Доверието на обществеността в частното съдебно изпълнение е от изключително значение за нормалното функциониране на съдилищата и цялата съдебна система. Настоящият доклад систематизира проблемните области на частното съдебно изпълнение, с цел неговото реформиране и създаване на функциониращо частно съдебно изпълнение, без корупционни елементи при нормални такси. С въвеждането на частното съдебно изпълнение, държавата делегира всички възможни правомощия и то свързани с юридическата част от съдебно изпълнение на частни лица-частни съдебни изпълнители (ЧСИ). В същото време остана и държавното съдебно изпълнение, като по този начин в България се създаде една уникална смесена система на принудително изпълнение (ПДИ).
При държавното съдебно изпълнение всички такси, постъпват в държавния бюджет и държавните служители получават заплата. При частното съдебно изпълнение всички такси, постъпват по личните сметки на ЧСИ и по този начин се обогатяват лично. Чрез приетата Тарифа за таксите и разноските към закона за ЧСИ, се допусна принудителното изпълнение, да се превърне в законна форма за правене на бизнес и превръщането на едни частни лица (ЧСИ) в милионери за сметка на увеличаващия се брой на длъжници.
Корупцията в частното съдебно изпълнение започва, по малки отделни поводи като например в случаите, в които длъжникът „съзнателно” не бива открит и това дава основание за формализиране /изпращане/ на връчването на поканата за доброволно изпълнение. Последиците за изпълнителното производство по конкретното дело се свързват не с изпращането на ПДИ, а с връчването й на длъжника. Именно поради това ще обърнем особенно внимание именно на действията по връчването й, заедно с общите наказателно-правни и полицейски мерки за борба с корупцията. Настоящите нарушения при констатиране следва да бъдат преследвани изключително строго и ефективно чрез дисциплинарна и наказателна отговорност. Средство за разкриване на нарушенията са Инспектората към Министерството на правосъдието, Камарата на частните съдебни изпълнители, Окръжните съдилища, Прокуратурата.
Облагодетелстване на едната страна в процеса, на трето лице и на самите ЧСИ се порицават силно от обществеността и следва да бъде спряно, тъй като подкопава доверието на гражданите в това, че всяко лице, независимо от неговите признаци, се третира по еднакъв начин от съда, а по този начин е поставено в опастност реномето на съдебната система в публичното пространство.

Органите, които контролират ЧСИ, следва да обръщат особено внимание на практиката по връчването на поканата за доброволно изпълнение и на всички връчвания, като елемент, който е решаващ за законосъобразността на цялото принудително изпълнение и повишаване на доверието на обществото.

Принудителното изпълнение представлява важна държавна функция, която се характеризира със силна намеса в правата на гражданите /собственост, право на пътуване, претърсване и на личните му вещи и жилище и др./. То служи за ефективно реализиране на изпълнителни титули и по-специално на изпълнението на съдебни решения, като същевременно брани по този начин кредитора. От друга страна, то трябва да гарантира защитата на лична и семейна сфера на длъжника. Тази двуяка функция трябва да бъде гарантирана от прозрачно частно съдебно изпълнение с необходимия съдебен контрол.
На този етап частното съдебно изпълнение не функционира добре и в полза на обществото, а функционира единствено в полза на не повече от 20 ЧСИ, които се превърнаха в милионери на гърба на българския народ. Наблюденията ни показват, че масово се завеждат дела от банки и финансови институции, като тези дела се водят главно от определени ЧСИ във всяка една област в страната.
На този етап смяната на системата и възприемането и на частен модел на изпълнение не допринесе за повишаването реномето на съдебната система и на принудителното изпълнение в обществото. Пълното „приватизиране” на принудителното изпълнение, като се възложиха големи правомощия на определени частни лица да осъществяват изключително важна държавно-властническа функция в условията на почти никакъв контрол и липса на каквато и да била отговорност, доведе до загуба на доверие в ЧСИ и съдебната система. Тази частна система на изпълнение доведе до прилагане на методи за събиране на сумите, които са нежелателни от гледна точка на защитата на длъжника и спазването на правата на човека.
Решението ЧСИ да имат висше юридическо образование не е европейски стандарт, но чрез въвежаднето му се предоставиха големи правомощия на едни частни лица, които упражняват свободна професия да преценяват самостоятелно правни въпроси, които касаят специфична правна материя.
Липсата на дисциплинарни, наказателно и гражданско правни санкции за злоупотреба и причиняване на вреди, доведе до масови нарушения и злоупотреби от страна на ЧСИ.

Икономически най-важният изпълнителен способ е публичната продан на недвижим имот, която се характеризира с най-висока степен на намеса в сферата на длъжника и същевременно осигурява събираемост на вземането в най-висока степен. Този способ би трябвало да бъде под особен контрол от страна на съда, но въпреки това с въвеждането на частното изпълнение и новото ГПК се дадоха всички правомощия на ЧСИ и няма нито едно действие, което да подлежи на съдебен контрол. Едва след извършването на продажбата и издаването на постановление на възлагане може да се обжалва по чисто формален въпрос, че наддаването при публичаната продан не е извършено надлежно или умишлено не е възложено при най-високата предложена цена. Всички други процесуални действия, даже и да са незаконосъобразни, те не подлежат на съдебен контрол и обжалването им е безпредметно. В резултат на това, ЧСИ провеждат публични продажби, които облагодетелстват самите тях и трети лица, като продават имотите на изключително занижени цени и нарушават правата на длъжника.
Европейската практика е, че в държавите, които са възприели системата на частните съдебни изпълнители, публичната продан на недвижими имоти поначало не се извършва от съдебния изпълнител, тъй като единственото му правомощие е изпълнение върху движими вещи.
В Испания, Австрия, Германия, Дания, Италия и други общо 13 държави от Европейския съюз, съдебното изпълнение е изцяло държавно. Там където все пак е въведен модела на частното съдебно изпълнение /Франция, Гърция, Литва, и др. общо 9 държави/, ЧСИ са със силно ограничени правомощия в сравнение с българските ЧСИ. Там, те не могат да продват недвижими имоти или пък правят това с разрашение и контрола на съда и за да наложат различни обезпечения, искат предварително разрешение от съда и т.н.. В тези държави, ЧСИ изпълняват по-скоро функции на фактическо изпълнение на съдебните решения /предимно връчване на съдебни книжа, извършване на описи и т.н./, юридическата част на съдебното изпълнение е оставена на съда, където има специализирани състави занимаващи се с тази дейност. В повечето от тези страни няма изискване ЧСИ да са юристи.

ЧАСТНОТО СЪДЕБНО ИЗПЪЛНЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ ЗАСТРАШАВА НАЦИОНАЛНАТА СИГУРНОСТ НА СТРАНАТА
Банковия пазар в България е изцяло собственост на чуждестранни компании, като около 55% от кредитния пазар се заема от гръцки банки – ОББ /Национална банка на Гърция/, Пощенска банка/Юробанк и Еф Джи/, Алфа банк и Пиреос Банк. Другата част от пазара е заета от Уникредит Булбанк/Италия/, Райфайзенбанк /Австрия/, ДСК/ОТП, Унгария/. Другите чуждестранни банки са по-малки и нямат силно влияние и определят кредитната си политика в зависимост от големи банки.
Характерното за българския пазар на банкови услуги, е наличието на голям брой банки, но предлаганите условия по кредити и депозити имат почти еднакви параметри. Липсата на реална конкуренция се дължи на силното банково лоби в страната, което има влияние върху държавните органи, които би трябвало да защитават пазара от картелни споразумения. Комисията за защита на конкуренцията по никакъв начин „не може да открие” липсата на единна търговска политика на банките, въпреки, че на всеки гражданин е ясно, че лихвите по кредитите в България са с най-високи нива в Европейския съюз. Комисията за защитата на потребителите по никакъв начин не защитава правата на потребителите на финансови услуги, като допуска наличието на неравноправни клаузи в договорите за банков кредит. Българска народна банка изцяло се занимава с надзора на банковата дейност, с цел защита от фалит на банка, но по никакъв начин не се ангажира със защита правата на кредитополучателите.
България до този момент не е изпълнила изискванията на Европейския съюз за създаването на ФИНАНСОВ ОМБУДСМАН, който да разглежда жалби на потребители на финансови услуги и да предлага законодателни промени. В тази ситуация българските кредитополучатели нямат ефективно средство за защита при нарушени техни права от страна на банките.
Банките и другите кредитни институции започнаха едностранно вдигане на лихвите по кредитите на български граждани и фирми от септември 2008г., спряха кредитирането, изискаха предсрочно всички овърдрафти, поставиха условие на фирмите и гражданите да предоставят допълнително обезпечние като ипотека, запис на заповед, поръчителство. Тези мерки поставиха клиентите им в постепенно изпадане в невъзможност за редовно погасяване на вноските. Липсата на предоговаряне на кредитите, с възможно намаляване на лихвата, предоставяне на гратисни периоди от над две годин, постави клиентите в положение на натрупване на наказателни лихви, които при някои банки достигат до 180% /Алианцбанк България/, при Райфайзенбанк и Прокредитбанк до 50%. Масовата практика на банките да начисляват наказателните лихви, не върху размера на забавената вноска, а върху целия остатък по кредита за всеки просрочен ден е изключително противозаконна и насочена към увеличаване размера на дълга. По този начин на българските компании се наложи да закриват работни места и да задлъжняват към партньори, държавата и общините. Така се извършват процеси на декапитализация на българската икономика, масово свръхзадлъжняване на българското население и българските фирми, унищожение на цели сектори на икономиката.
В тази ситуация частното съдебно изпълнение изцяло обслужва интереса на чуждестранните банки и финансови институции. Отчита се нарастване от 20% на заведените изпълнителни дела за първото шестмесечие на 2010 г. в сравнение със същия период на миналата година. 110 000 е бройката на заведените дела за 2009 г. За периода януари-юли 2010 г. те са 65 000. Принудителното изпълнение придобива масов характер и за съжаление обществеността няма доверие в частното съдебно изпълнение. Масовите публични продажби на жилища, хотели, предприятия не постигат успех поради липсата на налични парични средства в българската икономика. Принудителното изпълнение има смисъл тогава, когато длъжника не иска да изпълнява, но в повечето случаи длъжниците са съгласни да продават, но няма реални купувачи, а банките отказват да предоговарят кредитите така, че реално да могат да се погасяват. Все по-честите искания на ЧСИ от МВР да оказва по-голямо съдействие в хода на целия процес на принудително изпълнение, е показател за преминаването към репресивно и силово принудително преразпределение на имуществото, а не за спазване на законните права на длъжника. Използването на МВР срещу гражданите създава една презумпция за законност на действията на ЧСИ, които са едни частни лица, въпреки невъзможността за защита на длъжника, дори и да има незаконосъобразно действие на ЧСИ.
Гражданите нямат доверие в частното съдебно изпълнение, което намаля доверието в съдебната система и застрашава националната сигурност на страната.

ПРЕМАХВАНЕ НА ПРИВИЛЕГИИТЕ В ПОЛЗА НА БАНКИТЕ ПО ЗАПОВЕДНОТО ПРОИЗВОДСТВО
Търговските банки са частни дружества, които не трябва да бъдат толерирани от държавата. Банките не са финансовата система, а са само една част от нея. Те имат изключителните права да набират пари от български и чуждестранни граждани и фирми на влог, като предоставят за това лихвени проценти. Другата им дейност е да отпускат кредити за собствена сметка и на собствен риск на физически и юридически лица. Третата им основна дейност е да служат за система за разплащане. Чрез тези дейности тези търговски дружества реализират печалба. Ролята на държавата е да контролира банките да извършват законосъобразна дейност в равностойно положение с другите търговски субекти и да работят в конкурентна среда, като не се сдружават, с цел договоряне на пазарни условия.
Съгласно чл. 417 т.2 ГПК – „документ или извлечение от счетоводни книги, с които се установяват вземания на държавни учреждения, общините и БАНКИТЕ”, напълно в духа на дискриминацията е създадена възможност само за един вид търговски дружества – банки, които по напълно неясни причини са приравнени към представители на държавата за бързо събиране на задължения без да бъдат доказани и неприложимо към всички други правни субекти (търговските дружества). Видно е, че няма никаква връзка между държавните учреждения, общините и БАНКИТЕ.
Така в тази си част, законодателя поставя банките в доминираща позиция пред фирмите и гражданите при доказване на своето вземане, като при заповедното производство се допуска, освен за държавата и за банките да се издава заповед за незабавно изпълнение, само въз основа на извлечение от счетоводна книга. Това е изключително важно, защото банките се възприемат като държавата, въпреки че са едни частни търговски дружества, които имат за цел да реализират печалба, чрез свръхвисоки лихви по кредитите. Така банките имат възможност, без да се преминава през исково производство, където и кредитополучателя може да се защитава, да разпродадат имуществото на длъжника на безценица, чрез частни съдебни изпълнители. Чрез заповедното производство банките се снабдяват с изпълнителен лист, само на основание собственото им твърдение, чрез показване на извлечение от счетоводна книга. При входиране на възражение от страна на длъжника, производството не се спира, но банката в едномесечен срок има възможност да предяви иск в съда срещу длъжника. При тази ситуация ЧСИ не спира изпълнението, докато в съда се доказва размера и наличието на вземането, а продължава и разпродава на безценица имуществото на длъжника.
Тази възможност поставя в неравностойно положение както всички останали участници в стопанския живот, така и всички клиенти на банките (без да е нужно да го доказват). Хиляди заповедни производства на ден се завеждат от банки срещу длъжници, което изисква спешна законодателна промяна.
Законодателно предложение:
Чл. 417 т.2 ГПК да бъде променен като отпадне „и банките” от разпоредбата.

ПУБЛИКУВАНЕ НА СБОРНИК СЪДЕБНА ПРАКТИКА ПО ИЗПЪЛНИТЕЛНИ ДЕЛА
Правната сигурност и прозрачността, създавани от съдебната система, зависят и от това дали има публикация на решения на съдилищата в съответните правни области, които да са достъпни за всички лица, прилагащи правото и за всички правни субекти. С влизането в сила на новият ГПК /1 март 2008г./ законодателят въвежда съществени изменения касащи изпълнителния процес и материята за призоваването. Липсата на пълна и обективна публикация на съдебната практика по изпълнителни дела и по заповедното производство е другата причина за спад на доверието на обществеността към ЧСИ. Публикуването на съдебната практика е абсолютно необходимо и представлява европейски стандарт. То е най-важната предпоставка за по-нататъшно развитие на правото, дава възможност на доктрината и съдебната практика да вземат становище и да критикуват, дава ориентир на широката общественост в системата на изпълнението и в дейността на съдилищата и дава възможност на законодателя да открива слабите места в действащото право и да реагира по законодателен път.
С цел да бъде извършен възможно най-правилен и обективен подбор на решенията, които трябва да бъдат включени в изданието на сборника считаме, че организирането на публикацията трябва да бъде извършено от Министерството на правосъдието, където да бъде извършена редакцията.

ЗАЩИТА ПРАВАТА НА ДЛЪЖНИКА

Проблемна област при контрол над дейността на частните съдебни изпълнители
Липсата на пряк достъп до делата от страна на длъжниците
На длъжниците не се осигурява свободен и безпрепятстван достъп до деловодствата на ЧСИ и до изпълнителните дела. Липсата на прозрачно частно съдебно изпълнение, невъзможността всяка от страните в даден момент да провери делото и да направи копие на документи, да входира молба или искане е основна причина за нарастващото недоверие и недоволство.
Канторите на ЧСИ са частни и те сами определят работното си време и условията за достъп на гражданите до тях. Всички служители са на тяхно подчинение и изпълняват стриктно инструкциите им за начина на поведение спрямо длъжниците. С поведението си много често нарушават елементарни човешки права, като всячески обиждат длъжника и по никакъв начин не му оказват съдействие за защита на неговите лични права. При желание да се запознае с дело, на длъжника му се отказва достъп с обяснение, че сега са много заети или е най-добре да дойде друг ден. При поискване да му бъде направено копие на изпълнителното дело, ЧСИ прави всичко възможно да не бъде предоставено такова копие и се отказва устно. При постъпване на писмена молба, в много случаи ЧСИ правят писмен отказ да направят копие на делото или отлагат получаването му с минимум една седмица.
Ненадлежно администриране на жалбите до окръжния съд от ЧСИ
При входиране на жалба до окръжния съд срещу дейстията им, ЧСИ или отхвърлят жалбите или просто ги задържат и не ги предвижват до съда до окончателната продажба на имуществото, след което или се окомплектоват до окръжния съд или се оставят в делото без движение. При този случай длъжниците се принуждават да входират жалбата директно в окръжния съд, въпреки че закона изисква да бъде подадена чрез ЧСИ. Разпорежданита на съда до ЧСИ относно непредвижена жалба в повечето случаи не водят до промяна в поведението им.
Изпълнителните дела не се номерират веднага с постъпването на поредния документ по делото.
Изпълнителните дела не се номерират веднага, с цел евентуалната подмяна на листи при необходимост. Няма изградена система за номерация на листите, така че да няма последваща промяна на съдържанието по делото.
При евентуални злоупотреби, доказването на конкретните деяния е изключително трудно, защото преди да излезе делото от кантората в ръцете на длъжника или окръжния съд всяка една негова страница се поправя от съответните служители на ЧСИ.
Липсата на прозрачност и пряк оперативен контрол върху дейността на ЧСИ създава големи проблеми на принудителното изпълнение и българските граждани и фирми понасят огромни загуби.

ПРОБЛЕНА ОБЛАСТ ОТНОСНО КОНТРОЛА НАД ДЕЙНОСТТА НА ЧСИ
Инспекторат към Министерство на правосъдието
Централния служебен контрол върху дейността на ЧСИ се осъществява от Инспекторатът в Министерството на правосъдието. До този момент не сме запознати с реален резултат и действие по контрола над незаконосъобразните действия на ЧСИ.
Камара на частните съдебни изпълнители
Камарата на ЧСИ е декларирала следната цел – утвърждаване на ефективна и качествена система на частно съдебно изпълнение в Република България в интерес на гражданите, обществото и държавата, система на висок професионализъм, морал и законност.
За съжаление, реалната дейност на камарата е насочена в прикриване на незаконосъобразните принудителни изпълнения и по никакъв начин не съдейства за утвърждаване на професията. Тя се превърна в организация, която защитава интересите на ЧСИ с всички възможни средства, като лично се облагодателстват около 40 ЧСИ от цялата страна, които имат многократно повече дела от своите колеги и осъществяват най-голяма част от оборота на частното изпълнение. Почти всички жалби на гражданите срещу действията на ЧСИ приключват с констатация, че няма данни за образуване на дисциплинарно производство. При обажданията по телефона в камарата от длъжници, по никакъв начин не се съдейства с цел защита правата на гражданите.
Камарата, с всички възможни средства, защитава недопускането на промени в ГПК, с които да се въведе обжалване на оценката на недвижими имоти и начална цена при публичната продан, в размер на „пазарната”. Организацията работи изцяло в интерес на 40 ЧСИ и банките и другите кредитни дружества. Банките са нейната целева група, която действа главно в тяхна полза.
През 2009г. в Камарата на ЧСИ са постъпили 282 жалби (за сравнение през предходната година броят им е 205). Големият брой жалби е нормално обстоятелство, предвид ограничените възможностите за обжалване действията на съдебните изпълнители по ГПК. Съветът на КЧСИ е счел, че 14 от подадените жалби са основателни, а констатираните нарушения са повод за налагане на дисиплинарно наказание. Самоконтролът, оказван чрез проверки в канторите и разглеждане на жалби от страна на Съвета на Камарата, е безмислен и формален, което се доказва с броя на образуваните дисциплинарни производства и наложените наказания – от 2006г. до 2009г. са образувани 21 дисциплинарни производства. Наложените наказания от дисциплинарните състави са както следва: 9 глоби, в размер от 100 до 10 000 лв., едно наказание по чл.68, ал.1, т.4 – лишаване от правоспособност за срок от 8 месеца, по 3 дела не се налага наказание от дисциплинарния състав и по 2 дела има наложено наказание – порицание.
Уникално и безмислено по своето съдържание е дисциплинарното наказание – временно лишаване от правоспособност, което може да бъде наложено от дисциплинарната комисия на Камарата на чси. Този вид наказание е несъстоятелно, поради отговорността, която му е възложена от държавата. Наказанието при виновно неизпълнение на задълженията си по закона следва да бъде пожизнено лишаване от правоспособност.
ОКРЪЖЕН СЪД
Окръжният съд се явава в качеството си на контролно-отменителна инстанция и в повечето случаи жалбите се разглеждат от младши съдии. Решенията му не подлежат на обжалване.
В новия ГПК в чл.435 изчерпателно са изброени действията на ЧСИ, които могат да бъдат обжалвани пред окръжния съд. Всъщност, нито едно от действията на ЧСИ не могат да бъдат обжалвани, дори и да са незаконосъобразни – незаконосъобразно насочване на принудително изпълнение, ненадлежно връчване на покана за доброволно изпълнение, ненадлежно уведомяване на длъжник или ипотекарен кредитор за извършване на опис и продажба, ненадлежно извършен опис, силно занижена оценка на недвижим имот, незаконосъобразно изготвено обявление, ненадлежно обявяване на проданта, назначаване на трето лице за управление на имот. Законът прави изключение, като допуска обжалване само на постановлението за глоба, насочването на изпълнение върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението и обжалаване на постановлението за възлагане поради това, че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или имуществото не е възложено по най-високата предложена цена.
Чрез ограничаването възможността за обжалване се нарушават правата на длъжника за справедлив процес и контролът на съда върху действията на едни частни лица, които извършват държавна функция, засягаща имуществото на гражданите, се лимитира до минимум. В нито една европейска страна няма дадени такива правомощия върху ЧСИ. Всъщност отговорността при незаконосъобразно принудително изпълнение на ЧСИ не изчезва, а на основание чл.441 ГПК, длъжникът може да заваде дело в което да бъде доказано и потърсено съответното обезщетение. Много малко от длъжниците имат възможността и средствата да завеждат такива дела след като имуществото им е разпродадено и са им нанесени големи имуществени и неимуществени щети. Остава единствено необратимата последица на спад на доверието на обществеността върху избраната форма на частно принудително изпълнение.
Считаме, че за незаконосъобразно принудително изпълнение следва да бъде потърсена и наказателна отговорност чрез подаване на жалба до прокуратурата.
Нарушения на ЧСИ:
Извършване на множество незаконосъобразни процесуални действия;
Ненадлежно администриране на жалби;
Законодателни предложения:
Обжалване на ненадлежно връчване на поканата за доброволно изпълнение, оценка на недвижим имот;
При ненадлежно администриране на жалбата от ЧСИ, окръжния съд да налага глоба в голям размер, а КЧСИ да налага много тежка дисциплинарна отговорност.
Промяна в Закона за ЧСИ, чл.68, ал.3 и 4, като бъде премахнато наказанието за временно лишаване от правоспособност и бъде променено на пожизнено лишаване от правоспособност.

Проблемна област при започване на изпълнителното производство
Целта на изпълнителния процес е удоволетворяване на притезанието против волята на длъжника. В рамките на заповедното производство по ГПК, кредитора получава бързо изпълнителен титул и пристъпва към изпълнително производство за удоволетворяване на притезанието си. По този начин интересът на кредитора се съсредоточава върху времевия компонент /чл.6 от Европейската конвенция за правата на човека: „reasonable time”/.
Интересът на длъжника повелява надлежно уведомление, тоест функционираща система на връчвания. Само по този начин ще бъде гарантирано правото му на справедлив процес /чл.6 от Европейската конвенция за правата на човека: „fair trial”/ и да се защитават неговите важни права и интереси и неговата лична сфера /чл.8 от Европейската конвенция за правата на човека /.
Нарушения на ЧСИ:
Липсата на баланс между тези интереси, като правото на надлежно уведомление, чрез връчване, е изключително често нарушавано от ЧСИ, което води до загуба на доверието в частното съдебно изпълнение.

Проблемна област при връчване на покана за доброволно изпълнение
Съгласно чл. 428, ал.1 ГПК „Съдебният изпълнител е длъжен да покани длъжника да изпълни доброволно задължението си в двуседмичен срок. Когато пристъпва към изпълнение, въз основа на заповед за изпълнение, съдебният изпълнител кани длъжника с връчването й, а когато заповедта е била връчена на длъжника, нов срок за доброволно изпълнение не се дава.”
Поканата за доброволно изпълнение, по своята същност е първо съобщение, на което законодателят отдава особено значение, защото се предоставя фактическа възможност на страната – длъжник да се запознае със съдържанието на документите. Това води до упражняването на процесуални права и възникват задължения. За да се считат за редовно връчени съобщенията за процесуалните действия, връчителят следва да установява на практика писменно, че след неколкократни посещения на посочения адрес лицето отсъства в продължение на един месец. Изрично чл.38 от ГПК посочва адреса за връчване, като всяка следваща възможност е приложима само при невъзможност да се приложи предходната. В ГПК връчването на книжа и съобщения има етапност на призоваването, като всеки следващ става допустим, след като бъде изчерпана възможността за прилагане на предходния.
При юридическо лице ЧСИ много често предпочитат да изпълнят формално закона и да не връчват ПДИ, като по този начин се пропуснат сроковете за защита на длъжника от банката(взискател). Чл.50, ал.1 приема „мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистър адреса.” Чл.50, Ал.2 „Ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.” В тези хипотези вместо ЧСИ да се стреми да връчи ПДИ, като посети търговските му обекти или недвижимия имот, който ще продава, те решават да приемат, че е връчена и я прилагат към делото или вероятно залепват някъде уведомление, което няма как да се докаже.

С изпълнителното действие – връчване на покана за доброволно изпълнение, ЧСИ уведомява за образуваното изпълнително дело срещу длъжника, сумата която се дължи, основание на което се дължи, възбранените имоти, датата на опис, връчва се заповедта за незабавно изпълнение, дава възможност доброволно да бъде изплатено задължението и др. Когато ЧСИ не изпълнява това свое задължение, се злоупотребява с предоставените възможностите за връчване на съобщения, без да се съобразява с принципа на поетапност. По този начин се стига до незаконност поради накърняване на процесуални изисквания за законосъобразност на изпълнителния процес.

ЧСИ е длъжен да връчи ПДИ преди пристъпване към изпълнението. Връчването е от изключително значение поради правните последици, които се свързват с нередовното връчване – порочност на действието, неговата отмяна, липса на стабилитет на действията и др. Връчването е важно и с цел защита правата на длъжника.

Идеята на заповедното производство изхожда от факта, че материалното право е безспорно, но длъжникът, без да го оспорва и по една или друга причина не изпълнява задължението. Когато има спор за материалното право, пътят за защита е исковия процес. Именно поради тази причина заповедта за изпълнение трябва да бъде връчена на основание на чл.411, ал.3 от ГПК и чл.418, ал.5 от ГПК.
Когато поканата за доброволно изпълнение не е връчена надлежно от ЧСИ, длъжникът е лишен от основни права за защита и срок да изпълни доброволно задълженията си. Чрез това масово процесулано нарушение на ЧСИ срещу длъжниците се осъществяват незаконосъобразни принудителни изпълнения за несъществуващи или неточни задължения.

Права за защита на длъжника относно самото вземане/притезание/ при заповедно производство
При заповедното производство, на основание чл.417 връзка с чл.418, ал.1 ГПК се издава заповед за незабавно изпълнение, която се връчва на длъжника заедно с ПДИ. На основание чл.414 ГПК длъжника може да възрази срещу заповедта за незабавно изпълнение в двуседмичен срок от връчването му или на основание чл.419 ГПК да обжалва разпореждането, с което се уважава молбата за незабавно изпълнение в едноседмичен срок от връчването на заповедта.
На основание чл.415 ал.1 ГПК след подадено възражение в срок, може да бъде предявен иск за съществуване на вземането от взискателя на основание чл.422 ГПК и да бъде спряно изпълнителното производство от районния съд при наличие на договорна ипотека по вземането след представяне на акт на съгласие от собственика на ипотекирания имота пред съда на основание чл.420, ал.1 ГПК.
Изпълнителния процес е призван да реализира едно безспорно материално право. При нарушение на задължението на ЧСИ за връчване на покана за доброволно изпълнение, длъжника се лишава от възможността да оспори задължението, даже при наличие на доказателства. Чрез нередовно връчване на поканата се лишава длъжника от възможност за защита, като оспори основата на изпълнителното производство – съществува ли притезание в полза на взискателя срещу длъжника, или не съществува такова притезание.
Всички тези правни възможности за защита на длъжника се губят при ненадлежно връчена покана за доброволно изпълнение.

Практиката на ЧСИ е да изпращат ПДИ, като не следят за връчването й на длъжника. Предвид това, че ЧСИ представляват едни частни лица, които изпълняват държавно-властнически функции по принудително изпълнение, самостоятелно наемат целия си необходим персонал. В собствения си офис те имат пълен контрол върху всичко и техните служители са им пряко подчинени. По този начин служителите по призоваване изпълняват преките нареждания на ЧСИ и тези действия на служителя при връчванията се приемат за достоверни. При евентуални проверки, ЧСИ е напълно неконтролируем от контролните органи, защото има пълен контрол върху целия процес на изпълнителното производство и при необходимост може да нареди на служителя си да поправи книжата по връчванията.
Не е достатъчно ЧСИ да изпрати, потърси, да залепи или служителя за призоваване да „удостовери” отказ на длъжника да го получи, а следва поканата за доброволно изпълнение да бъде надлежно връчена по реда на ГПК. Когато ЧСИ изпълни законовото си задължение, всъщност ще бъде предоставена възможност на длъжника за срок за доброволно изпълнение и защита. Така изпълнителния процес ще бъде стабилен и ще има гаранция за стабилност на следващите действия по принудително изпълнение.
Нарушения на служителите по призоваване към ЧСИ:
Не търсят длъжниците, за да връчват книжа, а само удостоверяват, че не са ги намерили;
Не залепват уведомление по чл.47, ал.1, а само се констатира, че е залепено;
Удостоверяват отказ на длъжника да получи покана за доброволно изпълнение, без да е извършен такъв отказ;
ЧСИ масово не следят за надлежно връчване на поканата за доброволно изпълнение и се стига до прехвърляне на вещни права, осребряване на имущество на длъжник, без той да има възможност да се защити. Недобросъвестността на длъжника винаги се предполага, но стесненото тълкуване на връчванията, води до настъпване на огромни вреди и облагодетелстване на трети лица.

Проблемна област при заповедното производство по чл.417 ГПК
След издаване на заповед за незабавно изпълнение, следва нейното връчване от ЧСИ на длъжника на основание чл.418, ал.5 ГПК. Длъжника може да подаде възражение срещу заповедта на основание чл.414 ГПК. След подаването на възражението, райония съд изисква от длъжника доказателства за датата на получаване на поканата за доброволно изпълнение или ще отхвърли възражението. Поради това, че на ПДИ, която остава за длъжника, няма удостоверяване на датата на получаване, той трябва да отива при ЧСИ за да иска заверено копие с което да удостовери пред съда датата на получаване.
Нарушения от ЧСИ:
ЧСИ умишлено бавят издаването на такива заверени копия, поради което длъжника губи едноседмичния срок, който му е даден от съда и подаденото възражение се отхвърля.
Препоръка към Министерството на правосъдието:
Промяна на утвърдения образец на поканата за доброволно изпълние Приложение 21 чл.3 т.1 Наредба №7 за утвърждаване на образците на книжа, свързани с връчването по граждански процесуалния кодекс, която се връчва на длъжника, да има място, на което служителя по призоваване да може да попълни датата на връчване. Така заедно с възражението длъжника ще може да подаде копие на ПДИ, от където ще бъде видна датата на връчване.

СВЕТЛОЗАР НИКОЛОВ

Източник: http://sosbulgaria.wordpress.com

Демографската катастрофа в България има тясна връзка с някои финансово-икономически аспекти на обществените промени в нашата страна след 1989 година.
Финансовата стабилност в една държава предопределя нейната сигурност, икономическото й развитие, нормалния живот и възпроизводството на нейните граждани. От 1997 година Република България е във валутен борд, който се приема от официалните български политици и икономисти като фактор за финансова стабилност. В действителност тази така наречена "финансова стабилност" е твърде измамна и е за сметка на бързото задлъжняване към външни кредитори, което доведе до незапомнен ръст на външния дълг на България, възлизащ днес на близо 37 милиарда евро.(1) По своето естество валутният борд няма за цел да заздрави финансите в една държава, а да ги контролира и да не позволи те да се сринат съвсем. Заздравяването на финансите е дело на самата държава, а не на валутния борд. Действието на валутния борд в България води до един нисък курс на еврото, което явление води до едно постоянно изтичане на национален капитал вън от страната. При това положение не е възможно да се създадат никакви условия за нови производства и поминък за хората в България. Българските емигранти ще продължават да скитат по тежки чужбини и няма да се завърнат в Родината докато не се създадат тези условия.
България продължава да е най-бедната държава в ЕС. Средните заплати в страната ни са 14 пъти по-ниски в сравнение с тези в страните от Западна Европа. В България за 2010 година покупателната способност е 2618 евро на човек, докато за ЕС и 43 държави в Европа е съответно 14 202 и 11 945 евро. Общото средно повишение е с 2%, докато у нас има спад от 8%. (2)
От България емигрират в чужбина хора изключително в трудоспособна възраст. От работещите в чужбина българи ежегодно в страната ни влизат милиарди евра (според БНБ само за 2009 г. паричните трансфери от чужбина са приблизително в размер на 1.2 млрд. евро), които обаче отиват най-вече за покриване на режийни разходи на техни близки, останали да живеят в България. Ограбването на оставащите в България българи вече продължава посредством чужди концесионери, които държат електро-разпределителни дружества, мобилни оператори, топлофикации и т.н. Печалбата се обръща в евтино евро и се изнася навън. Над 90% от банките в България са чужди (3) и те са най-големите печалбари в България. За сравнение: монополно установилите се чуждестранни електроразпределителни дружества в България за 2009 година са реализирали общо печалба от 103 милиона лева(4), докато банките например само за месец юли тая година са реализирали печалба в размер на 402 млн. лева(5).
Нашата страна е най-бедната в ЕС, но плаща най-скъпите лихви по банкови кредити. В България средно лихвата е 9,38%, в Румъния - 6, 69%, в Полша - 4,5%, в Гърция - 3,93%, в Австрия - 3,11%, в Италия - 2,72%, в Испания - 2,65%, в Дания - 2,02%. (6)
Като пример за успешна държавна намеса в миналото мога да посоча Закона за лихвоимството, приет през 1927 година, чиято главна цел е „намаляване на лихвения процент и ограничаване на лихварството, необходимо е против това последното да се вземат и у нас, както това е направено в другите страни на Европа, известни наказателни мерки...»* През 1932 г., в разгара на първата световна финансова криза влиза в сила Закона за предпазния конкордат. Според тогавашния министър на правосъдието Д.Върбенов предпазният конкордат е «институция, която има за цел да създаде за почтените и добросъвестни търговци, бидейки претоварени с дългове, вследствие на обективни причини, възможност чрез една принудителна спогодба с кредиторите си да заздравят предприятието си, получавайки достатъчно облекчения, от които най-същественото е намаляването на задълженията им. Правно-стопанската цел на предпазния конкордат, прочее, не е да ликвидира принудително, но, напротив, да заздрави търговското предприятие, като го облекчи и направи жизненоспособно, за да може да бъде полезно на националното стопанство. Чрез този институт се предотвратява и обявяването на търговците в несъстоятелност...»(9) Същата 1932 г. влиза в сила Законът за облекчение на длъжниците, с който правителството цели да облекчи положението на всички други стопански съсловия, като им помогне да понесат по-лесно последствията на световната финансова криза и стопанската разруха. Законопроектът за облекчение на длъжниците се стреми чрез мерки от правен характер да даде възможност на длъжниците, които поради обективни причини са се оказали неизправни или се намират в затруднение, да ликвидират своите задължения доброволно и по тоя начин да избягнат принудително събиране на същите с всичките му тежки последствия.
Съвременната българската държава, обаче, не защитава интересите на своите кредитополучатели, а тези на банките. Банките диктуват политиката на правителството. Те диктуват дали икономиката ни ще върви. Кой сектор на българското стопанство ще потръгне и кой - ще фалира, коя фирма ще живее и коя ще умре. Всичко е под контрола на банките. Този повсеместен контрол е регламентиран и в новия ГПК (Заповед за изпълнение въз основа на документ), чл. 417, т. 2, където е дадено едно изключително право само с извлечение от счетоводна книга кредиторите да получават изпълнителен лист и да се започне разпродаване имуществото на длъжника. Такова изключително право имат само държавните учреждения, общините и банките.
Българската финансова олигархия периодично ограбва българите посредством ценови шокове. Такива имаше вече през 1991, 1994 и 1997 години. През 1999 година заинтересовани политически кръгове осъществиха така наречената деноминация на българския лев. За периода 1989-1999 той се обезцени повече от 3000 пъти. Деноминацията се състоеше в премахване на три нули от българските пари и имаше за цел да създаде впечатление у българските граждани за "стабилизиране на националната валута".
От друга страна, обаче, премахването на валутния борд при незаздравени финанси ще обезцени рязко българския лев. Обезценяването на лева ще облагодетелствува големите кредитополучатели. Част от тези кредити са необезпечени поради факта, че още през 2002 г., при правителството на НДСВ, бе премахната предвидената в НК наказателна отговорност за раздаване на необезпечени кредити.
Към средата на 2009 година българските граждани и фирми имат спестяванията, които възлизат на около 35 милиарда лева.(7) Има реална опасност това имущество да стане обект на грабежи. Това положение е уредено в Закона за гарантиране на влоговете в банките. В чл.23(7) на тоя закон е записано, че „при влог в чуждестранна валута на вложителя се изплаща левовата равностойност на гарантирания размер на влога по курса на БНБ в началния ден на изплащане на гаранцията по влоговете”. Казано направо, всички валутни влогове ще бъдат изплащани в обезценени левове, ако междувременно бъде провален валутния борд. С гореупоменатия закон бе създаден Фонд за гарантиране на влоговете, в който има около 1 милиард лева. ( Но как с 1/един/ милиард лв. може да се гарантират спестявания на граждани за близо 24/двадесет и четири/ милиарда лева?!
В годините на прехода българската валута постепенно загуби своето обезпечение, по което беше гарант българската държава. Днес БНБ се съотнася към българската държавна власт като „държава над държавата”.(10) Това положение е затвърдено в чл.44 от Закона за БНБ: „При упражняване на правомощията и изпълнение на задълженията си по този закон Българската народна банка, управителят и членовете на управителния съвет са независими и нямат право да искат или да приемат указания на Министерския съвет и на други органи и институции. Министерският съвет и другите органи и институции нямат право да дават указания на Българската народна банка, на управителя или членовете на управителния съвет.” В тази връзка един интересен цитат от евангелието на Матея (17: 25,26): "Исус го изпревари и му рече: Какво мислиш, Симоне? Земните царе от кои събират данък или налог? От своите ли хора, или от чужденците? А когато каза: От чужденците, Исус му рече: Като е тъй, своите им са свободни." Може сами да си направите сметка кои са земните царе и кои са чужденците в днешно време?
На банките пък се придаде власт да посредничат и да се месят в отношенията между граждани и държавни учреждения. При заплащане на държавна такса примерно от един лев може да се случи банката да ви вземе такса 2-3 лева. На това в облигационното право се казва неоснователно обогатяване.
Тук стигаме и до главния въпрос - днешните банки са легални грабителски "пирамиди". Кой е източникът на инфлацията? Отговорът е кратък: банките. Банките са постоянният и главен източник на инфлация. В обществото обикновено се говори, че банките се контролирали от държавата. За съжаление това е чиста лъжа. Точно обратното е вярно - банките контролират държавата. И това е така не само в България.
Премахването на валутния борд е възможен успешен ход само при заздравени български финанси. Заздравяване на българските финанси може да има само тогава, когато банките да се превърнат в държавни учреждения, на които е строго забранено да реализират самостоятелна печалба. Българската държава трябва да разполага с държавни разчетни кантори, които да обезпечават разчетните операции без каквато и да е възможност тези кантори да извличат от тази дейност някакъв частен интерес. Парите трябва да са налице и в ръцете на един единствен човек. Защо? Защото, когато стане някакъв провал с финансите на държавата, народът трябва да знае конкретно от кого да търси отговорност. Да се предоставя на колективни органи да се разпореждат с парите на държавата означава да се създадат възможности нейните финанси да минат под разпореждане на международни, космополитни, интернационални крадци!
Суверен в една държава е онзи, който печата (емитира) нейната национална валута. Емитирането и контролът върху българските пари трябва да премине под разпореждането на един единствен човек. По стара европейска традиция това е Държавният глава. Заздравяването на българските финанси и поддържането на действителна финансова стабилност е първата и най-главна предпоставка за поетапното и постепенно възстановяване на българското стопанство, а оттам – ограничаване и преодоляване последствията от демографската катастрофа в България.

*Какви са тези наказателни мерки, е видно от чл.1 на Закона против лихвоимството:
«Чл.1. Който при даване пари в заем, при авансиране на пари при закупени вещи, при отчуждаване на вещи в кредит, при отсрочване на падежи за плащане или при сключване на други двустранни договори, които имат характер на кредитиране, използва стесненото положение, неопитността или лекомислието на длъжника, за да получи под каквато и да било форма годишна лихва, която превишава сконтовия процент на Българската народна банка с 6 единици, наказва се с тъмничен затвор не по-малко от 6 месеца и с глоба от 5 000 до 50 000 лева.»

Антон Рачев
Декември 2010 година

Събор на св. Йоан Кръстител и Предтеча Господен Пророк и креститель Иоанн Предтеча The Synaxis of St. John the Forerunner (St. John the Baptist) Св. Иоан Предтеча възпоменаваме няколко пъти в годината. Съборното му честване е на 7 януари (Ивановден). Разрешава се и риба

 

Икона от втората половина на XVI век от критски майстор в църквата "Св. Архангели" (Старата църква) в Сараево. Източник: rastko.org.yu

Св. Иоан Предтеча възпоменаваме няколко пъти в годината:

• на 7 януари - Събор на св. пророк Йоан Кръстител (Ивановден) - денят след Кръщение Господне (Богоявление)
• на 23 септември - Зачатие на св. Иоан Предтеча
• на 24 юни - Рождение на св. Иоан Кръстител (Еньовден)
• на 29 август - Отсичане главата на св. Иоан Кръстител (Строг пост)
• на 24 февруари - Първо и второ намиране честната глава на св. Иоан Кръстител.
• на 25 май - Трето намиране честната глава на св. Иоан Кръстител
• всеки вторник през годината е също посветен на неговата памет.

По-долу:

• Празнични песнопения
• Събор на свети пророк, предтеча и кръстител Господен Йоан 
• Събор на свети Иоан, Предтеча и Кръстител Господен св. Димитрий Ростовски
• Молитва към св. Йоан Предтеча 
• Проповед за св. Иоан Кръстител прот. Димитрий Смирнов

Виж също:

• Св. Йоан Предтеча в иконописта
• ПРОРОЦИ. Прорицатели, гадатели, заклинатели

 

 

Тропар на св. Иоан Предтеча, гл. 2

Паметта за тебе, праведния с похвали, Господен Предтеча,
е доволно свидетелство, че си се показал, наистина, изсред пророците най-почитания,
понеже си се сподобил да кръстиш в струите Проповядвания,
при това пострадал за истината, възрадван, си благовестил на намиращите се в ада Явилия се в плът, взел греховете на света и дарувал нам велика милост.

Споменът за праведника е с похвали,
а на тебе, Предтечо, е достатъчно свидетелството на Господа,
защото наистина ти се показа най-честит от пророците,
понеже се удостои да кръстиш в струите Проповядвания,
затова, като пострада с радост за истината, благовести на тези, които бяха в ада,
явилия се в плът Бог, Който взема върху си греховете на света и ни дава велика милост.

Кондак, глас 6

Иордан като се убоя от Твоето пришествие в плът, със страх се връщаше;
Иоан, изпълняващ пророческото служение, с трепет се стесняваше.
Ангелските чинове се ужасиха, като Те гледаха с плът в струите да се кръщаваш
и всички, намиращи се в тъмнина, се озариха, възпявайки Теб, Явилия се и просвещаващ всички.

 

Цар Давид и цар Соломон отдясно на Христа при Христовото Слизане в ада.
Икона от XII в., манастира "Св. Екатерина" в Синай (Египет)

 

 

Св. Йоан Кръстител отдясно на Христа при Христовото Слизане в ада.
Икона от зографите Михаил и Евтихий от 1295-1317 г. от църквата "Св. Богородица Перивлепта" (Св. Климент") в Охрид.
Днес в Галерията  за икони, Охрид. Източник: soros.org.mk

 

Св. Йоан Кръстител отдясно на Христа при Христовото Слизане в ада
Манастира Дечани в Сърбия, XVI век.

 

 

Събор на свети пророк, предтеча и кръстител Господен Йоан

Понеже главната задача в живота на светия Господен Кръстител Йоан е изпълнена в деня на йорданското Богоявление, от дълбока древност светата Църква е отредила за неговото възпоминание следващия ден подир този велик празник. Той е наречен негов "събор", защото на това богослужебно тържество всички вярващи са призовани да се съберат за молитвена прослава на този "най-голям между родените от жени" (Мат. 11:11) Божи пророк и праведник. Паметта му се чествува няколко пъти през годината, но най-тържествено се празнува на 7 януари.

Св. Йоан Предтеча.
Икона от св. Андрей Рубльов

Между евангелските личности, които са окръжавали Спасителя, Неговият велик Предтеча заема изключително място, както по начина на своето идване на света, така и по своето неповторимо служение.

Бележит и единствен е неговият принос при покайната проповед и кръщаване на юдеите, подготвяни за посрещането на очаквания Месия - Христос.

Неговата трагична раздяла с грешния иродовски свят в окърваваната тъмница на Махеронската крепост също полага особен печат и ореол на мъченическото му 34-годишно земно поприще.

Между всички останали пророци той се отличава още и с това, че е имал предназначението да посочи с ръка Тогова, за Когото е пророкувал на света.

Този необикновен Божи избраник, който блести с многобройните си достойнства на границата между двата Завета, притежавал такава нравствена чистота, че по-скоро би могъл да бъде наречен ангел, отколкото човек. Затова и християнските иконописци го изобразяват с крила над препасаното с кожен ремък пустинническо облекло от камилска вълна.

На неговото строго въздържание подражавали най-великите християнски подвижници, а неговата доблестна смърт вдъхновявала всички мъченици през време на гоненията срещу християнската вяра.

© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

 

 

Събор на свети Иоан, Предтеча и Кръстител Господен

На следващия ден, след празника на свето Богоявление, Църквата още от най-първите си времена извършва празника на събора на честния и славния пророк Иоан, Предтечата и Кръстителя на Господа. И напълно подобаващо е да се почете със специален празник този, който послужил на тайнството на Божественото кръщение, като възложи ръката си върху главата на Владиката на всички.

И така, след празника на Кръщението Господне, съборно се почита и се прославя с песнопения Кръстителят. А самата дума "събор" означава, че народът се събира в църквата, за да извърши богослужение в чест и за похвала на сега прославяния велик Предтеча и Кръстител Иоан.

Макар, че такъв събор се е извършвал и се извършва във всички храмове по вселената, но с особена тържественост се извършва в храмовете, които са посветени на името на Кръстителя, както това било преди в неговия храм до Иордан, на мястото, на което той кръстил Христа; и в Севастия, където той бил погребан, след като Ирод го убил; и в Антиохия, където най-напред била донесена дясната му ръка от свети евангелист Лука; а също и в Цариград, където впоследствие тази ръка била пренесена от Антиохия и където с особена тържественост се празнувал съборът на Кръстителя, тъй като неговата ръка била донесена в самото навечерие на светото Богоявление, когато става освещаването на водата: сякаш тогава сам Кръстителят дошъл невидимо на освещението на водите и голяма радост и ликуване изпълнили царя и целия народ. Затова тогава на следващия ден, след Богоявление Господне, с голяма тържественост бил отпразнуван съборът на Кръстителя и продължил да се празнува така.

И ние с духовна радост празнуваме събора на великия Предтеча и Кръстител Иоан, като го молим да умолява за нас Владиката Христа, да ни събере Той в тържествуващата църква, във вечниянеръкотворен храм на небето, където да чуваме гласа на празнуващите и да извършим празненство в чест на вечното явяване на Бога. И там да се насищаме с Христа чрез съзерцанието на Божието лице, което Той явно показва на Своите светии, и да славим с всички небесни ликове Отца и Сина и Светия Дух, во веки, амин!

© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на св. Димитрий Ростовски.

 

 

Молитва към св. Иоан Предтеча

Кръстителю Христов, проповедниче на покаянието!
Не презирай мене, който се кая,
но заедно с небесните воинства моли се на Господа за мене недостойния,
който паднах в много грехове и се измъчвам от бурните помисли на моя ум.

Изпълнен съм със зли дела и няма край моят греховен навик, умът ми е прикован към земните неща.
Що да правя, не зная, и при кого да отида, за да бъде спасена душата,
освен при тебе, свети Иоане, едноимен на благодатта,
защото зная, че ти пред Господа след света Богородица си най-велик измежду всички родени на земята.
Ти се удостои да се докоснеш до главата на Царя Христа Божия Агнец, Който взе греховете на света,
моли го за моята грешна душа,
та поне отсега да понеса благото Му иго и да получа наградата с последните.

О, Кръстителю Христов, досточтими Предтече, последни пророче,
първи мъчениче, наставниче и учителю на чистотата и ближни Христов приятелю!
Тебе моля, при тебе прибягвам: не ме отхвърляй от твоята закрила,
но подигни мене, падналия в много грехове.
Обнови душата ми чрез покаяние, като с второ кръщение.
Очисти мене осквернения от греховете
и ми помогни да вляза в небесното Царство, дето нищо нечисто не влиза. Амин.
Православен молитвослов

 

 

Проповед за св. Иоан Кръстител

Служението на св. Иоан Кръстител се заключавало в това, че той бил пророк, т. е. възвестявал на хората Божията воля, която се състои в покаяние: "Покайте се, защото се приближи Царството Небесно". И той завършил своето служение до край, до смърт се оказал верен на Бога. Всички пророци до един били убити, и всички апостоли, освен един, били убити. Защо обикновено така се случва с пророците? Защото човекът се е отдалечил от Бога и неговата воля върви против волята Божия, противи й се.

Опитайте да кажете на някого истината в очите – нищо, освен ненавист, ще получите в отговор от всеки човек, даже от ходещия в църква, защо нищо не боли както истината.. Когато нещо ни боли, ние започваме да ненавиждаме тази болест, това е естествено. И затова, когато на грешния човек се възвестява Божията воля, той започва да ненавижда този, който му възвестява Божията воля.. Малцина желаят да се изправят, затова всеки пророк бива ненавиждан. Затова ненавиждали и св. Иоан Кръстител.

Той бил напоен с Дух Свети, и в светлината на Божия Дух му се откривали човешките грехове. И Предтечата изобличавал всички, които идвали при него, посочвал им греховете. Той изобличавал даже царя - за това, че се оженил за жената на своя брат. Иоан казвал, че Ирод не постъпва добре, дава лош пример на своите поданици. Нали върху тези, които имат власт, лежи голяма отговорност: как се държат, какво правят. Ако царят върши такива безобразия, какво да кажем за обикновените смъртни. Е, нищо не боли както истината, и Ирод искал да убие Иоан, но се побоял, защото последният бил почитан от народа. И затова той го хвърлил в тъмницата. За да не му пречи, за да може вече спокойно да пиянства, да пирува, да се наслаждава на живота. А подучена от дявола, неговата блудна жена подучила дъщеря си така, че в пияно състояние Ирод и се заклел да й даде всичко, каквото поиска. И майка и й казала: поискай главата на Иоан Кръстител. Защото самото му съществуване им напомняло за греха им.

Опитайте да напомняте през цялото време на някой човек за неговия грях, и той ще ви възненавиди. Никой няма да каже: да, аз съм грешен, действително, наистина е така; аз даже съм по-лош от този, за когото ти ме мислиш. Не, всички започват така: а ти самият какъв си, погледни себе си. Затова и Иоан Кръстител бил убит. Това, разбира се, се случило по Божи промисъл, той пострадал за Христа. Той претърпял до кръв, изпълнявайки своя дълг, служението на пророк.

Знаел ли е Иоан, какво го грози, ако изобличава царя? Знаел е, разбира се. А защо не си замълчал, а тръгнал на сигурна смърт? Защото не е могъл да постъпи иначе - неговата съвест, неговият дълг му казвали, че така трябва да постъпи в името на правдата, в името на Този Бог, Чийто пророк е той.

От днешния празник можем да извлечем много важна поука. Всеки от нас е поставен от Бога на някаква своя пътека: един е готвач, друг учител, трети полицай, на четвърти Господ е дарувал деца – всеки има някакви задължения. И тяхното добросъвестно изпълнение е особено важно. Нали всеки човек не случайно се е появил на земята, той е нужен на Бога. Човек е дошъл на земята като съработник на Бога. Господ действа в този свят чрез хората. Той би искал всички хора да бъдат верни Божии раби, да изпълняват волята Божия. И всеки от нас е поставен в своето семейство, в определено обкръжение на работа, посещава определен храм. Всеки има свое собствено предназначение, своя роля, свое място в живота, в Църквата, във вселената, въобще в устройството на света. Място не физическо, а именно духовно.

И ние трябва да се научим да изпълняваме своя дълг. Но поради своята духовна немощ всички постоянно вършат нещата некачествено, самата стихия на този свят, отдалечаването от Бога води до халтура. Именно затова началството се мъчи как да застави хората добросъвестно да работят, и всичко е безполезно: да заплати на човека дори милион, той все едно ще прави халтура, той все едно не е в състояние каквато и да е работа да доведе до край, нещо да свърши добросъвестно. Защото няма основи духовната крепост. Човек изпълнява лошо своето дело, което му е поръчано от Самия Бог /а всяко дело му е възложено от Бога/, и с това сам развращава душата си. Всяко дело, което бихме вършили, а особено църковното служение, трябва да се изпълнява до край и да бъдем готови да умрем за него. А у нас има постоянно себесъжаление и нарушение на закона на дълга. Ние постоянно съгрешаваме с това пред Бога, затова и всичко в нашия живот се разпада.

Ако човек изпълнява своя дълг до край, той именно така засвидетелства верността си към Бога. Някои се питат: какво трябва да правя, за да се спася? Акатисти ли да чета, поклони ли да правя, по манастири ли да ходя? Изпълнявай добре, това, което ти е поверено от Бога непосредствено: гледай семейството си, занимавай се с децата, върши си работата така добросъвестно, че Бог да се радва,- и това стига, не е нужно нещо повече да измисляш. Да отидеш на поклонение в манастир, разбира се не е лошо, но още по-добре е кротко и смирено да търпиш всички обстоятелства, които стават там, където Господ те е поставил. В наше време, за да спасиш душата си, не трябва да бъдеш някакъв особен подвижник. Трябва просто да бъдеш нормален човек. Бог не очаква от нас никакви подвизи - просто не хленчи и прави това, което Бог ти е възложил, там, където Той те е поставил. Не се жалвай, а до кръв служи на Бога на това място, където си. Не търси за себе си привилегии, не хитрувай, не мами.

И не трябва да търсиш някакви особено силни молитви, които, собствено, и не съществуват. Не трябва да търсиш някакви прозорливци, пророци - служи на Бога, търси Бога на това място, където си.

Някои разсъждават: о, тук има благодат, а там няма благодат. Какво разбираме ние от благодат? Ние не сме и помирисвали какво е тя. Ето преподобни Серафим Саровски ни е дал пример. Той живял в малка пустиня, и имал там всичко: и Иерусалим, и Голгота, и Йордан – всичко за себе си така обозначил и никъде в никакви пътешествия не се отправял. Възложил му старецът Доситей да отиде в Саровската обител, там и останал, и достигнал велика благодат. Ето така трябва да правим и ние. А ние постоянно търсим нещо, с неохота вършим своите задължения. Ние все търсим нещо по-така, нещо някъде встрани, а нашето спасение е у нас под носа ни.

Господ е казал: "Възлюби ближния". А кой е този ближен? Това е този, който в дадения момент е редом с тебе. Ето жената е ближен, мъжът е ближен, дъщерята е ближен. Затова, който иска да спаси душата си, трябва преди всичко да отиде у дома си и да види каква къщна работа може да свърши, или на внука нещо да помогне, или може би, на зетя или на сина. Нашето спасение е в нашите ближни; всичко това е твърде близо, не трябва да го търсим зад девет планини в десета. Всяко добро дело се приема от Бога, но затова не е задължително да отиваме далече. Възпитавайки деца, миейки посуда, чистейки прозорци, ние служим на Бога, защото се отричаме от себе си и служим на ближния, принасяме на нашия ближен радост, оказваме му любов, а няма нищо по-висше от тази любов. В такива прости, обикновени неща можем да служим на Бога. И нека ни помага в това самият пророк Предтеча и Кръстител Христов. Амин.

Прот. Димитрий Смирнов
Превод от www.pobeda.ru (със съкращения)

 

Виж също:

• Православен календар за текущата година
• Православната читалня: През вековете: Жития на светиите по векове
• Православната читалня: През вековете: Светоотеческо наследство
• Православната читалня: През вековете: Църковна история
• Духовни бисери от Св. Писание и Св. отци
• Православен речник

 

---

    www.Pravoslavieto.com

 

Честито на всички именници и празнуващи днес!

- От всички планини в България, Родопите са ми най-любими. Красиви са, пълни са с някаква прекрасна енергия и са ужасно приветливи.

 Рада говори някак завеяно, в нейн си свят е. Не разказва само за планината, споделя ни спомени, мисли, страхове.  Ако съумеем да ги чуем.

 - Мека планина, кадифена. Успокоява, отпуска, отваря. И има един топъл уют в Родопите. Кара те да се чувстваш някак... у дома.

 Обикновено приемам подобни изказвания крайно скептично. Не вярвам в глобалните позиции. Но това по-горе е казано от Рада.

 Рада ме е гледала, когато съм имал нужда, помагала ми е дори и когато не съм осъзнавал, че се нуждая от помощ, заставала е между мен и извадени родопски ножове. Оказвала се е повече пъти права, отколкото мога да си спомня. Не мога да споря с Рада.

 Просто замълчавам и си обещавам ако ми се отдаде възможност да се опитам да усетя планината. Поне да опитам. Не ми се налага.

 На пътя между Смолян и Мадан се появява табелка „Момчилова Крепост”. Отбиваме. След няколко километра криволичещ път стигаме до село Градът. И там има табелка за крепоста: 1,5 км. Решаваме да зарежем колата и да се поразходим до горе. И това се оказва правилното решение. Под хълма има още един паркинг и възможност да се посетят останките на твърдината само с няколкоминутно катерене. Но пътят до него се вие из планината и ни позволява да се подготвим за изумителните гледки от върха.

 

 Родопи не е планина. Тя е тъмна пустиня. Тя е океан с дълги, меки вълни. Родопите са одеало, завило целият околен пейзаж, от хоризонт до хоризонт. Под лъчите на зимното слънце всичко е замряло. Не е просто спокойствие. Омая. Иска ми се да мълча, иска ми се да крещя. Скалата, на която сядаме, е лодка в открито море, бряг не се вижда.



Кулата на Снежанка се издига като морски фар някъде в далечината и само подсилва ефекта на безбрежието. Навсякъде като малки параходи се виждат селца, накацали по скатовете и отговарящи на меките слънчеви лъчи с бавни, тънки струйки дим. Не е нещо, което може да бъде описано с думи. Замръзваме на върха и сякаш планината започва да ни пее успокояващи мантри. Уютът на детската стая от спомените, тихата прегръдка, в която се чувстваш винаги у дома. Спокойната усмивка на споделеността.

 Преди време любим човек ми каза „Ако твърде дълго гледаш в бездната, тя ще погледне в теб.”

 Родопи ме видя. И вече не съм толкова малък, невзрачен. Иска ми се да простра ръце и да я прегърна. Да й благодаря за това малко сатори, за това тихо просветление на двупосочност. За безмълвната покана и обещанието за уют.

 Слънцето докосва хребетите на запад. Сенките се разтеглят и цветовете превръщат планината в картинка от детска книжка. А ние преживяваме приказката.

  От върха на Момчилова крепост до дълбините на Дяволското гърло и Ягодинската пещера, от облаците над планината до капките от сталагтитите. Откъдето и да погледна Родопа, тя е усмихната. Тя е готова за всяка прегръдка, за всеки гост. И не ме оставя да си тръгна. И не искам...

 Да, Раде... „Прегръща и утешава тази планина”... Права си, разбира се... Щастлив съм, че ви има.

Честит да ти е, Раде...

bapha.blog.bg

Написано от VarnaNews

Четвъртък, 06 Януари 2011 13:02

Руският газов гигант „Газпром” е „зле организирана, корумпирана и зависеща от политиците” компания. Това се казва в американска дипломатическа кореспонденция, публикувана от WikiLeaks, предаде АФП.   „Газпром” е държавен монополист, установен върху огромно богатство, пишат американски дипломати в телеграма от 2009 година. Компанията е „зле организирана, корумпирана и зависеща от политиците”, се посочва още в документа. Групата „е далече от амбициите си да се превърне в най-ценното предприятие в света. Пазарната цена на компанията, производството и продажбите са претърпели срив от началото на икономическата криза”, посочват още дипломатите след среща с представител на „Газпром” през 2008 година. Според американските дипломати обаче причината за това не се крие само в кризата, а и пониженото потребление на газ в Европа. „Газпром” не е конкурентно дружество в световен мащаб. То е наследник на съветското министерство на енергетиката и продължава да функционира по този начин, смятат американските представители. ИА Фокус www.varnanews.com