Снимка:архив Rеuters

Израелските военноморски сили спряха днес шхуната "Естел", с която пътуват международни правозащитници.

Бойци от специалните части се качиха на борда и поеха контрол над кораба, опитал се да наруши блокадата на ивицата Газа, информира пресслужбата на израелската армия, цитирана от ИТАР-ТАСС.

"След като пътниците заявиха, че няма да сътрудничат и не приемат предложението да се насочат към пристанище Ашдод, бе решено корабът да се вземе под контрол и да се изпрати в Ашдод под конвой. Военноморските сили действаха по план, за да гарантират сигурността на самите войници и на пътниците", се казва в комюнике на пресслужбата, според която не е била използвана сила.

Според пропалестински правозащитници на борда на "Естел" има 41 тона хуманитарни товари - цимент, книги, играчки, медикаменти и две маслинови дръвчета. С кораба пътуват неколцина пропалестински активисти с различно гражданство, посочва агенцията.

Военните заявиха, че след като шхуната пристигне в Ашдод, товарът ще бъде проверен, а екипажът и пътниците - разпитани от полицията и миграционните служби. (Знаем от други материали в Независим националистически блог, какво означава "разпит" на "гои" - при талмудо - "хуманисти"...)

Външното министерство на еврейската държава съобщи още при подготовката на мисията, че Израел знае какво планират правозащитниците и няма да допусне пробив в морската блокада. Израелските военноморски сили неведнъж вече са осуетявали подобни опити, пише БТА.
 
http://www.dnes.bg
 

Св. преподобни Иоан Рилски чудотворец Св. преподобный Иоанн Рыльский Чудотворец St. John of Rila Wondermaker † ок. 876-946 година Чества се на 19 октомври, заедно със св. пророк Иоил

На 19 октомври Църквата празнува скромния отшелник от Рила планина, когото още приживе наричали земен ангел и небесен жител.

На 18 август 946 година св. Йоан напуснал този свят. Виж Успение на св. Йоан Рилски.  Тридесет и четири години след успението си св. Йоан се явил на сън на своите ученици и им заповядал да изровят нетленното му тяло и да го пренесат в Средец. Там мощите на светеца били пазени в продължение на два века.

На 1 юли Църквата празнува връщането на мощите на св. Иоан Рилски от Търново в Рилската обител. През 1195 година цар Асен тържествено ги пренесъл в столицата Търново. През 1496 година, след като получили разрешение от султана, монасите от Рилската обител върнали мощите на светеца от Търново в основания от него Рилски манастир.

Предполага се, че канонизацията на св. Иван Рилски е извършена през X век, след пренасянето на мощите му от Рила в Средец, където в негова чест е построена църквата "Свети Лука". (И. Дуйчев)

По-долу:

• Тропар и кондак на св. Иван Рилски
• Кратко животоописание
• Пространно житие
• Друго житие на преподобния и богоносен наш отец Иван Рилски, пустинножител и чудотворец
• Патриаршеско и Синодално послание по случай 1060 г. от успението на св. Йоан Рилски
• Преподобный Иоанн Рыльский

Духовно наследство, изображения и молитви към св. Иван Рилски:

• Завет на св. Иван Рилски (бълг.). Testament of St. John of Rila (en)
• Икони и стенописи на св. Иван Рилски
• Молитви към св. Иван Рилски
• Акатист на св. Иван Рилски

Виж също:

• Пространно житие на св. Иван Рилски св. Патриарх Евтимий
• Рилски манастир (манастир "Св. Иван Рилски")
• Сияние над българската земя Горан Благоев
• Защо променяме името на светеца? проф. д-р Тотю Коев
• Чудото при Чаталджа Горан Благоев
• Св. преподобни Гавриил Лесновски
• Първата българска държава - история, владетели, светци

На други сайтове и на други езици:

• Житие на преподобния наш отец Иоан Рилски, Чудотворец - от Чети-Минеите на св. Димитрий Ростовски
• Рилският светец и неговата обител - проф. Иван Дуйчев (1947)
• Служби на св. Иван Рилски - aрхим. Павел Стефанов
• Почитта към Св. Йоан Рилски в Гърция
• The life of saint John of Rila
• Testament of St. John of Rila
• Святой Иоанн Рыльский и его значение для болгарского народа - архим. Серафим (Алексиев)

Покаяния основание, прописание умиления,
образ утешения, духовнаго совершения
равноангельное житие твое бысть, преподобне.
В молитвах убо и в пощениих и в слезах пребывавый,
отче Иоанне, моли Христа Бога о душах наших.

Oснова на покаяние, пример на умиление,
образец на утешение и на духовно съвършенство
бе твоят равноангелски живот, преподобни,
като си пребивавал в молитви, постничество и сълзи.
Oтче Иоане, моли Христа Бога за нашите души!

Друг превод:
Основа на покаянието, пример на умилението,
образ на утешението от духовното съвършенство,
твоето житие бе равноангелно, преподобни;
пребивавал в молитви, пост и сълзи,
отче Иоане, моли Христа Бога за нашите души.

Ангельскому житию поревновав преподобне,
вся земная оставив, ко Христу притекл еси:
и Того заповедьми ограждаяся,
явился еси столп непоколебимь от вражиих нападений.

Kато си поревнувал ангелско житие, преподобни,
ти си оставил всичко земно и си се притекъл към Христа!
Ограждайки се с неговите заповеди, ти си станал стълб непоколебим от нападенията на врага.
Заради това ти викаме: радвай се, отче Иоане, светило пресветло!

Най-великият светец на българската земя, преподобни Иван Рилски се родил около 876 г. в Скрино, разположено в гънките на Осоговската планина край р. Струма (край град Дупница). Бил съвременник на княз Борис (852-889) и на неговия син Владимир, на цар Симеон Велики и на Симеоновия син цар Петър. До 25-годишната си възраст бил пастир. От крехка възраст в душата на Иван започнала да се развива и крепне религиозната вяра. По това време из цяла България започнали да се строят църкви и манастири.

Новооснованите обители ставали не само огнища на християнството, но и книжовни и просветни средища. Желанието на юношата било да се посвети напълно в служение на Бога и в някоя света обител да се отдаде на монашески живот. Отначало Иван постъпил в близкия манастир "Св. Димитрий" под самия връх Руен. Тук той не само развил своите заложби към духовно съзерцание, но и получил образование и придобил знания от свещените, богослужебни и религиозни книги. Приел монашеството, но не останал задълго в обителта, а се отдал на живот в пълна самота, молитви, пост и лишения.

Преподобни Иван Рилски се подвизавал на много места, докато най-после се установил в прекрасната рилска планинска пустиня, където останал до края на живота си. Там той основал манастир, който съществува вече хиляда години. Извършил много чудеса през живота си и подир смъртта си: нахранил овчари, излекувал с молитвата си един побъркан, изцерил и изцерява от разни болести благочестиви люде, опазва манастира си чрез своята благодатна сила.

Славата на отшелника постепенно се разпространила по цялата страна и достигнала чак до столицата. Използвайки едно свое пътуване до София, цар Петър I изминал около 120 километровото разстояние до планината, за да се види с благочестивия старец. Праведният Иван обаче не го допуснал до себе си, а само му се поклонил отдалеч, като монархът отговорил със същото. Отшелникът, естествено, върнал обратно и изпратеното му от цар Петър злато. Това още повече увеличило славата му и към него започнали да се присъединяват ученици, които строели за себе си колиби наоколо. Такова било началото на най-известния български манастир.

Преди смъртта си преподобни Иван отишъл на пълно уединение, там съставил своето "завещание" (вж. Завет на Св. Иван Рилски Чудотворец). Починал на 18 август 946 година на около 70 годишна възраст и бил погребан в притвора на църквицата в каменна гробница, която е запазена и до днес. Неговото успение Църквата възпоменава всяка година на същата дата.

Преподобният Иван Рилски е изключителен небесен покровител на българския народ и се ползва с народната благовейна почит.

Преподобни Иван Рилски е най-великият български светец, небесен закрилник на целия български народ. Основател на знаменития и най-величествен манастир в България – Рилския манастир.

Той се е родил около 876 г. и починал на 18 август 946 година.

Родното му място е селото Скрино, разположено в гънките на Осоговска планина край реката Струма.

Родителите му били благочестиви люде. Отрано те вдъхнали в него вяра и любов към Бога.

Когато починали, той раздал на бедни и болни хора своята част от наследеното от тях имущество. В близък манастир постъпил като послушник. След известно време станал монах.

Закопнял за тих отшелнически живот, той напуснал манастира и се изкачил на висока и гола планина, може би Витоша. От сухи вейки си направил колиба. И почнал да се подвизава в пост и молитва. Хранел се само с диви растения.

В една нощ разбойници го нападнали, набили го и го изгонили от там. След скитане из планината наберил дълбока пещера и се заселил в нея.

Неговият братанец Лука, без да каже на баща си, тръгнал един ден да търси любимия си чичо из планината. След големи трудности го намерил. Като видял отдалече момчето, св. Иван помислил, че сънува. Толкова му се видяло чудно, че може сред това пусто място да стъпи човешки крак. С любов той приел племенника си. Много се зарадвал, като чул от него, че желае също да се подвизава.

Намерило се място в пещерата и за Лука. Двамата почнали да се подвизават в труд и молитва.

Разтровожен за сина си, бащата тръгнал из планината да го търси. Намерил го в пещерата като същински отшелник. Разгневил се и се озлобил срещу брата си Иван, който е допуснал това.

Преподобният мъчал.

Бащата хванал сина си и го повел със себе си.

Св. Иван коленичил и със сълзи молел Господа да устрои нужното за вечното спасение на момчето. След това седнал в пещерата и се отдал на размисли за опасностите на светския живот.

Като вървели по пътя към родното село, змия ухапала младия Лука и той умрял. Бащата, дълбоко нажален от станалото, се почувствал виновен за тъй неочакваната смърт на момчето. Той взел мъртвото тяло и го понесъл обратно към пещерата на св. Иван.

Пустинникът искал от него да погребе сина си близо до пещерата. Когато бащата си отишъл, Иван почнал редовно да ходи при гроба. Седял до него и се отдавал на мисли за суетността на тукашния живот. Това било любимото му място. Тук той си почивал от продължителните подвизи. А подвизите му били големи – срещу съблазните и изкушенията от злите духове, а също и срещу немощите на плътта.

В тая пещера Иван прекарал 12 години.

От пещерата той минал във великата Рилска пустиня. Поселил се в хралупата на едно грамадно дърво. Постел, молел се и плачел. Хранел се само с трева. Не виждал никъде човешко лице. Прекарвал със зверовете, които се оказали добри към него.

След известно време го открили овчари. Вестта за него бързо се разнесла из околните долини и полета.

Много хора от различни места идвали при хралупата, за да видят и чуят тоя пустинник. Някои от тях водели със себе си болни. Със силни молитви преподобният измолвал от Бога за всички здраве.

Един човек бил мъчен години наред от нечист дух. Като видял хора да отиват към пустинята на св. Иван, тръгнал подир тях. Като стигнал до полите на планината, той паднал на земята и почнал да вика:

- Не мога да вървя по-нататък, огън ме изгаря!

Спътниците вързали нещастния човек и го повели към жилището на преподобния. Замолили го да излекува болния.

- Деца мои – им казал той, - това не е по силите ми. Аз съм като вас немощен човек. Само Бог може да го излекува!

Те продължили по-усилено да молят светеца. И той се помолил горещо.

Спътниците видели обхванатия от нечист дух вече оздравял. И прославили Бога.

Смиреният Иван искал да се усамоти тъй, че да скъса изцяло с тая широка известност. Напуснал любимия си дъб, който му бил оказал години наред топло гостоприемство. Продължил да се изкачва нагоре в планината.

Стигнал до грамадна скала, до която видял просторна пещера. Поселил се в пещерата, а на скалата се молел ту изправен, ту на колене. Тук той водел и непрекъсната борба с изкушенията на зли духове. Водел и борба с всички природни стихии – ветрове, бури, дъждове, снегове, виелици.

Имал на тялото си една дълга кожена дреха, който непрекъснато вехтеела.

И тук великият отшелник не останал скрит от човеците. Слухът за неговите удивителни подвизи стигнал и до благочестивия цар Петър. Царят искал да го види, да го чуе и разговаря с него. Пратил му в дар злато и плодове. Св. Иван приел с благодарност плодовете, но златото върнал, защото не му било нужно. Скромен и смирен, той отклонил свиждането с царя. В писмо му изтъкал нужното за него и за държавата.

Мнозина надошли около Божия угодник и пожелали да се отдадат на подвизи като него. Построили манастир, пръв игумен на който станал сам преподобният Иван. Преди смъртта си св. Иван оставил писмен завет на своите ученици и следовници, в който отправя съвет:

"Новопокръстените люде от еднокръвния свой народ утвърждавайте във вярата и ги наставлявайте да изоставят непристойните езически обичаи и злите нрави..."

Първоначално храмът бил устроен в пещерата, гдето по-рано живеел свети Иван.

На седемдесетгодишна възраст преподобният блажено починал. Бил погребан в самата пещера от братята монаси.

След няколко десетки години Божият угодник се явил на учениците си и поискал от тях да пренесат мощите му в град Средец (София). Като отворили гроба му, те видели нетленно и благоуханно тяло. Прославяйки Бога, с чест те го пренесли в София. Това станало на 19 октомври – ден, в който оттогава се чества тържествено неговата памет.

Светите мощи били положени най-напред в църквата "Св. великомъченик Георги Победоносец". После били пренесени в църквата "Св. апостол и евангелист Лука".

В дванасетия век един благочестив и богат българин построил в чест на св. Иван Рилски хубава каменна църква, в която били пренесени мощите му и при която се образувал манастир.

Страдалци от всякакъв род тук получавали здраве, утеха и подкрепа.

В 1183 г. унгарците на крал Белла ІІІ превзели град София и отнесли мощите на преподобни Иван Рилски в своята столица Гран (Естергом). И тук, на унгарска земя, станали редица чудеса, някои от които дали възможност на унгарците да разберат, че мощите на светеца трябва да пребивават в неговата родна земя.

След тригодишен престой в Унгария светите мощи били върнати обратно в София с много дарове. Кралят украсил ковчега със злато.

В 1195 г. българският цар Асен І тържествено пренесъл мощите от София във Велико Търново – тогавашната столица на България.

Сега мощите на св. Иван Рилски Чудотворец почиват наново в неговата света Рилска обител.

© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

Родителите на блажения Иван бяха много благочестиви, българи по произход, родени и възпитани в село Скрино, в пределите на град Средец (София). Живеейки в това село и подвизавайки се в благочестие и милостини, родиха двама сина, един от които беше чудният Иван. Добре възпитан, той във всичко се покоряваше на своите родители и им оказваше нужната почит, постоянно пребъдваше в страх Божий, не се отделяше от църквата, а с внимание слушаше божествените слова и угаждаше на Господа с пост и молитва. И цял бе пленен от любовта към Бога, духът му гореше към Господа като истински серафим и даваше стократен плод, като дърво насадено при водни извори. Като мина доста време и родителите му умряха, някои хора, завистливи и лениви към доброто, започнаха да го корят, като го наричаха лицемер и крайно негоден за светския живот.

Отегчен, той взе едно добро решение: раздаде своето имущество в ръцете на бедните и отдаде кесаревото кесарю, за да може безпрепятствено да отдаде Божието Богу. А Бог, Който е рекъл да изгрее светлина от тъмнината и Който някога заповядал на Авраама да излезе от своята земя и от своя род и да отиде в земята, която Той ще му покаже, се яви насън и на него, като му каза съвсем същите думи и му показа мястото, където ще може да Му угоди. Като се събуди и размисли върху смисъла на видението, пламна от желание като елен за водни извори6, въоръжи се като друг Давид против духовния Голиат, взе според древната повест три камъка - вярата, надеждата и любовта, облече се в бронята на правдата и възложи на главата си божествения покров като шлем на спасението, постъпи в един от тамошните манастири и пострига косите си заедно със страстите и похотите. И след като остана там известно време, за да се обучи в подвижничеството, остави земното на земните и света заедно с неговия господар, без да вземе нищо със себе си освен една кожена дреха, и дойде в показаната му планина, направи си малка колибка от храсталак и живееше в нея.

След доста време се пресели оттам на друго място, където намери много тъмна и мрачна пещера и се всели в нея, като увеличаваше подвизите си и все повече разпалваше желанието си и като трудолюбива пчела влагаше медни сокове в скривалищата на сърцето си.

В тази пещера прекара дванадесет години без никакво телесно удобство, като увеличаваше подвизите и страданията си. Дяволът виждаше това и не преставаше да го напада някога с униние, някога с леност, а много пъти със страхове и привидения. Но диамантената душа на Иван съвсем не можеше да бъде уловена от неговите козни, а винаги пееше: "Обиколиха ме, както пчели обикалят (мед), и угаснаха като огън в тръне: с името Господне аз ги повалих." Доста дни минаха, докато един ден по дяволско внушение разбойници грубо нападнаха светеца, биха го немилостиво, блъскаха го, влачиха го и го прогониха от това място, като му забраниха вече да не доближава нататьк. Той и в това се подчини на своя Господ, Който казва: "кога ви пъдят от един град, бягайте в друг." Не от град в град, а от гора - в гора минаваше светецът и отиде на друго място, на доста разстояние оттук, и като намери там един огромен дъб, засели се в него по примера на древния Авраам. Но оня под Мамврийския дъб чудесно угости Светата Троица и я изпрати, а този имаше жив в себе си Самия Бог, почитан в Троица, и без никакво униние здраво изпълняваше първоначалния си подвиг. И какво направи Бог, Който всичко нарежда за полза на човека? Както някога в пустинята ороси манна на еврейския народ и изпълни с блага гладните, по същия начин и тук заповяда на земята да роди сланутък за храна на светеца. И се хранеше с него, като успокояваше малко немощта на тялото и запълваше празнотата на стомаха, като минаваше от сила в сила и трупаше в сърцето си възход върху възход6, като източваше извори сълзи и напояваше браздите на душата си и процъфтяваше класовете на добродетелта.

Но Бог, Който е рекъл да изгрее светлина от тъмнината и Който изнася наяве тайните на мрака, не пожела дълго да стои скрит градът навръх планината, а благоволи да изяви неговата добродетел. Пастири пасяха близко някъде стадото си, както ония някога при Христовото рождество, и докато овцете кротко си пасяха, изведнъж се втурнаха да бягат не по някакъв редовен път, а по пусти, стръмни и непроходими места, и спряха чак като дойдоха до мястото, където беше преподобният. Пастирите ги гониха и понеже не можаха да ги спрат, и те дойдоха дето бяха застанали овцете, и като видяха светеца, почудиха се. И започнаха да го разпитват: "Кой си ти, откъде си, и как си дошъл тук? Какъв е животът ти и кое е родното ти място?" Той им отговори: "Според апостола моят живот е на небесата, отдето очаквам Спасителя. Отечеството ми е горният Йерусалим. А родината и градът, които тук са ме възпитали, не е ваша работа да разберете. Но понеже се намерихте тук, нека ви нахраня с пустинническа храна!" И позволи им да вземат от растящия там сланутък. И те взеха и ядоха до насита. А когато ги изпрати да си вървят, един от тях тайно наскуба сланутък и радостно тичаше след другарите си. Като ги настигна, показа им стореното, а те се струпаха и го разграбиха от ръцете му. Но като започнаха да отварят чушките на зърната, нищо не намериха в тях. И веднага се разкаяха, върнаха се, разказаха на блажения и поискаха прошка за стореното. Той им прости, но каза: "Тъй благоволи всесилният Бог, чеда мои: тук да расте и тук да се яде." Те се удивиха на чудото и си заминаха, като хвалеха и славеха Бога за всичко, което видяха и чуха, и като разказваха за него по цялата онази страна и по околните села.

Някои христолюбци пожелаха да отидат при светеца и да получат неговото благословение. А смиреномъдрият Иван като виждаше всичко това, замина оттам, понеже се боеше от човешката слава.

И като намери една много висока скала веднага възлезе на нея, както някога Мойсей боговидецът възлезе на Синайската планина в незаходимия мрак на боговидението. И този получи като него богописани заповеди, само че не на каменни скрижали, а върху скрижалите на сърцето, оросяваше скалата със сълзите си, а с всенощните си бдения и въздишки принасяше стократен плод от своите трудове, като сам беседваше със Самия Бог и с леки криле шестваше към небето, като търпеше нощния мраз и дневната жега.

Блаженият Йоан преживя на това място всичко седем години и четири месеца, без да си позволи леност или униние нито за един час, а по-скоро прибавяше ревност към ревността и усърдие към усърдието, или, накратко казано - в старческата си възраст проявяваше юношески устрем. Мнозина идваха при него, като носеха своите болни, по неговите молитви ги получаваха здрави и си отиваха.

Понеже неговата голяма слава се разнесе по цялата оная земя, мнозина поревнуваха на неговото добродетелно житие, пожелаха да живеят с него, построиха църква в близката пещера и създадоха  манастир, като имаха преподобния за свой началник и пастир. А той добре се грижеше за своето стадо, мнозина доведе при Господа, извърши големи и преславни чудеса и стигна до дълбока старост. Като разбра за своето преселение при Господа, се отдаде на молитва, като проливаше горещи сълзи от очите си и коленичил на земята казваше: "Боже Вседържителю, приеми ме, грешния и недостоен Твой раб, и ме причисли по Своята милост към ли ковете на Твоите избраници, защото нищо добро не извърших на земята, благий ми Боже! Заради това моля Твоята благост да ми изпрати добър ангел, за да не ми попречат на възхода лукавите духове!" Повика и своите ученици, и много ги поучи като им заповяда неотстъпно да пазят устава: "И подир моята смърт да не страдате безутешно, защото няма да ви оставя, а невидимо ще бъда с вас!" Заповяда им да бъдат прилежни н постническите трудове, всички подред разцелува, причасти со с божествените Христови Тайни, легна на земята, вдигна ръце към небето и като рече: "Господи, в Твоите ръце предавам духа си", веднага предаде духа си в Божиите ръце, след като преживя около 70 години, в 946 г. от въплощението на Бога Слово, па 18 август, в царството на благочестивия български цар Петър и византийския император Константин Багрянородни, сина на император Лъв Премъдри.

Учениците му с много сълзи обливаха нозете му, обвиваха в плащаница свещеното му тяло и го положиха в дървен ковчег. И веднага бързо узнаха навсякъде за смъртта на преподобния и всички се стичаха към гроба му да видят свръхестествено видение: тялото му без никакво изменение изглеждаше като заспало и издаваше неизречено благоухание. Недъгавите се молеха, просеха изцеление и се радваха, като се освобождаваха от своите болести. След като минаха 40 дни, светецът се яви на старшия си ученик насън, като заповяда да погребат тялото му в земята. Като стана от сън, той изпълни на дело заповедта. И оттогава скъпият гроб се превърна в извор на чудеса за пристъпващите с вяра. Като мина известно време, от гроба на светеца започна да излиза неописуемо благоухание. Пък и сам се яви на учениците си насън и заповяда да пренесат мощите му в град Средец (София). Тогава отвориха ковчега и видяха тялото му цяло. Незасегнато от никакво тление, то изпущаше хубаво благоухание и насърчаваше всички към божествена ревност. Като извършиха обикновеното богослужение, с почести пренесоха честните му мощи в славния град Средец (София) и ги положиха в църквата "Свети евангелист Лука", както се предполага в 980 година.

При царуването на византийския император Андроник Комнин унгарски войски начело със своя крал Белла Трети плениха чак до град Средец българската земя, която тогава се намираше под гръцко иго, и всичко покориха под свои нозе. Тогава взеха със себе си и мощите на преподобния и ги отнесоха в своята страна: понеже кралят беше чувал за дивните и велики чудеса на преподобния, затова заповяда честните му мощи да бъдат положени в град Остригом, където те също така вършеха дивни и преславни чудеса, като прогонваха от човеците всеки недъг и всяка болест. След като се разнесе слух по цялата онази страна и всички се стичаха там, дяволът, който ненавижда доброто, не търпеше дълго да се слави преподобния, а рани сърцето на епископа в оня град със стрелата на неверието, и нито той пожела да дойде на поклонение пред мощите на преподобния, нито пък на другите позволяваше да дохождат, като казваше: "Аз много добре зная всички светци, и никъде не намирам тогова със светците!" И веднага Божият праведен съд наложи юзда на езика му и той онемя напълно, като не можеше да говори. Които видяха това чудо, се изплашиха, а той махаше с ръце и си оставаше ням, както Предтечевият баща Захария. Като се опомни и поразсъди за причината на своето онемяване, той разбра, че пострада поради неверието си в светеца. Затова бързо се затече към ковчега на светеца и, като го обля с горещи сълзи, прояви сърдечно съкрушение. А Божият угодник и във всичко Христов подражател Иван не пожела дълго да го измъчва, а скоро развърза връзките на езика му и го направи пак да говори хубаво. Получил това, епископът изливаше своята непрестанна благодарност към Бога и Неговия угодник. Които чуха и видяха това, проявяваха още по-голяма вяра и усърдие към светеца. И много други дивни чудеса извърши преподобният в унгарската земя, които не бихме имали време да разкажем подробно. Когато кралят узна всичко това, го обхвана страх и ужас. Затова украси със злато и сребро ковчега на светеца, благоговейно целуна честните мощи и с големи почести ги върна пък в Средец и ги положи в църквата на негово име през 1187 година.

Малко време след това, когато благоволи Бог да възобнови българската държава и да въздигне падналата скиния, която беше рухнала под византийското насилие, възстанови българското царство при благочестивия цар Асен, който беше наречен в светото кръщение Иван. Като развя българското знаме, той укрепи добре всички разсипани български градове, а рухналите обнови и, като препаса оръжие против гръцкото царство, покоряваше околните страни, градове и села. Като дойде до Средец и покори и него, той чу за безчислените преславни чудеса на преподобния и затова веднага се отправи към неговата честна църква, благоговейно целуна неговите мощи и му се струваше, че е намерил някакво многоценно съкровище. Изпълнен с много радост и духовно веселие, той се посъветва и реши да ги пренесе в престолния си град Търнов за по-голяма чест и утвърждение на своето царство. И веднага изпрати до своя патриарх господин Василий, който се намираше в град Велико Търново, следното писмо:

"До всечестния Божий архиерей господин Василий, духовния отец на наше царско Величество. С Божията воля като стигнах в тези предели и влязох в град Средец, и като намерих честните мощи на преподобния отец Иван, жител на Рилската пустиня, извършили множество чудеса на изцеления, мен ми се струваше, че летя по въздуха от радост. Затова отсъдихме да дойде тук Твоя Светиня с целия църковен клир, за да пренесете с подобаващи почести тези свети мощи на преподобния отец в нашата преславна столица за похвала на целия църковен народ и за утвърждение на нашето благочестиво царство!"

Като чу това, божественият светител се зарадва духом, въздаде благодарност на Бога и веднага свика целия църковен клир и им разказа всичко. А те приеха това с топло усърдие и с удоволствие. Всички единомислено се устремиха, като че щяха да получат някакво многоценно съкровище, и скоро стигнаха в Средец заедно с патриарха.

Благочестивият цар Иван Асен I c голямо внимание приготви всичко за изпращането на светеца и всичко предаде на патриарха, като му остави на разположение триста мъжествени воини. А сам побърза да се завърне в своята столица и започна да гради църква на името на светеца в славния град Търново, на мястото наречено Трапезица. Патриархът, като взе честните мощи на преподобния, се отправи на дълго пътешествие заедно с целия клир и с игумена на манастира на преподобния в град Средец, Иоаникий, и с всички негови монаси. Когато царят узна за приближаването на патриарха, бързо излезе насреща му до местността Кръстец с целия си синклит и като целуна с благоговение мощите на светеца, ги задържа там седем дни, докато бъде довършена църквата. И като я осветиха, с почести положиха в нея мощите на преподобния в 1195 г., където раздават различни изцеления на тези, които с вяра прибягват към него: слепи проглеждат, прегърбени се изправят, неми проговорват, недъгави от немощ в сила преминават, бесновати оздравяват и всички получават здраве от каквито болести и да са били обхванати.

О, пречестний Иоане, изпълнено с благодатта на Светия Дух обиталище на Бога Отца и на Спасителя, който стоиш пред Царя на всичко и се наслаждаваш в светлината на единосъщната Троица, като херувим заедно с ангелите пееш трисветата песен и имаш безмерно голямо дръзновение - моли се на всемилостивия Господ да спаси твоите сродници, еднородния твой български народ, и да му покори всички противни врагове!

Запази вярата непорочна, утвърди нашите градове, умири целия свят, а нас избави от глад и пагуба, и ни запази от нападенията на другородци!

Старците утеши, младежите поучи, безумните умъдри, вдовиците помилвай, за сираците се застъпи, децата възпитай и целия твой народ запази от всякакви напасти.

А в деня на страшния съд избави ни от лявата участ и ни сподоби, по твоите молитви поставени отдясно, да чуем блажения глас на Господа Христа:

"Дойдете вие, благословените на Отца Ми, наследете царството, приготвено вам от създание мира" (Мат. 25:34)!
Амин!

© Жития на българските светии (в новобългарски превод) от † Левкийски епископ Партений, том първи. Синодално издателство, София, 1974 година

Обични чеда на светата ни църква,

През настоящата 2006 г. Българската православна църква чества 1060-годишнината от успението на Преподобния и богоносен наш отец Йоан, основател на Рилската света обител и небесен покровител на българския народ. Днес, когато отбелязваме тържественото пренасяне на неговите свети мощи в Средец, ние отново имаме повод да се възрадваме духовно за това, че Бог дари народа ни с толкова велико светило на вярата и благочестието, какъвто безспорно е признатият не само от нас, но и от целия православен свят Рилски светец и Чудотворец.

Днес, на 19 октомври, нашата духовна радост има и едно по-особено измерение: днес ние сме призвани да си спомним и за живота след смъртта. За нас, като православни християни, действителността на този живот е въпрос не само на надежда, но и на едно дълбоко убеждение, свързано с вярата ни, че небе и земя ще преминат, но нито една от думите на Господа няма да премине (Мат. 24:35). За този живот в Христа Иисуса ние знаем не само от Божието обещание, защото свидетелство за него са и всички от века просияли светци на Църквата. Именно в примера на тези Божии угодници ние виждаме оделотворена истината, че този, който вярва в Господа и ходи по Неговите пътища, "и да умре, ще оживее" (Йоан. 11:25). За това знаем и от живота на чествания днес Рилски светец.

Житиеписецът разказва, че когато Пустинножителят предусетил своето отминаване от този свят, заръчал на своите ученици, а чрез тях и на всички останали, да не скърбят: "След моята смърт рече им не страдайте безутешно, защото няма да ви оставя, но ще пребивавам невидимо с вас." И в знак на истинността на неговите думи тялото му се превърнало в ново "свръхестествено видение, защото той изглеждаше сякаш спи и видът на тялото му никак не се измени". Пред така прославените с нетление и чудотворство от Бога мощи на св. Йоан Рилски "недъгавите се молеха и просеха изцеление, освобождаваха се от овладяващите ги болести и се радваха". И наистина, какво друго освен духовна радост може да изпълни сърцата ни, когато знаем, че имаме небесното застъпничество на такъв велик Божи угодник.

В отеческите си заветни наставления духовният светилник на българския народ призовава и всички нас, своите следовници, да пазим светата православна вяра незасегната от всякакво зломислие, да не се отклоняваме от правия път да не се увличаме от чужди и различни учения, като държим на преданията. Да се поучаваме в закона Господен ден и нощ, да бъдем подражатели на светите наши отци светила на света, като не изоставяме или презираме нищо, от тях установено.

Славата на Рилския чудотворец скоро напуснала пределите на манастира и близката околност. За неговото прославяне узнали и далеч от Рила във владетелския двор в Преслав. Неизвестно дали още по времето на св. цар Петър, или малко по-късно, мощите на св. Йоан Рилски били пренесени в Средец, където скоро станали обект на всенародно почитание. С това пренасяне ние свързваме и официалната канонизация на светеца. Житиеписците, предаващи този епизод от св. Йоановия живот след смъртта, имат помежду си известни различия. В едно обаче те са съгласни пренасянето на ковчега с мощите е станало по Божия воля и в този смисъл в съгласие с волята на самия Рилски светец.

Според автора на най-старото, известно като народно, житие пренасянето на мощите в Средец било резултат от общото желание на владетеля и народа. В съгласие с това желание било и Божието благоволение: "Тогава до светеца дойде глас, който му каза от небето: "Възлюбениче Мой, извърши онова, което ти е заповядано!" И веднага тялото на светеца се вдигна ... и отиваше по Божие повеление. И пристигна тялото на светеца в Средечкия град."

В същия смисъл пише и друг агиограф на св. Йоан Георги Скилица: "Великият сред постниците се яви насън на игумена на манастира и повели ковчегът с неговите мощи да бъде пренесен в Средечкия град и там да бъде поставен над земята, та да не се пречи на онези, които идват да го видят."

По-лаконичен, но не по-малко ясен е и авторът на първото проложно житие на Рилския чудотворец, според когото: "След като премина немалко време, св. Йоан се яви на учениците си и повели да пренесат мощите му в Средечкия град." За нас тези разкази са и свидетелства за верността на казаното още от св. ап. Павел, че онези, които дохождат при Бога, трябва да вярват, че "Той съществува и награждава ония, които Го търсят" (Евр. 11:6).

Възлюбени в Господа братя и сестри,

Небесната и земната прослава на св. Йоан Рилски Чудотворец е знак на особеното Божие благоволение към нашия народ. Затова нека и ние днес, в този тържествен ден, да възкликнем заедно с цялата Църква: "Радвай се, златозарна звездо на Изтока, светило и пастирю на монашествуващите! Радвай се, наследниче на Царството небесно! Радвай се, пресветло слънце на българската земя! ... Нека почетем Йоана, ангела на земята и Божия човек на небесата! ... Защото, насаден в Божия дом, той процъфтя праведно и, като кедър в пустинята, умножи Христовото стадо на словесните овце чрез преподобие и правда!" (из службата на св. Йоан Рилски).

Поздравяваме с празника на прославата на Рилския светец и Чудотворец всички вас, негови наследници и духовни чада в Родината и извън нейните предели, като отправяме пастирските ни благопожелания за духовна бодрост и св. Йоаново дръзновение по пътя на богоуподобяването и наследяването на вечните блага!

Радуйся, преподобне отче Йоане, Рилский чудотворче, славо и радосте наша!

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СВ. СИНОД
† М А К С И М
ПАТРИАРХ БЪЛГАРСКИ

ЧЛЕНОВЕ НА СВ. СИНОД:
† ВРАЧАНСКИ МИТРОПОЛИТ КАЛИНИК
† СЛИВЕНСКИ МИТРОПОЛИТ ЙОАНИКИЙ
† ВИДИНСКИ МИТРОПОЛИТ ДОМЕТИАН
† ВАРНЕНСКИ И ВЕЛИКОПРЕСЛАВСКИ МИТРОПОЛИТ КИРИЛ, наместник на овдовелия Пловдивски митрополитски престол
† НА САЩ, КАНАДА И АВСТРАЛИЯ МИТРОПОЛИТ ЙОСИФ
† ЗАПАДНО- И СРЕДНОЕВРОПЕЙСКИ МИТРОПОЛИТ СИМЕОН
† ВЕЛИКОТЪРНОВСКИ МИТРОПОЛИТ ГРИГОРИЙ
† РУСЕНСКИ МИТРОПОЛИТ НЕОФИТ
† НЕВРОКОПСКИ МИТРОПОЛИТ НАТАНАИЛ
† ПЛЕВЕНСКИ МИТРОПОЛИТ ИГНАТИЙ
† СТАРОЗАГОРСКИ МИТРОПОЛИТ ГАЛАКТИОН
† ЛОВЧАНСКИ МИТРОПОЛИТ ГАВРИИЛ
† ДОРОСТОЛСКИ МИТРОПОЛИТ ИЛАРИОН

Преподобный Иоанн Рыльский жил в Х столетии по Рождестве Христовом в Болгарии. Родился он близ города Софии (называвшегося тогда Средцем) в благочестивой семье. По кончине родителей праведный юноша роздал все свое имение нищим и удалился на пустынную гору, где подвизался, питаясь дикими растениями. Некоторое время спустя на пустынника напали разбойники и жестоко избили его. Тогда Иоанн ушел в другую местность, называвшуюся Рыльской пустыней по имени протекавшей там реки Рыло. Здесь он поселился в дупле огромного дерева и жил, по-прежнему питаясь лишь дикими растениями. Шестьдесят лет провел преподобный Иоанн, не общаясь с людьми, окруженный дикими зверями, хранимый Богом, Которому молился непрестанно. Наконец, убежище пустынника было обнаружено пастухами, рассказавшими о своем открытии местным жителям, и молва о подвижнике разошлась по Болгарии. К старцу стали приходить люди: одни – с просьбами о молитве, ища и получая исцеление от болезней; другие – в надежде на духовное руководство. У подвижника появились ученики, возникла монашеская обитель. Преподобный был добрым игуменом и мудрым духовным отцом вверившихся ему душ. Достигнув глубокой старости, он скончался и был погребен своими учениками. Мощи его прославились множеством чудес.

Виж също:

• Православен календар за текущата година
• Православната читалня: През вековете: Жития на светиите по векове
• Православната читалня: През вековете: Светоотеческо наследство
• Православната читалня: През вековете: Българска църковна история
• Духовни бисери от Св. Писание и Св. отци
• Православен речник

    www.Pravoslavieto.com

Именно те ще подготвят публиката за по-късното изпълнение на “Mesecina” и “Kalashnikov”.

Концертът ще е на 29 ноември от 19.00 часа. Час след като красивите вокални хармонии на българките озвучи Армеец, на сцената ще излезе и Брегович, който ще нажежи до червено обстановката в залата.

Гостът ни е подготвил добре познатите хитове от неговите албуми, част от които филмови. Ще чуем и песните от последния му музикален проект “Alkohol”.

Горан Брегович е всепризнат като посланик на Балканската музика по света, музикантът има зад гърба си десетки албуми и саундтраци, сред които и култовите записи към филмите “Ъндърграунд” и “Аризонска Мечта” на Емир Костурица, с който си партнират от години насам.

В основата на неговия “Оркестър за Сватби и Погребения” стоят циганският духов оркестър, традиционните български полифонии, електрическата китара и огромно настроение и страст.

Певиците от Мистерията на Българските Гласове не му отстъпват по достойнство. Те са известни в цял свят, изпълнявали са над 900 концерта в някой от най-престижните зали в света. Хорът е носител на награда Грами и съчетава традиционна и съвременна българска фолклорна музика и изнася акапелни концерти ръководени от експертното диригентство на проф. Дора Христова.

...Репортажът показва, че макар двете страни да са членки на ЕС, работещите от Румъния и България са зле платени и експлоатирани от работодателите.

След два дни работа румънката получила 33 лири, което е три пъти по-малко от минималното заплащане в страната.

Чета си сутрешната поща и попадам на есето на Едуард Стърнс, касаещо България, придобило огромна популярност сред англичаните.

Под заглавието “Няма по-прост народ от българския” той публикува своите впечатления, опит и разочарование от грешката да си купи имот в нашата държава.
http://rodopchani.eu/Eduard-Starns-Nyama-po-prost-narod-ot-balgarskiya

Преброих до десет преди да напиша това-ами прав е човека.....не за всичко, но за растящото бездушие в нашето общество и липсата на истинското чувство за национална принадлежност.
Банално звучи, но е истина.

А и колко пъти си казваме: "Ми аз, какво мога да направя?" .
Всеки може да направи нещо - да е горд, че е българин, че е част от велика нация. А белезите на една нация са - общ произход, език, култура.
БЪЛГАРИНО, ПИШИ НА КИРИЛИЦА !
Живеем в модерни времена, всеки компютър има инсталирана кирилица като език ...но всеки ден виждаме масово ползване на маймуница ;(

БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Иван Вазов

web

Език свещен на моите деди
език на мъки, стонове вековни,
език на тая, дето ни роди
за радост не - за ядове отровни.

Език прекрасен, кой те не руга
и кой те пощади от хули гадки?
Вслушал ли се е някой досега
в мелодьята на твойте звуци сладки?

Разбра ли някой колко хубост, мощ
се крий в речта ти гъвкава, звънлива -
от руйни тонове какъв разкош,
какъв размах и изразитост жива?

Не, ти падна под общия позор,
охулен, опетнен със думи кални:
и чуждите, и нашите, във хор,
отрекоха те, о, език страдални!

Не си можал да въплътиш във теб
създаньята на творческата мисъл!
И не за песен геният ти слеп -
за груб брътвеж те само бил орисал!

Тъй слушам си, откак съм на света!
Си туй ругателство ужасно, модно,
си тоя отзив, низка клевета,
що слетя всичко мило нам и родно.

Ох, аз ще взема черния ти срам
и той ще стане мойто вдъхновенье,
и в светли звукове ще те предам
на бъдещото бодро поколенье;

ох, аз ще те обриша от калта
и в твоя чистий бляск ще те покажа,
и с удара на твойта красота
аз хулниците твои ще накажа.

Пловдив, 1883

Бдение в памет на убитата Ивелина. Снимка: архив, Булфото

С порицание и писмено предупреждение ще бъдат наказани четирима служители на ОД на МВР в Ловеч, съобщи директорът комисар Георги Иванов.

Това е било решено след проверка на министерството, назначена след убийството на 25-годишната Ивелина Георгиева от полицая Иво Маринов, предаде БТА.

По думите на Иванов заместник-директорът на областната дирекция на полицията в Ловеч комисар Даниел Колев ще бъде наказан с порицание, а началникът на районното управление "Полиция" Светослав Съев - с писмено предупреждение.

Комисар Георги Иванов поясни, че проверката е констатирала, че действията, извършени от полицейските служители вечерта на 14 септември преди убийството, когато Георгиева е подала жалба срещу Маринов, са били изключително точни и правомерни.

Допуснати са само пропуски при регистрирането на сигнала в съответния дневник, заради което е наказан главен инспектор Съев.

С писмено предупреждение заради документни нарушения ще бъдат наказани още двама служители на ловешката полиция, допълни Иванов.
 
http://www.dnes.bg

Около 260 000 лева е сумата, която застрахователи дължат на бургаската болница от за лечението на израелските туристи, пострадали при атентата на летището. Това каза в Бургас министърът на здравеопазването Десислава Атанасова.

Кметът на Бургас Димитър Николов посочи, че нито една стотинка не е платена за медицинските грижи.

„Аз също съм поставила този въпрос пред посланика, че за цялото лечение, което получиха тук засегнатите от терористичния акт израелски граждани, всъщност застрахователните компании, които са отговорни за това и да заплатят за тяхното лечение, до момента не са направили никакви постъпления към Многопрофилната болница в Бургас", коментира Атанасова.

„Около 260 000 лева е сумата, която се дължи на Многопрофилната болница в Бургас и се надявам, че ще проявят разбиране и в най-скоро време тези средства ще бъдат преведени на болницата. Тогава не се жалеха никакви средства и не случайно оценката беше много висока и много положителна, но все пак всичко, което болницата като финанси е вложила в лечението на тези пациенти, трябва наистина да се възстанови", категорична бе тя.

Кметът на Бургас се оплака на министъра на здравеопазването

Около 260 000 лева е сумата, която се дължи на бургаската болница от застрахователните компании, за лечението на израелските туристи, пострадали при атентата на летището. Това съобщи в Бургас министърът на здравеопазването Десислава Атанасова.

Според кмета на Бургас Димитър Николов нито една стотинка не е платена за лечението на израелските туристи в Бургас. „Това коментирахме, преди малко с г-н Николов. Аз също съм поставила този въпрос пред посланика, че за цялото лечение, което получиха тук засегнатите от терористичния акт израелски граждани, всъщност застрахователните компании, които са отговорни за това и да заплатят за тяхното лечение, до момента не са направили никакви постъпления към Многопрофилната болница в Бургас”, коментира Атанасова.

„Около 260 000 лева е сумата, която се дължи на Многопрофилната болница в Бургас и се надявам, че ще проявят разбиране и в най-скоро време тези средства ще бъдат преведени на болницата. Тогава не се жалеха никакви средства и не случайно оценката беше много висока и много положителна, но все пак всичко, което болницата като финанси е вложила в лечението на тези пациенти, трябва наистина да се възстанови”, категорична бе тя.
 

Индустрията на ишлеме, чийто ярък представител е шивашката промишленост, не носи сериозни печалби за България, тъй като собствениците на тези малки и големи предприятия са чужденци, изнасящи своята печалба зад граница.

Като включим многото балкано-вносни бизнесмени от Албания, Сърбия, Гърция, Русия и Турция, чиято важна задача е реализират данъчни облекчения в милата ни родина, се оказва, че бизнесът на България е срамним с хазарта на България.

Оказва се, че каквото роди земята в България, е нейната чиста печалба. Правителството обаче се стреми да унищожи всячески опитите на родните производители на храни да останат и развият на пазара - множеството прекупвачи.
Оказва се, че чуждестранните инвеститори се ползват с евтина работна ръка и всякакви облекчения. Могат дори да не плащат на работниците и дори не са ефективни уязвими от българските закони. Примерите за това в новините и пресата са прекомерно достатъчни по брой и размери.

И вместо българските производители на храни да реализират цялата своя продукция, те са оложени с прекомерни разходи и данъци, а продукцията им често остава непродадена и загниваща по дворове, тържища и камиони на алчни прекупвачи.

Следователно единствената разумна политика за това българските стоки да се продават приоритетно е производителите да имат право да продават продукцията си без да отчитат данъци. Така българските хранителни стоки ще бъдат конкурентно способни на вътрешния пазар и няма да бъдат измествани по цени и качество от конкурентните им артикули на съседни балкански страни.

Така нито един български гражданин не би изпитал глад и България сама ще се справи с просещите по улиците хора, настанявайки ги в непорутени и необитаеми соц сгради и изхранвайки населението си с евтини хранителни стоки. Така политиката на българското правителство няма да търпи критиката на ЕС И ЦРУ на САЩ, че България е най-бедната членка на съюза и не е в състояние да се справи с глада и безработицата. (По - скоро, можем да кажем "потупване по рамото" именно за това - възложената от тях мисия - която виждаме и чувстваме!)

Нещо повече - в случай, че липсва политическа воля, то българските продукти, произведени в България, могат да се ползват с данъчни намаления и облекчения. Това ще съживи малкия и средния бизнес и значително ще намали ръста на безработицата.

Колко пари трябва да заработиш в България ако искаш да си купиш стока за 100 лева Стока за 100 лв. + ДДС =120 лв. + неизвестен брой акцизи, еко-такси и така нататък = ??? Но да се спрем само на 120 лв.
За да получиш 120 лв. заплата чисто, ти трябват 133.33 лв за да си платиш плоския данък, само че преди това трябва да си изкарал за обществено осигуряване (пенсия) както следва:
Ако си роден преди 1960 г. 20.5% отгоре-> 167.72 лв.
Ако си роден след 1960 г. 15.5% отгоре -> 157.72 лв.

И това за 3-та категория труд, за първа и втора цифрите са:
Ако си роден преди 1960 г. 23.5% или трябва да изкараш 174.28 лв. След 1960 та 18.5% и съответно 163.59 лв.
Ако си мислите, че обира е приключил, лъжете се, все още не сме пресметнали колко дължите за здраве.
Вноската е 8 %, тоест за 133.33 лв. (сумата преди данъчното облагане) тя е 10.67 лв. и като я прибавим към предните суми получаваме:
за трета категория труд: 178.38 лв. за родени преди 1960 г. и 168.39 лв. за родени след 1960 г.
за 1-ва и 2-ра категория труд: 184.95 лв за родени преди 1960 г. и 174.26 лв за родени след 1960 г.

И как мислите, дали приключихме? Приключихме, ама друг път... Обръщайте джобовете:
Фонд ДЗПО (Допълнителното задължително пенсионно осигуряване) също иска да лапа, само 5% нищо работа - 5лв. и 33 ст. за него, от Държавата да мине ще удържим само на родените след 1960 г.
3-та категория труд родени след 1960 г. - 173.72 лв.
И да не забравяме и фонд ДОО (държавното обществено осигуряване), там внасят само първа и втора категория труд – внася работодателят, но понеже парите ги изкарва работника ги смятаме тук.
Още 7% за 2-ра категория труд и стават:
194.28 лв. за родени преди 1960 г. и 188.92 лв. за родени след 1960 г.
За 1ва категория труд ставката е 12% и сумата става:
200.94 лв. за родени преди 1960 г. и 195.58 лв. родени след 1960 г.

За да си купиш нещо струващо 100 лв., трябва да заработиш в най добрия случай 173.72 лв.
а в най-лошия 200.94 лв. И както споменах в тази сума не влизат акцизите – на всяка стока (дори без-акцизната) има акциз заради енергията и горивата, “еко” – такси, други такси и данъци. Толкова за уж най-ниското данъчно бреме в Европа ..... А какво прави администрацията с толкова чудовищно много ваши пари, сами си отговорете на този въпрос.
Ползван източник: коментар в dnes.bg
FOREX (ФОРЕКС), АКЦИИ, ФЮЧЪРСИ

Не са много българите, които се вълнуват от това. А би трябвало. Защото от главния прокурор зависи дали мафията ще си има държава или не. Това е жизнено важно за всеки от нас. Така че трябва да бъдем особено взискателни към кандидатите за главен прокурор.

Досега поста бе заеман от Иван Татарчев, Никола Филчев и Борис Велчев. С какво бяха запомнени те.
Иван Татарчев бе от бунтовен род. Неговият дядо Михаил Татарчев е брат на Христо Татарчев, един от създателите на ВМРО. Чичо му Асен Татарчев е поборник за свободата на Македония, осъден на смърт. Татарчев бе известен още с любовта си към котката Михаела и към няколко жени. Безбрачен. Прочу се с пиенето на водка в компания с оперативно интересни хора. Обичаше песни и маси. Пя с Иво Карамански на Ивановден... Патриот и националист. Някои го помнят и с ненавистта му към ген. Богомил Бонев, с когото се разминаваха по някои въпроси на борбата с престъпността. Уви, Татарчев няма да го запомним с големи дела срещу мафията. А по негово време тя бе особено нагла. Бе главен прокурор от 1992 до 1999 г.

От 1999 до 2006 г. главен прокурор е Никола Филчев. Ще го започним с доста странни неща. С неговото име е свързан първият демократичен скандал „бръмбар гейт” – бил подслушван от службите. Защо? Не стана ясно. Едни офицери обаче бяха дадени на съд и след години оневинени. Едвин Сугарев обяви Филчев за луд. Посочи, клиника в Израел, където се лекувал. Същото твърдеше и шефът на Върховния касационен съд Иван Григоров. Даже показа медицински документ. Прокурорска проверка не потвърди тези твърдения. Филчев бе забъркан в убийството на ямболската адвокатка. Някои го обвиняват, че едва ли не лично е участвал в ликвидирането й. Той обаче твърди, че по същото време е бил в Либия. Забъркаха името му и в убийството на висш прокурор – Николай Колев. Догадките са все още неизяснени. След мандата му като главен прокурор президентът Георги Първанов назначи Филчев със съответния указ за посланик в Казахстан. Последваха умопомрачителни действия на Филчев, които Ивайло Калфин като външен министър така и не успя да обясни. Когато бе изчезнал и никой в държавата не можеше да го открие, на журналистически обаждания отговаряше: „Плод – зеленчук”. По някаква странна логика се оказа съсед на обвиняемия по делото „Октопод” Алексей Петров на частната ул. „Арарат”. Друг негов комшия се оказа доскорошният ректор на УНСС и съветник на Първанов проф. Борислав Борисов. Филчев е преподавател в УНСС. По негово време се самоуби прокурорът Николай Джамбов, известен като противник на силовите методи на Филчев.

Медийно прочут е и братът на Филчев - Ангел Борисов. Забъркан е с трафик на антики от България към други страни. Няколко пъти е задържан.
Филчев бе свидетел по делото „Октопод”. Няма нито едно дело срещу мафията по времето на Филчев. Има странни случки и персонажи. Нещо като „плод – зеленчук”.

Борис Велчев е главен прокурор от 2006 до сега. Внук е на Борис Велчев, член на политбюро на ЦК на БКП по времето на Тодор Живков. Баща му е бил посланик в Лондон, когато е убит Георги Марков – 1978 г. Велчев е считан за приближен на Георги Първанов, на когото преди избирането на високия пост е бил съветник. Считан за фин и интелигентен човек с добри юридически познания и добри светски обноски. Той е първият главен прокурор, при когото започват знакови дела срещу организираната престъпност – „Наглите” – за отвличания, „Килърите” – за убийства, рекет и палежи и „Октопод” – за рекет, организирана престъпна група, изнудване, принуждаване и пр. По „Наглите” има осъдени лица на първа инстанция, което е прецедент за 22-годишната демократична история на страната. ГЕРБ го предлагат за съдия в Конституционния съд. И нещо, което малцина знаят: по едно от тези знакови дела Велчев неутрализира опитите на двама свои заместници да повлияят на процеса в полза на бандитите.

Какъв не трябва да е главният прокурор:
1. Корумпиран
2. Зависим от мафията и политически кръгове
3. Мекушав
4. Страхлив
5. Част от политически лобита
6. Част от магистратски лобита
7. Представител на олигархични кръгове
8. Интригант
9. Компромисен – да търпи корумпета в екипа си и във висшите магистратски среди
10. Изповядващ партийна идеология
11. Подвластен на нарцисизма
12. Медийна звезда
13. Да посещава съмнителни места
14. Да се среща със съмнителни хора
15. Зависим от алкохол и дрога
16. Зависим по сексуална линия
17. Отмъстителен
18. Коварен
19. Лабилен
20. Глупав

(Не зная автора какво намеква, приписвайки някои неоснователни и нищо незначещи "позитиви" на сегашния главен прокурор, но по точка 10 и 16 от изброеното, той е доказано зависим...)

Няма такъв прокурор в България – то е ясно. Няма такъв човек въобще. Но поне да не е зависим и абколятна мишка. Твърде пресметлив също. И да не е луд.

Трудно е да си български прокурор. Главен – още повече. Срещу обвинението е мафията и част от политическата върхушка. Срещу червените тоги са всички мошеници – от селските тарикати и крадци на кокошки до „белите якички”, завличащи стотици милиони всяка година. Иска се дупе да се изправиш срещу тях. А те притежават няколко безотказни метода за пречупване на магистрати. Първо предлагат пари. Ако не стане – предлагат още пари. След това идва ред на връзките във властта и политиката. През цялото това време армия от адвокати влизат в контакт, посредничат, намекват, атакуват, предлагат, подсказват, намекват, дават примери, анализират, препоръчват, насочват, съветват. На много упоритите се пускат на медийната глутница. Ако и това не помогне, меден гласец обяснява на непокорника къде учат децата му, къде играят и къде прекарват ваканциите. Намекът обикновено върши работа.

Кой прокурор би устоял на подобна преса?

Главният прокурор има огромна власт. И огромни отговорности. Двете дини трудно се носят. Изкушенията са много. Да, създава си доста неприятели, но и страхотни покровители си предлагат услугите. Срещу нещо. Играч на въже.
Италия си има Паоло Борселино и Джоване Фалконе. Ние си нямаме. Сигурно няма да и да имаме. Но не е лошо да помечтаем. Тъмно и светло...