Автор: grigorsimov

След отричането на крал Едуард VIII от престола, добре осведомени британци, сред които имаше и членове на Парламента и офицери от висок ранг, предприеха настойчива кампания да убедят британското правителство в съществуването на заговор, начело със световните банкери.
Между тях бяха Капитан Рамсей и Адмирал Домвил.
Капитан Рамсей е завършил Итън и военното училище Сандхерст. От 1914 до 1916 г. той служил в гвардейския полк и бил тежко ранен. Впоследствие го превели на слъжба във Военното министерство, и той участвал във военната мисия във Франция, до края на войната. Капитан Рамсей беше избран в парламента 1931 г. и беше негов член до 1945 г.
Адмирам Домвил (Сър Бари Домвил) направил блестяща кариера след като постъпи на служба в Кралския Флот 1894 г. В началото на първата световна война го назначили помощник Секретар на Комитета за Имперска Отбрана. Той командвал флотилия леки крайцери, проявили се в боевете. От 1917 г. той бил помощноик на Адмирал Тървит и останал на този пост до края на войната. След което заемал длъжността директор на Морското разузнаване и Началник на Морското Кралско училище в Гринуич, а след това – вице-Адмирал, командващ Военното училище, и завършил кариерата си с чин Адмирал. Поради задълженията на службата си той участвал в международните съвещания в Париж, Брюксел, Сан Ремо и Вашингтон.
Тези офицери били убедени, че болшевишката революция 1917 г. се готвеше, финасираше и извършваше под контрола на "Тайните Сили”, близката цел на които бе – ликвидирането на Британската империя, като необходим етап по пътя към установяване на хегемония над всички природни ресурси по земното кълбо и над човешкия потенциал в глобален мащаб. 1938 г. техно изследване стигнало до извода, че "Тайните Сили” стоящи зад Световните революционни движения, са тясно свързани с международните банкери – евреи...

Но не трябва да оставаме с подобен извод. В действителност, по-щатен анализ води към осъснаването, че на върха на пирамидата няма нито расови, нито национални предпочитания, но там царства принципът на Злото, на сатанинското начало, каквито са илюминатите.
Втората световна война бе изпровокирана от илюминатите, които използваха антикомунизма, антифашизма, антисемитизма и всевъзможни други АНТИ-каквото и да е, за осъществяване на своите тоталитарни планове, засягащи цялото човечество.
Лицата, твърдящи, че войната бе предизвикана от международното еврейство, а не от илюминатите, не отчитат този факт, че тези нечовеци осъдиха на смърт голямо количество в нищо невинни евреи, в същото време, когато комунистите – революционери, от еврейски произход избегнаха смъртта, укривайки се в нелегалност. Впоследствие те се заселиха в Палестина, в Съединените Щати, в Канада и в други страни. Дългосрочният план предвиждаше унищожаване на Британската и Гарманската империи, а също и евреите, които не са били активни комунисти и послушни "инструменти”.

(бел. прев. Г.С: Тук трябва да опонирам на автора на книгата, защото според моите данни и изводи, няма и не може да има, нито един неевреин, нито между членовете на Синедриона, нито между илюминатите, които по рождение са творение на евреите – банкери, начело с Ротшилд, нито между банкерите!
В лицето на Илюминати, Синедрионът има на разположение още една тайна международна сатанинска организация, която видимо е и най-ефективната им сила. Освен това, има ли признаци, че Илюминати имат друга цел, освен хилядолетната цел на световното еврейство: подчиняване на целия свят и възцаряване на световен еврейски цар – месия (мошиях), наречен в светите християнски писания – Звярът - Антихрист.
А и най-логичния факт, че освен юдеите, никой друг народ няма сатанинската вяра, описана в най-авторитетна юдейска книга, и за вярващи и за атеисти - Талмудът. Видно е, че вярата и глобалните цели, и на евреите, и на Илюминатите, са едни и същи, което ясно говори, че става дума за една и съща организация.
А когато става дума за тоталитаризъм и комунизъм, трябва да имаме предвид следния цитат от тайните Ционски протоколи: "...Световното ни царство ще се отличава с деспотизъм във фантастични мащаби”!).

През март 1939 г. световните заговорници преднамерено въведоха в заблуждение Премиера Чембърлейн и го принудиха да подпише гаранция за защита на Полша от германска агресия, представяйки му лъжлива информация за уж 48 часов германски ултиматум към Полша. А всъщност в германския меморандум не се споменават никакви срокове, а само се предлага мирно решаване на тези териториални проблеми, които бяха създадени от Версайлския договор. Хитлер заяви, че няма други претенции, след като бъде поправена несправедливостта, причинена на германския народ от Версаилския договор.
Историята впоследствие ще покаже, че единствената причина, поради която полското правителство игнорира германския меморандум е дадената му от международните заговорници информация, че "британската гаранция предпазва Полша от германска агресия”.
Времето минаваше, а Полша продължаваше да игнорира меморандума. В това време антигерманската преса продължаваше да облива Хитлер с кал, защото посмя да се противопостави на международните банкери, чрез провежданата в страната независима финансова политика и парична реформа.
Даже след като Англия обяви война на Германия, Хитлер не се отказа от своя мироглед, изложен в книгата му Майн Кампф, относно Великобритания и империята и. По този въпрос той имаше разногласия със своите "князе на войната”. На 22 май той заповяда на своите танкови колони да спрат на определено разтояние от Дюнкерк. това бе заповед, неразбрана от мнозина, понеже нищо не пречеше да се притисне Англия към морето и да се доведе до капитулация. Капитан Лидъл Харт в книгата си "От тази страна на хълма” привежда телеграма на Хитлер до фон Клайст: Танковите дивизии трябва да спрат на разстояние един среден артилерийски изстрел. Ние разрешаваме само разузнавателни и отбранителни предвижваня.
Генерал Клайст решил да игнорира тази заповед. Тогава до него дошла категорична заповед, и по неговия разказ с капитан Харт: "Беше ми дадена заповед да отстъпя зад канала и моите танкове останаха неподвижни три дни”.
Капитан Харт привежда също и следващото свидетелство на генерал-фелдмаршал фон Рундщет, след срещата му с Хитлер: "Хитлер ни удиви, говорейки за възторга си от Британската империя и необходимостта да бъде запазена, и за възторга си от цивилизацията, която е донела Великобритания на света... Това, което той искаше да получи от Великобритания, бе признание за германското положение на континента, като връщането на бившите германски колонии бе желателно, но не задължително, и той даже бе готов да подкрепя Великобритания със своите армии, при нужда. Той завърши с желанието си да сключи мир с Великобритания, при условия, отговоарящи на достоинството и”.
При това положение Великобритания успя да завърши евакуацията на армията си от обсадения Дюнкерк.
Ще напомня също, че Хитлер не бомбардира Англия, докато Министър-председател бе Чембърлейн.
На 22 юни 1941 г. германците навлязоха в Русия. "Съюзниците” организираха кервани с кораби през Мурманск, а също и през Персийския залив, за снадбяване на Съветския Съюз с военна техника и амуниции.
Чърчил арестува неколко стотин видни граждани, против които нямаше никакво обвинание. Така бяха задържани и капитан Рамсей, и адмирал Домвил, жените им, приятелите и стотици други граждани. Некои от тях прекараха в затвора до септември 1944 г.
В редица масови арести, вследствие клеветническа кампания, бе задържана и г-жа Николсън, жената на адмирал Николсън. Г-жа Николсън заяви публично, че Великобритания бе въвлечена във война с Германия в резултат на заговор, в който участват международните банкери-евреи.
Капитан Рамсей разказва за своите приключения, в книгата си "Безименната война”. А Адмирал Домвил описва своя опит, в книгата "От Адмирал до юнга”. Всички свободолюбиви хора трябва да прочетат тези книги.
Който е изучавал историята, може да предскаже, с голяма вероятност, вектоеите на политическите събития. Историята се повтаря затова, защото ръководителите на световното движение на променят плановете си, които са разчетени за дълъг срок. Те само приспособяват политиката си според новите обствоятелства, за да извлеката най-голяма полза от прогреса на науката и техниката.
Да си спомним как Ленин установи своята тоталитарна диктатура в Русия, и ще разберем съвременното международно положение, и стремежа на всичките тези Световни сили към глобална диктатура.
След смъртта на Ленин, Сталин се включи към същата тази програма. От начало той старателно изпълняваше исканията на международните банкери. Той наредил на Бела Кун колективизацията на селското стопанство в Украйна. Когато селяните започнали да се съпротивляват на колективизацията, пет милиона от тях били обречени на гладна смърт: било им иззето всичкото зърно, което било продадено в чужбина на борсови цени, за да се подсили бушуващата в света икономическа криза. Още пет милиона селяни били изпратени в лагери, за да покажат на останалото на свобода население, че държавата е тази, която решава въпроса за живота и смъртта и че трябва да и се подчинят.
Но когато Сталин започнал да ликвидира значителна част от ръководителите, комунисти-евреи, Троцки и останалите революционери разбрали, че той се отдалечава от илюминатите, преследвайки свои собствени империалистически цели.
Поведението на съветския диктатор по време на Испанската революция доста силно смути западните интернацияналисти, които разбрали, че Сталин използва комунистическия интернационал в собствен интерес. Когато Франко спечели войната, поведението на Сталин стана съвсем непонятно за традиционните революционери. Ръководителите на революцията от Канада и САЩ не можели да се съгласят с измененията в марксистко-ленинското учение. Когато Сталин подписал Пакта за ненападение с Германия, на 23 август 1939 г. той каточели правел всичко, та Хитлер да унищожи Западна Европа, и се сблъскал с международните банкери.
Банкерите се опитали да убедят Сталин, че те заедно с него ще могат да ръководят света: Източният свят – под ръководството на комунизма, и Западния свят – под ръководството на Върховното правителство. Но мирното съществуване между двете империалистически групи се оказало невъзможно.
Смяната на Чембърлейн от поста Министър-председател била решена в тайна преписка между Чърчил и Рузвелт, за което станало известно от полския чиновник Тилер Кент. С това съобщение Чърчил е трябвало да ускори врива на кървопролитната вона.
Неудачният десант на англичаните в Норвегия, извършен по инициатива на Чърчил, въпреки многото опасения от страна на висшите чинове от армията и флота, възбуди убуйствена кампания против "неспособния” Чембърлейн”, и в резултат на него му се наложи да подаде оставка. Чърчил зае Министър-председателското място на 11 май 1940 г. и моментално, през нощта на 11 май, даде заповед да се подложат на бомбардировки германските градове. Тази заповед бе в разрез с договора, подписан на 2 септември 1939 г. между Премиер-министъра на Великобритания и Президента на Фаранция, по чиито условия Франция и Англия влизали във война, при случай на германско нападение срещу Полша, но при условие, че няма да бъдат бомбардирани градове, за да не пострада мирното население заради един човек.
След войната бе доказано, че истинската причина за бомбардирането на германските градове, в нарушение на договора, било желанието на международните банкери, да дадат на Сталин гаранция, за искреното им намерение към предложения му проект за мирно съществуване между источния комунизъм и западния режим на илюминатите. (Г.С: А всъщност, и двата режима, и особено – комунистическия, са на евреите –банкери, илюминати, сатанисти!)
Бомбардировките на германските градове незабавно предизвикаха ответно ожесточено бомбардиране на английски градове, от германците.
По нататък ще покажем, че илюминатите не са имали намерение да спазват договора със Сталин, и че самият Сталин също не е имал намерение да държи на думата си.
Пролетта на 1941 г. нацистките "князе на войната” изпратили Рудолф Хес със самолет в Англия, за да обясни на Чърчил, че ако той се съгласи да прекрати войната с Германия, те обещават да свалят Хитлер, а след това да унищожат Сталин и световния комунизъм. След като се посъветвал с Рузвелт, Чърчил отказал да приеме това предложение. Нацистките "князе на войната” тогава се опитали да докажат искренността на намеренията си, и решили да убият Хитлер. Покушението им не успяло. Но даже и това не промени намеренията на тези, които управляваха Рузвелт и Чърчил.
Нацистите нападнаха Русия на 22 юни 1944 г. с намерение, след разгрома на Сатлин, да насочат всичките си сили за унищожаване на Англия и САЩ. Чърчил и Рузвел веднага излязоха с публично изявление, че те ще подкрепят Сталин с всички възможни сили.
Тези открито провъзгласени решения е трябвало да убедят Сталин, в честните намерения на западните интернационалисти, относно управлението на света, на основата на взаимно съществуване със Сталин. След това те започнаха да предоставят на Сатлин цялата нужна помощ. В резултат, те задължняха към международните банкери с колосални суми пари, които легнаха като тежко бреме върху държавните финанси на двете страни. Реки от човешка кръв и народни пари наториха пътя към последвалите срещи на "Тримата велики човека” в Техеран, Ялта и Потсдам.
Сталин прокарал много тънка игра в Техеран. Той дал да се разбере, че още се съмнява в искреността на западните интернационалисти. Той разиграл ролята на недоверчив съюзник и предявил прекомерни изискваня, обяснявайки го с това, че на него отдавна са му добре известни събеседниците, като представители на международния заговор. Рузвелт получил съответните инструкции и се съгласил напълно да удоволетвори исканята на Сатлин. На Чърчил му оставало само да следва примера му, или да загуби опората си в банкерите и във военната помощ на САЩ.
След това дойде Ялта. Сталин изменил отношението си: той си дал вид, че е доволен от всичко и се държал като гостоприемен домакин. Чърчил и Рузвелт били почетени с богата маса и всякакви питиета. Сталин разпуснал Коминтерна. Това беше изпълнителен комитет, занимаващ се с подготовката и изпълнението на революциите във всички страни. Сталин, Чърчил и Рузвелт пили за поражението на Германия, и Рузвелт уверил Сталин, че след това ще останат толкова малко германци, че те никого повече няма да могат да заплашват. Той уж предложил да се унищожат 50 000 германски офицери. Печатът не преставаше да описва нацистката политика на геноцид над евреите, но той и дума не обелваше за намеренията на Рузвелт да проведе геноцид над германците. В отговор на разпускането на Коминтерна, Рузвелт предоставил още повече облекчения на Сталин. Шестстотин милиона души, източно от Берлин, били обречени на комунистическо робство.
Чърчил се съгласил със всичките условия, разработени от Сталин и Рузвелт в Ялта. Рузвелт и Сатлин провели неколко тайни срещи, без Чърчил. Него предварително така го почерпвали, че той едва запазвал способност за мислене. Рузвелт претендирал за дружба с Чърчил, но по думите на сина му, баща му го презирал.
Сталин, имайки опит в общуването с агентите на Международните банкери, можел да чете мислите им, като от отворена книга. Той знаел най-добре от всички, че те са използвали идеите на комунизма за да разпростират своите тоталитарни замисли, и спекулирал с това, че знае плановете им. В последната фаза на войната той принудил съюзниците да изчакват, докато неговите войски не влязат в Берлин. За това свидетелства неговата особена заповед къмгенералите на 16 февруари 1943 г.:
"Буржоазните правителства и западните демокрации, с които ние сключихме съюз, може да помислят, че нашата единствена цел е да изгоним фашистите от нашата страна. Ние болшевиките, а също и болшевиките от целия свят, знаем, че изпълнението на нашата задача започва след приключване на втората фаза на тази война. Това ще е третата и последна фаза на войната, която и ще е за нас решаващата..., фазата на разрушаването на световния капитализъм. Нашата единствена цел си остава Световната революция и диктатурата на пролетариата. Ние сключихме съюз затова, че той ни беше нужен за достигане до третата фаза, но пътищата ни ще се разделят там, където ние ще срещнем сегашните си съюзници, за завършване на нашата крайна цел."

Сталин показал истинското си лице, когато завзел Берлин и цяла Източна Германия. Този обрат в събитията останал скрит за широката публика, понеже, нито Рузвелт, нито Чърчил желаели да разгласят, как ги е изиграл Сталин.
Западните интернационалисти заели изчаквателна позиция: те знаели, че Сталин и Мао Це Дун може да обединят силите си и да се втурнат на запад. Те решили, че е по-добре още веднъж да поласкаят Сталин, за да не разгласи тайната на известния му сатанински заговор. Рузвелт предложил на Сталин да му укрепят сферата на влияние над Далечния Изток, само да се съгласи да върви в крак със западните капиталисти. Печатът съобщаваше за това, оправдавайки решението на Рузвелт, с това, че неговите генерали го убедили, че след падането на Германия ще са нужни още две години, за да се постигне капитулацията на Япония. Това е бе явна измама, понеже американските генерали знаеха, че Япония се е опитвала да сключи мир, дълго преди Рузвелт да направи остъпките на Сталин за Далечния Изток.

Молотов (евреин, като всички съветски ръководители) бил един от малкото приближени на Сталин, знаещ какво се планува в главата на диктатора. След войната в продължение на много години той беше Министър на външните работи на Съветския съюз и представител на Кремъл в ООН.
В края на краищата Сталин умря или го убиха. Той напусна този свят със запечатана уста, като обикновен гангстер.
Западните интернационалисти поискали да въоръжат Германия. Франция се оказа пречка на това. Начело на Франция беше Пиер Мендес-Франс (евреин, като всички западни ръководители), много преди ратифицирането на съглашението за въоръжаване на Германия. После го отстраниха от властта, както много негови предшественици. 
...........................................................

ГЛАВА IX от книгата на
Уилиям Гай Кар "Пешки на шахматната дъска"

Автор: shtaparov


ИСТИНАТА ЗА РЕЛИГИИТЕ НА СТАРИТЕ БЪЛГАРИ-ОБОБЩЕНИЕ

  Древните свидетелства и документи,както и детайлните нови изследвания върху тях категорично сочат,че старите Българи до IX-X век не са били монотеисти,както пише и до днес в безнадеждно обърканите учебници по Българска история,а са изповядвали множество най-различни религии: вяра
в Бога на Слънцето (Бога- баща,към който се обръщали с около двеста различни алтернативни и диалектни имена и чиито еманации са бог Митра,т.е. Мадара или Бога-Конник, Бога на гърма,наричан в различните ни тогавашни диалектни области Перун, Денгир,Тенгри,Хермес,Джерман и т.н.), в Богинята на Месеца (Богинята- майка,Луната,която също имала много алтернативни имена като Изида,Деметра,
Селене и т.н.), Богинята на земята- Земеля (Семела,Земля) и боговете на другите важни за астрологията небесни тела (Юпитер,Венера,Марс,Сатурн и Меркурий,асоцииран в "гръцката" митология с Хермес), зороастризъм или зурванизъм (по-късно обособила се езическа секта,визираща същите обекти на божествено преклонение), вяра в боговете на дърветата,планините и реките,вяра в боговете на моретата и в божествените духове на прадедите, вяра в боговете на войната,любовта,
смъртта,съдбата и т.н., орфизъм, юдаизъм, Християнство (арианство и гностицизъм), а по-късно (VII-IX в.) неголям брой от тях приема и исляма. Някаква част от Българите,живеещи при Памир дори стават будисти,а самият будизъм несъмнено е тяхно изобретение,понеже Сидхарта е можел да стане принц единствено и само като представител на висшата каста (Ариите),а не на нисшата каста (шудрите).

Далеч на изток е имало и такова Скито-Българско племе или група племена (Тохари,Бугури и пр.), които вярвали в Тангри и в други богове,носещи "ирански" (Скито-Български,Трако-Илирийски) имена. Тъкмо те предали почти буквално своята вяра на късно обособилите се тюрки така,както Арите предали своите локално-племенни вярвания и локално-племенни названия на индусите. Този "Тангра"
(Тенгри,Тангри),с чието име толкова много спекулираше нашата историография доскоро,е всъщност не тюркски бог,а Тракийски- в древна Тракия култът към него бил доста широко,макар и не повсеместно разпространен. Там този бог е назован с един от вариантите на първоначалното му име- Загрей (Зангрей,Денгрей,Загрев,Загряващия,Изгряващия),което ясно сочи,че това е само още едно от многото алтернативни диалектни имена на Слънчевия бог. От него при различни Тракийски преселения на запад и на изток възникват: Тандър (келтски бог на гърма), Денгир (шумерски бог:  "Джангър",т.е. Вдигащия шум, Гърмящия или Бога на небето и гърма), Митра (персийски бог: Мъдра,Мъндра), Индра (първобог на ведическите Ари), Тандра (Тангра,Тенгри и пр.- "тюркски" бог на небето и гърма), Тангароа /източно произношение на Тракийското "Зангрея", име на полинезийския върховен бог/, и т.н. За този бог една група "пра"-Българи,носещи груповото племенно название Скловени (Склави,Славяни) е ползвала местното диалектно название Перун,сиреч Белун или Гъръм. При по-късни преселения на изток култът към този бог достига до земите на Алтай и Монголия,където бива наложен на завладените,изостанали до тогава местни монголоидни племена (монголи,манджури,
якути,тибетци и пр.), както и на техните потомци от метиси и креоли (тюрки,татари и пр.). Едновременно с налагането на древните Български езически култове на завладените народи били налагани и старите Български руни,чиито най-стари образци се намират сред множество артефакти на Трако-Скито-Илирийската праисторическа "Култура Винча",която включва подкултурите от Караново,Градешница,Тартария,Дупяк ("Диспилио"),Хотница,Магурата,Юнаците и пр. Затова всички най-стари писмености,ползвани от древните народи на Стария свят,в началото неизменно повтаряли архаичните форми на Трако-Българските руни,а едва след векове на самостоятелно развитие претърпели онези постепенни промени,които станали причина те да придобият формата,с която са познати на повечето учени днес. В този списък можем да споменем египетските и китайските йероглифи,шумеро- вавилонските клинописи,древноеврейското и финикийското писмо,ашуйското и арменското писмо,гръко- латинските писмени системи,индийските брахми,"тюркските" руни и т.н.

  Присъствието на прекалено много различни религиозни култове и езически секти постепенно довело до големи противоречия и разцепления в древното Българско общество и до разпространяването в някои негови области на религии,представляващи опасност за сигурността на държавата като юдаизъм и ислям,а това принудило княз Борис "Първи" да пристъпи към масово налагане на християнството,което си било изградило вече достатъчно здрави позиции,надявайки се с това да постигне по-здрава консолидация на тогавашното Българско общество,базиращо се на доброволния съюз на огромен брой наши племена. Налагането на новата религия ставало по правило не чрез насилие,а чрез огромния авторитет,който имал по традиция Княза (Императора) пред своите поданици. Според постулатите на старите езически религии Князът бил едновременно върховен жрец и бог,който бил наместник на всички богове,изповядвани от неговия безброен народ. Но тази религиозна реформа довела по-скоро до обратния ефект,понеже големи области не желаели да приемат християнството в неговия православен вариант,и това довело до тяхното отцепване от Българската империя- Русия,Полша,Волжка България,Хърватска,Маджария,Прибалтика и пр.,след което нашата държава била така жестоко дестабилизирана,че Римската империя (Византия) дори започнала да крои планове за нейното тотално унищожение.

  Двата основни езически погребални обряда,оставени от старите Българи (Трако-Фриги и Скито-Илири) не означават наличието на два отделни етноса,които са ги практикували,а съвсем различно нещо: чрез трупоизгаряне съгласно езическите канони са били погребвани загиналите от насилие- какъвто е случаят с княз Аспарух,а чрез трупополагане- починалите от болест или от естествена смърт- какъвто е случая с княз Кубрат (Коврат,Ковлад). А първите Българи- християни са живели през I век и са приели новата си вяра лично от Св.апостол Андрей,Св.апостол Павел и Св.Ерм,но са били доста малко- няколко процента от цялото население на древна България. Много от техните потомци по-късно отиват в Италия с Алцек,където съобщават на папските кардинали от кого са приели християнството и това бива надлежно документирано от хроникьорите на Ватикана. Другите остават в земите на днешна Източна Европа и там постепенно се превръщат в руснаци и украинци,които до днес пазят спомена за апостолската дейност на Св.Андрей сред техните Български предци. Последните потомци на Българи- езичници пък са живели в Прибалтика,където стават християни едва около XIV век,а също и в Прикавказието,където приемат исляма едва в края на късното средновековие. Последните организирани групи,изповядващи езичество на днешната територия на страната,са били ликвидирани от византийската православна църква през XI-XII век. Богомилите (Катари,Албигойци,
Манихеи,Патарени и пр.) не са били езичници,а християни,изповядващи арианство и гностицизъм с остатъци от езичество,каквито естествено се запазили сред всички Българи и пост- Български народи. Но богомилите считали своята форма на християнство за единствено истинска и апостолическа,
понеже единствено тя спазвала директните съвети на Светите апостоли,които покръствали някога Българите. Много от тях-вероятно милиони,са прогонени от византийските църковни власти през XI-XII век,и не заради това че са Българи,а защото били считани за еретици. Точно затова в Европа с цели векове името "Българин" било синоним на "еретик". Избягалите на запад Българи били толкова много,че променили европейската история- довели до появата в Европа на нови оръжейни технологии,след което там се появили рицарската институция,трубадурството и идеите на Реформацията.

Новосформираните контингенти от Рицари (Ристари,Христари= Воини на Христа!), въоръжени с военните технологии и умения на Българските багатури,които били новост за Западна Европа,бързо набрали достатъчно сила и дързост,които им позволили да предприемат първите Кръстоносни походи към Светите земи под ръководството на папата. Папските институции по онова време били далеч по-толерантни към езичниците,отколкото в следващите периоди,но все пак папата си оставал всепризнат върховен организиращ орган,какъвто на изток,след смъртта на общо- Българския император Иван Владислав,вече нямало. Големи гонения срещу Българските ереси папата се осмелил да предприеме едва тогава,когато един от новите общо- Български императори- Борил,дал своето изрично съгласие за това. Българските ереси в Европа обаче дори и тогава не били изкоренени,а само потиснати- те се организирали скоро под знамената на Тамплиерството,и то в същите земи,в които по-рано се подвизавали Катарите. Под предлог,че служат на папата,тамплиерите продължили да изповядват своето необичайно християнство,а когато и те били разгромени,част от водачите им заедно със своите идеи се спасили в земите на днешна Британия и Германия. Именно наследниците на тези потомци на богомилите поставили по-късно началото на Реформацията в Западна Европа,както и на масонските тайни общества.

  В крайна сметка трябва да признаем,че  "...безбройните множества народи,наречени...Волгари..."
(така са охарактеризирани в "Дуклянския летопис") несъмнено са имали множество междуплеменни различия и локални особености в начините на изповядване не само на езическите,но и на всички други религии. Това се дължало основно на следните няколко причини:

   1. Дългият период от време (поне 7-8 хиляди години),което са имали на разположение нашите предци,за да развиват и усъвършенстват своите езически култове. Не може да има и сянка от съмнение,че още при образуването си (предполагаемо: не по- късно от 7-6000 г.пр.Хр.) нашият
народ е имал на разположение вече обособени и "отработени" култове към голяма част от споменатите езически богове,които са наследили директно от времето на Палеолита и на Предледниковите епохи,когато все още не е имало никакви други народи на земята освен трите основни,изредени по-долу:

   а)  Ари (Ора или Гури,т.е. Бяли)= Белите хора.
   б)  Монголи (Манджури,Жънтари,т.е.- Жътари,без носовката)= Жълтите хора.
   в)  Мангали (Негали,Нигери,Негъри или Негри,а в друга транскрипция- Тъмари и Тъмнари)= Тъмните (Черните) хора.

   (бележка: за тези прадревни народностни имена може да се посочи още едно  общо принципно тълкувание,с което ще се занимаем друг път).

   2. Многобройността на самия народ,която правела силно впечатление на всички хроникьори и за която се говори в множество исторически извори. За сравнение ще кажа какво са посочили старите хронисти за турците- че те отначало били твърде,твърде малобройни (едва няколко хиляди души). Този огромен брой и липсата на каквато и да било възможност за унифициране на вярванията чрез масмедии или преса довели до големи различия- както в говоримите диалекти и в начините на изповядване на езическите култове,така и до различия в названията на един и същи бог.

    3. Различията в пътя на политическо и племенно развитие,по който поели някои от периферните Барбарски (Бургарски) племена,особено тези от контактните зони и от периферията на обитаемия свят. Дългата относителна изолация,на която били подложени някои от тези племена,неминуемо се отразила върху спецификата и развитието на техните теологически възгледи.

   Накрая,в помощ на интересуващите се искам да дам по-точни тълкувания на някои от знаковите имена,които нашите предци и техните потомци използвали,за да назовават боговете си. Точните значения на тези имена и неразривните взаимовръзки между тях са установени категорично от  "Ангеловия анализ" и не може да бъдат подлагани на никакво съмнение,а само на допълнителни
доуточнявания. Ето и самите тълкувания,отнасящи се в случая само до богове,свързани с главния
бог на Българите- Слънцето:

   1. Варуна (главен Арийски бог през ведическия период)= Перуна (Перунъ,Перун,Горан,Гъръм,
Белун,Пален,и т.н.), Тарана (Таранъ,Таран), Урана (Уранъ,Уран), Палуна (Палени,Палещи), Белуна (Бъляса= Бляска,Беляка), и т.н.- алтернативни диалектни имена на Слънчевия бог.
   2. Индра (друг главен Арийски бог,наследил Варуна)= Тандра (Тангра,Тандър,Денгир,Денгрей,
Зангрей,Загрей= Загрев,Ангрей= Андрей,Мъндра= Мъдра,т.е. Мадра или Мадара,наричан още Митра,Минтра и Мантра- с връщане на носовката,и т.н.), Чакра (Сатра,Сакра)= "Свещеният" в "латинския" език,т.е. Сатла (Святла,Светла,Светли- в древния Български език). Представлява едно
от многото митологични превъплъщения на Слънчевия бог.
   3. Пируша (в старата индийска митология: получовек-полубог,от чието разчленяване на части,подобно на Орфей,възниква всичко- целият свят)= Пируна (Перуна,Варуна,Перунъ), Белуша (Белича,Белийа,Белия- епитет на Слънцето), Хъръза (Хръза или Хърза, Слънчевия бог), Къръга (Кръга, Богът с кръгла форма), Бориша (Бориса,Бариса,Париса,Уроша и пр.- наши производни имена,получени от това божеско име), Оруша (с проп. на I-та съгл.)= Орофа (Орфоа,Орфеа,Орфея), и т.н.
   4. Хелиос ("гръцко" име на Слънчевия бог)= Белиос (Белиот,Белият),Солиан (прех.термин- виж "латинското= Сол)= Сольен (Силен,Сурин,Сълън,Солич,Солинч= Солинче или Сълънце,с носовка;
Голем,Голям,Гъръм,Перун,Варун,Белян,Белей и т.н.). От тази дълга поредица,която съм съкратил за удобство на читателите,научаваме много от епитетите на Слънчевия бог,използвани от нашите прадеди като равностоен заместител на основното му име.
   5. Зиези (древен езически бог,от който произхождали Българите)= Зийези (Зибази,Сабази,т.е.-
Запази или Пазителят,Съпаси или Спасителят,Саваси= Савати (Савато=Саваот) или Съвяти,ще рече  Святият,Светещият,Светията,Свещеният,Свестният,Съветникът и т.н.,Йовати= Йехови и Йовичи,и т.н.). Както добре виждаме,всички тези алтернативни названия на върховния Български бог са само отделни диалектни имена на Слънчевия бог,за който от синкретичните езически култове на древен Рим научаваме,че е имал много превъплъщения и е носил множество "различни" имена,които обаче
са имали сигурно установена взаимовръзка помежду си. Както виждаме след тези уточнения,
взаимовръзката между тях е можело да бъде установена само чрез езика на най-древните езически жреци на Стария свят- жреците на Барбарите (Бургарите). Тъкмо той обаче заедно със свързаните с него култове е бил енергично забраняван и заличаван от последователите на тотално сгрешения  "гръко-римски модел" за развитие на човечеството,подир което тези наименования вече не е можело да бъдат смислено разтълкувани.

   След всички тези разяснения,които позволяват да придобием една по- широка и по- ясна представа за естеството на езическите Български религиозни общества,виждаме колко е било тенденциозно,
несъстоятелно и наивно твърдението на нашата досегашна историография за някакви хипотетични "монотеисти",изповядващи "тангризъм",каквито всъщност никъде и никога по света не е имало,дори и сред самите тюрки. Историческа наука,която предпочита да си затваря очите пред сведенията на  очевидците и на преките исторически извори, да пренебрегва упорито материалните доказателства и да поправя фактите по нейна си прищявка не е историческа наука,а жълта булевардна преса,събираща оттук- оттам само онова,което може да  послужи на нейните користни или шоуменски цели,набелязани от чуждестранен поръчител. Там,където фактите не достигат поради това,че се е наложило те да бъдат укрити или премълчани,създаденият информационен вакуум веднага е запълван с романизовани,специално съчинени за целта наукоподобни сурогати,целящи не да покажат истината,а да я укрият,за да бъдат защитени слабите звена в измамническите тези на фалшификаторите. Но хората,които продължават безсрамно да се занимават с тези недостойни игрички,един ден ще бъдат осъдени от Народа на България за нанесените му тежки морални поражения и за сериозното накърняване и оскверняване на моралния му облик пред света.

24 часа” и “Труд” спират да излизат? Наложиха запор върху печатницата и марките на двете издания, съдия-изпълнител влезе в Полиграфическия

vsekiden.com ~ сряда, 19 октомври 2011 в 13:22 принт

Вестниците „Труд“ и „24 часа“ може да спрат да излизат. Причината е обезпечителна заповед в полза на Христо Грозев, който води дело в съда срещу бившите си съдружници Любомир Павлов и Огнян Донев. Днес частен съдебен изпълнител влезе в сградата на Полиграфическия комбинат заедно с полиция.

Съдът е наложил запор върху печатницата и марките на двата ежедневника и седмичника „168 часа“, докато не приключи делото. Запорът е наложен, за да се гарантира, че няма да се разпродаде имущество.

Христо Грозев обясни пред „Всеки ден“, че идеята на обезпечителната заповед е да спре евентуална разпродажба на активите на холдинга, а не да спре печатането на изданията. Единствено мениджърите на „24 часа“ и „Труд“, в случая Любомир Павлов, може да вземе решение за спиране на вестниците. Очаква се до края на деня Павлов да направи изявление.

През декември м.г. ВАЦ продаде всичките си активи на “Медийна Група България Холдинг”. Освен „24 часа” и „Труд” в това число влизаха и останалите издания на пресгрупата, печатницата и фирмата за разпространение „Стрела”. Активите бяха закупени в средата на декември от консорциум, в който бяха Любомир Павлов, Огнян Донев и от българо-австрийската фирма „БГ приватинвест” ГМБХ. В нея акционери тогава бяха Христо Грозев, Карл Хабсбург и Даниел Руц, като малко по-късно последните се оттеглиха.

Българските и австрийските съдружници регистрират фирмата „БГ принтмедия” ООД, която държи и 100% от собствеността на „Медийна Група България Холдинг”. Акциите в него бяха разпределени в съотношение 53% за „БГ приватинвест” и 47% за Любомир Павлов. Управители бяха Любомир Павлов и Христо Грозев.

Месец по-късно обаче Огнян Донев и Любомир Павлов си прехвърлиха общо 83% от собствеността на фирмата, при положение, че 53% от дяловете са били на „БГ Приватинвест ГмбХ“, което беше учредено от Грозев, Карл фон Хабсбург и Даниел Руц. Така “БГ Приватинвест ГмбХ” се оказаха само с 9 % от прессгрупата. Грозев обяви, че не бил в течение на сделката и на промяната в Търговския регистър. Самата Агенцията по вписванията обаче отказа да впише в Търговския регистър сделката по прехвърлянето на собствеността.

Така съдружниците Христо Грозев и Карл фон Хабсбург от една страна и Любомир Павлов и Огнян Донев от друга, се обърнаха към съда. Самият Грозев обяви тогава, че е станал жертва на т.нар. “рейдърство” – корпоративно превземане и определи като съвременни корпоративни пирати партньорите си Любомир Павлов и Огнян Донев.

Според Грозев Павлов, който разполага с пълномощно от него да представлява „БГ принтмедия” ООД сключва договор с УниКредит Булбанк за кредит в размер на 25 млн. евро, който е обезпечен с активите на медийната група. Така Донев и Павлов пристъпват към промяна на собствеността. Според Грозев това става в неделя, тъй като в понеделник той се кани да оттегли пълномощното си.

Договорите за прехвърляне на дяловете са сключени пред нотариус Вяра Янева. Първо Павлов продава на Огнян Донев 83% от медийната група, който след това му препродава 43%. Така двамата вече притежават съответно 40% и 43% от групата. А останалите 17 на сто са на „БГ принтмедия”. От тях само 9% се падат на Грозев и Хабсбург, макар те общо да са имали 53%.

Днес частният съдия изпълнител Стоян Якимов влезе в Полиграфическия комбинат малко след 9 часа сутринта, съобщи bTV. „Аз съм насрочил опис на движими вещи по обезпечителна заповед на Софийски градски съд, съгласно която се налага възбрана на сграда, собственост на дружеството, запор на печатарски машини, които съм дошъл да опиша, както и запор върху търговски марки. Тъй като не получавам необходимото съдействие, съм извикал представители на МВР”, заяви той. Въпреки намесата на полицията обаче, на съдебния изпълнител се наложи да чака дълго, докато влезе.

Адвокатката на „Медийна група България” Даря Пенкова обяви обезпечителната заповед за фалшива. „От направената справка се установи, че обезпечителната заповед е с молител Иван Христов Иванов се, но се оказа, че няма такъв молител в компютъра на Софийски градски съд”, категорична бе тя.

Последна актуализация: 19 октомври 2011 15:45

   

В XIV столетие

28) В Вейсенз, Турингия, в 1303 г. няколко евреи съдили за убийство на дворянско дете, намерено във вода (Eisenm. Т. II, р. 221).
29) В 1305 г. в Прага евреи умъртвили по Пасха християнско дете. (Пак там).
30) В Губерлин (Германия) в 1331 г. евреи разпънали на кръст дете, затворили ги и ги осъдили. (Шлешек, гл. 9).
31) В Мюнхен в 1345 г. женна продала детето Хенрих на евреи, които му нанесли 60 рани и го разпънали на кръст. (Eisenm. Т. II, р. 221).
32) В 1400 г. в Турингия евреи купили от католик дете и го мъчили. Маркграфовете Фридрих и Вилхелм заповядали да накажат католика и евреите. (Маемос, гл. 33).

В XV столетие

33) В 1401 г. в Швабия народът въстанал по повод убийството от евреи на две християнски деца, купени от някаква жена, — запрели ги заедно с нея в синагогата и ги изгорили живи. (Маемос, л. 33).
34) В 1407 г. в Краков, при крал Ягел, народът бил възмутен от убийството на дете от евреи, убили много евреи, опустошили и изгорили домовете им и изгонили всички от града. (Длугош, кн. X; Хембицки, гл. 7).
35) В 1420 г. в Венеция осъдили няколко евреи за убито по Великия петък дете. (Кн. уголов. производ. над евреями за убийство христиан).
36) В 1420 г., във Виена, при Фридрих, осъдили 300 евреи за убити от тях три деца. (Маемос).
37) В 1454 г. във Виена осэдили няколко евреи, защото убили дете, извадили му сърцето, изгорили го на прах и го изпили с вино. Случаят е забележителен, защото руските расколници, детеубийци, правели същото, но пили праха не сами, а опивали с него другите за привличане посредством магия всички към своето братство.
38) В 1456 г. в Анкона покръстеният равин Емануил обявил, че бывшият там лекар на евреите отрязал главата на прислужващото християнско момче и му източил кръвта.
39) Разказал и други случаи, когато евреи разпънали момче, заклали го и му източили кръвта.
40) В 1486 г. в Регенсбург намерили в един еврейски погреб шест трупа на християнски деца; при разследването намерили камък, намазан с глина, под който намерили следи от кръв, защото на него били убити децата. (Eisenm. Т. II, р. 222).
41) В 1475 г. в Триент, Тирол.
42) В 1486 г. в Вратислав (Бреслав).
43) В 1494 г. в Бранденбург — осъдили евреи за убийство на християнски деца.

Происшествието в Триент е описано с всички подробности. Тригодишния Симеон бил убит в четвъртък на Страстната седмица, и жителите му се поклонили, като на мъченик. Евреинът Тови го занесъм в училището; разчекнали му устата, държали го за ръцете и краката, отрязали му парче от дясната буза, боли го по цялото тяло с големи игли и, като му източили кръвта, веднага я сложили в тестото. Евреите ругали детето, наричали го Иисус Христос, и изхвърлили трупа във водата. Родителите намерили трупа и съобщили на властите (на Йоан Салиски и гражданина Бриксен), които получили от евреите пълни признания с всички подробности за това злодеяние. На гроба на детето ходили на поклонение, и мъченикът скоро придобил име на праведник. Впоследствие папа Сикст IV се възпротивил на това и забранил преследването на триентските евреи, защото евреите подкупили приближените му; Происшествието изобразили във Франкфурт на картина, която съществувала още в 1700 г, с подробен надпис, както разсказва очевидецът Айзенменгер.

44) В 1492 г. евреи, по подобно обвинение, били изгонени от Испания.
В XVI столетие
45) В 1502 г. в Прага евреин изгорили на клада за убийство на младенец и източване на кръвта. (Хагел, л. 122).
46) В 1509 г. в Босинген (Унгария), евреи мъчили открадното дете, и нарязвайки тялото му, му източили кръвта, а трупа изхвърлили извън града. Виновните си признали и били осъдени. (Eisenm. Т. II, р. 222).

47) В 1510 г. евреите ги изгонили от Англия, по същите обвинения.
48) Пак тогава в Данциг евреин откраднал сина на един християнин.
49) В Глозав, при крал Август, шестгодишния Донемат и седемгодишната Дорота били измъчвани от евреи.
50) В Рав двама евреи откраднали едно дете от обущар и го убили, за което ги осъдили.

51) В 1540 г. в княжество Нойбург евреи зверски мъчили християнско дете, което преживяло три часа. Делото е важно, тъй като еврейско момче, което си играело с другите на улицата, казало: «три дни ви това кученце и насила издъхна». Това било чуто от странични хора; обезобразения труп бил намерен в гората от овчарско куче. Кръвта на тоя мъченик намерили, между впрочем, в друг град, в Позинген. (Eisenm. Т. II, р. 223).

52 и 53) В 1566 г в Нарва и в Белск евреи заподозрели в подобни престъпления.

54) В 1569 г. в Ленчица (Полша), в Воловския манастир, евреи измъчвали две деца.
55) В 1570 г. евреите изгонили от графство Бранденбург за това, че се гаврили със Св. Тайни.
56.) В 1571 г. евреи в Германия одрали кожата на християнина Брагадин и мъченически го умъртвили. (Eisenm. Т. II, р. 219).
57) В 1574 г. в Литва, в местността Поне, евреи убили едно дете;
58) В 1589 г. в Вилн — пет деца ;
59) В 1589 г. в Тарнов, в Глобица, едно, — виновните осъдили на смърт.
60, 61 и 62) В 1590 г. в Олшовско Воле (Полша), под Шидловци, в Курозвака и Петерков евреи убили три деца.
63) В 1593 г. пак там - три крадени деца.
64) В Красноставци бил убит така студент, или ученик.

65). В 1597 г. в Шидловци, евреите намазали вратите на своето училище с кръвта на мъчено дете, което е записано в съдените регистри.

66, 67 и 68) В 1598 г. в Люблина, в Коле и Кутна (Польша) три деца.

Аарон признал, че, заедно с Исак, откраднали дете и го предали на Зелман, който го заклал, събрал кръвта му и накарал работничката Настасия да изхвърли трупа в гората. Аарон си признал и не се разкаявал до края.

Исаак си признал, разказал всички подробности, като казал, че кръвта била раздадена и употребена за тесто.

Мошко от Медзержица дал същите показания.

Настасия, християнка, всичко си признала; казала, че еврейката, нейната хазайка, и казала, когато заедно изхвърляли трупа, че ако го предадат на земята, всички евреи ще загинат. Виновните били наказани.

В XVII столетие

69) В 1601 г. в Чахра (Полша) евреи умъртвили момиче.
70) В 1606 г. в Люблина - момче.
71) В 1607 г. в Зволн (Польше) момче, намерено във вода обезобразено и с отрязани крайници.

72) В 1610 г. в Сташев (Польше) евреинът Шмул откраднал момче, продал го в Щидловец, където евреите били хванати на мястото на престъплението.

73) В 1616 г., април 24, в Вилн евреинът Бродавка убил Ян, синът на помещика Олесницки.
74) В 1617 г. в Селца, под Луков, евреи убили младенец.
75) В 1626 г. в. Сохачев евреите убили няколко християнски деца.
76) В 1628 г. в Сендомир евреи убили двете деца на аптекаря.

77) В 1636 г. евреи пуснали кръв на кармелитски лаик(послушник) и били съдени.

78) В Калишска губерния, в град Ленчица, в замъка на бернардините, се намирал трупа на мъченически убито дете от евреи.

79) В 1639 г. - едно дете в Комошица.

80) В 1639 г. - едно дете в Ленчица.

81) В 1648 г. в Иванишка евреи мъчили и заклали дете, а раните заляли с восък.
82) В 1650 г., на 21 март, в Каден бил наказан един евреин за това, че умъртвил дете, нанасяйки му осем рани и му отрязал палците на ръцете. (Eisenm. Т. II, р. 223).

В 1649 г. евреи истезавали и умъртвили дете:
83) В Хвостов;
84) В Киях, недалеко от Пинчов;
85) В Негословица, под Вацанов;
86) В Сецимин;
87) В Опатов,
88) В 1655 г. в Брежница, под Сендомир,
89) В Остров, под Люблина,
90) В Праща.
91) В 1660 г. в Тунгух (Tunguch, в Германия) евреи по Пасха заколили християнско дете, 45 човека били осъдени. (Eisenm. Т. II, р. 223).

92) В 1669 г. около Меца (Франция) евреинът Леви откраднал дете, което намерили мъртво в гората; описано в книгата: Abrege du proces fait; aux Juifs de Mets, 1670.

93) В 1665 г. 12- май, евреи във Виена мъченически умъртвили жена, която намерили, на части, в езеро. Заради зачестили такива престъпления евреите били изгонени от императора в 1701 г. от Виена. (Eisenm.-T. II, р. 220).

В 1689 г. имало подобни произшествия:

94) В Жулков;
95) В Лемберг (Лвов);
96) В Цеханов;
97) В Дрогобецк.

98). В Минска губерния, в Слуцк, в Свето-троицкия манастир, почиват мощите на младенеца Гавриил, убит като мъченик в 1690 г. от евреи.

99) В 1694 год. - във Владимир на Волина.
100) в 1697 год. в Ново Место, под Рава, и
101) В Вилн, в 1698 год.
102) В воеводство Брестск, в Заблудов;
103) В Кодн, под  Замостие;
104) В Сендомир;
.105) В Рожан, и
106) В Слони — евреи мъчили седем деца; а в Брод отровили епископ Цешейко.
107) В Цеханов и в Бел, в 1699 год., евреи били наказани на площада, пред синагогата за това, че, като опоили един млад християнин, пуснали му кръв и го уморили .

В XVIII столетие

108, 109 и 110) В 1705 год. в Гродн, в Цеймейлев и Ржешов евреи мъчили на Пасха три християнски деца.

111) В 1750 год., по същия повод, били изгонени евреи от Каменц-Подолски.

112) В 1753 г. в Житомир имало случай, разискван в подробности и доказан от следствието и съда; самото решение по това дело било заведено в архива в 1831 год.

В Страстния петък на 20 април 1753 г. в с. Маркова Волница евреите хванали една вечер тригодишното момченце Стефан Студзитски, завеби го в кръчмата, дали му мед и го нахранили с хляб, накиснат във водка, от което детето заспало и лежало спокойно до печката. В нощта на Светло Възкресение евреите се събрали в кръчмата, завързали на детето очите, разчекнали му устата с клещи и, държейки го над съдове, кололи го и го рязали и дупчили с остри гвоздеи, като го клатели и преобръщали, за най-доброто изтичане на кръвта. Когато мъченикът издъхнал, хвърлили трупа му в гората, където бил намерен на другия ден.

113 и 114) В 1799 г., имало два подобни случая: 1) Около Режица бил намелен в гората мъртвец с необикновени знаци и рани по тялото: на дясната ръки имало просечена както с длето рана; друга - над левия лакет; трета, подобна, под левия и четверта - на гърба. Раните били умишлено нанесени и на няколко пъти; човекът нощувал в кръчмата у евреин, чийто работник го занесъл в това положение в гората. Но следствието нищо не открило, защото всички арестувани под стража евреи избягвали и не били намирани. 2) В същата година, преди Пасха, в Сеннинск, близо до еврейска кръчма бил намерен труп на жена, обезобразена в лицето, с рани по ръцете и краката, и по цялото тяло; но на роклята нямало и следа от кръв, значи е била събличана, измъчвана, лишена от жизвот, а после омита и облечена.Следствието нищо не открило.

В XIX столетии

115) В 1805 г. имало дело в Велижском за намереното в река Двина тяло на дванадесетгодишния Трофим Никитин; той бил заклан и по цялото тяло бил нарядан, в убийството на когото били обвинени трима евреина, в това число Хаим Чьорни, обвинен за втори път по подобно дело в 1823 год. По недостатъчно улики делото било предадено на волята Божиея; но впоследствие били открити важни пропуски в делопроизводството, но делото не било подновено.

116) В 1811 г., преди Пасха във Витебска губерния в селото на помещика Томашевски изчезнало от люлката детето на един селянин и макар много обстоятелства навеждали на подозрение към евреите, следствието нищо не открило.

117) В 1816 г. в Гродн, преди Пасха била намерена селската девойка Адамовичева, у която едната ръка от лакътната става била отрязана, а тялото било дупчено на много места. Заподозрените били евреи и предварителното следствие усилило подозренията; но евреите изпратили депутати в Санкт-Петербург, оплакали се от оскърбителното за тях подозрение и го приписали, много хитро, на ненависта на поляците заради привързаността на евреите към правителството. Вследствие на това се и издала Висшата заповед от 28 февруари (обявена на 6 март) 1817 г., «евреи да не се обвиняват когато има случай на умъртвяване на християнски деца по единия предразсъдък, че имат нужда от християнска кръв». Делото било прекратено, но след 10 години възобновено и после спряно.

118) В 1821 г., на брега на река Двина намерили тялото на Христина Слеповронска и в убийството подозирали еври, но нищо не открили.

119) В 1821 г., преди Пасха, в Могильовска губерния, Чаусовск, в село Голенях намерили тялото на момчето Лазарев. Имало улики срещу евреи, но делото било прекратено.

120) В 1823 г. пастор Ертел обнародвал подобен случай от Бавария. (Was glauben die Judeh? vom Pfarrer Oertel, Bamberg, 1823).

121) В 1823 г. имало подобно произшествие в Велиж, Витебска губерния.

Подобни дела:

122) Убийство в Велиж на две селски деца в 1817 г.

123) Ковальова обявила, че, по всяка вероятност, същите евреи убили брат й Яков, но тя не смеела да ги предаде. Малолетният Яков бил убит в 1818 г.

124) Велижските евреи в 1817 г. умъртвили Дворжицка, жена, намерена в гората след една година.

125) В 1819 г. убили две девойки в Семичевоковата кръчма около Велиж.

126) В Брусовановската кръчма - четири деца по Пасхата в 1821 или 1822 г.

Особено дело за поругание от евреи на Св. Тайни.

127) В 1827 г., пред Пасха, Виленска губерния в Телшевск, изчезнало седемгодишно дете Пиотрович, отвлечено от евреи;

128) В 1827 г. едно дете - във Варшава два дена до Пасха;(Киарини, тл. II).

129) В книгата Пътешествие из Турция на англичанина Валия, 1828 г.,:

«Константинополските християне твърдят, че евреите, похищавайки деца, ги принасят в жертва по Пасха, вместо пасхални агънца. Бях свидетел на голяма вълнение между жителите. На гръцки търговец изчезна детето и мислеха, че е откраднато и продадено в робство. Но скоро намериха тялото в Босфора; ръцете му и краката му били завързани, а особените рани и знаце на тялото показвали, че е било умъртвено по особен начин, с някакви особени необясними намерения. Обвиненията паднали на евреите, защото се случи преди Пасха; но нищо не се откри».

130) В 1833 г. Минска губерния в село Плитчани евреинът Орко купил за 30 пари и убил за кръвта 12-годишната Ефросина.

131) Волинска губернии в Заславск в 1833 г.:

Прокоп Казан бил нападнат от трима евреи, които му отрязали езика.

132) В 1840 г., по Пасха, католическият свещеник отец Тома, живеещ в Дамаск, отишъл със служител в еврейския квартал, и двамата пропаднали без вест. Обвиненията паднали върху евреи; цялото християнско население в Дамаск се надигнало и негодование пламнало дори у мусюлманите. Френският консул, напълно убеден в това, че злодеянието е извършено от евреи, разследвал сам, подбуждал с всички средства турското правителство към действие и настоявал за наказването на евреите; австрийският консул, към ведомството на когото евреите отчасти принадлежали, противодействувал и отстоявал за евреите. Еврейските посолства с подаръци, от Париж и Лондон в Александрия, прекратили делото, и евреите били освободени.

133) В 1844 г. върховния съд в Турция произнесъл решение над евреи, живеещи на остров Мермер, по обвинение за убийство по мъчителен начин на християнско дете. Жалбата била внесена от гръцкия патриарх, но по настоятелното настояване на английския посланик, както писали вестниците, Портата не признала евреите за виновни, а на всичкото отгоре наговорила патриарха.

134) В април 1843 г., пред Пасха, във Витебска губерния, в град Луцк двама евреи, братята Бepко и Шмария Клепачи, след като хванали петнадесетгодишната Щербинска, насилствено й пуснали кръв и я изляли в чаша. Въпреки всички улики, Берко и Шмария се отървали, защото свидетели нямало.

ВЕЛИЖСКОТО ДЕЛО

На 22 април 1823 г. Фьодор Емелянов от Велиж, на 3 години и половина, син на войник, изчезнал безследно. Случило се в самия ден на Светото Христово Възкресение. Трупът на момченцето бил намерен извън града, в гората, в такъв вид, че оттогава никой от жителите не се съмнява в истината от возникналото подозрение и разпространение на глухите слухове, че детеето е било зверски мъчено от евреи. По цялото тяело имало ожулвания, сякаи са го протривали силно с нещо; ноктите - изтръгнати до основата; по цялото тяло - множество дребни рани, сякаш надупчено с гвоздеи; синините по отеклите крака доказвали, че под колената е имало здраво връзване; носът и бузите били пристиснати, от стягане с превръзка, която оставила яркочервен белег на врата, от възела; и, накрая, на момчето било направено еврейско обрязване. Това доказва безспоримо, според лекаря , правил аутопсията, че детето е мъчено с умисъл, обмислено предваритерно; от съостоянието на вътрешните органи се виждало, че е държано няколко дни без храна. Злодеянието е било извършено на голо, а тялото впоследствие било обмито и облечено; по бельото и дрехите нямало и капка кръв. По следите около това място, където трупът лежал, било видно, че кола или бричка е идвала от пътя до местото, а трупът е отнесен към блатото пеш. Подозрениет, че това е дело на евреи, направили родителите и останалите от Велиж, а и за друга причина за мъченическа смърт на невинно момче никой не могъл да се сети.

Разбрало се, че Мария Терентиева, преди трупа да бъде намерен, гледала на майката на детето и й предсказала, че синът й е още жив, седи в погреб у евреите Берлин и през нощта ще бъде мъчен; същото предсказала и дванадесетгодишната Анна Еремеева, болна, която се славела с това, че имала предсказателен дух. У Берлинови направили обиск, но нищо подозрително не намерили; домакинът заявил, че погреб в дома си няма; но намерили два, макар находката да не открила друго; обиска направил един квартален надзирател с ратмана, първо, евреин, а, второ, близък роднина на Берлинови, в дома на които детето било скрито по време на обиска.

Седем свидетелки казали под клетва, че в тоя ден рано сутринта, когато бил намерен трупа, видяли еврейската бричка по същия път, където било намерено тялото, и отново я видяли, когато се връщала към града; а едната била сигурна, че в колата бил Иосел, магазинер при Берлин, с други евреи.

Следователите нищо не открили, не обърнали внимание на обстоятелствата. Делото било предадено на велижския съд, който на 16 юни 1824 г. заключил: «по недостатъчно улики евреите да се освободят от обвинението в убийството на момчето; но Ханна Цетлин и Иосел остават в подозрение, а Шмерка Берлин с другарите му да се обвинат в разпространение на лъжливи слухове за смъртта на детето, което, вероятно, е убито от евреите!»

Но в 1825 г., когато Император Александър 1 минал през Велиж, Терентиева подала молба, в която нарекла Фьодор Емелиянов свой син и му се оплакала, че момчето било убито от евреи. Делото било възобновено под наблюдението на генерал-губернатора; составена била следствена комисия, внесли делото в Правителствения Сенат. Разкрили при седем случая шест или седем други подобни дела: за похищение на антиминс; еврейско поругание над Светите Тайни; обръщане на трима християни в еврейска вяра и умъртвяване на няколко деца.

На обвиненията в съда получавали от евреите само отрицание, неряедко явна лъжа, страх и злоба. Евреите явно и несъмнено били уличени, мълчали, упорствували, нагрубявали; някои говорили само общи приказки и т.н.

...Зелик Брусовански, при силни улики, казал: «ако някой от моето семейство, или понедруг евреин си признае — тогава и аз ще кажа, че е истина»....

...Хаим Чьорни (Хрипун) крещял, бранил се, треперел, не отговарял на въпросите и се страхувал. «Нека си говорят жените, каквото искат, — нито един евреин няма да ви отговори на въпросите, колкото и да питате»....

...В 1829 г. комисията представила пълен обзор на ужасните произшествия; освен умрелите и избягалите, под стража останали четиридесет и двама души от двата пола. Генерал-губернаторът бил на същото мнение, както и предшественика си, — представил обстоятелен рапорт, в който убедително обвинил евреите и с това ги разобличил.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

В Санкт Петербург служи и сега един кръстен, учен евреин, който с пълно убеждение подтвърждава съществуванието на този обряд — като изключение, — но отказва да засвидетелствува това, защото разбира се, не е в състояние да го докаже и даже се бои от отмъщението на богатите евреи, които биха посочили подобно обвинение за общо поругание към израелския народ и лично за тях оскърбление.

Но евреите в Англия, Франция, Германия, образовани, учени — често даже държавници и във всеки случай добросъвестни, честни граждани, нима те не биха намерили за възмутителен обичая или таинствата на своята вяла, особенно онези от тях, които са приели светото кръщение?

Много от обърналите се във вярата евреи действително са го направили, например, бившият равин, монахът Неофит, бившият равин Серафинович, Паздзерски, Киарини, Пикулски, Савицки, Грудински и др. Това са потвърждава гласно от антиталмудистите в спора с равините в Лвов през 1759 год. Но числото на тези разобличители, разбира се, е малко в сравнение с целия народ, и за това има причини: извратеният обряд не само не принадлежи на всички евреи, но даже, без всяко съмнение, известен е на съвсем малцина. Съществува само в сектата на хасидите или хасидим, — упорита, фанатична, признаваща само Талмуда и равинските книги и отричайки Стария Завет; но и там е пазена тайна, и разбира се, не всички хасиди и не винаги го изпълняват: но не подлежи на съмнение, че той никоа не е исчезвал съвсем от времето на разпространението на христианството, особено когато се появят фанатици и кабалистически знахари, които, с двояка цел, посягат към мъченическо убиване на християнско дете и употребяват кръвта с мистически-религиозна и мнимо-вълшебническа цел. Полша и западните руски губернии, служили в средновековието за убежище на закоравяло и невежествено еврейство представят и по-късно примери за подобно зверство, особенно Витебска губерния, където сектата на хасидите е значително разпространена.

Владимир Дал - Записка за ритуалните убийства
Фирма «Витязь» Москва

megimg.info

В. И. Дал

В. И. Дал, датчанин, докторски син, (баща му бил на служба в Лугани, Екатеринославска губерния), е роден на 10 ноември 1801 г. Завършва курс в морския корпус, служи в Черноморския флот, но скоро оставя службата и през 1821 г. постъпва в Дерптския университет, където получава докторска степен по медицина. Няколко години работи като военен лекар (в армията и военната болница) до запознанството си с Л. А. Перовски, който го убеждава да мине на служба при него в Оренбург. Там прекарва 7 години, а в 1841 г., вследствие назначението на Перовски на поста Министър на вътрешните работи, се прехвърля в Санкт-Петербург, определен като чиновник за специални поръчки при него. От 1849 — 1859 г. е управляващ контора в Нижни Новгород, а след излизането му в оставка живее в Москва и се занимава с издаването на своя «Тълковен речник на великоруското наречие». Умира на 22 септември 1872 г. (виж Словарь Геннади, т. I, стр. 276).

«Разискането» на В. Н. Дал се препечатва със съкращения по екземпляра на В. М. Остроглазов.

ПРЕДИСЛОВИЕ

През 1890 — 1900 години по лавиците и в магазините на московските книжари и търговци на книжарски стоки често би могло да се види как благообразен старик на среден ръст се рови в книжните купища с цел да намери някой рядко издание. Това бил началникът на московското лекарско управление В. М. Остроглазов. Останалите у него случайно от неговият брат, известният библиограф И.М. Остроглазов, няколко редки издания породили в него любов към събирането на старинни книги. Той се пристрастил към това дело и своето свободно от служебни занятия време посвещавал на него. Събирал книги по разни въпроси, а между другото, и на еврейски. Като напуснал службата, разполагайки с още повече свободно време, той започнал да се занимава с библиографски изследвания, публикувайки ги в изданието на П. И. Бартенев «Руски Архиви». Смъртта го намерила, когато работел над рядка книга по еврейския въпрос, предадена в «Руски Архиви» за печат, но все още не видяла бял свят. Цялата му библиографска сбирка след смъртта му овдовялата му съпруга, Т.И.Остроглазова подарила на Московския университет, в библиотеката на който, в отделна стая, все още се съхранява.

В сбирката имало много редки издания, и в това число най-рядката книжка по еврейския въпрос — записките на В. И. Дал. Книжката е от 153 страници, озаглавена: «Разискване за еврейските убийства  на християнски деца и употребата на кръвта им. Напечатана по заповед на г. Министъра на вътрешните работи. 1844». В. М. Остроглазов собственноръчно е написал следното: «Тази книжка е изключително радка. Генади, известният библиограф, говори, че във «Световна Илюстрация» 1872 г., стр. 207, е казано, че В. И. Дал, по времето на своята служба в министерството на вътрешните работи, напечатал брошура за убийства  на християнски деца от евреи (1844 году), напечатана в незначително количество екземпляри («Справочен речник за руските писатели и учени, починали през XVIII и XIX век». Берлин, 1876 г., т. I, стр. 277). Във «Всеобща библиотека на Русия» или в каталога за книгите, събрани от А. Д. Чертков» (Москва 1863 год., страница 743, № 3631) се казва, че тази книжка е написал В. И. Дал по поръчка на граф Л. А. Перовски. Напечатана е в най- ограничен тираж, и била раздадена на съвсем малък брой служебни лица. В «Руски редки книги» на Н. Березин, М. 1903 год., част 2-а, на страница 19, № 77, е напечатано: «тази книжка е най-рядката» и на екземплярът им се вижда надпис: «печатана в десет екземпляра».

«Тя е такава рядкост, че, доколкото ми е известно, я няма в нито една московска библиотека. Покойнят ми брат Иван Мих. Остроглазов я нямаше в своята изключителна сбирка от редки екземпляри. Аз, преглеждайки няколкостотин каталога на руски и чужди букинисти от епохата, и наистина препрочитайки описанията на всички библиотеки на известни библиофили, никога не съм срещал това заглавие. На нея няма цена. Но ако книгата на същия В. И. Дал: «Изследване за скопецката ерес», напечатана в по-малко от двадесет екземпляра, както е казано в «Книжни Рядкости» на И. М. Остроглазов, М. 1892 г., стр. 45, № 101, се оценява, (както е видно от каталога, на № 339, 1903 год., на известния санкт-петербургски букинист Клочков), на двеста сребърни рубли, то цената на книгата на В. И. Дал «Разискания за убийства  на християнски деца от евреи», която никога не е била в продажба, разбира се, е несравнимо по-ценна».

Известният публицист и учен Никита Петрович Гиляров в своя вестник «Съвременни Известия» от 13-и юни 1875 год., № 160, пише: «Кой от образованите не знае и не е слушал за знаменитото Велижско дело(по обвинение на евреи за убийството на христианско момче в 1823 год.), отпреди 40 години? Ние сме чели за него и между впрочем сме и слушали от покойния В. И. Дал, човек във висока степен безпристрасетн и съвсем не суеверен: той беше убеден, че в това прясно за паметта ни дело упоменатото зверско детеубийство е факт. Това твърди той, Дал, изучавайки делото, разглеждайки всички документи и съставяйки за правителството тази записка. Апропо, каква е съдбата на самата записка? Къде е? Напечатана е била в, може би, седем, осем, не повече от десет екземпляра, и о - чудо! Екземплярите, към които би могла обществеността да има достъп, под въздействието на някакви неведоми сили, започнали да изчезват един след друг: преди две години изчезна от една типография даже оригиналът, предназначен за препечатването на тези записки. Достопочтенният издател, когото не смее да назовем по име, молим да откликне и подтвърди нашите думи за пропадането на споменатия оригинал».

«В нашия екземпляр има отговор на този зов, предложен от покойния П. П. Гиляров-Платонов. Писателят на «Руския Архив» П. И. Бартенев е написал на нашия екземпляр: «Книгата е написана от В. И. Дал, (по поръчение на Л. А. Перовски), по документи на Министерството на вътрешните ралоти (в 1862 год. унищожени в големия пожар) и отпечатана едва ли не само в десет екземпляра. Връщайки се през есента на 1869 год. от первото си пътуване в Одеса, аз предадох на В. И. Дал за ужасите на еврейското насилие в тамошния край, съобщени ми от тамошния архиепископ Димитрий (Муретов). По споразумение с Дал реших да препечатам книжката в «Руски Архив» с мое предисловие в типографията на Мамонтов (в Москва), когато от там ми съобщиха, че евреинът, който я набира, унищожил няколко листа и изчезнал от Москва. А. И. Мамонтов нарочно отива в Санкт-Петербург, за да възстанови откраднатото по друг екземпляр, но не могъл да го намери. По-късно го преписах от екземпляра на княз А. Б. Лобанов-Ростовски».

«В книгата на Лютостански «За употребата от евреи на христианска кръв за религиозни цели», Спб., 1880 г., изд. 2-о, във 2-ата част, на стр. 32, пише: «В първото издание на нашата книга бяхме лишени от много факти, откраднати от евреи. Съчинението на Дал по въпроса за кръвта — в Москва, се намирало само в Чертковската библиотека в единствен екземпляр. Управлителят на библиотеката П. И. Бартенев намислил да го препечатат и го дал в типографията на Мамонтов. Когато започнали да набират и разрязали книгата на части, евреинът, бивш работник в типографията разбива прозореца в типографията, влиза, разсипва целия набран шрифт, намиращата се там част с разрязани листи взема и потъва в неизвестност. Полицията търсила и в двете столици, — но все напразно. Печатането било прекратено, г. Бартенев взел обратно оцелялата книжка на Дал и вече я пазел в библиотеката много строго под лично наблюдение. Но останалият екземпляр не престанал да бъде обект на интерес с цел унищожение.

«В моя екземпляр, в края, като приложение, са добавени осем печатни страници от «Руски Архив», издание 1870 год., на които са препечатани първите страници от книжката на В. И. Дал «Разискване за еврейските убийства  на християнски деца и употребата на кръвта им», и, кроме того, предпослано к ним (страницам) предисловие П. И. Бартенев, о котором он упоминает выше. В. М. Остроглазов 1906 г. септември 15 ден».

«Тази книжка, — както пише в своя труд «Евреите в Русия» Ю. И. Хесен, Спб. 1906 г., на страница 406, — не се намира нито в Чертковската библиотека, нито в Санкт-Петербургската императорска Публична библиотека, според любезното съобщение на нейния библиотекар А. И. Браудо. Княз Голицин Н. Н. пише, че не му се е случвало да види записката на Дал. ("Употребяват ли евреите християнска кръв". Варшава, 1879, стр. 131.)»

Тая «най-рядка» книжка В. М. Остроглазов получил от П. И. Бартенев: «Тази книга е купена от Петър Иванович Бартенев, който ми я продаде след упоритите ми молби. Книгата е подарена на Бартенев от Дал. В. Остроглазов. 1906 г. - записал В. М. Остроглазов на първата страница,

П. И. Бартенев пише в своето предисловие:

«Разискване за еврейските убийства  на християнски деца и употребата на кръвта им. Препечатвайки на страниците на «Руски Архив» това интересно изследване, ... не можем да не обърнем внимание на читателите на обстоятелството, че то има не само историческо, но и съвременно значение. Не отдавна, в 1852 — 1853 год. в Саратов имаше дело заради убийства от евреи на две християнски момченца при обстоятелства, съвершенно сходни с тези, киото описва авторът на «Разискването». Никой не може да даде гаранции за това, че подобни дела няма да възникват и занапред.

Необявявани официално, но огласявани чрез народната мълва и от лицата, въвлечени в разследването на престъпленията, те оставят от себе си смътното впечатление на отвращение и ужас, подхранващи и укрепващи силните и без това народни предразсъдаци против евреите. Евреите, от своя страна, упорито отричат всички факти, разкрити чрез дела от подобен род, усилват това впечатление и в очите на народа се затвръждава убеждението като че ли те са съричастни на безумното злодейство на някой крайни фанатици».

«...Единствения път за прекратяването и предотвратяването на неизброизмите злини, произтичащи от подобни тайнствени задкулисни обвинения може да бъде само пълното и строго разясняване на фактите, даващи им повод. Чудовищната секта, която, смеем да се надяваме, замира в настоящо време..., във всяко отношение заслужава внимателното изучаване и най-точно описание. За огласяването на нейната история и особености най-вече са заинтересовани самите евреи. За тях е несравнено по-леко, отколкото за писатели-християни, да съберат нужния за това материал. Да се надяваме, че именно между евреите ще се намерят хора, които ще окажат на своите съплеменници тази важна услуга и заедно с тях ще открият новата поучителна глава в историята на човешките заблуди. Гласността отнема от злото фантастичните размери, предавани му от тайнствения полумрак, забулващ го до този момент, и, разбира се, придобивайки и в самата среда на еврейството енергичното противодействие на това учение, нямащо нищо общо с вярата...».

РАЗИСКВАНЕ ЗА УБИТИ ОТ ЕВРЕИ ХРИСТИЯНСКИ ДЕЦА И ИЗПОЛЗУВАНЕТО НА КРЪВТА ИМ

Напечатано по заповед на г. Министъра на вътрешните работи. 1844 г.

ВСТЪПЛЕНИЕ.

У всички народи, където живеят евреи, съществува от незапомнени времена поверие или предание, че те умъртвяват по мъчителен начин християнски деца, нуждаейки се за свои тайнствени обряди от невинна християнска кръв. Едва в ново време чувствата на човечеството започнали да се възмущават против подобно обвинение, че в Европа започнали решително да го отхвърлят, като безсмислена приказка и клевета. Обвинението, разбира се, е ужасно, но между другото - не е безпримерно в летописите за религиозното извергства: не само индийските идолопоклонници подлагат сами себе си и другите на ужасни мъчения, в очяквяну на бъдещи блага, — и не само между тях има секти, постоянно занимаващи се с убийство за спасение на души, — но и в Европа, между християните, възниква сектата на асесините, разпространявала се в течение на два или три века с инквизиционни огньове, и в самата Русия се появили в миналото столетие самоподпалващи се, тюкалицики и сократилицики: първите сами се подпалвали, цели села; вторите се убивали един друг, — за спасението на душите си.

Не само гласът на народа обвинява евреи в такова ужасно дело; самите те многократно са обвинявани в това пред съда. Много собствени признания не е имало, независимо от всички улики; но е имало и такива примери, когато са били изобличени и сами са се осъзнавали. Един подобен случай би бил, явно, достатъчен, за да се признае действителното съществувание на подобно злодейско зверство; но застъпниците-евреи казват: признанието е било изтръгнато насилствено и затова нищо не доказва. Да допуснем и това оправдание, и все пак, когато е говорено и писано по този повод в полза на обвиняемите, все пак остава едно обстоятелство, на което никога не е било обръщено нужното внимания, и което не само остава неразяснено, но даже почти получава качество и степен на полна улика; а именно: не подлежи на никакво съмнение, че от време на време се намират трупове на безследно-изчезнали момченца, в такъв обезобразен вид и с такива признаци на употребено насилие, които напълно се съгласуват с вида мъченическа смърт и този род убийство, в което обвиняват някои евреи; второ, произшествията стават изключително в такива само места, където живеят евреи; затова човек се пита но коквж жбстоятелство да се препишат възобновяващите се след време случаи на мъченическа смърт на младенци, обмислено, умишлено и продължително мъчени до смърт, джобовете обърнати, кожата силно протрита, синини от завързване, еврейско обрязване, езика, части от тялото и половите органи отрязани, цялото тяло надупчено, кожата одрана, тялото умито, по него няма кръв, нито по бельото, съблечено по времето на убийството и после отново облечено, ако обвинениата са несправедливи? Каква причина или повод може да се измисли за такова злодейско истязание на дете, ако това не е убийство по религиозни причини? Такова убийство не се извършва без цел, нито да се повтаря на различни места по различно време по един и същи начин!

Слабото, неудовлетворително разследване на следователите, разни еврейски хитрини и уловки, нагло и упорито мълчание, нерядко подкуп, увереността на голямата част от образованите хора, че обвиненията са гнусна клевета и, накрая, човеколюбието на угловните закони не само спасяват всеки път евреите-извършители от заслужено наказание, но те почти винаги са успявали да обвинят своите уличители в клевета, и дори успели да издействуват в 1817 г. Височайша заповед (от 28 февруари, обявена на 6 март), с която било забранено дори да се подозират евреите в подобни престъпления, а мнението, че се нуждаят от християнска кръв, било наречено предразсъдък.

ТАЛМУД

Пророк Валаам, призван да прокълне еврейскияого народ, се отказва от това и му въздава вдъхновена похвала, употребявайки няколко иносказания. Той казва, между другото:

«и кръвта на посечените ще изпие (Книга Числа, глава 23)» .

Смята се, че това е източникът за нечовешкия обряд. Тълкователите приемат този иносказателен текст в прекия му смисъл и обясняват, че кръвта на врага е християнската кръв - евреите считат за перви враг християнина, — и са длъжни да се наситят с кръвта му.

Талмудът, съставен от разни предания и допълнения в първия век на християнството, е надъхан с такава злоба против всички друговерци, и в особеност против християните, че няма злодеяние, което не би допускал против тях. Написан едва обяснимо на смесица от еврейски, халдейски, сирийски, партски, гръцки, латински и други езици, вавилонският Талмуд , завършен в V столетие, се състои от 36 тома в листи и съдържа неимоверно безсмислено, безобразно и безнравствено кълбо от умопобъркващи изродени мисли на фанатизъм. Езикът, на Талмуда не трябва да се нарича еврейски; това е особен талмудски език, най-трудният от всички живи и мъртви езици, дори от китайския. Написан е не само мистически, тайнствено и непонятно за непосветени, но е останал до сега недостъпен за нас и защото не е преведен, (освен няколко откъса), на нито един език. И още нещо: в печатните екземпляри на еврейски са направени пропуски, означени понякога с многоточие, скоби или с думата: виж, т. е. сети се, потърси смисъла. Венециянското издание на Талмуда от 1520 г., било пълно и съдържало много, макар и тъмни места, но явно отнасящи се за предмета, които впоследствии евреите попълняли - пропуските допълвали със записките или ги заучавали наизуст. В еврейската книга Сейдер-Ходайдойс са обяснени и причините за тези пропуски: там е казано, че честото преминаване на евреи към христианството в течение на времето от първите векове от появяването му, заставило равините да принемат и включат в Талмуда особено строги и жестоки мерки против назареите-последователи на Христос; постановленията, обаче, привлекли вниманието на правителството в IX век, последовало гонение на евреи почти в цяла Европа, затова тези места били частично изключени от Талмуда, а част - отнесени не към християните (гой), а към идолопоклонниците (акум), макар евреите в това отношение да не правят никакво различие и подразбират и тук, и там, даже преимуществено, християните. При папа Григорий действително е имало гонения на евреи почти в цяла Европа, и повод за това били неистовсите им злодеяния против християните, но нашия човеколюбив век приписва гоненията предимно само на верската нетърпимост и нетерпимостта на католицизма. Равините били принудени защищават гласно раскритите тайни и, въпреки огромните суми, употребени от тях за подкупи, трябвало до изключат от книгите си всичко, което се отнася за навреждане и поругаване на християните. Пълните талмуди, без поправките, потърсили убежище в полските владения, където евреите живеели по-свободно и надзорът бил слаб. Тук се скрили и по-суеверните, упорити фанатици, и по тези краища гнездят още оттогава, докато по другите места просвещението и надзора значително изменили европейските евреи и смегчили нравите им. Независимо от това, има много тълковни книги за равини, до 50 т., държани в голяма тайна, и съществуват между равините особени, "кабалистически науки", служещи за обяснение, по произвол, на тъмните места в Талмуда. Затова той е недостъпен даже за учените филолози, които свидетелстваг за това, че дали нещо го има или няма, не може да се останови. При евреите има и устни предания и учения, съхранявани в тайна, но научавани от време навреме от покръстили се евреи.

ОБЪРНАЛИ СЕ ЕВРЕИ И ПИСАТЕЛИ

Към числото на последните принадлежи, например, бившият равин, монахът Неофит, написал в 1803 г. на молдавски книгата «Опровержение на еврейската вяра»; евреите, както се говори, склонили господаря на Молдавия за много пари, да унищожи тази книга; въпреки това, преводът й на новогръцки език се появил в Яш в 1818 г. Там се говори между впрочем «за кръвта на християни, похищавана от евреи и нейното употребяване»; описвайки всички подробности на този чудовищен обряд, монах Неофит заключава: «Когато достигнах тринадесетгодишна възраст (пълнолетието при евреите), баща ми ми откри тайнството за кръвта, под заплахата на страшни проклятия, ако аз на някого, даже и на братята си, доверя тази тайна; ако след време имам деца, имам право да я доверя само на едно от тях, на най-надеждното, умното и твърдото във вярата. Я бях, и сега се намирам, в голяма опасност за разкриването на тази тайна; но, познавайки истинната вяра и обръщайки се към моя Спасител, на Него полагам моята надежда». Неофит обяснява:

«За обряда писаното в книгите е неясно, а и загадъчно; тайната не е известна на всички, а само на равините, хакамите и фарисеите, които се наричат между себе си хасиди. Те вярват, първо, че, убивайки християнин, правят угодно за Бога дело; второ, употребяват кръвта за магии, по суеверния обряд. В деня на сватбата равинът подава на новобрачните печено яйце, посипано вместо със сол, със засъхнала кръв, кръв на християнски мъченик». Обстоятелството е много показателно, защото в следствените дела по подозрение на евреи в убийства се е разкривало именно, че са топили хапки в кръв и са си ги делили помежду си. «Младите ядат яйцето, — продължава Неофит: — а равинът чете молитвата, в която им желае да лъжат християните и се хранят с плодовете на тяхния труд. Евреите, изувери, употребяват й кръв от убит християнин при обрязване, пускайки в чаша с вино капка кръв от обрязано дете и друга капка от християнски младенец». Евреите-фанатици употребянат кръв от убит християнин при обрязването, пускайки в чаша с вино капка кръв от обрязаното дете и друга - от христианския младенц». И това сведение е забележително, защото се повтаря в много и различни показания... например, по Велижското дело солдатката Максимова показала, че кръвта била нужна на евреите, по думите им, за еврейски рожденици; подобно показание направила и Фекла Селезнева, по едно друго, Минско дело, в 1833 г.

Неофит говори още, че евреите, когато ядат на Пасха безквасни хлебчета, бълвайки всякакви хули по християните, пекат один такъв хляб отделно, посипвайки го със засъхнала на прах христианска кръв; този ритуален хляб наричат ефикоимон. Това е подтвърдено от следствията по такива дела, а и в споменатото Велижско дело; там три християнки, работещи у евреи, дали показания, всяка поотделно, че сами месили тесто за този хляб, като сложили в тестото малко от придобитата от евреите християнска кръв. Всек, който е живял между евреи, знае, че те пекат един особен, свещен, хляб, не само отделно от другите и в друго време, нощем в навечерието на Пасхата, — но че при приготвянето на тайнствения хляб всички деца, жени и домочадието са изкарвани от стаята и вратата се заключва. Хасидите-евреи слагат в тестото на този хляб, ако могат да си доставят, християнска кръв. Забележката на някой от еврейските защитници, че ако това им е необходимо, не е нужно да посягат на убийство, а могат винаги да си доставят кръв по друг начин, не е основателно: тайнството на обряда изисква именно мъченическа християнска кръв от невинен младенц, а не кръв от болен, на когото е направено кръвопускане. Даже и в тези случаи, когато евреите действително се опитвали да се сдобият с кръвта, без да убиват чеовека, кръвопускането все  пак винаге се съпровождало с насилие, както се вижда от следните случаи: отрязавне края на езика селянина от Волин в 1833 г. и насилственото кръвопускане на девойчето в Луцк, в 1843 год.

Неофит твърди, че някои евреи се мажат с християнска кръв, за да се излекуват от разни недъзи; че при погребение такива употребяват и яйечна пудра с християнска кръв; на праздника Пурим, през февруари, в памет на Мардохей и Естер, фанатични евреи убиват християнин, вместо Аман, пекът триъгълни меденки с частици кръв от неговата и опръскват с нея. Пак тогава крадат, ако могат, християнски деца, държат ги затворени до Пасхата и извършват ужасното ритуално убийство, мъчат ги, както Христос бил мъчен, и предпочитат деца, вероятно, защото могат лесно да се сдобият с тях, а е и по-безопасно, и защото са невинни. Неофит признава, че баща му е съобщил тази тайна под клетва и заплаха да не я открива на никого, докато е жив, «но, — споделя той: — признавайки за свой отец Господ Иисус Христос, а църквата - за свята майка, обявявам сега цялата истина».

По показания на други обърнали се във вярата, евреите имат три начина за облегчаване на раждането при жените: мъжът застава до вратата и чете 54-а глава на пророк Исая; после данася петте книги на Моисей от синагогата; и, накрая, дават на родилката изсушена кръв. Много уверяват, че това е кръв от християнско дете, което се потвърждава от извадките от   еврейски книги, където се говори, че е позволено да се употребява в храна човешката кръв за наша полза (от недъзи), а и в делото в Минска губерния от 1833 г., Фекла Селезнева признала, че евреинът Сабуня я помолил да му достави кръв, макар и няколко капки, от момиче за родилка.

Друга причина: Спасителят казал на учениците си: «Това е тялото Мое и кръвта Моя», на което се основава у нас причастието на светите тайни, като тялото и кръвта на Христа. За поругание на това свято действие, евреите от фанатичната секта на хасидите смесва християнска кръв на мъченик в своите хлебчета, и казват: така ще ядем тялото и кръвта им, както е заповядал и пророк Валаам . Много писатели от изминалите две столетия са писали по този въпрос и положително са изобличавали с това евреите в мученическо убиване на христиански младенци и употребяването на кръвта им.

Повече от тридесет писатели са говорили по този предмет в различни времена и свидетелствуват с множество примери, по различно време и в различни държави, разглеждат тайното учение на евреите, смисъла и значението на тоя безчовеченобряд и доказват неговото действително съществование. Бренц, например, сам покръстен евреин, говори съвсем ясно, че зверския обряд съществува, но се дэржи в голяма тайна, даже между евреите.

В издадената от Пикулски в 1760 год. в Лемберг книга за евреите (Ziosc Zydowska) става дума, че в 15-тия ден на месец Шайват старейшината прави сметка, колко събрани пари има в синагогата от християнската кръв, за която всеки евреин, от тринадесетгодишната си възраст, внася; после се наемат специални евреи, които да хванат при случай дете, което държат в погреб, хранят го 40 дни добре и го предават на мъченическа смърт. В това време се стараят да доставят частици от Св. Тайни (Hostye Konsecrowana), за да се поругаят над тях с особен ритуал. Това подтвърждава до известна степен Велижското и други уголовни производства: в первото е видно от перехваченной преписки на задържаните евреи, че те напомнят каким-то выборным о их обязаности стараться и ходатайстват по сему дело; и тук е видно, че евреите са подкупили, между другото, жената, за да открадне за тях от църквата антиминси, не е глътнала нафората по време на причастието Св. Тайни, изплюла я в кърпа и им я занесла. Подобни случаи се срещат нееднократно у византийските историци, и то се подтверждава от бившия равин Серафинович в Брест в началото на миналия век, който се покръстил и описал впоследствие злодеянията на евреите. Той говори, между впрочем, че сам е купувал от светотатни христиани за споменатото поругание на Светите Тайни.

Серафинович разказва за протичането на този гнусен безчовечен обряд не само като свидетел, но и като действуващо лице; той казва именно: «едно дете заповядах да завържат към кръста, и то дълго живя; другото заповядат да приковат с гвоздеи, и то бързо умря». Той говори още, че младенеца търкалят предварително в бъчва, — обстоятелство, подтвърждаващо се във всички почти уголовни дела, а също че за заколването му се държи особен нож със златна ръкохватка и сребърен съд, а в делото за Велижското произшествие се говори за нож сребърна изработка, който даже бил намерен, макар преназначението му да не е било с положително изяснено; Серафинович уверява, че в еврейската книга Гулен се говори за тази бъчва; и че равинът изговаря при това действие: «проливаме кръвта на всяко незаконородено, както вече сме проляли кръвта на Бога им, така също и на незаконороденото». В пълните екземпляри на книгите на Талмуда Сенхедрин, по уверение на Серафинович, в глава 7 е казано: «децата на християните суть незаконородени, а писанието повелява да се мъчат и убиват незаконородените». В Талмуда мъртвите християни са наречени падалю, дохлими и вследствие на това не следва да бъдат погребвани; Пикулски изтъква именно, че измъчваното дете не го погребват, а захвърлят някъде, или го хвърлят във вода: между това почти всчки подобни злодейства действително си приличат, тъй като телата на децата били случайно намирани или в поле, в гора, или плуващи по вода; и ако евреите не са длъжни по обряда просто да изхвърлят трупа на мъченика, то е трудно да се разбере, защо не се стараят да скрият трупа, та да не се навира в очите на първия минувач.

В книгата Сенхедрин, гл. 6 и 7, е казано: «Ако детето ти е благоразположено към християните, убий го; убийство на християнин е богоугодно дело. Ако евреин убие евреин, да се накаже със смърт; ако убие християнин, не подлежи на наказание. Ако християнин принесе на Бога в жертва детето си, има голяма заслуга». Последното евреите тълкуват така: евреите са длъжни да принасят в жертва децата на християните. Но главното тълкование на гнусния обряд, според Пикулски, е че, убивайки ги, убиват в тях Христос и че ожесточението им против християните може да се насити само с християнска кръвь. Отрокът не трябва да е на повече от тринадесет години, и да бъде момче, защото Иисус Христос бил мъж.

В 1759 г. в Лвов талмудистите, в спора си с евреите, не признаващи Талмуда, решили, че който вярва в Талмуда, той вярва и в употребяването на кръв от християнин; Яинудим - червено вино и Яин-едим — християнско вино пишат по еврейски с еднакви букви, затова твърдят, че става дума не за вино, а за христианска кръв.

В книгата Басни Талмудови, напечатана първо на полски език в Краков, а след това, в 1794 год., на руски език в Почаевския манастир, също се потвърждава, че в месец несен (април) евреите разпъват и мъчат християнски младенец, ако могат да си го доставят, и че за това. се споменава в книгите от Талмуда Зихфелеф, Хохмес и Наискобес, макар смисълът да е скрит и тъмен. Съчинителят говори, че на евреите им е нужна кръвта на такъв младенц: 1) за магия срещу християните; 2) за сватбения обряд; 3) за обреда при погребение; 4) за опресноков или мацы; 5) за успешен оборот в търговията; 6) за праздника Аман, когато равините слагат тази кръв в брашно. Айзенменгер прибавя - за спиране на кръвотечение при обрязването; за полово възбуждане, за женски болести и накрая, въобще за жертвеното примирение с Бога.

По-горе бе обяснено - защо Талмудът все още съставлява недостъпна за нас тайна, обяснено бе, че всички по-стари екземпляри от него са непълни и смисълът на опасните места е затъмнен с намерение изключително хитро и загадъчно, така например, че понякога, по известно само на един посветен в тайнството кабалистическо правило, четат не тези думи, които са написани, макар да има смисъл в тях, а се представят буквите, и тогава излиза съвсем друго; в други места са вмъкнати думи, на които всяка буква означава цяла дума, и следователно, мнимата дума съдържа в себе си цяло изречение. Каквато й клетва да бъде заставен талмудист да даде пред християнин, отнасяща се до християнин, тя при всички случаи е невалидна и никога не би обвързала нито един талмудист. Всичко, казано в Стария Завет за хората, човека и човечеството евреите отнасят към себе си и изключително само за себе си, защото само те били хора, а другите народи - скотове или животни. Ето няколко примера от Талмуда, дадени от покръстения евреин Поздерски по повод Велижското дело: «Вие, евреи, сте хора, а не прочие народите на света» (Талмуд, кн. Бове-мецие, разд. 9). Затова Талмудът разрешава всяка обида, насилие и кражба на евреина от друговереца: «От ближния не отнемай нищо, както гласи заповедта; но ближния твой е евреинът, а не прочие народите на света». (Талмуд, кн. Сенхедрин, разд. 7, лист 59). Така Талмудът тълкува Стария Завет от началото до края и навсякъде прави това различие, назовавайки човек и ближен евреина, израилтянина, но никога - друговереца.

«Благослови покойника, ако видиш гроб на евреин, и проклинай умрелия от друг народ и говори: обезчестената ви майка, се черви, че ви е родила и т.н.». (Талмуд, кн. Брохес, разд. 9, лист 58).

«Ако някой каже, че Бог е приел човешка плът, той е лъжец (епикойрес) и достоен за смърт; затова срещу такъв човек на евреина му е позволено да свидетелствова с лъжа». (Талмуд, кн. Сенхедрин).

«Иноверец, убил иноверец, е равно на евреин, убил евреин — наказва се със смърт; но евреин, убил иноверец, не подлежи на наказание». (Кн. Сенхедрин, разд. 7, лист 59).

«Ако иноверец чете Талмуд, той е достоен за смърт, защото в Стария Завет е казано: «Моисей ни даде закона; т. е. дал е на нас, но не на народите». (Пак там ). Но Моисей забранява употребяване в храната на кръв. На което те отговарят: по учението на Талмуда и равините, военната служба и болестите освобождават от закона въобще и от забраните на вид храна; а Талмуда именно разрешава, в известни случаи, употребата в смеси с ястие на кръв от риба или човек (Талмуд, кн. ИореДео, разд. 66, лист 53): «кръв скотска, зверина и птичя забранява се; рибя кръв не е забранена, ако може с положителност да се докаже, че е действително рибешка».

Човешката кръв е забранена също поради вида си, защото не може да се различи от животинската; от устата ти кръв можеш да глътнеш.

Въобще, рибната и човешка кръв, както по закон не се забранява, във всяка смес с ястия се разрешава. В книгата Сулхан Орух, стр. 42, ст. 67, е казано ясно: «кръвта на скота и звяра да се употребява небива, а кръв от човек, за наша полза, може». Евреите уверяват, че това се отнася до болести, където кръвта се употребява от древността, като лекарство; но в тълкуванието на приведеното място се казва: «Християните отдавна са предупредени, но ние не трябва да се въздържаме от кръв, защото, така пише в книгата Тойсвюс». На стр. .119, стр. 193: «не дружи с християнин там, където на тебе не е удобно... за да не узнаят за проливането на кръв». Ето пример за пропуснато в Талмуда с многоточие, повече от подозрително.

Подофицер Савицки, покръстен евреин, дава показания по случая в Гродненска губерния в 1816 год., че евреите действително употребяват християнска кръв и за това истезават невинни деца, които ледно могат да бъдат доставени. Твърди, че обряда се извършва в средата на април, за Пасхата; на всеки евреин, успял да достави младенец, се опрощавали греховете; за изтезанията, разпятието и останалото по обряда имало подробни правила, и всичко трябвало да се изпълни в синагога; но ако има опасност, че нещата ще се разчуят, разрешено било да се убие християнина, където и както може, без съблюдаване на правилата; затова и бъчвата, в която трябвало да се търкаля жертвата, за да се извлече подкожната кръв, в по-ново време е отменена — и именно така направил бившият равин Илия в Вилн, хасид. Савицки казва още, че по време на изтезанията евреите четяли молитвата от книгата Мангохим : «радвайте се и веселете се, да се извлече тази кръв в памет вечна, не като тоя отрок, но като падналия Кудра (Спасителя)». После следвала молитвата от книгата Сейдер на Олейн: «Християните се покланят на кумири, камъни или дървета, изобразявайки на тях Христос, но не получават от Него никаква помощ. Да изчезне името Му и да погинат вярвящите в Него, като трева изсъхнала и като восък стопен». Въпросният хасид е писал за тази много рядка и държана в голяма тайна книга Цивуй.

Редник Фьодоров от Финляндския полк, покръстен евреин, както и покръстения евреин Гружински, в своите показания по Велижското дело през 1830 г., също твърдят това. Фьодоров знаел от баща си, че сам е употребявал мъченическа християнска кръв в безквасни хлебчета на Пасхата.

Грудински казал, че в тайната книга Рамбам (Гандома церихен дмей Акум селмйцвес) обрядът е описан в подробности; че е чел книгата и че на екземпляра му имало нарисувани, във вид на арматура или винетки, всички принадлежности, необходими за извършването му; че затова се държат в синагогата желязна корона, две железни копия, нож за обрезване, полукръгло длето за раните в устата на младенца; бъчва, за извличането на подкожната кръв, и описва точно вида и особеното й устройство. Терентиева и Грудински съобщават, че обрядът може да се променя, тъй като е  трудно да се намират младенци - използвали се и момичета. Грудински обяснил, че момичетата трябвало да търкалят в друга бъчва, поради особеното устройство; а Терентиева, сама съучастничка в няколко подобни злодейства, разкрила, че евреите предварително изрязали ноктите и зърната на гърдите на момичето, а на момченцето извършили еврейско обрязване, но момичето търкаляли в друга бъчва. Грудински съобщава и за едно много важно обстоятелстов: за въспоменание на предателството на Юда Искариотски жертвата трябва да се купи от християнин за 30 сребърника; но в случай на невъзможност може да се похищават и после да се предават на християните под някакъв предлого, макар в различно време и в други ръце, 30 монети. (Така по Минското дело в 1833 г., Фекла Селезнева е казала, че евреинът Орко Сабуня й обещал 30 пари за християнско дете; Никулски (Zlosc Zydowska, 1760, Лемберг) говори, че евреите внесли за кръвта и за младенца по две злоти, или 30 копейки от сребро; Серафинович сам признава, че платил по 30 червони, и т.н.

Грудински обяснява: Спасителят, според евреите, не бил син Божий, а човек, и творил чудеса с черна магия. Така превърнал израилтяните в стадо свини, удавил ги в езерото; затова християните ядат свини, въпреки, че знаели, че това е преобърната израелска кръв; а евреите, на които Бог заповядал да разпънат и мъчат Христос, повтарят това сега над последователите Му, утолявайки жаждата си за мъст с тяхната кръв и предавайки техните младенци на заколение, вместо пасхални агънца.

Абатът Киарини напечатал в Париж в 1830 г. своето съчение за еврейството и го посветил на Императора. Той безпристрастио разглежда учението на евреите, доказва, че всички правила на Талмуда съдържат разрушително учение, не признаващо нито друго общество, освен еврейското, нито даже самото човечество или човека, освен еврейството и евреите, разобличава тяхната лъжемъдрост, злобния фанатизъм и нетърпимост в тайното учение; написва го с високата и благородна цел: да покаже начин и средства да се извади нещастния еврейски народ от гибелното му положение. С християнско смирение той говори:

«Може би, по този начин се възобновява спомена за богоубийството, извършено от прародителите им, или кръвта на младенците се употребява заради самата жестокост, а, вероятно, и едното, и другото. Раймонд Мартин твърди, че обичаят се основава на изречения от Талмуда.

В министерството на вътрешните работи има записка от еврейската книга Ец-Хаим дървото на живота), писана в XVII век от равина Хаим Витал, живял в Полша. Преводачът обявил писмено, че обичая да се истезават християнски деца, според него, действително съществува.

Ето превода:

«Всяко животно съхранява посредством живота известна частица святост от Всевишния».

«Човек, който и да е, съхранява тази святост в живота по-вече, отколкото животното».

«Когато заколим животно, от него отлита сятката на живота заедно с известна частица святост и се обръща в полза за тоя, който го изяжда; но понеже жизнената сянка от животното още не съвсем си е отишла, то съхраняващата се в нея известна частица святост ни забраняват да употребяваме. в храна. Така е казано в св. писание и за човека, кн. Числа, гл. 14, ст. 9.

«От всичко това ние заключваме, че убиването и пиенето на кръвта на гоя (неверника) умножава светостта на Израел и евреите».

Ето какво е написано в книгата Ец-Хаим; а след такова заразително и неоспоримо доказателство в съществуванието между евреите на такъв обряд може да се твърди, че евреите в голямата си част не го следват, но да се отрича самото съществование от тях е невозможно.

 

СТАРИ СЛУЧАИ НА ЗВЕРСКИ УБИЙСТВА ОТ ЕВРЕИ

Още в първите векове на християнството евреите носели по улиците изображение на Аман на кръст в поругание на християите и нееднократно убивали, от злоба християни (Църк. Ист. Шрек, т. VII), и че в полските и литовски закони 1529 г. е имало особен закон: «При обвинение на евреи в убийство на християнско дете са нужни трима свидетели от християните; а който не докаже обвинението, сам подлежи на наказание». (Чацки, За литовск. и полск. закони, т. I, за привилегиите на евреите). После:

В IV столетиe

1) При кесаря Константин евреите били изгонени от няколко провинции за това, че са разпънали на кръст християнско дете в Страстния петък.

В V столетие

2) В изложение на император Феодосий се забранява на евреите да празнуват за възпоменание своето поругаване над подобие на кръст, който се изгарял тържествено от тях; Феодосий забранил да се строят синагоги в уединени места, като предупреждение за разни, нееднократно случвали се, извращения; но евреите, незвисимо от това, разпъвали тайно християнски младенци, и няколко души от тях били осъдени за такива деяния, какъвто е случаят в 419 год., в Сирия, между Антиохия и Халкидон, в Пиместар (Eisenmenger. Т. II. р. 220).

В VII столетие

3) При царуванито на Фока, евреите били изгонени от Антиохия за това, че умъртвили, по зверски начин, епископ Анастасий и убили много християни.

В XI столетие

4) В 1067 год. в Прага (в Бохемия) шест евреи, хвърлили в реката за това, че източили от тригодишно дете кръвта и я преляли на други, евреи, в Тревиз (Мосцкий, гл. 25).

5) В киевските пещери почиват мощите на преподобния Евстратий, чиято памет се почита на 28 март. В житието му се говори, че светецът бил киевчанин, взет в плен при нашествието на хан Боняк в 1096 г., продаден в Корсун на евреин, който го подложил на разни мъчения и накрая, на праздника им Пасха го разпънали на кръст, а после го хвърлили в морето. Руски християни извадили тялото му и го закарали в Киев (печ. Пат. л. 169).

6) Между Кобленц и Бинген, на Рейн, се пазят мощите на дете, измъчено до смърт в XI век от евреи; местните католици го почитат като светец.

В XII столетие

7) В 1172 год., в Блуа, Франция, евреите разпънали дете, положили трупа в торба и го хвърлили в река Лоара (Centur, Magdeb. XII, Cap. XIV).

8) Същото се случило там в 1177 год., в същия ден на Пасха, и няколко евреи били изгорени на клада зарад това си деяние. (Също и в Шлешек, гл. 9.)

9) В 1179 год. в Германия били осъдени евреи, за разпънато на кръст дете (Дубравиус, КН. 18).

10) В 1146 год. в Норвич ( Англии) евреи били осъдени за распятието на младенеца Вилхелм в Страстния петък. Случаят е описан с всички подробности (Винценци, кн. 27).

11) В Брай (Франция) евреи с подкуп получили позволение да накажат християнин, под предлог, че е разбойник и убиец; надянали му желязна корона, секли му крайниците и го разпънали. (Пак там.)

12) Писателите Гегин и Наудер свидетелствуватс общи думи, че парижските евреи в XII век похищавали по Пасха младенци и ги убивали по мъчителен начин.

13) В Глостър при Хенрих II разпънали християнско дете по Пасха. (Пак там, гл. XI, XIV.)

14) В 1179 г. в Прага (в Богемия) осъдили много евреи за измъчване и разпъване на дете. (Хагел, лист 304.)

15) Близо до Орлеан (Франция), в 1175 г. съдили няколко равина за умъртвяване на дете, което хвърлили после във водата. В 1180 г. били изгонени евреи за такива злодейства от Франция. (Твер кн. 4.)

16) Пак тогава в Аугсбург (Германия), по същите причини изгонили всички евреи.

17) В 1183 г. евреи, осъдени за подобно злодеяние, извършено в Великия петък, си признали престъплението, а също и това, че са задължени да го правят заради своята вяра. (Винценциус, кн. 29, гл. 25.)

В XIII столетие

18) В 1288 г. в Бехарац (в Германия) евреите измъчвали дете, за да му вземат кръвта. (Шлешек, гл. 9).
19) В 1228 г. евреи в Аугсбург разпънали дете. (Пак там).
20) В 1234 г. в Норуич евреи похитили дете, държали го на тайно мястоняколко месеца, до Пасхата, — но не успяли да извършат злодейството си; детето намерили, а тях осъдили.
21) В 1250 г. в Арагония евреи разпънали по Пасха своето седемгодишно дете. (Eisenm. Т. II. р. 220).
22) В 1255 г. в Линколн (Англия) евреи похитили осемгодишно отроче, пребили го с бичове, увенчали го с трънен венец и го разпънали на кръст. Майката намерила трупа; евреи изобличили и те си признали; един от тяхна место разкъсали с коне, а деветнадесет отвели в Лондон и ги осъдили.
23) В 1257 году в Лондон евреи принесли в жертва на Пасха християнско дете (Eisenm. Т. II, р. 220).
24) В село Торхан (в Германия) в 1261 г. евреи източили от седемгодишно момиченце кръв от всички вени, а трупа хвърлили в реката, където го намерили рибари. Евреите хванали и наказали, някои обесили. (Шлешек, гл. 9).
25) В 1282 г. жена продала на евреи откраднато дете, те го мъчили, нарязали цялото му тяло. Когато жената искала да им продаде още едно, я хванали, тя си признала, показала мястото, където първото дете било изхвърлено: по този повод в Мюнхен се вдигнали на въстание, в което убили много евреи. (Eisenm. Т. II, Р. 220).
26) В 1287 г. - в Берн (Швейцария) няколко били убити заради убийство на християнско дете, а друга част изгонили. (Книга за уголовно съдопроизводство на евреи).
27) В 1295 г. евреи втори път изгонили от цяла Франция за подобни престъпления.

Ако е вярно, без коментар...


Разстреляха Муамар Кадафи. Вижте гаврата с трупа му (видео) 29666 39 20.10.2011 | 14:22 Препоръчай66

Полковникът почина от раните си

1 от 2 Предишна Следваща Снимката на АФП на Муамар Кадафи  Етикети Либия, арест, Муамар Кадафи, Преходен национален съвет на Либия Видео

Премиерът на Либия Махмуд Джибрил потвърди, че Муамар Кадафи е загинал, след като е бил пленен в Сирт, предадоха Асошиейтед прес и Ройтерс.

"Очаквахме този момент отдавна. Муамар Кадафи е убит," заяви пред журналисти в Триполи Джибрил - вторият в йерархията на управляващия Преходен национален съвет. "Потвърждаваме, че всички злини, заедно с Кадафи, изчезнаха от нашата обична страна. Мисля, че либийците трябва да осъзнаят, че е време да започнем да изграждаме нова Либия, с един народ, с едно бъдеще," каза Джибрил.

Първоначално информацията беше, че Муамар Кадафи е бил арестуван при щурма на родния си град Сирт. Бившият либийски лидер е бил тежко ранен при престрелката, съпътстваща залавянето му. Източници на либийските бунтовници твърдяха, че той бил прострелян в краката. По-късно лекар, работещ в болницата в Мисрата, където е било закарано тялото на Кадафи твърди, че полковникът е бил прострелян в главата и в стомаха. Тялото на Кадафи в момента е в морга в Мисрата, на около 200 км източно от Триполи. Все още не е известно къде ще бъде погребан Муамар Кадафи.

В същото време стана ясно, че френските военновъздушни сили са нанесли удар по колона от превозни средства, в която се е предвижвал либийският лидер Муамар Кадафи. След това той е бил убит в сблъсък със силите на Преходния национален съвет, заяви министърът на отбраната на Франция Жерар Лонге, цитиран от РИА Новости.

Ал Джазира излъчи кадри, на които се твърди, че е мъртвият либийски диктатор. Бунтовниците го ритат и влачат по земята.

Кадафи управляваше Либия от 1969 г. Той бе свален след масови протести в страната, които започната в началото на тази година. Полковникът имаше издадена заповед за арест от Международния наказателен съд в Хага.

 

novini.bg


Бунтовници пребиват до смърт Муамар Кадафи (видео) 10322 24 20.10.2011 | 20:38 Препоръчай35

На записа се вижда как либийският диктатор е с разбит нос

Муамар Кадафи  Етикети Муамар Кадафи, побой, екзекуция Други Снимки

Муамар Кадафи е бил пребит от бунтовниците веднага след залавянето му. Това показват кадри излъчени от телевизия "Ал Арабия".

На записа се вижда как бившият либийски диктатор е с разбит нос и кръв тече по лицето му. На записа се чуват радостните възгласи на бойците от Преходния национален съвет - Аллах акбар - Аллах е велик.

Това доказва, че при ареста си Муамар Кадафи е бил жив и на практика е бил екзекутиран. На видеото ясно се вижда как бунтовниците го крепят и се опитват да го задържат на крака, а полковникът им крещи. Кадафи е гологлав и без традиционния си тюрбан, облечен в камуфлажни дрехи, лицето и раменете му са окървавени.

Близо до главата му бунтовник размахва револвер.

Автора на този блог е последния в тази държава, който би легнал болен или би плакал за лицето Маумар Кадафи, което има пряка отговорност за държането и изтезанията на наши сънародници в затвора 8 години!
Още повече, същия този автор призоваваше в този период за щурм на либийското посолство и реципрочни контрадействия на България срещу либийски граждани, както и към паралелна акция по освобождаване на сънародниците ни от затвора, от страна на нашите разузнавателни служби и към пълен хуманитарен натиск над Либия, като се прекъснат всякакви отношения с нея, както трябва днес да стане това с БЮРМ.
Тогава, същия този Кадафи беше посрещан от западните шутове като Саркози, едва ли не като Бог.
Тук обаче, аз искам да попитам, по какво се различава акта на "черния" Кадафи срещу нашите сънародници, от варварския канибалски акт който виждаме на клиповете и снимките?
Нима това има нещо общо с благопожелания като "демокрация, човешки права, законност, хуманизъм" и прочие?!
Нима това е правосъдие - либийско, национално и световно?!
Въпроса е, че "съгрешаването" на Кадафи пред световните кукловоди, изобщо не се състоеше в никакво нарушаване на човешките права, които сочените от тех като примери в тая посока, отдавна са доказали къде си ги слагат...
Не, съгреши в нещо друго, тъй като нарушаването на правата не са нито от вчера и само там, нито пък са се увеличили от последната една година.
Не ви ли напомнят тия кадри, садистичните ритуални убийства и вакханалия от Нюрнберг - без прецедент от страна на победители над победени, повторени по - късно в Чили, Ирак....?...
Не ви ли напомнят картините разкрити десетилетия по - късно, от малко след 9 септември 1944 - а година в България?
На мен ми напомнят подозрително и смущаващо, както и почерка на саморазправата, без значение обекта и жертвата, доколко е виновна и доколко е невинна...
Все пак това е властник, историческа личност - поставена на власт в даден исторически момент, по една или друга причина от същия тоя народ, в чието име е убиван и поддържан от значителна част от него, а не от окупационна войска и суперимперия в съседство, като БКП 45 години.
Личност със своите много зли дела, но и със своите положителни страни и решения в стопански и икономически план, макар и немалко налудничави, параноидни, сталински и немалко тиранични, наподобяващи именно комунизма и тези с които уж теоретично враждуваше.
Тази личност, ако има вина, то трябваше да бъде съдена от безпристрастен съд и процес и ако тези от другата странам искаха да докажат на света, че наистина се борят за нещо различно и по - добро и хуманно, тъй като най - малкото сега неминуемо ще остане "герой и мъченик" за значителна част от народа си, макар и извършвайки много отстъпления и относно неговите интереси.
Така именно, ни се доказало, че Либия тръгва по нов и по - нормален път...
Но уви.
Аз обаче се питам, това ли е бъдещето на Либия и "демокрацията" която ще възцари там след Кадафи?
Тази която цари днес във ФРГ и в окупиран Ирак ли? Където затворите са припълнени с историци и политзатворници, заради изразени патриотично мнением становище или съмнение относно дадени факти?
Нали уж с такива аргументи се сваляха тези "уникално кръвожадни диктатори", като Хитлер, Саддам, Кадафи...?... За да няма уж повече политически репресии, етнически, верски и всякакви, както и когато уж се свали комунизма, който прочие не го видехме и никой не го усети в позитивен смисъл никъде по света?
И още нещо!
Та нима не тази канибалска дрогирана и пияна пасмина, мултирасова която виждаме и която реве при това "Аллах" (В истински ислямско - традиционалистична страна, би била обесена за такива неща! Както и османският башибозук, прочие лидерите му са избити предимно, от самата Османска квазиислямска империя дори, нотова е друга тема....), не искаше рамо до рамо със същия тоя Кадафи и не ревеше също така "СМЪРТ!" за нашите сънародници, преди няколко години?
Та нима те не биха направили това и със самите тях, ако им беха попаднали в кръвожадните лапи, на тия зулуски племена там?
Нима щеше да има и 1% вероятност, какъвто имаше и стана българите да се завърнат у нас живи, ако тези бяха на власт, при това с благоволението на "чичо Сам"?
Да, ама колкото Ирак и окупационната администрация там ни изплати дълга, а "злия" Саддам, прочие беше на път....
Друга тема е, как и защо Кадафи тогава потули истинската диря на престъплението в болницата в Бенгази, едно че да прикрие опозиционните съботажи срещу режима му, проблемите в здравеопазването на Либия - изградено изцяло от БЪЛГАРИ, както и тъй като тогава се улизваше на западните шутове и сифилистици, естетвено беше да прикрие австрийската фармацефтична компания с доиминиращо еврейски капитали.
Та нали говореше и за "сближение с Израел", а Мони Паси ходеше да се целува и прегръща с него, докато нашите гниеха и беха изтезавани, че даже почти ни беше изкаран и "демократ", докато Надка Михайлова пък не щеше да преговаря с него, щото бил "терорист"?!
Оставям отговорите и размислите на вас...
Аз лично доста се страхувам от такова "правосъдие" у нас, по света или където и да е, което вече го виждаме и изпитваме около себе си.
Да внимават обаче, да не попаднат под неговите удари и самите му покровители в момента и да видат сега Кадафи как си плаща със "задна дата", както си плати и Николае Чаушеску, пак по волята на същите кукловоди, които създадоха комунизма и които с крайно кървава диря го реализираха, както и всеки интернационализъм - бил атеистично - богоборчески (Либерализъм, комунизъм, глобализъм...) или "религиозен", като този който виждаме сега.
Да внимават утре и техния ред да не дойде, когато на народите чашата на търпението прелее и техния ред да са на същата "подсъдима скамейка", на която е днес Кадафи, когото решиха да "отстрелят", че вече не им е нужен...