25 снимки

В едно хубаво зимно утро, малко след като разбрахме, че раждаемостта у нас драстично е паднала през последната година, Фейсбук беше буквално залят от една снимка на родилка с бебе в ръце и следния текст:

“Една 11-15 годишна циганка, която вместо да учи, роди първото дете, си осигурява автоматично следните детски и помощи”: (…).

Следват едни финансови еквилибристики в стил “Колко дена в годината работим?” (където след съответните пресмятания се оказва, че всичко на всичко има 2 пълни работни дни), за да се стигне до следния извод:

Радвам се, че повечето ми познати, които споделиха тази снимка, го направиха с възмущение. Но някои от коментарите, които срещнах под техните постове, бяха озадачаващи. Не ща да си мисля какви са били коментарите под повечето от над 6 000 споделяния, които снимката е получила във Фейсбук само до този момент. И до какво могат да доведат подобни нагласи, разпространявани с лекота и безотговорност в социалните мрежи.

Ужасявам се колко много хора виждат проблема в контраста между “цигани” и “българи”, а не се притесняват от това колко много деца изпадат от образователната система и са заставени да използват телата си за секс далеч преди да за навършили пълнолетие, а голяма част от тях се оказват и с бебета в ръце (и доколкото разбирам, този проблем съвсем не е свързан само с ромските момичета, а засяга все повече български деца).

Ужасявам се от това, че хората недоволстват срещу помощите при раждане на дете, защото те се ползват и от ромското население (защото коментираните средства, разбира се, не се получават по етнически признак, а се полагат на всяка жена в България, която ражда и отглежда деца. Само месец по-рано майките у нас протестираха с искания за увеличаване на майчинските – напразно).

Ужасявам се, че в страната, в която живея и отглеждам децата си, пропастта между бедните и богатите става все по-дълбока, че има огромни социални групи, които са напълно гетоизирани, изключени от обществото и стигматизирани, така че дори и да искат, почти нямат шанс да се интегрират. Че живеят при примитивни битови условия (дори и прасетата у нас вече ще трябва да се гледат по стандарт за “щастливи прасета”, но това явно не важи за хората). И че вместо да правим усилия да намалим пропастта между бедни и богати, от една страна, и да намалим различията между “Нас” и “Тях”, от друга, някои от “нас” съзнателно насаждат етническа омраза към определени социални групи – днес са ромите, после бежанците, после … ще се намери. Важното е да има кого да мразят.

Ужасявам се, че трябва да възпитавам децата си в среда, която все повече се пропива от нетолерантност, от расова омраза, от фашистки призиви “На сапун!!”, вместо да търсим корените на социалните проблеми и ефективните им решения. Не мога да проумея какво е накарало милиони хора в средата на 20. век да прегърнат фашистката идеология, да повярват в своето расово превъзходство над всички останали и да допуснат да се случи това, което се е случило с други милиони “непълноценни” хора в лагерите на смъртта (настръхвам при мисълта за един от хилядите експерименти, които са провеждани – инжектирали син химикал в очите на деца, в опит да създадат синеоки арийчета). Но още по-трудно ми е да разбера как съвсем скоро след този мрачен опит все още се пръкват и дори цъфтят необезпокоявани такива мракобесни идеи. Погледнете само пречупените кръстове по стените на блоковете в столицата, които сякаш на никого не правят впечатление.

Расизмът (В случая - срещу НАШАТА СОБСТВЕНА РАСА! Бележка от автора на Независим националистически блог) е ужасна болест. И най-ужасното е, че много лесно се обръща срещу нас самите. В България може ние да сме “белите”, а всички останали да са малцинства и “измет”, но само да мръднем отвъд границата и това отношение вече работи срещу нас. Моя приятелка, която се омъжи за немец, била посрещната от бъдещата свекърва със следния коментар: “Добре поне че не е негърка или мюсюлманка.” Добре поне че повечето германци, британци (Хайде де!? Дали е истина за британците от англосаксонски произход, Независим националистически блог е показал доста факти по темата...), европейци днес не споделят подобни ограничени виждания за хората, бих добавила аз. Светът е много по-красив в многообразието си, а срещата с различните от нас обогатява и облагородява.

И накрая едно лично преживяване, което ме разтърси преди няколко години. Минавахме със сина ми (на 3 години тогава) покрай кварталната църква и отпред една млада жена от видимо ромски произход метеше тротоара. “На кой е тази майка?” попита синът ми и аз се потресох от осъзнаването, че там, където аз виждах циганка и чистачка, той виждаше Майка. Беше прав в предположението си, разбира се – попитахме я, беше майка на Маринчо.

Първо сме Майки и Хора. Едва след това сме цигани, българи, европейци или някакви други.

P. S. Надявам се момичето на снимката да ми прости, че съм използвала снимката й без нейно позволение. Едва ли е очаквала подобна “популярност” и едва ли щеше да позволи да бъде снимана, ако знаеше за какво ще бъде употребен образът й… Позволявам си да я включа обаче, защото намирам снимката за красива и защото, когато я видях за пръв път, с бебето в ръце и с тревожно лице, взряно в обектива в очакване, помислих, че ще става дума за проблемите на майките и изобщо не ми хрумна, че ще се говори за малцинства.
http://naturalmom.edublogs.org/2013/01/04/%d1%86%d0%b8%d0%b3%d0%b0%d0%bd%d0%ba%d0%b8-%d0%b8-%d0%b1%d1%8a%d0%bb%d0%b3%d0%b0%d1%80%d0%ba%d0%b8/

Около личността и делото на Хр. Ботев у нас от край време се води нестихващ спор: той е наш – казват националистите, – защото като никой друг той възпя пламенното всеотдайно родолюбие и запечата това си верую с велика саможертва, като поднесе живота си на кладата на освободителната борба; не – отвръщат социалистите, които търсят разрешение на социалния проблем по пътя на интернационализма, – той ни принадлежи, защото в основата на неговото мировъзнесение стои социалният идеал и цялото му творчество и дейност отразяват бунта срещу социалните неправди и копнеж по социална свобода, Ботев е социалреволюционер!

Трябва да се съгласим, че доскоро този суетен спор ако не оправдан, то той се явяваше все пак обясним. Защото бе време, когато доктрините и самият политически живот бяха изправили национализма и социализма, като две противоположни взаимноизклюващи се начала: националистическите възгледи бяха станали повече атрибут на привилегированите класи, които като консервативен елемент органически реагираха срещу всяка социалреволюционна повеля; чернотрудовият народ от своя страна чувстваше, че трябва да води борба срещу този буржоазнокапиталистически национализъм, и вярваше че само по пътя на интернационалния марксизъм е възможно да се извоюва социалистическия идеал. Така борбата за по-сносни и по-човечни условия на живот придоби противонационален характер и се свърза с идеята за световна социална революция, а национализмът реагирайки срещу този антинационален дух на социалистическите тежнения, се отчужди от социалните повели на времето и стана синоним на консервативния капитализъм.

Така около социалния принцип и националната идея се формираха две враждебни една с друга сили, които разкъсаха единството на народите, нарушиха хармонията в организма на нациите и запълниха десетилетия от живота им със сътресения и кървави междуособици, които погълнаха несметни жертви в хора и в стопански и културни блага. При това при тази поляризация на социалното и националното начала повлече след себе си деградацията и на първото, и на второто от тях. Социализмът от светла етична повеля се превърна в грубо-егоистичен класов и съсловен материализъм, разкъсващ свещената и неразривна връзка с нацията и нейния целокупен интерес. Национализмът от възвишена идея и съкровено съзнание за обща принадлежност и съдбовна свързаност с всички родни братя от една и съща кръв бе на път да се изроди в социално рушителен фактор, дигнал ръка срещу свещената борба на родните братя за хляб и труд. Ето как идеята за нацията и тази на социалната правда, опълчени изкуствено една срещу друга от идеалистични държавнотворни стимули, грозяха да станат ферменти на бавното, но сигурно разложение на политическия живот на народите.

Не ето че стана чудо: от кървите и пожарищата на световната война народите излязоха изтерзани и разнебитени, но някак си по-калени и пречистени. Зад разкъсаните буреносни облаци се показа в туко-що разведреното небе  нова дъга с цветовете на социализма и национализма, сплетени в едно! Така както след земетресения нейде в океана се появява нова земя, така изплува над политическия хоризонт след трусовете на световната война  и следвоенните години един нов политически свят: един свят, който преодоля заблужденията, суетните борби и изкуственото раздвоение на миналото и отбеляза грандиозен прелом в политическото мировъзрение и държавното устройство. В политическото съзнание на хората завладя мястото идеята за неразривната връзка на доскоро враждуващите начала на социализма и национализма. Те не са и не могат да бъдат две различни и противоположни начала, а се обуславят едно друго и са рожби на една неделима идейна същност: чистият и истинският национализъм, който е призван да бди над целокупния интерес на нацията, не може да бъде майка за едни и мащеха за други родни братя. Първият дълг на една национална власт е да създаде с цената на всички жертви възможност и на последния член на нацията да води достойно човешко съществуване, да се почувства зачетен гражданин на държавата. По този начин той би могъл да бъде обладан от висшето чувство на национална чест и достойнство и да допринесе според силите и дарбите си своята част от националното творчество и за величието на Родината. Чистият и истински социализъм не бива да бъде класов или съсловен егоизъм и не може светотатствено да къса природната кръвна връзка със собствената нация, а съобразно с един естествен закон трябва да реализира социалния идеал преди всичко в рамките на националното общежитие. Идеализмът остава еднакво ядка и звено на социалната и националната идея. В него те намират отново своята грандиозна синтеза, криеща неподозирани възможности за разцвет, благоденствие и държавно-политическа мощ.

И ние можахме да видим това ново политическо съзнание да търси и намира под една или друга форма своята реализация в политическия живот на народите и държавите. Ние станахме съвременници на един знаменателен процес на социалполитическо развитие на някои държави: работничеството се отвърна от матеарилистичния марксизъм и понесе възторженото знаме на националния възход и величие, а трагедиите на буржоазнокапиталистическия свят приеха радикални и революционни ограничения на техните стари, зле разбрани привилегии, станаха в душата си сами работници и закрачиха гордо към изграждането на новата държава наред с работника, издигнат до равноценен член на народната държава. Така бяха преодолени еднакво и безотечественият марксизъм и чорбаджийско-либералистичният национализъм  и на тяхно място остана като единна и неразделна същност един нов социалреволюционен национализъм, който в рамките на нацията дава радикално разрешение на социалните проблеми. Две изкуствено отбити една от друга реки, текли много деситилетия в погрешни посоки, намериха отново своето общо русло, за да оплодотворят утрешното благоденствие на народите. Пред нашите очи се разиграва така един от най-интересните и епохални феномени в историческото развитие на народите.

Време е вече и у нас, в България, да се спори по-малко доктринерски за формата или външните белези на очакваната нова държава, да се покаже повече разбиране за същността на тази величава синтеза, която може да намери своята реализация съобразно с индивидуалните особености на народа в различна форма: демокрация или диктатура, социализъм или индивидуализъм – това не са вече дилеми, а лозунг, изпреварени от времето и лишени от съдържание! Да се спори схоластически за тях, значи да сме проспали епохалните времена на съвременното политическо развитие. Единственото важно е да внедрим дълбоко в душите и сърцата си идеала на това ново политическо съзнание и да станем идеалисти в служба на нацията и социалните повели. Всичко друго е въпрос на подробности и то ще дойде тогава, рано или късно, от само себе си.

Ето как онова, което изкълчените форми на доктрината и заблужденията на политическата действителност в миналото ни караха да виждаме като несъвместимо противоречие в мирогледа и личността на нашия велик възрожденец Ботев, се слива в едно хармонично тяло, което прави творчеството, делото и саможертвата му и разбираеми и естествени.

Ние, Българите, трябва да бъдем горди, че в образа и делото на Ботев и плеядата други идеалисти от епохата на Възраждането сме дали на света предтечите на новия политически идеал. Всички те, като пламенни и искрени националисти не можеха да не бъдат социалисти и обратното – в истинска идеалистична служба на социалния идеал и международната правда, те не можеха да нямат пред очи преди всичко собствения народ, като неделима общност и свещена социална задача.

Нека прочее се отдадем всецяло и искрено на този нов политически идеал, завещан нам още от епохата на нашето Възраждане!

д-р Димитър Вълчев, СБНЛ, март 1939 г.

Начало E-mail Карта на сайта Принт

1867 г., октомври Ботев пристига в Румъния. 1867 г., ноември Живее в Букурещ; изпраща писмо до "Добродетелната дружина" с молба за материална подкрепа - иска да продължи образованието си в Русия. 1867 г., декември Установява се в Браила, работи като словослагател при Дим. Паничков, където се печата в. "Дунавска зора". 1868 г., февруари Публикува във в. "Дунавска зора" стихотворението "Към брата си". 1868 г., 8 април Съобщава чрез същия вестник, че е приготвил за печат малка книжка "Първи поетически опити - проза и стихотворения". Книгата не излиза поради липса на средства.Дружи с момчетата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, които минават Дунава през месец юли.Записва се в четата на дядо Желю войвода, но минаването се осуетява. Боледува. 1868 г., август Ботев пристига в Букурещ с актьорската трупа на Добри Войников. 1868 г., септември Постъпва в букурещкото медицинско училище, което скоро напуска. 1868 г., октомври "Надеждата, която имах, за да свърша образованието си в някой университет, се разби като в камък, подводен" (писмо до Н. Геров)."Паднал съм в такава бедност, щото освен че съм останал гол и бос, но се нуждая даже и за насъщния" (писмо до И. Геров). 1868 г., декември - 1869 г., януари Живее с Васил Левски в една запустяла воденица край Букурещ. 1869 г., март Постъпва учител в Александрия. 1869 г., юли Напуска Александрия и отива в Букурещ. 1869 г., август Заминава учител в Измаил.Сътрудничи в революционния сатиричен вестник "Тъпан", който започва да излиза през месец януари. 1870 г. Води незаседнал живот, занимава се с нелегална революционнадейност, подпомага пренасянето на революционна литература в Русия. 1870 г., 8 август Публикува във в. "Свобода" стихотворението "Елегия". 1870 г., 23 август Пак в същия вестник се появява стихотворението "Дялба", посветено на Любен Каравелов. 1870 г., октомври Боледува в Измаил. 1871 г., март Пристига в Галац, Поздравява с теле грама Парижката комуна. 1871 г., 22 април Пише "Символ-верую на българската комуна". 1871 г., май Установява се в Браила. 1871 г., 10 юни Излиза бр. 1 на в. "Дума на българските емигранти". 1871 г., юли - август След бр. 5 в. "Дума" спира. Ботев боледува тежко. 1871 г., 29 септември Издава в отделен лист статията "Причините за неуспеха на Българското книжовно дружество". 1871 г., октомври Участва в годишното събрание на Българското книжовно дружество. 1872 г. Живее в Браила и Галац, пътува. Поддържа връзки с руски революционери. 1872 г., 8 април Публикува във в. "Свобода" стихотворението "Странник". 1872 г., април Арестуван за конспиративна революционна дейност. Изпратен в затвора във Фокшан. 1872 г., юни Освободен от фокшанския затвор вследствие застъпничеството на Левски и Каравелов.Установява се в Букурещ; работи при Каравелов като печатар, по-късно като сътрудник и съредактор на революционния орган. 1873 г. Редактира дописки, пише в сатиричната рубрика на в. "Свобода".Издава превода си "Уроци за първите четири аритметически правила и за счетовете". 1873 г., 1 май Започва да излиза сатиричният вестник на Ботев "Будилник". 1873 г., 20 май След бр. З вестникът спира по липса на средства. 1873 г., 11 август Обнародва във в. "Независимост" стихотворението "Хаджи Димитър". 1873 г., септември - ноември Публикува във в. "Независимост" стихотворенията "В механата", "Моята молитва" и "Зададе се облак тъмен". 1874 г. Помага на Каравелов в списването на революционния орган. 1874 г., 20-21 август Участва в общото събрание на БРЦК. 1874 г., август-октомври Печата във в. "Независимост" фейлетоните "Послание от небето" и "Длъжностите на писателите и на журналистите". 1874 г., септември Постъпва учител в българското училище в Букурещ. 1874 г., 12 октомври Спира в. "Независимост". 1874 г., ноември Ботев напуска учителството, за да се посвети изцяло на революционна работа. 1874 г., 8 декември Под редакцията на Хр. Ботев започва да излиза в. "Знаме" - новият орган на революционната партия. 1874 г., 27 декември Събранието на Централния революционен комитет натоварва Ботев с организационни задачи. 1875 г., март Между Ботев и Каравелов настъпва разрив. 1875 г., 2 март Ботев печата във в. "Знаме" фейлетона "Политическа зима".Издава преводите "За славянското произхождение на дунавските българи", изследване от Д. Иловайски, и "Кремуций Корд", драма от Н. Костомаров. 1875 г., юли Сключва граждански брак с Венета Ст. Везирева. 1875 г., 12 август Общото събрание в Букурещ избира нов революционен комитет, в който влиза и Ботев, и провъзгласява курс към всеобщо въстание. 1875 г., август По решение на революционния комитет Ботев заминава за Одеса да покани Филип Тотю за воевода на чета. 1875 г., 14 септември Излиза последният брой на в. "Знаме". 1875 г., 20 септември Ботев се завръща в Одеса. 1875 г., 30 септември Подава си оставката от БРЦК поради несъгласие с останалите членове на комитета.Излиза от печат стихосбирката "Песни и стихотворения от Ботев и Стамболова".Ботев издава "Стенен календар за 1876 година" с последното си стихотворение "Обесването на Васил Левски". 1876 г., февруари "Аз ще направя ръцете си на чукове, кожата си на тъпан и главата си на бомба, пък. ще да изляза на борба със стихиите" (писмо до Тодор Пеев). 1876 г., 13 април Ражда се дъщерята на Ботев - Иванка. 1876 г., 20 април Заминава за Русия да събере средства за организиране на чета. 1876 г., 1 май Завръща се от Русия.

Христо Ботев, Никола Славков и Иван Драсов в Румъния, 1875 г.   в. "Тъпан"   Карикатура от Ботевите вестници   Протокол от заседание на БРЦК, 21 август 1874   Писмо от Христо Ботев до Тодор Пеев

Име – Христо Николов Луков.
Биографично описание – Български офицер (генерал-лейтенант), преподавател и политик, герой от Първата световна война, министър на Войната на Царство България в периода 1935 – 1938 година, ръководител на Съюза на българските национални легиони, велик водач на българските националисти.

Военна служба:
1912-1913 – Адютант в 2-и артилерийски полк;
1915-1918 – Командир на батарея в 1-и гаубичен полк. Командир на гаубично планинско отделение в 27-и артилерийски полк;
1919-1924 – Командир на 2-и артилерийски полк. Командир на 4-и артилерийски полк;
1924-1928 – Началник на Aртилерийската стрелкова школа;
1928-1934 – Началник на Учебното отделение в Артилерийската инспекция;
1934-1935 – Командир на 2-а пехотна дивизия. Командир на 3-а пехотна дивизия;
23.11.1935-24.01.1938 – Министър на войната;
25.01.1938 – В запаса.

Офицерски звания:
15.08.1907 – Подпочучик;
04.09.1910 – Поручик;
01.11.1913 – Капитан;
01.01.1918 – Майор;
30.01.1923 – Подполковник;
26.03.1928 – Полковник;
06.05.1935 – Генерал-майор;
25.01.1938 – Генерал-лейтенант.

Награди:
Орден “За храброст” 4-та степен, 1-ви и 2-ри клас;
Орден “Св. Александър” 4-та степен с мечове и 3-та степн без мечове;
Орден “За военна заслуга” 1-ва степен;
Германски орден “Железен кръст” 2-ра степен;

Автор:
“Тактически задачи с решенията” (1910);
“Военна игра” (1911);
“Артилерийският огън. Размишления” (1924);
“Учебник за телефониста” (1925);
“Моторизацията на армията” (1928);
“Стрелба с планшета в чуждите армии и у нас” (ръкопис);
“Изследвания върху артилерийския преграден огън”, “Мисли и бележки по изменение наставлението за стрелба в полската артилерия”, “Движение на пехотата под огъня на съвременното огнестрелно оръжие”, “Коригиране артилерийската стрелба с помощта на аеропланно наблюдение”, “Артилерийски спорове” и “Артилерийски спорове подновени” – статии във “Военен журнал” (1920-1934);
“Команди за стрелба”, “Дивизионната артилерия в нападателния бой”, “Петдесет години от черешовата артилерия”, “Бележки по нашите правилници”, “Каква трябва да бъде нашата дивизионна артилерия”, “Стрелба по карта”, “Пример за действие на дивизионната артилерия в нападателния бой (решение на тактическа задача)”, “Значение и роля на артилерията в една бъдеща война”, “Балканско воюване” – статии в “Артилерийски преглед” (1928-1934);
“Всякой знае!”, “Изменение височината на пръсканията по запалката и по равника” – статии в “Народна отбрана” (1921);
“Балканско воюване” – статия в “Българска военна мисъл” (1934).

Други биографични данни:
1928-1934 – Редактор на списание “Артилерийски преглед”. Изнася лекции в Артилерийската школа и във Военната академия;
1934 – Член на Военния съюз;
03.03.1936 – Разтуря като Министър на войната със заповед Военния съюз;

Запасният генерал Христо Луков е роден на 6-ти януари 1888г. в град Варна. Завършил е Военното на Н.В. училище през 1907-ма година и е произведен в първи офицерски чин подпоручик на 27-ми випуск. Бойната си дейност е започнал като батареен командир във 2-ри артилерийски полк, 6-та дивизия. В Първата световна война е участвал във всички бойни действия с 1-ва и 5-та дивизии като командир на отделение. На 23 ноември. 1935 година му беше поверен най-отговорния пост във военната йерархия – министър на войната. Генерал Христо Луков заема този пост до 4 януари 1938г. Своите жизнени сили и труд той отдава за издигане българската артилерия на завидна висота. Още от ранна младост генерал Христо Луков се бе отдал с жар в служба на Родината. В качеството му на батареен командир през Първата световна война той се проявява като един от най-храбрите командири. Ще споменем и за великия подвиг, който извършва тогава. Годината е 1918-та. В последните дни от войната комунистическата пропаганда успява да подведе войниците, които напуснали фронта се насочват към главната квартира на армията ни в гр. Кюстендил, а други обявяват Радомирска република възглавявани от земеделеца Райко Даскалов. Възползвайки се от това критично за България положение, сръбска пехота настъпва към гр.Кюстендил по долината между Царев връх и Калин камък и със снаряди обсипва почти обезлюдените български позиции. Командирите не са в състояние да възпрат нашите отстъпващи войници. На позицията останал само майор Христо Луков с четири оръдия. В този критичен момент българските оръдия пад командата му загърмели и страхотен огън обсипал настъпващите сърби. Те били отблъснати. Примирието вече е било подписано. На другия ден подполковник Томич поискал да поздрави българските артилеристи спрели настъплението му. Войниците посочили Луков, който още бил с обгоряло от артилерийската стрелба дим лице. “А другите?“- попитал Томич. “Те бяха няколко овчари и козари, които подаваха снарядите на майор Луков при стрелбата”- бил отговорът. Сърбинът изревал от яд, но скоро се овладял и поздравил майор Луков за големия подвиг извършен от него. “В историята на Франция”, продължил подполковник Томич, има също един, който останал сам да брани Родината си – маршал Пей. Щастлива е България, че има такива защитници офицери.” Ако не беше геройския подвиг на майор Луков, с необуздания си шовинизъм сърбите щяха да претендират по Ньойския диктат и гр. Кюстендил да бъде включен във “Велика Сърбия”. След уволнението му, динамичната натура на генерал Луков намира своето място в гражданския обществен живот в средите на българските патриоти. Той разбира, че отпор на левите сили може да даде само българският възрожденски национализъм, и застава начело на Съюза на Българските Национални Легиони /СБНЛ/. “Спомням си, като че ли това беше вчера”- казва легионерът Йордан Хаджинонев, през м.ноември 1942г. се състоя Национална конференция в гр.Варна, на която пристигна генерал Луков, придружен от членове на Централното ръководство. След всички приети от устава правила, при откриването на конференцията се пристъпи към разглеждането на различни организационни въпроси. Един от делегатите зададе въпрос: “Господин генерал, благодарение на Германия, по точно на Хитлер, ние получихме Южна Добруджа, Македония, Тракия, и е редно да отидем на помощ и помогнем на нашите съюзници”. Болшинството от делегатите бяха на същото мнение. Генерал Луков след като изказа възхищението си за готовността ни за саможертвата, която искаме да направим в името на един идеал каза: “Господа, генерал Луков не може на своя глава да организира и поведе армия. Има цар, има и отговорно правителство. Ако правителството реши да изпрати войски на Източния фронт и ми възложи да ги поведа, аз не ще откажа. Така бе взето решение, ако правителството разреши, да се отиде на помощ на Африканският корпус на ген. Ромел. Започна приготовление из цялото ни обединено царство. От Добричкия легион “Стефан Караджа” бе съставен списък на около 100 души младежи с пламенно национално въодушевление. Но тия наши мечти не можаха да се осъществят поради убийството на генерал Луков, само три месеца след Националната ни конференция. Годината е 1943-та. Германските армии воюват в Съветския съюз. А у нас комунистическата партия, по нареждане от Москва организира “бойни групи” за ликвидиране на “народни” врагове. Една от жертвите им трябвало да е и ген. Луков. Денят също е определен – 13 февруари. В този ден към 20.50ч. генералът отива към дома си на ул. “Артилерийска” 1. Като отворил входната врата, на вратата на хола се показала дъщеря му Пенка, която чула, че баща й се прибира и излязла да го посрещне. Случаят пожелал тя да бъде единственият свидетел на убийството. От нейните показания се узнава следното: “Генерал Луков пристъпил прага на входната врата и се обърнал с лице към улицата, да я затвори. В този момент непознат мъж с широки и тъмни очила застанал на вратата и стрелял в гърдите на генерала. Дъщерята изпискала, а той, макар и ранен, се опитал да влезе в дома си. Убиецът влязъл подир жертвата си, дал още три изстрела и избягал. Генералът се струполва мъртъв на пода.

СЛЕД УБИЙСТВОТО СЛЕДВА ИМПОЗАНТНО ПОГРЕБЕНИЕ

“Тялото на покойника беше пренесено от домът му в черквата при Военното на Н.В училище. Към 12 часа по обед от двете страни на алеята за училището се бяха вече наредили в шпалир няколко хиляди млади легионери и съмишленици на генерала. Черквата беше препълнена с народ. Едва успяхме да се доберем до входа на черквата. На погребението присъстваха: Н.В.Царят, Н.Ц.В. княз Кирил, висши офицери, министри, военни аташета н др. От името на войската говори полковник Попов, от името на запасните офицери- генерал Илинов, от името на Българските Национални Легиони- Илия Станев, който изтъкна с пламенни слова, че генерал Луков завещава на българския народ беззаветна служба на род и Родина, бидейки самия образец на доблестен гражданин и смел воин, с непоколебима вяра във възхода на българската национална кауза. Погребението беше извършено в централните софийски гробища. Пръв говори от името на Съюза на запасните офицери полковник Илчев и след като описа достойния жизнен път на големия българин завърши с думите: “Чужденци намериха свое оръдие да посегне върху живота на генерала, за да лиши българският народ от един голям воин с висши граждански и войнишки добродетели. Голяма и всеобща е скръбта на всички ни.”

IYI – Така умря ген. Христо Луков, но делото му посветено на родината остава пример за поколенията български националисти и ще живее вечно! – IYI

Когато Ти, Господи, се кръщаваше в Йордан,
откри се поклонението на Св. Троица;
защото гласът на Отца свидетелстваше за Тебе, като Те нарече възлюбен Син;
и Духът във вид на гълъб потвърди верността на словото.
Христе, Боже, Който се яви и просвети света, слава на Тебе”.

Кръщение Господне. Икона от XII в., манастира "Св. Екатерина" в Синай.

Разказът на четиримата евангелисти: Мат. 3:13-17, Марк 1:9-11, Лук. 3:21-22, Иоан 1:32-34.

Из православното богослужение:

5  януари - Навечерие на Богоявление
Час 1: Деян. 13:25-32. Ев. Мат. 3:1-11.
Час 3: Деян. 19:1-8. Ев. Марк. 1:1-8.
Час 6: Рим. 6:3-11. Ев. Марк 1:9-15.
Час 9: Тит. 2:11-14; 3:4-7. Ев. Мат. 3:13-17.
На литургията 1Кор. 9:19-27.
Ако няма пост - 1Кор. 10:1-4. Ев. Лук. 3:3:1-18.

6  януари - Богоявление или Кръщение Господне
На утренята Ев. Марк 1:9-11. На литургията Тит. 2:11-14; 3:4-7. Ев. Мат. 3:13-17.

По-долу:

• Празнични песнопения
• Кръщение Господне или Богоявление
• Поучение на Богоявление св. Игнатий Брянчанинов
• Кръщение Господне св. Димитрий Ростовски
• Слово на Богоявление Господне св. Димитрий Ростовски
• Слово за Богоявление Йоан Екзарх
• Epifani Guds tilsynekomst eller Guds еpenbaring

Виж също:

• Богоявленската икона
• Тълкувание от св. Иполит Римски на Ев. Марк (1:9-12)
• За празнуването на празниците Богоявление и Рождество Христово Андриан Александров
• Събор на св. пророк Иоан Кръстител
• Неделя пред Богоявление
• Неделя след Богоявление

На други езици:

• Почему не портится святая вода?
• Крещенская вода

В Иордан, когато се кръщаваше Ти, Господи, Троичното поклонение се яви,
защото Родителевият глас свидетелстваше за Тебе, именуващ Те Възлюбления Син,
и Духът във вид на гълъб известяваше потвърждението на Словото,
че Си се явил, Христе Боже, посвещаващ света, слава на Тебе.

Во Иордане крещающуся Тебе, Господи, Тройческое явися поклонение:
Родителев бо глас свидетельствоваше Тебе, возлюбленнаго Тя Сина именуя:
и Дух, в виде голубине, извествоваше словесе утверждение:
явлейся Христе Боже, и мир просвещей, слава Тебе.

Явил си се днес на вселената и Твоята светлина, Господи, се ознаменува на нас,
Теб възпяващи разумно, дошъл си и си се явил, Светлина непристъпна.

Явился еси днесь вселенней, и свет Твой, Господи, знаменася на нас,
в разуме поющих Тя: пришел еси и явился еси, Свет Неприступный.

Величаем Тя, Жизнодавче Христе,
нас ради ныне плотию крестившагося
от Иоанна в водах Иорданских.

Свето Богоявление.
Стенопис от XVI в. от Хилендарския манастир в Света Гора Атон.
Източник: days.ru

"И ето, отвориха Му се небесата, и видя Духа Божий да слиза като гълъб и да се спуща върху Него. И ето, глас от небесата, който казваше: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение". (Мат. 3:16-17)

Съществуват свидетелства за чествуването на този най-древен Господски празник още през II век, но до IV век той се съединявал с Рождество Христово. Общият празник за двете събития се наричал Богоявление, защото при кръщението Си в Йорданските води Иисус Христос се явил  на света за обществено служение. Чрез раждането Си Той се явил на света в плът. По-късно Църквата приела да празнува двете събития поотделно - на 25 декември Рождество Христово, а на 6 януари - Богоявление.

Твърде малко са подробностите за земния живот на Господ Иисус Христос преди Неговото кръщение, които можем да намерим в страниците на евангелските повествувания. Спасителят, Който наистина се постарал "да изпълни всяка правда" (Мат. 3:15), изчакал да навърши 30-годишната възраст, необходима по еврейския обичай за всеки свещеник или учител, и преди да излезе на обществена проповед приел кръщението на Своя Предтеча.

Наскоро преди това Йоан Кръстител, синът на свещеник Захария и на  Елисавета, бил започнал по Божия повеля покайната си проповед "във Витавара отвъд Йордан" (Йоан 1:28). Йоан бил предсказаният от пророк Малахия Ангел, който трябвало да приготви пътя на Господа (Мат. 3:1). За него бил говорил още великият Исаия: "Гласът на викащия в пустинята говори: пригответе път Господу, прави направете в пустинята пътеките за нашия Бог" (Ис. 40:3). Неговият зов: "Покайте се, защото се приближи царството небесно!" (Мат. 3:2) привлякъл вниманието дори на фарисеите и садукеите. (Мат. 3:7). С тревога и упование пристъпвали към него люде от всички слоеве на народа. От Йерусалим били изпратени при него свещеници и левити измежду фарисеите, за да го питат: "Защо кръщаваш, ако не си Христос, ни Илия, нито Пророкът?" (Йоан. 1:19, 25), а Йоан им отговорил: "Аз кръщавам с вода, но посред вас стои Един, Когото вие не познавате. Той е Идещият след мене, Който ме изпревари, и Комуто аз не съм достоен да развържа ремъка на обущата Му" (Йоан. 1:26-27).

И ето, Този Един дошъл "от Галилея на Йордан при Йоан, за да се кръсти от него. А Йоан го възпираше и думаше: аз имам нужда да се кръстя от Тебе, а Ти ли идваш при мене? Но Иисус му отговори и рече: Остави сега; защото тъй нам подобава да изпълним всяка правда. Тогава Йоан Го допуска" (Мат. 3:13-15).

"А когато се кръсти целият народ, и когато Иисус, след като се кръсти, се молеше, отвори се небето, и Дух Свети слезе върху Него в телесен вид, като гълъб" (Лука 3:21). "И ето, глас от небесата, който казваше: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение" (Мат. 3:17).

При кръщението на Иисуса Христа се възвестила на света тази велика тайна, за която Старият Завет само загатвал и върху която древните Египет и Индия само баснословили - тайната на Божествената Троица. Отец се явил на нашия слух, Духът се явил на човешкото зрение, а Синът - на осезанието ни в многогодишното Си общуване с човеците. Отец изрекъл Своето свидетелство за Сина, Синът се кръстил, а Светият Дух като гълъб летял над водата. Чрез свидетелството на Йоан: "Ето Агнецът Божи, Който взема върху Себе Си греха на света" (Йоан 1:29) и чрез кръщението на Иисус беше показана Христовата мисия на света и посочен пътят на нашето спасение. А именно: с потопяването в Йорданските води Господ взе върху Себе Си греховете на човешкия род и умря под неговото бреме, а излизането от водата показва Неговото оживяване, Неговото възкресение. И в нас трябва да умре чрез светото Кръщение старият греховен и прокълнат човек и да излезем от свещения купел като наново оживели, очистени, обновени и възродени.

Празникът Богоявление се нарича още Просвещение, защото Йорданското събитие ни просвещава, като ни показва Бога изявен в непостижимата тайна на единосъщната и неразделна Троица. Всеки от нас чрез светото Кръщение бва осиновен от Отеца на Светлината чрез заслугата на Сина и чрез силата на Светия Дух. За това просвещение славослови и богоявленския кондак:

"Явил си се днес на вселената и Твоята светлина, Господи, се отрази върху нас, които разумно Те възпяваме: дошъл си и си се явил, Светлина непристъпна."

Богоявленският празник е свързан с великото водосвещение, което трябва да ни напомня, че при бреговете на река Йордан Бог е обновил чрез вода и Дух нашата овехтяла от греха природа.

© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

Свети Игнатий Брянчанинов

Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение, Него слушайте (Мат. 3:17; 17:5).

Такъв бил гласът на предвечния Бог-Отец към човеците за предвечния Бог-Син, когато Синът, по волята на Отца и по действие на Духа се въплътил от Дева и извършвал спасението на погиналото човечество. Братя! Да окажем послушание на Божия Син, както иска от нас Бог, за да почива върху нас божественото благоволение.

Може би някой ще каже: бих искал да послушам Сина Божий, но как да постигна това, след като вече са минали около две хиляди години от времето, когато нашият Господ Иисус Христос е пребивавал на земята в плът и проповядвал Своето всесвето учение?

Да постигнем това постоянно да бъдем с Христа, непрестанно да слушаме Неговия пресладък глас, да се храним с Неговото животворно учение е много леко: Господ Иисус Христос и досега пребивава с нас. Той пребивава с нас в Своето свето Евангелие, пребивава с нас чрез светите църковни тайнства, чрез Своето всеприсъствие и всемогъщество, пребивава всеобилно, както подобава на неограничения, всесъвършен Бог. Господ доказва Своето пребиваване с нас чрез освобождаването на душите от греховния плен, чрез раздаването на даровете на Светия Дух, чрез много знамения и чудеса.

Желаещите да пристъпят към Господа и всеблажено да се прилепят към Него навеки, трябва да започнат това свято дело със старателно изучаване на словото Божие, да започнат да изучават Евангелието, в което е скрит Христос, от което говори и действа Христос. Словата на Евангелието са дух и живот (Иоан. 6:63). Те претворяват плътския човек в духовен и оживотворяват душата, умъртвена от греха и житейската суета. Те са дух и живот: пази се да не обясняваш великото слово на Духа със своя разум, влачещ се по земята; пази се да не обясняваш словото, преизпълнено със страшна, божествена сила, така, както то може да се представя на твоята мъртва душа, на твоя мъртъв ум, на твоето мъртво сърце. Словото, произнесено от Светия Дух, се обяснява само чрез Светия Дух.

Желаещи да пристъпите към Господа, за да чуете Неговото божествено учение, да се оживотворите и спасите чрез него, пристъпете, застанете пред Господа с най-голямо благоговение и свят страх, както предстоят пред Него Неговите светли Ангели, Неговите Херувими и Серафими. Чрез вашето смирение направете земята, на която стоите, небе. И ще заговори към вас Господ от Своето свето Евангелие, както на Своите възлюбени ученици! А светите отци, изтълкували светото Евангелие по дара на Светия Дух, ще ви бъдат ръководители в точното и безпогрешно разбиране на светото Евангелие.

Бедствено е да пристъпваме към Евангелието, към живеещия в него Господ Иисус Христос, без необходимото благоговение, с дързост и самонадеяност. Господ приема единствено смирените, преизпълнени със съзнанието за своята греховност и нищожество, преизпълнени с покаяние, а от гордите се отвръща. Отвръщането на Господнето лице от дръзкия изкусител – така наричам неблагоговейния, лекомисления и хладен слушател – поразява изкусителя с вечна смърт. Боговдъхновеният старец Симеон е възвестил за въплътилия се Бог-Слово: Тоя лежи за падане и ставане на мнозина в Израиля и за предмет на противоречия (Лук. 2:34). Словото Божие е камък, камък с безмерна големина и тежест, – и който падне върху тоя камък, ще се разбие с неизцелимо съкрушение (Мат. 21:44).

Братя, да бъдем благоговейни и деятелни слушатели на Словото Божие! Да окажем послушание на Небесния Отец, Който днес ни е възгласил от светото Евангелие за Своето всесвето Слово: Този е Моят възлюбен Син, Него слушайте (Мат. 3:17). Да Го послушаме! Да Го послушаме! И благоволението на Небесния Отец да почива над нас във вечни векове. Амин.

Свети Игнатий Брянчанинов. Творения. Из "Аскетическа проповед"
Издание на Славянобългарски манастир "Св. Вмчк Георги Зограф", Света Гора, Атон, 2006 година

			Кръщение Христово (Богоявление). Миниатюра от Томичовия псалтир, XIV в.

След връщането Си от Египет нашият Господ Иисус Христос пребивавал в Галилея, в Своя град Назарет, където израснал, криейки от човеците силата на Своето Божество и премъдростта Си до тридесетгодишната Си възраст, защото у иудеите никой не можел да приеме сан на учител или свещеник, преди да достигне тридесет години. Поради това и Христос не започнал Своята проповед и не разкрил Себе Си като Син Божий и като "велик Първосвещеник, Който е преминал през небесата", дотогава, докато не достигнал определената възраст.

В Назарет Той живял с Пречистата Си Майка, отначало - при мнимия Си баща, Йосиф дърводелеца, и додето той още бил жив, се занимавал заедно с него с дърводелска работа, а после, когато Йосиф умрял, Сам продължавал да се занимава с това, като с труда на ръцете Си препитавал Себе Си и Пречистата Божия Майка, та и нас да научи на трудолюбие. А когато вече се изпълвала тридесетата година от Неговия земен живот и настъпвало времето на Неговото Божествено явяване пред израилския народ, тогава, както говори Евангелието, "биде слово Божие към Йоана, син Захариев, в пустинята"" - слово, което го изпратило да кръщава с вода и му възвестило знамението, по което той трябвало да познае дошлия в света Месия. За това говори в своята проповед сам Кръстителят с такива слова: "Оня, Който ме прати да кръщавам с вода, ми рече: над Когото видиш да слиза Духът и да остава върху Него, Този е, Който кръщава с Дух Светии".

И така Йоан, покорявайки се на Божието слово, обиколил цялата страна около Йордан, като проповядвал "покайно кръщение за опрощаване грехове", защото той бил този, за когото предрекъл пророк Исаия: "Гласът на викащия в пустинята говори: пригответе път Господу, прави направете в пустинятя пътеките за нашия Бог". И излизали при него цялата Иудейска страна и иерусалимците, и "всички се кръщаваха от него в река Йордан, като изповядваха греховете си". Тогава дошъл и Иисус от Галилея на Йордан при Йоан, за да се кръсти от него. Той пристигнал тъкмо по времето, когато Йоан възвещавал за Него на народа, говорейки: "след мене иде по-силният от мене, на Когото не съм достоен да се наведа и развържа ремъка на обущата Му; аз ви кръстих с вода, а Той ще ви кръсти с Дух Светии". След тази проповед дошъл Иисус да се кръсти. Макар Той и да нямал нужда от това, бидейки безгрешен и непорочен, роден от Пречистата и Пресветата Дева Мария и бидейки Сам източникът на всяка чистота и святост, но тъй като Той взел върху Себе Си греховете на целия свят, затова и дошъл на реката, за да очисти тях посредством кръщението. Той дошъл да се кръсти и затова, за да освети естеството на водата, дошъл да се кръсти, та и за нас да устрои купелта на светото Кръщение. Той дошъл при Йоана още и затова, та този, като види слизащия върху Кръщавания Дух Светии и чуе свише гласа на Бог Отец, да бъде нелъжлив свидетел за Христа.

"А Йоан Го възпираше и думаше: аз имам нужда да се кръстя от Тебе, а Ти ли идеш при Мене?" Той духом познал Този, за Когото тридесет години по-рано "проиграл радостно" в утробата на своята майка, поради което и сам поискал да бъде кръстен от Него, като намиращ се под греха на непослушанието, който от Адам преминал върху целия човешки род. Но Господ му казал: "Остави сега, защото тъй нам подобава да изпълним всяка правда".

Под "правда" светият Златоуст разбира тук заповедите Божии, все едно че Иисус е казал така: "доколкото Аз съм изпълнил всички заповеди, които са дадени в закона, и остана само една - относно кръщението, то подобава Аз да изпълня и тази." A Йоановото кръщение също било Божия заповед, както се вижда от думите на Йоан: "Оня, Който ме прати да кръщавам с вода, ми рече". А кой го е изпратил? Очевидно - Сам Бог: "биде - се казва в Евангелието - слово Божие към Йоана". И още затова се кръстил Иисус, бидейки на тридесет години от рождението Си, понеже възрастта на тридесетгодишния, по думите на Златоуст и Теофилакт, е удобопреклонна към всеки грях. Тъй като юношеската възраст е подхвърлена на огъня на плътските страсти, а при тридесетгодишната възраст - времето на пълното разгръщане на мъжките сили - човек се подчинява на златолюбието, тщеславието, яростта, гнева и на всякакви грехове. Поради това и Христос Господ забавял приемането на кръщението до тази възраст, та във всички възрасти на човешкия живот да изпълни закона, да освети цялото наше естество и да ни подаде сили да побеждаваме страстите и да се опазваме от смъртните грехове.

А след като приел кръщението, Господ веднага, без всякакво забавяне, излязъл от водата. Има предание, че свети Йоан Кръстител потопявал до шията всеки човек, когото кръщавал, и го държал така, докато не изповядал всичките си грехове. След това кръщаваният излизал от водата. А Христос, нямайки грехове, не бил задържан във водата и затова в Евангелието е прибавено, че Той излязъл от водата "веднага".

А когато Господ излизал от водата, над Него се отворили небесата, отгоре блеснала светлина, подобно на мълния, и Духът Божий във вид на гълъб слязъл върху Кръщаващия се Господ. Подобно на това, както в дните на Ной гълъбицата въз-вестила за намаляването на водите на потопа, така и тук подобието на гълъба предуказало свършека на потопа на греховете. А във вид на гълъб се явил Светият Дух затова, защото тази птица е чиста, обича хората, кротка е, незлобива и не търпи нищо смрадно. Така и Светият Дух е Източник на чистотата,

Дълбина на човеколюбието, Учител на кротостта и Устроител на мира, но при това, Той всякога се отстранява от човека, който се валя в смрадната тиня на греховете. А когато Светият Дух, във вид на гълъб, слизал от небето върху Христа Иисуса, тогава се чул глас, който казал: "Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение". На Него подобава слава, чест и поклонение во веки веков. Амин.

© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на св. Димитрий Ростовски.

Празнувайки Богоявлението Господне на Йорданските води, да си припомним, че нашият Господ Бог и преди се явявал над водите, за да извърши различни дивни дела. Така, когато Той се яви над водите на Червено море, тогава "откри дъното на дълбината" и преведе Своите люде като по сухо. Когато в ковчега преминаваше през Йордан, тогава обърна назад реките на тази река, казано е: "Йордан назад се върна". И накрая - в началото, когато "Дух Божий се носеше над водата", Бог сътвори небето, земята, птиците, зверовете, човека и въобще целия видим свят.

И сега над Йорданските води се явява Бог, Единият в Троица: Отец - в гласа, Синът - в плът, Дух Светии - във вид на гълъб. А какво извършва Той в това Свое явяване? Той създава нов свят и всичко обновява, както се чете и в предпразничния тропар: "яви се, желаейки да обнови цялата твар", тоест - да сътвори нов свят, отличаващ се от първия. "Древното премина - говори Писанието - ето, всичко стана ново"! Първият свят по своята природа бил тежък, не можел да се възнесе към небето и се нуждаел от суша, върху която да може да стои, като - върху основа. А новият свят, изведен от Йорданските води, е така лек, че не се нуждае от суша, не се съзижда на земята, няма тук пребъдващ град, но търси горното, устремява се бързо от водите към отворените над Йордан небесни двери: "веднага излезе из водата, и ето, отвориха Му се небесата". За първия свят, обременен от житейските теготи - в случай, че възжелае да достигне небето - би му трябвала стълба, утвърдена върху земята и чийто връх би достигал до небето. Но и тя била само съзерцавана от Иаков, а сам той не се изкачил по нея. А за новия свят е възможно възхождането на небето и без стълба. Но по какъв начин? Ето - вместо стълба, Духът Божий, във вид на гълъб, лети над водите! И това показва следното. Човешкият род вече не като влачеща се по земята твар или като пълзящо животно, а като крилата птица излиза от водата на кръщението. Затова и Дух Светии се явил над водите на кръщението като птица, за да възведе без стълба на небето Своите птиченца, които е възродил чрез банята на кръщението.

Така всяко от Лицата на Пресветата Троица, явявайки се на Йордан, изведе от водите на кръщението Своите духовни пиленца и като ги изведе, ги призовава да полетят върху дадените им криле на добродетелите и да влязат в отворените небеса.

Първо Бог Отец, като духовен орел, призовава към полет Своето ято - духовните орли, тоест - учителите, като имащи особени криле, за които Църквата пее: "летящи върху крилете на богоразумието птици и към небето възнасящи се." А какви са крилете на тези птици? Несъмнено това са двете техни добродетели, които те притежават освен другите общи за всички добродетели: делото и словото. Този е църковен учител, този е високолетящ орел, който и сам на дело изпълнява това, на което със словата си учи другите.

Църковните учители, които представляват съсъди, трябва да разгласят Божието име по цялата вселена и със своето учение да извеждат върху правия път, водещ към небето, Църквата Христова - Божията колесница, в която се намират много десетки хиляди вярващи души. Учителят трябва да учи стадото и в същото време е длъжен и сам да живее така, както учи. Защото гласът на учителя не принася полза, когато в него самия не се виждат крилете на богоугодния живот. Само този учител се възнася направо в отвореното над Йордан небе, който лети не единствено и само върху крилото на словото, но и върху другото крило - на добродетелния живот - този, който едновременно поучава и със слово, и със дело. Не така леко възнасят към небето - и учителят, и ученикът - изкусно съставеното слово или сладкогласните уста, или гръмкият език, както крилете на добрите дела.

Бог Син също призовава Своите пилета, светите мъченици, да полетят. А крилете на добродетелта, които принадлежат само на тях, освен другите общи добродетели, са следните две: вярата и изповедничеството. За тези криле на мъчениците Апостолът говори: "със сърце се вярва за оправдаване, а с уста се изповядва за спасение". Непоколебимата вяра в сърцето е едното крило, а дръзновеното изповядване с устата на Христовото име пред царете и мъчителите е другото крило. Първата духовна птица, която влетя в рая - благоразумният разбойник, който пострада на кръст заедно с Христа, полетя именно върху тези криле на вярата и изповедничеството. Защото в това време, когато нашият Господ, Който доброволно пострада заради нас, беше изоставен от всички и когато от Него се отрече дори и Петър, който даваше дума, че е готов да умре заедно с Него, само разбойникът повярва в Него с цялото си сърце и Го изповяда с устата си, като Го нарече цар и Господ: "спомни си за мене, Господи - каза той, - кога дойдеш в царството Си!" Колко велика и голяма е тази вяра на разбойника, още повече, че по това време във всички Христови ученици вярата беше оскъдняла! Когато всички вярващи се съблазниха поради Христа, той единствен не се съблазни, а Му се помоли с вяра, заради което и чу от Него следните думи: "истина ти казвам: днес ще бъдеш с Мене в рая".

Накрая, Бог Дух Свети, Който се яви във вид на гълъб, призовава към полет и Своите пилета - девствениците, защото Нему е свойствено да прави човека крилата птица, която би могла да се възнесе до най-големите висини. Светият Дамаскин пее: "Всяка всеспасителна вина е на Светия Дух - ако някому, по достойнство вдъхне дух, бързо го издига от земното, дава му криле, прави го да израсне, устроява го горе". Той и духовните гълъби, светите девственици, "устроява горе", като ги призовава да полетят. А особените криле на добродетелите у тези гълъби са умъртвяването на плътта и духа.

А че умъртвяването на плътта е едното от крилата, възнасящо човека на небесата, за това свети Амвросий (Медиолански), като тълкува думите па Евангелието: "колко сте вие по-ценни от птиците!", говори така: "плътта, разположена към изпълнението на Божия Закон и съблякла греха, по чистотата на чувствата се уподобява на естеството на душата и се възнася към небето върху духовни криле." Тук светият учител на Църквата говори за уподобяването на естеството на душата, имайки предвид умъртвяването, чрез което действителното естество на плътта като че преминава в естеството на душата, когато по-нисшето се подчинява на по-висшето и плътта се подчинява на духа, когато човекът се освобождава от греха и очиства чувствата си (сетивата си), което не е възможно без умъртвяването. А умъртвил плътта си, човек става лек и крилат като птица и се възнася към небето върху духовни криле.

И така - умъртвяването на тялото е първото крило на девството, устремено към небето, защото на тези, които желаят да пазят чистота, преди всичко им подобава да умъртвят своята плът.

Второто тяхно крило е умъртвяването на духа, което се състои в това - не само на дело да не извършваш грях, но и да не го желаеш в духа си, да не помисляш за него в ума си.

Чухме какво направи Единият Бог в Три Лица, Който се яви на Йорданските води, при обновлението на света - как Той изведе от водите на кръщението духовните църковни птици - учителите, мъчениците и девствениците и ги призова към отворените небеса. А както от учителите, мъчениците и девствениците, така и от нас грешните - да бъде чест, слава, поклонение и благодарение на Отца и Сина и Светия Дух - Явилия се на Йордан Бог - сега и всякога, и во веки веков! Амин.

© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на св. Димитрий Ростовски.

Бог-Господ, Великата и Сияйна Светлина, дойде днес при Йоан. Тази светлина е Спасителят на света. Нека го приемем с радост, въздавайки хвала и веселейки се духом! Днес Той дойде на Йордан, желаейки да потопи нашите грехове и нашите врази, да ни измие и очисти чрез кръщението, защото Той пое върху Себе Си нашите грехове, така че бързо потопи и врага на света. Като освети водните източници, Той освети душите човешки и към чудесата добави още по-големи чудеса.

Днес земя и море си поделиха Христовото благоволение и целият свят се изпълни с радост.

Днешният празник носи по-големи чудеса от предишния празник, защото в отминалото Рождество на Господа и Спасителя наш земята се радваше, държейки в яслите Владиката на цялото творение, а в днешния празник на Светото Богоявление морето ликува, а Йордан приема благослов и освещение. В миналия празник, като несъвършен човек, но млад, беше зрим, а в днешния ден ни се явява съвършен Оня, Който от създаването Си е съвършен. Там се яви звездата на Родилия се, показа се от Изток, а тук сам Отец свише свидетелства на кръщаващия се. Там звездобройците, дошли от изток, като на Цар и Бог му донесоха дарове, а тук ангели от небето въздадоха подобаващата му се като на Бог хвала. Там беше повит и обвързан в пелени, а тук развързва греховните окови.

Идете на Йордан и ще видите преславните дела на светлото слънце, което се мие и къпе в реката и върху Бога полага човешка ръка! Днес тъмнината се отклонява от всички води. Днес се разпръсква тъмата на прелъщението. Днес целият свят се просветлява от спасителната светлина. Днес безплътният Фараон се потапя във водите. Днес бесовските оръжия изчезват. Днес премъдрият Мойсей превежда през морето всички. Днес човечеството се освобождава от тленните страсти. Днес Давид свидетелства: Умий ме и ще бъда по-бял от сняг! (Пс. 50:9)

Наистина днес Христос се кръсти във водите. Измива ни и ни прави по-бели от снега. Затова днес цялото творение, хвалейки Оня, Който се кръщава, възгласява: Благословен Идещият в името Господне ! (Пс. 117:26; Мат. 21:9, 23:39; Марк 11:9; Лука 13:35; Йоан 12:13). Бог-Господ яви се нам. Благословен е навсегда Идващият и никога не ни изоставя! Защото не за първи път идва сега. Благословен е Идещият в име Господне! Оня, Който, идвайки познат за промисъла, запази неподвижни небесните висини. Оня, Който умело управлявайки движението на слънцето, прави несъединимо звездното множество, бди, щото във въздуха да се носи добро дихание, което разтваря земните недра и прави да израсне всяко семе и да зреят плодовете, Който огражда развълнуваното море с хубав пясък, Който прави речните извори да бликат из невидимите дълбини, Който направлява речните струи без да се заблуди.

Като гледаме, прочее, всичко това нека да речем: "Благословен Идещият в името Господне!" Кой е Той? Кажи ясно, о блажени Давиде: Господ е Бог и ни осия! (Пс. 117:27)

Не само пророк Давид го казва, но и апостол Павел свидетелства за него: Яви се благодат Божия, спасителна за вси человеци. (По Деян. 15:11), която не само нас учи, но на всички иудеи и езичници чрез кръщението дава спасение, като обявява кръщението за общо благодеяние.

Нека сега всички да идем от Галилея в Иудея заедно с Иисус. Блажен е, който поема жизнения си път! Да тръгнем с мислените си нозе и да стигнем до Йордан, за да видим Кръстителя Йоан и Оня, Който получава кръщение! А нему кръщение не му беше нужно, но нам даде благодатта на кръщението. Елате да видим първообраза на нашето пораждане, който ни се показа от Кръщаващия се в онези води! Елате да видите дивния потоп, по-голям и по-мъдър от оня, който беше при Ноя. Там водата на потопа погуби човешката природа, а тук кръщелната вода оживи умрелите поради греховете си, кръстили се в Христа. Там Ной направи от негниещо дърво кораб, а тук Иисус Христос, мъдрият Ной, направи от Света Мария телесен кораб.

Но аз се дивя и на смирението на нашия Спасител! И след като беше Бог как не се задоволи, бидейки още от времето на създаването Си съвършен, да се роди като младенец от жена, как не се задоволи, бидейки пресветъл и единосъщен на Отца, да приеме рабски образ, но като грешник идва да се кръсти?

Но нека тази благодат за всички да не подлъже онези, които слушат! Защото Владетелят на всички - Христос - се кръсти, без да се нуждае от кръщение. И ни донесе двойна полза: първо, че освети и даде на водите благодат и поведе всеки човек към кръщение. Дойде Иисус от Галилея на Йордан при Йоана, за да се кръсти от него. (По Мат. 3:13). Това, което се извършваше там, братя, не може да се обхване от мисълта, защото е по-висше от човешката мисъл. Умът трепери и бяга от устата, не смеейки да говори онова, което е неразбираемо! Защото Йоан, като видя, че Владиката идва, сърцето му бе обхванато от трепет. И като се кланяше, падаше на колене, хващаше Го за нозете и се молеше: "Какво правиш, Владико! Със страх ме изпълва Твоята повеля! Йордан, като видя Тебе, Твореца, с ужас взе да изчезва. Аз ли, който съм кал и пръст, и пепел, и като червей пълзя по земята, ще дръзна да стана съобщник в такава тайна? Не, Владико! Не ме принуждавай да правя това, което не мога! Плътта ми трепери цялата! Всичките ми кости отслабнаха! Сърцето ми е обхванато от ужас! Цял съм в страх и боязън! Защо ме принуждаваш, о, Всемогъщи, мене, неможещия, да правя това, което не е по силите ми? Как да дръзна да кръстя Тебе? Може ли огънят да се очисти със сено? Калта може ли да измие извора? Как аз, осъденият, да кръстя Съдията? Как да те кръстя, Владико, като не виждам грях в Тебе? Ти не беше виновен за проклятието Адамово, защото не Ти стори греха. Как да простра ръка над Тебе, Който създаде и закрепи небето и земята? Как аз, робът, да простра към Върха Господен своите длани? Как ли ще кръстя Тебе, Който си Светлина? Как ли ще произнеса молитва за Тебе, Който приемаш молитвите на онези, който не Те познават, кръщавайки други. В Твое име кръщавам аз, за да вярват в Тебе, Идващия със слава. Кръщавайки Те, как ще Те нарека? В чие име ще Те кръстя? В името на Отца ли? Та Ти носиш Отца в Себе Си и цял си Отца! В името на Сина ли? Та нали освен Теб няма друг Син Божий? Или да Те кръстя в Духа Свети? Но Той е винаги с Тебе - единомислен, всемогъщ и единочестен, и заедно с Тебе приема поклонение от цялото творение. Кръсти ме Ти, ако искаш, Владико! Кръсти ме Ти, Кръстителю! Простри широката Си десница и увенчай моята глава! С този венец преди Твоето царство като предтеча аз ще благовестя, според обичая, възгласявайки: Ето Агнецът Божий, Който взима върху Си греха на света! (Иоан 1:29)

Йордане, о, река, ликувай с мен и се весели! Овладей течението си и разлей струите си! Дошъл е Оня, Който се въплъти. Защото ти видя някога Израиля да минава през тебе и като раздвои водите си му даде проход през себе си, а днес обля със светлина пречистото тяло на Този, Който тогава преведе израилтяните през тебе. Планини и пътеки, хълмове и ниви, равнини и поля, дъбрави и потоци, клисури и лесове, морета и реки, благословете Господа, който Се кръсти в река Йордан, защото чрез тази вода Владиката ще спаси всички води."

И отговори му Иисус:

"Остави това сега! Така трябва да изпълня цялата правда. Помълчи сега, Кръстителю! Разбери Ме Мене, Който правя това! Ще направиш това, което правя аз. помогни Ми в това, което правя! Не ме питай за това, което съм намислил. Не го пренебрегвай. Не говори за Моята Божественост, не споменавай Моето царство, та да не би сатаната-мъчител, като узнае, да избяга, не желаейки да се опълчи против Мене. Нека дойде дяволът и да се нахвърли върху Мене като върху обикновен човек, да Ми нанесе сетна язва и рана. Не пречи да се изпълни онова, заради което съм дошъл на земята и съм се облякъл в плът! Тайна е това! Тайна е това, което днес се извършва в Йордан с Мене и за Моите дела. Не е по Мое желание, а за изцеление на болните и грешните. Тази тайна е от най-великите тайни. Знамение предначертано!

Не се грижи за човешкото Ми рождение! Когато Ме видиш боголепно всред Моите творения, които тогава Ме предпочетоха, тогава въздай слава на извършващото се! Когато Ме видиш да очиствам прокажените, тогава Ме наречи творец на природата! Когато Ме видиш да правя куците да тичат, тогава заедно с тичащите им нозе, и ти простри език за похвала! Когато Ме видиш да извеждам мъртвите от гроба, тогава заедно с възкръсващите Ме славослови като животворец! Когато Ме видиш да изгонвам бесове, тогава се поклони на Моето царство! Когато Ме видиш да седя отдясно на Отца, тогава Ме благослови като съпрестолник единолетен и присносъщ на Отца!

Не се грижи сега! Добре е да се изпълни цялата правда, защото съм Създаващ закона и Син на Създателя на закона и е редно сам да изпълнявам установения закон, та после да го давам на другите. Подобава Ми отначало да означа и после да явя истината. Добре е да изпълня първосъздадения завет, че тогава да установя нови и да го запиша в човешките сърца с Моята кръв и да подпечатам с Духа Си. Подобава Ми да се възкача на кръста, да бъда прикован с гвоздеи и да приема такова страдание, че да може то да изцери онова страдание и онази рана, която заради дървото бе нанесена на нарушилия заповедта Адам. Трябва да сляза и на дъното на ада, при затворените там мъртъвци. Подобава Ми три дни с мъртвостта на плътта си да снема оковите на многолетно държаните от смъртта. Прилича Ми аз да запаля плътска свещ за седящите в тъма и смъртна сянка. Хубаво е да заведа Адама при Отца, Който царства в Мене.

На Мене се пада да сторя всичко това, защото заради това дойдох при Своето творение! Прилича Ми да се кръстя с кръщение, а след кръщението, чрез единосъщната Троица да дам кръщение на вси люде. Дай ми кръщение, както Дева Мария Ми даде мляко! И Ми измий главата, която серафимите почитат и на която се крепи доброчестието! Кръсти Мене, Комуто предстои да кръсти вярващите с вода, и с Дух, и с огън: с вода, която може да измие грешните нечистотии; с Дух, който може да претворява земните неща; с огън, който може да изгори тръните на беззаконието!"

Кръстителят, като слушаше всичко това и като възприе в ума си разума на Спасителя, и като пое в себе си всичко тайно, което чу, изпълни Божественото повеление, защото не само бягаше от съмнението, а и беше покорен. И простря трепереща десница и кръсти възрадвания Владика.

А иудеите, които бяха там, си мислеха и думаха помежду си: "Без ум ли бяхме, като не смятахме Йоана за по-велик от Иисуса, когато напусто го мислехме за по-млад от този? Ето че това само кръщение показва по-велик Йоана Кръстителя, защото той го кръсти, бидейки по-изкусен, а този бе кръстен от него като по-долен."

И тази мълва се разнесе навсякъде, създадена от несведущите в тайната.

А бащата на Единородния Син, Който единствен знае точно истината, защото Сам Го роди, насочвайки онези, които се заблуждаваха от помислите иудейски, отвори небесните двери и изпрати Светия Дух във вид на гълъб на главата Иисусова, сякаш посочвайки с пръст новия Ной и Създателя Ноев, добрия Управител и Кормчия на човешката природа, която щеше да потъне и да се удави. И Сам от небесата гръмогласно възгласи: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение! (Мат. 17:5; Марк 1:11; Лука 3:22). Този, а не онзи! Този, а не Йоан Кръстител. Този е роден от Мене преди всички векове, а не онзи, който покълна от Захария. Този, Който от Мария се роди в плът, а не онзи, който се яви от Елисавета, без тя да се надява! Не този, който израсна между вас, а Този, Който заедно с Мене изпрати и прие Духа Сети при Себе Си. Този е Моят възлюбен Син, в когото е Моето благоволение. Той е вечно Мой Син, а не чужд, Син единосъщен, а не разносъщен. Единосъщен на Мене, когато е невидим, а единосъщен с вас, когато е видим, но без грях. Този е, който заедно с Мене сътвори човека и сам неотвратимо беше човек. Този е моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение. Не моят син е друг, а този - Марииният. Не е друг Оня, който лежа в яслите. Не е друг оня, комуто звездобройците се поклониха. Този е Моят възлюбен Син. Този, видимият и разбираемият. Не му търси отец от плът на земята, защото без отец е долу! Не търсете божественост на неговата майка на небесата, защото без майка е горе! Не отделяйте Божествеността му от човешката му природа, защото те са неразделими и незаменими, но едни! Не наричайте Бога гол, нито този гол човек - Христос. И Богът, и човекът е Моят син, в Когото е Моето благоволение.

О, велико и престранно чудо! Синът се Кръщава, Отец от небесата свидетелствува! Духът, прелетял като гълъб, казва кой е Този.

Защото наистина е велика тази тайна. Велика и пречудна и надвишава всеки ум. Троицата се яви при река Йордан, и там се утвърди Единосъщието на Бога или по-добре да кажем Едното Божество в три образа познаваемо.

Иудеите, които бяха там, се ужасиха, а Йоан се удиви. Йордан се освети и цялото творение се обнови, след като Христос, Богът на всички нас, се кръсти в Йордан и освети цялата природа. След кръщението гласът Господен прозвуча за Единородния Син, засвидетелстван на Йордан от Отца.

А когато Иисус се преобрази пред гледащите го ученици и лицето Му просия като слънце, пак се чу същият глас: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение. Него слушайте! (Лука 9:35) Ако ви рече: "Аз и Отец сме едно цяло", послушайте Го! Ако ви рече: "Онзи, който Ме видя, видя Отца", послушайте Го! Ако ви рече: "Отец е в Мен и Аз Съм в Отца", послушайте Го! Ако ви рече "Оня, Който ме изпрати, е по-велик от Мене", свържете това с плътската Му природа! Ако ви рече: "Това е Моята плът и Моята кръв, която се пролива заради вас, за опрощение на греховете", повярвайте му! Ако ви рече: "Душата ми е до смърт скръбна", към душата му, а не към Божествеността му отнесете тази печал! Ако ви рече : "За кого Ме човеците мислят Мене, Сина човечески " (Мат. 16:13), отговорете му заедно с великия Петър: "Ти Си Христос, Синът на живия Бог" (Мат. 16:16) и на Теб подобава слава, и чест, и поклонение в безконечните векове. Амин!

Йоан Екзарх
Публикувано за първи път в Интернет от фондация "Покров Богородичен". Източникът не е посочен.

Kristi dеp er i den ortodokse kirken en av kirkeеrets store hшytider*. De ortodokse kjenner denne hшytiden som teofani eller epifani - Guds tilsynekomst eller Guds еpenbaring. Feiringen av Jesu fшdsel, altsе julen, handler ogsе om at Gud kommer til syne i verden, og begge helligdagene danner i den ortodokse Шsten fra 4. еrhundre йn sammenhengende hшytidsperiode. Strengt tatt varer hшytidsperioden med Guds fшdsel og еpenbaring i hele 40 dager, frem til Kristi frembжring i tempelet den 15. februar. Om julefeiringen og Kristi frembжring i tempelet fokuserer pе Jesusbarnet og Guds inkarnasjon, kan vi ved Jesu dеp beskue hele Den Hellige Treenigheten – Guds Sшnn steg ned i vannet og himmelen еpnet seg og Guds Еnd kom ned som en due mens Faderens stemme lшd ovenfra.

Teofani markeres med den store vannvelsignelse til minne om Jesu dеp i Jordanelven. Menigheten pеkaller Den Hellige Еnds nеde for е komme og helliggjшre vannet enten inne i kirken eller ute i naturen ved en kilde, elv, innsjш eller ved havet. Presten nedsenker alterkorset i vannet som symbol pе Kristi nedstigning i Jordan. Pе denne mеten gjentas den opprinnelige helliggjшrelsen av vannet som skjedde ved Jesu Kristi dеp i Jordan for nesten to tusen еr siden. Ritualet uttrykker tro pе at mennesket, vannet og til og med hele skapningen kan renses og helliggjшres nеr de kommer i kontakt med Kristi guddommelige natur eller nеr Den Hellige Еnds nеde tar bolig i dem. Nеr vannet er velsignet, bestenker presten kirkerommet, ikonene og menigheten. De troende medbringer velsignet vann til sine hjem, og nеr det lar seg gjшre, kan presten gе fra hus til hus og bestenke hvert rom mens hшytidshymnet synges. De modigste bader i det velsignede vannet uansett hvor mange minusgrader termometeret ute viser.

Som mange andre gamle kristne ritualer tar vannvelsignelsen utgangspunkt i de jшdiske ritualene. Jшdenes lov bшd е rense seg med vann som imidlertid kunne rense kun ytre urenhet. I den kristne tradisjonen understrekes nшdvendigheten av renselse og gjenfшdelse gjennom vann og еnd. I Det Nye Testamente har vannet en utvidet betydning, som ikke kun kommer til uttrykk i forbindelse med Jesu dеp. Jesus selv sa blant annet: "Den der tшrster, skal komme til meg og drikke. Den som tror pе meg skal det gе, som Skriften sier: Fra hans indre skal det flyte strшmmer av levende vann" (Joh. 7: 37-39).

Sammenfattende kan man si at teofani-hшytiden i den ortodokse kirke feirer Jesu dеp, den fulle еpenbaringen av Treenigheten i tilknytning til dеpen og alt det skaptes helliggjшrelse ved kontakten med Kristi Guddom.

© Den Rissiske Ortodokse Kirke i Norge,  19 januar 2008

* Den russiske ortodokse kirke feirer Kristi dеp den 18. og 19. januar, 12 dager etter den ortodokse julefeiringen. Vannvelsignelse har tidligere vжrt arrangert pе bl.a. Notodden og Steinbruvannet i Oslo (bildet fra menighetens webside).

Виж също:

• Православен календар за текущата година
• Евангелските и Апостолските четения за всеки ден от годината
• Православната читалня: През вековете: Светоотеческо наследство
• Духовни бисери от Св. Писание и Св. отци
• Православен молитвослов
• Православен речник

    www.Pravoslavieto.com

56-годишен мъж се обеси в дома си в Дупница, съобщава сайтът "Струма". Тялото било открито в кухнята на семейното жилище от майката на починалия.

Според полицията мъжът грижливо е подготвял самоубийството си. Причина за трагичната развръзка е скорошно уволнение, дошло само седмица преди празниците.

"Добър човек беше Иван, не можа да понесе, че на тия години остана без работа", коментират потресени дупничани.

4 Януари, 2013

автор: frognews.bg

12 Коментари

2570

Атентатът в Бургас Снимка: архив, Булфото

Конгресът на САЩ прие на 1 януари резолюция, с която към правителствата в Европа като цяло и към страните от ЕС се отправя призив ливанската шиитска фундаменталистка групировка Хизбула да бъде призната за терористична организация. Текстът на декларацията бе публикуван на сайта на Конгреса на САЩ.

Според декларацията тази мярка е необходима, за да не може Хизбула да използва територията на европейски държави за събиране на средства, за набиране на членове, за финансиране, оказване на логистична подкрепа , за обучение и пропаганда. Към европейските правителства се отправя и призив на Хизбула срещу Хизбула да бъдат наложени санкции заради материалната помощ, която ливанската групировка оказва на сирийския режим в усилията му да потуши бунта в страната.

В декларацията на конгреса се изказва подкрепа за българското правителство в разследването на терористичния акт от 18 юли на летището в Сарафово. Изразява се и надеждата, че разследването ще завърши с успех и че извършителите ще бъдат изправени пред съда.

Към президента на САЩ се отправя призив да окаже необходимата дипломатическо и разузнавателно съдействие и помощ в правоприлагането във връзка с разследването на терористичния акт в Сарафово.

Един от аргументите към текста на декларацията се изтъква, че "на 18 юли 2012 г. атентатор самоубиец нападна автобус и уби петима израелски туристи и един българин на летище Сарафово в Бургас". Изтъква се, че според Джон Бренан, помощник на президента на САЩ по въпросите на вътрешната сигурност и борбата с тероризма, нападението в Бургас "почерка, присъщ на терористичните актове, извършени от Хизбула".

Декларацията потвърждава подкрепата, оказвана от САЩ на България като член на НАТО и се призовават САЩ, НАТО и ЕС да действат заедно с България за опазване на нейната територия и граждани от заплахата от тероризъм.

В заключение Конгресът призовава президента на САЩ да предостави на европейските си съюзници публична информация за терористичната дейност на Хизбула, за опитите на групировката да подкопае демокрацията в Ливан и заради помощта, оказвана не на президента на Сирия Башар ал Асад в кампанията му на насилие срещу народа на Сирия.

Сред аргументите за приемане на тази декларация се посочва, че през 1997 г. Държавният департамент на САЩ е включил Хизбула в списъка на терористичните организации. От 2001 г. САЩ третират Хизбула като "глобална терористична организация", замесена в множество терористични актове 30-те години след нейното създаване с прякото участие на Корпуса революционни гвардейци на Ислямска република Иран. "Преди нападението на Ал Каида на 11 септември 2001 г. Хизбула носи отговорност за смъртта на повече американски граждани в сравнение с всяка друга терористична организация", се казва в аргументите към декларацията на Конгреса на САЩ.

(БТА)

Нито един от участниците в бомбения атентат на летище Бургас не е идентифициран до момента, съобщи главният секретар на МВР Калин Георгиев. Няма и конкретно лице, което да е обявено за издирване, както твърди шефката на бургаската следствена служба Станелия Караджова. Разпространената от нея информация бе опровергана и от вътрешния министър Цветан Цветанов пред БНТ. Той не веднъж е уточнявал, че името Рауф Уилям Рико е фалшиво и евентуалният помагач се е подвизавал в страната ни с фалшиви документи за самоличност. "Твърденията на следователката не са верни", заяви за "Стандарт" вътрешният министър Цветан Цветанов. "Няма да коментирам нищо по темата, това е въпрос на национална сигурност. Възмутен съм, че човек от системата може да прави подобни изказвания", каза още той. Самата Караджова се отметна от твърденията си в интервю за "Стандарт". Срещу нея е започнало вътрешно разследване, разпоредено от Върховната прокуратура. Самият и.д. главен прокурор Бойко Найденов отказа пред "Стандарт" да коментира случая.

Още в четвъртък сутринта Караджова е била привикана да дава обяснения в кабинета на апелативния прокурор на Бургас Емил Христов. "Не знам защо е говорила тези неща. Вече я извиках да даде обяснения за интервюто и за фактите, изложени в него", каза той. Но не каза дали ще бъде уволнена. Според запознати обаче Караджова няма как да е решила да говори пред медиите без зелена светлина от висшестоящ.
 
Срещу завеждащия Окръжен следствен отдел в Бургас Станелия Караджова е започнала проверка, разпоредена от Инспектората на Върховната касационна прокуратура. Тя е свързана с изнесените данни от разследването на атентата в Бургас. Преди ден тя обяви, че вече е ясно кой е един от предполагаемите двама съучастници на терориста, взривил бомбата. По думите на Караджова единият от помагачите се е подвизавал с името Ралх Улиям Рико. Коментарът по темата, свързан с терористичния акт на Бургаското летище, е опасен за разследването, коментира главният секретар на МВР Калин Георгиев. Той и двама директори на спецслужби заминават на 7 януари за Израел. По всяка вероятност след завръщането на Георгиев ще е ясна и развръзката на разследването за атентата в Сарафово, което се води от българските служби. Основната задача на полицай номер 1 ще е да докладва лично на колегите си събраната от България информация за атентата в Сарафово, както и да стикова събраните данни и доказателства дотук в разследването от двете страни.  

Георгиев ще се върне с цялата информация, която да докладва на премиера седмица преди насроченото за 17 януари заседание на КСНС. Основна тема в дневния ред на заседанието ще е кризата в Близкия изток. Сред обсъжданите точки ще са ситуацията в Сирия, атентатът в Сарафово, за който Плевнелиев вече обяви, че чака подробности. Официалната тема на заседанието е: "Рискове и заплахи за националната сигурност, произтичащи от военнополитическата обстановка в Близкия изток." Докладчици ще са МВР шефът Цветан Цветанов и външният министър Николай Младенов.

В Израел предстоят предсрочни парламентарни избори на 22 януари. Дотогава правителството на Бенямин Нетаняху е в оставка. Полицай номер 1 ще се срещне с шефовете на спецслужби, както и с директор от израелските тайни служби МОСАД. Не е ясно дали Георгиев ще разговаря с министъра на обществената сигурност Ицхак Аронович. Среща на четири очи с него имаше вътрешният министър Цветан Цветанов при изнесеното заседание на правителството на 11 септември м.г. Атентатът в Сарафово обсъдиха и американския президент Барак Обама и премиера Бойко Борисов в Белия дом преди месец. Според Израел атентатът е извършен от "Хизбулла". България още официално не е обявила виновника. Америка, за разлика от Европа, отдавна смята "Хизбулла" за терористична организация. Ако бъде признато, че групировката е извършила атентат в страна от ЕС, е много вероятно съюзът също да я включи в черния списък.

Преди седмици и.д. главният прокурор Бойко Найденов обяви, че ще се проведе и възстановка на атентата, за да се хвърли повече светлина около случилото се на 18 юли 2012 г. Вчера обаче той отказа коментар по случая. Не се потвърдиха слуховете, че възстановката вече тайно се е състояла.

Збигнев Бжежински е роден на 28 март 1928 г. във Варшава в семейство на дипломат.  Получава бакалавърска и магистърска степен от университета МакГил, а университетът Харвард го прави доктор по философските науки. От 1977 до 1981 г. работи като държавен съветник по сигурността на американския президент Джими Картър. Един от най-влиятелните политолози от последните 40 години.

В основната на вашата стратегическа визия за бъдещето стои „по-големият Запад” състоящ се от демократични сили, които приютяват и Китай. Все още Западът, начело със Съединените щати, е в период на политически упадък. Както отбелязвате, докато Китай се фокусира върху дългосрочни цели и разчертава бъдещето си, САЩ в частност е блокиран от краткосрочни въпроси. В крайна сметка ние вече не сме „индустриална демокрация” в строгия смисъл на понятието, а „консуматорска демокрация”, където всички сигнали за обратна връзка – пазара, медиите, политиката – са краткосрочни и свързани с търсене на незабавно удовлетворение. Не дава ли това на Китай конкурентно предимство в политически план за в бъдеще?

Очевидно да.

Как може да се промени краткосрочното мислене на Америка? Изправени ли са западните политически институции през изпитание?

Да,  ако развием по-ефективен и с по-дълъг обхват отговор на днешата криза вместо просто  да се въргаляме из предизвикателствата на настоящето – което най-вероятно ще доведе до същия негативен ефект, който ни вкара в тази бъркотия. Ние сме толкова заети с настоящата криза и толкова ни липсва дългосрочна перспектива, че нямаме стратегическа визия, която може да ни даде чувството за исторически импулс. 
Демокрацията има възможност да осигури фокус върху правилните цели. Въпросът днес е дали демокрациите могат да се справят с финансовите системи, които са извън контрол и генерарират егоистични облаги за малцина без никаква ефективна рамка, която да дава по-дългосрочно, по-амбициозно чувство за цел. Това е истинският проблем. 
Днес има един много опасен дисбаланс между липсата на бюджетна дисциплина, задължението за икономии, решението да се държи инфлацията под контрол и да се поддържа скъпа социална политика – всичко това  от една страна, без никаква по-голяма идея за посоката в която, като цяло, трябва да се развива общестовото ни.

Останалата част от Запада също е затънала в парализа. Европа дори още повече с кризата на европейската единна валута и с невъзможността да реши дали да се върне обратно по пътя към националната държава или да продължи към пълен политически съюз. Какво е спасението за Европа?

Вярвам, че в крайна смета решението на днешната европейска криза няма да е толкова лошо. Основното политическо лидерство в Европа – най-вече германците и французите, заедно с някои други – демонстрира чувство на отговорност за бъдещето на Европа. Те са решение да изработят политическа рамка, която ще избута това, което беше Европа напоследък, а именно финансов съюз за някои и политически свободна общност за всички. Неизбежно е истинският политически съюз да се оформи на етапи и стъпки и  вероятно ще започне чрез фактически договор на междуправителствено ниво в близко бъдеще. 

Европа на две скорости?

Защо не? Няма нищо лошо в Европа, която отчасти и едновременно е политически и валутен съюз в основата си, която приема водещата роля на Брюксел, заобиколена от по-голяма Европа, която няма обща валута, но споделя всички останали ползи, например свободното движение на хора и стоки.  Това съвпада с визията на пост – Студената война за разширена Европа – цяла и свободна.

Надигането на демокрациите в Арабския свят означава и възраждане на дълго-подтисканите ислямистки партии. Как трябва да отговори Западът на това развитие? Доколкото Турция е модел за това как ислямистки партии се вграждат в светска демократична рамка – както самият премиер Ердоган каза наскоро в своя реч в Кайро – трябва ли Западът да подкрепя или да се противопоставя на подобен подход?

Аз съм изцяло за това Турция да се приближава към или дори в Запада, колкото е възможно. Без съмнение, това е най-добрият съюзник на Съединените щати в Близкия изток. 
Но Турция днес не е модел за новите Арабски демокрации, защото няма нови Арабски демокрации. Не трябва да бъркаме политическото пробуждане в няколко арабски страни, което създаде много активни популистки движения, с реалната поява на демокрация. Това, което става там може да доведе до демокрация, но също така и до установяване на популистки диктатури. Турция е, разбира се, пример за това как исляма и светската демокрация се съвместяват, но засега няма негово копие в Арабския свят.

The Christian Science Monitor

Иранските военни представи автономен робот лодка на име Ариана, е в състояние да изпълняват различни задачи. Според иранските експерти, устройството има висока маневреност. Тя може да предава изображения в реално време. Ариана лодка е с максимална скорост от 54 km / h и може да носи допълнително оборудване с тегло до 4 кг. Устройството може да се използва за разузнавателни и спасителни мисии, както и за наблюдение на околната среда, според PressTV..

17 декември 2012 12:11

Източник

Тежко въоръжени бойци на държавната полиция напускат училище "Sandy Hook" в Нютаун, Кънектикът, 14 декември, 2012.

Един месец и един ден преди, президентът на Съединените щати издаде  меморандум за «инсайдерской заплаха», на актове на "насилие" и "шпионаж " в рамките на правителството.

Президентът вдигна тревога, тъй като вероятността координирана атака, която да разкъса самата тъкан на американското общество. Показа няколко конспирации, които тихо "споразумение", включително чрез организиране на физическата ликвидация.

Има доказателства, че по Обама, отговорен за "вътрешна заплаха" на човек е "десни екстремисти", в непосредствена близост до израелското лоби.

От широк спектър от данни, резултатите на анализаторите правоприлагащите органи и различните служби за сигурност, включително съюзници от НАТО в страната, като "Резервен" бе избран "лесна мишена", се намира в САЩ.

Каква е целта на атаката на седмия ден на Ханука може да бъде по-лесно, отколкото предучилищна и първи клас в спокойния град в Кънектикът, разположен в очакване на Коледните празници?

Терор в отмъщение.

Източници на Naval Intelligence Русия организира теч на запад, към които въз основа на го пресрещна това лято, "говорят", тя стигна до заключението, че на Олимпийските игри в Лондон трябва да бъде целта на акт на тероризма с участието на оръжия за масово унищожение.

Посредник, който участва в предаването на съобщението, което доведе до утвърждаване на изземването на "ядрено устройство" осем километра от Олимпийския стадион, е бил арестуван от британските власти. Това е опит да се прикрият следи от инцидента, който по никакъв начин не носи ислямска терористична клетка, а точно обратното.

За спасението на милиони герой британци може да свети пет години в затвора, това е цената на лоялност и отказа да мълчите.

Също така, САЩ са изправени пред сравними заплаха, която може да бъде предотвратено.

Но Америка е бил ударен каноничен акт на тероризъм. "Sandy Hook" - терористичен акт, сто процента и просто.

Когато посланик Сюзън Райс пропуснал в първоначалните си изявления, без да се назовава "Бенгази" терористична атака, pilloried. Какво се е променило сега?

Нито един акт не може да се създаде среда, в която сега се обсъждат открито във Вашингтон "конфискация на оръжия", на която само преди няколко седмици, по време на предизборната кампания, политическа партия не е, че намек - не би посмял да съзерцавам.
 

Haaretz

An attempt to harm the fragile status quo at the building which houses King David’s Tomb and the room of the Last Supper may have been behind the smashing of centuries-old tiles at the site two weeks ago, informed sources indicated on Thursday. The Israel Antiquities Authority and the Western Wall Heritage Foundation, which manages the site, said the damage to the tiles was ‘total.’

The tiles, and the traditional site of King David’s burial, are located on the lower floor of an ancient building on Jerusalem’s Mount Zion that is sacred to the three monotheistic faiths. The Room of the Last Supper, where Christians believe Jesus celebrated Passover with his disciples before he was crucified, occupies the second floor.

The tiles, which feature flowers and trees painted in shades of blue, turquoise and red, were installed at the site, which is also important to Islam, during an Ottoman renovation in the 17th century. They serve as evidence that the building – as indeed Jerusalem – was once controlled by the Muslims. They were damaged about five years ago during renovations carried out by the Religious Affairs Ministry; some were plastered over, and a Holy Ark was put on top.

About two weeks ago, a young ultra-Orthodox man was arrested after he was caught using a hammer to smash centuries-old painted wall tiles. He told police he did so because an older friend had advised him that “the tiles were stopping his prayers from reaching the tomb.” The man said he was hoping that his prayers for a bride would be answered.

The Israel Antiquities Authority said in response that “about five years ago the Antiquities Authority began a project of preservation and maintenance at the site of King David’s Tomb. So far millions of shekels have been invested to turn the site into one of the most important places in the Old City (of Jerusalem). The Antiquities Authority sees great importance in continued preservation and development at the site, and calls on those responsible for it, plus the Israel Police and the Jerusalem Municipality, to assist in the safeguarding the site and preventing similar incidents.”

There have been efforts in the past to bring the tiles under the protection of the Antiquities Law, in the wake of research by Nirit Shalev-Khalif, a scholar at Jerusalem’s Yad Ben-Zvi. Though the law still does not apply, conservation work at the tomb the National Center for the Development of Holy Places, the Jerusalem Development Authority and the Israel Antiquities Authority has included restoration of the tiles.

Shalev-Khalifa says the tomb’s tiles are part of a centuries-old Jerusalem artistic tradition. The genre reached its height in the 16th century when Sultan Suleiman the Magnificent covered the Dome of the Rock on the Temple Mount with decorative tiles. “This was the hottest art in the Ottoman Court, the highest art,” Shalev-Khalifa said. The King David’s Tomb tiles date from the 17th or 18th century. The genre declined in importance in subsequent years, according to Shalev-Khalifa. “In the 20th century Jerusalem saw the establishment of the Armenian ceramic tradition, so there is continuity here in the city’s visual culture. The damage done is terrible. These tiles are part of the universal identity of the place,” she said.

http://theuglytruth.wordpress.com

uk.news.yahoo.com

A journalist working for Syria’s pro-regime Dunya TV was shot dead on Friday while reporting on clashes in a regime-controlled area in the northern city of Aleppo, the channel said on its website.

Dunya TV said it had received news of “the death of our colleague Sohail Mahmud Ali by terrorist bullets,” without giving further details.

Scores of state media workers have been killed during the Syrian conflict, both in combat reporting and in targeted killings.

At least 17 professional journalists, both foreign and Syrian, and 44 citizen journalists have died reporting on one of the deadliest wars for the media in recent years, according to figures from media watchdog Reporters Without Borders.

On December 4, a reporter for government newspaper Tishrin was shot dead in Damascus while a state television cameraman was gunned down outside his home in the capital on December 22.

Dozens of other state media journalists have defected to the opposition since the uprising erupted in March last year, with most quietly leaving the country for exile in Turkey, Jordan or Lebanon.

For those who continue to work in the headquarters of state television and radio in central Damascus, the threat of kidnap and murder is constant.