Балканските страни търсят повод да обявят война на Османската империя, за да спасят своите поробени събратя християни. Поставят категорични искания за нови реформи в Македония, Тракия и останалите християнски области  на Балканския полуостров. Османската империя отказва да изпълни исканията за реформи. Този отказ е търсеният повод за обявяване на войната. На 17 септември 1912 г. в страните от Балканския съюз е обявена мобилизация, а на 5 октомври 1912 г. Балканската война е обявена официално.

В памет на подпоручик Димитър Калпазанов, неговите братя, сестри и зетьове даряват 60 000 лева и основават фонд за построяване на Мъжка прогимназия в Габрово.

Учителят и писател Илия Иванов – Черен и поетът Димитър Сливков също воюват на фронта. Илия Иванов – Черен е назначен в 1-ви пехотен Софийски на Н.В.Кн. Александър І полк като помощник взводен командир в 7-ма рота. Същата 7-ма рота води на 9 октомври паметното сражение при Селиолу – Гечкенли. Вечерта  на 9-ти  октомври 7-ма рота била  „изпратена в челен отряд”.  Младши подофицер  Илия Иванов – Черен бил назначен за старши на един от най-важните патрули. Затова се движел пред  самата рота. Около 11:00 часа вечерта патрулите „се натъкват на противника”. В зародилата се силна престрелка  младши подофицер  Илия Иванов – Черен смело командвал и насърчавал  поверените му войници. Стоял безстрашно на поста, но за зла съдба бил пронизан с куршум в гърдите.

http://dnes.dir.bg/news/sergey-stanishev-georgi-parvanov-zhan-videnov-12153733?nt=4



-Г-н Йорданов, какво се случва в СДС? Защо партията продължава да се оплита в мрежите си?

-Проблемът на СДС е, че е партия, а не може да стане съюз на демократични сили. Това е и проблем, и парадокс, защото някога СДС имаше успехи, когато бе равноправен съюз на много и различни, но със сходна ценностна политическа система, граждански и политически организации. Имаше ясна и предвидима във времето програма. Днес СДС боледува от собствената си еднопартийност. Впрочем, същата болест е налегнала и ДСБ. От тази болест спасение няма. Поне не сега, не днес, не на този етап от общественото ни развитие. Лечението се нарича отваряне. Лекарствата  – промяна на устава, ликвидиране на командно-апаратния стил, изграждане на свободни граждански клубове в рамките на съюза или казано на днешния политически език – преформатиране. 

-Принципна ли беше позицията на партията по отношение на Синята коалиция? Има ли нужда СДС от Костов?

-Идеята за „Синя коалиция” се роди, когато се провали мегаломанския проект на ДСБ, според който ДСБ трябваше да заеме мястото на СДС в политическото пространство. Неволята обаче накара Иван Костов да завие волана и тихомълком да признае, че е сгрешил, когато е превърнал успешната коалиция СДС в „командирска” партия, унищожавайки това, което някога аз наричах демократично политическо ветрило или казано по-ясно – възможността СДС да покрие по-голямата част от политическото пространство от центъра на дясно. Синята коалиция в този смисъл бе като признание за грешка и същевременно една надежда, че грешката ще бъде поправена. За съжаление нищо подобно не се случи. Вътрешните конфликти, недоверие и дори селски номера между членове и лидери на двете партии продължиха. Затова и този тип орташко обединение хората не го приеха. Нещо повече. Ако до вчера се мислеше, че СДС и ДСБ са като скачени съдове, то днес е очевидно, че по-скоро са като спукани гърнета. Защото техни дейци изтичат към други политически бидони – Найден Зеленогорски и Прошко Прошков, например директно цопнаха в новата политическа каца на Меглена Кунева. В този смисъл е по-добре двете партии да продължат отделно, пък Господ си знае работата.

-Ще успеят ли Емил Кабаиванов или Ваньо Шарков да вдигнат сгромолясалата се десница отново на крака?

-Ако можеха, да са го направили досега. Защо трябваше да чакаме да станат кандидати за председател? Макар че има нещо симптоматично и много показателно във факта, че и двамата са лекари. Шарков има идея да залепи СДС отново до ДСБ. Там обаче той е „слаба ракия”. При това СДС трябва отново да започне да скача срещу БСП, а там Шарков също е слаб – по ред причини. Кабаиванов е ново лице за широката политическа публика. Но това е и неговия шанс.  При това, забележете, докато досегашните лидери на СДС вече повече от 10 години дърпат надолу организацията, през това време Кабаиванов, вярно на локално равнище, печели избори и успява да обедини хората около своята личност. Това прави впечатление, както и факта, че единствен той от кандидатите говореше открито за възраждане на СДС. На такъв човек си струва да се помогне.

-Правилен ход ли е залитането на някои хора от СДС към ГЕРБ? Възможно ли е СДС да бъде „засмукано” от партията на Борисов и да изчезне от политическата карта на България?

-В момента ситуацията е друга. Известни дейци на ДСБ бяха засмукани от ГЕРБ и днес се доволстват с постове в министерства и дипломатически представителства. Имената на Евдокия Манева и Константин Димитров говорят недвусмислено за това. Не съм чул Иван Костов да ги е „отлюспил” по този повод. Бих посъветвал СДС да разсъждава в посока на това да не допусне следващото управление на страната да бъде доминирано от БСП. Ако се работи в тази посока е нормално да се търсят след изборите мостове и сътрудничество с ГЕРБ. Така че в случая не може да се говори за залитане, а за трезва дясна политическа преценка. След като и СДС и ДСБ са се докарали до политическото дъно трябва да се опитат да изплуват. Въпросът е кой пояс ще хванат – на БСП и Кунева ли или на ГЕРБ. Защото без пояс до властта не могат да стигнат. Разбира се, могат да изплуват и сами – но дълго и мъчително, ако изобщо са им останали сили.

-Какви грешки допусна Мартин Димитров, за да се стигне до тук?

-Проспа си мандата. Вярвах, че като е млад това ще му даде самочувствието и вярата в успеха. Стана точно обратното. Спаружи се и направо стана невидим под тъмната сянка на коалиционния партньор. Влюби се в парламента и забрави, че парламента не е България. А там пък започна да гласува заедно със столетницата. Нещо недопустимо за млад човек. Основната му политическа грешка бе, че не отвори партията за нови членове и симпатизанти, не и придаде по-свободен, по-творчески дух. И най-важното. Като лидер не успя да формулира нова идея, нова политическа програма с ясни и разбираеми приоритети. Програма за управление, а не за вегетиране в политическото пространство.

-Кой е вашият фаворит сред кандидатите за председател? Видяхте ли конкретни програми от страна на кандидатите за председатели?

-Който и да стане председател ще трябва да отвори СДС към  гражданското бщество, да го преструктурира, за да изглежда съюза по-малко като партия и повече като национално движение. И да започне отдолу, а не с апаратни игри отгоре. И програмата – най-важното. Какво точно и конкретно ще направи СДС за българските граждани сега, веднага, а не само с обещания за утре. В това отношение Шарков е обременен от много и различни партийни обвързаности – и в миналото и днес. Кабаиванов ми се вижда по-освободен и по-решителен. Но кой знае?

-След последните избори анализаторите и социолозите не дават шансове „сините” да влязат в парламента догодина. Заслужава ли СДС да има парламентарна група?

-СДС е романтиката в нашия политически живот. Бих казал  - драматичната романтика на нашия живот. Ако си отиде нищо след това няма да е същото. То и от сега се вижда. Животът ни посивя. Разбира се, на върха ще изплуват тарикатите, приспособленците, политическите номади, тези които с кабаретна лекота прескачат от партия в партия. Но България не я чака нищо добро.

-Бихте ли подали ръка на СДС отново?

-Моята ръка е подадена вече повече от двадесет години. Тя е крепяла и е водила напред СДС.  Но днес не съм сигурен дали СДС я желае.



Старият континент е жертва на жестока кампания, която е инспирирана от американската банкова система

Беше грешка в съюза да бъдат поканени 27 страни, казват Хелмуд Шмид и Валери Жискар д"Естен

Бившият канцлер на Германия Хелмуд Шмид и бившият президент на Франция Валери Жискар д"Естен са двама от водещите архитекти на ЕС.  В специално интервю политическите ветерани дискутират казуси, свързани с еврокризата и  липсата на идеи и перспективи в съвременните европейски политици.

Рядко един канцлер на Германия и един  френски президент са дискутирали очи в очи толкова много икономически и фискални въпроси в контекста на  политиката, като Хелмут Шмид (93 години) и Валери Жискар д"Естен (86 години).

По време на техния мандат, който започна през 1974 г., и двамата трябваше да се справят с петролната криза, стагнацията на икономическия растеж, повишаването на инфлацията и безработицата.

След смъртта на договореностите от Бретън Уудската конференция, според която доларът служи като разменна валута в цял свят, те силно се застъпват за въвеждането на Европейската валутна система (EMS), с единна европейска парична единица, която да бъде въведена във всички страни от Еврозоната.

През 1975 година с  усилията им беше основана групата на G6, в която влизат шестте водещи в света индустриални държави – Франция, Германия, Италия, Япония, Великобритания, които организират  Глобална икономическа среща на върха.

След като мандатите им изтичат, (Жискар д"Естен през май 1981, а на Шмит през октомври 1982) остават верни на своите европейски ценности. През 2001 Жискар е избран за председател на Европейската конвениция, която е ангажирана с изработването на Европейската конституция. И до днес двамата големи държавници поддържат много близки приятелски отношения.

Интервю на ШПШГИЛ

Шпигел:  Преди 30 години вие двамата бяхте инициатори на създаването на единна европейска валута, което беше решаваща стъпка в създаването на единна Европейска парична система. Сега, вече като зрели държавници, имате ли усещането за безпокойство, че ще доживеете да видите как еврото се срива? 

Шмид: Еврото, разбира се, ще просъществува  още години от сега. Сигурен съм, че то ще ме надживее. То би могло да надживее и всички нас и това е, което аз предполагам, че ще се случи. 

Жескар: Разбира се, че еврото има още дълъг живот, за разлика от нас. Но вашият въпрос е интересен, защо той е твърде необикновен. Защо не ни попитате например дали американският долар ще просъществува още дълго, или пък за японската йена или катайския юан?

Шпигел: Разликата е много очевидна: Това са валути с национално значение за големи страни и силни икономики. 

Ж:  А еврото е валута в един регион, където има по-малък дълг отколкото в доларовата зона, има по-голям търговски излишък и много добре организирана, мениджирана централна банка. Сегашният валутен курс на долара е над официалния валутен курс през 2002. Защо е това съмнение  

Ш: Всеки ден такива съмнения ни спохождат. Но тогава еврото не е застрашено при тази ситуация. Тогава няма причина да искаме то да престане да съществува.

Ж: Ние сме жертва на жестока кампания, която е инспирирана от американската банкова система. Ние сме по средата на диалогична битка, която подхранва много спекулации.

Шпигел: Еврозоната страда от липса на обща политическа и икономическа визия. Как може един съюз, чиито членки са толкова различни, да оцелее?

Ш: Когато беше подписано Маантрихското споразумение през 1992, в ЕС имаше само 12 страни членки. И тези 12 направиха грешка като поканиха и други държави в Европа да се присъединят към него, и даже да станат членове и на Европейския паричен съюз. Единната валута разбира се бе въведена 10 години по-късно. А сега ЕС има 27 членки, повечето от които също искат да въведат еврото.

Шпигел: Може ли да се окаже създаването на единна валута грешка?

Ш: Не единствената. Беше грешка да бъдат поканени 27 страни, като от тях 16 или 17 междувременно са приети.

Шпигел: Наистина ли 17 ви се струват вече много?

Ш: Във всеки случай, 17 бяха вече много.

Ж: За да бъдем съвсем коректни, беше грешка приемането на Гърция. Гърция тогава не беше готова.  Тя в същността си е ориенталска страна. Хелмут, аз пак ще кажа, че ти тогава изрази скептицизъм преди Гърция да бъде приета в Евросъюза през 1981. Ти беше по-мъдър от мен. Еврогрупата не може да си позволява да се разширява до безкрай.

Шпигел: Подкрепяте ли замразяването на членството в еврозоната, тоест – да не бъдат приети нови членки в еврозоната.

Ж: Аз се надявам, че ние няма да бързаме с приемането на още членове, може би само с изключение на Полша. Аз съм добре запознат с възможностите на тази страна и огромното й желание да направи тази крачка. В тази посока може да се работи. Но никоя друга страна не трябва да бъде приета в тази зона

Ш: Такова е и моето мнение.

Шпигел: Наистина ли страните в Маастрих са толкова доверчиви, наивни?

Ш: Държавниците на тези страни бяха подведени от факта, че съществуващата европейска парична система работи сравнително добре. Те мислеха, че нещата ще вървят също толкова добре, когато бъде въведено еврото като единна европейска валута и всичко ще се нареди от само себе си. Те пренебрегнаха, подцениха, факта, че това изисква да бъдат направени икономически споразумения и бъде постигната координация в икономическите и фискални политики. 

Шпигел: Има обаче и много стриктни, точни условия за членство? Има редица ограничения в бюджетната политика и държавния дълг.

Ш: Германия не е гледала много стриктно на тях. Тя беше ангажирана с реорганизацията на самата държава. Германците бяха обърнати към проблемите, свързани с  унифицирането на икономиката на Източна Германия с тази на Западна Германия. Това до голяма степен успя, но беше истинска борба.

Ж: Не става дума за това, като че нищо не е било свършено. Просто наистина нищо не беше направено. Проблемът не е в тълкуването на текста, а много повече в неговото неприлагане. И това е куриоз. Европейската комисия, която имаше задачата да извършва мониторинг, не го направи дълго време и не наложи никакви санкции. Това развърза ръцете на правителствата за всякакви рискове. Те можеха да харчат парите безконтролно, без да бъдат застрашени от девалвация и финансови наказания.

Шпигел: Противно на създаването на паричния съюз, трябваше ли веднага  да пристъпят към създаването и на политически съюз?

Ш: Това беше твърде отдавна. Един политически съюз не е абсолютно задължителен, когато трябва да се преодолява правителствена дългова криза, криза на банковата и икономическата система, с други думи, три кризи, които в момента тресат Европа. В средносрочен план, това е желателно, но не задължително, с други думи – нещо, което е абсолютно необходимо, за да се излезе от тези три кризи.

Ж: Еврогрупата просто няма необходимата организация. Ние трябва да престанем да смесваме Голямата европейска общност с малкия монетарен съюз. Не е възможно всичките 27 членки в ЕС да се бъркат, когато 17 членки на еврозоната обсъждат техните проблеми и съображения. Те съвсем не говорят на един и същи език, защото принадлежат на различни кръгове.

Шпигел: Има ли нужда Еврогрупата от свои институции, които да функционират паралелно с тези на ЕС? В края на краищата, тя вече има председател, министър-председателят на Люксембург Jean-Claude Juncker.

Ш: Ще бъде глупаво Еврогрупата да си създава свой персонал, екип, който да бъде подчинен на неговия председател. Едва ли някой би приел подобно предложение.

Ж: Разбира се, всеки има нужда от институции – как иначе си представяте да работят координирано фискалната и икономическа политика. Когато за първи път групата се събра под председателството на Mr. Juncker, тогава нямаше нито секретар, нито писмен запис на срещата. Това е абсурдно. Еврогрупата има нужда да има свой съвет и структура, независими от съвета на Голямата европейска общност. За известно време решенията бях взимани с помощта на Mr. Juncker като председател на Еврогрупата. Това е изключително важна позиция. Той дори може да мине за германец. И още нещо, трябва да бъде назначен генерален секретар, който плътно да стои зад него. Всеки съвет по света има генерален секретар.

Шпигел: Не създава ли това риск, опасност да бъде забъркана голяма институционална каша?

Ж: Напротив, точно обратното, именно това ще направи възможно да бъде избегнато противопоставянето, което може да възникне между 27-те членки на ЕС и 17-те членки на монетарния съюз.

Шпигел: Няма ли опасност от това и двата лагера в последствие  необратимо да се отчуждят?

Ж: Все пак имаме една обединена Европа, която по-бавно или по-бързо постига напредък: Еврогрупата. Освен това имаме една Европа със свой вътрешен пазар, с държави, които се интересуват от Европа единствено като зона на свободна търговия. Институциите за някои страни са твърде тромави за други, а тромавите институции са безсилни. В Еврогрупата има такива, които плащат, има и такива, които имат нужда от техните пари. Тези, които дават парите, ще трябва и да контролират онези, които плачат за помощ. Това не е работа на ЕК, която отговаря за целия Евросъюз.

Шпигел: Може ли появилият се дефицит във фискалния пакт да подтикне страните, подписали за нулев дефицит, да преодолеят този недостатък.

Ш: Ако може да ви задоволи един съвсем кратък отговор, то той  е – не съвсем.

Шпигел: Това ни подтиква по-скоро да попитаме: защо не?

Ш: Отсъства онзи импулс, какъв ние имахме преди 30-40 години,  в смисъл на абсолютното желание на президента на Франция и канцлера на Германия да работят заедно – без значение какъв е проблемът. Докато такова общо желание не бъде заявено, то техническите похвати са от второстепенно значение. Ти не можеш да отстраниш проблемите само с фискалния пакт, дори това да е много по-добре обмислено в сравнение с предхождащия го евро пакт за стабилност и растеж. 

Шпигел: Как си обяснявате  тази липса на импулс? Не се ли познават достатъчно добре президентът и канцлерът, нима не знаят какво да правят, осъзнавайки факта, че следвоенното поколение е взело връх?

Ш: Ние дълго може да философстваме относно причините и мотивите. Вие очевидно не оспорвате липсата на импулс, нещо, което аз за съжаление не мога да проумея, да разбера.

Шпигел: Въпросът е:  Дали това с времето  ще се преодолее?

Ж: Мисля, че да. 

Ш: Ние само може да се надяваме, че това ще се случи. Повечето французи и германци приемат присърце  сътрудничеството и интеграцията. Така че всичко е в ръцете на  техните лидери да постигнат тези цели. Те не трябва просто да говорят за това, те трябва също искрено да се стремят към това.

Ж: Никой не трябва да очаква, че Германия може да бъде водачът в Европа. От гледна точка на историческата перспектива, това е невъзможно. Лидерство на Франция разбира се също не върви. Европейският пейзаж изглежда горе-долу така: Има две големи държави в средата, Германия и Франция, които съществуват съвместно. Те трябва да работят заедно.

Шпигел: Но те това и възнамеряват да правят, въпреки всички кризи и напрежение.

Ш: Ако ми разрешите, бих искал да направя един основен анализ: Възстановяването на Германия след войната стана възможно на първо място с помощта на американците, като това достигна своята кулминация след 1950, с помощта на европейците и изключително на Франция. Европейската общност за въглища и стомана беше създадена през 1952, а двустранният Елисейски договор между Германия и Франция беше подписана 11 години по-късно. И двете неща се случиха за нас в резултат на инициативата от страна на Франция.  Германия се възползва от ситуацията в света и от солидарността на нейните съседки, която не беше чак толкова безкористна, но много повече необходима. 

След 1945, те не можеха да допуснат създаването на територии, в които да има крайна бедност и то в сърцето на Европа. И днес германците, като част от тях, са в позиция, при която могат и трябва да плащат. И те трябва да приемат това. Първо обаче е необходимо това да се обясни на немския народ. Но това не се случва, най-малкото не в достатъчна степен 

Шпигел: Кой трябва да го обясни?

Ш: Канцлерът, германският президент и партиите, които са в Бундестага.

Шпигел: Те ще отговорят, че правят всички възможни усилия. Това включва и Sigmar Gabriel, председателят на вашата ляво-центристка Социал-демократична партия (СДП) 

Ш: Някои от тях го правят до някъде, включително и господин Gabriel, който вече споменахте. Канцлерът прави твърде малко да обясни ситуацията на германския народ. Групата на консерваторите в Бундестага много усилено го правят. Вестник Билд, който има влияние в обществото, обаче, не прави нищо.

Ж: Шалр Де Гол и Конрад Аденауер направиха тези усилия, защото войната все още беше много жива за тях. Хелмут и аз правехме също подобни усилия. Бившият канцлер на Германия Хелмут Кол и бившият президент на Франция Франсоа Митеран също. Но след това някак си нещата спряха. Консуматорското поколение, което се роди след войната, не го беше грижа за това. Те нямаха интерес от това. Ние трябва да се върнем на една проста, но фундаментална идея: европейската интеграция, европейският процес на сливане трябва да се случат и в еврозоната. Франция и Германия са движещите сили на този процес. Всичко това е осъществимо, то е във възможностите на човека.

Шпигел: Не включват ли сами по себе си правилата в Еврогрупата изходен механизъм за изваждане на държавите, които не се придържат към наредбата?

Ш: Аз гледам на това като нещо абсолютно маловажно, безсмислен въпрос?

Шпигел: Въпреки това, по отношение на Гърция, това е въпрос, който днес може да бъде съвсем основателно отправен към Германия.

Ш: От много по-голямо значение  е абсолютната решимост да започнем да работим заедно, а не как да прогоним някой, без значение дали това ще го направим с комплимент или с шут.

Ж: Това зависи от всеки, който държи да бъде отговорен и спазва своите обещания. Ние не можем да простим на Гърция за това. Ако страната не се чувства способна да се справя, тогава тя трябва да реши сама за себе си. Ако вие сте член (на една общност – б.а.), вие трябва да спазвате нейните правила, да играете по нейните правила.

Шпигел: Кой би могъл да създаде Обединени европейски щати, ако се стигне до това в някакъв определен момент в бъдещето - 17-те държави-членки в Еврогрупата  или 27-те страни-членки в Европейския съюз?

Ж: Разбира се, че 17 страни? Всеки, който иска да се присъедини към тази група, трябва да е решил, че ще се интегрира в нея. Ако британците, датчаните и шведите не искат да принадлежат към нея, то това е тяхно право. Това не може да бъде причина за конфликт. И обратно, ЕС може много бързо да бъде разширен, например, като приемат Турция и Украйна, тъй като те от доста време се подготвят, като еврозоната остава незасегната. Ние можем да създадем обединени европейско щати, но около едно много сплотено ядро, а не под формата на голямо обединение. Канада и Мексико също останах извън Съединените американски щати.

Шпигел: Но дори и при наличието на едно ядро, световната демокрация, доколкото тя е задължителна за всяка една федерална държава, ще изправи Европа пред много предизвикателства. Как предлагате да бъдат осъдени често появяващият се дефицит на демокрация и легитимност в ЕС?

Ж: Да, системата страда от липсата на достатъчно демократичност. Тя трябва постепенно да се въвежда. Кой от широката публика е чувал за постоянния президент на Европейския съвет, Херман ван Румпой? Когато дойде време да бъде назначен негов заместник, това ще бъдат може би най-тъжните и внезапни избори за президент. Но ние можем да разширим кръга на лицата, които са отговорни за вземането на решения, например, като вземем в предвид Европейския парламент и националните парламенти. 

Ш: Преди повече от 30 години двамата с Валери дадохме на Парламента легитимност, като гарантирахме, че той ще се избира пряко. Предполагахме, че с времето ще започне да говори и да се чува неговия глас. Но съвсем не стана така. Ние мислехме, че парламентът ще отстоява своите собствени права. Но и той не направи това, поне досега.

Шпигел: Но той се опита, опита се няколко пъти.

Ш: Имаше дни, в които ние чувахме, че се правят такива опити. Но ние почти не ги чувахме. Немската преса отказваше да публикува дори и най-малки съобщения за преговорите и обсъжданията в Европейския парламент. Това е един от най-големите и най-сериозни дефекти на европейската система.

Ж: Европейският парламент добре работи, но никога не е проявил куража да вземе категорични, отговорни политически решения, които да наложи.

Шпигел: Какви например?

Ж: Ако ЕК не работи задоволително, трябва да бъде отстранена. Парламентът може да го направи.

Шпигел: Но най-добрите и способни политици все още нямат желание да правят кариера в европейските институции.

Ж: Когато Jacques Delors беше президент на ЕК от 1985 до 1995, Европа имаше силен и известен лидер в негово лице. Ние трябва да привлечем едно поколение, чиито амбиции са да служат на важните институции в Европа. Президентът на Европейската централна банка е много над останалите президенти на национални централни банки. И затова не е никак трудно да стимулира амбициите им. 

Ш: Някой трябва да иска да има такива фигури, някой трябва да ги посочва без да се страхува, че ще остане в тяхната сянка. 

Шпигел: Страхувате ли се, че кризата и спорът за парите в крайна сметка ще унищожат Европа?

Ш: Аз не се страхувам толкова за ре-национализацията, за това, че надделяват егоистичните национални интереси – това просто го констатирам като факт. Това се случва не само в Германия, но това е особено очевидно в Германия. Ние се чувстваме сравнително добре, докато други се чувстват зле. Така, че ние искаме да запази нашите пари за себе си. Това е много разбираема позиция и въпреки това - в тази ситуация тя е непростима. 

Шпигел: Може ли Европа да изпадне в историческа амнезия?

Ш: Съвсем не е изключено. Въпреки това, най-новата история на Германия никога няма да бъде забравена, дори и след 100 години.

Ж: Националистичните тенденции, които се възраждат навсякъде, дори в моята страна, ни препращат към миналото, те не проправят пътя към бъдещото. Националната носталгия може само да разруши, да срине Европа. Младите европейци знаят, че в това няма бъдеще. Ние трябва да вдъхнем нов живот, нови сили в процеса на интеграция и да рестартираме системата. Това е задачата, с която Франция и Германия трябва да се справят.  

Шпигел: Хер Шмит, монсеньор Жискар, склонни ли сте да бъдете песимисти в тази напреднала възраст?

Ш: Да бъдеш оптимист на 93 години е твърде тежко бреме. Аз не гледам към бъдещето с песимисъм, а по-скоро със скептицизъм. По време на моята политическа кариера никога не съм си позволявал да бъда оптимист или песимист. Винаги съм се стремял да преценявам внимателно и обективно ситуацията и да играя прагматично. Това не може да се промени на стари години. 

Ж: С напредването на възрастта човек е склонен да вижда в перспективите и тенденциите, но те не са важни за нас.  

Шпигел: Ще бъде ли Европа сред великите сили на 21 век?

Ж: Да. Това е, което тя трябва да направи. И ние трябва да й дадем възможност да стане такава.

Ш: Аз ще бъда малко по-предпазлив. Обединението в Европейският съюз е  трудно, за да се превърне в истинска глобална сила. А и не е нужно Европа да бъде глобална сила.  

Шпигел: Хер Шмит, монсеньор Жискар, благодаря ви за това интервю.

Българи изпитват затруднения с издаването на регистрационни сертификати за работа във Великобритания. Снимка: архив, Reuters

Българите, които срещат трудности при кандидатстването за работа във Великобритания, трябва да се обръщат към местните съдилища за решаване на проблемите си. Това пише в отговор до евродепутата Ивайло Калфин еврокомисарят по заетостта, социалните въпроси и социалното включване Ласло Андор.

Ивайло Калфин отправи питане до Европейската комисия по повод сигналите, които получи от български граждани за затруднения с издаването на регистрационни сертификати за работа във Великобритания, съобщи пресслужбата на евродепутата.

Обединеното кралство е една от десетте европейски държави, които решиха да се възползват и от последния преходен период, през който могат да ограничават достъпа до трудовия си пазар за граждани на България и Румъния. Той изтича на 31 декември 2013 г.

Снимка: архив, Reuters

Северна Корея обяви днес, че притежава стратегически ракети, които могат да поразят територията на САЩ, предаде Франс прес.

Съобщението е в отговор на ново споразумение, сключено между Вашингтон и Сеул за увеличаване на обсега на южнокорейските ракети.

В информацията, разпространена от севернокорейската информационна агенция КЦТА, говорител на Националния комитет по отбраната посочва, че севернокорейските стратегически ракети  могат да поразят не само американските сили на Корейския полуостров, но и Япония, Гуам и дори територията на САЩ, посочва БТА.

В изявлението се посочва, че Пхенян е готов да се изправи срещу който и да е враг, с ядрен капацитет срещу ядрен капацитет и с ракета срещу ракета.

Съгласно споразумението от неделя между Вашингтон и Сеул обсегът на южнокорейските ракети ще бъде разширен на 800 километра срещу настоящите 300, което е достатъчно, за да се достигне част от Китай и Япония.

САЩ имат 28 500 военни на южнокорейска територия, на която гарантират "ядрен чадър" случай на нападение. В замяна Сеул прие да ограничи обсега на ракетите си през 2001 г., за да намали напрежението на полуострова.

Но предвид ядрените и ракетните амбиции на Пхенян Сеул започна да настоява за разширяване на обсега и преговорите в тази насока се укориха след неуспешния опит за изтрелване на севернокорейска ракета през април. Тогава Пхенян твърдеше, че ракетата с обсег 6700 километра трябва да изведе спътник в орбита за граждански цели. Сеул, Вашингтон и техните съюзници съзряха в това нов етап към разработването на ядрена бойна глава.

Пхенян извърши два ядрени опита през 2006 г. и 2009 г., които му костваха международни санкции.
Северна Корея притежава 800 ракети за подвижни установки, от които 600 ракети Скъд, които са непосредствена опасност за Южна Корея.

Мнозина експерти смятат, че Пхенян все още няма необходимата технология, за да вложи ядрен боен заряд в някоя от ракетите си.
 
http://www.dnes.bg
 

Сергей Лавров. Снимка: Reuters

Споровете със САЩ за противоракетната отбрана, както и по някои други проблеми, са довели до обтягане на отношенията между Русия и НАТО, заяви руският външен министър Сергей Лавров, цитиран от АП.

Москва ще продължава да настоява за гаранции, че планираната противоракетна система няма да представлява заплаха за руските ядрени сили, обяви първият руски дипломат.

Той подчерта, че неуспехът да се стигне до договореност по този проблем се дължи на отказа на Вашингтон да приеме каквито и да било ограничения върху обхвата на противоракетния щит.

Русия смята, че системата за противоракетна отбрана на САЩ в даден момент ще стане достатъчно мощна, за да се превърне в заплаха за руския ядрен възпиращ потенциал. САЩ от своя страна твърдят, че ПРО е насочена предимно срещу Иран.

Кореспондент на сирийската държавна телевизия "Ал Ихбария" бе убит днес в Източна Сирия от терористи, заявиха за Франс прес от ръководството на телевизията.

Операторът Мохамад ал Ашрам станал мишена на терористи в Деир Еззор, голям град в Източна Сирия, уточни директорът на телевизията Имад Сара. Операторът снимал, когато бил улучен и ранен смъртоносно с два куршума.

Сирийският режим нарича терористи хората от опозицията и бунтовническите бойци. Заради ограниченията, наложени на професионалните журналисти от сирийските власти, множество медии използват информация от граждани и бойци, за да отразяват събитията на място, отбелязва АФП, цитирана от БТА.

Професия "еничар" през  21 век-  работа за  хора без съвест и без чувство за национална принадлежност, без любов към отечеството, но консуматори с големи амбиции и претенции

Писмо до  доц. Йорданка Бибина
по повод предаване в студиото на Коритаров на 5.октомври 2012 г

Гледахме представянето от Вас на турски исторически роман  в предаването на Коритаров. Дори на няколко пъти се опитахме да се свържем по телефона,но не ни дадоха думата,защото я предоставиха само на предварително уговорени лица с точно определени въпроси по сценарий.
1.Вие много наблегнахте  ,че са натрупвани негативни чувства в българите само заради учебниците в България ,в които се говори за турското робство и терора върху българите цели 500 години.
2.Установили сте ,че в учебниците в турция почти няма нищо за България и не говорели нищо негативно за българите.
3. Наблегнахте на еничарството- обяснихте,че според  романа майките и бащите доброволно са си давали децата с желание,защото това е било много престижно и чрез еничарството са имали възможност много да се издигнат .Дори дадохте пример как едно момче се е молило да го вземат при запълнени вече бройки. Те му отказали в началото,но понеже  той извършил  геройство и много,много  се молил ,накрая турците го взели за еничар,нарушавайки даже заповедта на султана.

Нашия коментар,както и на много други хора,които не допуснахте до "предаването за промиване на мозъците на българите":

Истината по първото ви твърдение - вярно е,че е натрупан негативизъм,но той се дължи на обективни и реални факти и основното е разликата в съдържанието на българския народ и турското племе, което е било с крайно нисък интелект спрямо българския. Всеки нормален и духовен народ,ако го "давят" 500 години с тази простотия и невежество ,няма как да не достигне до натрупване на негативизъм,без дори да се споменава за това в който и да е учебник. Това,което имат турците днес като култура са го взели от нас,ние буквално сме ги облагородили в това отношение.
Истината по второто ви твърдение - Как да се обясните странните разкази  на хора,определили се като турци в България,който  описват как се процедира в турските училища и какво ни чака в бъдеще ето така?-" в училищата в турция от ранна детска възраст ги учат децата,че турция и България са като една змия,на която България е главата,а турция е тялото на змията.Главата сега е отсечена,но рано или късно главата ще се присъедини към тялото". В Турция пък от доста време имат друга тактика. Лансира се идеята,че двата народа имат общо турско потекло
Истината за третото ви твърдение - Възможно е да е имало някой доброволно записан,както и някой от най-богатите българи веднага са сменили вярата за да запазят имането си ,понеже техен Бог са само парите. Истината е ,че целия български народ е бил принуден да си дава децата за еничари. Потомството на тези потурчени богаташи и еничари днес се бие в гърдите и казва "аз съм турчин".
     По време на робството  са вземали българчета за да ги обучат и да превземат с тях други държави и за да пазят империята от нападатели. В турция още в началото на  двайсти век отново заработи имперското им самосъзнание След 1989 година,когато България беше отделена от СССР тези имперски инстинкти се насочиха към България. Този път обаче,войната не я водят с военни действия и насилствено ,а същата война със същата цел е започната по мирен път- чрез филми, чрез книги,чрез корупция, икономически лостове,чрез религията и политиката и отново елемента "еничарство". Този път еничаря има съвсем друга роля. На него не му дават пари за да се бие физически с оръжие ,а му се дават пари за да " бие  с думи" и да промива мозъци ,като преди това доста добре са се потрудили да промият неговия мозък,като част от подготовката за работата му като еничар.
    Вие г-жо Бибина и Коритаров се представихте блестящо като едни съвременни еничари в полза на турция. Бъдете сигурни,че  като са ви гледали от посолството на турция (което със сигурност са направили) и от самата турция,са останали много доволни от постиженията , които са постигнали с вас и чрез вас.
Еничарството е много добре застъпено в България ,буквално като вид професия за изкарване на пари.
    Нямаме за цел да се заяждаме с вас и не изпитваме абсолютно никаква омраза или други негативни чувства,нито сме крайни националисти. Ние сме обикновени Българи, които обичат Родината си и уважават историята си. И само искахме да ви известим,че семената,които се опитвате да сеете няма да поникнат.Не си хабете усилията за работа против Бога и България.
Успех в добрите начинания

ПП. По въпроса защо БАН не е в състояние да изготви национална програма, с която България да спре разграждането, кражбите, икономическия и морален  упадък и да започне проспериращо да се развива ,може от части да се информирате от линка по-долу.
  БАН продължава да плаче вече повече от две години

Техеран. Съдебно жури в Иран призна агенция "Ройтерс" за "виновна в пропаганда срещу режима". Делото бе заведено след видеорепортаж за иранки, практикуващи бойни изкуства. Материалът стана причина за забрана на дейността на агенцията в страната.

"Ройтерс" е призната за виновна в "публикуване на неверни информации с цел да обърка общественото мнение", обяви агенция "Ирна", цитирайки прокуратурата.

Присъдата предстои да бъде потвърдена от съдия от Техеранския съд, който през следващите седмици ще определи какво наказание да наложи, уточнява иранският канал Прес ТВ, цитиран от БГНЕС.

"Ройтерс", която може да обжалва присъдата, засега не коментира решението. Информационната агенция, която е част от базираната в Ню Йорк компания "Томсън Ройтерс", бе представена в съда от директорката на кореспондентския си пункт в Техеран Париза Хафези. На нея е наложена забрана да пътува в чужбина до приключване на делото.

През февруари "Ройтерс" разпространи видеорепортаж за жени, които се обучават за "нинджи" в Карадж, край Техеран, озаглавен "Хиляди жени нинджи тренират, за да станат убийците на Иран".

Няколко дни по-късно след протестите на иранските власти "Ройтерс" промени заглавието, а след това се извини. Иранските власти обаче отнеха акредитацията на всички журналисти на агенцията в Техеран и спряха дейността й в Иран.

В края на март главният редактор на "Ройтерс" Стивън Адлър заяви в Ню Йорк, че грешката в заглавието не била от недоброжелателство, но добави: "Не виждам фактическа грешка в репортажа".

Иранските власти строго следят дейността на чуждите журналисти в страната да не преминава определени граници.

Н.Пр. Голамреза Багери-Могадам

Интервю на Стойко Стоянов

-  Ваше превъзходителство, как се отрази атентатът на бургаското летище от месец юли върху българо-иранските отношения? Смятате ли, че терористичният акт е нарушил доверието между нашите две страни, усещате ли някакво негативно отношение от българите?

- В името на Бог

 Приятелските отношения между Иран и България датират още от древността и са много здрави, за да бъдат засегнати от неверни и неоснователни събития. Не отричам факта, че има определени кръгове, които не понасят това приятелство и го виждат като заплаха за своите интереси, и по тази причина се опитват да създават проблеми в отношенията, но грешат и няма да заблудят никой с тези свои трикове. Здравите, приятелски връзки между двете страни са в полза и на двата народа и не само, че не вредят на трети страни, а и стават причина за засилване на регионалната солидарност. Българският народ е интелигентен и добре информиран, и добре може да разпознае злите намерения на враговете на тези отношения. Така че какъвто и отрицателен образ на Иран да създават тук, това ще стане причина за засилване на приятелските отношения между двата народа.

- Как оценявате факта, че въпреки откритите обвинения на Израел, Великобритания и САЩ, че Иран стои зад атентата,  премиерът Борисов и външният министър Младенов отказват да правят прибързани заключения и настояват да говорят с факти, след като приключи разследването?

- В персийския език имаме една поговорка: "Всяко зло – за добро". Ние открихме ясен пример на тази поговорка в безсмислените и неоснователни изявления на представителите на ционисткия режим във връзка с взривяването на автобуса на летище Бургас, като колкото и да се опитваха да убедят българските власти в обвиненията си срещу моята страна, ефектът беше обратен и не само, че не постигнаха злата си цел, но това стана причина двете страни да обърнат по-голямо внимание на това колко важно е запазването на двустранните приятелски отношения. 

-  Каква е позицията на  Ислямска Република Иран за терористичното нападане в Сарафово, какви сили според вас стоят зад този акт, каква е целта му?

- Ислямска република Иран сама по себе си е жертва на тероризма и давайки огромен брой жертви, много добре разбира мъката, причинена от терористични действия. Сред последните примери е убийството на петима ирански ядрени учени от страна на ционистки елементи. Учените са световно богатство и не принадлежат на една конкретна страна или народ, така че постиженията им са световно постижение, а загубата им е световна загуба. С убийството им ционисткият режим не само нанесе удар на иранския народ, но и лиши целия свят от възможността да се възползва от познанията им. Затова Ислямска република Иран е против всяко едно терористично действие и убиването на невинни хора и ги счита за нехуманни.

-  Интересувате ли се от хода на разследването, имате ли своя версия за кървавото нападение, търсени ли сте от българските спец служби за съдействие?

- Докато ние мечтаем тероризма да бъде изкоренен, е естествено да сме за разкриване, залавяне и наказване на извършителите на терористични действия и ако ни бъде поискана помощ в тази връзка, ние няма да се поколебаем.

- Според израелския вицепремиер Моше Яалон един от командирите на революционните гвардейци в Иран, Касем Солеймани, е прекият организатор на атентата в Бургас, проверявана ли е от иранското правителство тази версия, може ли да се приема за достоверна?

- Изявленията на представителите на ционисткия режим са толкова несъстоятелни, че не си струва да бъдат проучвани. 

- Как се отразява върху гражданите на Европа наложеното ембарго върху вноса на ирански петрол, може ли с внос от Иран цените на горивата у нас да поевтинеят?

- Иран е един от най-важните производители и износители на нефт и нефтени продукти в света. Очевидно е, че изтеглянето на такъв ресурс от пазара ще бъде причина за увеличаване на цените. Ефектът е осезаем и всеки европейски гражданин лесно може да го усети, когато отиде да зарежда на бензиностанциите. За съжаление виждаме, че хората плащат сметки, в резултат на грешните изчисления на политиците.

Иран винаги е бил готов да задоволи нуждите от нефт и газ не само на България, но и на Европа, и е естествено, когато пазарът е конкурентен и има различни предлагания, и цените да се понижат.

-  Скандално обидният филм „Невинността на мюсюлманите” предизвика мощни протести сред мюсюлманската общност в цял свят, кой стои зад периодичното възпламеняване на подобни провокации, могат ли да подпалят Трета световна война?

- Уважаването на божествените религии и културни ценности е едно от задължителните условия за мирния живот на хората на земята. Онези, които не се придържат към този принцип или са престъпници, или са болни, като и в двата случая се нуждаят от лечение. За съжаление в днешно време, паралелно с напредъка в науката и познанията, силите-агресори и потисници са усъвършенствали своите методи и злоупотребявайки с науката, са започнали да теоретизират своите несправедливости и престъпления. Теорията за сблъсък на цивилизациите е един от примерите за това. С нея хегемонистичните сили целят война между религиите и културите и постигане на сатанинските си цели. Защитаването на подобно унизително начинание под претекст защита на свободата на словото, е заблуда на общественото мнение и участие в греха на инициаторите.