Голяма светиня идва дар за 100-годишнината на патриаршеския катедрален храм-паметник “Св. Александър Невски”. Осветено в Света гора точно копие на чудотворната икона на “Света Богородица Достойно ест” ще остане завинаги в София. Тя ще бъде посрещната на КПП Кулата от владиците Кирил Варненски, Натанаил Неврокопски в събота сутринта, а тържественото й посрещане в храма е обявено за 17,30 ч. С това започват и тридневните тържества, посветени на две събития – вековния юбилей на “Св. Ал. Невски” и 98-годишнината на патриарх Максим на 28 октомври. След молебена при посрещането й ще има всенощно бдение. Светинята е с размери 75/100 см и ще бъде поставена в центъра на храма под амвона и между двата престола, а хористи на Софийската духовна семинария и на Пловдивската митрополия ще пеят на два клироса.

Гласеният от синода сценарий за идването на иконата не бе същият. Патриарх Максим изпрати до монашеската управа в Карея молба иконата на Св. Богородица Достойно ест” от Протатския храм в Карея да бъде донесена в България за поклонение и духовна подкрепа на българския народ. Но и от Солун я поискаха. Решението на Кинотиса бе соломоновско – оригиналът да отиде за три дни в Солун, а за София да се изпише точно копие, което монашеска делегация да донесе, благослови и предаде на БПЦ за освещаване и поклонение. И “Достойно ест” да остане в “Св. Ал. Невски” завинаги. Това решение, взето от представителите и игумените в общия събор на 20-те свещени манастира в Света гора, е по-доброто за нас. Иконата “Достойно ест” има българска връзка, затова ни е и особено близка. Хрониките на Атон разказват, че през 982 г. в една българска келия (келия означава не стая, а цял отшелнически дом и с църква) към манастира “Пантократор” живели възрастен йеромонах и негов послушник. Те рядко напускали отшелничеството си, но един ден старецът на този послушник отишъл на всенощното бдение в карейския съборен храм “Протат”.

Ученикът останал да пази келията. По мръкнало се почукало на вратата. Младокът я отворил и видял пред себе си непознат монах, когото подслонил за през нощта.
Вечерта към края на молитвата пред иконата на Божията Майка дошло време да я възпяват по канона. Послушникът подкарал древния химн “Честнейшую херувим”, но монахът гост запял “Достойно ест яко воистину блажити Тя Богородицу, присноблаженную и пренепорочную, и Матер Бога нашего”. Чак след това вече добавил “Честнейшую херувим” до края на песента.

Удивен и просълзен, послушникът рекъл: “Стори любов, напиши ми тази песен.” Непознатият монах поискал хартия и мастило, но в килията нямало нищо за писане.

Тогава странникът взел една каменна плоча и върху нея започнал да пише с пръста си текста на песента. Станало чудо – камъкът се размекнал като восък под чудодейната ръка на тайнствения посетител и думите ясно и четливо се отпечатвали върху камъка. Като написал цялата песен, той подал плочата обратно на монаха домакин и рекъл: “Отсега нататък всички православни пейте така!” И на мига станал невидим.

Приема се, че това бил самият архангел Гавриил, изпратен от Бога да възвести на християните тази нова, съставена от ангелите, подобаваща на Божията Майка песен. Послушникът разказал всичко на своя старец. Двамата взели камъка и го показали в Протата – главната църква в Света гора, като разказали пред събранието на старците подробно за чудодейното събитие. Тогава всички изпели новата песен, донесена на земята от архангел Гавриил. След това съобщили на патриарха и на царя в писмо всичко, което се било случило. За достоверност занесли в Константинопол каменната плоча с написаната върху нея песен на Божията Майка. И оттогава православието запяло ангелската песен “Достойно ест”. Чудото станало на 11 юни и оттогава на тази дата се чества “Св. Богородица Достойно ест”.

Иконата, пред която била изпята възхвалата, била взета от келията на монасите и пренесена в съборния храм “Протат” в Карея. Тя и досега се намира в олтара на горното място и излива благодатни дарове и изцеления върху всички, които идват и се покланят с вяра. “Достойно ест” се нарича и келията на Света гора, свидетел на чудото, а долината, в която се намира тази келия, наричат “бдейн” – пение.

МОЛИТВАТА 

О , Пресвета и Премилостива Владичице Богородице! Като падаме коленопреклонно пред Твоята света икона, смирено Те молим: чуй гласа на молението ни, виж скръбта ни, виж бедите ни и като любвеобилна Майка, побързай да се притечеш на помощ на нас, грешните! Умоли Твоя Син и наш Бог да не ни погуби заради беззаконията ни, но човеколюбиво да прояви Своята милост към нас! Измоли ни, Владичице, от Неговата благост телесно здраве и душевно спасение, и мирен живот, плодородие на земята, благоразтворение на въздуха и благословение свише за всички наши добри дела и начинания! И както в древността си погледнала милостиво към смиреното славословие на атонския послушник, който Те възпявал пред пречистата Ти икона, и си му изпратила Ангел да го научи да пее небесната песен, с която Те славословят Ангелите, така сега приеми и усърдната молитва, която Ти принасяме. О, Всевъзпявана Царице! Протегни към Господа богоносните Си ръце, с които си носила Богомладенеца Иисус Христос, и Го умоли да ни избави от всяко зло. Прояви, Владичице, милостта Си към нас: изцели болните, утеши скърбящите, помогни на бедстващите и ни удостой да изживеем благочестиво този земен живот, да получим непосрамваща християнска кончина и да наследим Небесното Царство по майчиното Ти ходатайство пред Родилия се от Теб Христос, нашия Бог, на Когото заедно с Безначалния отец и с Пресветия Дух подобава всяка слава, чест и поклонение сега и винаги, и във вечните векове. Амин.

http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1604450

ЛЪЖАТА

ЗА

«ГЕРМАНСКИТЕ ПАРИ»

Александър Приб

Историческото митотворчество относно действията на Германия през ХХ век почти стана правило за мнозина историци и политици.

Един от тези умопомрачителни митове и до ден-днешен представлява легендата за «немската следа» в Октомврийската революция.

Защо ли никой от изследователите на този период от световната история не си задава въпроса: въобще можела ли е тогава Германия, обкръжена отвсякъде от врагове, с напълно блокиран износ (който единствен дава приходи във валута), да разполага с достатъчно реални пари, с които да оперира извън собствените си граници? Освен това, дори да ги е имала: как да реализира немски марки в чужбина при условията на забранителните военновременни закони  (нали обектите на финансиране се намирали на територията на противника и неговите съюзници). И могли ли са чуждите банки, при пълната несигурност в бъдещето на марката, да извършват финансови операции с нея, тоест да я разменят за рубли? Такова недоверие реално било налице и то напълно основателно, защото в хода на войната марката тотално се обезценила.

Ето защо може и трябва да се окачестви като пълна глупост теорията за заговор на германския Генерален щаб против Русия и за финансиране от негова страна на антидържавната дейност на Ленин.

Разбира се, пари за революцията са били платени и са дали реален резултат – но те не дошли от Германия. Само пломбите на ленинските вагони е можело да бъдат и са били германски.

Ето какво пише за една от главните исторически митологеми на ХХ век руският историк Юрий Бахурин в статията си «Германската следа в Октомврийската революция»:

«В продължение на десетилетия основните материали, «разобличаващи» болшевишката партия, че била получавала немски пари, бяха т. нар. «документи на Сисон». Тези материали били предадени през 1918 г. на правителството на САЩ от шефа на петроградското бюро на Комитета за обществена информация Едгар Сисон, очевидец на революционните събития през есента на 1917 г. Съдържанието им уж сочело, че Ленин и Троцки са агенти на германските специални служби. Но тяхната фалшивост била доказана още през март 1918 г., при това от най-близкия сътрудник на Сисон – Артур Бълард. Руският историк В. Л. Малков, който публикува тези документи, цитира така доводите на експерта:

«Действително, агитационната дейност на Ленин съвпадала с интересите на германската страна – но от това изобщо не следва, че той е станал агент на германското влияние. Документите в по-голямата си част представляват копия от някакви телеграми с доста неубедително съдържание. Например, на самия мен нищо не ми пречи - разсъждава Бълард, -  да изпратя телеграма на английския крал Георг, в която да напиша, че кайзерът ме е упълномощил да му дам кредит от един милион долара. И да се подпиша като «фон Хартлинг».

В «разобличителните» статии на привържениците на тезата за «германски пари» в руската революция се разказва за дейността на един милионер: немско-руския евреин Александър Гелфанд-Парвус, който подготвя руската революция, за връзките му с Ленин, за ролята на германския Генерален щаб във финансирането на болшевиките, за «пломбираните вагони» - в които през германска територия пътували за Русия болшевиките начело с Ленин.

Но в същото време тези статии, кой знае защо,  премълчават за специалния параход с агента на световната «задкулиса» и главен инструктор по революционното преустройство на света Лев Троцки, изпратен в Русия от САЩ през пролетта на 1917 г.

На този параход под командването на Троцки се намирали 300 главорези, които после се превръщат в негова лична гвардия и стават първите комисари в първото правителство на болшевишка Русия (250 души от групата на Троцки, дошла от Америка, след октомври 1917 г. влизат в болшевишкото правителство начело с Ленин като чиновници с различни рангове).

Банкерските родове Шифт, Шпеерс и Вартбург се подготвяли много старателно за битката за Русия. Те изпратили в Русия не само протежето си Троцки с групата бъдещи ръководители на комунистическата съветска власт, но и го подкрепили с неограничен финансов кредит.

След като взема властта в Русия, тази група, оглавявана от Троцки, веднага се отплаща на задокеанските си благодетели, като изпраща отвъд океана цялото злато, събрано в Русия за 1000 години нейна история. Охраната на тези златни конвои била осигурена от войските на англо-американските «интервенти», които влезли в Русия единствено и само за осигуряване на безопасността на ценния златен товар – а не заради някаква митична помощ на белогвардейците, както по онова време твърдяло на всяка крачка болшевишкото ръководство.

Щом златото се оказало в ръцете на поръчителите на революцията, веднага приключила и Първата световна война, а също така и «интервенцията» в Русия. Мисията на англо-американските войски в Русия завършила и те я напуснали, изоставяйки разрушената във всякакъв смисъл страна на произвола на масовите убийци, оглавявани от Троцки.

Най-доброто доказателство, че никакви германски пари не са свързани с руската революция, дава самият Якоб Шифт, който през април 1917 г. прави публично изявление, че революцията в Русия се развива успешно именно с неговата финансова подкрепа. Потвърждение за тези думи може да се намери в официалния «Еврейски комунален регистър» за 1917-1918 г., стр. 1018-1019.

Масовите грабежи и убийства на руснаци, извършвани от революционните отряди начело с емисарите на Шифт, Ротшилд, Вартбург, Лейб, ръководени от демона на руската революция Лейба Троцки-Бронщайн, ужасили целия свят.

В тези условия враговете на Русия се нуждаели от прикритие и от начин да прехвърлят другиму вината за бедите, връхлетели Руската империя.

Именно затова и тогава бил създаден митът за «германските пари». Нещо повече: пред цял свят обявили нагло, че именно «мрачният германски гений» бил изобретил и разпространил комунизма по цялата планета.

Разбира се, при това не се уточнявало, че даже и някакви немци да са оказвали влияние върху умовете на интелектуалците в Русия, по своя етнически произход те били не немци.

За да бъде компрометирана Германия, през октомври 1918 г. «Вашингтонският комитет за публична информация» публикувал досие, озаглавено «Немско-болшевишкият заговор». В него се цитира телеграма, която показва, че филиалът на банката на Макс Вартбург в Хамбург и принадлежащият на американски финансисти «Рейнско-Вестфалски синдикат» открили огромни сметки на името на пристигналия от САЩ в Русия Троцки.

Комитетът разчитал по този начин да хвърли сянка върху Германия – но в крайна сметка разобличил участието на цяло котило интернационални банкери в заговора против Русия и Германия: Макс Вартбург – ръководител на банката «Вартбург» в Хамбург, двамата му братя – Пол и Феликс, шефове на филиали на същата банка в САЩ (Пол бил шурей, а Феликс – зет на Якоб Шифт), банковите кланове Лейб, Гугенхаймер, Джероб Дж. Ханауер, Кан, Макс Брейтунг, Исак Зелигман.

Ето, такива «немци» били финансистите-спонсори на Първата световна война и на руската революция от 1917 г.

За интернационалните банкери нямало никакво значение, че страните, чиито граждани се водели, били в състояние на война помежду си.

По начало световната военна касапница се подготвяла с цел да бъдат унищожени не само Руската и Германската империя, но и още две, които също им пречели да постигнат световно господство: Австро-Унгарската и Османската.

Световната финансова олигархия успяла да извърши това в резултат на световната война – и сега й оставало само да превърне невиновните във виновни. А най-просто било вината да се стовари върху онзи, който я загубил, тоест върху Германия. Което и било сторено с безочлива наглост.

Финансовата империя на Ротшилд, към която принадлежали «верните» съюзници на Русия - Англия и Франция, отдавна мечтаела да завладее колосалните руски природни богатства. Демократичното» правителство на Керенски, финансово подчинено на клана Ротшилд, създало необходимите благоприятни условия за тази цел.

А сега да погледнем към миналото...

В резултат на диво натрупване на капитала (16-18 в.) към средата на 19-ти век в света се оформя неголяма група едри финансови магнати, които съсредоточават в ръцете си по-голямата част от световното богатство. Всички знаят, че «парите са власт», откъдето идва и понятието «плутокрация» или «финансова олигархия».  И колкото повече пари има в ръцете й, толкова повече тя иска глобална власт над света.

Средата на 19-ти век е времето, когато в ръцете на плутокрацията се натрупват необикновено много пари и тя стига до извода, че е дошъл моментът за реализиране на вековната мечта за завоюване на света и установяване на нов световен ред. Днес това е известно повече под названието «глобализация».

Представителите на неприкосновената класа на плутократията с развито космополитично мислене чрез подкупи и финансова зависимост привличат на своя страна представители на световния аристократичен истеблишмънт. Протича обединение на аристокрацията с лидерите на корпоративния бизнес. Така към края на 19-ти век се формира световната «задкулиса», която започва мащабно настъпление срещу света. Освен чисто организационни действия, тя съумява да подсигури и идеологически своите далеч стигащи замисли чрез внушаване на глобални идеи в обществото, сред които е и идеята за «световна революция», разработена от Карл (Мордехай) Маркс.

В концентриран вид тази идея е представена в «Манифест на Комунистическата партия», публикуван през 1848 г. Там има такива редове:

«Законите, моралът, религията са само буржоазни предразсъдъци… Работниците нямат Родина… Националната обособеност и разликите между народите все повече ще изчезват с развитието на буржоазията, със свободата на търговията, световния пазар, с уеднаквяването на промишленото производство и съответните му условия на живот».

Идеолозите на новия световен ред добре разбирали, че главното препятствие пред завладяването на света са националните империи, националните религии и националните култури. С други думи – традиционните монархии и Църквата като институция на Традицията. След публикуването на «Манифеста» започнала революционна дейност по премахването на пречките пред установяването на новия световен ред. Най-удобният начин за това е да се създадат условия на политически и икономически хаос. На свой ред хаосът гарантира глобални войни между държавите. Именно хаосът е основата, върху която избухват революциите.

Тук трябва да се търсят изворите и причините за двете световни войни и за явната подготовка на Трета все под познатите лозунги «свобода, равенство, братство» и «права на човека».

Така, в резултат на Първата световна война от картата изчезват наведнъж четири големи световни империи: Руската, Германската, Австро-Унгарската и Османската. А премиерът на Великобритания след края на войната открито заявява: «Ние постигнахме целта, която си бяхме поставили: Руската империя е унищожена». Нищо, че в тази война Великобритания и Русия били съюзници…

 След катастрофата на Русия през 1917 г. видният лондонски издател Дейл изпраща писмо на премиера на Великобритания Лойд Джордж:

«Сега вече е съвсем ясно, че революцията в Русия не е последица от взрив на недоволство на народните маси, а е конструирана едновременно отвън и отвътре от нейните заклети врагове. Германия е обвинявана в съдействие на тези врагове чрез организирането на специален влак за Ленин, но все още никой не се досеща да обвини Англия заради разрешението на Троцки да премине от Америка в Русия…

Германия поне се намираше в състояние на война с Русия, но какво е отношението на Англия? Ние помогнахме за изтезанието на нашия измъчен от войната съюзник. Това е толкова въпиющо престъпление, че никога не можем да го изкупим, но поне трябва да се постараем…

За да приключа с тази тема, моля Ви за отговор на следния въпрос: поемате ли отговорност за освобождаването на Троцки в Халифакс? Като глава на английското правителство по онова време, официално именно Вие носите тази отговорност. Ако не сте съгласен с това, моля да посочите границите на Вашата отговорност в този случай».

Разбира се, мистър Дейл не получил отговор на писмото си по простата причина, че самият Лойд Джордж бил член на същата световна финансова мафия, на която били членове Ротшилд и Керенски.

Революцията от 1917 г. в Русия е резултат от борбата между две финансови групировки за контрол над руските природни ресурси. Едни международни финансови акули стояли зад Керенски (Ротшилд), други – зад Троцки (Шифт).

Далеч не е случайно, че и комунистите-интернационалисти, и банкерите-космополити имали една и съща цел: обединението на света под едно правителство. Разликата е само тази, че космополитите-банкери виждали себе си като световни господари, а космополитите-комунисти – себе си…

Като космополитизирали света, банкерите помагали на световната революция. Така смятали тогава комунистическите вождове – и били прави.

Банкерите пък разчитали, че революционерите, разрушавайки света на християнските ценности, помагат за установяване на световната власт на финансовата олигархия. И също били прави.

И комунисти, и банкери взаимно се допълвали в главната си цел: поробване първо на Русия, а после на целия свят.

Така, болшевиките на Троцки, които отивали на барикадите с лозунга «Да живее световната революция!», изпълнявали най-мръсната работа.

Именно тук трябва да се търсят следите на финансирането на всички революции и войни – а не в германската (пруската) агресивна същност или в немския Генерален щаб от Първата световна война.

И ако германският Генерален щаб е напълно обезличен като финансист на болшевиките (защото никой изследовател не привежда нито един конкретен факт), то другите източници на финансовите комбинации по осигуряване на милионите за Троцки си имат съвсем конкретни имена.

Така например, американският историк професор Антъни Сатън в своя труд «Уолстрийт и болшевишката революция», опирайки се на архивни данни от Държавния департамент на САЩ, в частност на документ, озаглавен «Болшевизъм и юдаизъм» и датиран от 13 ноември 1918 г., съвсем точно установява кои са тези имена.

Текстът, посочва Сатън, има форма на отчет и в него се казва, че революцията в Русия е замислена през «февруари 1916 г.» и «беше установено, че долуизброените лица и фирми са взели участие в това разрушително дело».

И ето ги пак същите имена: Якоб Шифт, Гугенхайм, Джером Дж. Ханауер, Макс Брейтунг, Исак Зелигман, «Кун, Лейб и Ко» - компания, ръководена отново от Якоб Шифт, Феликс Вартбург, Ото Х. Кан и Мортимър Л. Шифт.

По този начин държавният антигерманизъм на Русия с неотвратима сила действал в полза на нейните врагове и спомогнал за собственото й унищожение. Загивайки, Русия без малко не повлякла във водовъртежа на троцкисткото мракобесие и Германия. Но тогава се разминало. Немците проявили мъдрост и мъжество да се съпротивляват на злите сили.

Своите «троцки», чиито имена били Карл Либкнехт и Роза Люксембург, немският народ чисто и просто екзекутирал без съд и присъда, с което предотвратил набелязаната нова касапница и спасил живота на десетки милиони обикновени германци.

А в същото време в Русия течали безкрайни реки от християнска кръв.

===

Като саботаж може да се приеме и без прецедентното аварийно спиране на един и същи блок три пъти в рамките на по-малко от половин година. Това вече е факт. И трите аварии на 6-ти блок се случват след смяната на ръководството на централата, в началото на май 2012 г. По този начин „старите кримки” дават сигнал до партийното и държавно ръководство, че новите не се справят.

Ако на някой не му харесва версията за организирани аварийни спирания, на един и същи блок, в рамките на половин година има и втора версия, за причините, не по-малко престъпна от първата. А това може да бъде единствено и само незаконното надуване на мощностите до 105-106%, т.е. с 5-6% над номинала, за да се „печелят” (разбирай - крадат) повече парета. Когато разкрих тази схема в началото на тази година, ръководството на централата нареди да се манипулират данните за електропроизводството в сайта на предприятието, за да не си личи. Но както е казал народа: „Пръдня в торба не стои”.

Докато всичко това се случва и ще продължава да се случва всичкото БГ „политик” и „медиа” ви обличват ежедневно и еженощно с НИЩОТО АЕЦ „Белене”. И ще продъължават да го правят, докато не се случи най-лошото.

Г. К.

Борба за ядрения кокал заплашва с авария АЕЦ „Козлодуй”?

Противоборстващите лагери:

Отбор А – доскорошното ръководство на централата, сменено в началото на май 2012 г., в лицето на Александър Николов, Митко Янков и Емилиян Едрев.

Отбор Б – новоназначеното ръководство, в лицето на Валентин Николов и ЧЕП Владимир Уручев, плюс група „парашутисти”.

Битката е достигнала кулминационен момент. По неофициална информация, а то няма и как да е иначе, Отбор А вече е депозирал предизвестия за напускане на централата. Естествено, че те дълбоко в себе си въобще не желаят това да се случи, но ... не им е била предложена друга опция. Срока на предизвестията изтича в края на настоящия месец, когато изтича и срока за пускането в експлоатация 6-ти блок, спрян в средата на септември за ремонт и презареждане с ядрено гориво. притеснени енергетици от централата се опасяват, че „играчите” от Отбор А са готови да организират саботаж, който да предизвика спирането на работещия в момента 5-ти блок и по този начин да оставят страната без ядрен ток, за неопределено време. По този начин се надявали да убедят държавното и партийно ръководство, че новият екип, т.е. Отбор Б, не се справя със задълженията си и така да си върнат позициите в предприятието.

Сигурно ще се усъмните, че това е възможно, защото това не е първият път на смяна на едно ръководство с друго. Само за последните по-малко от четири години настоящите шефове на централата са пети подред. А за 38 годишната история на централата са се случили десетки смени. Та точно сега ли „обидените” ще преминат към крайност? Да, това е напълно възможно, защото за първи път в историята на предприятието имаме особенности, съпътстващи смяната на „караула”, които не са се случвали никога преди.

Първо – състава на Отбор Б. Никога до сега за изпълнителен директор на АЕЦ-а не е назначаван човек като Валентин Николов, който е на светлинни години от ядрената индустрия. Голяма част от ядрената мафия възприема това назначение като обида. ЧЕП Владимир Уручев е от бранша, но също така не е добре дошъл сред голяма част от ЯМ, защото не познава блокове 5 и 6 и, защото е отворил безпрецедентно голяма уста, седейки едновременно на три стола. ЕП, АЕЦ и ДПРАО. Всички членове на ЯМ разбират от алчност, но въпреки това са изумени от апетитите на Уручев. До сега в родната ядрена мафия не е имало подобен елемент. Не на последно място Отбор А основателно не е доволен от качеството на „парашутистите” доведени наскоро в централата от Отбор Б.

Второ – залозите. Залозите са огромни, както никога до сега! Ще спомена, за пореден път, само трите най-големи схеми, за кражба на огромни пари от предприятието. Това са удължаването на живота на блокове 5 и 6 (€ 266 милиона), строежа на 7-ми блок на двойна цена, което ще донесе на ЯМ около € 4 миларда и извеждането от експлоатация на малките блокове от 1 до 4 – още стотици милиони €. Като прибавите към тези три схеми и още десетките и даже стотиците средни и малки каналчета за източване на централата залога ще нарастне значително над € 5 милиарда. Такова нещо наистина никога не е било!

Трето – ударът под кръста. Работата е там, че Отбор А се чувства прецакан, защото именно той е реализирал по-голямата част от подготовката на трите основни схеми, за бъдещо точене на предприятието и, когато реките от мед и масло ха да потекат и идват „готованковци”, които им дръпват килимчето. И как да не се чувстваш прецакан в подобна игра?

В средите на енергетиците се говори и за резервен вариант на организиран саботаж, а именно – провал на предстоящата до края на годината проверка от мисия на МААЕ (Международна агенция по атомна енергия), в АЕЦ „Козлодуй”. И това също е възможно да се случи, но то е несравнимо по-безобидно, отколкото спирането на 5-ти блок. Работата е там, че резултатите от проверките на МААЕ не са публични, а остават единствено и само за сведение на проверявания обект. Поради тази причина широката публика няма да разбере за „провала” на Отбор Б и съответните последици за него ще са незначителни. А ако спре 5-ти блок ще разберете ли?

Подобна ситуация имаше през пролетта, когато аварийно спря 6-ти блок, на 26-ти май, броени дни след назначаването на Отбор Б в АЕЦ-а. Странното тогава беше, че предварително не беше споменато за пускането на 5-ти блок, след ремонт и презареждане с ядрено гориво. обикновенно всеки пореден пуск на даден блок е съпроводен с медийни фанфари, но не и този път. Едва след съобщението за принудителното спиране на 6-ти блок беше съобщено, че 5-ти блок набира мощност, след като бил пуснат на 24-ти май. А дали е било точно така можем само да гадаем.

Това е. Аз бях длъжен само да предупредя.

Г. К.

Снимка: архив Reuters

Липсата на глобална визия в лекарствената политика, непоследователност и хаотичност в нормативната уредба, която "догонва" неблагоприятните последици от промените, са сред причините, довели до поскъпването на медикаментите у нас. Това e констатирала временната парламентарна комисия, която проучва причините за повишаване цените на определени групи лекарствени продукти, заплащани със средства от НЗОК и републиканския
бюджет, предаде БТА.

Законодателството в областта на ценообразуването и реимбурсирането е обект на чести, фрагментирани промени не само от настоящото правителство, но и от редица предходни, пише в изводите на комисията.

Според анализа основна причина за дестабилизиране на фармацевтичния пазар у нас са различни несъответствия в нормативната уредба в областта на финансирането на лекарствените продукти.

Причината за рязкото повишаване на цените на някои лекарствени продукти, които се заплащат с публични средства, е че при прехвърлянето им към здравната каса, тя не разполага със подзаконова база за договаряне на отстъпки с компаниите, смята временната комисия. 

Комисията препоръчва да бъдат създадени ясни правила за провеждане на търгове за лекарствени продукти в лечебните заведения. Настоящите са съобразени със Закона за обществените поръчки, но не и със спецификата на лекарствата, като стока, посочва комисията. И подчертава нуждата от нови държавни структури, които имат предмет на дейност ценообразуване, обвързано с прозрачни законодателни правила.

Обект на анализ в настоящия доклад са 110 лекарствени продукта, за които са подали данни 23 от лечебните заведения. Информация не са представили 9 болници.

Комисията констатира, че след като преди осем месеца заплащането на някои групи лекарства беше прехвърлено към НЗОК, е налице правна възможност за договаряне на отстъпки, но с неясни и неефективни допълнителни условия за  провеждане на договарянето.

Още за България четете в Investor.bg

НЕ ЗА СЛАБИ НЕРВИ!

ЗА ТЕЗИ ЖЕРТВИ НЯМА ПОЧИТ!

„ТОВА” СВЕТЪТ НЕ ЗНАЕ – И В ГЕРМАНИЯ НЕ СЕ УЧИ!  

Отделни пасажи/маркери, автора е положил достоен труд, но съжалявам, че "маниера" или стила му не е експресивен!

2. ТЕМПЕРАТУРАТА В ОГНЕНИЯ СМЕРЧ, КОЙТО ИЗТРЕБВА ДРЕЗДЕН Е СТИГАЛА ОТ 800 ДО 1000 ГРАДУЗА ПО ЦЕЛЗИЙ!

3. ОГНЕНО ТОРАНДО ПОДХВАЩА ЦЕЛИ ТЪЛПИ ОТХОРА И ГИ ВДИГА ГОРЯЩИ ВЪВ ВЪЗДУХА!

4. ОТ СПАСИТЕЛИТЕ НЕ ОЖИВЯВА ПОЧТИ НИКОЙ – ПОЖАРНИЯ ОТРЯД ОТ БАД-ШАНДАУ ПРАТЕН ДА ПОМАГА В ДРЕЗДЕН Е ЗАСТИГНАТ ОТ ВТОРАТА ИЛИ ТРЕТАТА АТАКА – ОТ ЦЯЛАТА КОМАНДА НЕ ОЦЕЛЯВА НИКОЙ!

5. ЖЕНИ С ДЕТСКИ КОЛИЧКИ ИЗГАРЯТ В 15 МЕТРОВИ ОГНЕНИ ВИХРИ!

6. УМИРАТ ЦЕЛИ КОЛЕКТИВИ – ЗА СЕКУНДА 13 ДЕВОЙКИ ТЕЛЕФОНИСТКИ СА ПОГРЕБАНИ ПОД СРУТИЛА СЕ СГРАДА – ЧЕТИРИНАЙСТАТА СТАВА СВИДЕТЕЛ И САМО ТЯ ОЦЕЛЯВА!

7. ИЗГАРЯТ И СЕ ЗАДУШАВАТ ПОЧТИ САМО ДЕЦА И ЖЕНИ – БЯГАЩИ ОТ ИЗТОК ДВА ВЛАКА С ДЕЦА ОТ КЬОНИГСБРЮК СЕ СПАСЯВАТ ОТ ЧЕРВЕНАТА АРМИЯ ЗА ДА УМРАТ В ПЛАМЪЦИТЕ НА СЪЮЗНИЦИТЕ!

8. ПРИ ТРЕТАТА АТАКА ВЕЧЕ ПО СВЕТЛО АМЕРИКАНСКИ МУСТАНГИ ОБСТРЕЛВАТ НА „БРЪСНЕЩ ПОЛЕТ” ХОРА, КАРУЦИ, КУЧЕТА ДОРИ......

9. ИЗТРЕБЕНА В ОГЪН Е ГИНЕКОЛОГИЧНА КЛИНИКА И РОДИЛЕН ДОМ – ДВЕ РОДИЛНИ ПАЛАТИ, ОПЕРАЦИОННА, ДВЕ РОДИЛНИ ОТДЕЛЕНИЯ И ГИНЕКОЛОГИЧНА ХИРУРГИЯ!!!

10. МАЙКА ПРЕГЪРНАЛА ДЕТЕТО СИ СЕ ВПИЧА ЗАЕДНО С НЕГО И СЕ ЗАПЕЧАТВА В АСВАЛТА, ОТКЪСНАТИ КРАЙНИЦИ, ОГЛЕНИ КОСТИ, ГЛАВИ БЕЗ ТЕЛА И СПЕЧЕНО МЕСО!!!!!!

11. НА ПЛОЩАДА В АЛТМАРК Е ИМАЛО РЕЗЕРВОАРИ С ВОДА НА 80 САНТИМЕТРА ПЪЛНИ – СЛЕД ИЗГАРЯНЕТО НА ГРАДА ВОДАТА В ТЯХ БИЛА ИЗПАРЕНА, А ВСИЧКИ ОПИТАЛИ СЕ ТАМ ДА НАМЕРЯТ СПАСЕНИЕ ИЗМРЕЛИ!

12. В ДОМ НА ПИРНАЙШЕРПЛАТЦ В МАЗАТА Е НАМЕРЕН СЛОЙ 20-30 САНТИМЕТРА ОТ МЕСО, МАС И КОСТИ – ХОРАТА СА БУКВАЛНО КРЕМИРАНИ ОТ ОГНЕНИЯ СМЕРЧ!!!

13. ДОКТОР ГЬОББЕЛС ПРЕДЛАГА ОТМЪЩЕНИЕ ЗА ДРЕЗДЕН С РАКТЕТИТЕ ФАУ И С ГАЗ, КОЙТО ГЕРМАНЦИТЕ ИМАТ РАЗРАБОТЕН И ИЗПИТАН – ПРОНИКВАЩ ПРЕЗ СТАНДАРТНИТЕ АНГЛИЙСКИ ПРОТИВОГАЗИ! ГЕРМАНСКИТЕ ВОЕННИ НЕ ПРИВЕЖДАТ В ДЕЙСТВИЕ „ИДЕЯТА”!

14. ЗАГУБИТЕ СА НАЙ-МАЛКО 135 000 ДУШИ (ГЬОББЕЛС ПРОПАГАНДИРА ЗА 300 000-400 000-500000 ДОРИ) тези 135 000 са ПОВЕЧЕ ОТ ХИРОШИМА, ПОВЕЧЕ ОТ НАГАЗАКИ! За сравнение в най-мащабната бомбардировка на Токио по японски съобщения загиват 83 793 човека, а в Хирошима 71 379.

15. ПЪРВАТА АТАКА Е С 1 400 АНГЛИЙСКИ САМОЛЕТА, ВТОРАТА С 1 350 АМЕРИАКСНКИ... НО ТОВА НЕ Е ВСИЧКО – НА 17 АПРИЛ САМО АМЕРИКАНЦИТЕ ПРОВЕЖДАТ СВОЯ АТАКА ПО ДРЕЗДЕН С 572 САМОЛЕТА...    

16. ХОРАТА СА СПАСЯВАНИ С „ВОДНИ АЛЕИ” – НЕПРЕКЪСНАТИ ЗАВЕСИ В ВОДА МЕЖДУ КОИТО УСПЯВАТ ДА СЕ ЕВАКУИРАТ БЕЛЯЗАНИТЕ ОТ СЪДБАТА „ЩАСТЛИВЦИ”.

Единствения човек с достъп до американските архиви за бомбардировката на Дрезден е бил Джоузеф Уорнър-Ейнджъл младши от историческия отдел на ВВС на САЩ. До момента написаното му в 60-те години изследване е засекретено и не е „видяло бял свят”!

В началото на 1943г. Англичани създават към Парламента си Комитет за ограничение на бомбардировките с цел атаките срещу цивилни германски обекти и градове да се намалят. Лейбъристите се опитват по всякакъв начин да закрият или „заглушат” комитета, който оцелява, макар и без реални успехи в неговата борба и цел.

ДРЕЗДЕН – АД:

Много от хората умират всъщност от отравяне, телата им придобиват един специфичен син, оранжев или зелен оттенък, което в начало кара германските власти да предположат, че съюзниците са използвали химическо оръжие/бомби с отровен газ при бомбардировката!

Сред жителите на Дрезден били популярни наивни слухове, например – Дрезден ще бъде пощаден както германците не докосват Оксфорд, или че край града живеят далечни родственици на британския премиер-министър или дори, че след войната столицата на Саксония ще се превърне в столица на Германия по заповед на победителите!

Дрезденските деца умират не само в горящиа Ад на бомбардировката, а дори далеч от своя град – такъв е случая с противотанкова батарея защитаваща Хамма съставена от МОМЧЕТА - ДРЕЗДЕНСКИ УЧЕНИЦИ И МЛАДЕЖИ ОТ ХИТЛЕРЮГЕНД... половината от тях загиват в бой срещу американците!

Преди бомбардировката на града в него има много пленници от различни националности, но най-много са англичаните. Смъртта и погребението на един от тях е съпроводено с германски военни почести, а самите британци са имали възможност не само да работят в града, но дори да се разхождат в него, да разглеждат зоопарка и въобще парковете и местата за отдих, както и историческите и архитектурни забележителности.

Отново преди бомбардировката още на 26 януари в Дрезден над 1 000 МОМИЧЕТА от организацията TOD очаква на централната гара хиляди бежанци, почти всички от тях жени и деца. По-късно това ще направи впечатление на „статистиците” – огромното множество или дял или процент сред жертвите всъщност ще са жени и децата им! Бежанците идват с хиляди, стават стотици хиляди от Изток гонени от преследващата ги Съветска армия, а в процеса на наставябнето, лечението и помоща за тях се включват още хиляди млади момичета от ЛИГАТА НА ГЕРМАНСКИТЕ ДЕВОЙКИ и жени от различни женски асоциации.

Много училища са затворени, превърнати в приюти за настаняване на бежанците в окаяно състояние, УЧЕНИЦИТЕ СА ОСВОБОДЕНИ ОТ ЗАНЯТИЯ, НО ЗАДЪЛЖЕНИ ДА ПОМАГАТ НА БЕЖАНЦИТЕ НА ГАРАТА И В УЧИЛИЩАТА! МОМЧЕТАТА СТАРША ВЪЗРАСТ Е ТРЯБВАЛО ДА РАБОТЯТ ОТ 19.55 ВЕЧЕРТА ДО 8.00 СУТРИНТА С БОЛНИТЕ БЕЖАНЦИ!

По време на бомбардмънта са унищожени 158 картини шедьоври от световни художници!

АНГЛИЧАНИТЕ И АМЕРИКАНЦИТЕ:

Артър Харрис пише в писмо до Чарлз Портъл, че за 18 месеца са ликвидирани 45 от всички 60 главни германски градове! Примерно в периода от октомври до декември вкл. 58% от операциите са срещу германски градове, само 14% процента примерно са срещу предприятия за преработка нефт или синтетичен бензин. ХАРРИС ПИШЕ, ЧЕ ЖЕЛАЕ И ГО ЗАЯВЯВА В ПИСМОТО ОТ ЛИЦЕТО НА ЗЕМЯТА ДА БЪДАТ ИЗТРИТИ МАГДЕБУРГ, ЛАЙПЦИХ, КЕМНИЦ, ДРЕЗДЕН, БРЕСЛАУ, ПОЗЕН, ХАЛЛЕ, ЕРФУРТ, ГОТА, ВАЙМАР И ОСТАНАЛОТО ОТ БЕРЛИН...

ОТНОВО „КЪМ” ДРЕЗДЕН:

В града живеят 630 хил. души, с придошлите бежанци обаче те стават 1 200 000, други изчисляват 1 400 000 !!! Прогонените от родните си места силезийци, судетски германци всъщност са основния брой от тези бягащи. Основна част от тези хора-жертви са селяни, фермерски работници, които никога в живота си не са чували предупредителен сигнал или сирена за въздушно нападение, никой никога не ги е инструктирал как да реагират или къде да се прикрият или да се евакуират...

 „ДЕМОКРАТИЧНИЯ СВЯТ” АТАКУВА:

ЛЪЖАТА – при инструктажа на 5 –а бомбардировъчна група е казано, че пилотите ще атакуват железопътните комуникации в Дрезден, без въобще в нейния сектор за атака да е имало такива! В същия сектор не се намира нито една от 18 пасажерски  или товарни станции! На 3-а група е казано – „Вашата група атакува щаб на германската армия в Дрезден”. На други е казано, че ще атакуват щаб на Гещапо, заовд за отровни вещества...

Лидера на маркировачите или патфайндърите не регистрира нито един лъч, сноп светлина от пробжентори и нито веднъж изстрел от германска занитка – това показва, че града всъщност е беззащитен!

Удара започва в 22.13......

ПЪРВИЯ АМПУЛЕН ПАТРОН С МАРКИРАЩА СМЕС СРАБОТВА КОГАТО КАМЕРАТА НА АНГЛИЙСКИЯ „МОСКИТО” ЗАСНЕМА БОЛНИЦАТА В ДРЕЗДЕН-ФРИДРИХЩЕДТЕ – ТЯ Е НАЙ-ГОЛЕМИЯ БОЛНИЧЕН КОМПЛЕКС В ЦЕНТРАЛНА ГЕРМАНИЯ ПРЕЗ ВОЙНАТА И ТЯ Е ЦЕЛ !!!!!

ТРЕТИЯ МАРКЕР Е В МЯСТОТО КЪДЕТО СЕ РАЗТОВАРВАТ САНИТАРНИТЕ ЕШЕЛОНИ ОТ ИЗТОЧНИЯ ФРОНТ – РАНЕНИТЕ И ИНВАЛИДИТЕ !!!

АТАКАТА ЗАПОЧВА С 2 000 И 1 000 КИЛОГРАМОВИ ФУГАСНИ „БЛОКБЪСТЪРИ” ПО СТАРИЯ ГРАД – ТОЗИ В КОЙТО ИМА СГРАДИ НА 1 000 ГОДИНИ !!!!!!

При втората атака в 1.30 през ноща австралиеца Льо Гуд – командир на авиокрило, записва в дневника” „13-14 февруари 1945 година. Дрезден. Над целта е чисто, практически целия град е в огън. Никакви зенитки.”

Пилот от 3 – а гфрупа пише в дневника си:

„ФАНТАСТИЧНА СВЕТЛИНА НА 300 КИЛОМЕТРА ПРЕДИ ЦЕЛТА ПРИ ПРИБЛИЖАВАНЕ. НА ВИСОЧИНА 6 000 М НИЕ МОЖЕХМЕ ДА РАЗЛИЧАВАМЕ ДЕТАЙЛИ НА МЕСТНОСТТА НАД КОЯТО ЛЕТИМ ОТ НАЗЕМНОТО ЯРКО СИЯНИЕ...” Дрезден гори!

Бортинженер от 1 – а група пише, че МОЖЕ ДА ПИШЕ В БОРТОВИЯ ЖУРНАЛ ПРИ ЗАРЕВОТО КОЕТО ПРОНИКВА ПРЕЗ ФЮЗЕЛАЖА В КАБИНАТА!

А пропо, кинолентата предадена в Кралския военен музей представлява окончателно и категорично свидетелство, че града не е бил защитен – никакви прожектори, никакви следи или взривове, разриви от зенитна стрелба на попадат в полезрението след нейното преглеждане!

Спомените на пилот управляващ своя „Ланкастър” над града:

„БЕШЕ МОРЕ ОГЪН, КОЕТО ПО МОЯ ОЦЕНКА ПОКРИВАШЕ 100 КВАДРАТНИ КИЛОМЕТРА... ЖАРТА СЕ УСЕЩАШЕ ДАЖЕ В МОЯТА КАБИНА... А СМАОЛЕТА БЕ ОСВЕТЕН ВЪТРЕ КАТО ОТ ЗАЛЯЗВАЩОТО СЛЪНЦЕ ЕСЕНТА...”

Друг пилот от 3 – а група си спомня, че ЧЕРВЕНИЯ ОГНЕН АД СЕ ВИЖДАЛ НА ВРЪЩАНЕ ДОРИ НА 240 КИЛОМЕТРА ОТ ЦЕЛТА – ДРЕЗДЕН И НАПИСВА:

МИСЛЯ, ЧЕ ТОВА НЕ ТРЯБВА ДА СЕ ПОВТАРЯ.”

ДРЕЗДЕН Е СМАЗАН И С 4 000 КИЛОГРАМОВИ БОМБИ !!! Англичаните губят само 6 самолета вкл. Тези по пътя към целта и при връщането им. АТАКИТЕ (първа и втора) СА С 1 400 АНГЛИЙСКИ САМОЛЕТА !

...

НА ПЪТ КЪМ ДРЕЗДЕН СА ВЕЧЕ 1 350 АМЕРИКАНСКИ „ЛЕТЯЩИ КРЕПОСТИ” и изстребители ЗА ТРЕТА АТАКА.......... !!!!!!!

Ако целта на първата атака е била самия град, на втората пак града ивече включените в гасенето на пожари и дошлите в помощ, то в третата са колоните с продоволствие, пожарните отряди идващи в помощот вътрешността на Германия, БЯГАЩИТЕ И СПАСИЛИ СЕ ОТ ТОЗИ АД И ЕВАКУИРАЩИ СЕ ОТ ДРЕЗДЕН!!!

ЕДИН ОТ АМЕРИКАНСКИТЕ P51s ЛЕТИ ТОЛКОВА НИЗКО И ОБСТРЕЛВА ГЕРМАНСКИТЕ КОЛОНИ, ЧЕ СЕ ВРЯЗВА В АВТОМАШИНА И СЕ ВЗРИВЯВА!

Потопен е парахода „Лайпцих”, който всъщност е плаваща болница – това се отчита като... успех?!

ЕДИН БРИТАНСКИ ВОЕННОПЛЕННИК СПОМЕНАВА, ЧЕ ДРЕЗДЕН ГОРЯЛ 8 НОЩИ И 7 ДНИ......

След месеци руснаците заемат Дрезден – отнасят в СССР „Сикстинската Мадона” и я връщат едва 1956г. В ГДР.

......

ОЦЕЛЯВА КАТО ПО ЧУДО 100-МЕТРОВИ КУПОЛ НА ГЕОРГ БЕР АРХИТЕКТУРЕН ШЕДЬОВЪР НА ФРАУЕНКИРХЕ. ТУК СЕ Е РАЗХОЖДАЛ И ЖИВЯЛ ГЬОТЕ ОЩЕ В 1768Г......

МОИТЕ ПРЕВОДИ ЗА СЪВЕТСКИТЕ УБИЙЦИ И ИЗНАСИЛВАЧИ

http://germantiger.blog.bg/history/2011/04/05/genocid-dyshterite-na-germaniia-1.723077

http://germantiger.blog.bg/history/2011/04/12/genocid-dyshterite-na-germaniia-2.727897

http://germantiger.blog.bg/history/2011/07/21/genocid-dyshterite-na-germaniia-3.787406

http://germantiger.blog.bg/history/2011/10/13/genocid-dyshterite-na-germaniia-4.834492



Преди време написах в мой постинг:
 

Простичко е:
Искам "равен" критерий, не желая двоен стандарт.
Искам еднакво уважение към всички жертви - за германските няма!
Не приемам пропагандни филми и реплики от типа - Ние сме освободители, а Германия е само зло и война!

НИКЪДЕ НЕ ИСКАМ СЪД ИЛИ РЕВАНШ!
НИКЪДЕ НЕ ИСКАМ СМЪРТ ЗА РУСНАЦИ!
ВСИЧКИ СА ВЪРШИЛИ "СВОИТЕ" ПРЕСТЪПЛЕНИЯ В ТАЗИ ВОЙНА, НО САМО ЕДНИ ПЛАЩАТ И ИМАТ ЧУВСТВО ЗА ВИНА!

1. НЕ ПИША ЗА ИДЕОЛОГИИ!
2. НЕ ОНЕВИНЯВАМ ГЕРМАНСКО НАСИЛИЕ!
3. ИСКАМ ПРИЗНАНИЕ ЗА НАСИЛИЕТО НА ПОБЕДИТЕЛИТЕ ВЪРХУ ГЕРМАНИЯ!
ПРАВО НА СПРАВЕДЛИВОСТ И СПОМЕН ЗА ГЕРМАНСКИТЕ ЖЕРТВИ НЯМА ЛИ?

КОЙ - РУСНАЦИ, ПОЛЯЦИ, ЧЕХИ, СЪРБИ, РУМЪНЦИ...
КАКВО - ИЗБИВАХА И ИЗСЕЛВАХА ГЕРМАНСКИ ЖЕНИ И ДЕЦА
КЪДЕ - В ТЕРИТОРИИ, КОИТО ВЕКОВЕ СА ОБИТАВАЛИ "НЕМЦИ"
КОГА - СЛЕД ВСВ, НО И СЛЕД ПСВ, ПО ВРЕМЕТО НА ГРОЗНИ, НЕВСКИ...
ЗАЩО - НЕ СЪМ ГИ ПИТАЛ...
КАКВО СЛЕДВА - НИЩО, ПРОСТО ЛИЦЕМЕРИЕ!

ВСЯКА ГОДИНА ПРЕДАТЕЛИ С ЛЕВИ УБЕЖДЕНИЯ ПРЕЧАТ НА МЪЖЕ, ЖЕНИ И ДЕЦА КАТО ТОВА НА СНИМКАТА С МАРШ ДА ПОЧЕТАТ ГЕРМАСНКИТЕ ЖЕРТВИ!

ЙЕРУСАЛИМСКИЯТ ХРАМ

КАТО

ФИНАНСОВ ЦЕНТЪР

Професор доктор на икономическите науки

Валентин Юриевич Катасонов

Вече в интернет бяха предложени на вниманието на читателите уводът и откъс от подготвената за издаване моя книга «Йерусалимският храм като финансов център».

Сега предлагам на вниманието им заключението на тази книга.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Би ми се искало да направя някои обобщения и изводи от представения обзор за финансовата страна от живота на еврейския народ в древни времена, както и след разрушаването на втория Йерусалимски храм. Те биха могли да имат определено значение за разбиране на събития от днешния ден.

1. След построяването на Втория храм в Йерусалим повечето време Юдея – държава, образувана върху останките от единния някога Израил, се намирала под чуждо владичество. Съответно еврейският народ нямал своя държавност и свои държавни финанси.

Но в същото време през цялата история на древните евреи още от времето на цар Соломон съществувала финансовата система на Йерусалимския храм. При липсата на собствена държава храмовите финанси донякъде компенсирали липсата на държавни такива.

2. След вавилонския плен задграничната еврейска диаспора започва бързо да се разраства - съоветно храмовата финансова система започва да се превръща в международна финансова система. Неин център бил Йерусалимският храм, неин географски ареал – империите, където живеели евреите (като се започне от Персийската и се свърши с Римската), а опорни точки – еврейските общности в чужбина.

3. Йерусалимският храм като международен финансов център освен «уставните» си функции (събиране на храмови подаяния и други официални плащания, разходи за поддържане на самия храм и за решаването на някои социални задачи в Йерусалим) започнал все по-активно да се занимава с търговска дейност, която носела печалби.

С други думи, съкровищата на храма започнали да се превръщат в капитал.

4. Финансовата активност на храма (особено търговската му дейност) осигурявала преди всичко защита на интересите на «жреческата олигархия» (първосвещениците и малка група техни приближени свещеници в  Йерусалимския храм – левитите), която имала задължението да управлява хазната на храма.

5. «Жреческата олигархия» била тясно свързана с други представители на местния финансов елит, а също и с чиновници на Римската империя (на първо място с римския прокуратор, който се явявал и финансов инспектор).

Както вътре в самата «жреческа олигархия», така и извън нея – между «жреческата олигархия», други представители на финансовия елит и римските чиновници, съществували противоречиви отношения. Всички те били обединени от желанието да ограбват обикновените хора в Юдея – а в същото време водели непрекъсната борба помежду си за достъп до управление на хазната на храма и нейните ресурси.

6. Метрополиите, на които се подчинявала Юдея, вземали от нея данъци, използвайки за целта както лица, откупили това право, така също митари и държавни чиновници (римския прокуратор и неговия апарат). Първосвещениците на Йерусалимския храм били задължени да оказват съдействие при събирането на тези данъци. А хазната на храма служела като своеобразен залог за осигуряване на данъчните изисквания от страна на метрополиите.

7. Като финансов център Йерусалимският храм бил свързан с другите финансови центрове на Средиземноморието – преди всичко с Рим и Александрия. Отношенията между тях имали характер на делово сътрудничество и едновременно с това – на остра конкуренция. В частност, еврейските общности на Йерусалим и Александрия дълго време водели борба помежду си за религиозното и финансово влияние в еврейския свят. Тази борба завършила с победа на олигархията от Йерусалимския храм.

8. Постоянните злоупотреби, свързани с използване на средствата от хазната на Йерусалимския храм, а също и засилването на данъчния натиск от страна на метрополиите били сериозни причини за народни вълнения и въстания в Юдея. В значителна степен именно това предизвиква Първата юдейска война, която приключва с разрушаването на Йерусалимския храм.

9. Макар римските войски под командването на Тит да отнасят съкровищата на Йерусалимския храм като трофеи, все пак това не били всички богатства на храма. Част от тези богаства, намирайки се в търговски оборот под формата на капитал, в момента на разрушаването на храма се оказала извън границите на Юдея. Част от съкровищата била заровена на територията на Юдея (възможно е много векове по-късно част от заровеното злато да се е оказало в ръцете на Ордена на тамплиерите).

10. Обаче с разрушаването на Йерусалимския храм римляните разрушили само горната част на създадената по онова време международна финансова система. «Корените» на тази система (общностите на еврейската диаспора с тяхната търговско-финансова дейност) останали незасегнати. Те послужили за създаването на други международни финансови центрове – правоприемници на Йерусалимския храм.

Съвременните международни финансови центрове са генетично продължение на Йерусалимския храм.

11. Ролята на лидери на международното еврейство днес се изпълнява от еврейската финансово-жреческа олигархия. Точно както преди 2000 години, също и сега тя представлява симбиоза между финансовата олигархия (садукеите) и жреческата олигархия (фарисеите).

Днешните садукеи са представителите на еврейския финансов капитал, най-едрите банкери, които управляват Федералния резерв на САЩ и така са монополизирали печатането на световната валута.

А съвременните фарисеи – това са ръководителите на различните религиозни течения в рамките на талмудисткия юдаизъм, също и лидерите на политическия ционизъм. 

12. Ролята на реален международен финансов център днес се изпълнява от вече споменатия Федерален резерв на САЩ. Именно той управлява международните финанси чрез «националните» централни банки, транснационалните банки, най-големите валутни и фондови борси, извънборсовите пазари на ценни книжа и на вторични финансови инструменти, офшорните центрове, рейтинговите агенции и други частни и квази-държавни организации. Онези точки, което днес обикновено се наричат «международни финансови центрове», представляват само периферийни филиали на Федералния резерв. Те са своеобразни «пипала», които осигуряват на ръководителите на Федералния резерв ефикасен контрол върху световните финанси.

13. Финансово-жреческата олигархия, която контролира Федералния резерв, последователно провежда политика за постигане на стратегическата цел, формулирана в рамките на религията на юдаизма още преди повече от 2500 години – постигане на световно господство.

Едно от най-важните условия за реализиране на тази цел се явява възстановяването на Йерусалимския храм. Днес, в началото на 21-ви век, финансово-жреческата олигархия, ръководейки се от идеологията на талмудисткия юдаизъм, разглежда построяването на Третия Йерусалимски храм като приоритетна задача – и мобилизира за целта всичките си финансови, политически, военни и духовни ресурси.

ПОСЛЕПИС

Резултатите от нашето изследване помагат по-добре да се ориентираме и в много днешни руски проблеми.

Тук ще засегнем само един въпрос.

Сегашното ръководство на Русия направи заявление, широко разгласено от медиите, че Москва щяла да се превърне в международен финансов център.

В кратката история на държавата, наречена днес «Руска федерация», вече имаше немалко подобни заявления, издигани в ранг на «национални идеи»: удвояване на БНП, «преход към иновационно развитие», «модернизация», «построяване на социална държава», «борба срещу корупцията» и т. н. Повечето от тях се оказаха мъртвородени и бяха забравени.

Но идеята за «построяване на международен финансов център» в град Москва продължава да живее.

Съдейки по всичко, вярата във възможността за една «ударна капиталистическа петилетка» да се построи такъв център вече се превръща в нещо като религиозна вяра за ръководителите на Руската федерация. Също както в древния Вавилон строителите на Вавилонската кула си поставили задачата да се издигнат «над Бога» - и фанатично вярвали в успеха на начинанието си.

Надяваме се, че нашият скромен труд за първата в света международна финансова система, на върха на която се намирал Йерусалимският храм като финансов център, ще помогне по-добре да се вникне в безумието (или лъжливостта) на идеята за превръщането на Москва в международен финансов център.

Защото тогавашният храм бил само върхът, увенчаващ широка и устойчива основа под вида на разгърната мрежа от търговско-лихварски точки (еврейските общности), разгърната по цял свят.

Дори без да споменаваме доколко е необходим собствен международен финансов център на днешната разграбена и крайно отслабена Русия, можем да кажем: проектът той да бъде създаден напомня опит да се посади дърво без корени.

Ако проектът под кодово название «международен финансов център» под една или друга форма все пак бъде реализиран в Русия, той не само не ще укрепи нейните позиции като суверенна държава, а точно обратно – ще нанесе окончателен удар по националния й суверенитет.

Защото това просто ще означава появата на още едно пипало на международния финансов център, наречен Федерален резерв на САЩ.

===

Утре Върховният съд на САЩ ще разгледа иска на Абигайл Фишер срещу отказа на Тексаския университет да я приеме по расистки съображения. 22-годишната Абигайл издържала отлично всички приемни изпити, но въпреки това не била приета, защото е бяла и не е афро-американка.
Точно това й било заявено официално от приемната комисия. Именно затова девойката подава иска си, в който пише, че "расата на учащия се няма никакво значение и всички желаещи имат правото да влязат в което и да било учебно заведение, независимо към каква раса принадлежат, единствено и само въз основа на приемния бал и показаните от тях способности".
Но представителите на университета настояват на своята позиция и привеждат като аргумент за проявената от тях расова дискриминация дълбоката си привързаност към толерантността и мултикултурализма. Те заявяват, че расовата дискриминация в тяхното учебно заведение е твърде полезна от гледна точка на спазване на етническата и расова пропорция сред студентите. Университетът се гордее, че в него се учат равен брой от различни етнвически и расови малцинства и това приучава всички студенти към толерантно възприемане на етническата действителност. 

По-рано американската Темида напълно споделяше гледната точка на университетските расисти. Например, в делото Grutter v. Bollinger (2003) Върховният съд отсъди, че е полезно да се спазва расовата дискриминация в университетите с цел тъмнокожите да не се чувстват като малцинства в процеса на учение, по-добре да осъзнаят своята роля и да преодоляват расовите предубеждения в мултикултурното общество.
Сега да видим дали новият състав на Върховния съд ще преодолее расовите си предубеждения, когато става дума не за абстрактна студентска аудитория - а за напълно конкретно червенокосо момиче с предизвикателно бял цвят на кожата...

Преди време по това дело „Вашингтон пост” излезе с новината, че администрацията на президента Барак Обама е подкрепила Тексаския университет в съда на по-долна инстанция.

Процесът привлича голямо внимание и се следи с интерес от американската преса. Ако Абигейл Фишър спечели делото, то в САЩ ще се преразгледа един от най-важните аспекти на расовите отношения. Противниците и поддръжниците на сегашната система за достъп до образование в университетите са съгласни, че ако тя се промени, то броя на студентите афроамериканци и латиноамериканци ще намалее. В същото време би се увеличил броя на белите студенти и азиатците.

В основата на т.нар. „позитивна дискриминация” стои убеждението, че тези етноси и раси, които са били дискриминирани в миналото заслужават да им се предоставят повече възможности за реализация.

Окончателно тази практика с „позитивната дискриминация” е приета след решение на Върховния съд на САЩ през 2003 година. Според това решение университетите не трябва да разработват специална практика за прием на дискриминирани расови и етнически групи, но да се гледа с предимство расата и етноса при прием на кандидатите, наред с другите критерии. Съдия Сандра О’Конър (Sandra O’Connor) тогава заявява, че все пак в бъдеще ще дойде време, когато тази мярка няма да е необходима и ще бъде излишна. Според нея това би могло да се случи 25 години по-късно, когато етническото и расовото разнообразие в американските университети ще е нещо нормално и на никой няма да пречи по никакъв начин.

Припомняме, че тази практика с "позитивната дискриминация", одобрена от Върховния съд през 2003, не се приема още тогава в някои от щатите, в това число Калифорния и Мичиган, които я забраняват.

После разбрах, че според концепцията на феминистките, жената е социална конструкция. Те са убедени, че ако всички мъже се държат с жените като с мъже, жените също няма да са жени, а мъже. Тоест, нашето поведение към тях ги прави жени. И колкото и да е странно, в този водещ университет на САЩ в края на 20-и век беше извършен следният експеримент (не знам кой им е позволил): взимали бебета от нулева възраст и ги отглеждали и възпитавали по еднакъв начин, независимо от пола им. Същата храна, игри, дрехи. Този опит, разбира се, не довел до позитивни резултати. На момченцата нищо не им паднало, а на момиченцата нищо не им пораснало. Както момчетата ги привличало оръжието, а момичетата – куклите, така си и останало.

Но това не спря тези жени, а напротив – още повече ги увлече да си мислят, че нашето поведение към тях като към жени, този стереотип, ги прави такива, каквито са, а именно – жертви на всичко мъжко. Тази концепция, възникнала в недрата на университета в Бъркли, потресаващо бързо се разпространи по цял свят. Приятелите ми от Станфордската лаборатория можеха и да се смеят през 1984 година, но буквално след 10 години тази безумна концепция, която няма никакво основание, стана доминираща в цял свят. Във всички университети бяха открити отдели за джендър изследвания. Според мен междуполовите отношения съществуват от милиони години и нищо ново не се случва там, но тези псевдонауки се разплодиха ужасно много и започнаха да изследват нашите мъжки грехове - ние не гледаме както трябва жените, не се държим добре с тях и т.н.

И нещата започнаха да наподобяват Оруел – не трябва да ги наричаме „мис“ и „мисис“, защото с това определяме съпружеския им статус. Появи се невероятното за английския език „miz“. Не трябвало да се казва „history” (история), защото това било „his story” (негова история). Новите езиковеди започнаха да се чудят как да нарекат жените, защото в думата „woman” (жена) се съдържа думата „man” (мъж). Измислиха някакви нови думи и ако не ги наричаш така, те обявяват за мъжка шовинистична свиня. Стигна се до абсурдното пренаписване на Библията, в която Бог е жена.

Аз едно време съм лежал в затвора с много луди и съм свикнал с тяхната компания. Проблемът е, че американското общество поема всяка нова глупост и я прави едва ли не задължителна за всички. В Америка конкретно, но и в Европа не по-малко, населението е невероятно конформистко. Трябва да се възприема за нормално всичко, което някой ти натрапва. За да бъдеш успешен в работата си, задължително трябва да си конформист. Това е един американски шаблон, който започна да се разпространява по целия свят много бързо като задължителна парадигма. Дори влезе в законодателството.

Феминистките движения заявиха, че мъжете са сексисти, че гледат на жените единствено като на сексуални обекти и следователно всичко, което може да има отношение към секса, трябва да бъде изключено от всекидневното общуване между мъже и жени. Флиртът беше наречен агресивно действие, насочено към угнетяване на жените. Затова сега в САЩ никой работодател не смее да разговаря насаме със своя служителка – задължително го прави в присъствието на поне един свидетел, в противен случай може да бъде съден за сексуален тормоз, да му пропадне кариерата и да му пострада имиджът в обществото.

По същия модел започнаха да налагат исканията си и други малцинствени групи – хомосексуалисти, цветнокожи, сектанти и др. Появиха се закони за т.нар. hate speech – език на омразата. Нещо, което много ми напомня за член 70 от Наказателния кодекс на Съветския съюз, защото дефинициите са неустойчиви. Аз бях съден по този член. Езикът на омразата може да се прилага към всяка проява на признаване на расови разлики или сексуална ориентация. Вие нямате право да признаете съществуващ факт. Ако публично го обявявате, ставате виновен за извършване на престъпление.

В Англия миналата година отмениха всички обществени прояви, свързани с Коледа, защото знамето на Великобритания съдържа кръста на Св. Георги (б.а. - червен кръст на бял фон) и това щяло да обиди мюсюлманите. Напомняло им за кръстоносните походи. Любопитното е, че самите мюсюлмани изобщо не изискват тези промени. Наблизо до моята къща има магазинче, в което продава мюсюлманин. Той беше изтипосал на витрината си знамето с кръста на Св. Георги, за да демонстрира, че няма нищо общо с това кретенско искане. „Аз нямам нищо против Коледа и флага с кръста на Св. Георги“, тръбеше той, но кой да го чуе…

Нещата стигнаха до такава цензура, че според мен в наши дни не би могъл да живее и да твори Шекспир. Повечето му произведения няма да могат да се поставят. „Венецианският търговец“ е антисемитизъм. „Отело“ - тук става въпрос за расизъм. „Укротяване на опърничавата“ - това е сексизъм. Дори една учителка в Лондон отказа да заведе учениците си на „Ромео и Жулиета“, защото според нея това било отвратително хетеросексуално шоу.

Започва да се налага масова цензура, подкрепена от наказателното законодателство. За шега с хомосексуалисти може да те вкарат в затвора. Във Франция налагат огромни глоби. Наскоро имаше случай - член на националната асамблея се пошегувал за хомосексуализма на неформална среща и го осъдиха на 20 000 евро глоба. При следващо провинение, предстои вкарване в затвора. Забележете колко бързо се развиват нещата в полза на репресиите.

Дали не става въпрос за хора, които натрапчиво карат целият свят да живее според техните идиотски идеи? Не - става въпрос за нещо много по-сложно. Имаше един философ – Херберт Маркузе от Франкфуртската школа. Неговите идеи сега се въплъщават в света. А те бяха много прости. Маркузе е ревизионист-марскист. Несъгласието му с Маркс е само в една точка – че Маркс смята за революционна класа пролетариата (това се видя, че не е вярно), а според Маркузе истинската революционна класа са различни малцинства. Изолираните случаи – това е истинският революционен елемент. Според Маркузе цялата патология трябва да бъде определена за норма, а цялата норма – за патология. „Едва тогава – пише Маркузе – най-после ще разрушим буржоазното общество“.

Тези активисти, които сега уж защитават правата на малцинствата – хомосексуалистите, феминистките и др. - изобщо не се грижат за своите малцинства. Също като Ленин, те ги използват като инструмент за натиск и контрол върху обществото. И разбира се, им причиняват много повече вреди и зло, отколкото на всички нас. В Америка жената на мой приятел преди 7 години основа движението „Жените на Америка срещу феминизма“. Започна с приятелки, а сега вече издават списание в тираж 2 милиона. Жените разбират, че феминизмът е срещу тях, той разрушава живота им, пречи им да изберат това, което им харесва, а не онова, което им натрапват разни активистки.

Тоест, ние имаме работа със сериозна идеология, която, под формата на политическа коректност, се опитва да разруши нашето общество. Активистите не се грижат за малцинствата, не мислят за правата им. Колкото са по-зле малцинства, толкова по-добре ще бъдат лидерите им - по-активно ще ги защитават. Но тяхната задача е да унищожат нашето общество и това е по-злобната версия на Марксизма.

Защо всичко това започна да изниква като от пробита бъчва с края на комунизма? Защо не се започна обратното движение? Много просто – за съжаление, не ни позволиха. Пред 1990-91 година аз бях в Русия и се опитвах да обясня на всички, че не трябва просто да приключим с комунизма – той сам ще свърши. Ние трябва да го осъдим.

Необходим е Нюрнбергски процес в Москва, който да доразкрие всички причини и престъпления, да разобличи философските основи на това страшно явление, което е унищожило десетки милиони наши съотечественици и стотици милиони по цял свят. Бяхме длъжни пред историята да го направим. Но не можахме да убедим тогавашните руски власти. От една страна върхушката разбра какво ще загуби с подобен процес, но в по-голяма степен - против това беше Западът.

Стотици телеграми бяха изпратени до Елцин от цял свят, в които се настояваше по никакъв начин да не прави такива процеси, да не отваря архивите, да не разкрива тези престъпления. Не само, защото целият свят беше обвързан с Москва (а това бе факт в много по-голяма степен, отколкото си мислехме), но и по идеологически причини. Един от лидерите на социалистите на Запад пише на Горбачов: „Крахът на социализма на изток ще доведе до криза на тази идея на запад, а ние не искаме това да се случва“. Затова през последните години от агонията на Съветския съюз Западът помагаше с всички сили империята да се задържи. Елцин получи 45 милиарда долара от Запад. Всички лидери го подкрепяха до 1991 година и ако си спомняте, той отиде в Киев да кандърдисва украинците да не се отделят от Русия. Това е пълен абсурд. Целият Запад спасяваше Съветския съюз.

И затова, когато рухна, въпреки усилията им, а ние имахме възможност да съдим тази система и да отворим всички доказателства за престъпления, Западът се изправи на задни крака. Натиснаха Елцин и той не го направи. Какво можехме да кажем на съда? Много прости неща. Че цялата мечта на интелигенцията за свърхсправедливост и равенство неизбежно приключва с празни магазини, с дълги опашки и с лагери. Не е възможна никаква утопия. Тя винаги води до лагери, защото утопистите за нищо на света не признават своите поражения. Така трябваше да се направи. Както Нюрнбергският процес доведе до дискредитиране на идеите на расизма, на евгениката и т.н., по същия начин процесът в Москва трябваше да дискредитира колективизма, социализма и утопията на социалното инженерство.

Натрапването на идеология на човека без неговото съгласие трябваше да бъде признато за престъпление. А това не стана. Затова сега ние плащаме и ще плащаме и в бъдеще. Стигнахме дотам, че в Америка избраха политически коректен президент, не защото има страхотен мозък или някакви невероятни идеи, а защото е негър.

Застъпниците на политическата коректност наложиха цензура. Те не ни удостояват с диалог. Аз бих спорил с тях и бих ги сразил за минути. Но не ме допускат. Въпреки че съм пълноправен гражданин на Великобритания, аз не мога да напиша статия или да публикувам книга, нито да участвам в обществен дебат, посветен на тази тема, защото такива дебати изобщо няма. Вие няма да научите от телевизията оправдана или неоправдана е политическата коректност.

Идеологията ни се натрапва. Аз нямам нищо против лудите, толерантен човек съм. Изкарал съм много години в лудница и единственото ми условие е да не ми се натрапват чужди идеи. 
Из интервю на Светослава Банчева, е-vestnik.bg
 

Снимка: Reuters

Необмислените изказвания на служител спрямо неговия работодател могат да предизвикат доста неприятни последици. Особено ако коментарите са публикувани във Facebook.

Наскоро млад служител от Германия изпита на собствен гръб какво се случва, когато служителят се изпусне в социалната мрежа, коментирайки шефа си.

Официално Facebook не е мрежа за създаване на професионални контакти, каквито са Xing и LinkedIn. Facebook е създаден за неформална комуникация между приятели, споделяне на снимки и музика. Затова и според трудовото законодалтелство е табу работодател да шпионира Facebook-профила на новонаетия служител, пише немският FAZ.

Оказва се обаче, че малко шефове спазват тази забрана. Повечето от тях са любопитни да понаучат малко повече за новия си колега. Има случаи обаче, в които, търсейки любопитна информация за колегата, някои ръководители попадат на обидни коментари за ... самите тях.

Идентична история се развива наскоро и в областта Рор, Германия. Млад мъж пише в личния си Facebook профил, че неговият шеф е „арогантен експлоататор, който се държи със служителите си като с роби“. Случайно или не, шефът се натъква на цветущия израз по негов адрес. Този коментар скоростно му осигурява заповед за уволнение без много обяснения.

Младият мъж смята това за необоснавано и подава жалба в съда в Бремен. Още на първа инстанция съдът решава, че написаният коментар в социалната мрежа  не оправдава действието на работодателя. За радост на служителя жалбата бива приета. Но не за дълго. 

Две седмици по-късно областният съд отхърля жалбата и оправдава правото на работодателя да уволни служителя си при тези обстоятелства. Германският гражданин опитва да аргументира коментара си с това, че е било на шега, но този довод не е приет от съда.

Оказва се, че обиди към колегите и към преките началници са подсъдими и могат да доведат до много негатвни последствия за работата и професионалното ви развитие.

Сгафилият служител може да получи или предупредително писмо за уволнение, или направо заповед за напускане.

Въпреки интензивните дискусии в подкрепа на свободата на словото съдът е категоричен, че когато става въпрос за „нараняване на личността на другия“ или разпространяване на недостоверна информация, то това е недопустимо, пише още немската медия.

Единственото изключение от това правило, което не подлежи на съд, е когато впечатленията от шефа се споделят само в тесен кръг, в семейството и с най-близките приятели. В момента, в който служителят прекрачва тази граница и пуска злостните си коментари в социалните мрежи, той автоматично губи работата си. Поне в Германия.

Снимка: Reuters

Съдът в Милано осъди на първа инстанция бившия италиански премиер Силвио Берлускони за укриване на данъци и източване на парични фондове.

Присъдата за Берлускони е 4 години затвор и забрана да заема държавен пост в следващите 3 години. Очаква се 76-годишният медиен магнат да обжалва, съобщава немското издание Der Spiegel.

Берлускони е един от единайсетте обвиняеми по случая "Медиасет", чието разследване започна още преди 6 години. Тогава той бе обвинен в завишаване цената за разпространение на филми, купени от фирми, които са били негова собственост.