СБОГОМ НА ЕВРОПА:

ЕВРОПЕЙСКАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ ИЗЧЕРПА ЕНЕРГИЯТА СИ

02.01.2012

                                    Владимир Тимаков

«Да, Западът е прогресивна цивилизация. Най-прогресивната на света. Но явно общият корен на понятията "прогрес" и "агресия" е не само лингвистичен. Феноменалната тяга към нови неща, която е отличителна черта на западните хора, не се ограничава с влечението към нови знания, но също така обхваща и нови земи, нови богатства, нови роби. Върхът на тази еволюционна линия е хитлерова Германия.»

Ето един рядък случай, когато съм почти напълно съгласен с Юлия Латинина. (Върху думата "почти" правя отличителен акцент, но за това после.) Чета и направо не вярвам на очите си. Латинина, либерална до мозъка на костите си, тотална поклонничка на Запада – и така да характеризира съвременна Европа? Та това не е статия, а цял разобличителен манифест. И какво заглавие само е е лепнала: «Европа, ти си се побъркала!" Направо ултрапатриотичен отговор на фразата на Щекочихин: «Русия, ти си се побъркала!"

Впрочем, стига емоции, да видим тезите. (Предварително се извинявам заради цитатите на онези, които вече са чели статията й.)

"Завършва петстотингодишното господство на Европа над света."

По-точно едва ли може да бъде казано. За да се убедим в това, дори няма нужда да търсим Найл Фергюсън, достатъчно е да погледнем в статистическите справочници: брутен национален продукт, износ и внос на капитали, дялови активи и все такива данни...

"Когато Европа е била на върха на могъществото си, е спазвала други ценности. Днешните ценности, следвани от европейците, са напълно различни от традиционните европейски".

Съгласен съм напълно. Неведнъж съм подчертавал тези радикални промени в интернет-ресурса WIN.ru.

«Единството на Европа не е европейска ценност. В разцвета си тя се състои от множество конкуриращи се държави ".

Така е. Според Тойнби, единството е признак на упадък. Цивилизация, която губи вътрешните си сили, се стреми да създаде "универсална държава". Европейският съюз е ярка илюстрация за такова сливане  на вече блокираните елементи на системата.

"По времето на разцвета на Европа в нея не съществува всеобщо избирателно право. Демокрацията не е европейска ценност ".

Отново в десятката! Самият аз вече се изморих да повтарям колегите си, че демократизацията и западнизацията са различни неща, че изборността съвсем не е специфичен признак на западната цивилизация, а през Средновековието в Европа има по-малко демокрация, отколкото в Златната орда или дори при северноамериканските индианци. Не искам да досаждам на читателя с размисли за социалната справедливост и ролята на държавата (ако някой настоява, ще ги засегнем друг път). Преминаваме към най-интересната част - тезата за мултикултурализма.

"Какво връзка изобщо има мултикултурализмът с европейските ценности? Когато Кортес разрушава ацтекските идоли, да не би да е изповядвал мултикултурализъм? Когато Вашку да Гама потопява кораби с поклонници за Мека, да не  е изпълнявал хуманитарна програма? Европейските ценности от времето на колониализма са представени от идеята за безусловно превъзходство (...) на европейската цивилизация. След като с тази идея се приключва, свършва и превъзходството. "

Подписвам се под всяка дума, но... бих искал да развия тази мисъл. Цялото величие на модерния Запад се основава върху неговото убеждение в собственото му превъзходство. Върху вярата в естественото му, вътрешно присъщо право: да разрушава идолите на ацтексте, да потопява корабите на мюсюлманските поклонници, да търгува с негри, да зарибява с опиум китайците, да разграбва византийскиге църкви и индийските съкровища.

«Да, Западът е прогресивна цивилизация. Най-прогресивната на света. Но явно общият корен на понятията "прогрес" и "агресия" е не само лингвистичен. Феноменалната тяга към нови неща, която е отличителна черта на западните хора, не се ограничава с влечението към нови знания, но също така обхваща и нови земи, нови богатства, нови роби. Върхът на тази еволюционна линия е хитлерова Германия.

Виждаме как от век на век се развиват принципите на триумфалния западен колониализъм. Отначало испанската колониална империя – все още по средновековному  жестока, но не твърде склонна към сегрегация, която поражда милиони метиси-латиноси. После Британската империя с нейния принцип «For Whites Оnly» («Само за бели») и строга расова йерархия. И, накрая, Третият райх с Освиенцим и плана "Ост". Това е тя, чистата като кръв на нордически герой  квинтесенция на европейските ценности. Царството на "безусловните примати." Ето, тук ние двамата с Латинина, досега съгласни като близнаци, идваме до точката на бифуркация, когато една малка разлика в оценките поражда огромно противопоставяне в изводите.
Не, не само за тези "20 години, изминали от обединението на Европа и триумфа на "общочовешките ценности», европейците  «профукаха» своето "лидерство. Европейците профукаха лидерството си не в Хага и Страсбург, а под Волоколамск и Сталинград, когато претърпя крах идеята за «безусловния примат». След петстотин години триумфално надмощие върху планетата внезапно стана ясно, че срещу всеки примат може да се намери някакъв "Т-34". На всичко отгоре това отрезвяващо средство беше открито не от наследниците на древни изтънчени цивилизации като китайците или индийците, а «от «непохватни варвари», които в исторически мащаб едва вчера са излезли от бърлогите си в тайгата. Може ли да си представите шока, изживян от синовете на великия  Западен свят, които отначало тържествено маршируват из дълбоката руска провинция, а после търтят да бягат под огъня на реактивната артилерия? Тук вече мутират не само духовните ценности, а направо генофондът. В полетата под Сталинград загива не само цветът на западноевропейското рицарство от замъците на Силезия, Ломбардия, Фландрия и Шампан, но бива погребан и целия комплект традиционни европейски ценности. Погребани завинаги, независимо дали това се харесва или не на руските поклонници на Запада.

Да, днес ние сме свидетели на залеза на Европа. Съвременните европейски ценности, заменили традиционните отпреди Сталинград, са, естествено, ценности на упадъка. У феновете на западната цивилизация този факт предизвиква тъга (например, господин Бюкенън) и дори протест (например, госпожа Латинина). Но нищо не може да се направи. Колкото и манифести да се пишат, колкото и да се призовава историческата памет на "побърканата Европа", някогашната слава не може да се върне, както не може да се върне отминалата младост. Завоят на 180 градуса, настъпил през 1941-45 гг.,  не е игра на историческия случай,  а закономерност.

И наистина, като се започне с плаванията на Колумб, западната доминация се разпълзява по цялата планета като бухнало тесто от нощви. В началото на ХХ век в мрежите на Запада (според израза на Арнолд Тойнби) е оплетен целият свят. И вече няма кому другиму да бъдат занесени «идеите на прогреса», както и да бъде ограбен. Луната и Марс са далече и безлюдни. Дълбокия океан и полярните шапки са труднодостъпни и нерентабилни. Ръководейки се от ценностите на стария Запад, на европейците им остава само да се ръфат едни други. Конкуренцията достига своя апотеоз. Благодарим на европейските ценности за двете световни войни!

Не е трудно да си представим каква съдба очакваше света, ако руснаците бяха отстъпили от Сталинград. Идеята за безусловния примат щеше да продължи триумфалния си галоп, получила нов аргумент от германския производител. Принципът на прогресивно-агресивния подбор просто не оставяше шанс да се избегне Трета световна война - между Райха и Америка, между Западна Евразия и Новия свят. Надявам се, читателят не се съмнява, че основното оръжие на тази война щеше да  бъде ядреното. А следващото оръжие на човека и новото стъпало на прогреса щеше да е, според пророчеството на Айнщайн, каменната брадва. Неограничената конкурентна надпревара на западните гиганти ясно водеше към взаимно зануляване. Слава Богу, това не се случи! Европа, която дотогава плодовито раждаше една колониална империя след друга, не успя да доизноси най-войнствената си рожба. И така завърши своя размножителен период.

Идеите на днешна Европа се различават от предишните й, както чувствата на климакса се различават от надеждите на младостта. Тези идеи са, меко казано, странни. Но това е естествено за гаснещата възраст. Малко ли са възрастните жени, които изпадат в езотерични терзания или превръщат жилищата си в приюти за бездомни животни! При това екзалтираната благотворителност завладява дори свадливи и злобни персони. (Помните ли Мари дьо Севине: "Колкото повече опознавам хората, толкова повече харесвам кучетата"?).

Европейският мултикултурализъм е подобно явление. Той не се стреми към вселенски човешки универсум както християнството или комунизма, а придобива формата на загриженост за "по-малките братя", на които в пристъп на умиление се позволяват дори неща, непозволени на «разумните същества»". Това е все същият стар и  познат расизъм, просто обърнат наопаки.

Ясно е, че Латинина, както и другите руски нови поклонници на западната цивилизация, които не са изминали европейската еволюция заедно със западноевропейците, не е изморена от 500-годишната конкиста и не е преживяла катарзиса след Нюрнберг. На нея й се струва, че все още може да се върне в бодрата младост, където "Кортес разрушава ацтекските идоли, а Вашку да Гама потопява поклонниците за Мека." Но едва ли тази рецепта ще се превърне в еликсир на младостта за уморената старица Европа. Когато си на осемнайсет години, си способен да танцуваш цяла нощ, но на шестдесет след такова усилие направо може да гушнеш чимшира.

Поклонниците на повяхналата Европа, която разпиля своята енергия в колониални походи, може да се утешават с известната мъдрост: «Старостта е единственият начин да се живее дълго време."

www.win.ru

Превод: Любомир  Чолаков

Някога Фридрих Енгелс написа книгата «Произход на семейството, частната собственост и държавата» в подкрепа на идеята на зараждащия се комунизъм, че тези институции трябва да бъдат унищожени. И не може да не ни изненадва обстоятелството, че съвременната демокрация всъщност с всичка сила заема и осъществява този комунистически постулат. Повечето държави на Запад вече и административно са подчинени на наддържавни структури като ЕС, НАТО, а в идейно и юридическо отношение – на организации като ОССЕ, международните съдилища в Страсбург и Хага, на стотици «неправителствени» организации, финансирани всъщност от правителството на САЩ, които натрапват своите (а всъщност на правителството на САЩ) идеи. Истинската частна собственост е изцяло подчинена на транснационалните корпорации – нещата стигат дотам, че в момента в САЩ се обсъжда закон за забрана на производството на плодове и зеленчуци в домашни условия под, естествено, съвсем благовиден предлог: за да не се било допускало разпространение на епидемични заболявания. Наказание – затвор. Да не можеш да си посадиш ябълково дърво или два стръка домати, понеже законът го забранява… Това и на най-закоравелите комунисти не им беше хрумвало да прокарат като «генерална линия».

Нека да видим едно мнение къде всъщност се крият част от идейните корени на този кошмарен процес – превръщането на демокрацията в комунизъм… По-точно: превръщането на демокрацията в тотална диктатура, много по-страшна от комунизма.

Л. Чолаков

ВТОРАТА СВЕТОВНА ИДЕОЛОГИЧЕСКА ВОЙНА

Когато се унищожават традиционните ценности,

всеки трябва да направи своя избор ...

Първата световна идеологическа война завърши с разпадането на СССР. Капитализмът триумфира над социализма, либерализмът и демокрацията посрамиха тоталитаризма. Така ни внушават, така влезе в учебниците. Но ако се опитаме да разсъждаваме по-задълбочено, какво всъщност ще открием като действително, истинско противопоставяне в основата на Студената война?

Идеологическата позиция на Запада представлява последователен политически приоритет на правата на личността пред интересите и традициите на обществото. Западът се гордее с това, че е създал истински индивидуална личност, която осъзнава себе си извън всякакъв изначален контекст. Социалните отношения, присъщи на съвременния Запад, се схващат не като естествена среда, в която човек се развива духовно и социално, а като междуличностни споразумения («обществен договор» по Ж.-Ж. Русо - б. пр.); тоест, като нещо вторично, постигнато в резултат от взаимодействията на самостоятелни индивиди. Личността е на първо място, обществото на второ - това е позицията на Запада.

А традиционното общество, което в голяма степен беше възпроизведено в социалистическите страни, е построено върху противоположната предпоставка. Ето защо от гледна точка на индивидуалистичния мироглед съществуването на традиционните общества се оценява като предизвикателство. Спроед този мироглед един такъв свят, в който индивидуалните права не са обект на култ, предлага ценностна алтернатива, хвърля сянка на съмнение относно правилността на избрания западен път. Защото този път, избран от Запада – пътят на индивидуализацията и разпадането, атомизацията на личността принуждава човека да бъде сам. Човекът се оказва сам пред лицето на Вселената и в това противопоставяне трябва да разчита единствено и само на себе си: на своите сили, на интелекта, на способността си да постига такива споразумения с другите хора, които да са взаимноизгодни и за него, и за тях. Човекът самостоятелно създава свой собствен свят - това е едновременно и отговорност, способна да го смаже с тежестта си в случай, че дори малко се усъмни в тези си сили, и възторг от призрака на собственото си всемогъщество. Западният проект представя човека като бог, в което е съблазняващата привлекателност на този проект.

Разбира се, в това няма нищо ново – достатъчно е да си припомним думите на дявола, казани на първите хора в райската градина: «и ще бъдете като богове." Но заради ефимерно си, призрачно «богоподобие» човекът трябва да отдаде топлината на душата си и да прекара своя живот в студ и самота. Колкото повече напредва индивидиулизацията, толко по-ясно се очертава този резултат.

Съмнителна придобивка.

Но поводи за такива съмнения не биха останали при едно условие: ако целият свят бъде преустроен по западен образец.

Това е и изворът за дейността на западния човек. Той се чувства носител на нов световен ред, който трябва да бъде разпространен по целия свят под формата на благ дар. А там, където не искат този подарък, трябва да бъдат принудени да го приемат със сила. Това е мисията на Запада или  "бремето на белия човек», както я определя Киплинг:

Тези, които не изповядват западните ценности, са полухора, полуживотни. Това отношение от времената на открития колониализъм днес не се изговаря публично, но е налице и никъде не е изчезнало. То улеснява Запада да действа твърдо, без да се интересува от жертвите, които дават завладяваните народи при тяхното приобщаване към лоното на «цивилизацията».

Такава беше идеологическата основа на Студената война, която може да се определи като Първа световна идеологическа война.

Днес борбата на Запада за по-нататъшно «задълбочаване» на демокрацията може да бъде определена като Втора световна идеологическа война. Защото традиционните ценности все още не са напълно унищожени. Правото на човека да бъде откъснат от обществото и изолиран в самота все още не е признато навсякъде.

Затова мисията на Запада все още не е завършена. Човекът е разделен от своята общност, на мнозина им беше внушено, че религията е личен въпрос, а Църквата – обикновена социална институция; но все още много хора уважават семейството. Семейството е основната структура на обществото, най-стабилната и затова е оцеляла до ден-днешен.

Ето защо сега «прогресивният» Запад атакува с цялата си мощ именно семейството.

Това настъпление се извършва под два лозунга.

Първият: това са «правата на детето». Под този лозунг действа т. нар. «ювенална юстиция» (юридически обоснован механизъм за отнемане на децата от родителите им, подобен законопроект се подготвя в момента в българския парламент – б. пр.).

Практически тук не се появява открита, фронтална съпртоива. Децата са нещо свято, много трудно е се обявиш срещу техните «права», още повече, ако това се върши, както се заявява, в тяхна полза и защита.

Вторият лозунг: «защитата на правата на сексуалните малцинства». Това означава да бъде ликвидирано семейството като връзка между между мъж и жена, чиято цел е да имат деца, тоест да продължат своя род. Под термина «семейство» днес вече се подразбира само временно съвпадение на жизнените траектории на два човешки индивида. Цялата същина на такова семейство се изчерпва със съгласието на двама души да бъдат близо един до друг, тоест да постигнат някакъв баланс на личните си интереси. Тук не възниква социална структура, не се появява първичната ядка на обществото. Обществото, което допуска хомосексуалното семейство, се превръща окончателно в механичен, формален сбор от индивидуалисти.

Тази трансформация на обществото в нещо, което е в противоречие с цялата човешка история, е толкова чуждо на човешката природа, че причинява глуха, инстинктивна съпротива, която от време на време изригва като активно отхвърляне на натрапваните нови стандарти. Идеолозите на Новия ред (всъщност, основната концепция на нацизма по времето на Хитлер е именно налагането на «Нов ред» по света – б. пр.) се опитват да потушат тези огнища на бунт още в зародиш, за да не се допусне съпротивата да стане организирана. Но засилващия се натиск на «Новия ред» кара хората да определят ясно своето отношение към демонстрирането на хомосексуалния начин на живот. Светът бавно се плъзга към разделяне на два идеологически лагера. Това означава, че се намираме в разгара на нова световна идеологическа война.

И в тази война, също както в предишната, основната крепост на "прогресивния" Запад са САЩ. Напоследък администрацията на САЩ все по-твърдо изразява подкрепата си за акциите, провеждани от сексуалните малцинства по цял свят. А на 6 декември 2011 г. тази подкрепа получи системна обосновка. Президентът на САЩ Барак Обама издаде директива, която обяви борбата за правата на хомосексуалните малцинства в чужбина за приоритет на американската външна политика.

Същия ден, въз основа на новия приоритет, държавният секретар на САЩ Хилъри Клинтън, говорейки в Женева, където се намира Съветът за правата на човека към ООН, заяви: "Никакви традиции или обичаи не може да бъдат над правата на човека, които са присъщи на всички нас. Това се отнся и за насилието срещу хомосексуалисти, за криминализирането на техния статус или поведение, за прогонването им от семейството и местните общности, за мълчаливото или открито приемане на убийствата на хомосексуалисти."

Да, лесно е да се съгласим с недопустимостта на убийството. Но г-жа Клинтън опитва да се възползва от това наше съгласие, за да ни убеди, че позицията на САЩ по въпроса заслужава нашето одобрение като цяло.

А всъщност по този начин САЩ обявяват война на всяка традиция, която не признава хомосексуалността за нормално социално поведение.

Така Православието попада сред идеологиите, официално обявени от САЩ за враждебни.

Това означава, че Съединените щати все по-агресивно ще се намесват в живота ни. За смачкване на традиционното общество ще се използва цялата мощ на външната политика – от икономически и политически шантаж до... Не ми се иска да говоря сериозно за това, но трябва да помним, че последният политически аргумент винаги е военната сила.

Най-тъжното нещо е, че не е ясно на чия политическа подкрепа можем да разчитаме в тази идеологическа война. Идеологическият ни враг са цели държави, дори наднационални организации като Съвета на Европа. Можем да се предположи, че ООН също ще се използва за пропаганда и натрапване на хомосексуализма.

Но доколко последователна може да бъде защитата на нашите традиции на държавно ниво? Ще успеем ли да заемем политическа позиция, точно противоположна на тази на САЩ? Да заявим категорично, че пропагандата на хомосексуализма във всичките й форми е недопустима?

От гледна точка на нашето историческо наследство това би било естествено – но последиците от такава стъпка са твърде значителни. Това би означавало окончателен избор на духовна позиция, публичното откриване на идеологически фронт и заставане срещу западния проект. Най-вероятно Русия няма да се реши на толкова резки действия и, следователно, ние постепенно ще отстъпваме на натиска на САЩ и е ще либерализираме пропагандата на хомосексуализма. Бавно, с резерви, като слагаме бюрократични бариери, но ще отстъпваме и ще се "либерализираме".

Но, може би, все още има някакъв шанс?

Трябва да опитаме сами да осъзнаем ясно и да убедим хората около нас, че се намираме във война, в която не можеш да останеш отстрани. Всеки трябва да избере своята позиция. Ако не се бориш против, значи си съгласен утре хомосексуализът да стане нещо нормално.

Само от нас зависи победата или поражението в тази война.

Андрей Карпов

www.ruskline.ru

Видя весь омерзительный набор псевдодемократических ценностей, среднестатистический россиянин и говорит в бессильном гневе: «Сталина на вас нет!»

В тот момент, когда был уничтожен Советский Союз, вряд ли кто-то поверил бы, что пройдет всего два десятилетия, и в «свободной и демократической России» начнут происходить настоящие чудеса, просто немыслимые в перестроечные времена. Книжные магазины будут завалены книгами типа «Сталин – хозяин Советского Союза», «Генералиссимус», «Вождь и учитель» и пр. В вестибюле станции метро «Курская» после реставрации появится цитата из советского гимна с упоминанием Сталина, а на улицах некоторых российских городов в преддверии очередной годовщины Великой Победы – плакаты с изображением Сталина. Но самым сильным потрясением для либеральных горбачевско-ельцинских «реформаторов» стал, наверное, тот факт, что граждане страны (по крайней мере, весьма значительная их часть) Сталина не только не позабыли, но, наоборот, помнят и считают его одним из самых великих правителей за всю историю России, что подтверждают данные различных соцопросов. Можно вспомнить здесь и скандальный телепроект «Имя Россия», организаторов которого, как сообщалось, сильно встревожил (если не сказать – ввергнул в состояние паники) тот факт, что Сталин уверенно «обосновался» на лидирующих позициях рейтинга, согласно результатам голосования россиян. Представить все это лет 15-20 назад было просто немыслимо. В разгар т. н. перестройки и гласности о преступлениях Сталина не трубил только ленивый.

Сталин всегда прочно ассоциировался в массовом сознании с СССР в период его наивысшего могущества, а горбачевское правление, напротив, стало периодом уничтожения страны, уничтожения почти всего, что было достигнуто в СССР. Вот почему «перестройщики» столь старательно клеймили Сталина. Им было важно внушить гражданам мысль, что если в СССР у власти был такой «монстр», как Сталин, то о такой стране нечего будет и жалеть, когда придет время ее уничтожить. Этим, думается, и можно объяснить тот факт, что доставалось на орехи не только Сталину, но и всему его окружению, и всей нашей истории периода 1924-1956 гг. Сталина обвиняли едва ли не во всех ужасах социализма – начиная от отсутствия спичек в магазинах и заканчивая внешней политикой с холодной войной и железным занавесом. Этот период истории рисовался исключительно в мрачных тонах, и у неискушенного человека создавалось впечатление, что на Россию тогда опустилась сплошная ночь, в которой зловещими тенями скользили черные воронки, собирая обильную кровавую жатву. Никакого просвета. Хотя давно уже ясно и понятно, что многие подобные сочинения т. н. «корифеев от истории» зачастую являются не чем иным, как, в лучшем случае, скверной беллетристикой или выполнением очередного социального заказа.

Между тем, прежде чем обвинять Сталина в репрессиях по отношению к таким, например, фигурам, как Тухачевский (военачальник, применивший химическое оружие против собственного народа) или яростный русофоб, «любимец партии» Бухарин («Мы должны сказать, что мы в качестве бывшей великодержавной нации должны идти наперерез националистическим стремлениям и поставить себя в неравное положение в смысле еще больших уступок национальным течениям. Только при такой политике... когда мы себя (русских. – Прим. ред.) искусственно поставим в положение, более низкое по сравнению с другими, только этой ценой мы сможем купить себе настоящее доверие прежде угнетенных наций», – заявлял, в частности, Бухарин), неплохо было бы дождаться открытия ВСЕХ архивов. Которые (вот парадокс!) новые демократические хозяева России почему-то не спешат открывать. Прошло уже 20 лет с момента распада СССР, а (кроме сомнительных документов по Катыни) общественности, по сути, так ничего и не предъявили.

А как относятся к Сталину простые граждане? Ведь именно им промывали мозги последнюю четверть века. Выяснить это несложно: достаточно почитать, что пишут люди на многочисленных интернет-форумах – о том, что они видят и что с чем сравнивают.

Начать стоит с того, что уже давно ни для кого не является секретом, – с уровня жизни нынешних россиян. Не обитателей Рублевки и не чиновников, а простых россиян – с их пенсиями, медицинским обслуживанием, «социалкой» и прочими «прелестями» будничной жизни рядовых граждан одной из ведущих нефте-газо-алмазо-золото- и пр. добывающих стран мира. Может быть, наши богатства, по аналогии с СССР, сгорают в топке гонки вооружений? Может быть, их сжирает ненасытный ВПК? Может быть, мы содержим многомиллионную, неподъемную для экономики армию?

Про гонку вооружений можно даже не вспоминать. Как показали события августа 2008 года, даже армия Грузии, хоть и похожая на поле боя больше на потешное войско, нежели на реальную боеспособную силу, по многим направлениям вооружена и экипирована, благодаря своим заокеанским спонсорам, лучше российской армии. Что неудивительно: российский ВПК влачит жалкое существование. Это раньше мы строили атомные подводные ракетоносцы десятками, а теперь с трудом справляемся с корветами и фрегатами, а вертолетоносцы закупаем за границей. Да уже и не только вертолетоносцы...

А что касается армии, то в 90-е армия пережила такой разгром, какого не переживала даже в самые страшные месяцы 1941 года. Но если тогда потери в командном составе удавалось компенсировать новыми кадрами, то сейчас кадры в нужном количестве зачастую готовить попросту негде. Вот и получается, что когда доходит до дела, то порой, как свидетельствуют эксперты, трудно бывает набрать, к примеру, опытных профессиональных летчиков в необходимом количестве. Не хватает.

Тут поневоле начнешь сравнивать «проклятую сталинскую клику», превратившую СССР в сверхдержаву и закончившую самую страшную войну в истории человечества в Берлине и Порт-Артуре, и свободолюбивых демократических вождей, чьи военные «успехи» хорошо известны. В первую чеченскую войну они бежали из «восстановленного» ими Грозного, бросив на произвол судьбы не только преданную армию и лояльных к Москве чеченцев, но даже тела погибших русских солдат. Обыватель смотрит на «палача и убийцу» Сталина, который всю войну работал по 14-16 часов в сутки, и на «светоч демократии», не всегда адекватного «верховного главнокомандующего» Ельцина, который даже переговоры не всегда был в состоянии провести. Какие выводы делает при этом простой среднестатистический россиянин? Очень простые.

А еще остались в памяти такие достижения первых сталинских пятилеток, как Горьковский автозавод, Сталинградский тракторный завод, Днепрогэс и Магнитка, мощная индустриальная держава, созданная на пепелище гражданской войны. Благодаря в т. ч. своему промышленному потенциалу страна выстояла в войне сама и спасла от нацизма весь мир. В перерыве между двумя мировыми войнами в СССР смогли создать развитую промышленность, а демократы практически за тот же отрезок времени низвели отечественную промышленность до коматозного состояния. Неудивительно, что сейчас подавляющее большинство товаров, от самолетов до скрепок, покупается Россией за границей, в то время как по всей стране стоят брошенные и разоренные сотни заводов и фабрик, полумертвых городов и практически мертвых деревень. В страшных войнах Россия выстояла и победила, а сейчас умирает в мирное время, население страны сокращается стремительными темпами (подробнее о демографических проблемах России читайте в нашем фронт-проекте). Смоленск стал пограничным городом, Черноморский флот в городе русской славы Севастополе подвергается политическим и не только атакам «борцов с москальским империализмом», и даже великая русская река Волга опять стала порубежной. И можно сколько угодно разглагольствовать о демократии, но ясно, что только предатели или умалишенные могли в одночасье разодрать веками собираемую страну на удельные княжества и ханства.

Впрочем, у демократо-либералов спрятан в рукаве еще один убийственный, как они полагают, козырь – цифры сталинских социальных экспериментов: дескать, коллективизация обошлась во столько-то миллионов жертв, война – во столько-то, репрессии – во столько-то... Сказать об этом можно только одно: делать безапелляционные заявления на подобную тему по меньшей мере некорректно, т. к. точных цифр до сих пор не знает никто. И не исключено, что никогда не узнает. Архивы закрыты, но не факт, что и в них есть ответы на многие вопросы. Верить же источникам вроде «писателя» Резуна, долгие годы просидевшего за границей и никаких доступов к советским и российским архивам не имевшего, могут лишь совсем наивные и неискушенные люди.

Да и где, спрашивается, были раньше эти «кристально честные правдорубы»? Почему молчали, прекрасно видя, что творится в стране в 90-е годы, когда расстреливали из танков парламент, когда гнали мальчишек в мясорубку чеченской войны, население вымирало, а страна скатывалась в каменный век? В каком месте застряли бойкие свободолюбивые языки, гневно и без устали обличавшие и продолжающие обличать преступления сталинского режима? Судя по всему, единственное, что эти господа хорошо умеют делать, так это заученно повторять «всем известные» цифры о миллионах, убиенных Сталиным и вообще советским строем. Причем цифры эти поразительным образом совпадают, словно взяты из одного источника. Если хорошенько подумать, то можно даже догадаться, из какого... Но если они так любят порассуждать о жертвах сталинского лихолетья, то почему в упор не видят жертв демократических «реформ», словно их нет и в помине? Они и нас убеждают, что злодеем был исключительно Сталин, а те, кто против него, – ангелы с нимбом над головой. Ну или почти ангелы...

Но стоит ли верить этим «голосам свободы», если сейчас точно известно, во сколько обошлись СССР эксперименты того же Ельцина? Одним росчерком пера в Беловежской пуще в декабре 1991 года сей «славный сын Отечества» одномоментно лишил его, Отечество, не только территорий, веками собираемых и обильно политых кровью наших предков, но и примерно 150 млн граждан. И это не считая тех, кто впоследствии погиб в локальных конфликтах, криминальных войнах, спился, умер от голода, болезней и нищеты. И не считая детей, умерших или убитых в ставшей непригодной для жизни стране. И не считая тех, кто не родился, хотя мог, должен был родиться, если бы жизнь в стране была другой. Ельцина почему-то не занесли в Книгу рекордов Гиннесса как человека, за секунду лишившего страну больше половины ее населения, а потом – еще нескольких миллионов человек. Хотя на этом фоне меркнет даже план «Барбаросса». О таком разгроме не мог мечтать и сам Гитлер, который с трудом дополз лишь до Сталинграда, унавозив при этом бескрайние российские просторы наиболее боеспособными частями вермахта. А тут – всего один росчерк пера, и пожалуйста: добро пожаловать, матушка Россия, назад, в XVII век.

Господа демократы почему-то не любят вспоминать, как при потворстве ельцинского режима истреблялось русское население в бывших национальных республиках некогда единой страны. Кто-нибудь пришел на помощь тем беззащитным русским? Где были хваленые правозащитники? Или они были способны только на то, чтобы уговаривать наших солдат сдаваться в плен боевикам? Так и вспоминается немецкая листовка сентября 1941 года: «Солдат Красной армии, сдавайся! Война проиграна, завтра доблестный вермахт будет в Москве!». Сталин отправил предателя Власова на виселицу; меж тем ни одного правозащитника, заманивавшего наших солдат в чеченский плен, никто даже не пожурил. Или сам статус правозащитника не позволяет усомниться в «благих намерениях» и «чистых помыслах» его носителя? Конкретные примеры убеждают в обратном.

И вот видя весь этот омерзительный набор «демократических ценностей», среднестатистический россиянин и говорит в бессильном гневе: «Сталина на вас нет!». Немыслимые, казалось бы, еще недавно слова! А что еще должен думать и говорить простой россиянин, видя, как множатся роскошные виллы в Подмосковье, как представители власти безнаказанно давят людей машинами, как чиновников редко, но все же ловят на многомиллионных взятках, как на пустом месте взвинчиваются цены на продукты и растут тарифы ЖКХ?

Простых россиян призывают рожать и растить детей. Но как можно в России растить детей? Отдать ребенка в сад – неси взятку, в хорошую школу – взятку, в спортшколу – тоже. Не говоря уже про институт. Если при «тиране» Сталине государство само растило будущих военных, дипломатов, врачей, ученых и спортсменов, то сейчас оно ловко от всего этого дистанцировалось. Стало свободным, в т. ч. и от своих обязательств по отношению к гражданам. Выживайте, мол, как хотите, это – ваши проблемы... Это и есть демократия?

Если это так, то именно демократам принадлежит заслуга в реставрации Сталина. Они сделали все, чтобы наш народ не забывал его. Более того, своим воровством, чудовищным разгулом коррупции и беззакония и бесконечным враньем демократы добились того, что Россия стала, образно говоря, беременной Сталиным. Рядовые граждане в основной своей массе ждут его чуть ли не как избавление от кошмара последних 20 лет, когда в одночасье великая страна, нищая и обобранная «реформаторами», оказалась на мировых задворках. Стоит ли после этого удивляться, что раздающиеся сверху и из «правозащитной» среды призывы о «необходимой десталинизации» и «взвешенной оценке тоталитарного прошлого» СССР – России пока что не находят понимания у россиян? Ведь кто призывает к десталинизации? Те самые господа, которые все последние годы пели осанну демократии. Пели-то они красиво, врали вдохновенно... только вот реальная жизнь оказалась другой. Нищей, страшной и бесперспективной.

•   Diana Dikova не напразно Хитлер е имал една идея!!!Но уви , остава неосъществена , дали за лошо , дали за добро , вие преценете след като прочетете този материал! Отговор · 9 ·   · преди 12 часа
•   Marian Vutev Господин евреин, наричаш лайно един народ който е спасил толкова евреи от газовите камери. Засрами се!!!Такива като теб и този мангал са резултат от расовата толерантност. „Ти му подаваш ръка, а той иска да я откъсне“! Нахални, мързеливи и лакоми консуматори. Отговор · 6 ·   · преди 12 часа
  •   Dimo Dimov · Водещ коментатор · Колеж по туризъм Няма ненаказано добро Отговор ·   · преди 5 часа
•   Stanka Dobreva · Водещ коментатор · Burgas, Bulgaria Българи, този "еврейн", е просто х а з а р / днешните евреи/ - наш враг от времето на кан КУБРАТ ! Те като чуят и днес българин, пърдят кисело....и бълват зелено!..., но...о....иначе ни " о б и ч а т"...... Отговор · 6 ·   · преди 11 часа
  •   Мариян Димитров · Работи в МВР Абсолютно вярно! Отговор ·   · преди 11 часа
•   генчо сс · Blagoevgrad Няма по-отвратително племе от чифутите. Даже нашите мангали са арийци в сревнение с "богоизбрания народ" !
  Блиц, дайте линк на клипа за да ги нахраним подобаващо! Отговор · 4 ·   · преди 12 часа
•   Antonio Stoev · Водещ коментатор · Xr.botev ubii prostaka s mal4anie :)) Отговор · 4 ·   · преди 12 часа
•   Андон Карагрошев ами, да му кажа аз пък на него - ти пък си много хубав, а ? А спасените 45000 души те какви са били за нашите дядовци и бащи - били просто Хора!!!!!!!!!! Отговор · 2 ·   · преди 12 часа
•   Petel.bg Страшна находка БЛИЦ, как ги вадите тия новини?! - ЕВАЛА! Отговор · 1 ·   · преди 13 часа
  •   Nicola Kostadinov · EG Ivan Vazov Първоизточникът на информацията е YouTube. Оценявам находчивостта, благодарение на която още сутринта обърнахте внимание на видеоклипа, но за съжаление не поддържаме класации за най-бързо реагиращ сайт. Многократно сме се позовавали на "Петел" и ще продължим да го правим, когато удряте с авторски новини, базирани на собствена информация, а не на социални, видео и друг тип свободно достъпни онлайн мрежи. Пожелавам ви успех, защото сте добри. Отговор ·   ·· преди 5 часа

Newsmaker.bg

• Изпратено от: Чичо_Манчо
• Дата: 2012-01-03 08:42:15

Случи се това, че светът около нас е полуразрушен и си отива. Идва някакъв нов, изправени сме пред нещо, което не знаем нито какво е, нито какво ще бъде, коментира журналистът Тома Томов.

Засега той е един свят на революции, на протести, на несъгласие, на плашещи и страшни неща. Страшното е, че след това идват други хора, които регулират протуберансите на човешкото недоволство. Най-лошото е, че за първи път видяхме, че суперсилата Америка не е чак толкова силна.

Видяхме, че води близо 20-ина години една безсмислена война в Ирак, води същата война и в Афганистан, а ние сме неин съюзник и ще плащаме заедно сметката. В Близкия Изток има серия от революции против диктаторите, които бяха наши съюзници довчера. Там се очертава крупно геополитическо събитие, ако така можем да наречем една война.

За мен войната в Близкия Изток е неизбежна между Иран и вероятно САЩ и Израел, но това може да стане много по-голяма експлозия, ако се включат страни като Ливан, Палестина с окупираните територии от Израел, Египет. Въобще може да стане много страшно.

В Европа виждаме неуспешни опити за решаване на дълговия проблем. Стотици милиарди са необходими за запушване на пробойните в Италия, Ирландия, Испания. Целият Юг се тресе. Едно време в 1848 г. е имало революции в цяла Европа и трябвало да дойдат ескадроните на руския цар, за да бъдат потушени част от революциите. Сега предстои да видим дали така наречената обединена Европа е в състояние да реши проблемите си, да създаде нещо ново, което все още ни изглежда доста стряскащо, защото не знаем какво ще бъде. Колкото до България, аз казах вече, че тя е една страна без лидери и без достойнство и го повтарям. Трябва да имаш окуляр за времето и да оценяваш всичко през него.

Сега сме в началото на нов век. За съжаление това, което се случва в нашите медии, не е добро. Има един 24-часов цикъл и работещите в медиите оценяват случилото се през това време. И какво оценяват те. Показват ни как един високо управляващ ни човек рита топка и то като колосална новина. Сами преценете това има ли някакво място в историята. Не, но какво от това! Така вървят нещата у нас, за съжаление. През това време някои страни правят инвестиции, обмислят и преоценяват бъдещето си. Изобщо, не съм оптимист за новата 2012 година. БНР

Автор: stoian11

СТАНОВИЩЕ на СВЕТИЯ СИНОД НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА-БЪЛГАРСКА ПАТРИАРШИЯ относно
МЕТОДИТЕ НА АСИСТИРАНА РЕПРОДУКЦИЯ И ЗАМЕСТВАЩОТО МАЙЧИНСТВО

Като неотделим член на Едната Света, Съборна и Апостолска Църква, която има за свой вечен и непреходен Глава Самия неин Божествен Основател - нашия Господ Иисус Христос, и която се направлява от живеещия в нея Свети Дух, Българската православна църква - Българска Патриаршия отстоява и проповядва неизменното духовно-нравствено учение на Евангелието и подпомага своите членове в съблюдаването на достоен начин на живот, съответстващ на възвишените духовни ценности на светото Православие.
     В този смисъл Българската православна църква е пазителка на фундаменталните битийни, духовно-нравствени и семейни закони, вложени в света и в човека от Триединния Бог - Създателя на всичко видимо и невидимо. Тяхното осъзнаване и съблюдаване е признак за богообразността на човека, едновременно с това е път на богоуподобяване на личността и път на спасение за човешкия род. Затова Българската православна църква счита за свой дълг да изрази позицията си относно методите на асистирана репродукция („Ин витро оплождане" / "In vitro fertilization"-IVF; „Ин виво оплождане" / "Intracytoplasmic sperm injection"-ICSI) и заместващото (сурогатното) майчинство. Това са съвременни явления и биоетични проблеми, които имат една и съща пресечна точка - въпросът за произхода, достойнството, смисъла и предназначението на човешкия живот във всичките му фази. Това е не само философски и научен въпрос. Това е в най-висша степен богословски и екзистенциален въпрос, тъй като той прескача границите на философското и емпиричното познание и надхвърля временния  характер на земното ни съществуване като навлиза в сферата на надсетивното духовно познание и непреходните измерения на човешкото битие.
     Българската православна църква, като потвърждава, че голяма част от научните изследвания и открития несъмнено допринасят за добруването на човечеството и изпълняват възложеното от Бога на синовете човешки „тежко занятие" да издирват и изпитват „чрез мъдрост всичко, що става под небето" (Екл. 1:13),  същевременно счита, че правомощията на науката и, в частност, на медицината не са безусловни и безгранични, особено когато те се отнасят до венеца на творението - човека, неговата двусъставна (дихотомна) природа (състояща се от душа и тяло), традиционното семейство като основна форма на съжителство между хората и тяхната вечна съдба. Тъй като методът на асистираната репродукция и заместващото майчинство сериозно нарушават благословената среда и богоустановените форми на човешкото зачатие, чадорождение, отглеждане и възпитание, светата ни Църква изразява силното си безпокойство от множеството рискове и предизвикателства, пред които тези медицински практики поставят съвременните хора, въпреки че в основата им нерядко може би залягат искрени въжделения и положителни мотиви „в името на живота". Св. Синод на БПЦ-Българска Патриаршия е крайно резервиран спрямо всяка противоречаща на Божията воля човешка намеса в основополагащите екзистенциални аспекти на човешкия живот и същевременно напомня, че - когато Св. Троица благославя - „невъзможното за човеците е възможно за Бога" (Лука 18:27). Неслучайно Православната Църква, ръководена от своя Глава Иисус Христос, и просвещавана от Св. Дух, като охранителка на живота и чадолюбива майка е постановила тържествено да се отбелязват съответни християнски празници и да се извършват богослужения, св. Тайнства, църковни обреди и молитви, които благославят всички основни етапи в човешкия живот и освещават най-важните моменти, свързани със създаването на семейство, със зачеването, раждането, отглеждането, възпитаването и образоването на децата, с духовно-нравственото усъвършенстване на вярващите православни християни.

Комплексният характер на въпросите, свързани с асистираната репродукция и заместващото майчинство, налага тяхното задълбочено разглеждане в медицински, етичен, социален и богословски аспект, съотнесено спрямо основните участници в тези практики.

І. Семейството като домашна църква.

Разбирането на Православната църква за същността на семейството се гради върху Божията воля за съвместния живот на мъжа и жената, разкрита донякъде в Стария Завет и напълно обяснена в Новия Завет на св. Библия.  В книга Битие се казва: „рече Бог: да сътворим човек по Наш образ, (и) по Наше подобие..." (Бит. 1:26); „не е добро за човека да бъде сам; да му сътворим помощник, нему подобен" (Бит. 2:18). „И сътвори Бог човека по Свой образ, по Божий образ го сътвори; мъж и жена ги сътвори. И благослови ги Бог, като им рече: плодете се и множете се, пълнете земята..." (Бит. 1: 27-28).

Словото Божие ясно ни показва, че благословеният произход на човешкия род започва от традиционното семейство, състоящо се от един мъж и една жена, призвани да се подпомагат взаимно по пътя на своя ежедневен и духовен живот. Второто им благословено призвание е това на естественото зачатие и чадорождение, чрез което да се преумножат човеците така, че повече човешки същества да приемат от любящия Творец преизобилните Му дарове, да влизат в радостта на Божията любов, да усвояват Божията благодат и така да израстват духовно, за да бъдат мъдри разпоредници с поверения им свят и да усъвършенстват вложения в тях Божи образ до Божие подобие.

Според Православната църква човешкото щастие и благоденствието на човечеството като цяло зависят в много голяма степен от ненарушимостта и единството на семейството. Първосъздадените мъж и жена, а оттам и всички бъдещи съпрузи, са онтологично и тайнствено свързани - всяко семейство според един и същ божествен закон, но по свой неповторим начин. „И рече човекът: ето, това е кост от костите ми и плът от плътта ми; тя ще се нарича жена, защото е взета от мъжа (си)" (Бит. 2:23). „Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се прилепи към жена си; и ще бъдат (двамата) една плът" (Бит. 2:24). В Новия Завет Господ Иисус Христос препотвърждава тази битийна даденост, като не допуска тя да бъде нарушавана от каквато и да било човешка намеса: „Тъй че те вече не са двама, а една плът. Прочее, което Бог е съчетал, човек да не разлъчва." (Мат. 19:4-6) Така заложена от Бога, битийната свързаност между съпруга и съпругата, индивидуалното им състояние и междуличностните им взаимоотношения се отпечатват върху здравето, задават потенциала и духовния облик на техните деца в значителна степен: „Защото неповярвал мъж бива осветен чрез вярващата жена, и неповярвала жена бива осветена чрез вярващия мъж; инак, децата ви биха били нечисти, а сега те са свети" (1 Кор. 7:14).

Първото Си чудо Иисус Христос извършва по време на сватба в Галилейския град Кана. С това Той засвидетелства особеното Си и освещаващо благоволение към чистия брачен съюз, поради което Православната църква е отредила едно от седемте църковни тайнства да бъде св. Тайнство Брак (Обручение и Венчание). По време на брачното църковно тържество - освен благословения за плодовитост - на новото семейство се дават възвишени наставления, които да му помогнат да съзре, че християнският брачен съюз има за свой висок образец съюза между Христос и Църквата и за своя основна цел - духовното извисяване, осъществявано между съпрузите като общо, съборно дело на тяхната вяра, надежда и любов. Защото „отде знаеш, жено, не ще ли спасиш ти мъжа? Или, отде знаеш, о мъжо, не ще ли спасиш ти жената?" (1 Кор. 7:16). Раждането на деца не се абсолютизира от Църквата като единствено условие, за да бъде православният християнски брак смислен и щастлив. Мъдрото съжителство във взаимна почит и любов е това, което откроява семейството като домашна църква с изпълнено призвание. „Вие, жените, покорявайте се на мъжете си, като на Господа, защото мъжът е глава на жената, както и Христос е глава на църквата, и Той е спасител на тялото. Но както църквата се покорява на Христа, така и жените да се покоряват на мъжете си във всичко. Вие, мъжете, обичайте жените си, както и Христос обикна църквата и предаде Себе Си за нея" (Еф. 5:22-25). Явно е, че православното разбиране за брака поощрява безусловната любов, послушанието и себеотдайността, които по необходимост включват и смиреното приемане на безплодието на единия или и на двамата съпрузи така, че то да не се превръща в заплаха за целостта, единството и щастието на семейството. 

Свещената църковна история, както и съвременният живот на православните християни свидетелстват за  множество случаи на частично, временно или абсолютно безплодие на единия или и на двамата съпрузи, които обаче поради вярата си в Бога съумяват да преодолеят мъката и неудовлетворението, причинявани от бездетието, и да осмислят живота си чрез взаимната обич, търпението и осиновяването. Св. Йоаким и Анна (бащата и майката на св. Богородица), св. Захария и Елисавета (бащата и майката на св. Йоан Кръстител; Лука 1:5-80) едва в дълбока старост се удостояват да станат родители. Други християнски семейства никога не доживяват тази радост, но приемат Божията воля без роптаене, с благоразумна разсъдливост. Трети осиновяват изоставени деца, с което много благоугаждат на Бога и помагат на обществото, тъй като с добрите си дела показват, че са надмогнали инстинктивния и често нарцистичен стремеж към възпроизвеждане на личните си гени, споделят любовта и живота си с чуждо дете и духовно го приемат като свое, давайки му възможност да стане пълноценна личност. Всеки един от тези три примера на поведение при безплодие представлява възможност за богоугоден личен и семеен избор, който не влиза в противоречие нито с Божията воля, нито с човешките взаимоотношения, обществените нрави и националния интерес. Нещо повече, хилядогодишният духовен опит на светата Православна църква свидетелства за небесната закрила от Бога и Неговите верни служители - св. ангели (Тов. 5-12; Мат. 18:10; Лука 1:5-19) и светиите - върху семейния живот и отглеждането на децата. Пресвета Богородица, св. Йосиф Обручник, св. Мина, св. мъченици Адриан и Наталия, св. Николай Мирликийски Чудотворец, св. Нона, св. Йоан Рилски, св. Параскева-Петка Търновска, св. Петър и Феврония Муромски, св. Ксения Петербургска са едни от най-почитаните православни светии, които се отзовават на молитвите на вярващите християни и по Божия милост им изпращат нужната семейна утеха. Българската православна църква е определила Въведение Богородично (21 ноември) за тържествен празник на православната младеж и християнското семейство и е утвърдила молитви за здраве, плодовитост, засилване на брачните връзки, вразумяване и благославяне на децата, с което изразява своята специална грижа към брака и неговите функции на домашна църква, която подпомага не само земното благополучие на своите членове, но и наследяването на вечен живот в  блаженото царство Божие.

МЕТОДИТЕ НА АСИСТИРАНА РЕПРОДУКЦИЯ И СУРОГАТНОТО (ЗАМЕСТВАЩО) МАЙЧИНСТВО СА В ЯВНО ПРОТИВОРЕЧИЕ С ПРАВОСЛАВНОТО РАЗБИРАНЕ ЗА ПРОИЗХОДА И СМИСЪЛА НА ЧОВЕШКИЯ ЖИВОТ, ЗА УСТОИТЕ И ПРИЗВАНИЕТО НА СЕМЕЙСТВОТО, защото:

1) Методите на асистираната репродукция и заместващото майчинство, заедно с участващите в тях съпрузи, донори, заместващи майки и лекари, нямат каквото и да било основание да претендират, че изчерпателно познават самите начала на живота и че извършваните лабораторни манипулации еднозначно са най-доброто и полезното за бъдещето на цялостната детска личност и за съдбата на семейството, пожелало да придобие дете чрез „ин витро оплождане", „ин виво оплождане" или заместващо майчинство. Напротив, единствено Бог е този, Който задава физическите и духовните измерения на човешкото съществуване. Само Бог е Този, Който съвършено познава дълбините на нашето сърце, потребностите ни, житейските ни и духовни съдбини. „Той е по-висок от небесата" (Иов 11:8) и „Неговият разум е неизследим" (Ис. 40:28). Докато, поради неизбежната ограниченост и на най-висшите си технологични достижения, медицински умения и интелектуални възможности, никой човек не може да бъде напълно уверен, че е в състояние с пълна сигурност и без никакъв риск да предопредели положително живота на други човешки същества. „От Господа е спасението на праведниците. Той е тям защита в скръбно време" (Пс. 36:39).

2) Методите на асистираната репродукция и заместващото майчинство са израз на безразсъдно противопоставяне и усъмняване в Божията премъдрост, блага воля и спасяваща любов към нас, човеците. С тяхното прилагане донорите на човешки биологичен материал, лекарите и най-вече бездетните съпрузи показват, че не са познали или че са изгубили християнската надежда, което представлява тежка форма на безбожие, униние или богохулство, която св. пророк и цар Давид определя така: „Рече безумец в сърце си: "няма Бог" (Пс. 13:1). Според св. пророк Исаия: „Горко ономува, който се препира със Създателя си. Чиреп от земните чирепи! Ще каже ли глината грънчарю: "какво правиш?" и твоето дело ще каже ли за тебе: "той няма ръце"?" (Ис. 45:9). Праведният Иов, който бе загубил всичките си деца, здравето и имота си, също отправя към нас, съвременните човеци, актуалния и вразумяващ въпрос: „Нима доброто ще приемаме от Бога, а злото да не понасяме?" (Иов 2:10). Трябва да помним на каква вяра ни учи сам Господ Иисус Христос: „Искайте, и ще ви се даде; търсете, и ще намерите" (Мат. 7:7). „И каквото поискате от Отца в Мое име, ще го направя, за да се прослави Отец в Сина" (Йоан 14:13). Спасителят ни напомня също, че нашият живот не бива да бъде самоугаждане, а преди всичко подвиг: „Който иска да върви, след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва" (Марк 8:34). Носенето кръста на бездетието може да бъде път на смирение, духовно очистване и спасение за тези семейства, които с доверие и благодарност приемат това изпитание като проява на Божието всезнание и грижа за тях. Защото Бог често ни предпазва от по-големите страдания като допуска в живота ни да се случват по-поносимите, чрез които бихме могли да се извисим, ако го пожелаем съзнателно и свободно. Затова и с молитвата „Отче наш" Иисус Христос не ни поощрява да казваме „да бъде моята воля", а да се молим така: „...да бъде Твоята воля, както на небето, така и на земята..." (Мат. 6:9-13).

3)  Методите на асистираната репродукция и заместващото майчинство представляват грубо нарушаване на богоустановения ред за съхраняването на традиционното семейство и за зачеването на нов човек. Тези медицински практики и социални явления уязвяват единството на семейната среда; внасят чужди елементи и намесват трети (често напълно непознати) лица в най-интимните аспекти на съпружеските взаимоотношения и в живота на бъдещото дете и цялото семейство. В много от случаите тези експерименти проектират зачеването, износването и раждането на бебе като механичен процес, изведен вън от дома на бъдещите родители и от утробата на бъдещата майка. По този начин те лишават чадорождението от най-ценната му страна: съборното му преживяване в нежността, пълнотата и неповторимостта на семейната любов. Православната църква не може да възприеме подобни противоестествени и богопротивни явления, тъй както не поощрява създаването на извънбрачни деца. Защото единствено „бракът е нещо честно у всички, и брачното легло - чисто" (Евр. 13:4). Поради това Българската православна църква по крайно снизхождение може да допусне  „ин витро”/„ин виво” оплождане, при което се използва биологичен материал, принадлежащ само на двамата съпрузи за създаване на ембриони, всеки от които се имплантира в съпругата без да се унищожава нито един от тях като те се износват единствено и само от съпругата. По този начин целостта, единството и хармонията в семейството в значителна степен биха били запазени. Иначе при методите на изкуствено оплождане и при сурогатното майчинство се допуска неприемливата намеса на множество външни за семейната двойка субекти (познати или непознати донори, роднини, приятели, сурогатна майка), които дори и при наличието на най-искрено желание да помогнат, всъщност нарушават самите устои на брака. Така се залагат рискове пред доброто бъдеще на семейството, някои от които са следните:
- помрачаване на семейната радост при неизбежното сблъскване с факта, че придобитото дете не произлиза от самите съпрузи, което често проличава особено силно в годините на физическото израстване и личностно оформяне на новия човек;
- възникване на мъчителна и непреодолима ревност у единия, или и у двамата съпрузи заради факта, че в зачеването се е намесил друг човек (други хора);
- ревност, която се проектира у бъдещата майка спрямо сурогатната майка и това повлиява негативно върху връзката й с бъдещото дете;
- ревност на съпругата спрямо съпруга й заради евентуална близост със сурогатната майка;
- възможно възникване на извънбрачна връзка между съпруга и сурогатната майка поради емоционалната им обвързаност, дължаща се на общото им дете;
- разрушителни последствия за разширеното семейство на бездетните съпрузи може да има в осбено голяма степен, ако сурогатната майка се явява майка, сестра, братовчедка или друга тяхна близка роднина, което би създало опасност от объркване и разрив в отношенията заради абсурдното положение сурогатната майка да е едновременно и баба, леля или братовчедка на бъдещото дете - с емоционалнонепреодолими претенции към неговото отглеждане и възпитание;
- нежелателно осигуряване на възможност за раждане и отглеждане на деца от един родител, в условия на еднополови „бракове" или в общи хомосексуални домакинства, и др. 

Методите на асистираната репродукция и заместващото майчинство заявяват своето мнимо пълновластие в областта на семейното планиране и така горделиво се опълчват срещу премъдрия Божи промисъл, който всякога благоизволява най-доброто за нас и за света като цяло. Но в това най-добро винаги съществува индивидуализираност спрямо отделните личности и семейства. Спасението, дарувано ни от Господа, е общо за всички, които вярват в Богочовека Христос, но кръста, който всеки от нас търпеливо трябва да носи по пътя си, е различен. В Църквата Христова и даровете, и изпитанията, изпращани ни от Бога, са благо и добро. По-важното е те да се приемат и изживяват с благодарност и послушание пред Божията воля. Защото, както Творецът сам казва: „Аз създадох земята и сътворих на нея човека; Аз - Моите ръце простряха небесата, и на цялото им войнство Аз дадох закон" (Ис. 45:12). Затова нарушаването на Божия закон по отношение на семейството и зачеването на рожба в извънсемейна среда представлява злоупотреба с нашата свобода, профанизиране на свещения смисъл на семейния живот и личността, превръщане на чадорождението в единичен акт или продукт, който може да се оцени, поръча и закупи. А св. Библия ясно ни посочва сакралните корени на семейството, както и правилното отношение, което всяка съпружеска двойка би следвало да има към своя съвместен живот: „Когато останаха в стаята двама, Товия стана от постелката и рече: стани, сестро, да се помолим, за да ни помилува Господ. И почна да говори Товия: благословен Ти, Боже на отците ни, и благословено Твоето свето и славно име вовеки! Да Те благославят небесата и всички Твои творения! Ти сътвори Адама и даде му Ева за помощница, жена му - за подпорка. От тях произлезе човешкият род. Ти каза: не е добре да бъде човек сам: да сътворим помощник, подобен нему. И сега, Господи, взимам тая моя сестра не по плътска похот, а наистина като жена: благоволи да ме помилуваш и дай ми да остарея с нея! И тя рече с него: амин" (Тов. 8:4-8). Св. апостол Павел възкликва: „У човеци ли сега търся благоволение, или у Бога? Или на човеци искам да угаждам? Ако бях още угаждал на човеци [т.е. и на самия себе си], не щях да бъда Христов раб" (Гал. 1:10). Св. Православие възпитава у съпрузите съзнание за това, че семейният живот, раждането и отглеждането на деца е съзиждане, съборно дело, често и нелек път, който мъжът и жената трябва да извървят заедно, не за да задоволят инстинктите и страстите си, а за да съградят своята неповторима домашна църква като общност от преобразени и охристовени личности.

Генетичното, плътското родство със следващите поколения не трябва да се абсолютизира като неизбежно условие за щастлив брак. Лабораторното манипулиране на семейната плодовитост не бива да се възприема като уместна алтернатива на безплодието и като пълноправно средство за ощастливяване на бездетните семейства. Върху подобна нездрава основа истинско семейно щастие трудно се гради, защото се предизвиква и нарушава Божият ред. „Тъй казва Господ, Който те е изкупил и Който те е образувал от майчина утроба: Аз съм Господ, Който всичко сътворих" (Ис. 44:24); „ще искате ли да Ми се месите в делото на ръцете Ми?" (Ис. 45:11).

Ето защо, Св. Синод призовава семействата с репродуктивни проблеми да се опитат да надмогнат болката и да пренесат копнежите и любовта си върху деца, лишени от родителска грижа, защото на такива човеци Христос, Царят на славата, обещава: „Дойдете вие, благословените на Отца Ми, наследете царството, приготвено вам от създание мира; защото гладен бях, и Ми дадохте да ям; жаден бях, и Ме напоихте; странник бях, и Ме прибрахте; гол бях, и Ме облякохте; болен бях, и Ме посетихте; в тъмница бях, и Ме споходихте. Тогава праведниците ще Му отговорят и кажат: Господи, кога Те видяхме гладен, и нахранихме, или жаден, и напоихме? Кога Те видяхме странник, и прибрахме, или гол, и облякохме? Кога Те видяхме болен, или в тъмница, и Те споходихме? А Царят ще им отговори и каже: истина ви казвам: доколкото сте сторили това на едного от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили" (Мат. 25:34-40).

ІІ. Майчинството и децата в светлината на св. Православие и секуларния хуманизъм.

Отношението на православното християнство спрямо майчинството и децата е отношение, пропито с върховна и съкровена благодарност към Бога за тяхното даруване като най-скъпоценен плод на Божието човеколюбие и на семейната любов. При раждането на най-първите деца в историята на човечеството тяхната майка (и наша прамайка) Ева възкликва: „Придобих човек от Господа" (Бит. 4:1) и „Бог ми даде друго чедо" (Бит. 4:25). В тези светли слова проличава съзнанието на вярващата личност за това, че - въпреки нашите грехове - милостивият Създател ни удостоява с плод на утробата, за да се упражняваме във великото дело на споделената любов, себеотдайната грижа и съвместното духовно възрастване с най-близките ни хора, отговорността за които е лек срещу човешкия егоизъм и богопротивните, разрушителни страсти. Новозаветната Църква изповядва  истината, че „всяко добро даяние и всеки съвършен дар иде отгоре, слизайки от Отца на светлините" (Иак. 1:17), поради което много родители  принасят обратно децата си в дар на Бога като ги посвещават на живот и служение в Божия храм по примера на св. Йоаким и Анна, които благодарно и всесърдечно поверяват на Йерусалимския храм своята богоизмолена дъщеря Мариям, която по-късно - поради светия си живот - бива избрана да стане Богородица. За библейски мислещия човек децата не са и никога не могат да бъдат считани за дело чисто човешко, за експеримент или продукт, който има финансова цена и може да се поръча, договори и купи. Те са Божии творения, чийто живот зависи преди всичко от Всеблагия Творец. Те са Божие чудо, отношението към което е показател за духовната висота на личността, семейството и обществото.

Затова и сам Господ Иисус Христос, обичайки безгранично човеците и намирайки истинска вяра в сърцата на някои страдащи родители, лекува и възкресява техните деца: напр. дъщерята на Иаир, сина на Наинската вдовица, дъщерята на хананейката (Марк 5: 22-23, 35-43; Лука 7:11-17; Мат. 15:21-28). Бог през цялото време от съществуването на Църквата и досега не спира да излива Своите милости към тези, които вярват в Неговата помощ. С това Спасителят изразява божественото Си разбиране към копнежа на всички съпрузи да се радват на чедата си и заедно с тях да градят своята домашна църква, но в изпълняване на Божията воля! Иисус Христос благославя семейството и децата, но и изисква от нас да бъдем естествени, чисти и невинни като децата, защото техните „Ангели на небесата винаги гледат лицето" на Небесния ни Отец (Мат. 18:10), изпълнявайки Неговата воля. „Истина ви казвам, ако се не обърнете и не станете като деца, няма да влезете в царството небесно; и тъй, който се смири като това дете, той е по-голям в царството небесно" (Мат. 18:3-4). Иначе, „каква полза за човека", ако чрез лекарите, но без единствения истински Лекар, той преодолее безплодието или „придобие цял свят, а повреди на душата си? Или какъв откуп ще даде човек за душата си?" (Мат. 16:26) и за душата на изкуствено заченатото дете?
     В грижата и любовта си към майчинството светата Православна църква е установила празника св. Благовещение, 25 март, като ден, в който освен, че се почита самата покровителка на всички жени и майки - Пресвета Богородица, се отбелязва и достойнството на майката-християнка. Просветена от Бог Св. Дух, Църквата и чрез празниците си ни преподава своя мъдър духовен опит, за да се поучим. В случая благовещенският празник ни разкрива тясната взаимовръзка между смирението на девицата Мариам и удостояването й с дара на зачатието и майчинството. Св. архангел Гавриил бива пратен от Св. Троица при нея и й казва: „Радвай се, благодатна! Господ е с тебе; благословена си ти между жените. А тя, като го видя, смути се от думите му и размисляше, какъв ли е тоя поздрав. И рече й Ангелът: не бой се, Мариам, понеже ти намери благодат у Бога; и ето, ти ще заченеш в утробата, ще родиш Син и ще Го наречеш с името Иисус. Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния; и ще Му даде Господ Бог престола на отца Му Давида; и ще царува над дома Иаковов довеки, и царството Му не ще има край. А Мариам рече на Ангела: как ще бъде това, когато аз мъж не познавам? Ангелът й отговори и рече: Дух Светий ще слезе върху ти, и силата на Всевишния ще те осени; затова и Светото, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Син Божий. Ето и Елисавета, твоя сродница, наричана неплодна, и тя зачена син в старините си, и е вече в шестия месец; защото у Бога няма да остане безсилна ни една дума. Тогава Мариам рече: ето рабинята Господня; нека ми бъде по думата ти" (Лука 1:28-38). На тази, която се беше обрекла на девство, й бе възвестено, че ще роди. Тази, която не намираше себе си за достойна и способна да роди Богочовека, стана Богородица. Защото повярва и съзнателно, свободно се отдаде на Божията воля. По същия начин тези човеци, които дълго чакат или не могат да имат деца, трябва да се доверят на Божия промисъл за себе си, а не да му се противят и да го предизвикват чрез средствата на секуларната медицина. Смирението е пътят на утеха, мир и спасение за всяка жена, за всеки мъж, за всяко семейство. Затова и св. апостол Иаков ни призовава: „Приближете се към Бога, и Той ще се приближи към вас; очистете ръце, грешници, изправете сърца, двоедушни. Понесете страдания... Смирете се пред Господа, и ще ви въздигне" (Иак. 4:8-10). „Желаете, пък нямате; ... защото не просите. Просите, а не получавате, защото зле просите... Или мислите, че напразно говори Писанието: "до ревнивост Бог обича духа, който е вселил в нас"? Но по-голяма благодат дава; затова е казано: "Бог се противи на горделиви, а на смирени дава благодат" (Иак. 4:2-3, 5-6).
     Събитието на зачатието е велико, благословено и свещено. То в много голяма степен зависи от нашето духовно устроение със съответстващите му последствия. Като израз на това свое убеждение и на радостта от благословената бременност, Църквата възпоменава и празнува най-тържествено зачеването на личностите, активно въвлечени в Божието изкупително дело. На  9 декември отбелязваме зачеването на Пресвета Богородица, на  23 септември тачим зачеването на св. Йоан Кръстител и Предтеча Господен, а на 25 март празнуваме началото на нашето спасение - славната и върховна тайна на Боговъплъщението.
    С подобно съзнание Българската православна църква изпросва Божията благодат за родилките и майките при освещаването на т. нар. „Бабина вода" в самия ден на раждането. Православните духовници се молят за здравето на майката и новороденото дете при благославянето им в 40-тия ден от раждането, когато детето се донася в храма, за да бъде представено на Бога. Върху новородените се излива преизобилна благодат в св. Тайнства Кръщение, Миропомазване и Причастие, чрез които Църквата ги приобщава към Първоизточника на живота - Светотроичния Бог (Йоан 6:54-56), и изразява своята любов към децата и техните родители. Църквата е истинската и милосърдна лечебница, чиито врати са винаги отворени за всички страдащи. И затова всеки, който е прибягнал със силна и искрена вяра към даруваната в нея Божия благодат, е намирал потребното, имайки за застъпници пред Бога покровителстващите бременните жени и раждането св. Богородица, св. Анна, св. царица Елена, св. Моника, св. Анастасия, както и много други светии, а също и светини като пояса на Пресвета Богородица от Ватопедския манастир на Св. Гора Атон и множество чудотворни икони, между които се открояват Богородичните „Троеручица", „Всецарица", „Златна ябълка", „Фьодоровска", „Помощница при раждане".
     Църквата е охранителка на живота в най-висша степен. Тя благославя земното съществуване на човека и му предава Божието обещание за вечен живот, който зависи от нашето самоопределяне и подвизаване в добродетелта тук, на земята. На вярващите св. Йоан Богослов завещава видението, в което Бог му открива, че: имената на праведниците са записани в „книгата на живота при Агнеца" (Откр. 21:27); в Божието царство тече „река с вода на живота, бистра като кристал, изтичаща от престола на Бога и на Агнеца" (Откр. 22:1). „Посред главната му улица и от двете страни на реката стои дърво на живота, което дава дванайсет пъти плодове, като всеки месец ражда своя плод; листата на дървото служат за изцеление на народите" (Откр. 22:2). „Аз съм хлябът на живота", казва Иисус Христос (Йоан 6:48), Който отдаде Себе Си „за живота на света" (Йоан 6:51). Дарът на съществуването и блаженството очевидно произлиза от самия Бог, Който е „пътят и истината и животът" (Йоан 14:6). Именно поради това Църквата счита, че не бива да дръзваме да създаваме живот по изкуствен начин, защото подобни начинания представляват подмяна и отхвърляне на премъдрия Божи промисъл за жената-майка, децата и хората въобще.
    „И даде Адам на жена си име Ева, защото тя стана майка на всички живеещи" (Бит. 3:20). Така в св. Библия майчинството е откроено като една от основните роли на жената, но ако тя „пребъде във вяра, в любов и в светост с целомъдрие" (1 Тим. 2:15), т.е. ако не си позволява да престъпва благословените граници на своето призвание да е добра християнка и вярна съпруга. Но точно този най-възвишен дълг на жената, както и дългът на мъжа - да обича безусловно и жертвоготовно жена си - се опорочават при прилагането на асистиращите репродуктивни методи и сурогатното майчинство, защото чрез тях се търси осигуряване на семейното щастие, но при нарушаване светостта и целостта на даденото в брака. Нещо повече, рискува се здравето и животът на майката, заместващата майка и детето. 

1) Методите на асистирана репродукция и заместващото майчинство се опитват да маскират очевидната заболялост на човешкия род, чиито репродуктивни функции силно намаляват, което без съмнение има връзка с цялостния упадък на духовността, нравствеността и начина на живот на модерния човек.
2) Вместо да се задоволят с това, което имат в своя съвместен живот, бездетните съпрузи, които експериментират с алтернативни форми на зачеване, всъщност унижават себе си и един другиго, намирайки по-голяма ценност в други, чужди на тяхната любов хора (лекари, донори, сурогатни майки).
3) Възжеланото родителство се превръща в самоцел, която измества първопричината на близостта между мъжа и жената - тяхната любов и копнежа им взаимно да се подпомагат и ощастливяват като личности с общ път.
4) Вместо в утробата на майката, детето най-често се създава в епруветка на клетъчна лаборатория.
5) Измествайки Твореца, тези, които решават кога да се състои зачеването, са лекарят, съпрузите и заместващата майка като разчитат на успешен маточен, интратубарен или бластоцистен „ембриотрансфер". Красотата в тайнството на естественото зачатие отпада. Зачеването на нов живот се превръща в технология.
6) Техниката „витрификация" отглежда „ембрионите" до 5 дни извън майчината утроба, което лишава бъдещото дете от най-ценните първи мигове на неговия живот, които трябва да преминат в органична връзка с тялото и душевността на майката.
7) Техниката „криосъхранение (криоконсервация, от гр. "крио" = „студ") представлява замразяване на сперматозоиди, оплодени яйцеклетки и ембриони в течен азот при -196 С`. Криоконсервацията фрапиращо контрастира на замисъла на Създателя бъдещото дете  да се зачева всред естествената топлина на майчината утроба.
8) Налице е заплаха за здравето и живота на майката / сурогатната майка при възникване на многоплодна бременност вследствие на едновременния трансфер на повече от един ембрион в утробата й.
9) Евентуалното желание на пациентите такива замразени ембриони да могат да бъдат трансферирани в майката в по-късни терапевтични цикли, води до криосъхранение на множество незаченати и неродени „деца-ин витро" за период дори над 10 години. Тези човешки същества се третират в клиниките просто като ембрионален материал, който при непотърсване в определения срок подлежи на продаване или унищожаване.
10) В момента над 4 000 000 „излишни" човешки ембриони чакат своето осиновяване и раждане. Така криосъхранението поощрява търговията с човешки същества, а подобна глобализирана комерсиализация и мобилност при третирането на човешкия „материал" в перспектива може да доведе до истински генетичен хаос в световен мащаб.
11) Тъй като бездетните родители могат да избират и поръчват расата, пола, генотипа, генетичното пренасяне/избягване на болести, коефициента на интелигентност, външните, интелектуалните и физическите черти, качествата, особеностите на бъдещото дете, както и образователната степен на донорите (минимум колеж, още по-търсени са притежаващите докторска степен), професията на донорите (предпочитат се хората на изкуството, юристите), това дава възможност родителите своеволно да определят характеристиките на бъдещото поколение без търсене на съответствие с географските, климатичните, генетичните и културните условия, в които е поставено да живее семейството им. Така не се стимулира адекватното развитие и обновяване на националните генофондове.
12) Днес около 60 % от родените чрез метода „ин витро" са блондини и блондинки, тъй като такива са предпочитанията на повечето родители. Но това се сблъсква с процеса на естественото намаляване на русия генотип, който в момента съставлява едва 2 % от човечеството, тъй като е по-неиздържлив и неадаптивен. А съвременният свят с неговите характеристики - болести, радиация, пестициди, 30 % по-замърсен въздух спрямо 25 години назад, изтъняващ озонов слой, изкуствени ваксини, лекарства и битови удобства - изнежва човешкия организъм, което всъщност води до нуждата от още повече защитни сили за човека, каквито брюнетният генотип притежава в по-голяма степен, но не се избира преимуществено. Това явление плашещо напомня за морално, научно и исторически дискредитиралото се прилагане през първата половина на 20 век на науката евгеника, довела и до такива изкривявания и престъпления към човечеството, каквото е националсоциализмът в Германия с неговото предпочитание към „арийската" раса и безчовечно отношение към другите генотипове.
13) Криоконсервацията поставя различните по социален статус и финансови възможности бездетни двойки в неравностойно положение. По-бедните пациенти могат да си позволят закупуването на по-стари ембриони, което увеличава шанса да отглеждат не толкова здраво дете, което няма да може да се адаптира така лесно към новата среда, в която се ражда. Това внася в света нова форма на дискриминация, както спрямо по-бедните родители, така и спрямо техните деца.
14) Заместващото майчинство задава условия за възникване на тежки депресивни състояния у заместващата майка при разделянето й с износеното и роденото от нея дете.
15) В целия свят се водят продължителни, скъпоструващи и много тежки в психологическо отношение дела за права върху деца, родени вследствие на сключени договори за прилагане на сурогатно майчинство.
16) Въпросът за носенето на отговорност при увреждане на плода от самата сурогатна майка, при раждане на дете с малформации, както и при евентуална смърт на сурогатната майка или на бебето по време на бременността или след раждането, също не е изяснен. Не е помислено и за състоянието на ползващия се от заместващо майчинство съпруг, ако такива трагични събития настъпят.
17) Проблемно е положението, при което сурогатната майка вече има свои деца и й се налага да им обясни, че бебето в утробата й не е и няма да бъде тяхно братче/сестриче. Това може да нанесе трайни поражения върху психиката на нейните деца и да опорочи отношението им към живота, към семейството и към човешката личност по принцип.
18) Случват се грешки при ембриотрансфера, вследствие на които се зачеват нежелани по своите характеристики деца.
19) Методът „ин витро" позволява неетичната практика за изкуствено зачеване на дете, което да се превърне в донор за някой от членовете на семейството, страдащ от тежко заболяване. Така бебето се превръща в заложник на зададени критерии и чужди нужди и има предизвестена и несправедлива съдба.

Такива и още много усложнения възникват и ще възникват за съвременните хора, ако продължи неетичното използване на високоразвитите медицински технологии, както и поощряването на бездетните семейства да пренебрегват осиновяването и да избират алтернативни форми за зачеване и раждане на деца. Лишаването на майчинството от неговата интимност, уникалност и святост вреди еднозначно и ще вреди все повече на бъдещето на човешкия род. Това ще бъде закономерният резултат от нарушаването на брачните граници; превръщането на бременността в сделка; поставянето личностите на сурогатната майка и бъдещото дете в позицията  на „обекти на договор"; заплащането за "утроба под наем" и отношението към тялото на сурогатната майка като към вещ, която може да се търгува и отдели от личността й и да се оцени, което представлява акт на зловеща редукция спрямо цялостната антропологична структура на жената. Манипулирането на чудото на детераждането ще залага все повече непреодолими проблеми пред бъдещото човечество.

По отношение на децата, създадени по изкуствен начин и родени от заместващи майки, Българската православна църква не може да не е притеснена от основен проблем, какъвто е наличието в детския живот на много „родители", вместо на традиционните двама - майката и бащата. Църковното ни съзнание съвсем не може да приеме за добро положение наличието на две или три „майки" в живота на едно и също дете, от които нито една не му е истинска майка, тъй като се забранява донорската яйцеклетка да принадлежи на сурогатната майка. Това неизбежно рефлектира върху здравето, развитието и изграждането на устойчива идентичност у бъдещия млад човек. Подобно безотговорно издевателство над детската личност в много висока степен обслужва егоистични или комерсиални цели.

Като изхождаме от християнското си убеждение, че от първия момент на своето зачеване човекът е пълноценно същество с душа и тяло, не може да не ни тревожи узаконяването на търговията с деца, лишаването на бебетата „ин витро" от истинска свързаност с действителна майка по време на 9-месечното им износване, емоционалните състояния и сътресения в психиката на сурогатната майка, които влияят върху развитието на детето и върху целия му бъдещ живот, фактическото изоставяне и отнемане на деца от техните майки след раждането, осъществено според одобрен от съда договор за заместващо майчинство.

Бог чрез светата Църква дарява на децата силни закрилници, каквито са им св. Богородица, св. София, светите Вяра, Надежда и Любов, св. Стилиян, св. Кирик и Юлита, св. свещеномъченик Зотик Сиропитател, св. Филарет Милостиви... Но при все това връзката, непрестанното присъствие и грижа за детето от страна на неговата лична, любяща майка, както и на двамата родители, остават неоценими и незаменими по своето значение. Без съмнение всяко дете по своему е благословено да бъде нежно любимо и едничко, т.е. със специално място в сърцата на баща си и майка си (срв. Притч. 4:3). А самата майка е благословена от Бога чрез заченатото в нея дете и връзката между тях е дълбока и съкровена. „Тъй казва Господ, Който те е изкупил и Който те е образувал от майчина утроба: Аз съм Господ, Който всичко сътворих" (Ис. 44:24). „Преди да те образувам в утробата, Аз те познах, и преди да излезеш из утробата, осветих те" (Йер. 1:5).

Православната църква счита децата и тяхното възпитание за най-висш израз на богообразността у човека, която проличава чрез вложената от Св. Троица в родителите способност да продължават Божието творческо дело чрез чадорождението и чрез личностното предаване на православната вяра и духовен опит на следващите поколения. Поради това Българската православна църква ревностно отстоява правото на всяко дете да бъде заченато, износено, отгледано и възпитано при естествени и възможно най-добри условия, които да съхранят и укрепят неговото физическо и духовно здраве, да осигурят изграждането му като хармонична и силна личност и да го превърнат в достоен наследник на царството Божие. Тези условия са: здравият християнски съюз между родителите на бъдещото дете; естественото му зачатие; грижовното му износване в утробата на истинската му майка; благословеното му раждане; внимателното му отглеждане от двамата му истински родители; израстването му в атмосфера на мир, разбирателство и нелицемерна семейна любов; топла и себеотдайна грижа от страна на неговите родители-осиновители, ако то е осиновено. Методите на асистирана репродукция и сурогатното майчинство възпрепятстват усвояването на голяма част от тези необходими за доброто развитие на децата условия и по този начин се проектират сериозни проблеми както за тях, така и за дръзналите да се поставят на мястото на Твореца техни „майки" и „бащи".

- Църквата вярва и знае, че - при самото зачеване на тялото - на детето се дава и душа, тъй като Бог е замислил човешката природа двусъставна. „И създаде Господ Бог човека от земна пръст и вдъхна в лицето му дихание за живот; и стана човекът жива душа" (Бит. 2:7). "И ще се върне пръстта в земята, каквото си е била; а духът ще се върне при Бога, Който го е дал" (Екл. 12:7). Чрез изкуствената човешка фертилизация от страна на всички участници в нея (лекари, донори, родители) се упражнява безпрецедентно „насилие" над Божията любов, която не допуска частичното съществуване на което и да било свое творение, поради което при лабораторното създаване на телесния състав на детето Бог го дарява и с безсмъртна душа. Подобно „насилване" не би се случвало, ако този, който се опитва да въздейства върху човека,  подхожда към начинанието си със свещен страх, трепет и уважение и не прекрачва предела на своите правомощия.
- Детето може да е плод от лабораторни манипулации с биологичен материал, дарен преди 10 или повече години спрямо момента на зачеването и раждането му, което рефлектира отрицателно върху неговата адекватност и приспособимост към новите образователни, културни и обществени условия на живот, върху които се отпечатват непрестанните ценностни промени и грандиозни технологични скокове в постмодерния свят.
- Здравето и душевното състояние на детето (родено при прилагане на сурогатно майчинство) се определя от облика на жената, която го износва. При предаването му на семейството, ползващо се от сурогатното майчинство, новороденото се среща с хора, чиито гласове, нагласи, душевност, поведение и начин на живот са му напълно непознати. Деца, заченати „ин витро", като пораснат започват настойчиво да търсят своята идентичност. Това води до семейни сблъсъци, депресии, психични отклонения и понякога до самоубийства, тъй като всеки човек има дълбока и вродена потребност от усещане за своите корени.
- Много педиатрични проучвания показват, че децата „ин витро" по-често страдат от родилни дефекти, поднормено тегло, тежки генетични увреждания, недъгавост, церебрална парализа, емоционални и поведенчески проблеми; по-често са хоспитализирани и при тях се наблюдава по-висока степен на смъртност.
- През 2007 г. за учените става ясно, че значителен брой от момчетата, заченати чрез метода IСSI, когато пораснат страдат от стерилитет.
- Изкуственото човешко оплождане повишава процента на пренаталната и следнаталната детска смъртност, тъй като увеличава броя на многоплодните бременности.
- Хормоналното третиране на жените след „ин витро" приложение (с цел задържане на плода) може в бъдеще да промени сексуалната ориентация на бебето.
- Ако се окажат плод на грешка и поради това нежелани в приемащото ги семейство, „експериментираните" деца може за цял живот да се окажат във водовъртежа на тежки конфликтни отношения.
- Изкуственото човешко оплождане и заместващото майчинство, с всички съпътстващи ги експерименти и рискове, засягат основните права на беззащитното дете, което същевременно е пълноценен човек още от мига на своето зачеване. Тези права са: правото му на живот, правото му на самоличност и правото му на дял в блажената Божия вечност.

„Тъй казва Господ, Светият на Израиля и негов Създател: ще Ме питате ли за бъдещето на синовете Ми и ще искате ли да Ми се месите в делото на ръцете Ми?" (Ис. 45:11). Господ Иисус Христос ни предупреждава отрано: „Който съблазни едного от тия малките, ... за него е по-добре да му надянат воденичен камък на шията и да го хвърлят в морската дълбочина. Горко на света от съблазните, защото съблазни трябва да дойдат; обаче горко на оногова човека, чрез когото съблазън дохожда" (Мат. 18:6-7). „Оставете децата и не им пречете да дойдат при Мене, защото на такива е царството небесно" (Мат. 19:14), казва Господ за наше вразумление и назидание в истината за живота и спасението. 

Затова Св. Синод счита своеволната човешка намеса в Божието домостроителство и в свещения акт на зачеването и чадорождението за крайно неприемлива.  „Трябва да се покоряваме повече на Бога, нежели на човеци" (Деян. 5:29). „И тъй, гледайте, колко внимателно трябва да постъпвате: не като неразумни, а като мъдри, като скъпите времето, защото дните са лукави. Затова недейте бива неразсъдливи, а разпознавайте, що е воля Божия" (Еф. 5:15-17). Светата ни Църква учи, че ние имаме отговорност не само към себе си, но и към бъдещите поколения, и дори към цялото творение. „Самият Дух свидетелствува на нашия дух, че ние сме чеда Божии. Ако пък сме чеда, ние сме и наследници: наследници Божии, а сънаследници на Христа, и то само ако с Него страдаме, за да се и с Него прославим. Защото мисля, че страданията на сегашното време не са нищо в сравнение с оная слава, която ще се яви в нас. Па и тварите с нетърпение ожидат прославянето на синовете Божии, защото тварите се покориха на суетата не доброволно, а по волята на Оногова, Който ги покори, с надежда, че и самите твари ще бъдат освободени от робството на тлението при славното освобождение на синовете Божии. Защото знаем, че всички твари заедно стенат и се мъчат досега; и не само те, но и ние сами, които имаме начатъците на Духа, и ние сами стенем в себе си, очаквайки осиновение - изкупване на нашето тяло" (Рим. 8:16-23).