Автор: balkan1

 Направи ми впечатление изобразяването на влъхвите - тримата царе или тримата магове - в евангелския текст влъвхите са наречени μάγος. 




"Севера, бъди жива в Господа" - паметна плоча от IV в. от катакомбата Присцила в Рим с изображение на поклонението на влъхвите и Пресвета Богородица с Младенеца.






Поклонение на влъхвите.
Стенопис от IV в. в катакомбата Маркус и Марцелинус в Рим.

Става въпрос за шапките на ВЛЪХВИТЕ, че са като на БРИГИТЕ - живели тук на Балканите, а по късно се преселват или част от тях в Мала Азия и там са наричани ФРИГИ.





Мозайка от базиликата Св. Аполинарий в Равена

На тази мозайка правят впечатление и "панталоните" на влъхвите.



Това е конник от храма край село Александрово - Хасковска област. 
"Панталоните" му са същите като на влъхвите.





Немрут Даг (Nemrut Dagi) е планински връх, който се извисява на 2150 м надморска височина. Планината Немрут се намира в отдалечената югоизточна част на страната, в непосредствена близост до град Адияман, намираща се в Източен Анадол. В района е разположено и село Карадут.
Най-общо върхът на планината Немрут представлява древна гробница с голям брой статуи около кралските гробове. Най-приятното време за посещение на тази историческа забележителност е през ранната есен или късната пролет. Лесно може да се доберете до Немрут Даг, ако кацнете на летището в Адамиян, а оттам с автобус или кола до планината.
Адамян и околностите са били управлявани от кралете на династията Комагена от 80 г. пр. н.е. до 72 г. Това кралство, чиято столица е била Самосата, сега Самсат, е било основано от Митридат I, баща на Антиох I. Кралството изгубва своята независимост след като е победено от римските легиони и става част от римската провинция Сирия.
Величествените руини на върха днес са наследство като място за погребение на кралското семейство, властвало в Комагане. В култов надпис, Антиох, който управлява между 69 и 36 г. преди Христа, декларира, че е построил мястото за вековете и идните поколение като благодарност на боговете и неговите предшественици.
През 1989 г. Немрут Даг и околностите му са обявени за национален парк, а от 1987 г. историческият паметник е включен в списъка със световното културно наследство на ЮНЕСКО. Гробната могила на върха е с височина 50 метра и с диаметър 150 метра. Тя е изградена от камъни с големината на юмрук, и е свързана от изток, запад и север с терасовидни дворове издълбани в естествената скала.
Източният двор е центъра на сакралното място Немрут Даг и е най-важната група от скулптурни и архитектурни елементи. На запад Немрут Даг е заобиколен от колосални статуи, седнали на тронове. Всяка от тях е изваяна от 5-тонен каменен блок и достига средно между 8 и 10 м. На изток има огнен олтар във формата на стъпаловидна пирамида, и на север и юг от ниски стени от изправени каменни плочки.
Този монументален археологически обект е открит едва през 1881 г. През следващия век текат усилени разкопки и реставрационни процеси.
ownplanet.ru/planet/194-nemrut-da.html



Златният воин от Казахстан - обърнете внимание на върхъ на шапката въпреки височината `и. 
en.wikipedia.org/wiki/Issyk_kurgan 

Мовсес Хоренаци сохранил два рассказа Мар Абаса о событиях на севере Большого Кавказа и о переселении оттуда части булгар в Армению. В первом из них сообщается, что царь Вахаршак созвал жителей Большого Кавказа и просторных долин к северу от него и потребовал от них повиновения и дани, после чего отошел со своими войсками в луговые земли близ пределов Шарая. «Эти земли, – заявляет рассказчик, – в древности назывались Верхним и Безлесным Басеном, а впоследствии были заселены переселенцами Вхндур Булгара Вунда, по имени которого назван Ванандом». [3]

Вахаршак е царувал от 153-та до 131-ва година преди новата ера.

В другом рассказе, посвященном событиям времен царя Аршака, имеется следующее сообщение: «Во время его царствования у края Большого Кавказа произошли волнения в стране булгар, из которых многие, отделившись, пришли в нашу землю и на долгое время поселились на юге от Коха, в плодородных и хлебородных местах». [4] 

Переселение части булгар в Армению оставило следы в географических наименованиях. Область к западу от Карса с тех пор стала называться Ванандом, левый приток Аракса – Вананд-чай, а река, известная в скифское время под именем Балан-род, получила название Болгару-чай. 

groznijat.tripod.com/fadlan/v_sirotenko.html


Поредицата от червени и бели триъгълници се забелязва и на несебърската църква -



Свастиките също не са случайни - забелязват се на гърне намерено в светилище на Дионис край Велинград -



balkan1.blog.bg/politika/2010/08/13/svastikata.590601



Това е част от пано използвано за панталони в северозападен Китай. Най големият град в тази област е Урумчи - имаме такова фамилно име УРУМОВ.

Културно наследство бюро на Синдзян-уйгурския автономен район, Китай - 
www.spektrum.de/artikel/943751




КИТАЙСКА статуя на конник с БРИГИЙСКА шапка.

CHINA - The Chinese Exhibition - Horseman of Painted Pottery - Ch"ien-hsien Shensi 1964
neplains.com/china---the-chinese-exhibition---horseman-of-painted-pottery---ch-ien-hsien-shensi-1964.aspx  

Бригите са поживели дълго в "Китай", като се има предвид и това че в календара им ( на китайците ) се е запазил ЗОДИАКА, макар и променен, а и имената на дванадесетгодишните цикли ( юпитеровите години ) - също променени. Във "Веда словенах" е отбелязано "Преселението на народа от крайна земя на Дунав" и е споменат Читайска краля.

Имайки предвид името на морето ни ЧЕРНО и цветовете на дванадесетгодишните цикли от Българския календар -



balkan1.blog.bg/technology/2010/01/18/bylgarskiiat-kalendar.474831  

центърът на поселението ни е бил около Черно море.  
Това че има следи от предците ни по цялата Земя не означава че сме дошли тук от някъдеси по някоеси време.

За разположението на цветовете четох в писанията на Георги Кръстев ( оставил съм адреса в писанията от горния адрес ), а за начина на подреждане можете да прочетете в поста от адреса по-долу -
balkan1.blog.bg/politika/2010/12/07/prystenayt-na-kubrat.646890 



Котарак с рибя опашка - датировка по Българския календар - година БАРС в цикъл ВОДА. Интересното е че е намерен в Източна "тракийска" могила край Караново.



Кон с рибя опашка - датировка на година КОН в цикъл ВОДА.
Намерен край Сливен.

Друг интересен факт е двете имена на планината Балкан и Стара планина - 
имали сме и други Балкани НО тази си ни е старата -
balkan1.blog.bg/politika/2012/12/28/balkan.1036042 

"Щем доказа необратимо, защо ние сме първите и най-старите жители в Европа..."
Г.С.Раковски   

Анастасий Библиотекар (ок.810 - 879/880) съобщава, че след разделянето на Римската империя през 364 г. при императорите Валентиниан I (321 - 375) и Валент (328 - 378) "българският народ връхлетял и заел всички страни по Дунав"
От това излиза, че в края на 4 век българите са представлявали силен народ, способен да отнеме от Византия дунавските провинции. Важно е да се отбележи, че Анастасий (Historia de viti Rom. Pont. Patrolog. lat. 128, col. 1393 f) пояснява събитието с любопитната подробност, че българите обединили своето отечество, съгласно родственото им право. (”…quia Bulgares, qui jure gentile sibi pariam subjugantes”).

Според мен горния абзац описва времето споменато във "Веда словенах" - Преселението на народа от крайна земя на Дунав, където се споменава Читайска краля - то ест крайната земя е Китай.

Приск споменава един особено важен факт! Когато уведомили кан Атила, че Архиепископа на византийски град, южно от река Дунав, преминава с лодки и работници и копаят могилите/погребални комплекси/ на неговите предци, Той, обявил война на Византия и атаката на неговите войски стигнала чак до Нисус и река Морава. За кан Атила, гробът на неговите предци е свещен и неприкосновен. В по-стари сведения, за войната на цар Дарий срещу Скитите, също се споменава : “...опитай се да разровиш гробовете на нашите предци...и тогава ще разбереш нашата сила!...”.

Тези военни действия в този край на Римската империя са `и досадили доста, а и са допринесли за отслабването `и и Юстиниан е принуден да признае в известна степен независимост на ТИДЕ - Тесалия, Илирия, Дардания и двата Епира, като основава Първа Юстиниана с Българска архиепископия със седалище град Охрид, неподвластна нито на Рим - нито на Константинопол.

"Българската държава е люлка на европейската култура и цивилизация..." Шарл дьо Гол - президент на Франция.  

Думите на Шарл дьо Гол се потвърждават от Херодот - той разказва интересна случка с един египетски фараон:
Още от дълбока древност народите са спорели кой е най-древен и на един фараон му хрумнало, че колкото по древен е един народ - толкова по богата ще да му е културата и решил да вземе новородени от всички народи и да ги затвори в стая в която само да се грижат за тях без да им се говори и което дете първо назове нещо около себе си, то да бъде признато като представител на най-древния народ на Земята. Първото, което се чуло в тази стая било БЕКОС от детето доведено от Фригия - след като разбрали че това е думата за ХЛЯБ, фараонът обявил ФРИГИТЕ за най-древния народ на Земята.

  Историята по горе преразказах по текст на Петър Добрев от книгата му "Необясненото и необикновеното в ранната Българска история" с. 145 - издателство "Ваньо Недков" София 1993 г. След тази история П. Добрев разглежда трансформацията на думи подобни на БРИГИ през санскрит и обяснява как се е стигнало до думата БЪЛГИ :
врика - вълк
брика - бълха
дригу - дълг
зрит - жълт
стриба - стълба
с което се потвърждава и сведението на Дмитрий Хоматиан, че българите произлизат от бригите.

П.Добрев е на мнение, че ако национализмът се приема за разновидност на делириум, то космополитизмът е вид духовен спин - на петата страница от книгата.
Тази книга прегледах днес на 30.І.`13 г. 

НЕ СМЕ УДОБНИ тук на някои индивиди, които се напъват те да се издокарат за кореняци балканджии.
www.ziezi.net/evria/evria.avi

По въпроса за азбуката ни -
balkan1.blog.bg/politika/2012/08/17/za-azbukata-ni-i-ot-koga-e-nasha.989376

ОЩЕ ПО ВЪПРОСА -
balkan1.blog.bg/politika/2010/07/03/ot-koga-sme-na-balkanite.571532

ОЩЕ ЗА БЪЛГАРИТЕ -
astrohoroscope.info/balgarite.htm

ЛИЦЕМЕРИЕТО НА КОМУНИЗМА: Гробът на Левски заличен по нареждане на Партията
"отгоре" идват ясни и категорични указания, гробът, ако се окаже в църквата, да бъде незабавно и безшумно ликвидиран
Статията използва материал от ПРО и АНТИ

Защо Комунистическата Партия, която умело използваше името на Васил Левски за своята Марксистка пропаганда тихомълком заличи гроба на Апостола?

Годината е 1873, февруари месец. Левски е заловен, осъден от турския съд, обесен и заровен в гробището на престъпниците, край София. Намират се трима, които през нощта изравят Апостола, опяват го и го погребват в олтара на църквицата "Св. Петка Самарджийска", впоследствие оказала се в центъра на днешна София.

Годината е 1956, май месец. Учени от Археологическия институт с музей при Българската академия на науките, правят разкопки в църквата "Св. Петка Самарджийска". И са навреме предупредени, че в олтара, отляво на престола, е погребан Левски.

Внезапно обаче, "отгоре" идват ясни и категорични указания, гробът, ако се окаже в църквата, да бъде незабавно и безшумно ликвидиран - управляващите комунисти съобразили, че гробът на Левски ще привлича българите много по-силно от проектирания на 50 - 60 м от него паметник на Ленин, ще повдига националния дух и престижа на църквата и ще пречи на плана за включване на България в СССР.

В съгласие с Партиините инструкции, те дават кирки в ръцете на двама вулгарни типа и ги оставят без контрол. Единият разбива и унищожава напълно лицевите кости на Левски. Другият прави на парчета главата на Бенковски (вождът на Априлското въстание), оказала се също погребана тук. Тук е погребано и обезглавеното тяло на владайския герой Гьоре Николов. Три плочи-кръстове на пода маркират трите необичайни погребения.

След това разкопките са прекратени, поисканата комисия отказана, експертизите отменени, дневникът фалшифициран, а всички кости, събрани в циментов чувал, изчезват завинаги, захвърлени Бог знае на кое софийско сметище. Така, Партията "изпълни" единственото и последно желание на Левски пред смъртта - гробът му да е в България и всеки да го знае.

Тези събития са описани от писателят Николай Хайтов. По запазените и издирени от него факти, документи и свидетелства в 6 книги ("Последните мигове и гробът на Васил Левски", 1985 г., "Гробът на Васил Левски", 1987 г., "Исторически документи и свидетелства за гроба на Васил Левски", 1992 г., "Аферата с гроба на Васил Левски", 1997 г., "Гробът на Васил Левски" - сборник с документи и свидетелства, 2002 г., "Кой и защо унищожи гроба на Васил Левски", 2004 г.), този родолюбец сътвори невероятната епопея на борбата срещу удушвачите на истината в БАН. Но не остави и сянка от съмнение в истината за препогребването на Левски - призната от БАН, с решение на ръководството му от 24.04.1986 г. за поставяне паметна плоча пред църквата и потвърдена с решение на президиума и научния секретариат от 26.06.1987 г. Оттогава БАН мълчи.

ВЪПРОСЪТ ОБАЧЕ НЕ Е ПРИКЛЮЧЕН

Това престъпление е без прецедент не само в българската, но и в световната история, което, вече 54 години, безчести незаслужено името на България. Защото, като оскверни и унищожи, в угода на управляващите комунисти, този уникален пантеон на българската слава в центъра на София, БАН го превърна в най-страшния за една нация паметник - паметникът на националния позор.

На всички ни е ясно, че в Комунистическо време, учените не биха могли да направят друго освен послушно да изпълнят наредбите на Партията. Странното в случая, е колко манипулативно и безсъвестно Комунизма манипулираше обществото. От една страна те използваха всички национални герои и освободители като символ и вдъхновител на техните революционни идеи. Те крадеха саможертвата на всеотдайни, вярващи Българи, за да наложат пропагандно собствената си Безбожна философия в съзнанието на хората. В същото време те тъпчеха, презираха и прикриваха истината и паметта на тези велики Български патриоти.

През лятото на 1948 г. - три години след идването си на власт, Комунизмът прави бърза акция за да пререже жизнеността на вярата в страната ни. Всички свещеници и пастори са отведени една сутрин в ДС. След жестоки мъчения и подлагане на глад и безсъние, много от тях се пречупват и стават инструменти на Партията. Останалите са убити или изпратени в Концентрационни лагери, а на тяхно място са поставени Партийни служители, целящи по-скоро да контролират и шпионират вярващите. И разбира се всички и всичко трябваше да служи на тяхната атеистична, безсъвестна пропаганда.

След 1956 г., произволите, беззаконията и партийната кадрова политика в БАН я превърнаха в партийно-държавна мафия от авторитарен тип, а някои от институтите - в бази за грабежи и безчинства на алчни, корумпирани директори и антуража им от безделници, некадърници, шарлатани и бандити. Моят въпрос е доколко днес, след падането на Комунистическия режим, църквата ни и БАН са успяли да се освободят от това атеистично-комунисистическо влияние?

http://marxerrors.blogspot.com


Рецидив и продължение на престъплението:


"СВЕТИЯТ" СИНОД ИЗГОРИ НА КЛАДА ЛИКА НА ЛЕВСКИ

Автор: angpiskova

 "Аз лично съм бил три пъти в България, познавам хора, на които имам доверие и те ми казват: „Ако проговоря, си затварям пазара”. И мисля, че това трябва да бъде разбрано за един изключително сложен пазар за журналистите, какъвто е българският. Много журналисти работят без договори, при изключително сложни икономически условия и където е изключително трудно да се намери работа. Много репортери ми казват: „Ако проговоря за тези заплахи, ще ми се случат две неща – или заплахите ще станат по-сериозни, или още по-лошо – определени медии просто няма да ме вземат на работа, защото иначе чрез мен ще внесат проблема”. И днес в България има журналисти, които са в черния списък не защото са лоши – тъкмо обратното, а защото са станали „опасни”. Журналистите ми казват: „Искам да продължа да работя, да упражнявам професията си, да защитавам семейството си, да плащам сметките си, но ви го казвам, за да разберете в каква страна се развивам”.

Това казва в интервю за "Хоризонт" директорът на клона в Брюксел на организацията "Репортери без граници" Оливие Базил.

Какво още казва той за положението в българските медии чуйте днес в предаването "12 плюс 3".

Автор: zahariada

Palladium - нова платина

Източник

В колата има устройство, наречено каталитичен конвертор. Преди двадесет години, те са изработени от платина. Но от 1995 г. насам, производителите са преминаване към паладий, най-вече защото е по-евтино.

И с увеличението в продажбите на автомобили, паладий радва на силно търсене.

От страна на предлагането има две страни, които доставят по-голямата част от останалата част на света паладий: Русия и Южна Африка. Горното означава, че прекъсване на доставките може да има върху цената на паладий сериозно.

Според доклад, изготвен от експерт на индекса фонд компания Morningstar Алекс Брайън, "във връзка с ограниченията на съществуващата предлагането възстановяване в глобалната автомобилна производството и замяна на платина от паладий в пазара на леки двигатели дизелови може да увеличи търсенето и натиск за повишаване на цената на паладий" .

Той също така пише, че търсенето на метала е малко вероятно:

"В Съединените щати, голямото търсене на нови автомобили стимулира силен растеж. Нашите анализатори на фондовия пазар предвиждат продължаване на този растеж през 2013 г.. Въпреки неотдавнашната драматично увеличение на инвентара, това трябва да доведе до увеличаване на производството, което е вероятно да се увеличи търсенето на паладий.

Това предложение може да се изправят пред недостиг:

"Русия има най-големите находища на паладий в света. През 2011 г., при условие че нуждите на почти половината от общия пазар. Въпреки това, според Matthey АД Джонсън, размерът на разположение руски паладий се намалява,, която може да увеличи разходите за производство и намаляване на размера, че страната ще бъде в състояние да предоставят на пазара в бъдеще ... на растеж запаси в Зимбабве и завръщането на нормални условия на производство в Южна Африка може да отчасти компенсира за възможно попадащи доставки от Русия. "

Единственият начин да се инвестира в паладий в момента - акции физическо паладий фонд ETFS (PALL), удостоверява, че лицето, на което са във физически паладий кюлчета, съхранявани в трезора в Лондон и Цюрих.

На днешната дата през 1911 г. в Петрич е родена Ванга.
Вангелия Пандова Гущерова (известна като Ванга, Баба Ванга, Леля Ванга) е българска пророчица.

Вярата в пророческите й способности възниква постепенно. Ванга става известна през годините на Втората световна война. Отчаяни хора, загубили връзка с близките си отивали при нея с надеждата да ги успокои, или да им каже къде се намират лобните им места.
Приписваните й необичайни способности, Ванга обяснява с присъствието около нея на особени невидими същества, чийто произход не може да обясни. Споделя за съществуването на извънземни раси, които населяват и Земята.
След смъртта й нейните почитатели, организирани от художника Светлин Русев, изграждат в нейна памет в Рупите храм "Света Петка" с фрески - дело на Светлин Русев.

Починала на 11 август 1996 г.
ПОКЛОН!

ИКОНА НА ВАНГА - СТОЯН НЕДЕВ - ВЕЛИКО ТЪРНОВО



Hocя България B Сърцето Cи.

Автор: prarodinata



Посвещавам на паметта на райковските мъченици, които не предадоха Вярата и Рода си, и на юначните родопчани, отмъстили сурово за жестоката смърт на своите братя.


Райко ле, ясно Слънчице,
ти хвъркаш, Райко, високо
и гледаш, Райко, широко!


       Райково е единственото село (понастоящем квартал на Смолян) в България, което носи това име. Официалната версия за произхода на името го свързва с Райко –  брат (в различните източници побратим, братовчед или племенник) на легендарния Момчил войвода.
        За разлика от тази хипотеза, която не е подкрепена с никакви надеждни доказателства, предположението, че Райково е кръстено не на друг, а именно на Слънцето (народът ни традиционно нарича Слънцето Райко*), може да бъде потвърдено доста по-убедително. Скорошните открития, които ще представя по-долу, разказват за най-древната история на селото, превърнало се в стожер на българщината и християнството за Средните Родопи в най-мрачните години на насилственото помохамеданчване (за великия подвиг на райковци ще разкажа в следващата публикация).
Слънцето от параклиса "Св. Иван"

Св. Иван се намира в местността "Бралото" или "Топилана", в близост до легендарната Чешитска махала на Долно Райково. Представлява малък параклис, вграден в скала, която е била почитана и преди приемането на християнството заради близостта си с водата от извора. Днес едната част от тази вода се отвежда в Устово за питейни нужди, а другата част пълни бетонните корита, в които долнорайковци перат халищата, чергите и одеалата си.

 

 Параклисът Св. Иван. Вляво се вижда скална ниша/скит, която най-вероятно е била използвана за поставяне на дарове във времената, когато българите са изповядвали старата си Вяра.

       За надписа, който ще видите по-долу, не се знае почти нищо. По думите на долнорайковския свещеник надписът върху скалата св. Иван е доста по-дълъг, но с цел да бъде съхранен, по-голямата част от него е била замазана при скорошното възстановяване на параклиса. С какво е интересен този надпис? Преди всичко със слънцето, което е разположено над кръста и надписа.         

 
Слънцето
  Надписът

        Що се отнася до надписа, макар и твърде ерозирал, за да бъде надеждно разчетен, прави впечатление разграфяването на полето за писане на хоризонтални редове като "каменна тетрадка". Същите редове видяхме и по някои от древните Скрижали, съхранени в параклиси и църкви из Смолянско (Плочата от Гела и тази от Солища: prarodinata.blog.bg/history/2012/06/05/dylgoochakvanite-plochi-izpisani-na-kirilica-ot-vremeto-na-t.964033).
        Независимо дали слънцето е издълбано в свещената скала преди или след приемането на християнството (сигурно е само, че е издълбано там преди кръста, тъй като е доста по-ерозирало от него), не бихме могли да подминем факта, че в едно село, носещо подобно име, откриваме такова изображение. Ако някой все пак смята, че се касае за съвпадение, препоръчвам му да посети връх Кралев камък, който пази второто доказателство, че Райково носи името на Слънето, и да се убеди с очите си.
  Кралев камък – спомен за древното Райково


Кралев камен е отбелязан на картата с името "Могилата". С малко черно кръгче съм очертал и Бралото, където се намира свещената скала "Св. Иван".  
        Когато се отправих към Кралев камък, очаквах там да има древно светилище, но ни най-малко не съм смятал, че ще намеря окончателното доказателство за произхода на името на близкото село Райково. Още по-малко съм предполагал, че ще открия древното Райково – мястото, от което са слезли предците на днешните райковци.
        Кралев камък е разчленен скалист масив, от който се откриват прекрасни панорами към близки и далечни върхове в южна и източна посока.





Още първата скала от масива е украсена с ... трапецовидна ниша, която обаче, за разлика от своите прочути посестрими от източните Родопи е хоризонтална и само една. Дали нишата просто маркира входа на комплекса или има и друго значение, засега не се наемам да кажа. Ако някой е срещал другаде хоризонтална трапецовидна ниша, ще съм му благодарен да сподели информацията с читателите на този блог.
 
   
        Продължавайки изкачването си към върха на масива, забелязах останки от множество каменни кръгове (най-вероятно се касае за каменни черквички-грамади като описаните тук: www.voininatangra.org/modules/xfsection/article.php ) и зидове. Керамиката от желязната епоха, която открих, само затвърди впечатлението ми, че мястото не е просто светилище, а голямо селище, съществувало вероятно до късната Античност. Ни най-малко не предполагах, че в този горещ летен ден предстоеше да науча и името на това селище...
   
     
      
       На върха е поставена плоча на Кральо войвода, намерил смъртта си на това място в битка с турците (върхът днес носи неговото име). Това съвсем не е единственият случай, в който български хайдутин е използвал древните ни свещени места за убежище. Наред с обичайните предимства на местоположението им – изолирани и предлагащи добра панорама за наблюдение – убеден съм, че родовата памет на героичните ни хайдути ги е карала да избират именно подобни места за центрове на съпротива. Там те са чувствали закрилата на предците си. А Кралев камък, освен с подвига на Кральо войвода, е свързан и с още един героичен момент от историята на Родопа, за който ще стане дума в следващата пубикация.
 
       Стъпката (известна в българския фолклор като "Кралимаркова стъпка") е харатерен елемент за огромен брой светилища из българското землище.

 
Но всичко, видяно дотук, бледнееше пред огромната изненада, която ме очакваше:

     
       Соларните (слънчеви) кръгове се срещат най-много в Сакар и източните Родопи (по-долу ще покажа някои от тях за сравнение). Известно е и светилище на Слънцето в Стара планина, района на Трявна. Никак не бях очаквал да ги намеря тук, в средните Родопи и то точно до селото, носещо името на Слънцето. Този ден древното Райково беше особено щедро към мен. Кръговете по-горе са отчупени, а на мен ми беше писано да видя и цяло, непокътнато Слънце, изсечено на самотна, малка и труднодостъпна скала от южната страна на масива. Сякаш Провидението ме отведе до място, което иначе не бих забелязал и на което надали бих рискувал да се кача...
       Предците ни, древните поклонници на светлината и Слънцето, бяха изсекли там своя обичан Райко, дал името на родното им селище:
   
      
       Става очевидно, че в по-стари времена Кралев камен е бил наричан именно Райково или Райков камък. Това име приляга напълно на високата, обляна в слънце скала, обитавана от древни времена от дедите ни – поклонници на Слънцето и греещия Ден. На въпроса ми за произхода на наименованието райковци са ми отговаряли или, че произлиза от Райко – брата/братовчеда на Момчил юнак – или, че идва от Райко, Слънцето. Когато ги попитам обаче защо селото носи името на Слънцето, след като е в тясна котловина и на практика е едно от най-усойните села, които познавам, местните хора повдигат рамене и се предават...
       Но и на най-упоритите загадки им идва времето: по неизвестни засега причини населението на селището при Кралев камен се измества три километра на север и основава ново, което разбира се нарича със същото обичано име (макар новото място да не се радва в такава степен на топлите лъчи на Райко). На същия принцип от древното селище в местността Св. Илия над селото най-вероятно е заселено и съседното Чокманово.

      Слънчевите кръгове от древното Райково/Кралев камък са идентични с тези от Сакар (светилищата на Слънцето при с. Срем и Палеокастро):
 

    От незапомнени праисторически времена кръгът с точка в средата символизира Слънцето, а и Абсолюта.

   

... с тези от светилището при с. Татул, изт. Родопи:
     
  ... и със слънцата от светилището "Сечен камък" в района на гр. Трявна, Стара планина: 


Изглед към Кралев камен от м. Варадил:






         * Българите единствени от всички славяни наричат Слънцето Райко. Никак не е трудно да се досетим откъде древните египтяни са заимствали името на своя нов бог на слънцето Ра. Няма друг народ, който да използва повече това прозвище на Слънцето от българите: Рай, Райко, Райчо, Райна, Рая. Няма народ, който да се обръща с такава нежност и обич към Слънцето в своите песни и който да го почита като живо същество, комуто освен свръхестетвени сили, са присъщи и човешки емоции, страсти и дори слабости. И най-накрая, няма друг народ, който да е ходил на сватбата на Слънцето :) www.promacedonia.org/iv_stozher/iv_stozher_11.htm



Следва продължение...

Автор: havel

Османска враждебност към турците

Хюсню Мегданоглу

/превод/

 

Всички исторически източници удостоверяват, че османският султанат е основан от турската нация, но след периода на основаването, доколко османските „падишаси“ са турци е твърде съмнително!!!

Това е така , защото след нападенията върху съседни страни и извоюването на военни репарации и богатства, укрепналите и забогатели падишаси устроиха „хареми“ до техните спални и по този начин расовото и кръвното единсто в значителна степен са нарушени.

„... всички жени, принцеси, велики майки на падишахи дойдоха все от чужди раси и жени роби..“

И във Високата порта това чуждо кръвно омешване продължава до последният падишах-султан!

Може би заради тази специфика носещите прозвището „Халиф“ падишаси , възползвайки се от славата която им дава прозвището, започнаха да управляват хората с „турска самоличност“ като едно стадо.

Още в навечерието на основаването през 1466г. в едно съчинение се казва „турското куче, като дойде в града започва да лае на фарси“.

Един от османските поети Баки, със стихотворенията които представя на падишаха, който се знае като Великолепният Сулейман казва следното:

„Короната не е за човек от немотия, хей учителю, главата на човек от турското общество е проста. Турчинът няма способноста да стане „султан“

Един друг османски поет Нефи пък казва „Господ е забранил на турчина чешмата на просветата“.

Хафиз Хамди челеби през 1499г. в едно свое стихотворение ползва следното повторение:“ и баща да ти е, щом е турчин го убий“ и набляга , че тази мисъл е на светия пророк Мухамед.

„Сакън недей го има турчина за човек, за момент не бъди с него заедно, в ръката на турчина и захар да е става на отрова....“

„Като обезглавяваш турчин не тъжи, баща да ти е, турчина го убий!“

Дори Фатих, който има славно място в историята, когато се връща от битката при „Отлукбели“ вижда един с нож в ръка и питайки го какво прави, научава, че той реже ушите на умрелите тюркмени и събира обиците им и му казва ,,, да продължава работата си!,,

С хърватски корени Садразам Мурат (1606-1611) е заколил 155 000 души и ги погребал в ями живи или полуживи и отговорът му на молещите пощада е бил:“ Вземете главата на този турчин!!“ Дори детето, което палачите пощадили, той, като представител на Османската порта, е слязал от коня си и лично го обезглавил. Той е бил османски довереник а детето - анадолско чедо –турчин. Това с подробности е отбелязано в бележките на османския историк Наима.

По времето на Йавуз Султан Селим, тези разногласия в идеологията и разбиранията стават очевадни. От една страна е налице арабизиране на Анадола и налагането на арабския език, а от друга борбата на анадолското население за запазване на турския език. По време на тези събития в Анадола са убити 40 00 турци и това е пряко доказателство че Османската империя е скъсала с турската нация.

Османският историк Наима в този дух пише:“турците така да се разкъсат, че да няма лек за обединение“. Същият в „Историята на турците“ пише че са,,,, прости, безполезни и мошенници,,..

Тези лоши обвинения за турците реално започват от селчуците. Например селчукският писател от Аксарай Керимеддин Махмуд пише следното: „хуноподобните турци, са като кучета и вълци, щом им се удаде възможност грабят и разоряват, но като видят вражески сили бързо се разбягват.“

Според мисленето на османците арабите са „свещенна раса“ ,докато турците се подценяват силно.

Според едно списание, издадено през 1912г. използването на думата „турчин“ е било неверничество и вражеско и че, изполването на думите „турско правителство, турска армия, турска страна“ пораждало дълбоко безпокойство сред османските управници.

В друго списание от 1913 „Mecmuai ebuzie,, стр. 94 , пише че „турското е нещо символично, турското се изгубило сред мюсюлманството“. В същата 1913 година в една книга на Ахмед Наим, който е бил университетски професор пише „ турчинът няма нужда да научи и да се интересува от миналото си, достатъчно е да знае „Шериата“ – законите на исляма. А през 1919-20г шейх Мустафа Сабри използва думата „безродници“ за онези които се борят за турско самосъзнание.

При тези обстоятелства „турско самосъзнание“ се е изгубило в центъра на управлението в Истанбул, и се е запазило само в анадолските селища, които са се използвали само за набиране на войска от война на война. Дори на „османският големец“, да се обръща на ,турски се считало като нарицателно и се запазило само за Анадола. След превземането на Истанбул високите нива на управление били затворени за турците. В следващите 187 години, до смъртта на Мурад IV от турско потекло само 10 души са станали „садразами“ и те само 17 години са били на този пост. Дори и близките охранители на султаните са били от други народности и роби. При това вражеско поведение на османските управници и турският народ е бил разединен. В страната е имало сектантски течения, които проповядвали едните шаманизма /бекташиите) а „нашибанската“ секта - персийската и иранската култура и обичаи. А образованите в арабските училища младежи подценявали хората с турски корен с изрази като „прости турци, мръсни турци“ т.н. В управлението отношението към турчина до там е стигнало че в долния стих това става ясно :

„Турчин ли е “Магарето на Мерзифан*“ и магаре не е, по долу от куче“

Отговорът на самите турци към османлиите е виден в следният стих :

„Шалвара му е спаднал османлия,

От брачните им калтаци османлии

За сеене и жънене ги няма

За софрата ортаци – османлии“

 

При това поведение на своите управници се снижило и уважението на чужденците към турците. Така че, те ,за турците говорили като за хора, които са били 1000г. роби на арабите или „тъмен балкански народ“.

През 19 век етническите корени на населението напълно се раздалечават от Османската власт.

В малката книжка на Кочу бей, предаден на Мурад IV за турците четем „ с не ясен сой: турчин, циганин, татарин, кюрдин, чужденец , лазин йьорик....... и др. разни люде“.

Султан Абдул Хамид, турското и турците ги имал за врагове и да се говори за турци е бил- ,,голям грях.,,.

До 1876 в документите на ОСманската империя никаде не може да да се срещне думата „на турски“ а едва ли в света има нация, която с религията си е сменила и езика си.

Османската управа не се смятала за турска и без това не е била и онези от турски корен са се смятали като пренебрежително малцинство.

През 1897 г. един англичанин посетител казва :“ турското име се използва много рядко, чух да го използват при два случая, веднъж при определяне на националност например питаш дали е турчин или тюркмен, и втори път за обиждане. Например на английски вместо да кажат с „магарешка“ глава, казват с „турска“ глава.

Турската нация, унижавана от собствените си управници, изпитвал най-трудните си години, загубило личноста си и името си.

В паметта на чужденците и тюрколозите турците били неразбран народ,който извън вярата си не е в състояние да възприеме нищо друго. Ислямската религия от „наполовина китайци“ ги направило „бездушни иранци“

Що се отнася до турската интелигенция сред тях било започнало събуждането:

„Недей ме пита за огнище и ръст

От 5000 години ме има!....

Недей ме нарича огуз, османлия....

Турчин съм и това е над всяка титла!!!!“

От друга страна там, където няма свобода на мисълта не можело да се задържат будните. Те извън страната си търсили свобода, но получаваните новини от страната ги засрамвали.

Тези тогавашни условия са разказани с чувственни думи :“.... краят на май или началото на април беше... бях в една европейска страна, където празнуваха победата си над нас!... А аз с наведена глава с просълзени очи обикалях... сърцето ми беше дълбока яма, главата ми беше ад!.... ден не минава ако съм в магазин или ,ресторант някой да не се подиграва с мен! Наричаха ме „макак“ /един вид маймуна, шимпанзе/, момичета, които ги харесвахме, като разберат бягаха от нас като от прокажени!...Ето обикаляйки в адска атмосфера един ден, уморен и изтощен, изведнъж видях една новина която ме разтресе, един турски генерал се подготвял за война.... треперейки взех вестника и зачетох!... С име Мустафа Кемал паша – един генерал се подготвяше да си възвърне страната от окупаторите. Беше дошло време, започвайки от третият падишах Мурад i , да се установят корените на всяка султанска майка. Да се разберат и причините за враждебността към турския народ, предоставил цялото султанско богатство.

Така че, може да породи много спорове... но най-унижаваният народ по време на Османската империя бе турският народ!...




 

Източник: Hьsnь Merdanoğlu “Atatьrk dьsьncelerinin evrensenliği,1999 Istanbul ii baski sayfa 102-106

 

 

P.S. Merzifon – област в Турция, намира се в южно Черно море. В тази област населението е от времето на Хередот. За Mерзифон той казва „област от 1000 села“.

 

Добавка от автора на блога (От кого се управлява и направлява всъщност Османската империя и какво се крие от нашата "история"?!...):

Дьонме от Уикипедия, свободната енциклопедия Направо към: навигация, търсене

Дьонмето (тур. dцnme) са юдейска секта, изповядваща криптоюдаизъм. Основана е през втората половина на 17 век (1683) в Солун, Османска империя. С времето се разделя на 2 клона - Солунски и Измирски, образувайки и 2-те основни групи дьонми - (на турски) каракашлари и капанджилари.

Съдържание 1 Етимология 2 Деяния 3 Източници 4 Вижте също 5 Външни препратки

Етимология

Името ѝ на османотурски означава "обърнати", т.е. "ренегати". Към нея принадлежат евреи, външно (формално) приели исляма, но оставащи по същността си "скрити юдеи". Сектата е основана от лъжемесията (лъжепророка) Якуб Кваридо /първото му име може да се чете и като Якоб или Яков/, последовател и брат на последната жена на кабалистичния пророк Шабатай Цви.

Деяния

Дьонмето активно подържа "процеса на реформи" след френската революция в Османската империя, започнал в началото на 19 век с ликвидиране на еничарския корпус. Според българския изследовател Стилиян Чилингиров, ликвидирането на еничарския корпус бележи началото на края на империята на Османите. ^[1]

В началото на 20 век дьонмето също така активно подържа процеса на "формиране на османска нация" и младотурския режим. Дьонмето излъчва и един министър в младотурския кабинет - този на финансите Мехмед Джавид бей, който е предводител на каракашларите.

След гръцко-турската война с последвалата размяна на население, дьонмето се изселват в Мала Азия, а обратно в Македония идват карамани и др.

Дьонмето активно подкрепя революцията на Ататюрк в процеса на създаване на Турция. По това време и активно в обществото циркулират конспиративни слухове, че дьонмето издига Кемал Ататюрк на власт поради това, че султан Абдул Хамид II възпрепятства процеса, оглавен от Теодор Херцел за реколонизация на обетованата земя от евреите.

Понастоящем дьонмето официално са около 20-25 хиляди, повечето говорещи турски език, а някои - ладино, езика на сефардските евреи. Славата на дьонмето от миналото и до днес ги прави в очите на турските антисемити "обичайните заподозрени" в Турция за различните заговори, преврати, идването или падането от власт на военните хунти и други събития в турското общество.

Сред последователите на дьонмето се сочи бившият турски външен министър Исмаил Джем.

Последният публичен скандал, свързан с дьонмето в Турция, е предизвикан от журналиста Илгаз Зорлу през 2000 година.

Източници

1. ↑ Чилингиров, Стилиян. Какво е дал българинът на другите народи. 1938, 1939, 1941, 1991, 2006.

Вижте също

• Зилоти
• Солунски зилоти
• Юдаизъм
• Ислям
• Инквизиция
• Марани
• Турски евреи
• Население на Турция
• Произход на турците

Външни препратки

• Юдейски сектантски движения
• Дьонме, една от големите енигми на Солун

Виж още и:

Еврейската общност в Турция

Варшавски: Какво са направили евреите за България?
Балканец :: Ритуалните еврейски убийства в България Историята все още мълчи за Старозагорското клане преди 134 г Старозагорско клане — Уикипедия

САЩ, Русия и Сирия Тагове: САЩ, Сирия, Новини, Русия, Политика

29.01.2013, 13:20

Виктория Нуланд. Фото: EPA

САЩ настояват Русия да предприеме конкретни мерки за отказ от подкрепа на президента на Сирия Башар Асад, каза в понеделник на брифинг официалният представител на държавния департамент на САЩ Виктория Нуланд.

„Русия би могла твърдо и открито да спре доставките за режима на Башар Асад на руски оръжия, особено хеликоптери за огнева подкрепа. Тя би могла да затвори сметките на Башар Асад в руски банки. Тя би могла активно да подкрепи политическите преобразования и да работи с нас по въпроса за новия президент, който да запази единството на страната и да я насочи по упътя на демокрацията” – каза Виктория Нуланд

http://bulgarian.ruvr.ru

Тагове: Иран, САЩ, Безопасност, Израел, Новини, ядрени оръжия

30.01.2013, 23:05

Бенямин Нетаняху. Фото: EPA

Ударът на Израел по ирански ядрени обекти няма да даде достатъчен ефект и е необходима военната намеса на САЩ, „само военният удар от страна на САЩ ще спре по-нататъшното развитие на иранската ядрена програма” – каза премиерът на Израел Бенямин Нетаняху.

Той подчерта, че възможностите за уреждане на въпроса по дипломатически и икономически път ще свършат, и 2013 година трябва да стане решаваща.

Съгласно оценки на Израел, до лятото на тази година Иран ще има такова равнище на обогатяване на уран, което ще му позволи да направи ядрено оръжие.
http://bulgarian.ruvr.ru

Тагове: Сирия, Израел, бомбардировки, МВнР, Новини, Русия, Политика

31.01.2013, 12:46

© Фото: «Гласът на Русия»

Русия проверява съобщенията за авиоудар на Израел срещу Сирия - ако информацията бъде потвърдена, това ще бъде грубо нарушение на Устава на ООН, заяви Министерството на външните работи на Русия.

„В Москва с дълбока загриженост бяха възприети съобщенията за нападение на ВВС на Израел срещу обекти в Сирия близо до Дамаск. Ако тази информация се потвърди, то става дума за непровокирани удари по цели на територията на независима държава, което е грубо нарушение на Устава на ООН и е неприемливо, каквито и да са мотивите за него. Ще вземем незабавни мерки за изясняване на ситуацията с всичките и детайли.

http://bulgarian.ruvr.ru

Автор: padreantonii

Хронологичният ред на събитията е следният:

Обсадата на Бастилията

През 1789 г. в Париж съществуват два големи проблема: настъпилата паника за заплашващ глад и прииждането на мистериозни чужденци. Тези чужденци не са нито селяни, нито работници. Те принадлежат към една друга категория — бандити. По нареждане на своите господари е трябвало да се преобразят с облеклото, маниерите и държанието си до такава степен, че да всяват страх сред парижкото население. Те говорят чужд, странен език. Някои историци ги описват като бандити от Южна Франция и Италия, докато други твърдят, че са марсилци. Независимо откъде са, по физиономиите им личи, че са грабители и кръвопийци. Тези ренегати умишлено са доведени в Париж от революционните лидери, които ежедневно им заплащат по 12 франка и ги подготвят за предстоящия удар. Това изцяло противоречи на много историци, които твърдят, че революцията е направена от спонтанно надигналия се народ. По всичко личи много добре организираната конспирация.
1789 г., месец юни, Националното събрание е разделено на два противоположни лагера. Революционери, които искат реформи, и реакционери, които им се противопоставят. Според някои революционни писатели главната спирачка за проектоконституцията са благородниците и духовенството, които не искат да се лишат от някои свои привилегии. Всъщност най-голяма роля в Националното събрание изиграват представителите на Орлеанския херцог и някои други благородници приятели на херцога, както и една фракция, повечето адвокати, водени от Робеспиер.
Докато Орлеанският херцог се бори за заместване на една династия с друга, Робеспиер е за нейното унищожаване. И двете фракции са против народното желание — конституционна монархия. Френският народ от векове наред свикнал с кралския институт, не може да си представи Франция без крал или кралят да бъде заменен с нещо ново за тях — република. И следователно в лицето на Людовик XVI те виждат някакъв покровител, който постепенно и непрекъснато отнема правата на благородниците за сметка на народа.
Една нова партия се образува около съдията Жан Жозеф Муние, наречена роялдемократическа партия, а по-късно конституционна. Тя спечелва много бързо душите на хората, тъй като усилено работи за социални изменения и за правата на народа.
Кралят лично се явява пред Националното събрание и предлага драстични изменения на закона, които са само в полза на народа: равенство при таксуването, премахването на паричните привилегии на благородниците и духовенството, отменянето на данъка върху имота и общия доход, който се събирал само от непривилегированите хора, премахване на безплатния труд на селяните по отношение на господарите им — благородници, на данъка върху солта, свобода на пресата и много други изменения — всички в полза на народа.
Пред Събранието кралят заявява дословно: „Господа, вие чухте това, което предлагам, то е резултат на моята склонност и намерение. . . . ако ме изоставите в това голямо дело, аз ще процедирам без Вас и сам ще приема ролята на истински народен представител". С други думи, ако Събранието не приеме реформите, той ще го разтури и с кралски декрет ще обяви новите реформи. Предложението на краля възбужда всички фракции в събранието. Орлеанистите, благородниците и духовенството ще загубят своите привилегии. Републиканците изпускат възможността да се борят от името на народа, тъй като кралят им дава всичко, което им е необходимо и се явява в случая като техен представител и защитник.
Ако тези предложения на краля се приемат от Събранието, това значи по мирен път да се установи конституционна монархия, но то се оказва неприемливо за всичките фракции. Вместо едно истинско и мирно разрешаване на съществуващата криза, каквото кралят предлага, започват насилствени сцени, които довеждат до по-тежки събития. Тук е бил моментът кралят да вземе инициативата в ръцете си. Той е имал войската и народа на своята страна. Липсвали са му умни съветници и министри. Повечето от историците го обвиняват в малодушие и нерешителност. Не мисля, че е справедливо да го обвиняваме в нерешителност, тъй като предлаганите от него реформи го опровергават. Единствената му грешка е прекомерната любов към народа, която той не иска да накърни. Ако той би могъл да предвиди дадените от революцията жертви, нямаше да има революция.
Решението на краля да подмени министрите си и специално демагога Некер се използва като претекст от фракциите и специално от орлеанистите за подстрекаване на масите и за нови издевателства. Пускат се подготвени оратори във всички квартали на Париж да предупредят населението за голямата опасност от кралските войски, които се готвели да унищожат парижкото население. Същите оратори подканват хората да се въоръжат кой с каквото може и да бъдат готови за посрещане на врага — „армията" сатанински претекст, който изиграва своя замисъл и роля.
През същото време изкуствено създаденият глад в Париж се увеличава. Хората на Орлеанския херцог и други заинтересовани масово закупуват зърнени храни и ги складират на скрити места извън Париж.
На 12 юли се разпространява измислената новина, че във Версай депутатите от Събранието са избити, че Орлеанският херцог е затворен в Бастилията и осъден на смърт, и че, кралските войски маршируват към Париж, за да подложат населението му на сеч.
Населението изпада в паника. Специално двата квартала Сент Антоан и Сент Мишел, с не много реномирано население, в които са разквартирувани чужденците от юг, започват да се въоръжават кой с каквото намери — ножове, кирки, търнокопи, лопати и вили. Бандити започват ограбване и опустошаване на града. Магазините са разбити и плячкосани. Това подвежда и част от гладните жители на тези квартали при което се събира една сива маса от около 35 000 — 40 000 души. На така подготвената сцена се явява един талантлив уличен оратор Жорж Жак Дантон, млад адвокат, забележителен със своите революционни речи, увличащи масите. Той е най-новата звезда на Орлеанския херцог и работи за него.
На 14 юли от ранна сутрин камбаните на църквите започват да бият продължително и тревожно. Ораторите са вече по местата си на кръстовищата на Париж, викайки разпалено: „На оръжие! Не губете нито миг. Кралските войски след малко ще навлязат в предградията. Незабавно да тръгнем към Бастилията, да я превземем, да освободим херцога и да се въоръжим със складираното оръжие!" Марсилците и всички доведени от юга подемат виковете на ораторите и уплашеното население от тези квартали ги следва. Паниката се създава много лесно, но не у всички парижани. Повечето се затварят в домовете си със семействата си, откъдето следят събитията. Тази възбудена маса, оглавена от пияните бандити, се отправя към Бастилията. Никой не знае какво представлява тя, освен това, което са чули от легендите.
Във въображението на хората Бастилията е нещо много тайнствено и страшно. Според това, което агитаторите говорят, мазетата на Бастилията са пълни с гущери, грамадни плъхове и паяци, от много години там страдат оковани политически затворници. Има специални стаи за мъчения, а други — пълни със скелети.
В действителност Бастилията съвсем не е била това, което си е въобразявала възбудената маса. Веднага с идването на Людовик XVI тази стара крепост е основно преустроена отвътре. На всички стаи са направени прозорци, като за всяка е имало печка или камина за отопление, а също и друга мебелировка.
На затворниците е разрешено да четат книги, да свирят на различни музикални инструменти, да рисуват и т. н. Храната не е лоша и е достатъчна. Но най-важното е, че 4 години преди момента на обграждането на Бастилията никой не е бил затворен в нея. Превземането й е напълно безцелно, тъй като през същата година кралят е предвиждал да разруши този така наречен паметник на деспотизма.
Дори е имало изработен план за един красив площад на нейното място. Но най-странното е как въоръжената маса би могла да превземе тази крепост, снабдена с 15 оръдия и много войска?
Водачите на тази маса са знаели, че кралят е дал нареждане на войската в никакъв случай да не стреля и пролива кръв. Управителят Де Лоней — възрастен офицер от старата гвардия, много лесно би се справил с положението, само ако беше заповядал на войниците да отбраняват Бастилията, но предпочита да предаде ключовете на затвора, отколкото да не изпълни заповедта на върховния си началник краля, за което е заплатил с живота си и главата му, набита на кол, е разнасяна из улиците на Париж.
Всички войници, след като предават оръжието си, са жестоко избити. Само една част от охраната, съставена изключително от швейцарски войници, със своя началник — швейцарец, не се предават, а излизат в боен ред и с откъслечни изтрели се измъкват и спасяват главите си.
От 800 000 жители на Париж не повече от 1 000 души вземат участие в обсадата. И най-интересното кого освобождават? Това са седем души криминални затворници. между които и един граф Де Солаж, затворен за жестоки престъпления. Прилагания деспотизъм и жестоките мъчения в Бастилията са били само измислица предавана от поколение на поколение.
Човешката натура е по начало склонна към сензации. Парижкото население не пада по-долу. Това, което става по време и след обсадата на Бастилията, не само потресло и отвратило населението, но и го уплашило. Тези човешки глави, които се разнасяли набити на колове и кирки, многобройните трупове, увиснали по уличните фенери, говорели, че предстои нещо много страшно — анархия.

Походът към Версай

Организаторите на революцията не остават доволни от събитията около Бастилията, тъй като по-голямата част от парижкото население е разочаровано от празните обещания и възмутено от неоправданите жестокости. Мирабо и Де Мулен в речите си в Националното събрание се мъчат да оправдаят извършените жестокости и да възбудят нови.
Главните организатори на безредиците и подстрекателите към революция са в самото Събрание и са от адвокатското съсловие. Докато отначало се бунтува само Париж, сега следва цяла Франция. Писма от депутатите се разпращат по цяла Франция със страшната измислена вест, че бандити от Англия и Австрия пристигат, за да избият населението. Навсякъде настъпва паника и населението се въоръжава кой с каквото може. Паниката естествено води към анархия, която настъпва много бързо.
Част от наетите бандити от Марсилия и Италия се изпращат из провинциите, където с насилие се мъчат да приобщят към себе си уплашеното население. Жертви стават не само аристократите и духовенството, а и всички селяни, които не се присъединяват към палежите и злодеянията. На някои места има куриозни случаи. Така например в Бургундия цялото население от села и паланки се обединява и избива всичките изпратени срещу тях бандити.59 Населението намира у тях напечатани листовки „Заповед на краля", с която се нарежда да се запалят всички дворци на благородници и монархисти, тъй като монополизират житото и са главните виновници за глада.
Това е добре скроена тактика от страна на революционерите, тъй като народът е вярвал на краля и е знаел за неговите усилия да ограничи властта на благородниците и духовенството. На много места в провинцията започва плячкосване и избиване в името на краля.
Вярно е, че духовенството и благородниците експлоатират населението, но, от друга страна, те са единствената връзка между двореца и народа. Със скъсването на тази връзка се отваря възможността за създаването на абсолютна монархия. За нея мечтаят орлеанистите, които искат само един господар — краля, и един народ без никакъв протектор. Орлеанският херцог упорито се бори за унищожаване на кралския двор, но за запазването на монархията.
От друга страна, републиканците — оръдията и пионките на Ротшилд, използват затрудненията и слабостите на всички фракции за своята крайна цел — република.
Всички демократични реформи, които кралят лично предлага на Събранието, не се харесват на нито една от групировките — дори и на революционерите, тъй като дават големи права на народа. Само два дни след предлагането на тази демократична проектоконституция — на 30 август, революционерите определят суми за главите на членовете на тази фракция от царски демократи, която поддържа реформите. Някои от тях са задържани от революционерите и животът им е заплашен.
Кралят заявява на Събранието, че ще наложи своето вето, ако не бъдат приети реформите и сега събранието всячески се мъчи да отнеме кралското вето. Тъй като на народа не е ясно какво точно значи „вето", революционерите агитатори им го обясняват по улиците с най- красноречиви примери: „Знаете ли какво значи вето? Отивате си в къщи, където вашата жена е приготвила вечеря, тогава кралят казва „вето" и вие не получавате нищо за ядене!" Други пък обясняват: „Да се лиши кралят от правото на вето, значи да му се отнеме правото да беси и убива колкото си иска". Много от селяните и от общата маса мислят, че „вето" е някакво лице, което си представят във въображението си като нещо много страшно. Започват все по-често да се чуват въпроси като: „ Какво ли още е направил този бандит Вето?"
Така разбраното вето и оскъдицата на хранителни продукти са използвани отново за още една от пъклените им цели — похода към Версайл, към кралския дворец с единствената цел тази разпасана маса да ликвидира кралица Мария Антоанета и краля. Но и този път не успяват, тъй като Людовик XVI с хладнокръвието си спечелва отново душите им и вместо да бъде ликвидиран, е поздравен с френското „Да живее кралят". И този път кралят забранява на охраната си да стреля и да пролива народна кръв. Той не съобразява, че това не е народът, който обича, а една подкупена сбирщина от мошеници мъже и жени от предградията. Веднага след тази случка се провежда правителствена анкета.
Комисията се представя в двореца и иска мнението на кралицата, която отговаря само с няколко изречения останали в историята: „ Всичко видях, всичко чух, всичко забравих."

Нападението на Тюйлери

Това ново събитие, избухнало през 1792 г., се приема от много историци като една нова и отделна революция. Старата групировка около Орлеанския херцог е почти разтурена. Херцогът е заточен. Неговата най-голяма сила Мирабо го изоставя. Една новосформирала се група от наемни бандити се появява под името „Партията на Сабат"; болшинството от нея са италианци. Най-забележителните между тях са Ротондо, Каваланти и Малга, които през този период на революцията се срещат навсякъде, където има насилие и проливане на кръв. Ротондо е този, който е бил натоварен със задачата да убие Мария Антоанета по време на ежедневната й разходка в парка на двореца. Това убийство е осуетено само по една случайност.
Кралят и семейството му все още са затворници в двореца си. В това безизходно положение Людовик XVI апелира за международна интервенция и помощ от другите крале.
Австрийският император Леополд II — брат на Мария Антоанета, е далеч от намерението да помогне на сестра си. Пруският Фридрих Вилхелм II води много отдавна политика за отслабването, разлагането на Франция и разкъсването на приятелските и роднинските връзки между Франция и Австрия, така че от него също не може да се очаква искрена помощ. Единственият човек, готов да им помогне, е шведският крал Густав III, необвързан с роднински връзки с френския кралски двор.
Апелът на Мария Антоанета за външна помощ не само че не помага на кралския двор, а напротив, утежнява положението му. Сега става още по-лесно за подбудителите на революцията да упрекнат двора и специално Мария Антоанета в искане на интервенция срещу Франция.
Прусия засилва още повече своята подмолна дейност във Франция. Ротшилд, чийто интереси в момента се покриват с пруския император, изпраща сънародника си Ефраим във Франция за бъдещата подмолна дейност. Ефраим тегли огромни суми от банките и организира и поддържа ликвидирането на кралския двор63. Нека не се забравя, че тогава, както и сега, всички банки са функция от Ротшилд.
Започва една голяма кампания от страна на революционерите срещу Людовик XVI. Наричат го открито „голяма свиня", пияница и измамник и какво ли не още. Якобинският клуб настоява за неговото детрониране и за регентство на Орлеанския херцог.
Един друг инцидент става с войската. Замервана с камъни и единични изстрели от провокаторите, тя отвръща с огън и избива 30—40 души от тълпата.
Лафайет, главнокомандващ френските войски, за да запази достойнството на армията, дава нареждане да се стреля. Въпреки че като привърженик на републиката Лафайет няма нищо общо с двора, обвиненията се приписват на краля и случаят се използва умело от подстрекателите на масите за нова революция.
Разумните хора, имайки опита и спомена за революцията през 1789 г. и нейните последици: избивания, гладуващите хиляди семейства, безработица и т.н., стои настрана и не взема никакво участие в тези нови авантюри.
На 14 юни 1791 г. в Учредителното събрание с участието на Дантон, Марат и Робеспиер се приемат нови закони, които лишават народа и работниците от много техни права: да избират президенти, да защищават техни общи интереси, да вземат решения, както и да се противопоставят на определените им заплати и възнаграждения. Как да си обясним факта, че тези, които вършат всичко от името на народа и за народа, още непостигнали крайната си цел — революцията и републиката, вече отнемат и малкото останали права на работника. Аз не се учудвам, защото го видях е очите си и изтърпях на плещите си. Но сигурен съм, че на много от читателите ще се стори невероятно. Същите тези закони по-късно по времето на Робеспиер са прилагани много по-стриктно и по-жестоко.
Въпреки че представената на краля конституция не отговаря на народните въжделения, под натиска на Събранието той е принуден да я приеме.
В едно писмо до брат си Людовик XVI описва подробно съображенията си за приемането на Конституцията, която не му се нравела. Той пише дословно:

„ Френската държава е пред пълна разруха, която ще настъпи е момента, в който някой си позволи да донесе силни и непоносими лекарства за излекуването. Главната причина за нейните неприятности са лошият дух и настроенията на партиите, които я раздвояват и разстройват властта. Има само две алтернативи, които могат да възстановят авторитета на властта — обединение или сила. Силата може да бъде използвана само от чуждите войски и това значи война. Може ли един крал да си позволи да води война със собствената си държава? Няма ли да бъде лекарството по-лошо, отколкото болестта? Аз изоставям тази идея и възприемам другата и единствена — Конституцията.
Предоставям на народа с течение на времето сам да научи и разбере причините за своите неприятности. Мисля, че с приемането на Конституцията ще доведа до по-добър ред във Франция, отколкото с отказа си. . . ."
От горното писмо се вижда, че кралят е много искрен и лоялен към народа.
Веднага след приемане на Конституцията Людовик XVI пише на австрийския миператор и го моли да се въздържи от каквато и да е по-нататъшна интервенция , както и да не се бърка във вътрешните работи на Франция. При това положение следва да настъпи мир не само вън, но и вътре в страната.
Приемането на Конституцията от краля предизвиква неописуем народен ентусиазъм. Разбирателството между краля и Събранието означава мир; държавата може да започне да функционира нормално, както преди.
Народът разбира компромиса и жертвата, които прави кралят с приемането на Конституцията и кралското семейство става по-обичано и по-популярно отвсякога.
Конспирацията, изцяло водена сега от Якобинския клуб, оглавена от Робеспиер, не харесва създадената обстановка. Те никога не са предполагали, че кралят ще приеме Конституцията и отново ще се утвърди на престола си.
Верни последователи на основателя си йезуита Илюминати — пионката на Ротшилд, те са за свалянето на краля. Независимо какви маневри ще приложат, те трябва да успеят.
Идеите и методите на френските революционери от Якобинския клуб не се отличават по нищо от тези на германските, т.е., могат да извършват зверства и да ги припишат на неприятеля си. Така например, планувайки да атакуват краля, те усилено разпространяват слуха, че кралят подготвя страшно клане на народа.
Избраните през 1789 г. депутати от народа сега с новата конституция са разпуснати и на тяхно място са поставени други, а не избрани — всички членове на Якобинския клуб. Френският народ сега е представен в Законодателното събрание само от довчерашните агитатори и хора на якобинците.
През 1792 г. с тези най-противоположни идеи и аспирации Франция кипи и не предвещава нищо хубаво. Предсказанието на Мирабо е: „ Нашата свобода може да се подсигури само, ако нейното легло се направи от матраци от трупове ".
Ръководителите на Френската революция изцяло служат на пруската кауза за управление на Европа. Дори орлеанистите се подчиняват на нарежданията на тази голяма сила от Франкфурт.
Появяват се и т. нар. санкюлоти, дрипави и окъсани младежи. Това са всъщност хулиганите и апашите на нощния Париж. Срещу няколко франка на ден те са организирани и включени в „Легион на санкюлотите". Всеки носи на главата си знака на Ротшилд — червеното кепе. Въоръжена с вили и кирки, всеки ден тази сган наводнява градините и парковете на Тюйлери, крещейки срещу краля и кралицата. Такава е била ежедневната подготовка преди 20 юни — деня определен за нападението на двореца и ликвидирането на краля и кралицата.68 Броят на участниците в това нападение не е точно определен — според някои историци е от 6 000 до 7 000 души, според други — 15 000 — 20 000 души. Това в никакъв случай не е цялото население на Париж, което в момента наброява около 800 000 граждани.
Още от предния ден множество агитатори усилено приканват минувачите да присъстват на пиршествата, които щели да се състоят на следващия ден, като обещават пиенето да бъде безплатно.70
Още от вечерта тази сива маса от дегенерирали елементи започва да се събира по крайните квартали. Въоръжени са с кирки, търнокопи, вили и лопати, някои са запасали стари и ръждясали саби. Санкюлотите са навсякъде. Всички кръчми и таверни са обходени и обрани. Жени и деца също вземат участие в движението. На 20 юни тази маса се отправя към двореца с виковете „Да живеят санкюлотите! Да живее народът! Долу Ветото!"
Дворецът е добре защитен от 16 батальона от националната гвардия, 600 души конна полиция и 20 оръдия. Тази човешка маса трудно би могла да навлезе в парковете на двореца, ако кралят не беше забранил каквато и да е съпротива.
През същото време — когато тълпата вече е навлязла в парковете, Наполеон Бонапарт, излязъл от един близък ресторант със свой приятел, прави едно паметно възклицание: „Какви говеда, как могат да позволят на тази сган да влезе? Те трябваше да изметат пет-шестотин от тях с оръдията и останалите щяха да тичат да се спасяват!"
Спирайки пред самата врата на двореца, масите започват да хлопат с кирките по нея. Един глас отвътре заповядва: „Отворете! Аз не се страхувам от французите!"73 Един от пазачите отваря вратата и множеството нахълтва с ярост в двореца, за да се стъписа само след няколко мига пред самия крал, който в този критичен момент действително показва голямо хладнокръвие, което признават и самите революционери.
И този път кралят заповядва на охраната си нито една пушка да не стреля. Швейцарската гвардия, неговата лична охрана, застава с извадени саби, готови да го защитят, но той им заповядва да си приберат сабите и да се оттеглят. Един убиец с нож се хвърля срещу краля с думите: „ Къде е ветото, дето аз трябва да убия?" Но един младеж от тълпата го поваля в краката на краля, задължавайки го да вика „Да живее кралят!"74 Използвайки суматохата, приятелите на краля го изтласкват в една ниша и застават пред него с извадени саби. Между тях е и 77-годишният маршал де Муши и дъщерята на принц де Конти, която с меч в едната ръка и сабя в другата четири часа неуморно брани краля от убийците.
В това време някои от тълпата, която свободно се разхожда из двореца, напипват бутилки с вино и лакомо се черпят. Одърпан санкюлот носи и подава на краля една полуизпита бутилка с вино и му заповядва да пие за здравето на френския народ. Людовик XVI вдига бутилката до устните си, изпива една глътка и извиква:
„Хора на Париж, аз пия за вашето здраве и за здравето на френския народ!" Постъпката му развълнува тези прости хора, които изпадат от една крайност към друга. Започват овации и викове ,Да живее народът! Да живее свободата и да живее кралят!"
Кралят се обръща към тях с внушителен, заповеднически тон: „ Хора, оттеглете се!" Всички побързали да напуснат двореца. Още веднъж хладнокръвието и непринуденото държане с народа спасяват краля и семейството му.
Няма съмнение, че в този ден, ако народът и санкюлотите действително желаеха смъртта на краля, щяха да я имат. Това показва ясно какво е общото настроение, дори и сред тази малка група от парижаните, участвали в нападението на двореца. И този път смъртните врагове на краля — организаторите на метежа не успяват.
Както видяхме, „истинските хора" — гражданите на Париж, не вземат участие в събитията, станали на 20 юни. Известни френски патриоти заявяват: „ Историческа истина е, че всичките издевателства и престъпления, извършени по време на Френската революция, не са дело на френския народ, а на една чужда ръка".
Провинциите изпращат петиции след петиции до Събранието, протестирайки срещу действията на Париж, който представлява само една 83-та част от империята. Народът, който знае кои са подбудителите, иска наказанието на якобинците.
Самият Лафайет, който командва френските войски, лично протестира в Събранието, но не проявява достатъчно решителност да закрие и забрани якобинските клубове. Само той може да стори това, тъй като не само е разполагал с войската, но е имал и народната подкрепа.
Организаторите на революцията разбират, че с тези обвинения, отправени досега към краля, няма да успеят да убедят народа да го ликвидира. Налага се да измислят по- големи и по-драстични престъпления.
Пруският император, който години наред мечтае да ликвидира френския трон и да скъса роднинската връзка между Франция и Австрия, сега под претекст, че спасява френската корона изпраща войските си на френската граница. Австрийците бързат да сторят същото. Това е повод кралят да бъде обвинен в предателство, тъй като пруските войски щели да подложат френското население на огън и меч.
Организаторите на недоволството този път прибягват до по-големи контингенти от Марсилия. Кои и какви са те? Повечето от тях са излезли от затворите на Италия, Испания, Гърция и др., и използват за убежище голямото международно пристанище на Марсилия. За повече от месец хиляди от тези бездомници пристигат в Париж.
Една делегация от Парижката община прави предложение за детронирането на краля, обвинявайки го, Че има намерения да извърши кръвопролитие срещу Париж. На другия ден една революционна секция на Париж започва тайни преговори с краля и в същото време го изнудва. Така например само една седмица преди предстоящите събития Дантон получава голяма сума от двореца. Самият Прюдом — един от най-големите революционери, признава: „Уви! Колко много претендиращи да са републиканци ще станат яростни роялисти, ако дворецът е склонен да ги спечели и ако имаше достатъчно пари да им плати!"80 Законодателното събрание в по-голямата си част е включвало роялисти или републиканци, чиито убеждения са се сменяли според посоката на вятъра.
На 9 август през нощта т. нар. „Генерален революционен съвет от 10-ти август" нарежда да бият камбаните на всички църкви в Париж. Можем да си представим каква паника настъпва в столицата. По същото време всички командни постове са заети от революционерите. Двата възлови поста са в ръцете им: кметът Песион и главният прокурор Рьодерер, може да се каже, изиграват особена роля по време на събитията на 10 август 1792 г.
Кметът е върховният началник на Националната гвардия, която в момента пази двореца под непосредственото командване на маркиз де Мандат. Маркизът — честен стар боец, е твърдо решен да защищава краля. Това е известно на всички и най-вече на организаторите. При една организирана защита би било невъзможно една такава маса от сбирщина да се добере до двореца. Ето защо в 7 часа сутринта кметът повиква в общината командира на охраната Мандат, за да даде отчет какви мерки са взети по отношение на охраната. Само след половин час някой си на име Росиньол. човек на Дантон го поваля е куршум в главата на стълбището на кметството.
Защитата на двореца остава без командир. Това се оказва фатално за по-нататъшното развитие на събитията. От друга страна, кралят този ден показва голямо малодушие и нерешителност, и както и много пъти преди това заповядва на войниците си да не стрелят. Тълпата този път обсажда двореца без да има каквито и да било шансове за успех. През това време пристига главният прокурор Рьодерер, който започва да увещава краля да напусне двореца заедно със семейството си и под негова закрила да се оттегли в съседната сграда — Националното събрание, където животът му щял да бъде в безопасност.
Мария Антоанета се възпротивява, но прокурорът й отправя следните думи: „Вие, госпожо, искате да бъдете отговорна за смъртта на краля, за Вашия собствен син, за Вашата дъщеря, за Вас и за всички тези които Ви защищават."
Кралят не иска жертви и кръв. Той става от стола си и повежда семейството си към Събранието. Мария Антоанета, недоволна от решението на краля, се обръща към прокурора и му задава въпроса: „Ще отговаряте ли за живота на краля и на моя син?" Рьодерер отговаря: „ Мадам, ние ще отговаряме задето умираме заедно с Вас, това е всичко, което ние можем да обещаем".
С влизането си в събранието кралят се обръща към депутатите със следните слова: „Господа, аз дойдох тук, за да предотвратя едно голямо престъпление, и мисля, че никъде не мога да бъда в по-голяма безопасност, отколкото между вас"83. Но по това време отвън вече разнасят глави забучени на кирките. Войниците, верни на краля си, изпълняват и последната му заповед да не стрелят срещу народа и за благодарност заплатиха почти всички с живота си.
След превземаането на незащитения дворец картината не може да се опише. Целият парк е осеян с трупове на войници. Вътре в двореца разярената тълпа чупи и граби всичко каквото й падне. Побеснели жени от квартала Сент Антоан се разхождат из апартаментите на Мария Антоанета облечени в нейните рокли и тоги. Други пък лежат пияни на леглото й. През този ден жените са тези, които проявяват най-големите жестокости. През прозорците се хвърлят мебели, часовници и всичко каквото попадне в ръцете на безчинстващите. Не пожалват и прочутите огледала на Медичите. Нахълтват и в зимниците, където са вината. Мъже и жени започват истерично пиене, от което според Прюдом умират повече от 200 души. Цялото съдържание на избите — около 10 000 бутилки, се изнасят вън в парка и се раздават на тълпата, която малко по-късно лежи безпомощна из алеите наравно с убитите. Наполеон, който същия ден преминава през парковете на Тюйлери, вижда тази картина и много по-късно в края на живота си заявява, че нито една от неговите битки не му напомня за толкова много трупове, както Тюйлери през този августовски ден.
Такава е неописуемата картина на Френската революция на 10 август, която повечето от революционерите писатели отминават. Тези писатели не споменават нищо за канибалските оргии, за човешките „котлети от швейцарски войници", печени на големи огньове и ядени от някои изверги. Не споменават нищо за човека на Орлеанския херцог, актьора Грамон, който в един момент на революционна ярост изпива чаша кръв, която наточва от жертвата си.
Този ден е голямата победа за ръководителите на революцията, въпреки, че нито един от тях не участва лично. Дантон, Марат и Робеспиер са изчезнали за няколко дни от Париж, за да се върнат отново на трибуната на Събранието, където езикът е тяхното предпочитано оръжие.
В следващите дни се оказва, че много по-лесно е да се убива, отколкото да се копаят гробове.

Никола Николов

Ще им бъде осигурена работа в региона Илиян Велков, 31 яну 2013 11:20 0  

600 служители ще бъдат съкратени. Снимка: БТА

600 оръжейници от Вазовските машиностроителни заводи в Сопот ще бъдат съкратени. За тази бройка се договориха синдикати и ръководство след тежки преговори.

„Настояването беше от работа да се освободят 900 души, но разумът надделя”, заяви пред Dnes.bg лидерът на КНСБ в завода Иванка Иванова.

370 души могат да бъдат наети във фирми от регионите на Пловдив, Стара Загора, Ловеч и Радомир. Социалният министър Тотю Младенов обяви, че 500 души могат да бъдат заети в общините Карлово и Сопот, за други е осигурена преквалификация в българо-германските центрове за професионално обучение.

Очаква се от днес ръководството да пуска предизвестия за съкращение на част от работниците. Всеки освободен ще получи по 4 заплати.

Младенов обеща работа на всички съкратени от ВМЗ 31 яну 2013 11:10 0 Кабинетът започва да търси работа на хората от ВМЗ-Сопот 29 яну 2013 19:26 65 Мир и любов! Борисов и жената с пръстените се сдобриха 28 яну 2013 18:32 334 60 души са напуснали от началото на годината предприятието по собствена воля. Към момента в завода работят 3200 души.

След протести от месец и половина оръжейниците се върнаха по работните си места в началото на седмицата, след като им бяха изплатени дължимите заплати.

В понеделник премиерът Бойко Борисов посети завода и посочи, че спешно трябва да се приеме оздравителната програма за ВМЗ Сопот. По този начин са оздравени  заводите "Терем", "ОЦК- Кърджали" и мините в Рудозем и Мадан.

Оказа се, че през годините ВМЗ-Сопот е източван незаконно, а техниката е разпродавана. Има идея оръжейниците да произвеждат и пиротехнически материали, тъй като справка показва, че България е внесла 3500 тона фойерверки от Китай за Нова година.
http://www.dnes.bg

Нападнаха и хората, грижещи се за сигурността му 31 яну 2013 11:07 7  

Ивица Дачич. Снимка: БТА

Премиерът на Сърбия Ивица Дачич е разпоредил да бъдат предприети съответните действия за наказване на отговорните лица за пропуските, довели до това той да стане жертва на скрита камера, заяви за сръбския вестник „Блиц“ Ивица Тончев, специален съветник на сръбския премиер по националната сигурност.

Премиерът беше провокиран от сексапилна водеща, която кръстоса крака пред него, след като предварително беше свалила бельото си.

Тончев подчерта, че Дачич не е дал разрешение за излъчването на спорния запис.

Репортерка без гащи шашна сръбския премиер 30 яну 2013 15:44 74 Премиерът и вътрешен министър на Сърбия Ивица Дачич стана поредната „жертва“ на скрита камера в предаването „Мисията невъзможна“. Авторите са успели да създадат ситуация, в която никой от охраната на премиера не е и предположил, че всичко ще приключи със съобщението, че премиерът е станал "жертва" на скрита камера.

„Целият случай ще бъде подробно проверен“, съобщи Тончев. Той заяви, че тази скрита камера е подигравка със Сърбия, а не с премиера.

Запитан как изобщо е било възможно Дачич да се окаже в положение да бъде мишена на скрита камера, неговият съветник посочи, че хората от предаването „Мисията невъзможна“ са злоупотребили с доверието и с приятелското отношение на Дачич към журналистите.

„Това повече никога няма да се повтори“, каза Тончев.

Той заяви, че премиерът Дачич ще използва всички законови основания, за да бъдат санкционирани тези, които са нарушили закона или журналистическия кодекс.

„Кабинетът на премиера няма да допусне всичко това да се размине без наказания“, увери Тончев.

Синдикатът на сръбската полиция поиска вчера да бъде установена отговорността на хората, които се грижат за сигурността на премиера Дачич поради спорното предаване, посочва Б92. Независимото сдружение на журналистите в Сърбия от своя страна най-остро осъди предаването на „Мисията невъзможна“, в което премиерът е бил подложен на провокация по непристоен и неприемлив начин

http://www.dnes.bg

• Сирия, 30.01.2013 23:11
• Автор: btvnews.bg
• Видяна: 140 пъти
• Коментари: 0

Цел на нападението е бил научно-изследователски център

• •  
  •  
  •  

Снимка: БГНЕС архив

Сирия обяви, че Израел е нанесъл удари по въздух по обект в провинция Дамаск, пише РИА Новости.

"Израелски изтребители нарушиха нашето въздушно пространство и осъществиха обстрел на научно-изследователски център", става ясно в оповестено съобщение на щаба на сирийската армия.

Силван Шалом, вицепремиер на Израел, заяви, че страната има вариант да прибегне до сила с цел предотвратяване попадането на средства за масово поразяване в ръцете на сирийски екстремисти.

Израелски изтребители са обстрелвали конвой на границата между Сирия и Ливан

• Бейрут, 30.01.2013 14:17 ( последна промяна в 30.01.2013 15:30)
• Автор: btvnews.bg
• Видяна: 395 пъти
• Коментари: 19

Тел Авив се опасява все повече за сигурността на сирийския химически арсенал

• •  
  •  
  •  

Снимка: Getty Images/Guliver Photos, архив

Израелски бойни самолети са извършили през нощта удар срещу военен конвой, който е пресичал границата между Сирия и Ливан, съобщава АФП като цитира осведомени източници от силите за сигурност, пожелали анонимност.

"Израелските военновъздушни сили взривиха през нощта конвой, който пресичаше сирийско-ливанската граница", заявява източникът, без да дава подробности за местоположението на нападението, както и какво е превозвал конвоят.

Официален  представител на въоръжените сили на Израел е отказал да коментира информацията.

Втори източник от силите за сигурност е потвърдил информацията пред АФП уточнявайки, ударът е бил извършен на самата граница, но на територията на Сирия. Според него става въпрос за конвой пренасял оръжия, без да допълва за какъв тип въоръжение става въпрос.

За момента няма официален коментар на тази информация  от страна на режима в Дамаск.

По-рано днес ливанските официални власти съобщиха, че израелски изтребители са започнали на редовна база от снощи да прелитат над територията на страната.

Информацията идва на фона на притесненията, изразени от еврейската държава за риска част от сирийския химически арсенал да попадне в ръцете на терористи.

Официалното комюнике на ливанските въоръжени сили допълва, че израелски военни самолети са започнали от вчера следобед на всеки четири часа да прелитат над южен Ливан. Военната информация не уточнява дали израелските самолети са достигнали сирийска територия.

В неделя вицепремиерът на Израел Силван Шалом заяви, че е възможно страната му да се намеси с военни средства в Сирия, при най-малкия знак, че Дамаск губи контрола върху огромния си химически арсенал.

Ако „Хизбулла” или бунтовниците, които се опитват да свалят Башар Асад, се доберат до химически оръжия, „това ще промени по драматичен начин капацитета на тези организации”, заяви израелският вицепремиер.

Подобна ситуация според него ще представлява „пресичане на всички червени линии и ще изисква нов подход, включително превантивни операции”, допълни Силван Шалом.

Автор: ivoso


с. Градът Смолянско – Момчилова Крепост /Крепост Подвис/. Легенда свързва крепостта с полумитичната фигура на Момчил войвода който защитавал Родопите от нашествието на османските турци в края на 14 век.

Намира се в местността Градището, от където специалистите смятат, че е дошло името на селото. Археолозите откриват много данни, потвърждаващи легендата. Разкрита е част от крепостната стена, намерени са много предмети не само от Средновековието, а и от доста по-ранни епохи.

Специалистите смятат, че на върха е имало древно тракийско светилище. Светилището е функционирало от края на петото хилядолетие преди Христа, т.е. късната каменно-медна епоха, най-ранната керамика, която е открита се отнася към 4200 години преди новата ера.

Момчилова крепост има два периода на обитаване. Издигната е по времето на император Юстиниан I (527-565 г.), който предприема грандиозно военно строителство на територията на целия Балкански полуостров и създава няколко укрепителни линии – около столицата Константинопол, Родопска, Старопланинска, Дунавска.

В крепостите, изградени с цел защита от варварски набези от север, са разположени византийски военни гарнизони. След сравнително кратко съществуване крепостта е опожарена от славяните. Възстановена е около XI в. През 1343 г. е предадена във владение на родопския властелин Момчил от византийския император Йоан Кантакузин и е спомената под името Повисд в неговата „История”.

Действащо укрепително съоръжение до османското нашествие в края на XIV в., когато отново е опожарена и не е възстановявана. Момчил – независим родопски владетел, по произход българин, намесил се през първата половина на XIV век в междуособиците за византийския престол.

Императрица Ана Савойска го удостоява с титлата деспот. Обявен е за севастократор от император Йоан Кантакузин и получава във владение две крепости в Родопите – Повисд и Св. Ирина (с неустановено местонахождение). Разширява „царството” си като превзема крепостта Ксанти и я прави своя резиденция. Сам повежда борбата срещу османските нашественици и печели битката при Абдера (днес Гърция). Загинал в сражение с османците на 7 юли 1345 г. при крепостта Перитор, на брега на Бяло море.

Възпят в епоса на българи, сърби и херцоговинци като Момчил юнак – поборник срещу османските нашественици. Интересът към обекта се заражда още в началото на научните проучвания на Родопите, в края на XIX век. През 1966 г. е обявен за археологически паметник на културата с национално значение.

Археологическите проучвания започват през 1986 г. с научен ръководител проф. Маргарита Ваклинова, организирани от Историческия музей в Смолян. По проект на Община Смолян „Момчилова крепост - мит и реалност” през 2007 г. разкопките продължават и се извършват дейности по социализация на крепостта.

Най-добре запазени са останките от северната стена и порта. Установено е, че укрепителното съоръжение наследява тракийско скално светилище от края на V хил. пр.Хр. Находките от обекта са изложени в експозицията на Регионален исторически музей „Стою Шишков”- гр. Смолян.

Момчилова крепост е с изходна точка гр. Смолян, поемате през кв. Устово, по пътя за Мадан. След Подвис свивате на ляво в посока село Ряка, а малко по-нататък отново на ляво отбивате за село Градът. С кола или автобус стигате до приемният център в подножието на крепостта, разположен на 1.6 км от с. Градът. В него можете да разгледате фотоизложба посветена на историята на мястото и археологическите проучвания. От там по горска пътека се изкачвате до входната кула-порта при северната стена на крепостта, които са най-добре запазени и частично реставрирани. Установено е, че укрепителното съоръжение наследява тракийско скално светилище от края на V хил. пр.Хр.

То е разположено на най-високата точка в землището на крепостта и от него се разкрива 360 градусова панорама - към вр. Голям Перелик, кулата "Снежанка на Пампорово, националната астрономическа обсерватория "Рожен", връх Свобода. Оттук се виждат и скалните зъбери, върху които са разположени другите две крепости, част от общата отбранителна линия на Юстиниан I срещу варварските набези от север: крепостта "Калето" в местност Турлука, северно от гр. Смолян и крепостта "Козник" - южно от гр. Рудозем.

След като се насладите на панорамата, върнете се при беседката и тръгнете по изградената естакада, следваща трасето на изсечения в южното подножие скален път, опасващ крепостта по нея се стига и до стената за алпийско катерене. На разположение на туристите от началото на м. април до края на м. октомври в приемният център в подножието на крепостта са екскурзоводите. Целогодишно работи и информационният център за обекта, разположен на втория етаж в сградата на кметството в село Градът. В центърът можете да получите информационни материали и да разгледате витрините с находки от археологическите проучвания на обекта. В историята крепостта е свързана с името на Момчил юнак, които през 1343г. възстановява крепостта, след което епизодично я обитава две години.

На младини извършвал обири и нападения в пограничния район между България и Византия,той си спечелил врагове и от двете страни, намира спасение при сръбския княз Стефан Душан където е назначен за стратиот.След няколко години по молба на жителите на крепостта Повиздос, той е назначен за управител на Меропа от обявилия се за император Йоан Кантакузин. Уплашен от Момчил законния управител на Византия Анна Савоойска му предлага да го направи деспот, като подплати титлата със съответното количество злато,в замяна на неговата вярност.

По това време дворецът на Момчил бил в Ксанти, но крепостта Подвис играе важно стратегическо място в плановете на Момчил в защита на територията от север. Средновековната крепост е била превзета и опожарена при османското нашествие в Родопите. Следи от това са многобройните върхове от стрели открити пред входа и стената покрай него.

Богата история свързана с крепостта, нейната реставрацията наред с красивата местност я правят популярна туристическата забележителност. За 2010 година, района е посетен от над 11 000 туристи в това число и доста чужденци.

 

 

Информация за местата които обикалям вземам от различни източници, но предимно събирам от сайтове и в повечето случай не е един, а няколко затова благодаря на всички които публикуват в мрежата, нали там всичко е безплатно и места като това трябва да се популяризират. Предполагам, че хората писали в нета са доволни когато труда им се разпостранява. Всички снимки са мой авторски. Разрешавам на всички които решат да публикуват мой снимки и текст с не комерсиална цел, да ги използват, това може само да ме радва.