Българският поет, писател, енциклопедит и журналист, Любен Каравелов, е национален герой и поборник  за освобождението на България от турско робство. Той  допринася съществено за развитието на обществената мисъл в България през Възраждането, пише библиографски трудове, статии по българска литература, култура, лексикография, политическа история и нумизматика.  Каравелов участва в националреволюционното движение като член и председател на Българския революционен централен комитет в Букурещ в началото на 70-те на 19 век.

Любен Каравелов e роден  в Копривщица през 1834 или 1835 г. Той учи в килийно училище при поп Никита Вапцилката, после в училището на Христо Пулеков по взаимоучителна метода. След откриването на първото българско класно училище от Найден Геров  в Копривщица през 1846 г.,  Каравелов става  негов ученик. По-късно баща му го изпраща да учи 2 години в гръцко училище  През 1850 г.  той  се премества в училището на Найден Геров в Пловдив, където за първи път чете и руски автори. Изпратен e от баща си в Одрин да учи за чирак, но по-късно се връща отново в Копривщица.

По-късно, заедно с баща си,  Каравелов обикаля из Османската империя и по този начин успява да се запознае с неволите и страданията на българите. През 1856 г.  го изпращат в Цариград, но там, вместо да се занимава с търговия,  той се интересува от политически въпроси от Кримската война, паралелно с което записва и материали за изследователска работа по фолклор и етнография.

През 1857 година Каравелов заминава за Одеса, а по-късно се записва като слушател в Историко-филологическия факултет на Московския университет  - поради интересите си към литературата, историята и славянските езици. През 1867 година той заминава за Белград, откъдето изпраща кореспонденции за руските вестници.

Каравелов редактира вестник „Свобода“,  където автор става Христо Ботев. По-късно двамата редактират вестник „Независимост“. Едновременно с издаването на вестника, Любен Каравелов оглавява Българския революционен централен комитет  в емиграция.

След трагичната гибел на Апостола на свободата Васил Левски,  Любен Каравелов ревизира своите младежки революционни възгледи и започва да издава списание „Знание“, научно-популярни книги и сборници.

Той  умира в Русе  на 21 януари 1879 година от туберкулоза.

Българският поет-символист Теодор Траянов е роден на 30 януари 1882 година в Пазарджик в семейството на съдия и учителка. Завършва Първа мъжка гимназия в София, следва във Физико-математическия факултет на Софийския университет и във Висшето техническо училище във Виена. Дипломира се като архитект.

Теодор Траянов участва, като доброволец в двете Балкански войни през 1912-1913 година.   В периода 1914-1920 година той заема различни дипломатически длъжности в Българската легация във Виена и в Българското генерално консулство в Бреслау. През 1921 година той е временно  освободен от длъжност и се връща в България. През 1923 година правителството на Александър Цанков окончателно го отзовава. Траянов се завръща в родината и се отдава на литературна дейност.

В периода 1926-33 година той е учител в Първа мъжка гимназия в София. Член-учредител е на Македонския научен институт.

За пръв път Траянов  печата стихове през 1899 г. в сп. „Смях“. Сътрудничи на списанията „Българска сбирка“, „Наш живот“, „Демократически преглед“, „Художник“, „Ново общество“, „Съвременник“, „Съвременна мисъл“, „Свобода“, „Художествена култура“ и много други. Участва в литературни сборници и антологии. Заедно с Иван Радославов и  Людмил Стоянов,  Траянов редактира през 1922-1931 г. най-голямото българско символистично списание -  „Хиперион“.

Съществено влияние върху идейно-естетическото съзряване на Теодор Траянов оказва дългогодишното му пребиваване във Виена - той се  запознава  в оригинал с трудове на немски философи, с писатели романтици и неоромантици, приет е от виенската артистична бохема...

Траянов се включва  във виенския културен живот. Траянов е най-последователният български поет символист, за когото символизмът е преди всичко философия.  Той е творец с високо самосъзнание, а  символистичната му поетика е по-скоро от рационален, отколкото от интуитивен тип.

Заедно с Пейо Яворов, Траянов е родоначалник на българския символизъм. Мнозина критици  смятат стихотворението му „Нов ден“ за начало на символистичното направление в България. Иван Радославов провъзгласява Траянов за създател на нова епоха в българската литература.  Цялото  му творчество е подчинено на стройна концепция -  постигане на универсалното чрез пълното изживяване на индивидуализма и чрез превъплъщаване на българския дух, отразен в историческата съдба, националния мит  и националния гений. Стремежът му да проникне в мистично-ирационалните видения на душата, да проследи подсъзнателния й ̀ живот впечатлява повече като идея, отколкото като пластичен израз. Образната система на Траянов не надхвърля символистичната конвенция и носи редица традиционни реалистично-импресионистични черти.
Сред българските символисти Траянов се откроява с богоборческия и жизнеутвърждаващ дух на поезията си. Той съчетава българската магика и месианство с романтичен титанизъм. Траянов е автор на статии и рецензии за литература, театър и музика, превежда от немски драми на Шекспир, Шилер и др., адаптира на български език произведения за деца.

Теодор Траянов умира на 15 януари 1945 година в София.

A+

A-

Пътнически автобус, движещ се по направление Турция-България, катастрофира на няколко километъра преди граничния пункт Дерекьой в Турция, пише 24 часа. По данни на турската полиция, водачът на автобуса с регистрационен номер B 2130 KH е изгубил контрол над возилото заради снежната покривка, вследствие на което автобусът се е преобърнал и паднал от 20-метрова височина край пътя. Четирима от пътниците са загинали на място, а броят на ранените е 27. Турските медии съобщават, че 10 от ранените пътници са български граждани. Здравословното състояние на петима от ранените, които са настанени в болницата в Къркларели, е тежко.

По информация на Дарик автобусът е на варненската фирма „Нишикли Травъл". Един от загиналите е български гражданин, а друг с двойно - българско и турско. Другите двама са с турско гражданство, съобщи за Дарик говорителят на външното ни министерство Весела Чернева.

След катастрофата валията на Къркларели Мустафа Яман дойде на мястото на пътното произшествие. Катастрофата с пътническия автобус в Турция е станала около 12.00 часа на обяд, това съобщи по-късно за "Фокус" Илиян Янчев, кмет на община Малко Търново. Автобусът е пътувал по редовна линия Истанбул - Силистра. Инцидентът е станал на 16 км от Дерекьой - между Къркларели и село Дерекьой по пътя за турско-българската граница.

По-късно турската държавна телевизия съобщи имената на българските граждани, загинали при катастрофата Али Якуп Билал 64-годишен, Ведат Джан на 57 години, Айтен Биргюл на 53 години, Анъл Гюл на 10 години. Имената на загиналите български граждани са от турските им лични карти.

Инцидентът е станал днес по обед между лека кола и товарен автомобил

По обед на пътя Русе-Силистра е станала тежка катастрофа, при която са загинали две жени.

Челно са се сблъскали лек автомобил "Дачия" със софийска регистрация и товарен автомобил.

В леката кола са загинали двете жени, които са се возили в нея, съобщи БНР. 

Според първоначалната информация, ударът е настъпил, след като лекия автомобил на мокър асфалт се е завъртял на платното най-вероятно заради несъобразена скорост.

Свилен Симеонов имал планове да се установи трайно във Франция и да купи къща за семейството си

Българинът, намерил смъртта си в Афганистан, е застрелян два дни преди края на  последната му мисия в чужбина.

34-годишният Свилен Симеонов е от разградското село Раковски. Мъжът е от турски произход и рожденото му име е Танер Узунов. Във  френската армия  обаче младежът се записал  с българското си име, дадено му по време на възродителния процес, разказа бащата на убития боец - Мехмед Узунов пред БТВ.

Свилен бил добър ученик, запален спортист  и с висока самодисциплина. През 2001 година напуснал Великотърновския университет, където учел право и емигрирал нелегално във Франция, още преди отпадането на визовия режим у нас. Родителите му разбрали, че е постъпил на служба в Чуждестранния легион  три месеца след назначението му.

Много пъти е  награждаван, обичал е работата си и й е бил отдаден. "На 21 януари -  днес  свършваше срокът, през който  можеше да служи в чужбина. При последното си гостуване вкъщи преди три месеца каза, че планира да се установи трайно във Франция, където ще обучава нови бойци за легиона. Готвеше се да купи  в Марсилия къща за семейството си", разказва бащата.

Съпругата на убития  рейнджър Хинка е от неговото село. Били  са заедно от 14 години. Жената го е чакала търпеливо през всичките  му мисии. Имат син на три години, който се казва Мелвин. Бащата никога не е присъствал на рождения ден на малкия, но бил сигурен че ще са заедно  на 15 януари 2013 година, когато детето ще навърши  четири години, разказват близките на загиналия боец.

От ОДМВР-Видин запазват мълчание по случая

11-годишният Станислав от село Лагошевци, който бе в неизвестност от 4 януари, е открит мъртъв.

Това е съобщил пред "Стандарт Нюз" кметът на селото Тихомир Тошев. Тялото е открито в дол, който се намира по-далеч, но в землището  на Лагошевци.

От 4 януари т.г. вечерта полицаи и местни доброволци издирваха изчезналия Станислав. Ученикът излязъл на разходка с колело и беше видян от няколко души, включително и от кмета. След това изчезна и от него нямаше и следа. Полицията работи по няколко версии, една от които беше отвличане от кандидат-осиновител.

Станислав е едно от петте деца на местните жители Христина и Веселин. Семейството живее бедно, в къщата им от една година няма ток. Въпреки това, детето е посещавало редовно училище в град Димово.

От Областната дирекция на МВР-Видин запазват мълчание по случая. Работи се за разкриване на смъртта, както и за причинителя и.