи" срещу ул. "Богдан Филов" 25.05.2009, 17:06 (обновена 25.05.2009, 19:33)
news.bg
Коментари (498)  

Посолството на Израел в София е шокирано от решение на софийските общински съветници от 21 май тази година. С него улица в София е именувана на Богдан Филов, съобщи БНР.

"Богдан Филов е министър-председателят на България, сложил подписа си под пакта за сътрудничество с хитлеристка Германия, подготвил за гласуване антисемитско законодателство и изпратил българска администрация в новите земи, която депортира тамошното еврейско население", се посочва в писмо от мисията.

"Посолството на Израел в София изразява огромното си изумление от този акт, който неминуемо слага неизличимо петно върху имиджа на българската столица и нейните управници", пише в съобщението.

Предложението за преименуването на ул. "202" (намираща се в район Витоша) на "Проф. д-р Богдан Филов" беше внесено от общинския съветник от СДС Борислав Бориславов. При гласуването предложението за именуване беше подкрепено от ГЕРБ, ДСБ, СДС, "Атака", НДСВ, а БСП гласуваха "против".

Потърсен за мнение, историкът и директор на НИМ проф. Божидар Димитров нарече гаф именуването на тази улица.

По думите му историята и обществото ще бъдат готови за подобно нещо едва 100 години след смъртта на „скандалния" премиер.

Божидар Димитров припомни, че „за съжаление Богдан Филов в тежките години подписва пакта за сътрудничество с хитлеристка Германия, но освен това той е и убеден привърженик на нацизма".

Размер на шрифта: a a a

Богдан Филов

Богдан Димитров Филов е виден български археолог, историк на изкуството и политик. Той е министър-председател на България в 57-то и 58-то правителство (1940-1943 г.) и регент на малолетния цар Симеон II (1943-1944 г.). Като политик Филов до голяма степен е отговорен за включването на България във Втората световна война на страната на Нацистка Германия през март 1941 г., макар че алтернативата е била България да бъде прегазена от армията на Третия райх, тогава разположена в готовност отвъд Дунав.

мнение Проф. Божидар Димитров

Преименуването на столичната улица трябваше да се отложи с още поне 40-50 години...
Някои прогермански кръгове са разбрали демократизацията на България след 10 ноември 1989 г. като възможност за реванш

Последни от У нас

• Актуализират учебните програми за гимназията
• Викат в парламента футболните босове длъжници
• "Не" на затлъстелите мозъци, обяви ректорът на СУ
• Някой чатил от скайпа на Георги и след ареста му
• Софиянци предпочитат Фандъкова, сочи проучване

Биографична справка

Роден в Стара Загора, в семейството на подполк. Димитър Филов (от Калофер, съратник на Ботев) и Елисавета Сахатчиева от Карлово, Богдан Филов учи в Карлово и Пловдив и завършва Първа софийска мъжка гимназия в София (1900 г.). Заминава за Германия с държавна стипендия на Министерство на Просвещението, където следва класическа филология във Вюрцбург (1901 г.) и Лайпциг (1902-1903 г.) и археология и римска история във Фрайбург (1904-1906 г.). Докторската му дисертация от Фрайбург е издадена веднага като книга – притурка на престижното немско списание „Klio” в Лайпциг. От 1 май 1906 г. работи в Народния археологически музей в София. Специализира археология, музейно дело и нумизматика в Бон, Париж и Рим през (1907-1909 г.).

Богдан Филов поставя началото на методични археологически разкопки в България: първите са в Хисаря през 1909-1910 г. Между 1910 и 1920 г. е първият българин – директор на Народния археологически музей. Провежда първите проучвания на античния град Кабиле край Ямбол през 1912 г.

По време на войните 1912-1913 и 1915-1918 г. Богдан Филов предприема три продължителни научни пътувания в Източна Тракия, Беломорието и Вардарска Македония и Поморавието, спасява и разкрива паметници на културата, води подробни дневници. Във Вардарска Македония, по време на Първата световна война, сътрудничи с германски археолози и изкуствоведи, които са пратени да изследват тамошните паметници на културата. Много от спасените тогава над 400 български старини са пазени дълго време в т.нар. “Секретен фонд” в Народния археологически музей, прехвърлени в НИМ през 1980-те години.

Филов прави разкопки и проучвания в софийските църкви Света София (1910-1912), Свети Георги, (1915; 1921; 1932), както и в Боянската църква, (1920). По-късно проучва и обнародва богатия тракийски могилния некропол при село Дуванлий до Пловдив (1929-1931 г.) и куполните гробници при Мезек край Свиленград (1931-1933).

Основател и пръв директор на Българския археологически институт (1920-1940 г.); член на Управителния съвет на БАИ (1940-1945).
Участва във всички международни конгреси по византология, от Букурещ (1924) до Рим (1937 г.). Организатор и главен секретар на IV-ия византоложки конгрес, проведен в София, от 9-16 септември 1934 г.

Дописен член на БАН от 1918, от 1929 г. – действителен-член, т.е., академик, а след смъртта на проф. Любомир Милетич – на 27 юни 1937 г. е избран за председател на Българската академия на науките, какъвто остава до октомври 1944 г.

Посветен в масонството още през 1923 г. в Берлинска ложа, по-късно става член на Масонска ложа “Светлина” в София, до забраната на всички ложи в България през 1941 г. – именно от неговото правителство.

След като подава молба за участие в обявения конкурс за редовен доцент в Софийския университет по Археология на стария свят още на 30 декември 1910 г., на следната година Богдан Филов е одобрен от Историко-филологическия факултет и печели конкурса. За хабилитацонен труд д-р Филов представя студията си „Археологически паралели. Студии върху историята на античното изкуство в България”, печатана в Сборника за народни умотворения. Ректорът обаче не желае да го назначи единствено като хоноруван, след като Филов отказва да напусне местото си в музея. Едва през май 1914 г. той е назначен за частен хоноруван доцент, в 1920 г. – е избран за професор по археология и история на изкуството в Софийския университет, където преподава дори като министър до 1941 г. Основател и пръв уредник на „Археологически семинар” към Историческия факултет (1921-1940). В Университета Филов e избиран за декан на Историко-филологическия факултет през 1924-1925 г. и негов ректор, 1931-1932 г.

Научно членство
За своите научни приноси Богдан Филов е избран за:

А. дописен член на:

* Пруската Академия на науките, Берлин (1938)
* Баварската Академия на науките, Мюнхен, дописен член (1929); сенатор (1939)
* Славянския институт ‘Н. Кондаков’, Прага (1929)
* Археологическото дружество на Унгария, Будапеща
* Научното дружество в Гьотинген (1932)
* Унгарското научно дружество Korosi Csoma-Gesellschaft, Будапеща (1928)
* Нумизматичното дружество, Виена
* член на Постоянния комитет за етруски проучвания, Флоренция
* почетен член на Археологическото дружество на Гърция, Атина
* Комитета за византийски проучвания, Ню Йорк

Б. действителен член на:

* Германския Археологически инситут, Берлин (1924)
* Руския Императорски археологически институт, Цариград (1910)
* Австрийския Археологически инситут, Виена
* редовен член и основател на Съюза на българските учени, писатели и художници, София (1918)
В. почетен доктор (doctor honoris causa) на университетите в:
* Атина (1937)
* Берлин (1939)
* Будапеща (1941)
* Падуа (1942).

В края на 1938 г. Филов е поканен за министър на Народното Просвещение в правителството на Георги Кьосеиванов, а от 15 февруари 1940 г. с Указ №8 на цар Борис III – оглавява Министерския съвет. Сериозен успех за правителството му е подписването на т.нар. Крайовска спогодба  на 7 септември 1940 г., с която Южна Добруджа се връща от Румъния на България.

На 1 март 1941 г. Филов като министър-председател подписва в двореца Белведере в Виена присъединяването на България към Тристранния пакт. На 13 декември 1941 г. ръководеното от него правителство, под натиска на нацистка Германия, обявява т.нар. „Символична война” на Съединените американски щати и Великобритания, която завършва с тежки въздушни удари на съюзниците над София и други градове през 1943-1944 г.

След смъртта на цар Борис III на 28 август 1943 г. Филов, в качеството си на министър-председател, временно изпълнява функциите на регент на малолетния цар Симеон II. На 9 септември същата година е избран от XXV ОбНС за регент в образувания Регентски съвет, заедно с княз Кирил Преславски и генерал-лейтенант Никола Михов. Проф. Богдан Филов е регент почти до преврата, когато на 7 септември 1944 г. подава оставка, под натиск от новия премиер Константин Муравиев. Арестуван на Чамкория няколко дни след Девето-септемврийския преврат, той е набързо изпратен в София като затворник, а скоро – на тримесечно пленничество в Съветския съюз заедно с останалите регенти и повечето министри.

В началото на януари 1945 Филов е върнат в България и осъден на смърт от т.нар. Народен съд, създаден под диктата на СССР и сталинския слуга Георги Димитров. Брутално екзекутиран е заедно с другите регенти, министри и много членове на интелигенцията от периода 1940-1944, през нощта на 1 срещу 2 февруари 1945 г., а цялото имущество на семейството му е конфискувано.

Присъдата е отменена с Решение № 172 на Върховния съд от 26 юни 1996 г.

През януари 1932 Богдан Филов се жени в тесен семеен кръг за д-р Евдокия Петева-Филова (1901-1980), генералска дъщеря, завършила в Германия и активно занимаваща се с българска етнография. Понеже не са имали деца, единствените им живи наследници са: Димитър Атанасов Атанасов, чиито баща е внук на брата на Филов – Святополк, както и племенничките на Евдокия (Кита).